Morioh

Morioh е малък град, намиращ се на около 20-на километра от огромната столица Beacon, известен най - вече със странните събития, които са се случвали тук през годините. Градски легенди се водят за това място, които са разказвани от туристи, посетили града за не повече от седмица. Най - интересното е, че всички тези странности, които се случват тук се дължат на група деца, която на времето е правила какви ли не щуротии..

В мига, в който Такуми и Съни бяха посечени от The Prodigy и безжизнено паднаха на земята, Такуми щеше да се "събуди" от този сън докато само за няколко секунди, целият сън щеше да се разиграе в главата му от начало до край. Точно така, този сън бяха предишните няколко мига от кървавият Хелоуин..интересното беше, че той се събуди от този сън от аларма, намираща се до леглото му.

Такуми: Агх..! Изправи се рязко, като инстинктивно фрасна алармата, за да я изключи. В този момент, той щеше да забележи, че се намира в някаква малка двуетажна къща на легло до прозореца. До него, той щеше да забележи и своята приятелка Съни как спеше до него, но миг след това тя също щеше да се събуди и да види това, което и той. Такуми в паниката си се огледа и видя, че все още беше по - млад от обикновено, но този път дори не знаеше къде се намира. Какво..? Къде съм..? Съни..?

Sunny:
Събуди се за момент, но за разлика от Такуми, тя не помнеше "съня" си за сега. Измърмори в полубудно състояние:
Такимичииии...  Постави неволно единия си крак върху тялото на Такуми и отново заспа. Спеше като бебе. Сега Таки нямаше как да се надигне от леглото без да я събуди. Балонче сопол започна да циркулира от носа ѝ, а тя изглеждаше все едно всеки момент щеше да захърка. Но въпреки това, Съни навярно изглеждаше сладка в очите на Такуми. Всъщност може би за пръв път той я вижда в това състояние. Толкова уязвима и чаровна. Помисли си, че навярно зад всеки един звяр и убиец се крие неговата нежна страна. Слънчевите лъчи, които проникваха през прозореца, осветиха нейното лицето и се отразиха в косите ѝ. Те сякаш заблестяха като на принцеса.
Такуми се почувства неловко, когато забеляза, че Съни спи с тези дрехи и навярно щеше да се зачерви.

Такуми: Съни..Такуми за първи път видя нежната страна на момичето до него, като разбира се, той се изчерви. Все пак, до сега те бяха просто партньори на бойното поле, а поради мисиите на Такуми, той рядко се пребираше и не прекарваше чак толкова много време с нея. Сега обаче, колкото и да беше обладан от нейната красота, той внимателно се изправи, опитвайки се да не я събуди и отвори прозоцера, поглеждайки към града. Навън се чуваха птичките и радостни детски викове, а под къщата на Такуми, в гаража явно се чуваха и други детски викове. Изведнъж, той чу глас на момиче, което го викаше отдолу.
???: Хей, хора..! Хайде идвайте вече! Стига сте спали..!

Sunny:
Балонът, който излизаше от носа ѝ, рязко се спука и създаде въздушна вълна, която я събуди. Да, точно така. Алармата не можа да стори това, но сополът ѝ се справи отлично. Тя отвори бавно очи, като ги потърка с ръце. Беше доста сънлива и все още не осъзнаваше какво се случва. След като си дръпна ръцете от очите, тя погледна пред себе си и видя Такуми да я гледа. Веднага замръзна на място.
А?
Последва кратка пауза, в която тя осмисляше живота си. Опитваше да си спомни как попадна в тази ситуация, но уви безуспешно. Изчерви се и веднага се надигна, сядайки на колене. Постави ръцете си на прибраните си колена и погледна надолу. С леко засрамен тон, тя попита Такуми:
Ъм Таки... Може да ти се стори малко станен въпрос, но как се озовахме тук? Ъм... Какво точно правихме до сега? Все още не можеше да си спомни "съня" си, като в главата ѝ беше пълна каша. На ума ѝ идваха какви ли не мисли, зареди факта, че се събужда на едно легло с Такуми и то в непозната стая. Това, че не помни обаче не означава, че е забравила. Дори да чуе една дума относно Кървавият Хелоуин, тя ще си припомни всичко.

