The White House (Beacon)

Tobiraya: Ой ой, не е нужно да донасяш Ада тук. Ще го измислим не се притеснявай. Имам план! Изражението на Тоби се напълни с надежна и енергия, ала само за кратко. Всъщност не, забрави. Размислих! Мислих си да използвам силите си и да разделя тялото на Сайгай на 2. След тва на 4, 8, 16 и т.н. докато стане толкова слаб, че като облече skinny jeans, да са му широки. За целта обаче трябва да се докопам до него, но това е изключено. Добре, че имам друг по-добър план. Ще го нарека план N! Защо N? Хехе, не се притеснявай за това, ще разбереш скоро. Гарантирам ти, че този план работи 100% от случайте. Готов ли си да го чуеш? Преди това появата на Фуджин го прекъсна. Тоби го изслуша внимателно и след кратка пауза застана пред него. Виждам, че си доста убеден в това, че ще ти откажем помощта, което означава твоята сигурна смърт и нашето спасение, но..! ..за твоя изненада, АЗ СЪМ СЪЛГАСЕН! От мен да мине! Междудругото ако имаш последни думи за Тори, сега е момента ^^ Здрависа се с него и го изслуша уважително последните му думи. Изглежда се познавате с този дядко, така ще те оставя ти да се разправяш с него, докато ние с дяволчето си плуем на петите. Преди това нека ти дам един съвет. Фокусирай се в това да оцелееш, а не в това да го надвиеш. Съвсем скоро ще се появи някой да го стори и това, не се притеснявай. Намигна му и след като се здрависаха, Тоби се насочи към Сиел. Преди това Фуджин щеше да забележи черна сфера в ръката си, оставена от Тоби. Тя извличаше енергия от околните природни елементи и я сливаше с тази на Фуджин излекувайки донякъде раните му.
Прости ми, че те накарах да чакаш, дяволе, време е за план N. 100% план, без никакви пропуски! Може би вече се досещаш какъв е той. Тоби си пое дълбоко въздух, като гърдите му се увеличиха двойно, и веднага след това гласът му избухна като бомба и се чу из покрайнините дори. Тоби изкрещя следното.

Тоби запали джапанките си и за нула време се отдалечи от Фуджин и Сайгай. Ако Сиел не беше в кондиция да го последва, Тоби щеше да го вземе със себе си, без дори да се забави. След като спря и приклекна, той се изстреля рязко към кораба, създавайки малък кратер под краката си. Оставам останалото на теб, братко... 

Сиел: Какво по-ЕЙ! Пусни ме веднага! НЕ МОЖЕМ ДА ГО ОСТАВИМ САМ! Бащинията му започна да го напуска и Сиел безпомощно гледаше как оставят Фу'Джин сам Той ще умре сам срещу Сайгай! ОТ КОГА ИЗОСТАВЯМЕ ДРУГАРИТЕ СИ ПО ТОЗИ НАЧИН! ОЙ, ПУСНИ МЕ ВЕДНАГА Сиел се лашкаше наляво надясно, докато накрая от яд не се запали целия в сатанински огън, карайки Тоби принудително да го пусне. Сиел стъпи на земята и се засили към тях обратно, докато отново не беше спрян, от...нищото? Сиел всякаш се удряше в невидима стена и не можеше да продължи повече напред. Какво пък е това сега! Фу'Джин! Започна да удря и да блъска, но след всяка секунда, Фу'Джин и Сайгай почваха все повече да се размазват, докато целият периметър малко по-малко не беше отцепен от...дим. Фу'Джин! Тогава той чу, много познат глас с думите:


Сиел се обърна и видя как стройна мъжка фигура тъкмо се изправяше току що поставила байонет в земята. Той погледна право към него и не знаеше какво да каже. Но едно му беше ясно. Връщане назад, няма. Фу'Джин остава там, напълно сам, А Сиел нямаше друга опция освен да се върне на кораба при своите приятели.

...:

Виджил: Докосна дясното си ухо, на което имаше предавател, с който се свърза с часовника на Варис The Battlefield is set, they have nowhere to run. Имаме времето, да се оттеглим..!
Сиел: Браян! Отиде до Виджил Веднага разкарай тази изолация или..-!
Виджил: Сиел макар и по-силен от него от към специални умения, в hand to hand, Виджил трудно би бил надминат. За точно 2 секунди прекъсна Сиел и го цапардоса, колкото да го изкара от съзнание и да го качи на рамо Не сега Асара..Погледна към кораба извади няколко димки и ги хвърли към него. Те се взривиха във въздуха една след друга образувайки нещо като стъпала от дим по които Виджил започна да се изкачва с подскоци.

Fu'Jin си отдъхна когато остана сам, защото той това целеше. Това беше най - добрият начин добрите да се измъкнат живи, все пак..и той бе готов да държи Сайгай зает докато те избягат. Той кимна към Тоби, като хвана черната сфера и я стисна силно с ръка, унищожавайки я, което накара енергията да се влее в него и да му възвърне част от силите.

