The White House (Beacon)

Акира: "Мултивселенни войни"? Въздъхна Ще се самоубия честно..Погледна към Тай Сериозно ли сега с това трябва да се разправяме? I am done, seriously..То не бяха клоуни убийци, то не бяха мафии, то не беше какво ли не и сега това . Тогава дойде и Шун, като Акира погледна към него и го изслуша Значи..Си бил ти? Тш Усмихна се като си сложи ръцете в джобовете Не го очаквах. Признавам, евала. Изненада ме. Та, какво си ни подготвил този път? Той, заедно с Акисе и Сиел бяха изблъскани от появата на Ярим. Гх! Очите му станаха червени, като на земята остави сенчести клонинги, които бяха залепени за нея на себе си и тях двамата. Щом го направи, той смени своето място със своята сянка, както и техните. Заради силата с която бяха изблъскани, размняната изглеждаше все едно се пребиват на земята. Защо изобщо попитах.. Присъствието на Ярим разтресе Акира и може би ако не беше неговият нинджа бог Shadow вътре в него, нямаше да може да си стои на краката. Shadow, какво е това нещо..?
Shadow: И представа си нямам, обаче е много над вашия калибър Shadow напомням и нинджа богът на Акира, който е получил в Кагедома. Изглежда по абсолютно същия начин като него, само, че е с червени очи и бяла коса. Когато пиша подчертено, значи си комуникират двамата само.

Сиел: Той обаче не трепна. Сиел не можеше да изпитва страх и ужас. Щом се изправи, той истинктивно протегна ръка встрани в която от сатанински пламъци се появи катаната му. Преди да проворика Ярим по какъвто и да е начин, Сиел забеляза как Акира се колебае от това да направи ход и как Акисе го беше страх. За него това не беше нормално, затова Сиел си свали ръката Щом Акисе се страхува от този, значи има нещо нередно в него. Не не, усещам го. Аурата му е твърде тежка за обикновен човек като Акисе Сиел погледна към Шун, щом Ярим си тръгна и го посочи с катаната си Ти осъзнаваш ли какво направи току що? Навярно осъзнаваш, ама имаш ли си представа целия тоя хаос какво ще причини на всички ни. Не само на нас, на всички ни! Абсолютно всички с които се борим в момента за някакъв световен мир ще се възползват от тоя хаос и ще стане анархия.

Акисе: Абе пичове, тоя тръгна ли си, ай да се бием! Засмя се

Annie:
Беше на косъм да скочи на легионера, въпреки че силите ѝ все още се възвръщаха. Тя обикновено не би постъпила така. Annie първоначално щеше  да провери приятелката си и след това да мисли за отмъщение, но предположи, че Brealor и Бякурен имат по-силни лечебни умения и по-добре ще се погрижат за Скарлет.
Планът ти е да предизвикаш хаос? Защо по дяволите?! И ти ли си от Holoterra?! И ти ли си враг на човечеството?! Annie направи wild guess, защото не можеше по друг начин да си обясни мотивите му. Отговори ми, МИГИ!!!
Нетърпеливо Annie реши вместо да чака отговор, да го провокира. Тя запали тялото си и се приготви да се изстреля към него, но момент преди да го направи, The Boss се появи. Annie веднага угасна като духната свещ и погледна Шун с наранен поглед.
Шун... защо не можеш да чакаш? Защо не ни даде шанс? Ние можехме да бъдем твоето семейство! МОЖЕХМЕ ДА ТИ ДАДЕМ ВСИЧКО!!!
Обърня се към Бякурен, защото я видя как получава главоболие и се притесни за нея. В следващия момент обаче се появи нещо невиждано до сега. От пропуканото небе се сгромоляса върху земята нечувано същество. Аурата му беше толкова тежка и могъща, че тя го оприличи на Бог за момент. Веднага след това тя загуби баланс, защото земните плочи бяха разклатени от самото му приземяване.
К-какво за Бога беше това? Тази аура?! Този трус?! Това силно чувство на терор в сърцето ми?! Annie понече да се изправи, за да може хубаво да огледа какво по-точно се беше приземило при тях. Т-Това няма как да бъде човек, нали?! Тя най-накрая успя да го види в цял ръст. Пред нея стоеше Yharim, заедно с неговия гигантски зловещ меч. Annie впери поглед в него, като сякаш и да искаше не можеше да го отмести. Страх я беше дори да мигне. Мислеше си, че ако го изпусне от поглед дори за един миг, тя ще загине. Когато сравни аурата си с неговата, Annie за пръв път се усети толкова нисша. Почувства се точно като мравка. Когато Yharim най-накрая си тръгна, сякаш камък от сърцето ѝ падна. Тя хвана Тай при първа възможност и се обърна към Brealor, за да го попита следното.
Хей ти, робота със светещи очи! Brealor мисля, че беше. Изглеждаше все едно знаеш кой или по-скоро какво беше това. Виждал си го и преди, нали? Представи се като Yharim? Ще ми кажеш ли кой е той и какво иска от нас?

Тай: Това чувство на страх, което Тай изпита , не го беше изпитвал до сега срещу нито един опонент. Като че ли Yharim изцяло уби бойният му дух преди дори да се бяха сбили. К-какво по...това ли е следващата заплаха...? Той бавно, но сигурно започна да усеща огромен despair, знаейки че дори не беше близо да победи толкова силен враг, а сега трябваше да спаси човечеството от него.

Легионерът: Появата на Yharim разстресе всички в околоността, като дори Shun успя да усети неговата мощ и да изпита капка страх, макар и да беше вече едно от най - силните същества на вселената след като бе възвърнал артефактите си. "Дясната ръка" му хвана плаща, след което с лявата си ръка го даде на Shun, изтупвайки си ръцете. Той се изправи, като протегна ръка нагоре, а гръмотевица падна от небето върху нея, сформирайки неговата катана. Тъмна материя потече по тялото му, като той само леко извади острието от саята. Макар и да беше "дясната ръка", той я държеше с лявата. Аз? Не, не съм от Холотера, хахах..землянин съм си. Но създаването на Холотера е първата крачка към отключването на човешкият потенциал към безкрайността. И за да стане това, ни трябва хаос. Холотера никаква я няма в реда на Valentine. Казвайки това...може да се каже, че аз също съм заплаха за вас. Но съм и нужна заплаха..ако успеете да ме надвиете, то не само вие , но и цялото човечество ще еволюира. Не става ли винаги така? След всяка заплаха, която човечеството предотврати, то става по - силно и по - силно...точно това е пътят, по който аз вървя. Това е началото на limitless пътя.

Shun: Достатъчно, не сме дошли тук да се бием..той вече със сигурност се е запътил към някой от артефактите. Shun чу това, което Yharim му каза, но знаеше, че нямаше как да го направи. Поне не тук и сега. Беше нещо, което той не искаше и щеше да се опитва да го избегне докато не попадне в ситуация, в която вече няма друга опция. Аз..все още вярвам, че има шанс всички да излезем щастливи от тази ситуация. Все още има шанс всичко това да бъде поправено. Но вече, топката е във вас. Вашите действия ще решат съдбата не на човечеството..а на цялата мултивселена. Присви очи. Още със самото си появяване на Земята, аз ви казах..