Такуми: Когато видя Съни да се събужда, той седна на стола, който беше пред бюрото, на което и тя също можеше да се подпре, защото беше точно пред прозореца. Такуми трябваше да осмисли ситуацията, защото нещо нередно се бе случило. Не, Съни...нямам си и на идея..до преди малко се бихме срещу Киригири Джин и неговата мафия докато приятелите ни биваха убивани пред очите ни..в следващия момент се намирам в град, който за първи път виждам и в къща, която не знам чия е..на едно легло с теб..Изчерви се при последната дума.

В следващия момент, вратата на стаята им се отвори, а в нея влезе зеленокосо момиче, около няколко години по - малко от тях. То им се нацупи, като им хвърли дрехите и на двамата, тъй като все още бяха по бельо. Имаше леко отегчено изражение, явно все още ѝ се спеше и на нея, като се прозя.
Момичето: Пфюю..хайде, хайде..щом аз успях да стана, значи и вие можете..само вас ви няма, останалите играят на покер..можете да дойдете..
Такуми: Видимо бе объркан от това момиче, което го замери със собствените му дрехи. Първата му мисъл бе да каже "Не е това, което изглежда", но му се стори странно, че не я познава. И-извинявам се, но..коя си ти..? Чия е тази къща?!
Момичето: Хъъх? Главата ли си фрасна някъде, Таки..? Човече..нямам енергията да се занимавам...Въздиша. Рьоко да ти говори нещо?

Sunny:
Киригири Джин? Хъх? ХЪЪЪЪХ?!!!! В този момент, Съни си припомни събитията, които се случиха преди да се събуди. За стрелата и за всичко, което тя ѝ показа. За Легиона и за това, че е била част от него. За Икусаба Мукуро и за това как gang-ът му бива буквално премазан от якузата. За новите ѝ сили, които представляваха надеждата, че миналото може да се измени. Също така за тотално разорения ѝ план, да промени съдбата на себе си и Такуми. Думите на The Prodigy бе последното нещо, което тя си спомняше. Лицето ѝ се напълни с тъга и разочарование.
Тц! Значи в крайна сметка, не можахме да променим съдбата си. Не разбирам! Беше разтроена. Не сме ли достойни?! Защо това трябваше да се случва?! Нима получихме цялата тази сила от стрелата, само и само за да ни я отнеме?! Не мога да го приема! Тя прекъсна оплакванията си, когато непознато за нея момиче влезна в стаята. 
Хъх? Кое е това момиче? За пръв път чувам името Рьоко. Почакай малко. Как въобще се озовахме тук? Какво точно се случва? Нима и това е дело на стрелата? Тц...! Тази проклета стрела! С нищо не ни помогна! Само проблеми ни създаде! Ще я намеря и ще я счупя! Няма никаква надежда в нея! Тя носи единствено разочарование... Начинът ѝ на мислене очевидно все още бе наивен. Добрата страна обаче беше, че поне не е загубила решителността си. Тя си постави нова цел да намери стрелата, за да може лично да я разруши с надеждата, че най-накрая с Такуми ще излязат от този цирк. За целта тя реши да играе по свирката на стрелата. Тя бутна лекичко Такуми, правейки му намек, който той щеше да разбере от следващите ѝ думи:
Хаха, разбира се, че те помним! Какво говориш? Таки със сигурност здраво си е ударил главата, не му обръщай внимание. Сълза пот се появи на бузата ѝ, придавайки ѝ нервен вид.
Значи играете покер? Страхотно! Извини ни, ние с Таки ей сегичка ще ви join-ем ^^ Думите ѝ намекваха на Рьоко да ги остави за минутка насаме. Съни искаше да изкоментират с Такуми плана им. След като осъзна в какво неловко положение ги свари зеленокосото момиче, Съни веднага се изправи и нервно започна да облича дрехите си. 

Рьоко: Щом чу Съни, тя бавно затвори вратата докато все още ги гледаше докато го прави, приемайки леко страшно изражение.
Такуми: Обличайки се, той погледна към Съни, леко озадачен от това, което тя каза. Съни...не разбирам какво се случва. Не знам защо стрелата ни причини всичко това, но..трябва да има някаква причина. Така и така сме тук...трябва да разследваме ситуацията.

Sunny:
Облече си дрехите и беше готова да излезе. Преди това обаче трябваше да изкоментира ситуацията с Такуми и да вземат решение какво ще правят.
На същото мнение съм. Очевидно и двамата си нямаме на идея кое е това момиче, но нека ѝ позволим да ни заведе при "другите". На този етап, най-добрият ни ход е да explore-ваме. Също така мисля, че сгрешихме за тази стрела. Знам, че може би нямахме друг избор, но не трябваше да разчитаме на нея. Виж в какво положение ни постави тя. Възнамерявам да я счупя на две, веднага щом я открия. Така поне ще се върнем към реалноста. Какво мислиш, Таки?

