Re: Пристанището

by **-bAzikA-** Вто Апр 07, 2020 12:12 pm

Yukimi: Приключи с първата купа и вече беше преяла. Нямаше как да изяде още една, камоли още две. Въпреки това започна втория рамен. Мисля, че ще преям...

by BGDodpul Вто Апр 07, 2020 12:14 pm

Почти беше свършил с яденето, като я погледна. Хъъъх? Виж се каква си хилава. Трябва да ядеш повече! - Зоро

by **-bAzikA-** Вто Апр 07, 2020 12:26 pm

Yukimi: Хилава? Не се смятам за хилава.. :( Нацупи се. Това беше малко грубичко, но ще го преглътна. Така да бъде! Започна да яде втората купа светкачино бързо, все едно се състезава с Зоро.

by BGDodpul Вто Апр 07, 2020 12:31 pm

И той започна да яде бързо. Това е правилният начин! Засмя се. - Зоро

by **-bAzikA-** Сря Апр 15, 2020 6:37 pm

Yukimi: След минутка, тъпчене, тя приключи и с третата си купа. Пфф, п-преядох.. Н-н е съм очаквала, че ще мина лимита си днес... Беше ѝ леко лошо, но успя да се усмихне. Всеки ден е пълен с изненади, не е ли? ^^ След това пак и се догади.

by BGDodpul Сря Апр 15, 2020 8:23 pm

Беше сит, като я погледна объркано. Да, напълно. Не съм виждал слабичък човек като теб да яде за двама такива като мен. - Зоро

by **-bAzikA-** Сря Апр 15, 2020 10:09 pm

Yukimi: Хехе, може би ако не беше ти, това нямаше да се случи ^^ . Докато се забавляваше с Зоро, изведнъж обеците ѝ светнаха още по-ярко в оранжево. По принцип обеците на Yukimi се открояват доста, привличайки погледите на приятелите ѝ, включително и Зоро. Но в този момент те блестяха както никога до сега в оранжев нюанс. Първоначално Yukimi не забеляза, тъй като са ѝ на ушите, но на Зоро му направи голямо впечатление.

by BGDodpul Сря Апр 15, 2020 10:13 pm

Погледна към блестящите ѝ обеци, като направо се учуди от това колко ярко светнаха. Помисли си първоначално, че беше от светлината на тъкмо изгряващото слънце или се дължеше на светлината, минаваща през пердетата на ресторанта, в който се намираха. Е-ей, обеците ти светнаха. Това нормално ли е? Все едно работят на ток. Засмя се леко. Отиват ти. - Зоро

by **-bAzikA-** Сря Апр 15, 2020 10:31 pm

Yukimi: Хъх?! Ъм, благодаря ти! Почакай, да не би...? Отне ѝ момент да разбере какво се случва, тъй като първо си помисли, че Зоро просто ѝ прави комплимент за ярките обеци, но след това се осъзна, че те светят повече от обикновено. Това, което си мисля ли е?
Изведнъж над ресторанта мина голям въздушен кораб, който създаде лек вятър към земята. Всеки забеляза кораба, но не беше нещо рядко срещано за място като Addron. Навярно Yukimi можеше да използва такъв кораб, за да се предвижи по-бързо до Morugaya Jungle, но нямаше никакъв шанс да ѝ стигнат парите, дори и с помощта на Зоро.
Yukimi: Леко се стресна. Изправи се и погледна отражението си в едно стъкло. ...

{ не чети този спойлер, докато не ти бъде даден знак. }

Спойлер:

by BGDodpul Сря Апр 15, 2020 10:33 pm

Какво по..?! Ама че е огромен! Първо си помисли, че това е подобен кораб от онези, с които дойдоха в Адрон първия път. Бързо застана до Yukimi. За първи път виждам толкова голям..! Сигурно за този град е ежедневие. - Зоро

by **-bAzikA-** Чет Апр 16, 2020 12:31 am

Корабът, който за секунди мина над ресторанта наистина беше подобен на този, с който Зоро и приятелите му дойдоха в Addron. За това той не се учуди особено от самият кораб, тъй като бяха естествени за това място.
Yukimi: Минаха десетина секунди, в който тя не каза нищо. Продължаваше да си гледа отражението, докато в един момент се обърна към Зоро и му хвана ръката. Зоро, да вървим! Платихме нали? Хайде товага да не губим време и по-бързо да тръгваме към Morugaya Jungle! Имам много лошо предчувствие за това. Напираше Зоро да тръгват към пристанището.
Големият въздушен кораб премина и остана в далечината. Обеците на Yukimi все още светеха ярко в оранжево.

