Пристанището

Райт: Тай не! Райт също не успя да го спре Макма му, нещата ескалираха Той си покри устата щом Тай пламна. Кьоко, имаме поблем. Създадохме повече шум от колкото трябваше. Тай от друга вселена изяде кристал, който му даде огнени сили. Погледна към него Нещата ще загрубеят Райт отскочи, като се приземи на касата и награби дядото, като опря байонета си в гърлото му Подвижен гроб, кой по дяволите извика!?

Дядото: Aaaх моля ви се, убийте ме безполезнено! Дядкото вече беше приел смъртта си, но ако не друго поне не искаше да страда. Извиках собственика на веригата магазини, моля ви простете ми. Дори и да не бях му звъннал, той пак щеше да дойде. Той вижда всичко и отвън. Знае всичко и още повече. Разполага с всичко, но търси още. Така са всички милиардери в Атлас. Такава е хранителната верига тука. Дали го бях извикал или не, няма значение. Дали ме убиете или не нищо няма да се промени. Моля ви пощадете ме или поне ми позволите да изпия обезболяващите си първо. Отказвам да умра трезвен!

- Няма нужда да се стига до там.


Чу се гласа на младо момче от говорителите в магазина. Веднага след това се чу странен charge звук в единия край на стаята. Когато пиратите се обърнат натам щяха да видят малка стъклена кабинка, в която би се побрала един човек. Тя бързо се изпълни с лилава гас, която изглеждаше все едно всеки момент ще експлодира. Наместо това обаче тя се сгъсти и образува форма на човек. Кабинката се отвори заедно с част от тези изпарения и оттам излезна този, който по-рано се обади. Направи уверена крачка напред и застреля пиратите със своя проницателен и опасно любопитен поглед. Преди да каже каквото и да е, той извади една малка отвара, на която пишеше "teleportation antibiotic" и я шотна набързо. След това премахна превръзката на лявото си око, за да може и с него да огледа гостите си.

Дядото: Господарю, нямаше нужда да махате превръзката си. Опасно е!

Веднага щом отвори лявото си око, то света в ярко червено придавайки мистериозно зловеща аура около себе си. Втренче се в Тай и Райт, като те усещаха, че момчето не просто гледа към тях, а директно през тях, сякаш виждаше миналото и бъдещето им и всичко за тях.

- Интересна визия.
Каза момчето със спокоен тон. Той беше първия, който не нарича дрехите им костюми или косплей, сякаш знаеше нещо повече от другите. Специално се загледа в Тай, който до сега гореше зареди кристала. Момчето се усмихна чаровно и рязко сякаш премахна цялата зловеща аура около себе си, но следните думи веднага развалиха това първо впечатление и допълнително creep out-наха пиратите.

- Имам предложение за теб, Тай.
Момчето говореше бавно и спокойно с перфектна дикция без никакви заеквания. Не беше ясно дали наистина познава Тай, но със сигурност знаеше името му. Имаше перфектна стойка, правеше равномерни крачки. Цялото му поведение беше някак си... изчислено. Държеше се все едно целия свят му е в ръцете, като истинския победител. Правеше постоянен очен контакт без да тръпне дори за секунда. Никакви излишни действия. Не се разсейваше. Усмихваше се развълнувано, но и сдържано в същото време. Всякакви малки детайли около поведението му се стакваха и оформяха това съвършено и сякаш компютърно изчеслено поведение и присъствие. Това момче е шефа на веригата магазини. Макар и малък, когато видяха момчето, Тай и Райт веднага добихва представа какво представлява човек от висшата класа в Атлас.

Момчето:

Кьоко: Чу се как въздиша в предавателя. Дори няма и да питам..както и да е. Запазете спокойствие и се опитайте да не привличате допълнителни погледи.
Тай: Паникьоса се щом видя Райт да посяга на дядото. Ей, ей..! Пусни го Райт, той не е виновен! В следващия миг обаче, Тай погледна с изненада към стъклената кабинка, като видимо в нея буквално се образува човек. Това засили неговия интерес, а след като видя и момчето, което излезе от нея му стана още по - интересно. Уау...! Уникален трик, брато! А, тези дрехи..? Хаха, твоите са много по - добри! Изглежда разбираш от стил! Отиде до него и се усмихна, като му подаде ръка. Аз също имам предложение за теб! Изглеждаш като някой специален! Искаш ли да се присъединиш към моят екипаж?

