Корабът на Кьоко

Тай: Щом усети тази позната за него енергия, Тай дори настръхна, но се осмели да погледне през прозореца. Няма съмнение...it's the red haired samurai..! Имам само лоши спомени с него, но поне съм сигурен, че може да задържи зает Сайгай..ще е най - добре да не му се месим в работата както каза дядката. Визираше Тоби. Той се доближи до Кьоко, като усети нейното притсенение и погледна към екрана. Какво се случва..?

Кьоко: Щом погледнат към екрана, те щяха да видят следната картина - стая, пълна с документи, които бяха съборени от рафтовете и пръснати навсякъде из стаята, която пламтеше в бурни пламъци. Навсякъде беше пълно с трупове на детективи, повечето брутално разчленени, като беше адски гнусна и грозна гледка. Това беше стаята, в която се намираше стажантката на Киригири - Мариса, която държеше камера в ръцете си и чрез нея Кьоко и останалите можеха да виждат това, което виждаше и тя. Мариса...слушай ме много внимателно. Приоритизирай твоят живот..остави тези документи.

Мариса: Лицето ѝ бе пълно със страх, като сърцето ѝ в момента туптеше сякаш щеше да се пръсне. Затрудняваше се да диша заради дима в стаята, като тя самата бе заклещена между два рафта, която бяха паднали върху нея. К-кьоко...не разбираш..Опитваше се да се надигне и да изблъска единият рафт от себе си, но нямаше силата. Нгх..! Дишаше тежко. Тя..не е тук заради нас...а заради теб..

Кьоко: Кой..?! Знаеш ли самоличността на отговорника..?!?

Мариса: Няма съмнение...има само един човек, който може да направи това..само някой, който може да прояви такава жестокост...чувах я по коридорите как изтръгва гръкляните на мои приятели..и се смееше в лицата им докато умираха..принцесата е..

Кьоко: Принцесата..? Тя веднага се сети именно за своята мащеха - жената, която се опита да ѝ бъде майчина фигура , но Кьоко винаги отхвърляше и не искаше да разговаря с нея. Жената, от която тя има полу-сестричка - Еделгард вон Хресвелг..


В същият този миг, вратата на стаята бе брутално разбира от клон, който излезе от бравата и се разрастна до чудовищни размери. В стаята влезе Еделгард, като с бавна походка се насочи към една от купчината пламтящи документи. Зад нея веднага ѝ се изпречиха двама детективи, насочили автомати към нея, като откриха огън. В мига, в който цъкнаха спусъците обаче, корени на дървета излязоха от автоматите им, като полазиха по телата им през ръцете им докато те крещяха в агония. Влезнаха през носовете им и се разрастнаха рязко, пробивайки черепите им, убивайки ги на място. Тя се обърна към тях и ги погледна с отвращение.

Еделгард: Безполезни твари...нека поне в смъртта намерите покой..вие сте грозни създания, но във вашата гротеска се крие истинската ви красота. Именно това изречение бе причината Еделгард да е толкова безмилостна и брутална към своите врагове - тя смяташе, че всичко красиво на този свят е фалшиво и истинската красота се крие в грозните черни на човека - именно негативните неща. За разлика от Сай, тя се стараеше смъртта на хората край нея да е възможно най - грозна и кървава. Колкото по - отвратително изглеждаше тялото след смъртта, толкова по - красиво го намираше тя.

Мариса: Сложи си ръката пред устата, за да не я усети. Чуваше бавният ход на Еделгард и шума на високи токчета до себе си, като държеше камерата по такъв начин, че Кьоко и останалите да я наблюдават. У-успокой се...ако те усети си пътничка..докато флашката с backup-ите е в мен, всичко е наред..

Еделгард: Премина покрай Мариса, високият ѝ ток буквално на сантиметри от лицето на малкото момиче, но не я усети. Тя търсеше нещо конкретно из изгорените документи, специфично започващо с буквата "К". И за нейн късмет, тя го намери..в момента те се намираха в офиса на The Prodigy , където той държеше заключен рафт, пълен с информация за неговата дъщеря - Киригири Кьоко. Информация, която само и единствено тя имаше за себе си, сега беше в ръцете на врага. Прибирайки тази папка в себе си, тя се обърна и погледна към посоката на Мариса. Киригири...Кьоко..! Усмихна се дяволито. Войната започна, но теб никаква те няма. Не виждаш ли как близките ти страдат...? Или вече са толкова незначителни за твоята нова кауза...?