{ не чети този спойлер, докато не ти бъде даден знак. }

Спойлер:

by BGDodpul Чет Апр 16, 2020 12:34 am

Усети притеснението ѝ, за това веднага тръгна заедно с нея. Слушам! - Зоро

by **-bAzikA-** Чет Апр 16, 2020 12:53 am

Yukimi: Стигната до пристанището, но все още имаше 15 минути преди най-ранния кораб да отплава. Не, няма време. Не мога да чакам още. Трябва колкото се може по-бързо да стигна до семейстото си. Не искам да го повярвам, но има възможност и да е така: някой е взел камъка на една от сестрите ми. Погледна към небето. Този кораб, отпреди малко? Вероятно е бил там. Трябва да проверя. Видя отражението си в една голяма стъклена сграда. Загледа се внимателно в обеците и след секунди осъзна, че съмненията ѝ се оказаха правилни. Обеците ѝ започваха с голямо темпо да светят все по-слабо и слабо. Значи наистина са е движел бързо - камъка. Това потвърждава съмненията ми, че е бил на онзи кораб. Това е необичайно. Никоя от сестрите ми не би се возила в подобен въздушен кораб. А и ако беше някоя от тях, щеше да спре при мен. Стисна юмрук. Как може да съм толкова глупава. Още с пристигането ми в Addron, забелязах, че обеците ми светеха по-ярко. Защо не потърсих сестра си, когато имах свободно време? Кой знае, какво се е случило с нея.

{ Прочети другите два спойлера и след това този }

Спойлер:

by BGDodpul Чет Апр 16, 2020 1:03 am

Все още се притесняваше за Yukimi тъй като усещаше колебанието ѝ. Не му беше приятно тя да не се чувства добре, за това реши да разбере какво всъщност я ковеше отвътре. Хей, Yukimi, кажи какво не е наред..какво общо има сестра ти с това? - Зоро

by **-bAzikA-** Чет Апр 16, 2020 1:12 am

Yukimi: Не му пускаше ръката. Зоро, чувал ли си за Viernes и неговия камък? Няма да стане тази. Ще трябва да тръгваме още сега. След като му зададе този въпрос, отново рязко тръгна да тича, този път право към водата, като скочи в нея. Но вместо да цопне, тя започна да ходи по водата. Тъй като държеше ръката на Зоро, той също я последва и стъпи върху океана. Сякаш водата под тях беше твърда (не беше заледена, а сякаш супер плътна.) Всъщност преди това... Погледна напълно сериозно към изненадания Зоро. ...Зоро последен шанс. Искам да ми кажеш съвсем сериозно, сигурен ли си, че искаш да дойдеш с мен. Изглежда ще бъде доста по-опасно отколкото си мислех. Навярно ще се натъкнем не само на чудовищата от джунглата, ами и на убийци. Точно така, професионални убийци и бойци. Кой знае колко силен трябва да е този човек или да са тези хора, за да победи/победят която и да е от сестрите ми. Сестрите ми са силни. По-добре да не крия истината от Зоро. Това може да бъде последното ни приключение...

by BGDodpul Чет Апр 16, 2020 1:17 am

Viernes? И идея си нямам какво е това, този или каквото и да б- ХЕЙ ХЕЙ ХЕЙ ХЕЙ, НЕ СЕ НАВИХ ДА ПЛУВАМ! Веднага като скочиха във водата, той се изненада, че не потъна заедно с нея. Хъх? Ама ти как..?! Погледна към нея, като реши да остави въпросите си за после след като видя сериозното ѝ изражение. Зоро още в началото знаеше, че може да тръгне по много по - опасен път, от колкото си е мислел, но ще се чувства още по - гузно ако остави Yukimi сама да върви по такъв опасен път. За това, той реши да остане с нея дори и това да значеше, че има възможност и двамата да не се останат сред живите. Може и да не съм ти казвал, но преди бях ловец на глави, за да си изхранвам прехраната. Способен съм да убивам хора без да се замислям, за това ако се изправим срещу убийци, ще знам точно какво им е в главата. Така че..Погледна я серизоно. С теб съм! Няма как да стана най - добрият мечоносец в света ако бягам от по - силните от мен! - Зоро

by **-bAzikA-** Чет Апр 16, 2020 1:20 am

Yukimi: Веднага след като Зоро се доизказа, тя го прегърна. Б-благодаря ти, Зоро. Мисля, че предстои нещо ужасно и не знам дали ще мога да се справя сама. Сякаш щеше да пусне сълза. Кой знае какво лошо предчувствие има. Сякаш бе напът да изгуби всичко. Благодаря ти, че само ти единствено остана до мен, дори и да не си длъжен...

