Meeting Room

Надигна рамене. Там, от където идвам живеехме в къщи, направени от останки от стари кораби, йо. Бас ловя, че ти не знаеш какво пък е ейл надпиване! Засмя се. - Тай
Н-не съм съгласна...Пусна Рафаел. Ранените не са в състояние да бъдат местени...вътрешни кръвоизливи могат да се появят и при най - малкото им помръдване.. - Синтия

Имаш право, ще останем тук докато не стабилизираме състоянието им - Рафаел
Към Тай Явно ще се наложи да те заведа Погледна към момичетата Сещате се кой е там нали ? - Акира
КИРИГАЯ ! - Бела
Много е добричък, жалко, че ни напусна - Акаме
Мен ме кефи, сладък е - Широ

Д-добре..ти водиш. - Тай
Кимна. Погледна към Санджи. Благодаря Ви, че се застъпихте за мен..Отиде до него. Как се чувствате..? - Бони
Ах..с такава дама като вас до мен, мога да забравя болката. - Санджи
Изчерви се леко. Започна да му поправя счупените кости тъй като това ѝ беше едно от уменията. - Бони


Meeting Room > > > Казиното на Киригая

Освен Синтия и Рафаел от неранените, единствено Yukimi не пожела да отиде да празнува. Тя се беше облегнала на един прозорец и гледаше замислено навън. Беше станало вечер, но градското осветление осветяваше всичко наоколо. Yukimi бе отрасла затворена в най-дълбоката част на природата и все още не бе свикнала на изумителните постройки на цивилизацията. Можеше да седи така с часове и да не ѝ омръзне гледката. Но в един момент за нея стана още по-интересно - започва да вали първия сняг, тъй като беше Декември. Yukimi за пръв път виждаше сняг през живота си и беше изумена от гледката. Снегът ѝ се стори изключително чист и красив (точно като самата нея, като даже в името ѝ, се съдържа "Yuki 侑,", което значи сняг, и като се комбинира с "Mi 美" - красив).
Yukimi: Значи това било снегът... Красив е... Въпреки че се любуваше на гледката не можеше да спре да мисли за семейството си - за прокълнатия клан Iburi. Роднините ѝ разчитаха на нея и на сестрите ѝ да намерят спасението, защото затворниците в гиганското дърво нямаха много време, преди да загинат. Дървото Iburi им изпива силите и всички ще умрат до 25 години след раждането си, все едно умират от старост. Но за съжаление освен затвор, това дърво е и единственото спасние за клана Iburi и ако не се намери начин да се премахне проклятието, семейството на Yukimi ще продължи да бъде затворено и изолирано от света.
Но сега Yukimi имаше надежда за спасението на клана си, но всичко зависеше от нея. Животите на десетките членове, както и всички бъдещи поколения зависят от нея. Това я караше да изпитва огромно количество чувство на страх - едно от много чувства, които тя не бе изпитвала, докато не напусна дома си. Страхуваше се от провала, защото той ще бъде фатален. Но тя нямаше друг избор и трябваше да се довери на сляпо на думите на Mystogan - за храма на съдбата, към който я препрати той. Надеждата на Yukimi бе насочена само единствено в този наскоро чут мит - за съществуването на място, в което може да се получат отговори на всички въпроси. Но дори и да успее да стигне до там, Yukimi се страхуваше от това, което следва - това, което ще научи там. Yukimi изпитваше много непознати чувства, срещу които ще трябва да се изправи, за да изпълни целта си.
Yukimi: Все още гледаше към снега и продума към Синтия. Хей Ситния... как успяваш да се пребориш срещу страха си...? Как си толкова силна, че се изправяш пред чудовища като Overhaul...? Как не се страхуваш от провала, когато всичките ти близки разчитат на теб...?