Сайгай: Усмихна се коварно, като огромното сусано изчезна. Вече считаше, че не му трябва толкова много сила, за да се разправи с Fu'Jin. Наивен си, сине мой...дадох ти шанс да останеш долу и да се спасиш, но както обикновено..ти винаги скачаш в дълбокото. Защо се правиш на герой..? Мислиш, че те ще забравят какво си сторил в миналото..? Те никога..няма да те уважават.

Fu'Jin: Започна да върви към него. Макар и без катаните си, той вярваше, че може да се справи. Не го правя за слава, нито уважение..и пет пари не давам за мнението на някаква сбирщина идиоти..тук съм, за да изпълня бащиния си дълг. Нещо, което твърде късно осъзнах, че трябва да направя..а именно да предпазя дъщеря си и да съм сигурен, че тя ще оживее на всяка цена..!

Сайгай: На всяка цена , казваш...дори и тази цена...да е собственият ти живот?

Fu'Jin: Погледна го сериозно. Няма да се стигне до там ако просто те убия.

Сайгай: Да ме убиеш? Не ставай смешен..аз не мога да умра от твоята ръка, Кисе...твърде си слаб и наивен!! Нямаш ТАЛАНТ! Ти си просто нехранимайко, който още от както е роден не му беше писано да се бие! И си мислиш, че можеш да се докажеш просто като тренираш, тренираш и тренираш...


Тези думи го накараха адски много да се ядоса, но в момента гневът му не го беше обсебил. В момента беше по - концентриран от всякога да изпълни своята цел, а именно да защити дъщеря си. Никакви странични мисли не можеха да му попречат в този момент. Той леко приклекна, като енергия започна да извира от него бясно.

Fu'Jin: Знам...не съм тук да те победя, старче. Дори и да те убия, ти пак ще се върнеш докато не ме убиеш веднъж завинаги. Все пак си The Living Incarnation of Vengeance или както те наричат..но аз? Аз съм просто един обикновен човек, който не се бои от нищо. А ти разчиташ именно на страха и гнева. Не мога да избугя от подобен човек...!

Сайгай: Прикри лицето си заради огромното количество енергия, която излизаше от Fu'Jin. Fu'Jin...нима възнамеряваш..?

Fu'Jin: Млъквай...не съм повече Fu'Jin..I'm done with playing a god..роден съм човек и човек съм бил! Това, че хората ме благословят не значи нищо за мен..не съм го искал от тях. Да ме смятат за какъвто искат..аз съм нищо повече от нормален човек...


Тялото на Кисе изневиделица започна да гори в същите пламъци на отмъщението каквито използваше и Сайгай. Той току що активира най - силното умение, което притежаваше, което му позволи за точно 5 минути да се превърне в може би един от най - силните и заплашителни хора на тази планета. Умението му му позволяваше да използва не само своите, но и чуждите умения стига да е имал достатъчно голям обзор върху тях, за да може да възпроизведе енергията. Тъй като черната материя бе с изнъвземен характер, той не можеше да я възпроизведе, но всичко останало си беше fair game.

Сайгай: Засмя се предизвикателно, като зае бойна позиция. Смееш да използваш моите умения срещу мен..? Това няма да завърши добре за теб..Прие една стъпка напред, но усети как капчица вода прониза коляното му, което накара очите му да се ококорят. Капката би била изпарена на мига, но това..това идваше от небето. Дъжд започна да вали в мига, в който той прие една стъпка напред и да пронизва цялото му тяло, което го накара да остъпи назад след като усети прорезни рани по цялото си тяло. Намръщи се на Кисе, като това беше първият път, в който той отстъпваше. Wonder of You...

Кисе: Започна бавно да ходи към него. Хах..най - накрая усети какво е чувството. Дъждът обаче започна да действа и на него по същият начин, но той реши да търпи на болката.





Fast Forward to the end of the battle, битката между баща и син протече точно 2 минути, но за Кисе се чувстваше като цяла вечност. Използвайки арсенала на всички присъстващи, ПАК не беше достатъчно. Но Кисе успя да направи нещо, за което наистина чудо трябваше да се случи - да рани много сериозно Сайгай по време на битката му. Много неща бяха изяснени между двамата в този двубой - каква е ролята на бащата, еволюцията на Кисе от злодей в един от най - големите герои в момента и най - вече, какво ще се случи с Тори от сега нататък. В момента, той стоеше надвесен над сина си, държейки катаната си, готов да го пробучи в сърцето. Лицето му като че ли беше натъжено, което бе нечувано за Сайгай.

Сайгай: Съжалявам, Кисе...пътят ти свършва тук. Направи точно една грешка...но поне ме накара да си променя мнението за теб. Ти наистина си детето-чудо..но е време да се сбогуваме..Надигна катаната си, като беше готов да замахне и да го убие. Очевидно не искаше да го прави, но знаеше, че е негов дълг. Вече корабът беше на достатъчно голямо разстояние, което означаваше, че Кисе постигна целта си, но..цената, която трябваше да плати бе твърде голяма.

