The White House (Beacon)

След счупването на небето заради действията на Shun и Хари, Белият Дом става изцяло разрушен, а легионерите все още продължават да водят битката си с хората на президента пред сградата. Тези от тях, които оцелеят, веднага насочват поглед към небето и виждат огромната дупка, която се е образувала в пространството. Но това не означава, че двете страни не спират своите сражения..

Тай: Отваряйки очи, Тай се изкашля и осъзна, че беше затрупан от отломките на разрушената сграда, в която се намираше заедно с Annie. Ъгх..какво по дяволите се случи...не мога да се движа...и не усещам почти нищо..Т-Тай, съвземи се по дяволите! Пое си дъх, като рязко се изправи, разчиствайки отломките от себе си. Мамка му...Погледна нагоре към небето. Огромната дупка веднага му направи впечатление, като погледна към нея ужасено. Какво по дяволите е това..?! Annie..!! Започна да се оглежда за нея.

Braelor: Обикаляйки зоната, търсейки живот в околността, той използваше Life Form Analyzer-ът на телефонът си. Оглеждаше се наоколо, блуждаейки, надявайки се да има някой жив наблизо. Дап, това не е светът от който аз идвам. Твърде е... весело? Как бих го нарекъл... Мислите му спряха за две-три минути, като обикаляше. Тай и Annie можеха да почнат да чуват бипкането от телефона му, който току-що засече тяхната жизнена енергия. Но Braelor изобщо не я чу, защото беше затънал дълбоко в мисъл. След като тези минути изтекоха, от тишината, неговия силен, дълбок и със сигурност твърде харизматичен глас извика. И ТОЗИ СВЯТ Е ПРЕЕБАН, НО ПО-МАЛКО ОТ НАШИЯ! CHECKMATE OTHERWORLDERS, WE HAVE IT WORSE! Най-накрая, като започна отново да има мозъчна активност, погледна надолу. Хм? Най-после осъзна, че е засякъл живот. На радара си видя локацията. Погледна към зоната в която бяха затрупани. Хей, някой да е жив? Ако не си, може да замълчиш! Ако си жив... пак можеш да замълчиш, не съм ти майка!

Annie:
Лесно се справи с дъжда от отломки, преобразувайки тялото си на пламък. След като сметна, че сградата е рухнала и опастност вече няма, тя възвърна физическата си форма и веднага започна да се оглежда за Тай.
Тааай!!! Къде си?!!!
Не след дълго, тя го свари да избутва отломките, които го бяха затрупали. Обаче тъй като беше зает с тях, той не забеляза как малка част от покрива на сградата рухна и щеше да се сгромоляса право върху Тай. Annie знаеше, че Тай щеше да усети зареди драконовите си сетива, но не ѝ се рискуваше.
Тай, внимавай! Отгоре!
Annie опъна ръката си под формата на пистолет и изстреля малък огнен куршум, който веднага след като достигна до отломките ги преобразува на пламъци, които Тай лесно можеше да изяде.
Отломките не бяха изгорени, а преобразувани на огън, като Annie можеше да възвърне това действие по всяко време. Това можеше да се използва по-късно, когато Тай отприще конкретните огньове.
Със същото това умение неотдавна, Annie възобнови изгорялата си къща. Преди 7 години, малката Annie излиза извън контрол и опожарява къщата, в която е отрасла, но истината е, че тогава тя просто я превърнала в огън. Когато Тай и Annie посетиха това място преди няколко месеца, Тай наблюдаваше отблизо как изгорелите отломки сформираха наново изгорялата къща. Точно зареди това той добре знаеше какво да очаква от това умение.
Тай, добре ли си? Някъде ранен ли си? Тя притича до него и ако беше необходимо щеше да му помогне да се изправи. По това време двамата започнаха да чувал бипкането от телефона на Braelor, но те си нямаха на идея какъв е този звук.
Хъх..?! Тай..., и ти чуваш ли това, което и аз? Тя се обърна към източника на звука.

Тай: Виждайки падащите отломки над главата си, Тай веднага реагира щом те се превърнаха на огън и ги погълна, възвръщайки малка част от енергията си. Той веднага погледна към Annie , притеснен. Все още бяха затрупани от отломки и трудно щяха да си проправят път през тях. Той избута няколко от тях и се добра до нея, като я прегърна. По дяволите, мислех си, че нещо ти се е случило..видя ли това, което и аз видях? Видях те там, при Shun и останалите..Тай говореше за онази реалност, в която те всички бяха преди да се случи експлозията. Преди да си довърши мисълта обаче, той усети телефонът на Braelor и веднага погледна в тази посока, започвайки да върви натам. Хъх? Беше нащрек, защото усети миризма, която не му беше позната.