Погледна към нея и се разтрепера. Истината беше, че Синтия изпитва постоянно страх, дори и когато е сериозна, но само тогава успява да го прикрие. А-а-ами..страхувам се, но...ако позволя на страха ми да ме победи, т-то аз ще изгубя със сигурност..когато Тай и останалите ме поканиха да пътувам с тях, аз знаех, че думите им бяха искрени..и от тогава съм се зарекла да им помагам във всяка една ситуация..Усмихна се. И може би заради това се опитвам да д-давам всичко от себе си.. - Синтия

/ музиката продължаваше /
Още не беше мръднал. За него изглеждаше най-безнадеждно в случая - Акисе
Каквото и да правя, Акисе не помръдва.. - Рафаел

Yukimi: Погледна към звездите още по-замислено. Едно от вярванията на клана им е, че когато някой си отиде от този свят, той отива на небето. Преди година, когато за пръв път видя звездите, тя си помисли, че това са точно загиналите ѝ роднини, които я наблудават отгоре. Значи правиш всичко това, дори когато те е страх... Чудя се дали и аз съм способна на това...? Докато се взираше към звездите, тя забеляза една силно изкряща звезда, която ѝ се стори бледорозова на цвят. Тогава се сети за първият човек, който срещна след напускането на дума - нейната най-добра приятелка Сакура. След това погледна към своя фенер, който излъчваше също розова светлина, защото в него бяха събрани sakura petals (тези, които Сакура отдели от себе си преди да бъде убита от Сайба). Когато се сети за нея, тя се усмихна - нещо, което рядко се вижда при нея. Сигурно съм голямо разочарования за теб, Сакура. Ако беше на мое място, ти нямаше дори за миг да се поколебаеш да се изправиш пред страха си. Взе фенера в ръката си и се изправи. Не е за вярване каква страхливка съм. Не мога да превъзмогна страха си, дори когато толкова много хора разчитат на мен. Взе си и меча и тръгна решително към изхода. Това щеше да изненада Синтия.

Погледна към нея притеснено. Х-хей, накъде отиваш..? Всичко наред ли е..? - Синтия

Yukimi: Синтия, много ми напомняш на едно моя приятелка, защото си невероятна като нея. Направи най-искрената усмивка. Благодаря ти! Благодарение на теб осъзнах колко много съм грешала аз себе си! Повече няма да се самозалъгвам и ще спра да бездействам! Довиждане Синтия, довиждане на всички! - визираше и Рафаел и всички ранени, които бяха в стаята. Дано някой път се видим отново... Излезе през изхода без капка колебание. Смело пристъпи напред и се отправи към родното си място - Morugaya Jungle. Ето ме идвам, семейство. Кана, Рей, Юно, Аки, Тензо, намерих пътят към спасението! Най-после ще бъдем свободни заедно! Вече беше излязла от сградата и тичаше навън към най-близкото пристанище. Докато бягаше пак погледна към красивите звезди. Майко, татко, ще избавя клана ни от това проклятие! Родителите ѝ бяха починали отдавна и Yukimi си представяше, че те са едни от звездите на небето и я наблудават. Само гледайте! Ще оправя всичко! Разчитайте на мен! Това беше моментва, в който Yukimi се изправи пред страха си. Прие всички големи очаквания на семейството ѝ към нея и даже си постави за цел постигане на много повече. Нищо не можеше да се изпрече на пътя ѝ, а тя продължи да бяга неуморно...

(Yukimi)
Meeting Room(The Eight Precepts of Death) > > > Пристанището(Addron)

