The White House (Beacon)

Annie: 
Shun... След като мъглата обзе бойното поле, Annie също преживя през очите на Шун, как бива победен от Дясната. Това я накара отново да изпита съпричастие към него, но намеренията ѝ останаха непроменени. След битката с Дясната, тя възнамерява да се изправи срещу Шун без да прояви и капчица милост. Може би Тай искрено вярваше, че може да върне приятеля си обратно, но Annie нямаше толкова оптимистичен светоглед. (Наподобяваше на Mikasa, която веднага щом разбра, че Berthold и Reiner са предатели, понече да ги обезглави, докато Ерен, който наподобяваше на Тай, все още се двоумеше какво да стори.)
Shun... наистина те съжалявам и дори и все още да те чувствам като скъп приятел..., ти си оставаш най-големия враг на човечеството в очите ми и трябва да бъдеш елеминиран. Ако се стигне дотам, нека поне аз и Тай го направим...
След като излезна от илюзията, тя предприе действия. Ако не мога да се доближа до него, тогава ще го атакувам оттук!
Тъй като огънят по нея я изгаряше, зареди умението на Дясната, тя го отприщи целия извън себе си под формата на Infernal Archer нагоре на десетина метра, който опъна 3 огнени стрели към Дясната. Те профучаха за нула време до Дясната, когато пламнаха още по-буйно и се превърнаха в 3 нови infernal-и, всеки от които беше въоражен с две саби. Синхронизирано, замахнаха към Дясната от три страни.
През това време, Annie умело избягваше всичките атаки на електрическия клонинг, докато Infernal Archer-ът не се приземи обратно на земята и не се саморазруши заедно с клонинга.

Докато наблюдаваше резултата от своята атака, тя забеляза нещо интересно на земята. Въпреки че се намираше в Белия Дом, до краката ѝ разтяха с неестествена скорост малки цветенца. Тя се наведе, за да откъсне едно, при което усети огромно количество жизнена енергия. Това я стресна отначало, все едно я ударило лек ток, но след това се усмихна, защото имаше добро предположение на какво се дължат тези растения... Той пристига!

Дясната ръка: Не е зле, момиче..Светкавичните му рефлекси му позволиха да отбие стрелите с бърз блок с катаната си, а след като видя инферналите, той се завъртя и направи О-образно посичане, което да ги унищожи. Хооо...? Погледна към кръвожадния Акисе, който тотално беше променен сякаш. Думите му постигнаха целта си и тя беше точно да изкара от равновесие мечоносеца пред него. Значи най - накрая реши да използваш този убийствен инстинкт, който се крие в теб..! Прекрасно! Това исках да видя от самото начало - човекът, от когото са паднали толкова много хора...но уви...Наостри поглед. Вече е късно..Акисе, вече виждам как с теб си приличаме. Както казах, и двамата сме коне на различни крале. И двамата сме длъжни да изпълняваме чужди заповеди...но ето я и голямата разлика между нас двамата! Протегна ръце встрани самонадеяно. Докато ти изпитваш уважение към твоят крал и на сляпо следваш неговите заповеди, аз имам какво да кажа по всяка една заповед и мога дори да ги откажа, защото знам, че съм по - силното създание от нас двамата. Конят с лекота може да прегази човека..но въпреки това, ние сме подчинили тези животни, както тенекиената глава каза. Тогава, моят въпрос е...хмхм..защо продължаваш да слушаш онзи негодник, който се крие зад теб..? Провъзгласяваш се, че си само човек, че си Humanity's strongest...но всъщност...


