Корабът на Кьоко

Корабът, с който Кьоко пристигна в Beacon след Raid-а на TRASH GANG. Огромен боен кораб, в който има всякакви оборудвания, свързани с наблюдение и събиране на информация. Може да се каже, че точно тук е нейният "офис", в който тя се чувства най - комфортно.

Щом се качиха на кораба, първата работа на Такуми беше да види и да осъзнае какво се случва - Сузи с голям отскоко беше скочила точно като вратите тръгваха да се затварят и успешно повали Кьоко. Тя извади ножа си и се опита да го забие право в главата ѝ в този момент. Очите ѝ бяха пълни с гняв..с омраза..и с нищо повече..
Кьоко: Ъгх..! Бива повалена, като погледна към Сузи изненадано, която държеше нож в ръка.
Сузи: Щом я повали, тя се усмихна широко и сякаш като че ли стана нов човек в този момент. Толкова време чакам този ден, Киригири....! Присъдата ти ще бъде отсъдена ОТ МЕН!! Понечи да забие ножа в главата ѝ.
Кьоко: Дръпна си главата наляво в последния момент, като вдигна крак и срита Сузи в главата, като я разкара от себе си, след което веднагически се изправи и извади пистолет.
Такуми: Хей..! Застана между тях двете. Какво става тук..?!
Сузи: Такуми, отдръпни се..! Тази вещица трябва да умре и да си плати за всичко..! Не мога да повярвам, че точно с нея си се съюзил...! Погледна я намръщено отново. You took everything from me...!!!
Кьоко: Гледаше я спокойно. I don't even know who you are..

Sunny:
Рязко смени поведението си от срамежливо момиче към УБИЕЦ. Веднага щом Кьоко я избута, Съни се появи зад гърба и опря нож до гърлото на малката Сузи. Беше безупречно бърза, сякаш е упражнявала това движение хиляди пъти и в действителност е. Тя въздъхна и каза:
Точно когато те похвалих, ти разрали всичко. Мислих те за потенциален съюзник, Сюзън. Предполагам очаквах твърде много от просто едно дете...
Изплю се встрани без конкретна причина и продължи:
Сюзън имам два въпроса към теб. След всичко, което Таки си промни и разказа, ти вече трябва да знаеш коя си и най-вече коя страна да заемеш. Какво имаш предвид, че си все още легионер? След всичко чуто нима все още ще продължиш да се биеш за Легиона? The Legion вече не е този, който знаеш и The Boss не е Икусаба Мукуро, който познаваш. The Legion е наш враг и ако искаш да разбереш кой е този, който ти е отнел тези прекрасни дни, то тогава се съюзи с нас срещу The Boss. Нека заедно разкрием истината. А що се отнася до вторият въпрос... Тя погледна озадачено към Кьоко. ...ъмм...вие двете...познаватели се?

Сузи: Вие никога не сте напускали легионът...повярвайте ми, по - трудно е да се обърнете срещу The Boss..аз останах там. Клетвата, която дадох онзи ден няма да бъде нарушена. Какъвто и да е легионът, аз съм част от него, харесвам или не..Макар и да беше обградена в момента, тя все още държеше ножа в ръката си, като не сметна за нужно да ги напада. Тя все още гледаше ядосано към Кьоко с нейният убийствен поглед. Не ми трябва да разбирам...тази жена срещу мен..уби един от нас пред очите ми...и това е последното нещо, което помня от Кървавият Хелоуин...денят, в който ние бяхме разделени..
Кьоко: Не, за първи път я виждам. Насочи си пистолета към нея. Сега , да ви попитам вас двамата, защо разговаряхте с легионер, и то точно с някой, който знаете, че се е опитал да ни убие вече поне един път?

Sunny:
Почакай Кьоко. Мисля, че тя може да представлява ключа към разкриването на тайната зад The Boss. В най-лошия случай, тя трябва да знае поне за уменията на другите легионери. Всъщност тя вече ни бе от полза. Благодарение на нейните думи, Такимичи Така тя викаше на галено на Такуми успя да си припомни някои неща от миналото. Не че миналото му те касае, но се оказа че благодарение на това, сега разполагаме с информация относно създаването на The Legion. Ако съдя по думите на това момиче от по-рано "той вече е неспасяем случай", един от създателите на Легиона - Вай, най-вероятно също е наш враг. Ще е в наша ползва да извлечем информация за него и за останалите от нея.
Погледна към Сузи, като я притисна повече с ножа.
Но разбира се, няма нужда да се стига до там. Сюзън забрави за легиона и клетвата ти. Ела на наша страна. На страната на Таки! Помогни ни да разкрием истината и моля те започни да говориш.
Тя реши да постъпи нетипично за нейния характер. Тя дръпна ножа от Сузи, но я спъна, за да остане на колене. Не искаше нещата да се случват със сила, макар че така е свикнала. Причината може би се криеше, че Съни не иска да нарани човек, който е бил близък на Такуми. Изглежда, че доста от действията ѝ са повлияни от привързаността ѝ към Таки.
Кървавият Хелоуин? Денят, в който бяхте разделени? За първия Легион ли говориш? Разкажи ни какво точно знаеш!

Сузи: Бива спъната, като погледна към нея също леко намръщено. Да дойда на ваша страна? Тш..искате просто да ме използвате..Очите ѝ леко се насълзиха. Не искате да съм на наша страна, защото изпитвате състрадание...аз просто съм ви нужна..! Вие сте същите..същите сте...!! СЪЩИТЕ!!!! Изкрещя, като гласът ѝ буквално създаде лека ударна вълна, която отблъсна всички назад. Такуми се заби във вратата, а Кьоко в таблото зад нея. Това се дължеше, че силите на The Power Arrow вече се бяха сляли с волята на Сузи. Именно нейната сила да контролира векторите сега получи подобрение - тя можеше и да ги усилва. Именно звуковата вълна бе усилена до такава степен, че да стане ударна. Тя се учуди, защото не искаше да го прави. К-какво беше това..?!
Такуми: Ъгх..! Бива изблъскан внезапно, като погледна към Сузи щом беше забит. Какво по...
Кьоко: Тш! Бива забита, като тя бързо реагира и отново насочи пистолета си към нея. Забрави за информацията, това момиче е твърде опасно да живее..!
Такуми: Кьоко, спри...! Изтича бързо обратно до Сузи, като си личеше, че я защитаваше. Имаше причина той да ѝ вярва и това бяха спомените, които получи. Сузи..искам да се успокоиш...мога да ти гарантирам, че не ме интересува тази информация. Просто искам ти да си наред..няма да те караме насила.
Сузи: Личеше си, че беше ментално нестабилна. Психиката ѝ тотално бе разбита поради намесата на един гаден villain. Тя си пое дъх и се успокои..но нещо странно се случи. Кьоко абсорбира информацията от това ново умение на Сузи. С-съжалявам..ще ви кажа всичко..просто...
Кьоко: Щом разбра какво се бе случило, тя още повече искаше да се отърве от Сузи. Тш..тя вече има силите на стрелата..това не е на добре..Започна бавно да върви към нея. Сюзън..Сюзън Фостър. Умееш да контролираш векторните величини, хм? И си една от създателките на легиона явно..Спря се пред нея.
Сузи: Зае бойна позиция, готова да се отбранява. Не харесваше колко близо бе Киригири до нея.
Кьоко: Усмихна се леко, като ѝ подаде ръка. Каквото и да се е случило...разбрах, че си помогнала на Такуми да възвърне спомените си..не мога да не призная това. Нека..нека се сработим. Обещавам, че няма да те нараним. Единствено искаме съдействие..ако те накарат да кажеш какво се е случило днес с нас, не се колебай. Тази информация няма да им е полезна и без това.
Сузи: Тя все още я гледаше с омраза, но като че ли мозъкът ѝ в този момент бе манипулиран. Тя просто леко се усмихна и протегна ръка към нея. Тя осъзнаваше, че има нещо нередно.


