Пристанището

Пристанището на Addron, където голяма част от търговските кораби доставят своите ресурси и стоки.

03.12.2024

(Yukimi)
Meeting Room(The Eight Precepts of Death)   > > >   Пристанището(Addron)

Вече беше станало сутрин, когато Yukimi пристигна тук, след цяла вечер неуморно бягане.
Yukimi: Спря да си поеме въздух. Дори и за човек в перфектна форма, 8-часов маратон щеше да му стори изключително тежко. Но Yukimi се справи успешно и ѝ трябваха само няколко минутки да си почине. Пфуу.., най-после стигнах. Колко ли е часът? Приближи се до един мъж и го попита за часа.
Мъжът: Първоначално не и отговори, защото беше пленен от красотата на Yukimi.
Yukimi: Извиняваййй.. попитах колко ви е часът. Ще ми отговорите ли, ако е възможно?
Мъжът: Свеси се. Ооо извинявай, извинявай. Разсеях се нещо. Погледна към часовника на ръката си. Точно 6 часът е. Какво прави красиво момиче като теб тук толкова рано? Когато зададе въпроса си, той измести погледа си от часовника към нея, но нея вече я нямаше. Какво? Кога си тръгна?
Yukimi: След като чу това, което я интересуваше, тя набързо отиде да търси кораб за Kingdom of Mistral(източния континент на картата.), където се намираше и Morugaya Jungle. Пътят по вода не беше много дълъг, така че Yukimi се надяваше да стигне до дома си за няколко дни.

(Зоро)
Meeting Room(The Eight Precepts of Death)   > > >   Пристанището(Addron)

Довлачи се малко след Yukimi, като също като нея беше доста задъхан. На него му трябваше малко повечко време да си поотпочине, защото все още не се беше въстановил изцяло. Не усещаше болка, но вместо нея сякаш по - лесно се измаряше. Дишаше тежко. Човече..не съм бягал толкова от както бях на 10..Както вървеше към пристанището, отново едвам едвам не го блъсна кола. Попсува малко към човека, който слезе от колата и двамата със Зоро почнаха да си разменят псувни на висок глас. Изведнъж, на Зоро просто му писна и си каза "Заеби", при което се насочи към корабите да търси Yukimi. Държеше се за дясната част на кръста, където му бяха вътрешните рани, които го караха да се измаря. Докато вървеше, човекът зад него го псуваше, а Зоро му отвръщаше на висок глас. - Зоро

Yukimi: Взе си билет за точния кораб, който отплаваше в 6:30. Малко преди да се качи на него, Yukimi реши да хапне някъде наоколо, защото след цяла вечер бягане беше отгладняла. Седна в едно заведение за рамен. Все още цивилизацията ѝ се струваше изумителна и трудно се оправяше с поръчките. Сервитьорът стоеше вече минута и я чакаше да избере.
Сервитьор: Какво става момиче, не можеш ли да четеш?
Yukimi: Амии..., какво ли да избера...? Олеле, това са толкова много непознати ястия. Имам прекалено голям избор. Мозъкът ми ще експлодира. Моля някой да мо помогне.

Yukimi: Все още се чудише какво да си избере от менюто, а сервитьорът губеше търпение.
Междувременно мъжът, който Yukimi беше питала по-рано за часа се срещна с Зоро. Когато Зоро го попита дали е виждала красиво момиче с прекрасна дълга черна коса и оранжево светещи обеци, той веднага се сети за коя ставаше дума, но не можа да отговори къде е.
Мъжът: Това момиче бе светкавично бързо. Дори не забелязах, кога си е тръгнала, но вероятно си търси място за хапване. Изглеждаше уморена, а пък чух и корема ѝ да къркори, хаха. Това беше най-сладкото къркорене!.
Най-близкото място за хапване наоколо беше именно заведението за рамен, където Yukimi все още се чудеше какво да поръча. Изведнъж Зоро можеше да чуе, как сервитьорът вика:
Сервитьорът: МОМИЧЕ ХАЙДЕ ПО-БЪРЗО ИЗБИРАЙ ИЛИ НАПУСНИ. МОЖЕ ДА СИ КРАСИВА, НО СИ КУХА В ГЛАВАТА!
Yukimi: Извинетеее :(((

Веднага след като го чу, той се запъти към заведението, в което тя беше отседнала. Като я видя, че на нея ѝ се карат, му стана гадно, но и се зарадва, че я намери. Реши да сплаши леко сервитьора само с размерите си. Ей! Поразроши ѝ косата докато се придвижи зад нея, след което се усмихна самонадеяно към сервитьора. Реши да се преструва на приятеля ѝ. Аз съм ѝ гадже. А не ме кефи някой да повишава тон на приятелката ми. - Зоро

Сервитьорът: Стресна се леко от присъстивето на Зоро. Ъъх.! Младешна днешно време сте откачени. Правете каквото щете. Остави менюто и се върна в кухнята.
Yukimi: Погледна към Зоро и се изненада. Зоро...? Зоро?! Хей, но какво правиш тук?! Какво ли има предвид под "гадже"? Не беше запознат с тази дума и за това не разбра какво искаше да каже Зоро.

