Корабът на Кьоко

Фузен: Извади стаф, който беше разделен на 3 части, като го държеше по средата. Използвайки чиста и груба сила, той отблъсна атаката на Съни в мига, в който тя се сблъска с него, но заради силата на стрелата, която бе в нея, той също бе изблъскан назад. Щом светулките го приклещват, той създаде експлозия от душевна енергия, гръмвайки една кукла, в която се съдържаха 50 човешки души. Това щеше да разруши клетката, но и създаде лека димна завеса, която позволи на Такуми да го нападне през нея. Тъй като в момента Такуми нямаше оръжие, той реши директно да изрита Фузен назад, а заради силата от стрелата, ударът му, макар и да бе блокиран от Фузен, успя да му нанесе солидни щети. Хах, имате потенциал..!

Тъй като клетката, създадена от слънчевата енергия на Съни, бе тясна и здрава, експлозията, която Фузен възпроизведе, трябваше да е доста силна, за да я строши. Това най-вероятно доведе самият той да поеме известно количество щети, но друг избор за бягство навярно е нямало. Съни и Такуми мигновенно станаха по-силни и са напът да наклонян везната в тяхна полза.

Sunny:
Имаме потенциал? Не Фузен, ти още нищо не си видял. Съни говореше, сякаш се познаваше вече с него. Следващите думи щяха да озадачат Фузен. И преди си ми го казвал, но тогава не бях достатъчно силна, за да те победя. Потенциалът не стига! Ще използвам всичко налично, за да те убия веднъж за винаги. Ако трябва ще жертвам човечността си, но ще го постигна!
Точно тази решителност убеди Стрелата да им даде силата си. Такуми и Съни бяха на едно мнение. Нищо нямаше да ги спре да убият целта и да променят съдбата си. Може да общоприето за един assassin да отхвърля чувствата си и да работи напълно самостоятелно, но при Такуми и Съни това бе изключение. Именно тяхната връзка им даваше сила и мотивация да убият мишената. Заедно, това duo бе по-силно от всеки един solo killer по света.
Енергията на Съни бе пръсната в околността, след пробуждането на новите си сила от Стрелата. Тя вече беше заела форма на десетки хиляди светлинки, като навсякъде сякаш прелитаха рояци светулки. Но тези светулки не бяха живи буболечки и минисфери от слънчева светлина. Голяма част от тях се впиха в почвата и започнаха да играят роля на слънчогледови семена. Те щяха да порастнат във високи слънчогледи само за десетина секунди. Скоро навсякъде около бойното поле щяха да виреят слънчогледи, обърнати към луната, която отразява слънчевите лъчи. Дори и да е нощ, Съни щеше да натрупа достатъчно слънчевева енергия, благодарение на слънчогледите, че да се бие все едно навън е летен ясен ден. Друга по-малка част от светулките щяха да кацнат върху многобройните ѝ рани. Те веднага щяха да спрат кървенето и постоепенно започнаха да лекуват нараняванията.
Докато чакаше светулките ѝ да си свършат работата, тя насочи поглед, изпълнен с концентрация и решителност, към Еделгард и The Shaman. Ясно им показваше, че дори и за миг не е забравила за тях и намекваше, че и те няма да се измъкнат оттук.
Таки не оставяй Фузен да си почине или пък да избяга! Всеки момент ще ти помогна да го довършим, а след това ще поемем и другите. Ако не го направим, бъдещето няма да се измени. Тук и сега ще променим всичко!

Фузен: Да ме убиеш...? Момиче, още 10 години ще са ти нужни, че да можеш дори да си помислиш за нещо подобно..! Но ми е интересно..как съм ти казвал нещо преди когато те виждам за първи път, хм..? Усмихна се широко. Сега още повече се заинтере-

Такуми: С адски бърз даш се придвижи отново към Фузен и му нанесе силен удар в корема, който го изблъска назад. Такуми си пое дъх, като тъй като нямаше оръжие в себе си, бе принуден да използва вторият си боен стил, който разчита изцяло на груба сила. Сега, когато бе бъф-нат, стрелата му позволи да store-ва от нейната енергия в ръцете си. Кръвта му се смеси с чуждата енергия и стана черна на цвят временно, като ръцете му започнаха да почерняват, а от тях да излиза червен дим. Когато ръцете му станаха черни, той усети, че можеше да контролира кръвта в тях без да трябва да се самонаранява и можеше да я накара собственоръчно да излезе от тялото му. Усмихна се леко. Тази сила е великолепна...имам чувството, че съм на върха на света..! (0:48) В този момент започнаха ожесточени размени на удари между него и Фузен. Фузен като че ли се опитваше да отблъсне бесния Такуми, който непрестанно достигаше до него и минаваше през чудовищата , които той създава с един удар. Приличаше подобно на тази сцена. Фузен непрестанно блокираше чуждите удари, но все така не можеше да ги надвие и бе поставен в позиция, в която трябваше да бяга.