Такуми: Такуми видя как Кьоко с другата си ръка леко и бавно извади нож, който насочи към корема на Сузи. Очите му се ококориха, като всичко започна да се движи сякаш на бавен кадър за него. Сякаш внезапно през тялото му премина една вълна от отчаяние, която достигна и до самото му сърце. КЬОКО, НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!


Сузи: Ъгх..акх..Кръв потече от устата ѝ, като очите ѝ станаха насълзени и пълни с отчаяние. Тя погледна надолу бавно и видя как бе прободена в стомаха, ръцете ѝ целите в кръв. Усещаше как живота я напускаше малко по малко и как тялото ѝ ставаше все по - тежко. Докато изведнъж...тя не се сгромоляса на земята. Кръв започна да изтича от тялото ѝ, а Кьоко стоеше над нея и я гледаше безмълвно. Сузи..се гърчеше от болка. Лазеше по земята в опит да хване Кьоко за крака. Какво се случи току що? Какво направи тя?! Сузи бавно погледна към нея..към онази, която предаде нейното доверие. З-защо...ме..из..лъга..?

Кьоко: За разлика от Сузи, нейният поглед не трепна. Той беше ледено-студен. Сякаш Кьоко беше свикнала да прави такива действия..тя дори не се поколеба..и веднага посегна на момичето. Силата, която притежаваш..ако я беше отприщила, нямаше да мога да изпълня целта си, а именно да те очистя. Психиката ти е нестабилна..и не мисля, че може да ти се има доверие. Не знам какво си казала на Такуми, но..знам, че Фузен е замесен. И знам как той процедира с такива като теб..напълно възможно е вие двамата с Такуми да не се познавате..и това да е една голяма лъжа, имплантирана в мозъка ти, която ти също си придала на Такуми като болест. Намръщи ѝ се, като извади отново пистолета си и го насочи към Сузи..

Такуми: А-а-аа..Такуми падна на колене. Беше твърде немощен да направи каквото и да било. Сузи в момента плачеше и гледаше към него..сякаш със зов за помощ. Помощ? Та тя дойде точно заради това при него в самото начало.. Да. Тя търсеше помощ..и навярно Такуми сега разбира защо. Това..не може да е истина..Опитваше се да мръдне тялото си, но не можеше. Нямаше силите да ѝ помогне..приятелката му от детството му си заминаваше докато молеше за помощ и се гърчеше на земята, а Такуми бе безполезен. Това породи у него толкова големи количества despair, че погледна му стана празен и немощен.

Surprise ost:

Сузи: Bремето ѝ вече изтичаше. Но тя погледна към Такуми с насълзени очи след като пистолета бе опрян до главата ѝ.






Такуми в този момент се почувства...дори нямаше как да се опише това чувство, което той изпитваше. Тази немощ, това чувство, че няма какво да направиш..и чувство на огромна вина и съжаление. Най - накрая възвърна спомен за близък приятел! Такъв, какъвто не е имал..или по - скоро какъвто му е бил отнет. И сега..? Този приятел умря пред очите му..това не може да е истина..но е. Защото реалността не винаги е такава, каквато ние искаме да е. Такуми чак сега разбра това. Ето как се чувства човек, чиито близък е убит пред очите му. Ето това гадно чувство Такуми никога не се бе замислял какво би било..ако беше от другата страна. Един убиец като него не мисли за чувствата на жертвата си. Той просто мисли как да свърши работата. Чуждите чувства не са го интересували. Кьоко направи правилното решение според вярванията ѝ. Ако наистина това момиче е било манипулирано, то тя не е била част от живота на Такуми.

PRIDE:

Despair:

Sunny:
Когато видя, че Кьоко подава ръка на Сузи, за да ѝ помогне да се изправи, тя се зарадва.
Кьоко съгласи се с мен, нали? Това момичето може да ни е от полза. По-добре да я държим при нас, вместо да ѝ позволим да се върне при онзи откачалник със стоножките. Така е по-добре и за Такимичи. За него живота на това момиче е ценен и аз ще уважа това. Всъщност това е главната причина все още да не съм се отървала от нея. Сузи, голяма късметлийка си ... Прекарал си детството си с прекрасни хора като Такуми. Завиждам ти...
Хъх?
Кьоко забеляза, че Кьоко държи нож зад гърба си и в следващия момент се случи най-малко очакваното - Киригири заби нож в стомаха на Сюзън. Съни онемя. Усмивката ѝ веднага изчезна от лицето, а изражението ѝ се изпълни с DESPAIR.

DESPAIR:

КИРИГИРИ, КАКВО ПРАВИШ?!! - извика тя панически. Тя погледна към Такуми и го видя вцепенен от същото чувство на отчаяние. Но при него беше далеч по-голямо. Това нарани изключително много Съни. Неговата болка веднага се прехвърли на нея, зареди любовта която изпитва към него.
Таки не може да мръдне от мястото си. Вцепенен е от отчаяние. Боли го! НЕ ИСКАМ ДА ГО БОЛИ!
Тя обърна рязко глава към Кьоко с ядосано изражение. Трябваше нещо да стори. Не можеше да продължи да гледа така Такуми. В следващият миг тя се изстреля между Кьоко и Сузи и отблъсна детектива назад. Опита се да помогне на Сузи като спря кървенето ѝ, но раната бе твърде дълбока. Спасение за нея вече нямаше. Съни се изправи и погледна към Кьоко с изражение, което търсеше отговори.
Защо го направи, Кьоко?!
Тя изслуша отговора ѝ, в който обясни, че психиката на Сузи е нестабилна и че е невъзможно да ѝ се има доверие.
Тц! Значи това видя с твойте очи? Нима нямаше друг начин? 
По дяволите не мога да споря с нея. Не разполагам с аргументи. Единствено чувствата ми към Такуми ме възпираха да направя същото с това момиче. Киригири, изглежда трябва да ти се доверя, но не си мисли, че ще ти се размине толкова лесно. Ти нарани Такимичи и аз никога няма да забравя това.
Не, едва ли. Умът ѝ е под контрола на врага ни. Онзи гнусник със стоножките е виновен за всичко, нали? Фузен...
Името Фузен завинаги щеше да остане запечатано в съзнанието на Съни. Този човек влезна в "to kill" листа ѝ, веднага след Киригири. Точно така, тя вече считаше Кьоко като враг на Такуми следователно и като нейн враг. Макар че се справяше добре да прикрие намеренията си, скоро емоциите ѝ щяха да избухнат. Това се случи, след като чу виковете на Такуми. Причината за това бе следното действие. Последните думи на Сузи бяха прекъснати от куршум, който профуча до ухото на Съни пронизвайки Сузи. Фатално попадение... Съни веднага погледна страховито към Такуми, за да види реакцията му. Тя падна на колене...
Т-Такимичи...?
Тя видя своя любим, който сякаш щеше да се удави в отчаяние. Виковете му завинаги ще останат в главата на Съни. Тя никога няма да забрави този ден и виновника за това - Кьоко. В този момент сърцето ѝ се разпокъса. Болката ѝ стана прекалено голяма, но с последни сили тя скочи до него и го прегърна. Чувстваше че ако беше закъсняла с още една секунда, тя самата щеше да припадне от мъка и отчаяние. Никога не бе виждала Такуми толкова зле. Прегрътката ѝ нямаше да излекува сърцето на Такуми, но ако не беше го направила, съзнанието ѝ щеше да се счупи. Докато го гушката, емоциите ѝ избухнаха. Вече не можеше да прикрива намеренията си и насочи поглед, изпълнен с мъст, към Кьоко. В този момент, тя усети как неописуемо масивна убийствена аура бе насочена към нея. Киригири осъзна, че Sunny Lee вече е нейн враг и нещо повече - тя бе готова на всичко, за да си отмъсти. Такива хора са най-опасни и Кьоко добре знаеше това. Когато я погледне със специалните си очи, тя щеше да потвърди тезата си:
За Съни успехът на мисията или дори съдбата на света бе на второ място пред щастието на Такуми.
За Съни свят без Такуми няма бъдеще.
Съни направи голяма грешка, като разкри намеренията си, но нямаше какво да направи. Фатална грешка за един убиец бе да се остави на емоциите си и ако продължи така единствено провал я очакваше в бъдеще. Любовта събуди наивността ѝ. Ако след despair предстоеше hope, то бе изключение. Единствено отчаяние я очакваше в бъдеще.
Единствено WRATH...




