Пристанището

Предпазливостта е от основно значение в пристанището на Атлас. Всеки пристигащ кораб е подложен на строги проверки и контроли, за да се гарантира, че няма да бъдат допуснати нередности или опасности. От охранителите до служителите за проверка на товарите, всеки играе важна роля в поддържането на безопасността на пристанището и града като цяло. Всеки е нащрек и предпазлив, като се стреми да предотврати всякакви потенциални заплахи и възможни нарушения на закона.

Охраната е от съществено значение в пристанището на Атлас. Контролните точки, видеонаблюдението и присъствието на въоръжена охрана осигуряват постоянна защита на входовете и изходите на пристанището. Външният свят е държан на разстояние, за да се гарантира, че само официално упълномощените лица и стоки могат да преминават през него. Това осигурява не само сигурността на града, но и запазва интегритета и престижа на Атлас като строго охраняема държава.

Със задълбочените мерки за сигурност и охрана в пристанището на Атлас е свързана и ярка тенденция да се показват наказаните престъпници. Около пристанището се поставят мъртви обесени тела на пирати и престъпници, като своеобразно предупреждение за всички, които имат намерение да плячкосват от безкрайното богатство на държавата. Тези мрачни и мрачни сцени създават атмосфера на страх и напомнят на всички, че Атлас е държава, непреклонна и нетолерираща престъпността и още повече пиратството.

Райт: След като се изправи, той си почеса главата, явно се беше ударил Имах си аз всичко да тръгне по вода от самото начало..Щом се огледа, осъзна, че реално ще му върви по вода. Къде са всички..? Тогава, той забеляза и човека, който беше in a rush. Хей, извинявай..Какво се е случило с лодката ти?

Райт: Ококори се веднага щом Тай се обърна към него. Не можеше да повярва, какво вижда. Това явно беше онзи Тай, който познаваше на времето, сега той разбира, че му се дава втори шанс да продължи приключението със своя капитан, което заеба за да стане военен. Без да мисли, той се усмихна и го хвана за ръката като от захвата им по цялата му ръка и по цялото му тяло всякаш плъзна бавен пулс от душевна енергия, която напълно промени дрехите му. Райт в момента изглеждаше ето така Разбира се, че искам! На Райт му беше пределно ясно, че влизат като пирати в държавата, където най-много биха се радвали да им откъснат главите. Но въпреки това, той беше готов да се впусне във всяко приключение с него и да изживее онова, което не можа.

На вашите заповеди капитане!

Тай: Усмихна се широко. Готин трик!! Тъй като Зоро, моята дясна ръка, го няма, за сега ти заемаш неговата длъжност! Скокна на пристанището, като остави лодката да потъне. Пфю, за малко да се намокря! Щеше да е доста смешно за хората наоколо поне. Почеса се зад врата. Това място не съм го виждал на картата, чудно ми е как ли съм се озовал тук...ех, все тая! Засмя се. Дано да има още силни хора тук..

Райт: Каква чест, ще се погрижа да не оставаш разочарован капитане. Скочи след него и се приземи от дясната му страна. Има доста..Не знам за теб, но аз разучих Бе направо си ми казаха малко това място преди да дойда. Работата е там, че ако не се покрием, след известно време ще ни разстрелят. Тази държава не понася пиратите. Но, мисля, че и сам го забеляза Намекна забитите тела на престъпниците около пристанището.

Наблизо се чу малко детенце на не повече от 10 как се оплакваше на баща си до него. Тате, тате, виж! ПИРАТИ!
Баща му огледа внимателно Райт и Тай и с усмивка отиде при тях, а детето му се криеше зад него. Сине, това тук се нарича косплей. Обличаш се и се преструваш на друг персонаж. В нашата държава е невъзможно жив пират да стъпи, казвал съм ти хиляди пъти. По-вероятно е слънцето да гръмне отколкото да видим истински пират. Хммм. На бащата му хрумна идея и извади набързо една стотачка. Ей момчета, за щедрата сума от 100 ще се съгласите ли да се снимате със сина ми. Мисля, че ще е добър спомен. Той опъна свободната си ръка и от ръкавицата му на нея се образуваха дузина лазери, които набързо сформираха 3D обект, представляващ сабя. Подаде я на сина и му каза: Синко, вземи този меч и позирай сякаш ще заколиш тези престъпници. Искам да те снимам и да запаметя този момент, в който показваш, че си родом именно от Атлас! Обаче не ги убивай наистина, хехе, да си откупя свободата след това ще ми струва цяла една заплата. Момчета, отново се обърна към Райт и Тай като им подаде стотачката. Навити сте, нали? Все пак, за това сте с тези костюми.