Braelor: Голям като планина, той се виждаше от далече. Абе, тука е твърде трудно за вървене! Приклекна леко, като с ръмжене си заби дясната ръка в земята, като накара всичките камъни в зоната да се придвижат настрани, заедно с отломките от сградите, отварайки лесен път, право до тях. Погледна ги, като зелените му очи се виждаха как светят от зад шлема, през който нищо не се виждаше. За някой който не го познава, той изглеждаше като броня, анимирана от магията на някой Necromancer. Ой, хора, добре ли сте? Загледа се в Annie. Абе... Оная mother from another world на нашия хартиен човек не спомена ли нещо за човек с нейните характеристики? Огледа ги и двамата по-отблизо, пристъпвайки към тях, търсейки рани, които да излекува.

Изсред отломките на сравнителна дистанция от тях се чуваше ехтенето на женски глас. Беше достатъчно близко да се чуе, но все още достатъчно далеч, че да не се чуе за какво точно става дума. С времето обаче гласът ставаше все по-ясен и по-ясен, като се приближаваше. Тай? Тай, къде си?!Ако ме чуваш, моля те, отговори ми! Не отне още дълго, докато те не видяха и момичето, на което принадлежеше този глас - висока и стройна, с дълга къдрава коса и очи като кехлибар. Около врата си, тя носеше амулет с голям рубин. Оглеждайки се, тя видя хора
в близост до купчина отломки, и living armor приближавайки ги. Тя се втурна, заставайки на пътя на бронята, и създавайки ледена стена на пътя му. Тя погледна назад, като се усмихна. Добре ли сте? Надявам се не ви е.... Виждайки лицето на Тай сгушено в чужди обятия, усмивката и беше заместена от силно объркване. Тай...? Объркването бързо прерасна в гняв, като тя накара ледената стена да се пръсне, като момичето отстъпи настрани и направи жест към двойката докато гледаше към Braelor. Съжалявам че се намесих, можете да продължите. И моля, постарайте се да смелите всяка кост в тялото на изневеряващия негодник. ^^"

Annie: 
Преобразува отломките, които бяха застанали на пътя между нея и Тай, в огън и ги издуха с ветровете си. След това тя веднага отиде и прегърна любимия си. 
Ох Тай колко се радвам, че си добре! Бях много оплашена! Оплашена, че отново ще те изгубя... Тя погледна надолу като сянка закри очите ѝ. След това Тай можеше да усети, че освен тъга, Annie чувстваше и яд. Личеше си по устата ѝ - треперейки, тя си я захапа, като малко кръв текна.
Шун и Хари... Те избързаха... Действаха прекалено рано! Не трябваше да използват стрелите! Защо не ни послушаха...
Тц! Аз съм виновна! Само ако бях малко по-бърза, само ако бях стигнала с една секунда по-рано, щях да успея да му отмъкна стрелите. Можех да спася човечеството, но се провалих. Облегна си от мъка главата на рамото на Тай.
След целият труд, който положихме. Цялата болка, която изтърпяхме. Нищо не се е променило. Не съм станала никакъв герой. Не съм могла да спася никого. Нищо...

Тай: Прегърна здраво Annie щом усети нейното отчаяние от цялата ситуация. Той знаеше, че действията на старите им приятели адски много са я наранили, както и самият него, за това споделяше болката ѝ. Знам...знам как се чувстваш...но не е време да мислим за това, а за това какво следва..а честно казано...наистина не знам..това е прекалено...дори не знам какво е това чудо в небето..моля те, успокой се..В този момент, той най - накрая се срещна и с Braelor, учуден от огромният му размер, както и умението му, с което премахна отломките от пътя му. Уау...! Ти си адски грамаден, чичка! По тялото му и това на Annie имаше рани от битката им с Shun, като и двамата бяха доста, доста изтощени и им липсваше енергия. Може да се каже, че сме..но не ми изглеждаш тукашен..Тай след това чу как някой извика името му и се обърна натам, виждайки Бякурен. Хъх? Учуди се първоначално, защото той не познаваше това момиче, което явно знае името му. Ъм, срещали ли сме се..? Веднага след това, той адски много се притесни след като тя го нарече изневеряващ негодник? М-моля..?!? Хей, не е вярно, аз съм лоялен..! Погледна към Annie , видимо притеснен. Х-хахаха..нямам си и на идея коя е тази жена! З-заклевам се! ^^"

