Индустриалната зона

Такуми: За негово нещастие, мигът му почивка бе прекъснат от този досаден за него глас на Азами. Такуми погледна с омраза към главата му, като си личеше как гняв се насабираше в него. По дяволите, Wizyooooou....!!!! Как смееш...още да си жив...след всичко, което ти причиних, ти все още дишаш...явно се е видяло...ще ме преследва глупавото ти съществуване докато не умра...така да бъде..ще отдам глупавият си живот само и само да те убия....!!! Дишаше тежко. Дмитрий, не го слушай..само се опитва да ти влезе в главата...сам си се изградил като характер и сам си станал такъв...този нещастник с нищо не ти е помогнал..!! Кой по дяволите си ти изобщо, Wizyou..?!!? Как по дяволите си жив когато си само глава?! Отговори ми!!!!

Viper(Dmitry):
Той продължи да размахва с ръце, но безуспешно. Главата на Азами се беше впила твърде здраво за ръката му. Той се обърна рязко към Такуми и панически му заповяда:
Такуми, бързо, отрежи дясната ми ръка!
Хъх?! Какво говоря? Толкова ли съм притиснат, че спрях да разсъждавам. Със сила няма да стане, не и след появата на Мотра!
Дмитрий беше прав. Такуми нямаше как да нападне Азами или да отреже ръката на Вайпър. Не беше само той, никой не разполагаше с волята да се бие. Този ефект продължава известно време дори след изчезването на Мотра.
Забрави! Махай се оттук! 

Дмитрий беше парализиран и безпомощен. Той стисна зъби гневно от безсилието си, след това нададе отчаян поглед към Такуми.
Такуми, провалих се! Азами ще поеме пълен контрол над това тяло и нищо не мога да направя. Имаш минутка... Бягай! Ти и Съни израходвахте твърде много енергия. Нямате шанс срещу това, което се задава. Освен това, Азами не е единственяит ни враг тук. Самоубийство е да продължите да се биете. Спасявайте се докато можете! Вземи тялото на Сузуя, ако е възможно. С последни сили ще опитам да се върна там.
Дано всъщност проработи плана ми. Душата на Сузуя се намира в стомаха на това чудовище. Ако успея да заповядам на Вайпър, докато все още имам контрол над него, да я "изплуе", това би трябвало да върне душата му в тялото. С другите думи Сузуя ще се върне обратно към живота, а в това число и аз... Надявам се...

Azami:
Хм? Дмитрий спря да ми се противопоставя? Дали не е намислил нещо? Едва ли. Победата ми е в кърпа вързана. Днес направих още една крачка към мечтата си. Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството...

Малко преди да превземе тялото на Вайпър, Азами се разрови в спомените си. Върна се още във времето, когато беше наивно дете, без тази голяма мечта.

Joichiro:
Разхождаше се по огромните коридори на дворецът на семейство Schnee - кралското семейство, което оправлява целият континент Атлас. Но какво прави това непълнолетно леке на това място и защо толкова лекомислено се навърташе наоколо. Всъщност може да изглеждаше безгрижно, но малкият Сайба беше тук по заповед. Насочи се към една конкретна стая...

Azami:
...- моята стая
Хм, ти не си този, който чакам.
Застана зад Сайба, като го спря от това да влезне в стаята. Азами като едно от децата на кралицата не му липсваше смелост да се държи високомерно с по-големите. Усмихна му се подигравателно и веднага си направи шега с него.
Нова бавачка ли имам? Страхотно!

Joichiro:
Почеса се неловко зад главата си и се обърна към Азами, като му махна с усмивка:
Йо ^^

Azami:
Хмм? Това поздрав ли трябва да е? Да не идваш от покрайнините? Кой те пусна тук?

Joichiro:
Хммм.. Отне му странно много време да отговори на този елементарен въпрос. Но това не беше от притеснение. В погледа му, Азами веднага забеляза, че той е необикновен човек. Преди всичко Сайба изглежда има големи топки, щом задържа времето на Негово Величество Azami Schnee толкова много. Това се приемаше за неуважение, макар че Сайба не го правеше нарочно. Той се беше замислил за нещо, както винаги. Най-накрая очите му светнаха и се върна в реалността. Погледна към Азами и му отговори, но сякаш си говореше на себе си:
Хмм, не очаквах присъствието на принца да е толкова слабо. Интересно. Рядко се случва да не усетя някого зад гърба си.
Опа, хвана ме ^^"
След като се почеса неловко, той подаде ръката си, за да се здрависа с Азами.
Пратиха ме при теб. Изглежда днес ще замествам брат си Тоби. Може да ми викаш Сайба, приятно ми е ^^.

Azami: 
Погледна към ръката му за момент, но реши да игнорира жеста му. За него, този Сайба не беше на нивото му, че да се здрависва с него. Той възвърна подигравателната си усмивка и го погледна в очите.
Братът на Тоби? Трябваше с това да започнеш, глупчо! За малко да накарам стражите да те пъхнат в тъмница, хаха. Отново семейство Тогами, хм? Надявай се да не си ми досаден колкото роднините си. В противен случай ще съжаляваш :) Бутна пренебрежително Сайба от пътя си, за да влезне в стаята си. Носеше бели ръкавици, защото го беше гнус да докосва другите хора. Mind set-ът на малкият Азами бе може би противоположен на текущия: Не се интересуваше от никого, с изключение на себе си. Беше самовлюбен до уши и се отвращаваше от всеки, който не носи неговата кръв. След като влезна в стаята си, Азами, без дори да се обръща към Сайба, му рече:
Ясно, значи все пак си имам нова бавачка. В такъв случай ето ти първата ми заповед. Никога повече не влизай в стаята ми, без разрешение, ясно ли е? Изражението на Азами рязко се смени от шеговито на сериозно. Направи го с цел да заплаши новия му личен бодигард - Сайба.

Joichiro:
Разбира се, Ваше Величество ^^ Отново му отговори безгрижно, сякаш изобщо не се страхуваше от малкия принц. Странна птица бе Сайба, от тези, които трудно ще удържиш в кафез. Поведението му раздразни Азами, за това той реши да му го върне скоро.

Azami:
За какъв се има този да ми говори така? Или е прекалено глупав или безумно смел. ПФ, със сигурност е първото. Хм... Усмихна се като погледна към днешната си програма от дейности. ...интересен е. Ще се позабавлявам с него, докато все още е жив...

Джойчиро беше от семейство Тогами - едно от най-високо поставените в йерархията семейства след кралското, разбира се. Истината бе, че семейство Тогами съществуваше само и единствено, за да защитава кралското семейство Шний и не бе единственото такова по рода си. Заедно с още четири семейства(клонове), образуват кланът Ryuuga - пазителите на кралицата. Всеки член на този клан се ражда с кръвта на войн и мисията да предпазва кралското семейство от враговете й. За тази цел още като деца, те биват принудени да тренират тялото и духа си до краен предел, за да може да надминат предишното поколение и един ден да оставят наследство - да им се родят деца, които също да надминат родителите си. Всеки член на кланът трябва да спазва строги правила, ако не иска да бъде изгонен. Тези правила били толкова жестоки и нехуманни, че не е рядкост да се срещне дете, което да не се подчини и да избяга. За съжаление съдбата на тези деца най-често е смърт. Пример за едно от тези ужасни правила е забраната жените да забраменяват от външни за клана хора. По този начин кръвта на войн се задържала толкова дълго време. Използвайки силата си, те са защитавали кралското семейство Шний, като в замяна на усилията си те били увенчавани с чест и богатство лично от кралицата. Всъщност този клан и традициите му съществуват от цяло хилядолетие и от почти толкова те са известни като личните пазители на кралицата.  Цялото това време добре е затвърдило доверието между кралското семейство и кланът Ryuuga, като доказателство за това е фактът, че през последното столетие е нямало нито един предател. Но историята показва, че веднъж на всеки 100 години се намира един войн, който дръзва да се противопостави на кралския престол. Най-често този предател идвал от семейство Тогами(砥上) - семейството, което счита, че мястото му е над останалите.
"砥" meaning whetstone, grindstone.
"上" meaning above, up.