Такуми: Замисли се за момент, след което погледна към Съни. Не мисля, че е добра идея, Съни. Тя ни прати тук. Твърде рисковано е...можем да останем тук и да прекараме твърде дълго време надалеч от останалите събития..не можем да си позволим това. Beacon се нуждае от нас. Трябва да намерим стрелата и да я накараме да ни върне обратно. А пък след това, ще му мислим. Сега, нека слизаме долу. Може би ще разберем повече за случващото се.

Внезапно обаче, когато Такуми щеше да излезе от стаята, гардеробът зад него се отвори рязко и от него се търкулна стремглавно момче, видимо по - голямо от него, в ранните си 20 години, като се заби чак в стената, създавайки доста шум. Това момче му беше познато от TRASH GANG битката - беше на страната на екипажа по това време. Беше не кой да е, а именно THE CHAAAAAAZZ.

Chazz: Аргх..! Тъпи времеви портали...! Изправи се, видимо ядосан, като се изтупа. Хина, по дяволите..! Виж какво стана с палтото ми...! Бързо да отидем до най - близкият Versace магазин...! Огледа се. Хъх..? Погледна към Такуми и Съни. К'ви са тези лешпери..? Къде съм..?

Такуми: Стресна се, като зае бойна позизия по инстинкт. Хъх..? Това онзи Chazz ли е...? Ненавиждам го. Но..това е твърде странно.. Намръщи му се. Какво правиш тук..? Мислех , че си зает да прекарваш време с Х5.

Chazz: Х5..? К'во не ти е наред с главата, хлапе? От къде знаеш името ми? Усмихна се самодоволно. Всъщност, не ми казвай. Всички знаят името ми, нормално е. Все пак съм жива легенда.

Такуми: Учуди се. Не знаеш за Х5..?

Chazz: Да ти приличам на калкулатор?

Малко след Chazz, от гардероба се търкули още една фигура, но много погиляма. След като се блъсна в стената, стана ясно защо - втория човек беше тежко бронирана жена с три чифта криле. Тя ги разпери и се изправи, след което хубаво изпука врата си.

Хина: Доре... признавам си, това започва да бъде в повече... Тя погледна към Chazz, като разтресе крилете си хубаво, след което ги сгъна да и е по-лесно да се движи наоколо. Ще отидем, само първо- Тя чу гласът на Такуми, което веднага насочи вниманието и към него. В следващия момент тя усети нещо, което я накара да се огледа. Chazz... това не е Beacon.... не е нашият свят... Застана до него, готова да го защитава ако се наложи.

Sunny: 
Моментално се претъркули и застана пред Такуми в тази защитна позиция, държайки тангото си. Съни даваше вайб на лъвица, която пази малките си. Тя се спогледа стремглаво с Хина и oсъзна, че се намират в едно и също положение, но това не й даде мир на духа. Какво ви има на вас бе, хора! Сериозно ли сте се крили до сега в гардероба, наблюдавайки ни как спим?! Сталкъри гадни! Дори за момент  ли не мога да остана насаме с Таки в този измислен свят?! Въздъхна, разочарована от реалността и се изправи, пребирайки меча си. Проклетата стрела. За всичко е виновна тя, казвам ти, Таки! Връщам си думите, няма да ѝ играя по свирката! Ще се справим и без нейните сили! Тя погледна към Chazz и с неентусиазиран глас му зададе въпрос. Chazz, ти пък какво правиш тук? Мислих, че си напуснал NEMESIS. Е, това ли е новата форма на Шизука(Х5)? Не изглежда зле. Със сигурност е по-симпатична отпреди.
X5 е любовния интерес на Chazz от текущата Вселена. Тя бива прераждана като един от неговите духчета по време на TG арката и е способна да променя външния си вид както си поиска. Това е и причината Съни да обърка Хина за нея.

Chazz: Надигна вежда, като погледна към Съни и я посочи. Ей, мери си приказките, блонди! Току що пристигнах, какво да направя, че гардеробът ви реши да ме изплюе точно след като сте се изплющяли!

Такуми: М-малолетни сме..! Дори нямаме 16..! Това те прави още по - гнусен..! Ще се обадя на полицията..!