Мариса: Когато Едел погледна към нея, страхът ѝ се повиши още повече , но и адреналинът ѝ също..тя успя да се надигне и да се измъкне от капана, под който бе заклещена, като веднага се запъти да тича  към вратата, или по - скоро от това, което бе останало от нея. Бягай...бягай...!

Еделгард: Безполезно..Протегна ръка към нея ,като от нея излезе дървен прът, който се заби през глезена на Мариса, карайки я да падне.

Мариса: Извика от болка, като се спъна и погледна назад. Н-не..! Изправи се бързо заради adrenaline rush-a , но вече имаше огромна рана, която нямаше време да превърже. Тя излезе от стаята на бегом, като се затича към коридора право към стълбите. Всичко по пътя ѝ беше в пламъци..на където и да се обърне, пламтящи мебели падаха, а стените бяха омазани в кръв и вътрешности на хора, които тя познаваше..дори докато бяга, за крака я хвана детектив, чието тяло от кръста надолу липсваше и погледна към нея с очи, пълни с отчаяние. Тя се изплаши и измъкна крака си, като продължи да тича.

Еделгард: Излезе бавно от стаята, като започна да върви в посоката на Мариса. Провикваше се, за да може Кьоко да я чуе през камерата. Виждаш това, нали дъще..?!? За всичко това си виновна ТИ И САМО ТИ..!! Тя продължи да лее сеч, като на пътя ѝ се изпречкаха около 10-ма детективи. Тя размаха дясната си ръка, като от нея излязоха по 10 дървени пръта, които се забиха в сърцата на всички детективи пред нея преди дори да направят движение, забивайки ги в най - близката стена, оставяйки ги да изгорят от пламъците. Следващата камара детективи, която се изпречка на пътя ѝ пък тя накара дървени шипове да излезнат от земята и да набучат всички пред нея. Вече половината ѝ тяло беше опръскано с кръв, като тя се засмя зловещо. Всичката тази кръв...на тези невинни деца...Е НА ТВОЙ ГРЪБ, КИРИГИРИ...!! Не можеш да си представиш лицата , които видях...лицата на младежи, чиято заповед бе "умрете славно"..не те ли е срам, малката..? Да накараш толкова много хора да умрат..и то заради теб...твои приятели, колеги...не исках да го правя. Но ти ме накара..защо не ги накара да се предадат мирно..? Защото и ти също като тях вярваш, че има някаква надежда за този свят. Но ето до какво води надеждата ти...сега всички тези деца ще кървят за ТЕБ. И ти ще гледаш как те умират за една чужда надежда, на която те сляпо вярват..!

Мариса: Чуваше тези думи зад себе си, като не смееше да се обърне докато тича. Но за нея бе прекалено късно..преди да стигне до стълбите, тя се спъна в примка от корени, като шипове се забиха в крака ѝ, карайки я да извика от болка. Н-не..! Не..!!! С последни сили се опита да се измъкне, но беше късно..Еделгард я настигна и я хваназа косата и ѝ заби лицето в стената до тях. След това, тя я хвана за врата и вдигна, като започна да ходи към една от съседните стаи, която също гореше, но имаше огромна панорамна гледка към града. Тя я допря до стъкленият прозорец, през който се виждаше тази огромна гледка.

Еделгард: Момиче...защо го правиш..? Защо се жертваш за такъв човек..? Кьоко те използва за свои собствени цели..не виждаш ли това?! Давам ти шанс..спаси се. Ще те пусна да живееш..стига да ми кажеш къде по дяволите е тази негодница в момента. Никъде не я намирам..очаквах да е тук.

