Корабът на Кьоко

Here's a link since [img] is buggy - https://static.wikia.nocookie.net/marvelcinematicuniverse/images/1/16/Helicarrier_%282020%29.png/revision/latest?cb=2020081415455

Meanwhile, от кораба който вече се отпрашваше надалеч, Тори изпита огромно отчаяние, което беше способно да пречупи волята ѝ изцяло. Тя изпита ту гняв, ту тъга в този миг, като се хвана за главата и неконтролируемо започна да плаче. Тя се втурна към вратите, които още не се бяха затворили, за да могат да наблюдават битката останалите, готова да скочи.

Тори: ТАТЕ!!! Не, ще го убие..!! ТАТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! Затича се да се хвърли, но бива хваната от Тай в този миг.
Тай: Т-Тори, спри..! На него също му беше гадно, но се опитваше да не гледа случващото се.
Тори: Пусни ме..! Пусни ме..! Той ще умре...ако не му помогна..! Обърна се към Кьоко. Кьоко, глупачке..!! Обърни този кораб! Какво стана..?! Нали не оставяхме никого?!? ЗАЩО ОСТАВИ БАЩА МИ САМ СРЕЩУ ТОВА ЧУДОВИЩЕ?!?
Кьоко: На нея също ѝ беше гадно да използва хората си като пионки и изобщо да не зачита животите им, но..това беше ту нейната сила, но и проклятие. Да си добър лидер означаваше да зачиташ животите на останалите много по - малко от собственият ти живот. Трябваше да виждаш всички не като хора, а като войници, които имат определено количество. Ръката ѝ трепереше в този момент, но тя знаеше, че връщане назад - няма..Той..се жертва за нас. Не мога да се в-
Тори: Защо той..?!? Защо баща ми..?!? ЗАЩО?!?
Кьоко: Погледна към нея, видимо разтроена. Защото..неговата воля бе най - голяма от нашата..

Бякурен: Не след дълго, тя се съвзе. Щом отвори очи, на Бякурен и отне няколко секунди да осъзнае какво се беше случило, което я накара да се изправи незабавно. Това съответно я накара да и се вие свят, като се хвана за парапета, след което и за главата си. Спомени от случилото се, дори и това, което беше пропуснала заради това, че беше в безсъзнание, започнаха да минават през главата и, което и докара още по-голямо главоболие. Какво, по дяволите...? Амулета...? Досега не се е случвало... Mania, моля те, не викай така повече... В следващия момент, тя чу вика на Тори, като се обърна към нея. Тори?! Беше готова да изтича до нея, но... като видя ТА от по-рано до нея, тя осъзна, че това не бяха хората, които тя познаваше. Въпреки това, след още няколко момента колебание, тя отиде при тях. Ако ми кажете къде е дестинацията ви... мога да отида да го взема и да го доведа при вас... това е най-малкото, което мога да направя за вас...

Braelor: Въздъхна тъжно, слагайки ръка на сърцето си в уважение. Той направи саможертва за нас. Няма по-manly действие от това. Помилва на Тори главата. Кьоко е права. Той реши, че нашите животи, специфично твоя, е по-ценен от неговия. Погледна Бякурен. А ти. Посочи я, боцкайки я с пръста си. Тъкмо се събуди, нуждаеш се от аспирин и първото нещо което искаш да направиш е да се самоубиеш. Няма да оцелееш в сърцето на битката. Няма да можеш да избягаш. Не виждаш ли какво се случва?

Mania: Мислиш, че нарочно го правя? Пробвай се ти да не крещиш когато цялата ти кожа бива одрана бавно и мъчително.
Кьоко: Отиде до тях двамата със скръстени ръце, видимо недоволна. Вие двамата. Искам подробно обяснение кои сте и защо нямам информация за вас. До сега нямахме време да говорим, но сега имаме предостатъчно..Погледна зад себе си. Следващата ни дестинация е неясна. Имаме още неизяснени работи. И все още трябва да сформираме по - голям отряд. Ако само един човек ни създаде толкова много проблеми, се опасявам, че силите ни няма да са достатъчни.

