Morioh

Хина: Няма нужда да я видя... вярвам ти. Тя извади единия си дневник, като прелисти и показа едната страница на Sunny. На тази страница имаше рисунки на 10 стрели, всяка на фон с различен цвят. Отстрани стояха имената на тези стрели, както и описания с наблюдения относно на какво са способни тези стрели. Съответно, информацията беше лимитирана само до това, което Хина беше успяла да събере в техния свят. Не знам каква точно е причината ние да се появим от нищото обаче. Но е възможно да е свързано с Мори и Тори по някакъв начин. За жалост, това събитие не ми е познато, но... и ние сме се сблъсквали с него. И ако той е тук... не искам и да знам в какво сме замесени. Каквото и да е, не може да бъде добро.

Саки: Скръсти ръце, като го остави да си говори. Да, да, говори каквото искаш. За разлика от теб, тя е печена. Но ако бях на твое място, щях да си меря приказките. Все пак, в цялото това число включваш и всичките твои приятелчета. Ако аз се държах така с фениксите ми, щяха да са ме оставили сама отдавна.

Gabi: Хахахаха! Музика за ушите ми. В живота си съм тормозил сякакви лапетии като теб, дребен, но ти направо уби рибата. Не съм очаквал, че ще срешна толкова delusional и наивен дечурлига като теб Габи не можеше да спре да се смее подигравателно и сякаш да се наслаждава на обидите на Chazz. Нейният живот представляваше постоянни закачки към и от нея, така че думите на Chazz не бяха дори близо до това да я засегнат, дори напротив - те я забавляваха. О не, не мога да спра да се смея! Ще се задуша! Хахахахха! Ти наистина си върха! Като villain, излязал от някакво детско си, хахаха! Със сигурност не сгреших, когато реших да ви последвам. Тя отиде до него и се наведе, за да са на едно ниво, тъй като беше по-висока от него. Не изглеждаше да имат голяма разлика в годинините си, но момичетата на тази възраст порастват по-бързо, а Габи си беше от височките. Тя беше поне една глава над Chazz. Кажи си името, дребос! Освен ако не искаш постоянно да ти викам дребен, хаха!

Sunny: Преди да продължи разговора си, тя погледна към Такуми канейки го да се присъедини с поглед. Надявам се нямаш против разговорът ни да е между трима ни. Все пак той касае всички ни, просто за съжаление изглежда само ние тримата сме останали с разсъда си. Погледна отегчено към детските кавги. Тя въведе набързо Такуми към диалога и продължи. Таки виж! Посочи дневника на Хина. Това не е ли точно нашата стрела. The Power Arrow! Какъв ужас, изглежда има още 9 като нея. Проклятие, с какво сме заслюжили да сме тук. Какво искат тези дяволски стрели от нас?! Онзи мъж! Той трябва да е отговорен за всичко! Не знам как, но ще трябва някак си да се отървен от него! Стискаше гневно зъби всеки път, когато говореше за The Prodigy. 

Chazz: Направи крачка назад когато тя се доближи, като лицето му изразяваше погнуса, сякаш дори не можеше да диша докато беше до нея. Не ме доближавай, бълхарник..! Миришеш отвратително..сигурно носиш само тези дрехи без дори да ги переш. И явно ушите ти също са пълни със собствената ти мръсотия. Не ме ли чу..? Името ми е T H E C H A Z Z (ear rape warning). През цялото време го повтарях. Погледна към Саки, като пак се засмя. Пхах, да бе! Те много добре си знаят мястото! Не са нищо повече от сбирщина смотльовци и са напълно съгласни с това. Оджама братята са най - безполезните създания на тази планета, могат да се чувстват, че им позволявам да бъдат с някой толкова легендарен като мен. Усмихна се самонадеяно.
Изневиделица, тримата братя Оджама изкочиха от картите си и започнаха да си въртят задниците от щастие.
Ojama Yellow: Не мога да повярвам! Шефът ни направи комплимент!
Ojama Green: Това е най - милото нещо, което си казвал за нас, шефееееее...!
Ojama Black: Строг, но справедлив..! Шеф-мечта!
Chazz: ГРРРРРРР...!! Размята си ръцете, като ги накара да изчезнат. ЧУПКАТА, КРЕТЕНИИИ!! РАЗВАЛЯТЕ МИ ИМИДЖА!

Такуми: Приближи се до нея, като погледна към дневника на Хина. Напълно си права...но не знаех, че има още толкова стрели...това не звучи добре..Извади The Power Arrow, която в момента не беше нищо повече от стара антика. Никаква енергия не се усещаше от нея. За жалост, сега не става за нищо..не знам защо е така и как да я оправим..но трябва да има някой, който знае..Погледна към Хина. Хина. Кой е създал тези стрели във вашият свят..?

Хина: Кимна. Разбира се. Като начало ми се искаше да говоря и с него, но... така се стекоха обстоятелствата, че децата го окупираха... Щом Такуми дойде при тях и Sunny му обясни за какво става дума, Хина го изслуша спокойно. Разбирам... Тя погледна към стрелата в ръцете му. За жалост, не знам от къде произлизат тези стрели. Знам само на какво горе-долу са способни спрямо моите наблюдения, както и тези на приятелите ми. А що се отнася до тази стрела... може и тя да е причината за всичко. В един момент, в нашия свят, аз също я държах. Но все още не мога да си обясня какво точно се случи в онзи момент. Сякаш съзнанието ми беше пренесено в друг свят, за миг. Но аз никога не съм била ранявана със стрела. И не знам дали моите наблюдения са правилни, и дали изобщо могат да се приложат и в този свят. Но като цяло единствените ми знания за стрелите е онова състезание. Там, от където идвам, моята родина, нямаше никаква информация за подобни артефакти. Най-близките неща до тях, за които мога да се сетя, са Chim-el Adabal и сърцето на Lorkhan, с които съм по-запозната.

Sunny: Ясно. Благодаря, че споделяш тези неща с нас, Хина! Усмихна ѝ се приятелски. Изглежда въпросите са много повече от отговорите, но в едно съм сигурна. Този мъж, The Prodigy, той знае всичко за случващото се в момента. Сигурна съм! Мисля, че именно той трябва да е следващата ни цел. За съжаление аз и Такуми не сме тъй способни както 5 години в бъдещето. Хина, вярвам че ти си силна, но дори и с теб битка с този мъж е твърде рискована. Тя трябва да е последния ни метод да изкопчим информация. Нека за сега концентрираме усилията си в това да го открием и да поговорим мирно с него. Какво мислите?

