Re: The White House (Beacon)

by Emoran Сря Дек 28, 2022 10:32 pm

Сиел: Покри лицето си, като погледна в посока Тори Акира, поне веднъж се опитай да вършиш героични дела! Отскочи натам Samael...Якето му се запали, като огньовете започнаха да се въртят във формата на пръстени около него Blue Seraph! Накрая на гърба му се сформираха прилепови костни криле, направени изцяло от сатанински огън с коити полетя към главата на стоножката - Сиел

Акира: Грр..Отскочи пред Тай, като направи знака на тигъра с една ръка. Множество клонинги се сформираха около стоножката, която се беше запътила към Тай и ѝ се нахвърлиха. Щом я се захванаха за нея, те започнаха да дърпат в обратна посока Shadow...Точно в последния момент, в които тя щеше да ги направи на парчета, стоножката просто замръзна пред лицето на Акира, който беше пред Тай STUCK!

Акисе: Не!!! Тръгна към нея, но усети болка все едно краката са му счупени. Това го накара да приклекне, като се хвана за корема Агх...Хайде Акисе, изправи се...чуваш ли ме..!? ИЗПРАВИ СЕ ВЕДНАГА! Изревна мощно като всякаш светкавица премина пред очите на останалите. В следващия момент стоножката, която се беше насочила към Ани беше разделена на две части, а Акисе стоеше пред нея. Той се обърна към останалите, но странното беше, че започна да говори двойно. Трябва да се махаме, не мога да поддържам това тяло дълго Това което се случи обаче след това, всякаш вдъхна още повеч надежда за останалите и особено за Тай. Акисе зализа косата си назад като щом я пусна тя отново си се намести, но стана зелена в същия motion. Тогава с много познат на всички тон и мазна усмивка каза Ние тоя цирк не го ли играхме вече..? Това беше не кой да е а добре познатия на Тай...РАЙТ! Райт, който обсеби тялото на Акисе отново. За втори път след битката му с Фу'Джин срещу Драконит Познайте кой се завърна!

by BGDodpul Пон Яну 02, 2023 4:37 pm

Докато Fu'Jin успешно задържаше Сайгай зает, стоножки от всяка страна започнаха да invade-ват бойното поле. Всяка една от тях беше поне 10-на метра голяма и дълга поне 50, правейки ги едни доста досадни буболечки. Още повече, че когато бъдат убити, те разпръскват киселина, разяждаща дори и най - здравите метали. Или в най - лошият случай, някои от тях дори се разделят на по - малки стоножки от останалите им телесни части.

Тай: Беше твърде изтощен да бяга, затова се подготви да посрещне стоножката, но внезапната намеса на Акира го накара да си отдъхне. Най - накрая реши да се пораздвижиш и ти...! Удари стоножката в лицето докато тя не можеше да мърда, отприщвайки свръх студена вълна по цялото ѝ тяло, замразявайки я цялата, при което ледника се счупи на малки парчета заедно с нея.

Тай и останалите обаче нямаха много време да реагират, дори след появата на Райт и намесата на Сиел да помогне на Тори. На заден план Сайгай с лекота се справяше със сина си и колкото и да го задържаше зает, Fu'Jin не можеше да издържи прекалено дълго..но щеше да се наложи някак си.

В този момент обаче, в небето започна да се чува и вижда огромен кораб, по - голям от всеки един, който бандата беше виждала до сега. На него бяха видими и инициалите DSC отдолу, което значеше, че корабът принадлежи на детективската организация на сем. Киригири. Корабът започна да се снижава, като щом достигна 20 метра височина от земята, неговата врата се отвори и от него се показа Кьоко, държейки пистолет - именно тя бе започнала да организира този специален отряд, който да оправи някак си положението. Всички добре я познаваха, като тя насочи пистолета си към една от стоножките и я уцели с експлозивен куршум, който направи множество верижни екслпозии по тялото на стоножката, унищожавайки я.

Кьоко погледна към останалите, като накара кораба да се снижи още по - надолу. В него имаше и други хора, сред които Варис, Сахир, Блейк и Дейвид. Bones също беше там, който отскочи на бойното поле и нанесе унищожителен удар на една от стоножките, набучвайки я на огромна кост, висока почти колкото сграда.

Bones: Провикна се като се огледа. Отстъпление..! Всички моментално се насочете към Киригири...!

Тай: Зарадва се като погледна нагоре. Киригири...!! Знаех си, че ще дойдеш..!

Кьоко: Корабът все още се снижаваше, като щеше да отнеме известно време преди това да стане. Тя се огледа, като видя, че освен стоножки, корабът биваше забелязан и от вражески войски, а именно легионерите. Самата тя започна да бива обстрелвана от автомати, като се прикри. Ще ми трябва помощ..! Трябва да набавим време да могат всички да се качат..има и ранени..!

by Srooku Пон Яну 02, 2023 5:04 pm

Braelor: Виждайки стоножките които се появих, той нямаше друга опция освен да спре да си почива. Вече отново на върха на силите си, изправи грамадното си тяло. Assault Shield! В ръката му се появи среден по размер щит, лилав на цвят, като най-отпред да него имаше три големи шипа, които бяха подсилени, създадени да пробиват тежки и дебели брони, подобни на хитиновата обвивка на стоножките пред него. Съжелявам хора, малко задрямах. От гърба си извади малко чукче, като щом го стисна, си повиши размерите, дръжката удължавайки се до пет метра, самият чук, ставайки голям колкото вагон на влак, като на лявата му страна пишеше "100.005 tons" с малки букви под това "Still less than 1% of your mother". На дъното на дръжката, точно до ръката му, се виждаше как дръжката в същност продължава надолу, но минава през нещо наподобяващо портал, като нищо не се вижда от другата му страна. Както един мой немски приятел би казал... HAMMER... Стовари с унищожителна сила чука надолу на една от изправените стоножки, смазвайки я като че ли е обикновена буба, сгъвайки я като акордион. DOWN! Щом чука докосна земята, цялата арена бе разтресена. Неговите земни умения го направиха така, че цялата земя да се напука, докато земята се тресе толкова силно, че ако някой се опита да стои на земята, то костите му биха станали на прах, но за щастие, началната вълна запрати дори най-големите стоножки десетина метра във въздуха.

Целия бе напръскан от киселина, като забеляза как киселината прояжда през неговата броня. If quality doesn't work... Бронята му започна да се надува, ставайки по половин метър дебела, изцяло направена от неговия бързо регенериращ се камък. Quantity should do the job! Засмя се, като прибяга към средата на битката, готов да пресрещне още една стоножка, като и бие uppercut, само че с неговия oversized чук. Assault Shield-ът му му позволи да дашва напред с огромна скорост, но без никакъв контрол, освен хоризонтална посока. Използва го за да стигне буболечката преди да може да докосне земята. Този замах щеше да направи огромен фунтан от киселина нагоре.

by **-bAzikA-** Сря Яну 04, 2023 4:43 pm

Tobiraya:
Той също се събуди и напусна чаеното парти. Заедно с новото си аверче Braelor рязко се намесиха на бойното поле и поеха добър контрол над него. Тоби заби юмрука си в една от стоножките, пробивайки през твърдата ѝ броня с гола ръка. Отприщи богата си жизнена енергия вътре в буболечката, което я накара да се надуе и накрая да се пукне като балон. Обаче стоножката бе оставила прощален подарък на Тоби - дъжд от киселината, намираща се вътре в нея. S-H-I-T! Не можа да размърда старото си тялото на време и киселината го достигна разграждайки якето и ризата му, но когато стигна до кожата му, тя мистериозно изчезваше, сякаш биваше абсорбирана от тялото му. Тоби погледна голото си до кръста тяло и с леко раздразнен тон каза. Проклятие, винаги се случва това, когато стана сериозен! Да бях си допил чая, по-добре щеше да ми е. Тоби стисна ръце и в тях се появи трепереща черна сфера, наподобяваща черна дупка. Обърна се към дузината стоножки, които тъкмо му налитаха, и удари черното топче пред себе си. Чрез юмрука си, той пръсна топчето от където се изля цялата киселна от миналата стоножка. Топчето беше голямо само колкото за голф, но някак си от него изтече стотици литри киселина. Acid-а опръска идващите му стоножки с надеждата на Тоби това да пробие хитиновата им броня. Независимо от резултата, след това той щеше с един отскок да се приземи гръмоносно точно до Braelor, точно след земетръса му. Той подпря голия си нацепен гръб до неговия гръб или по-скоро дупе, зареди голямата разлика във височината. Доста големи играчки имаш май? Визираше чука и щита му. Да ти се намира още един от тези чукове в излишност? Мисля че бързо ще им схвана цаката.

Annie:
Акисе? Тъкмо щеше да благодари на Акисе, че ѝ помогна със стоножките, когато видя, че човекът пред нея вече не е същия. Well, Thanks anyways. Разпали краката си и чрез експлозия от стъпалата си се изпрати право при Тоби. Чичо! Това си ти! Радвам се да те видя, но какво правиш тук? Сай с тебе ли е вече? Никъде не го виждам.

Tobiraya:
Говереше напрегнато, защото беше посредата на ръкопашен бой с една от стоножките, но това не го спря да отговори на племеницата си. Сай? Ъъъ, тва е дълга история. Става ли да ти обясня малко по-късно. Малко съм зает сега. Виждаш ли този кораб над главите ни. Взимай който можеш и се качвай на него. Намери и Тай! Ако умре на такова тъпо място след всички тези приказки в онзи ден, лично ще го съживя, за да го убия отново! Аз и тоз грамадан ще се погрижем за стоножките. Вие се качвайте!

by Emoran Пет Яну 06, 2023 12:33 pm

Reinforcements Have Arrived

Варис / Джейкъб: Варис полетя от кораба с неговия роботизиран костюм, който реално беше Jacob и се чувстваше като Iron Man на стероиди Варис, готов ли си да видиш какво е чувството да се свръхестествен? КАКВО!? ДЖЕЙКЪБ НЕ! Преди да се изкаже дори той полетя с бясна скорост и започна да обикаля околността на кораба на Кьоко обсипвайки с лазерни снаряди легионерите наоколо

Дейвид: Веднага му направи впечатление, зелената коса на Акисе и се сети кой е всъщност в него Я, ето те и тебе къде си бил! Захвана се за огромната кост на Bones с една от веригите си като се издърпа и се изстреля към бойното поле However, I'm about to slow down the situation Изведнъж, от тялото му излязоха множество кости, около които бяха увити вериги, които рязко се спуснаха към стоножките с които Акисе ( Райт ), Тоби и Бралор се биеха. Отдалече изглеждаше като това, но разбира се с по-малко магически ефекти.

Сахир: Той също не остана по-назад от забавлението, като скочи от кораба и започна да върви по-средата на целия хаос около него. През това време той започна да прави странни знаци с ръцете си и в същото време вниманието му се насочи към Райт Райт...Достатъчно. Тялото на Акисе не може да понесе повече, поне за сега. Всички, които до сега сте били на бойното поле преди нашата поява, незабавно да се насочат към кораба Докато изричаше тези думи, Сахир започна да левитира Niemat Sitha: Ramaal Alkhulq ( Seth's Blessing: Sands of Creation ) Огромно количество пясък се издигна от земята под него и се насочи към Акира, Акисе ( Райт ), Тай, Ани, Тоби и Браелор. Пясакът започна да се върти около тях и да превръща всяка тяхна рана в илюзия

Meanwhile:

Beelzebub Theme (unofficial) • Shuumatsu no Valkyrie / Record of Ragnarok • Year Zero - Ghost B.C.

Сиел: Летеше над стоножката, която беше отвлякла Тори, като присви очи. Той си направи план в главата как да действа и тогава dive-на надолу към нея Дръж се..Много скоро това.. ще приключи! Изричайки тези думи, на главата му се появиха демонични рога от пламъци Не мога да я нарежа на парчета заради киселината от която Тори ще пострада. Ако я изгоря до основи ще погубя и Тори. Затова.. Изстреля се напред като застана на пътя на стоножката няколко метра пред нея. Сиел протегна ръка напред като очите му светнаха в синьо, а над него се заформи силует на демонично насекомо от сини пламъци. Гласът му стана много deep и се чуваше ужасяшащо ехо With the Power of Beelzebub I command you to STOP!

by BGDodpul Пет Яну 06, 2023 7:44 pm

Появата на подкперленията за добрите означаваше, че ще могат по - лесно да се придвижат към кораба без да бъдат притеснявани от големите буби или легионерите, но реалността беше съвсем различна. Макар и с тяхната поява, бубите се увеличаваха, а легионерите продължаваха да оказват висок натиск върху тях от всички страни. Заради голямата им бройка, свръхестествената армия успя да създаде огромна Anti-Magic сфера, която покриваше около 50 метра и беше висока 20, която отприщваше енергия, подтискаща магията на останалите. Сферата не спираше способностите им, но драстично намаляваше ефективността им и ги караше да изразходват повече енергия. Тоест, дори с подкрепления, нещата не вървяха на добре.

Кьоко веднага забеляза, че легионерите трябваше да поддържаш сферата чрез caster-и, които са надалеч и насочи огъня си към тях. Куршумите ѝ обаче биваха deflect-вани от други легионери, които пазеха caster-ите.

Кьоко: По дяволите...! Ако останем тук още няколко минути, нещата няма да свършат надобре..! Докато стреляше, няколко легионери успяха да скочат на рампата на кораба, която служеше за вход и да нападнат Кьоко. За тяхно съжаление, тя веднага извади байонета и започна да се отбранява срещу около петима от тях, които вече успяха да се качат. Тш..!