.

Такуми: Беше потънал в отчаяние..това, което се случи, беше твърде много. Но поради някаква причина, Такуми не погледна с отмъстителен поглед към Киригири. Той знаеше, че тя няма нищо общо с неговите чувства. Моралът не е от значение когато фактите стоят на лице..и те бяха истина - Сузи е враг на човечеството. Тя е част от организацията, която иска сега да унищожи света. Но дали това беше правилният начин? Такуми не беше съгласен..но знаеше, че не може да направи нищо по въпроса.
Кьоко: За изненада на всички, щом Кьоко видя отчаянието в лицето на Съни и Такуми, тя започна да се смее. О да...о да...О ДА! ААХ, това ОТЧАЯНИЕЕЕЕ...! Започна да се докосва по лицето и да гледа нагоре с изчервено лице. Нещо много странно се случваше..
Такуми: Кири..гири..?
Кьоко: Погледна към Такуми със зловеща усмивка. Не, Такуми...Протегна ръце настрани. Киригири отдавна не е сред вас вече...! От както Макима успя да се справи с нея, аз поех нещата в мои ръце...Киригири в този момент захапа barrel-a на оръжието си, а кожата ѝ буквално започна да се разтапя. Беше доста грозна и неприятна гледка..но всичко вече беше ясно. Това тук не беше тялото на Киригири..пред тях стоеше отговорникът за вигсичко това..

...:

Такуми: Не...Нееее...Допълнителна доза despair получи Такуми отново в този момент..Кьоко я няма. Кой знае къде е сега тя. А дали това изобщо беше нейното тяло? Ами ако е? Как така Фузен се бе превърнал в нея? Толкова много въпроси минаваха през главата му. Но най - накрая омразата му се показа. С цяло гърло, той изкрещя името на неговият учител - признак на наистина много голям despair..



Очите му в този момент отново се насълзиха като погледна към Сузи. Защо...ти си нейн учител...ЗАЩО ГО НАПРАВИ, КОПЕЛЕ?!??

Fuzen: Запали една цигара, като погледна право към очите на Такуми - очи, пълни с despair. Такава гледка му доставяше огромно удоволствие..да види човека изправен пред най - големите си страдания и как ги преодолява, точно това искаше да види Fuzen от Такуми. И за да го направи, той ще се погрижи това момче да премине през Ада. Все още си слаб, ученико мой..толкова комплименти ти направих, но изглежда съм грешал. Ти не си готов да ме надминеш.


Така е. Аз и Сузи бяхме на една страна..докато тя не реши да търси помощ. Ако тя беше достатъчно силна личност, тя щеше сама да се изправи срещу проблемите си и да ги реши. Но какво реши тя? Да иска помощ...толкова маймунска черта, че ме отвръщава..! Срита тялото на Сузи с огромна ярост. Целта ми беше само да я прибера, но...хмхм, тя вече ти каза твърде много...В този момент, Съни и Такуми щяха да разберат от това изречение, че този негодник Фузен също има пръст в това, което Сузи каза. Усмихна се дяволито по този начин. Хехехех..а ти, млада Съни...благодаря ти, че реши да споделиш отчаянието на Тауми. Сигурен съм, че сега в главата ти не можеш да си избиеш картинката от това да гледаш как Кьоко убива Сузи, нали..? Мразиш ли я, тази малка негодница Киригири..? Със сигурност ще ти е трудно да ѝ простиш..но така работи човешкият мозък..макар и да знаеш, че това бях аз, мозъкът ти асоциира тази случка с Кьоко..точно така, мрази я! Мрази я! Убий я! Задоволи жаждата си за мъст! И накрая, убий и мен! Все пак , вие двамата само за това ставате...!

Такуми вече разбра цялата идея на Фузен..той знаеше за нестабилното състояние на Сузи и нарочно я беше оставил над бойното поле в такава позиция, че тя да се освободи и да търси помощ. Помощ от Такуми, защото той знаеше, че тя има общо с него. И това, което Сузи каза на Такуми, той също искаше да се случи. Разкривайки тази част от миналото му, Такуми най - накрая вече има същинска цел освен това да убива - да намери тези деца. Но..пътят, по който той ще върви е изпълнен с отчаяние. И първата стъпка да премине през това е да се изправи срещу смъртта на  момичето, което го вкара в този път със своят зов за помощ. И всичко това бе режисирано от този негодник пред него...Такуми осъзна своята загуба тук. Той наистина не бе готов. Нямаше как да убие някого с толкова хода напред...а сега, кой знае какво бе станало с Киригири и къде всъщност е тя. Мозъкът на операцията бе в неизвестност..как ще продължи сега битката срещу тези легионери...?

Mirai Nikki - Original Soundtrack Vol.5 - Track 07


(0:00 - 0:20)!

Sunny: 
Хъх?
Съни изглеждаше озадачена. Защо Кигириги се смееше като психопат? И истината скоро излезна на яве. Фузен се разкри зад тялото на детектива. Той е бил зад всичко през цялото време и това доведе до още despair за Такуми, но не и при Съни. При нея нещо странно се случваше...
Съни се изправи, като сянка закриваше очите ѝ. Последва кратка пауза, в която реакция от нейната страна нямаше. По едно време лицето ѝ започна да трепери, сякаш до сега си е задържала дъха. И един момент по-късно се случи следното: 

 :

Fuzen: Докато слушаше обясненията на Съни, той се усмихна още по - широко. Обидите ѝ не го интересуваха, защото той не е и очаквал нещо друго от нея. Разбира се обаче, беше подразнен от коментара, който тя направи за това, че той е обикновен човек. Внимавай как ми говориш, момиче..! По - възрастен съм от теб, далеч съм от просто обикновен човек! Ах, ще се наложи да те възпитам, защото явно родителите ти не са се погрижили да те научат на уважение...! В този момент, той извади стаф, който се разделяше на 3 части и чрез него започна да отбива атаките на Съни. Ако това, което тя казваше е вярно, той нямаше нужда да напада, а само да се отбранява. По този начин, той ще реагира само на нейните атаки и всякаква информация за неговите действия не би била толкова полезна на Съни. Имам много повече енергия от нея..ако продължава така, тя сама ще се измори и ще мога да я убия. Дано да не се стига до този момент..ще ми е жал да убия толкова потенциал!