(Tease: подробности за тренировачният режим на кланът Ryuuga и личните изживявания на младите Тобирая Тогами и Джойчиро Тогами ще бъдат разкрити в края на битката между Тобирая и Тай)

Azami:
Намираше се в една от гигантските зали в кралството. Слънцето едвам бе изгряло, но младото момче вече бе натоварено с тонове ангажименти. Програма му бе пълна с уроци, били те пияно, цигулка, етикет, езда, ски, стрелба и още много. Азами беше изключително напреднал по всички дисциплини, но главно това се дължеше на проподавателите му. В кралският дворец преподават най-добрите учители в света, но Азами горделиво се залъгваше, че успехът му идва от таланта, с който се е родил. Истината е, че Азами не разполага с абсолютно никакъв талант, но ето, че в момента похлавно изпълнява следното парче: 

Suprise OST:

Джойчиро стоеше на входа на залата. Неговата задача бе да наглежда господаря си - Азами и да не позволява нищо опасно да му се случи. Не че имаше въобще някаква опасност в двореца...
Джойчиро както винаги обаче блееше в една точка, дълбоко замислен. Един Бог знае какво толкова му се върти в главата, че толкова да zone out-ва.

Azami:
Приключи урока си по цигулка, като веднага взе кърпа от домакините си, с която да попие потта на челото си. Той мразеше да се изпотява. Презираше и цигулката, както и всички останали дисциплини, който тря да премине. Единствено харесваше кулинарството и причината бе проста: Азами се отвращаваше от мисълта, че храната му е приготвяна и докосвана от слуги. Мразеше всеки, който не носи кралската му кръв и всичко, което не е негово творение или на семейството му. За това, Азами предпочиташе сам да си готви и бързо кулинарството му привлече интереса, но за родителите му му забраниха да го практикува и той видимо беше гневен от това:
"пРинЦовЕтЕ нЕ тРяБвА сАмИ дА сИ пРиГотВяЛи ХрАнАтА. иМаЛи СмЕ сЛуГи За ТаЯ рАбОтА." - цитираше наум родителите си раздразнено.
Пълни глупости! Ще правя каквото си искам! Никой не може да ме командори!
Еднага слуга протегна ръка да вземе мократа кърпа от Азами, но той просто я метна на земята, за да избегне директен контакт. Заедно с това, той изгледа слугата с пренебрежителен поглед, пускайки намеци да се разкара.
Тц! Не се доближавай до мен, отрепко! Как бих позволил на хора като теб да докосват храната ми! НЕПРИЕМЛИВО!
След като прибра цигулката си, той се запъти към изхода на залата, където погледът му се спря на новият си бодигард. Той го заговори с неебателен тон:
Хей, Джоджи или там както се казваше, можеш ли да готвиш?

Joichiro:
... - не отговори. Беше прекалено замислен над нещо както обичайно.

Azami:
Ритна го по пищяла и повиши тона си:
К'во пак си се заблеел бе маймуно?! Ако врагът ме нападне сега, ще реагираш ли навреме въобще?! Отговаряй на мига като те питам, чуваш ли?!

Joichiro:
Хм? - погледът му се смени от това да гледа сякаш през Азами в това да се фиксира върху него. Сайба току що отрази, че някой въобще му говори.
Извинявам се, господарьо. Повторете въпроса си. Сайба дори не сметна за нужно да се извини за неуважителното отношение.

Azami:
Не ми казвай какво да правя бе! Ритна го още веднъж по пищяла колкото да се успокои. Сайба, разбира се, не реагира от болка. 
Попитах те дали можеш да готвиш. Е, умееш ли? Или си способен само в това да гледаш в една точка? 

Joichiro: 
Да готвя? Хмм..., това не го ли могат всички хора? Ти не можеш ли?

Azami:
Тц! Подиграваш ли ми се?! - насочи убийствен поглед. 
Подбирай си внимателно следващите думи, защото съм на косъм да реша да те метна в тъмницата! Е значи си можеш? Какво можеш да готвиш?

Joichiro:
Хм? Загледа се замислено в Азами и му отне известно време да отговори.
Мисля, че мога да заловя всяко едно животно, което живее в горите и да го сготвя на огън. Риби също мога да ти хвана, макар че не знам как се работи с въдица. Това ли искаше да знаеш?

Azami:
Ако по-рано учите му са светнали от чутото, че може би най-накрая е намерил някой, който да го научи на готви, то сега учите му сякаш принадлежаха на най-разочарования човек в света.
Хъх? Говориш ми за лов, а не готвене, маймуно! Отново се чудя дали си толкова глупав, за колкото те мисля, или необичайно смел. Ако ме будалкаш този път, наистина всичко ще свърши за теб. Въздиша леко отчаено.
Ехх, точно когато си помислих, че съм намерил някой способен да ме обучи... Джоджииии, скучен си... Нацупи се като излезна от залата и се насочи към следващия си урок. Сайба веднага го последва.
Пф, какво очаквам от някакъв си войник? Да може да готви? Глупости! Сигурно единствено да държи меч може и това е. Такива хора най-много мразя. Кога ще се върне Тоби? Той беше по-интересен от този блейко...
Като стана дума за блеене, на Азами му се отвори любопитство да разбере за какво толкова си мисли Джойчиро, че zone out-ва толкова често. Той го заговори по пътя:
Хей, Джоджи, ще ми кажеш ли...? Не... Заповядвам ти да ми кажеш за какво толкова си мислиш, че блееш в една точка. Нима нещо друго е по-важно от господаря ти? Не завиждам, за твоя сметка да знаеш! Просто искам да разбереш, че ти е възложена мисията да гарантираш безопастността ми и това трябва да ти е единствената мисъл, освен ако не искаш да свършиш зад решетките, разбира се.

Joichiro:
О това ли? Просто тренирах. - кратко се изкара Сайба, което ядоса още повече Азами.

Azami:
Тренирал си? Наум ли? Какви ги дрънкаш?

Joichiro:
Нещо такова да. По-точно си представях всякакви интересни опоненти, които биха могли да съществуват... Сайба говореше сякаш за мечтите си. ...и визуализирах битката ми с тях. Правя го постоянно. Доста забавно е ^^ 

Azami: 
Хъх? Чакай малко, нищо не разбирам. Пропуснах частта, която показва как това е забавно. Толкова ли ти е скучно покрай мен, че смяташ това да си въобразяваш някакви си битки наум за забавно? Странна птица си, Джо. Не ми харесваш...

