Бална зала

Една от многобройните гигантски бални зали, където най-високо поставените в йерархията на Атлас се храниха в прекрасна богаташка атмосфера с жива музика, театър, игри и какви ли не още забавления. На първата маса винаги седяха кралското семейство, а около нея всички останали, точно както дворецът бе извисен върху планината в центъра на мегаполиса и всички останали постройки бяха около него.

Браелор също се spawn-на в си зала, но дори още по-голяма и изпипана. Това беше бална зала и навсякъде бяха наредени кръгли маси и столове. Браелор откри себе си седнал на един от тези столове, но бързо щеше да го счупи зареди тежеста си. Няма проблем, защото когато дупето на Браелор пробие стола и достигне пода, то нивото на масата ще се окаже перфектно за  хранене. Наоколо като мухи набързо накацаха по столовете легион от скъпо облечени мъже и жени, а облеклото и бижутата на кралското семейство си бяха изцяло от диамант. Отвсякъде Браелор можеше да чуе хвалбите на хората. Всеки гледаше да се похвали и изфука с новите си постижения, като това си беше направо надпревара. Диалозите им най-често представляваха нещо от вида на:

На всеки ред, нов човек:
- Тази година достигнах капитал от 50 милиарда. Моите бойни кораби са най-продавани из света!
- Нищо нечувано до сега! Всеки тук е собственик на водеща фирма в дадена област. Аз притежавам цели 75 лксозни марки! Кой мислиш, че е измислил известните алкохоли Моет, Хенеси и Дом Периньон?!
- Ти си нищо повече от амбициозен алкохолик! Моята амбиция е насочена в нещо далеч по-съществено. Аз градя села по целия свят! Населявам места, които допреди това са били пустини!
- Села? Каква подигравка! От 10 години изграждам цели градове. 30 Кмета работят за мен!
- Това е нищо. Съвсем скоро ще видите завършека на моя проект. Още малко и ще ви водя до почивки из близките планети. Скоро ще купя и Луната и ще я заселя! Тогава ще ме молите за гражданство на спътника ни.
- Това са само празни приказки и глупави мечти. Говориш само в бъдеще време, но в настоящето си нищо повече от алкохолиха и селянина.

Всеки се гледаше с завистлив поглед и никой не разкриваше искрените си мисли и намерения. Браелор се чувстваше повече като на бойно поле, отколкото на вечеря. За негово щастие той седеше в една от крайните маси и постоянния шум от егоистичните спорове на тези богаташчета едвам достигаше до неговите уши (ако въобще има такива).
Най-после влезнаха сервитьорите и зададоха начало на вечерта. Цяла редица от добре облечени домакини преминаха през всички маси и поставиха покрити чинии, в които кой знае какви превъзходни ястия се криеха. Дойде време да сервират и на Браелор, а сервитьорът, който отговаряше за масата му изглеждаше точно така. Това беше не кой да е, а Санджи - член от екипажа на Тай и най-добрият им готвач

Минута по-рано в кухнята:
Шефа на Санджи: Хайде Санджи, това е твоя шанс! Знам, че си сготвил най-съвършените ястия! Знам го, защото именно аз инвестирах в теб, а моята преценка никога не е грешна. Твоята задача е да докажеш това, млади монко! Шефът беше типичен гражданин на Атлас - старец с бяла, но гъста и здрава коса и бръчки почти невидими от специален мъжки грим. На характер - пълен егоист и скъперник, но ако не друго той също беше човек с амбиция и искаше да даде шанс на този млад готвач. Искаш да се запознаеш с влиятелни хора, които да те вземат на работа и да станеш готвач от най-високо ниво? Е, това е перфектната възможност да го направиш! За това те взех на работа тук! Такава е сделката ни! Работиш ми безплатно, а пък аз ти предоставям най-важните клиенти на света! Ако се представиш добре, мога да те уредя дори като сервитьор на кралското семейство, но не бързай толкова. Стъпка по стъпка. Ако не успееш да задоволиш дори един човек от крайните маси, то по-добре се откажи от мечтата си. Но ти няма да се провалиш, знам го! Все пак заложих гордостта си на теб, а аз винаги печеля залозите си. След като опитах от ястията ти, Санджи, аз веднага усетих потенциала в теб! Сега излез! Излез с високо вдигната глава и направи първата крачка към мечтата си! Санджи излезна с две ястия в двете си ръце, едното предназначено за не кой да е, а Браелор.

