Тренировъчна зала

Дворецът на кралското семейство е пълно със зали за всичко. Членовете не семейството не трябва да губят бойнит си качества, за това разполагат с редица зали, предназначени за тренировка. Оборудването обаче далеч не е нормално. Във всяка една зала е намесена и магия, която спомага за симулиране на реални битки. Пример за това е следващия коментар:

Широ: Интериорът и направи впечатление щом се огледа при пристигането си тук. Широ идва от Royal семейство и беше свикнала на подобен дизайн, но този наистина я изуми. Тя забеляза случващото се и огледа двете страни на двубоя. Когато гигантът контраатакува и запрати момичето назад, тя направи крачка напред и докосна катаната си, но се спря. Лицето на момичето. Израженеито и. Този решителен поглед, всякаш Широ се гледаше в огледалото. Това я накара да не се намесва, защото усети, че момичето е достатъчно умело да се справи. Тя е точно като мен.. При тази мисъл, местоположение и я snap-на и отново се огледа и започна да си задава въпроси. Къде съм..? Какво е това място изобщо и къде са другите..?

Последното, което Широ си спомняше е как докато падаше, още преди да си отвори парашута, се създаде дупка в пространството, през която тя премина и някак си се озова тук без понятие какво се е случило с другите. В залата имаше огромни прозореци, от които се виждаше единствено масивните снежни планини в далечината. Изглежда се намираше на доста високо място.
След като белокосото момиче победи своя враг рицарската броня се разпадна на части, а от вътрешността ѝ започнаха да излизат черни изпарения. Тя прибра шпагата си елегантно и се запъти към заблекалнята, за да преоблече потните си от битката дрехи. По пътя обаче се засече с Широ и я погледна с широко ококорени очи. Това, което двете момичета видяха пред себе си беше този образ. Отблизо Широ още повече се убеди, че това момиче беше пълно копие на нея самата. След неловън stare, момичето извади рязко оръжието си и зае бойна поза. 
- Коя си ти?! Това огледална магия ли е?!

В същото време от предавалетя, който Широ имаше в ухото си се чу гласа на Кьоко. Тя предварително беше раздала на всички, за да може да подържат комуникация.

Кьоко: Широ...надявам се да ме чуваш. За нещастие се случи точно това, което очаквах. Надявах се, че няма да се случи толкова скоро, но аномалията е факт...сателитите ми изгубиха връзката и не мога да ви наблюдавам временно. Какво се случва при теб? Можеш ли да ми опишеш къде си и каква виждаш?

Широ: Широ беше като блъсната от автобус. Не можеше да повярва, че реално вижда себе си да стои пред нея самата. Кьоко щеше да забележи, че на нея и отне няколко секунди да отговори, но отговорът и щеше да е пълен информация без да се издава, че говори по предавателя. Тогава, Широ реагира и извади катаната си от саята на гърба си. Бих те пипитала същото, коя си ти и защо изглеждаш точно като мен? И какъв по дяволите беше този метален гигант с който се би преди малко..?

- Коя съм аз?! Трябва да се шегувате, нали?! Видимо беше раздразнена от това, че съществува човек, който да не знае коя е тя. Тя постави ръка над гърдите си по този начин и се представи с високомерен тон.
- Моето име е Charlotte Schnee. Аз съм принцеса и бъдещата престолонаследница на кралство Атлас. В мен тече кралската кръв на семейство Шний и всеки жител на Атлас е длъжен да отговаря на думите ми. За това казвам да се представиш коя си и какво правиш тук? Шарлот хвана здраво шпагата си и я опъна рязко напред на сантиметри от ухото на Широ показвайки вражескити си намерения.  Фактът, че си се дегизирала като мен ясно ми подсказва, че не идваш с добри намерения! Изглежда моя ще е задачата да те арестувам за тази обида към принцесата и нахлуването в двореца! А що се отнася за този гигант. Нарича се титан и служи за тренировъчна кукла, с която поддържам бойните си умения в отлична форма. Налага ли се да ги демонстрирам върху теб или ще кротуваш?

Широ: Хм..Протегна ръка встрани като с катаната си отби шпагата. С това движение насочи лявата си ръка към Шарлет, като очите и започнаха да светят Предлагам ти да охладиш страстите, че да си в контраст със студа, който е навън в планината. Кьоко, надявам се да измислиш някакъв план с информацията която ти давам.. Широ въздъхна, като от устата и излезе пара. С това тя свали ръката си. Не съм тук за да те нараня или да се опитам да ти взема трона, или whatever там каквото си мислиш. Погледна я в очите, като постави ръце на гърдите си, но с много по-спокоен поглед. Моля те, повярвай ми..