Кисе: Докато гледаше оръжието на Сайгай, очите му бяха полу-отворени и си мислеше единствено и само за Тори. Дъждът валеше с огромна тежест като че ли върху него, отмивайки кръвта от раните му. Беше използвал абсолютно цялата си енергия, за да успее да оцелее. Целият fight имаше огромен All Might vs AFO vibe, като дори финалът беше много подобен - умението на Тай, Кисе успя да събере енергия от чувствата на абсолютно всички и удари Сайгай с най - силният замах, който някога бе отприщвал, създавайки огромно торнадо само от удара, но точно в този миг, Сайгай използва умението на The Chaos Arrow, с която се бе пробол отдавна, да разпръсне на парчета енергията на Кисе миг преди да бъде ударен и по този начин успя да оцелее. В този миг, той виждаше вътрешният си свят, като видя собствената си дъщеря , надвесена над лицето му, плачеща горчиви сълзи на мъка. Усмихвайки се, той протегна ръка към нея да ѝ ги избърше от лицето и да я помилва преди да затвори очите си, готов да посрещне съдбата си...

Meanwhile, от кораба който вече се отпрашваше надалеч, Тори изпита огромно отчаяние, което беше способно да пречупи волята ѝ изцяло. Тя изпита ту гняв, ту тъга в този миг, като се хвана за главата и неконтролируемо започна да плаче. Тя се втурна към вратите, които още не се бяха затворили, за да могат да наблюдават битката останалите, готова да скочи.

Тори: ТАТЕ!!! Не, ще го убие..!! ТАТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! Затича се да се хвърли, но бива хваната от Тай в този миг.
Тай: Т-Тори, спри..! На него също му беше гадно, но се опитваше да не гледа случващото се.
Тори: Пусни ме..! Пусни ме..! Той ще умре...ако не му помогна..! Обърна се към Кьоко. Кьоко, глупачке..!! Обърни този кораб! Какво стана..?! Нали не оставяхме никого?!? ЗАЩО ОСТАВИ БАЩА МИ САМ СРЕЩУ ТОВА ЧУДОВИЩЕ?!?
Кьоко: На нея също ѝ беше гадно да използва хората си като пионки и изобщо да не зачита животите им, но..това беше ту нейната сила, но и проклятие. Да си добър лидер означаваше да зачиташ животите на останалите много по - малко от собственият ти живот. Трябваше да виждаш всички не като хора, а като войници, които имат определено количество. Ръката ѝ трепереше в този момент, но тя знаеше, че връщане назад - няма..Той..се жертва за нас. Не мога да се в-
Тори: Защо той..?!? Защо баща ми..?!? ЗАЩО?!?
Кьоко: Погледна към нея, видимо разтроена. Защото..неговата воля бе най - голяма от нашата..

(Бях обещал, че ще направя тази битка рано или късно. Ето я :) Подготвям я вече от 1 година. Enjoy)

Битката се разрастваше и си личеше, че добрите бяха на края на силите си. След обединените усилия на Сиел и Тоби да забавят Сайгай, raid boss-ът също бе затруднен до такава степен, че да трябва наистина да се постарае ако иска да изпълни мисията, дадена му от The Boss. Но когато Сиел и Тоби се прибраха на кораба, изведнъж единият двигател буквално се взриви и разтресе кораба на Кьоко.

Кьоко: Разтресе се заедно с всички останали, но се хвана за масата. Огледа се наоколо. По дяволите...! Двигателят....Обърна се към останалите. Всички, които могат да поправят технологии, бързо се заемете...!!!! Погледна към Сайгай от кораба, който се усмихваше. Разбира се, че това бе негово дело, като сякаш гръм от ясно небе бе ударил този двигател.

Но това бе огромен проблем..сега нямаше кой да се разправи със Сайгай. Всички се бяха евакуирали и трябваше да концентрират усилията си в поправянето на двигателя. Сайгай в този момент отскочи към кораба когато най - накрая нямаше кой да го спре...но съдбата просто бе решила да го държи надалеч. Портал се отвори точно пред него, като качулат мъж с гарван на рамото се дашна към него, държейки катаната си по този начин и се сблъска с него.

Сайгай: Какво по...? Сблъска се с мъжа, като и двамата отскочиха на противоположни посоки и се спогледаха. Това беше неочаквано...мултивселената да работи срещу мен..? Хахаха...наистина, хаосът е нещо великолепно.

Мъжът: Не е хаосът...а съдбата ти, старче. Качулатият мъж погледна към Сайгай, а той видя ярко-сините му очи и веднага се досети кой е той.

Сайгай: Усмихна се широко. Не е за вярване.....Кисе!!!!!!!!!!!

