Казиното на Киригая

Лана: Затвори си очите, усмихвайки се дяволски. Хаха, аз също нямам търпение! Седна супер уверено. Е да започваме ^^
Другите двама: Не никъв шанс! Изчезваме!
Nick: Хъх..? Какво им става пък на тез. Ама че загубеняци..
Лана: Хъх?! Е изглежда оставаме само трима! Какво разочарование ^^
Nick: Добре, през хуя ми е, още по-лесно за ме-
Annie: Постави си ръката на масата. Не бързай толкова! И ние ще се включим. Обърна се към Тай, който беше до нея. Тай тука сме всеки за себе си. Така, че неочаквай помощ от мен ;)
Nick: Ъхг.! Annie и ти ли? Не го очаквах от теб.. Беше изненадан, но и раздразнен, че му бавят играта.
Лана: Прекасно! Колкото повече играчи, толкова по-добре! Да започваме! Даде знак на дилъра да раздава картите. Изглежда тя беше важна клечка на това място. Почти винаги печелеше на хазартни игри, но истината беше, че никога не е мамила. Играе си изцяло честно.

Изведнъж, потайно, потайно покрай тях като Пинко розовата пантера се промъкна и най - големият зарибеняк на тема пари - Леорио. Мигове преди играта да започне, той се появи пред участниците и тропна по масата също. СТООООП! Хех, значи тук са се събрали най - големите играчи на покер, хъх..? Хмм, така да бъде, лично аз нямам намерението да играя с вас, но не бих отказал да гле- Погледна към Ник учудено. Ти пък смотльо какво правиш тук?! ХЪХ?! ХЪЪЪХ?!? НЕ МИ КАЗВАЙ, ЧЕ СИ ДОШЪЛ ТУК ДА ПЕЧЕЛИШ ПАРИ В ОПИТ ДА СТАНЕШ ПО - БОГАТ ОТ МЕН! ТАЯ НЯМА ДА Я БЪДЕ ДОКАТО СЕ КАЗВАМ ЛЕОРИО, СМОТЛЬО! Седна и той между тях, като се загледа в Лана и Скарлет. БРОЙТЕ МЕ И МЕН! Ууу, ама че прекрасни дами ^^ Поклати глава. Не се разсейвай, глупако! Тук си само да натриеш физиономията на този скапаняк Ник! Ако ще и да умра утре, този трябва да го наритам на колкото се може повече начинания! - Леорио
Ааах, Леорио..здравей. Къде по дяволите попаднах, йо. Дори не знам правилата, а тези тук се състезават на живот и смърт. ^^ - Тай
Засмя се. Първо Annie и Тай, сега и ти..явно ще трябва да натрия много носове наведнъж! Сякаш изкри прехвърчаха между всички. Освен Тай, който беше твърде объркан. - Скарлет

Киригая, ако знаеш колко ми напомнят на тебе тия надъханите.. - Акира
С удоволствие бих ги обрал но са толкова забавни за гледане, че ще ги оставя Засмя се Охоо и Тай ли ще играе ? И гаджето му ? Нямам как да не го направя интересно Усмихна се като за няма и 5 мин всички се събраха около масата им за игра, а random хората тук от там идваха да гледат - Киригая
Какво по дяволите се случи..? - Акира
Това ще бъде една интересна вечер Асара, наслади се на шоуто ! Засмя се като протегна ръце В моето казино, всичко е позволено ! Стига да не те хванат ! - Киригая
Значи..Можеш да мамиш и да печелиш докато не те хванат ? Това не е ли нечестно до някаква степен ? Някои хора точно в това ги бива и не само защото са добри, а защото уменията им го позволява - Акира
Познай, не ме интересува Усмихна му се като го прегърна през рамо и посочи масата им Покерът е повече от игра, покерът е изживяване, за някой живот. Всеки избира сам как си живее "живота." Затова просто се наслаждавай ! - Киригая