Мариса: Изкашля малко кръв, като се бореше срещу захвата на Еделгард, но беше безсилна и не можеше да го надвие. Кх..о-отказвам...Кьоко е..моята надежда, Еделгард...на нея..оставям..всичко...как мога да я предам..когато тя ми даде шанс..? Не ставах за нищо..но тя ме научи винаги да търся истината..и макар и да прекарахме много време заедно..Очите ѝ се насълзиха. Ще ми се да можех да я видя за последно..сбогом, Киригири..Усмихна се сякаш за последно, като докато тичаше бе намерила граната, която успешно бе скрила. Тя бавно надигна едната си ръка, в която беше гранатата без спусък, а Едел щом я видя веднага я пусна и се отдръпна, при което настана експлозия. Експлозията изблъска Мариса право през панорамното стъкло, разбивайки го на парченца. А тя започна да пада бавно към смъртта си от последния етаж на този огромен небостъргач, висок над 200 метра..докато падаше надолу, тя вида как едната ѝ ръка липсваше, а камерата падаше заедно с нея. Миг преди да се разбие в земята, тя обърна камерата към себе си и ѝ се усмихна за последен път.


Преди да завърши изречението си обаче, тя падна на земята, умирайки на място. Камерата падна от ръката ѝ и се претъркули няколко пъти, но като по чудо не беше счупена изцяло. Почти нищо не се виждаше от нея, но Кьоко успя за миг поне да види лицето на приятелката си преди камерата да падне от ръката ѝ. Еделгард се подаде през дупката на сградата и погледна надолу, като имаше намръщена физиономия.



Кьоко: МАРИСА!!! Докато гледаше как всичко това се случваше, тя изпита огромна вина..сякаш знаеше, че цялата тази кръв бе на нейните ръце. Всичко това се случваше, защото тези детективи имаха заповед да пазят тази секретна информация с цената на живота си..но сега, всички те бяха мъртви. Цялата сграда на Detective Shelf Collection гореше в пламъци, а тя не можеше да направи нищо по въпроса..тялото ѝ се разтрепери, като за първи път тя показа пристъпи на гняв и удари по таблото пред себе си от яд, защото се чувстваше безполезна. Мамка му...мамка му...!! Защо точно ти...? Имахме толкова неща да правим заедно, Мариса..съжалявам..че трябваше да избирам между моята и твоята мечта..

Вече беше минало известно време от тази фатална развръзка за младата Мариса, и дълго време тялото ѝ стоеше смачкано изпод отломките , падащи от горящата сграда. Докато всичко това се споделяше навсякъде по медиите, полицейски хеликоптери, поражни, линейки, медийни екипи обикаляха мястото на атентатът срещу DSC. Измежду тях се прокрадна фигура, която нито един човек сякаш не успяваше да забележи. Дори не усещаше, че между тях се движи някой или..нещо. Това бе добре познатият на всички The Magician, който точно както на картинката бе облечен с тези алени дрехи. Докато ходеше измежду хората, които дори не го отразяваха, той подмина Мариса и внезапно се спря. Направи няколко крачки назад и се върна да огледа мъртвото ѝ тяло, бавно приклякайки към нея и докосвайки отломките, той ги смали и затвори в лимки, които метна настрани. Бавно понечи да погали лицето на умрялото момиче, като маската му се смени с такава с тъжно лице като от театъра.
The Magician: Оооо, бедна, бедна Мариса....така ли се държаха с теб, кукло моя...? Не мога да повярвам колко жесток е света...но ти...ти не заслужаваш този край, скъпа..заслужаваш много повече...и аз ще ти дам това, което заслужаваш..Постави ръка на лицето ѝ, като тя засия адски силно. На пръв поглед нищо не се случи, след което той просто се отдръпна от Мариса и се сля с тълпата, която гледаше как пожарникарите гасяха пожарите на най - горният етаж....

Meanwhile, на кораба Кьоко бе принудена да гледа от първо лице как най - добрата ѝ приятелка намира гибелта си. Но въпреки това, колкото и да ѝ беше мъчно, колкото и да искаше да се разплаче...тези емоции изобщо не се появиха на лицето ѝ. То остана непроменено, като можеше да се усети единствено нотка на гняв от нея, като тя леко тропна по бюрото и си пое дълбоко дъх..
Кьоко: Moving on...
Тай: Е-ей, Киригири..с-сигурна ли си..?
Кьоко: Reality is cruel. I'm already aware of this fact. Всеки един от вас може да умре в следващия миг. И съм наясно с това..така че, нека продължим. Пред нея се появи холограмен екран, на който бе показана планетата Земя, която непрестанно се въртеше, а на нея бяха маркирани няколко локации по целият свят. Докато вие се биехте срещу онзи самурай, аз и моят екип успяхме да уловим източници на извънземна енергия чрез сателитите ни, които за щастие не бяха повредени от пречупването на време-пространствените граници. И от тук, става ясна следващата мисия на този отряд..докато аз продължавам да набирам членове, всички вие тук се пръскате по целият свят в търсене на тези източници. Не знаем дали са стрелите, или нещо съвсем друго, но...ще се наложи да разберем. Енергията, която усетихме от тях спокойно може да се сравни с тези на стрелите, което означава, че или сме намерили тях, или сме открили нещо съвсем различно, което се е събудило наскоро. Каквото и да е...е ваша отговорност да научите.