Бякурен: За щастие, Бякурен също носеше каска, така че не се притесняваше толкова от очите върху себе си, или от камерите, които забеляза че също биват насочвани към нея. Разбира се, тя спазваше всички закони, които тя познаваше, макар и от нейния свят. Тя не се опитваше да се крие или слее с тълпата, все пак, нейния мотор беше горе-долу алтернативата на Harley-Davidson в Beacon - с две думи, готина мацка с готин мотор. Евентуално можеше да мине за човек който очевидно има пари, но достатъчно екстравагантен че да се разхожда по улиците така. Тя продължи да обръща внимание на случващото се около нея, въпреки че се беше фокусирала върху пътя пред себе си. Както казах... съжалявам за по-рано, ще ти се реванширам. Този път даже не с шоколад. Благодаря за предупрежденията, ще го имам предвид. Тя метна око на огледалата, да разбере дали въпросната "откачалка" беше във видимост. В следващия момент обаче, та усети енергията на Тай как прелива. По дяволите, Тай...!

Райт: Не го доближавай Тай, този не ми изглежда като някой, на който можеш да му имаш доверие. Ей ти! Кажи ми за глупавото предложение преди да съм му изтръгнал гракляна и да полудея след това! С всяка втора дума, той се изнервяше още повече и я накъртваше, като с това и подмяташе стареца наляво-надясно, а острието му беше на сантиметри от гърлото му. Райт предположи, че сигурно няма да го интересува дали дядката ще умре или не, но беше сигурен, че ако се стигне до там, Джак Изкормвача ще поеме контрола над него и може нещата да загрубеят Говори!

Момчето: Усмихна се на Райт, след като чу думите му, но не му отговори. Вместо това с интерес той продължи разговора си с Тай. Изглежда наистина не му пукаше дали някакъв обикновен работник е в смъртна опасност, но ако Райт се опита да го убие ще последва следващия ми коментар. Джак обаче не знаеше за това и изборът дали да се опита си беше негов. Със същия високомерен, но и възпитано елегантен тон, момчето отговори на Тай. Екипаж, значи? Каниш човек като мен да се кача на борда при дузина потни и мръсни пирати? Хахаха..! Засмя се видимо искрено. Колко интересен човек си ти, Тай. Изглежда дори шегите ти са on fire. Обаче ако сериозен относно това... Задържа усмивката си и очен контакт с пирата, но наведе зловещо глава надолу. Беше намислил нещо. За всичко на този свят си има цена. Истината е, че ако наистина се присъединя в екипажа ти, то навярно ще станете веднага най-богатите пирати на света. Ще получите стотици бойни кораби с последна технология оръжия и инструменти за откриване на съкровищата из целия свят. Но какво ще получа аз в замяна? Ето тук вече разговорът ни става интересен, не мислиш ли, Тай? Това е красивото изкуство да правиш сделки. Може да съм едва на 12 години, но съм включил хиляди договори всичките благоприятни за мен. Отлично знам на какво е способна една добра сделка и точно зареди това съм развълнуван да проведем този разговор, Тай, но тук не е мястото. Какво ще кажеш да дойдеш в офиса ми?

Бякурен продължаваше да събира погледите на околните, но не това беше проблема. Хората просто не бяха свикнали на толкова екстравагантно поведение в Атлас. Тук всички си брояха парите и се чудеха как да ги направят повече, без излишни разходи. Всеки беше greedy до върха ушите си. Това, което Бякурен както и двата пирата трябва да ги притеснява е, че се намират в най-затворената държава без да притежават гражданство. Тоест спипат ли ги - мъртви са, а навсякъде из улиците в Атлас бяха инсталирани подвижни камери, които разпонават всяко лице от списъка с граждани. Бякурен не беше в този списък и скоро щеше да разбере какви са последиците от това.