Този злодей, който вие видяхте преди малко е един от малкото, които ще срещнете. Това е резултатът от дупката в мултивселената - пълен хаос. И наистина го намирам за иронично..до сега, вие, Ани и Тай, се борихте против "върховният ред", който Валентайн се опита да възложи на света. Искахте да го разрушите по всякакъв начин...и ето на. Това и стана..но струваше ли си? Струваше ли си да замените редът с хаос? Аз мисля, че и двете страни не си струват..но сега, ще трябва да възобновите реда във вселената. Аз вече спечелих..не можете да ме спрете. За да се добере до мен, ще трябва да преминете първо през тях..вече аз не съм най - голямото "зло". Това отреди хаосът..аз застрашавах само вашият свят, но сега, всички светове са застрашени. И трябва да избирате...


И отново , Тай бе поставен пред една огромна и неразрешима за него дилема. Фактът, че трябваше да спре своят стар приятел от това да не унищожи неговият свят, но сега трябва да спасява и чужди светове , чиито злодеи ще дойдат тук, навярно щеше да разбие всякаква надежда в него, че тази ситуация може да има щастлив край...

Yharim: Той усещаше сила на този свят - сила, която нямаше на неговия свят. Сила, която ако бъде усвоена от него, ще направи представлението на Shun да изглежда като дете, играейки си с кукли. Все пак, още имаше добро в неговото сърце. Но не и в студенокръвното сърце на тиранина Yharim, Lord of the Cosmos - The Tyrant King. Тази бубо... Усети се, че лошата му страна отново започна да се показва. Това беше знак, че скоро може и да откачи. Трябваше да намери някой, който може да синтезира неговото лекарство. Това момче, с черната коса... Devourer-ът ще му се наслади много... Дано... "приятелите" които ме поканиха тук да ми върнат плащът. Не знаят какви сили се крият в него.

Braelor: Изправи се от коленете си. Краката му трепереха от щети... но това беше просто извинението което използваше в главата си. Страх и ужас бяха дълбоко вникнали в сърцето му. Това е Yharim... От света от който идвам аз, няма по-силно създание... Той седи над боговете, на златния си трон, владеейки с твърд юмрук... Стига да следваш неговите правила, няма проблем... Но щом дори леко се опълчиш на него... Мъхът по бронята му се изправи, като че ли настръхвайки. Все пак е направен от камък. ...има причина титлата му да е The Tyrant King... Погледна я сериозно. Трябва да го победим. Той е напаст, която ако пусне корени на вашата вселена - можете да кажете сбогом. Защото където е той... Погледна към Акисе. Спомня си много добре битката в която е участвал с него... Поне, версията от света на Braelor. ...е и домашния му любимец - The Devourer of Gods. Въздъхна. През цялото време слушаше Shun.
Ой, смешния! Това "Холотера" да не е още един V-tuber кръг? Обясни го по начин и ние чуждестранците да разберем! Също така, информация за най-близката тоалетна. Размятка ръката си пред носа си. Да кажем че надушвам, че някой се е изплашил мъъъъъничко твърде много. Погледна Тай. Абе ти не трябва ли да си от добрите? Мисля, че номер едно правило в правилника Извади малка книжка от зад гърба си, като отвори точно на страница 5. Заглавието на книгата беше "Heroing for Dummies". Сложи и очила които извади от нищото докато ги разсейваше, като започна с пръст да сочи към определен ред и да чете. беше... Светлините които има за очи се свиха да вижда по-добре. А, ето го: "Chaos is a nono". Отново се върна към това да спори с Shun. А и толкова ли е трудно вие злодеите, както и твърдоглавите wanna be dragons като Тай, да разберете че в света трябва да има баланс? Ya know, Yin-Yang sort of bullshit. Защото само ред е кошмарно, вярвай ми, но и хаос е ужасно преживяване! А ти! Посочи Бякурен. Честно, окей ли си? Искаш ли аспирин?

Бякурен: Страхът я беше парализирал напълно. Единственото, което можеше да прави, беше да остане на земята и да трепери. Пулсиращата болка в главата и също не помагаше. В момента, Бякурен не можеше да мисли рационално, нито чуваше какво се случва наоколо. Дори не осъзна, че Braelor я беше питал въпрос... Ако това, което останалите бяха видели по-рано беше истина, беше нечувано за дракон да бъде сведен до такова състояние. През каквото и да беше преминала в миналото, в нейния свят, то само виждайки Yharim успя да върне всички тези ужасни спомени само с присъствието си. Беше очевидно, че за нея, кошмарът тепърва щеше да започне, ако трябваше да се изправи срещу него. Тя дори нямаше волята да го погледне. Единственото, което можеше да направи тя в момента, беше да се надява, че пътищата им няма да се пресекат отново.

Акира: Мултивселенна война а..? Тиранин от друго измерение..?Усмихна се Ще се самоубия заклевам се Facepalm- мна като погледна към Шун след това. Как се обърнаха нещата, не е истина. Ще се наложи да организираме нещата Огледа Бякурен и Браелор Вас не съм ви виждал до сега, предполагам не сте от тук. Какви са ви намеренията ? Метна бърз поглед на СиелБаткото, нещо да предложиш?

Сиел: Не искам да звучи все едно ти казвам "оправяй се", но ти си шефа. На мене лично не ми харесва на къде се развият нещата. Този свят в погубен. Присви очи Всякаш Сатаната се в вселил във всичко живо.

Акисе: Засмя се Това сатанинско дяволче пак изперка Удари си юмруците След последната ми битка рамо до рамо с Фу'Джин срещу драконивият властелин ми се наложи да си взема една доста така дълга почивка. Погледна към Шун Братле, много съжалявам за случващото се, но още повече съжалявам, че не си на наша страна Акисе сформира катаната си в ръцете и се усмихна както на арта си. Боже не съм се раздвижвал отдавна. Пускай си хората брато, да потанцуваме! Ние си знаем, че Акисе е енергичен, на героите също им прави такова впечатление, въпреки, че аурата на Ярим беше покъртителна за човешкото му тяло, той веднага си стъпи на краката и беше готов да реже глави. Преди това беше в отпуска заради тежка битка.