Такуми: Все още беше потънал в отчаяние, че да могат думите на Съни да го достигнат. Той ги чуваше, но много, много слабо и не успяваше да ги дохване докрай. Сякаш под формата на шепот, те достигаха до него и се опитваха да му помогнат, но нямаше да бъде толкова лесно. Хъх...? Съни..се бие с Фузен...трябва да ѝ помогна...Такуми се опита да се изправи, но тялото му все още беше парализирано. Единствено можеше да движи ръцете си и то адски, адски бавно. В този момент, неговият телефон пък получи съобщение. Странно..той понечи да погледне към телефона си и видя, че съобщението бе изпратено от Сузи..която е мъртва? Хъх..?

D-Mail:

Sunny:
Тя се биеше срещу Фузен с последните си сили. Замахваше с тангото и отприщваше тук таме някой слънчев лъч, но нито една от атаките ѝ бяха успешни. Всъщност по тоя начин тя само на себе си си вредеше. Но именно тези действия позволиха на Такуми да прочете съобщението на Сузи. Последният напът на Съни успя да набави нужното време на Такуми, за да пребори отчаянието си и да направи правилното решение. Съни щеше да го последва, където и да отиде. Тя се обърна към него и без капчица колебание се затича към любимия си.
Стрела? Идвам!
Тя действаше толкова мигновенно, че Фузен нямаше време за реакция. Това беше единствено възможно, защото Съни не се поколеба дори за миг. Тя протегна ръка към Такуми...
ТАКИМИЧИ!!!

(Музиката продължаваше)
Фузен: Тш..Погледна с лек ядосан поглед към Съни, която вече със сигурност щеше да хване ръката на Такуми. Той се ядоса, но и леко се усмихна щом прие реалността. Така да бъде..нека те видим сега, Такуми..докажи ми кой по дяволите си ти!

В мига, в който Такуми и Съни си докоснаха ръцете, хипер ярка светлина се отдели подобно на тази сцена. Нещо много объркващо за тези двамата щеше да се случи, като те дори си нямаха и на представа какво щеше да стане щом стрелата чуе техният зов. Такуми заяви , че иска да спаси приятелите си..и тази възможност, стрелата щеше да му даде.

Изведнъж, пространството за тях двамата стана чисто бяло и те започнаха да падат в нищото. Сякаш падаха в безкрайна бездна, която видимо нямаше край. Такуми изпита за първи път огромно количество страх тъй като нямаше контрол над нищо тук. Единствено можеше да се движи из това празно пространство докато пада, но..до там. Щом се оглеждата, и двамата щяха да виждат напълно произволни спомени навсякъде край тях. Ту свои, ту от тези на другия..имаше спомени от всичко. От началото на живота им до самият днешен ден. Наистина страшна гледка..Такуми и Съни изживяха отново живота си в този миг, но след това, щом достигнаха момента на днешните събития, те продължиха да падат. Беше точно като тази сцена. Такуми се обърна в този момент и протегна ръка към Съни точно като същата сцена. В цялата тази нищета, само тя беше единственото нещо тук, което той искаше да опази.

Mirai Nikki OST Vol 5 - Track 08 ( Sweet our Happy End )



Sunny: 
Подобно на Таки, тя също започна да пада в сякаш безкрайна яма. Накъдето и да се обърне тя можеше да види и дори да усети произволни спомени. Странното беше, че тя не разпознаваше всички тези сцени от миналото пред очите ѝ. Тя спря да се разсейва и се огледа за Такуми. Намиране на своя любив в тази откачена ситуация беше приоритет. Каквото и да им е подготвила тази страховита стрела, Съни ще може да пребори всичко, стига да се със своя Такимичи.


Тя се оглеждаше навсякъде и в един момент, тя го видя. Веднага щом го откри, тя протегна ръка едновременно с него и едвам едвам успяха да се хванат. Когато почувства неговата ръка, Съни си върна целия контрол над тялото и вече не се струваше.
Таки, каквото и да стане с нас, стига да сме заедно, ще мога да го преживея! Моля те, никога не пускай ръката ми!
Сълзи излязоха от очите ѝ, но веднага отлетяха нагоре. Те продължаваха все така да падат и краят на тази яма все още не се виждаше.

Изведнъж, точно в мига, в който те двамата хванаха ръцете си, ярка бяла светлина излезе от тях и запълни също толкова бялото пространство, като и двамата сякаш бяха телепортирани в един много по - тъмен Beacon, едно място, на което те двамата чувстваха сякаш са били.

Такуми и Съни се озоваха лежащи и двамата на земята , с рани по цялото тяло и толкова много болка, че не можеха да се движат. И двамата бяха облечени с легионерските униформи, но нямаха маски на лицата. Погледите им бяха замъглени и навярно бяха много объркани от това, което се случваше.

Такуми: Ъгх...какво..се случи...Такуми наистина беше объркан от случващото се, най - вече се чудеше от къде бяха тези огромни болки, които чувстваше. Фузен..къде е..Опита се да си премести главата и да се огледа, но не успя. Замъгленият му поглед обаче видя насред тях купчина трупове на млади, млади деца. Имаше сигурно над 500 умрели деца на тази улица пред тях...какъв кошмар само. И той не бе случаен..това е събитие, останало в тъмната история на Beacon с името




На тази дата, над 500 гангстери са били разстреляни и убити от кланът Кагемине. А това, което Такуми и Съни виждаха едвам-едвам с очите си беше точно този момент. Пред тях, те успяха да видят позната фигура - тази на Фузен, който този път беше облечен със своят якуза костюм как се биеше с малкият Мукуро, който беше целият пребит. Фузен го повали успешно на земята и започна да го удря и да троши всяка кост по тялото му с невиждана жестокост. Той изпитваше удоволствие..щастие да гледа как това дете пред него страда.

Фузен: Удари за пореден път Мукуро, поваляйки го на земята. Битката беше bare fist only , но дори по този начин Фузен просто надви това момче с лекота. Какво стана, Boss..?! Това ли е лидерът на така-прочутата банда The Legion..?! ТОВА ЛИ Е ВАШИЯТ ЛИДЕР..?! Обърна се към тези, които все още бяха живи. Група от деца, които все още не са събудили специалното у тях..не може да се мери с мен..във вашият град може и да сте били нещо голямо, но това е Beacon..! Тук сте просто малки насекоми...В този момент той стъпка една мъничка стоножка, която мина покрай него. Сякаш им казваше, че точно по този начин, той може да стъпче и тях.

Мукуро: Гхах..! Изкашля огромни количества кръв, като бива повален от Фузен. Той просто беше overpower-нат толкова лесно, че щом падна веднъж, той трудно щеше да се изправи. Но характерът му бе такъв, че това никога да не е фактор..болката, която той чувства не може да се измери с тази на хората, които той чувстваше, че бе предал със своите решения. Той тръгна бавно да се изправя, но отново бива ударен от Фузен.

Такуми: Не...Фузеееен..Гхах..! Опита се да се изправи , но в този момент, обувка с висок ток прониза китката му и не му позволи да стане. Изкрещя от болка и погледна нагоре с отчаяние. И видя пред себе си една много елегантна, но и също толкова зла жена. Тя държеше ветрило в ръка и прикриваше с него устата си, докато погледна на свое дясно.

Съни от друга страна усети огромна тежест на гърба си, която идваше от бастун. Лицето на този човек липсваше, на негово място имаше само и единствено собственият му череп. Това бе не кой да е , а старият враг на екипажа - The Shaman. От бастуна му излизаше тъмна енергия, която обикаляше Съни и Такуми и им пречеше да станат.