Но едва ли скуката бе причината Сайба да върши това. Като член на кланът Ryuuga, Джойчиро е прекарал повечето от детството си в интензивни тренировки. Нещо подобно на Кървавото Доджо, което Азами в бъдеще създава, но изпитанията, през които е минавал Сайба и останалите от клана, бяха дори по-мъчителни от тези в Доджото. Но характетър на Джойчиро Тогами не изглежда да има нещо сходно с този на Дмитрий Алексеев и другите завършили. Сайба се държеше като обикновен човек, който обича живота си и не го смята за ад. Държеше се така, макар че 90% от животът си той е принуден да тренира с всички сили. Дори сега, когато има малко време да си почине от тренировките си, докато наглежда принца, Сайба отново тренираше макар и наум. Как въобще е възможно човек да тренира наум? Колкото и странно и нереално да звучеше, Сайба в действителност става все по-силен с всяко негово "заблеяне". At this point, дали той не тренира дори и насън?

(Интересен факт: Азами създава Кървавото Доджо, като ползва тренировъчният режим на кланът Ryuuga за вдъхновение. По-нататък, той толкова много се влюбва в тези Ryuuga войни, че се опитва да ги пресъздаде, използвайки Кървавото Доджо. Разбира се, той се проваля, тъй като кланът Ryuuga е градил своята "кръв на войн" цели 1000 години и само неговите членове са способни на толкова интензивни тренировки.)

Джойчиро се справи отлично в това да вбеси Азами в малкото прекарано време с него. За това, принцът държеше да му го върне. Планира да му създаде малко неприятности по-късно през деня.

След урока му по пиано, етикет и още няколко други, на Азами му остана само още една дисциплини да упражнява за деня. Това беше каране на ски. Чрез въздушен транспорт, той заедно с бодигарда си и учителя си замина за провинцията, където се намираха снежните долини. Тук Джойчиро като него личен бодигард, най-много трябваше да внимава, защото извън дворецът, който се намираше в сърцевината на града, бе най-опасно. Тук се срещат бандити и ловци на глави, а награда за главата на принцът със сигурност бе обявена на пазара. На Азами му бе забранено да слиза към околностите на града, защото това място е много опасно за някой важен човек като него. Точно за това, той трябваше да отиде там. Принцът мразеше повече от всичко някой да му казва какво да прави, а пък още от малък любопитството му е било неудържимо. Светът на малкият Азами се въртеше само около дворецът и му беше писнало. Беше му прекалено тясно в този малък свят. Той копнееше да излезе навън и да види с очите си света такъв какъвто е, вместо да чете за всичко в старите книги. Можеше да излиза навън само един път в седмицата - когато се учи да кара ски, но дори и тогава има кой да му седи на главата и да му казва какво да прави. Този път нямаше да е така. Азами имаше план. Той щеше да избяга. Щеше да отиде в покрайнините на града, където няма никой пазач да го пребере вкъщи. Там, той щеше да открие най-после човек, който да го научи да готви. Това беше нещо като бонус quest, докато разглеждаше света отвън. И за да избегне наказание от родителите си след това, той ще обвини Джойчиро за всичко. Ще каже, че той се е провалил в мисията си да го наглежда и предпазва с цената на живота си и това ще довете той да бъде вкаран в тъмница. Така и ще му го върне. С един куршум два заека. Азами нямаше търпение да задейства плана си...

Треньор по ски: 
Невероятна работа, принц Азами! С тази скорост за нула време ще ме надминеш, хехе. Вашите сигурно се гордеят с Вас.

Azami: 
Пф, млъквай отрепко..
Благодаря ти за думите, тренер, давам всичко от себе си ^^ Приключихме с днешната тренировка, но позволи ми да направя още едно спускане тренер. Наистина се забавлявам ^^ - Азами очевидно се преструваше, че харесваше карането на ски. Реалността бе, че той го мразеше точно колко цигулката и всичките си други дисциплини. Искаше само едно - да се научи да готви и днес бе денят, в който той ще открие кой да го научи. Време бе да задейства плана си:

Треньор по ски: 

Хмм? Ама разбира се! Както решите, принце! Гледай само да не ми минеш рекорда, хаха ^^ Треньорът се почеса по главата. Думите на принцът го направиха много щастлив. Жалко, че не осъзнаваше, че всичко това е лъжа.

Azami:
Приготви се за последното си спускане по долината. Погледна набързо към Сайба.
Перфектно! Отново се е заблеял в една точка. Няма дори да осъзнае от колко време съм изчезнал. Ти ще поемеш цялата вина, мухаха! Азами се спусна надолу и след известно време рязко се отклони от пътя си и се спусна към града.
Супер! Всичко върви по план. Нито малоумният треньор, нито онзи блейко забелязаха, че завих. Ще им отнеме време докато се осъзнаят, че ме няма. Имам достатъчно време да се позабавлявам, хехе.
И така планът на Азами се задейства успешно: той се спусна до града, след това изостави ските си и продължи пеша. 
Бях прав! Тук ги няма тези досадни стражи. Тук няма кой да ми казва какво да правя! Това място е перфектно!
Малкият принц започна безгрижно да се разхожда из покрайнините на града. Доста хора го заглеждаха, тъй като беше известен, но странното бе, че никой не смееше да го заговори. С времето хората около него все повече намаляха. Мина цял час откакто бе избягал и Джойчиро навярно вече бе напът да го търси, но провинцията е голямо място. Да намериш един конкретен човек тук ще е като да намериш игла в копа сено. Точно на това и се надяваше Азами.
По едно време обаче той забеляза, че го следят. Хората около него мистериозно намалиха, но присъствията им сякаш остана. Сякаш всеки се криеше зад някой ъгъл и го наблюдаваше скритом.
Бръх, побиват ме тръпки от това място.
И имаше за какво. Малко след това един самонадеян бандит се промъкна успешно зад гърба на принца и го заплаши с нож.

Бандит:
Не е ли безотговорно Ваше Величество да се разхожда самичък на това опасно място? Сега ще дойдете с мен, принце. Сигурен съм, че баща ти ще даде луди пари, за да те откуп-
Бандитът дори не можа да се доизкаже, когато някакъв човек отряза за един миг ръката му. Това, разбира се, бе Сайба.

Azami:
Обърна се рязко към него с леко насълзени от страх очи. Сложи си ръцете пред устата, за да не повърне от гледката. До краката му падна ръката на бандина, която нацапа Азами с кръв. Кат малък, принцът го е било гнус от такива неща. Бандитът стисна зъби от болка и избяга. Умен ход - веднага прецени, че не може да се мери с новодошлия. Азами се обърна гневно към Сайба.
Отврат! Отряза ръката му без дори да се замислиш! Що за човек си!

Joichiro:
Прибра меча си.
Аз просто изпълнявам заповеди, принце. Моята мисия е да елиминирам всеки, който дръзне да застраши живота ти. Нещо грешно ли направих?

Azami:
Абсолютно да! Целият съм оцапан от тази гнусна кръв! Денят ми е развален! Как въобще успя да ме намериш толкова бързо?!

Joichiro:
Бързо? Отнеме ми доста време. Бях доста притеснен.
В действителност на Сайба му отне впечатляващо малко време, но излежда той не смяташе така.