Bones: Аз ще се заема с насекомите...концентрирайте се да разкарате армията от свръхчовеци..! Bones се затича към навалицата от насекоми, която тъкмо се беше насочила от центъра на града насам. Това със сигурност беше дело на един от легионерите, а именно Фузен - братът на Кьоко. Този негодник не ни оставя и за секунда да избягаме от него...Гледайки към големият брой стоножки, той знаеше, че ще му е трудно, но трябваше да набави време на останалите. Той приклекна и докосна земята с две ръце, концентрирайки огромно количество енергия заради Anti Magic сферата. Sea of Bones..! Изведнъж, от земята започнаха да излизат стотици кости една по една, всяка висока около 5 метра, набучвайки стоножка по стоножка на всяка една от тях. Стоножките обаче, които бяха набучени откъсваха половината от тялото си, за да могат да се раздвоят и по този начин, макар и да намалят размера си, да продължат да нападат Bones, който беше уязвим. Изправяйки се бавно, от ръцете му излезнаха 2 дълги кости под формата на остриета, с които той щеше да започне да се отбранява срещу по - малките гадини.

Meanwhile, стоножката, която беше захванала Тори за ръката се беше насочила с висока скорост към центъра на града, отдалечавайки колкото се може повече Тори от кораба. Явно целта на Фузен бе да изолира точно нея и за сега планът му работеше. След появата на Сиел обаче, бубата веднага спря на място и пусна Тори, като вече тя самата беше friendly към тях заради умението му.

Тори: Гадост...! Щом падна на земята, тя веднага си изтръска дрехите и се изкашля. Мразя смотани насекоми като тези гадини...! Погледна към Сиел. Благодаря..но няма време за това..трябва да се вр- Преди Тори да изрече думите си, обаче, Фузен усети от разстояние, че една от стоножките му е нарушила негова заповед. Като наказание, той щеше да я накара да експлодира и точно това се случи, като огромната стоножка се пръсна, разпръсквайки големи количества киселина неочаквано към Сиел и Тори.

by Srooku Пет Яну 06, 2023 8:07 pm

Braelor: Нямам точно такъв размер, този е малко по-специален, и дори не виждаш половината от него! Но... Тропна с крак, като още малко плочи камъни скочиха във въздуха, като от земята поникнаха множество чукове, от джобни размери, до такива с половината размери на неговия. ...имаш правото на избор! Започна да се хили като откачалка. Единия от чуковете имаше невероятно много прилики с чука на Тор.

В следващия момент, Braelor усети как магическите му сили биват подтиснати, лимитирани, и поради своите не чак толкова силно-развити магии - ицяло спрени. Огледа се наоколо, като осъзна бързо кои създават тази пречка. Забеляза и как от кораба скочи Bones, запътвайки се към, с думите на Braelor: МНОГО ЖЕСТОКА БИТКА! Чичо дядко Tоби, my guy. Отивам да помагам на онази другата откачалка като нас! Заби чука си зад себе си, като започна да бяга с максималната си скорост със своя Assault Shield, ставайки Unstoppable Force, който пробива път през всички насекоми и легионери, зад него оставайки пътечка през която Тоби спокойно можеше да го последва зад неговия charge. Bones го видя директно пред него, като той изблъска голяма част от бубите с голям замах на чука си напред, изтрелвайки ги в камари с отломки и легионери, като проправи малко път да не бъде ovewhelm-нат от тях. Здравей потенциален приятелю! Виждам че и ти мразиш такива създания, за това нека имаме Alliance!

by **-bAzikA-** Пет Яну 06, 2023 8:42 pm

Когато Braelor приключи своя могъщ charge, той се усети с 100 кила по-тежък. Когато погледне нагоре ще забележе, че дядката му е на конче. Тоби слезна с отскок и го погледна все едно ще му се хока.
Tobiraya:
Не тръгвай повече така рязко бе младежо! Трябва да сме заедно, само така ще сме непобедими! Гръб до гръб! Не си ли гледал по филмите?! Хвана се за дупето от болка. Също така ти трябват амортисьори. Можеш да си бърз, но супер неудобен! Погледна и той към новодошлия Bones. Чу какво каза тенекията. Да спретнем усилия и заедно да изтрием тези буби, а? Тва ще перфекта възможност да изпробвам тва оръжие, което случайно открих. Опъна ръката си, в която държеше един от чуковете на Braelor, който приличаше на този на Тор. Намерих го просто да лежи на земата. Можеш ли да повярваш? Тоби очевидно или не беше чул Braelor или вече беше забравил, че именно той призова всички тези чукове на полето. По-скоро второто.

Annie най-после откри Тай и с един масивен отскок го достигна, като остави огнени следи зад себе си,
Annie: Хей, Тай, добре ли си? Не знам за теб, но аз се чувствам като нова. Сякаш всичките ми рани просто изчезнаха. Възможно ли е това? Annie had no clue.

Meanwhile при Тори и Сиел се появи от изневиделица нова фигура със следните викове:
СПОКОЙНО ХОРА, АЗ ЩЕ ВИ СПАСЯ!!! Чудато младо момче с червено яке червени крайща на тъмната си коса застана на пътя на киселината и я пое вместо Тори и Сиел. Тъй като беше с лице към тях, той им се усмихна с един thumbs up и продължи да вика ненужно: ЗАЩО ЛИ? ЗАЩОТО АЗ СЪМ НАЙ-СИЛНИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТ- Тялото му се разгради от киселината. След смъртта на момчето настана кратка неловка тишина. Ако поне с едно нещо е допринесла появата и смъртта на това странно момче, то това е, че успешно предпази Сиел и Тори от acid-а.

by BGDodpul Сря Яну 11, 2023 5:45 pm

Meanwhile....

Свирепата битка на Fu'Jin с неговият баща продължаваше, като и двамата бяха в разгара си. След сблъсък, и двамата биват изблъскани на еднакво разстояние един от друг, като Сайгай хваща едната си катана с две ръце и се усмихва широко, което означаваше, че е сериозен. Fu'Jin от своя страна зае дефанзивна позиция и имаше доста концентриран лик, като беше подготвен за всякакви трикове от баща си. Последва сблъсък между остриетата и на двамата подобно на тази сцена, като бяха толкова бързи и прецизни, че ако валеше дъжд, щяха да уцелят абсолютно всяка една капка, която минеше покрай тях. Защитата на Fu'Jin обаче се пречупваше, все пак нямаше как да се мери с баща си, колкото и силен да беше.

Сайгай: Засмя се. Бавен си, бавен си...!! В сравнение с брат ти, винаги си бил по - слаб...!! Успешно го посече през едното око.
Fu'Jin: Гх..! С първият пробив на защитата му, все повече и повече почна да бива посичан докато не бе запратен да лети назад, но успя да се овладее във въздуха. Приземи се със салто на земята, като приклекна и се хвана за рамото. Погледна ядосано към Сайгай.
Сайгай: Ръкопляска му. Хайде, хайде сега..така ли ще гледаш към тати..?
Fu'Jin: Не съм...имал баща....!!! В гнева си, той призова своите въздушни сили и запрати два огромна урагана от двете страни на Сайгай, които се комбинираха в едно огромно торнадо, в центъра на което беше Сайгай.
Сайгай: Нарочно се остави да бъде уцелен, за да покаже , че изобщо не го беше страх от сина си. Явно..Въздиша. Не съм те научил на най - важният урок...но честно казано, не си спомням да съм те учил на каквото и да е, хмхм...Захвана катаната си, като я извади леко от саята, карайки малка светкавичка да присветне от острието.

Колкото и да се опитваш...

Колкото и да се бориш...

Не можеш да победиш човек, който се бори колкото теб и има талант..!!!!

Около самото торнадо се появиха 10 Сайгай клонинги от тъмна материя ,които направиха мълниеносни посичания около торнадото, а финалното го направи оригиналът - огромно вертикално посичане, което раздели торнадото на две и посече и Fu'Jin, карайки огромна светкавица да се стовари върху него. Ще видиш, че за нищо не ставаш...и ще се откажеш когато отчаянието ТЕ ДОСТИГНЕ, СИНЕ МОЙ!!!!

Fu'Jin: Какво по-?! Прикри си лицето с ръка щом усети как торнадото му бива унищожено, като не можеше да повярва колко силен бе Сайгай. Преди да успее да реагира, вертикалното посичане достигна и до него, посичайки го от глава до пети, оставяйки му болезнен белег през едното око. Не след дълго, огромна мълния се сгромоляса върху него, разбивайки земята край него на парчета. ААААААААААРГХ!!! Падна на колене, като дишаше тежко. Опита се да се надигне чрез катаните си, но Сайгай вече беше близо до него.

(12:44)

Сайгай: Видя колко безполезен бе Fu'Jin дори когато се биеше сериозно и реши да го humiliate-не пред всички и да направи така-нареченото "combo". Отскача от земята, изваждайки своя меч, като замахва право надолу към него със светкавична скорост. При приземяването му, заради impact-а на атаката, Fu'Jin е изпратен нагоре във въздуха, при което той прави посичане отдолу-нагоре, запращайки го още по - нависоко във въздуха. Сайгай отскача до него, правейки две посичания и завършва атаката си с backtep към предишната си локация на земята, оставяйки пред себе си flurry от посичания, които уцелват мишената от всички страни. При падането ѝ , Сайгай прави светкавично хоризонтално посичане и се дашва към сина си, оставяйки клонинг зад себе си. След като го уцелва, над него започват да падат малки светкавички, които допълнително парализират мишената, позволявайки на Сайгай и клонинга му да нанесат flurry от посичания от двете му страни, нападайки го едновременно. Последното посичане изпраща мишената да лети, при което Сайгай дашва към нея ДОКАТО прави поредното flurry от посичания, забивайки мишената си в земята. Ударът е толкова мощен, обаче, че я кара да отскочи, при което той оставя катаната си на страна и става punch-kick mode за известно време. Чрез поредица от ритници, той за пореден път изритва мишената си нагоре във въздуха и отскача до нея, правейки даш тип dynamic entry покрай нея. Щом се приземи, той прикляка и изважда катаната си, готов да нанесе една от най - силните си атаки. Той запраща две вертикални посичания към мишената си и се дашва към нея и решава да flex-не като завърти малък светкавичен нож около пръстта си, който създава енергия достатъчно силна, че да изпрати мишената му още по - нагоре щом се доближи до дагера. Накрая, той най - накрая изважда катаната си и чрез доброто му mastery на светкавичния елемент, прави над 20 посичащи движения около мишената, което завърша с огромна светкавична експлозия накрая, създавайки илюзията, че е разрязъл самото пространство. Or, basically, this.

Fu'Jin: Нищо не може да направи през цялото време. Посичанията по тялото му не спират, катаните му дори биват счупени на парчета, като просто бива довършен от тази атака и пада безжизнено на земята. Целият покрит в кръв, той погледна с презрение към баща си, но и дума не можеше да обели все още.

Сайгай: Хмхм...Прибра катаната си, като приклекна до Fu'Jin. Слаб си, Кисе...но..не си виновен ти. Съдбата ти е отредила да си такъв..и да живееш в сянката на брат си. Докато той покоряваше всякакви предизвикателства и стигна до най - желаната титла, ти стоеше в сянката му..планирайки своето отмъщение. И за това, те поздравявам...ние двамата с теб имаме едно общо нещо и това е, че вървим по пътя на отмъщението. Аз живея само и единствено за това, сине мой...но ти си се размекнал. Станал си още по - слаб...ти никога...няма да успееш да ме победиш...докато не скъсаш всички връзки, които те правят слаб...

Fu'Jin, макар и пребит, се опита да се изправи, защото волята му не можеше да бъде сломена. Все още можеше да покаже на какво е способен..все още можеше да се бие! Поне..поне той така вярваше...подпирайки се на катаната си, той се усмихна на Сайгай и единственото нещо, което му каза бе...

???:

Преди да завърши последната си фраза, бе БРУТАЛНО посечен още един път, разпръсквайки кръвта му навсякъде. Падайки на колене, той гледаше нагоре със скръб в очите, сякаш съжаляваше, че не можеше да промени живота си..може би баща му беше прав. Съдбата просто не го харесваше..и му бе отредено да живее като сянка...това бяха последните му мисли преди да се сети и за любимото му нещо на тази земя, а именно неговата дъщеря, която изкочи в ума му преди той да се сгромоляса.