Жената: Никъде няма да мърдате, младежи...това е вашият край. Ще видите със собствените си очи как всичко, което сте градили, рухва пред очите ви за един миг. Това означава да ни обявите война.
The Shaman: Хмхм..ааах, каква трагедия само...трагедия , която вашите действия можеха да предотвратят..shinigami-тата ще имат мнооого работа на тази дата..

Re:Zero - Journey of Memories (JULES Remix)



Sunny:
Озово се легнала на земята пребита почти до смърт. От болка не можеше да се изправи, но намери сили да мръдне главата си, в опит да открие Такуми. Тя не беше сигурна дали все още го държи и това доста я притесняваше.
Т-таки! Не пускай ръката ми...
Погледът ѝ започна бавно да се затваря, но рязко се спря, когато най-накрая фокусира легналия Такуми пред себе си.
Таки! Добре ли си?!Този въпрос бе излишен, защото сама можеше да заключи, че той е в същото положение като нея. Колкото и оплашена да беше, първото нещо, което тя направи е да се увери, че той е жив. Протегна се и хвана отново ръката му. Макар и пребита тя се опита да се усмихне.
Казах ти да не пускаш ръката ми, глупчо...
Задави се, като изкашля малко кръв. След като си пое въздух тя продължи:
Kъде сме? Какво се случи?
Въпреки че беше объркана и замаяна, Съни почувства, че сякаш и преди е била тук. Сякаш това не се случва за пръв път. Тя получи déjà vu и редом с това тръпки я побиха. Причината беше, защото малко или много, тя можеше да се досети какво предстоеше. Обърна се към гласът на Фузен и го видя до Мукуро. Тя гледаше как легионерът дава всичко от себе си да защити другарите си, но напразно. Фузен го доминираше отвсякъде. Съни почувства голяма болка когато гледаше страданието му и се опита да се изправи, за да му помогне. Опитът ѝ беше безуспешен, но тя опита пак. Отново и отново, но просто нямаше тази сила. Не след дълго пристигна The Shaman, който прекрати окончателно опитите ѝ. Но защо Съни толкова силно се опитваше да помогне на някой, различен от Такуми? 
Мукуро дръж се!! Не се предавай!! С присипнало гърло тя извика. След това сълзи ѝ текнаха. Това я озадачи.
Хъх? Какво правя? Защо ми пука за това момче? Нали Таки е до мен? Аз нямам никой друг освен него. Точно така! За мен са важни само Такуми и другарите ми от Nemesis. Но защо чувстваш, че това момче също е важно за мен? Сякаш не само Такуми е спасил живота ми, но и той самият? Това няма как да е истина, нали?
Погледна нагоре към The Shaman.
Е-ей д-дядка...
Щ-ще ми кажеш ли какво става тук..? В-война..? К-каква война..?

The Shaman: Погледна към Съни сякаш с невежество, но поради липсата му на лице, това трудно би се разбрало. Хммм..явно прекалено силно съм ударил главата ти, дете...нима си забравила причината, поради която сте тук..? Еделгард, драга..
Еделгард: Хмпф! Вашият така-любим капитан Икусаба Мукуро ни изпрати официално съобщение, че вие ни обявявате война. Датата бе избрана за 31 октомври и уви, ето ни. На тази дата насрочихме сблъсък между..Усмихна се дяволито. Една хилядна от нашият клан..срещу всички вас. И уви, ние изгубихме едва трима. И то от най - слабите ни войници..а вие? Цели 500...
Такуми: Опита се да се мърда, но уви, отново безуспешно. Ъгх..само да сте наранили Съни, ще ви..!
The Shaman: Зашливи му силен удар с бастуна си по главата, който почти го изкара от съзнание. Ще ни какво..? Момче...нека ти дам един житейски съвет като по - възрастен...понякога е добра идея да си траеш..
Еделгард: Клекна до Съни, като я хвана за косата и ѝ вдигна главата по такъв начин, че тя да види случващото се още по - добре. Гледай...гледай, момиче..! Струваше ли си, кажи ми..? Толкова ли трябваше да угодите на егото си и да се изправите срещу нас..? Може би ако бяхте изчакали още 10 години, можеше и да ни накарате да се бием с повечко хора..

Това, което Съни видя сигурно щеше още повече да я втрещи - ако Мукуро биваше зрелищно пребит, то останалите вече лежаха полу-умрели настрани. Тори имаше забита катана дълбоко в стомаха и стоеше с кимната глава надолу. Приличаше на същински умряла, но леки движения можеха да се видят да идват от нея. Тя успя да надигне главата си колкото да види какво се случваше с Мукуро. Вай лежеше върху капака на една кола и точно в този момент, огромен мъж го вдигна от колата и го тръшна отново в нея, карайки я да експлодира и да се запали. Тялото му имаше малки изгаряния от това, а Вай бе пълен с тях. Той обаче вместо да го остави да изгори, го хвана и метна на земята. Бони все още беше на крака и беше създала коса от тъмна енергия, с която се опитваше да отбива чужди куршуми, но все още не владееше силите си , че да поддържа косата активна. Много бързо, тя бе разстреляна, при което се сгромоляса на земята и започна да кърви. Казутора пък бе най - далеч от всички..неговото тяло бе неподвижно почти и се намираше зад Фузен. А Сузи...Сузи липсваше. Тя се бе скрила някъде наблизо и чакаше да нападне Фузен в гръб. Единствено тя бе успяла да убие член на кланът Кагамине. И то цели три пъти..в този момент, тя изкочи от една от сградите и счупи прозореца, карайки купчина стъкла да се забият по тялото ѝ - нещо, което тя нямаше как да избегне. Тя падаше надолу към Фузен и падна точно на гърба му, забивайки нож в рамото му, след което започна да го души.

Сузи: Аааааргх..!! Остави Мукуро...изчадие...!!!
Фузен: Усети остра болка в рамото си, при което инстинктивно трясна Сузи на земята и с крак ѝ счупи ръката, карайки я да изпищи в агония. Ах, ти малка...! Хъх!? Това обаче даде шанс на Мукуро да понечи и да удари Фузен, изблъсквайки го леко назад. Разбира се, той бързо отвърна на удара и отново запрати Мукуро да лети, забивайки го в стена. Хах..хахаха..малки мижитурки...НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ МЕРИТЕ С МЕН, НЕ РАЗБРАХТЕ ЛИ?!




...това бяха думите на Мукуро, който падна на едно коляно, чувствайки се виновен. Виновен, че именно той обяви тази война, считайки, че това е едно велико начало за легионът. И сега...всички те си изпатиха. Огромен порой се стичаше от небето, което бе пълно с гръмотевици. Разярено, сякаш самата природа бе гневна от случващото се. Кръвта трудно щеше да бъде измита, макар и природата да се опитваше да помогне с този порой...

Tokyo Revengers OST Disc 1 : Track 22 - Retry Again and Again



Sunny: 
Изслуша думите на Еделгард, но все още не можеше да свърже всичко. Някои неща си ги спомняше, но някои не толкова. Беше мъгла в съзнанието ѝ
Мукуро ви е обявил война? Макар и да не помни толкова добре този момент, заедно с миналото си на легионер, Съни си спомни историята, която Такуми разказа малко по-рано. За Икусаба Мукуро, който е бил достатъчно смел да краде от кланът Кагамине и за създаването на The Legion.
The Boss? За него ли става дума? Погледна отаяно към Такуми.
Това ли е миналото, което си забравил, Такимичи? Миналото, което и аз самата бях забравила...
Тц.! Кланът Кагамине ... разгроми ли са ни без проблем...!
Не е вярване...! Точно така! Отказвам да повярвам, че това е миналото ми! 
Тя погледна още веднъж към Такуми и нещо рязко се промени. Зениците ѝ се свиха и кожата ѝ настръхна. Жълта светкавица присветна пред сините ѝ очите като мистериозен ефект...
И в този момент се случи най-малко очакваното. Съни извърши действие, което се различаваше от миналото ѝ. Тя откри сили, с който да продължи да се бори. Дори и на прага на смъртта, Sunny Lee отхвърли реалността. Тя се отречи от съдбата си и в момента бе напър да я промени. Или поне да опита.