Навярно не е имало такъв готвач какъвто е бил Санджи в Атлас. Някой, който не приемаше тази професия като начин за изкарване на пари, а като начин на живот. Цялото поведение и държание на Санджи се въртеше около този занаят. Дори когато той бе запратен тук, без да знае къде се намира, той реши да се присъедини към цивилните по единственият начин, по който го може - да стане готвач за известно време. Той погледна към шефа си и му се усмихна, а неговите специфични вежди навярно правеха впечатление на всички, но той бе свикнал с това.

Санджи: Остави това на мен, старче..няма техника, на която да не ме е научил моят сенсей..но, шефе...трябва да си призная...готвачите тук имат един много лош навик...Санджи се разходи из кухнята и видя една огромна риба тон, която бе оставена настрани след като не бе останало нищо повече от нея освен кости и глава. И той е да пилеят храна...Санджи взе два големи сатъра и започна да троши костите и главата на рибата тон.


Първо, Санджи се зае с това да направи на каша костите, главата и каквито и други остатъци е имало от рибата тон. След това, той взе остатъците от зеленчуци, които другите готвачи са използвали и ги наразя на кръгли форми, които добави при смесицата от месото. Той започна да задушава месото докато мазнината от него не се разтопи изцяло. След като станаха готови, той посла зеленчуците в чиния и ги поля със сос, направен от черупките на мидите, които бяха захвърлени.



Когато свърши с готвенето, всички готвачи в кухнята навярно щяха да бъдат удивени от Санджи и неговите готварски умения. Никой не би си и помислил, че такова на вид ястие е направено от остатъците в кухнята. С усмивка на лице, той се запъти към Braelor, приветства го в ресторанта и му сервира това ястие, което беше комбинация от не две, а цели три ястия - рибена супа, поднесена с задушени зеленчуци, поляти отгоре с дресинг от броколи и гарнитура късчета от картофени обелки и корени на ряпа. Същински гурме деликатес!

Санджи: Удоволствието е изцяло мое, господине..наследете се на вечерята си..Загледа се в Braelor докато му поднасяше ястието, като му направи впечатление, че не приличаше на тукашен , дори и на някой, когото би видял другаде. Това е странно..броните са много демоде. Но клиентът е клиент...той е господарят. Нямам правото да го съдя.

Braelor: Той слушаше всеки един от разговорите внимателно, като кимаше и клатеше глава на всеки коментар. Аматьори, всичките до един. Само 50 милярда? 75 марки? Тия ебавки ли си правят с мен?! Неочаквано за който и да е, Браелор имаше впечатляващо голямо количество влияние над хората в неговия свят, като прочут войн и ковач. Кръстоса си краката, като седна на масата, и си подпря брадичката на ръката, която се опираше на коляното му.

Щом Санджи видимо се бе запътил към него, той го погледна, и за да покаже малко уважение към такъв висококласен ресторант, си поизправи стойката, докато още седеше на земята. Нещо в него обаче му напомняше за морето... за пътешествие. За обикаляне на света и виждайки неща, които никъде другаде не би могъл да види. На продукти, за които хората не биха се сетили да използват. О, яденето дойде! Дано има и достатъчно алкохол за всички тук, че да го изпия сам! Засмя се. Неговият carefree attitude бе точно същия като този на моряците.
Бронята му не бе проста броня, а такава направена от комбинация от магия, мъх, камъни, корени и кора на дървета. Всичката жизнена енергия от тези елементи ѝ даваше тази невероятна регенеративна способност.

Браелор хвана цялата чиния, като без дори да си отваря шлема, я надигна вертикално нагоре и наклони по начин всичката храна да падне по шлема му. За впечатление на Санджи, и една троха не падна на земята, но повечето остана по шлема му. Той с показалец започна да натиска по-големите парченца през дупките на шлема си, като се чуваше мощно дъвчене от негова страна. Ох, това е невероятно вкусно, готвачо! И черешката на тортата, уригна се достатъчно силно, че да се измери по скалата на Рихтер, след което веднага потупа корема си, смеейки се. Както един оранжев котарак казва - "Това означава, че резервоарът е пълен". За норматив, и трите ястия изчезнаха в безкрайната безна наречена Браелор.