Braelor: "Не изглеждаш тукашен"... Хмм... Дап, със сигурност не е моя Тай. Той е по-грозен... Но, къде ще бъде забавата ако не направя ситуацията по-зле? Сложи си ръката на рамото му и го погледна право в очите. Капитане, бяхте Isekai-нат и няма 10 минути и вече изневерявате на жена си с Otherworlder. Тс тс тс. Каза го, клатейки си главата, практически усещайки се emoji vibe-a. Не ви ли е срам! Плясна го от дясно, и после отляво. Впечатляващата част беше, че не заболя изобщо, а точно обратното. Започна да го обвива топла, зелена аура, като самия въздух около него замириса на свежо окосена трева, като очите на Braelor светнаха още по-ярко. Имаше лек скандинавски акцент който се чуваше от него. Но беше скрит от тежкия GERMAN акцент. Знаеш какво трябва да направя, Тай. Погледна към Annie. Извинявам се скъпа. Ще взема твоя one-night-stand партньор и ще направя каквото ме помоли яката кака зад мен. Head pat-на я, като същото което се случи с Тай се случи и с нея, като за по-малко от минута и на двамата им изчезнаха щетите. Но умората, дори и да е олекнала, все още не можеха да се бият. Изправи се изцяло, като погледна към телефона си. Та. Тай, Byakuren, Annie. Чудите се кой съм, нали? Появиха се blush lines като в аниметата, само, че зелени от под шлема му. Поласкан съм! Хвана ръцете на Annie и Тай, като започна да ги здрависва, подмятвайки ги нагоре надолу във въздуха. АЗ СЪМ BRAELOR, DEMIGOD OF THE SWORD AND SHIELD, DEMIGOD OF THE FORGE, THE OPPOSITION TO THE TYRANT KING, yaddy yaddi yadda, имам още 10 титли.

???: Да се познаваме....? Не ми викай "хехе", курво такава. Очите на момичето станаха драконови, като се появиха рогата и крилете и. Хей, Mania, помниш как ти обещах обяд, нали? Е, надявам се си гладна. Бякурен бавно пристъпи към тях, като си изпука пръстите. тя стигна до Braelor, слагайки ръка на рамото му. Благодаря, господин тенекия, но изглежда ме разбрахте неправилно. Тя су усмихна, но зад на пръв поглед невинната и усмивка се криеше жажда за кръв. Но не е проблем щом не можете, аз ще поема нещата от тук, само се мръднете. ^^

Annie:
Слушаше какво говори Braelor и с всяка изминала секунда ставаше все по-озадачена. 
K'ви небивалици говори тоз ве. Ей, на теб говоря! Скара се на Braelor. Обичам смешници като теб, но в момента не ми е до шеги. Погледни нагоре! Посочи с пръст напуканото небе. Със сигурност нещо нередно и навярно много опасно се случва.
Изнерви се, защото Braelor сякаш изобщо не я чуваше какво говори и си правеше каквото ще, но на Annie изобщо не ѝ се занимаваше. Какво вече казах тя нямаше нито силата, нито желанието да води излишни битки и споротве, така че реши просто да играе подир свирката на ексцентричния брониран немец.
Whatever, и без това не усещам никаква злонамерена аура от него. Ако се окаже наш съюзник още по-добре.
Annie хвана Braelor за ръка и без да се противопоставя започна да се сдрависва с него, летяйки нагоре надолу във въздуха.
Лол.., лол..., ЛООЛ!! Полека бе здравеняк. Не всички сме 3 метра като теб. Well, това до сега не беше ми се случвало. Здрависване с брониран великан - checked.
Когато тя най-после се приземи на земята на спокойствие се обърна притеснено към Бякурен. Имаше лошо предчувствие още от момента, в който я видя.
Курва? Наклони си главата в невинна заблуда и посочи себе си. Аз курва? Ъмм, извинявай, познаваме ли се ^^"? Тогава тя забеляза драконовите ѝ очи и веднага стана сериозна като приклекна.
По дяволите, наистина не съм в състояние да се бия в момента. Трябва по най-бързия начин да изгладя нещата с тази чудата мацка, че иначе може да стане грозно. Има драконови очи? Може би наистина се познава с Тай. Хвърли му един ревнив поглед.
Хей, хей, няма нужда да се стига до ядене. Не знам кой или какво е Мания, ама ако се храни с хора... Е никога не е късно да пробва диета. Виж в този живот трябва да се изпробват нови неща, нали така? ^^" Удари с лакът Тай под кръста.
Глупако ако наистина я познаваш, помогни ми тук! Животът ми може да зависи от това. Annie се надеве, за да вземе един камък.
Мисля, че тук става едно голямо недоразумение. Никой на никого не изневерява, поне до колкото на мен ми е известно. Хайде да не предприемаме избързани действие. Тези на Шун и Хари ми дойдоха в малко повечко. Нека първо се запознаем. Аз съм Annie ^^ Често казано не знам дали искам да те доближа преди да се успокоиш, така че ще ти подам този камък вместо да се здрависаме. Приеми го с добри намерения ^^ Тя метна камъка към нея, с наивната надежда, че тя всъщност ще го хване. Каква глупачка съм! Не можах ли да се сетя за друго? Ъм... Е, ще ми кажеш ли твоето име?