Тай: Наистина ли?! Не искам да ви разстрелват! Най погледна озадачено към заловените пирати, които стояха като предупреждение отпред. Яяяяясно....тук наистина ме мразят...ЖЕСТОКО! Това означава, че има по - голям шанс да се сблъскаме с някой силен! Веднага след това бе заговорен от бащата, като първо му направи впечатление начина, по който говореше за него. Хех? Тоя чичак не е виждал пират през живота си! Хей друже, чух че тук някога е бил екзекутиран Кралят на пиратите! Разказа ми го един скитник преди да се озова тук...вярно ли е това?!? След това погледна към напредналата технология, която сформира обект като че ли от нищото. Хей, как го направи...?!? И сто кинта за снимка?! Брой ме навит! Позира заедно с момчето, но щеше да се учуди след миг. Но...не е ли малко множко?

Райт: Надигна вежда Очаквах нещо по-скандално да се случи, когато някой ни види..Явно нещата не са точно такива каквито ми ги описаха Ей йо! We cut the cut in two! Застана до момчето и започна да позира Чувствам се нелепо, не мога ли да го изкормя? Недей, имай милост!

Бащата използва същата си високотехнологична ръкавица да създаде 3Д обект, представляващ функционираща камера, с която засне сумати снимки. След като чу въпроса на Тай, се засмя на висок тон сякаш този човек нямаше никакви задръжки и не съществуваше някой над него. Дали 100 са много пари? Хахаха, каква добра шега! Само докато си говорим съм изкарал поне 10 пъти повече. Вие трябва да сте нови тук! Изглежда още нищо не знаете за това място, хъх? Но пък добре играте роля на пирати. Карате ме и аз да се включа и да ви отговоря на реторичния въпрос. Да, млади момко, кралятът на пиратите е бил екзекутиран тук. As a matter of fact, всеки носещ тази глупава титла ще увисне рано или късно на въжето именно тук в Атлас. Тези като вас винаги са копнели да напълнят мръсните си шепи с "Атласко злато". Това е най-богата държава на света, но и най-амбициозната мишена на пиратите. Приказката е такава, че няма как да станеш крал на пиратите без да откраднеш малко от Атлас, но уви, всеки път когато някой успее го хващаме и обесваме. Така функционира това място просто ¯\_(ツ)_/¯

Тай: Хоооо...? Бе много заинтересуван от това, което този мъж спомена. Щом самият крал на пиратите е бил екзекутиран тук, то той трябваше да види от къде всичко е започнало. Така било значи...не можеш да станеш крал на пиратите ако не откраднеш Атласко злато...! Погледна към бащата пред него. Йо..! Кажи ми къде е това почетно място..! Трябва да зърна мястото, от където всичко е започнало...!

Райт: Виждам, че се водиш по скрипта, излез от роля вече Усмихна се леко, като удари един задвратник на Тай Ако продължава така, че ни навлече неприятности, а не ми се експерминира отново армия. Още повече, че не знам нищо за нея и няма да съм в толкова познати води както в Адрон Погледна към човека. Кажи ми, приятни и разговорливи човече, как хората третират това видимо пропукване на небето? Идвали ли са нашественици в този град, които да правя проблеми? Погледна към труповете Или това са те? Ако бяха отдавна, до сега са щели да се разложат.

Бащата се засмя. Гледай го ти! Не излиза от роля дори след като му платих! Бакшиш ли искаш, хахаха! Така да бъде, ще ти кажа...