Chazz: КОЕ ОТ КАЗАНОТО ДО СЕГА НЕ РАЗБРА, МАЛЪК НЕКАДЪРНИК?! Изобщо не ми влиза във времето да гледам как смотани лапета се чукат! Ааах, достатъчно! Извади една от картите си от тестето. Писна ми! Хина, ще им наритам задниците! Никой не показва такъв disrespect на The Chazz..!

Такуми: Надигна вежда. Сериозно сега..само заради това..? Човече..наистина не ми се занимава, Chazz..Погледна към Хина. Ти си явно по - свястната. Как по дяволите се озовахте тук..? Това за другите светове е пълна измислица.

Chazz: Хина, не му отговаряй! На смотльовци не сме длъжни да даваме обяснения! Особено на хлапета! Щом не знае, че има дупка във време-пространството, негов проблем!

Хина: Първоначално думите на Sunny я заинтригуваха. Шизука...? Съжалявам, възможно е да сте се припознали, ако е позната на Chazz. Все пак, няма как да се познавате с този тук. Тъкмо правеше жест към Chazz, като забеляза че точно в този момент той вадеше карта. Хей хей хей, успокой се малко! Тя го хвана така, че да го спре от това да направи нещо глупаво. Те са просто деца, Chazz, остави ги! Следващите му думи я накараха да въздъхне, след което тя погледна към Такуми. Както вече споменах... не сме от тук. Изглежда и вашия свят е въвлечен в дупката във време-пространството. Споменахте стрелите, така че предполагам и тук това е причината за случващото се.

Sunny:
Дупка във време пространството? Не можеше да повярва да чутото. Тя падна на колене от отчаяние. Сложи си ръка на устата, за да прикрие поне част от немощно ѝ лице, с цел да не притесни Такуми, ала сълзите в очите ѝ излязоха наяве. Не е възможно... Това трябва да е дело на останалите стрели, няма спор! The Boss, ти ли си отговорен, проклетник такъв?! Няма кой друг! Съни стисна юмрук и се изправи, поглеждайки Такуми с решителен поглед. Няма да намеря покой, докато не унищожа това маскирано изчадие! Таки! Тя отново извади ножа си и умишлено поряза палеца си. Насъбра се дълбока капчица кръв и опъна ръката си към тази на Такуми, подканвайки го да направят този вид promise. Таки, нека си обещаем, че нищо няма да ни спре, докато не повалим всичките си врагове. Докато сме заедно, нищо не може да ни се изпречи, искрено го вярвам! Нито няква си глупава стрела, нито престъпници, наричайкисе якуза. Таки, обещаваш ли, че каквото и да става, ние ще продължим напред..., заедно! Съни леко се зачерви, но лицето ѝ остана стегнато и сериозно, показвайки на всички в стаята, че наистина мисли това, което говори.

Такуми: Усещайки отчаянието ѝ след като научи какво се е случило, Такуми бързо направи обещанието с нея, като се поряза и той на ножа си без да се замисли. Той също като нея беше изненадан да научи за случилото се, но все още му беше трудно да го асимилира, затова не му обърна много внимание, знаейки, че ще е голямо главоболие. Ей, ей..успокой се, Съни. Обещавам..винаги ще давам всичко от себе си в преследване на мишените ми. Но..сега имаме други проблеми. Погледна към Chazz.

Chazz: Хъх..? Аз ли съм проблема, малчо?

Такуми: Не съм малчо...

Chazz: Aaanyways..Скръсти ръце. Та, както знаете, има дупка във време-пространството. Не сме били в гардероба, но от там излязохме. А и стига, Хина не може да се побере там. Нищо лично, Хина.

Докато те си говореха, чуха катеренето на стълбите, които водеха до тяхната стая. Гласът на малко момиче също се прокрадна из стаята, а вратата бавно започна да се отваря. Това беше същото момиче, което беше накарало Съни и Такуми да слезнат долу, но явно е чула шумотевицата. Като най - малка от всички, на не повече от 10 години, тя беше и най - любопитна, макар и леко срамежлива.

Рьоко: Бавно отвори вратата. Говореше с много бавен и монотонен глас, сякаш тъкмо ставаше от сън. Таки, Съни....кооолко още тря- Погледна учудено към Chazz и Хина.

Такуми: Ъъъъх...! Застана пред тях по най - бързият начин. Т-това са приятели! Познаваме се от, ъм..детската градина! ^^

Chazz: Моля?! Виж се какъв си дребен спрямо мен!

