Индустриалната зона
3 posters
AntiSocialClub :: Места :: -----------------------------------BEACON----------------------------------
Страница 10 от 12
Страница 10 от 12 • 
1, 2, 3 ... 9, 10, 11, 12
Re: Индустриалната зона
by -bAzikA- Пет Юни 11, 2021 8:44 pm
Mirai Nikki OST: Vol.4 - Track 10
(Увеличи за повече ефект.)
(Сложи на repeat)
Такуми прочита следното на телефона си:
- Това бе текстът, записан в дневника на плячката на Такуми, тоест дневника на Wizyou. "DEAD END" беше допълнение към текста, тоест само в телефона на Такуми се виждаше. Беше трагедия. Отчаяние веднага щеше да обземе Такуми, защото никаква полезна информация нямаше тук. Нищо, което дори малко да подскаже как умира Такуми. Всъщност никаква нова информация нямаше за Wizyou през последните 5 минути. Единственото ново на телефона му беше тесктът "DEAD END". Пълна трагедия. Така Такуми няма да разбере как умира в бъдещето и няма да може да направи нищо, за да го предотврати. Когато цъкне на плусчетата "за повече детайли", Такуми можеше да прочете детайлно какво е правил Wizyou през всеки един ден. Но той вече беше прочел цялата тази информация и с нищо не му помагаше. Единствено знаеше, че е в Beacon, за да се види със стар приятел и в последствие се вижда с други стари приятели. Нищо повече. Това беше напълно недостатъчна информация за Такуми. Дори и след прочетеното Тони вече да знае истината зад Wizyou, Такуми няма как да предположи, че човекът пред него е именно неговата плячка.
Azami: Стоеше все така назад и не предприемаше никакви действия, освен да се смее досадно. Какво става, Такуми? Какво не е наред? Какво прочете? Какво прочете в ДНЕВНИКЪТ СИ?!! АА?! ОТГОВОРИ МИ, ХАХАХА!!! От подигравателен смях, накрая той повиши тон и прозвуча като един садист.
И това беше...
Това беше моментът, в който крушката на Такуми светна...
Последното изречение на Азами, заедно с неговия тон и всичко останало...
Просто нямаше как, той да не се сети. Именно мъжът пред него е Wizyou!
Но вече бе прекалено късно...
Измина цяла минута, откакто флагът бе поставен.
Отчаянието, което се беше насъбрало в сърцето на Такуми навярно му замъгли ориентира за време. Не се осъзна кога мина цяла една минута.
Събитието в бъдещето на Такуми, което води до неговият "Dead End" наближаваше с всяка изминала секунда.
Такуми погледна още веднъж към Азами. Той току що осъзна, че плячката, която търсеше толкова много време и която не го остави намира през тези години, стой точно пред него. И сега, когато знае, че смъртта му ще настъпи в следващите мигове, времето за него сякаш се забави. Какво трябваше да направи в тази ситуация? Да нападне Азами? Да победи Wizyou? Но дали това ще премахне флагът. Всъщност, той все още няма доказателство, че в бъдещето той умира от ръката на Wizyou. Неговият дневник нямаше как да му предостави тази информация. Такуми бе обречен. Може би нямаше правилно решение в тази ситуация. Никой не може да оцелее след Dead End. Никой не може да избяга от бъдещето си.
Докато гледаше към Азами, с периферното си зрение улови някакви си изпарения, които заемаха околоността. Те се разпространяваха навсякъде. Не само горе при птицата, но също и долу при останалите. Всеки се обърна към източникът на тея изпарения. Всеки с изключтение на Такуми. Колкото и безстрашен да е човек, мисълта, че смъртта ти ще настъпи в следващите секунди бе способна да парализира всеки смелчага. Особено когато въпросния човек не е постигнал това, което иска в живота си. Смъртта за такъв човек означава пълна му загуба. Такъв беше случаят и с Такуми. Той не можеше да се обърне назад, защото бе парализиран. Парализиран просто от един текст...
(Увеличи за повече ефект.)
(Сложи на repeat)
Такуми прочита следното на телефона си:
"13.12.2024 - Утре се връщам у дома в Beacon. Там ще се срещна с един мой стар приятел, който ще довете още шепа хора с него. Нямам търпение да видя що за хора са те."
"(+) Натисни тук, за повече детайли."
"14.12.2024 - Все още се намирам в Beacon. Срещнах се с моят стар приятел и се запознах с много нови интересни хора. Нямам търпение да разбера повече за тях. Една от тях ми е грабнала окото, хехе ^^ Както и да е, за сега мисля да остана с тях, защото е много забавно."
"(+) Натисни тук, за повече детайли"
"15.12.2024 - Срещнах се с още един стар приятел, ура! Оказа се, че е станал голяма клечка. Говорихме очи в очи на една доста важна тема, от която навярно зависи съдбата на човечеството, хехе ^^
"(+) Натисни тук, за повече детайли"
"DEAD END"
- Това бе текстът, записан в дневника на плячката на Такуми, тоест дневника на Wizyou. "DEAD END" беше допълнение към текста, тоест само в телефона на Такуми се виждаше. Беше трагедия. Отчаяние веднага щеше да обземе Такуми, защото никаква полезна информация нямаше тук. Нищо, което дори малко да подскаже как умира Такуми. Всъщност никаква нова информация нямаше за Wizyou през последните 5 минути. Единственото ново на телефона му беше тесктът "DEAD END". Пълна трагедия. Така Такуми няма да разбере как умира в бъдещето и няма да може да направи нищо, за да го предотврати. Когато цъкне на плусчетата "за повече детайли", Такуми можеше да прочете детайлно какво е правил Wizyou през всеки един ден. Но той вече беше прочел цялата тази информация и с нищо не му помагаше. Единствено знаеше, че е в Beacon, за да се види със стар приятел и в последствие се вижда с други стари приятели. Нищо повече. Това беше напълно недостатъчна информация за Такуми. Дори и след прочетеното Тони вече да знае истината зад Wizyou, Такуми няма как да предположи, че човекът пред него е именно неговата плячка.
Azami: Стоеше все така назад и не предприемаше никакви действия, освен да се смее досадно. Какво става, Такуми? Какво не е наред? Какво прочете? Какво прочете в ДНЕВНИКЪТ СИ?!! АА?! ОТГОВОРИ МИ, ХАХАХА!!! От подигравателен смях, накрая той повиши тон и прозвуча като един садист.
И това беше...
Това беше моментът, в който крушката на Такуми светна...
Последното изречение на Азами, заедно с неговия тон и всичко останало...
Просто нямаше как, той да не се сети. Именно мъжът пред него е Wizyou!
Но вече бе прекалено късно...
Измина цяла минута, откакто флагът бе поставен.
Отчаянието, което се беше насъбрало в сърцето на Такуми навярно му замъгли ориентира за време. Не се осъзна кога мина цяла една минута.
Събитието в бъдещето на Такуми, което води до неговият "Dead End" наближаваше с всяка изминала секунда.
Такуми погледна още веднъж към Азами. Той току що осъзна, че плячката, която търсеше толкова много време и която не го остави намира през тези години, стой точно пред него. И сега, когато знае, че смъртта му ще настъпи в следващите мигове, времето за него сякаш се забави. Какво трябваше да направи в тази ситуация? Да нападне Азами? Да победи Wizyou? Но дали това ще премахне флагът. Всъщност, той все още няма доказателство, че в бъдещето той умира от ръката на Wizyou. Неговият дневник нямаше как да му предостави тази информация. Такуми бе обречен. Може би нямаше правилно решение в тази ситуация. Никой не може да оцелее след Dead End. Никой не може да избяга от бъдещето си.
Докато гледаше към Азами, с периферното си зрение улови някакви си изпарения, които заемаха околоността. Те се разпространяваха навсякъде. Не само горе при птицата, но също и долу при останалите. Всеки се обърна към източникът на тея изпарения. Всеки с изключтение на Такуми. Колкото и безстрашен да е човек, мисълта, че смъртта ти ще настъпи в следващите секунди бе способна да парализира всеки смелчага. Особено когато въпросния човек не е постигнал това, което иска в живота си. Смъртта за такъв човек означава пълна му загуба. Такъв беше случаят и с Такуми. Той не можеше да се обърне назад, защото бе парализиран. Парализиран просто от един текст...
"Никой не може да оцелее след Dead End. Никой не може да избяга от бъдещето си"
"Никой..."
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
Започнаха да се чуват звуци от резачка зад Такуми...
- Никой...:
- ...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
Звуците става все по-силни и по-силни, до моментът, в който Такуми ги чуваше буквално на сантиметри от ухото си.- Никой?:
- "Никой не може да оцелее след Dead End. Никой не може да избяга от бъдещето си"
Никой, който разчита само на себе си. Макар и Такуми да беше точно такъв човек, едно момиче устремено се опитваше да промени това в него през последните години. "Не се натоварвай сам. Не е нужно да правиш всичко сам. Никой не очаква това от теб. Моля те, позволи на близките ти да ти помогнат. Омолявам те, направи го за твое добро."
- това бяха думите на въпросното момиче. Думите, които обедиха Такуми да се присъедини в организацията, в която е все още - NEMESIS. Това момиче, разбира, се беше Sunny Lee.9 巻発売記念 - Chainsaw Man OST(Сложи на repeat)"ТАКУМИИИИ!!!!!!" - извика Sunny с цяло гърло, докато летеше към него.Зад парализирания Такуми, се беше приземил клонинга на Азами, който до сега управляваше титана. Той бе излязъл от него, на което се дължеше всичките тези изпарения, защото титанът започна да се разпада.На место дясната му ръка, той имаше резачка, направедна изцяло от костите на ръката му. Тя и функционираше като истинска резачка, като хиляди парчета кости, остри като бръснач, се въртяха с бясна скорост и бяха сам на сантиметър от врата на Такуми.Тъй като той беше клонинг, неговото бъдеще не можеше да се предстаже, защото той не беше истински притежател на дневник. И тъй като истинският Азами, описвайки ежедневието си в дневника си, използваше изключително много цензори, информация за това, как е създал гигантски титан, от където по-късно ще излезе негов клонинг и ще разреже глава на Такуми с резачка, бе спестена, заедно с почти всичко останало.Клонингът зад Такуми замахна с резачка да отреже главата на Такуми, докато истинският Азами пред него с наслада го гледаше в очите. Но в последният момент, приятелката на Такуми се намеси. Докато летеше към него, Съни видя клонинга на Азами зад Такуми и осъзна, че няма да го стигне навреме. За това тя реши да използва едно от най-силните си умения. Беше ден и всичко наоколо биваше постоянно облъчвано от слънчевите лъчи. Точно тези лъчи, чиито свойства Съни контролира. Посред бял ден, Съни можеше да покаже наистина на какво бе способна. И ако в битката си по-рано в скривалището срещу Wizyou, когато беше вечер, тя покажа невероятни техники, то сега когато е ден, тя е способна да демонстрира дори по-страхотни техники. Очите ѝ от сини започнаха да светят ярко в бяло - точно какъвто е цветът на Слънцето. Тогава тя активира своето умение, с което направи немислимото. Тя промени част от безбройните слънчеви лъчи, които падаха от Слънцето в солидни обекти или по-точно в копия. Последва дъжд от хиляда еднометрови, остри, слънчеви копия, който заваляха като порой навсякъде към враговете си: Фузен (за да го държи зает), Азами и клонинга му (за да спаси Такуми). 99% от копията не бяха насочени към враговете а в пространството около тях, за да им пречат да избягат. Останалият 1%, тя бе прецизно насочила точно към Фузен и 2мата Азамовци, без да застрашава своя или живота на Такуми. Разбира се, преобразуваните слънчеви лъчи загубиха светлинната си скорост, но продължиха към земята със скоростта на обикновени падащи капки.По-рано Съни бе блокирала атаката на стоножката на Фузен по същия начин. Посред бял ден, Съни нямаше никакъв проблем да се справи с чудовище от подобен размер. Тя се обърна право към идващата стоножка и кръстоса ръцете си. С това тя събра хиляди слънчеви лъчи в един заслепяващ голем лъч под формата на "I", през които стоножката премина и бе разрязана на две парчета. Дори това да не убие стоножката, то поне прекрати атаката ѝ. Слънчевият лъч притежаваше достатъчно енергия, с която да изпепели всичко, което премине през него. Умението наподобяваше една гигантска лупа в пространсвото над Съни, която събираше в една точка всички слънчеви лъчи и изгаряше всичко моментално в тази точка. Веднага след това, Съни получи същия notification sound от телефона си и бързо видя написаното в него. Съни бе притежател на The Lover Diary, в който пишеше всичко, което ще се случи с Такуми в следващите 5 минути. Осъзнавайки, че животът на Такуми е опасност, тя веднага се насочи към него, като преобразува слънчевите лъчи до краката ѝ в солиден обект, от който се отблъсна към Такуми.В крайна сметка дъждът от копия се оказа прекалено многоброен, дори и за Азами, като той и клонингът му бяха успешно намушкани с няколко от тези копия, отваряйки смъртоносни рани.
-bAzikA-- Webmaster
- Брой мнения : 2750
Join date : 11.03.2019
Age : 22
Местожителство : Varna, Bulgaria -
Re: Индустриалната зона
by Emoran Нед Юни 13, 2021 9:54 am
Покри лицето си от действията на Съни Гх..Е сега вече стана страшно. Битката започна, а Джейкъб и Дейвид още не са се върнали. Блейк е извън категорията на тези свръхчовеци, което прави Сахир единственият ни СВОБОДЕН коз срещу тия. Тай и Ани са заети в онзи огнен затвор, Сиел щеше наистина да им е от полза мамка му.. На Варис тогава му хрумна гениалната идеая и изведнъж се втурна към Блейк Сахир, ще отключа потенциалана на Блейк! Осигури ми нужното време да го направя! Докато тичаше към него, той хвърли поглед към Гличтрап, тъй като той беше толкова сигурен в уменията на Сахир, че единственият който би му попречил беше именно той Е сега си е*а мамата.. - Варис
Моят потенциал ли..!? - Блейк
Погледна към него като му кимна и очите му отново станаха жълти. Тези на неговата нинджа богиня на измамата, лъжата и истината - Сахир
Моят потенциал ли..!? - Блейк
Погледна към него като му кимна и очите му отново станаха жълти. Тези на неговата нинджа богиня на измамата, лъжата и истината - Сахир
Emoran- Moderator
- Брой мнения : 2705
Join date : 11.04.2019
Age : 24
Re: Индустриалната зона
by BGDodpul Нед Юни 13, 2021 10:03 am
Jujutsu Kaisen OST - Yuuji's Rage (One’s Innermost Thoughts)
(on Repeat)
Такуми погледна към телефона си с голяма доза отчаяние. Тези неща, които прочете в дневкина си за Wizyou не му помогнаха с нищо. Абсолютно нищичко, което да му помогне да разбере причината зад своята предстояща смърт. Макар и да изпита това отчаяние, очите му все още бяха пълни с determination - знаейки, че ще умре вече със сигурност, той искаше да вземе поне един със себе си, а в този случай това беше Азами. Но изневиделица, нещо му прищрака...внезапното поведение на Азами, неговият смях, подигравателният му тон към Такуми...всичко се връзваше. Той току що нарече телефонът му дневник. Няма как някой да знае за това освен него и Съни. И още един, разбира се...В този момент, той осъзна нещо много важно. Очите му отново се отвориха широко и придобиха предишният им вид - очите на Убиец. Този човек пред него беше не кой друг да е, а Wizyou..!! Но го осъзна прекалено късно...преди дори да може да се задвижи, клонингът на Азами вече щеше да го е убил. Такуми се опита да реагира, но нямаше да успее на време. В този момент, той си спомни разговор със своят учител - Фузен.
В мига, в който Такуми излезе от спомените си, той си помисли, че смъртта му вече беше неизбежна. Но собствената му приятелка, която го накара да се присъедини в НЕМЕСИС му припомни и причината, поради която той го направи - да бъде край хора, които имаха неговите виждания. Вълк единак като него трудно се приобщаваше към семейството си и заради това пътуваше често на мисии. Но сега, той имаше нужда от тях. И за негов късмет, щеше да получи тази нужна подкрепа - атаката на Съни успешно разряза стоножката на Фузен на 2, но тя щеше бързо да се раздели на 2 по - малки стоножки и след около 10-на секунди да се сформират наново и да нападат Съни този път от двете ѝ страни. Фузен бе доста ранен от атаката ѝ, но щеше да използва бая души и да се възстанови - неговата регенерация бе учудващо бърза и това го правеше в доста гаден противник.