Малък, слушай много внимателно и ти. Визираше сина си. Сега ще разбереш за смъртния враг на Атлас. В деня, който той бе заловен, целият град бе извикан на пиршество. Това бе голям празник за нас! И все още е! Целият град бе препълнен и очакваше с нетърпение да види този престъпник обесен. Само със слизането му от лодката, освиркванията започнаха да го засипват! По него хвърчаха развалени яйца, домати и какво ли още не! Но този негодник продължаваше да върви напред с усмивка на лице сякаш нищо не се случваше! Презирах тази негова черта...! Неговата екзекуция бе по - специална от обикновено...екзекуторите първо го наръгаха, но негодникът оцеля! Чак след това го обесиха. Преди това да стане, обаче..някой от публиката се обади:

Тай: Слушаше историята с огромна усмивка на лицето си. Макар и мъжът да говореше с омраза към кралят на пиратите, Тай интерпретираше историята по начин, по който кралят изглеждаше като икона в неговите очи. Уаааау...! Този мъж е бил капитан на Шанкс в неговите младини...има си защо да е кралят на пиратите! Кимна. Благодаря, чичка! Каква уникална история само за един уникален мъж! Ще се радвам да видя това, което той е видял в онзи съдбовен ден..След като Райт го удари, той погледна объркано към него , но се засмя. Хаха...чакай, за какво говориш? Пропукване на небето? Нашественици? Ама че объркващо! Небето няма как да се пропука! Засмя се силно.

Докато Бякурен си фантазираше, тя забеляза опасната посока, в която се беше запътила. Опа... Беше и забравила да вземе парашут, защото всъщност си нямаше никаква идея как да го използва. О...па... ^^" добре... запази самообладание, всичко ще е наред... Тя беше учудващо спокойна за сегашното и положение, като докато продължи да пада, тя хубаво огледа града, като направи ментална карта по този начин. Все пак, тя беше навигатора на Тай. Добре... Mania... после ще те черпя като компенсация, но... има силна вероятност да ти стане лошо. Тя се репозиционира във въздуха, като вече правеше nose dive директно към целта си. След като го направи, тя прие полудраконовата си форма, като започна рязко да се спуска, по малко по-заобиколен път в посока планината, като щеше да се завърти около нея за да се придържа по-близко до земята че да не я виждат хората, и навлизайки в града, тя напълно незабелязано кацна в малка уличка, приемайки обратно човешката си форма. Добре... сега да намеря останалите... Тя свирна, като от сянката и се сформира кон от тъмна енергия, който кон в последствие прие формата на мотор. Тя седна на мотора, като потегли. Тя подуши въздуха с надеждата да хване някоя от миризмите на хората, с които беше дошла. Вместо това обаче, тя прихвана друга миризма - такава, с която тя бе доста добре запозната. Чакай... Тай...? Тя реши да се запъти натам, като в последствие от същото място тя бе прихванала и миризмата на Райт. Разбира се, с трафика щеше да и отнеме известно време.

Райт: Искаш да кажеш уникално глупав мъж, че да поеме по пътя на пиратите хехе Прегърна Тай през рамо и го доближи до себе си Слушай какво,  престани да се отнасяш толкова и стой под радара, защото иначе ще ни забележат като истински питати и ще стане мазало. Обърна се към човека. Много се радвам за нашия чат, но ни чака представление където ще трябва войници да ни убиват нали се сещаш и трябва да вървим, че малкобързаме Засмя се, като се почеса зад врата

Бащата се засмя отново и им помага за довиждане. Хахаха, големи сте скици! Вие младите поколения имате най-странните идей за изкарване на пари. Хайде вървете и покажете на хората какво ги чака пирати като вас! Адиос! Хех, тези двамата трябва да са най-добрите косплеъри. Почти ме убедиха, че са истински пирати. Хайде, малкия време е да се пребираме. Побутна сина си с ръка и тръгна в провиположната посока, като малкият постоянно се обръщаше и заинтересовано оглеждаше пиратите.