Тори, макар и отдалеч, усети нещо нередно...усети..болка в сърцето си. Тя не харесваше баща си и го мразеше за това, което бе, но този път...тя усети, че нещо много лошо се бе случило. Макар и да беше далеч от битката, тя се спря и внезапно се огледа притеснено, като дори изкрещя адски силно "Тате!!!!", което Сайгай чу и се усмихна коварно.

by Srooku Сря Яну 11, 2023 6:29 pm

Braelor: Засмя се щом усети своя нов, не толкова млад приятел на гърба си. Мога да го повярвам приятелю! Като че ли може и да знам от къде е дошло! Чукът беше лек като перце. Нямаше същата магия като чука на Тор, но при докосване, се усетиха хиляди души от него, събрани с една цел - да се преборят със злото. Тези души вътре в него му придаваха Phantasmal умения, позволявайки му да се върне при стопанина си при хвъряне, като се синхронизира с мислите на собсвеника си, можейки да се управлява дистанционно до определена дистанция. Скоростта му бе захранена от същите души, бивайки по-бързо от дори куршум, като можеше и през стени да минава.
А ти можеш ли да повярваш, че имам амортисьори! Само че са в другия ми джоб! Бръкна с ръка в бронята си. А, чакай, излъгах. Извади ги, като ги подаде на Тобирая. Не знам как ще ги ползваш, но само да не се нараниш с тях!
Докато размахваше своя микробус-на-пръчка наречен с три букви, "чук", той през цялото време се опитваше да следи епичната битка между баща и син. Мамка му, не мога дори да реагирам на техните атаки... Единствено познавам... Lucky, който би могъл да реагира или отвърне... Мамка му! Ще правя каквото мога най-добре! Rock... and... STONE! Тропна силно с крак, като без да използва своята земна магия надигна една каменна плоча пред себе си, изтласквайки една стоножка нагоре, като замахна с чука си хоризонтално, счупвайки надигнатата част, изтрелвайки отломките напред, насочени към Anti-mage-овете. Тоби, бубата!

by **-bAzikA-** Пет Яну 13, 2023 5:15 pm

Tobiraya:
Забавляваше се с новия си чук. Мяташе го насам натам и смачкаше буба след буба. Хей стомана, Обърна се към Braelor знаеш ли, че този чук се връща при мен всеки път като го метна. Все едно е бумеранг! Мога да ти го продам след битката! Тоби изведнъж полета нагоре, заедно с чука си, все едно наистина е Тор. Докато левитираше във въздуха той се оглеждаше дали някой има нужда от помощ. Дузина стоножки се опитваха да хванат неподговени няколко от добрите, като се заравяха в земята. В секундата, в която една стоножка се покаже рязко един чук ѝ се стовари на главата, смачкайки я без да може да си я познае после. Същата съдба сполетя и останалите заровени стоножки. Тобирая се забавляваше твърде много от това, защото му напомняше на една игра. По едно време една стоножка полетя към него. Това беше същата, която Braelor бе изстрелял. Тоби хвана здраво чука си и направи пълен замах, мятайки оръжиеот си с все сили. Стоножката пое удара на чука, което може би веднага щеше да я омъртви, но това не беше всичко. Чукът продължи да лети в права линия, взимайки гигантската стоножка със себе си. Траекторията беше право към един от Antimage-овете, като до няколко секунди чукът, заедно със стоножката щяха да се сгромолясат върху него.
Когато прилючи, той кръстоса ръце там горе във въздуха и докато си отдъхваше, можеше да наблюдава битката между Сайгай и Фуджин. Всъщност от там, където се намираше имаше перфектна видимост. Тези двамата... Тобирая беше сериозен този път. Най-вече този мъж... Фиксира поглед върху Сайгай. Изглежда Тоби беше изумен от уменията му. Тези движения... Но точно преди да се направи това заключение, дядото продължи: напомнят ми на брат ми, когато беше на 10! ИЗУМИТЕЛНО! Ето защо младежите Annie и Тай се затрудниха толкова много срещу него.
А щом става дума за брат му, той самият се приближаваше все повече и повече до бойното поле.

by Emoran Нед Яну 15, 2023 1:17 am

Addron's Power

Варис: Сахир, престани да си играеш и ни помогни, започнаха много да се натрупват! Джейкъб, върни ме на кораба. Трябва да окажем първа помощ на Акисе. Джейкъб се съгласи, като изведнъж обърна посоката към кораба на Кьоко и стовари Варис при нея Заеми се с легионерите, нанотехнологията от която е направено тялото ти няма да се спрат пред бариерата Варис извади пистолета си Let's do this! Претъркули се и опря гърба си до този на Кьоко и започна да обстревла легиоерите като едва ли не с всеки негош изстрел я караше да върви назад. Когато трябваше да презареди той я извърташе да стреля тя, но в същото време я дърпаше назад докато не стигнага до 2 стени на кораба, където я блъсна зад едната, а той отиде зад другата. We need backup!

Джейкъб: В момента в който се разкачи от Варис, той се преобрази отново и полетя към кастърите, докато Бралор и Тобирая се занимаваха с легионерите. Неговият полето баче не остана незабелязан и доста от легионерите започнаха да го замерят с всякакви ranged атаки като огнени топки, ледени висулки и каквото още се сетите като elemental атаки. I am little busy right now! Той беше като същински Тони Старк. Летеше наоколо и беше air support с многобройни ракети които екплодираха около останалите които се биха долу.

Сахир: Усмиха се щом видя колко изненадана беше Ани от неговите действия Ако всички повярват в едно и също нещо, някак си става по-реално а? Реално идеята на умението му беше да повдигне морала на бандата за да се стреснат да се бият, мислейки си, че са по-добре. Той преправя вълните, които се изпращат към мозъка. Райт, заеми се с нашествениците при Кьоко и Варис. We'll take over Докато го казваше той, се пръсна на пясък и се сформира зад един от легионерите и му изкриви врата Alibi! Стана невидим, оставяй клонинг зад себе си. Щом някои от легионерите го фокусираха и уцелиха, в следващите няколко секунди Сахир се телепортира зад всеки един и им преряза гърлата.

Райт: Варис, Кьоко, на 3! Беше се насочил тичайки към кораба 1...2... Скочи с тялото на Акисе на кораба, като attention-а на легионерите там се насочи към него. Щом започнаха да го обстрелват, той излезе от задната част на тялото му, оставяйки го да поеме изстерлите. Legit го хвърли всякаш в тях, но за сметка на това беше link-нат душата си с неговата. В случая, който поеме щети, другия ще бъде лекуван. 3 ! ОГЪН ОГЪН ОГЪН!

Meanwhile...
Сиел: Тори! Той се присегна да я покрие, но тогава изненадващата намеса на момчето му дойде като гръм от ясно небе. Обърна се след краката тишина и погледна неловко към остатъците от момчето Защо...? Не след дълго, той чу писъка на момичето и ведната му светна лампичката, че нещата са загрубели щом са си тръгнали. Сиел я докосна по рамото като отново преобразува якето си в огнени криле Трябва да се връщаме, веднага..!

by BGDodpul Съб Яну 28, 2023 4:35 pm

Атаките на добрите успяха да отвърнат на натиска на легионерите достатъчно добре, че вече бройката им да намалее. Anti-Mage легоинерите бяха неутрализирани достатъчно бързо, че да падне бариерата им и вече да могат останалите да се движат свободно без да изразходват огромни количества енергия. Стоножките започнаха да намаляват и въпреки че се размножаваха при всяка тяхна смърт, те не бяха достатъчно голяма заплаха за останалите.

Тай: След като Сахир създаде илюзията, че не е ранен, той се огледа и видимо бе изненадан. Annie..чувствам се разгорещен...!!! С усмивка на лице, той се затича към останалите и разпали тялото си рязко. Old man Tobi...!!! Отскочи над Тоби, като запали ръката си и удари с всичка сила една стоножка, насочила се срещу тях от високо, запращайки я да лети много назад. Приземи се пред тях, като му направи Thumbs up, че всичко е наред. Йо, добра работа, старче! Да се качваме на кораба!

Докато Тай успя да изрече това изречение, нова армада от стоножки и легионери се запъти към всички тях. 10 легионери се позиционираха върху сградите до тях, готови да обстрелят едновременно всички тях, а 5 грамадни стоножки се движеха в права линия срещу тях с голяма скорост. Bones обаче застана пред групата и докосна земята с ръце, готов да защити всички.

Bones: Обещах си да не припарвам до unholy умения, но...нямам избор. Undead, obey my command..! Под всеки един легионер се образува малка дупка, от която излезе ръка на ghoul , който се покатери до тях и започна яростно да ги напада преди да успеят да кастнат уменията си. А стоножките бяха посрещнати от огромен 5-метров скелет-воин, носещ броня от кости и екипиран с огромен меч от кокали, достатъчно здрав, че да пробие през обвивката на стоножките. Тяхната киселина не беше достатъчна да унищожи скелета, тъй като той можеше да се движи и бие дори без 1-2 крайника. Той успешно успя да убие петте стоножки, което проправи път на добрите към кораба.

Тай: Уау, брато! Имаш доста страшни умения! Помня, че беше от бандата на брат ми...когато се изправихме срещу вас , макар и за малко.
Bones: Не...брат ти вече не е част от нас. Той предаде всички ни за лична изгода. Изправи се, като погледна към Тай. Моята мисия сега е друга. Нека говорим за отношенията ми с брат ти по - късно, малък дракон.
Тай: Кимна, като се затича към кораба заедно с останалите. Така да бъде..! Но...къде са останалите ти приятели..?
Bones: Ще ми се да знаех...само се надявам да са добре.

На кораба, Кьоко и Варис успяха с помощта на Райт с лекота да изчистят останалите легионери, като вече корабът бе чист. Той започна бавно да се доближава до земята, за да могат всички да се качат.
Кьоко: Бързо...! Нямаме много време...! Погледна в далечината към приближаващия Сайгай ,който бавно, бавно ходеще към тях. Тя веднага материализира в ръцете си гранатомет, като започна да го обстрелва от разстояние.
Сайгай: Със свободната си ръка насочваше гръмотевици към гранатите преди дори да са близо до него. Усмихна се коварно. Нима мислиш, че подобна човешка измишльотина е достатъчна да ме спре..?
Кьоко: Не...но е достатъчна да те забави...Заради умението ѝ да може да създава каквото и да е стига да знае атомният строеж на даден предмет, тя модифицира гранатомета да изстрелва гранати, разпръскващи свръх-лепкава слуз навсякъде, която попадна и по тялото на Сайгай. Той можеше да се освободи от тази слуз, но щеше да му отнеме малко време, в което останалите да избягат и да се качат на кораба.

Тори: Игнорира повикването на Сиел, тъй като в момента мислеше как да достигне до Fu'jin по най - бързият начин. Тя дори не усети присъствието му в този момент, тъй като се бе концентрирала до такава степен, че да игнорира реалността край себе си. Без да мисли особено много, тя се втурна в обратна посока, изваждайки двете си катани. Татееее....!!!

Сайгай: Ъгх..досада..Докато махаше слузта от тялото си, той се обърна към посоката, от която чу гласа на Тори и се усмихна коварно. Human morale...is a weakness...Насочи бавно ръката си към тази посока, като започна да генерира огромна светкавица, която да изстреля и да покрие цялата улица. До няколко секунди, той ще успее да изстреля тази огромна атака в посоката на Тори и навярно да я убие с един удар ако я уцели.

by **-bAzikA-** Съб Яну 28, 2023 6:49 pm

.

You sure talk a lot for a dead man.

.
.

OST:

Като че ли метеорит се приземи пред Тори, отприщвайки въздушна вълна, която издухваше дрехите на всички наоколо. Изключителен рязък и пронизвъщ звук се стовари наоколо, един миг след приземяването. Изглежда каквото и да е летяло, се е движело по-бързо от звука. Ала ти вече знаеш какво е било това или по-скоро кой. Едра черна фигура се изправи на мястото на кратера и разпери ръце. Беше прекалено прашно, за да може Тори да познае кой е това, но съвсем скоро щеше сама да се досети. В следващия миг свръхмощната светкавица, заемаща цялата улица, се стовари изцяло върху фигурата. Продължително я изблъскваше, ала човекът здраво беше стъпъл на краката и не се подаваше на натиска. Сам не можеше да покрие цялата улица, ала той го стори. Тори бе ослепена от ярките светкавици на десетина метри пред нея, ала рязко те поутихнаха и когато отвори очи, за да види причината, цялото ѝ полезрение бе покрито от гигантски черни крила. Те идваха от раменете на този мистериозен човек и поемаха цялата атака на Сайгай. Десетина секунди по-късно армагедонските светкавици спряха да идват. Сайгай беше отприщил всичко, което целеше. Атака му беше предостатъчно да изпепели внучката си веднъж за винаги, ала това не се случи. Мъжът, който му бе попречил се намираше между него и Тори. Той колиничеше на едно коляно, а от суркането на краката му асфалтът бе пробит в линейна форма. Този човек наистина устои на чудовищната атака. Огромните му криле вибрираха и присвяткаха в бели светкавици, сякаш всеки момент щяха да избухнат. Вместо това те се пръснаха на енергия, която пъргаво се вля в тялото на човекът. Черната фигура се изправи бавно на крака, които трепереха от болка. Тори помириса силна миризма на изгоряло и веднага разбра източника ѝ. Вече можеше ясно да види мъжът пред себе си и да го познае. Също така забеляза, че цялото му тяло бе покрито в изгаряния. Пара дори се вдигаше от него. Миниатюрна черна сфера изкочи от земята пред него. Мъжът бръкна в нея и взе някакъв дребен предмет, все едно беше storage. Макар и адската болка, която изпитваше и затруднението му движения, той взе този предмен и го сложи на лицето си. Оказа се, че беше маска. Една конкретна черна маска. Тори осъзна, че мъжът пред нея е не кой да е, а Тобирая Тогами, ала тази негова страна, тя не беше виждала никога. Тя си имаше друго име. Това беше X1: UGLY MOTHERFUCKER.

Мъжът:

Очите му осветяваха улицата като същински фарове. Вените по културиските му мускули бяха силно изпъкнали. Кожата му беше почерняла от изгарянията, ала не за дълго. X1 сякаш беше станал едно със светкавицата, защото полуголото му тяло пресвяткаше постоянно. Той задържаше в себе си цялата енергия от атаката на Сайгай, колкото и болезнено да беше това. Фаталните му рани започнаха да се възстановяват и скоро миризмата на изгоряло беше издухата от вятъра. Вятър, който необичайно ставаше все по-буен и по-буен в околоността. След като X1 се изправи той стовари своя поглед върху Сайгай, карайки го да почувства как сякаш наковални му падат на раменете. Той го посочи с пръст. Преди да продължи, Сайгай щеше да усети, че земята под него се тресеше. На десетина места в улицата, асфалтът се пропукваше, от където излизаха нови черни сфери. Една подир друга те изкочаха от земята и се закачиха на небето. Там те активираха своята функция - тази на черна дупка. Бурни ветрове се създадоха в посока към сферите. Те измукваха целия въздух и всички отломки с него. Всъщност тези черни сфери бяха творение на X1, което измуква природни елементи, които след това биват отприщени под формата на природни бедствия. Черните дупки бяха се извисили на двадесетина метра във въздуха, за да абсорбират колкото се може повече въздушен и земен елемент. Светкавиците от по-рано на Сайгай също представляваха природен елемент, който бе абсорбиран. В този случай обаче, X1 бе превърнал самото си тяло в черна дупка, ала това му причини тези тежки изгаряния от енергията, която не е могъл да абсорбира на време. Преди да контраатакува, той изчака няколко секунди, в които насочи цялата насъбрана енергия в това да излекува тялото си от сблъсъка. Асфалтът под краката на Сайга се пропука и отломки започнаха да политат нагоре, взимайко него със себе си. Цялата картинка бързо започваше да наподобява на Chibaku Tensei. След като го посочи с пръст, X1 се развика:

Не те знам кой си дядка, но щом дръзваш да посягаш на другарите ми, бъди готов да изпиташ гнева ми! Тези хора са единственото нещо, което ме държи все още на този свят! Цял живот съм бил провал. Не можах да спася никого, а накрая дори се обърнах срещу самия свят, взимайки твърде много невинни жертви, на които дори не знам имената. Така е...