Такуми щом усети, че атаката на клонинга на Азами се забави с малко, той постави тантото си на пътя на резачката и започна да я удържа. Това се дължеше на факта, че той беше влезнал във втората фаза на своето умение - Crush. Цялата кръв от раните на Азами и Фузен от атаката на Съни се запъти към него и му позволи вече да я използва като резервоар за по - мощните си атаки, които целят тотално да надделеят над мишената си в сблъсък. Изневиделица, костната резачка на клонинга на Азами започна да се напуква, а той гледаше със същият този убийствен поглед към него.
Години наред, аз се шляех из този проклет свят на убийци, търсейки една единствена мишена, която ми бягаше непрестанно..Години наред, аз избягвах моите приятели само и само да изпълня тази своя цел заради моята справедливост..бях заслепен от собствените си идеали от важните неща в този живот...връзките, които човек прави. Изпадах в отчаяние всеки път, в който се провалях да достигна до моята цел..мислех, че животът ми се състоеше в това...аз бях убиец. Убиец на убийци. И не ставах за нищо повече. Бях оръжие, не човек...но това не е така. Имало е винаги хора, които им е пукало за мен...за Такуми, а не за Killer Killer: Хора, които не ме виждаха като оръжие...Усмихна се много, много малко. Беше голяма рядкост за Такуми да показва признаци на радост. Човече, колко глупав съм бил..бягал съм от важните неща през целият ми живот. И това е само заради един единствен човек..Затвори очи, като си пое дъх.. - Такуми
(3:22)
Извиквайки това омразно за него име, Такуми активира своето умение и докато се съпротивляваше с резачката на клонинга, изневиделица я отблъсна с всичка сила назад и щеше да я пръсне на парчета подобно на това. Кръвта, която беше насъбрал се превръщаше в сила, която обаче той изразходваше като резервоар за мощни, разбиващи тежки защити атаки. Унищожавайки резачката на клонинга на Азами, той се втурна към истинския и щеше да го избута от птицата, като сега и двамата тръгнаха да падат надолу. Такуми искаше да го убие на всяка цена. Той бе една от причините Такуми да разбере толкова късно какво е истинското щастие. И за това, той го мразеше най - много от всичките си мишени. Wizyou, негодник такъв, умри веднъж завинаги!!!! Докато и двамата падаха, Такуми щеше многократно да се опита да намушка Азами с тантото си през важните му органи. - Такуми
Meanwhile:
Glitchtrap внимателно анализираше бойното поле и стоеше далеч от останалите, за да държи око на Варис. Той нямаше да бъде уцелен от атаката на Съни, защото щом я видя, той се транспортира под формата на информация в един от огромните екрани на един от небостъргачите. Веднага след като тя свърши, той излезе от нея , като червени светкавици излизаха от ръцете му. Той видя как Варис се беше затичал към Блейк и внезапно се появи пред тях с протегнати ръце. Варис тъкмо щеше да стигне до Блейк, но на пътя му се изпречи не кой да е, а Glitchtrap. Червените му светкавици се увеличиха многократно, като всякаква технология край тях двамата започна да се гличва. Това беше активацията на неговият домейн..
D̴̨̧̠̙̲͉̼̤̬̪̮͙̦̭̤̠͓̭̜͙̓̅̾̈͒̇̆̽̽̅̏̓͝͝O̶̧͉̪͍̻͕͍̖̜͎̣̪̟̦̥͇̠̯̓͆̑̓́̚M̶̢͚̜̱͕͎̮̲̬͔̝͉̗͈͚̺̹̐̅̋̌͘͘͜A̸̢̛͍̫̜͙͉͉̻̘̘͍̭̗̟̠͍̭̱͆̀̑͋͋͊̊̆̏̇̓̔͗̐̕͘̕̕͜͠ͅI̴̡̭̠̘̹̠̤̩̞̬̦͈͔͂̾͊̋̒̇̽̒̄͆͛͊͊́͂̀͒̇͐̓̕͝N̵̻̼̱͔͕̩̬͉̣̼̳̦̭̝̯̳̅̉̐͊̿͋ͅ ̷̨̡̖̰̻̯̼͉̠͉̠͔͍͙̣͚͇̘̖̃̊͂͑̀̈̈́̾̈́̋̒̑̊̈́͑͌̽̄̋͘͜͠ͅE̷̛͕͕̠͑̀͋̄̓̔͝Ẍ̸̧̡̢̪̟͈̤̦͎̜͉̩̱̩̝̟̖̖͕̰̮́̈́́͝͝P̶̨͓͉̮̦̙͔̰͇͔̙̹̻̫͚̯̥̟̫̮̟̐̊͊̇͜ͅÂ̸̯̼͍̍̄͂̋̾̄̈́̈́̂̌̽̽͆͛̐̂̕͝N̴̹̱̬͖͉͇̱̰̜̘͈̉̓́͋̿̚͝S̶̛̬̠͓̺͗́̔̾̾͋͒́́̈́̓̿̃̃̍̉͂̂̕͜͠I̶̢̛̤̹̣͉̳͙͙̤̟̳̯͚̞͚͙̥̪̼̟̻̥̅͋̈̎̌͑́̄̇̏͒͒͘͠Ǫ̵̜͙̤̩͉̦̗̮͕̖͎̞̠̳̼̫̼̤̗̽͋͒͂͌̋̾̈́͌͛̌͛͌̕͝͠͝ͅN̴̡̧̡̢̙̟̩͎̫̮̦̩̱̘͓̗̫̈́̋̐͆͛͂̈̆̉̋̀͠͝
C̶̨̧̹͉̲̘͕͈͈̺̫̦̱̺̞̘̣̯͔̳̳̤͔̬͚̃̿̍̈́̂͗̌͜͝Y̷̢̢͇͚̲̯̦̙͌̒̀̄̉̂̕B̴̢̹̦͇̳̲̫̤͎̹͉̮̹̤̘͎͎̩̺͇͔̎̋̚͠Ę̸̼̘̠̝͕̂͛͛̔̄̈͂̒̏̋̊͐̾͘͠R̴̠̜͓͈̭̅̊́̊̿͋̌̓̍̾̓̕̚ ̴̖̰̯̽͌̾̿̇̓̊̀̚͠W̸̧̡̛̫̩̖͚͎̘̮̟͈͎̤̮̦̞̲͖̜̲̐̌́̈̒͌́͗͂̓͋̈́̚͜ͅͅṒ̷̢̰͇̭͉̭͇͌̈́̏R̵̯̭̯͇̙̫̝̬̤̽̂̊͆͗͌̒̈̉̆̋̎̓́͘L̶̢̫̣͙̺̘͎̮̐D̴̡̨̢̦̪͔̜͇͉̗̗̖͚̖̟͇͈͐̎͋̌̕͜ͅ!
Варис и Блейк изведнъж усетиха как биват транспортирани в мига, в който Глича докосна лицата им с ръцете си. Огромна сфера се образува в Beacon, като Боса отдалеч погледна към нея и разбра какво се случва докато той самият се разправяше с Shun.
(on Repeat)
Такуми погледна към телефона си с голяма доза отчаяние. Тези неща, които прочете в дневкина си за Wizyou не му помогнаха с нищо. Абсолютно нищичко, което да му помогне да разбере причината зад своята предстояща смърт. Макар и да изпита това отчаяние, очите му все още бяха пълни с determination - знаейки, че ще умре вече със сигурност, той искаше да вземе поне един със себе си, а в този случай това беше Азами. Но изневиделица, нещо му прищрака...внезапното поведение на Азами, неговият смях, подигравателният му тон към Такуми...всичко се връзваше. Той току що нарече телефонът му дневник. Няма как някой да знае за това освен него и Съни. И още един, разбира се...В този момент, той осъзна нещо много важно. Очите му отново се отвориха широко и придобиха предишният им вид - очите на Убиец. Този човек пред него беше не кой друг да е, а Wizyou..!! Но го осъзна прекалено късно...преди дори да може да се задвижи, клонингът на Азами вече щеше да го е убил. Такуми се опита да реагира, но нямаше да успее на време. В този момент, той си спомни разговор със своят учител - Фузен.
- Memory:
Беше полунощ. Такуми си спомни за неговата последна мисия преди тази, която се развиваше преди 9 месеца. Луната беше във фазата си на пълнолуние и тя беше единственият източник на светлина в изоставеното училище, в което се намираше Такуми заедно с Фузен. Това беше тяхната първа среща, а Фузен беше мишена на Такуми. Битката между тях е била ожесточена, като Фузен беше победил Такуми и имаше от неговата кръв по себе си. Той лежеше на земята пред него тежко ранен и навярно знаеше, че ще умре в този момент.
Кх..Изкашля кръв. Погледна с яростен поглед към Фузен. Няма да ти се размине, нали знаеш...? Приятелите ми ще дойдат за теб щом разберат, че си ме убил... - Такуми
Ооо, мили Таки..Усмихна му се коварно, като клекна до него. Нямам намерението да те убивам. Виждам потенциал в теб, момче. - Фузен
Не ми ги говори тези на мен...предпочитам да умра от колкото да ти дължа своят живот!! - Такуми
Такуми, ти си различен от останалите маймуни по света...имаш собствена справедливост, към която се стремиш. Не зачиташ законите, не се замисляш за останалите, ти си изцяло един вълк единак...това ми харесва в теб. Харесвам хора, които могат да мислят самостоятелно и не зависят от останалите. Точно такъв човек като теб е и "Боса".. - Фузен
"Боса"..? Какви ги говориш?!- Такуми
Хаха, това не е от значение. Ще ти дам втори шанс в този живот. Твърде рано ти е да се сблъскваш с мен. Но ще дойде и този ден рано или късно. Нега го направим подобаващо, не мислиш ли? Усмихна му се отново коварно. За тези 9 месеца, остани при мен. Ще те науча на всичко нужно, за да те превърна в още по - добър убиец. - Фузен
Кх..Изкашля още кръв. Сигурно се шегуваш.. - Такуми
Оо, изобщо не се шегувам. Виждам те, че си човек с цели... - ФузенКоя е твоята ултимативна плячка, Такуми...?
Тези думи го накараха да се учуди. Фузен навярно беше наясно, че Такуми е ловец, който има повече от една плячки. Но това го доведе и на мисълта, че може да има и любима измежду тях. И беше много прав.
Хъх...има един...Изкашля кръв. Негодник...който ми бяга от години вече...казва се Wizyou..но само това знам за него.. - Такуми
Усмихна се много широко. Хооо...? - Фузен
Знаеш ли нещо за него....? - Такуми
Хмм...Вдигна рамене. Съжалявам, нямам си и на идея. Но въпреки това, ще ти помогна, Такуми. Ще те превърна в ултимативният ловец, за да можеш да го заловиш. Стига да се съгласиш, разбира се.. - Фузен
Такуми нямаше друг избор освен да се съгласи. Колкото и да не му харесваше, че ще трябва да работи заедно с една от мишените си, това беше цената за неговата загуба. Той обаче стисна зъби и видя това като една възможност...възможност да се подобри. Вълк единак като него мислеше главно за това - как да стигне до мишената си и нищо друго..и поради тази причина, Такуми се превърна в един от най - коварните убийци за тези 9 месеца под крилото на Фузен.
В мига, в който Такуми излезе от спомените си, той си помисли, че смъртта му вече беше неизбежна. Но собствената му приятелка, която го накара да се присъедини в НЕМЕСИС му припомни и причината, поради която той го направи - да бъде край хора, които имаха неговите виждания. Вълк единак като него трудно се приобщаваше към семейството си и заради това пътуваше често на мисии. Но сега, той имаше нужда от тях. И за негов късмет, щеше да получи тази нужна подкрепа - атаката на Съни успешно разряза стоножката на Фузен на 2, но тя щеше бързо да се раздели на 2 по - малки стоножки и след около 10-на секунди да се сформират наново и да нападат Съни този път от двете ѝ страни. Фузен бе доста ранен от атаката ѝ, но щеше да използва бая души и да се възстанови - неговата регенерация бе учудващо бърза и това го правеше в доста гаден противник.
Такуми щом усети, че атаката на клонинга на Азами се забави с малко, той постави тантото си на пътя на резачката и започна да я удържа. Това се дължеше на факта, че той беше влезнал във втората фаза на своето умение - Crush. Цялата кръв от раните на Азами и Фузен от атаката на Съни се запъти към него и му позволи вече да я използва като резервоар за по - мощните си атаки, които целят тотално да надделеят над мишената си в сблъсък. Изневиделица, костната резачка на клонинга на Азами започна да се напуква, а той гледаше със същият този убийствен поглед към него.
Години наред, аз се шляех из този проклет свят на убийци, търсейки една единствена мишена, която ми бягаше непрестанно..Години наред, аз избягвах моите приятели само и само да изпълня тази своя цел заради моята справедливост..бях заслепен от собствените си идеали от важните неща в този живот...връзките, които човек прави. Изпадах в отчаяние всеки път, в който се провалях да достигна до моята цел..мислех, че животът ми се състоеше в това...аз бях убиец. Убиец на убийци. И не ставах за нищо повече. Бях оръжие, не човек...но това не е така. Имало е винаги хора, които им е пукало за мен...за Такуми, а не за Killer Killer: Хора, които не ме виждаха като оръжие...Усмихна се много, много малко. Беше голяма рядкост за Такуми да показва признаци на радост. Човече, колко глупав съм бил..бягал съм от важните неща през целият ми живот. И това е само заради един единствен човек..Затвори очи, като си пое дъх.. - Такуми
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
ТОВА Е ЗАРАДИ ТЕБ...
...
...
...
...
...
...
...
...
WIZYOUUUUUUUUUUUUUUUUUUUUUUU!!!!!
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
...
ТОВА Е ЗАРАДИ ТЕБ...
...
...
...
...
...
...
...
...
WIZYOUUUUUUUUUUUUUUUUUUUUUUU!!!!!
(3:22)
Извиквайки това омразно за него име, Такуми активира своето умение и докато се съпротивляваше с резачката на клонинга, изневиделица я отблъсна с всичка сила назад и щеше да я пръсне на парчета подобно на това. Кръвта, която беше насъбрал се превръщаше в сила, която обаче той изразходваше като резервоар за мощни, разбиващи тежки защити атаки. Унищожавайки резачката на клонинга на Азами, той се втурна към истинския и щеше да го избута от птицата, като сега и двамата тръгнаха да падат надолу. Такуми искаше да го убие на всяка цена. Той бе една от причините Такуми да разбере толкова късно какво е истинското щастие. И за това, той го мразеше най - много от всичките си мишени. Wizyou, негодник такъв, умри веднъж завинаги!!!! Докато и двамата падаха, Такуми щеше многократно да се опита да намушка Азами с тантото си през важните му органи. - Такуми
Meanwhile:
Glitchtrap внимателно анализираше бойното поле и стоеше далеч от останалите, за да държи око на Варис. Той нямаше да бъде уцелен от атаката на Съни, защото щом я видя, той се транспортира под формата на информация в един от огромните екрани на един от небостъргачите. Веднага след като тя свърши, той излезе от нея , като червени светкавици излизаха от ръцете му. Той видя как Варис се беше затичал към Блейк и внезапно се появи пред тях с протегнати ръце. Варис тъкмо щеше да стигне до Блейк, но на пътя му се изпречи не кой да е, а Glitchtrap. Червените му светкавици се увеличиха многократно, като всякаква технология край тях двамата започна да се гличва. Това беше активацията на неговият домейн..
