Тренировъчна зала

Така малката Стела силно обидена и жажда за отмъщение, излезна бегом от стаята и се запъти да поръчва този дуел и да вкара допълнително сол в раната. Какъв беше правилният начин Шарлот да постъпи не беше ясен. Може би нямаше правилен начин. Сега тя ще бъде принудена да победи единствена си и любима сестричка пред очите на всички в двореца.
Стела действаше провокирана повече от емоции, отколкото мисъл и логика. Но кой би е винил? Тя се намираше между два свята, като не принадлежеше напълно на нито един оттях. Като принцеса, тя беше твърде специална, за да може да си играе наравно и истински с наборите ѝ, но едновременно с това като второстепенно дете сякаш не беше достатъчно специална, за да притежава вниманието на родитетели ѝ. Тя сякаш съществуваше, за да води уютен и богат живот и единствената ѝ работа беше да се усмивка и да е красива и прилежна. Не само, че не получаваше вниманието на краля и кралицата, но и те бяха сякаш скрито разочаровани от нея. От нея единствено очакваха да се държи като принцеса, но ето че Стела вместо да се учи на култура, маниери и визия, тя отделяше цялата си енергия в тренировки с меча си. Стела вече беше отписала шанса, някога да получи одобрението на родителите си и търсеше това в единствения скъп за нея човек - сестра ѝ. Уви настъпи време, когато и тя ѝ обърна гръб и я изостави. Без да принадлежи към никой свят и без никой ценен до нея, Стела се изпълни само с едно - самота. Самота и разочарование. Не можеше да е истинска с никого. Не можеше да е приятел с никого. Единстваната константа в живота ѝ беше самотата, редом с разочаровани погледи. Родителите и редом с другите високо в йерархията очакваха толкова малко от нея. Те искаха просто да се държи като добър пример и да има добри маниери и обноски, ала след като Стела дори това не е могла да стори, тя е загубила вниманието на всички. Абсолютно всички... Най-лошото, което наскоро се случи и навярно остави травма в съзнанието на младото момиче бе когато чу двете ѝ любими прислужници да си говорят помежду си:
"Тази пакостница Стела създава само проблеми в дровеца. Единственото, за което мисли е забавление и само ни създава допълнителна работа. Господи, толкова е неблагодарна, за това което има. Вместо да бъде такава пакостница, защо не започне поне малко да се държи като... истинска принцеса."
"Съгласна съм. Ако само можеше да бъде малко повече като по-голямата си сестра. Трябва да взима пример от нея. Нищо чудно, че Шарлот ще наследи короната. Тази Стела не знае нищо друго освен да създава проблеми на нас прислужниците... Честно казано ми се щеше никога да не се е раждала."


Стъпките на Стела продължиха да се чуват като болезнено ехо в царските коридори, докато не отихнаха в тъжна тишина. След кратка пауза, в която Шарлот гледаше натъжено надолу, надигна поглед към там, където си мислеше че Широ се намира все още.
Charlotte: Елизабет..., изключително много съжалявам, че трябваше да станеш свидетел на това. Благодаря ти, че остана прикрита. Спести ми допълнителни неприятности. Въздъхна разтревожено. Какво да правя? Ако този дуел бъде поръчан, това ще бъде истинско бедствие. Не искам да нараням допълнително сестричката ми. Обичам я. Наистина я обичам. Последното нещо, което желая е да я победя пред очите на цялото кралство.

Широ: Тя се разкри, като погледна към Шарлет. Шарлет, няма за какво да се извиняваш..Реално погледнато много добре разбирам малката как се чувства. Все пак..Била съм на нейното място. Не помня много от миналото си, но помня най-важното нещо за мен - моят брат. Поради някаква причина, той вечно беше зает и никога нямаше време за мен. Всякакви оправдания съм чувала и така и никога нямах шанс да прекарам пълноценно време с него. За малко погледна в посоката в която тръгна Стела, след което се обърна към Шарлет. Мога само да кажа, че ми е много жал за нея Широ твърдеше, че и е жал, но по никакъв начин не го изразяваше лицево. Ако искаш да си спестиш дуела срещу малката, мога да те заместя..Само това ми идва като идея. Мога само да кажа, че това е много егоистично. Ако се съгласиш, ще си спестиш да го видиш с очите си, както и да го причиниш на малката си сестра със собствените си ръце. Това по никакъв начин не променя факта, че тя така или иначе ще бъде победена пред цялото кралство.