Греховете ми може да са непростими, ала аз ОТКАЗВАМ да заплатя с живота си!

ДОКАТО СЪМ ЖИВ, АЗ ЩЕ ИЗКУПУВАМ ВИНАТА СИ И НЕ ЩЕ ПОЗВОЛЯ НИТО ЕДИН ОТТЯХ ДА ЗАГИНЕ!!!

Привличащата сила на черните дупки се увеличаваше с всяка изминала секунда. Преди обаче тя да стане достатъчно мощна, че да вдигне X1 и Сайгай във въздуха, битката им започва по земя. Докато се оправяше с всички отломки, той щеше да усети, че нещо голямо се задава. Когато погледне към Тобирая, щеше да го види в точно тази поза. Веднага след това, той се изстреля към самурая, оставяйки малък кратер зад себе си. Dash-ът му беше почти мигновен, като по пътя X1 счупи звуковата бариера отново. Мина само част от секундата и Сайгай можеше да види на метър пред себе си как юмрук, кипящ от енергия, се беше насочил право към лицето му. Цялото тяло на X1 кипеше в тази електрическа енергия, а изражението му беше на човек, изпълнен с буйна ярост и луда непредсказуемост. Ударът на X1 беше достатъчно силен да пробие кладенец до вода в земята, и достатъчно бърз да улови най-бързия изтребител, създаден от човека.

Annie: Чичо Тоби... Тя наблюдаваше случващото се, заедно с другите, горе в кораба на Киригири. Тъй като беше наясно с уменията на чичо си, тя обясни на бандата за черните и бели дупки, за да са наясно какво точно се случва. Изглежда чичо ми е решил сам да се разправя с него. По дяволите, ако с Тай го бяхме победили сами, това нямаше да бъде необходимо. Тя стисна от яд юмрук. Тоби, не си ли вече стар за тези неща? Тя го наблюдаваше с притеснение, но знаеше сега нищо не можеше да направи. Нищо не можеше да спре Тоби, когато стане сериозен. Черната маска на лицето му нямаше специална функция, но той държеше да я носи. Тя му беше спомен от времето, когато наистина беше X1 и ръководеше най-голямата терористична организация TRASH GANG. Именно тази маска му напомняше както за греховете, които бе извършил носейки я, така и за предателството, когато зае страната на Тай и се обърна срещу останалите X-ове. Две неща, които винаги ще му носят болка в сърцето, която обаче идваше и с мотивацията да се поправи. Всъщност тази битка току що даде началото на peek-а на Redemption арката на Тобирая Тогами.

by BGDodpul Вто Яну 31, 2023 3:19 pm

"LEGION" by Soul Extract ~ Epic Battle Rock

Сайгай не бе предположил, че някой ще се осмели да се изпречка на пътя на атаката му толкова внезапно. Той на това се надяваше, все пак за него човешкият морал бе начин да манипулира действията на своите опоненти. Очакваше да убие не Тори, а онзи, който се осмели да поеме подобна огромна атака. Но щом енергията, излизаща от ръката му започна да привършва, той надигна вежда заинтригувано и погледна пред себе си, като видя мъжа, който успешно спря атаката му. Тори бе заета да бяга, но погледна през рамото си и видя изражението на човека, който я спаси, като със сигурност щеше да му благодари после. Но за сега, тя имаше мисия да спаси баща си. Сайгай нарочно не я нападна, защото тя вече не фигурираше в плановете му да я използва за примамка. Той концентрира погледа си върху мъжа пред него и се усмихна.

Сайгай: Хмм...познаваме ли се...? Имаш...доста позната аура, младежо...Сайгай приклекна и хвана катаната си с лявата ръка, готов да се отбранява. Веднага усети как енергията оказваше натиск върху него, като погледна нагоре и се намръщи. В този момент, черните сфери вече се бяха показали и започнаха да отприщват огромни количества енергия, която прерастна в природни бедствия. Сайгай приклекна и започна да се отбранява, разсичайки със светкавични посичания отломките, насочени към него. Въртеше се грациозно, като всяко едно посичане разделяше отломката на 2 еднакви части. Беше толкова прецизен, че се чувстваше все едно реже през хартия с ножица. Приклекнал на отломката, той видя чарджващия се Х1, който бе толкова бърз, че успя да му нанесе директно попадение в лицето и да го изстреля чак до най - отдалечената отломка, в която той се разби, но успя да се овладее миг преди да се разбие в нея. Щом се захвана за нея, той насочи поглед обратно към Х1, видимо развеселен. Това беше първият удар, от който той усети толкова много болка.

Сайгай: Хаха...АХАХАХАХАХАХАХ!! Бях забравил това чувство...да се бия истински...! Твоята смърт, младежо, ще бъде грандиозна...! Преди да отскочи към него, той се загледа в Х1 и видя маската му, след което си спомни и това, което той каза. Чакай малко...Усмихна се коварно, като се изсмя. Ето от къде те познавам...от години насам планувах сам да дойда в твоята организация и да я разбия до основи само и само да мога да се изправя срещу теб. Знаеш ли..доста иронично е, че не те познах от самото начало...хмхм..нямаш нищо общо с човека, с който съм разговарял толкова много пъти. С човека, на когото направих услуга да остане скрит от властите толкова дълго време..докато аз се занимавах с приятелчетата на Valentine, ти беше зает да кроиш планове как да взривиш този град. И за какво...?

Просто да се откажеш от целта ти след това..?!?

Срам ме е, че се възхищавах на такъв човек като теб...

Навярно се досещаш, че и ти си ме срещал преди, Togami...

Хмхмхм...

Аз съм вторият главнокомандващ в The Legion...!

The Right Hand!

Но за хора като теб...Х1...

Аз бях познат като..

THE BOSS!!

*Малко backstory, back in the days, TRASH GANG и The Legion са били партньори и са си помагали взаимно с купища ресурси, информация и т.н, за да останат скрити от общите им врагове - хората на Valentine. Като типичен американец, той обяви война на тероризма и демонстративно унищожи купчина от леговищата на TG из целия свят, но още от преди този момент, неговите хора активно се опитваха да унищожат тази терористична напаст. Заради намесата на Сайгай и неговият тогавашен отряд в легиона, той успява да се отърве от тези врагове и позволява на Х1 да продължи с плановете си без да се притеснява от чужда намеса. Но това е първата им среща лице в лице.

Изричайки тези думи, той наелектризира цялото си тяло и се изстреля към отломката, на която стоеше Х1. В мига, в който се изстреля, той хвана катаната си с дясната ръка, като това веднага накара Х1 да настръхне сякаш нещо не беше наред. Всеки път, в който Сайгай реши да използва дясната си ръка, stat-овете му сякаш просто нарастваха непрестанно - ставаше по - бърз, по - силен, по - внимателен, ала това бе просто ефектът от огромното количество тъмна материя , която се отделяше от тялото на този мъж. И явно trigger-ът бе да хване оръжието си с дясната ръка. Дашът му бе бърз точно колкото на Тоби, като целеше да го посече вертикално с оръжието си. Със сигурност Х1 би могъл да реагира дори на такава мощна атака, но Сайгай няма да спре да напира с меча си към него дори след като бъде спрян. От близо , той ще може да види изражението на този убиец, което бе лице на звяр. Когато се биеше сериозно, той никога не сваляше поглед от врага.

Сайгай: Кажи ми...къде са другарите ти?!? Нима онези деца там са новите ти другари? Ами старите? Какво стана с тях..?!

BETRAYER!!!!!!

YOU KILLED ALL OF THEM!

MURDERER!

Х1, това да убиеш невинни е грях..

Но от предателството, по - голям грях няма!

Ти си най - долната напаст в целият свят!

ПРЕЗИРАМ ПРЕДАТЕЛИТЕ!!

И за това намирам постъпката ти иронична...

Реши да се изправиш срещу мен..знаейки какво си направил..

ХАХАХАХАХАХ!!

Това бе най - голямата грешка, която можеше да направиш, младежо!

I AM FUELED BY VENGEANCE!

ALL THE SPIRITS OF THOSE WHO WERE WRONGED BY YOU...

Will come to hunt you down...

It's time to pay for your sins now, Tobiraya...

IT'S TIME TO FACE THE PAST!!!

Сайгай щеше да отприщи силна светкавица от оръжието си ако бъде спрян, с която да изненада Тоби и да го изблъска на друга отломка. В този миг, тъмната материя започна буквално да извира от Сайгай, а Тоби започна да чува гласове в главата си. Познати гласове, на неговите стари другари от TG. Викове като "ти ни обеща!", "ние ти вярвахме!", "предател!" и т.н започнаха непрестанно да се чуват в мислите на Х1, като всичко това бе предизвикано от умението на Сайгай - Wonder of You. Всеки, който дръзне да се доближи до него бива сполетен от някакъв тип бедствие. В случая на Тоби, това бедствие бе The sin of betrayal. Дори като погледне към Сайгай, той щеше да усети аурите на всички свои другари в TG, които умряха в опит да осъществят тази обща цел, която те имаха..

by Srooku Сря Фев 01, 2023 9:48 am

Braelor: Светкавиците стоварвайки се върху новият му приятел не му позволиха да погледне настрани. Стискайки силно чука си, той използваше силите си да се опита да му помогне с поетите щети, но виждаше determination-а в очите му, за това спря. Хм... за пенсионер си много по-силен от колкото бих очаквал. Прибра чука зад гърба си, като той някак си изчезна. Посочи го с пръст. И МАЙНАТА ТИ! ПЛАНИРАХ АЗ ДА ЗАСТАНА НА ПЪТЯ НА МЪЛНИЯТА! Нацупи се, като се огледа. Трупове на лоши, и добри които вече нямат сили да се бият. Също така - кораб. Е, време е отново да станеш викинг, Браелор... Или Пират! ...нах, пиратите са скучни... Това си го мисля, само защото знам, че Тай ще се издразни, хехе. Насочи се към тялото на Бякурен, който той зарови пред камъни, че да я предпази.

Блеейки към битката, той не гледаше в краката си. Подсвирваше на всеки един коментар и one-liner, като ръкопляскаше на речта на Тоби. ВСЕ ТАКА МОЙ! Като веднага след това се препъна и падна. What the-... Погледна към краката си, като какво да види - Скарлет. Я виж ти. Жена. Изглежда свежо засята. Изправи се, като я грабна за ръка, издърпа нагоре с достатъчно сила, че изсилката да я прати над него, като я нарами набързо. Тъй и тъй съм почнал да ги събирам... Продължи да се движи към Бякурен, като точно преди да достигне каменната ѝ защита тропна, отваряйки път през който да премине. Внезапно се засмя от нищото. Абе какво правя аз? Вместо да съм най-отпред да ям боя, съм тук, берейки жени. Олееее, ако ме види Малади... Хвана се за врата. Добре е че е дебел... Може да изяде една две гилотини... Грабна Бякурен, като я нарами и нея.

Загледа се отново в битката, като донякъде забрави, че беше решил да ги спасява. Бавно се запъти към кораба, като изобщо не ебаваше, че се намира на бойното поле. Пребий го, Тоби! Заслепи го с блестящите си очи! Ако можеш и дълги му пусни! Без да иска прегази един полу-мъртъв магьосник, като така премахна "полу" часта. Опа, сори пич. Бръкна в джоба на Скарлет и извади червена роза, като му я сложи на сплесканата глава. Достигна кораба. Почна да тропа с крак, като гледаше китката си, където той за жалост нямаше часовник. Тези проклети асансьори винаги са толкова бавни... След което земята под него започна да се надига бавно, създавайки кула до нивото на палубата. Най-накрая! Качи се на борда, като опъна два плажни стола и чадъри, като сложи Бякурен и Скарлет на тях, давайки им слънчеви очила и огледала с които да се пекат. Извади маса от зад себе си, като внимателно я постави между тях, завъртайки я бавно до правилния ъгъл, като им сложи и чаши с мохито. А така. Готово! Отиде до ръба на борда, като продължи да гледа битката.

by **-bAzikA-** Съб Фев 04, 2023 8:43 pm

Senator Armstrong Theme - It Has To Be This Way

Чрез юмрука си Тоби стовари цялата насъбрана енергия върху Сайгай изпращай го на майната си, ала скоро след тва остана изненадан.
X1: Тц! Нима наистина оцеля тази атака? Подцених ли го? Налагаше му се да подскача от отломка на отломка, за да не бъде премазан в гигантските земни сфери във въздуха и да стане част оттях. Привличащата сила се засилваше все повече и повече и на четиритте черни дупки. Тоби обаче можеше да се справи с това "природно бедствие" дори насън, като човекът обиколил целия свят и се върнал жив от най-смъртоносните места на планетата и като човекът, преборил абсолютно всяко природно бедствие. Тук той беше в свой води, докато на Сайгай ще му се наложи бързо да се адаптира, ако цени живота си. Обстановката вече премина в бедствена. Двамата войни се намираха в центъра на гигантско торнадо. За разлика от циклонът, торнадото нямаше спокоен център. Навсякъде бушуваха зверски ветрове, способни да нарежат тялото ти, но това да ти беше проблема. Главната опасност бяха отломките, които летяха със скорост, способна да убие човек ако се блъсне в него. Те бяха всякакви: камъни, дървета, коли, натрошени сгради и дори труповете на победените стоножки и легионери. Прахоляк и пръст също се вееше, намалявайки видимостта на места.
По-рано с природната енергия, събрана в само една от тези черна сфери, Annie и Тай почти успяха да изравнят силите си с тези на Сайгай, но сега те бяха четири. Четири Chubaku Tensei-я. Сайгай колкото и способен боец да беше, главният му противник не беше кипящия от енергия Тоби, а по-скоро симтомите от яростта му - разгневената природа, под формата на чудовищно торнадо. Войн като Сайгай, прекарал живота си убивайки хора, не бе свикнал да изпитва яростта на майката природа, още повече да ѝ устоява. Може би единствено гръмотевиците бяха на неговата страна. Тоби от друга страна се сблъскваше с нея ежедневно. Той е The Ultimate Explorer, който е бил на всяко едно непроходимо кътче на Земята. Колкото по-разгневен и развълнуван ставаше той, толкова повече природни бедствия започваваха да приемат форма около него. Ако нещата продължат така, Beacon скоро ще се превърне в пустощ. Смъртоносните отломки се нахвърляха върху самурая от четерите му страни, докато повърхността, върху която стои, се извисяваше нагоре към гигантския метеорит. Той не можеше просто да разрязва всичко, летящо към него. Трябваше постоянно да скача от отломка на отломка, надолу и надолу, ако не иска да бъде премазан в метеорита. Това щеше да заеме част от концентрацията му, докато при Тоби дори не се усещаше да се напряга. Поне не физически, ала думите на самурая успяха да го натоварят психически припомняки му най-непростимите му грехове. Това забави следващата му атака.