D̴̨̧̠̙̲͉̼̤̬̪̮͙̦̭̤̠͓̭̜͙̓̅̾̈͒̇̆̽̽̅̏̓͝͝O̶̧͉̪͍̻͕͍̖̜͎̣̪̟̦̥͇̠̯̓͆̑̓́̚M̶̢͚̜̱͕͎̮̲̬͔̝͉̗͈͚̺̹̐̅̋̌͘͘͜A̸̢̛͍̫̜͙͉͉̻̘̘͍̭̗̟̠͍̭̱͆̀̑͋͋͊̊̆̏̇̓̔͗̐̕͘̕̕͜͠ͅI̴̡̭̠̘̹̠̤̩̞̬̦͈͔͂̾͊̋̒̇̽̒̄͆͛͊͊́͂̀͒̇͐̓̕͝N̵̻̼̱͔͕̩̬͉̣̼̳̦̭̝̯̳̅̉̐͊̿͋ͅ ̷̨̡̖̰̻̯̼͉̠͉̠͔͍͙̣͚͇̘̖̃̊͂͑̀̈̈́̾̈́̋̒̑̊̈́͑͌̽̄̋͘͜͠ͅE̷̛͕͕̠͑̀͋̄̓̔͝Ẍ̸̧̡̢̪̟͈̤̦͎̜͉̩̱̩̝̟̖̖͕̰̮́̈́́͝͝P̶̨͓͉̮̦̙͔̰͇͔̙̹̻̫͚̯̥̟̫̮̟̐̊͊̇͜ͅÂ̸̯̼͍̍̄͂̋̾̄̈́̈́̂̌̽̽͆͛̐̂̕͝N̴̹̱̬͖͉͇̱̰̜̘͈̉̓́͋̿̚͝S̶̛̬̠͓̺͗́̔̾̾͋͒́́̈́̓̿̃̃̍̉͂̂̕͜͠I̶̢̛̤̹̣͉̳͙͙̤̟̳̯͚̞͚͙̥̪̼̟̻̥̅͋̈̎̌͑́̄̇̏͒͒͘͠Ǫ̵̜͙̤̩͉̦̗̮͕̖͎̞̠̳̼̫̼̤̗̽͋͒͂͌̋̾̈́͌͛̌͛͌̕͝͠͝ͅN̴̡̧̡̢̙̟̩͎̫̮̦̩̱̘͓̗̫̈́̋̐͆͛͂̈̆̉̋̀͠͝
C̶̨̧̹͉̲̘͕͈͈̺̫̦̱̺̞̘̣̯͔̳̳̤͔̬͚̃̿̍̈́̂͗̌͜͝Y̷̢̢͇͚̲̯̦̙͌̒̀̄̉̂̕B̴̢̹̦͇̳̲̫̤͎̹͉̮̹̤̘͎͎̩̺͇͔̎̋̚͠Ę̸̼̘̠̝͕̂͛͛̔̄̈͂̒̏̋̊͐̾͘͠R̴̠̜͓͈̭̅̊́̊̿͋̌̓̍̾̓̕̚ ̴̖̰̯̽͌̾̿̇̓̊̀̚͠W̸̧̡̛̫̩̖͚͎̘̮̟͈͎̤̮̦̞̲͖̜̲̐̌́̈̒͌́͗͂̓͋̈́̚͜ͅͅṒ̷̢̰͇̭͉̭͇͌̈́̏R̵̯̭̯͇̙̫̝̬̤̽̂̊͆͗͌̒̈̉̆̋̎̓́͘L̶̢̫̣͙̺̘͎̮̐D̴̡̨̢̦̪͔̜͇͉̗̗̖͚̖̟͇͈͐̎͋̌̕͜ͅ!
Варис и Блейк изведнъж усетиха как биват транспортирани в мига, в който Глича докосна лицата им с ръцете си. Огромна сфера се образува в Beacon, като Боса отдалеч погледна към нея и разбра какво се случва докато той самият се разправяше с Shun.
(Glitchtrap, Варис, Блейк)
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5103
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
by -bAzikA- Сря Авг 11, 2021 11:03 pm
Дъждът от слънчеви копия на Sunny беше прекалено многоброен и той overwhelm-на изцяло клонинга на Азами. Той се сгромоляса na земята с десетина забити остриета по себе си. Признак на живот от него вече не се усещаше. В същото време, Такуми успя да пребори страха си и успешно отвърна на атаката на истинския Азами. Той започна да пада заедно с него, докато забучва тангото си във всичките му важни органи. Един убиец като него не би пропуснал такава възможност и оцели абсолютно всяка атака. Никой нормален човек не би оцелял от подобно клане. Дори и за индивид като Азами това би било трудно. Но ето, че се случи нещо немислимо - той получи помощ от друг човек:
Re:ZERO Season 2 OST - The Past Destination
Азами падаше с окървените си официални дрехи спокойно надолу. Такуми се справи отлично да промуши всеки негов жизненоважен орган и го остави да пада към смъртта си. Всеки нормален човек щеше да срещне края си още преди да падне на земята, но разбира се Азами не бе нормален човек. Неговата смърт щеше да е доста по-бавна и мъчителна. Перфектната съдба за човек като него. Толкова болка бе причинил на невинни хора, че колкото и болезнена смърт да го чака, нямаше да е достатъчна. Греховете му бяха невъзможни за изкупване и той добре го знаеше. Тялото му започна да се регенерира отсамосебе си и да го поддържа жив, оставяйки болката на лице. Органите му веднага започнаха да се възпроизвеждат наново и да заработва отново. Азами нямаше да умре от атаките на Такуми, но дори и той не бе безсмъртен. Докато падаше той се замисли, че може би наистина това е неговия край. Той бе парализиран от болка и навярно нямаше да може да помръдне в следващата минута. Достатъчно време, Такуми да го довърши веднъж за винаги. Все пак убиец като него няма как да изпусне единствената си възможност. Преди да достигне земята, той се усмихна към Такуми, сякаш бе горд от него. Мислите, които му се въртяха в мозъка бяха следните:
Азами: Поздравления, Такуми, мой преследвачо! Ти наистина успя!Извърши най-копнеещо си убийство. След толкова много време, труд и страдание, ти успешно разряза и моето гърло. А само до преди година беше още дете в тази област. За толкова кратко време ти успя да порастнеш толкова много, счупвайки изцяло своите човешки лимити. Ето това най-много обичам да виждам. Млади хора като теб, давайки всичко от себе си, жертвайки всичко: времето си, щастието си, идеялите си, човечността си, в името на развитието, с цел изпълняването на невъзможната мисия - моето залавяне. Радвам се, че успя да задоволиш моят Greed. Радвам се, че ще умра от твоята ръка. Сега приеми смъртта ми като награда, за цялото това старание. Заслужи си я...!
Азами бавно затвори очи в последните мигове, преди да се сгромоляса върху земята, счупвайки целия си гръбначен стълб. Щом това се случи, Такуми щеше да има достатъчно време да довърши парализирания Азами веднъж за винаги. Но нещо, което никой от двамата не очакваха, се случи. Миг преди сблъсъка, земята под Азами се пропука и излезна гигантска змия. В устата ѝ можеше да се побере цял слон, като змията веднага щом изкочи от земята, глътна Азами и се изстреля настрани. Тя допълзя за нула време на десетина метри разстояние, изплювайки Азами на безопасно разстояние от Такуми. След него, от устата на змията излезна и човекът, който я контролирваше. Това беше именно той:
Sunny: След като се увери, че клонинга на Азами е гушнал букета, тя скочи при Такуми и двамата се насочиха към гигантската змия. Таки, бързо! Сега или никога! Да го довършим, докато не се е регенерирал все още! Такуми навярно щеше да намери логика в прибързаните действия на Съни, но чисто новият противник никога не е мъдро да се пренебрегва.
Re:ZERO Season 2 OST - The Past Destination
Азами падаше с окървените си официални дрехи спокойно надолу. Такуми се справи отлично да промуши всеки негов жизненоважен орган и го остави да пада към смъртта си. Всеки нормален човек щеше да срещне края си още преди да падне на земята, но разбира се Азами не бе нормален човек. Неговата смърт щеше да е доста по-бавна и мъчителна. Перфектната съдба за човек като него. Толкова болка бе причинил на невинни хора, че колкото и болезнена смърт да го чака, нямаше да е достатъчна. Греховете му бяха невъзможни за изкупване и той добре го знаеше. Тялото му започна да се регенерира отсамосебе си и да го поддържа жив, оставяйки болката на лице. Органите му веднага започнаха да се възпроизвеждат наново и да заработва отново. Азами нямаше да умре от атаките на Такуми, но дори и той не бе безсмъртен. Докато падаше той се замисли, че може би наистина това е неговия край. Той бе парализиран от болка и навярно нямаше да може да помръдне в следващата минута. Достатъчно време, Такуми да го довърши веднъж за винаги. Все пак убиец като него няма как да изпусне единствената си възможност. Преди да достигне земята, той се усмихна към Такуми, сякаш бе горд от него. Мислите, които му се въртяха в мозъка бяха следните:
Азами: Поздравления, Такуми, мой преследвачо! Ти наистина успя!Извърши най-копнеещо си убийство. След толкова много време, труд и страдание, ти успешно разряза и моето гърло. А само до преди година беше още дете в тази област. За толкова кратко време ти успя да порастнеш толкова много, счупвайки изцяло своите човешки лимити. Ето това най-много обичам да виждам. Млади хора като теб, давайки всичко от себе си, жертвайки всичко: времето си, щастието си, идеялите си, човечността си, в името на развитието, с цел изпълняването на невъзможната мисия - моето залавяне. Радвам се, че успя да задоволиш моят Greed. Радвам се, че ще умра от твоята ръка. Сега приеми смъртта ми като награда, за цялото това старание. Заслужи си я...!
Азами бавно затвори очи в последните мигове, преди да се сгромоляса върху земята, счупвайки целия си гръбначен стълб. Щом това се случи, Такуми щеше да има достатъчно време да довърши парализирания Азами веднъж за винаги. Но нещо, което никой от двамата не очакваха, се случи. Миг преди сблъсъка, земята под Азами се пропука и излезна гигантска змия. В устата ѝ можеше да се побере цял слон, като змията веднага щом изкочи от земята, глътна Азами и се изстреля настрани. Тя допълзя за нула време на десетина метри разстояние, изплювайки Азами на безопасно разстояние от Такуми. След него, от устата на змията излезна и човекът, който я контролирваше. Това беше именно той:
- Той:
- Viper
СЕНСЕЕЕЕЕЕЕЕЕЙ!!!!!!!Извика Viper с цяло гърло. Нетипично за него, на лицето му бе изписано тъга и отчаяние, редом със сълзи, пълзащи по лицето му. Ясно бе, че той държеше много на Азами.Сенсей, жив ли си?!!Клекна възможно най-бързо до него и постави главата си върху сърцето му и се заслуша. След няколко секунди, той чу "туп". Веднага след това заплака от щастие.Сенсей, ти си жив!!!Радостта му обаче бе кратка, защото той насочи поглед напред, където видя враговете си да наближават. Viper знаеше, че няма да може сам да се справи с тях, защото все още бе твърде слаб. Той имаше още много да учи, преди да може да стигне нивото на Азами. Viper прихапа устната си, като кръв текна от нея.
Sunny: След като се увери, че клонинга на Азами е гушнал букета, тя скочи при Такуми и двамата се насочиха към гигантската змия. Таки, бързо! Сега или никога! Да го довършим, докато не се е регенерирал все още! Такуми навярно щеше да намери логика в прибързаните действия на Съни, но чисто новият противник никога не е мъдро да се пренебрегва.
-bAzikA-- Webmaster
- Брой мнения : 2750
Join date : 11.03.2019
Age : 22
Местожителство : Varna, Bulgaria -
Re: Индустриалната зона
by BGDodpul Сря Авг 11, 2021 11:31 pm
"And The Sky Shall Unfold"
Докато падаше надолу заедно с Азами, Такуми използва своето танто успешно да промуши всеки един негов важен орган - сърцето, белите дробове, трахеята и т.н. Докато го намушкваше бавно и мъчително, Такуми го гледаше сякаш леко отегчено - той не изпитваше щастие от това да погуби мишената, която бе преследвал цял живот. Чувстваше се като човек без цел...тъй като беше посветил целият си живот в залавянето на този индивид, когото той наричаше "Wizyou", Такуми, мислейки си, че вече го бе убил, не знаеше какво следва от тук нататък..може би щеше да се бие за чужда кауза или да изгради най - накрая своят собствен живот - такъв, какъвто е трябвало да бъде без Такуми да става убиец. Това е краят... - Такуми
Такуми се отблъсна от тежко раненият Азами и щеше да се приземи плавно. След като Азами най - накрая се сгрумоляса на земята, Фузен, който също беше ранен от атаката на Съни, но се беше прикрил, гледаше отстрани и леко се усмихваше докато се държеше за раните си.
Той изкашля малко кръв, като бързо хвърли поглед към Съни. Хммм, това момиче доста ме рани..явно нейният талант е безспорен..а Такуми също така успя да убие Азами..Усмихна се подло. Само че това няма да бъде толкова лесно... - Фузен
Точно в този момент, от земята изникна огромната змия, която глътна Азами и се изстреля по най - бързият начин встрани. Такуми не можеше да повярва размерите на тази змия, като вместо да тръгне да я преследва сложи ръка пред лицето си заради огромният пушек, който щеше да се образува от нейното появяване изпод земята. Веднага след като тя изплю Азами и от нея излезе Вайпър, Такуми наостри отново поглед и тръгна да тича към раненият Азами, захванал тантото си здраво. Той огледа Вайпър внимателно. "Сенсей..." Тези думи ми дават достатъчно основания да си направя всички нужни заключения за теб...Хвърли поглед към Съни докато тичаше с нея. Съни! Това хлапе със сигурност си прилича с мишената ни..! Не го подценявай...даже напротив..Заостри поглед. Без никаква милост...! В този момент, Такуми насъбра огромно количество Crush енергия и метна с всичка сила тантото си към Азами. Заради разрушителната способност на Crush умението му, тантото му можеше да се третира като изстрел от оръдие на кораб вместо като нормално хвърляне. - Такуми
Докато падаше надолу заедно с Азами, Такуми използва своето танто успешно да промуши всеки един негов важен орган - сърцето, белите дробове, трахеята и т.н. Докато го намушкваше бавно и мъчително, Такуми го гледаше сякаш леко отегчено - той не изпитваше щастие от това да погуби мишената, която бе преследвал цял живот. Чувстваше се като човек без цел...тъй като беше посветил целият си живот в залавянето на този индивид, когото той наричаше "Wizyou", Такуми, мислейки си, че вече го бе убил, не знаеше какво следва от тук нататък..може би щеше да се бие за чужда кауза или да изгради най - накрая своят собствен живот - такъв, какъвто е трябвало да бъде без Такуми да става убиец. Това е краят... - Такуми
Такуми се отблъсна от тежко раненият Азами и щеше да се приземи плавно. След като Азами най - накрая се сгрумоляса на земята, Фузен, който също беше ранен от атаката на Съни, но се беше прикрил, гледаше отстрани и леко се усмихваше докато се държеше за раните си.
Той изкашля малко кръв, като бързо хвърли поглед към Съни. Хммм, това момиче доста ме рани..явно нейният талант е безспорен..а Такуми също така успя да убие Азами..Усмихна се подло. Само че това няма да бъде толкова лесно... - Фузен
Точно в този момент, от земята изникна огромната змия, която глътна Азами и се изстреля по най - бързият начин встрани. Такуми не можеше да повярва размерите на тази змия, като вместо да тръгне да я преследва сложи ръка пред лицето си заради огромният пушек, който щеше да се образува от нейното появяване изпод земята. Веднага след като тя изплю Азами и от нея излезе Вайпър, Такуми наостри отново поглед и тръгна да тича към раненият Азами, захванал тантото си здраво. Той огледа Вайпър внимателно. "Сенсей..." Тези думи ми дават достатъчно основания да си направя всички нужни заключения за теб...Хвърли поглед към Съни докато тичаше с нея. Съни! Това хлапе със сигурност си прилича с мишената ни..! Не го подценявай...даже напротив..Заостри поглед. Без никаква милост...! В този момент, Такуми насъбра огромно количество Crush енергия и метна с всичка сила тантото си към Азами. Заради разрушителната способност на Crush умението му, тантото му можеше да се третира като изстрел от оръдие на кораб вместо като нормално хвърляне. - Такуми
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5103
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
by -bAzikA- Чет Авг 12, 2021 12:20 am
Battle I - Heroes of Might and Magic IV
Viper: Беше наострил поглед към приближаващите се врагове и веднага щом видя атаката на Такуми, реагира. Сенсей, аз ще те спася! Ще направя всичко по силите си! Можеш да разчиташ на мен! Той застана пред трупа му и протегна ръка напред към приближаващото танго на Такуми. Изглеждаше точно по този начин. Viper избърса сълзите си и веднага насочи сериозен и враждебен поглед към враговете си. Той надигна ръката си и земята пред него се пропука на три места. От тях излезнаха три дебели змии, с черни черупки, известни със своята непробиваемост. Трите змии се извисиха нагоре и застанаха на пътя на тангото. Те служиха за щит, но едвам удържаха атаката на Такуми. Тангото разряза на две първите две змии и се спря в средата на третата. Последва шумен писък, сякаш чудовища се гърчиха от болка. Това бяха змиите, които започнаха да се клатушкат и да носят хаос наоколо. Със сгромолясването им на земята се надигна доста прах, които намали видимостта.
Sunny: Такуми, почакай! Хвана го тя за рамото с притиснено изражение. Навярно Такуми се приготвяше да продължи своята сляпа атака към врага, но Съни сметна за редно първо да се изчака. Не можем да действаме прибързано! Това момче изглежда има подобни техники като Азами. Ще е глупаво да атакуваме веднага, без да знаем на какво наистина е способен. Съни реши да изчака докато прахолякът се разсее в следващите секунди. Когато това се случи, двамата с Такуми видяха Viper, клекнал до Азами, сякаш слуша последните му думи.