Кьоко: Не се тревожи за това...Широ. Успяхме да идентифицираме точната ти локация...в момента се намираш високо в планината Шний, в двореца на кралското семейство. Ако не си запозната с този факт, Атлас е монархия. Напълно възможно е да се срещнеш с членове от това семейство...те имат директна власт над държавата. Но..дори те могат да се окажат пречка за мисията ни. Ако се наложи, имаш пълното ми разрешение да използваш груба сила. От това, което разбрах от теб, явно си намерила някой, който прилича на теб..ако хората те помислят за част от това семейство, ще имаме възможност да дърпаме конците на монархията. И не забравяй...

Веднага след съобщението на Кьоко, Широ видя отново идваща шпага, този път право към лицето ѝ. 
Charlotte:  С това студено лице, на което му липсва всякака емоция, ли ще се опитваш да ме заблудиш. Думите ти не отговарят на действията ти! Ако не си дошла с лоши намерения тогава премахни тази маска от лицето си. Покажи ми коя наистина си ти!  Изглежда принцесата нямаше лесно да повярва на историята на Широ. Съвпадението беше прекалено голямо, а тя самата трудно се доверява на когото и да е. Като принцеса и бъдеща престолонаследница на най-богатото кралство, предпазливостта ѝ беше на макс, но редом с това гордостта ѝ не я остави да извика стражите и реши, че сама ще залови Широ. С тази light, но смъртоносна атака, тя даде начало на тяхната битка.

Широ: Не! Какво!? Тогава тя отби атаката на Шарлет с катаната си Дори нямах възможност да ти се представя, моля те. Широ зае бойна готовност. Трябва да ми се довериш, не ти мисля злото! Температурата около нея рязко падна.

Charlotte: Хм, излгежда имаш някакви бойни умения. Въпреки това колко наивно да изпратят толкова слаб наемник като теб да ме отвлече. Въобще използваш ли dust? Ще проявя милост и ще ти дам шанс да се представиш, но само посмей да използваш името ми, както в момента използваш лицето ми. Само да чуя, че започва с "Ш" ще ми е достатъчно. Шарлот беше твърде убедена в себе си, че Широ ѝ мисли лошото. Все пак принцесата е постоянен target на greedy бандити, които искат да я заловят, за да бъде скъпо откупена после от баща ѝ. Това е и една от причини от малка да бива подлага на тези сурови трениворки.
По всичко си личеше, че Шарлот не възнамеряваше на пусне Широ толкова лесно и беше готова да започне двубой.

В същото време заповедите на Кьоко позволяват на Широ свободно да действа стига да е в ползва на мисията. Все още никой не е открил стрелата от отряда и добиването на информация за мястото в момента е приоритет.

Широ: Името ми е Елизабет и идвам от кралско семейство. Целият свят се намира в мултивселенна война. Дойдох тук за да търся един от източниците на енергия по света, които ще ни позволят да оправим ситуацията. Озовах се в замъка ти, защото попаднах на нещо като портал. В момента съм 2 пъти по-объркана теб, затова те моля да ми повярваш. Нямам никакви намерения да ти вземам трона или да те отвлека.

Charlotte: Спря се на място. Отговорът на Широ я накара да се замисли. Елизабет? Това е името на баба ми. Кралица Елизабет, от която целия свят се страхуваше. Мултивселенна война? Източници на енергия? Портал? Ч-ч-чакай малко! По-бавно! Твърде много информация! Опитвате се да ме объркате, нали? Да започнем едно по едно. Тя свали шпагата си, но не бързаше да я пребира. По погледа ѝ се разбираше, че все още нямаше доверие на отстрещния човек, но думите ѝ привлякоха вниманието. Казвате, че идвате от кралско семейство? Бихте ли споделили от кое по-точно? Елизабет каква сте? Шарлот смени обръщението си на "вие" поради някаква причина.

Широ: Ами..Аз.. Широ не показваше емоции лицево, но по падането на гласа и щеше да си проличи, че не обича да говори на тази тема. Обстоятелства го наложиха и тя забеляза интереса на Шарлет. Предполагам сте чувала за легендарният прокълнат черен лед. Семейство познато на тези земи с неунищожимия черен лед. Не знам, до колко държавата ви е чувала за нещо такова, но аз съм единствената оцеляла. Поне така мисля..Ако не беше моя сенсей да ме вземе под крилото си, нямаше да съм това, което съм в момента.