Gabi: Оо извиняввай. Явно си го измърморил под носа си и за това не съм те чула по-рано. По-спокойно малкия, няма да те изям. Да не си срамежлив? Хохоооо, да не те е срам от мен? Аз ухая прекрасно, като една зряла дама. Chazz, да не би да нямаш опит с жените? Това ли е? Ооо колко сладко. Не се притеснявай, дребен, за всичко си има време. Ще се научиш, хехе. След поредната си закачка тя се учуди от внезапната поява на Оджама триото. Хъъх?! Кои сте вие?! Големи сте сладури! Дребен, това ли са ти твоите приятели? Хахаха, изглежда са ти големи фенове. Как може да си толкова груб с тези джентълмени?

Chazz: Млъквай, смотло! Естествено, че ще ти допаднат..та вие сте лика-прилика! Всички сте облечени само по гащи! Нищо чудно да си четвъртата, не..Погледна към Саки, след това към нея. Петата Оджама наоколо...

Такуми: Съни..не мисля, че този човек ще иска да разговаря точно с нас, дори и в миналото. Смятам, че този град крие твърде големи мистерии. Погледна към къщата зад тях. Това е сградата на легиона..най - първата. Тук е започнало всичко. Трябва да открием The Boss...Икусаба Мукуро.
Внезапно, Такуми и останалите щяха да чуят познат за тях глас - този на малката Рьоко, която ги гледаше отстрани през цялото това време докато пиеше сокче от ябълка.
Рьоко: Гледаше нагоре към тях с ококорени очи, сякаш беше малко chibi в техните очи. Пълна с любопитство, тя реши да се включи в разговора им. Беше цяло чудо, че никой не усети присъствието ѝ. Батко Мукуро и батко Вай играят футбол в момента..мога да ви заведа при тях. И..значи сте от бъдещето?! Уаааааау...! Това е толкова cool...! А бабата и лошият батко са от друг свят...уааааааааау...! Трябва да кажа на Еди...!

Саки: Я млъквай. Не си забавен.

Хина: Аз също мисля, че той не би ни изслушал... не е такъв тип човек. В най-добрия случай, ще ни изслуша спокойно и след това ще унищожи и последната ни надежда да се измъкнем пред очите ни... В следващия момент, тя чу Рьоко, което я накара да изтръпне и бавно да погледне към нея. Т-ти от кога... и не съм баба...! И чакай... Вай? Това... не беше ли и името на брата на Chazz...? Тя сложи ръка на лицето си, сякаш я болеше главата. Това... продължава да става все по-объркано...

Sunny: Хаосът се разрасна допълнително... - Измърмори тя на себе си с отегчен вид, но веднага след това си създаде изкуствена усмивка и се наведе до малката Рьоко. Хей, миличка, не искам да те разочаровам, но не идваме от бъдещето. Ние просто.. играем игра. Точно така! Сега, когато и ти се показа, бих те поканил да се включиш да си играем заедно. Ти също можеш да си пътещественица във времето, но преди това... ще ни заведеш ли при братята ти. Трябва и тях да питаме все пак ^^ Също така. Можеш ли да пазиш тайна? Нека Еди да не разбира за нашата тайна игра. Ще се справиш ли?

Gabi: Извади отнякъде си още една от своите свръхвкусни близалки и я подаде на Рьоко. Много си сладка, миличка. Аз съм Габи! Ето ти един подарък. Близалка! Твоята приятелка Сузи много я хареса. Надявам се и на теб да ти е по вкуса. Ако ти хареса и искаш още една, ще ти дам веднага щом ни заведеш при тези братя, които спомена. Габи нямаше и на идея за ситуацията на останалите герои. Тя просто искаше действието да върви и да стане свидетел на възможно най-много интересни събития. Близалките ѝ бяха все така възхитителни на вкус и с тях лесно можеше да спечели приятелство с малките.

Рьоко: Хммм...окей! Ще играя тази игра! И аз съм от бъдещето! Взе близалката от Габи, като веднага я сложи в устата си. Като порасна и аз ще имам супер сили..! Провикна се. Хей, Тадеоооо...! Време е за разходка.
Чуха се няколко кучешки лаения, като иззад ъгъла на къщата профуча като куршум едно малко кученце, което се спря пред Рьоко и започна да лае и да върти игриво опашка. Тя го вдигна, като то започна да я ближе по лицето. Хахаха! И аз те обичам! Тя го пусна на земята, като кученцето започна да бяга около всички наоколо и да ги души, като явно беше много дружелюбно и игриво. Но най - много се спря да си играе с Chazz, явно него най - много го харесваше.
Chazz: РАЗКАРАЙ СЕ ОТ МЕН, МАЛЪК ПЕС! Опитваше се да изблъска кучето настрана, но то му беше захапало палтото. Пусни, пусни веднага..! The Chazz няма да толерира подобно поведение..! Очевидно е, че маниерите ти са на улично куче..! Въпреки обидите, кучето въртеше игриво опашка и непрестанно обикаляше Chazz, подскачайки до него.
Рьоко: Хей, май те харесва! Защо не го разходиш с нас? Отвори входната врата на къщата, като си взе малко розово яке и започна да тича навън. Едиии! Отиваме при Вай и Мукуро!
Еди: Провикна се от кухнята. И не се бавете много, хаха! Вечерята е почти готова!
Chazz: Докато се разправяше с кучето, той чу Рьоко да споменава името на брат му, като се учуди. Вай..?! Този негодник е тук..? Ще го повярвам само като го видя с очите си..по това време, той трябваше да е с баща ми и да се подготвя да наследи компанията му..не искаше особено да го прави, но така му се пада - "любимецът" на семейство Принстън..а не е нищо повече от уличен разбойник!

Хина: Леко си отдъхна, като погледна към Sunny с благодарност. Благодаря... наистина не ме бива с децата... ^^" След това Хина видя как кученцето се заигра с Chazz, което я накара да се засмее леко. Изглежда вече сте първи приятели, Chazz. Отиде при тях, като клекна и погали кученцето. Виж какво е сладурче!

Саки: Чакай... Сузи..? Саки се огледа, като се оглеждаше за момичето под въпрос. Какви ги върша... дори и да е тук, със сигурност не е Тази Сузи, която познавам...

Sunny: Последва малката Рьоко със замислено изражение. Чудя се дали Мукуро знае за бедствието на хелоуи, което ще сподели бандата. Най ми е интересно обаче дали можем да променим случилото се, като се подготвил за предстоящото. Съни не си позволяваше да се отпусне дори за момент и постоянно беше нащрек.

Gabi: Дребен, внимавай да не ти препикае палтото, хаха! Не че ще повлия на миризмата ти. Хм, даже може да те освежи. Съсредоточи любопитен поглед към Саки, защото я забеляза, че е замислена за нещо.