Тай и Райт тъкмо тръгната да навлизат в града, когато на Тай му изкъркори корема. В Атлас търговията и производството бяха в разцвета си и магазинчета за всичко се намираха навсякъде. Толкова много бяха, че човек лесно можеше да се обърка кой мазагин за какво е, но добре, че е развитото обоняние на Тай, за да се ориентира къде го чака вкусна и прясна храна.

Бякурен профучаваше през уличките и скоро щеше да достигне до двамата пирати, а по пътя всеки я заглеждаше с ококорени очи, ту изненадани от мотора, ту че е облечена в нестаднартни за мястото дрехи.

Тай: Погледна объркано към Райт. Ама ние сме истински пирати! Няма нищо лошо в това да ни мислят за такива, хаха! Щом усети, че коремът му къркори, той веднага се затича към първият магазин, който види. Ама че съм гладен..! Направи път, чичка..!! Блъскаше хората от пътя си, като бе много развълнуван, защото храненето му беше любимата част от деня. Като един типичен пират, той щеше да си потърси таверна, а докато тичаше, nab-ваше незабелязано по някой друг плод или зеленчук.

Райт: Брато, ако разбират, че сме пирати, армията ще профучи до тука за броени секунди Той тръгна след него и започна да блъска хората, за да го настигне Извинете. Опа. Прощавайте. Тай, почакай! Въздъхна Абсолютно същия както гонпомня Усмихна се.

Преслевдайки ароматите във въздуха, Тай влезна без изобщо да се замисля в един от магазините, но когато Райт го последва той забеляза, че това изобщо не е хранителен магазин. Магазинът имаше огромен надпис
Това нищо не му говореше на Райт. От витрината, въпреки че той беше по-умния от двамата, пак нямаше как да разбере какво продават. Не му оставаше друго освен да последва Тай вътре. Магазинът наистина много наподобяваше супермаркет и беше пълен с рафтове, но вместо хранителни продукти, те бяха пълни с някакви странни кристали в различни ярки цветове. Зад касата пък седеше продавача - един изгърбен дядко, а пък зад него нещо като бар със също толкова цветни напитки, все едно бяха степчета. От едната страна пък бяха инсталирани някваки странни стъклени тръби, в който се виждаха изпарения отново с ярки цветове, които сякаш отговаряха на тези на кристалите. Двата пирата навярно никога не бяха виждали нещо подобно и изживяваха нещо като мини културен шок. Тези цветни обекти се намираха във всякаква форма - твърда, течна и газообразна. Зад всеки кристал се криеше дълго обяснение и дори опътване, както и с голям червен знак, гласящ "опасно за живота". Миризмата, по която Тай се водеше, го заведе към витрината на касата или по-точно към един конкретен кристал с ярък оранжев цвят. На него пишешe "Fire" и след това дълго обяснение, в което човек тря се зачете дълго време.
- Добре дошли в From Dust Till Dawn! С какво мога да ви помогна?
Дядото забеляза интереса на Тай към оранжевия кристал и го извади от витрината. 
- Това ли си харесахте? Малкия струва по 50, а по-големите по 1000 и нагоре.
Когато го извади от витрината, вкусната миризма още повече се учеливи, но само Тай можеше да я усети. На него още малко и щяха да му потекат лиги, като всичките му инстинкти подсказваха, че този кристал е за ядене и ще бъде божествено вкусен.

Тай: Щом се спря в магазина, Тай се огледа и видя многобройните цветни кристали, които веднага му привлякоха интереса. Sparkly! Ей дядка, какво е това?! А това?!? А това?!? Започна да посочва рандъм кристали като се спря на оранжевия. Щом чу неговата цена, той щеше да пльосне стотачката, която получи от мъжа преди малко и веднага щеше да лапне кристала. Мммммммммммммм! Вкусни бонбонки!

Райт: Дръпна Тай за рамото Тай, не мисля, че това са обикновени сладки Той погледна към продавача и реши да се представиот съображение за сигурностда няма паник бутон случайно. Ние сме актьори от едно представление и както виждате по дрехите ни играем най-гадната роля Засмя се Малко огладняхме преди шоуто, ще ни кажете ли малко повече за тези кристало-образни сладкиши, тъй като не сме от тук?