Annie:
Хвана Тай за ръка, за да му заеме от своята смелост и надежда.
Нито Valentine, нито Shun са прави, повярвай ми! Няма как да съществува утопия, създадена само от Order или само от Chaos. Goblin Slayer-ът е прав! Разбира се, визираше Braelor. Трябва да има баланс. Това е единствената формула за утопия! Yin-Yang type of shit, сешса. Braelor добре го каза. Ще се опитам да ти го кажа по-възможно най-прост начин. Valentine and Shun, they're stoopid. Don't listen do these guys! От всички престъпници, срещу които сме се били, те са най-лошите. Шун не само застраши животите на милиярди невинни земляни, но и предизвика мултивселенска анархия. Честно казано, в момента съм благодарна, че не съм учен и не мога дори да си представя колко бедствено е положението ни, но съм сигурна в едно. Щом Мултивселената съществува, то преплитането на няколко вселени една в друга, със сигурност ще допринесе към унищожаването им. Шун успя някак си да прекрачи границата по начин, който доскоро беше извън въображението ми. Това със сигурност трябва да е най-голямото престъпление, извършено някога. Предстоят ни тежки дни, Тай. Може би най-тежките някога. Ако въобще доживеем и един ден...
За това, Тай, най-добре се откажи от него. Откажи се от Шун. Загърби всичките спомени, които тримата си създадохме. Загърби приятелството си с него и се зареди с готовност да се биеш на 100% срещу него... На думи това със сигурност звучи лесно. Точно преди Тай да помисли Annie за хладнокръвно чудовище, което толкова лесно ще загърби толкова дълбоко приятелство, той видя как сълзи се бяха образували в очите ѝ. Annie вече беше взела своето решение и точно това я измъчваше. 
Но повярвай ми, далеч от лесно ми е. Това сигурно е най-трудният избор в живота ми! Но ако не вземем и двамата този избор, светът ни е обречен. Annie погледна Шун със съпричастен поглед. Въпреки цялата болка в сърцето ѝ, тя съжаляваше Шун. За нея неговата съдба е дори по-тежка от тази на бившите му приятели. 
Вече няма място за преговори. Щетите са нанесени. Предстои ни да се борим единствено за оцеляването си. Жертвите няма как да бъдат избегнати. Шун, възхищавам се на твоята решителност. Толкова силно копнееш за завръщането на Holoterra, че докара чудовища като Yharim тук, само и само, за да ни спреш. Ти направи доста сериозен залог, Шун. Всичко или нищо, хъх? Може би наистина те подцених...
Аnnie събра решителност, пое си дълбоко въздух, и предприе мерки. Първо отиде до Braelor, като за пръв път го назова по име, показвайки че го взима насериозно.

Тай: Изслуша мотивиращите думи на Annie , както и чу решителността на всички останали да се борят. Точно Тай не трябваше да изглежда слаб и пречупен в този момент, защото даваше много лош пример на своят екипаж. Той бавно се изправи, като застана пред всички останали, но все още не беше вдигнал своят поглед нагоре. Shun...аз няма да се откажа от него. Ако беше който и да било друг, може би щях да се замисля дали си струва..но той е член на моят екипаж..той присъства в бъдещето, което аз ще създам за мен и за тях..Погледна към Shun устремено, като тялото му в този момент се разпали. Shun..! Аз няма да те оставя, йо! Ще счупя абсолютно всяка една твоя кост в тялото ти, ще те пребия до такава степен, че да осъзнаеш, че това, което правиш , не е правилният начин! Холотера може да съществува и без да се пролива кръв! Сложи си ръката върху тази на Annie, като ѝ се усмихна, но бързо след това отиде още по - напред. Докато аз съм тук, няма да ти позволя да нараниш никой от твоите приятели..да, чу ме! Те са толкова твои колкото и мои! Заедно, ще те накараме да спреш тази лудост! Бъди героят, който Холотера иска от теб, а не кръвопролител!

Shun: Въздиша след като чу Тай и бавно, но мъчително погледна към "дясната ръка". Знаех си, че няма да се пречупите, мамка му...знаех си, че няма да е толкова лесно..дори когато ви показах, че нямате шанс, дори когато счупих всички граници на време-пространството, дори когато ви показах колко безсилни сте срещу мен..Стисна юмрук. Вие отново продължавате и продължавате напред...хахах..вашата надежда е наистина голяма, приятели..и ви се възхищавам на това...но в моето бъдеще, тази надежда не присъства..тази надежда, която всички вие излъчвате..ще бъде унищожена още тук и сега..


Дясната ръка: Изправи се бавно, като със салто се приземи пред Тай и останалите със скръстени ръце. Огледа ги всички внимателно след което обратно към Shun. Очаквах по - голямо предизвикателство. Тези тук не са на моето ниво, "шефче".

Shun: Знам. Не очаквам да те победят, но нито очаквам и ти да победиш тях. Каквото и да става, ще ми набавиш достатъчно време да заловя моториста.

Тай: "Моториста"...? Хей, хей..! Какво планираш, Shun!?

Shun: Около него започна да се вдига тъмно-синя мъгла, която започна да деформира тялото му на енергия. Ще се видим пак, приятели...но сега, ще трябва да се разправите с моята дясна ръка. Колкото и да искам да си играя с вас, трябва да действам...до Doomsday не остава никакво време..

Braelor: Annie, не знам как да ти го кажа, но факта, че Yharim е тук е доказателство, че моята вселена ще бъде добре. Че няма кой да властва там, отвът счупеното небе. Че хората могат да живеят спокойно. Но... Сложи си ръката върху техните, като грабна и Бякурен, слагайки и нейната върху камарата, забелязвайки каква агония изпитва. Тай, жена ти от друг свят ще трябва да си почине. Шунката нещо е причини, за това... Прасна я отзад във врата с щит, като я хвана на рамо. Довлече я до безопасно място, като вдигна железни стени около нея, тропайки с крак. Това би трябвало да издържи... Tabun... Върна се при останалите. Та, вие запалките и сянката? Мисля че не стоим шанс пред този левичар ли къвто се падаше. Но... Удари си юмрука в ръката. Няма да откажа една битка! A Demigod of Shield and Smithing fights unparalleled forces in another world, with his multiple firebending friends (and a dude with shadows) while protecting a dragon-lady! Обърна се настрани и прошепна. Можете да прочетете в Crunchyroll. Битката ще я пишат в книгите по история!!

Акира: Ани..Много вдъхновяващо. Много..Жалко, че думите ти няма да ни направят достатъчно способни да се справим с идващата заплаха. Въздъхна Само като си помисля, че мога да срещна още един като себе си и той да се окаже лигав, колкото ей тоя идиот..Намекна Так или оня ей там дето трепери за бой Посочи Акиисе ми става лошо. Ще се самоубия. Буквално. Но, за едно си права. Ще ни трябва цялата помощ, която можем да получим. Затова. Ще организирам хората си. Имате цялата подкрепа на най-смъртоносната гилдия на убийци в света. Shadow Step е на ваше разположение.

Сиел: Добре бе, толкова ли не можеше да ни спестиш първата част от изказването си Засмя се леко

Акира: Започваме още от сега Погледна към Акисе Акисе, изключително глупаво е да мислиш за битки веднага след възстановяването ти. Още повече..Това което щеше да каже, щеше да изуми Тай и Ани, тъй като не са били свидетели на онази случка, а Браелор и Бякурен биха се изненадали на какво е способен Акисе, тъй като ако не са го срещали в друга вселена, не биха знаели. Ти вече не можеш да режеш през всичко. Ти изгуби своя Kami no Ken при битката ти срещу Драконит. Въпросът ми е, ще се биеш ли сам срещу дясната ръка на шефа? Акира го погледна надменно, като леко се усмихна Смяташ ли, че все още можеш да бъдеш наричан Humanity's Strongest? С други думи, както Варис би те описал. Nerf-нат си до земята.