Charlotte: Гледайки към Широ тя още веднъж се убеди в това двете колко си приличат. Широ твърдеше, че ѝ е жал за Стела, въпреки poker face-а, така както Шарлет се притесняваше за сестра си без изобщо лицево да го показва. Кулминацията на тази прилика беше в предложението на Широ, което приятно изненада Шарлет. Елизабет..., взе ми думите от устата. Възнамерявах да те помоля точно това и да, абсолютно егоистично е, но изцяло от моя страна. Ти ми правиш услуга и аз като принцеса и човек, който държи на думата си ти обещавам, че ще ти върна жеста. Благодаря ти, Елизабет. Благодарна съм ти с цялото сърце. Не бих понесла да го сторя сама. Благодарна съм ти..., Погледна надолу леко. но въпреки това ще си позволя да те помогля за още едно нещо. Дай шанс на Стела. В никакъв случай не ти казвам да ѝ се оставиш, но дай ѝ време да покаже на теб и зрителите плода от усилията си. Чесно казано тайно се надявам, родителите ни да забележат старанието ѝ и да я приемат такава каквато е. Аз добре познавам сестра си и тя наистина има потенциал да бъде невероятен боец. Даже да не кажа голяма дума, но може да ти се наложи да внимаваш по време на дуела. Усмихна ѝ се. А що се отнася за брат ти? Мога ли да ми споделиш малко повече за него?

Широ: Щом това е твоето желание, ще го изпълня..Имай в предвид, че трябва да ми кажеш някои твои core бойни механики, за да мога да приличат повече на теб. Замисли се, че аз не трябва да показвам ледените си умения, още повече пред толкова много хора. Ще и дам време да блесне пред публиката. За брат ми..Ъм..Широ се встаписа. Ще бъде ли станно ако ти кажа, че почти нищо не знам за него?

Шарлет продължи тренировката си, но вместо с блонирания титан, тя се сражаваше с Широ. Двете се сражава casually колкото Елизабет да извлече малко или много от бойния стил на принцесата, за да може да се представи като нея на дуела. Докато кръстосваха оръжия, двете момичета лесно можеха да multitask-ват и да водят диалог. 
Charlotte: Значи не знаеш много за брат си? Мисля, че те разбирам. И аз имам член на семейството, който макар и да е известен по цял свят, не зная нищичко за него. Става дума за баба ми кралица Elizabeth Schnee. След като спомена името ѝ, Шарлет мълкна, за да види дали Езалибет е чувала за адашката си и дали знае нещо, което Шарлет не.
При влизането в двореца и оглеждането на богатия интериор, Широ беше забелязала сумати картини, много от които бяха именно на въпросната кралица.

Широ: Тя продължаваше приятелската си тренировка с Шарлет, като внимателно слушаше какво и се говори. Не можеш да ми кажеш, че почти нищо не знаеш за нея, още повече че ти е баба. В смисъл, аз съм кръстена на нея реално.

Charlotte: Учуди се от отговора на Широ. Хм, интересно. Вярно е, че сте адашки, но не вярвах, че си кръстена на нея. Все пак кралица Елизабет остава в историята като жесток тиранин и мегаломаниак. Тя е жена, чиято страст превърна държавата ни във водеща сила по време на управлението ѝ..., жена, която няма да спре да воюва, докато не хване целия свят в ръцете си, но предполагам точно зареди това не зная почти нищичко за нея. Човек като нея е нямал никакво време за семейството си. Плус, че майка ми е била още дете, когато Елизабет е починала в края на войната, така че е нямало колко много да ми разкаже за нея. Въздъхна затъжено. Сестричката ми винаги ме е оприличавала с баба ми. Прави го с цел да ме обиди. Все пак последните години почти всичко, което правя е водя това обучение за бъдеща кралица и на мен също не ми остава никакво време за семейството. Стела смята, че ще стана същия жесток и хладнокръвен тиранин като Елизабет и това къса сърцето ми...

След разговора им Шарлет и Широ сложиха край на тренировката си.
Мисля, че това е предостатъчно. Страшно бързо се адаптира. Имам чувството, че наистина имам двойник пред себе си. Още веднъж ти благодаря за гигантската услуга и бъди сигурна, че ще я върна! Само кажи! Та относно дуела... Чуха се стъпки, а след това и чукане на портите към залата. Никой не влезна. Този път е някой от слугите. Сестричката ми никога не чука преди да влезне. Посочи ѝ един от стотиците рафтове на гигантската стена. Спомняш си онзи бледо розов кристал, който те направи невидима? Ето там има цял куп отнего. Разполагаме с всякакви магически камъни. Е всъщност камъните не са магически, но притежават свойството да задържат магия вътре в себе си. Сигурна съм, че и чернити ти ледници могат да се складират в такъв камък и да ги ползва друг. Усмихна ѝ се. Но не мога да те моля за повече услуги. Извинявай, но изглежда пак ще се наложи да се прикриеш. Както преди, хвани един от кристалите и го счупи в дланта си. Шарлет изчака търпеливо Елизабет, преди да пусне слугата вътре. Влез!