Тоби изслуша първата част от сините думи на Сайгай и го прекъсна.
Хм, изглежда доста знаеш за мен, самурай. Приземи се на отломка в близост до Сайгай, но въпреки това трябваше да повиши тон, за да се чуват. Сега като се замисля, можех да се досетя кой си, още когато поех светкавиците ти. Тогава усетих позната аура, сякаш съм се сблъсквал с нея и преди. Ала това не би трябвало да е възможно ако се виждаме за пръв път? Хм, значи ти си дясната ръка на The Boss. Каква чест само. Дължа ти много. Избегнах дузина излишни жертви на X-ове, благодарение на теб и твоя отряд. Жалко, че сега съдбата ни поставя на противоположни страни... (!!!?) Тоби трябваше да прекъсне приятелските разговори, защото Сайгай влезна в режим на звяр и го нападна буйно като такъв. Нагорещелият се самурай нямаше все още търпението да си разменят прикразки и премина изцяло в атака. Тоби от своя страна пое изцяло защитната страна, но само защото това беше в негова полза. Не си от приказливите май? Не... Не е това... Този човек... Както и да го погледна ми напомня на брат ми. Вместо думи, той е способен да комуникира чрез атаките си. Въпреки гнева си, той запази пълно самообладание и действаше точно по план. Тръпки ме побиват от този човек. На мен ли ми се струва, но когато той хвана меча с дясната ръка, силата му сякаш нарастна в пъти?! Той блокира първата мигновенна атака на Сайгай и всяка друга след нея. Поемаше замаховете му с голите си ръце, като всеки път преди сблъсък с катаната, ръката му до лакътя се изпълваше с бяла ярка аура по този начин. Приличаше малко на Armstrong. Така беше способен да отблъсне всеки удар. Ръцете му сякаш бяха обратното на черна дупка - бяла дупка. Вместо да измукват енергията, те я отблъскваха независимо от какъв вид беше тя. Разбира се, всичко си имаше лимит и ако Сайгай продължи с непрестанните си атаки може би щеше да го достигне. Може би дори щеше да отреже ръката му. Преди обаче това да се случи, X1 предприе мерки. Трябва да прекъсна това комбо! Сега! Той хвана точния момент между два замаха на Сайгай, хващайки острието на меча му, преди да достигне опасна скорост. Разбира се, самурая трябваше само да дръпне катаната си и щеше да литнат пръсти във въздуха, но това няма значение за Тоби. Хех, точно в десятката. Нямам против да се лиша от пръстите си за няколко минути. Важното е да те спра точно сега! Тоби си набави нужното време, за да контраатакува. At this point дали ще е без пръсти или без ръка за него нямаше значение. Той знаеше, че Сайгай ще успее да изпревари бялата му аура и да го нарани рано или късно. Контраатаката му предсталяваше лека и бърза атака, тъй като разполагаше с малко време. Той концетрира колкото се може по-бързо енергията си в дясната ръка, докато държеше меча му с лява. В следващия момент, юмрукът му щеше да се сгоромляса право в лицето на Сайгай, отблъсквайки го на съседната отломка. Тоби целеше не да го нарани, а да го държи надалеч. Няма нужда да те убивам с мой ръце. Природата ще стори това вместо мен. Тя може да съди хората, а не аз. Тези думи бяха препратка към миналото, когато X1 почти беше станал истински Бог, спосбен да контролира времето и историята на света. Тогава той осъждаше хората без да му мигне окото, но това вече е минало, за което дълбоко съжалява. Тези думи демонстриаха голяма промяна в сърцето на Тоби. Той изслуша останалата част от сините думи на Сайгай и се хвана за сърцето от болка. Гневното ми изражение се напълни и с тъга и мъка.

Naruto Shippuden OST III - Obito's Theme

Така е... Аз съм предател... Нищо повече от отрепка, предал приятелите си. Всички те... те разчитаха на мен. Оставиха на мен надеждите и мечтите си. Заложиха всичко на мен! И за какво? Само за да ги предам накрая... Предател, недостоен да живее, камо ли да бъде уважаван и обичан.

Докато говореше, сякаш все повече и повече болка се събираше в сърцето му. Той го стискаше с ръка, но болката оставаше там. Погледна надолу с измъчено и треперещо лице. Зареди умението на Сайгай ужасяващи спомени за X-овете започнаха да изкачат в съзнанието му. Всички бяха там. От първия до последния. От X2 до X15. И не само те. Редица още хора бяха втренчили поглед в него с разочаровано и гневен лице. Всичките крещяха в ушите му:

ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!!

Тоби беше обърнал гръб на мечтите на всички тези бедни жертви. С всяка изминала секунда, той виждаше нови познати лица, изпълнени с разочарование и омраза към него.
Nadya беше там - първата жена на Тоби, която беше загинала по време на световната война с кралица Elizabeth Schnee. В последната битка, Тоби беше спасил стотици животи, ала какво значение имаха те, когато се беше провалил да спаси най-важния човек - Надя. Този провал сякаш даде начало на редица от провали, които Тоби беше осъден да преживее.
Kemura също беше там - втората жена на Тоби. Вторият му шанс да заобича себе си и живота си, като заобича друг преди това. След случилото се с Надя, Тоби си беше обещал да не позволи нищо да ѝ се случи, ала съдбата отново не беше на негова страна. Кемура загина от болест, а Тоби не можеше да направи нищо, освен да гледа с реки, течящи от очите му. Ако сърцето му не беше все още счупено след смъртта на Надя, то тогава след раздялата си с Кемура, то със сигурност вече беше разбито изцяло.
Съдбата отново му отне всичко, за което живее. Превърна го в нещастник. В отрепка. В боклук. Тоби беше старателен, обичлив и добър човек. Винаги помагаше на другите и беше толкова отстъпчив, че дори и на мравката път правеше. Тогава защо е заслужил всичко това? Какво грешно е направил, че бива наказан толкова много? Той така и не получи отговор на този въпрос. Наместо това Тоби намрази съдбата. Изпълни цялото празнина в сърцето си с омраза към съдбата и към Бог. Всъщност той се отрече от съществуването му. Няма как да има Бог и той да позволя това да се случва на него и на цял куп още такива като него. Точно тази негова мисъл му отвори път към тъмнината. Точно тя го превърна в най-опасния престъпник на 21ви век - X1.
Хората продължаваха да се събират в съзнанието му и да го обсипват с болезнени обиди.
Sarah Rose се появи също. Тя беше жената на брат му и майка на Annie. Annie и Сайба бяха останала част от семейството му. Именно фактът, че те още бяха живи, постоянно го дърпаше обратно от тъмния път. Зареди тях, той имаше все още за какво да живее. Зареди тях той щеше да се откаже от плана си да промени историята и да захвърли в кофата маската на X1. Беше напът да го направи, но тогава най-лошото се случи - смъртта на Сара. Мъката, която той видя в очите на Сайба и Annie беше неописуема. Връщане назад вече нямаше. Той трябваше да създаде свят, в който тя да е жива. Свят, в който всички, който заслужават да бъде обичани и щастливи, да бъдат живи и здрави. Тези хора Тоби щеше собственоръчно да избере по своя преценка. Точно тук започна неговата болест. След смъртта на Сара, Тоби се разболя от една от най-опасните болести на света - GREED, а след него X-овете на TRASH GANG също. Той ги зарази, пращайки ги на безкраен път с непрестанни мъчения, идващи от маниаческите им амибиции да бъдат богове. Тоби беше най-отпред, той ги водеше. Не след дълго той до постигна. Мечтата му бе пред очите му. Той само трябваше да се протегне и да я сграбчи. Поемайки контрол над времето, той получаше контрол и над историята на света. Минало, настояще и бъдеще, той можеше да промени всичко... И щеше да го направи, но тогава се появи Тай на пътя му. След сблъсъка му с него всичко се обърна на 180 градуса. Всъщност всичко се върна по старому. Тай беше този, който успя да достигне до стария Тобирая, който се беше заключил зад тази маска на X1, и да го върне обратно. Ала това си имаше последствия. Тоби трябваше да направи мъчителен избор. И в двата случая той обръщаше гръб на хора. И в двата случая той беше предател. Но Тоби стисна зъби и реши да живее с този непростим грях и да прекара остатъка от живота си изкупувайки вината си. Смъртта щеше да е прекалено леко наказание за него - мислеше си той. Тоби избра страната на Тай, изоставайки X-овете и техните мечти.

ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!!

Виковете в главата му се увеличаваха. Появиха се X-овете - тези, който най-вече бе предал. Тези, на които им дължи най-много. Тези, които ще го преследват дори и в отвъдното. Техните ужасяващи писаци останаха запечатани в измъченото съзнание на Тоби.

X15 - Juu Kisei. Любовта към сестра ѝ и желанието ѝ с нея отново да бъдат заедно в един по-добър и достоен за живеене свят, я погуби. Изцяло вярваше на X1, че ще създаде този свят, но за целта бяха нужни жертви. Жертви, които ще бъдат върнати в новия свят, сякаш нищо не се е случило. Мечтата ѝ така можеше да бъде сбъдната. За това тя направи най-немислимото - застреля собствената си сестра - Juu Sogeki. Согеки беше от NEMESIS - най-големия враг на TG и нейната смърт беше неизбежна, за да бъде изпълнен плана на Тоби. След предателството му обаче смъртта ѝ се оказа напразна. Кисей беше убила собствената си сестра, която толкова много обича, за едното нищо. Истинска трагедия...

X14 - Елмаз. Момичето с диамантена коса, чиято единствена мечта бе да бъде обикновено дете и да води нормален живот. Да има обикновени родители, обикновени приятели и обикновена смърт. Зареди странната ѝ дарба, косата ѝ разстеже диамантена. Това доведе до безбройни отвличания и изнудвания. От дете, тя била вечно държана в плен, в очакване да порасне косата ѝ отново, за да може лакомите хора да се сдобият с безплатни диаманти. Елми копнееше единствено за едно - да бъде обикновено момиче с обикновена коса, за да може този нейн ад да свърши. За съжаление съдбата не беше на нейна страна. Преживяла достатъчно, Елми се обръща срещу съдбата заемайки страната на Тоби. Отново за нейно съжаление резултата беше същия - пълен провал. Всички усилия напразно...

X13 - Suzuya. Неговият живот в Кървавото Доджо на Азами бе изпълнен с всекидневни физически мъчения. Сузуя може би щеше да достигне до вътрешен мир, ако сложи край на Доджото и всички подобни подземни арени, ала това така и не се случи. Тоби му обърна гръб отказвайки се от това да промени историята на света и съответно Кървавото Доджо си остана все така печелившо, докато измъчва бедните деца.

X12 - Wizyou. Неговата история също беше една от най-трагичните. (Тук ще ударя една цензора за Тонито :P, понеже все още не знае нито лицето зад маската на Wizyou, нито историята му.)

X11 - Natalie. Тя сякаш беше най-невинното и чисто същество в света. Не знаеше що е омраза. Не жадуваше за мъст. Тя единствено искаше да спаси клана си - Ибури кланът, които е затворен в гигантското Ибури дърво в Morugaya Jungle. Зареди телата им, които са създадени от дим, ако семейството ѝ излезе извън пределите на това дърво и ги духне лек ветрец, то телата им ще загубят форма довеждайки до сигурна смърт. Натали не търсеше отговорника за това проклятие. Тя просто искаше да спаси семейството си, не да отмъщава. Ала това невинно и мило създание също бе предадено от този едва ли не дявол на име Тобирая Тогами прекратявайки всякаква надежда за Ибури клана. Натали така и не успя да види отново сестра си - Ибури Кемура...

X10 - Zero X. Бедната Зеро, която колкото и пъти да намира нещо, за което да живее, толкова пъти съдбата ѝ го отнема безвъзвратно. Три пъти е обичала човек и три пъти го е губила...

X9 - Katsuya. Горкият Катцуя, чиято любов към изкуството допринесе за вечната му самота и накрая и до смъртта му. Той остана неразбран, дори след края на живота си.

X8, X7 - Aki & Maki. Съдбата на сестрите Akiyoshi също не беше особено цветна. Дори физически да са все още сред нас на този свят, те никога повече няма да мога да усетят какво е да са живи. Завинаги са лишени от всички удоволствия на този свят: бриза по кожата, студените или горещи душове, вкусът от любима храна, първата любов, това да остарееш с любимия си човек и какво ли още не. Зареди предателството на Тоби, сърцата им ще си останат тъй студени, както немъртвите им тела.