В този момент, Съни рязко се освободи от захвата на Еделгард, като дръпна рязко главата си скубейки се. Хиляди руси косми се пръснаха наоколо. Без да губи време, Съни контраатакува: тя заби един страничен юмрук право в лицето на Еделгард, (Като този при Levi vs Eren) веднага след което се претъркули назад и застана в тази поза, като обстелваше враговете си с най-зловещата аура. Цялото ѝ тяло бе покрито с рани, като вече и от косата ѝ течеше кръв. Част от дрехите ѝ бяха скъсани, разкривайки ѝ рамото, което бе извадено. Няколко нейни ребра също бяха счупени, но тя игнорира цялата болка. Дори цялото това страдание ще е нищо в сравнение с това да загуби своя любим.


Този нейн убийствен поглед изобщо не си отиваше на небесните ѝ очи и яркорусите ѝ коси. Приличаше по-скоро на принцеса, която само си играе на убиец, но когато аурата ѝ достигна до враговете ѝ, те със сигурност се увериха, че това момиче е по-опасно от колкото изглежда. Нямаше и за секунда да я подценят повече.
Съни бе готова да нападне всеки момент...

Еделгард: Бива ударена внезапно от Съни, като това адски много я ядоса. Някой да посяга на лицето ѝ бе равносилно на това да се превърне в огромен нейн враг до живот. За нея все пак красотата бе на първо място. Кх..! Ударът ѝ я изблъска леко назад, като кръв ѝ текна от носа. Щом тя избърса кръвта и я видя по пръстите си, тя погледна разгневено Съни. Уличница долна...коя си ти, че да посягаш на кралска кръв като моята..?! Едната ръка на Едел в този момент се превърна изцяло в отровни лиани, които за по - малко от секунда обградиха Съни и я оковаха сякаш верига бе увита около цялото ѝ тяло, включително и ръцете, които бяха приковани до тялото ѝ. Отровата от лианите беше парализираща и щеше да я прикове на място, като тя дори нямаше да може да се съпротивлява. В този момент, тя я придърпа към себе си, а другата ѝ ръка се превърна отново в растение, след което тя удължи пръстите си в остри нокти. Преди тя да понечи да убие Съни, тя ѝ се усмихна зловещо. Моята любов..е по - силна от твоята, момиче..!! Замахна да ѝ отсече главата с острите нокти.
Такуми: Съни...ъгх..НЕЕЕ!! Гледаше с насълзени очи как Едел замахва да убие Съни, която видимо нямаше изход от цялата тази ситуация. Липсата на каквото и да било слънце, раните по тялото ѝ, всички тези фактори просто я бяха направили прекалено лесна мишена. А и собственото ѝ тяло бе подмладено с няколко години. Тя тук беше тийнейджър в късните години, с тяло на 16-годишно момиче. Силите ѝ със сигурност не са такива, каквито са били в реалността.

В този момент обаче, за изненада на Съни и Такуми, атаката на Едел бе блокирана от меч, тъмен като самата нощ. До Съни се бе появил силует, който чак сега останалите усетиха неговата енергия. Еделгард погледна и него със същият ядосан поглед, като замахна с ръката си и към него. Той с лекота блокира атаката ѝ и сряза лианите, които държаха Съни, карайки я да падне на земята пред него. Точно в този момент, светкавица проблясна в небето и разкри пред Съни външният вид на този силует..който щеше да ѝ се стори познат.

Силуетът:

Sunny:
Тя беше хваната от лианите на Еделгард и въпреки парализиращата отрова, тя продължи да се бори. Тя нямаше да се предаде без бой и щеше да се бори до край. Също така тя изобщо не подозираше, че някои ще я спаси в тази ситуация и още по-малко този някой да е текущия The Boss. 
Мукуро? Тя погледна озадачено към маскирания мъж.
Не...
ТИ!!!
Ти не си истинския The Boss! Ти си менте! The Boss навярно щеше да се учуди от думите на Съни. Сякаш тя знаеше бъдещето на маскирания мъж. Знаеше, че ще заеме статус на новия The Boss и ще поеме изцяло контрол над The Legon.
Защо ме предпазваш? Не разбирам..
Сделка?! Значи те работят за теб?! И ти ли си член на якузата?!
Кой по дяволите си ти?!
Казваш, че искаш да спреш този геноцид? В такъв случай ми помогни! Спаси Такуми и останалите!
Осъзнавайки трагичното си положение, Съни нямаше друга опция освен да се моли за помощ от един от враговете си.

Едел: Засмя се след като чу думите на Съни. Да работим за него..? Не, точно обратното...
The Boss: Хъх...? Погледна учудено в посоката на Съни след като тя каза тези думи. Това момиче...как по дяволите знае какво се опитвам да направя и какво целя...? За първи път я виждам..и никога до сега не съм казвал на когото и да било за тази цел освен на него..Поклати глава, тъй като колкото и sus да беше Sunny в този момент, бос-ът от настоящето имаше друга мисия в момента и затова погледна напред към битката на Фузен и Мукуро, който навярно бе напът да умре. Той метна ножка към краката на Фузен, като след секунда сякаш се телепортира до него внезапно и блокира идващата му атака към Мукуро.

Фузен: Беше видимо ядосан от поведението на бос-а, който предпази Мукуро. Той отскочи леко назад и го погледна. Какви ги вършиш, предател..?!
The Boss: Аз ли съм предателят...? Вие сте тези, които нарушавате сделката..идеята беше да превземете легиона, не да го унищожите..!!! Точно на това се споразумяхме! Тези деца нямаше нужда да бъдат убивани..
Фузен: Хмхмхм...за едно ще се съглася. Тези конкретни деца тук, да..но всички останали? Всички обикновени , ненадарени маймуни..? Дай им още 60 години да тренират и ще са на същото ниво...каква е ползата да ги държим живи?
The Boss: Не всичко опира до сила, Фузен!! Това е недопустимо!
Фузен: Не се прави на невинен във всичко това...ако не беше закъснял поради неясни за нас причини, може би щеше да имаш какво да кажеш по въпроса..хех, не че щеше да се промени нещо..

Мукуро: Едвам стоейки на краката си и целият в кръв, единствено той от всичките си приятели стоеше изправен. Поглеждайки към бос-а, той искаше да разбере коя беше тази мистериозна личност. Кой...кой си ти..? На наша страна ли си..? Идваш..да ни помогнеш, нали..? Усмихна се леко. Да, нещата изглеждат доста против нас..но съм сигурен, че ако не се преда-

The Boss: Провикна се АДСКИ разярен след като чу тези думи.



В следващия миг, като че ли с телепортация The Boss се телепортира пред Мукуро и го намушка през стомаха с черния си меч. Мукуро с разкървавени ръце хвана острието и с очи, пълни с отчаяние и болка се опита да го извади от себе си, но нямаше енергията. В този момент, той мислеше само за тези, които бяха най - близки до него..а именно приятелите , с които той създаде всичко това. И сега, то му биваше отнето без той да може да направи нищо по въпроса. Той се сгромоляса този път за последно но земята..все още жив.