Мъжът: Лицето му вече беше видимо, като това бе самият син на Сайгай - Кисе, познат още като Fu'Jin на останалите. Мултивселената...и дупката в нея...ще те държа теб отговорен за това...

Сайгай: Засмя се леко. Не ме баламосвай, Кисе...ти да държиш мен..? Провал като теб..? Та ти вечно си бил просто един side герой...хмхмхм...

В този миг, Кисе чу думите, които всеки един баща би искал да чуе от дъщеря си години след като се срещне с нея. Тори усети неговото присъствие, като изтича до вратата на кораба, държана от поне трима души.

Тори: Тате....тате!!! Лицето ѝ бе пълно с мъка и притеснение, като видимо беше ранена и изтощена. През целият си живот, тя не е харесвала баща си, но точно сега когато бе решена да му даде втори шанс, съдбата ѝ се усмихна. И той бе тук да спаси деня. Помогни ни...!

Fu'Jin: То...ри...? Погледна към кораба и лицето му видимо се промени на изненадано и натъжено. Никой не знаеше къде беше до сега, но той правеше всичко заради дъщеря си в опит отново да стане добър баща за нея. Никой не знаеше през какъв Ад бе минал той когато се отвори мултивселената, но сега бе неговият момент да се докаже пред всички, че той бе променен човек. Обръщайки се към Сайгай, той имаше леко кръвожадно изражение.



Сайгай: Да ме убиеш...? Не ме баламосвай хлапе. Ти винаги си бил издънката на семейството. Не си талантлив като братята ти...не си умен като сестра ти. Не си и с нищо по - добър от майка си...



Кисе в този миг започна да концентрира енергията си, като тя започна да извира от тялото му. Той бе решен да се раздаде на повече от 100% в тази битка, особено за да предпази дъщеря си.



Кисе буквално бе вулкан от енергия в момента, като в мига на активацията на Perfect Copy, таймерът му започна да тече. За 5 минути, Кисе можеше да използва абсолютно всяко едно умение, което бе виждал с очите си през живота си. Талантът му винаги се е състоял в това да повтаря чуждите движения. Когато тренираше с брат си Rai'Jin, той винаги се опитваше да копира неговият боен стил преди да измисли своя собствен. Кисе ненавиждаше това свое умение, защото то изискваше да се сближи с хората, да научи повече за тях, а той бе индивидуалист. Не харесваше връзките, които създава през живота си и винаги се стараеше да бъде сам. Но точно там бе и неговата грешка - нещо, което той смяташе да поправи.

Сайгай: Сайгай гледаше с удивление своят син и бавно му ръкопляска, но това бе подигравателно. Само това ли успя да направиш? Хахаха...ще трябва повечко да се постараеш, синко. Проста имитация на чужди умения..? Пхахах...това няма да ти е достатъчно. Не съществува някой по - силен от мен!

Кисе: Усмихна се, като зае бойна позиция. Радвам се, че го каза...Отприщи катаната си от саята, създавайки посичане, което да запрати към Сайгай. Атаката му мигновено достигна до Сайгай, но той с прост замах с оръжието си разразя посичането на Кисе на две. 2 клонинга от светкавици на Кисе обаче се появиха зад разрязаното на 2 посичане и redirect-наха чрез замаси атаката обратно към Сайгай.

Сайгай: Учуди се, като отскочи нагоре и със задно салто прескочи клонингите, като само с един замах ги неутрализира. Интересно! Използваш моите умения, или поне се опитваш..? Жалка имитация, Кисе! Винаги в това си бил най - добър - да имитираш! С такова умение, няма как да имаш потенциал да станеш най - добрият...!!

Кисе: Замълчи, старче...явно не разбираш как работи моето умение..аз не само копирам умения...


Тялото на Кисе започна да сияе в светкавици, като зад него се появиха и барабаните на Rai'Jin. Те бяха като blessing и щяха да го подсилят още повече, но бяха и нещо, което той не можеше да копира с умението си обикновено. Но сега, с Perfect Copy, той може да използва уменията на всички богове от Кагедома едновременно!

Кисе: Насочи ръката си към Сайгай, като с един замах накара цяла светкавица да се стовари върху него.

Сайгай: Буквално не помръдна от мястото си и остави атаката му да го удари, като се усмихна кръвожадно. Щетите, които бе поел, бяха миниатюрни. Само това ли можеш? Не си мисли, че можеш да убиеш богът на гръмотевиците с подобна искра.

Кисе: Не съм започнал дори...Издигна ръцете си , като 2 огромни струи вода се образуваха от двете страни на Сайгай, подобно на Yemoja Ult. В унисон със сестра си, чиито дух сякаш се появи до него, той изрече името на едно от нейните signature умения:


Двете струи вода се сгромолясаха върху Сайгай, като умението на Суи'Джин бе да променя качествата, атрибутите и състоянието на водата. В този момент, Fu'Jin увеличи водното налягане все едно се намираха на огромна дълбочина в океана, като в мига, в който водата се стовари върху Сайгай, той би трябвало да бъде смачкан.