Nami: Продължаваше да следва Кен към този т.н. сандвич. Тя беше гладна, защото макар и да е от семейство от ловци, в гората край градчето нямаше достатъчно животни, които да ловува. Или просто беше skill issue. С уморен и леко отегчен тон проговори: Хейй, Кен... наближаваме ли най-вече мястото? Коремът ми издава странни звуци...

Chazz: Ъгх...да, да, все тая..много смешно..Хвана каишката на кучето, като тръгна да тича подир него. За малко кученце, бягаше доста бързо, че даже успя да го дърпа. Ч-ЧАКАЙ БЕ!!! С-само да те стигна, пес долен..! Ще видиш ти кой е The Chazz..!!
Рьоко: Засмя се. Ще сте първи дружки за нула време.
Сузи: Излезе от къщата заедно с Рьоко, като държеше плюшено зайче, което тя сама си беше направила, за едната ръка. Прозя се. Господин Мигинс..ми каза, че ще ходите някъде. Идвам с вас. Еди и Тори си говорят за неща за възрастни, на които съм малка да присъствам.

След около 5 минутки път, бандата стигна до градското футболно игрище, което днеск явно бе празно. На едната врата стояха две момчета - едното момче - Вай, беше по - високо от другото и щеше да изпълнява пряк-свободен удар от 30 метра на другото момче - Мукуро, което беше вратаря в този случай.

Мукуро: Плясна с две ръце, като ги разпери настрани, готов да скочи за топката. Да те видим, Вай..! Покажи ми всичко, на което си способен, йо..!
Вай: Погледна към него, като леко се намръщи, но след това бързо се усмихна. Хех...имаш го, капитане..Направи няколко крачки назад, като бясно се затича към топката. Щеше да стреля с десният си крак, с който бе станал известен в града. От една година насам, той бе част от футболния клуб на Morioh за юноши и беше топ звездата.
Мукуро: Започна да анализира ситуацията пред себе си. Вай обикновено стреля с левия си крак когато най - малко го очаквам, но имайки предвид, че иска да се докаже като по - добрият, със сигурност ще използва десният си крак, за да отправи изстрел..от това, което съм гледал на мачовете му, той от 10 изстрела стреля с десният си крак в левият ъгъл 7 пъти..но от дистанция като тази, използва curve ball техника, която да извърти топката и да промени траекторията ѝ по средата на изстрела, за да ме залъже..! Това означава...!! Затича се веднага към десният ъгъл.
Вай: Предвидлив си, капитане...! ПОЕМИ ТОВА!!! Изстрела същински снаряд към Мукуро, като топката щеше да се забие в горният ляв ъгъл - противоположният, към който Мукуро се затича. Ударът бе толкова мощен, че се чу от всеки край на стадиона.
Мукуро: Още преди Вай да изстреля топката като ракета, Мукуро вече знаеше неговият план, като се усмихна. Не и този път, Вай..! Ще те спра..!! Планът му беше да се отдалечи от далечният ъгъл, за да се затича към него с две крачки повече. Точно толкова му трябваха да може да отскочи и да протегне максимално ръка към горният ъгъл и да отбие топката, която отскочи от ръката му и се заби в горната греда , след което бе избита надалеч.
Вай: ПО ДЯВОЛИТЕ!!!! Усмихна се широко, като погледна към Мукуро. Капитане...винаги съм вкарвал на когото и да е, но...на теб , все още не мога..
Мукуро: Усмихна се, като се изправи. Ще дойде и моментът, в който ще ми отбележиш гол, Вай..

През цялото време, бандата наблюдаваше тази случка, защото те пристигнаха точно в началото на тази битка. The Chazz видя Вай, като леко се намръщи, но видимо бе впечатлен.
Джаки: У-уау...те играят футбол..Кен и аз играхме много на тази игра преди...беше една от любимите ми.
Chazz: Това там..наистина е брат ми...тш..негодник. Където и да си, винаги си един и същ..
Такуми: Човече..Chazz, брат ти има невероятна сила..усетих силата на изстрела му чак от тук..но Мукуро..не знам как успя да го блокира. И двамата са скрити чудовища..
Chazz: По начина, по който се държат...ми напомнят на някого..
Рьоко: Затича се към тях. Мукурооооо!
Мукуро: Хей, и това ако не е любимата ми дясна ръка! Хвана я, като я вдигна във въздуха и се завъртя игриво с нея, след което я пусна на земята. Здравей, Рьоко! ^^ Много ли се забавихме за вечеря..? Надявам се Еди не ни се сърди.
Рьоко: Всичко е наред..! Рьоко си намери нови приятели и иска да се запознаете!
Мукуро: Нови..приятели..? Погледна към компанията, която беше дошла при него.


Кен: Погледна към Нами, като реши да я успокои, тъй като бяха вече доста близо до мястото. Това, което не харесваше обаче, бе звукът на полицейски сирени в близост до него. Джаки..какви си ги вършила... Спокойно, хлапе. След малко ще получиш сандвич. Не е далеч.

Хина: Щом стигнаха, Хина стана свидетел на съревнованието между Вай и Мукуро. Тя ги гледаше с удивление, като анализираше всяко едно движение и всяка една дума. За времето, което беше прекарала отвъд територията на Тамриел, тя беше разбрала, че футболът беше голяма част от ежедневието на хората, като някои от тях даже се интересуваха от този спорт на религиозно ниво. Това, разбира се, тя намираше за странно, но нямаше как да не се възхити когато види някой да дава всичко от себе си. След като голът беше вкаран, тя чу коментарите на Chazz, като погледна към момчетата. Разбира се, Хина никога не беше виждала брат му. Не го познаваше. Това, което познаваше, беше нещото, което се представяше за Вай. Когато Рьоко изтича при другото момче, Хина насочи вниманието си натам. И за нейно нещастие, тя навярно се набиваше твърде много на очи.

Sunny: Вай..., Мукуро... Простете ми... Как успях да забравя за вас...? Съни се притесняваше да ги поздрави, докато несдържана Габи веднага се провикна.

Gabi: СТРАХОТНО СПАСЯВАНЕ!!! МАНЯК, ТИ СИ СТРАШЕН! Саки, да не би и той да може да пътува във времето? Сякаш знаеше точно къде ще отиде топката! В това градче наистина има интересни хора! Трябва да помоля шефа да остана за по-дълго тук.


Изведнъж като изтребител рязко се преземи друго момче на футболното игрище до Вай и Мукуро. Толкова бърз беше, че всеки път когато човек мигне, той сякаш се телепортирваше. Той се обърна назад, където друго момче бягаше подир него, но едвам спогваше да не припадне от умора.