Дясната ръка: Ако продължаваш да следваш заповедите на този там насляпо, ти ще се превърнеш в това, в което се опита да ме превърне моят 'шеф'..в подчинен. Аз не съм подчинен..дори и да съм неговата дясна ръка, аз мога да го убия по всяко време ако той се отклони от правилният път. А мисля, че твоят шеф вече го е направил..не го ли виждаш..? Усмихна се коварно. Защо си мислиш, че изрече тези думи..? На него не му пука за теб. Не му пука за състоянието ти..ти си просто едно оръжие, все пак. Много добре знае, че тялото ти не може да издържи тази форма, в която си в момента. Но това не е негов проблем..и аз го уважавам. Оръжията могат да се сменят много, много лесно, докато кралете - не..хехехех! ХАХАХАХАХАХАХААХ!!! Посочи Сиел с катаната си. Ами ти, Satan's Son..? Защо стоиш така безучастно..? Имаш силата да спасиш всички, и въпреки това, решаваш да не се месиш...иронично. Създание, което не може да изпитва страх, се държи точно като един страхливец..знаеш какво ще стане в мига, в който този тъпанар реши да ме нападне, нали..? И въпреки всичко си държиш устата затворена, слушайки как малкият ти брат е готов да го прати на сигурна смърт за неговото забавление. Питам те аз..какви ги вършиш? Или и двамата вече сте съгласни с мен, че моралът ни прави слаби и сте го захвърлили..? Съмнявам се. Защо не кажеш твоето мнение по въпроса..? И ти ли си просто оръжие, което следва заповеди насляпо..? По дяволите, ако ще играете ролята на коня, то поне я играйте правилно, като мен. Което ме довежда и до самият крал..Посочи Акира. Ами ти, момче..? Изгубил си си главата високо в облаците, мислейки си, че можеш да контролираш всичко и всички. Според мен, ти също не играеш твоята роля правилно. Не трябва да дърпаш юздите прекалено силно, иначе конят ти ще се обърне срещу теб и ще ти се противопостави..Усмихна се коварно. Нима си мислиш, че не го виждам в очите им..? Нито брат ти, нито глупакът искат да го правят. Но и двамата толкова много са се самозабравили, че единственото нещо, което им е останало, е да следват заповеди на някой, към когото изпитват уважение..и точно там се крие твоята слабост, момче. Не те знам какъв воин си, но в мига, в който краля изгуби уважението на своите подчинени...короната му бива свалена насилствено. Внимавай как се държиш с тях двамата преди да е станало прекалено късно. Посочи Braelor. До къде стигнах..а, да..тенекиеният човек. Само един поглед ми е достатъчен да те опиша, момче..информацията, която сподели с нас бе правилна, но ненужна. Говориш, говориш, говориш..но нищо не казваш. Здрав си като скала, но..си и много, много крехък. Мислиш, че не мога да видя през купчината камъни, прикрепени към твоето тяло..? Виждам отчаянието и страданието, което изпитваш. И навярно това е причината да слагаш тази маска на вечно веселият и забавен приятел..но съм сигурен, че твоята болка и страдание са най - големи от всички тук. Греша ли..? Тогава..защо се криеш..? Защо криеш твоят убийствен инстинкт..? Превърни го в сила! Счупи собствените окови, които си си поставил..само така ще можеш да защитиш последната надежда, която ти е останала в лицето на близките ти..Посочи Аnnie. Стигнах и до теб, малката..имаш погледът на един мой стар приятел..но ти липсва една негова черта...виждам, че сама си си сложила прегради, които спират твоят разтеж. Видях твоят прогрес, но все още не си премахнала единственото нещо, което ти пречи..моралът. Но може би от всички тук, ти имаш най - големият потенциал да се развиеш. И съм сигурен, че в мига, в който ръката ти прониже сърцето на шефчето, твоята трансформация ще бъде пълна и ще се превърнеш в копие на баща ти..Усмихна се отново коварно. В достоен опонент...

Тай: Old man..! Това трябва да е негово дело..Растенията, които поникваха от земята като че ли дадоха на Тай надежда, за разлика от отчаянието, което Дясната Ръка се опитваше да plant-не в умовете на добрите. Това му даде кураж да действа отново. Грр..! Хора, опитва се да ви влезе в главата...! Не го слушайте..!!! Тай посочи дясната ръка с finger gun и започна да запраща към него светкавични куршуми, които щом уцелят някой негов крайник, могат да го парализират. Идеята му беше да го спре да говори от колкото да го нарани. Този иска само да ни обърне едни срещу други..! Нищо от това, което той казва не е истина...нали?! Погледна към останалите с надеждата те да открекат думите на дясната ръка.

Дясната ръка: Блокира ги с катаната си, която щом бива наелектризирана ги запрати обратно към Тай под формата на тъмна материя. Някой е тъжен, че го пропуснах..? Жалко, защото нямам какво да кажа за теб..Погледна към Акисе, който видя и усети, че бе напът да го нападне. Хей, кралю..искаш ли да ти покажа какво става когато дърпаш юздите прекалено силно..хехех..?

Когато Дясната ръка приклекна и захвана катаната си с дясната си ръка, силата му внезапно се покачи сякаш двойно от това когато я държеше с лявата. Този боен stanсe му бе познат..и като цяло това чувство. Това беше поредният limitless човек пред него..Тай като че ли видя в лицето на дясната ръка друг самурай. В този момент, той получи спомен от финалната му битка в TG скривалището, която не свърши много добре за него.