Такуми: Млъкни, идиот! Просто се преструвай, малка е..! Погледна към нея. Съжалявам, просто е повтарял..

Рьоко: Аааха....Погледна към Хина. Тъй като беше само на 10, тя изобщо не се запита как тези хора всъщност са пристигнали и беше склонна да повярва на това, което ѝ каже Такуми. Хубав косплей. На кой герой е това?

Хина: Тя поклати глава, като се усмихна. Знам, че нямаше за намерение да ме обидиш, Chazz. Крилете ми са твърде обемни да се поберат, да не говорим за щита ми и тежестта на бронята ми. Ако се криехме там, гардероба отдавна щеше да се е счупил. Чу стъпките, като погледна към вратата. След проваления опит на Такуми да ги скрие, след което и да замаже положението, тя се засмя леко и погледна към малкото момиченце. Косплей? Млада госпожице, в момента си в присъствието на Сариел, твоят ангел-пазител! Реши, че момичето може би ще хареса повече ако Хина влезе в роля, която току-що си измисли. От наблюденията и беше останала с впечатлението, че децата харесват когато възрастните се вдетиняват по някакъв начин. Не мога да повярвам, че трябваше да използвам рожденото ми име за оправдание... Не съм казвала пълната история дори на Chazz... Тя хвърли бърз, остър поглед към Chazz с надеждата той да разбере, че ще трябва да се въздържи от това да се смее или коментира, след което сложи ръка на меча си, като се усмихна на момиченцето. С оръжието си поразявам лошите, Повдигна щита си и съвсем леко разпери крилете си. а с щита предпазвам децата.

Sunny: 
Ръкопляска няколко пъти с ръце на представлението на Хина. Иха, имаме си истински ангел пазител тук! Не е ли страхотно това,  Р-Рьоко. Едвам успя да си спомни името ѝ от преди 5 мин, когато тя също беше влязла неочаквано в стаята, заварвайкинеловката ситуация. Изглежда Съни също се зае да играе роля пред момичето, за да може то да ги въведе един вид към този свят. Ако питаш за мен, аз съм не коя да е, а принцеса Шарлот! Тя разпери с ръка яркожълтите си кичури коса и направи тази странна поза, за да направи впечатление на истинска принцеса, макар и нетипична. Ножът ѝ разбира се остана скрит. Но можеш да ми викаш просто Съни ^^. А това до мен е моят принц Такимичи. Тя гушна Такуми рязко без разрешение. Съни всъщност тотално не прецени, че Рьоко в този свят ги познава и няма нужда от представяне, нито преструване, но пък надали 10-годишно момиче ще заподозре нещо. E, твоите приятели все още ли играят покер долу?

Chazz: Щом видя Хина в роля, той веднага си прикри устата и започна да се хили инстинктивно, но тъй като тя го погледна лошо, се опита да се контролира, макар и трудно. И-изглеждаш нелепо, между другото!

Такуми: С-Съни..! Изчерви се леко, като я отблъсна малко по малко, смеейки се. Не беше нужно чак толкова да влизаш в роля, хаха..

Рьоко: Засмя се леко. Всички сте много смешни...хайде, елате долу. Еди прави хамбургери. Затвори вратата, като се затича надолу. Едииии...! Има гости!

Chazz: Видяхте ли? Смешни сте! Не го казах аз.

Такуми: Млъквай..!

Изведнъж, в стаята започна да се усеща приятната миризма на месо, което се приготвяше на грил. Типичният американски бургер ухаеше само на няколко метра от тях.

Chazz: Хъх..? Помириса прекрасната добре позната на него миризма. Някой готви...и то прелестно..!! Разбута всички. Чупката, кретени! The Chazz трябва да си вземе един бургер! Излезе от стаята, като се запъти надолу по стълбите.

Такуми: Въздиша, като заедно с останалите нямаха избор освен да последват Chazz. Но веднага след като излезнаха от стаята и слезнаха бавно по стълбите, те се озоваха пред входната врата, а излизайки от нея , вече щяха да видят и гледката пред себе си. Беше типичната улица в американски стил, като непрестанно минаваха джипове по улицата, хората разхождаха кучетата си, и се създаваше една доста уютна обстановка. Гаражът встрани беше отворен, като се чуваше как радио шуми, много детски гласове ехтяха, а също така се чуваше и този приятен звук на месо , което се приготвяше. Миризмата беше великолепна, нищо чудно, че Chazz веднага се запъти натам. Даже вече беше започнал да се сприятелява с един мъж в гаража, а именно този, който правеше бургерите.