First boy:

second boy:

Alpha: Ъмм, в момента нямам тези пари. Ще ти ги дам, веднага когато ги намеря, обещавам!
Mercury: И къде точно ще ги намериш, ако не е тайна? Ти си нищо повече от лентяй, които си търси само неприятности. Нямаш работа, нито опит, нито въобще някакви умения. Имаш само някаква неоправдана увереност и само си търсиш с кого да премериш сили. Виждаш, че за нищо не ставаш. Ако искаш да ме надбягаш, ще са ти нужни години практика! НЕ СТАВА САМО ТАКА, ХЛАПЕ! Mercury беше по-възрастният и го хокаше като голям батко. Jezz, много мразя някакви лешпери да ми се дъхат. Постигни нещо и тогава се мери с мен. Също така тези 20 лева ще ми ги отработиш, бъди сигурен! Трябва да бъдеш наказан, че да ти дойде малко акъла!
Alpha: Няма значение какво говориш за мен, защото мнението ти е ГРЕШНО! Аз ще бъда най-силният човек на света и това е факт! След това ще стана и най-бързият човек на света и ще ти дам да разбереш! ПОВЯРВАЙ!!! В думите му не се усети дори частичк несигурност. Това ниско хлапе искрено вярваше в думите си. Нямам нужда от дълги и отегчителни тренировки! Ще се сбия с всеки, докато не започна да печеля! Няма сила на този свят, която да ме спре!
Mercury: Ето пак. Само празни приказки... Mercury реши, че момчето е загубена кауза и се отказа. Наместо да се разправя с него, той заговори човек, който уважава: Мукуро, пасни ми топката! Колкото беше бърз в бягането, толкова и ловък с топката. Той започна да прави точки с нея, като имаше безупречен контрол над нея. Mercury беше също запален по футбола, като неговата специалност беше дрибъла. Той продължи разговора, докато си играеше. Изглежда имаме нови попълнения. Чудя се..., дали ритат? Хей Рьоко, кои са новите ти приятели?

* Mercury и Alpha са в градчето от скоро, но се познават с повечето тук. Mercury също е в клуба по футбол и се е доказал като бърз и опитен играч. Alpha от друга страна е пълната противоположност. Всъщност него никой не го взима на сериозно. По цял ден плампя, че ще е най-силният и само си търси кой да предизвика и да се докаже, но за сега си остава пълен загубеняк. Ако не друго, поне качеството му абсолютно никога да не се предава е за похвала.

Мукуро: Wooooah! Усмихна се широко. Това са Mercury и Alpha..! Явно са надъхани, виж ги как се съревновават..Провикна се. Не се отказвай, Alpha! Дай му да се разбере! Хахаха! Подаде топката на Mercury. Забавлявай се, брато. Нека видим кого ни е довела Рьоко..Погледна към Такуми и Съни. Хм? Такуми и Съни? Човече, цялата тайфа ли е дошла да ме извика за вечеря..? Погледна към Chazz и Хина, след което към Саки, Джаки и Габи. Доста нови лица...Отиде пред тях петимата, като им се усмихна широко. Здравейте! Аз съм Мукуро, приятно ми е да се запознаем! Искате ли да се присъедините към моята банда? Търсим си нови членове ^^
Джаки: Йо! Name's Jackie and I'm a huge whackie!
Chazz: Намръщи се. Звучиш твърде, ТВЪРДЕ много като Тай..Погледна към него. Хмпф! Слушай , смотльо! Имаш уникалната възможност да разговаряш с The Chazz! И съм твърде над нивото ти, че да се присъединя към смотаната ти банда!
Вай: Погледна към Chazz, като широко отвори очи. Не може да бъде...little bro?
Chazz: Погледна към него, като му се намръщи. С теб не разговарям, копеле. Върви да ближеш задника на баща ни. Изненадан да ме видиш? Или по това време трябваше да съм на остров на другия край на света? Да го духаш!
Вай: Ей, ей..истината е, че се радвам да те видя. Отиде до него, като го потупа по рамото. Никога не съм бил фен на баща ни. Не знам как си избягал, но се радвам да те видя.
Chazz: Хмпф..Отдръпна се, като му обърна гръб. Не ми е притрябвала симпатията ти, смотаняк..Отдалечи се от тях.
Мукуро: Почеса се зад врата. Нещо..лошо ли казах..?
Сузи: Остави го, ще се оправи.
Мукуро: Надявам се..Погледна нагоре към небето. Почна да става тъмно..ще е хубаво да се приберем преди да сме си навлякли неприятности..

Саки: Вдигна рамене на въпроса на Gabi. Няма как да знам подобни неща.

Хина: Хина гледаше радостно как децата играят. Обратно в родината си, преди войната да стигне своят пик, и съответно преди Хина да се самоизолира от света, тя често посещаваше сиропиталища да си играе с децата и да се подсигурява, че имат всичко нужно и че са щастливи. Затова и по-рано тя се беше зарадвала когато Норман беше споделил своите намерения, най-вече защото тя смяташе, че всяко дете има правото да изживее своето детство пълноценно без да страда от делата на възрастните. А знаейки на какво беше способен The Prodigy, ако той беше замесен в нещата, които се случваха... то тя беше готова да защитава усмивките на тези деца. Единственото, което се надяваше... беше историята да не се повтаря така, както тя я беше виждала в родината си. Разговорът между Вай и Chazz обаче успя да я разсее преди тя да навлезе твърде дълбоко в тези разисли, като я накара да се засмее леко даже, като погледна към Вай и Мукуро. Съжалявам... да кажем, че последно време му се насъбраха много неща... последното, което е очаквал, е да се срещне с брат си тук... Тя подаде ръка да се здрависа с тях. Името ми е Хина, приятно ми е.

Alpha: Избута Мукуро и се сдрависа насилствено с Хина преди него. Алфа не би позволил да загуби възможността си да разкаже на новите попълнения какъв велик човек е той. Добре дошли на най-якото място на света, госпожо! Можеш да ме викаш или Алфа или с прякора ми - "най-силният човек на света". Ако някога някой те заплаши, не се колебай да ме извикаш. Аз мога да победя всеки на този свят! Защо лииии? ЗАЩОТО СЪМ НАЙ-СИЛНИЯ ЧОВ- 

Mercury: Срита го в корема, изкарвайки го от разговора.  Спри да плашиш хората с твойте простотии. Влез в реалността, хлапе! Въздъха след това се сдрависа с Хина. Чарът на Mercury веднага си пролича. Той беше сдържан, умен, способен, че и голям хубавец. Моля, простете поведението на това дете. В тежка фаза на пубертета e.

Alpha: НЕ Е ФАЗА! Каза Алфа, както и всяко емо момче по света.

Mercury: Игнорира го. Хина? Какво страхотно име! На мен можете да ми викате Mercury. Всеки приятел на Такуми и Съни е и наш приятел ^^ Чувствайте се като у дома.