by BGDodpul Чет Апр 16, 2020 1:31 am

Yukimi..Прегърна я толкова силно колкото и тя него. Дори и да не споделяше нейната болка в момента, той проявяваше съчувствие най - много от всеки един от останалите заради изминалото му време заедно с Yukimi. Все пак, в нея той виждаше собственият си rival може би леко заради външния ѝ вид, но и заради тази връзка, която изпитваше с нея като training партньор. А именно това му напомняе за нея. Разбира се, че ще остана...докато съм с теб, няма да позволя нищо лошо да ти се случи..обещавам.. - Зоро

by **-bAzikA-** Чет Апр 16, 2020 1:47 am

Yukimi: След прегръдката, тя го погледна в очите. Продължаваше да има сериозно изражение. Вече знаеш за проклятието на клана ми. Точно така нашите тела са просто струя вятър. Ако ни духне дори и на най-лекия полъй, тялото ни ще се разпадне на много части и ще загинем. Възможно е да се имунизираш от това проклятие, ако тренираш тялото си и душевната си енергия, но малцина са тези, които успяват и най-често са хората от главния клон на клана Iburi. Аз и четирите ми сестри не сме от този клон и не сме способно на това. Единствено братовчед ми Tenzo е способен на издържи на ветровете собственоръчно. Ние ,"Iburi сестрие" сме длъжни да носим парче от камъка на Viernes. Посочи обеците си. Виждаш ли този оранжев камък, който преди малко светеше ярко? Точно това е той - фрагмент от камъка Viernes. Той е способен да задържи телата ни здрави. Без него сме загубени... Преди малко обеците ми заблестяха ярко в оранжево, нали? Това означава, че друг фрагмент от този камък е бил за кратко наблизо. Погледна в далечината към небето. Това със сигурност е бил онзи кораб. Няма как сестра ми да е била там. Именно за това се мисля, че някой е отраднал камъка ѝ, което означава, че тялото ѝ е нестабилно и може да загине. Погледна натъжено надолу. Не искам да си го помислям. но вероятно вече се е случило... Не знам на коя от сестрите ми е този фрагмент, но докато не го взема обратно, няма да разбера. Възможно е този човек или тези хора да е/са и след другите ми сестри. За това трябва да ги предпазя! Хвана ръката на Зоро и тръгна да бяха по океана. След малко щеше да види кораб в далечината. Това бе голям късмет, защото тя нямаше да издържи да 'избяга' целия океан, тъй като за това се изискваше много повече енергия от нормално бягане.

by BGDodpul Чет Апр 16, 2020 1:51 am

Бягаше плътно зад нея. След тези нейни думи той знаеше причината за нейното безпокойство и щеше да направи всичко по силите си тя да не се чувства разколебана вътрешно. Дори да си помисля, че нещо подобно би могло да се случи...добре, така да бъде! Но знаеш ли къде се намират останалите..?! Ако не знаем къде са, не можем да ги защитим! - Зоро

by **-bAzikA-** Чет Апр 16, 2020 1:57 am

Yukimi: Не знам с точност, но отделните фрагмени от камъка на Viernes се превличат. Те ще ни покажат пътя към сестрите ми..., или към враговете ми в най-лошия случай. Започна да се задъхва след десетки минути бягане по окена, когато в далечината видя кораб. Може би ще трябва да се качим, Зоро. Няма да издържа още дълго. Това означава, че ще трябва да превземем кораба, в случай, че не пътуват към мястото, на което искам. Водата под краката им, започваше да става по-малко твърда и те започваха да плискат малко вода.

by BGDodpul Чет Апр 16, 2020 2:02 am

Кимна. Слушам..! Честно казано се надявам да имаме късмет с посоката, към която пътува кораба, но ако се наложи, ще поема контрол без да всявам паника! - Зоро

by **-bAzikA-** Вто Апр 28, 2020 2:16 pm

Малко преди умението на Yukimi да отслабне и двамата с Зоро да цопнат във водата, те достигнаха до кораба и с един голям скок се качина на палубата. Всички от екипажа като погледнаха към тези двамата много се изпилиха.