Такуми: МУКУРООООООООООООООООООООООООО!!! Протегна ръка към Boss-a , гледайки го с омраза. МРАЗЯ ТЕ!! НЕГОДНИК..ЩЕ ТЕ УБИЯ..! ТИ И ВСИЧКИ ТУК..ЩЕ ВИ УНИЩОЖА, ОБЕЩАВАМ...!!!
The Boss: Погледна към Такуми. Ах, момче...не разбирай действията ми погрешно. Аз съм тук да ви спася..аз съм герой! Не трябва да ме мразиш..трябва да ме възхваляваш. Ако не бях аз, тези хора щяха да продължат докато не убият всички вас..аз няма да позволя това. Но е и факт, че това момче ви доведе на сигурна смърт. Той се провали като лидер. И направих нужното..отстраних го, за да запазя вас. Не се колебай, жив е...засега. Обърна се към Фузен, който се усмихваше на неговите действия.
Фузен: Знаех си, че все пак си на наша страна.
The Boss: Не, не съм. Ако нямахме сделка, до сега да съм те нападнал, Киригири. Къде е той..?
Фузен: Отдръпна се от пътя, като вече срещу The Boss можеше да се види силует на човек, който водеше за ръка малко момиче, а на раменете си имаше малко дете, на около 3 годинки, което гледаше всичката смърт наоколо. Зад него имаше едно по - голямо момиче, което го следваше. Това бе именно The Prodigy - на раменете си, той държеше малката Ери. А за ръка..той държеше малката Kyoko. Зад тях бе по - голямата ѝ сестра - Макима.

...:

Sunny:
МУКУРООО!!! Опита се да извика, но гласът ѝ беше пригряхнал.
Моля те, не умирай!
Съни лежеше на разстояние и не можеше да предприеме никакви действия. Бе способна единствено да наблюдава какво се случва - една мъчителна съдба, която колкото и да се бори, тя не ще я промени.
Съни беше изненадана от поведението на The Boss. Изобщо не очакваше да се държи така.
Значи наистина е на страната на легиона?
Самият начин, по който говореше на Мукуро..
Сякаш беше лично..?
Сякаш се познават..?
По дяволите, ако можех да се изправя, щях да отида и да направя маската му прозрачна! На крачка съм на разбера истината!
Докато се самосъжаляваше, се появи The Prodigy с три момичета. Съни позна две оттях.
Хъх? Това не е ли Кьоко? Тя позна Кьоко, а след това фиксира поглед върху по-голямата ѝ сестра.
До колкото помня тази жена също беше на бойното поле. Навярно работи с Азами и останалите! Изглежда досущ като поредения член на якузата. Още един проблемен човек. Ах, враговете ни сякаш нямат край.
След това насочи внимателно поглед върху The Prodigy.
Киригири Джин? И той ли е Киригири? Да не би той да е бащата на Кьоко?! Какво прави този човек тук?! Мамка му, тази Кьоко наистина има лошия навик да ни спестява важна информация.
Съни нямаше търпение да види какво предстоеше, но после се досети, че няма смисъл да чака, за да разбере. Всичко, което се случва с Такуми ще е вече записано в телефона ѝ. Тя бръкна в джоба си и в следващата секунда тя се панира.
ХЪХ?! Дневникът!? Съни започна интензивно да рови по джобовете си, но телефонът ѝ го нямаше никъде.
Дневникът на бъдещето...! Няма го!!! Няма начин! Тази стрела... тя е виновна! Наистина сме върнати в миналото..!

Най - накрая и тази мистериозна личност се появи в картинката. Отговорникът за състезанието за златните стрели най - накраят беше тук, а Съни и Такуми можеха дори да разпознаят и малката Кьоко, която го държеше за ръка. Тя имаше адски тъжен поглед на лицето си, виждайки какво се случва около нея. Малката Ери пък беше с невинен и сякаш леко объркан поглед. За нея, това не беше нещо ненормално. Тази кървава гледка за нея бе най - нормалното нещо, защото често я беше виждала. За малко дете като нея, тя приема, че това е реалността и че всички я познават такава.

The Prodigy: Усмихна се към The Boss. Здравей и на теб, приятелю. Разбрах, че си ме търсил...е? Какво ще кажеш? Доста добре си изпълнихме частта от сделката, нали? ^^
The Boss: Копеле такова...не виждаш ли колко деца си убил?! Това не беше част от сделката..
The Prodigy: Да съм ги убил..? Не, не мисля, че съм. Моите подчинени го направиха. Аз само дадох заповедтта.
The Boss: Не се прави на интересен..цялата отговорност пада на твоите рамене!
The Prodigy: Не съм съгласен. Виждаш ли..моите подчинени имат право на мнение. Те не следват моите заповеди на сляпо. Щом някой не е съгласен с мен, той има пълното право да ми се противопостави. Но..те не го правят. Усмихна се дяволито.



След като изрече тези думи, The Prodigy накара всички да осъзнаят колко по - силен бе той от тях. Всички мафиоти, дори The Boss изтръпна пред думите на този мъж. Някой, който никога не е спирал да търси по - силни същества от самия него..дори и той самия да е толкова силен. Ето такъв човек стоеше пред тях. И днес, той реши да научи своята дъщеря на урок. В ръцете на Кьоко, той ѝ даде пистолет.

The Boss: Идеше му да го нападне, но...знаеше, че това няма да свърши добре. Този човек бе твърде силен..и думите, които той изрече, бяха напълно вярни. The Boss бе победен в този момент..неговата воля бе много по - слаба от тази на този мъж.

The Prodigy: Дъще моя..след като чу тези думи, аз ти заповядвам да убиеш онова момче. Посочи Казутора, който лежеше безпомощно на земята. От твоят избор, зависи и твоето оцеляване. Можеш да не ми се довериш..и да се опълчиш срещу мен. Но..след това, което чу, дали това е правилният избор за твоето оцеляване..?
Кьоко: Взе пистолета, като кимна. Тя знаеше, че макар и да има опцията да се съпротивлява, това нямаше да доведе до нищо. Тя бавно пристъпи към Казутора и опря пистолета до главата му. Точно тази сцена тригърна в Такуми и Съни онзи спомен, който те най - скоро получиха - смъртта на Сузи. Беше абсолютно същата сцена..Казутора започна да моли за помощ..и как не иска да умира, но..Кьоко го простреля. Тя нямаше избор..урокът, който The Prodigy искаше да я научи, бе успешен.

The Boss: Стисна юмрук от ярост. Той искаше да се намеси и да помогне на още едно дете да не бъде убито..но това нямаше как да стане. И това го изяждаше отвътре.

Такуми: Не..не...Кьоко...нее..Такуми искаше да се разплаче в този момент, защото болката, която се насъбираше в него бе неописуема. Всичките му приятели бяха съкрошени..всички те плачеха и искаха да си отмъстят на The Prodigy. Всички искаха да го убият в този момент..защото болката, която той причини на тези деца не можеше да се измери с нищо, което те бяха изпитвали. И навярно бяха прекалено млади за подобна болка...