Azami:
Доста време? Какво говориш? Отне ти буквално един час. Мамка му този глупак отгово бръщолеви глупости.  Една седмица щеше да ти е малко, за да ме намериш, но ти успя само за един шибън час. 
И сега какво? Ще ме върнеш в двореца, нали? Ще ми развалиш деня още повече. Не смей да го правиш, предупреждавам те! Ще ти го върна по някакъв начин, бъди сигурен!

Joichiro:
Да те връщам? Защо да го правя? Мисията ми е да те пазя, не да те пребирам. Не знаех, че Ваше Величество имате вечерен час.

Azami:
Хъх? ХЪЪЪХ?!! НЯМА ДА ГО НАПРАВИШ?! Очите на Азами светнаха от щастие, но веднага след това се натъжи.
Глупости... Дори и да си толкова глупав, че да не ме пребереш насила, то аз ще ти заповядам да го направиш. Насочи погледа си надолу. Видях със собствените си очи колко опасно за мен е това място. Светът за съжаление е точно такъв, какъвто си го представях - всеки търси собствената си изгода. Този човек щеше да забогате задето ме залови. Той не ме заплаши, защото ме мрази или поради някаква друга лична причина. Направи го за своя изгода. Аз не съм по-различен... Светът е толкова грозно място...

Joichiro:
Последва кратка пауза мълчание, която Сайба прекъсна:
Не искаше ли да се научиш да готвиш? Ако наистина го искаш, бори се за това. Никога не се предавай.

OST:

След като Азами си надигна погледа към Сайба, той се учуди от това, което видя. За пръв път "Джоджи" бе толкова серозен. За пръв път той сякаш говореше от сърце и показваше характер. Той продължи своят motivation speech:
Искаш да се научиш да готвиш? Тогава действай! Кой те спира? Щом имаш някаква цел, тогава я постигни. Щом имаш мечта, тогава я изпълни. Не игнорирай мечтата си! Толкова е просто, но толкова много хора се провалят да го осъзнаят. Хората отделят изключително малко време гонейки мечтата си. Защо? Какво ги спира? Защо не се борят? Битката ти започна с цел. Имаш ли purpose, имаш за какво да се биеш. Тогава се бий за него и спечели! It's that simple:
When you feel like giving up, don't.
When you thinking about giving up, don't.
When it look like you ain't gonna make it, keep going.
When they tell you you're not gonna make it, don't believe them.
You have to be relentless.
Don't give up.
Stay in it.
Stay focused.
Stay unlimited.
There's an option.
There's always a way.
You have a purpose,
then fight for it.
Fight!
You must fight!
If you win, you live.
If you lose, you die.
Because in this world not realizing your dream is equivalent to death.
Not having a purpose is also equivalent to death.
It's pointless to live if you have nothing to do.
You have to fight!
If you don't fight, you can't win!
But if you choose to fight, you could win!
That's all that matters...

Azami:
Последва още една пауза мълчание, в която Азами не можеше да отмести онемял поглед от Сайба. Той не можа да повярва, че чу всичко това точно от Джойчиро. Азами се беше зачервил, но бързо осъзна неловкото си положение и веднага се намеси. Той избърса сълзите от очите си и раздразнено отговори на Сайба.
Ти наистина си най-глупавият човек на света. Не е за вярване... Някаква моя слуга ще ми прави motivation speech. Става дума само за едно готвене... не е голяма работа... Азами срамежливо отмести поглед от Сайба. Той не можеше да повярва, че той бе толкова сериозен да обърне толкова много внимание на тази негова "малка" мечта. Гордостта на малкият принц не му позволи да приеме лесно фактът, че току що Сайба се издигна много в очите му. Толкова, че подсъзнателно той го видя като свой по-голям братко, който винаги е искал да има.

Joichiro:
С висок тон веднага се намеси:
Няма значение! Дали е малка или голяма мечта, това няма никакво значение. Важното е, че имаш и все още не е изпълнента. Какво чакаш? Докато не осъществиш тази твоя цел, няма да можеш да продължиш към следващата. Животатът ти ще остане в застрой, което е равносилно на това да не живееш. Толкова е просто...

Azami:
Мигновенно му отговори с тон като на раздразнено тсундере:
ДОБРЕ И КАК ОЧАКВАШ ДА ИЗПЪЛНЯ ТАЗИ Т.Н. МОЯ МЕЧТА, КАТО СМЕ ОБГРАДЕНИ. РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ ИЗКОЧАТ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ! Родителите ми бяха прави. Не трябваше никога да стъпвам тук. Не трябваше никога да излизам от двореца. Страх мее...

Joichiro:
Бори се! Пребори страха си! Не оставяй да те завладее! Страхът е демон, който ти трябва да победиш. Демон, който се храни с живота ти. Преди да се осъзнаеш животът ти ще е минал, без нищо да постигнеш, само защото те е било страх от непознатото, а това, каквото вече казах, е РАВНОСИЛНО НА СМЪРТ. Fear is the mind-killer. Не позволявай страхът да те убие. 

Azami:
Отговори уста отново да му се развика, но се спря. Този път нямаше какво да каже. Нямаше с какво да го оспори. Той стисна зъби, а очите му се скриха в сянка. Започна да трепери от страх, но успя да се усмихне, макар и нервно.
Така да бъде... Джойчиро Тогами, ти наистина си изключително глупав човек. Ако наистина не възнамеряваш да ме върнеш обратно, то смъртта ни е сигурна. Но какво значение има това? Нали все пак да не правиш нищо е равносилно на смърт? В такъв случай е по-добре да умреш, опитвайки се, нали така?
С озъбена и леко луда усмивка той надигна лицето си и фиксира поглед в очите на Сайба.
Джойчиро надявам се да знаеш, че шансовете ни за оцеляване ако останем тук са минимални. Все повече и повече хора ще се трупат около нас. Въпрос на време е всичките да ни се изсипят. Не всички са като този бандит. Има хора, които не се интересуват от парите. Хора, които наистина ще ме убият. Това са враговете на нацията. Враговете на кралицата. Ако останем тук, то със сигурност ще ти се наложи да се сбиеш с поне стотици добре обучени мъже.

POG FUCKING SUPRISE FUCKING ULTRA-SUPRISE OST:

Joichiro: 
Сайба продължи с драматичен тон:
Мисията ми е да те предпазвам, а не да ти казвам какво да правиш. Ако искаш да останеш тук, тогава остани. Аз ще те защитавам от тези мъже, заклевам се в честа на семейство Тогами и клана Ryuugа.
Усмихна му се без дори да трепне от страх. Изглеждаше истински щастлив и сякаш нямаше търпение за предстоящите събития.
Значи най-накрая ще спра да се бия наум.
Време е отново да започна да живея.
Елате ми всичките!
Ще се бия с всички, които ме предизвикат!
Никога няма да спра да се боря!
Никога няма да се предам...!