X6 - Shoto. Братът на Тай, който по свой собствен начин се опитваше да възстанови загубилото им семейство. Той виждаше надежда в плана на X1, ала остана разочарован, като накрая дори заплати с живота си.

X5 - Akira Kirai. Акира изживя цели два ада през двата си живота. Накрая всичко се нареди добре за нея, но надали някога ще забрави болката, която изпита, когато бе манипулирана и използвана за гориво за машината на времето на TG. Акива сега живее третия си живот под формата на духче на Chazz. Нейното ново име е Шизука.

X4 - Garou, който се би за идеалите си до самия край. Достоен мъж за уважение, ала зареди Тоби смъртта му не придоби особен смисъл. Той също умря напразно.

X2 - Genos. Дженос може би е единственият, който можеше да влезне в обувките на Тоби. Той също беше предател. Дженос зае страната на добрите след разрушителната си битка със Скарлет, но това бързо му изигра лоша шега. Животът му бе отнет от X1, когато Тоби все още се криеше зад тази дяволска маска. Неговата смърт също беше напразна и можеше да бъде избегната, но уви...

ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!! ПРЕДАТЕЛ!!!

Тоби непрестанно чуваше клеветите на загиналите си другари в съзнанието си. Той се хвана за глава видимо в агония. Сайгай лесно можеше да забележи това и навярно ще му достави удоволствие. Умението му бе способно да окаже силен ефект най-вече срещу хора като Тоби - хора с много съжаления. Болеше го. Болеше го адски много. Сайгай може би ако не беше зает да се забавлява от гледката, сега можеше да го посече. Ала дори и да се опита, Тоби рязко възвърна контрола си. Бели светкавици започнаха да присвяткат около главата му.

Прав си за всичко, самурай. Аз убих всички тях. Аз ги предадох. Изоставих не само тях, но и техните мечти. Техното бъдеще. Техните близки.

...

And?

Тоби се изправи на крака. Агонията му продължаваше, но той прие болката. Прие я като задължение. Като част от себе си.

И какво? Какво очакваш да направя? Да се самоубия ли? Това ли ми намекваш да направя?

Хаха..

самурай..

Наистина ли мислиш, че заслужавам толкова леко наказание като смърт?

...

НЕ!!!

ОТКАЗВАМ ДА ЗАПЛАТЯ С ЖИВОТА СИ ВСЕ ОЩЕ!!!

По света е пълно с хора, които се нуждаят от помощ! От моята помощ!

Наречи ме егоист, но аз ще им помогна независимо тяхното желание.

Без значение колко ме мразят, аз ще го направя!

Без да искам нищо в замяна! Нито дори прошка...

Защото човек, като мен не заслужава такава, дори и след милион години.

Не ще заплатя с живота си, нито ще изгния в килия.

Да...

Аз съм егоист. Аз съм GREED.

Това съм аз...

Но истината е, че моето наказание е различно.

Не е смърт. Не е затвор.

А по-лошо

То е агония. Вечна агония.

Тази болка, която ми причиняваш..

Тези спомени, които ми връщаш в главата отново и отново..

Те ще станат част от мен!

Тази болка, която непрестанно се впива с мен.

С нея ще станем неразделни.

С действията съм допринесал за смъртта на около 500 000 лица.

Разбираш ли какво означава това?

Убил съм 500 000 напълно невинни цивилни.

Това е половин милион!

Това е цял град!

Всичко това, защото се представях за Месия.

Защото се състезавах с Бог.

Зареди мисията на X1.

Е, нека ти споделя за новата ми мисия.

Мисията на Тобирая Тогами!

Тя ще бъде да спася 10 пъти повече животи от загубилите.

Това прави 5 милиона.

Хаха, имам доста време.

Знаеш ли, самурай, аз съм роден в Атлас.

Държавата, известна със своите столетници.

В момента съм в 50те си.

Още съм млад! Животът е пред мен!

Имам още 50 години, в които да спася 5 милиона.

Това прави по 100 000 спасени живота на година.

Невъзможно биха казали някои.

Аз казвам ... Задължение!

Ще го направя!

А щом спася 5 милиона, аз ще продължа.

Ще продължа, докато всяки един мой мускул не откаже.

Докато всяка моя кост не стане на прах.

Дори да загубя краката си, аз ще спасявам в инвалидна количка.

Дори да загубя и ръцете си, аз ще спасявам със зъби.

Дори да загубя и главата си, инстинктите на тялото ми ще продължават да спасяват.

Ще спасявам и спасявам.

Добри и лоши.

Защото кой съм аз да съдя хората.

Аз не съм Бог.

Аз съм Тоби.

Аз съм човек...

или поне преди бях такъв...

Чак когато сторя всичко това, отида в отвъдното и видя лицата на всички ми другари,

чак тогава ще мога да им поискам прошка,

както и правото да се нарека отново човек.

Само тогава...

Само тогава ми е позволено да искам за прошка.

Ще я получа или няма.

Ще съм изкупил вината си или няма.

Това ще е последното нещо, което ще помня от живота си.

Последния ми спомен ще бъде техния отговор.

Положението ставаше все по-напечено. Ако с удара си Тоби спечели няколко секунди, то с речта си - цяли минути. Достатъчно време бурята да стане непробиваема. At this point, Сайгай едвам можеше да се задържа на платформата си.

Щом знаеш толкова много за мен, самурай, значи знаеш и за CBC.

Complete Body Control - умението, с което добиваш пълен контрол над тялото и ума.

Наясно си, че мога просто да изтрия тези мъчителни спомени и да пробия умението ти.

Но няма да го направя. Not so easy.

Ще се върна при другарите си като изстрадал от греховете си мъченик.

Тогава с усмивка ще им кажа: "Добре заверили."

Но до тогава аз ще премажа всеки, изпречил се на пътя ми.

5 милиона, самурай...

5 милиона.

Чудя се...

Твоята смърт, колко ли животи ще спаси.

Би било добро начало за goal-а ми.

И да смятам и да не смятам, едно нещо е ясно:

Ти ще умреш от ръката на Тогами!

Казвайки това Тоби го погледна с най-злонамерения поглед. Само по изражението му, Сайгай можеше да разбере, че в думите на противника му нямаше дори частичка съмнение. Това със сигурност би го разгневил до краен предел. От къде на къде ще умира и то точно от него? Самураят вярваше, че беше по-силен и навярно това е самата истина, ала Тобирая не беше единствения жив член на семейство Тогами (...)

И ти го усещаш, нали? Твоята гибел!

Твоят последен час настъпи, самурай!

ПРИГОТВИ СЕ ДА УМРЕШ!

Тоби го посочи с пръст. Това постави началото на Края.
(спри Обито ост-а)

Края:

След вика на Тоби, самурая усети в себе си много зловещо чувство. Почувства живота си в опасност, така както никога до сега. Целия настръхна. Сърцето му се сви.

Сайгай навярно беше забравил какво е това чувство, но ето че пак е способен да го изпита.

Чувството да те е страх за живота си.

В този момент, абсолютно всяка една отломка се насочи към Сайгай. Удара на Тоби го беше превърнал в нова, петта черна дупка, най-силната от всички. Ветровете се впиваха в кожата му и бяха толкова буйни и неудържими, че започнаха да му причиняват разрези. Storm. Но това беше само началото. Хиляди малки и големи отломки летяха с пълна скорост към него. Все едно беше обстрелван с картечница от всичките му страни.

Когато погледне нагоре, той усети главната опасност - четирите метеорита. Те бавно започваха да се снижават право към Сайгай. Earth. До няколко минути предстоеше неизбежния сблъсък, - Апокалипсисът. Бялата къща и всичко около нея щеше да бъде разрушено до неузнаваемост.

Сайгай преди въобще да реагира на опасността, щеше да се сблъска с огнени ветрове. Тя бяха отприщени от Тоби и запратени заедно с ветровете право към черната дупка - Сайгай. Fire.

Преди да заслужиш честта да умреш от ръката на Тогами,

първо трябва да оцелеш това бедствие.

Нека видим от какво си направен, самурай.

by BGDodpul Съб Фев 04, 2023 11:16 pm

Jo Blankenburg - Cronos

Сайгай: Размяната му на атаки с Тоби не продължи дълго преди неговата атака да бъде парирана и той да бъде изпратен на отстрещна отломка. Само че преди това да стане, в мига в който Тоби хвана катаната му и я удържаше с лявата си ръка, той нарочно я заби надълбоко в дланта му, посичайки ръката му от дланта чак до лакътя му, правейки му една много дълбока и опасна рана. Ако можеше, щеше да отсече цялата му ръка в този момент, но реши, че достатъчно голяма рана ще пререже повечето нерви на ръката му и той няма да може да я ползва. Щом бива изблъскан на отсрещната отломка, той се засмя и започна да слуша думите на Тоби. Монологът на мъжът в средна възраст го накара да се замисли за момент и да погледне през неговите очи, но не в опит да го разбере...а в опит му покаже колко много греши.

След тази емоционална реч, Сайгай не продума и дума. Атаките на Тоби започнаха да стават чудовищно грамадни, но Сайгай..просто бе навел глава надолу и очаваше атаките да се насочат към него. Гневът на природата бе нещо, срещу което той не смяташе да се противопоставя. Навярно се беше предал..поне така изглеждаше отстрани. Тялото му започна да получава бая разрези, шапката му бе отвяна от вятъра, а отломките започнаха да го затварят в огромна каменна сфера. Сферата бе вече станала достатъчно дебела и твърда, че Сайгай да не може да избяга със сигурност. Но той не биваше да бъде подценяван..защото изневиделица, сферата започна малко по малко да става черна. Но не беше покривана от черни светкавици, а от черен огън...огън, който Тоби много добре познаваше. Това бе същият огън, който принадлежеше на братята Fullbuster, поне на пръв поглед. Гласът на Сайгай започна да се чува като ехо, а от центъра на тази каменна сфера започна да се усеща чудовищно количество енергия.

Колко иронично, Х1...изглежда нищо не си научил в тези 50 години, които си живял.
Ти си голям късметлия.
Извършил си нещо, за което не си си изпатил..и в крайна сметка, решаваш да пропилееш този шанс..?
Не те разбирам...
Правилата, моралът..."греховете"...
Това са измислици, направени от слабаците на този свят.
Защо им се подчиняваш..?
Когато човек е слаб, той прави всичко възможно да избяга от по - силните.
И какъв по - добър начин от това, а именно да ги накараш да си помислят, че не са силни..?
Думите, Тобирая...думите са най - опасното острие в този свят.
Защото слабаците могат да използват тях когато всичко се обърка.
Греша ли..? Нима онова хлапе там не успя да те накара да размислиш..?
Да тръгнеш по този героичен път на мъчение..?
Хахаха...какъв нещастник само си ти, Тогами...
Аз, обаче, отказвам да вървя по такъв път.
Аз..съм WRATH.
И СЪМ ГОРД ОТ ПЪТЯ, ПО КОЙТО ВЪРВЯ!
Моето съществуване...МОЯТА ЕДИНСТВЕНА ЦЕЛ..
Е ДА ЗАТРИЯ ОНЕЗИ, КОИТО СЕ ОСМЕЛИХА ДА МИ ОБЪРНАТ ГРЪБ!
АЗ СЪМ СИЛЕН!
АЗ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВАМ НА НИЧИИ ПРАВИЛА!
Знаеш ли защо съм дясната ръка, Тоби..?!
Защото всеки един предател заслужава да изпита чувството да бъде предаден от най - ближният му..!
Толкова лидери...толкова владетели съм убил като тяхната "дясна ръка"...
И нямам намерението да спра...
Този проклет свят трябва да спре да съществува...
Humanity needs to be erased as a whole...
И да останем само силните..
Само тогава, можем да създадем свят на хаос, без правила, без морал...
ТОВА е природата на човека, Тоби..!
Аз съм горд с всичко, което съм направил...!
Не бих променил нито едно свое решение в този живот..!
Умрях когато бях човек, защото бях силен...
И се преродих, защото мисията ми не беше свършила!
Гневът поражда омраза..
Омразата поражда сила...
А силата ме прави щастлив!

Аз съм Нишикияма Сайгай...
The living embodiment of vengeance..
They say revenge is a dish best served cold, but I say it is a fire that burns within, fueling my every step and driving me forward.
For too long, I have been wronged, cast aside, and overlooked.
But no more.
I have risen from the ashes of my former self, stronger, smarter, and more determined than ever before.

Vengeance is not just about retribution, it's about justice.
It's about setting things right, balancing the scales, and making the world a fairer place. It's about taking control of my own destiny, and ensuring that those who have wronged me pay for their crimes.

Питам те, Х1...

Дали твоят Greed...

Е достатъчен да оцелее моят Wrath!

Огромен лъч от черни огньове със сини пламъци в центъра започнаха да изригват нагоре към небето под формата на лъч, създавайки огромна пролука в каменната сфера. От тази пролука излезе Сайгай, който пламтеше в черно-сини пламъци, като бели светкавици също обкражиха тялото му. Тоби щеше да забележи, че тази трансформация наподобява Тай..синьо-черен огън, досущ като неговия в тяхната съдбовна битка. Светкавици, бели като снега, подобни на неговите собствени. Сайгай в момента бе отражение на миналото на Тобирая изцяло..но този път, той беше от другата страна. Навярно по този начин, Тоби е изглеждал през очите на Тай. Като злодей, готов на всичко да изпълни своята цел. И може би точно в този момент, той щеше да осъзнае как Тай се е чувствал когато погледне към Сайгай...

Това, което виждаш, Тоби...

ARE THE FLAMES OF EMOTION!

OST:

С един замах на ръката си, Сайгай запрати струя от пламъци към отломките, които се бяха насочили към него, а огромен огнен воал го обви, който да го предпази от всички бедствия, които се бяха насочили към него. Тъмна материя започна да обръща ефекта на умението на Тоби, а черните дупки да стават бели..което означаваше само едно. Хаос. Енергията вместо да бъде насочвана към Сайгай сега щеше да се насочва на произволът на съдбата. Сега обаче, всички щяха да бъдат осъдени, не само Сайгай...