Акисе: Наведе глава. Акира беше прав. Той вече не беше съшият. Въпреки това обаче, той си надигна главата и всички видяха неговата весела усмивка Прав си. За нищо не ставам. Не мога да разрежа света на две. Не мога да разрежа пространството, но..Хм. Мога да се бия! Мога да променям бойния си стил за всякакви опоненти. Мога да контрирам атаки. МОГА ДА ПАЗЯ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ! Затова, вие двамата със Сиел ще ми се махнете от погледа и ще се бия с пичовете и пичките тук. Дори тоя пич да ме смаже от бой, дори да ме размаже милион пъти, аз ще се върна и ще му отрежа главата. Посочи дясната ръка с катаната си Ще те размажа мой. Убивам те на място Засмя се

Annie: Гледаше Тай със съжилителен поглед, докато го слушаше и си мислеше: Тай дори след всичко, ти все още не си се отказал от Шун. Усмихна се... Един капитан е готов на всичко за екипажа си, нали? ..., но усмивката бързо загуби форма. Но дали си струва? В компнежа ти да запазиш екипажа си цял, ще загубиш себе си. Слагаш си все повече и повече тежести на раменете. Непрестанно плуваш срещу течението. Имаш пълната ми подкрепка, но само времето ще покаже дали тя ще бъде достатъчна. Без да споделя мислите си, Annie зададе следния въпрос:
Тай, с теб съм до край, знаеш го. Ще върнем Шун и Хари обратно, но искам ми обещаеш, че каквото и да става няма да съжаляваш за избора си! 

След разговора с Тай се обърна рязко към Акисе след чутото от него.
ХЪЪЪЪЪЪХ?!!!! АКИСЕ, КАК ТАКА СИ ИЗГУБИЛ СВОЯ KAMI NO KEN?!!! КАК ТАКА НЕ МОЖЕШ ВЕЧЕ ДА РАЗРЕЖЕШ СВЕТА НА ДВЕ?!!! ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА ЛИ, ЧЕ НА ПРАКТИКА ТИ СИ БЕЗПОЛЕЗЕН?!!! Свят почна да ѝ се вие, като звездики започнаха да се въртят над главата ѝ все едно е зашемета.  ЪЪъЪъх, обречени смеЕЕеЕ... Annie преигра и припадна на земята със следните последни думи:
Всичко свърши...! Мъртви сме...! Щом Акисе не може да разреже Yharim на две, ние няма нужда дори да се опитваме. Шегата настрана, Annie наистина изгуби малко от останалата си надежда, след чутото за Акисе.

Дясната ръка: Докато гледаше как останалите не вземаха присъствието му насериозно, той леко се засмя, но в мига, в който The Boss изчезна, това стана неговият playground. Вълна от тъмна материя се освободи, която създаде адски силен вихър, който щеше да изблъска всички назад, освен Braelor. Енергията, която се освободи от него щеше да направи впечатление на останалите, че беше много по - застрашителна дори от тази на Shun. В следващият миг, Акисе щеше да усети как от всяка негова страна бе замерен с малки, почти незабележими камъчета от отломките наоколо. Тези камъчета обаче се равняваха на грамадни отломки и дори да беше уцелен от едно такова камъче, Акисе щеше да усети болка сякаш го е ударила цяла отломка. Дори когато се опита да ги блокира, той ще усети колко много по - тежки всъщност са те.

Тай: Бива изблъскан назад преди да може да се посмее малко с останалите, като дори огънят му се изгаси от мощният вихър. Гхах..! Този не си поплюва...! Трябва да дости-....трябва да дости-...хъх..? Трябва...да..стигна..до него...В този миг, Тай започна да си мисли по какъв начин най - бързо да се добере до дясната ръка. Но точно в този миг, отново се случи нещо неочаквано - Тай погледна към ръцете си, които до сега бяха запалени и щеше да забележи огромни рани от изгаряния, които когато щом видя с очите си, започна да усеща огромна болка от тях. Аргх..!! Падна на едно коляно, като бързо заледи ръцете си. Какво..беше това...? Погледна учудено към дясната ръка, който се беше облегнал на катаната си, която бе забита в земята.

Дясната ръка: Ах..изглежда току що някои от вас изпитаха резултатът от моето умение. Разбирате ли, че тази битка, която се опитвате да водите, е безнадеждна..? Шефчето ме изпрати да разбия всичката ви надежда. И аз, като една добра дясна ръка, смятам точно това да направя. Ще ви покажа, че аз не мога да бъда победен от нито един от вас.

Тай: Започна да се изправя малко по малко. Нямам си и на идея какво или как ми го причини...но в мига, в който си помислих да те добли- АРГХ!! Този път, Тай усети как ледът започна да се разпространява по тялото му без той да може да го контролира. Усещаше как цялото му тяло малко по малко биваше заледявано и той видимо не можеше да го спре.

Дясната ръка: Странно е, нали Тай...всеки път когато се опитваш дори да си помислиш да ме доближиш, a calamity occurs..Засмя се. Нека ти кажа една тайна, която ще направи моето сражение с вас много по - забавно..все пак ви трябва жокер. Колкото повече се опитваш да ме доближиш, толкова повече беди ще ти се случват, Тай. Погледни твоят стар приятел, безполезен клоун Акисе..антика от миналото. Мисли си, че може да защити приятелите си, а той дори не може да защити единственото умение, заради което светът го възхвалява..можеш ли да си герой без супер сили..? Отговорът е не..не и свят като този..хмхмхм..Очевидно се опитваше да провокира Акисе да го нападне, защото знае характерът му много добре.

Тай: Гррр...!! Ядоса се, като в този момент цялото му тяло стана от стомана, строшавайки леда по себе си. Добре..не трябва дори да си помислям да се доближавам...не знам какво е това, но нямам достатъчна информация за него защо това се случва..докато не разберем как работи неговото умение, това не е ефективен начин да се бием..Защо някой с толкова силно умение би се съгласил да бъде дясната ръка на шефа..?! Толкова ли ти харесва да те командорят?!?

Дясната ръка: Хахахаха....не знаеш колко грешиш..мразя да ме командорят. Но мисията на шефчето е най - лесният начин да се срещна с много силни хора като вас и да се позабавлявам.

Тай: Сериозно..?!? Това ли е мотивът ти...?!

Дясната ръка: Онзи клоун ето там също е дясната ръка на някой далеч по - слаб от него. Визираше Акисе и Акира. Лидерът никога не е най - силният , хлапе...а именно десните ръце са онези, които са най - силни..ние вършим мръсната работа докато смотаните ни лидери ни командорят..но пък какво от това? Сигурен съм, че и ти не си най - силният в твоят екипаж..хмхмхм. Но за едно нещо мога да се сългася. Благодарение на шефчето сега съм тук и си общувам с банда мултивселенни идиоти..