Както се и очакваше - това се случва. Един час по-късно в тесните и тъмни улички на града, стотина мъже правят засата на принца и бодигарда му. Обграждат ги и скоро след това melee-то започва...
Няколко от мъжете нападнаха с ножове едновременно от всички страни. Те не бяха като бандита от по-рано. Тези тук нападаха с убийствени намерения. В този момент, Джойчиро Тогами за пръв път уби човек. Веднага след това уби втори...и трети...и четвърти...и т.н. Детайлите бяха излишни. Сайба се биеше непоколебимо. Беше страховит. Посичаше всеки наред с меча си, без дори да му мигне окото. Що за човек? На всичко ли е готов, за да изпълне мисията си? За да осъществи мечтата си? Мнозина биха казали, че той е луд човек и навярно няма да сбъркат. Кръв се пръсна навсякъде и бързо се образуваха локви. Цялата касапница продължи само една минута, но жертвите не бяха мишените. Жертвите бяха нападателите. Всеки един до тях бе посечен и омъртвен. В центъра на кървавото езеро стоеше на колене Сайба и дишаше тежко, подобно на този арт. Беше ранен на стотици места. Сякаш всеки един от стоте мъже е успял да му нанесе поражение преди да бъде убит. Въпреки всичко Джойчиро се усмихваше. Азами най-накрая можеше да си свали ръце от очите. Вече нямаше от какво да се страхува. Той погледна към Джойчиро и не видя убиец. Той видя своя герой. Целите му дрехи, заедно с косата му бяха попили от цялата тази кръв. Крайщата на кичурите му дори започнаха да се оцветяват от червено.
(Беше ясно как като младеж, Сайба е имал кафява коса, но по-късно се семняа на текущата - кърваво червена.)

След като всички наоколо видяха цялата тази касапница, никой повече не посмя да ги нападне в този ден. Азами не успя да открие учител по кулинарство, но поне успя да закупи няколко книги за готвене от една книжарница. Сайба, макар и покуцвайки, го следваше навсякъде, за да се увери, че животът му е в безопастност. И навярно бе. Азами чувстваше животът си в пълна безопастност. В този ден целият страх се изпари от него. След този ден, никога повече не се отдал на страха си и не се отказвал от целите си. Посреднощ Азами и Джойчиро с бавна крачка успяха да стигнат до центъра на града, където няколко стражи веднага ги откараха в двореца. Азами се подсигурни да разкаже на всеки и най-вече на родителите си що за човек е Джойчиро Тогами. Той не говореше за убиецът, който посече стотици непознати мъже, без да му мигне окото. Вместо това, той с интерес и страст разказа историята за героят, който го спаси в този ден. След този ден, Джойчиро, заедно със семейство Тогами отново се издигна в очите на кралското семейство. Азами от друга страна трябваше да изтърпи кратко наказание за бягството си, но след като за пръв път се извини на родителите си и поговори с тях, те му позволиха да изучава колинарство в свободното си време, но самостоятелно. Така тази "малка" битка на Азами за изпълняването на тази "малка" мечта започна, но макар и малка тя не приключи бързо. Точно тази негова "малка" мечта еволюира в една истинска "голяма" мечта - той да бъде най-добрия готвач в света. Само защото е решил да обърне внимание на тази своя малка и незначителна цел, той успя да продължи напред и да задвижи колелото на живота си отново. Именно това му позволи в бъдеще неговите ресторанти да бъдат най-известни в света и точно това доведе до текущата му мечта, която макар и неясна за хората, той е готов да се бие с всички сили, докато не я изпълни и не победи.

Такуми: Погледна към Дмитрий, като стисна зъби от ярост и извади танто. Тш...мамка му..мамка му, мамка му...!!! Защо ѝ беше на тази глупава буболечка..да проваля мисията ми...?!? Аргх...! Искаше в момента да си забие тантото в ръката от яд, но заради ефекта от умението на Мотра, дори себе си не можеше да нарани. Това да си гневен и да не можеш да си излееш гнева за него беше ужасяващо чувство. Не мога да повярвам..трябва да отстъпя..когато мишената ми стои безпомощно пред мен...Намръщи се. Непростимо..Изведнъж обаче, Такуми се успокои и си пое дълбок дъх. Сякаш се примири с тази реалност и прие своят обикновен депресиран поглед. За един миг си помислих, че съм избягал от това проклятие, в което сам се навързах..но един ден, Wizyou..този loop ще бъде пречупен..и твоята смърт ще дойде от МОЯТА РЪКА! В същият този момент, той знаеше, че единственият изход от това място бе отстъплението - най - омразното нещо за Такуми. Въпреки всичко обаче, той бе повече от устремен в това да убие Азами веднъж завинаги, колкото и пъти да трябва да го направи. Съни...отстъпваме...Той тръгна да бяга назад, защото тук вече беше опасно. По пътя щеше да вдигне и тялото на Сузуя с надеждата, че Дмитрий ще се върне в него. Миг преди да си тръгне обаче, на пътя му се изпречи не кой да е, а Сузи. Момичето бе избягало от птицата на Фузен, който най - накрая я беше забелязал и сега се бе насочил към нея, но имаше малко време преди да я настигне. Тя свали своята маска и щеше да погледне към тях. Такуми зае защитна позиция, макар и да знаеше, че не може да бъде нападнат.
Такуми: Още един легионерски навлек..мръдни от пътя ми, момиче..
Сузи: Погледна към него с очи, които сякаш търсеха помощ и утеха. Такуми...какво...се е случило с теб..?

Докато Такуми си казваше заканите на Азами, той щеше да забележи нещо странно в нещо. Нещо, което със сигурност щеше да го вбеси. Сълзи се спускаха от сълзите на Азами. Той напълно игнорира заканите на Такуми и сякаш се беше гмурнал в дълбоки размисли, гледайки замечтано нагоре. (Изглеждаше точно като zone out-ването на младия Сайба.)
Такуми щеше да се ядоса от фактът, че чудовище като Азами е способно да плачи и да се преструва на човек.

Sunny: Леко покуцвайки се предвижи до Такуми. Сълзи от нейните очи също излизаха. Тя беше нещастна и се чувстваше огромна вина.
Съжалявам Такуми! Всичко това е по моя вина! Повярвай ми, не исках това да се случва. Дори и да няма пряка вина, Съни искаше да му се извини поне още хиляда пъти. Причината е, че тя изключително много държеше на уважението му към нея. Тя не би преживяла ако Такуми я намрази и изостави. Точно това ѝ даваше сили да продължи да се бори, за да поправи грешката си. В тялото ѝ нямаше капчица останала енергия и спешно се нуждаеше от почивка, но тя нямаше време за това. В момента единствемо волята я крепеше.
Не знаех, че така ще се развият нещата. Истината е, че срещнах една жена в съзнанието си. Тя ми каза да направя това. Тя беше толкова красива, че останах без думи, за това реших, че трябва да ѝ се доверя. НО СГРЕШИХ!!! Никога не съм искала да докарвам тази огромна буболечка тука. Никога не съм знаела, че съм способна на подобно нещо. Сега зареди мен всичко се обърка. Wizyou ще може отново да се измъкне. Твоята мечта ще трябва още да почака и вината за това е изцяло моя.

Оправданията ѝ бяха прекъснати от внезапната поява на Сузи
Кое това момиче? Хей, коя си ти? Никога не съм те виждала. Какво искаш от нас? Махни се от пътя ни! Дори и да си наш враг е безполезно да се опитваш да се биеш с нас. Невъзможно е. Волята на този звяр е из цялата околност. Визираше Мотра.