(Зоро & Yukimi)
Пристанището(Addron) > > > Палубата на кораба 'Асенчо'

by BGDodpul Вто Апр 28, 2020 2:40 pm

| 05/12/2024 |

(Около 10:45 сутринта.)

S.O.S Headquarters(Addron) > > > Пристанището(Addron)

(Тай, Annie, Nick, Леорио, Санджи, Mercury, Скарлет, Shun, Kyoko, Киригая)

Fairy Tail Happy Theme Ost

Екипажът се беше запътил към пристанището, готов да тръгне отново на приключение след тежките мрачни дни, които го бяха сполетяли. Тай с бодра стъпка се затича на пристанището, където работата все още беше захванала всички на кея. Смееше се като малко дете, като вече напълно си беше върнал усмивката, която беше изгубил. Време беше за едно ново начало за всички пирати. Малко преди да пристигнат, той беше говорил с Леорио и Ник след като излезна от сградата и ги беше навил да дойдат на приключение с него, а Annie беше говорила с Куоко и я беше убедила да се присъедини към тяхното пътуване и да се разведри малко от лошите мисли. Mercury също беше с тях колкото да наглежда палавия Ник.

Както се казва, след тежка буря винаги има Слънце. Така, сутринта на 3 декември беше приветствана с топло изгряващо слънце, което разтапяше малко от навалялия сняг в града, който беше в малки количества. Край пристанището имаше чайки, които Синтия гонеше и им се радваше. Shun се беше сменил с Vitale, който се разхождаше насам-натам и четеше от своите поеми на всички край него, а те веднага грабваха вниманието на всички наоколо. Беше си събрал голяма групичка от хора, които го слушаха и следваха. Санджи си говореше настрани с Bonnie, която придържаше малката Ери за ръка и се сбогуваше с нея, защото тя щеше да остане в града да се грижи за Ери. Леорио отново се караше с Ник, а Kyoko стоеше клекнала до кея и гледаше към морето като малко замислено дете. С едната си ръка тя си отметна един кичур коса зад ушите и се загледа към Слънцето замечтано. Скарлет беше в цветарския магазин близо до пристанището и си купуваше цветя, защото тя още от малка ги обожава. А Тай се обърна и видя как всички от екипажа му се радват неземно много, с което и той се усмихна широко.

Нов ден, ново начало! - Тай

by **-bAzikA-** Вто Апр 28, 2020 3:12 pm

Annie: Изчака Скарлет да излезе от цветарския магазин, за да и подари една червена роза. Заповядай, хаха ^^ . Бях тук преди теб :P .
Nick: Пак се караше за нещо с Леорио. И кво аре разказвай. Къде беше през това време. Не бях те виждал от както заспа на кораба на авера ми и след това от никъде се появи в гилдията. Майче се опитваше да бъде по-мил от обикновенно... ама май изобщо не му се получи: Пак ли си дирил парите, ве пропаднал бизнесмен такъв. Обзалагам се, че само това ти се върти в ума. Пари, пари, пари... Сигурно си скучал на някоя работа или си учил там нещо за лекар, докато аз съм спасявам света тука пфф.. Или пък.. Погледна право в очите на Леорио. Не можеше да се разбере дали е сериозен или не. ти е омразнало от работа и си станал крадец. ИЛИ ПО-СКОРО ПИРАТ??! За това ли се съгласи да дойдеш тук? За да плячкосваш? Избрал си начи по-лесния път значи! Ах ти! Но няма страшно аз ще те държа под око, хехе! Започва да си представя някви неща за Леорио, колкото да го дразни. Май трябва да положи повече усилия, ако наистина иска да стане по-добър и мил.
Mercury: Стоеше до Тай и се радваше на новото начало..., докато врялата от спора на Nick и Леорио не му наруши момента. Оф пак ли тез ли.. Тоз Nick не спря да закача с другите. Трябва да го сритам следващият път по-силно. Както и да е.. Обърна се към Тай. Е, къде е кораба на приятеля ти, за който ми говореше? Сигурно е невероятен, ако съдя, че е твой приятел. Усмихна се. Личеше си, че от всички "хЛапЕтА" тук, той най-много имаше доверие на Тай.

by Sponsored content