Тай: Гледаше объркано Braelor, като изобщо не го разбираше какви ги дрънка. М-моля..? Объркан съм, чичка..можеш ли да повториш пак цялото това нещо? Нищо не разбрах..е-ей! Бива slap-нат два пъти, като се хвана за бузата и му се намръщи. Това пък за какво беше?! А, чакай малко..Тай започна да усеща топлата аура и как възвръщаше частично енергията си. Н-няма значение, благодарен съм..но съм и много объркан, брато..Здрависа се с него, като също беше fling-нат във въздуха. Jeez..! Ама че странен великан си ти, чичка! На колко години си, 100? 200? 1000? 1200? Човече..и имаш толкова много титли? Уау, доста голям задръстеняк трябва да си, че да не съм те чувал дори като имаш толкова много титли! Засмя се. Смехът му обаче бързо спря щом погледна ядосана Бякурен. О-оу...дракон..Застана пред Annie, като се опита да оправи положението. М-моля Ви, госпожо, не е учтиво да обиждате гаджето ми така..! ^^ Не знам от къде ме познавате, но не е добра причина да обиждате приятелката ми , защото ревнувате!

Изневиделица, тялото на Бякурен започна да се обвива в тъмна материя по този начин, като тя изцяло се трансформира в съвсем друго създание, на име Mania. Тя помръдна крилото си, изблъсквайки Тай настрана и застана пред Annie, като я огледа отблизо, игнорирайки нейният жест.
Mania: Мммммм...Отвори широко уста, като щеше да се оближе щом я погледне. Изглеждаш...вкууусно....Бякурен! Тази искам да я изям! Има бая мозък..а аз обожавам мозък...Интересното за Annie в този случай щеше да бъде когато види материята, от която бе направена Mania. Тя много наподобяваше на тъмната материя, която се намираше около мечът на The Boss и самата материя, която той използваше.

Braelor: След като им пусна ръцете се отдръпна. Започна да се смее дълбоко и шумно. Достатъчно шумно, че дори да ги разконцентрира и да им обърка мислите, карайки ги да си обърнат вниманието към него. Смехът му беше истински, ненасилен, но в него се усещаше нещо... странно... Като, че ли знае какво се случва по-добре от всички. Мале, това шоу стана по-добре от очакваното! Тази Бякурен е от друг свят и има сопол като на Statis! НАИСТИНА УЦЕЛИХМЕ НАЙ-CURSED TIMELINE-A! Почна да си пляска коленете от смях, като започна да умалява от твърде много хилене. Седна на единствения здрав стол в околността, като случайно пред него имаше маса. Спря да се смее изцяло. Погледна ги сериозно. Поддържаше очен контакт. Пфф! Продължи да се смее. Хора, не разбирате ли ситуацията? От три различни свята сме! And you were all fooled, bamboozled even, possibly tricked! IT WAS ALL A PART OF MY not so MASTER PLAN! След още няколко минути опити да спре да се смее пое дълбок дъх. Та, небето е счупено. Кой от вас го направи? Обещавам, че който си признае ще има по-малко наказание! Подпря се на юмрука си докато лакътя му беше на масата.

Бякурен: Mania се появи, наплаши Annie, след което се прибра обратно в момичето сякаш нищо не се беше случило. Преди изобщо да може да каже каквото и да е или да реагира по някакъв начин, тя беше прекъсната от гръмогласния глас на Braelor, което я накара да спре и да се обърне. Тя го изслуша, при което въздъхна и се върна обратно към човешката си форма, видимо засрамена. Аз... съжалявам, може би трябваше да се досетя по-рано... Изглежда наистина има недоразумение от моя страна... Името ми е Бякурен Септим... приятно ми е... Тя си пое дъх, като погледна към небето, след което към Braelor. Да си призная... изобщо нямам идея какво се случва. До преди броени минути бях с Тай, преди да се осъзная бяхме разделени.