Такуми: Погледна към Съни, като щом видя тъжното ѝ изражение я прегърна с една ръка, а с другата държеше тантото си. Единственото нещо, за което той би прекъснал своята мисия и да остави Азами да се измъкне жив ще бъде именно момичето до него, тъй като нейният живот е по - важен от смъртта на този негодник Азами. Всичко е наред, Съни..имам цял живот , в който да преследвам Wizyou, но не мога да си позволя твоят да бъде изгубен. Ако това е бил единственият начин да се спасиш, то така да бъде..Погледна към Сузи в този момент и се разви техният малък разговор.
Сузи: Погледна към Съни, като поклати глава. В момента, може би наистина сме врагове..но познавам твоят приятел.
Такуми: Познаваш ме..? Аз за първи път те виждам.
Сузи: Поклати глава. Грешиш..познаваме се..но няма как да се сетиш вече...защото спомените ти са унищожени..
Такуми: Хъх..? Погледна я учудено, след което се намръщи. Г-глупости..! Не бих попаднал в подобна ситуация, че някой да може да манипулира спомените ми.
Сузи: Как може да си сигурен в това? Има ли момент в живота ти, в който ти си бил уязвим? В който някой се е възползвал от тази твоя слабост?
Такуми: Това трябва да е било когато съм бил малък, но-
Сузи: Спести си го. Такуми, аз знам истината..но трябва да ми се довериш! Името ми е Сюзън..и съм твоя приятелка от миналото! Минало, което твоят учител и неговите приятели ни отнеха...! Очите ѝ се насълзиха. Очевидно това, което тя говореше го и чувстваше. А аз до ден днешен съм принудена да се бия редом до него...нямаш си и на представа колко го мразя!!

Mirai Nikki - Original Soundtrack Vol.7 - Track 03


Sunny:
Застана пред Такуми, все едно искаше да го предпази от това момиче. Такуми знаеше, че Съни е умно момиче, така че ако тя има съмнения, по-добре да е предпазлив.
Сюзън имам много добра причина да не мога да ти повярвам веднага. Врагът ни е човек, който навярно е способен да манипулирва спомени. Визираше Азами. Има същото умение като един наш много близък приятел.. Визираше Дмитрий, като погледна към тялото, което Такуми държеше. ...за това съм сигурна, че е напълно възможно ти също да си негова жертва. И в действителност Съни бе абсолютно права. Азами вече беше приложил своето умение върху Сузи, boost-вайки мотивацията ѝ, редом с това и я разболя от GREED. Това бе описано в този коментар, където Сузи забива златната стрела в себе си и успешно поема силите си, без да заплати с живота си. Съни продължи тезата си. Възможно е в момента да действаш неусетно според заповедите му. Не мога да предвидя с точност потенциала на умението му и за това съм толкова предпазлива. Само Дмитрий може, но както виждаш той в момента е в безсъзнание. Надявам се разбираш позицията ми, Сюзън. Разбира се, мога и да греша, но преди да ти се доверим, моля сподели с нас още информация.
С кого работиш?
За кого си принудена да се биеш?
Да не би да говориш за Фузен, онзи откачалник със стоножките?
Също така какви спомени по-точно му липсват на Такуми?
Фузен ли е отговорен за това?
Каква точно е връзката между вас и Фузен, като изключим че е ваш учител?
Тя погледна замислено към Такуми. Изпитваше любопитство да разбере повече за миналото на Такуми, за което той рядко ѝ разказвал. Също така изпита малко ревност, задето това малко момичето пред нея знае неща, които тя не знае за любимия си.
Моля те отговори на въпросите ми сега, защото бързаме.

Сузи: Погледна към Съни, като ѝ кимна в знак, че разбира. Не съм очаквала веднага да ми повярвате..знам, че това което казвам е налудничаво и има шанс дори моите спомени да са манипулирани от чужд източник..но има нещо, което знам за Фузен на сто процента. Знам със сигурност две неща:

Първо!

Фузен е манипулирал спомените на Такуми, както и моите..не мога да го докажа все още, но мога поне да покажа, че познавам Такуми! Посочи Такуми. Такуми, макар и да те виждам за първи път, знам за твоя тайна, която ти не си казвал на никого освен на мен! Това няма как да е възможно. Предполагам това момиче до теб също знае, но..ти не можеш да живееш без сладко! Дори Фузен не знае.
Такуми: Погледна я леко учудено, защото това беше истина. Това..все още нищо не доказва, Сузи. Но съм доста изненадан..
Сузи: Знам, знам...няма да спечеля доверието ви лесно, но ще се опитам да отговоря на всичките въпроси на приятелката ти поне.

Второ!

Това се препокрива с един от въпросите, които ти зададе. Знам спомените, които ти липсват какви са..те са от твоето детство преди ти да станеш убиец. И съм сигурна, че в главата ти имаш празна дупка и не можеш да си спомниш неща от този период.
Такуми: И-има нещо вярно..не мога да си спомня много от детството си, но..мислех, че е заради травмата ми..нима ми казваш, че има шанс това да не е така?
Сузи: Кимна. За всичко е виновен този Фузен! Погледна към Съни. Аз работя директно под неговите заповеди..аз съм с най - нисък ранг от лейтенантите в Легиона, затова съм длъжна да следвам неговите заповеди. Истината е, че аз съм следващият му ученик след Такуми..
Такуми: Намръщи се. Това е абсурдно..още един ученик? Сузи..искам да ми кажеш следното..кой по дяволите дава заповеди на Фузен?
Сузи: Не знам..логичното ми предположение е The Boss..но не мога да съм сигурна.
Такуми: А знаеш ли неговата самоличност? Кой е този негодник..?!
Сузи: Може да се каже...че я знаех..Наведе глава надолу.

Sunny:
Слушаше какво говори Сузи много внимателно.
Знае, че моят Таки не може да живее без сладко?
Погледна към Сузи с леко yandere поглед.
Тя знае твърде много...
Тя въздържа ревността си и продължи да слуша момичето.
Спомените, които му липсват са от деството му? Когато Таки все още не е бил убиец? Но какви са тези спомени? Трябва да разбера!
Тази Сюзън... не изглежда да лъже. Дори си призна, че работи за Фузен - един от враговете ни. Не ме интересува дали е съученичка на Таки, ако направи нещо съмнително, няма да проявя милост.
Заслуша се внимателно какво ще отговори Сузи на въпроса на Такуми и когато чу отговора, тя отвори широко очи.

OST:

Sunny:
Хъх? К-какво каза току що? "Boss-ът, когото Такуми познаваше." Познаваше? Искаш да ми кажеш, че Такуми е знаел самоличността на The Boss? 
Погледна учудено към Такуми.
Таки, ти помниш ли нещо подобно?
Едва ли. The Boss няма как да разкрие самоличността си толкова лесно. Дори Такуми да е знаел и да е имал някакъва връзка с него, то това сигурно вече не е в спомените му. Проклятие! Кой е този Boss? Не ни стига Wizyou, а сега и него. И какво имаш предвид, че The Boss е отдавна мъртъв? На негово място е останала една празна, маскирана черупка? Какво трябва да значи това?
Постави си ръка на лицето, защото получи главоболие.
Тц..! Още един проблем..!