Изречението му веднага привлече вниманието на Тай , който с разтревожен поглед следеше битката от кораба. Той не знаеше как Тобирая успява да се справи със Сайгай, от къде намираше тази сила...но щом погледна към Сайгай, той усети една огромна доза страх.

Тай: Flames...of emotion...? Хвана се за сърцето, като усети рязко сърцебиене. Това е някаква шега...моите пламъци...причиняват тази разруха..? З-защо той..владее моите пламъци..?

Сайгай: Дочу Тай, като се засмя. Колко е объркан само...Посочи Тоби. Тези пламъци, както вече споменах на останалите...са истинската ми сила. Но тогава как използвам светкавици и гръмотевици..? Много просто...The flames of emotion могат да приемат всяка форма. Но при мен, те приемат формата на моят гняв. Именно заради това хората ме нарекоха Rai'Jin..гръмотевиците, на които те ставаха свидетели, приличаха на моето правосъдие. Хора като мен и това хлапе...

Ние съществуваме само да носим разруха.

The flames of emotion...they are our power.

Истинското умение на тези пламъци е да се сливат с нашите емоции.

А при мен, това е гневът.

Когато това се случи, техният цвят става синьо-черен и способността им на разруха се увеличава многократно.

Могат да приемат каквато форма им зарека..било то на светкавици или други бедствия.

Но нека ти покажа какво става когато тази сила се използва от някой, чийто гняв е ненадминат...

The flames of emotion turn...

INTO THE FLAMES OF VENGEANCE!!

Това вече със сигурност беше като гръм от ясно небе за Тоби. Нима Тай притежаваше същата сила..? The flames of vengeance..? Нима той бе също толкова опасен колкото Сайгай...? Това явно обяснява защо Тай за кратко се превърна в звяр точно както Сайгай по времето на тяхната битка...неговият гняв бе провокиран от Тобирая. Той нарани най - близките му пред очите му. В онзи миг, гневът на Тай достигна неописуеми нива и огънят му промени цвета си, както и отключи разрушителни качества, които затрудниха дори и опитният боец. Сайгай протегна ръка напред, като се усмихна коварно.

Силните решават съдбата на слабите, Тоби..

За какъв се взе да мислиш, че съдбата ти е в твоите ръце..?

Докато аз съм твоят опонент...

Аз решавам дали ще живееш още 50 години..

Или няколко минути...

FLAMES OF VENGEANCE...

LAY DOWN YOUR JUDGEMENT....

AND BURN AWAY THOSE WHO DARE TO OPPOSE ME!!!!!

Огромният лъч от синьо-черни огньове започна да се завихря под формата на грамадно торнадо зад Сайгай, което се извисяваше до чудовищните 50 метра височина, но започна да приема...човекоподобна форма. Излизаше от гърба на Сайгай подобно на Stand, само че беше чудовищно грамаден от изцяло черни пламъци, сеещи разруха. Черният цвят идваше от тъмната материя, с която бе покрито това създание. Изглеждаше ето така, като имаше само горно тяло (торс, ръце и глава) и гледаше право към Тоби. Огромната фигура протегна грамадните си ръце нагоре към падащите метеорити и размаха ръце, унищожавайки тези на вид грамадни каменни образувания, които падаха към земята на купчина по - малки отломки, които щяха да уцелят дори и кораба на добрите. Огнената фигура изпъна ръка и бавно, бавно замахна към Тоби докато Сайгай се маневрираше през отломките, които падаха. Макар и той да се движеше, огромната фигура нямаше да промени местоположението си и щеше да стои на едно място постоянно. Замахът на ръката ѝ беше прекалено грамаден, че да бъде избегнат от Тоби, и навярно, за да може да блокира, той ще трябва да използва прекалено голяма част от силите си, за да спре този звяр. Но дали ще има сили да продължи след това...?

by Emoran Пон Фев 06, 2023 10:48 pm

OST:

Сиел: Извади катаната си от саята, като тялото му се запали в сатанински пламъци. В следващият миг, Сиел остави следи от разруха след себе си и се сблъска с маневриращия Сайгай, като катаните им се clash-наха една в друга. Този път обаче, обстоятелствата бяха различни и Сайгай щеше да го види в момента в който фокусира Сиел пред себе си. Това не беше същия Сиел срещу когого се би в началото. Не...Това беше Сиел, който за първи път решава да използва силите на баща си. Със самият сблъсък, Сайгай забеляза силуета на баща му над него, който всякаш се усмихна в с неговата маниакална усмивка НЕ СИ ЗАБРАВИЛ ЗА МЕН НАЛИ!? Гласът му беше променен. Всякаш той говореше по едно и също време с баща си, създавайки ехо. В случая, Сайгай трябваше да има надмощие, но уви, едно нещо не се връзваше. Черната материя в пламъците не Сайгай не можеха да обърнат действията на сатанинските пламъци.

Аахахаххахахахахахаха!
WHAT'S THE MATTER, HUMAN!? NO LONGER HAVING FUN!?

Щом изрече тези думи, огненият воал около Сайгай бива обграден от сатанински пламъци, запалвайки го цели я без да му бие щети заради огънят който го предпазва. Освен това, сблъсъкът им освободи огромно количество сатанински пламъци от катаната на Сиел които някои от тях попаднаха върху ръката на създанието на Сайгай, като започнаха да я разрушават малко по малко.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Meanwhile...:
През това време, Джейкъб прелетя с 300 зора покрай бойното поле и хвана Тори за да я заведе на безопасно място на кораба където Варис хвана Акира за яката.

Варис: Асара, накарай го да спре! ТОВА НЕ Е НАШАТА БИТКА, НЕ МОЖЕМ ДА СЕ МЕРИМ С НЕГО!

Акира: Извъртя очи, като заби шамар на Варис и го заби в земята Lame..Не виждаш ли, че Сиел вече го няма там..? Обърна се отново към случващото се долу. Сайгай вече не трябва да се притеснява само за Тоби, в момента Сатаната също е бойното поле.

Варис: Избърса кръвта от устата си, като се изправи до клекнало положение Какво искаш да кажеш с това..!? Точно тогава Джейкъб кацна на кораба с Тори

Акира: Въздъхна Когато Сиел, използва всичките си демони в битка, той може да прибегне до максимума на силите му, а именно да освободи силите на баща ни. Щом Сатаната на излезе на бойното поле..Сиел може да запали всичко което погледне. Освен това, огънят му става неунищожим, докато Сиел е в състояние да се бие. Най-лошото в случая на Сайгай Усмихна се Всичко което Сатаната докосне е обречено на унищожение. Сатанинските пламъци са връзката на баща ни с нашия свят, а Сиел перфектният host като негов син това да се случи. Катаната единственото нещо което контролира Сатаната да не обладае тотално тялото на сина си. Точно тогава, огънят на Сиел започна да шриква огненият воал на Сайгай, тъй като се докосват и единственият начин Сайгай да се спаси от това нещо е да нанесе удар в/у Сиел. Навярно той щеше да разбере това и сам щом се опита да контратакува, но в тази форма, единственият начин да се потушат пламъците на Сиел преди да разрушат всичко наоколо бе Сиел да бъде победен. В случая, като негова първа "трансформация", всяка щета която той понесе щеше да разколебава връзката между Сиел и Сатаната, а това щеше да отслабва и пламъците докато не стигнат до базовата им форма. Разбира се има един проблем...Не се ли намесим Сиел ще умре Засмя се

Варис: КОЕ Е ТОЛКОВА СМЕШНО!?

Акира: Как така кое..? Сиел никога до сега не е навлизал в тази фаза и няма никакъв синхрон с душата на татко! Единственото което му е нужно на Сайгай е да го пребие или да изчака малко преди тялото на брат ми да откаже. Тогава ще е най-лесната мишена да убие една от най-силните ни фигури в коалиците ни срещу злото..Но това не е ли прекрасно..? Погледнете Акисе! Лежи на земята безпомощен и полу мъртъв след всичко което направи за нас. Би се срещу толкова много изроди и продължава да се изправя на крака все по-силен и по-силен. В момента Сиел ще направи същото и ако Сайгай му позволи да оцелее тази битка, той ще се върне още по-силен!

Джейкъб: Ти си извратен, един лидер не би се държал така с хората си! БЪДИ ОТГОВОРЕН ЗА ДРУГАРИТЕ СИ И КАТО ИСТИНСКИ КОМАНДИР ВЪРВИ ДА СПРЕШ ВСИЧКОТО ТОВА!

Акира: Поклати глава, като се усмихна, а в същото време очите му светнаха в червено Прав си, моя отговорност е да го направя. Мога по всяко време да разменя сянката му с тази на някоя вещ от кораба и да го върна при нас изгаряйки всички ни...Илииииии, мога да го оставя там на произвола на съдбата да го видя дали ще се върне по-силен като се изправи лице в лице срещу смъртта! Най-хубавият outcome е точно този. КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ОБЪРКА!?

by BGDodpul Чет Фев 09, 2023 12:11 pm

On the ship:
Тай: Едното нещо, което не толерираше в негово присъствие, бе лошото лидерство. Като лидер на екипажа, той винаги бе готов да скочи в огъня заедно със своите другари, и това, което Акира правеше, го изкарваше извън нерви. Той запали ръката си и бавно пристъпи до Акира, като го удари с всичка сила. Акира..! Осъзнай се, глупако..! Това не си ти..! Не си моят приятел когато те гледам да се държиш по този начин..! Сиел не е оръжие..! Той е приятел. А за теб - семейство! По дяволите, той ти е брат! Помагал ти е хиляди пъти, сигурен съм..и така ли му се отплащаш?! През цялото време докато ние се бихме със този самурай, ти просто стоя отстрани и гледа...благодарен съм ти, че ме спаси накрая...но това не е правилно!!!! Един лидер трябва да е готов да жертва себе си най - вече..а не останалите!!! Няма значение колко по - силен може да се върне Сиел ако не се върне като твой брат! Никой не е длъжен да ти подръжава след това, което ти направи..!
Кьоко: Докато останалите се биеха зад гърба ѝ, тя стоеше на управляващия клон на кораба и се опитваше да подкара всички механизми, за да се измъкнат от там по най - бързият начин. За жалост, обаче, много от системите бяха съботирани и тя трябваше тепърва да ги оправя. По дяволите..Погледна към останалите през рамо. Ще може ли да оставите разправиите за после?!?
Тори: Пристигна с Джейкъб, но бързо протестира и го удари с лакът в лицето без да иска докато се опитваше да избяга. Не...не..! Отиде до вратата, като буквално щеше да се метне през нея ако не я спрат. Татко е още долу...! Не можем да тръгнем..! Тоби също...!
Кьоко: Съжалявам, Тори...не можем да си позволим да останем още секунда дори..корабът ни едвам не бе премазан от тези отломки..
Тори: ТЕ МОГАТ ДА УМРАТ...!!
Кьоко: Погледна я строго. Ние също...!! Съжалявам, но ако трябва да избера живота на трима пред живота на всички нас, ще избера нас..

Сайгай: Усмихна се, като погледна към Сиел. Истината беше, че той лесно можеше да се разправи с него поради простата причина, че Сиел в момента не мислеше трезво. Той също изпитваше много Wrath в момента, и именно този гняв го правеше предвидим за Сайгай. В мига, в който Сиел се сблъска с него, той почна да усеща ефектите от Wonder of You на много висока степен. В неговият случай, той караше огънят по тялото му да не му се подчинява, и колкото повече огън Сиел използваше да изгаря огромното Susano'o (така ще го наричам лол), толкова повече неговият огън щеше да го гори. Съжалявам, демончо...но аз не вярвам в такива неща като "Сатаната". И заради това, твоят огън е безполезен срещу мен..! Мислиш, че си ядосан..? Твоят гняв бледнее пред моят!! Огромното Susano'o започна малко по малко да се разрушава, но Сайгай разполагаше с достатъчно Vengeance flames, че да го поправя. Колкото повече сатанинският огън го разрушаваше, толкова повече тъмна материя той отделяше, която да се съпротивлява с огъня. По едно време, той освободи екслпозия от близко разстояние докато беше clash-нат със Сиел , способна да го запрати да лети надалеч.

by Srooku Пет Фев 10, 2023 9:51 am

Braelor: Кръстоса ръце и въздъхна, отпочивайки си, като че ли зад него не се случва нещо наподобяващо апокалипсис - падащи метеори, огън който не може да бъде изгасен, мълнии цепещи земята. This is fine. It's only a fight of Biblical fucking proportions. Гледаше как Тай slug-на Акира, усмихвайки се до уши под шлема си, от измежду дупките на бронята му, двете му светещи очи видимо превръщайки се в "^ ^". Ах, да бъда млад отново. Бръкна от зад гърба си, докато се подпираше на палубата, вадейки кокос, със сламка и чадърче в него, като почна да пие. Някой друг да иска текила? Имам няколко! От зад него се изръсиха десетки кокоси, като заради наклона на кораба, те почнаха да се търкалят към другия край на кораба. А. Просто ги гледаше как се търкалят, подскачайки поради неравната им форма, като започна да гони единия, докато тези които минат на над пет метра от него, официално, по закон, вече не са негов проблем.

Докато гонеше въртящия се по пода кокос, от който течеше текила навсякъде, той премина покрай разговора на Тори и Кьоко, заслушвайки се. Тропна с крак, чупейки една от дъските по начин, да изтреля кокоса нагоре, с парабола насочена към ръката си, която протегна настрани за да го хване, cool guy style. Но забрави факта, че щом дъската се движи нагоре, то няма да спре в една позиция, а че ще се блъсне в него с огрома сила, пръскайки се на трески. Няма и половин секунда след това, кокосът се приземи в ръката му. Та, ти! Посочи Тори. Не се притеснявай. Ще поправя кораба с теб Посочи Кьоко с вече празния, първи кокос. и вие Посочи всики навсякъде с трета, каменна ръка. ще си тръгнете докато аз Надигна си крака и се посочи с палецът си, стърчейки от дупка на крака, който той току що направи. ще остана тук, с малка лодка, чакайки да събера твоя Посочи Тори с кокоса си отново, просто замахвайки повторно с ръкта. баща и моя Повторно с крак към себе си. нов най-добър приятел. Capiche? Засмука и втория кокос, като стъпи правилно, каменната ръка изчезвайки обратно в бронята му.