Техният разговор бива нарушен от един много, много, ама много добре познат на Тай глас, който би ритал всеки един ден до края на живота си Таааай! Яростно пристъпваше към тях, докато не доближи Тай и го хвана за дрехата Какво по дяволите... - Акира
Демоните* - Сиел
ПАК НАПРАВИ!? Той пристигна заедно с най-силните и членове на гилдията, Сиел, неговия брат и Акисе Можеш ли да ми обясниш това!? Пусна го и посочи счупеното небе Как можа и това да объркаш!? - Акира
Не знам брато, аз мисля, че изглежда брутално! Акисе гледаше нагоре, още малко щеше да си счупи врата от удивление Това е жестоко! - Акисе

Annie:
Хм..? ХМ?ХМ?ХМ?ХМ? Капки пот изобилно започнаха да текат по лицето ѝ, когато Mania отвори уста на сантиметър от нея. На практика тя можеше да усети и най-вече помириши всичко, което Mania е яла днес. Ъ-ъ-ъ-ъ, з-значи т-това е M-M-M-Mania? М-много хубава уста имаш, хехе ^^"""" МОЛЯ ТЕ НЕ МЕ ЯЖ!!! МОЛЯ ТЕ! МОЛЯ ТЕ! МОЛЯ ТЕ! МОЛЯ ТЕ! МОЛЯ ТЕ...!
Annie не помръдна от място и показа най-отчаяното и нервно лице, което може да има. Тя затвори очи и следните мисли се въртяха в главата ѝ, като тя толкова си беше изгубила ума, че дори не усети, че говореше на глас всичко, което мислеше.
Е явно тук ще е моят край. Беше забавно приключение, Тай...
Гасяхме пожари, потъвахме в пясаци, бихме се на арена за пари, оправяхме спор между военни и бунтари, дадох реч пред милиони зрители, победихме мафия, talk no jutsu-нахме един дядо, пътувахме из времето, запознах се с робот, феникс, шаман, гадател, дракон, извънземни, убиици, президент на Beacon, шпиони, рицар на кръглата маса и буквално с олицетворение на природата. Дори успях да умра един път, така че няма да ми е за пръв път. 
Annie до толкова си повярва, че пак ще мре, че собственоръчно си изработи това чувство т.н. "да видиш живота си на лента преди смъртта." Тя си отвори очитe, като поне се опита да умре смело, но друго ѝ привлече вниманието.
Хм? Mania е черен? По-точно е покрит с нещо черно опс. Супер много ми напомня на тъмната материя, която The Boss използваше. Какво ли означава това? И Mania ли е извънземно? ХМММ... Хм някой се смее като олигофрен на заден фон. Оффф...! И по маса ли започна да блъска? WTF! не мога ли да умра на спокойствие......? Mania се отдръпна и се прибра в тялото на Бякурен. Това действие преобърна целия свят на Annie, тъй като ѝ трябваше малко време да превключи от това, че ще мре до това, че ще живее.
Хъх? Свърши ли? В рая ли съм? Мамо тука ли си? И докато търсеше своята мила майка, тя видя познати лица.
Акира? Това Акира ли е? Ъммм......МАМКА МУ В АДА СЪМ!!! СЪС СИГУРНОСТ СЪМ АДА, АААААААААХ!!!
Даже Сиел е тук! Само Сатаната липсва! ААААХХХ!!! Annie започна да обикаля панически в кръг, докато не се блъсна в Тай и млъкна. Тя го гушка и след кратко неловко мълчание го попита нещо на ухо.
Хей, Тай... Аз сериозно ли съм толкова проста...? Изглежда Annie беше се върнала на себе си, но видимо се чувстваше супер засрамена, но поне по сладък начин.

Тай: Видимо бе объркан от всичко случващо се наоколо, но най - вече от това, което Braelor каза. Хъх...? От различни светове..? Ч-чакай малко, хахаха..това е някаква шега, нали? Но изобщо не звучи като такава..Погледна към Бякурен. Щом тя казва, че ме познава..Аааааа! Хвана се за главата. Мамка му, това ли се случвааа..?! Този тенекиен човек може и да се окаже прав...В следващия момент, внезапната поява на Акира и компания също го стресира, защото знаеше, че ще му се накара. Ah, here we go again...Въздиша, при което се усмихна и бива хванат за дрехата от Акира. Хееей, липсваше ми, приятел! ^^ Не съм те виждал от адски много време! А, това в небето? Мисля, че май гръмна небето..Shun не ти ли каза? Теб също те видях в онази реалност...Щом бива пуснат на земята, той се сгуши в Annie и се наслади на нейната паника. Ей, това Акисе ли е?! Йо, не сме се виждали от адски много време брато! Искаш ли спаринг?! Засмя се.

За жалост обаче, радостната ситуация бързо щеше да бъде развалена от силна гръмотевица, която щеше да падне точно пред тях, като на високата ограда на президенството се сформира един легионер. На рамото си, той държеше Скарлет, чието тяло леко трепереше, навярно от електричеството, което беше преминало през него. Той седна на оградата и захвърли Скарлет в краката им, която щеше да се претъркули няколко пъти докато стигне до тях. Беше в наистина критично състояние, като това веднага изкара Тай извън нерви.