Засмя се весело. И ти си бил млад някога, хей! Погледна към Yukimi, като сърдито скръсти ръце. Не беше много радостен от факта, че не беше спал цяла нощ заради нея в опит да я намери.Дойдох да те видя..Въздиша. Човече..осъзнах, че съм бил в кома и първото нещо, което чувам когато се събудя е, че си тръгнала нанякъде...не съм спал цяла нощ да те търся..коремът ми къркори..2 пъти се скарах с глупави шофьори..изобщо денят ми стана черен, а едва сега започва! - Зоро

Yukimi: Погледна към Зоро още по-озадачено. Yukimi беше добро и щедро момиче. Тя винаги мислише как да напави хората около нея да се чувствам по-добре. Веднага като разбра, че Зоро е гладен, първото нещо, което направи, не бе да го пита и да му се кара защо я е следвал, а дирекно го покани да седне до нея да хапнат. Извади кесия с няколко жълтици. Гладен ли си? Ето, аз черпя. Но моля те вземи и за мен нещо, защото изобщо не мога да се оправя с това меню .
Сервитьорът: Ее, значи си имала пари. Вече бях почнал да се съмнявам в теб, момиче. ... Хъх?!! Забеляза, че и Yukimi и Зоро носят мечове със себе си. По принцип в заведението беше забранено да се влиза въоражен, но сервитьорът беше прекалено стреснат, за да им се изрепчи. Изглеждат силни. Трябва да внимавам с тези. Приближи се до Зоро и чакаше поръчката.

Огледа жълтиците ѝ, след това метна и един поглед на менюто. Гледаше кой вид рамен беше с най - голям грамаж, като изобщо не го интересуваха съставките му. След това извади най - нагло още една кесия с жълтици (от тези на Юкими) все едно бяха неговите пари, защото тези, които тя беше изкарала нямаше да им стигнат. Поръча общо 5 купи с рамен за себе си и 3 за нея. - Зоро

Yukimi: Цели три??! Еехх..., предполагам ще се справя.. След като Зоро поръча, Yukimi го погледна право в очите. Ее, казвай. Защо ме търси? Да не съм забравила нещо?!!! Веднага провери трите си най-важни предмета дали са на мястото: мечът й, фенерат й, както и обеците й. Всичко е тук... Пфу, слава богу. Колко съм глупава, как ми хрумна идеята, че е можело да си забравя обеците, като без тях щях да съм вече загинала. Обеците ѝ бяха създадени от камъка на Viernes и светеха в ярко оранжево. Те имаха способността да задържат енергията наоколо на едно място. Без тях, Yukimi щеше да бъде уязвима на ветрове. Зареди проклятието на клана ѝ дори и най-лекия полъх е смъртоносен за нея. Добре, щом не съм забравила нищо, защо дойде при мен?

Гледаше я право в очите с леко ядосано изражение. Не му хареса, че тя се притесни първо за предметите си, а не за това как биха се почувствали останалите от тази нейна постъпка да тръгне така рязко. От Санджи той беше разбрал, че Юкими се е сбогувала с останалите и по този начин достигна до заключението, че тя ще ги напусне за дълго време. А на него би му било много мъчно за нея, макар и да не го показва. Ама че си глупава..Въздиша. Въпреки че го каза, не го мислеше. Дойдох заради теб..не че се притеснявам, не го приемай погрешно! Знам, че би се справила с каквото и да било, но..искам отговори. На къде си се запътила? Щом си тръгнала без да ме изчакаш да се събудя, сигурно си ме помислила за пътник. - Зоро

Yukimi: Забеляза, че Зоро ѝ е ядосан и се опита да оправи положението. Не, грешиш! Знаех, че ще се събудиш скоро! Все пак си толкова силен...! Наистина го мисля..., Погледна натъжено надолу ...но просто трябваше да тръгна. Престанах да бягам от отговорностите си и реших да ги посрещна смело. Ще спазя обещанието си към семесйтвото си на всяка цена! Стисна здраво юмрук. Беше мотивирана и сериозна. Пък и няма ползва да стоя при вас. Не съм нужна нито на екипажа, нито на гилдията.

След като я чу как се чувства, въпреки всичко не свали ядосаният си поглед. Радваше се вътрешно за нея, че е направила такъв важен избор, но една част от него страдаше, че ако тя тръгне, ще му липсва много. Най - накрая свали вече ядосания си поглед и прие нормалното си отпуснато изражение. Въздиша. Човече..трябваше да се досетя, че е заради това. Потупа я по главата колкото да я поуспокои, че не ѝ е истински ядосан. Всичко е наред, не ти се сърдя заради това. Но, знаеш ли...Тайно извади първата си катана, която носеше още от както беше тръгнал да пътешества сам - тази на първият му rival, от когото беше губил 2000 пъти без дори и една победа за него. Скри я под масата, за да не изплаши тези край тях, но по такъв начин, че Юкими да я вижда. Интересното беше, че той виждаше rival-а си в Юкими - тоест, за него тя беше толкова важна колкото най - важният човек в живота му. В тази катана...аз виждам нея(rival-ът му), но вие двете си приличате твърде много..заръчах ѝ, че със сигурност ще стана най - добрият мечоносец в света! Погледна натъжен надолу. Зоро почти никога не изпитваше тъга пред останалите. Тази катана ме кара все още да усещам духа ѝ..а когато с теб пътувахме заедно и тренирахме с Mihawk, аз почувствах сякаш тренирам отново с нея когато те гледах. За това..! Погледна я. Без теб..няма как да сбъдна мечтата си! Няма как да стана най - добрият мечоносец на света сам..а това е обещание, което трябва да спазя.. - Зоро