Braelor: Чакай, чакай, чакай... Акисе... не ми казвай че ЕДНОТО ти умение, което ти позволяваше да се справяш с The Devourer of Gods е изчезнало...? Оле боже, Annie е права, мъртви сме... Засмя се, като много бързо стана awkward laughter. Знае за Kami no Ken, защото го използвал в неговия свят, срещу червея. Запомнил го е много добре. Хора, да се надявам-... Точно в този момент всички бяха изблъскани, като си извади Skull Shield. Този щит прехвърля голяма част от щетите върху него, като след това те биват намалени от неговата защита. Мигновено забеляза точно какви са камъните, все пак, каменната магия му е второто най-силно нещо, след щитовете. Акисе! Опитай се да избегнеш щетите на всякаква цена! Много по-тежки са от колкото изглеждат! Braelor... Време е да направиш нещо много, много тъпо. Започна да се доближава до дясната ръка.

Акисе: Ей ей ей, аз все още имам уменията си преди КнК Почеса се зад врата с усмивка на лице Просто правилото да режа през всичко го ням- Ъгх! Бива изблъскан заедно с Акира и Сиел, но във въздуха се размени със свой клонинг. Чакай, какво да направя, УЛИИИ! Опита се да ги избегне ДОБРЕ, ДОБРЕ, ДОБРЕ, ДОБРЕ ! КОГО НАРИЧАШ АНТИК-..Докато избягваше обаче, някои го уцелиха, като Акисе падна на коляно от болка Човече...Тия камъчета удрят като камион...! Тогава, той погледна към Браелор ТОЗ Е ЛУД! Кефи ме! - Акисе

Акира: Създаде сенчести клонинги на себе си, Сиел и Акисе, като очите му присветнаха и със Shadow Switch размени всеки с клонинга си за да олекоти падането. Клонингите изчезнаха във въздуха. Щом чу, това което дясната ръка каза, той се усмихна като погледна към Акисе Акисе Помаха му Май ще ти трябва помощ всемогъщи..Тоя няма да го оправиш без КнК.

Сиел: "всеки път когато се опитваш дори да си помислиш да ме доближиш, a calamity occurs" Погледна към Акира.

Annie: Приземи се леко благодарение на въздушния си елемент. След това първото нещо, което направи е да се подсигури, че Тай е добре. Тай? Какво се случва с теб? ТАЙ!!! Тя извика в паника, когато видя раните му, но веднага се взе в ръце и седна на колене до него, за да огледа изгарянията му отблизо. Тай, ти ли правиш това?! Annie забеляза, че ледовете на приятеля ѝ започват да го превземат неконтролируемо. Тя осъзна, че нещо не е наред и се намеси: постави ръцете си върху ледовете и ги разтопи внимателно в пламъците си. Веднага след като се отърва от леда, Annie преобразува огъня си в бинтове, с които експедитивно превърза раните на Тай. Тя се изправи и го погледна в очите. Това трябва да свърши работа. Но какво беше това? Получи изгаряния сякаш от нищото? А след това се опита да заледиш раните си, нали? Как се случи, че ледовете започнаха да се разпространяват из цялото ти тяло? Погледна замислено към Дясната и си припомни думите му, които чу докато беше заета с Тай. Тя ги каза на глас:
"...Всеки път когато се опитваш дори да си помислиш да ме доближиш, a calamity occurs." 
Хмм? Не може едно умение да е толкова силно и просто, нали? Тай, нека изчакаме тук за малко, за да съберем мислите си. Да оставим прибързаните действия на ходещата броня. Тя изглежда доста здрава, сигурна съм, че ще е добре ^^" Дай Боже да разберем що за чудо е това умение от това, което предстои да видим. Тя концентрира погледа си към сблъсъка между Braelor и Дясната ръка.

Тай: Погледна към Annie , видимо разтревожен от това, което се случи. Странно е...изведнъж усетих как нещо сякаш ме хвана за ръката и изгубих контрол...никога до сега не съм губил контрол върху собствената си енергия..излизал съм извън контрол при битката ми с Тоби, но това беше друго усещане..Погледна към Дясната Ръка и Braelor. Това не ми харесва..

Дясната Ръка: Засмя се. Oh..you're approaching me? Instead of running away, you're coming closer? Braelor започна да усеща как с всяка следваща стъпка, тялото му започна да става по - тежко и по - тежко, като дори той самият започна да губи контрол върху собствената си сила и усещаше как краката му едвам едвам издържаха вече бронята му. Чувството беше сякаш носеше планина на раменете си, а каменната му броня се усещаше сякаш притискаше тялото му вътре в нея и щеше да го смачка. Такава бе голямата болка, която той изпитваше с всяка крачка, която правеше към Дясната Ръка. Но когато спре на едно място, той ще усети как болката не се увеличава, а когато направи крачка назад, тя ще започне да намаля.

Тай: Усети, че на Braelor не му беше приятно и се опита да му помогне, като поеме част от умението на дясната ръка върху себе си. Добре..Braelor , колкото и да е мощен, няма да издържи сам на всичко това..! Трябва да пренасоча умението му към мен..! Част от характера на Тай бе да помага на когото и да било, по какъвто начин намереше за необходим. В този миг, той направи няколко крачки напред и запали ръцете си, готов да изпита същата болка, но този път, нищо не се случи. Хъх..?! Защо умението му не действа върху мен..? Мислех си, че всеки път когато го доближа ще се случи бедствие..да не би... В този миг, Тай бързо реагира и си пое дъх, като избълва огромна струя огън към дясната ръка.

Дясната Ръка: Тъй като не държеше меча си, той реши да избегне атаката като направи голям отскок назад. Това обаче го отдалечи от Braelor , като той щеше да получи огромно облекчение, но все още усещаше как дори със собствената си мисъл можеше да пострада ако не е внимателен. Хех..става ли ви ясно малко по малко..?

Braelor: Посочи дясната ръка с щит. I can't beat the shit out of you without getting closer! Спря на място преди да стане твърде силна болката за него. Чакай... щом се приближавам, ме боли... но щом вървя назад, обекчава... О не... мяташ се на желето Braelor... Мозъчните ти клетки ще умрат! Обърна се на 180 градуса, като вдигна палец към Акисе, засмивайки се. И ти ме кефиш, Акисе! И в моя и в тоя свят си reckless and dumb! Уважавам това в човек, честен колкото теб! Започна да върви назаде към Дясната ръка, като си закачи щита на гърба, за да може да блокира атака ако случайно се запъти към него. Неп! Нито грам, левичар такъв! Продължи да се движи, очевидно нямайки си и на представа какво се случва. Но както е научил от своите приятели - не е нужно да мислиш понякога. Тай го е научил най-добре.

Акисе: Присви очи, като хвана катаната си за дръжката, като беше готов във всеки момент да се дашне към дясната ръка.

Акира: Недей, Акисе..

Акисе: Хъх? Погледна учудено към него.

Акира: Изчакай онази подвижна планина пред теб и идиота с огънчетата да направят първата крачка. Разбери колкото се може повече за този преди да те разбие на парчета. Очевидно не можеш да се мериш с него, поне не пречи на останалите..