За отрицателно време на масата стана изключително напрегнато. Шестимата играчите бяха: Скарлет - начинаещата, която изглежда беше на win streak; Nick - за него всъщност никой нищо не знае, ама изглеждаше уверен, сякаш е играл стотици игри на покер; Лана - наскоро беше започнала да играе в това казино, а вече беше станала една от големите клечки, благодарение на нечовешкия си усет; Леорио - тоз пък се появи от никъде и веднага започна да се заяжда с Nick. Изглежда единственото, за което мисли са парите и как да размаже Nick на каквото и да е; Annie, която играеше за пръв път през живота си, но пък знаеше купища стратегии, прочетени в книги и беше уверена в знанията си; и Тай, който си нямаше и на идея какво се случва тук и беше се включил единствено по молба на приятелката си. Играта беше Тексас Холдем и дилърът започна да бърка тестето преди да раздаде по две карти на всеки.
Nick: Погледна към болезнено познатото лице на Леорио и веднага започна да се заяжда с него. Хъх?! Ей клощава дядка, ти пък от къде цъфна тука, пак с това куфарче, на голям бизнесмен ли ми се правиш ве палячо?!! Пак само парите дириш, нищо смислено няма в животати тей кат гледам! Продължавай да гониш парите и ще ти падне косата без да усетиш даже ве! Главната тема на спор между тези двамата беше темата за парите. Nick мразеше хората, които живеят с целта да натрупат капитал. За него е пълна глупост това, живота ти да зависи от някакви си хартиики. Човек като Nick никога не би разбрал човек като Леорио. ...И само да си посмял да измамиш! Ще те размажа!
Annie: Леле, каква спортна злоба само. По всичко личи, че тази игра ще е интересна.
Лана: След като погледна скритом картите си, тя дори не изчака да се разкрият първите три карти на масата и веднага вдигна залога с 500$. Raise..! :)
Nick: Хъъъх?!!!! Ти пък ква си, че да ми вдигаш още без да погледнеш картите на масата. Ебаси блъфа.
Annie: С 500$ още от началото?! Изглежда ще бъде по-трудно от колкото си мислих.

Погледна към Киригая. Н-нужно ли е всичко това, йоо...? Гледаше объркано, тъй като си нямаше и на идея какво се случва. Човечее..а аз си мислех, че ще е приятелска игра..Почеса се зад врата. - Тай
Raise още от началото...? Хъх..НЕ НА МЕНЕ ТИЯ, КУЧКОООО!! Трясна по масата. Raise! 1000$! Гледаше към Лана като хищник. Сякаш днес не беше на себе си. Каквото тя правеше, Скарлет се опитваше да изпъкне повече от нея, дори и ръката ѝ всъщност да беше пълна боза. - Скарлет
Стресна се. Ааа, мамицата му, какво се случи?! Веднага обаче след като видя просто, че е спортна злоба, реши да се заяжда с Ник. ЕЙ, МАЛКИЯ! НЕ СМЕЙ ДА МЕ НАРИЧАШ ДЯДКА ОСВЕН АКО НЕ ИСКАШ ДА СВЪРШИШ С КРОШЕ В ЛИЦЕТО!! Човечееее..! Ако ми пречиш на играта, ще те пребия! Чу ли, а? ААА?! - Леорио
Засмя се. - Тай

Гледаше към тяхната маса с усмивка на лице. Явно Скарлет наистина се забавлява..Изведнъж, телефонът му звънна. Щом го извади, веднага на лицето му се изписа изненада. Вуду..? Невъзможно..Вдигна му. Вуду..? - Chronostasis
По гласа му си личеше, че все още се намираше в много лошо състояние. Хех..Хари..макар и да си долен предател..Изкашля се. Ти си единственият..на когото мога да кажа това.. - Vudu
Ядоса се. Какво искаш..? Все още ли не са те арестували..? - Chronostasis
Нещо ужасно..е напът да се случи..това казват моите вуду сили.. - Vudu
Въздиша. Сериозно ли ми се обади да ми говориш глупости..? Опитвам се да се отпусна от случилото се..Чисаки ми беше като брат все пак..трудно ми е да повярвам, че всичко свърши. Но..вече най - накрая съм свободен. - Chronostasis
Отиди..на балкона...и погледни..в посока...североизток от сградата на мафията.. - Vudu
Хъх..Вуду не е човек, който да се шегува..макар и да говори глупости..това капан ли е? Видя как другите се забавляваха. Няма смисъл да ги притеснявам в момента..сам ще се заема с това. Запъти се към балкона. - Chronostasis
През цялото време стоеше до него, отпивайки тихичко от питието си. Макар и да беше срината емоционално, тя дочу разговора на Chrono и на лицето ѝ се изписа изненада. Реши да го последва, като двамата отидоха на балкона. - Ребека