Но това не се случи - когато водата падна върху него, той стоеше на едно място, а тялото му бе обградено от кости, които го бяха предпазили. Те горяха в иконичните му черни пламъци - The Flames of Vengeance. До сега, нито една атака не го бе накарала да помръдне, но това щеше да се промени. Кисе плясна с ръце и ги събра заедно, като огромна каменна обвивка се образува около Сайгай, която блокира всяко едно негово сетиво и го затвори , подобно на това. В унисон с брат си Isshin, Кисе изрече и името на това умение:


Затворен в това умение, Сайгай не можеше да усеща, нито да чува каквото и да било. Потокът му на енергия не можеше да излезе извън затвора, което означава, че той не може да използва умения отвъд стените му. Въпреки това обаче, той остана все така спокоен..Кисе през това време използва още една техника на брат си Isshin, който бе известен с това, че бе измислил над 1000 техники заради умението му да комбинира множество елементи със своят земен и да създава нови стилове. Кисе комбинира огнен, въздушен и земен елемент, за да използва т.нар. Particle Style.


Кисе сформира огромно кубче от атомни частици, което запрати към глинения затвор. Когато то го уцели, то ще се смали до молекулярни размери и ще изтрие от съществуване това, което е затворило в себе си. Сайгай обаче дори без да знае какво се задава с един замах разруши затвора и отприщи вълна от тъмна материя, която тотално разруши умението на Кисе и го изблъска назад.

Кисе: Гхах-! Бива изблъскан от тъмната материя, като се претъркули няколко пъти на земята и погледна ядосано към Сайгай. Да му се невиди...!

Сайгай: Започна бавно да върви към Кисе, като не сваляше тази smug усмивка от лицето си. Стига де, само това ли можеш...? Ganbare, Ganbare..

Кисе: Кисе знаеше какво да направи в този момент. В ума си, той си спомни за дните, в които тренираше със своят по - малък брат Senji. Най - добрият ковач, по - добър дори и от Иказучи. Back in the days, той не го вземаше насериозно, защото Кисе винаги се е смятал за най - добрия и когато се е бил с него, винаги е печелил. Въпреки това обаче, Сенджи е имал най - големият потенциал от всички свои братя и сестри. Той е изобретателят на т.нар. Weapon Barrier Techniques - или с други думи, оръжия, които имат специфични домейни. И за щастие на Кисе, Senji е направил катана , специално за него. Катана, която той винаги е презирал..но сега бе моментът да я използва.

Кисе: Сенджи...ако за едно нещо не те харесвам, то е, че ти си с най - голям потенциал от всички нас...хахах...но все още имаш път да извървиш докато ме достигнеш, хлапе...въпреки това...ще ми е нужна силата ти...Кисе дишаше тежко, като умението му вече почваше да му действа отрицателно - толкова много енергия трудно можеше да поеме което и да е тяло, но ако някой можеше да го направи, то това бе той. Той протегна ръка встрани и материализира катана, изцяло чиста и нормална на външен вид. Нямаше никакви специални декорации, нито бе с нещо по - различна от special катаните или легендарните мечове. Но можеше да се каже, че бе на едно ниво с всички тях...

Сайгай: Усмихна се. Какво е това оръжие...? Мислех, че ще използваш твоите Nitoryu и Santoryu стилове, за да ме победиш.

Кисе: Той затвори очи, като захвана катаната си здраво и се концентрира.



Катаната му изведнъж започна да завихря мощни пламъци около него, които дори да отблъскват Сайгай настрана, което го накара да се учуди. Външният вид на катаната бавно започна да се променя....и Сайгай осъзна нейното умение в този миг. Внезапно, той зае дефанзивен stance и накара костите да се появят, този път уголемени двойно.


Мечът, който държеше той, изцяло се промени в огнено-червена катана, известна още като Tsumukari Muramasa. Това е най - силното оръжие на Ka'Jin и е меч, способен да разреже кармата и съдбата на човек, променяйки неговото съществуване. Меч, способен да разреже време-пространството, за да достигне до своята мишена.


Кисе активира не своят domain expansion , a този на оръжието, което държеше в ръцете. Неговият меч имаше умението да може да копира техниките на чуждите оръжия, което в ръцете на майстор като Fu'Jin означаваше, че той имаше достъп до адски много техники. Благодарение на брат си, той сега можеше да използва домейнът на Tsumukari Muramasa. Цялото бойно поле се напълни с оръжия подобно на умението на Shiro от F/SN. Кисе протегна ръка напред, като оръжията започнаха да се превръщат в огнена енергия и да се вливат в катаната му. Целият домейн представляваше процесът на 'създаване' на Tsumukari Muramasa - велик меч, който съдържа в себе си есенцията на хиляди други оръжия. И сега, цялата тази енергия бе концентрирана на върха на острието.