Акисе: ТИ НА КОГО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ГОВОРИШ КУПЧИНА SHIT TALK!?

Annie:
Хъх? Тай? Тя забеляза, че Тай успя да направи крачка към Дясната без последствия. Замисли се и изложи простата си хипотеза на Тай:
Да не би това умение да работи само върху един човек? Толкова силно умение би трябвало да има някакъв лимит, нали? Това ли е уловката? Погледна към Braelor и не знаеше дали да го нарече гениален или малоумен. Вдигна си ръката, за да се facepalm-не от простотия, но се спря. Не! Не бива да прибързвам до заключения! Проста стратегия е, но какво ако проработи? Тя присви очи към него. Очакваше да види дали тази тактика наистина ще сработи срещу Дясната. Редом с това, тя неусетно направи една крачка напред към Дясната.

Дясната ръка: Погледна към Акисе. Мълчи, куче. Изпълнявай заповедите на твоят господар и не ми говори. Толкова много злодеи си победил и все още не можеш да се мериш с мен. За разлика от теб..Усмихна се под маската. Моят "господар" не може да ме държи толкова лесно на каишка..Започна да се смее щом видя Braelor да ходи обратно. Размаха му пръст. You are STILL approaching me, young man! Haven't you learned your lesson? Макар и да вървеше обратно към него, той все още се движеше право към the flow of calamity, който предизвикваше всякакви беди да се случват на Braelor. Внезапно, от земята изникнаха грамадни растения, които оковаха неговите ръце и крака, а отломките започнаха буквално да се привличат към него и да се залепват за бронята му, усложнявайки неговата работа. Всяка индивидуална крачка ставаше все по - трудна и по - трудна. Но останалите не усещаха това.


Тай: Гледаше как на Braelor не му беше въобще лесно вече да се движи, като в този момент, той реши да рискува всичко. Майната му! Ако ще и всяка една кост от тялото ми да се строши , да се заледи, ако ще да се самозапаля..аз ще помогна на този рицар от друг свят! Дръж се Braelor!!! Тялото му се разпали в сини пламъци, като отскочи право към рицаря и скочи на раменете му, като ръката му се запали и го удари с всичка сила, създавайки мощна експлозия право върху Braelor, която щеше да му нанесе щети, но щеше и да унищожи всичките бедствия, които му се случваха. Хехе! Хора, сега е моментът! Нападайте! Аз ще се погрижа всички бедствия да ги няма!

Дясната ръка: Надигна вежда. Протегна ръката си назад, като катаната се привлече към неговата лява ръка, като присветнаха черно-бели светкавици.

Тай: Ей Braelor, продължавай да се движиш към него! Изглежда ти си мишената на неговото умение в момента. Но както виждаш, ние останалите можем да се движим. Ако работим в екип, мисля, че можем да го сразим! Макар и положението да беше напечено, те трябваха да останат обнадеждени и да мислят позитивно. Точно заради това Тай реши да действа и да рискува , и изглежда му се получи - той сега изпита достатъчно количество hope, че да има кураж да се бие. Да не би сенчицата да ме нарече идиот..? Дясна ръка, моля те, използвай умението си на Акира следващият път! Тай протегна ръце към него, като около всяка една започна да зарежда Ice make магия. Ice Make: Lance Barrage! Започна да обстрелва дясната ръка с многобройни ледени копия, излизащи от двете му ръце докато стоеше на раменете на Braelor. Be our shield, big fella! Може да не съм капитанът ти тук, но в друга вселена се надявам да съм!

Дясната ръка: Хмпф. Започна да отбива атаката на Тай безпроблемно с лявата си ръка, а дясната я насочи към Бякурен, която беше най - най назад. Morale...hope..those are a human's biggest weaknesses.. Разбира се, като един типичен злодей, щеше да играе мръсно. От ръката му излезе адски мощна гръмотевица, която надминаваше и тази на Rai'Jin, което беше впечатляващо. Тъмният цвят по нея бе тъмна материя, която щеше да обърне действието на умението, което уцели, на обратно, и да го замени с неговата противоположност (пример, ако Тай блокира с огнена стена, то тя ще стане ледена и т.н).

Braelor: Вярвам че си капитан във всяка една от вселените. Изправи се, като този път с лице се придвижи към Дясната Ръка. And I WON'T stop approaching until we have won! Регенеративните му способности стигнаха пикът си, като не можеше да се регенерира по-бързо от това. За секунди, всички щети биват излекувани, като стига да не са твърде сериозни. Тай, do you know who I am? Насочи си щита право напред, приклеквайки леко, да се предпазва целия. I AM THE DEMIGOD OF SWORD AND SHIED, BRAELOR, THE IRON WALL! AND I WILL BE YOUR SHIELD! Започна да се придвижва направо, като че ли игнорира всичките щети които получава. Hope-ът който Тай излъчваше, резонираше с него като че ли бяха едно. Braelor и Тай имат силна, като че ли братска връзка, дори и да са се срещнали преди броени минути. Забелязвайки какво прави дясната ръка, то той тропна с крак, използвайки земната магия която знае да създаде монолит, който да се изпречи на пътя на гръмотевицата. ХЕЙ, ТОВА Е МРЪСНО! Не знаеше за ефектите на гръмотевицата.

Акисе: Гррр.......НА КОГО КАЗВАШ ДА МЪЛЧИ!? Погледна към Браелор като много го докосна това колко смело върви напред с мисълта злодея да фокусира него вместо тях Бро...Дръж се брато. Дясната ръка успя да влезе под кожата на Акисе и да го вбеси. Той извади катаната си от саята, като навсякъде около него се пръсната енергийки розови листенца. Да, оригиналното умение на Акисе Тсссс......Акисе освободи малко напрежението, като се усмихна Не съм го ползвал следващото нещо което ще направя мноооого отдавна. Усмихна се весело след което отвори очи и с решителен поглед извика: Sakura Garden! Заби си катаната в земята като мощен вятър премина през останалите и в следващия момент бяха се появи няколко дървета от розови листенца, подобно на това. Тогава, кракът на Акисе се отмести и той изчезна. Зад дясната ръка шу шумолене на листа, като на едно от дърветата беше Акисе, който се завъртя към дясната ръка, а със самото си въртене, стотици розови листенца го обиколиха образувайки воал от розова енергия. Дясната ръка навярно познаваше Акисе и знаеше как работи той. Когато е бесе, той е уязвим, тъй като действа прибързано. Когато се усмихва, като сега, значи се бие нормално, но не на 100%. А когато стане сериозен, студен и мълчалиш - бягай. Такъв образ като него, трудно би го накарал някой да млъкне.

Сиел: Хм Усмихна се Тези негови умения не ги бях виждал много отдавна. Това беше истинска носталгия за Сиел, тъй като от както Акисе осъвършенства своя Kami no Ken, той тотално спря да използва уменията заради които реално успря да напредне толкова в KnK-то. А не, не мога! Тялото му се запали в сатанински огън Разгорещих се!