Тай: В мига, в който чу какво ще получи екипажът му ако момчето се присъедини към него, Тай влезе в един дълъг процес на размисъл, който отне точно 10 секунди, при което той му се усмихна широко и отказа офертата му. Не, благодаря! Не харесвам офиси и такива неща..първо, дузина е прекалено много! За сега сме само аз и Райт ето там. Посочи Райт, като му каза да пусне стареца. Второ..питаш какво ще получиш в замяна? Е, какво по - добро от честта да стоиш рамо до рамо с бъдещият крал на пиратите?! Но...не ми харесва идеята да станем толкова силни наготово, йо...не ме интересуват съкровищата! Интересуват ме моментите на изпитание и приключенията, които ще изживея, за да стигна до тях, йо! Засмя се. Така че...ако искаш да преговаряш с мен...единственото условие, което имам към теб е да си готов да се впуснеш в свят, пълен с приключения!

Бякурен нямаше как да види мотористката, която я следеше, поне не и със зрението си. Тя сякаш буквално пътуваше в различно измерение, толкова добра бе нейното прикритие. Mania обаче я виждаше перфектно и много се ядосваше когато тя се доближаваше до нея.
Mania: Остави това, сляпа ли си...?! Пое контрола над тялото на Бякурен и направи The Akira Slide , само че моторът щеше да продължи да се движи в тази позиция за около още 3 секунди, тъй като тя облада и него и пое контролът над превозното средство. Ей, ти...спри да ни следиш! Ако ни доближиш..ще изям главата ти! Изричайки тези думи, тя върна контрола на Бякурен отново и обърна мотора в предишната му позиция, позволявайки ѝ да си кара нормално без да спира.
Мотористката: Беше учудена, че бе забелязана, като това още повече засили интереса ѝ към Бякурен. Вместо да чуе заплахите, тя продължи да кара право след нея.

Райт: С удоволствие ще дойдеМ. Тай не отива никъде без мен, костюмарче малко. Кратко, точно и ясно.

Момчето: Виждам, че приятелят ти не ме харесва особено, но пък съм съгласен с него, че е по-добре да се пренесем в офиса ми. Магазинът все пак има и други клиенти, които да обслужва. Той бръкна с ръка във вътрешния джоб на елегантния си елек и извади два кристала. Бяха със същата форма като този, който Тай изяде, но сиеха в лилави нюанси, вместо оранжеви. Без да се обяснява, той ги подхвърли към Тай и Райт и активира ефекта бързо след това. Двата пирата нямаше време дори да реагират, когато изведнъж зрението им се размаза и загубиха баланс. Преди да се осъзнаят, те бяха телепоритрани на друго място, но поради някакви причина се чувстваха много зле. Толкова зле, че да паднат на колене и да започне да им се гади. Момчето се появи при тях по същия начин, като лилава енергия започваше да се разсейва като дим наоколо. 
Хмм, изглежда телепортиращи магии не са ви в арсенала. Той извади две малки стъклени шишенца и ги постави пред очите на пиратите. На тях им беше толкова зле, че бяха забили погледи в земята, но видяха шишенцата, на които имаше надпис teleportation magic antibiotic. Изпиите съдъжанието им. Веднага ще се почувствате по-добре. Когато им мине световъртежа и гаденето и се огледат наоколо те щяха да зърнат в каква гигантска зала се намираха. Изглежда изпълняваше функция на библиотека, защото до стените беше пълно с високи рафтове, пълни с книги. Самата зала имаше кръгла форма и супер висок стъклен таван, от където идваше осветлението през деня. Тримата се намираха в широк коридор, който обикаляше кръглата постройка. Навсякъде се намираха масички и столчета за четене, както и всякакви скъпи декорации като статуии и римски колони. 
Да вървим. Не съм ви довел тук да четем. Офисът ми е скрит в тази библиотека. По пътя ще продължим да уговаряме сделката ни. Това момче действаше супер прибързано, но поне с неговото темпо бързо щяха да свършат работата. Личеше си, че е свикнал да прави това, което прави в момента. Ходеше с умерена крачка, като подканваше пиратите да го последват. По пътя той продължи с усмивка на лице да води разговора. Мисля, че малко по малко започвам да разбирам какъв човек си, Тай. Изключително смел и амбициозен си. Това ми харесва в теб. Намираш се в на най-опасното място за теб, но въпреки това продължаваш с усмивка на лице да търсиш нови членове за екипажа ти. Крал на пиратите, хм? Щом пират като теб е стъпил на най-опасното място за пирати, значи наистина си сериозен относно това. Така да бъде! Ще ти помогна да станеш краля на пиратите! Веднага щом напуснеш Атлас ще се присъединя към екипажа ти и ще се впускам редом с теб във всяко приключение. Ще ти помогна с труд и пот на челото да открием скритите съкровища на този свят, вместо да ти ги поднеса наготово от банковата си сметка. Имаш го! С това тази част от сделката предполагма е готова? Та време е за моя дял. Тай, ти притежаваш нещо, което ми е необходимо... Продължаваше да ходи по дългия коридор, но по едно време се спря. Застана до единия рафт и дръпна една определена книга. Последва отварянето на скрита зад рафта порта, зад която се криеше още един коридо, но по-малък и по-нисък. Момчето продължи по този коридор.