Viper: Сенсей, трябва да ви изведа оттук! Ще извикам змията къртица!
Азами: П-почакай..! Изкашля кръв, веднага щом се опита да говори. Болеше го адски много, но въпреки това, той държеше да му каже каквото си е наумил. Н-няма смисъл. Това няма да проработи. Трябва да ги спреш тук и сега..!
Viper: Но, сенсей, аз не мога да сторя това! Та дори ти не можа да се справиш с тях, камо ли аз. Удари гневен юмрук в земята, последван от падащи сълзи от лицето на Viper. Слаб съм! Нищо не мога да направя срещу тях... Не мога да победя...
Азами: Усмихна му се, като изрече "табу" думите за Viper. В такъв случай е време да премахнем печата ти..
Viper: Хъх?! Viper бе изненадан. Тези думи го удариха под кръста. Дойдоха му като гръб от ясно небе. Никога не е очаквал, че толкова рано ще се стигне до това. Твърде е рано...! Зеницата му започна да трепери от страх. Не, не съм готов!
Азами: Тогава се изправи и победи враговете ни. Можеш ли да се справиш? ...Така и си помислих.. Прав си, ти наистина си слаб. За това очаквам от теб да поемеш отговорност и да се изправиш пред страха си. На лицето на Азами за пръв път се образува толкова сериозно изражение. Той фиксира погледа си право към очите на Viper, вцепеянвайки го. Редом с това, протегна ръка към врата му. Поеми отговорност и приеми себе си, момче! Настъпи време да ми се реваншираш! Отблагодари ми се за това, че придадох смисъл на живота ти и спаси живота ми, Viper!! СПАСИ МЕ VIPER!!!! АЗ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ! ИМАМ ОЩЕ МНОГО НЕЩА ДА СВЪРША, ОЩЕ МНОГО НЕЩА ДА ВИДЯ И НАУЧА. НЕ МОГА ДА СИ ПОЗВОЛЯ ДА ЗАГИНА ТУК!!!!!! ХАЙДЕ VIPER, НАВЕДИ ГЛАВА!!! ПОДЧИНИ СЕ!!!!
Viper: Цялото му тяло трепереше от страх. Сякаш нещо ужасно щеше да се случи, ако беше послушал учителя си и наведе глава към него. Той не можеше да отмести поглед от кървата ръка на Азами, която сякаш го чакаше да отнеме душата му. Какво точно означава да "премахне печата" не бе ясно за другите, но със сигурност нещо голямо предстоеше след това. След десетина секунди колебания, враговете им започнаха да губят търпение и се насочиха към него. Времето му за решаване на Viper намаляше, като той се хвана за глава в агония по този начин.
Sunny: Забрави какво казах, Таки! Нещо голямо се задава! Усещам го! По-добре да ги спрем докато още можем! Не само Съни усещаше това. Вятъра край Азами и Viper сякаш се засилваше и завъртваше от енергия. Лошо предчувствие обвзе всеки наоколо. Момче, по-добре не слушай този мъж! Той не ти мисли доброто! Отдръпни се от него! Съни протегна ръка напред, докато бягаше към тях, като отрази купища падащи слънчеви лъчи с китката си и ги трансформира в солидни обекти - в дагери. Тя изстреля десетина дагера към легналия Азами и още десетина в пространството между него и Viper с надеждата, да го изгони оттам. Съни не бързаше все още да слага новодошлото момче в списъка ѝ с врагове.
Viper: КАКВО ДА ПРАВЯ?! КАКВО ДА ПРАВЯ?!!! ААААААХ!!!!!!!!! Започна да крещи с цяло гърло, сякаш бе оплашен до смърт.
Viper: Беше наострил поглед към приближаващите се врагове и веднага щом видя атаката на Такуми, реагира. Сенсей, аз ще те спася! Ще направя всичко по силите си! Можеш да разчиташ на мен! Той застана пред трупа му и протегна ръка напред към приближаващото танго на Такуми. Изглеждаше точно по този начин. Viper избърса сълзите си и веднага насочи сериозен и враждебен поглед към враговете си. Той надигна ръката си и земята пред него се пропука на три места. От тях излезнаха три дебели змии, с черни черупки, известни със своята непробиваемост. Трите змии се извисиха нагоре и застанаха на пътя на тангото. Те служиха за щит, но едвам удържаха атаката на Такуми. Тангото разряза на две първите две змии и се спря в средата на третата. Последва шумен писък, сякаш чудовища се гърчиха от болка. Това бяха змиите, които започнаха да се клатушкат и да носят хаос наоколо. Със сгромолясването им на земята се надигна доста прах, които намали видимостта.
Sunny: Такуми, почакай! Хвана го тя за рамото с притиснено изражение. Навярно Такуми се приготвяше да продължи своята сляпа атака към врага, но Съни сметна за редно първо да се изчака. Не можем да действаме прибързано! Това момче изглежда има подобни техники като Азами. Ще е глупаво да атакуваме веднага, без да знаем на какво наистина е способен. Съни реши да изчака докато прахолякът се разсее в следващите секунди. Когато това се случи, двамата с Такуми видяха Viper, клекнал до Азами, сякаш слуша последните му думи.
Viper: Сенсей, трябва да ви изведа оттук! Ще извикам змията къртица!
Азами: П-почакай..! Изкашля кръв, веднага щом се опита да говори. Болеше го адски много, но въпреки това, той държеше да му каже каквото си е наумил. Н-няма смисъл. Това няма да проработи. Трябва да ги спреш тук и сега..!
Viper: Но, сенсей, аз не мога да сторя това! Та дори ти не можа да се справиш с тях, камо ли аз. Удари гневен юмрук в земята, последван от падащи сълзи от лицето на Viper. Слаб съм! Нищо не мога да направя срещу тях... Не мога да победя...
Азами: Усмихна му се, като изрече "табу" думите за Viper. В такъв случай е време да премахнем печата ти..
Viper: Хъх?! Viper бе изненадан. Тези думи го удариха под кръста. Дойдоха му като гръб от ясно небе. Никога не е очаквал, че толкова рано ще се стигне до това. Твърде е рано...! Зеницата му започна да трепери от страх. Не, не съм готов!
Азами: Тогава се изправи и победи враговете ни. Можеш ли да се справиш? ...Така и си помислих.. Прав си, ти наистина си слаб. За това очаквам от теб да поемеш отговорност и да се изправиш пред страха си. На лицето на Азами за пръв път се образува толкова сериозно изражение. Той фиксира погледа си право към очите на Viper, вцепеянвайки го. Редом с това, протегна ръка към врата му. Поеми отговорност и приеми себе си, момче! Настъпи време да ми се реваншираш! Отблагодари ми се за това, че придадох смисъл на живота ти и спаси живота ми, Viper!! СПАСИ МЕ VIPER!!!! АЗ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ! ИМАМ ОЩЕ МНОГО НЕЩА ДА СВЪРША, ОЩЕ МНОГО НЕЩА ДА ВИДЯ И НАУЧА. НЕ МОГА ДА СИ ПОЗВОЛЯ ДА ЗАГИНА ТУК!!!!!! ХАЙДЕ VIPER, НАВЕДИ ГЛАВА!!! ПОДЧИНИ СЕ!!!!
Viper: Цялото му тяло трепереше от страх. Сякаш нещо ужасно щеше да се случи, ако беше послушал учителя си и наведе глава към него. Той не можеше да отмести поглед от кървата ръка на Азами, която сякаш го чакаше да отнеме душата му. Какво точно означава да "премахне печата" не бе ясно за другите, но със сигурност нещо голямо предстоеше след това. След десетина секунди колебания, враговете им започнаха да губят търпение и се насочиха към него. Времето му за решаване на Viper намаляше, като той се хвана за глава в агония по този начин.
Sunny: Забрави какво казах, Таки! Нещо голямо се задава! Усещам го! По-добре да ги спрем докато още можем! Не само Съни усещаше това. Вятъра край Азами и Viper сякаш се засилваше и завъртваше от енергия. Лошо предчувствие обвзе всеки наоколо. Момче, по-добре не слушай този мъж! Той не ти мисли доброто! Отдръпни се от него! Съни протегна ръка напред, докато бягаше към тях, като отрази купища падащи слънчеви лъчи с китката си и ги трансформира в солидни обекти - в дагери. Тя изстреля десетина дагера към легналия Азами и още десетина в пространството между него и Viper с надеждата, да го изгони оттам. Съни не бързаше все още да слага новодошлото момче в списъка ѝ с врагове.
Viper: КАКВО ДА ПРАВЯ?! КАКВО ДА ПРАВЯ?!!! ААААААХ!!!!!!!!! Започна да крещи с цяло гърло, сякаш бе оплашен до смърт.
-bAzikA-- Webmaster
- Брой мнения : 2750
Join date : 11.03.2019
Age : 22
Местожителство : Varna, Bulgaria -
Re: Индустриалната зона
by BGDodpul Чет Авг 12, 2021 12:33 am
Гледайки начина, по който Азами говореше на Вайпър му направи още по - лошо впечатление за този човек. В главата на Такуми, Азами вече беше прекрачил всякакви граници. Ей, ей...колко души още се опитваш да завържеш в мрежата си от манипулации, Wizyou?!?!??! Остави това хлапе намира...!!! Напусни този свят веднъж завинаги..!!!! Такуми започна да замахва с друго танто, което извади от дрехата си и започна да запраща кървави полумесеци, способни да разрежат дори стомана право към Азами. - Такуми
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5103
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
by -bAzikA- Чет Авг 12, 2021 1:20 am
Orochimaru's Full Theme
(Repeat)
Азами: ПОДЧИНИ СЕ И МЕ СПАСИ!!! ХАЙДЕЕ!!!!!
В следващият момент, Viper се престраши и наведе глава към Азами със затворени очи и отчаяно изражение. Азами веднага изцапа този символ на врата на Viper, с кръвта си, при което той веднага започна да свети в ярко червено, причинявайки адски болки на Viper. Трите запетайки, които образуват самият печат, започнаха да се въртят и отдалечават един от друг. Завъртваха се все по-бързо и по-бързо, докато накрая на изчезнаха. Всичко това, се случваше редом с виковете и агонията на Viper.
Viper: ААААААААААААААААХХХХХХ!!!!!!!
Азами: Наблюдаваше го без да му мигне окото. Накрая дори успя да се усмихне самодоволно. Точно така, позволи печата да напусне тялото..! Освободи го..! Приеми неговото съдържание..! Припомни си кой си.! ТОЧНО ТАКА, ХАХАХ!!! СПОМНИ СИ ДОБРЕ КАКВА Е ТВОЯТА ЦЕЛ, VIPER И СПАСИ ЖИВОТА МИ!!!
Viper нададе последен вик от болка, по-силен и шумен от всеки друг до сега и след това рязко затихна. Атаките на Съни и Такуми продължиха към мишените си и образуваха още прахоляк, след сблъсъка си. Но тъкмо, когато си помислиха, че най-накрая са победили Азами, те го видяха легнал на няколко метра встрани. Изглежда Viper го е бил занесал дотам в последния момент.
Sunny: Зеницата ѝ се сви от неприятната изненада. Не е възможно..! Никой не е толкова бърз!
Азами: Хохооо, все още нищо не сте видяли, младежи! Viper тепърва ще трупа сили. Обърна се с любопитна усмивка към Viper и го завари с лиги, течящи от устата му. След това Viper продума точно това, което Азами искаше желаеш да чуе.
Гладен съм...!
ЗВЕРСКИ ГЛАДЕН СЪМ!!!
И СЕ ОСТАВЕТЕ ДА ВИ ИЗЯМ!!!
ПХАХАХАХАХАХАХАХАХХАХААХАХАХАХАХАХ!!!
(Repeat)
Азами: ПОДЧИНИ СЕ И МЕ СПАСИ!!! ХАЙДЕЕ!!!!!
В следващият момент, Viper се престраши и наведе глава към Азами със затворени очи и отчаяно изражение. Азами веднага изцапа този символ на врата на Viper, с кръвта си, при което той веднага започна да свети в ярко червено, причинявайки адски болки на Viper. Трите запетайки, които образуват самият печат, започнаха да се въртят и отдалечават един от друг. Завъртваха се все по-бързо и по-бързо, докато накрая на изчезнаха. Всичко това, се случваше редом с виковете и агонията на Viper.
Viper: ААААААААААААААААХХХХХХ!!!!!!!
Азами: Наблюдаваше го без да му мигне окото. Накрая дори успя да се усмихне самодоволно. Точно така, позволи печата да напусне тялото..! Освободи го..! Приеми неговото съдържание..! Припомни си кой си.! ТОЧНО ТАКА, ХАХАХ!!! СПОМНИ СИ ДОБРЕ КАКВА Е ТВОЯТА ЦЕЛ, VIPER И СПАСИ ЖИВОТА МИ!!!
Viper нададе последен вик от болка, по-силен и шумен от всеки друг до сега и след това рязко затихна. Атаките на Съни и Такуми продължиха към мишените си и образуваха още прахоляк, след сблъсъка си. Но тъкмо, когато си помислиха, че най-накрая са победили Азами, те го видяха легнал на няколко метра встрани. Изглежда Viper го е бил занесал дотам в последния момент.
Sunny: Зеницата ѝ се сви от неприятната изненада. Не е възможно..! Никой не е толкова бърз!
Азами: Хохооо, все още нищо не сте видяли, младежи! Viper тепърва ще трупа сили. Обърна се с любопитна усмивка към Viper и го завари с лиги, течящи от устата му. След това Viper продума точно това, което Азами искаше желаеш да чуе.
Гладен съм...!
...Гладен съм!
Гладен съм...!
...Гладен съм!Гладен съм...!
...Гладен съм!Гладен съм...!
...Гладен съм!Гладен съм...!
...Гладен съм!Гладен съм...!
...Гладен съм!- Гладен съм Гладен съм Гладен съм Гладен съм Гладен съм Гладен съм Гладен съм Гладен съм Гладен съм :
ГЛААААААААААААААААДЕН СЪМ!!!
ЗВЕРСКИ ГЛАДЕН СЪМ!!!
УМИРАМ ОТ ГЛАД!!!
ПОЕМЕТЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА МОЯТ ГЛАД!!!
И СЕ ОСТАВЕТЕ ДА ВИ ИЗЯМ!!!
ПХАХАХАХАХАХАХАХАХХАХААХАХАХАХАХАХ!!!
Последва десетина секунди истеричен смях, от който всеки в околността замръзна. Аурата около Viper се бе променила изцяло. Сякаш той бе друг човек. Какво точно освободи неговия печат и какви спомени Viper си върна не бе ясно, но едно се знаеше - Viper се сдоби с нови чудовищни сили. Буйни ветрове започнаха да се въртят неконтрилуемо около него толкова силно, че дори порязаха дланите му. Подобно на арта, той започна да ближи собствената си кръв, смейки се като психопат.
Viper: Хей, Сенсей... не издържам повече..!! Може ли да изям приятелите ти!?!!
Азами: Усмихна му се, но му кимна в отрицание. Боя се, че не си способен все още на това. Но спокойно... Вече беше минала минута от фаталните му наранявания и 1/4 от раните му бяха регенерирани. Зареди това, той вече бе способен да се изправи на крака, макар и изключително трудо и болезнено. Но Азами не третираше болката за нещо лошо, досущ като мазохист. Покуцвайки, той застана пред Viper и постави ръката на рамото му, като през цялото време се подхилваше самодоволно. Сега разбираш ли? Те са перфектни за първото ти хранене. Щом се нахраниш ще си способен да ме защитиш от приятелите ми тук. Хайде побързай преди да припаднеш от собственият си апетит. Под "те" очевидно Азами нямаше предвид Такуми и Съни, защото изобщо не поглеждаше към тях. Сякаш чрез допира си, той му е прехвърлил мислите си и по-точно му е показал кое ще бъде подходящо за първото му ястие.
Viper: Облиза се, като лиги не спираха да текат от устата му. Изглеждат вкусни! Веднага отивам, пххаха!!! Надигна ръката си, като още една гигантска змия проби земята пред него и се извиси нагоре. След това главата ѝ се върна на земята и отвори уста към Viper, канейки го да влезне вътре. В нея можеше да се побере цял слон, като Viper без колебание скочи в нея. Веднага щом го погълна, змията понече отново да се върне в почвата.