Акира: Къде попаднах..? Явно все пак нещо ще излезе от тази битка. Акира също леко се усмихна поради същата причина поради която Сиел се беше разгорещил. На него също му направи впечатление. Реално и двамата бяха забравили за тези умения на Акисе заради Kami no Ken-a, който тотално ги засенчи.

------------------------------ INSTINCT ---------------------------------------


Дясната ръка: С лекота отбиваше атаките на Тай, като умението му все още беше насочено към Braelor и макар и той да не усещаше, всяка негова крачка към дясната ръка ставаше по - трудна и по - трудна от предходната. Евентуално, той ще достигне до състояние, в което да няма как да се приближи повече и ще се сгромоляса на земята когато се доближи до него. Добре..тенекиеният човек ще се срути всеки миг...относно теб, Акисе...Погледна към идващия Акисе и постави катаната си на пътя му, като впечатляващо успя да го блокира, макар и с воала от неговите листенца. Катаната му беше покрита с тъмна материя, така че в мига, в който те я докоснаха, те станаха жертва на неговото хаотично умение и веднага изгубиха своята режеща способност. След това, със свободната си ръка той запрати гръмотевица към Акисе от близко разстояние, която да го изблъска много по - назад. Трябва да си призная, че съм изумен от това колко глупави сте всички...затова нека ви задам един въпрос като за идиоти..особено към теб, Акисе! Каква е разликата между кралят и коня му..?

Тай: Тай усети , че Браелор започна драстично да намаля своята скорост заради умението на дясната ръка , затова скочи от раменете му и застана пред него в дефанзивна позиция, готов да поеме умението, което дясната ръка сигурно планираше да използва срещу него когато бе уязвим. Знам, че си нашият щит..но какво правиш когато на теб ти трябва помощ? Аз ще съм твоят щит! Макар и Браелор да се беше покрил изцяло с негов собствен щит, Тай бе готов да създаде още един слой защита в случай, че бива нападнат. В този момент, той чу въпроса на дясната ръка. Хъх? Що за въпрос е това, йо..?!

Дясната ръка: И не говоря за очевидните разлики, като едното е човек, а другото - животно! Или че едното има два крака, а другото - четири! Хахах..


Дясната ръка: Това е интересното..ако техните форма , способности и сила са еднакви, да речем, защо по дяволите едното става кралят, който ръководи своите хора..Погледна към Акира, като той можеше да усети огромна враждебност, идваща от него. ...а другото се превръща в коня, който носи на гръб кралят?! Погледна към Акисе. Каква е характеристиката, по която се различават тези две създания?!?!

След като дясната ръка зададе своят въпрос, Тай усети как ръцете му започнаха да се заледяват, а огънят по тялото му да го гори. Акисе от друга страна усети как силите му се покачиха десеторно, сякаш все още имаше своят Kami no Ken, но проблемът беше, че тялото му нямаше да е способно да издържи на този мигновен boost, при което сигурно щеше да изпита голяма болка. Акира усети как собствената му сянка се материализира и понечи да забие меч в сърцето му. Annie усети как собственото ѝ тяло започна да я гори, точно каквото усети и Сиел. Това беше най - лошият вариант, който Тай не бе предвидил..а именно, че умението на Дясната ръка можеше да target-ва всички. Въпреки това, обаче, разстоянието им между него и тях самите бе доста голямо в този момент, затова това негово умение бързо изтече. Беше по - скоро предупреждение , че ако те искат да го нападат, няма да постигнат нищо. Той ги задължаваше да играят дефанзивно.





Тай: В този момент, след като изрече тези думи, зад всеки един от героите се появи електрически клонинг на дясната ръка, който замахна със своята катана към техният гръб. Появата му беше мигновена и доста трудно би се реагирало на нея. Шестото чувство на Тай обаче му подтикна, че до най - близкият човек до него ще се появи такъв клонинг. Той знаеше, че това ще се случи и за него, но реши да нападне клонинга, който ще нападне Braelor , тъй като знаеше,  че той покрива неговият гръб. Точно това и стана - в мига, в който клонингите нападнаха всички, Тай успя да удари и унищожи този, който нападаше Braelor , при което получи свръх големи количества електричество, които преминаха през тялото му. Докоснат ли клонингите с голи ръце, добрите ще изпитат същата тази болка. Ъгх...аааргх!! Падна на едно коляно.

Дясната ръка започна да се движи бавно към тях, протягайки ръце настрани, което издигна две големи стени от тъмно-синя мъгла, която щеше покрие бойното поле много бързо. В мига, в който те попаднат в нея, Тай и компания ще се озоват в нещо като фалшива реалност, в която всеки един от тях се намира в скривалището на Легиона и пред тях се намира дясната ръка, която ги напада рязко. В следващия момент, тялото на всеки един като че ли от самосебе си ще се задвижи и ще блокира неговият замах, при което те ще забележат, че държат мечът на Shun и са облечени с дрехите на боса..да, в момента те гледаха през чужди очи - тези на боса, който се биеше с дясната ръка. Но думите му продължаваха.

Дясната ръка: С лекота надвиваше Бос-а и пробиваше неговата защита много лесно, посичайки го непрестанно.



След като тази сцена свърши, тъмната мъгла се разсея и всичко се беше върнало по старому. Дясната ръка бавно се придвижваше към тях, готов да ги нападне всеки момент..

Тай: Какво..беше това, което видях..? Защо бях Шун...защо бях победен от дясната ръка..? Хвана се за главата, но погледна към идващия злодей. Това трябва да е някакъв трик...но това, което той каза за инстинкта...ме кара да се замисля...чувал ли съм това преди..?

Дясната ръка: Е..Акисе...сега можеш ли да ми кажеш разликата между конят и кралят..?