(Музиката продължаваше)
Такуми: Също се хвана за главата, като че ли думите на Сузи всъщност наистина в момента се опитваха да достигнат до мозъка му най - вече и да отключат тези спомени. Ъгх..н-не може да е истина..
Сузи: Кимна. Точно така...Аз и Такуми познаваме The Boss. Но не този, който е в момента...ние знаем оригиналният създател на The Legion. Онзи Boss, който го беше грижа най - вече за близките си..и който създаде едно семейство най - вече..Посочи Такуми. Точно тези спомени, Такуми, ти липсват!


Такуми: Ъгх...агх...!! Хвана се с две ръце за главата след тези думи на Сузи. Като че ли най - накрая тези скрити, дълбоко заключени спомени започнаха малко по малко да излизат на повърхността..

クライマックス推理 · Masafumi Takada




Sunny:
Не очакваше да чуе нищо подобно на това. Тя се изненада, но въпросите ѝ растяха и продължиха да бъдат повече от отговорите.
Хъх? Моля? Искаш да ми кажеш, че The Legion е създаден от седем дечица? Хъъъх?! Целият този маскарад. Цялата тази армия от маскирани мъже с какви ли не специални оръжия. Всичко това произлиза от седем деца и една тяхна мечта? Чакай малко, ти и Такуми сте били от тези деца? Погледна озадачено към Такуми. Не е за вярване... Таки какво си правил преди да се запознаем...? Спомни ли си вече? След като чу думите на Сюзън, не се ли сети? Моля те кажи ми какво не знам за теб.
Съни беше обсебена и задължително трябваше да разбере какво общо има Такуми с Легиона. Тя си върна погледа към Сузи и продължи с размислите си:
Всички тези действия тук са започнали от 7 деца? Не, едва ли. Както се изрази, разбирам че първият Boss и текущият не са един и същ човек. Виновният за настоящите събития е сегашният The Boss. Но ако първият Boss е бил добърият, кога се е появил лошият в цялата картинка. Изглежда доста предпазлив човек, щом все още никой не знае кой е. Сюзън знаеш ли какво се е случило с останалите деца? Подържате ли някаква връзка с някои оттях? Най-вече се интересувам от този или тази Икусаба Мукуро. Какво е представлявал The Legion, когато той/тя е бил техния лидер. Също така този т.н. лош The Boss... какво е направил, че да заеме мястото на оригиналния. Какво ли цели той? Тц! Кат се замисля, че Annie и Тай в момента водят битка с него. Ако е толкова опасен за колкото го мисля, тези двамата могат много сериозно да пострадат.
Съни не изпитваше симпатии само към Такуми и NEMESIS. След сражението в скривалището на TG, тя вече чувства целия Киригири Squad за другари. Признала е Кьоко за лидер, толкова колкото и Есмералда и ги оприличава. За това тя сега се притеснява за Annie и Тай, които водят рискована битка срещу този The Boss.
Трябва да се прегропираме и да създадем дъска с цялата информация, която разполагаме за сега за този т.н. The Boss. Корабът на Киригири трябва всеки момент да ни вземи оттук...

Сузи: Кимна. Докато тя гледаше как Такуми страда, тя се опита да отговори на повечето въпроси. Нямам си и на идея къде са..знам само къде е Вай..но той вече е неспасяем случай..мозъкът му е корумпиран твърде много..Насълзи се при тази мисъл. Относно The Boss..спомените ми и на мен са мътни как точно се е случило всичко..надеждата ми е в Такуми..дано той да може да си спомни..аз също искам да знам..
Такуми: Ъгх...аааааргх!!! След думите на Сузи, той изпита адски голяма болка след всяко име, което биваше изричано. Такуми се беше хванал за главата, едвам издържаше на тази болка. Но когато тя отмина, той си спомни нещо..Ъгх..това беше адски гадно, но..мисля, че се сетих..сетих се нещо..мога да видя..част от миналото си..
Сузи: Какво виждаш, Такуми..?

(Следващите думи са сцена, която Такуми разказва на глас, но си спомня в детайли)


(on repeat)

Беше ден, като на небето нямаше никакви облаци. Beacon бе все така жив град, навсякъде кипеше динамика и движение на висока скорост. Всички се движеха в производна посока, като човек се чувстваше , че няма нищичко, което да стои на едно място. Дори сградите сякаш се движеха щом човек погледне към тях. Такъв беше този огромен град..караше човек да се замисли над живота и да визуализира всичко онова, което не можеше да види. Скорост...тази дума описваше този град прекрасно. И това беше неговият роден град - Такуми беше заедно с 3 момчета и 3 момичета, като всеки един от тях притежаваше мотор, чисто черни бяха и седемте. Облечени изцяло в черно, с черни кожени якета и каски, Такуми, заедно със своите приятели караше на висока скорост своят мотор в покрайнините на града. Усещаше жаждата за живот и обожаваше когато се движи срещу вятъра. Изневиделица, бандата се изкачи на един много висок хълм и спряха моторите, като отидоха заедно да гледат града. Момчето до Такуми беше малко по - ниско от него, с татуйровка на тигър на врата си. Изглеждаше ето така. Друго момче беше по - високо, облечено като рокер - типичен бунтар. Изглеждаше по този начин. Момичето от своя страна имаше дълга, розова коса и винаги държеше нож от едната страна на колана си. Каквото и да ставаше, тя беше с този нож. Когато не носеше кожено яке, тя предпочиташе да е облечена с нейният любим анурак, който ѝ бе подарък от майка ѝ - имаше Jolly Roger на гърба, за да ѝ напомня на нея. Тя много я обичаше...а тя самата изглеждаше така. Другото момиче беше уникален, нараден мечоносец, който сам си беше направил своите оръжия, в които бе сложила стихийни камъни, позволявайки ѝ да Enchant-ва катаните си с елемените. Изглеждаше ето така. Последното момиче беше малко по - срамежливо от останалите, но беше може би най - милата от тях. Също като останалите беше с черни дрехи, но и с няколко пиърсинга. Изглеждаше ето така (без ghoul-овете ест ;д). Последното момче беше спокойно и винаги имаше по някоя лепенка на лицето, защото той най - много защитаваше останалите и се биеше вместо тях. Изглеждаше ето така. Точно то отиде до Вай, като си сложа ръка на рамото му и се усмихна.

Такуми: Хей, Вай! Тези мотори са уникални, братле! Чувствахме се жестоко докато карахме. От къде изкара толкова много пари, че да ни ги подариш?
Вай: Почеса се зад врата, като се засмя. Амииии...с Казутора ги откраднахме от компанията на нашите. Семейство Princeton имат твърде много хубави коли и мотори, които не ми позволяват да карам..
Бони: Моля?!? Откраднал си ги?!? Вай, това не е морално! Ами хората, които са се трудили за тях? Трябва да им ги върнем!
Вай: Бони, няма да се наложи! Семейството ми е от лоши хора...Робин Худ е крал от богатите, за да дава на бедните! Аз също съм като Робин Худ!
Момчето с лепенката: Въздиша. Удари го леко.
Вай: Ядоса се. Ей, това за какво беше, Мукуро!?!
Мукуро: Направил си нещо грешно. Но..Усмихна се. Си го направил за приятелите си. Ще запазим моторите.