Та, сега. Нека видим проблема. Хвърли празния си кокос, като си завъртя китката и в ръката му се намираше гайчен ключ. Започна да оглежда проблемите, като стига да не е нужно програмиране, щеше да успее спокойно да оправи повечето механични проблеми. Може и да не си личи, но съм майстор! Ако се наведа, ще видите поне 12 санта от цепката на гъза ми! Засмя се. Нали знаете, колкото сантиметра, толкова години стаж!

by **-bAzikA-** Нед Фев 12, 2023 12:28 pm

Tobiraya: Този пламък. С широко отворени очи наблюдаваше Сайгай. Този цвят. Без съмнение, това е the Flame of Emotion! Тоби стисна юмрук и зъби. Не е за вярване, че отново се изправям срещу този чудовищен огън.. Тоби си спомни за битката си с Тай, когато все още беше X1. Битка, носеща само разруха и разруха. Той погледна към кораба, където се намираше Тай. Виждаш ли, Тай, ето на това си способен когато излезеш извън контрол. Когато се отдадеш на емоциите си и най-вече на гнева си. Annie, ти си същата. Вие двамата се бомби със закъснители, ала докато сте заедно и се подкрепяте, силите ви ще бъдат под контрол. Пламъкът на емоцията е непреклонно умение, когато се ползва с разсъдък и контрол. С него вие наистина можете да оправите този свят. Да го спасите! Именно на това заложих, когато свалих черната си маска и се отказах от пътя си. Всичко е във ваши ръце, Annie, Тай! Разчитам на вас! А докато го правите, аз ще направя всичко необходимо, за да ви помогна. За да изчистя поне част от препятствията по тежкия ви дълъг път. Той се изправи готов да действа.

Аnnie: Тай... Хвана Тай за ръка, защото видя състоянието му, и се опита да го успокои, ала за нея това също не беше най-хубавия ѝ ден. Да гледа как чичо ѝ бива премазан от това чудовище не беше никак приятно изживяване. Тай не го слушай. Пламъците ти не носят разруха! Пламъците ти ме спасиха онзи ден. Спасиха всички! Целия свят! Annie говореше за битката между Тай и Тоби преди X1 да активира плана си и да поеме контрол над историята на света. Именно ти го спря и не само! Ти го върна към добрите! Благодарение на теб, аз се запознах с чичо си! Как това би могло да е дело на пламъци на разруха. Не. Това са пламъци на спасение. На надежда. На добротата в теб. Знаеш го, Тай. Не се сравнявай с този човек. Уменията ви може да са сходни, но ти ги използваш по коренно различен начин. Погледни го! Посочи Сайгай. Пламъците на това чудовище са приели формата на гнева му. Ти не си като него. Знаеш го...

Tobiraya: Глупак! Наблюдаваше битката между Сиел и Сайгай. Не му скачай сам! Това е самоубийство! Само аз мога да съм suicidal! Тъкмо се приготви да се намеси чрез гигатски скок, когато забеляза нещо. Хъх? Сатанинските пламъци успяват да се справят с това чудовище. Визираше Сусаното. Въпреки това самураят го възвръща отново и отново. Но! Тоби изстреля една от черните си сфери към Сиел. Сигурен съм, че отделя супер много енергия, за да го държи цял, камо ли да го възстановява отново. Можем да го победим! Сферата щеше да залепне за гърба на Сиел, след което Тоби щеше да се опита да я върне, заедно със сина на Сатаната при него на безопастно разстояние. Не ми пука дали си сатанист или наистина син на Сатаната. Колкото и голямо чудовище да си, в момента си изправен срещу по-голямо. Винаги се намира по-голяма риба, сещаш се. Ако въобще имаме някакъв шанс срещу този звяр в човешка форма, то ще трябва да работим заедно! Разбираш ли, младежо?!
Това момче наистина е силно. Нима Сатаната съществува..? Не... В момента това няма значение! Въпросът тук е дали той е способен да пробие през това чудовище. Погледна нагоре към извисяващото се над тях Сусано. С моята помощ може би имаме шанс. Нямам време отново да искам помощ от природата. Ще трябва да го направя с останалата си енергия!
В този момент една налудничава мисъл премина през главата му като светкавица. Да. Това може би ще проработи! Ала е ще бъде супер трудно... Тоби се сети за момчето, за което се грижеше преди години, преди да стане X1. Това беше Сайхара. Сайхара беше болен. Много болен. Той боледуваше от най-опасните и заразни болести на света. Не бяха нито ковид, нито чума. Неговите болести се наричаха GREED & WRATH. (накратко ще разкажа, за тези които не знаят.) Като всяко друго еджи момченце, Сай също имаше тъжно и бедствено backstory. Когато X-овете от TG убива семейството му само и единствено, за да им вземат красивите сини очни ябълки, с които било известно семейство Аомине и които се продавали скъпо на черния пазад, Сай се закле да си отмъсти. Той искаше кръвта да се заплати с кръв. Следователно ярост и жажда за мъст обзеха по-голямата част от живота му, но това не беше края. След дълго проучване и търсене на следи за TG, той успя да проникне в организацията и да разбере истинската им цел - машина на времето. С нея Сай ще може да върне семейството си и какво ли още не. За него свят без близките му, които са умрели за нищо, не бива да съществува. Свят без неправда и престъпници - това искаше да постигне Сай и неусетно силното му чувство за справедливост го превърна в маниак и нещо повече - разболя го от GREED. Болен вече от 2 смъртни гряха, Сай черпеше неизмерими количества енергия оттях, ала това беше енергия, която изкушава със сила и власт, но бавно разрушаваше host-а си, а когато два гряха се намираха в едно тяло, за него нямаше вече надежда. Но ето че Тоби опроверга това твърдение, като спаси младото момче. Използвайки едно от уменията си, Тоби буквално раздели Сайхара на 2 части. Той взе GREED-а му и го прехвърли в точно копие на тялото му, създадено с помощта на неизмеримата жизнена енергия, която тогава беше абсорбирал от Синтия. Зареди това сега в света съществуват двама Сайовци - Wrath Sai и Greed Sai.
Та след като си припомни за всичко това, Тоби се досети, че може да подходи по същия начин и със Сайгай, ако въобще е възможно. Ако Сиел беше в кондиция да го изслуша, той щеше да му разкаже за плана си.

by Emoran Нед Фев 12, 2023 11:48 pm

Сиел: Пое експлозията, като влиянието на сатанинските пламъци на бойното поле рязко се намали, но Сиел не излетя назад много далеч, а една идея застана паралелно на същото разтояние на което се намира Тоби от Сайгай. Той се обърна към него, но Тоби можеше да види само едната част от лицето му. Тя беше неговото си изражение, докато другата част беше това на баща му. След еклозията на Сиел успя да си върне част от контрола и нарочно не го погледна с другатата част на лицето си за да не го запали Не мога да държа силите на баща си още дълго под контрол..Ако не направим нещо да приключим битката, Адът ще дойде на земята за сметка на моя живот. Сиел имаше способността да повиква силите на всичките принцове на Ада, но извика ли тази на баща си, за него и близките става опасно. Не само това което написах по-горе, какво получава като boost, но и без тренировка, както сега, баща му Сатаната може да се прероди в тялото на Сиел Отворен съм към идеи, а ти имаш Ада на своя страна. Въпреки решителността в думите му да му помогне, Сиел беше изморен. Контролът му над пламъците никога не е бил толкова съвършен като този на техния създател и именно сега като тялото му служи като vessel, всяко едно негово умение му коства много енергия.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Акира: Пое ударът му, латп се извъртя и се подря на стената Нямам време да се разправям с теб Тай, ти го играеш лидер по твоя си начин, а аз по моя. Какво? Искаше тогава да ви помогна и да ви отнема правото да се развиете, когато животите ви са в опасност? Не бих направил подобно нещо. Пък и...Обърна се отново към Сиел, като си избърса кръвта от устата след удара на Тай. Усмихвайки се изключително доволно, той каза: Сиел ще бъде обгърнат от злото много скоро и точно като баща ни ще се превърне в яростно бедствие и опасност за света. Тогава единственото нещо което ще застане на пътя му ще бъде клоуна и осъзнавайки, че той е единствената му пречка, Сиел ще се обърне срещу него. Това е път, който той трябва да извърви Обърна се към Тай КОЙ СЪМ АЗ ДА СПИРАМ РАЗВИТИЕТО НА СОБСТВЕНИЯ СИ БРАТ ТАЙ!? Всеки получава възможности в живота си, а тази е една от неговите. По същия начин по който и Акисе пострада от Сайгай, сега и двамата са на път да станат една по-съвършенна версия на себе си!

Варис: Кьоко, корабът няма да издържи още дълго. Джейкъб отново се сля с него за да оправя щетите, но с всяка секунда биваме привличани все повече и повече. Доближавайки се до тях, корабът получава повече и повече щети заради умението на Сайгай. Трябва да се разкараме от тук възможно най-бързо! Вдигна лявата с си ръка, на която му беше часовника. Той все още се държеше странно след последния му encounter с Вай и Alt. Варис, но работеше. Той му отвори холограмното меню и избра една от творбите си, която е дал на Ерик да ползва. Джейкъб, пращам ти информацията до мозъка. Инсталирай прожекторите по кораба. Щом го направи, след малко по кораба започнаха да се появяват нещо като антени, които излъчваха дефанзивна матрица подобно на тази на D.Va С нея, Джейкъб по-лесно успяваше да се справя с идващите projectile-и към кораба като отломки, коли и всякакви такива неща като ги обстрелваше с оръжия които монтираше по кораба. Това обаче нямаше да бъде възможно ако се доближат още повече.

Дейвид: Имаме още един проблем, Акисе не иска да се събуди, а пулсът му е много слаб.

Райт: Дейвид поправи всяка една негова кост, а аз излекувах всяка една негова рана. Пулсът ще се нормализира скоро, но Акисе до сега трябваше да е буден.

by BGDodpul Пон Фев 13, 2023 12:12 am

Битката на Сайгай със Сиел и Тоби ставаше все по - напечена, но си личеше, че дясната ръка на шефа беше доста голяма летва дори и за опитни бойци като тях. Той бавно започна да приближава към тях, тъй като докато Сусано-то беше активно, неговата впечатляваща скорост беше много лимитирана за сметка на атаки с огромни размери и опостушителни замаси.
Сайгай: Това е краят за вас. До сега съм нямал мишена, която да ми се измъкне и нямам намерението да спирам още днес..

Тай: Тш..! Ядоса се след чутото на Акира, но Ани успя да потуши гнева му и да го успокои. Б-благодаря...после ще се разправям с Акира, сега не е времето...и наистина се радвам да чуя, че мислиш по този начин..обещавам да не бъда като Сайгай...никога! Плясна си по бузите с ръце и изтича до Кьоко. Кьоко! Слушам твоите заповеди!

Кьоко: Беше концентрирана на макс в момента, тъй като може би от всички, нейното напрежение беше най - голямо. Тя имаше да отговаря за всичко, което се случваше на кораба и ѝ беше много трудно в момента, като за първи път някой можеше да усети, че тази на пръв поглед желязна лейди можеше да изпита притеснение и съмнения, че няма да се справи. Лицето ѝ, макар все така ледено студено, беше леко запотено заради напрежението, което се покачваше в нея. Пулсът ѝ бе много ускорен, но за сметка на това, тя продължи да раздава задачи на всички. Джейкъб, не спирай да поддържаш защитата. Ти..каменният палячо. Погледна към Braelor. Имам нужда от твоята помощ, но за това след малко. Варис, помогни ми да стабилизираме всички двигатели, които все още са активни. Някои вече отказаха тотално, нямаме време да ги поправим..! Останалите...Въздиша. Вярвайте.

Тори: Изтича до нея. А-ами татко..!?

Кьоко: Погледна към нея. Имаш ли му вяра..?

Тори: Хъх..?

Кьоко: Защото само това може да му помогне в момента. Както и надежда. Не можем да се върнем там долу..не знаем къде е той. Някъде под развалините е..и за жалост, ще трябва да отхвърля предложението на каменния клоун. Никой повече няма да слиза долу. Тоби и Сиел имат шанс да се върнат при нас.

Мигове след като каза това, Тай забеляза нещо нередно...това беше Fu'Jin! Той бавно се надигна изпод развалините, целият в кръв и рани, като бавно се придвижи пред Тоби и Сиел и се подпря едвам едвам. Явно беше осъзнал, че няма как всички заедно да си тръгнат, като просто докато дишаше тежко, той погледна през рамото си към тях.
Fu'Jin: Няма как...да се върнем обратно...ако тръгнете да бягате, той ще ви хване. Ако тръгнете да се биете, ще умрете. Няма трето положение...освен ако не го поема аз. Ако го задържа, ще можете да се съберете с близките си..но съм напълно наясно, че ще ми откажете. Усмихна се леко. Стига да можем да го забавим, ще успеят да се измъкнат.

by Srooku Чет Фев 16, 2023 10:38 am

Braelor: Ако трябва бутане на кораба, само кажи. Уверен съм в това да създам скала която да ни изтласка напред. Но освен това... Надигна рамене. Само камъни и монтиране мога да направя. Докато вие поправяте, аз ще се подсигуря на другите да не им се влоши състоянието. Запъти се с цяла екипировка, с целта тези които още са активни, да не умрат изцяло.

by Sponsored content

STORM, EARTH AND FIREHEED MY CALL!

STORM, EARTH AND FIRE
HEED MY CALL!