Sunny:
НЕЕЕЕ!! МУКУРО!!!!
Тя затвори очи миг преди изстрелът. Не искаше да вижда това как се случва пред очите ѝ. Но колкото и да се опитваше да се бори срещу съдбата, тя винаги достигаше всеки човек. Тази мисъл доведе до още отчаяние в душата на Съни. Тя обърна глава към единствения ѝ останал човек, най-важния за нея човек - Такуми.
Таки, виждаш ли? Изглежда това е миналото ни. Миналото, което сме забравили. Била съм част от легиона, заедно с теб, Таки. Познавали сме се още от тогава. Стрелата е виновна! Тя иска да ни покаже миналото, но изглежда колкото и да се борим, ние не можем да го променим! Единствено можем да наблюдаваме и да страдаме. Тази стрела или по-скоро човекът, който я е създал, наистина е жесток!
Киригири Джин... изглежда той е най-големия злодей тук. Дори The Boss не може да му се противопостави. Той е The Final Boss. Побеждаването му изглежда невъзможно. Та ние дори с The Boss и легионерите не можем да се разправим все още. Разбираш ли, Таки? Имаме още поне 10 пъти повече болка да изпита.
Имаме още много да вървим по този жесток път.
Въобще възможно ли е да достигнем края?
Таки, искам да знаеш, че ще те подкрепя всяко твое решение, без критика. За това..., ако искаш да избягаме... Зачерви се. Отчаянието ѝ я изкоши с пътят на SLOTH. ...да избягаме от цялата тази болка? Да поемем по друг път? Да изоставим всичко? Може да звучи като по-лесната алтернатива, но какъв друг избор имаме. Враговете ни са много по-силни от нас. За това, ако решиш да поемеш по този път, аз ще те разбера и ще те последвам. Но ако решиш да се борим до последно, ще ти пазя гърба до самия край. Усети се determination в думите на Съни. Една част от нея наистина искаше да избяга от всичко. Да заживее надалеч с Такуми и да се откаже от легиона и миналото си. Стига да е до Такуми, тя ще бъде щастлива. Но има едно изключение. Ако Такуми не успее да възвърне щастието си по пътят на SLOTH, то тогава това спира да бъде опция за Съни. За това, тя искаше той да вземе решението, за да е сигурна, че той няма да съжалява. Каквото и да реши, тя ще го подкрепи.
Какво решаваш, Такимичи?

The Prodigy: Добра работа..Потупа малката Кьоко по рамото, след което погледна към The Boss. Е, всичко е сторено. От днес нататък, ти заемаш мястото на Мукуро. Но..не мисля, че все още съм получил нещо в замяна. Пари не ме интересуват..а в сделката ни пише, че и от двете страни трябва да има еднакъв интерес..а моят интерес е следният. Погледна към ранената Тори. Искам това момиче при мен. Останалите, прави каквото искаш с тях. Но това дете..ще ми бъде от полза. Даже ще ти разреша да вземеш един от моите..Фузен, от днес нататък си част от легионът.
Фузен: Леко се ядоса, но сведе глава в знак на съгласие. Слушам, татко..
The Boss: В такъв случай, разкарвай войските си, Джин...аз ще замъкна обратно децата, които са оцелели.
Фузен: Хмхмхм...отиде пред Такуми, като му се усмихна. О, от теб ще стане добър убиец, малкия..виждам го в очите ти. Време е да отключия потенциалът ти. Както и твоят, момиче..и двамата ви взимам с мен.

Съдбата на децата бе отредена. Казутора бе убит..Вай, Сузи и Бони щяха да бъдат отведени директно в базата на новият легион, под ръководството на The Boss. Тори щеше да бъде отведена от The Prodigy и навярно щеше да бъде използвана от него. А Такуми и Съни щяха да бъдат отведени с Фузен и да претърпят тренировки, които да променят техният живот и да ги превърнат в солидни убийци. Такуми не бе доволен от тази съдба.

Такуми: Кх..Съни...не мога да си позволя да ги предам..знам, че по - лесният път е да се откажем..и да игнорираме всичко това..но правилно ли е? Цял живот правя това..цял живот стоя в сянка и просто преследвам поредната мишена, без да имам някаква цел. А сега..? Сега най - накрая открих моята цел..виж погледът на Кьоко..тя не е щастлива. Всички останали също не са..Казутора е мъртъв..Мукуро бе публично пребит и всичко му бе отнето..не мога да оставя това да свърши така..! Избирам да се бия..! През колкото и отчаяние да трябва да премина, аз ЩЕ премина през него..! Това не е моят край..не е и твоят. Съжалявам, че ще трябва да те завлека с мен, но с изминалите дни осъзнах, че без теб съм за никъде..

От тези думи, стрелата най - накрая чу това, което искаше от Такуми и Съни. Желанието да се изправят срещу отчаянието, което тя им показа, най - накрая им даде нужните сили да продължат напред. Изведнъж и двамата получиха свръх голям boost в силите, като макар и да бяха две деца, огромна сила се освободи от тях като награда от стрелата, че те са избрали пътят на страданието вместо лесният. Такуми изблъска Едел и The Shaman назад с освобождаването на тази енеригя, като и двамата се забиха в една кола. Съни щеше да усети същият boost , като и двамата стояха рамо до рамо.

Еделгард: Гхах..! Бе забита в кола, като се учуди от бликащата сила на тези деца. Какво по..?
The Shaman: Бавно се изправи, като усети, че силата идва от стрелата. Стрелата..но как..? Тя не е в тяхно притежание..

The Prodigy: Усмихна се широко тъй като усети какво се случва. Навярно, той знаеше вече , че щом Такуми и Съни познават силата на стрелата, то те със сигурност не принадлежат на това време. Ах, тези двамата..интересно, наистина. Стрелата е в мен, но сякаш силата ѝ бива привлечена от тях. Това се случва само и единствено ако тя е в тяхно притежание..наистина заинтриговащо. Добре..покажете ми..покажете ми вашата сила заедно..!

THE KNIFE'S EDGE - by Cabal Mind 



Sunny:
Усмихна се, след като чу думите на Такуми.
Не съм се съмнявала, че ще вземеш това решение. Но каквото и да беше избрал, аз щях да те последвам. Не защото си ме помолил или защото си ме "завлякъл", а защото просто така искам ^^ Това е моето желание и няма да се отметна от него. 
С тези думи, стрелата призна и двамата за достойни за нейната сила. Веднага щом Съни и Такуми се сдобиха с решителността да се изправят срещу непобедимите си врагове, стрелата направи невъзможното - възможно. Тя им даде сила, с която да постигнат непостижимото. Сила, с която да могат да се борят срещу съдбата. Сила, с която щяха да се опълчат срещу враговете пред тях.
Тялото на Съни заблестя в жълтеникава светлина и стотици светулки се появиха сякаш от нищото около нея. Изведнъж за нейна изненада парализата ѝ изчезна и заедно с това тя се почувства пълна с енергия. Успя веднага да се изправи на крака като даже подскочи няколко пъти, за да се увери, че наистина разполага с нужната сила. Съни беше умно момиче и веднага предположи, че това е дело на стрелата. Тя веднага погледна Такуми и се зарадва да види, че положението при него е същото.
Таки, изглежда твоят избор бе правилният. Без съмнение това е дело на стрелата. Приети сме! Стрелата е приела нашата решителност, това е! Тя ,мигновенно dash-на и се позиционира до Такуми обстреляйки враговете си с решителен поглед. 
Таки, хайде да видим на какво сме способни!
Нека не пропиляваме този шанс!
Нека променим съдбата!
Не можахме да помогне на Казутора, но ще успеем на останалите!
Да действaме!
Ножа на Съни се удължи и бързо заприлича на катана. Сега тя нямаше да се бие като убиец, а като истински warrior. Тя dash-на мигновенно до Фузен и замахна към него. Беше толкова бърза, че блокирането бе по-лесната опция от dodge-ването. Но веднага след това всички светулки, които се бяха позиционирали около Фузен, щяха да се свържат с лъчове светлина, които щом придобият солидност, щяха да заклещят злодея в клетка. Това щеше да направи следващата ѝ атака по-смъртоносна.