Gabi: Аз съм Габи! Просто Габи! Веднага се включи в разговора. Нямаше как да пропусне да се запознае с толкова интересни персонажи. В тях тя виждаше едно единствено нещо - забавление. С удолоствие бих се присъединила към групата ти, Мукуро, изглеждате печени типове.  За съжаление вече съм част от друга група. Не можа да ти кажа името на бандата ми, но не се притеснявай. Не сме врагове ^^ 
поне не още ^^"

Sunny: Усмихна се на появата на тези двамата. Тя веднага си спомни за вечно ненадминатия по бягане Mercury, който вика на всички "хЛаПе", въпреки че и той е дете, както и клоуна Алфа, който винаги се спрява с това да разчупи леда със своята неоправдана самоувереност и глупава смелост. Mercury, Алфа..., как можах и вас да забравя...?

Мукуро: Е-ей..! Бива изблъскан от Алфа, но за него това беше нормално. Отдавна бе свикнал с поведението му, така че просто се засмя. Gimmie a break...
Рьоко: Докато останалите се заговаряха едни с други, тя усети нещо нередно, като се обърна. Е-ей...Тадео..? Тадеоооо..?! Извика кученцето си, но от него и следа нямаше. Явно се беше заиграло някъде, но то винаги се връщаше обратно когато бе извикано от нея. Тадео?!?!? Оглеждаше се, но никъде не виждаше кученцето.


Внезапно обаче, бандата започна да чува супер много стъпки на мъжки лачени обувки. Изневиделица, на стадиона се появиха около 30-ма големи, високи мъже на средна възраст, всеки държащ по една бейзболна метална бата. Всички бяха облечени в изискани черни сака, като си личеше, че всички бяха много богати, че да се обличат по този начин. Мъжът най - отпред държеше малкият Тадео като улично куче за врата, а малкото кутре очевидно беше много изплашено. Рьоко веднага се затича към тях, защото видя кученцето си в беда.
Рьоко: Тадео!!!
Мъжът: Ей, ей, ей...твое ли е това кученце, малката...? Усмихна се зловещо. Защо тогава не си го вземеш обратно?!? Пусна кученцето на земята, при което го изрита напред като топка без никаква капка милост. То бе изритано много силно, като започна да скимти и да се гърчи от болка, все пак беше кутре.
Рьоко: Очите ѝ се напълниха със сълзи веднага след като видя кученцето си в беда. ТАДЕООО!!! Изтича до него, като се разплака. Тадео...Веднага взе кучето в ръцете си, но след това тя също бе изритана със същата жестокост настрани, като се удари в единият от стълбовете на стадиона, които осветяхава нощем терена. Ах-! Удари се доста силно в стълба, като замалко да изгуби съзнание, но успя да предпази кученцето.
Вай: РЬОКО!!! Изтича до нея, но бе пресрещнат от 10-ма души, като се спря. Тш..! Негодници..
Мъжът: Не са ли ви казали, че след 8 и половина, това място принадлежи на сем. Кагамине...? АааААА?! Опита се да ги сплаши, като се приближи напред.
Chazz: Чу врявата, като се върна да провери какво се случва. Щом видя облечените като джентълмени мъже, той веднага разбра какво се случва. Проклети якуза..! Върна се обратно при компанията.
Мукуро: Намръщи се адски много след като стана свидетел на това. Ей, копелета...това там е малко дете...не ме интересува на кого принадлежи този стадион, който посяга на приятелите ми ще го отнесе...!
Мъжът: И какво можеш да направиш ти, хлапе..? Ако ни посегнеш, ще си имаш неприятности с шефа..чакай малко, теб съм те виждал преди..не си ли лидерчето на глупавата мотористска банда в града..? Засмя се. Да, точно ти си..! Шефът много ще се зарадва да разбере, че съм те спукал от бой, малък пакостник! Ще се научиш, че якуза не са хора, с които трябва да се ебаваш, малкия..!

Хина: Първоначално беше объркана от това, което Алфа направи. "Госпожо"...? Тази дума още повече я озадачи, най-вече защото беше останала с впечатлението, че не изглеждаше чак толкова възрастна... още повече, че повечето хора приемеха външния и вид за просто много сполучлив косплей. След това беше и ред на Mercury да се представи, което накара Хина да се засмее леко. Ахахах, няма проблеми. Намирам го за напълно нормално. Няма нищо лошо в това да се стреми да бъде най-добрия. ^^ Там, от където Хина идваше, нейното име носеше силно негативно значение поради много причини. Въпреки това, тя се представяше с това име, тъй като отдавна беше загърбила родното си име, пък и никой не я беше наричал по друг начин отдавна. След това тя чу как Рьоко викаше кученцето като погледна към нея, при което забеляза как бяха обградени от непознати мъже. Това, което тя видя след това... я разгневи.


В момента, който Хина видя как третират кученцето, след това как ритат и него, и Рьоко, изражението и от радостно стана напълно сериозно. C0da... Тя след това чу и името Кагамине. Благодарение на документите, които Chazz беше отмъкнал преди много време, тя много добре знаеше кои са те. Това само я разгневи допълнително. Благодарение на умението, което тя активира, тя напълно незабелязано се появи зад мъжа, който говореше, като му хвана главата. Беше махнала gauntlet-a си, за да и е по-лесно. Не ме интересува... дали ви е пратил онзи мъж... или на кого принадлежи това място след осем и половина... нещо, което не виждам да е написано където и да е... Тя стисна, като ако беше стиснала една идея по-силно, щеше да му пръсне черепа, и той много добре знаеше това. Ако посегнете на децата още веднъж... От нея започна да се усеща тежка и заплашителна аура. ще се постарая смъртта ви да е толкова болезнена, че да се молите никога да не сте се раждали, камо ли да работите за онази измет...

Sunny: Докато Хина се разправя с мъжа, Съни веднага се втурна да помага на Рьоко. Това беше странно, защото обикновено Съни е тази, която бърза да отмъщава вместо да спасява. Тя успя да реагира навреме, защото до сега беше нащрек, като очакваше рано или късно нещо подобно да се случи. Рьоко! Тя успя да я хване преди да се нарани, но за съжаление ударът към кученцето не можа да предотврати. Семейство Кагамине? Изглежда все пак сблъсъкът ни с тях е неизбежен. Тц, Не очаквах да е толкова скорошен! Проклетият Джин и хората му не ни остават да си отдъхнем дори за момент. Тя щеше да остави малката Рьоко на безопастно разстояние и веднага да се върне на фронта.