Мъжът беше много висок, около 1.95м., с много добре изразена физика и бяла престилка. Беше червонокос, строен и силен мъж, навярно в късните си 50 години. Изглеждаше по този начин, като тъкмо плейтваше единият от бургерите и го подаваше на Chazz.

Мъжът: Заповядай, малчуганино! Потупа го по главата, като му се изсмя на висок глас. На твоите години да знаеш какъв апетит имах! Ха-ха-ха! Яж, яж..! Да станеш силен като чичо ти Еди..! Мъжът беше толкова гостоприемен, че щом Рьоко каза, че има гости, веднага започна да прави по един бургер за всеки от тях.

Chazz: Опита от бургера, като веднага направи това изражение. Мммм...! Чудесен е, старче...!

Такуми: Погледна към мъжа, като на пръв поглед не го позна, но разбра, че това е Еди, а именно техният любим възрастен от детството му, който непрестанно им приготвяше храна и се грижеше за цялата банда. Еди..?

Еди: Погледна към Такуми и компания. Я вижте кой е станал от сън! Бързо на бургерите, деца! ^^ Като гледам имате и приятели! Те също могат да заповядат! Със едната си ръка правеше бургери, а с другата бодваше наденички и правеше хотдози, завършвайки с малко кетчуп и майонеза , нанесени под формата на вълни. Беше точно правилното количество, за да не е прекалено много, но да не е и твърде малко.

Хина: След като Рьоко се махна, тя си отдъхна, след което погледна отчаяно към Chazz. Нека... забравим за случилото се току-що и не го споменаваме никога повече. Тя също усети миризмата, като веднага след това беше леко избутана от Chazz. Х-хей, изчакай! Хина тръгна след него, като беше внимателна по стълбите. Щом излязоха навън, тя се огледа и се усмихна. Обстановката и напомняше на дома и, макар и много по-модерна. Напомни и за небрежните моменти, които беше прекарала с другарите си. Щастливите моменти около лагерния огън когато едвам си поделяха крайщник, или около пищно наредената маса. Тогава прекрасната миризма на бургерите я удари, и усмивката и се изпари от лицето, в момента в който и беше дадена нейната порция. Тези спомени бяха и последния път, в който тя беше слагала залък в устата си без да повърне. Последния път, в който храната не беше като пясък - безвкусна и с ужасна текстура. Въпреки това, тя винаги се стараеше да уважава готвача, като ядеше и пиеше каквото и беше дадено, макар и за самата нея това да беше мъчение. Тя успя да се усмихне учтиво на Еди. Благодаря Ви. Тя леко колебливо вдигна хамбургера, като го направи една малка хапка с лека тревожност, но... Това... това е прекрасно...! В момента, в който тя каза това, сълза се стече по едната и буза, но тя очевидно не го забеляза. Тя погледна радостно към Chazz, който беше наясно със ситуацията и.

Sunny:
Излизайки навън тя усети слънчевите лъчи по тялото си и веднага се почувства на място. Страхотно! Времето е прекрасно и работи в моя полза! В слънчев ден като този вече няма кой да ми се противопостави! Само да го мерна този Фузен или който и да е от якузата, ще им разкатая фамилията. Понеже Съни е поне 5 пъти по-способна, когато навън е ден, тя, макар и на чуждо място, влезна в своята комфортна зона. Отиде заедно с другите при Еди и за нула време в ръцете ѝ се озова бургер. Ухае добре! Още малко и лигите ѝ щяха да текнат. Искам да го опитам още сега, но преди това... Тя изчака тактично Chazz и Хина да са първите, които ще пробват от бургерите, за да се подсигури, че не е отровен. След позитивната им реакция, тя също се нахвърли на американския деликатес. След кратката пауза, в която дъвчеше, Съни се усмивна неконтрилуемо и направи това изражение. That's so good! Кой да очаква, че това ще ми хареса! Не съм очаквала такъв вкус от обикновен бургер. Майонезата и кепчупът са просто в перфектно отношение! Разбира се не може да се сравнява с най-вкусната храна на света - тортата, но въпреки това съм впечатлена. Тя надигна главата, за да види лицето на Еди отново. Хъх? Чак сега, когато е опитала от храната му и ѝ харесало, Съни си направи труда да огледа внимателно готвача. Срещала ли съм този мъж преди или така ми се струва? Тя забеляза, че реакцията на Такуми е подобна и го попита тихично на ухо. Хей Таки, познаваш ли този човек?