Бякурен: Отмести пръста на Braelor настрани, като го погледна. Мога да оцелея няколко удара, не съм толкова крехка. Надявам се достатъчно, че да го измъкна от там. След това насочи вниманието си към Кьоко. Краткото обяснение е... гости сме. Макар и да не познавам тенекията. И да, съгласна съм. Ако един човек може да създаде толкова голяма поразия, то имаме нужда от всеки съюзник, до който можем да се доберем. Накрая погледна към Тори, като се усмихна. Торияма... може и да не ме познаваш, но аз те познавам. Предложението ми все още стои и нямам намерението да се отмятам. Но решението е твое. Тя погледна обратно към бойното поле. Мога да го доведа... но не мога да гарантирам какво ще се случи след това.

Braelor: Посочи Бякурен. Тя го каза доста точно, но ще добавя детайли. Прочисти си гърлото. Преди не чак толкова дълго време, малко под 24 часа, ние не бяхме на този свят. Ние бяхме на друго измерение. В моето, аз познавах Бяку, защото беше съпругата на Тай. А явно тя не ме познава в нейния свят. Или по-точно... Посочи Тори. ...познава мен под друга форма. Засмя се. В моя свят, малко преди да бъда транспортиран тук, Тори се появи. And basically, тя ми каза "I am you, but with tits". Хората от другия свят може да са 1 към 1 с вас, или коренно различен човек. Или... Направи така. ...ви няма. Но едно нещо е сигурно. На ваша страна сме. Щом Тай е на тази страна, а Yharim на другата, няма начин да сменя позиция.

Кьоко: Друг свят..? Въздиша. По дяволите, Shun..не вярвам на думи, а на действия. За сега нямам причина да не ви вярвам след като помогнахте на останалите. Но имайте го предвид..Намръщи им се. Няма да се поколебая да ви жертвам ако се наложи. Дори за миг. И това не важи само за вас..Провикна се, като се обърна към всички останали. Важи за всички тук!
Тори: Не...никой няма да се връща...татко не би искал това..Сви се в ъгъла и започна тихо да плаче. Макар и да беше живяла доста дълго, тя за първи път се сблъскваше със загубата на някой толкова близък и трудно го преживяваше. Единствения път, в който тя видя бащина фигура в Кисе бе сега, и точно преди да могат да се сближат, те вече бяха разделени.
Кьоко: Върна се на командия плот, като милион popup-ове с информация ѝ излизаха на екрана постоянно. Имаше картини от целия свят, като можеха да се видят легионери, които се млатиха с нашественици навсякъде, както и огромно количество престъпници на свобода. Беше същински хаос навсякъде.

- Хееей..! В корабът се чу странен глас на изключително възрастен мъж. След като го чуха няколко пъти пътниците можеха да остановят, че идва от главния вход на кораба. 
Tobiraya: Тук долу! Не искам да ви прекъсвам разговора за светове и цици, но може ли малко помощ? Счупих си всички крайници, за да се изстрелям дотук. ^^" Тоби едвам се държеше с едната си ръка за борда на кораба, но докато не възстанови израходваната си енергия, която подари на Фуджин, нямаше как сам да се изкачи.


Annie: Наблюдаваше с агония отчаянието на Тори, но по никакъв начин не си личеше на неутралното ѝ лице. Не те познавам лично, но добре познавам болката ти, Тори. Тя затвори очи, за да се откъсне за момент от болезнената гледка как Тори страда. Веднага след това се взе в ръце и стана продуктивка. Тя отиде то информативното табло до Кьоко. Съгласна съм. Трябва да се прегрупираме. Предлагам да започнем с Юкими. С нея пристигнахме тук преди всички, зареди уменията ни. Последно я видях да се бие с легионери в центъра. Сигурна съм, че ако се върнем там, тя ще се свърши с мен по ветровете и ще я открием лесно.

Бякурен: Въпреки, че сърцето на Бякурен се късаше да гледа Тори в това състояние, тя не искаше да омаловажи желанията и. Бякурен седна обратно настрана, като се замисли върху случилото се. И тогава тя осъзна... най-вероятно беше тук съвсем сама, без хората, които тя познаваше. Радваше се, че поне някой я познаваше, но... уви, тя самата не го познаваше обратно. Каквото и да се беше случило, сега тя трябваше да разчита изцяло на себе си. Това не се беше случвало откакто беше затворена в Coldharbour. Споменът от онзи момент сякаш беше жигосан в съзнанието и, като очевидно я беше афектирал достатъчно, че страхът от случилото се да я докара до паническа атака само при срещата с нещо, което дори бегло и напомняше за него - като по-рано. А сега... тя трябваше да се изправи срещу хора, които бяха много по-силни и безпощадни от Molag Bal. Без приятелите, на които тя имаше пълно доверие. Без Тай, с който тя беше прекарала почти целия си живот. Чувството на безсилие я съсипваше.