Широ: Въпросната кралица Елизабет е една от причините моето семейство да бъде разбито. Не мога да ти кажа дали съм живяла по тези земи, въпреки че всичко ми се струва познато, но със сигурност нейното име винаги е било мразено в семейството ми. Въздъхна Затова и черна овца като мене ще бъде кръстена на нея..Широ се фокусира върху тренировката и забрави да разказва. Точно когато те приключиха и беше готова да разкрие още за себе си, на вратата се почука. Широ реално не беше толко отвеяна от вихъра, но нещо я притесняваше да говори за миналото си и това можеше да се забележи от Шарлет. Да, няма проблем! Тя взе един от тези кристали и го счупи за да може да се покрие.

Слугата беше дошла тук, за да предаде на принцесата: Госпожице... Поклони ѝ се. Ваше величество Кралят Ви чака на кралската тераса. Желае да разговаря с Вас.

Charlotte: Разбирам. Да вървим. Погледна към посоката, където Широ се беше скрила, за да ѝ даде намек, че ще се видят по-късно най-вероятно на арената. След това излезна от залата заедно със слугата. Широ имаше цял запас от невидими кристали, за да остане така с часове, но и не само. Тя можеше да забележи гигантската колекция от магически камъни и то само в една от залите. Кой знае колко много още имаше. Тя можеше да забележи, че тези магически камъни идват в 3 форми - твърди, течни и прахообразни. Магиите запечатани в камъните бяха от голямо разнообразие. Имаше от обичайните природни елементи до драконови пламъци, регенерираща магия, нинжи технити подобни на Акира и купища още. Ками но Кен слава богу не видя никъде, но логично съществува вероятността и тази техника да е запечатана в някой кристал.
Широ трябваше да реши какво да прави преди дуела. Някои от възможностите бяха: Да проследи Шарлет и да подслуши разговора с баща ѝ или пък да продължи да разглежда двореца и потенциално да намери повече информация за този маг. камък.

Широ: Охладихме страстите за момент. Широ огледа кристалите и започна да си задава купища въпроси. Тези кристали...Има нещо много притеснително в тях. С тях всеки един може да бъде супер човек. Незабавно трябва да докладвам. Докосна предавателя на ухото си. Kyoko, имаме проблем. Не открих източника на енергия, но открих нещо друго, което може да те заинтригува. Държавата явно е производител на много опасни кристали, които могат да превръщат хората в свръхчовеци. Намерих и улика водеща до информация, която може да ми помогне да разбера повече за семейството ми. Запознах се и с главата на кралското семейство, около нея ли да се навъртам или?

Кьоко: Запозната съм с това, чувала съм за подобни кристали..но не съм запозната с детайлите им. Ако си близо до кралското семейство, това е добре, научи каквото можеш за тях, но не се отклонявай от главната ти мисия. Знам, че семейството ти е важно за теб, но се фокусирай да разбереш дали източникът на енергия е стрела, както подозираме, че е.

Широ: В момента съм невидима, дадоха ми кристали да се прикривам...принцесата ми ги даде. Мисля, че имам възможност да събера информация за тях...Замисли се. Ще проследя кралицата в такъв случай, преди да се насоча към източника. В замъка ли се намира?

Проследявайки принцеса Шарлет, Широ преминава през гигантски коридор, който водеше до също толкова голяма и зашеметяваща тераса, от където се виждаше цялото кралство.