Натъжи се. Не искаше да се сбогува с нея, но знаеше, че това е нейният избор и никой не можеше да я спре. За това го прие, но с много тъга, че може би няма да я види за дълго време. Д-довиждане...Почна да плаче много силно. - Синтия
Докато Синтия обаче плачеше, Зоро намери сетни сили да се събуди от комата си тъй като го лекуваха в продължение на часове. Първоначално, той беше объркан и не знаеше къде се намира. Х-хей...Синтия...? Синтия...СИНТИЯ!! ХЕЙ, спри да плачеш! - Зоро
Избърса си сълзите, като погледна към него и леко се зарадва. З-Зоро..ти си буден...толкова съм щастлива...Продължи да плаче, като го прегърна. Мислех си, че повече няма да се събудиш... ;-; - Синтия
Дръпна се от нея, като се изправи изцяло. Хей! Естествено, че ще се събудя..къде е Overhaul? - Зоро
В-всичко свърши..спечелихме, но..Огледа се. Цената беше твърде голяма.. - Синтия
Разбирам..явно е било тежко за всички ви..Погледна към Акисе, който все още не се беше събудил. Той още ли не е станал..? Човече..ей, Акисе, събуждай се! - Зоро
А-Акисе е най - зле...не знаем кога ще прогледне.. - Синтия
Спокоен съм за него, знам че ще е добре. Къде е Юкими..? - Зоро
Отпуши от цигарата си. Излезе преди малко. Сбогува се с нас..явно е тръгнала нанякъде. - Санджи
Погледна към него учудено. Майтапиш ли се?! На къде е отишла..?! - Зоро
Хей, успокой се! Има ли значение..? Това си е нейна работа..и на мен ще ми липсва, но явно има неща за вършене. - Санджи
Мамицата му и късмет...! Бързо си взе катаните и излезе на бегом от стаята. - Зоро
Учуди се, като погледна в неговата посока. Ей, Зоро..!! Глупак такъв, още не си се възстановил! - Санджи
Много бързо успя да излезе от сградата. Едва ли тя би имала повече работа в този град, следователно ще е тръгнала нанякъде по море..! ЮКИМИИИ! Тръгна да тича към пристанището. На няколко пъти не го блъснаха коли по улицата, като се чуваше как крещи на хората, които карат. - Зоро
Гледаше го през прозореца. Въздиша. Ама че си твърдоглав.. - Санджи

(Зоро)
Meeting Room(The Eight Precepts of Death)   > > >   Пристанището(Addron)

Беше покрил всички с прекрасните си ангелски криле които възстановяваха жизнена енергия Каквото и да правя Акисе просто не иска да се събуди. Нима това е някакъв страничен ефект от последното му умение..? flashback От това което видях, всякаш то не му даваше да умре въпреки раните му..не ми се стори нормално това нещо - Рафаел
Отвори очи Къде съм..? - Ароу

Ароу-сааан ;------; Отиде до него и го прегърна. Толкова много се притеснявах...Продължи да плаче. - Синтия
Отдъхна си. Още един се събуди..сега остава и Акисе да намери сили да направи същото. Погледна към Рафаел. Молитвите ни биват чути, нали..? - Санджи

Усмихна се леко Стига стига..По-добре се чувствам..Странно как си спомням всичко..Врагът ни Кайто ни outskill-ваше много брутално по едно време. Не можех да направя нищо. Моето безхаберие накара Рафаел да жертва толкова много.. - Ароу
Аз съм добре Ароу, спокойно. Всички сме по-добре за разлика от Акисе..Погледна към Санджи Бог чува всичко, повярвайте ми сега прави всичко по-силите си Леко се натъжи Аз..вярвам..Излекувахме му раните, няма причина да не се събуди. Като нов е - Рафаел

Беше облегнат точно до прозореца на стаята със скръстени ръце. Като гледаше болката в лицата на всички, започваше да се чувства адски гадно. Въпреки всичко, отличаващата му черта беше желанието му да помага на хората в нужда, а единственото нещо по - важно от това беше хубава, заслужена почивка. Но сега, беше твърде напрегнат, че да си почине. Поздравления за куража, който показахте, хора. Като втори по ранг в полицията мога да ви кажа, че съм силно впечатлен от всички ви. - Hawks
Усмихна му се. Просто правим това, което се изисква от нас като добри хора..майката природа би била щастлива ако всички нейни деца са щастливи..Натъжи се, защото знаеше, че няма как всички на света да са щастливи. - Синтия
За жалост, това няма как да стане..но е хубава мечта, към която да се стремиш. Усмихна ѝ се. Докато ѝ се усмихваше, реши да погледне през перата си навън през прозореца. Това, което видя обаче, адски много го учуди. Хей...хей хей хей хей хей..това не беше планът..! Гледаше към една от съседните сгради на тази. На покрива ѝ се вееха 3 черни роби и една бяла. Вятърът много плавно ги караше да се движат из въздуха, но от далеч, заради тъмнината, изглеждаха просто като силуети. - Hawks

Единият от тях каза на глас така, че останалите трима да го чуят: Initiate..Operation Blue Moon. - ???
След тези думи, всички се разпръснаха от покрива на сградата.