Mercury: Тъй както беше до Хина, заедно с нея се изстреля към въпросния якуза, който изрита кучето. Брей, не очаквах Хина да е толкова бърза и силна о_о. Радвам се, че съм на една страна с нея. Той ѝ асистира като застана пред врага и се подготви да парира с бърз ритник всеки един опит на мъжа да се освободи от захвата на Хина. Нямате място тук в Morioh. Не ме интересува дали сте якуза или обикновени престъпници, влиянието ви не ще достигне този град. Усещаше се обаче малка доза страх и несигурност в думите на Mercury. Той добре осъзнаваше, че си има работа с организация далеч по-силна от тяхната малка групичка мотористи. Той не беше глупаво смел като Алфа, но и нямаше да остъпи, когато някой посяга на близките му.

Gabi: Семейство Кагамине? Значи дори малко независимо градче като Морио също е част от тяхната територия. Като трън в задника са. Чудя се, какво ли е правилното нещо да направя? Да помогна ли на тази бадна или да докладвам на шефа? Габи за сега остана безучастна, но на лицето ѝ нямаше никакви признаци на страх и отчаяние. Ако някой забележи това, Габи ще стане дори по-съмнително в неговите очи.


Alpha : Застана пред Вай, който тъкмо се беше спрял зареди 10-мата мъже. Не се притеснявай, братле, аз ще ги поема тези. Най-накрая достойни противници, върху които да изпробвам уменията си! Смешното беше, че най-вероятно от бандата именно Алфа е този, който има най-много опит в истински битки. За съжаление неговият опит се състои само в това да губи, но той е човек, чиято увереност трудно би се пречупила. Колкото и безполезен да беше, той винаги се изправяше и продължаваше. Такъв човек като него, разбира се беше обречен на загине млад. Може да се каже, че единствено късметът му го поддържа жив все още, но до кога? Алфа си започна да подскача на място, наподобяващ движенията на боксьор. Неговият fighting style беше изцяло импровизиран и нямаше нищо специално в него. Обаче неверноятната му увереност щеше веднага да заиграе по нервите на противниците му. От къде на къде това хлапе ще се ебава с якузата? Той се усмихна taunt-вайки допълнително враговете си. Алфа пое дълбоко въздух и започна своя кратък монолог. Коя ли на брой ще ми е тази битка? 490тата? Това прави 490 загуби и 0 победи, но те това не го знаят. Този път... ТОЗИ ПЪТ ЩЕ ПОБЕДЯ!!! УСЕЩАМ ГО!!! Ще обърна статистиката за нула време започвайки от ДНЕС! АААХ!!! Бойните му викове дадоха начало на самонадеяната му атака. Той отскочи към 2ма от мъжете в опит да ги срита последователно. Във въздуха обаче той беше напълно уязвим, а и да не говорим колко бавни и предсказуеми бяха движенията му. Пълен провал, но това беше само началото. ПОЕМЕТЕ ТОВА!!!

Мъжът: Бива хванат от Хина, като веднага ѝ хвана ръката и се опита да ѝ я отмести от лицето си. Кх-! Н-не ни предупредиха, че има чак такива изроди...! Н-но..Засмя се. Това няма значение...плашиш ме със смърт...? За шефа съм готов да умра и 50 пъти..
Yakuza #1: Поеми това!! Беше зад Mercury, като щеше да замахне към него с батата си в опит да го удари зад главата.
Yakuza #2: Беше плътно до него, като замахваше с батата си от противоположната страна на Mercury, за да гарантира попадение. Макар и да бяха индивидуално по - слаби от тях, тези негодници използваха численото си превъзходство да разделят групичката и да ги нападат от всички страни едновременно.
Мъжът: Не разбираш, нали хлапе...? В-всичко това принадлежи на сем. Кагамине..целият град е под наш контрол вече..шефът успя успешно да изгони всички собственици и вече е започнал строежи на много места..въпрос на време е градът да се превърне в поредният център за търговия на черно..и нищо няма да го спре..! Особено банда деца..от изроди..!
Chazz: Shut your mouth! Не се сдържа и го удари право в лицето, запращайки го да лети назад. Намести си яката ,като започна да върви смело напред. Той имаше много опит със справянето с якуза и знаеше как да се разправя с тях. Слушайте сега, негодници! Може и да сте облечени добре, но моите дрехи са далеч по - стилни от вашите! Маниерите ми също! Якуза...са хора-джентълмени. Във вас няма нищо подобно! Вие сте разочерование..! Стисна юмруци, като си вдигна гарда високо. Време е и аз малко ДА СЕ ПОРАЗДВИЖА!!!! Charge-на се директно в групата от якуза пред себе си, като пое aggro-то на една голяма част от тях. Започнаха да му налитат с бати от всички страни, но той отвръщаше на всеки един удар. Всеки, който го удареше в лицето, биваше удрян два пъти по - силно от него. ХИНА!! Нека им дадем да се разберат!!

Вай: Погледна към Алфа, леко загрижен за неговото здраве, но се съгласи с плана му. Ей, Алфа..знам, че искаш да се развихриш, но тия типове са опасни..не бих ги подценил..като знам обаче колко си твърдоглав, ще се надцениш..
Yakuza #3: Засмя се щом видя колко самоуверен бе Алфа. Пхахаха..вижте го тоя малчо..ей хлапе, ти си сигурно най - слабият тук! С удоволствие ще те наритам!
Yakuza #4: Щом Алфа ги нападна, той се позиционира встрани от него и замахна с батата все едно удря бейзболна топка, летяща към него, като се целеше в главата му. Ако го уцели, ще го повали на земята и ще позволи на всички останали в обкръжението им да почнат да го ритат. Дръжте смотльото!
Вай: Ей, оставете го..! Щеше да се втурне да помага ако успеят, но бързо щеше да бъде overpower-нат от многочисленото им превъзходство. Въпреки това обаче, подобно на брат си, той бе много издръжлив и използваше високите си размери да се справя с атаките им и да се защитава.

Хина: Вярно... съжалявам. Забравих, че всички сте един дол дренки, все пак, какъвто е собственика, такива са и кучетата... Тя поотпусна захвата си, но в следващия момент го дръпна рязко и го изрита в топките, след което се усмихна широко на думите на Chazz. Разбира се, че ще им дам да се разберат! Тя изпука врата си, след което и пръстите си, като провокира групичка от трима якуза. cue 1v3 battle sequence (като заменим оръжията с юмруци), като Хина използваше собствените им атаки срещу тях самите. Ако тя поемеше юмрук в лицето, то тя го връщаше с ритник в корема, ако някой я нападне отстрани докато тя се занимаваше с един от другите, то тя го цапардосваше с крило и забиваше този, с който се биеше в момента в нападателя. Очевидно имаше изключително много опит в битките, като даже успяваше да ги накара да се удрят един-друг заради начините, които тя избягваше и се позиционираше. И въпреки, че другите го взимаха като сериозна битка... тя изглежда се забавляваше, приемайки го като просто някаква схватка в бар.