Кьоко: Докато гледаше към таблото с информация, тя се обърна към Annie и кимна към нея, съгласявайки се с това ,което тя каза. Това ще е добър старт. Надявам се да няма много врагове край нея, за да можем бързо да я приберем. Тъй като корабът беше голям, хората, които го оправляваха бяха от детективите на DSC, които в момента бяха под нейно ръководство. Тя веднага се свърза с пилотите във всяко едно крило на кораба и им зададе нова дестинация.

Тай: Погледна към Бякурен и бавно се доближи до нея, като клекна до нея и ѝ се усмихна. Йо! Радвам се да видя, че си добре. На външен вид, Тай не се различаваше кой знае колко с този Тай, който тя познаваше, само че беше с 2-3 години по - възрастен. Тоест, тя можеше да види как Тай ще изглежда след толкова време в нейната вселена точно пред очите ѝ. Ще те върнем у дома скоро, не се тревожи. Имаме една камара злодеи да набием първо и да спасим мултивселената! А си мислех, че да си пират е лесно..

Braelor: Хвана ръката на Тоби и го издърпа на палубата. Някой да каза цици? Засмя се, като веднага се върна на монотонен глас. 200 за издърпването. Подаде шепа. Още му държеше ръката, като вливаше от своята жизнена енергия в тялото на Тоби, опитвайки се да го излекува първо, след това да му олекоти умората. Ти наистина си луд. Ще бъдем невероятни приятели.

Бякурен: Както беше седнала и размишляваше, тя не забеляза как амулета, който висеше около врата и, се откачи. Тя забеляза чак след като се издигна горе-долу на нивото на очите и, след което се продължи да се издига. Какво по дяволите... Бякурен се протегна в опит да го хване, но амулета продължи да се издига, което я накара да се изправи. Вместо това, тя се препъна, като по този начин, тя леко побутна амулета вместо да го хване. Тя вдигна поглед, като забеляза, че сега амулета започна да свети, посоката му - към Скарлет, която все още беше в безсъзнание. О, не...! Тя насочи ръка към амулета с надеждата да го затвори в магическа бариера, но преди да успее, той засия с ослепяваща червена светлина, което накара Бякурен да закрие лицето си по инстинкт, прекъсвайки концентрацията и. Амулета падна върху Скарлет, с което изчезна заедно с нея. СКАРЛЕТ!!! Очите и станаха драконови, като започна да създава магически кръг около себе си, но кръга се разпадна. Не, не, не, не, НЕ!!! По дяволите!!!

Tobiraya: Хвана се за Braelor и с негова помощ се качи отново на паубата. Беше прикелкнал, защото крайщата на краката му все още се възстановяваха подобно на Deadpool. Благодаря, другарю! Знаех си, че ако някой ще помогне на човек като мен, то това ще си ти! Постави си юмрука на сърцето му. 200? 200 какво? Ябълки, круши? Плодова салата освен да си направим?

Annie: Гледаше към чичо си Тоби с леко раздразнение. Как може да си толкова спокоен...? Със сигурност е от ЕГН-то... След това се стресна от случващото се с Бякурен. Хъх, какво по дяволите се случва? Закри си очите от ярката светлина на амулета и когато отново ги отвори остана в шок. СКАРЛЕТ!!! Притича до мястото, където беше изчезна приятелката ѝ и се сгромоляса клекнала на колене в отчаяние. Защо? Защо всичко това се случва? Проблем след проблем. Абсолютен хаос, невъзможен за подчиняване. Изглежда постигна това, което искаш, Шун. Сега имаш пълната свобода да изпълниш Doomsday без да ти се месят хора като нас. Пое си дълбоко въздух, за да се успокои и се обърна към Бякурен. Можеш ли да обясниш какво точно се случи? Какъв е този амулет и къде изпрати Скарлет?

Тай: К-какво по..?! Скарлет!!! Протегна ръка към Скарлет в мига, в който усети, че тя изчезва, но бе прекъснат от ярката светлина, като си прикри очите. М-мамка му..! Какво стана..?! Погледна объркано към Бякурен. Къде е Скарлет?!?