Тъй като останалите fault-наха поради големите залози, останаха само надъхата Скарлет и самоуверената Лана.
Лана: Вече разбрах твоята игра, красиво момиче. Ще ти оставя тази ръка, но се приготви да се размажа след това, защото моята интуиция никога не бърка. Като се разкриха първите картни на масата, Лана реши да се откаже от ръката си. Ще ти отстъпя тази, но по-добре си мери приказките момиченце, че да не се опариш ^^ Двамата мъже, които напуснаха масата преди малко настръхната отстрах и си казаха помежду им: "Спукана им е работата".
Nick: Стана от масата, готов да удари Леорио с един прав. Така ли ве, дедко! Я да те видим тогава! Охраната веднага го спря и му направи залежека, че ще го изгонят ако се повтори. След тази игра ще те чакам отвън и не смей да бягаш страхливецо!
Лана: Докато беше замислена в играта, тя усети, че тук предстои нещо голямо да се случи. Погледна към балкона. Струва ли ми се или?? Глупости, моята интуиция никога не бърка. Лана има свръхчовешка интуиция, с която беше станала професионалист на всички харазртни игри. Но тя сякаш не се интересуваше от парите и никой не знаеше дали не играе за тръпката или за нещо друго.

Залагайте, залагайте ! Хахаха, ето това обичам да гледам ! - Киригая
Усещам как скоро може да стане нещо.. - Акира
Да не ти пука, ако нещата излязат извън контрол ще ги изнеса лично и..Извади мегафон от бара ПАРИТЕ ОСТАВАТ ЗА МЕН ! Намали децибелите Повтарям, маменето ви е позволено стига да не ви хванат. Ако бъдете хванати, всичките ви пари остават за казиното, а вие с тръгвате с празни ръце - Киригая
Това не е ли малко прекалено ? - Акира
Това кара хората да играят в това казино, мисълта, че в моя бизнес има повече пари от колкото можеш да си представиш Киригая държеше титлата за най-богатия човек в света - Киригая

Изсмя се като злодей. Муахахахахахаха! Какво стана, а?! Вече бледнееш пред моите умения, нали..? Нали?!? - Скарлет
Той също стана вече готов на бой. Още сега излизам и ще те направя на пух и прах, чуваш ли ме?! Някой да ме хване, че иначе ще му строша лицето! - Леорио
Държеше Леорио. Ей ей, човече..! Тези наистина са сериозни и биха се раздали на макс! Смееше се. Явно настроението му се беше върнало. - Тай

Щом излезе на балкона, погледна в посоката, казана му от Vudu. Той видя каквото видя и Hawks, като се учуди първоначално кои бяха тези хора. Какво..? Ей, Вуду! Все още беше на телефона. Какво се случва..?! - Chronostasis
Без отговор. - Вуду
Стоеше до него. Хари, нали..? - Ребека
Погледна към нея, очевидно ядосано. Малко хора го наричаха по име, а това му привлече вниманието. - Chronostasis
Ако има нещо нередно, ще помогна.. - Ребека
Тъй като Ребека беше доста известен пират, той веднага я позна и просто ѝ кимна. Погледна обаче в същата посока, но вече като погледна и 4-мата бяха изчезнали. Кога успяха..?! Тш..! Затвори на Вуду. Може и да съм предател, но..! Стисна юмрук. Трябва да се върна преди да е станало нещо..ако Вуду е прав..! Затича се право към изхода. Скарлет..Погледна към нея преди да излезе сякаш се колебаеше, но излезе на спринт от сградата. - Chronostasis