Сузи: Шефе, сигурен ли си?!
Мукуро: Разбира се, Сузи. Вай и Казутора са се потрудили за нашето щастие. А и щом семейството на Вай е от лоши хора, предполагам няма проблем.
Казутора: Извинявам се, че ви прекъсвам, но...знаете какво означава това, нали? Казах го на Вай преди да откраднем моторите. Семейство Princeton са партньори на най - големият якуза клан - Кагамине. Щом разберат за нас, лошо ни се пише...
Мукуро: Хм, не се тревожи, Казутора. Ние също сме силни. И от днес нататък, ще сме банда от гангстери. И няма да стоим със скръстени ръце. Ще се изправим срещу Кагамине!
В този момент, всички онемяха от смелостта на това малко момче. В техните очи, той беше лидерът на тази малка банда - Мукуро винаги е бил онзи, който ги е предпазвал.
Тори: Мукуро...
Мукуро: Хех! Усмихна им се.


Тези думи накараха всички да се усмихнат и да погледнат към града. Вятър вееше косите им и якетата им, като всички си мислеха за бъдещето им като банда. В този момент, Вай каза нещо, което накара всички да се замислят.

Вай: Хей, трябва ни име! Някой да има идеи?
Сузи: Аз имам! The Phantoms! Ще сме толкова бързи и невидими, че ще сме като фанто-
Казутора: Сузи, няма да стане..това звучи тъпо.
Сузи: Нацупи му се. Тораааааа!!! Започна да се боричка с него.
Тори: Засмя се. Ей ей, гаджетата! По - внимателно!
Мукуро: Усмихна се. Аз имам идея..Гледаше към Beacon. Обърна се към Вай. Вай, ти ще си нашият хакер. Ти ще си човекът, който ще ни набавя нужната информация за враговете ни и как да ги сразим. Обявявам те за капитан на нашата първа дивизия.
Вай: Разбрано, шефе!
Мукуро: Обърна се към Такуми. Такуми, ти ще си нашият stealth учителк. Умението ти да се криеш в сенките и да преследваш непрестанно мишените ти ще ни бъде от полза. Провъзгласявам те за капитан на втората ни дивизия.
Такуми: Ще се постарая, шефе!
Мукуро: Обърна се към Казутора. Тора, ти ще си нашият булдозер. Знаем, че нищо не може да ти се опълчи щом активираш тигърът в теб. Провъзгласявам те за капитан на трета девизия.
Казутора: Кимна, като се усмихна. Така да бъде.
Мукуро: Обърна се към Тори. Торияма, ти ще си нашият стратег. Умът ти е ненадминат, а шантавата история, че си дъщеря на въздушен бог понякога се замислям, че може да е истина. Ти ще ни съставяш бойните планове. Провъзгласявам те за капитан на четвъртата ни девизия.
Тори: Така да бъде! Ще ви създам най - добрите стратегии!
Мукуро: Обърна се към Сузи. Сузи..ти ще ни научиш на точно тези движения, с които си известна. Твоят parkour е ненадминат. Ако всички се движехме като теб, щяхме да сме неузнаваеми. Обявавам те за капитан на петата ни девизия.
Сузи: Кимна. Тъй вярно, шефе!
Мукуро: Обърна се към Бони. Сестричке..ти ще си нашият лекар. Твоята добрина и нежност ще ни е от полза когато всички сме пречупени. Обявявам те за капитан на шестата ни девизия.
Бони: Кимна радостно. Ще се постарая, батко.
Мукуро: Усмихна се. Приятели...  


Вай: Хоооо? Това име звучи яко!
Такуми: Легионът..
Сузи: Легионът! Йееееее!
Тора: Засмя се. Мукуро, винаги си бил страхотен в имената.
Тори: Звучи наистина интересно!  
Бони: Ще се радвам да бъда лекарка на легионът! ^^
Такуми: Ами ти, Мукуро? Каква ще бъде твоята роля?

В този момент, Мукуро каза думи, които и шестте деца щяха да запомнят...

進撃gt20130218巨人 - Hiroyuki Sawano




Sunny:
Слушаше с безумен интерес какво говори Такуми. Не искаше да пропусне и една думичка от неговото минало. Въпреки че беше трудно човек да си представи Такуми като ганстер, Съни му вярваше изцяло.
Таки, ти ... вие ... сте били банда от гангстери? ГОТИНО!!! Изчерви се.
Сами срещу света. Седем необикновени деца, които са макар че са силни, те използват тази сила само, за да защитаваш тези, които обичаш. За да бъдат свободни от оковите на този прогнил свят. Като се замисля не се различава толкова от NEMESIS. Атаката е най-добрата защита, нали? В такъв случай сме готови да посегнем на всеки, който застраша живота на другарите ни...
Но да се изправите без колебания срещу най-големия якуза клан..? За това се изисква доста кораж. Изглежда не ви е липсвал. Особено на този Мукуро...
Тя се обърна към Сузи, но вече не чувстваше враждебност или ревност. Тя се радваше, че Сузи съществува. Именно това момиче и останалите от The Legion са направили Такуми мъжът, който Съни обича. Усмихна се и ѝ каза:
Благодаря ти Сюзън..! Макар и това да е само минало, виждам че то значи много за Таки. Появата ти тук допринесе той да си спомни всичко това. Допринесе и за това да опозная повече Таки и откъде произлиза.
Н-нали знаеш... Съни се зачерви още повече, като срамежливо си скри устата зад яката и измърмори:
...Т-такуми не говори много за себе си и почти нищичко не съм научила за него >.<

Настъпи кратка неловка тишина, в която Сюзън разбра за чувствата на Съни. Тази пауза обаче рязко беше прекъснато от буйни ветрове. Корабът на Киригири се спускаше скоростно надолу, за да ги прибере. Тук стана прекалено опасно, след като Азами активира своя план, плус че присъствието на Макима също бе голям фактор. Да не говорим, че Съни и Такуми им трябва спешна почивка, ако не искат да припаднат от умора. Нямаше какво повече да сторят за сега. Това беше възможност и за Сузи да се присъедини към склада..., ако е възможно...

Докато всички говореха, над тях се извиси внезапно огромен летящ кораб, а именно този на Киригири. Буен вятър се отделяше заради перките му, който привлече вниманието на всички. Кьоко се спусна от вратата, като подаде ръце на Такуми и Съни да се качват. Личеше си, че тя също бързаше да си тръгне, тъй като едвам едвам беше разтървала сестра си.
Кьоко: Хайде, бързо..! Нямаме никво време! Погледна към Сузи. Онова момиче..от гонката..!
Такуми: Видя Кьоко, като хвана ръката ѝ, за да бъде придърпан. Щом вече беше от страната на кораба, той помогна на Съни също да се качи, като погледна към Сузи. Бързо, ела..Фузен няма да те намери там.
Сузи: Н-не...не мога..Стисна ножа си, като погледна към тях устремено. Аз..съм легионер..и до ден днешен..! Няма значение кой стои на върха на организацията..Погледна след това към Кьоко с ококорени очи. В този момент, тя получи много, много голям и болезнен спомен. И изведнъж, нейното поведение се промени. Ъгх..Киригири....Хвана се за главата, като се намръщи. Да...това е тя...Приклекна, като буквално отскочи на кораба и повали Кьоко. В този момент, вратите започнаха да се затварят, а кораба да излита нагоре.