Кьоко: Докато зад нея се случваше пълен хаос, на слушалката, тя получи доста тревожни новини. От нея се свързаха директно от централата на DSC, където се намираха всичките ѝ колеги, които сега работеха с нея. Тя прие обаждането на Мариса, която все още беше стажантка и беше най - новото попълнение в централата. Мариса..? Какво има?
Мариса: К-Кьоко-сан...! Извънредно положение...! П-под нападение сме-! Чу се огромна експлозия зад нея, като си личеше, че в голяма близост до нея се случваха бойни действия. Ж-жена...една единствена жена..вече успя да убие голяма част от охраната..не можем да я спрем!
Кьоко: По дяволите..трябва ми повече информация, Мариса..! Коя е тя? Как изглежда..?
Мариса: О-от това, което видях на записите..Отново се чу експлозия, която разтресе целият етаж на небостъргача, на който се намираше тя. М-мисля, че е руса..и-и създава огромни дървета навсякъде около нас..! Заклещена съм, не мога да избягам..! Моля, пратете подкрепление..!

Кьоко обаче, не можеше да го направи. Ако сега тя обърне курса, ще се сблъска отново с врагове, които отрядът ѝ в момента не може да победи, поне не веднага след битката им със Сайгай, която изтощи всички както физически, така и психически. Също така, сградата на DSC беше много отдалечена вече от тях, защото те се движеха в срещуположната посока от нея , към локацията на Юкими. Поради някаква причина, Кьоко не беше получа никакви индификатори, че атаката се случва. Може би ако бе разбрала по - рано, щеше да вземе по - лесно решение, но курсът на кораба не може да бъде променен толкова лесно и бързо. Сега, тя беше на голям кръстопът..

Braelor: Засмя се. Разбира се че бих ти помогнал! Ще премина дори през ада за теб, Тоби! Но тогава той направи своята шега, която всяка учителка по математика обожава. Знаеш ли какво... Хвана му ръката, като отново го закачи зад борда, да виси. Връщам си думите назад. Обади се като изсъхнеш. Последното пране го забравих и не искам това да се повтори с теб. Извади чук и пирон. Ако се измориш, може и да ти дам Jesus treatment-а. Тогава СЪС СИГУРНОСТ няма да паднеш! Усмихна се под шлема си, като между дупките само се видяха как зелените светлини които той нарича очи, правеха ^ ^. Ще боли малко само за малко. И после много аз известно време.

Бякурен: С-съжалявам... наистина съжалявам...! Този амулет се предава от поколение на поколение в семейството ми, но... досега не е правил така! Дори не знаех, че е възможно! Не знам къде е... но ако трябва да предположа едно място... то би било родината ми. Място, носещо името Тамриел. Моля ви, кажете ми, че съществува и в този свят... ако не... най-вероятно е била изпратена в света, от който аз съм дошла... Съдейки по паниката и вината, с която Бякурен говореше, изглежда всичкото казано беше самата истина.

Tobiraya: Напъна се и се изправи със своите все още недоразвити ръце. Веднага след това със същите бебешки ръчички той направи този жест към Braelor. Ще те разглобя и продам на части, тенекиике, но може би си прав. Може би точно Jesus treatment-а заслужавам. Може би дори повече! Anyway... Огледа се. Какво става тука? Каква е тази суматоха?

Annie: Беше клекнала между Бякурен и там, където изчезна Скарлет. Тя слушаше с пълна концентрация всяка дума на собственика на амулета, показвайки колко я беше грижа за цветарката. Можеше да се каже, че Скарлет бе най-добрата приятелка на Annie и двете са преживели немалко неща. Тамриел? За пръв път чувам за такова място. За съжаление не вярвам да съществува тук на този свят. Хвана Бякурен за рамото, защото долавяше паниката ѝ. Успокои се! Нека оставим причината амулетът да действа така настрана за сега. Най-важно в случая е ти да си го върнеш, а аз да спася Скарлет. Нека те попитам първо това място Тамриел, опасно ли е? Животът на Скартлет застрашен ли е там?

Акира: Беше със скръстени ръце, като се беше подпрял на стената. Погледът му бързо се спря на Кьоко Кьоко, може ли да поговорим? На тъмно..Това беше неговият начин да каже "на саме" Искам да обсъдим нещо Присви очи.