Charlotte: Слушаше и гледаше озадачено Широ. Неунищожим черен лед? Хм.. Замисли се . Никога не съм чувала за нещо подобно. Държавата ни е изключително стриктна и изолирана от външния свят. Информацията е много лимитирана. Самата аз почти нищичко не знам за света, като излизам от територията на двореца едва няколко пъти на година.
Шарлот също не показваше почти никаква емоция. Нейният ден винаги минаваше точно по определен график, в който няма никакви рискове или неочаквани срещи. Тя никога не се е спраетелявала с хора по свое желание и сякаш е програмирана единствено да мисли, за бъдещето си като кралица. Тя често говори пред огромна публика, но винаги с наизустен скрипт. Тя не е свикнала как да се държи пред хора когато няма инструкции и на това се дължи липсата ѝ на видими емоции. Широ щеше да забележе това и още повече да открие себе си в принцесата.
Елизабет, все още нямам причина да ви повярвам на нито една от думите ви, но предполагам можете да докажете поне едно от нещата, които казахте. Не съществува лед, който да не мога да пробия. Докажете ми, че греша. Ако ми покажете този черен лед ще съм по-склонна да повярвам и че идвате от кралско семейство и че силата ви е от кръвна линия. Все пак моите ледени умения също съм наследила от родителите си.

Широ: Явно така се чувстват хората, когато говорят с мен Широ кимна. Разбира се, ще ви покажа. Широ, протегна ръка и посочи земята между двете им. От пръста и започна да излеза шедена енегия с която изгради голям почти колкото нея ледник. С няколко движения Широ го наряза с катаната си и за изненада на Шарлет, Широ направи голяма ледена фигура на себе си. Хем твърдеше, че е неунищожим, хем го реже без проблем. Това щеше да събуди съмнение в Шарлет, но не след дълго тя щеше да забележи как ледената скулптура започва да почернява.

Charlotte: Наблюдаваше внимателно движенията на Широ, но все още не можеше да повярва на думите ѝ. Стана време да ги тества собственоръчно. Хм. Ледът почерня? Да видим обаче дали наистина е непробиваем! Без да губи време, тя хвана здраво сабята си. В дръжката ѝ се чу щракване на някакъв механизъм, след което острието се възпламеня. Тя приклекна и започна да charge-ва огнената си сабя. Готвеше се да пробие ледената фигура с един замах и да докаже, че Широ е нищо повече от поредната лъжкиня, но това, което се случи след опита ѝ, я удари като гръм. Шарлот премина с мигновен dash отстрани на фигурата замахвайки редом с това с шпагата си към черния лед, но за нейна изненадата, острието ѝ не премина през леда. Дори не направи и драскоти. Невъзможно! Дори и огненото ми острие не можа да пробие този лед. Изобщо не очакваше този развой на събитията, но тя беше човек на честа и щеше да си спази думите. Запъти се към Широ, като този път прибра оръжието си. Оказахте се права. Поклони ѝ се леко. Извинявам се, че се усъмних в думите ви. Няма как този непробиваем лед да не е притижание на друго кралско семейство. Ще ти повярвам за това. Но защо всъщност си тук в кралство Атлас? Спомена нещо за мултивселенна война, но чесно казано нямам си и представа какво имате в предвид. Както казах по-рано, в Атлас сме доста изолирани от външния свят. Сигурно баща ми знае за това! Трябва да го питам!
Шарлот си нямаше и напредстава какво се случва извън държата и ѝ беше нужно подробно обяснение.
* Няма нужда се описва. Едно "обяснява ѝ за всичко" or something like that е достатъчно.

Широ: Обясни и за ситуацията в която се намира и за нейната цел. Реши да не споменава за Кьоко, нарочно. Шарлет, щеше да забележи, че Широ не казва нищоза миналото си. Видно, не защото крие нещо, а защото тя самата не знае. И ето на. Срещнах се с теб. Останалото вече ти е ясно.