Тай: Ти...ти ли ѝ го причини..?! Зае бойна позиция.
Легионерът: Да...но го направих с лявата си ръка. Обикновено го правя с дясната, но този път реших да се позабавлявам малко..."шефът" ме изпрати тук, за да ви посрещна официално...за протоколът, можете да ми викате "Дясната ръка".

Braelor: Слушайки как реди Annie, той все повече и повече симпатизира с нейната история. Ой, като че ли описваш мен в младините ми! Само ако знаеш какви истории имам! Яздене на кракени, биене с акули, докато бях пиян когато без да исках убих древен бог... ИМА ТОЛКОВА МНОГО! Продължи да се смее като луд алкохолик, докато тялото на Скарлет не падна пред него, след което той затихна. Изправи се, като хвана един камък от земята и си го пръсна в шлема, напуквайки го здраво. Докосна ранената Скарлет, като самите щети които той си нанесе засилиха неговата регенеративна способност. Със самия допир до нея, той започна да прехвърля жизнена енергия към нея. Хей, хора, много искам да се запознаем, да си обменим контактите и така нататък, но този малфункциониращ диод ми се струва си проси боя. Каменната му броня заземи малкото останало електричество в тялото ѝ. След като завърши с лекуването ѝ, се изправи и изпука врата си като си изпука кокалчетата. Вече стана сериозен. Щом види някой ранен, от весел бързо ставаше страшен, както биха подсказали огромните му размери.

Бякурен: Щом видя как легионерът хвърли Скарлет при тях, Бякурен пребледня. Не може да бъде... Скарлет!!! Тя се притече, макар и Braelor да я беше изпреварил. Тя протегна ръка над ранената Скарлет, при което тя беше обгърната от топла светлина. Макар и да знаеше, че има голяма вероятност това да не е нейната приятелка, Бякурен започна да я лекува, помагайки на Braelor за да забърза процеса. След като я излекуваха, тя погледна нагоре към агресора, погледът и изпълнен с гняв. Мисля, че тук сме на едно мнение, господин тенекия... Тя извади свитъка си, след което го отвори.

Помаха на Тай Брато, ще те смажа! - Акисе
Усмихна се като се почеса зад врата Не съм толкова лош ^^ - Сиел
Мислиш, че май е гръмнало небето? Yeah, no shit!? Погледна към Браелор и после към Бякурен А вие сте? - Акира

Точно когато зададе своя въпрос, се случи и появата на маскарата със Скарлет

Скарлет! - Сиел
Okay, who the fuck are you!? - Акисе
Току що се представи, уж..Погледна към него Да ни посрещнеш официално ли? Добре, само ми обясни какво по дяволите се случва тука и трябва ли да го бия тоя лилавко заради това, че небето е пръснато все едно съм си претъркулил колата осъм пъти по таван и се е наложило да изляза през предното стъкло.. - Акира

Annie:
Гушкаше си Тай като по график, когато изведнъж чу някакъв труп да пада наблизо. Хм? Тя надигна засраменото си лице от рамото на Тай и се обърна да види какво се случи. Когато го направи тя замръзна на място, но този път не от страх, а от ярост. Annie завари пред себе си тялото на Скарлет в несвяст, заобиколено от Braelor и Бякурен. Погледът, който направи беше изпълнен с гняв и омраза. Изглеждаше точно така.
Тя мигновено забрави за срама и паниката отпреди малко и премина в убийствен режим. От всички присъстващи, може би на Annie, Скарлет беше най-близка. Тяхното приятелство започна още когато бяха врагове и водиха не една, а две дълги битки на издръжливост и силна воля, в които и двете се биеха напълно равностойно. Annie приемаше Скарлет като нейна най-добра приятелка и това оправдаваше нестабилното ѝ състояние сега, когато видя състоянието на своята скъпа другарка.
Annie гледаше на кръв насам и натам в търсене на отговорния, когато гръм от небето ѝ привлече вниманието. Той падна пред групичката, където се появи легионера. Тя насочи погледа си към него, но освен него насочи и цялата омраза и ярост, която човек можеше да побере в себе си. Убийствените ѝ намерения щяха да достигнат до този легионер и да го предупредят за Annie.
Значи ти си виновния! Току що си подписа смъртната присъда, осъзнаваш ли това?! Дясна? Значи ще ти викам Миги(от японски - дясно).