Преслюжницата изпрати принцесата, поклони ѝ се и се върна към работата си. Сега Шарлет остана насаме с баща си, който се взираше замечтано в безкрайната гледка. И наистина навсякъде където погледът достига се вижда единствено неговото кралство. Най-близо бяха богатажките имения и дворци на по-заможните и по-високо поставените в йерархията. Там живява единствено избрани лордове, чието влияние единствено отстъпваше на кралското семейство. След икономическия boom на държавата, техните капитали често достигаха до 10-цифрова сума. 90% оттях бяха столетници, които навярно щяха да живеят поне още толкова, благодарение на достъпа им до най-модерната медицина на света. Самият крал изглеждаше твърде млад за възрастта. Той беше на впечатляващите 104 години, като животът е тепърва пред очите му. 
Принцеса Шарлет се приближи бавно до него и постави ръцете на парапета. Гледката беше наистина неописуемо красива, като и тя самата се загуби в нея за малко. След кратко мълчание кралят най-накрая продума:


Кралят: Виждаш ли всичко това, Шарлет..? Всеки светлинен заряд, всеки издигнат небостъргач, всяка летяща машина... Погледни тези плаващи пътища, как се преплитат със сградите и свръзврат животите на хората в един непрексъснат ритъм. Има нещо почти магично в начина, по който светлината танцува по стъклените фасади, отразявайки се във водите на каналите, които прекосяват града като сребърни вени. Тази цивилизация, нашето кралство е уникално съчетание от история и иновация, традиция и прогрес. То е величествено, динамично и непрекъснато променящо се, както и всяко живо същество вътре в него. Да.. Кралството е жив организъм, плод на много поколения мечти, усилия... Намръщи се. и много кръв.

Charlotte: Стресна се от последната дума, но се въздържа от реакция. Преглътна нервно и отговори подобаващо:
Всичко е толкова... огромно, татко. Светлините сякаш танцуват със звездите. Как може един човек да води такава безкрайност?

Кралят: Това не е задача за един човек, Шарлет. Това е бреме, което се носи на плещите на много. Но ти, като бъдеща кралица, трябва да си ядрото, което съхранява целостта на нашата нация.

Charlotte: И все пак, как да се изправя пред това предизвикателство? Как да знам, че моите решения са правилни?

Кралят: Отговорността е като тези светлини - може да те ослепи, ако гледаш прекалено дълго. Но ако научиш да виждаш през нея, тя ще те води. Ти ще се научиш, както аз се научих от моя баща, и той от своя.

Charlotte: Има ли нещо, което те е страх да ми предадеш? Някаква тайна на властта, която може да ме отблъсне?

Кралят: Страхът не е в това да знаеш, а в това да действаш без да знаеш. Властта има много лица, някои прекрасни, други ужасяващи. Не е тайната на властта, която трябва да ти предам, а умението да различаваш кое лице гледаш в момента.

Charlotte: И как да се справя с тежестта? Как да нося короната с достойнство, както ти?

Кралят: Със сърцето, Шарлет. Винаги със сърцето. Разумът ще ти каже кога да бъдеш строга, но сърцето ще ти каже кога да бъдеш милостива. Народът ни заслужава и двете.

Charlotte: И ако сгреша?

Кралят: Ще сгрешиш. Това е неизбежно. Но истинската сила идва не от избягването на грешки, а от това да ги признаеш и да се учиш оттях.

Самият разговор беше сякаш на друго ниво. Толкова величествен и зареден с емоция и мъдрост, сякаш самият крал беше предшественик на Сократ, но едновременно с това от разговорът им беше... супер клиширан. Типичен крал и принцеса, които разговарят на сякаш различно ниво, недостижимо от обикновения човек. Шарлет нито харесваше това чувство, нито го мразеше. Тя по-скоро приемаше всичко като даденост - родната си линия, характера на баща си, задълженията си като бъдеща кралица и прочие. Тя нямаше време да мисли какво иска и какво не, какво е правилно и какво не. Нейната мисия беше една - да наследи короната.
Високомерния начин на изказване на кралят колкото и досасен изцяло му отиваше на визия и аурата, която изриваше от него. Широ лесно можеше да заключи, че този мъж е видял и преживял много през живота си и самият факт, че е удържал толкова голямо кралство в ред и мир, означава че той наистина е велик човек.

Невидимостта на Широ си оставаше факт и нито кралят, нито Шарлет имаха представа за нейното присъствие зад тях.

Широ: Това място е толкова огромно..Как изобщо се управлява такова нещо? Изглежда като в пъти по-голям Адрон. А колко е красив..? Не може да се сравни с обстановката на Адрон, който е престъпен до всяка една песъчинка върху която е издигнат. Нима тук също цари зло? Нима е възможно то да е толкова красиво, че да се слива с обстановката? Беше впечатлена от прекрасната гледка. Широ най-накрая успя да срещне и човекът, който държи властта на тази огромна държава. Нямаше как да не се заслуша в разговорът им. Когато кралят изрече последните си думи в затихващите тонова на OST-а, Широ заплака. Тя пророни сълзи, но се усмихна. Всякаш я нападнаха спомени в които тя се намираше на мястото на Шарлет. Всичко тук изглежда толкова познато, че чак се разчувствам когато ги гледам..Не мога да преценя защо се чувствам всякаш виждам себе си в друга вселена. Не мога да го опиша.