Yukimi: Слушаше внимателно през цялото време, в което Зоро говореше. Гледаше го леко изненадана, но пък не прекъсваше думата му. След като го изслуша, тя сякаш се зарадва. Хах, това ли било.!?. Успокоих се, че не си ми вече ядосан . Този човек, за когото говориш, сигурно е бил невероятен. Все пак ти е бил rival. Но не знам точно как си приличам с нея. Аз никога не бих те победил в техниката с меча.
Сервитьорът: Поръчките ви пристигнаха! Заповядайте! Поднесе им първите купи рамен.
Yukimi: Но знаеш ли, Зоро? Зарадвах се, като те видях тук. Никога не съм очаквала, че някой ще направи това за мен - да бяга цяла вечер, търсейки ме. Наистина ме накара да се чувствам специална. Погледна го със супер щастливо изражение. Така да бъде, ще се постарая, задължително да изпълнеш мечтата си, съученико!

Хех...Усмихна се радостно, след което започна да се храни. Радвам се, че ме разбираш в такъв случай. А и да си уточним едно, не съм те гонил защото щеше да ми липсваш ако си тръгнеш, ясно..? Ама че досада...на къде си се запътила? - Зоро

Yukimi: Маршрутът ми обратко към родината си, а именно сърцевината на дълбоката и магическа Morugaya Jungle, където можеш да бъде изяден от гиганска роза или пък да попаднеш в безкраен loop, от който няма излизане. Може пък и да ни се усмихне късмета и да намерим телепортер към раят, но е доста по-вероятно да бъдем смачкани от летящите планини . At this point, Yukimi се майтапеше с Зоро и се опитваше да го сплаши, но всичко което каза бе истината. Всякакви неща съществуват в Morugaya Jungle и ако си турист е много вероятно веднъж като влезеш, никога повече да не излезеш. Зоро никога не е чувал за родината на Yukimi и може би щеше да остане заинтересован.

Започна да се смее докато яде. Пхах, да бе! А от там, от където идвам има гиганти, които носят сумо дрехи и имат огромни боздугани! Но все тая, няколко летящи планини не могат да ме сплашат! Някой ден ще мога да разрежа такава. - Зоро

Yukimi: Оохоо, това не е изобщо лесно! Ще съм много впечатлена ако успееш. Започна да сърба рамена. За пръв път ядеше такъв и нямаше много обноски, но в нейния случай тя изглеждаше просто сладко. След като преглътна каза: Първо ще се видя със семейството ми. Не искам да звуча мрачно, но семейството ми е прокълнато от преди векове. За това не знам колко добра идея е да идваш.. Като цяло самата джунгла е опасно място..

Ядеше си, като я прекъсна още преди да си завърши изречението. Все ми е тая, ще дойда. Очевидно му липсваха елементарни обноски, но на него не му пукаше много как се държи пред близките си, за това си казваше каквото му е на ума. - Зоро

Yukimi: Хъх?! Чу ли какво въобще казах? Напълно ли си сигурен? В джунглата не можеш да умреш само от смачкване между летящи планини. Всъщност шансът това да се случи е почти нулев. Истинската опасност там са гиганските зверове и чудовища. Шансът да попаднем на някои от тях е много по-голям и е наистина опасно. Така че си помисли внимателно! Наистина бих се зарадвала, ако той дойде, но е прекалено опасно за чуждедец, дори и да е самия Зоро.

Поклати глава, като почна вече втората купа. Казах ти, ще дойда..Свърши я още по - бързо и от първата. Въздиша. Не е до това какви работи има там. Въпросът е до това, че тъй като е опасно, не е хубаво ти да ходиш сама. Опасно е, дори и за теб, ако думите ти са истински. - Зоро

Yukimi: Значи наистина се притесняваш за мен, хаха. You are a terrible liar Zoro-kun. ^^ Добре, с удоволствие ще приема твоята компания, но не си мисли, че защото ми трябва някой да ме защитава на това опасно място. В грешка си, точно ти си по-застрашен от мен, именно защото си турист и просто не знаеш какво те очаква. Предишният път Сакура ме защитаваше от опасностите в джунглата, докато се научих сама да се изправям с тях. Сега е мой ред да предпазя скъп човек, макар и да не съм сигурна колко ще се наложи да го правя. Вероятно още първата седмицата ще е свикнал да спи с отворени очи.

Тш! Погледна встрани. Изобщо не ме е грижа за теб, голямо момиче си, можеш да се оправяш сама! Продължи да си яде все така шумно. Аз ще се справя и сам! - Зоро