Забеляза погледна на Хаукс Всичко наред ли е..? - Ароу
Вдигна Акисе на ръце - Рафаел

Затича се към срещуположният прозорец. Там, на вече отсрещната сграда, видя как единият от членовете с робите беше протегнал ръка точно към техният етаж. Нещо му проблясна, сякаш малка искра се появи, която му разкри лицето, а Hawks успя да го види в последния момент. Изведнъж, нещо му проблясна. Видя се как човекът с робата протягаше ръка, а нещо синьо проблясна и се доближаваше все повече и повече до тях. Hawks незабавно разбра, че това всъщност беше идваща атака към тях. ЗАЛЕГНЕТЕ!!! Използвайки огромната си скорост, той се обърна към всички останали и разпери криле, след което се дашна с тях, изхвърчайки от стаята. Това, което последва беше опустошителна огнена вълна, която разруши цялата Meeting стая. Последва експлозия, която разруши огромна част от горната част на сградата, пламвайки в син пожар. 2/3 от перата на Hawks бяха изгорели, защото ги използва да защити всички с тялото си. Изкашля се от образувалия се дим. - Hawks
Беше паднала, като все още не знаеше какво се случва. Видя, че Hawks е ранен. - Синтия
Човече..!! Все още беше в шок. - Санджи
Беше една сред падналите, опитвайки се да се съвземе. - Bonzie

Преждевременно, полицията на долните етажи разследваше мъртвите тела на мафиотите, като цялата зона беше забранена за цивилните. Изведнъж обаче, някакво малко момиче в бяла роба просто мина през загражденията и двама-трима полицаи паднаха до нея.
Някои отидоха да я спрат. Хей, зоната е отцепена, моля ви напус- Преди да си довърши изречението се хвана за врата и падна мъртъв на земята. - полицай
Момичето бавно, бавно си вървеше докато вече не влезе в сградата. Имаше отчаян поглед и много тих и нисък глас. Казах ви..да не се доближавате... Всички полицаи бяха изпопадали отдолу пред сградата, като само тези, които стояха далеч все още бяха живи. - момичето
Пред входа на сградата се появи сякаш врата от кости, която залости всякакъв достъп до нея. Пред нея, от външната ѝ страна се образува от кости млад мъж. Гласът му беше подобен на този на All For One заради маската, която носеше. Всички все още живи полицаи щом го зърнаха насочиха оръжия към него - но безполезно. Всеки един от тях беше набучен във врата от кост, която идваше от собственото им тяло. Очевидно това беше дело на този мъж.
Аз ще държа входа, за да може никой да не влиза. - мъжът
Разбрано. Момичето беше точно с гръб към него, но от другата страна на вратата. То започна да се катери нагоре по етажите. Започвам първа фаза..мастило, ти си..Хвърли някаква колба с мастило към тавана, като колбата се счупи, а мастилото сякаш се вмъкна между дървените дъски. - момичето

Гледаше от далечната сграда докато робата му се вее. Чудесно..Усмихваше се коварно. Планът вече е в действие..благодарение на тези герои, които ми свършиха мръсната работа, сега ще мога спокойно да си свърша работата без много съпротива..е.."много." Гледаше към пламъците, което се извисяваха в небето от тавана на сградата. Те правеха сякаш луната да изглежда синя, а също така се виждаше и силуетът на Hawks във въздуха. Ааах..синята луна е прелестна..не мислиш ли..Усмихна се коварно още един път. Hawks.. - Dabi