Тай: По дяволите..това чувство се върна...Сайба...? Не..този човек съм го виждал и преди...и ако е този, който си мисля че е...не..НЕ! АКИСЕ, БЯГАЙ!!! Тай се опита да се затича към Акисе в опит да му помогне, защото видя идващата заплаха още преди да се е случила. Този човек пред тях бе на едно ниво с един от най - силните опоненти, които Тай бе срещал. От дясната ръка започна да излиза голямо количество тъмно-синя мъгла, от която проблясваха бели светкавици..Тя отново покри бойното поле, но вместо да вкара всички в илюзия, тя просто блокира техният vision. Но всички бяха вътре в нея, всички щяха да чуят на висок глас думи, които за Ани и Тай, бяха много познати..

???:

Braelor: Изцяло загуби способността си да се придвижва напред. Стоеше, паднал на колене, като регенеративните му способности вече станаха почти изцяло безполезни. Гледаше напред, като волята му не беше покътната изобщо. Ако нещо, той ставаше по и по-силен колкото по-зле беше ситуацията от преди. Точно както уменията му биха подсказали, то той бе непоклатим. Изслуша какво каза Дясната Ръка. Изчака да каже всичко което беше намислил за всички. Засмя се на това което бе казано за него. Право в десятката, левичар! Продължи да се смее, като думите му, заедно с реакцията биха пречупили волята на всичките хора тук. "Непоклатимия... да реагира така? Не може да бъде..." Но точно преди да си помислят мисълта, той се обади. Толкова точно го каза... но в същия момент, изпусна най-важната част. Аз съм крехък, аз страдам, поемам удари за всички покрай мен, изпитвайки болка като никой друг тук. Но за разлика от теб, аз нямам убийствен инстинкт. Аз няма да видя как надеждата в лицето на приятелите ми изчезва, защото...

АЗ ЩЕ БЪДА ТЯХНАТА НАДЕЖДА!
АЗ ЩЕ БЪДА ОПОРАТА КОЯТО ГИ КАРА ДА ПРОДЪЛЖАТ, ДОРИ И КОГАТО СИТУАЦИЯТА ИЗГЛЕЖДА НЕВЪЗМОЖНА
ДОКАТО АЗ НЕ ПАДНА, ВСИЧКИ ЩЕ СТОИМ ПРАВИ, ДО ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ!
НЯМА ДА ПОЗВОЛИМ НА ТИРАНИ КАТО ВАС ДА СТЪПВАТ ПО НАС!

Ако някой до сега се е подлъгал да се заслуша в думите на ръката, то думите на Braelor биха ги върнали обратно към свестните. Щеше да им даде силата да се противопоставят на видимо невъзможното препядствие пред тях. Но точно в този момент, атаката на Дясната Ръка уцели Акисе, запращайки Тай надалеч. Забеляза как неговия капитан, наелектризиран бива изстрелян, като си заби юмрука с последни сили в земята, да създаде стена, от камък, която да го спре, като беше под ъгъл по който да заболи възможно най-малко. АКИСЕЕЕЕЕЕЕ! Очите му почнаха да светят силно в зелено, като регенеративната аура около него се засили. Беше му писнало да вижда как неговите приятели, макар и от друг свят, биват разхвърляни наляво-надясно. Той, след Акисе и Тай, пое най-много щети от от електическата вълна, защото задържаше W през цялото време. Зрението му почна да се замъглява, като бързо осъзна, че не може физически да се бие повече. Стигна своите лимити. Опитваше се да остане в съзнание, но му беше изключително трудно. Дори болката не можеше да усеща.