Момчето водеше с интерес разговора си с Тай, но не включваше Райт в него сякаш нарочно. Сякаш не се интересуваше от него. Той бързо започна да играе ролята на трето колело и това навярно щеше да го ядоса.

Тай: Ей, какво пра-?! Преди дори да успее да реагира навреме, момчето успя да хвърли лилавият кристал и го активира веднага, което вкара Тай в това неприятно за него състояние след като бе телепортиран. К-какво се случи...вие ми се свят...Той бе на едно коляно, опитвайки се да се изправи, като бавно и с много усилия накрая успя, но му беше трудно да стои изправен. Щом момчето му предложи съдържанието в шишенцето, Тай веднага го изпи без да се замисли, явно му имаше някакво доверие все пак. Ах, така е по - добре! Огледа се. Уаааау...доста голяма къща имаш! И явно обичаш да четеш! Аз не съм голям обожател на книгите, предпочитам да изживявам и да създавам истории вместо да чета за такива! Започна да върви заедно с него и да се оглежда постоянно. Това място му беше интересно заради размерите си - колкото повече неща се криеха тук, толкова повече неща за опознаване. Така е! Независимо от опасността, аз ще продължавам да се стремя към моята мечта! Радвам се, че си го разбрал. Но чакай...веднага след като напусна Атлас? Та аз тъкмо дойдох! Това означава ли, че докато съм тук няма да ми помагаш..? И също така, какво пък мога да имам аз, което ти би искал? Имам само алкохол в себе си в момента, нооо не мога да ти го дам все още, хаха!

Бякурен: Хей, не използвай тялото ми без разрешение, още повече ако ще говориш на някой от мое име! И не намесвай и Shadowmere в това! Но щом Mania може да го види, но не и аз... имам идея... макар и леко рискова. Докато Бякурен караше, тя сви в малките улички, по-далеч от Big Brother. Когато се увери, че наоколо вече нямаше камери, или поне не бяха толкова много, Бякурен спря, като слезе от мотора и се облегна на него, все още без да маха каската си. Тя извади телефона си, радостна да види че дори в този свят имаше обхват и връзка с интернет. Това, което я учуди е, че имаше достъп до интернета в този свят, което означаваше че можеше да добие повече информация за мястото, на което се намираше, както и за взаимоотношенията на тази държава с другите в този свят. Все пак, за да оцелее тук, и трябваше възможно най-много информация. Докато търсеше информация, тя не беше толкова очарована от минималната такава, която тя успя да намери в Гугъл за своята родина. Хей, хей, това не е забавно.... който е създал този свят има ужасно чувство за хумор... Бякурен си мислеше това, докато гледаше резултатите от търсенето на името на родината си, и в последствие - отваряйки първата страница от търсенето.... главната страница на UESP... Тя започна да чете, но съвсем скоро се отказа, като затвори страницата и започна да търси други неща. Дори твърде голяма част от всичко това не е истина! Добре, щом не мога да използвам статута си от вкъщи, ще трябва да измисля нещо друго...

Райт: Щом започна да се нормализира, той забеляза как Тай е напът да изпие шишенцето Тай не! Когато видя, че реално не е опасно, той направи същото и се почувства по-добре. Ъгх, направи го още веднъж и ще те изкормя Той се огледа и мястото му направи впечатление. Той ги последва и реши да се заслуша в момчето, за да види реално какво иска. Всъщност той беше против подобни сделки. Защо по дяволите би се впуснал да яздиш вълните напълно произволно, вместо да си държиш бизнеса под око тука. Не ми приличаш на някой, който ще стане за нещо повече от храна за акулите в открито море...Погледна към Тай Не намесвай рома в този разговор. После ще ми дадеш между другото. Замисли се Къде по дяволите го държиш..?