Претъркули се като държеше и пазеше Акисе с крилетеси. Осъзна се, като докато се въртеше на земята замахна с криле и изхвърча до Хаукс, докато държеше Акисе на ръце. Крилете му го бяха предпазили изцяло, а той беше все така в кома По дяволите ! Какво се случва ? - Рафаел
Изправи се като задейства свръх сетивата си и по-точно зрението и слуха си. Можеше да чуе как тревата расте на километри, а зрението му беше като на Хор всевиждащите очи и това на Хаймдал. Огледа се като всякаш zoom-на и забеляза Даби. Той също така чуваше какво се случва на долните етажи Има идваща заплаха от долните етажи, както и ето там Посочи към посоката в която виждаше Даби - Ароу
Той очевидно беше в най-голяма опасност тъй като все още не се беше съвзел - Акисе

Изведнъж, от стените на сградата започна да тече надолу огромно количество мастило, което покри стените ѝ от всичките страни. Веднага щом това се случи, от локвите мастило, които падаха на земята се образува фигурата на момче с татус на дракон. То се сформира пред мъжа и погледна към него. Фаза две..Погледна в посоката на Dabi. Dabi, ти си. - момчето
Хъх..Протегна отново ръка към сградата. Добра работа, Kiyoshi...Отприщи огромно количество сини пламъци, които възпламениха цялата сграда. Мастилото беше сякаш толкова запалимо, че все едно беше бензин. Цялата сграда просто вече приличаше на огромен син пламък, а заради размерите ѝ, пожарът беше с унищожителни размери. - Dabi
Впечатлен съм. Кога успя толкова бързо? - мъжът
Просто е. Рьоко ме хвърли докато бях на течност и успях да вкарам мастило във вентилационната система. А налягането на мастилото ми накара много тръби да се спукат. - момчето/Kiyoshi
Е и? - мъжът
Въздиша. Bones..не разбираш. Мога да увеличавам количеството на мастилото си, не помниш ли? От една капка мога да направя потоп. - Kiyoshi
Но после не можеш да го ползваш за известно време докато не "презаредиш". - мъжът/Bones
Я виж ти как помниш! Сестра ти все още е вътре между другото..не се ли притесняваш, че може да пострада? - Kiyoshi
Хайде, разкарай се...все още имаш работа вътре в сградата. Сестра ми ще е добре, тези хора с нея няма да позволят тя да пострада. - Bones
Кимна, като потъна в локва от мастило. - Kiyoshi

Преждевременно, вътре в сградата беше настанал огромен пожар от всички страни заради мигновеното запалване на сградата. Отломки падаха навсякъде, имаше и много дим, който правеше въздуха много задушлив. Hawks бавно се поизправи, като се държеше за рамото.
Закашля се от дима. Тя имаше повърхностни рани от падането, но иначе си беше наред. - Eri
Ери...Изправи се бавно. Вдигна я на ръце. Къде е Селестия..? - Синтия
С едно от перата си докара Селестия при тях. Беше я изблъскал по - встрани от тях, но въпреки това я беше защитил с крилете си. Не мисля, че имам много останали пера.. - Hawks
Р-ранен си.. - Bonzie
Вдигна Селестия на гръб. Аз ще я нося..трябва да намерим начин да излезем от тук преди да се задушим или изгорим.. - Санджи

Скочи от сградата долу на земята, като попадна между групичка полицаи. - Dabi
Веднага насочиха оръжия срещу него. Това е BlueFlame! Извикайте подкрепления! - един от тях
Протегна бавно ръка към тях. Полицията...онези, които мислят, че всеки гражданин в обществото е престъпник до доказване на противното..съжалявам, но за такива хора като вас няма място на този свят..Отприщи огромна огнена вълна към тях, изгаряйки ги мигновено. If you're trash, at least burn and be kindling to my flames..Бавно ходеше към сградата, като се спря пред нея да я огледа. Беше от задната ѝ страна.- Dabi