На холограмата бяха изобразени няколко локации:
- ледената държава Атлас, намираща се на север от Beacon
- остров Silva, по - известен като домът на Синтия
- пустинята в Сахракаш
- дори Beacon, който се намираше директно под тях
, както и останалите локации, за които сме говорили. (all the places the new arcs gonna take place, except the new continents that haven't appeared yet)

Тай: Човечее...сериозно ли..? Трябва да се разделим..? Тъкмо се събрахме...
Кьоко: Нямаме избор. Целият свят се разпада малко по малко, от нас зависи дали ще можем да предотвратим Doomsday.
Тай: Погледна към Атлас. Хм, не съм бил на това място преди..бил съм в Сахракаш, Кагедома и много други места по целия свят, но там не съм..
Кьоко: Операцията започва още сега. Няма да губим никакво време.

Докато Кьоко обсъждаше планът с останалите, на една от многото камери, които гледаха какво се случваше в града. Тай погледна за секунда и сякаш се отдели от разговорът, който се водеше с останалите. На камерата, той видя The Magician в публиката как гледаше втренчено в камерата , след което мигна изведнъж и той вече го нямаше. Объркан от ситуацията, Тай се хвана за главата и си помисли, че или халюцинира, или всичко това му дойде малко в повече...

Кьоко: Ще изслушам всички преди да взема решение...но това не означава, че и ще одобря всеки един план. Аз също имам идея, а нямаме много време за губене. С централата в ръцете на баща ми, те вече са с няколко крачки напред..колкото и да мразя да го призная, винаги съм губила на шоги от него. Добър стратег е..дори по - добър от мен. За да надвием такъв човек, ще трябва да използваме нестандартни методи на мислене.

Докато говореше, от контролния панел пред нея се надигна малка платформа, която надигаше нещо като механичен куб, в който бе затворено нещо. Кьоко получи обаждане от едното крило на кораба, като веднага го прие.

Кьоко: Докосна слушалката на ухото си и погледна към екрана. Какво е това..? Погледна към куба.
Пилот #1: Това е базата данни на централата, Киригири-сан! Мариса успя да се свърже с нас по време на нападението и успя да ни изпрати данните от чипа!
Пилот #2: В последния момент преди експлозията, успяхме да ги качим и да ги изпратим до главния щаб при вас!
Кьоко: Протегна ръка, като взе куба, който се промени в малък чип, който тя стисна с ръка и го абсорбира в тялото си под формата на материя, която достигна до чипа в нейния мозък. По този начин, информацията, която имам отново е възстановена..Мариса...ще намеря начин да ти се отблагодаря.

Тай: Ооооооооо...! Очите му грейнаха като разбра за това какво място бе Атлас. Значи трябва да отидем там, дядка...! Хей, хей..! Ти си бил от екипажа на Шанкс по едно време, нали?!? Той сдобивал ли се е с атласко злато?!? Със сигурност се е...! Засмя се. Така да бъде! Някой ден, и аз ще отида в Атлас! Ще видиш, дядка! Ще бъда най - великият пират на света един ден!
Кьоко: Погледна към Бякурен, като след като чу информацията от Тоби, тя реши да я прати именно там. Ако това е най - безопасната дестинация, съм склонна да те пратя там, Бякурен. Погледна строго към Райт. Ей, ти..ти си бивш пират. Знаеш как да се оправяш в подобни места. Трябва ми някой, който да не прилича на пират, но и да е запознат с пиратските условия. В Атлас намерихме източник на много енергия, със сигурност една от стрелите е там. Изпращам теб и Бякурен там и искам да ми докладвате на секундата когато разберете повече. Разчитам на вас..