Азами: Застана пред змията с поглед, насочен към Такуми и Съни. Нещо беше странно тук. Въпреки че едвам се крепеше на крака, увереността му сякаш скочи до небесата. Какво точно се случи току що? Къде отиде Viper и какво ще яде там? Също така защо по дяволите Азами изглеждаше като победител в цялата тази картинка? Отговорите на тези въпроси все още нямаше...
(Viper)
-bAzikA-- Webmaster
- Брой мнения : 2750
Join date : 11.03.2019
Age : 22
Местожителство : Varna, Bulgaria -
Re: Индустриалната зона
by BGDodpul Чет Авг 12, 2021 1:38 am
Такуми наблюдаваше с една малка доза страх случващото се, като не се боеше от Viper, а от същността на Азами и това , което той направи с Вайпър. Такуми остана нащрек през цялото време, като в мига, в който Вайпър изчезна под земята със змията си, той се затича към Азами отново с очите на хладнокръвен убиец. Какво е обяснението ти за това, Wizyou?!? Мислиш ли, че вече има човек на тази планета, способен да ти прости за всичко сторено?!? Умри!!! Такуми видя, че Азами все още се регенерираше и не беше на 100 процента, докато в него самия все още имаше адреналин и той използва максимално енергията, която беше натрупал и замахна към врата на Азами с тантото си. - Такуми
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5103
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
by -bAzikA- Чет Авг 12, 2021 1:40 am
Азами: Отскочи няколко пъти назад, избягвайки повторно атаките на Такуми. След като се приземи, той погледна часовника си и каза на себе си, отново със своята самодоволна усмивка. Време е :)
-bAzikA-- Webmaster
- Брой мнения : 2750
Join date : 11.03.2019
Age : 22
Местожителство : Varna, Bulgaria -
Re: Индустриалната зона
by BGDodpul Чет Авг 12, 2021 1:42 am
Запрати 10 кървави полумесеца към него в мига, в който го видя , че се приземи успешно. Обясни ми какво направи с това момче...!!! - Такуми
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5103
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
by -bAzikA- Чет Авг 12, 2021 1:55 am
Азами: Щом се приземи и погледна часовника си, той не помръдна повече от мястото си. Хладнокръвно гледаше към приближаващите полумесеци, сякаш няма да го оцелят. Но очевидно Такуми няма как да пропусне от подобно разстояние. Нещо друго се случи...
Встрани между Такуми и Азами, сякаш от нищото се образува черен портал, от който започна да излизат сини светкавици. Черният портал имаше форма на окръжност, с размер малко повече от възрастен слон. Оттам излязоха десетки метални игли, които се сблъснаха с полумесеците и ги отклониха от Азами. Съни и Такуми щяха да погледнат към странното явление, случващо се встрани и в същия момент, същата змия, която видяха по-рано да поглъща Viper, започна да се поддава от портала. Изглеждаше супер нелепо, защото змията изпъкваше със своята дължина, но в момента се виждаше само главата ѝ. Тя веднага поправи нелепия си вид, като рязко изпълзя цялата от портала и изплю Viper на земята, пред Азами. Порталът се затвори, веднага щом змията излезе изцяло.
Viper: Приземи се със самоуверена усмивка. Той също изглеждаше доволен, така че явно се е наял, каквото и да значи това. Все още тази нова и заплашителна аура се въртеше около него, все едно беше друг човек. Черни по-малки змии пълзяха навсякъде около тялото му, като две се надигнаха от раменете му и отвориха широко уста към Такуми. Неочаквано оттях започна да излизат същите метални игли, които по-рано отблъснаха полумесеците.
Sunny: Още преди атаката на Viper, тя стана невидима и се приготви да го посече неочаквано в гръб.
Встрани между Такуми и Азами, сякаш от нищото се образува черен портал, от който започна да излизат сини светкавици. Черният портал имаше форма на окръжност, с размер малко повече от възрастен слон. Оттам излязоха десетки метални игли, които се сблъснаха с полумесеците и ги отклониха от Азами. Съни и Такуми щяха да погледнат към странното явление, случващо се встрани и в същия момент, същата змия, която видяха по-рано да поглъща Viper, започна да се поддава от портала. Изглеждаше супер нелепо, защото змията изпъкваше със своята дължина, но в момента се виждаше само главата ѝ. Тя веднага поправи нелепия си вид, като рязко изпълзя цялата от портала и изплю Viper на земята, пред Азами. Порталът се затвори, веднага щом змията излезе изцяло.
- Viper:
Viper: Приземи се със самоуверена усмивка. Той също изглеждаше доволен, така че явно се е наял, каквото и да значи това. Все още тази нова и заплашителна аура се въртеше около него, все едно беше друг човек. Черни по-малки змии пълзяха навсякъде около тялото му, като две се надигнаха от раменете му и отвориха широко уста към Такуми. Неочаквано оттях започна да излизат същите метални игли, които по-рано отблъснаха полумесеците.
Sunny: Още преди атаката на Viper, тя стана невидима и се приготви да го посече неочаквано в гръб.
Последната промяна е направена от -bAzikA- на Пет Ное 19, 2021 5:20 pm; мнението е било променяно общо 1 път
-bAzikA-- Webmaster
- Брой мнения : 2750
Join date : 11.03.2019
Age : 22
Местожителство : Varna, Bulgaria -
Re: Индустриалната зона
by BGDodpul Чет Авг 12, 2021 2:02 am
Портал..? Застана нащрек когато видя порталът да се появява и змията да излиза от него. В мига, в който видя същата змия, той очакваше да види и Вайпър. Това и стана секунда по - късно когато тя изплю Вайпър, а от змиите, които идваха с него се насочиха металните игли. Такуми с прецизност започна да отбива ги отбива с тантото си, като всеки негов блок ги разрушаваше заради Crush. След като контрира успешно, той концентрира от тази енергия в свободната си ръка и удари земята под себе си, създавайки шокова вълна, която се създаде под земята и щеше да изригне под Вайпър под формата на гейзер от енергия. Crush енергията е хипер мощна и директно попадение с нея би означавало почти сигурна гибел. Разбира се, Такуми изразходва много от резервоара си на кръв , за да отприщи подобна атака и това го измаряше. - Такуми
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5103
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
by -bAzikA- Чет Авг 12, 2021 2:13 am
Viper: Докато наблюдаваше Такуми, как отбива иглите му, той се усмихна и каза:
Кац...!
Mirai Nikki OST "Battle! Theme" Extended
Металната обвивка на отбитите игли около Такуми, както и тези които все още летяха към него, падна под формата на метален пясък. Тези игли, бяха по-различни от първите. Те бяха глинение с бял цвят, но покрити с хиляди метални песачинки. Сега когато пясъка го нямаше, глината бе открита и неочаквано, тя просто експлодира. Всяка една игла избухна едновременно с вика на Viper. Експлозиите бяха с радиус само половин метър, но бяха навсякъде около Такуми.
Sunny: Успешно се промъкна зад Viper, благодарение на невидимостта си и понече да го промуши право в сърцето. Мечът ѝ бе къс, но достатъчно дълъг да достигне сърцето на човек. Все пак за това бе създаден. Но уви, това не се случи. Мечът ѝ просто премина през тялото на Viper, все едно е от въздух и Sunny залитна напред, преминавайки през него. Viper сякаш беше дух, през който можеше да се мине. В следващият момент шестото чувство на Viper се активира. За нула време малки рога му поникнаха на челото, които служиха за сензор. Те изпращаха и долавяха вълни за отрицателно време. Вълните преминаваха и през почвата, като Viper усети за опасността, като веднага реагира. Той стъпи здраво на земята, пращайки змии в нея, като в следващата секунда се случи още едно немислимо нещо. Земята под него се преобразува в диамант. Наподобяваше половин сфера с радиус 3 метра, като Viper стоеше в центъра ѝ. Диамантът бе достатъчно твърд и дебел, за да устои на подземната атака на Такуми.
Sunny: Отскочи назад към Такуми, след неуспешната си атака. Такии!!! Добре ли си?!
-bAzikA-- Webmaster
- Брой мнения : 2750
Join date : 11.03.2019
Age : 22
Местожителство : Varna, Bulgaria -
Re: Индустриалната зона
by BGDodpul Пон Сеп 20, 2021 6:50 pm
Такуми успешно отби атаката на Вайпър, но веднага бе хванат неподготвен когато всички те светнаха изневиделица и експлодираха. Аргх..! Бива изблъскан назад от огромното количество експлозии, като погледна напред към Вайпър ядосано. Малък изрод...! Вместо да го нападне обаче, той видя как Вайпър контрира атаката на Съни и нещо веднага му направи впечатление. Диамант...недосегаемо тяло...експлозии..? Това не е случайно..всички тези неща принадлежат на хора от TRASH GANG...нима си въобразявам или този ги използва едновременно..? Погледна към Съни. Съни! И по - добре съм бил, но това не е от значение! Върна си погледа към Вайпър. Това хлапе...не ти ли се струва нередно? Използва умения, които вече са ни познати и на двама ни.. - Такуми
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5103
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
by -bAzikA- Пон Сеп 20, 2021 7:47 pm
NieR Automata OST - Possessed by a Disease
Sunny: Застана до Такуми, но беше бясна. Не мога да повярвам, че пропуснах шанса си! Не е за вярване, аз бях невидима. Как успя да контрира убийството ми? Сърцето му беше мое, но острието ми просто премина през него. Всъщност цялата аз преминах през него. Това наистина е доста съмнително, Такуми. А тези диаманти? От къде се взеха и те? Това е само теория, но Таки може би това, за което си мислим е вярно. Сякаш се бием срещу TRASH GANG отново. Тези диаманти изглеждат точно като тези на Елмаз. Екпозиите наподобяваха тези на Дейдара. А фактът, че просто преминах през тялото му може би се дължи на това, че използва силите на онова момиче от клана на Юкими. Не искам да потвърждавам тази теория, но сме длъжи да я проверим. Съни си сложи ръката на слушалката на ухото си, с която веднага се свърза с Кьоко. Киригири! Имаме нужда от информация. По-добре не питай защо, но ми трябват досиетата на всички членове от TG. Интересувам се подробно от уменията на тези, с които не съм се била. С другите думи всички, без Wizyou.
Докато Съни беше концентрирана в разговора си с Кьоко, Такуми можеше да забележе нещо странно при Азами. Той бе преклекнал и сякаш от болка си държеше корема. За съжаление дори и да изглежда беззащитен, Viper стоеше на пътя между него и Такуми. От него продължаваха да текат лиги, а очите му бяха вперени във врага като леопард, който гледа сърна, когато я дебне да я нападне и изяде.
Азами: Въпреки, че се намираше в агония, той се усхмина и престоеше поредния негов смях. След това сякаш болката в стомаха му изчезна и се изправи отново с увереност. Погледна към Viper с усмивка и го похвали. Поздравления, Viper. Това бе първото ти ястие. Харесаха ти порциите нали? Чувствай се свободен да ги използваш в пълния им потенциал. Невероятно..! Viper, ти наистина успя да промениш настоящето. Все пак Reading Steiner никога не се активира без причина...
Последната промяна е направена от -bAzikA- на Пон Яну 17, 2022 4:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път
-bAzikA-- Webmaster
- Брой мнения : 2750
Join date : 11.03.2019
Age : 22
Местожителство : Varna, Bulgaria -
Re: Индустриалната зона
by BGDodpul Пон Сеп 20, 2021 8:27 pm
Такуми погледна към Азами, като му се намръщи и щеше да се запъти към него, но видя, че Вайпър все още стоеше на пътя им. Не ми харесва..не мога да се доближа докато това хлапе не се разкара от пътя..Провикна се. Ей, негодник!!! Какво по дяволите му направи?! Не се прави, че си невинен..всичко това е твоя вина...!!! Първо Wizyou, сега и това хлапе...! Какво целиш?!? Хайде, Кьоко... - Такуми
Докато Такуми се опита да набави време, Киригири, която се намираше високо в небето на един от джетовете на детективската компания, стоеше до нещо като табло с множество прозорци за комуникация. Беше като огромен специализиран компютър само за комуникация. Тя чу как Съни я извика и веднага цъкна на нейното прозорче, като вече получи картина сякаш виждаше през нейните очи. Това се дължеше на сензорите на устройствата, които те имаха в ушите. Започна да пише нещо на холограмна клавиатура, като беше заобиколена от поне 3 такива. Всички членове на TG..? Започна да пише по - интензивно. Вие сте луди...ще можете ли да обработите толкова много информация..? Както и да е...В следващите секунди, подобно на Iron Man Suit-a , Такуми и Съни започнаха да виждат подробно описани всички членове на TG , за които Киригири имаше информация. Виждаха ги на малки, холограмни прозорци пред очите им, като с поглед наляво или надясно можеха да си ги сменят, а като си затворят очите за 1 секунда, да изключат прозорците. След като им изпрати информацията, Киригири започна да оглежда Вайпър през очите на Съни и се опита да използва умението си на него през екрана - нещо, което тя беше упражнявала. - Киригири
Докато Такуми се опита да набави време, Киригири, която се намираше високо в небето на един от джетовете на детективската компания, стоеше до нещо като табло с множество прозорци за комуникация. Беше като огромен специализиран компютър само за комуникация. Тя чу как Съни я извика и веднага цъкна на нейното прозорче, като вече получи картина сякаш виждаше през нейните очи. Това се дължеше на сензорите на устройствата, които те имаха в ушите. Започна да пише нещо на холограмна клавиатура, като беше заобиколена от поне 3 такива. Всички членове на TG..? Започна да пише по - интензивно. Вие сте луди...ще можете ли да обработите толкова много информация..? Както и да е...В следващите секунди, подобно на Iron Man Suit-a , Такуми и Съни започнаха да виждат подробно описани всички членове на TG , за които Киригири имаше информация. Виждаха ги на малки, холограмни прозорци пред очите им, като с поглед наляво или надясно можеха да си ги сменят, а като си затворят очите за 1 секунда, да изключат прозорците. След като им изпрати информацията, Киригири започна да оглежда Вайпър през очите на Съни и се опита да използва умението си на него през екрана - нещо, което тя беше упражнявала. - Киригири
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5103
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
by -bAzikA- Чет Сеп 30, 2021 5:15 pm
Low of Solipsism - Death Note
Azami: Погледна Такуми в очите, като запази мазната и подигравателна усмивка на лицето си. Хъх? Мен ли обвиняваш? Направи се на невинен, за да издразни Такуми. Та, аз какво съм направил толкова? Нямам никаква вина. Момчето искаше безсмъртие и го получи. Копнее за още някои неща и... Разшири още повече усмивката си, като постави акцент върху "някои неща", за да възбуди любопитството на Такуми. ...скоро и тях ще ги получи. Но това той ще го стори собственоръчно. Няма какво да се меся в работата му. Ръцете ми винаги ще си останат чисти, хихи. Единственото, което ще правя оттук насетне е да го напътстват към мечтите му. Какво по-благородно дело от това?! Според мен е по-удачно да ме похвалиш, отколкото да ме обвиняваш, младежо ;)
Viper: Погледна към Азами с леко изненадано лице. Ще ми покажете ли пътя, сенсей? Ще ме нахраните ли, наистина?
Azami: Обърна погледа си към него и сякаш този път прозвуча искрено. Да Viper, ще ти покажа пътя, но ти сам ще трябва да го извървиш. За това... Изражениято му изведнъж премина от усмихнато и отпуснато към строго и стегнато. Art за referense. ...Кажи ми, готов ли си на всичко, за да стигнеш края на този път?! За да изпълнеш мечтата си и да достигнеш до вечното си щастие?! Чудесно е да знаеш, че аз мога да гарантирам за изпълняването на тази твоя мечта, но не ми казвай, че си си помислил, че това ще бъде лесно! НАПРОТИВ! ТОВА ЩЕ БЪДЕ НАЙ-ТРУДНОТО ТИ ИЗПИТАНИЕ В ЖИВОТА!!! СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ТЕ БОЛИ!!! СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ЛЕЖИШ И ЩЕ СЕ ГЪРЧИШ ОТ БОЛКА!!! ЩЕ ГЛАДУВАШ!!! ЩЕ СКЪРБИШ!!! ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕШ В ЕДИН МЪЧЕНИК, ПЪЛЕН С АГОНИЯ!!! ..... Ще са нужни много жертви, Viper. Можеш ли да сториш това? Можеш ли да се откажеш от всичко в името на тази твоя мечта? Можеш ли да се откажеш от човешкото в себе си? Да загърбиш стария си живот?... Помисли добре Viper, защото това ще бъде най-важното решение в живота ти. Друга възможност няма да получиш, знаеш го. Чакаше достатъчно за нея, а сега чакам да получа отговор от теб. Готов ли си, Viper?