Кралят: След кратка пауза, той продължи: Чух за предстоящия ти дуел със Стела. Страхувах се, че ще дойде този ден. Слушай Шарлет, този дуел със сестра ти не е просто състезание за трона. Това е изпитание на характера ти, на твоята готовност да водиш народа ни.

Charlotte: Затъжи се когато баща ѝ отвори тази чувствителна тема. Знам, татко. Тежестта на този дуел ме обзема, знам какво стои на карта - не само моята съдба, но и тази на Стела.

Кралят: Именно това е тестът, мила Шарлет. Ако загубиш, ще прехвърлиш не само короната, но и бремето на управлението на по-малката си сестра. Тя е смела, но неопитна. Трябва да се попиташ - можеш ли да понесеш този риск, тази болка?

Charlotte: Не мога да предам Стела, да я оставя да носи тежест, за която още е твърде млада. Но как мога да се боря с нея, когато я обичам толкова много?

Кралят: Ти и Стела сте ми равни. Обичам ви еднакво, ала компромис не бива да се прави. В името на народа, нека по-достойната от вас спечели. Вярно е, Стела е още малка и наивна. Тепърва ще се сблъсква с тежката действителност. Ала ти, Шарлет, твоето обучение върви отлично. Още някоя година и ще си готова. Кралството е жадно за нова кралица след смъртта на майка ти и не можем повече да отлагаме. Кралят наистина обичаше сестрите си еднакво, но с думите си намекна на Шарлет, че тя трябва да победи независимо какво.

Charlotte: Разбирам татко, но все пак, как да се бия със собствената си кръв?

Кралят: Понякога, воденето на кралство изисква жертви, Шарлет. Много жертви... Постави ръката си на ръката. Та аз самият стоя върху планина от трупове. Изглеждаше все едно го хващаше ptsd. Толкова много кръв съм пролял, за да запазя мира и в същото време да продължа просперитета на държавата. Кажи ми Шарлет.. Отправи зловещ поглед към нея. Сигурна ли си, че искаш да причиниш това на сестра си. Дали тя ще го преживее? Дали ще остане същата? Дали няма да се пречупи? Кралят осъзна, че с това отношение нищо няма да постигне освен да оплаши дъщеря си и за това възвърна тона си. Той се изкашля, след което продължи:
Ти не само ще защитаваш твоята претенция за короната, но и ще докажеш, че си достойна да я носиш. Стела също ще научи много от това изпитание. С интерес ще наблюдавам дуела ви и лично ще обявя победителя. Кралят се изправи и започна да се отегля към палатата си. Това исках да ти кажа. Останалото зависи от теб и Стела. Ще се видим на дуела.

Charlotte: Почакай, татко. Искам да те питам нещо. 

Кралят: Спря се с обърнат гръб. Хм?

Charlotte: К-Какво знаеш за кралско семейство, известно с непробиваемия си черен лед?

Кралят: Като чу думите на дъщеря си, той рязко се обърна и я погледна още по-зловещо. Изглежда Шарлет уцели чувствителна тема.

Широ: Внимателно слушаше разговора им. Реално кралят беше напълно прав в нейните очи. Широ много добре знаеше, че не може да позволи на малката да спечели тази битка, тъй като си няма и напредстава какво я чака да управлява такова място. Шарлет, колкото и да не ти се иска, ти трябва да победиш в този дуел и ако не можеш да го направиш...аз ще го направя. Когато Шарлет зададе въпроса за семейството с черния лед обаче, Широ настръхна, тъй като не знаеше какво беше на път да чуе.

Настана suspense. Още преди да чуе отговора на баща си или да види изражението му, тя усети че с въпроса си уцели чувствително място. Обстановката стана зловеща, а източникът на това неспокойствие беше кралят. Само с аурата си облъчваше Шарлет и Широ поставяйки въображаеми тежести на раменете им. А когато кралят се обърна, той погледна право към Шарлет с точно този поглед:

:

Кралят стегна мускули и тръгна с ръце към врата на Шарлет. Това беше. Щеше да я удуши. Шарлет видя смъртта си, сякаш беше сигурна, че ще настъпи всеки миг само зареди зловещото присъствие на баща ѝ. Какво точно беше казала, за да заслужи такова наказание? Принцесата затвори очи и замръзна от страх на едно място. Ала вместо кралят да я удуши, той постави ръцете си на раменете ѝ.