Момчето: Продължаваше да води пиратите по втория коридор, който беше скрит от главната зала и притеснително тесен и съмнително недекориран, за разлика от постройките в Атлас. Момчето със сигурност ги водеше на някое тайно място поради все още неизвестна причина. Рафтна с книги, който представляваше скрита порта, се затвори веднага щом тримцата стъпиха в коридора, блокирайки им пътя назад. Момчето обаче с умерена крачка продължи напред с уверено изражение, което подсказва, че отлично знае какво прави. По пътя той отговори на въпросите им:
Значи предпочиташ сам да изживяваш и тестваш написаното в книгите, Тай? Е, щом присъединя екипажът ти съм сигурен, че и на мен ще ми хареса това чувство. Погледна към Райт. Добър въпрос! Моят бизнес мога да го управлявам дори и на другия край на света. Разполагам с това умение. А след като сключва сделката си с Тай той ще разрастне дори още повече. Вместо да ви обяснявам, най-добре ще е да ви покажа точно какво имам в предвид. Стигната до края на коридора, който свършваше с две врати. Изгарям от вълнение да ви покажа какво има зад тези порти, но едно по едно. Нека започнем с дясната ^^ Той отключи врата и подкани пиратите първи да влезна и да видят какво се крие отвън нея. Тай обаче щеше почувства смущение в шестото му сетиво. Източникът навярно беше лявата врата, но тя остана заключена за сега. Шестото му сетиво се активира необичайно. Не че го грози опасност, а по-скоро друг в опасност се опитва да се свържи с него. Портата беше също така силно заздравена от хиляда годишен диамантен лед и нямаше никак лесно да се пробие, в случай че се опита.

Бякурен стига до магазина, но скоро след това усети, че Тай вече не се намира вътре. Миризмата му сякаш изчезна и скоро отново щеше да достигне до носа ѝ, но от тотално различна дестинация. Също така ако имаше развити сетива (6то чувство or something like that) ще усети, че Тай може би се намира в беда.

Тай: Обърна се щом рафта се затвори, като очевидно леко се стресна, но после погледна отново напред. Стигайки до двете врати, Тай усети , че нещо нередно се случваше в лявата врата, но виждайки, че е затворена, той нямаше как да влезе в нея. Човече...нещо нередно се случва там...но съм сигурен, че това хлапе няма да ми даде да влезна. За сега ще е добра идея да разбера повече за това място преди да правя каквото и да е..С бодра крачка, той влезе през дясната врата, готов да се изправи срещу каквото и да го чакаше там.

Mania: Хахаха..смотаният ти дом е видео игра тук? Пхахахах! Напиши си и твоето име! Може и ти да си измислен герой и да имаш...еротични снимки!

Бякурен: О, я млъквай! И въпреки това... тя искаше да разбере по какъв начин тя съществуваше в този свят. Любопитството породено от Mania надделя, като Бякурен започна да си играе с търсачката, започвайки с въвеждането на това което очевидно беше името на поредицата, последвано от нейното собствено име..

Elder Scrolls Byakuren Septim:

Дори... не съществувам тук под този вариант.... това е странно.
След това, тя опита с името на брат си.

(следващото е извадка от самия линк, просто какво прочита самата Бякурен, не е нужно да кликате който и да е линк)

Elder Scrolls Tiber Septim:

Бякурен: Тя продължи да чете и неща след това, като най-вече и беше интересно за нещата, които този човек е направил. Уха... батко наистина е постигнал много... Чудя се колко от това съвпада с историята ни... Ще трябва да питам Хина относно всичко това. Тя направи няколко screenshot-а, след което се върна в началото на страницата - където беше откъса в спойлера по-горе, като искаше да провери един от линковете, които бяха упоменати там.

Septims:

Бякурен: Интересно... трябва да питам Хина относно това също... И като се замисля... Бякурен направи още едно търсене.

Elder Scrolls Hina:

Бякурен: Беше истински учудена щом видя резултата от търсенето. Понечи да продължи с търсенето, но тя усети как Тай вече се намираше на друго място, и как най-вероятно той беше в опасност. По дяволите...! Търсенето ще трябва да изчака... Тя прибра телефона си, след което се качи обратно на мотора и потегли отново, този път към новата локация на Тай. Тай, моля те, не прави глупости....