Саки: Тя пък, от своя страна, си седеше най-спокойно до Gabi, като пиеше портокалово сокче, от онези в малките кутийки със сламка и картинка, които принципно се продават за да ги купуват за децата. Въпреки, че беше част от групата на Chazz и Хина, тя не изглеждаше да проявява интерес от това да се включи в мелето. Въпреки това, начинът, по който стискаше сокчето очевидно не беше никак радостна от това какво мъжете бяха сторили на кученцето и малката Рьоко. Разбира се, тя имаше няколко основателни причини да не се включи. Едната от тях беше, че не искаше да пролива кръв пред децата, все пак, Саки не я биваше в ръкопашния бой.

Mercury: Оп, не толкова бързо! Направи бърз лъвски скок, прескачайки бухалките, които щом се блъснаха една в друга, ръцете на 2мата якуци изтръпнаха за момент. Още преди да се преземи, Mercury разпери дългите си крака в опит да ги срита и 2мата по главата. От групичката Mercury беше ако не най-високия, то висок колкото Вай, зареди дългите си крака, които е превърнал в смъртоносно оръжие. Поради някаква причина всеки сритан от Mercury получашае двойно повече поражение от нормалното, независимо засилката. Много са и работят в екип! Хм, но с Хина и това момче на наша страна, визираше Chazz ще ги удържим! Mercury влезна в пълен боен режим. Атакуваше и се защитаваше само и единствено с крака, като ръцете ги ползваше само за инерция. Парираше всички атаки с бухалки и прочие по този начин, като често дори ги изритваше от ръцете им. Mercury изключително практично и умело смесваше 2та бойни стила Tae-Kwon-Do и Muay Thai, заедно с акробатичните движения от Capoeira. Нито бухалките, нито числеността щеше да проработи върху Mercury. Нужно беше нещо повече. Само това ли можете?! Добра загрявка сте, но нищо повече! Mercury може да изглежда недостижим, но ако бъде поставен постоянно под атаки, то стамината му ще се окаже проблем.

Alpha: Упс! Беше изцяло в офензива, но въпреки това пропусна всеки свой ритник. Беше на светлинни години от Mercury. Във въздуха нямаше как да избегне от идващата към главата му бухалка, но в последния момент постави ръцете пред челото си, което омекоти удара. Алфа падна на земята, но поне не изпадва в безсъзнание. По дяволите! Всички се втурнаха да го наритат още преди да се е изправил, но рязко се спряха. Не ме подценявайте! Още преди да се изправи той някак си отвърна на Якуза №4, но дори не беше близо до него. Както останалите, въпросият якуза също charge-ваше напред, за да нарита мочмето, но внезапно твърд обект го халоса силно по главата вкарвайки го в безсъзнание. Точно това събра погледите на другите якузи наоколо. Те останаха озадачени, защото все още не виждаха кой нанеси този заплашителен удар и навярно щяха да започнат да се оглеждат наоколо. Хехе, няма как да загубя от балъци като вас! Сега Алфа разполагаше с времето да се изправи и отскочи назад до Вай, готов за продължи битката. Мукуро, бързо, пасни ми топката! Алфа си беше наумил нещо.

Sunny: Сузи! Постави ръцете си на рамената на момичето. Първо я успокои, ако е нужно, и после ѝ даде много важна задача. Тука ще стане напечено! Бързо върви да извикаш Еди! Ще ни е нужна неговата помощ. В този момент Сузи усети как цялата кипи от енергия. Съни успя някак си да ѝ прехвърли част от слънчевата си енерия, която щеше да ѝ позволи да бяха с пълна скорост без почивка. След това застана до Такуми, като пазеше безащитната Рьоко, ако някой тръгне към нея. Тези двамата... Хвърли едно съмнително око към Габи и Саки. Изглежда не желаят да ни помогнат. Сигурна съм, че могат да се бият. Можем ли въобще да им вярваме? Колкото и по-толеранта да беше станала, Съни все още се съмняваше във всичко и всекиго. 

Yakuza #5: Дявол да го вземе, това хлапе е твърде добро..Извади телефона си, като се провикна на него. Няма да я бъде тая, извикай подкрепленията..! Очевидно беше, че бяха решили да играят нечестно. Дори и да бяха срещу деца, тези якуза мъже винаги разчитаха на многочислеността си за да се бият.
Атаките на Mercury успешно отблъскваха ордата от якуза надалеч, но те просто прииждаха повече и повече. Колкото повече отблъскваше, толкова повече те му налитаха. Дори и да не успяваха да го достигнат, със сигурност му създаваха прекалено много работа, че да може да се движи свободно.

Chazz: По дяволите...! Размяташе юмруци наляво-надясно, като провокираше с думи колкото се може повече якузи да се целят в него. Той използваше това срещу тях, като sidestep-ваше атаките им и винаги ги удряше в лицето с юмрук, запращайки ги да летят назад. Той също поемаше удари от батите им, но за сега не му представляваше проблем, главно заради един от духовете му, който в момента бе активиран - старата костенурка Oba, която не беше излезнала от картата си, но даваше пасивна аура на Chazz, която boost-ва издръжливостта му.

Мукуро: Той беше изцяло обърнат на дефанзивен режим, където му беше и силата. Използвайки умението си да подсилва костите си, той с голи ръце поемаше ударите на металните бати и отвръщаше веднага след това. В момента се намираше малко пред Рьоко и останалите, за да им даде достатъчно пространство за сега. Обърна се към Алфа щом бе извикан. Имаш го, брато..! Веднага подаде най - близката топка, която намери, като веднага след това се върна обратно в защитен режим.

Сузи: Усети как бе пълна с енергия, като кимна към Съни. И-имаш го..истината е, че знаех за това събитие, но нямах времето да ви кажа..сладкото ме разсея..моя грешка ^^". Добрите новини са, че знам какво става по - напред..и Рьоко ще е наред. Така че не се притеснявайте..ще се видим след малко..! Затича се с бясна скорост, като по пътя си проправи път през няколко якузи, използвайки ножа си да ги посече през краката, за да не я последват.


Такуми: Отдъхна си щом Сузи се отдалечи от тях, като пристъпи напред. Такуми през цялото време наблюдаваше отстрани цялата тази ситуация, чакайки момент в който да удари. И моментът беше сега. Той извади своето танто и си проряза едната вена, карайки кръв да тече от раната му като река. Тази кръв веднага се втвърди и образува 2 кървави остриета, които той хвана подобно на оръжията на Yor от Spy X Family. Обърна се към Съни след това. Съни..пази малката. Аз ще се погрижа да помогна на останалите.