(Музиката продължаваше)

Chazz: Погледна към Хина, леко учуден, все пак не я беше виждал да пролива сълза до сега, но бързо след това се усмихна. Макар и да искаше да я попита как се чувства, знаеше, че щеше да е малко странно от нищото да я пита, за това ѝ кимна насреща. Знаех си, че ще ти хареса! Не наистина, не е нужно да се преструваш чак толкова добре.

Такуми: Той също като останалите си взе един бургер от Еди, и докато го хапваше с широка усмивка на лицето, той го погледна, при което кимна. Да...това е Еди. Нашият настойник..той ни наглеждаше. Повечето от бандата нямат родители или са чужденци.

Тъкмо като спомена "бандата", Такуми можеше да чуе гласовете на някои от старите му приятели - на масичка до радиото стоеше Сузи заедно с малката Рьоко, като тя гледаше с ококорени очи как Сузи ѝ правеше малка кукличка. Сузи обаче постоянно се цупеше, защото крайният резултат не беше такъв, какъвто тя си го представяше. Като един човек на изкуството винаги беше недоволна. До тях двете беше и най - голямото момиче в групата - Бони. Тя помагаше на Сузи с каквото може, като заедно се опитваха да направят хубав подарък на малкото момиче. До тях, абсолютно всички щяха да познаят и фигурата на момиче, което никой не може да сбърка, а именно Тори, която си ядеше рамен встрани. Щом тя видя Хина и Chazz, тя им помаха радостно.

Тори: Я, Хина и Chazz! Радвам се да ви видя! ^^ В следващия момент обаче, тя веднага изплю рамена от устата си, опръсквайки изцяло Chazz и най - вече, скъпите му дрехи. ЧАКАЙ, ХИНА И CHAZZ!?!?

Еди: Засмя се. Познаваш тези деца, Тори?

Тори: А-ахаха...д-да...може да се каже..^^"

Chazz: ААААААА! Извика от ужас като видя скъпите си дрехи, които бяха изцапани. Д-да му се невиди, долна крава такава...!! Отиде до Тори, като я хвана за дрехата и дръпна от стола. Знаеш ли колко струва това?!?

Тори: Х-хей, ще ми скъсаш дрехата! >.<

Chazz: Блъсна я назад, видимо раздразнен. Погледна към Еди. Ей, чичка! Къде е най - близкият Versace магазин?

Еди: Хмм..? Замисли се. Хмммммм...мисля, че в Beacon! ^^

Chazz: Beacon?!? Смотаният ви град няма магазини за висококачествени дрехи?!?

Еди: Засмя се гръмогласно. Разбира се! Едва ли някой ще може да си ги позволи, ще фалират на мига! Виждам, че си момче от града! Ние тук от провинцията нямаме кой знае колко интересни неща, но се надявам да ти хареса престоя ти! Потупа го по главата.

Chazz: Направи Ето това изражение. Да му се невиди....сега трябва да нося нискокачествени дрехи...проклета да си, Торияма..!!! Замисли се обаче защо тя знаеше имената им. Чакай малко...Погледна съмнително към нея. Какво правиш тук?!?

Тори: Не знам! Но познавам тези хора! Явно и другата Тори ги познава..! Събудих се просто тук след като взехме обратно The Power Arrow!

Сузи: Въздиша. Тя се опитваше да игнорира хаоса, който се случваше отстрани и продължи да си прави куклата. Почти е готово, Рьоко..

Рьоко: Гледаше с ококорени очи. Уаааааааа! Точно както едно малко дете може само да покаже любопитството си, тя очакваше с нетърпение играчката си. Беше плюшена играчка на Мечо Пух, който тя много обичаше. Но тъй като нямаха кой знае колко пари тъй като бяха деца, Сузи винаги ѝ правеше играчките.

Бони: Усмихна се отстрани докато ги гледаше. Великолепна е, Сузи...виж колко си задобряла! Погледна към Такуми и компания. Я, Таки и Съни са станали.

Сузи: Б-благодаря, како...все пак, ти ме научи. ^^

Такуми: Гледайки всички присъстващи, той можеше да познае всички наоколо. Сузи, Бони, Рьоко, Тори...всичките ги помня..