Azami: Погледна Такуми в очите, като запази мазната и подигравателна усмивка на лицето си. Хъх? Мен ли обвиняваш? Направи се на невинен, за да издразни Такуми. Та, аз какво съм направил толкова? Нямам никаква вина. Момчето искаше безсмъртие и го получи. Копнее за още някои неща и... Разшири още повече усмивката си, като постави акцент върху "някои неща", за да възбуди любопитството на Такуми. ...скоро и тях ще ги получи. Но това той ще го стори собственоръчно. Няма какво да се меся в работата му. Ръцете ми винаги ще си останат чисти, хихи. Единственото, което ще правя оттук насетне е да го напътстват към мечтите му. Какво по-благородно дело от това?! Според мен е по-удачно да ме похвалиш, отколкото да ме обвиняваш, младежо ;)
Viper: Погледна към Азами с леко изненадано лице. Ще ми покажете ли пътя, сенсей? Ще ме нахраните ли, наистина?
Azami: Обърна погледа си към него и сякаш този път прозвуча искрено. Да Viper, ще ти покажа пътя, но ти сам ще трябва да го извървиш. За това... Изражениято му изведнъж премина от усмихнато и отпуснато към строго и стегнато. Art за referense. ...Кажи ми, готов ли си на всичко, за да стигнеш края на този път?! За да изпълнеш мечтата си и да достигнеш до вечното си щастие?! Чудесно е да знаеш, че аз мога да гарантирам за изпълняването на тази твоя мечта, но не ми казвай, че си си помислил, че това ще бъде лесно! НАПРОТИВ! ТОВА ЩЕ БЪДЕ НАЙ-ТРУДНОТО ТИ ИЗПИТАНИЕ В ЖИВОТА!!! СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ТЕ БОЛИ!!! СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ЛЕЖИШ И ЩЕ СЕ ГЪРЧИШ ОТ БОЛКА!!! ЩЕ ГЛАДУВАШ!!! ЩЕ СКЪРБИШ!!! ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕШ В ЕДИН МЪЧЕНИК, ПЪЛЕН С АГОНИЯ!!! ..... Ще са нужни много жертви, Viper. Можеш ли да сториш това? Можеш ли да се откажеш от всичко в името на тази твоя мечта? Можеш ли да се откажеш от човешкото в себе си? Да загърбиш стария си живот?... Помисли добре Viper, защото това ще бъде най-важното решение в живота ти. Друга възможност няма да получиш, знаеш го. Чакаше достатъчно за нея, а сега чакам да получа отговор от теб. Готов ли си, Viper?
Готов ли си да минеш през Ада, за да достигнеш до Рая?
Да или не?
Вайпър отново замръзна на място от страх и сякаш не можеше да отмести поглед от Azami. Но малко по-малко започваше да се усеща решителност от него. Дори успя да направи първата крачка. Заходи с бавна крачка към сенсея си, но краката му трепериха по пътя. Намираше се на десетина метри от него, но до минутка щеше да го стигне. А кой знае какво щеше да се случи по-нататък. Изключително лошо предчувствие обвзе Съни и Такуми. Сякаш края на света наближаваше.
Azami: Точно така. Нека видя твоята решителност. Покажи ми, че си готов да се откажеш от всички. Покажи ми, че можеш да счупиш всички твой човешки лимити. ПОКАЖИ МИ, ЧЕ СИ ГОСПОДАР НА ТВОЯТА СЪДБА!!!
Sunny: Наблюдаваше всичко отстрани, заедно с Такуми, но до сега не смееше да се намесва. Не можеше да разбере за какво говори Азами, но със сигурност нещо много опасно и страшно предстоеше, ако всичко мине по плана му. За това тя изведнъж усети голяма нужда да действа. Трябваше да се намеси много спешно или нещо много лошо може да се случи. Такуми, не знам за какво говорят, но едно нещо е ясно. Или тези двамата изобщо не са в ред с главата си или нещо много много-лошо ще се случи, ако не се намесим. Чесно да ти кажа не ми се рискува. Хвана здраво ножа си и го насочи към Вайпър, който се намираше по-близко от Азами. Беше в бойна готовност и в следващия миг щеше да се затича към момчето.
Последната промяна е направена от -bAzikA- на Пет Ное 19, 2021 5:31 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
-bAzikA-- Webmaster
- Брой мнения : 2750
Join date : 11.03.2019
Age : 22
Местожителство : Varna, Bulgaria -
Re: Индустриалната зона
by BGDodpul Чет Сеп 30, 2021 5:30 pm
Изслуша Азами, като това просто още повече го вгневи. Такуми мразеше убийците - все пак работата му беше да избива такива хора. И когато разбра, че Азами дори не се чувства и грам виновен, той се вбеси. Азами.....!!!! Негоднико, не си бог да решаваш кой да живее и да умре! Но аз със сигурност ще реша дали ти да живееш или не, убиец!!! Съни, поеми момчето! Затича се в този момент към Азами заедно със Съни, която тръгна към Вайпър. Такуми извади своето танто, като го покри с Crush енергия, която беше създадена да троши твърди повърхности и увеличаваше физическата му сила. Аз ще отсъдя твоята присъда...и тя е смърт..... - Такуми
Отскочи рязко към Азами, като щеше да замахне към Азами вертикално да го посече. Ще се освободя от този проклет цикъл, в който съм затворен заради теб, изчадие!!!! - Такуми
...
...
АЗАМИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!!!!
СВЕТЪТ ЩЕ Е ПО - ДОБРЕ БЕЗ ТЕБ, ЗЛОДЕЙ!!
УМРИ!!!!
...
АЗАМИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!!!!
СВЕТЪТ ЩЕ Е ПО - ДОБРЕ БЕЗ ТЕБ, ЗЛОДЕЙ!!
УМРИ!!!!
Отскочи рязко към Азами, като щеше да замахне към Азами вертикално да го посече. Ще се освободя от този проклет цикъл, в който съм затворен заради теб, изчадие!!!! - Такуми
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5103
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
by -bAzikA- Чет Сеп 30, 2021 6:57 pm
APETITAN - ATTACK ON TITAN OST
Azami: Фиксира погледа си към идващия Такуми. Казваш, че ще се освободиш от този проклект цикъл, като ме убиеш? Ох, колко те съжалявам момче, за това че копнееш за моята смърт толкова много. Това е доста тежка задача, момчето ми. Все пак...
Azami: Фиксира погледа си към идващия Такуми. Казваш, че ще се освободиш от този проклект цикъл, като ме убиеш? Ох, колко те съжалявам момче, за това че копнееш за моята смърт толкова много. Това е доста тежка задача, момчето ми. Все пак...
За да се защити, Азами замахна с ръка към Такуми много преди той да го доближи още. И изведнъж ръката му се откъсна и от инерцията, продължи да лети към Такуми. За да излезне толкова лесно ръката от тялото, Азами преобразува тъканите на рамото си в последния момент на меко желе, което лесно можеше да се откъсне или раздели на части, ако бъде приложена малко сила. Нямаше как да разберем какво всъщност се върти в глата на Азами и защо смята, че да метне ръката си към врага е добра идея, но точно това бе чара му.
Sunny: Заемам се! Тя застана в тази позиция, като се захапа точно като на арта, за да си причина болка, с цел веднага да се размърда, въпреки страха, който я обземаше. Аурата на Азами наистина бе ужасяваща в този момент и дори хладнокръвни убийци като нея и Такуми биха усетили страх. Следващият момент, тъй както се беше навела, тя рязко се затича право към Viper. Бягаше толкова бясно, че за няколко секунди щеше да скаси цялата дистанция между тях. Но когато го достигне, какво следва - запита се Съни. Сама видя, че физически атаки едва ли биха му подействали вече. Преди това набързо прочете за уменията на Iburi Natalie от TRASH GANG, но не откри никаква дупка в защитата ѝ, от която лично тя да се възползва. Не разполагаше с уменията на Сайкито, но пък ѝ хрупна друго наум и то докато бягаше. Ако не мога да те достигна с ножа си, тогава ще те изпържа, което за твое нещастие е доста по-болезнено. Тя хвана шапката на главата си и я метна силно нагоре. Започна да се върти толкова бързо, че се задържа във въздуха над Viper. След това материята на шапката стана прозрачна и сега се виждаше единствено това, което се намираше вътре в нея - една голяма лупа. Съни успя да позиционира така шапката си, че слънчевите лъчи, падащи от слънцето, да преминават право през лупата вътре в нея, концентрирайки един тънък и изключително смъртоносен лъч светлина, който изгаряше всичко по пътя си. Лъчът се появи на два метра от Viper като тръгна към него. (Изглеждаше леко подобно на лазера на Viktor от LoL) Съни целеше да изпържи мишената си, след което да промушка сърцето ѝ с ножа си и да подсигури смъртта му този път. Тя вече бе решила, че е прекалено опасно да се остава това момче живо и бе влязла в пълен убийствен режим. Съжалявам момче. Твърде опасен си, за да те оставим жив. Не бихме искали отново да се изправяме срещу TRASH GANG. Да беше помислял преди да откраднеш силите им лол.
Azami: Видя грозящата Viper опасност и понеже е изключително интелигентен и едва ли не е наясно с почти всяко едно умение на този свят, на него веднага му хрумна най-добрия отговор на този лазер.
Viper...
изяж светлината...!
Вайпър като чу това се усмихна и веднага се обърна към наближаващия лазер, като отвори широко уста към него. Следващата сцена изглеждаше много налудничава. Viper в действителност започна да яде светлината около себе си. Наподобяваше прахосмокачка, която замукваше всички фотони наоколо. Това бе продължителен процес, като Viper не просто изяди изгарящия лъч пред себе си, а направо измука цялата светлина в радиус 50 метра от него. Сега всички се намираха в нещо като мрачна полусфера, в която едвам едвам преминаваха слънчеви лъчи, от които героите можеха да видят единствено облиците си.
Sunny: Хъх?! Отвори широко тя очи във възторг от видяното. Не е възможно! И на това ли си способен?! Лошото ми предчувствие се оказа вярно! По дяволите, просто направи услуга на всичк и умри, хлапе такова!! ААХ!! Въпреки че лъчът ѝ бе изцяло елиминиран, тя продължи с ножа си право към Viper. Може би докато се хранеше със светлината, той няма да може да активира умението си. Опитът си струваше - мислише си Съни. И за нейна изненада, тя вероятно се оказа права: Viper не активира умението на Iburi клана. Но за сметка на това, от земята рязко излезна змия с дебели и черни люспи, в който се спря ножа на Съни. По дяволите, отново пропуснах възможността си! Но, защо блокира със змията си, щом тялото му е имунизирано от физически атаки? Да не би... Съни нямаше много време за размисли, защото силна гръмотевица превлече вниманието ѝ.
Цялата тази мрачна сфера изведнъж светна в изключително ярка жълта светлина, но уви, тя не идваше от слънцето. Такуми най-добре можеше да види източникът ѝ, защото се намираше точно пред него. Летящата към него ръка на Азами в един момент просто експлодира и отдели купища горещи изпарения навсякъде, в резултат на което тя се уголеми поне десеторно. Изглеждаше все едно това е ръката на 15-метров титан. Нямаше кожа, като се виждаха ясно мусколите на ръката и тук таме костите на пръстите. Но изглежда ръката бе толкова гореща, щом отделяше тези изпарения. Също така тя бе достатъчно голяма, че да блокира зрението на Такуми към Азами, но той имаше далеч по-голям проблем от това да държи Азами под око. Гигантска кипяща ръка щеше да го достигне до една секунда и да го изпепели, ако не реагира на време.
Последната промяна е направена от -bAzikA- на Чет Сеп 30, 2021 8:19 pm; мнението е било променяно общо 1 път
-bAzikA-- Webmaster
- Брой мнения : 2750
Join date : 11.03.2019
Age : 22
Местожителство : Varna, Bulgaria -
Re: Индустриалната зона
by BGDodpul Чет Сеп 30, 2021 7:17 pm
Hiroyuki Sawano - Scapegoat ft. Yosh
Такуми се беше концентрирал върху плячката си, която в този случай беше Азами и не откъсваше поглед от него. В мига, в който той буквално метна ръката си към Такуми, убиецът на убийци се затича право към ръката още по - бързо с цел да я подмине. Хъх, какво си мисли този..? Макар и Такуми да си помисли, че това ще се окаже лесна задача, в следващите няколко секунди, той бързо размисли когато се видя как ръката изневиделица светва и последва огромна експлозия. Изпаренията щяха да спрат Такуми на място заради отделената енергия, след което той щеше да види огромната ръка, която се задаваше към него. Този изрод...! На какви неща изобщо си способен!? Няма бягство...трябва да контрирам..Пое си дъх, като имаше около една секунда реакция останала, която той използва да отскочи нагоре над ръката, правейки предно салто. Тъй като тя обаче беше огромна, малка част от нея успя да докосне Такуми по крака и да му направи едно голямо изгаряне. Ъгх..!!! Той обаче стисна зъби, защото се намираше във въздуха и получи огромен Adrenaline Rush. Crush whirlwind!! Такуми се въртеше подобно на един герой с А и кисе по средата на името, но не по ръката на Азами, а във въздуха докато правеше своето салто. Той запращаше огромни посичащи вълни от Crush енергия, които минаваха през ръката на Азами. Crush енергията бързо се разпространи върху нея, а когато един обект е поктрит изцяло с тази енергия, Такуми може да замахне нормално и да го унищожи. Точно това и стана, като той замахна един последен път, разрязвайки ръката му на парчета. Успешно се приземи, но падна на единият си крак тъй като падаше от високо и имаше изгаряне. Дишаше тежко. Пфю..Погледна към Съни, за да види ситуацията при нея. Съни..!! - Такуми
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5103
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
by -bAzikA- Пет Ное 19, 2021 6:31 pm
Sunny: Отскочи до Такуми, след поредния неуспешен опит да достигне до Viper. Добре съм, но отново не успях да го достигна. Тя стисна зъби от яд. След това забеляза изгарянето на Такуми и се наведе да го види отблизо. Проклятие, ранен си! На този Азами никога няма да му простя! Изглежда ще е много по-трудно да се справим само двамата с тях. Усмихна се защото знаеше, че подкреплението, което чакаше. вече е тук.
Изпаренията се разсеяха и видимостта към Viper и Азами се завърна. Лошото беше, че Viper щеше да достигне сенсея си в следващата секунда, защото беше преобразил долната част на тялото си в змийска и пълзеше с пълна скорост. Разговорът от преди малко доведе до мисълта, че ако тези двамата се съберат ще се случи нещо много опасно. Съни и Такуми не можеха сами да попречат това да се случи, но за щастие дойде човек, който да им помогне.
Azami: Протегна ръка към Viper. Точно така, Viper. Ела при мен и ще ти покажа пътя! Извървиш ли го докрай, ти ще достигнеш до всичко, за което си копнял! Знам, че ще успееш!
Azami: Хъх?!!!! Изненада се от появата на човек зад него, за това призова няколко змии наоколо, които изкочиха от земята и го нападнаха от всички страни. Азами можеше да вижда през очите на тези змии и веднага позна човекът, зад него. Това веднага върна усмивката на лицето му: Хохо, изглежда съдбата отново ни събра...
В следващият момент гигантският въздушен кораб на детективскатата организация на Кьоко се появи над главите им, сякаш от нищото, и засенче цялото бойно поле. Всъщност той от преди малко е тук, но понеже е покрит със специални панели, които кажи речи правят корабът невидим, чак сега хората долу можеха да го видят.
Sunny: Сложи си ръка на слушалката в ухото и с усмивка рече: Отне ви време, Киригири. Радвам се, че сте тук. Докладвам: Дмитрий и Кьоко слушаха внимателно какво Sunny има да казва, за да знаят как да се бият срещу тези двамата. Мъжът в черните дрехи е човекът, който седи зад Wizyou, потвърдено е! Изключително опасен е! Изглежда може да манипулира тялото си и да го уголемява или да го кара дори да експлодирва в пламъци. Може също така да регенерира раните си адски бързо. Заедно с момчето до него, изглежда са способни да създават и контролират змии и други опасни животни. Това е именно момчето, зареди което те търсих по-рано. Може би той е дори по-опасен от бизнесмена. Изглежда наистина владее уменията на членовете на TRASH GANG. Започна да ги ползва, след като Азами направи нещо с него и момчето просто откачи. Според мен той е манипулиран, но чесно казано нямам особено желание да го оставя жив. Все пак аз съм убиец. Добра съм единствено в това да отнемам животи, а не да ги спасявам. Киригири, анализираш го от известно време. Кажи ми, научи ли нещо друго за него?!