Върху синята луна, също както се видждаше Хаукс, се видя силует който приближаваше към тях. Силуетът беше черен като имаше нещо като криле на прилеп. Заради зрението си, Ароу беше първия който го видя Сега пък какво..?! Загледа се като разбра кой е Чакай, това е.. - Ароу
Healing Ray !Светлинен лъч всякаш се свотави в/у ранените му другари, който запона да ги лекува. Рафаел се притесняваше повече за останалите и Акисе от колкото за себе си в случая Кой, кой е това !? Заплаха ли е !? - Рафаел

Много бързо премина около тях Satanic Order: Subordination ! Премина през сградата като излезе от другата ѝ страна освобождавайки сатанинската си синя енергия в нея. Това негово умение караше всякакъв вид огън различен от неговия да изгуби своите свойства и умения за известно време щом вече е бил cast-нат и му позволява да го използва като база за своите сатанински пламъци. В случая щом излезе от сградата от другата страна и полетя нагоре, сградата гореше в сатанински пламъци. Извади си катаната от саята Kneel before me, cursed flames ! С изваждането ѝ замахна освобождавайки силни сини сатанински ветрове които за миг всякаш накараха пламъците по сградата да се изпарят - силуета/Сиел
Това е..Сиел ! - Ароу
Сиел !? - Рафаел
Сиел, насам ! - Ароу
( 3:06 )
Не ги чуваше, като се огледа и погледна надолу където беше и Даби. Разбра, че той е причината за тези огньове които е видял преди това от пламтящите тела на полицаите около него. Директно dive-на като се приземи пред Даби. Приземяването му освободи силна огнена вълна която щеше да изблъска Даби назад от входа, а през това време крилете му отново щяха да се превърнят в якето му докато бавно се изправяше. Погледна към него със страшния си поглед който можеше да предизвика страх у Даби - Сиел

Тш..нямаме време..Макар и пламъците да бяха изчезнали, димът от тях вече беше натровил въздуха, който беше непоносим за дишане. Ставаше все по - задушно и по - задушно, като всички кашляха заради мръсния дим. - Hawks
Трябва да излезем от тук някак си.. - Bonzie

Не изпитваше страх, сякаш емоциите му хич ги нямаше, което беше странно за който и да било човек. Погледна го намръщено. Знаех си, че няма да е толкова лесно..Протегна ръце встрани, като отприщи огромни количества син огън, затваряйки вътре в тях себе си и Сиел. Изглеждаше като огнен пръстен, където нищо не се виждаше. Бяха обхванати и няколко сгради, които мигновенно сякаш станаха на син огън и само уголемиха размера. - Dabi

Пламъците изчезнаха? Това не е проблем..сградата скоро ще се срути. Стоеше със скръстени ръце пред входа. - Bones

(Акира, Виджил и др.)
Казиното на Киригая > > > Meeting Room(The Eight Precepts of Death)

Archangel's Wings ! Появиха му се по още 2 чифта криле от светлина (общо 6) с които издуха мръсния дим - Рафаел
Guys, сградата ще се срути..Усещаше колко е нестабилна - Ароу
Отскочи от най-близката сграда до тази, като се приземи при тях - Акира
Акира ? Какво правите всички тук ? - Ароу
Не е ли очевидно..? Докосна покрива на които са като огромно количество тъмнина излезе от ръката му и се разпространи по цялата сграда. Очите му светнаха в червено Спасяваме ви задниците.. Тъмнината се превърна в пипала, които прекрипиха сградата или по-точно хванаха всичките ѝ части които щяха да се срутят. Все едно да хванеш частите на пъзел. Виджил, ти си ! - Акира
Тъй като беше последвал Акира, дойде малко след него, само дето летеше. Използваше дима си като вятър като го караше да се върти около него за да го предвижва. Извиси се над сградата и над тях като насочи ръцете си надолу. От тях се завихри голямо количество вятър или по-точно дим като беше нещо като изолирани две торнадотата от ръцете му с които покри сградата изцяло. По този начин сградата дори да се срути нямаше да създаде опасен пушек или да нарани някого. Щом това стана, той метна по една димка която хвана всеки който не може да лети тъй като щяха да пропаднат през изолацията. Димното поле щеше да ги задържи във въздуха - Виджил
Знаех си, че трябваше да се махнем от тук с ранените. Поставихме ги в беда отново.. - Акира
Кой е виновника за това !? - Виджил
Не знам, но Сиел беше тук и в момента се бие там долу Посочи огненият пръстен - Ароу