Фузен: О, нима..? Кой те научи на тези трикове, хлапе? Усещам, че енергията в ръцете ти се държи различно от енергията в останалата част на тялото ти..защо не ми покажеш пов-

Такуми: Такуми успя да се предвижи до Фузен като че ли точно в мига, а бууста от стрелата му позволи с един отскок да достигне до него за секунда. Той го удари с всичка сила в лицето, създавайки тъмно-червена светкавица при удара си. Беше точно като тази сцена, като Фузен бе запратен да лети. Щом той се претъркули няколко пъти, той се чувстваше адски щастлив, че ще може да обучи това момче щом го пипне.

Еделгард: Това е лошо..! При гледката на случващото се, тя осъзна, че тези две деца щом толкова лесно можеха да overpower-нат Фузен, тя също нямаше шанс срещу тях двамата. Шамане, трябва ни план..! Тези сили излизат извън всякакви граници..!

The Prodigy: Не, скъпа моя..Усмихна се широко, като пристъпи напред бавно към Такуми и Съни. Това няма да е проблем..

Sunny:
Приятно се изненада от факта, че Такуми бе способен да изстреля Фузен, който до сега смяташе за недостижим, във въздуха толкова лесно.
Таки-чан, good job! ^^ След това се насочи самоуверена усмивка към Еделгард и Шамана.
И аз приключих тук. Един миг по-късно, две слънчеви фигури се появиха зад двамата. Играеха роля на клонинги на Съни, но не притежаваха истинско тяло. Бяха се образували от натрупената слънчева енергия, която слънчогледите в ролята си на абсорбатор бяха натрупали. Тези два клонинга щяха да се задържат само няколко секунди преди да fade-нат. За това кратко време, те успяха да отскочат скоростно към Еделгард и Шаман. В следващия миг и двамата бяха zap-нати от клонингите. Слънчева енергия влезна в телата им като електричество, парализирайки ги за десетина секунди, все едно бяха ударени от електрошок. Съни плануваше да ги довърши през този интервал от време, но тогава присъствието на The Prodigy ѝ привлече вниманието. Тя се обърна към него и за сега остави Еделгард и Шаман на страна. Нещо я притесняваше относно този човек и имаше някакво предчувствие, че не бива да се пренебрегва този мъж.
Киригири Джин, нали? Преди малко държеше Кьоко за ръка. Да не би да си нейн баща? Каква е твоята роля тук? Ти ли си боса на тази мафия?
Обикновено The Prodigy би се учудил, че това момиче познава Кьоко, но дали наистина така ще реагира не беше задължително. Все пак The Prodigy не е обикновен човек.

Атаката на Съни успешно щеше да парализира Едел и Шамана, като те и двамата биват парализирани преди да успеят да реагират на бързата атака на Съни. Макар и сега да бяха парализирани, и двамата щяха да освободят от своята енергия, готови да я отприщят щом се раздвижат. Може да се каже, че и двамата бяха силни колкото Фузен в това отношение.
Еделгард: Грр...спукана ти е работата...моята любов..МОЯТА ЛЮБОВ Е ПО - ГОЛЯМА!!
The Shaman: Впечатляващо...жалко, че боговете не са на моя страна в днескашния ден..

The Prodigy: Хмм..Усмихна се на Съни докато вървеше към нея. Явно се познаваш с моята малка дъщеря. Изглеждаше да сте на една възраст..в такъв случай, искам да ти благодаря, че ѝ правиш компания. Оценявам всички, които спомагат за развитието на моята малка дъщеря. И да..аз съм "боса" на тази мафия. Рядко се случва аз лично да трябва да се намесвам, но..днес съм в добро настроение. The Prodigy имаше най - милото и сякаш безобидно изражение от цялата мафия. Щом човек го погледне, той би видял фигурата на грижовния баща, на добрия шеф, на джентълмена, на отговорен, млад мъж в своите късни 30 години. Наистина беше странно, но за Съни, разбира се, този външен вид щеше да бъде просто една лъжа. Все пак, той е отговорен за тези кръвопролития и трябва да си плати.
Такуми: В мига, в който видя The Prodigy как се приближаваше до Съни, той се затича в нейната посока. Киригири Джин...няма да ти простя! Ти си отговорен за моето страдание...просто трябва да променя съдбата..! Достатъчно силен съм да го направя..ако те убия тук и сега, нищо от това няма да се случи..стрелата ми го показва! Тя ми даде достатъчно сила, че да съм най - силния..! УМИРАШ ТУК И СЕГА!!!