След като мечът му абсорбира всички оръжия от домейна, Кисе замахна веднъж с него и създаде масивно огнено посичане, което мигновено разцепи костите на Сайгай и достигна и до самия него, посичайки го смъртоносно. Приличаше на това, като след опустошителният огненен замах, цялото бойно поле изригна в бесни пламъци, а Кисе бе яко изгорен от тях, но можеше да се види как сякаш духът на Ka'Jin го държеше и му помагаше да стои на крака. Сайгай от своя страна се опита да блокира умението на Кисе, но не успя - посичането разцепи неговият хаос и премина през тъмната му материя докато не достигна до него, променяйки съдбата по такъв начин, че то да гаранитра своето уцелване....но какво се случи със него? Огньовете все още горяха бясно и нямаха намерение да спрат, а от Сайгай следа нямаше. Но неговият силует можеше да се види как се смее докато гореше в тези пламъци - все още нищо не бе свършило..

Атаката на Fu'Jin бе достатъчна да създаде огромен пожар навсякъде около Сайгай. Замах от Muramasa обикновено означава директна смърт, като много рядко се налага катаната да посича мишената си два пъти. Но в този случай, Сайгай оцеля, като всички пламъци се запалиха в черни огньове и бяха изпепелени, като черният пламък надделя с лекота. Сайгай отприщи своите Vengeance Flames и успя да надвие дори пламъците на Senji...

Сайгай: Бавно се надигна, като се видя по тялото му, че е доста ранен от атаката, но явно умението на огъня не го е достигнало. Започна бавно да ръкопляска. Да промениш съдбата ми...е доста коварно умение, хлапе...но това не е от значение ако огньовете не ме достигнат, нали...? Хахахах...тъмната материя е нещо, което нито ти, нито братятя и сестрите ти разбирате все още. Подобно умение няма как да ме надвие...!!! Замахна с ръка, като накара пламъците му да се завихрят около него и да започнат да сформират огромното Susano'o, което отне на Тоби и Сиел огромни усилия само да забавят. Ако го призове, това щеше да бъде краят....

Кисе: Беше на едно коляно, като бавно се изправи и погледна към приближаващата титанична фигура. Тръгна да прави крачки назад, като сякаш се бе предал. Н-няма как да стане...това чудо е непобедимо...не мога...

Точно в този миг, Кисе наистина се бе предал. Никога през живота си той не се бе изправял срещу някой толкова непобедим в неговите очи. Но понякога, когато надеждата достигне критични нива, само едно побутване е нужно. Точно това се случи когато и последната фигура от семейството се появи до Кисе, макар и само като духче. Неговият собствен брат, с когото имат вражда - Rai'Jin, се появи и хвана Кисе за рамото, като му се усмихна.

Rai'Jin: Не е в твой стил да се откажеш. ^^

Кисе: Стресна се, като го посече с катаната си, но тя просто мина през него, защото той бе просто духче. Rai'Jin използваше душевна прожекция, за да се свърже с Кисе, макар и да бе на хиляди километри разстояние от него. К-какво правиш тук...разкарай се..нямаш ли държава да ръководиш...?

Rai'Jin: Ей, ей...винаги си бил така груб с мен. Тук съм да ти помогна, разбира се.

Кисе: Не ми е нужна помощта ти, тъпако...остави ме намира...

Rai'Jin: Въздиша. Дори когато си изправен пред сигурна смърт си готов да ме отрежеш...? Наистина си се метнал на баща ни...

Кисе: С нищо не си приличаме, Иказучи...!!! Погледна към приближаващия се Сайгай. Н-не мога да го победя....

Rai'Jin: Така е. Не можеш. Усмихна се, като си постави отново ръката на рамото му. Не и сам.

Кисе: К-какво имаш предвид...?

Когато Кисе се обърне, той щеше да види душевните прожекции на всички свои познати - семейство и приятели. Цялата му държава, която той бе сигурен, че бе загубила вяра в нея, в момента наблюдаваше неговият нечовешки подвиг. Да победиш Сайгай бе нещо немислимо дори и за някой от калибъра на Ейс. Все пак, той е известен с това, че е бил най - силният човек за своята ера. Но...дори той кърви. Мизуки, Ишин, Сенджи и Иказучи, придружавани от своята майка - Мизуки, също стояха най - отпред и усмихнато гледаха към Кисе докато биваха заливани от виковете на всички останали. Целият свят сега гледаше Кисе - нещо, за което той си бе мечтал още като дете преди да поеме по тъмният път...

Isshin написа:Хайде, Кисе...сега е моментът да ни покажеш резултатът от усърдните ти тренировки.

Мизуки (sister) написа:Не се давай на баща ни...ако някой може да го бие от нас, то това си ти!

Senji написа:Намери твоят пламък, Кисе...и го отприщи да гори както никога до сега.

Мизуки (mother) написа:Давай, сине мой..избави баща ти от тъмнината, в която е потънал и му покажи светлината.