Charlotte: Изслуша внимателно всичко, което Широ имаше да ѝ казва, като запази сериозно и контролирано изражение въпреки ужасяващите неща, които чу.  Тя постави ръка на брадичката си, докато размишляваше на чутото. Ясно.. Мисля, че разбрах повечето от думите ви. Значи Мултивселената наистина съществува. Ако нещата, които ми казахте са истина, то светът го грози апокалипсис. Мнението ми е, че Кралство Атлас трябва да се намести и да помогне с запечатването на "небето"! Защо баща ми никога не ми се споменавал за това?! Преди да продължи тя чу, че някой ще влезне в тренировъчната зала всеки момент. Някой идва! Елизабет, бързо хванете това... В резултат на това, тя реагира мигновено и метна на Широ един малък бледо розов кристал. и го стиснете достатъчно силно, че да се счупи в дланта ви. Рохък камък е, няма да е трудно! Побързайте!
Когато го направи, ще се активира и ефекта на кристала. Идеята беше това да се случи преди този някой да влезне в залата.

Широ: Ще се радваме на вашата помощ Тогава, напрежението се покачи, когато Шарлет и хръшли камъка. Широ и се довери и го стисна.

В момента, в който Широ стисна здраво кристала, той се счупи в ръката ѝ се активира ефекта му. Елизабет можеше да  забележи как ръцете ѝ изчезваха, а след това и останалата част от тялото ѝ. Тя все още си беше там, но не можеше нито да си види крайниците, нито да види себе си в огледалата наоколо.

Charlotte: Супер! Тя също изгуби Широ от поглед. Ефектът от кристала е в действие! Съжалявам, Елизабет, но за сега предпочитам да останеш скрита в двореца. Фактът, че толкова много приличаш на мен може да се вкара в големи неприятности.
Тя концетрира поглед върху вратата на залата, която бавно започна да се отваря. В момента, в който се създаде достатъчно пространство човек да премине, от коридора към залата се изстреля синьокосо момиче с опъната шпага напред. Това беше неочаквана атака насочена към принцесата, която тя успешно отби сякаш я очакваше.

- Бързи рефлекси имаш, сестричке, ^^ но аз само започвам! - каза синьокосото момиче, след което започна серия от нападения, ала всичките неуспешни. 

Charlotte: Стела стига! Ако обичаш спри! Казах... ПРЕСТАНИ!! С последния си вик, тя отби толкова силно атаката на сестра си, че изстреля меча ѝ настрани. Това не е игра, Стела! Някой може да пострада!

Широ можеше да познае синьокосото момиче и без да слуша разговора им. С влизането си тук и оглеждането на богатия интериор, една от картините, на която погледът на Широ бе попаднал изглеждаше така:

Широ: Какво по..?? Широ беше изненадана от случващото се, но бързо загря че Шарлет иска да я прикрие Добре, явно ще го играя по скришно за малко.. След като видя случилото се с навлизането на малката,  тя се сети за нещо. Това момиче е явно голяма фигура тук имайки в предвид портретите, които видях Макар и да беше невидима, тя все още беше там и Стела щеше да усети как е една идея по-студено от обикновено. Има нещо странно в това момиче, усещам го..

Stella: Беше твърде съсредоточена в "двубоя" си със сестра си, че да усети студенината на Широ. Тя взе сабята си и продължи да замахва към сестра си. Имаше развълнувана усмивка на лицето си, сякаш това за нея беше игра. И навярно си беше. Хайде сестричке! Не правиш нищо освен да се защитаваш! Хехе, с това темпо ще те надмина за нула време! 

Charlotte: Въздъхна, като този път хвана сабята ѝ с гола ръка, като с другата рязко ѝ заби един шамар. Защо не разбираш...? Защо винаги се държиш така? Кога най-после ще пораснеш?

Stella: Погледна я с разтроен поглед и очи, готови всеки момент да текнат в сълзи. Въпреки шамара, тя веднага прояви загриженост за сестра си и даде кърпичка да избърши кръвта от ръката си. З-защо го направи? З-защо не използва меч?! Аз просто исках да си поиграем. Толкова ли е трудно? ТОЛКОВА ЛИ Е ТРУДНО ДА ОТДЕЛИШ МАЛКО ВРЕМЕ НА СЕСТРА СИ?!!

Charlotte: Стела, не започвай отново! Знаеш, че съм много заета!

Stella: С какво? С тренировки ли? Тогава тренирай с мен! С учене ли? Тогава учи с мен! Защо винаги ме гониш! Защо не си както преди? Защо не си играем както едно време...? Започна да посмърчва, като едвам сдържаше сълзите си. Емоциите й бяха като кипяща чайник, готов да изригне по всяко време. От друга страна, Шарлот поддържаше сериозно изражение и ѝ оговаряше логически без капка емоция.