Кралят: Дъще... Каза той със спокоен тон, който обаче сякаш всеки момент щеше да избухне. Все едно кралят полага пълни усилия да запази спокойствието си пред дъщеря си, така че да не я нарани, или не дай Боже убие в гнева си. А от сърцето на Шарлет сякаш камък ѝ падна, след като разбра, че все още диша.

Широ: Когато кралят си тръгна от нея, без той да разбере се размина с невидимата Широ. Тя едвам се сдържаше да не го направи на ледена висулка. Много трудно тя сдържа емоциите си и след като приглътна това което чува за първото кралско семейство, тя отиде до Шарлет и изненадващо дори за нея се разкри и и подаде ръка да се изправи, когато беше сигурна, че са сами. Шарлет, ще ти помогна и ще победя сестра ти вместо теб, но...Моля те...След това ме заведи в библиотеката. Трябва да знам истината! Трябва да знам истината за проклятието на семейството ми и ледът, който отне всички чувства от мен! Шарлет щеше да види, че Широ реално не е толкова безчувствена. Навярно, леденото и сърце може да се пропуква от време на време, но много сладко изразява чувствата си. В момента тя можеше да усети как Широ изразява някакъв determination, но в същото време не се хваща за думите на краля, че семейството и е първото кралско семейство.

Когато Кралят се размина с невидимата Широ, той за момент се обърна към нея и я погледна право в очите ѝ, въпреки че не трябва да може да я вижда. Минаха напрегнати 5 секунди, в който навярно Широ не можеше да помръдне от потенциалнтата опасност, но за щастие, кралят вдигна погледа си напред и си продължи по пътя. Не се знаеше на къде се беше запътил, но по походката си личеше, че беше determinated да стори нещо конкретно.

Charlotte: Хвана се за ръката на Широ и си стъпа на краката.  Благодаря ти, Елизабет. В началото наистина грешах аз теб. Ти си добър човек. Въздъхна мъчително. Знам, че си любопитна за семейството си. Аз ти дължа услуга, така че ще направя всичко възможност да се сдобия с информацията, за която копнееш, но трябва да ми се довериш. Не се доближавай до въпросната библиотека. Убедена съм, че баща ми в момента е твъгнал към хората, притежаващи ключове към въпросната библиотека и най-вероятно ще отсртани всички оттях. Сълзи паднаха от очите на Шарлет. Тя изглеждаше изключително затъжена и притеснена. Излежда принцесата познаваше лично въпросните служители, който им предстоеше уволнение и навярно нещо по-пошо.  Елизабет, аз ти обещавам да разбера всичко възможно за твоето семейство и историята му, като знак за благодарснот към жеста, който ти отправи към мен. Това да ме заместиш в дуела със сестра ми... не знаеш колко много значи за мен. Ти ме спаси от една... адска и нетърпима болка. И въпреки всичко моля те... дай всичко от себе си на дуела. Спечели го! Направи го на всяка цена! Може да се каже, че бъдещето на кралството зависи от това! Шарлет се запъти към нанякъде. Навярно към библиотеката, за да върне услугата на Широ. Тя от друга страна, пък трябваше да се приготви за дуела, който е след един час. Дуелът щеше да се състои в огромна зала, специална за дуели. Тя не беше типична зала в тип арена, а напротив. Тук се състояха събития предназначение само за най-високо поставените лица в двореца. Точно такава щеше да публиката на дуела между Широ и Stella De La Nova Schnee.

Широ: Когато премина кралят покрай нея, тя погледна към него и въпреки нейната студена персона, в очите и се виждаше удивление. Тя знаеше, че има нещо гнило в този човек, което навярно не и харесваше. Виж...Не те задължавам да го правиш. Баща ти е опасен човек и припарването ти до тази информация може само да те нарани допълнително. Ще спечеля дуела, но това означава да не използ- Мисълта и замръзна, като видя, че Шарлет се запъти на някъде. -вам леда си...Добре, явно нямам много голям избор. Трябва незабавно да намеря тази зала и да внимавам все пак да не нараня малката. Защо си говоря сама на глас? Широ се огледа, като стисна още един кристал за да стане невидима, след което тръгна на някъде с идеята да намери залата в която щеше да бъде голямото събитие. Ако Акира ме види какво правя в момента ще ме убие..