The Prodigy: Хооо...колко енергичен младеж! Усмихна се широко и на Такуми, който се беше затичал към него като бясно животно. Знам това чувство, момко..да се чувстваш номер едно! Да няма по - силен от теб! Точно така..когато в главата ти се върти точно тази мисъл, ти се чувстваш, че можеш да покориш света, нали..? Ако е така, покажи ми твоята сила! Искам да видя колко си силен!

Такуми: Думите на The Prodigy като че ли още повече го накараха да се раздаде на макс. Силата на стрелата извираше от него и Съни и ги караше да се чувстват сякаш са на върха! Ръцете му започнаха да бликат с енергия и да отприщват струя от нея зад него. Тъмно-червената му енергия излизаше от всякакъв контрол заради непрестанно нарастващата му сила. Такуми обаче толкова бе обладан от нея, че не осъзнаваше как това се отразяваше на тялото му - точно като Deku, ръцете му станаха нестабилни и дори един удар с пълна сила щеше да му ги счупи. Но какво значение има това, си мислеше той..един удар му е предостатъчно да победи този злодей! ПОЕМИ ТОВА, ДЖИН!!! ТВОЯТА ТИРАНИЯ СВЪРШВА ДНЕС!!! Такуми замахна с всичка сила към The Prodigy щом го доближи, но...

...:

The Prodigy: Вдигна само един пръст и блокира цялата атака на Такуми, спирайки бликането на енергия от него. Целият този Hope, който Такуми получи от стрелата, сега беше заличен с вдигането само на един пръст. Oh my. Изведнъж, кръв се пръсна от цялото тяло на Такуми , а енергията от стрелата вече не се усещаше от него. Беше точно като тази сцена.

Такуми: Кх--?! Кръв се разля от цялото му тяло, като Такуми просто се сгромоляса на земята безжизнено. Хъх...? Той все още не осъзна важният урок, който получи в този момент..това, че тази стрела ти дава сила не означава, че не може да ти я отнеме във всеки един момент. Този тест, Такуми не успя да вземе. В момента, в който той получи тази неземна сила, той забрави за всичко останало и мислеше как да получи още и още от нея и молеше стрелата в съзнанието си да му я даде. Но точно това поведение, тази стрела не обичаше..

The Prodigy: Ааах, колко жалко, младежо..Усмихна се отново. Явно..все още си малък да си играеш с времето..Погледна към Съни, като в следващия момент, преди тя да предприеме каквото и да е, той щеше да я посече с танто, убивайки всякаква надежда в нея точно както направи с Такуми. Деца...не сте най - добрите. В мига, в който почнахте да разчитате на друг източник за сила, вие загубихте битката срещу мен. Истинската сила на човека е вътре в него. Тези стрели..хмхмхм..не вие трябва да молите тях..а те вас. Ако бяхте научили това..щях да лежа мъртъв в краката ви.

Sunny:
В момента, в който видя колко лесно Такуми бе победен, въпреки новите му сили, тя изпадна в отчаяние. Но нямаше никакво време да осъзнае положението си. Още преди да успее да си поеме въздух, за да извика от гняв, тя бе посечена мигновено от The Prodigy. Зениците ѝ се свиха от шок. Проумя състоянието си цели няколко секунда, след като влезна в него. Доста дълго време. Сякаш съзнанието ѝ се затрудняваше да прецени какво се случва. Нито можа да анализира действията на врага, нито успя да осъзнае грешката си. Но за неин късмет, думите на The Prodigy я достигнаха преди да почне да губи съзнание, та поне ще получи шанс да си вземе поука.
Стрелата... Не трябва да я молим за сила, а тя нас да моли? Хъх? Макар и думите на The Prodigy да ѝ се сториха безсмислени, фактът, че той бе толкова силен, ѝ попречи да ги пренебрегне. Няма повече да намери мир, докат не разбере какво в действителност е имал предвид този мистериозен мъж. Докато припада на земята, тя погледна безсилно и отчаяно Такуми. Следните мисли се въртяха в главата ѝ:
Таки...
Въпреки всичко, ние не можахме да променим съдбата си...
Изглежда имаме още дълъг път да извървим...
Но дали въобще сме способни на това...?
Започвам да губя надежда... 


След като Такуми и Съни изпаднаха в безсъзнание, те се събудиха в непозната за тях стая, като всичко което току що бяха преживяли им се стори като просто един сън.