Rайт: Не ми харесва на къде отиват нещата. Нещо не е наред. Този със сигурност ще го изкормя.. Райт последва Тай.

Тай: Когато попадна в асансьора, Тай се учуди и се огледа, като видя колко много бутончета имаше и очите му веднага светнаха, защото искаше да ги натисне всичките да види какво правят. Но от друга страна, той не хареса факта, че момчето не им обясняваше всичко, което го питат. Йо, така и не те попитах..от къде имаш толкова много пари? Аз съм сигурно по - стар от теб, пък и пукната пара нямам! Да не си от богата фамилия?!?

Бякурен: Въпреки опасността, която знаеше че я чака в центъра, Бякурен продължи да кара в тази посока. Ако се наложи, тя щеше да създаде хаос, само и единствено да избави Тай от беда, ако той всъщност бе в такава. И без това вече беше привлякла твърде много внимание, още малко едва ли щеше да навреди. Единствено се надяваше хората просто да спрат да и обръщат внимание, за което дори тя осъзнаваше че има твърде малък, даже несъществуващ шанс.

Райт: Обикновенно той беше едни от най-спокойните от отряда на Сай. Той и Сахир са се грижили за преговорите с отстрещните страни. Проблемът в момента е, че последните действия много му играят по нервите и всеки момент може да прелее чашата. Този ако ме подразни още малко ще го изкормя Погледна към съмнителния богатаж. К'во си ме зяпнал..!?

Въпросът на Тай за произхода видимо ядоса момчето, но той бързо прикри гнева си.
- Къде са ми обноските? Знам вашите имена, а вие моето не. Моя грешка. Казвам се Zak Haarmann. Ако фамилията ми ви е позната, то това е защото съм син на Fritz Haarmann - известен сериен убиец и изкормвач. Хаха, но не се притеснявайте относно това. ^^ Аз не съм като него. В далеч по-доходоносни дейсности насочвам енергията си. Асаньорът спря. Най-после става време да ви покажа за какво говоря. Господа, благодаря ви за търпението. Вратата се отвори и студен вятър веднага проникна и обгърна пиратите. Студен, дори и за място като Атлас. Когато Тай и Райт излязат от асаньора, ще забележат, че се намират в гигантска футуристична фростпънк зала. Навсякъде където погледнеш виждаш едно - непозната технология.


Zak: Добре дошли в Мината! Знам, че само тази зала изглежда сякаш в нея може да се побере цял град, но не бързайте със заключенията. Това е само малка част от предприятието ми. Тук се случва по-голямата част от магията. Разбира се, говоря за магическия прашец. Същия, който по-рано видяхте в магазина ми под всякакви форми. Тази главна зала се разклонява на хиляди ръкави в търсене на ярки бели кристали, които всъщност са magic dust, които е абсорбирал ледена енергия. По външен вид кристалът наподобява диаманта, но повярвайте ми по време на война, той се продава в пъти по-скъпо от диаманта. Разбира се, цената му зависи най-вече от каква магическа енергия е складирана в него. 

Зак ентусиазирано обясняваше за занаята си, докато обикаляше помещението. Личи се, че цял живот се е занимавал с това и звучеше не като дете, а като възръстен, които е в занаята от десетки години и вече е превъртял играта. Пиратите навярно едвам смогваха хем да го слушат хем да оглеждат мястото. Имаше твърде много скъпи неща да се видят и потенциално откраднат. Само в тази зала имаше скъпо оборудване сякаш за всичко. Генератори, smelting машини, инсъртари, квантови компютри, статистики и статуси изведени на холограми, климат контрол, вентилация, паник стаи, роботи и дронове изпълняващи всякаква функция. Транспортът на тоновете dust се извършваше чрез сложна система от влакове, който бяха дори по-бързи от китайските (450км/ч+). Те можеха да се видят буквално навсякъде - по стените, тавана и дори във въздуха стига да има инсталирани релси. Освен dust, те пренасяха дронове, роботи и тежки машини за копаене на dust. Главната функция на дроновете бе да контролират mining оборудването и също да подпомагат с вградените си лазери. Роботите бяха бойни роботи, които служеха за защита от обитателите на пещерите. Зак обясняваше всичко това и си личеше, че ако не бъде прекъснат никога няма да спре. Силно въодушевление добре оправдано от постигнатото, но все още едно нещо не беше ясно - т'ва кво общо има с Тай и Райт.