Annie:
Провокирана от думите на Дясната, тя отново възпламени тялото си. Сини нюанси на огньовете ѝ, заедно с тези на Сиел и Тай оцветиха бойното поле в синьо, но с каква полза? Дясната можеше да отблъсне всяка тяхна атака без проблем. Думите му лесно можеха да пречупят всяка една надежда в сърцата на враговете му. Annie обаче не я касаеше това. Нейната надежда е различна. Нейната надежда е сляпа. Сляпо вярваше, че ще победи Дясната стига да продължи да опитва и след него - The Boss. Силното ѝ чувство за дълг повече не ѝ даваше възможност да се съмнява в себе си. Дълг, който силно се е вкопчил в нея, заедно с огнените сили от майка ѝ. Още с раждането си, гигантски товар се е стоварил върху нея. Това да си наследник на пламъка на семейство Роуз, означава да отдадеш живота си да пазиш народа си от бедствия. Ако решиш да не използваш този огън, то тогава той ще те изпепели бавно и мъчително, точно както се е случило със Сара - майката на Annie. Колкото повече пораства Annie, толкова повече расте и дълга ѝ. Можеш да свалиш този товар от раменете си само когато предадеш пламъка на детето си, но с него идва и края на живота. Никоя майка от семейство Роуз не оцелява дълго след раждане. Загубиш ли пламъка си, губиш и тялото си...
Но дори и с този тежък товар на раменете, си Annie не проклива живота си или силите си.
Да, животът ѝ ще бъде вечна битка.
Да, всеки ще се опитва да открадне тази сила от нея.
Да, обречена е да се провали в това да предпази всичките си любими хора.
Да, навярно никога няма да може да си почине истински. Но какво от това?
Това е малката цена, която тя лесно плаща, за да получи всичко, което има сега.
Именно пламъците ѝ я събраха с Тай. Пламъците ѝ я превърнаха в героя от приказките на майка ѝ. Пламъците ѝ я доближиха до недостижим човек като баща ѝ. Пламъците са причината тя да бъде тази, която е - полезна на народа си, обичана от близките си и истински щастлива...
Докато има всичко това, тя никога няма да изгуби надеждата си. Думите на Дясната никога не биха ѝ повлияли. Тя е готова да продължи напред каквото и да става, колко и трагично да е положението. Докато не изгуби всичко, тя никога няма да спре. Тя ще продължи напред.
Annie отвори ръката си и погледна към нея. Върху дланта си левитираше мистериозна черна сфера. Придаваше усещане на мини черна дупка, която беше погълнала толкова много енергия, че трептеше непрестанно, все едно всеки момент ще избухне. Annie глътна тази сфера...





В следващия момент още по-буйни пламъци обзеха цялото ѝ тяло. Бяха толкова гъсти и разирени, че единствено се виждаше бледа черна фигура от Annie. Беше необичайно. Цветът на пламъците ѝ беше бял. Дори снежно бел. Огньовете ѝ осветяваха цялото поле по-силно дори от слънцето през месец юли.


Толкова ярки бяха, че озариха мъглата на Дясната. Докато те горяха по тялото на Annie, мъглата беше безполезна. Температурата наоколо също се вдигна. Сайгай навярно можеше да усети пот по себе си.




 Но изведнъж пламъците спряха. Те се вляха в Annie и образуваха нейното ново Аз. Първо сформираха дрехите ѝ, а след това наметалото и шапката ѝ. Подпря се на своя меч и погледна устремено към Дясната. Новата визия на Annie придаваше по свой начин усещане на Super Saiyan. Въздухът около нея беше толкова горещ, че трептеше под формата на мараня.
Изплю малко кръв. Изглежда умението на Дясната, заедно с получените сили от мистериозната сфера, изключително много натоварваха тялото ѝ. Но тя дори не трепна от болка. Annie направи още една крачка напред и по нищо не си личеше, че ще е последната. С кръв по устата, стискайки гневно зъби, тя погледна с този поглед, към Сайгай и му зарече:




Около Annie започнаха да се сформират множество мечове, които кипяха в буйни бели пламъци. Annie опъна ръката си към Дясната и редом с това, мечовете започваха да се изстрелват към него. Всяко едно острие беше голямо колкото самата нея, но по-зашеметяващото бе, че тежаха по няколко тона. Сайгай навярно ще изпита известни затруднения, блокирайваки ги, но със сигурност избягването им ще бъде в пъти по-трудно. Скоростта, с която Annie ги отприщваше, беше достатъчна, за да счупи звуковата бариера. Последователните атаки на Annie обсипваха полето около Дясната и вдигаха ужасен шум, редом с това. Но Annie не спря и за миг. Тя всъщност чакаше нещо. Чакаше един човек да се появи до нея, преди да all in-не врага пред себе си. Това, разбира се, беше Тай. Той със сигурност за пръв път виждаше Annie по този начин. Сякаш Annie отново счупи лимита си и сега беше друг човек. Но Тай нямаше време да се притеснява за това, защото и той знаеше точно какво да стори. Пред него също се появи същата мистериозна сфера, която треперейки, с хаотични движения се позиционира над дланта на драконовото момче. Той много по-добре знаеше какво е това в ръцете му. Само Annie и Тай са усещали това чувство преди. Чувството огромни потоци от жизнена енергия да се вливат в тялото ти и да ти позволят да направиш нещо, което до сега дори не си си представял, че ще направиш. Това беше шанс. Сбрачвайки тези енергийни кълба, Annie и Тай ще сграбчат единствената възможност да повалят Дясната и да продължат напред. Всичко това беше дело не на някой друг, а именно на ДЕМОНЪТ НА ВТОРИЯ ШАНС.