И не само те - от кораба, собствената му дъщеря не спираше да го насърчава. Тори, момичето, което бе загърбило бащината фигура в живота си, сега не спираше да вика за него и да го окуражава от първият ред. Само като погледне към нея, Кисе можеше да разбере защо прави всичко това - не е за да е героят на деня. Не е за да е спасителят, от когото всички се нуждаят...това е неговият бащин инстинкт - да защити дъщеря си. На всяка цена!

Кисе: Всички.....не...нямам време да плача точно сега..Погледна към Сайгай , който вече бе сформирал една огромна част от своето умение. И това бе моментът, в който Кисе flip-на switch-а и погледна към гарвана на рамото си. Кажи ѝ, че е време..


Rai'Jin: Усмихна се, като скръсти ръце и застана до него. Знаеш какво трябва да направиш, нали..? Трябва да станеш първият човек, който да копира моя техника.

Кисе: Погледна към него. Това е невъзможно...но точно сега ни трябва чудо...така че съм готов да на всичко да сразя баща ни...

Rai'Jin: Кисе...винаги си мислил, че ти си някой без талант и без дарба. Но това не е вярно. Ти си единственият човек, който има потенциалът на цяла една държава в себе си. Всичките години, които си прекарал да се опиташ да изучиш всички техники...само ти успя да го направиш. Какво ти пречи да пробваш още една? Хайде...! Застана сериозно до него. Да го направим заедно!

Кисе: Да му се невиди, брат ми....тъй вярно!!!!

За първи път от векове насам, двамата братя, които са известни с това, че вечно воюват - Rai'Jin & Fu'Jin, сега бяха рамо до рамо заедно. Макар и Rai'Jin да не присъстваше, неговите думи бяха достатъчни да подсилят Кисе. Барабаните на гърба му вече светнаха изцяло, което значеше, че той получи неописуемо голям boost от енергия.

Сайгай: Усети какво се опитваше да направи Кисе, като се усмихна коварно. Ще се опиташ да копираш Иказучи..?!? Невъзможно! Дори за някой като теб, това е ЕДИНСТВЕНИЯТ човек, който НЕ МОЖЕШ да копираш, Кисе!!!!! Rai'Jin не е просто титла...!! Тя се дава на хора , способни да УНИЩОЖАТ света! Енергията, която Иказучи има...


В този миг, Кисе щеше да направи нещо, което да учуди целият екипаж, който го гледаше от кораба - в двете си ръце, той създаде две малки сфери, но с чудовищни размери енергия - едната бяла, другата черна. Това бе умение, което Тай много добре познаваше - все пак, то принадлежеше на Тоби!



Кисе започна да слива двете сфери, което започна буквално да създава смущения в пространството. Това представляваха бяла дупка и черна дупка, които в момента биваха смесени една с друга, но това не бе всичко - освен тези сфери се появиха и същите техни counterpart-ове, но от всеки един елемент - огън, вода, светкавици, въздух и земя. Това бяха елементите, които Fu'Jin до сега използваше, принадлежащи на неговите братя и сестри. Всички те бяха до него и бяха поставили ръцете на гърба му, готови да му помогнат, макар и той да не ги усещаше..душевно, те бяха до него. С комбинирата мощ на цялото си семейство, той създаде една огромна, масивна сфера от енергия, която се разразстваше безкрайно много. Но това не бе всичко - в момента, той получаваше buff-ове от други две места as well - гарванът отвори широко уста и държеше таро картата Strength в устата си. Едновременно с това, луната се разкри на небето и засия точно над Кисе, като това разбира се бе неговата майка, която му помагаше в този миг и го подсилваше допълнително. Бели светкавици пресветнаха по тялото му, което значеше само едно - той бе влезнал в зоната!!


Остана последното парче от пъзела - светкавиците на Rai'Jin. Умение, което не може да се репликира по принцип, но Кисе успя да ги пресъздаде благодарение на двата огромни бъф-а, които получи. В момента през цялото му тяло минаваше огромно количество енергия, сигурно двойно на нормалният му резервоар. Сините светкавици, които Rai'Jin използваха, той ги овладя с дясната си ръка и започна да променя формата им на чиста енергия, а червените светкавици, чието умение бе да се размножават почти безкрайно, той ги комбинира с тях и добави в огромната сфера, която се бе образувала. Това бе най - силното умение на Rai'Jin - Inazuma. Сайгай не можеше да повярва на очите си. Дори той се страхуваше от това умение, като веднага забърза създаването на огромното Susano'o, но вече беше късно. Той зае дефанзивна позиция , готов да блокира, като призова огромни количества огън и тъмна материя.