Сини пламъци..? Много удобно..Кой си ти ? - Сиел

Цялата сграда сякаш се покри с костна обвивка, подобна на клетка. Тази клетка беше покрита със смъртоносна енергия, която щеше да унищожи тъмнината на Акира. Истината беше, че тази енергия е свързана със смъртта, а Bones можеше да я владее до някаква степен, подобно на енергията на Zeref от Fairy Tail. По този начин не позволяваше на тъмнината на Акира да докосне сградата. Костната обвивка отделяше всички от сградата от каквато и да била външна помощ.
В мига, в който Виджил метна димки, по тях се появи сякаш диагонална черта от мастило, която ги затвори във въздуха в сфери от мастило, в които бяха неподвижни. Зад Виджил се образува Kiyoshi от мастило, който замахна да го посече през врата с адски бързо посичане.

Толкова ли не помниш..? Срещал си ме и преди, Асара. Пожарът в планината да ти говори нещо..? - Dabi

Хм, интересно, значи сме в капан..? - Акира
Усещам смъртоносна енергия идваща от тази клетка ! - Рафаел
Не за дълго. Идва един човек който ще се погрижи за нея.. - Акира
Чувам вятър..Виджил ?! - Ароу
Кимна Въпрос на време е и някой от бунтарите да дойде..Няма да оставят нещата току така - Акира
Прелетя малко след Акира, като видя какво се случва. Направи същото, като изолира частите на сградата заедно с костнаха обвивка/клетка. По този начин отново всички вътре биват изолирани от всякаква помощ, но Виджил контролираше нещата в случая, а не Bones. В ръката му се появиха 3 димки които ги метна във въздуха и точно в този момент Кийоши го нападна. Замахът на Кийоши мина през Виджил, като Виджил му хвана ръката и се извъртя да го изрита Outsider..! - Виджил

( 0:58 )
Чуха се стъпки, как пристъпват към Bones бавно бавно. Присъствието беше зад него. Идваше от човек, и всеки, дори хора които не могат да засичат присъсвието на енергия могат да разберат колко много сила има в този човек. Можеха да го усетят дори тези в сградата и тези зад нея а.к.а Сиел и Даби. За даби беше много позната - Jester

Спомни си Ти..Знаех си, че трябваше да те убия още тогава..Не ми вдъхваше доверие от самото начало..! Усети присъствието на Jester, като се втаписа. Никога, дори от баща си не е усещал нещо подобно - Сиел

Енергията по костите му беше единственото нещо, което Виджил успя да изолира тъй като тя беше нещо като горен слой на самите кости. За да изолира и тях, той ще трябва да направи умението си повторно.
Успешно бива ритнат, но там, където тялото му беше ритнато се пръсна на мастило, което пръсна малко и по Виджил. Капките, които попаднаха на него се превърнаха в шипове, които се забиха в ръката му. - Kiyoshi
Усети присъствието на Jester, като погледна в неговата посока. - Bones

И да ме беше убил, други хора щяха да продължат моите действия. А след тях още повече. И той усети присъствието на Jester, като се намръщи. Пак ли този.. - Dabi

(Annie, Ty, Nick, Леорио, Скарлет, Mercury )
Казиното на Киригая > > > Meeting Room(The Eight Precepts of Death)

Annie, Ty и другите от казиното пристигнаха горе долу по едно и също време, като веднага щом дойдоха те усетиха присъствието на Jester.
Annie: К-какво по...
Nick: ...д-дяволите...?!
Mercury: Хлапета, по-добре бъдете предпазливи. Не знаем все още способностите на врага ни. Може да се окажат много по-силни от мафиотите. Каквото и да това усещане, никък не ми харесва.