Дядото: О, разбира се, че сте актьори. Никой не би си и помислил, че сте истински пирати, хехе. Дядото се опита да се засмее, но наместо това извика веднага когато видя какво Тай се канеше да направи. Почакай, момче! Не го прави! Човекът беше вече на години и реакциите му бяха твърде бавни, за да спре навреме енергичния Тай. След като изяде оранжевия кристал, целия се запали в буйни пламъци. Тай се почувства по-силен от всякога, сякаш може с един дъх да изпепели всеки враг. Толкова приятно и пристрастяващо бе чувството, че изяде още един кристал и ефекта се удвой. Сега вече Тай се чувстваше като дрогиран. Все едно почерпен с една линия, Тай кипеше от енергия и не само. Целия гореше в пламъци, които той чувстваше като лично негови. Енергииният му резерв беше толкова препълен, че нямаше как да задържи тези огньове в себе си и остана все така буйно запален наподобявайки Fire Punch. Дядото направо онемя от видяното. Той беше вдигнал слушалката на телефона до ухото си, готов да извика бърза помощ, но се спря, когато видя, че на момчето нищо му нямаше. Даже напротив, способността на Тай да яде пламъци му позволи да поеме цялата складирана огнена енергия в този кристал без странични ефекти.
* Точно тези странични ефекти са обяснени много внимателно в дългия текст под всеки кристал.
Тай се оказа голям късметлия, че тялото му бе устроено така и животът му не беше в опасност.
Дядото: Не е за вярване... Момче, вие сте свръхчовек, нали така? Вместо бърза помощ, дядото набра шефа си. Господарьо, мисля, че трябва да видите това. Пуснете си записите от камерите на магазин №99 до пристанището. Случи се нещо невиждано. Младо момче пое магически кристал без антибиотик и не само, че нямаше странични ефекти, но той перфектно се синхронизира с пламъците си.
Райт като по-умния добре осъзнаваше, че мисията им току що стана в пъти по-трудна, сега когато привлякоха вниманието към себе си. В Атлас повечето собствениците на бизнесите бяха направо милиардери, така че кой знае какъв ще е този шеф, който идва насам.


Бякурен можеше да се ориентира сега дори още по-лесно когато енергията на Тай закипя. Обаче някои неща навярно започваха да я притесняват. По пътя тя усещаше как постоянно биваше наблюдавана, не само като аутсайдер, но и като грешка в матрицата, която трябва да бъде изтрита. Всички погледи бяха фиксирани върху нея, а по пътя камерите се завъртаха специално, за да хванат Бякурен в кадър. Това крищеше само едно - опасност.

Тай: МММММММММ! Това чувство..още! Искам още!!! ОЩЕЕЕ! Щом Тай изяде кристала, сякаш стана пристрастен за малко и инстиктивно изяде още един кристал от щанда. Тялото му буйно се разпали, но той усети, че тези пламъци не бяха неговите собствени, което му позволи да ги изяде. Ммммм, огън! Хахаха! Щом изяде тези пламъци, той се засмя гръмогласно и погледна към дядото. Дядка, тези бонбонки са много готини! Имаш ли други вкусове?!? Усетих все едно съм пълен с енергия! Йо Райт, вземи си и ти! Тай се обърна към камерата и почна да прави маймунджулъци на нея, това беше неговият начин да поздрави "собственика" на това място.

За щастие, Бякурен щеше да се окаже под радара не само на атласци, но и на някой неочакван за нея съюзник...от далечно разстояние, в изцяло stealth режим я следеше друг моторист, облечен в черни дрехи като нея и носещ жълта каска с котешки ушички на нея, като гледаше да пази разстояние от Бякурен. Тя бе невидима, като дори шумът от мотора ѝ не можеше да бъде чут. В момента тя буквално играеше ролята на нейна сянка, като бе готова да я предпази от внезапна опасност.
Mania: Ей, кучко...щях да повърна заради теб преди малко. Но въпреки това, ще ти помогна. Ако не си разбрала явно си много секси и хората искат да правят любов с теб, или искат да те разчленят. Всички те гледат. Има и някаква откачалка като теб, която те следи.