Хина: Не, Chazz, не разбираш... не се преструвам... това е първия път в който усещам вкуса на каквото и да е от погребението на Ysmir насам... Тя видя касата с бира, като взе бутилка и я отвори в масата, след което отпи. Тя се зарадва, като прегърна Chazz през рамо, широко усмихната. Няма нищо по-хубаво от студена бира в такъв топъл ден! Но по дяволите, защо добавяте толкова много захар в това нещо? Когато пак отидем в Тамриел ще се постарая да ви покажа правилния начин да се готви месо! Това само помогна да му покаже, че тя не се шегуваше - ако не беше чела рецепти беше невъзможно да знае за присъствието на захар в кетчупа, и освен по цвят тя нямаше друг начин да знае че в бургера имаше. Чувайки гласът на Тори, Хина се дръпна от Chazz и погледна към нея учудено. Тори?! Колкото и да беше шокирана от нейното присъствие, беше радостна че поне са успели да се намерят. Със сигурност не сме единствените... усещам и присъствието на Бякурен, но е много далеч. За останалите... не е добра идея да използвам магия тук. Факта, че Хина усещаше вкус обаче наистина я притесняваше. Единственото и предположение беше, че това място беше отвъд Aetherius - отвъд зоната на обхват на силите на тези, които и бяха причинили толкова много страдание. Тези нейни размишления обаче и помогнаха да осъзнае още нещо - присъствие, което я накараха да пребледнее. О, не...

Sunny:
Огледа хората наоколо. Сузи, Бони, Рьоко, Тори, Еди, тя се познаваше с всеки един оттях, но спомените ѝ все още бяха мътни. Това чувство ѝ лазеше по нервите. Всички тези деца, тя ги чувстваше като семейство, но забавните моменти и приключения, които са изпитали заедно като легион са скрити някъде надъолбоко в съзнанието на Съни. Дали някога ще си върне всички спомени не се знае, но едно е сигурно - стрелата, която тя толкова мрази, сега ѝ предоставя възможността да преживее част от тези моменти отново. Съни не беше сигурна как се да се чувства относно това. Да плаче или да се смее? Да презира стрелата или да ѝ благодари? Таки, виж..! Тя посочи към Сюзън. Малката Сузи е дори по-малка тук. Ние също сме подмладени. Безспорно стрелата отново ни е върнала в миналото. Тя свали поглед, изпълнен с тъга. Тук Сузи е все още жива и радостна, докато... докато в настоящето тя вече не е сред живите. Съни си припомни последния спомен преди да докосне The Power Arrow, а именно смъртта на Сузи. Тя бе простреляна от Фузен, дегизиран като Кьоко.
Скоро след това, тя забеляза пребледнялата Хина и веднага я попита. Хей Хина, всичко наред ли е? Съни я попита не толкова от притеснение, а по-скоро от любипиство. Имаше лошо предчувствие и въпреки приятната атмосфера, тръпки я побиваха от това място.

Еди: Напълно съм съгласен! Взе си една бира и със зъби успя да я отвори, като отпи от нея.

Рьоко: Искам и аз..!

Еди: Малка си! Но ето това може. Подаде ѝ сок от портокал, като внимателно сложи сламката.

Рьоко: Очите ѝ светнаха, като започна да пие радостно. Беше ѝ любимото сокче.

Такуми: Оглеждайки обстановката, той кимна към Съни. Да..така изглежда. Ще трябва да говорим с нея после.

Chazz: Погледна учудено към Хина щом тя каза, че не се преструва. Добре, но..как така..? Ах, все тая, важното е, че най - накрая усещаш вкус! Въздиша. Дрехите ми станаха на нищо..

Еди: Взе ключовете от джипа си, като ги метна на Хина. Момиче! Изглеждаш ми като най - зрялата тук. Направи една услуга на чичо ти Еди и отидете до магазина да напазарувате! Знам, че тъкмо пристигнахте и вече ви натоварвам със задачи, но няма как..! Обещавам да сготвя хубава вечеря!

Такуми: Усети това като възможност да изолира някои от членовете на бандата, за да може да говоре насаме с тях. Погледна към Сузи. Аз също ще отида..! С-Сузи..искаш ли да дойдеш?

Сузи: Погледна към тях, като се усмихна. Да, защо не? Ще си вземем сладко!

Chazz: Усмихна се самонадеяно към Хина. Пха! Я да те видя сега като толкова много разбираш, как можеш да караш!