Кьоко: Изслушвайки всички внимателно, тя се замисли и за цяла една минута не продума нищо, а просто се беше вгледала през прозореца на кораба и наблюдаваше случващото се навън, а именно неконтролируем хаос навсякъде. Целият този апокалипсис, който се случваше я доведе до мисълта, че ако не направи своите ходове бързо, губи ценно време и веднага спря да се замисля и взе категорично решението си. Погледна към Акира веднага след това. Така да бъде, ще ти се доверя. Ще изпратя Широ и Райт там заедно с Бякурен. Но..Посочи Braelor. Ти също ще отидеш с тях. Наблюдавах на какво си способен и можеш да бъдеш добър щит за тях. Знам, че ще се случат неща извън моите изчисления, така че от теб очаквам да предпазиш всички когато това се случи. Атлас е идеалното място за вас тримата..а що се касае до теб, Х1...Тя погледна строго към Тоби, като нарочно не се обръщаше към него с името му. В нейните очи, той все още беше бивш враг, колкото и redeemed да е, тя не виждаше нещата така. Лично със своите очи видях на какво си способен и изпитах смъртта. Точно твоето мнение по въпроса не очаквам да послушам. Стисна юмрук. Но...нещо, което научих по време на битката ни там е, че трябва да имам безупречна вяра в моите другари. Аз все още ти нямам доверие...но имам на тях двамата. Погледна към Annie и Тай. Щом те ти вярват..значи и аз ти вярвам. Пращам те заедно с тях на остров Силва. От вас искам да намерите източникът на енергия и да възстановите балансът в природата там..от както небето се пречупи, жизнената енергия от това място е различна. Искам да разберете причината и да я оправите...разчитам на вас.

Тай: Хехее..! Удари си юмруците един в друг. Така да бъде! Това е мястото на първото ни приключение, йо..! Нямам търпение да се върна там, където всичко започна...!

Тай: Съпротивляваше се на Тоби, като шаваше непрестанно. П-пусни ме, дядка..! Ще ме задушиш..! От тук усещам миризмата на старите ти кокали...! Щом бе пуснат, той си пое дълбоко дъх и погледна към Кьоко. Дядката те пита правилният въпрос тук..нали няма да скачаме..? ^^" Запъти се до изхода.
Кьоко: Разбира се, че не. Цъкна един бутон, като вратата внезапно се отвори, повличайки и тримата през нея.
Тай: ААААААААААААААААААААААААААААаааааааааааааааааааааааааааа! Буквално изхвърча през вратата все едно бе засмукан от прахосмукачка, като щом и тримата бяха yeet-нати от кораба, тя се затвори.

Kyoko: Ще ми се да можех, но сме твърде далеч за това..Въздиша, като игнорира напълно това, което Райт ѝ каза и погледна към него и останалите. Ще прелетим над Атлас скоро...ще останем незабелязани и ще ви дам сигнал да скочите когато времето наближи. За разлика от онези тримата, вие ще имате парашути. Надявам се да знаете как се използва. В Атлас открихме източник на енергия в прекомерно големи количества..балансът там също е нарушен. Не се учудвайте ако срещнете аномалии във време-пространството. Искам от вас да намерите този източник и ако е стрела, да ми я донесете. With all that being said..I wish you good luck.

След като минава известно време, една голяма част от тази коалиция вече е разпределена на различни места по света, но част от тях, като например Кьоко и Варис, остават да наблюдават случващото се на всички фронтове и да сформират планове спрямо получената информация. Кьоко тъкмо бе в процес да анализира какво се случваше в Атлас и бе готова да погледне към Варис за съвет. Тя се обърна към него, но единственото нещо, което видя е, как точно за един миг, докато тя стоеше на няколко метра от него, лилава светкавица просто присвятна в кораба и заслепи всички. След като тя си отвори очите, щеше да забележи как една огромна част от staff-a го нямаше, сякаш се беше изпарил (подобно на Thanos snap), включително и Варис...

Кьоко: Варис....? ВАРИС!!!! Тя започна паникьосано да го търси, но единствено намери част от дрехата му, като след като я анализира, тя не успя да намери информация за Варис...сякаш в момента го нямаше никакъв...