Тай: Щом видя колко голяма беше мината, Тай веднага се развълнува като видя размерите на мината. Йоооооо...!! Веднага тръгна напред и се огледа наоколо. Човече, това е огромна мина, Зак!!! Да не си като Батман? Тук правиш този магически прашец и го продаваш! Сигурно си някакъв герой , който закриля това място от сенките! Наистина си уникален индивид! И казваш, че това е само малка част?!? Уау!! Това е като твой собствен град, даже има и влакове! Почна да посочва рандъм работи. Какво е това?! Ами онова?!? Имам толкова много въпроси..това е като една голяма съкровищница!

Райт: Обикаляше след Тай, но не беше толкова вълдушевен като него. Напротив, даже никък не му харесваше това място. Защо? Не мога да повярвам..Всеки идиот може да стане свръхестесвен срещу правилната сума пари. Чакай...Правилната сума пари...? Не.....ТИ Посочи Зак Заради твоя бизнес нарко-трафика на Адрон към Атлас срещаше толкова затруднения и най-накрая се срина! Ти си виновен за всичко в тази насока! Партньорите ни от първата-втората сделка внезапно напуснаха бизнеса ни да разпространяват само и само за да могат да се доберат до супер сили и да вземат нещата в свои ръце! Изумително беше колко лесно Райт навърза 2 и 2 и все пак щом се изказа, той осъзнава че Тай го слуша и просто се секна и се обърна към него. Т-Т-Тай?

Като всеки друг жител на Атлас, Зак имаше огромно его и му харесваше като допълнително му го галят. Зареди това той с удоволствие слушаше думите на Тай.
Zak: Герой? Хех, нищо подобно. Героите се раждат на бойното поле. Аз там не стъпвам..., но пък се храня оттам. Разбираш ли накъде бия? Войната е моят бизнес! Колкото повече конфликти има в този свят, толкова повече ще изкупуват моят dust и толкова повече ще забогатявам. Как мислиш, че семейството ми е развило мината ми до такива размери? От предишната война! Войната на Elizabeth Schnee! С този магически прашец буквално можеш да спечелиш война без нито един свръхчовек! Осъзнаваш ли колко пари и власт има в цялата тази работа. И точно такава работа искам аз да ти предложа, Тай. Точно зареди това те поканих тук. Хайде последвай ме. Нетърпеливо се насочи към един от влаковете, които спря на метри оттях. Зак искаше да покаже на Тай отблизо добива на dust и го подкани да се качи в копето с него. Райт също можеше да се чувства поканен. Когато обаче чу думите му за Адрон, Зак се усмихна към него мазновато и каза: Nothing personal, kid. It's just business. Хайде, качвай се и ти. Обещавам, че ще си тръгнеш със страхотен сувенир после.

Тай: Чувайки думите на Райт и Зак, Тай се спря на едно място и погледна надолу към земята, като сенки закриваха очите му, но си личеше , че изобщо не харесваше това, което чуваше и от двамата. Макар и да не знаеше за Адрон, не удобри факта, че Райт се е занимавал с нещо подобно. Така било значи...нарко-трафик...не знам какво значи това, но съм чувал от приятелите ми, които идват от Beacon, че е нещо лошо...относно теб, Зак...съжалявам..Обърна му гръб, като в гласа му вече се усещаше доста гняв. Но не мога да се кача...!! Не удобрявам, че използваш нещо толкова нехуманно като война , за да изкарваш пари от това...! Войните са нещо лошо...хората умират в тях! Не искам...да участвам в нещо подобно. Не ме интересуват богатствата..нито властта! Кралят на пиратите...е бил свободен. Умрял е без да сломи глава!! Човек като него...е имал силите да спре всички войни по света! Нещо, което аз някой ден ще направя когато стана кралят на пиратите! Аз също имам свое съкровище, йо...Истинското съкровище, което имам, са моите приятели..и няма да позволя на никой да прави бизнес от нещо толкова гадно като войната...!Обърна се отново към Зак, като тялото му се запали от гняв.