Braelor: Пробвай се! На бас, че дори не можеш да ме избуташ! Почна да се смее. Тъга, разруха, сблъсъци на емоции, какафония. Много неща стават, и да ти кажа честно, не искам и да се намесвам. Не съм по меките неща, работя с метал все пак! Засмя се по-силно. Но знам какви гвоздеи да подготвя за твоя second coming! От зад гърба си извади два Demon-Sealing Spikes, като му ги подаде. Веднъж прободено ли нещо през стена, то върха на него се разтваря, правейки го изключително трудно на някой да се измъкне. А за да го направи по-трудно да се избяга, seal-ва течението на магия към пробитите части, като постоянно се храни на тяхната stamina. Мисля, че биха подействали на теб, но.... Погледна към ръката му. Май нямам XS размер.

Бякурен: Благодарение на Annie, Бякурен успя да се поуспокои достатъчно, че да може да мисли нормално. Съжалявам... Относно Тамриел... Ако вашата Скарлет е като тази, която познавам, не би трябвало присъствието и там да представлява какъвто и да е проблем... Най-малкото, изглежда по същия начин и носи същото име, така че ако се срещне с някои от хората, които нашата Скарлет познава, те биха и помогнали... В момента бих казала, че е доста мирно там. Животът и не би трябвало да е в опасност, освен ако не се е случило нещо, за което аз и Хина да не сме разбрали... което ме съмнява.

Tobiraya: Хайде да те видим тогава, консерве! Тоби се изстреля към Braelor и сблъска цялата си тежест върху него като истински сумо боец. Навярно обаче нямаше да го помръдне и сантиментър, зареди умението на противника му. Хъх? От какво си направен, гиганте? Той правеше непрестанни опити да избута Braelor, като го буташе за кръста, там където му стигаха ръцете, с пълна сила, но без ефект. Сигурно е зареди детските ми ръце. Точно така. Всеки момент, като се възстановят ще те изхвърля от кораба. Само почакай, младежо!

Annie: Отдъхна си. Слава Богу! Не съм сигурна, дали разбрах всички от думите ти, но Скарлет е в безопасност там, нали? Тя се изправи, но веднага след това рязка турбуленция удари самолета и балансът на всички бе нарушен. Какво по-?! Тя едвам запази баланс, като веднага потърси прозорец, през който да види какво точно се случва.

Тай: Отдъхна си. Човече...бях се притеснил..но Скарлет е достатъчно силна да се справи с каквото и да е! Няма защо да се притесн-ой, ой! Залитна леко. Какво по-?!

Кьоко: Беше твърде концентрирана, че да обърне внимание на когото и да е в момента, като погледна към Акира за миг и веднага се обърна да види какво ставаше на таблото пред нея. Мариса..! Ако ме чуваш, напусни сградата! Твърде опасно е да си там в момента..!

Braelor: Хъх? Не очакваше толкова моментално нападение, като първоначално, при сблъсъкът му, дори и с бебешките му ръце, неговата сила бе достатъчна да напука бронята му преди да успее качествено да го хване. Направен... съм... от... Напъваше се да го избута назад. КОБАЛТ! Опитваше се да го избута с всичка сила, но не му се получаваше. Все пак, той бе дефензивен, срещу силите на някой с много повече мощ от него. Браелор знаеше за тази негова слабост, поради която той бе станал ковач - за да може да създава оръжия, които да му позволят да се бие, дори и да е физически по-слаб. Но издръжливостта му бе на изцяло ново ниво. И тя се виждаше не само на него, но и на самата му броня. Колкото повече щети получаваше, толкова по-бързо се възтановяваше, като проточени битки бяха неговия специалитет. Не се давам... ЛЕСНО! Успя да направи една крачка напред, но и на двамата краката започнаха да пробиват дупки в палубата.

Бякурен: Да, би трябвало Скарлет да е в безопасност, особено познавайки културата в родината ми. Дори и да се случи нещо, което да я вкара в някаква опасност, ще има хора, които веднага биха и помогнали дори и да не я позна-... В същия момент се случи турбуленцията и Бякурен залитна доста лошо, но успя да запази баланс някак. Тя погледна леко ядосано към Тоби и Braelor, сякаш си мислеше, че те са причината, като започна да ходи към тях. Спрете. Да. Се. Тя ги хвана, приемайки полудраконовата си форма, като се опита да ги избута един от друг. БИЕТЕ! Видимо и беше трудно, но правеше всичко от себе си. ЩЕ ПРОБИЕТЕ КОРАБА, ПО ДЯВОЛИТЕ!