Забеляза колко бързо излезе Кроно от стаята Хмм? Имам лошо предчувствие.. - Акира
Започна да прави мазаж на Тай по раменете като нарочно го правеше с болка Давай машина, вярвам в теб. Вземи им парите ! - Киригая
Забеляза погледа на Акисе. Признал го е, че има усещане за лошите неща - Сахир

Лана: Хъх?! Само започваме! Ей момчета карайте я по-спокойно, ако обичате. Погледна към дилъра. Нова игра!
Нов гейм започна, но напрежението между Nick и Леорио само се усилваше.
Nick: Седни си на шибания арогантен задник и играй ве! Нямам намерение да те размажа сега, а след мъничко. Стоеше с кръстосани ръце и говореше пълни детинщини, но пък звучеше много уверен в себе си. Първо искам да се размажа на покер, а след това лицето ти, разбираш ли?!
Annie: Хаха, къде попаднах?

Играта продължаваше, като напрежението между Ник и Леорио и Скарлет и Лана нарастваше все повече и повече. Въпреки всичко, всеки един от тях се забавляваше по свой си начин. Това накара Тай да се зарадва.
Тялото му се тръскаше. Но кааааак, йооо? Дори не знам правилата! >.< Смееше се. Но дори и да не ги знам, всички тук правите преживяването адски забавно! Хорааа..Усмихна се широко. Благодаря ви. Мисля, че вече си оправих настроението..толкова съм щастлив, че всичко прик- - Тай
Изведнъж се чу едно голямо БУМ от посоката на сградата на мафията.
лю..чи...? Какво беше това..? - Тай
Хората, които бяха на балкона вече можеха да видят синият пожар, идващ от сградата. Тай също веднага се втурна към балкона. Пожар..! И сини пламъци...? Чакай, не може да бъде..? Това Сиел ли е..?! Но всички останали са още в сградата!! - Тай
...! Веднага се сети, че баща ѝ също беше в сградата. Незабавно стана от мястото си. Погледна към останалите. На лицето ѝ за пръв път можеше да се види изписан неописуем ужас. А това за нея си беше пръв път. - Kyoko

Сахир, заедно с Акира и Киригая изтичаха до балкона Асара, мисля, че нещо се е случило.. - Сахир
Не думай Шерлок..Сиел не би го причинил това..! Сигурен съм обаче, че той ще е там някъде..! - Акира
Трябва да отидем да направим нещо - Киригая
Ти оставаш тук, аз и Сахир поемаме. Рафаел и Ароу също са там - Акира
Ама чакай, Асара ! Акира вече беше тръгнал Мамка му, не можеше ли аз да направя нещо..?! - Киригая
Спря Сахир Аз се заемам с това..Моя работа е да изолирам този град от опасност Погледна към Сахир Ти се върни при Сай и го извести за случващото се. Нищо, че той сигурно знае вече за това. Просто стой не давай и косъм да падне от главата му - Виджил
Щом ти го казваш..Тръгна към щаба на Сай, като забеляза зловещата усмивка на Киригая който го погледна за секунда. Въпреки, че не може да се самозалъгва, Сахир си продължи по задачата дадена му от Виджил. Сахир предположи, че Киригая е от онзи тип хора които приемат всичко като забавление. И представа си нямаше колко е прав Защо точно сега ми го казва, като опасността е на километри от Сай..? - Сахир
Отскочи след Акира - Виджил

(Акира, Виджил и др.)
Казиното на Киригая > > > Meeting Room(The Eight Precepts of Death)

Annie: Веднага стана, като чу врявата. С тай, веднага провери какво се случи. Сиел? Не в никакъв случай. Той не би направил нещо подобно! Не го вярвам! Но тези сини пламъци? Кой ли може да е?
Nick: Ей Леорио, или какъвто беше. С теб ще се разправям по-късно. Сега изглежда някой иска да ми развали забавата. Направи супер сериозно изражение. Никой не може да ми разваля забавлението.! Който и да си, ще си платиш!!
Mercury: Танцуваше, заедно с Historia и вече бяха на няколко чашки, но усетиха напрежението около тях. Хъх.? Нещо съмнително се случва!
Historia: По-дяволите точно сега ли? Хлъц*
Лана: Значи това съм усетила.. Трябваше да реагирам по-рано.

Хвана се за главата сякаш шестото му чувство се засили хипер много и усещаше, че нещо не е наред. Това беше доста странно, защото шестото му чувство се засилва толкова само и само когато някой член на семейството му е или в опасност, или е успял да го усети, че е наблизо без да го знае къде се намира. К-какво по дяволите...? Тш..нямам времето да чувствам вътрешна болка, йо..Поразклати леко глава, след което се обърна назад. Трябва да се намесим, йо..! - Тай
Бронята ѝ се появи. Нямаме време за губене. - Скарлет
Ядоса се и той. Мамицата му, тамън щях да забогатея! Но..сега в опасност може да са хиляди човешки животи с този пожар. Време е да последвам Хипократовата клетва, която съм положил и да помагам на хората! - Леорио
Баща ми...не смей да умираш... - Kyoko

Annie: Ty! Трябва да се намесим! Там са все още ранените ни другари. Господи, там е Зоро! Тя не знаеше, че Зоро се е вече събудил. Трябва да защитим Синтия и Рафаел, тъй като те са главните лекари! Запали стъпалата си в буйни пламъци и започна да се charge-ва по улиците, докато не стигна при другите.
Nick: Излезе извън казиното и погледна ядосано към Леорио. Ей бизнесмена. Да те видим дали си все още безполезен, както на онзи кораб! Bye bye!! Наелектризира цялото си тяло в лилави светкавици и започна да спринтира с огромна скорост към другите.
Historia реши да остане в казиното, тей като тя нямаше толкова добро mobility като другите, пък и защото беше пийнала повечко. Mercury не беше по-различен от нея, но пък той просто не можеше да остави "хлапетата" да се оправят сами. Той се вживява като по-голям братко на всеки по-малък от него, и се опитва да защити всички. Тръгна да бяга редом с Nick, тъй като и той беше бърз, като него.

(Annie, Ty, Nick, Леорио, Скарлет, Mercury )
Казиното на Киригая > > > Meeting Room(The Eight Precepts of Death)

Погледна притеснено към пламтящата сграда. Човече..все още има наши хора там..! Ако не направим нещо...не..не ми се и мисли за това... - Тай
Вече беше отпрашила по най - бързия начин. - Скарлет
Скарлет вече е тръгнала..? Огледа се наоколо. Бяха само той, Леорио и Kyoko наоколо. - Тай
Трябва да отидем, Тай! Нямаме време за губене! Аз не съм много бърз, но ти..! - Леорио
Хвана Тай за ръката преди да тръгне. Тай..Погледна загрижено към него. - Kyoko
Обърна се към нея, като видя тъгата в очите ѝ. Личеше си, че Куоко беше много притеснена, а тя самата не можеше да отиде там поради опасността. Моля те...все още си с дрехите на Mystogan..в теб виждам черти от него..помогни на баща ми. Той е вътре в момента. Моля те.. - Куоко
Погледна към ръката ѝ, след което и към нея. Тай знаеше, че Куоко беше най - важният човек за Mystogan, за това просто кимна и хвана Леорио за ръката, тръгвайки да бяга с него към балкона. - Тай
Е-ей ей ей ей, Тай! Кви ги вършиш?! Не мога да летя! - Леорио
Вярвай ми, йо! Скочи от балкона заедно с него на ледена платформа. Започна да се предвижва към целта с ледени платформи във въздуха, като Леорио го следааше. - Тай
Гледаше го от балкона, като се усмихваше, защото си спомняше за Mystogan когато гледаше Тай Сега разбирам защо беше важен за теб, Mystogan... - Kyoko

Лана: След като настана врялата, тя бързо се изниза на безопастно място - големия хотел, в който беше отседнала. Намираше се на няколко пресечки и Лана реши да се покрие там за известно време. За нея беше напълно излишно да влиза в чужда битка. Това е война, която не водя аз. Няма смисъл да рискувам живота си за подобно нещо.. Излезе на една от гиганските общи тераси да изпуши една цигара, заедно със съседите си. Те бяха седнали на една масичка и играха някаква странна игра с карти. Очевидно залагаха пари. Обърнаха се към Лана с въпроси, но тя не знаеше повече от тях за случващото се. Това, което видях бе сграда, горяща цялата в буйни сини пламъци. Интуицията ми казва да не се доближавам до това място, така че по-добре и вие не го правете. По дяволите изпуснах възможност да се запозная с нови влиятелни лица. Но чувствам, че се доближавам все повече и повече до целта си. На крачка съм от това да намеря човекът, който ще ми покаже истината. Някой, който да премахне това проклятие на клана ми. Някой, който да ми покаже решението, на което да посвета живота си. Готова съм за всичко!

Лана: Изкара си една цигара, но точно преди да я запали нейният усет се активира и ѝ говореше, че я наближава голяма опасност. Какво по-дяволите. Чак до тук ли са стигнали?! В един момент, усетът ѝ съобщи, че зад нея има непознат мъж, изглеждащ опасно. К-КАКВО?!!!!!!! Понече да се обърне назад и докато го правеше, Локви кръв се изсипаха около нея. Н-не може да бъде! Пред нея стоеше сравнително познат мъж с кърваво червена дълга коса. Чувала е за този човек. Наричаха го "Червеният самурай". Извършил е стотици убийства, а мотивите му така и не бяха разбрани. Лана за пръв път чу за него миналата година, в която беше напуснала родината си. Но легендата за него съществува още от преди 15 години. Говори се, че даже първоначалния цвят на косата му бил тъмен, но след толкова много убийства, тя попила достатъчно кръв, че се оцветила в червено. Оръжието на убийствата му било една единствена катана, с която боравил перфектно, сякаш я ползва от миналия век. Н-не мога да повярвам, че този човек стои точно пред мен.! Но какво иска от мен. Цялата беше вцепенена от ужас. Едвам успя да озърне поглед встрани и видя труповете на съседите си. Този мъж успа да направи мигновен замах, без дори никой от нас да забележи, че се намирал тук. Но как е възможно това? Изглежда катаната му е минала и през четеримата ни. Замахнал е хоризонтално, тъй като телата на другите бяха разполовени. Само аз съм невредима, тъй като замахът му е минал през мен, зареди проклятието на клана ми. Какво да правя? Докато се напрягаше в опит да измисли план за спасение, самураят проговори:



Червеният Самурай: Говореше със супер спокойния тон. Пределно ясно му беше, че той командва тук. Iburi ... Kana...

Лана: К-какво?!!! Защо този човек знае истинското ми име?!! Беше парализирана от шок, но се опита да се стегне. Все пак и тя е способен боец и има шанс да оцелее в битка срещу това чудовище. Точно така, истинското ми име Kana, а прокълнатият клан Iburi е моето семейство. Напуснах дома си с цел да спася именно семейството ми. Лана беше само псевдонима, с който се представях в Addron. Как е възможно този човек да знае за това..?! Следял ли ме е?! Трябва да разбера!

Червеният Самурай: Камъкът на Viernes..., дай ми го...! Протегна ръка към Кана, сякаш очаква да получи нещо.

Лана: Той знае дори и за това?! Червеният Самурай..., кой въобще е той?? Боя се, че не мога да го направя. Тялото ми се крепи цяло, благодарение на него.

Червеният Самурай: Взираше се право към медальона на Кана, който светеше ярко в оранжево (точно като обеците на Yukimi). Той бе направен именно от камъка на Viernes и притежаваше спецефична функцията - да задържа енергията наоколо в една точка. С една дума - стабилизиратор. Знам за това... За това ми предай медальона и няма да се налага аз да те убивам.

Лана: Цялата изтръпна като чу тези думи. Ясно си личеше, че този човек и грам не се шегуваше. До преди секунда нямаше и прашинка от неговото присъствие, сякаш не съществуваше. А сега, цялото му присъстие се разпростираше около Кана и ѝ причиняваше психически щети. Как е възможно такава рязка промяна на присъствието му. Дори и невероятния ми усет не ми помогна особено да реагирам на време. Жива съм само единствено зареди проклятието... Успя да събере смелост и изкара своята катана от ножницата си...

Лана: Пое си дъх и преглътна дълбоко. Отказвам. Това беше крайното решение на Кана - тя нямаше да се предаде без бой. Изискваше се огромна смелост да се изправиш пред тази чудовищна енергия, която излъчваше този мистериозен човек. Кана вече беше приела загубата си, но не беше загубила надеждата си. Спасение за клана ми ще има... -мислеше си тя на висок глас. ...и няма да позволя никому да попречи на това!!! УМРИИ!!! Кана беше способна на специални замахове с катаната си, с които да запалва предмети. Коронния ѝ номер бе да запалва цигарите на компанията си с един мигновенен замах. Освен свръх усета, който има, друга нейна способност е умението да прави всичко, което докосне лесно запалимо. По този начин е способна да направи дори водата и въздуха запалими. Владееше много техники, с които да демонстрира пълния потенциал на това умение, но за съжаление този път тя не можа да го направи... Тя замахна със своята катана към самураят, а от замахът излязоха огнени изкри, които по-късно се преврънаха в цяло огнено торнадо...., но това продължи само за момент...

Излишно е да се казва как е свършила тази битка. Дори не можеше да се нарече битка. До сега никой не бе се изправял пред това червено чудовище и да е оцелял. Всъщност даже беше похвално за Кана, че е издържала и един миг. Повечето хора и толкова не успяват да доживеят. Само един миг бе нужно на самураят да намери начин да пробие през прокълнатото тяло на Кана и да я погуби, взимайки медальона ѝ. Но защо му беше толкова важен този медальон? Камъка на Viernes? Кой е въобще този човек? Това си оставя мистерия.

(The Red Samurai)
Казиното на Киригая(Addron) > > > ???

06.12.2024

(Akira, Kyoko)
Сградата на гилдията "Shadow Step" > > > Казиното на Киригая

Беше седнал вътре, като пиеше нещо. Беше късно, но точно тогава ставаха най-големите партита в казиното. Градът по принцип никога не спи, а тук още по-малко - Акира

Дойде малко след Акира, но не седна на бара, а започна да се оглежда наоколо. Information Gatherer. Ръкавиците ѝ задействаха чип вътре в тях, който сякаш сканира цялото казино все едно беше радар, който привлича личната информация към себе си. Тъй като ръкавиците ѝ представляваха мини-компютър, тя започна да получава информация за всеки, който се намираше в сградата стига да има каквато и да било лична информация в мрежата. В мозъка си, тя виждаше всичко това като списък и ако липсваше информация за някой, който е в сградата, щеше да бъде запълнено с ??? на негово място. - Куоко

Не след дълго, тя получи информация и за Акира. Акира беше седнал на бара, като беше във видимо странно за него състояние. Той си беше взел да пие, но в същото време не се наливаше. Бавничко, колкото да се отпусне. Беше запалил и цигара, което беше необичайно за него. Той принципно не пуши - Акира

Учуди се от това негово поведение, като реши да отиде до него. Асара..? Необичайно отчаян изглеждаш. Не очаквах да те намеря тук. Със сигурност това не е моята представа за "свеж въздух". - Куоко

Нито пък моята Дръпна си от цигарата като я загаси в пепелника и издиша дима Понякога обаче се налага малко да разпусне човек..Е ? Какво те води насам и по-точно при мен..? - Акира

Честно казахо, не търсех теб. Отметна си косата назад зад ушите с едната си ръка. Но се изненадах, че те намерих и дойдох до теб. Иначе...търся сестрата на Варис. Или по - точно улика, която би ми помогнала да намеря локацията ѝ. - Куоко

Разбирам, успех с намирането ѝ Доизпи си уискито което беше без лед. Извика бармана да му даде някакъв сок, като му плати с бакшиш. Явно и на него не му се пиеше, защото мрази да се налива и да пуши - Акира

Кимна. Ако ти потрябвам, излизам на терасата..и на мен ми трябва малко отдих..Излезе на терасата, като се подпря на парапета и огледа града от нея. - Куоко