Легионерът: Изсмя се, като погледна към всички тях. "Дясната ръка" си люлееше краката докато ги гледаше отвисоко, оглеждайки лицата им и със сигурност щеше да ги запомни как изглеждат. Погледна към Annie, като ѝ каза да мълчи, слагайки си пръста пред маската. Аз ще говоря сега, момиче..място за твоят гняв тук няма. Дори съм сигурен, че няма да се наложи да използвам дясната си ръка срещу теб..но и не бих те наранил. Поне не фатално. Иначе той ще ми се разсърди...

Тай: Тялото му се запали. Доста глупаво от твоя страна ако си мислиш, че ще те слушаме, негодник...ти нарани Скарлет!!

Легионерът: Да, направих го. Но беше честна битка, в която ние двамата се съгласихме да участваме. Нима щеше да реагираш по този начин ако тя ме беше победила? Щеше ли да ти пука за състоянието на поредният легионер, когото вие пребивате до смърт?

Тай: Този се опитва да ми влезе в главата...няма да му се получи...

Легионерът: Навярно някои от вас вече са се досетили каква е тази дупка в небето..но за по - глупавите, нека да обясня. Това е дупка, образувана във време-пространството и е причината някои от вас сега да са тук. И това също е част от нашият план. Това е ПИКЪТ на хаоса. Тези нещастници, които ни помогнаха да осъществим нашият план, всички те целяха световен ред и искаха да контролират минало, настояще и бъдеще, а какво се случи..? Хаосът въстържествува. Това бе първата крачка към Doomsday. И навярно, планът ни вече е гарантиран да се изпълни успешно.

Тай: Стисна юмрук докато го слушаше. Кажи ми една причина да не ти разбия физиономията, нещастник..!!

Легионерът: Много лесно мога да ти кажа една такава. Ако ти или който и да било от твоите приятели ме нападне сега, ще се наложи да извикам подкрепление..това е началото на грандиозното състезание, мултивселенни воини. Състезание, прекрачило границите на вселените..в което всички вие ще участвате. Знаете за какво ще се борим, нали..? Същото това нещо, което накара небето да гръмне.

Тай: Стрелите..! Но те са в Shun..!

Легионерът: Shun..? Ах..да, забравих. Хлапето, което се оказа, че ми е "шеф". Хахахах...винаги съм мразил да съм "дясната ръка" на когото и да било..и когато разбрах, че е просто някакво дете, направо ми идеше да-

Преди легионерът да си завърши мисълта, дупка в пространството се отвори пред него, а от нея излезе добре познатият Boss за някои от присъстващите тук. Той веднага погледна останалите и допря своят черен меч до врата на легионерът.

The Boss: Достатъчно чух..казах ти да им обясниш ситуацията, а не да говориш колко ти харесва да следваш моите заповеди. Въздиша. Погледна към останалите, след което веднага свали маската си и качулката си. Това беше Shun, добре познат на всички тях. Най - накрая отново се виждаме лице в лице след като това се случи...Въздиша. Да, моята "дясна ръка" е прав..вие всички сте въвлечени в това състезание. Това бе част от сделката ми с човекът, който ми помогна да изпълня своят план. Тази дупка в мултивселената бе нужна за моят план..и колкото и да ненавиждам ситуацията, в която аз сам се вкарах, то ще се наложи всички ние да се сблъскаме , приятели мои..

Тай: Shun...Поклати глава. Все още не е къ-

Shun: Замълчи, Тай!!! Не искам да те слушам повече..! Shun го каза с адски много тъга в гласа си, като дори прехапа устната си от гняв. Не искам да се опитваш да ме разубедиш...не след дълго, планетата ви ще се напълни със злодеи, които копнеят да се доберат до тези стрели, за да властват в техните си вселени..и честно казано, на мен те вече не ми трябват. Тези артефакти са безполезни за мен..аз извлякох тяхната сила и съм готов да ги оставя на произвола на съдбата. Що се отнася до мен и моят легион...ние ще продължаваме да се движим в посока Doomsday. И всички вие, които се опълчите..ще умрете от моят меч..

Внезапно Бякурен получи огромно главоболие. Този меч буквално караше Mania да крещи в главата ѝ и то не без причина - това бе мечът на създателят на цялата ѝ раса. И само с един замах, Shun можеше да подчини клинтарът в Бякурен. Тя се бореше със себе си да не се подчини веднага на волята на своят създател и точно заради това, Бякурен щеше да усети нейната болка.