Мъжът в черно, aka Азами бе познат на всички като един от най-богатите хора в света и най-успешния готвач, който за няколко години елиминира цялата си конкуренция. Но кой да предположи, че човек като него е замесен в събитията тук и също е този, който контролира Wizyou. Дмитрий го познаваше лично и се изненада първоначално като го видя, но след това всичко му се навърза. Той знаеше що за човек е Азами и не му беше трудно да повярва, че той е замесен и тук, като дори се зарадва като го видя, защото това спестява усилията му да го търси. Най-накрая ще има възможността да го убие и да му отмъсти за това, че превърна детството му в истински Ад, зареди Доджото.
Кьоко успя да намери малко информация за момчето, която си струваше да сподели. Прякорът му може да е Viper, но истинското му име Кьоко открие, че е Norman Da Ville. В интернет пространството той бе известен като герой от войната с Elizabeth. Произлиза от богато семейство и споделя богатството си с бедните. Също е основател на дузина сиропиталища, а по-късно е член на организацията "Генезис". Информацията за тази организация е много оскъдна, но това което Кьоко е научила до сега е, че Генезис е благородна организация, която освобождава десетки хиляди души от ледения им затвор след световното заледяване на Elizabeth. По-късно Генезис бива спонсорирана с необходимите средства от дузина държави, включително и Beacon. Поради неясни причини обаче, групировката се разпада преди няколко десетилетия. Интересното е, че щом Viper или Norman е бил жив по времето на световния леден затвор, то тогава той трябва да е доста по-възрастен от колкото изглежда.
Няколко неща правят впечатление на Кьоко относно тази организация и със сигурност тя ще иска да я проучи по-внимателно, когато има възможността.
Изпаренията се разсеяха и видимостта към Viper и Азами се завърна. Лошото беше, че Viper щеше да достигне сенсея си в следващата секунда, защото беше преобразил долната част на тялото си в змийска и пълзеше с пълна скорост. Разговорът от преди малко доведе до мисълта, че ако тези двамата се съберат ще се случи нещо много опасно. Съни и Такуми не можеха сами да попречат това да се случи, но за щастие дойде човек, който да им помогне.
Azami: Протегна ръка към Viper. Точно така, Viper. Ела при мен и ще ти покажа пътя! Извървиш ли го докрай, ти ще достигнеш до всичко, за което си копнял! Знам, че ще успееш!
Аз пък не съм толкова убеден в това.
- Мъж
Azami: Хъх?!!!! Изненада се от появата на човек зад него, за това призова няколко змии наоколо, които изкочиха от земята и го нападнаха от всички страни. Азами можеше да вижда през очите на тези змии и веднага позна човекът, зад него. Това веднага върна усмивката на лицето му: Хохо, изглежда съдбата отново ни събра...
- Мъжът:
- Дмитрий Алексеев
Gangsta full OP
Dmitry: Неизбежна бе нашата срещна, сенсей. Все пак имам много да ти връщам. Дмитрий бе мъжът, който плътно държеше Азами, като бе опрял меча си до гърлото му. Той забеляза змиите, но не се почувства застрашен оттях и не подръдна от меча си от врата на бизнесмена. Пак същите номера, хъх? Въздъхна. Дотегнало ми е от тези влечуги... В момента, в който десетина змии скочиха към Дмитрий и то от всичките му страни, десетина капсули се сгромолиха върху тях, премазвайки ги. Капсулите или по-скоро Locker-ите бяха метални мини складове с форма на паралелепипед, където се намираха всякакви оръжия, който Дмитрий е ползвал в живота си. Със самото си падане, капсулите успяха да премажат всяка една змия на Азами. Самите Locker-ѝ имат двигател, с които да се предвиждат до Дмитрий, когато ги извика, но в този случай те изпопадаха от кораба над главите им.
В следващият момент гигантският въздушен кораб на детективскатата организация на Кьоко се появи над главите им, сякаш от нищото, и засенче цялото бойно поле. Всъщност той от преди малко е тук, но понеже е покрит със специални панели, които кажи речи правят корабът невидим, чак сега хората долу можеха да го видят.
Sunny: Сложи си ръка на слушалката в ухото и с усмивка рече: Отне ви време, Киригири. Радвам се, че сте тук. Докладвам: Дмитрий и Кьоко слушаха внимателно какво Sunny има да казва, за да знаят как да се бият срещу тези двамата. Мъжът в черните дрехи е човекът, който седи зад Wizyou, потвърдено е! Изключително опасен е! Изглежда може да манипулира тялото си и да го уголемява или да го кара дори да експлодирва в пламъци. Може също така да регенерира раните си адски бързо. Заедно с момчето до него, изглежда са способни да създават и контролират змии и други опасни животни. Това е именно момчето, зареди което те търсих по-рано. Може би той е дори по-опасен от бизнесмена. Изглежда наистина владее уменията на членовете на TRASH GANG. Започна да ги ползва, след като Азами направи нещо с него и момчето просто откачи. Според мен той е манипулиран, но чесно казано нямам особено желание да го оставя жив. Все пак аз съм убиец. Добра съм единствено в това да отнемам животи, а не да ги спасявам. Киригири, анализираш го от известно време. Кажи ми, научи ли нещо друго за него?!
Мъжът в черно, aka Азами бе познат на всички като един от най-богатите хора в света и най-успешния готвач, който за няколко години елиминира цялата си конкуренция. Но кой да предположи, че човек като него е замесен в събитията тук и също е този, който контролира Wizyou. Дмитрий го познаваше лично и се изненада първоначално като го видя, но след това всичко му се навърза. Той знаеше що за човек е Азами и не му беше трудно да повярва, че той е замесен и тук, като дори се зарадва като го видя, защото това спестява усилията му да го търси. Най-накрая ще има възможността да го убие и да му отмъсти за това, че превърна детството му в истински Ад, зареди Доджото.
Кьоко успя да намери малко информация за момчето, която си струваше да сподели. Прякорът му може да е Viper, но истинското му име Кьоко открие, че е Norman Da Ville. В интернет пространството той бе известен като герой от войната с Elizabeth. Произлиза от богато семейство и споделя богатството си с бедните. Също е основател на дузина сиропиталища, а по-късно е член на организацията "Генезис". Информацията за тази организация е много оскъдна, но това което Кьоко е научила до сега е, че Генезис е благородна организация, която освобождава десетки хиляди души от ледения им затвор след световното заледяване на Elizabeth. По-късно Генезис бива спонсорирана с необходимите средства от дузина държави, включително и Beacon. Поради неясни причини обаче, групировката се разпада преди няколко десетилетия. Интересното е, че щом Viper или Norman е бил жив по времето на световния леден затвор, то тогава той трябва да е доста по-възрастен от колкото изглежда.
Няколко неща правят впечатление на Кьоко относно тази организация и със сигурност тя ще иска да я проучи по-внимателно, когато има възможността.
-bAzikA-- Webmaster
- Брой мнения : 2750
Join date : 11.03.2019
Age : 22
Местожителство : Varna, Bulgaria -
Re: Индустриалната зона
by BGDodpul Пет Ное 19, 2021 8:12 pm
Такуми нямаше времето да се притеснява за раните си, но беше вече твърде далеч от това да спре Вайпър и Азами. Гхах..това е най - малкият ни проблем..тези двамата ще се..! - Такуми
Точно в този момент обаче, героичната поява на Дмитрий успя да забави Азами достатъчно, че Такуми да реагира и да се запъти към Вайпър. Той погледна към своя колега, като му кимна. Отне ти време, Дмитрий..! Но се радвам, че най - накрая сте тук! - Такуми
Кьоко през това време се намираше в кораба и оглеждаше битката от далеч, за да събира максимално количество информация от разстояние. Тя вече добре беше извялкла големи количества информация от враговете на останалите долу и беше почнала да я анализира. Това момче се казва Norman Da Ville, и от това, което разбрах за него, е част от организация на име Генезис, която е освобождала хората от световното заледяване преди години. Кьоко не е била жива по време на това събитие, но нейният дядо ѝ е разправял колко тежка е била ситуацията в света по това време. Това, което не се връзва обаче е защо той е хлапе...помагал е на бедните с парите си тъй като е от богато семейство. Съветвам ви да извлечете информация от бизнесмена щом той е отговорен за Wizyou, стига да намерите такава възможност. - Кьоко
По това време, Fuzen се криеше зад едни от многото отломки и гледаше битката отстрани. През цялото време, той говореше по телефона с някого и се беше скрил докато това се случваше , както и да изчака раните му да се регенерират. 250 души ще стигнат за тези щети...Да, разбирам...Погледна нагоре, като сякаш беше усетил огромният кораб, който се намираше в небето и бе скрит. Тук е и тя..обещавам да не наранявам Киригири каквото и да се случва. Но за останалите, мисля, че не мога да гарантирам тяхната безопасност. Стрелите са в The Boss, но малката Сузи успя да използва The Power Arrow и оцеля след като се ободе..вече силите ѝ са се сляли с нейните. Все още не знам колко време да чакам Макима да направи нещо..не е ясно кога тя ще се намеси. Но The Mind Arrow ѝ беше отмъкната. За сега изглежда , че The Boss e най - близо до това да вземе стрелите...разбирам. В такъв случай е време да ги накарам да се позабавляват...Затвори телефона. Очевидно мъжът, с когото говореше Фузен бе много заинтересован да резбере какво се случваше на бойното поле в този момент. Щом затвори телефона, Фузен се изправи и се раздвижи малко, като се запъти към останалите. Хей, Азами..! Приятелю, извинявай, че те оставих сам за толкова време..Усмихна се леко подло. Може да се каже, че ми се бе отворила работа..но сега съм тук! Тъмна енергия се завихри около него, която започна да отскача навсякъде под формата на черни светкавици Точно в този момент, Такуми бе спрян и се обърна към учителя си тъй като не успя да продължи. - Фузен
Гхах..! Енергията, която се отделяше от тялото на Фузен унищожаваше земята и създаваше отломки навсякъде около тях заради сградите, което попречи на Такуми да продължи. Сенсей...трябваше да се досетя, че си толкова досаден.. - Такуми
Фузен обаче тепърва се подготвяше да нападне. Коварната му усмивка не скриваше неговите намерения да нападне всички наведнъж. Черните светкавици по едно време започнаха да се превръщат на адски студен вихър, който започна да намалява температурата драстично. А Фузен започна да говори с леко дълбок глас. Това умение...изисква жертвопринушение от 20 000 човешки души. Той допря двете си ръце една до друга сякаш правеше summoning jutsu, но мишената за следващото му умение бе самият той. Енергията започна да се насъбира около едната му ръка и да сформира нещо познато на Кьоко и Дмитрий..нещо, което го имаше и по тялото на Тай.
Цял Beacon от енергия започна да излиза от тялото на Фузен право към небето, като след около 10 секунди, умението му бе кастнато успешно - на ръката си, той бе образувал Devil Slayer Mark, досущ като този на Тай. Като че ли Fuzen използва забранен тип умение, с което той си предостави демонични характеристики на собствената си душа, а енергията от 20 000-те хиляди души, които той пожертва от заловените си хора беше достатъчна да сформира този марк и да му даде умения на Ice Devil Slayer..нещо нечувано до сега. Подобен тип магия не можеше да бъде създадена, но Fuzen бе намерил начин. В свободното си време, той обожаваше да чете хипер много стари архиви от човешката история, загубени от историята. Точно заради това, той бе станал и детектив - да разгадава мистерии. И една от тези мистерии, той я знаше изцяло. Знаеше изцяло за мистерията зад създаването на Devil Slayer уменията. Хмхмхм...Вихърът му от енергия започна да заледява краката на всички, освен на Азами и Вайпър. Навярно контролът му над леда беше дори по - силен и от този на Тай. Ice Devil Slayer магията...създадена от Silver Fullbuster и след това подобрена от мен самия...нека тя да бъде вашият леден ковчег!! - Fuzen
Точно в този момент обаче, героичната поява на Дмитрий успя да забави Азами достатъчно, че Такуми да реагира и да се запъти към Вайпър. Той погледна към своя колега, като му кимна. Отне ти време, Дмитрий..! Но се радвам, че най - накрая сте тук! - Такуми
Кьоко през това време се намираше в кораба и оглеждаше битката от далеч, за да събира максимално количество информация от разстояние. Тя вече добре беше извялкла големи количества информация от враговете на останалите долу и беше почнала да я анализира. Това момче се казва Norman Da Ville, и от това, което разбрах за него, е част от организация на име Генезис, която е освобождала хората от световното заледяване преди години. Кьоко не е била жива по време на това събитие, но нейният дядо ѝ е разправял колко тежка е била ситуацията в света по това време. Това, което не се връзва обаче е защо той е хлапе...помагал е на бедните с парите си тъй като е от богато семейство. Съветвам ви да извлечете информация от бизнесмена щом той е отговорен за Wizyou, стига да намерите такава възможност. - Кьоко
По това време, Fuzen се криеше зад едни от многото отломки и гледаше битката отстрани. През цялото време, той говореше по телефона с някого и се беше скрил докато това се случваше , както и да изчака раните му да се регенерират. 250 души ще стигнат за тези щети...Да, разбирам...Погледна нагоре, като сякаш беше усетил огромният кораб, който се намираше в небето и бе скрит. Тук е и тя..обещавам да не наранявам Киригири каквото и да се случва. Но за останалите, мисля, че не мога да гарантирам тяхната безопасност. Стрелите са в The Boss, но малката Сузи успя да използва The Power Arrow и оцеля след като се ободе..вече силите ѝ са се сляли с нейните. Все още не знам колко време да чакам Макима да направи нещо..не е ясно кога тя ще се намеси. Но The Mind Arrow ѝ беше отмъкната. За сега изглежда , че The Boss e най - близо до това да вземе стрелите...разбирам. В такъв случай е време да ги накарам да се позабавляват...Затвори телефона. Очевидно мъжът, с когото говореше Фузен бе много заинтересован да резбере какво се случваше на бойното поле в този момент. Щом затвори телефона, Фузен се изправи и се раздвижи малко, като се запъти към останалите. Хей, Азами..! Приятелю, извинявай, че те оставих сам за толкова време..Усмихна се леко подло. Може да се каже, че ми се бе отворила работа..но сега съм тук! Тъмна енергия се завихри около него, която започна да отскача навсякъде под формата на черни светкавици Точно в този момент, Такуми бе спрян и се обърна към учителя си тъй като не успя да продължи. - Фузен
Гхах..! Енергията, която се отделяше от тялото на Фузен унищожаваше земята и създаваше отломки навсякъде около тях заради сградите, което попречи на Такуми да продължи. Сенсей...трябваше да се досетя, че си толкова досаден.. - Такуми
Фузен обаче тепърва се подготвяше да нападне. Коварната му усмивка не скриваше неговите намерения да нападне всички наведнъж. Черните светкавици по едно време започнаха да се превръщат на адски студен вихър, който започна да намалява температурата драстично. А Фузен започна да говори с леко дълбок глас. Това умение...изисква жертвопринушение от 20 000 човешки души. Той допря двете си ръце една до друга сякаш правеше summoning jutsu, но мишената за следващото му умение бе самият той. Енергията започна да се насъбира около едната му ръка и да сформира нещо познато на Кьоко и Дмитрий..нещо, което го имаше и по тялото на Тай.
Soul Transformation!
I C E M A J I N!!!
I C E M A J I N!!!
Цял Beacon от енергия започна да излиза от тялото на Фузен право към небето, като след около 10 секунди, умението му бе кастнато успешно - на ръката си, той бе образувал Devil Slayer Mark, досущ като този на Тай. Като че ли Fuzen използва забранен тип умение, с което той си предостави демонични характеристики на собствената си душа, а енергията от 20 000-те хиляди души, които той пожертва от заловените си хора беше достатъчна да сформира този марк и да му даде умения на Ice Devil Slayer..нещо нечувано до сега. Подобен тип магия не можеше да бъде създадена, но Fuzen бе намерил начин. В свободното си време, той обожаваше да чете хипер много стари архиви от човешката история, загубени от историята. Точно заради това, той бе станал и детектив - да разгадава мистерии. И една от тези мистерии, той я знаше изцяло. Знаеше изцяло за мистерията зад създаването на Devil Slayer уменията. Хмхмхм...Вихърът му от енергия започна да заледява краката на всички, освен на Азами и Вайпър. Навярно контролът му над леда беше дори по - силен и от този на Тай. Ice Devil Slayer магията...създадена от Silver Fullbuster и след това подобрена от мен самия...нека тя да бъде вашият леден ковчег!! - Fuzen
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5103
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
by -bAzikA- Пет Ное 19, 2021 9:32 pm
Sunny: По дяволите, краката ни! Тя веднага предприе действие да отмрази себе си и Такуми. Мислих че си вече пътник, отрепко! 20 000 души за подобна простотия? Ще си простиш за това, чудовище! Макар че самата Съни беше чудовище, Фузен бе на съвсем друго ниво в нейните очи. Тя концентрира слънчеви лъчи в една точка, образувайки лазер, с който прецизно разби леда по нейните крака и тези на Такуми.