Такуми в този момент захапа тантото си с уста и отприщи своята кървава аура, която сплаши много от хората близо до него. В момента той беше в неговият Beast Mode. Гледаше на всички тук като на плячка, която бе готов да захапе. Втурна се бясно към якузите, които бяха обградили Алфа и по пътя метна двете остриета към единия якуза, забивайки ги право в гърдите му, след което го прескочи, извъртайки се по начин, по който бе с главата надолу над него. Приземи се отново на крака и се извъртя на 180 градуса, посичайки в полуокръжност якузите , които го бяха обградили, създавайки малко пространство за него и Алфа. Те бяха достатъчно объркани от уменията на Алфа и нямаха време да реагират на нито една от двете атаки, явно "най - силният човек на света" поне ги беше объркал за момент, който Такуми реши да използва в своя полза. Веднага след това, той продължи да се движи по бойното поле като бясно куче, постоянно мяташе кървави остриета и посичаше с тантото в устата си всеки якуза, който се изпречи на пътя му. OUTTA MY WAY!

Подкреплението им бързо дойде, като се чу как няколко коли спират до стадиона, от които излязоха още многобройни якуза членове , този път и въоръжени с пистолети, taser-и и метални тръби, както и катани. От 30, те станаха общо 100. И веднага се насочиха към малката Съни, смятайки я за лесна плячка.
Yakuza #6: Усмихна се широко, като зад него имаше общо 20-на души, които я бяха обградили. Я виж ти...на нас ни се падна лесната работа..жалко, че не си по - голяма, малката..щяха да станат добри пари от теб..
Yakuza #7: Още и сега могат , братко..достатъчно голяма е, че да я използваме..хехехех...

Бандитите бавно почваха да я доближават и кой знаеше какви извратени неща си мислеха да направят с малкото момиче. Преди Съни да се отбрани обаче, единият якуза изпищя от болка и падна на земята, гърчейки се, държейки се за топките. Джаки бе плътно зад бандата мъже и бе намерила метален прът, с който да се отбранява.

Джаки: Започна да го рита продължително в топките. Когато...СЕ БИЯ..С МЪЖ..ВИНАГИ ГО РИТАМ В ТАШАЦИТЕ! Така ти се пада...като говориш такива неща..на малко момиче!
Yakuza #6: ААХ-ААХ! М-МОЛЯ ТЕ- СПРИИИИ! ААХХХХХ!! Плачеше в агония, но Джаки не спираше да го рита в топките като полудяла. Скоро якузите се обърнаха срещу нея, но тя се засмя и извади taser, с който се наелектризира, а чрез умението си използва електричеството да се charge-не все едно беше машина.
Джаки: ДА ВИ ВИДЯЯЯЯЯЯЯЯ!!!! Започна да се върти с металния прът и да разчиства пътя напред към Съни. И при възможност, разбира се, риташе противниците си в слабините.

Докато всичката тази суматоха се развиваше, на около 5 километра от Морио, в една голяма резиденция се намираше седалището на кланът Кагамине. Сградата беше доста голяма по размери, а от вътрешната ѝ страна беше декорирана в класически японски стил. Навсякъде из коридорите имаше картини, струващи милиони долари на известни личности, които някога преди са управлявали този могъщ клан. Бе свикано събрание на едно от главните семейства, които бяха директно повикани от главнокомандващият на целия клан. В конферетната зала ги чакаше Кагамине Макото - първият председател на клана, човекът, който го е изградил от нищото в младините си. Той е смятан за най - силният якуза заради възрастта си - в тази нелегална професия, хората умират млади. Точно поради тази причина, възрастните бяха много респектирани личности, особено Кагамине-сан.

В залата влезе председателя на сем. Киригири, най - влиятелното семейство в целият клан - Киригири Джин, придружаван от своите деца - Киригири Макима и Киригири Фузен (he literally doesn't have any arts as a kid), както и от неговата дясна ръка - Окамару . Всички те се поклониха на Кагамине-сан и заеха местата, които са близо до него, готови да го изслушат. Той самият говореше с много слаб и пригряхнал глас заради възрастта си.

Кагамине-сан: Погледна към The Prodigy , след което и към всички останали. Радвам се, че сте тук, дами и господа..Джин, как върви бизнеса? С това темпо, много бързо ще се изкачиш до моята позиция. Компаниите ти дръпнаха бюджета ни с 20% нагоре за последните няколко месеца, което бе нечувано..Закашля се.
The Prodigy: Усмихна се. Не е нужно да ме ласкаете, Кагамине-сан...нямаше как да се справя без моите деца и моята дясна ръка..следващата ни цел е да превземем ключовия за нас град Морио и да направим The Morioh Revitalization Project , с който да превърнем града в нашият бизнес център. Успяхме да подкупим всички мотористки банди в града с лекота, освен една единствена, която сме на път да разкараме чрез сила.
Кагамине-сан: Разбирам...Морио наистина е ключов град..ако го вземеш, ти със сигурност ще се изкачиш до моята позиция..боя се, че моите дни са преброени и наследник трябва да се намери..искам да изживея последните си дни в спокойствие, хаха...
The Prodigy: Кагамине-сан...уверявам ви, че можете да се оттеглите спокойно. Ще се погрижа кланът ни да остане първа сила в подземния свят.
Кагамине-сан: Момче..! Удари го с бастуна си по ръката. Винаги си бил така алчен и горделив..това не са добри качества на един лидер..всичко, което днес го имаме, утре може да изчезне..и трябва да си готов за такава ситуация. Така стоят нещата в нашият свят..постоянно имаме мишени на гърбовете ни..и всеки ден е ден на борба със съдбата..точно поради тази причина...назначавам нов член в твоят отряд, Джин...някой, който ще те наглежда, но ще работи за теб..
The Prodigy: Кагамине-сан..с огромно уважение към Вас, наистина няма нужда.
Кагамине-сан: Ооо, не не не...Засмя се леко. Той ще е моите очи и уши..искам да се подсигуря, че си готов за тази позиция. Тропна с бастуна си. Влез!

Огромните врати бавно се отвориха като царски порти, а през тях влезе младо на вид момче, четящо книга, а на едното си рамо имаше огромна птица на име...Griffon. Огромна татуировка на дракон можеше да се види как от ръката му сякаш се увиваше около нея и стигаше до гърба му. Птицата изкряка като папагал и хапна една бисквитка, която той ѝ подаде. Долу до него гальовно малко коте от мастило сякаш стоеше до него, като изведнъж порасна рязко с размерите на пантера с името Shadow. Момчето се поклони пред останалите, като се представи...

???: