Meeting Room

Не е, но действията на Тай могат да доведат повече беди от колкото хубави работи когато не мисли..Погледна към Тай Не можем винаги да спасяваме всички, сам видя колко много жертви понесохме докато не стигнем до Чисаки..Затова след като чуем какво ще се случва с Адрон от Сай, предлагам всички да си вземем една дълга почивка. Да не говорим, че имаме ранени - Акира

Ядоса му се. Какво означава, че не можем да спасим всички, йо..?! Не можем да оставяме другите да бъдат застрашени..! Това не е нещо, което някой добър човек би направил! - Тай

Annie: Съгласна съм за почивката, Акира. Мисля, че всички го заслужаваме. Обърна се отново към Сай. Какво имаш предвид? Нима не е човек?

Това което също би направил е да не създава допълнително проблеми когато решава други - Акира
Точно че е човек, или поне е бил..И е много, много опасен. Вероятно сте му усетили присъствието. Никой няма по-ужасяващи приъствие от неговото. Дори не е показал всичко Погледна към умрелите растения около мястото където беше Jester - Сай

Annie: Да със сигурност усетих огромното му присъстие.. Тогава ме побиха тръпки. Но, Сай, от къде знаеш за него?

Стисна юмрук. - Тай
Докосна го по рамото. Тай, успокой се...всичко ще е наред..казаха, че няма да го наранят.. - Синтия
Но..! - Тай
Успокой се, моля те.. - Синтия
Въздиша. Извинявай, Синтия...на теб също, Акира. Сай...какво щеше да обявяваш, йо..? - Тай

Не ми се извинявай, няма за какво. Разбирам действията ти напълно - Акира
След час, ви чакам в офиса ми. Сградата на S.O.S където се видяхте с Виджил първи ден - Сай

Дойде чак сега от казиното след като видя, че пожарът е поутихнал и няма никой наоколо. Изглеждаше много унила, като вече нямаше следа от това студено, не показващо никакви емоции лице, което тя обикновено има. Доближи се до Тай, като го потупа по рамото. Добра работа. - Kyoko
Дори не можеше да я погледне в очите от разочерование. Куоко...аз.. - Тай
Не се опитвай да слагаш цялата вина върху себе си. Няма да можеш да я понесеш. Баща ми ще е добре..Въпреки че казваше тези думи, тя наистина много се притесняваше, но нямаше какво да направи на този етап. Единствено ѝ остана надеждата - нещо, на което тя постоянно разчиташе в своите разследвания. Хайде, имаме работа да вършим, Тай. Да вървим заедно при Сай. Премина през много болка и тъга, Тай...не искам да изпитваш и моята.. - Куоко

Ние тръгваме, когато сте психически настоени сте добре дошли Тръгна заедно с отряда си като тръгнаха след него само с един прост жест - Сай

Annie: Погледна натъжено към Тай и Kyoko, но нямаше какво да направи. Доближи се до Тай. Хей Тай... да вървим...
Mercury: Успокои се, след като опасността мина. Пфу.. Цяло чудо е, че Nick не скочи в битка. Изглежда чудесата наистина се случват.

Кимна бавно след като погледна към Annie. Хвана я за ръка. Да...да вървим..по пътя..ще се успокоя..йо.. - Тай
Хвана Ери за ръка. В момента ѝ се късаше сърцето и това беше видимо. - Куоко
Човече..направо ще се пръсна от отвътре..съжалявам, че не мога да помогна..Ръцете му трепереха. Искаше да запали цигара, но някак си огънчето му трепереше твърде много заедно с ръката му. - Санджи
Още малко и щеше да се разплаче. Природата изпитва тъга...ще завали скоро.. - Синтия
Въздиша. Клекна до една сграда, като вкопчи поглед в земята така. - Скарлет
Както ги гледаше, падна на колене. Тя също не можеше да понася болката на другите, защото я приемаше и като своя. - Bonzie
Тш..Опитваше се да продължава да лекува Chrono без да показва емоции, защото не е присъщо на един лекар да се разсейва. Но и неговите ръце затрепереха. - Леорио
Не можеше дори да се движи. Беше стиснал юмрук. - Chrono
Тя също беше сред тях, като беше дошла малко след Куоко. След като видя тялото на мъжа си, тя просто приклекна до него и започна да рони горчиви сълзи върху него. - Ребека
Погледна назад, като видя колко много тъга и страдание имаше във всички останали. Явно...днес просто ни е отредено..да ни боли..макар и да спечелихме..Mystogan..Погледна нагоре. На звездите ли си, йо..? И не само ти..Заваля изневиделица порой. Стисна юмрук. Обещавам...да стана силен...Стисна ръката на Annie още по - силно. През ума му минаха адски много лоши сцени, които можеха да станат с всеки един от екипажа му. Един капитан..трябва да бъде способен..да поеме всички чувства на екипажа си..без дори да трепне! Обещавам..да се превърна в опора за всички тях..! - Тай