Кисе отприщи огромната сфера право към Сайгай, която НЕ СПИРАШЕ пред нищо по пътя си и рееше само разруха. Благодарение на всички елементи в нея и двете дупки, тя безкрайно се отблъскваше от самосебе си напред и не можеше да бъде спряна докато не уцели нещо. Масивната атака най - накрая се сблъска със Susano'o-то на Сайгай и предизвика масивна експлозия, която го унищожи и накара да се сгромоляса върху Сайгай. Но как..? Fu'Jin имаше и скрит коз в ръкава си...очите, които само той и Тори притежаваха - Heavenly Eyes. Очи, които му позволяват да види милиони ситуации , но да манифестира само и единствено истинската. Чрез тези очи, той успя да намери отговора на въпроса как да надвие това умение на Сайгай, и чудото бе факт - Сайгай стоеше на земята, като че ли смъртоносно ранен, но с широка усмивка на лице. Очевидно това го бе накарало да приеме тази битка много по - сериозно, а Кисе се извиси във въздуха и му се усмихна самонадеяно....това умение не просто бе отприщено с максималният му потенциал, а даже и отвъд него!

Сайгай: Започна бавно да се изправя, като се подпираше на катаната си и се смееше. Беше много щастлив от случващото се, като изкашля малко кръв и погледна развълнувано към сина си. Кисе...не мога да повярвам...но ти надмина очакванията ми...не съм очаквал, че някога ще видя някой да пресъздаде техниката на Иказучи до съвършенство...ще ти споделя нещо. Не съм се и замислял, че на този свят съществува човек, който може да ме победи. Някой, който да може да се изправи срещу бушуващият ми гняв и да оцелее, за да разкаже за тази епична сага...някой, срещу когото си струва да се изправя с пълни сили..хмхмхм...Започна да прави знаци с ръце, което означаваше, че нещо голямо се задава щом дори Сайгай се налагаше да регулира енергията в тялото си. Огромни количества тъмна материя започна да излиза от него. Беше достатъчно да запълни цялото пространство край тях и дори и цялото небе - изведнъж стана пълен мрак...но това бе само началото за страданието, което Кисе щеше да изпита.

Spoiler:

Дългоочакваният domain на Сайгай най - накрая бе разкрит...и той обхвана не само Beacon...в дрехата си, той държеше стрела, която в момента засия зверски силно. Стрела, която подсили неговият domain. И това бе The Chaos Arrow - чрез нея, домейнът му обхвана целият свят. Единственият начин това да стане бе чрез тази златна стрела, която той не бе ползвал до сега. Това бе първият път, в който Сайгай използва The Chaos Arrow и то по какъв начин - домейнът му не бе сферичен, което означаваше, че не му трябва бариера, която да поддържа домейна. Най - съвършената техника, която можеше да съществува в неговият арсенал - умение, което да target-не целият свят. Свят, който щеше да изпита ултимативната форма на отчаяние....


Домейнът на Сайгай му позволяваше да заличи каквито и да са положителни събития за неговият опонент - ако имаше шанс нещо да се провали, то би се провалило на мига. Нямаше място за Hope в този домейн, който бе пълен с Despair. Хора по целият свят забелязаха как небето стана мрачно...как самите те започнаха да стават жертва на произволни събития. Мостове пропадаха, гръмотевици започнаха да валят навсякъде, тсунами вълни да се образуват, земетресения да се появяват...сякаш Сайгай бе успял да подчини и Майката Природа на своята воля - нещо, което бе немислимо...

Кисе от своя страна бе разгневен от чутото. Цял живот, той си мислеше, че Натсуми - дъщерята на Rai'Jin, е била проклета от самият него. Та той сам си спомня деня, в който създаде това проклятие чрез забранена техника и го използва върху Натсуми без тя да подозира...силен вятър задуха, като светкавица от нищото се стовари върху Кисе. Той изкрещя от болка сякаш бе ударен директно от светкавица на брат си, но този път бе в пъти по - болезнено. Той падна на колене, но бавно се надигна и погледна с ярост към Сайгай...


Кисе бясно се затича към Сайгай, но само когато той пое първите няколко крачки към него, костите в краката му се счупиха. Шансът това да стане бе по - минимален от всякога, но домейнът на Сайгай гарантира това да се случи. Кисе се опита да се изправи, но усети как Сайгай заби катаната си през едната му ръка, при което той изкрещя от болка. Злодеят се усмихна самонадеяно, като тялото му се наелектризира и предаде тази електрическа енергия към Кисе, който започна да вика от болка....сякаш се опитваше да го пречупи. Но..детето-чудо отказваше да се предаде. Отказваше волята му да бъде пречупена...колкото и болка да поемаше...


Преди да каже каквото и да било, Сайгай засили количеството ток, което минаваше през тялото му, сякаш наказваше още повече Кисе. Неговите Heavenly Eyes в този миг...показаха точно 0 positive outcomes. Това бе прецедент - в безкрайно много ситуации, винаги има точно една...една, в която чудото се случва...но този път....този път - чудо нямаше...не и срещу човекът, който бе олицетворението на думите "мъст", "отчаяние", "гняв" и "отмъщение..."