Braelor: Ъм... Това е доста сложен биологичен въпрос, левичарьо! Първата разлика, и може би, една от най-големите прилики е, че човекът има 206 кокала в своето тяло, докато конят има 205. И единствената причина е, защото ние хората имаме ключица, докато конете имат мускулна структура, която заема мястото на тази ключица. А и, ти каза нещо глупаво. Човекът в същност Е животно! Това е още една прилика! И човекът и конят са бозайници. Точно тогава Тай застана пред него, като Браелор трябваше да спре. Щом спря, изведнъж всичката умора го удари наведнъж и падна на коляно, подпирайки се на щита си. Гх... Не мога да се движа. "Ако техните форма, способности и сила са еднакви"... Тогава не сравняваш кон и човек...? Пич, много тъпо задаваш въпроси! Тамън започнах с разликите! Щях да кажа абсолютно всичко за разликите в храносмилателните им системи почвайки от устната кухина! Не разбираш ли, че ако всичко в тях е еднакво... че няма разлика? Конят е кон, заради мускуната си структура И формата си, ако са еднакви, то... не е кон... Трудно ли е да се разбере това? Тогава Дясната Ръка пита за характеристиката. ЕМ ТОЧНО ФОРМАТА И СПОСОБНОСТИТЕ! Конообразната форма и липса на интелигентност в спямо човешкото същество са точните разлики, които ни различават! Структурата на коня е създадена точно да бяга дълги разстояния без да се умаря, като хората сме ги отгледали и дресирали с точната цел да ги яздим през период от около шест хиляди години! И сме го направили с точно така, отгатнахте нашата по-голяма интелигентност! Каза последното изречение като че ли обяснява нещо просто на идиот. И тогава чу отговорът на ръката. И веднага след това се чу силно кънтене от щита на Браелор - как той си забива главата в щита си, защото няма силите да facepalm-не. Добре, отказвам се. Видяло се че си по битките, не по мисленет-... ТАЙ! Пресегна се към него. Видя как го бие токът, с малко закъснение заради умората и самия факт, че не е бърз. Докосна го, опитвайки се да го заземи и излекува със силите си, които са почти изчезнали заради Дясната Ръка. Това е досадно... Гневно погледна към приближаващата се ръка, като точно тогава бе обхванат в ефектите на мъглата. Слушаше и гледаше, като беше яростен на думите които чуваше. Веднага щом свърши илюзията, започна да се смее. Като че ли беше изгубил умът си. ТОВА ЛИ СИ СЕ ОПИТВАЛ ДА КАЖЕШ!?!? По-голям идиот си от колкото си мислех... Опита се да се изправи с последни сили, знаейки, че няма шанс да победят. Шун... съпричаствам ти... Да трябва да отговаряш за някои идиот като този... Дано още има добро в теб... ще го открием и изкараме. Изправи се изцяло, готов да жертва живота си за своите приятели, дори и от друг свят.

Акисе: Гхах..!!! Изплю кръв от устата и като се заби в няколко от черешовите дървета. След като това стана, останалите започнаха да умират докато черешовата му градина не се разпадна цялата. Това се случваше докато останалите се опитваха да се справят с клонингите. Щом се изправи със зор, той реагира по инстинкт на атаката на клонинга, като обаче това го накара да поеме огромни щети от електричеството Ааааааагхх....!!!!!!

Сиел: Hell..! Огънят му започна да го гори, като изведнъж започна да усеща едно присъствие, което отдавна беше забравил. Започна да усеща болка, докато накрая не се изнерви и извади катаната от саята си. OBEY MY COMMANDS! Катаната му се запали като започна да абсорбира огновете от тялото му. Дясната Ръка забеляза, че сатанинският син не е като останалите. Все пак той е вечният rival на КнК Акисе и подобни номера няма да срабоят срещу него. Катаната му тогава изпулсира исвобождавайки оглена вълна, която да заличи идващият електрически клонинг към него. След това обаче, Сиел се задъха, като погледна яростно към дясната ръка. Той даже не разбра, че на главата му имаше демонични рога от сатанински пламъци.  Въпреки това, се опита да запази спокойствие, тъй като това е битката на Акисе.

Акира: Десняк.. Седеше със скръстени ръце, като от гърбаа му излезе негов клонинг с бяла коса и червени очи, които репрезентираше като че ли Shadow. Неговият нинджа бог. Той блокира атаката на собствената му сянка, а след това и идващият към него клонинг. Тъй като знаеше, че е електрически и очакваше някаква обратна реакция, той нарочно излезе от тялото на Акира преди това. Той запази спокойствие, още повече показвайки своята доминантност върху Акисе и Сиел, които се мъчеха да овладеят ситуацията си. Това сигурно щеше да изнерви Дясната Ръка. Не ме сравнявай с брат ми и Акисе ако обичаш. Не мисля, че който и да е от тях може да ме спре да правя каквото си поискам. От друга страна обаче..Погледна към Акисе




Акира: Ой, Акисе Извика той, докато Акисе не можеше да повярва, че се чувства победен, без да успее да направи каквото и да е. До кога ще продължаваш да цивриш в калта като малко дете? На това ли си способен? Кво? Не можем да режем през всичко и край, светът свърши. Да, може би на там е тръгнало ако подобни безполезни идиоти като тебе продължават да се бият в гърдите и да се правят на герои без да имат и грам покритие. Това ли ти беше цялата слава? Затова ли толкова много те уважават хората и толкова много разчитат на теб? Самонадеян хлапак, за какъв се мислиш. Ако мислиш да продължаваш да ни пречиш по-скоро да те пиша уволнен и да си оправяме сами бакиите. Великият Акисе. Легендарният мечоносец донесъл страх в очите на нинджите в Кагедома. Това ли ти беше времето под светлината на прожекторите? Пак, доста се задържа. Е, до кога ще продължаваш да се преструваш? Хайде, пусни го на свобода. Погледни го този какво прави на приятелите ти. На семейството ти. На близките ти. Престани да се криеш, чуваш ли ме? Тогава, Акира извика. СЪБУДИ СЕ, АКИСЕ!

( 1:00 )
Акисе: Щом Акисе чу тези думи, той се встаписа. Точно на удара, който е на (1:05) той се изправи тропвайки с крак. С ритъма на OST-а, той започна да се върви към Дясната Ръка, докато на (1:28) с последната му стъпка не се усети трус. Кракът му беше направи малка дупка в земята, като точно тогава Акисе си изправи наведената глава към Дясната Ръка и го погледна със същия студен поглед, който Акира вади през по-голямата част от времето. Тези които го познаваха, знаят, че този идиот, нещастен шегаджия стане сериозен, значи нещата ще загрубеят. Той протегна ръка встрани, докато вървеше към Дясната Ръка, като в нея се сформира катаната му. ( подобно на това ). Това обаче не беше коя да е катана, а тази, която се появява в:

Едно от най-величествените творения на Масару. ( За Яна и за Сроку, Масару е човекът който стои зад всичките маски и оръжия на хората на Jester. Повече информация, можете да намерите тук.) Катаната, способна да разрязва пространството. Катаната, която се говори, че може да раздели света на две. Тогава, от Акисе се усети изключителна мощ, чиято беше позната на останалите. Той беше толкова сигурен, че отново може да задейства КнК, въпреки, че го изгуби в битката си срещу Драконит, всякаш не беше същия Акисе, когото си познавахме. Той вървеше бавно към Дясната Ръка, а неговият пасив на Berserker's Edge, му позволяваше да върви към него без да се сгромоляса на земята. Напрежението върху тялото му се насъбираше и увеличаваше скоростта и силата на Акисе, в замяна на неговото физическо състояние. С други думи, докато Акисе не предприеме друго действие, всяка следваща крачка към Дясната Ръка го убиваше малко по малко и единственото което го държеше жив беше този пасив. Ще те направя на решето, изчадие. Ще те върна обратно там от където си дошъл..! Тогава, Акисе приклекна и заостри поглед върху него, готов да дашне всеки момент. Дясната ръка обаче забеляза нещо, което отново щеше да обърне нещата в негова полза. От краищата на устата на Акисе потече кръв, а погледнът му на момент умекваше все едно не можеше да фокусира правилно целта си.

Акира: Щом стана свидетел на това, на лицето му се появи една огромна и мазна самонадеяна усмивка, при което той небрежно и самовлюбено погледна към Дясната Ръка. Изглежда че...Кончето знае как да играе по свирката.