Дъждът сякаш беше се превърнал от порой в цял водопад само за няколко секунди. Истината беше, че дори не валеше чак толкова много, но всички бяха толкова унили, че им се струваше, че цял океан се стоварва върху тях. И въпреки това, никой не смееше да трепне. Всеки беше изгубил по нещо важно - човек. Най - голямата загуба, която някой може да изпита. Всеки се беше изправил срещу смъртта лице в лице. Някои победиха, но останаха с доживотна травма. Други пък загубиха в името на другите. Точно това караше Тай да изпитва неземна болка...което беше видимо при него най - много от всички в екипажа.

Historia: Тъкмно пристигна и в този момент почувства голяма вина. Вина, защото не беше в състояние да помогне, когато имаха нужда от нея. Може би ако тя се беше намесила когато беше време, тя нямаше сега да вижда тъжните лица на новите си другари. Всички я подминаваха с глави наведени надолу. В този момент болката, която тя изпита беше огромна. Никога няма да си простя, за това. Никога повече няма да мога да се нарека техен другар. Макар и да не беше виновна, че искаше да се забавлява в казиното, тя се обвиняваше, че се е отпуснала и свалила гарда. Пред очите ѝ се появи и Тай. Ако и той просто я подмине с глава надолу, това щеше да остане трайна рана в сърцето на Historia, тъй като Тай беше важен човек за нея. Тай...
Annie: Вървеше до Тай. Усещаше колко здраво Тай ѝ стиска ръката и го погледна натъжено. Тай... избрал си да носиш голяма тежест със себе си... По-едно време пред очите си видя Historia.

Всички от екипажа рано или късно достигнаха до Тай, ходейки зад него, само на няколко крачки разстояние. Всички от тях бяха унили хипер много и за съжаление подминаха Хистория. Тай обаче знаеше какво е човек да изпитва подобна болка като неговата. За това той не можеше да позволи на другите да страдат още повече. Надигна поглед към Хистория и се усмихна, макар и пресилено. Потупа я по рамото, като след това просто ѝ кимна. Това за него беше достатъчно и беше сигурен, че тя ще разбере какво той иска да ѝ каже, а именно да продължава напред въпреки всичко. За Тай беше важно да поеме цялата тази болка на останалите като своя, за да може да се развие. Беше сигурен, че Хистория е разбрала за това и искаше тя да направи същото колкото и трудно да е. - Тай

Historia: Historia се повлия много от стореното от Тай. Тя сякаш почувства голямата тежест върху Тай и другите и реши, че желае и тя да помогне и да удари едно рамо. Спря да мисли за 'голямата си вина' от преди малко и започна да мисли как да се реваншира на Тай и другите. Точно Тай беше човекът, който промени Historia. Това се случи в Beacon Arenа, когато тя загуби битка за пръв път през живота си и то от момче по-малко от нея. Никога не ще забрави този момент. Тогава бе момента, в която гиганското его на Historia просто се изпари. Престана да бъде толкова самовлюбена и да мисли само за себе си. Спомни си, че има брат, който тя обича с цялото си сърце. Осъзна, че си е създала приятелства, които не иска да загуби. Почувства, че е готова да направи всичко по силите си да предпази това, което има. Тай..., благодаря ти. Благодаря ти!! Благодаря ти... за всичко до сега!! Прегърна го. Но Historia не беше доволна от настоящето. Не беше доволна от сегашна себе си. Тя силно желаеше да стане още по-силна, за да може да предпази всичко, което има. Heaven Arena - най-голямата арена в света, където се бият най-силните warrior-и от целия свят. Нечувана гордост е да бъдеш поканен там, а Historia беше. Но що за гордост ще е ако не може дори да защити
брат си и приятелите си. Беше силно решена да отиде и да покаже, че гордостта, която изпитва е оправдана. Без его, без егоизъм, тя искаше просто сила, за да защитава...

Meeting Room(The Eight Precepts of Death) > > > S.O.S Headquarters(Addron)