Dmtry: Все още държеше мечът си плътно до врата на Азами. Той забеляза пристигането на Fuzen, за това забърза нещата. Погледна към сенсея си с пренебрежителен поглед и му каза: Време е да си платиш за това, че превърна моето детство и това на още хиляди деца в Ад! Рано или късно, планираше да си отмъсти за сторенето, като сега когато има перфектната възможност, той нямаше за какво да се поколебае. Дмитрий тъкмо понече да отдръпне меча си, за да замахне мигновенно след това, когато Азами направи поредната щуротия.
Jujutsu Kaisen Soundtrack Full : Mahito's Domain Expansion! - Hiroaki Tsutsumi
(Repeat)
Azami: Неочаквано той направи една крачка напред и премина през меча на Дмитрий. Момчето дори не можа да помръдне от шок. Изглеждаше сякаш, че Азами целеше да се самоубие, но няма как реално да знаеш какво се върти в болния му мозък. Азами разряза врата си, преминавайки през меча на Дмитрий и за кратко главата му бе отделена от тялото. Но разбира се, това не създаде проблем за Азами, като в следващия миг тя отново се свърза с тялото. Мечът остана зад главата му, като сега гледаше право в Дмитрий от супер късо разстояние. Мазохистката му усмивка не напусна лицето му, но тонът с който отговори на Дмитрий сякаш бе сериозен: Мен ли обвиняваш за съдбата ти, Дмитрий? Доста прибързано и наивно заключение. Аз ли съм виновен, че родителите те продадоха на мен, момче? Моя ли е вината, че са били толкова слабоумни и неспособни да се приспособят в обществото и да изкарат някой лев, че чак са били принудени да използват най-свидното им за да си решат проблема
Dmitry: МЛЪКНИ!! ААХ! Очевидно думите на Азами лесно повлияха Дмитрий, което е лоша новина, като се има предвид, че той е човека, който може да игнорира всичките си емоции. Изглежда е точно както Тобирая му каза: "Не си стигнал до 100% все още, момче." Дмитрий все още има слабости в умението си. Само лъжи излизат от твоята мръсна уста, сенсей! Никога не съм бил продаван! Взел си ме на сила от тях! Замахна още няколко пъти към Азами, но без попадение
Azami: Вече беше се възстановил наполовина и притежаваше скороста и реакциите да отскочи навреме назад, избягвайки атаките на Дмитрий. Нима искаш да отречеш спомените си? Знам, че не си забравил, нали?
Дмитрий получи болезнен flashback, от когато беше още 7-годишен. Макар и толкова малак, ясно си спомняше как родителите му вземат куфара пълен с пари, предоставен лично от Азами, като в следващият момент неговата майка му пуска ръката и я хваща Азами на нейно място. От този ден, той никога повече не виждал родителите си, както и от този ден започва адското му детство му Доджото на Азами. Знам, че помниш, Дмитрий. Не можеш да отречеш истината. Не можеш да отхвърлиш съдбата си. Единствено можеш да я приемеш. Сега разбираш ли? Не аз съм виновен за твойте страдания, а родителите ти. Аз съм този, който дава втори шанс на хората. Родителите ти имаха нужда от такъв и за това аз им го връчих. Предоставих им нужните парите и оправих животите им. Навярно в момента пият коктейл на някой частен остров, като цената за това тяхно удоволиствие бе платена с твоя живот. Не трябва ли да си щастлив за родителите си? Не трябва ли да си горд, че си се жертвал за близките ти? НЕ ТРЯБВА ЛИ ДА МИ БЛАГОДАРИШ ЗА ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ, ДМИТРИЙ?!
Dmtry: Падна на колене от психическа болка. АААХХ!! НЕ! НЕ! НЕ! ВСИЧКО Е ЛЪЖА! ТОВА НЕ СЕ Е СЛУЧВАЛО! ТИ СИ ЛУД! ТОЧНО ТАКА! Точно така. Откачалко, ти си вкарал тези спомени в главата ми, нали? Всичко е фалшиво нали? Цялата тази история, че съм бил продаден е твоя измислица!!!
Wise Chinese Azami: Въздъхна. Дмитрий... Дмитрий... Продължаваш да плаваш срещу течението на реката. Вместо да проклинаш тъмнината, запали свещ. Родителите са ти дали живот, волята си възпитавай сам. Нужно ти е себеоткриване. Нужно е да приемеш съдбата си и да продължиш напред. Пречисти се от демоните си. Премахни омразата в сърцето си и започни отново да вярваш в хората. В противен случай ще се съсипеш, а аз не мога да гледам любимия ми ученик в подобно състояние. Ако имаш нужда от моята помощ, винаги съм насреща. Хайде, хвани ръката ми. След целия този bs, който изрече, той му протегна ръка.
Dmtry: Последва кратка пауза, след което Дмитрий спря да се държи за глава. Изправи се и макар че трепереше от страх в очите му си остана омразата, но този път бе примесена и с решителност. Беше готов да действа. Що за глупости говориш. Само простотии ръсиш на хората. Не е за вярване, че си успял да измамиш толкова много хора. Но при мен това няма да се случи. Именно защото съм ти любимия ученик. Точно защото именно аз съм най-добрия ти ученик и именно аз ще сложа край на твойте манипулации! Дмитрий се изправи изцяло и хвана здраво меча си. След това изрече следните думи, които успяха да разтревожат Азами. Complete Body Control: Заповядвам си да забравя спомена, в който съм продаден от родителите си. Той не съществува. Замествам го с този, в който Азами ме отвлича на сила. Mind Change Activate! В следващите секунди умението на Дмитрий щеше да изпълне, точно това което каза. Забравяйки "истината", която му оказва сериозни психически болки, Дмитрий ще е освободен от странични мисли и ще мисли само за отмъщение. Повече празните приказки на Азами няма да му оказват влияние. С активирането, той му се усмихна и последното нещо, което му каза преди да го charge-не бе следното: През цялото прекарано време в Доджото ти, аз те чувствах като мой баща! Изглежда какъвто бащата такъв и синът. Ще играя по твоя начин ;) Зениците на очите му се свиха, като редом с това Дмитрий сякаш стана нов човек. Променяйки толкова важен спомен за него, той промени и характера си. Сега единственото, което имаше значение за него е да отмъсти за себе си и за родителите си. АЗАМИ!!!!!!!! Той метна меча си към него. В следващия момент всички капсули около него се отвориха и му предоставиха всички оръжия, които е ползвал в Доджото. Време е Дмитрий да се развихри...
Dmtry: Все още държеше мечът си плътно до врата на Азами. Той забеляза пристигането на Fuzen, за това забърза нещата. Погледна към сенсея си с пренебрежителен поглед и му каза: Време е да си платиш за това, че превърна моето детство и това на още хиляди деца в Ад! Рано или късно, планираше да си отмъсти за сторенето, като сега когато има перфектната възможност, той нямаше за какво да се поколебае. Дмитрий тъкмо понече да отдръпне меча си, за да замахне мигновенно след това, когато Азами направи поредната щуротия.
Jujutsu Kaisen Soundtrack Full : Mahito's Domain Expansion! - Hiroaki Tsutsumi
(Repeat)
Azami: Неочаквано той направи една крачка напред и премина през меча на Дмитрий. Момчето дори не можа да помръдне от шок. Изглеждаше сякаш, че Азами целеше да се самоубие, но няма как реално да знаеш какво се върти в болния му мозък. Азами разряза врата си, преминавайки през меча на Дмитрий и за кратко главата му бе отделена от тялото. Но разбира се, това не създаде проблем за Азами, като в следващия миг тя отново се свърза с тялото. Мечът остана зад главата му, като сега гледаше право в Дмитрий от супер късо разстояние. Мазохистката му усмивка не напусна лицето му, но тонът с който отговори на Дмитрий сякаш бе сериозен: Мен ли обвиняваш за съдбата ти, Дмитрий? Доста прибързано и наивно заключение. Аз ли съм виновен, че родителите те продадоха на мен, момче? Моя ли е вината, че са били толкова слабоумни и неспособни да се приспособят в обществото и да изкарат някой лев, че чак са били принудени да използват най-свидното им за да си решат проблема
...ако въобще си им бил ценен...
Dmitry: МЛЪКНИ!! ААХ! Очевидно думите на Азами лесно повлияха Дмитрий, което е лоша новина, като се има предвид, че той е човека, който може да игнорира всичките си емоции. Изглежда е точно както Тобирая му каза: "Не си стигнал до 100% все още, момче." Дмитрий все още има слабости в умението си. Само лъжи излизат от твоята мръсна уста, сенсей! Никога не съм бил продаван! Взел си ме на сила от тях! Замахна още няколко пъти към Азами, но без попадение
Azami: Вече беше се възстановил наполовина и притежаваше скороста и реакциите да отскочи навреме назад, избягвайки атаките на Дмитрий. Нима искаш да отречеш спомените си? Знам, че не си забравил, нали?
Дмитрий получи болезнен flashback, от когато беше още 7-годишен. Макар и толкова малак, ясно си спомняше как родителите му вземат куфара пълен с пари, предоставен лично от Азами, като в следващият момент неговата майка му пуска ръката и я хваща Азами на нейно място. От този ден, той никога повече не виждал родителите си, както и от този ден започва адското му детство му Доджото на Азами. Знам, че помниш, Дмитрий. Не можеш да отречеш истината. Не можеш да отхвърлиш съдбата си. Единствено можеш да я приемеш. Сега разбираш ли? Не аз съм виновен за твойте страдания, а родителите ти. Аз съм този, който дава втори шанс на хората. Родителите ти имаха нужда от такъв и за това аз им го връчих. Предоставих им нужните парите и оправих животите им. Навярно в момента пият коктейл на някой частен остров, като цената за това тяхно удоволиствие бе платена с твоя живот. Не трябва ли да си щастлив за родителите си? Не трябва ли да си горд, че си се жертвал за близките ти? НЕ ТРЯБВА ЛИ ДА МИ БЛАГОДАРИШ ЗА ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ, ДМИТРИЙ?!
Dmtry: Падна на колене от психическа болка. АААХХ!! НЕ! НЕ! НЕ! ВСИЧКО Е ЛЪЖА! ТОВА НЕ СЕ Е СЛУЧВАЛО! ТИ СИ ЛУД! ТОЧНО ТАКА! Точно така. Откачалко, ти си вкарал тези спомени в главата ми, нали? Всичко е фалшиво нали? Цялата тази история, че съм бил продаден е твоя измислица!!!
Wise Chinese Azami: Въздъхна. Дмитрий... Дмитрий... Продължаваш да плаваш срещу течението на реката. Вместо да проклинаш тъмнината, запали свещ. Родителите са ти дали живот, волята си възпитавай сам. Нужно ти е себеоткриване. Нужно е да приемеш съдбата си и да продължиш напред. Пречисти се от демоните си. Премахни омразата в сърцето си и започни отново да вярваш в хората. В противен случай ще се съсипеш, а аз не мога да гледам любимия ми ученик в подобно състояние. Ако имаш нужда от моята помощ, винаги съм насреща. Хайде, хвани ръката ми. След целия този bs, който изрече, той му протегна ръка.
Dmtry: Последва кратка пауза, след което Дмитрий спря да се държи за глава. Изправи се и макар че трепереше от страх в очите му си остана омразата, но този път бе примесена и с решителност. Беше готов да действа. Що за глупости говориш. Само простотии ръсиш на хората. Не е за вярване, че си успял да измамиш толкова много хора. Но при мен това няма да се случи. Именно защото съм ти любимия ученик. Точно защото именно аз съм най-добрия ти ученик и именно аз ще сложа край на твойте манипулации! Дмитрий се изправи изцяло и хвана здраво меча си. След това изрече следните думи, които успяха да разтревожат Азами. Complete Body Control: Заповядвам си да забравя спомена, в който съм продаден от родителите си. Той не съществува. Замествам го с този, в който Азами ме отвлича на сила. Mind Change Activate! В следващите секунди умението на Дмитрий щеше да изпълне, точно това което каза. Забравяйки "истината", която му оказва сериозни психически болки, Дмитрий ще е освободен от странични мисли и ще мисли само за отмъщение. Повече празните приказки на Азами няма да му оказват влияние. С активирането, той му се усмихна и последното нещо, което му каза преди да го charge-не бе следното: През цялото прекарано време в Доджото ти, аз те чувствах като мой баща! Изглежда какъвто бащата такъв и синът. Ще играя по твоя начин ;) Зениците на очите му се свиха, като редом с това Дмитрий сякаш стана нов човек. Променяйки толкова важен спомен за него, той промени и характера си. Сега единственото, което имаше значение за него е да отмъсти за себе си и за родителите си. АЗАМИ!!!!!!!! Той метна меча си към него. В следващия момент всички капсули около него се отвориха и му предоставиха всички оръжия, които е ползвал в Доджото. Време е Дмитрий да се развихри...
-bAzikA-- Webmaster
- Брой мнения : 2750
Join date : 11.03.2019
Age : 22
Местожителство : Varna, Bulgaria -
Re: Индустриалната зона
by BGDodpul Пет Ное 19, 2021 10:14 pm
Погледна към Съни, след което и към своят ученик, Такуми. Беше видимо заинтригуван от нея заради силните ѝ умения. Хм, това момиче има добри сили..сили, които бих искал да взема от нея. Ръкопляска им на двамата, като започна да върви към тях. Виждам, че си имаш хубаво гадже, Таки. Стоите един до друг като неразделни. Но животът не е само любов и радост...Ех, радвам се за теб..превърнал съм те поне в мъж, който следва до край целите си. Тези 20 000 души, които пожертвах...те нямат стойност за мен. Усмихна се. Те са отрепки. Нисши отрепки в сравнение с мен, свръхчовекът. Бъдещето няма място за хора без специално нещо в тях..ако се опиташ да прочетеш аурата на някой цивилен, ти няма да усетиш нищо интересно в него...всички са еднакви.. - Fuzen
Fuzen хвана дрехата си и я метна настрани, разкривайки отново тялото си, пълно с адски много татуси, съдържащи в себе си различни същества, създадени от комбинираните души на невинни хора. 1 000 souls: Centipede! От тялото на Fuzen започнаха да излизат стоножки, които малко по малко уголемяваха своят размер и стигнаха до заплашителните 20 метра, като те бяха направени от сегменти от други стоножки, тоест когато биваха разрязани, те щяха да се разделят на 2 по - малки стоножки. Първоначално се появиха общо 10 стоножки от 20 метра, като Fuzen ги накара да нападнат Съни и Такуми, та дори и Дмитрий. Това беше еволюиралата версия на предишното му умение, в което той пак призова стоножки.- Fuzen
По дяволите...! Такуми и Съни започнаха да биват нападани от всички страни от гигантски стоножки, като Такуми просто отскочи на едната и започна да я посича навсякъде. Това, което го изненада обаче бе, че купища други стоножки щяха да се spawn-нат на тяхно място щом той ги убие. Мамка му, тези нямат край..! - Такуми
...глупави маймуни...
...нямат място на тази планета!
...нямат място на тази планета!
Fuzen хвана дрехата си и я метна настрани, разкривайки отново тялото си, пълно с адски много татуси, съдържащи в себе си различни същества, създадени от комбинираните души на невинни хора. 1 000 souls: Centipede! От тялото на Fuzen започнаха да излизат стоножки, които малко по малко уголемяваха своят размер и стигнаха до заплашителните 20 метра, като те бяха направени от сегменти от други стоножки, тоест когато биваха разрязани, те щяха да се разделят на 2 по - малки стоножки. Първоначално се появиха общо 10 стоножки от 20 метра, като Fuzen ги накара да нападнат Съни и Такуми, та дори и Дмитрий. Това беше еволюиралата версия на предишното му умение, в което той пак призова стоножки.- Fuzen
По дяволите...! Такуми и Съни започнаха да биват нападани от всички страни от гигантски стоножки, като Такуми просто отскочи на едната и започна да я посича навсякъде. Това, което го изненада обаче бе, че купища други стоножки щяха да се spawn-нат на тяхно място щом той ги убие. Мамка му, тези нямат край..! - Такуми
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5103
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Страница 10 от 12 • 1, 2, 3 ... 9, 10, 11, 12
AntiSocialClub :: Места :: -----------------------------------BEACON----------------------------------
Страница 10 от 12
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|