Yharim: Приземи се по средата на всички, падайки като светкавица от небето, самата му тежест и мощ разклащайки самите земни плочи, създавайки шокови вълни по земята, които се разпространиха с километри, разтресквайки всички които ги поемат директно, карайки всички ударени директно от тях да бъдат изхвърлени във въздуха. Всички които го познават започнаха да изпитват страх в сърцата си, а тези които не - терор. Механичните части на бронята започнаха да се движат, разпервайки се малко, карайки го да изглежда по-голям и със сигурност по-издръжлив. В сравнение с него, дори и с малко по-висок, Braelor изглеждаше inferior. И то точно, защото беше. Огледа се наоколо, поглеждайки всичките които са се събрали за неговото идване, това което той заслужава - всички силни на едно място. Щом направи поглед с всички, като че ли сърцата им спряха за един момент. Дали беше от шок, дали беше от ужас... или това което той каза в последствие:


На гърба му беше огромния му меч, от който можеха да се чуват плачовете на стотиците хиляди доши, чиито животи биха отнети само от него. Цялата му аура крещеше "смърт", душите на мъртвите още го гонеха, желаейки отмъщение. Неговия леко роботичен глас, дори и спокоен, очевидно беше пълен с гордост, защото, все пак, не е срещнал някой, който би имал какъвто и да е шанс да го победи сред тези около него. Виждам че получих кралското посрещане, което заслужавам. С един поглед разбра динамиката на групата от хората, които го заобикаляха. Свали си плащът, като се запъти към The Boss. Слуга, погрижи се за плащът ми. Хвърли го на Дясната ръка, покривайки цялото му лице. Ако му беше мил живота, щеше да го вземе, без да му направи нищо. Подмина The Boss, като му прошепна нещо, който никой друг не чу. Продължи по пътя си, като леко си бутна рамото в него на преминаването, червената опашка развявайки се от вятъра. Видимо, не му дремеше за тези хлебарки които се бяха насъбрали. Гробна тишина падна. Никой не можа да каже нищо през цялото време през което беше тук. Самото му присъствие не позволи на никой да се обади. Но след като си тръгна, спокойствие отново се върна в сърцата им, позволявайки им да отдъхнат, дори за момент. Докато стахът не си тръгна и не осъзнаха ситуацията си - че някой като Yharim се е появил в света им. И че ще прави каквото си иска. И ако това не им стигаше, че пред тях е The Boss - някой с който много от тях имаха спомени, знаейки, че най-вероятно трябва да се бият един с друг.



Braelor: Самото приземяване на Yharim му напука бронята. Ако не беше Cobalt Skin, щеше да бъде изхвърлен десетки метри във въздуха. Но вместо това, той пое всичките щети директно, падайки на колене пред Yharim. Кървеше сериозно, като дишаше дълбоко, хипервентилирайки. Не може да бъде... Защо ТОЙ е тук...? Защо точно сега...? Как...? Бронята му дори не започна да свети, за да излекува щетите му. Нямаше волята да го направи. Чувстваше се като че ли нямаха шанс да победят. Ако той е тук... Devourer of Gods също ще дойде... Хвана се за рамото. Още има щети от последната им битка. Поне Draedon няма космически умения като двамата... Само двама от тримата Big Bad. След като Yharim си тръгна, започна бавно да се лекува. Погледна нагоре към The Boss. ...Shun, нали така? Изкашля малко кръв. Защо толкова много искаш Doomsday...? Какво целиш да направиш с него? Погледна към посоката в която отиде Yharim. Защото, каквото и да е... ще постигнеш повече от това, което си желал... Очевидно, в светещите му очи, дори видимо непоклатимата му воля беше строшена на хиляди парчета със самото появяване на Yharim. Те имаха години конфликти, time and time again показвайки колко невъзможна бе опасността която бе пренесена на този свят.



Dradon: От механичния си стол, летейки на стотици метри във въздуха, наблюдавайки ги. Ах, момчето си мисли за мен! How delightful! Но колко грешно... как бих могъл да изпусна забавата?!

Бякурен: Гх...! След като Thw Boss ги посочи с меча, Бякурен се хвана за главата, като направи няколко стъпки назад. Mania, какво се случва...? Броени мигове по-късно, тя беше изблъскана назад, претъркулвайки се на земята. Това, което тя усети, я накара да трепери от страх. Тя вдигна поглед от земята като гледката на това как Yharim се изправи я смрази. Беше минало доста време откакто беше изпитвала такъв страх последно, но... сегашната ситуация дори не можеше да се сравни с това, което тя беше изпитала в Oblivion. Molag Bal - този, който беше на път да превземе родния и дом, и този, който беше пречупил волята и, не можеше да се мери по нищо с мъжът, който сега стоеше пред тях. Болката и страхът не и позволиха дори да помръдне. Ако тя възприемаше срещата с агресорът от света, който идваше като отчаяние, то тя започна да осъзнава, че навярно тепърва ще разбере истинското значение на тази дума.