Charlotte: Стела, много хора имат големи очаквания от мен. Като бъдеща кралица аз не мога да си позволя да се отпускам с игри повече. Мина това време. Как да ти го обясня? Шарлот наистина се държеше студено със сестра си, но си имаше добра причина. Това не променяше факта, че тя я обича повече от всичко.

Stella: Няма как... Ти си лъжкиня...! ЛЪЖКИНЯ!!! Развика ѝ се с страховито омразен вик. Сякаш я прокливаше. Обеща ми, че винаги ще сме заедно! Че винаги ще си играем! Че винаги ще си помагаме! Защо не ми позволяваш да ти помогна! Никога не споделяш проблемите си с мен! Знам, че с мама и тати криете тайни от мен. Всички сте толкова заети с тези "кралски" дела, че нямате никакво време за мен. Изолирате ме, все едно съм излишна! Ужасни сте...

Charlotte: Въздъхна. Елизабет, съжалявам, че трябваше да станеш свидетелка на това... Пое си въздух и се опита отново да обясни на сеста си защо не може да си играе с нея. Вярно е, че ти обещах. Аз съжалявам, Стела. Съжалявам, че се чувстваш така, но друг избор нямам. Цялата държава и дори континент се крепи на кралското семейство и като бъдеща кралица надявам се осъзнаваш колко отговорности имам. Защо не си играеш с другите деца? Защо не се сприятелиш с тях? Сигурна съм, че и те искат да си играят с теб, пък и те имат цялото свободно време на света. Чак им завиждам..

Stella: Не.., не съжаляваш..! Няма как да съжаляваш, като дори не знаеш как се чувствам! Ти си най-важния човек в живота ми! Винаги сме били заедно и сме си преживявали всичко двечките! Не искам да съм с другите деца. Нито те ме харесват, нито аз тях. Мама и Татко винаги са били заети, а сега губя и теб. Вече нямам място никъде... Сама самичка съм... Нямаш си и на представа колко самотна съм... глупава сестричке..! Наведе глава надолу, като капещите ѝ сълзи започнаха да образуват цяла локва на лъскавия под. Но вместо да изпадне в рев, Стела реагира по друг начин. Макар и още дете и макар да е супер емоционална, Стела рядко плачеше. Тя беше силно момиче ,което можеше да стиска зъби и да се изправя срещу проблемите си, но за съжаление детската ѝ наивност беше в пълни количества. За всичко е виновно тъпото кралство. Зареди това, че си първородено дете на кралицата. Никога не съм искала този живот. Никога не съм мечтала да сме принцеси. Майната му на всичко! Майната ти и на теб, сестро! Напук ще покажа на света, че не си достойна за кралица! Аз ще взема короната и тогава ще видиш какво ми е на мен! Ще усетиш самотата ми и тогава ще ми се извиниш искрено! Ще го направя! Ще те предизвикам на официален дуел! ОЩЕ ДНЕС! ЩЕ ГО НАПРАВЯ! ЩЕ ТЕ ПОБЕДЯ И ЩЕ ПОКАЖА НА РОДИТЕЛИТЕ НИ, ЧЕ АЗ СЪМ ПО-ДОБРАТА!!!

Charlotte: Стела, не прави глупости! Не поръчвай този дуел! Нищо няма да разрешиш така. Само ще създадеш още неприятности.

Stella: Знаех си! Теб те е страх! Страх те е да не загубиш титлата си! Все пак тя е по-важна от мен, нали така?

Официалният дуел веднъж поръчан, не може да бъде отказан, а дуел между двете принцеси ще бъде цяла сензация. Хора от цялото кралство ще се съберат да гледат това. Шарлот беше поставена в истински неудобна ситуация и колкото и да се опитваше не можеше да разубеди сестра си. Жребия беше хвърлен. От този двубой ще се разбере кой от двете принцеси ще наследи короната.
Широ си оставаше все така невидима, но нейн избор беше дали да остане така или да се разкрие, или пък да излезне от стаята и да разгледа двореца. Ала този разговор нямаше как да не се отпечата за известно време в съзнанието ѝ. Начинът, по който по-малката сестра викаше и прокливаше сестра си беше ужасяващ. А кой беше прав в спора, беше относително да се каже.

Широ: Поради една или друга причина, на нея и стана много гадно. Тя стана свидетел на напечения разговор и наведе глава щом малката каза, че короната била по-важна. Това всичкото ми е толкова познато...