Докато е клекнал, Brealor усети ръка на рамото си. Когато погледне нагоре, той щеше да види мъж на средна възраст. Видимо нормален, но някакво странно усещаше се придаваше от него. Усещане, че е този човек някога е държал света в ръцете си. С невинна усмивка го погледна и го поздрави:
Справи се невероятно, момко. Не бях виждал по-здрав младеж от теб до сега. Успя да устоиш на цялото това напрежение и болка през всичкото това време. Имаш непоклатима воля, признавам ти го! Благодаря ти, че набави достатъчно време, аз да дойда. Ти свърши своята част, сега си почини за малко, докато силите ти не се възвърнат (няколко коментара) Braelor може би се чудеше, защо този дядка все още не си е отлепил ръката от рамото му, докато не усети как този път той биваше излекуван. Жизнената енергия, която този мистериозен мъж му прехвърляше зареждаше warrior-а с нови сили и изцедяваше всичката болка от раните му. Потокът му от енергия беше изключително спокоен и плавен. Докато биваше лекуван, около краката на Braelor неусетно започнаха да поникват цветя и други растения.
Междудругото викат ми Тоби ^^ Почеса се зад главата, след което му подаде ръка да се здрависат. Ще ми кажеш ли твоето име?

Сиел: Той...Той...Той е прав... Сиел се вслуша в думите на дясната ръка, но за едно нещо не беше сигурен. Как Акира ще го обори? Изобщо ще опита ли? Имаше си причина Акисе, Сиел и цялата гилдия на Shadow Step толкова много да уважават Акира. Братко, нещата започнаха да ескалират. Трява да се намеся. Ако не го направя някой ще умре. Не мога да го позволя. Акира, нека прод- Бива прекъснат от Акира.


Акира: Моята роля не е да се правя на измисления ти крал брато. Как по дяволите мислиш гилдията ми е оцеляла през всичкото това, което се стоварва върху света в момента и преди него? Аз ще ти кажа как..Стисна ръка It's because of potential! Да, аз съм този, който ги поставя в най-смъртоносните ситуации. Нарочно не използвам хората си в дадена мисия по предназначение, а ги пращам там където не биха имали шанс..А ти копеленце! Усмихна се със супер психопатска усмивка, която още повече беше подчертана от червените му светещи очи. Ти, ако не убиеш Акисе в момента, ще го направиш по-голямо чудовище от когото и да било! Ще го накараш да надмине всеки един свои лимит, докато накрая не се превърне в единствения самурай способен да победи Масару. И когато това стане, клоунът ще бъде най-малката ни пречка! Тогава Акира се засмя маниакално. Неговият приятел Тай навярно, нямаше да повярва в какво се превръща собственият му rival. Това което Масару му говореше за черният път по който Акира поема за жалост е било вярно. Давай! Протегна ръце встрани, като си надигна главата. УНИЩОЖИ ВСЯКА ЕДНА НАДЕЖДА КОЯТО ИМАМЕ! Разруши представите ни за числено надмощие и надеждите ни за самоусъвършенстване. Изравни ни със земята колкото можеш по-бързо! ДАВАЙ! ЗАЩО НЕ СПИРАШ ДА БЪБРИШ? ДЕЙСТВАЙ! Хмхмхмхм.....Ахахахахахахахаххаа! Засмя се той, извиквайки с пълно гърло: НАКЪЛЦАЙ НИ НА ПАРЧЕТА! Точно тогава, всякаш нещо го удари поглавата и той отново стана онзи студен и сериозен Акира, когото познаваме. Погледна го и продължи: Факт, методите ми са малко налудничеви. Даже доста. Но, щом си част от моята гилдия или се развиваш, или умираш. Не мога да си губя времето да пазя задника на когото и да било. Измъкни се от всяка една ситуация. Дерзай смело напред. Счупи оковите на своите лимити и се превърни в съвършенство по-голямо от това което с бил миналия ден. Разбираш ли сега, защо думите ти по никакъв начин не могат да ме трогнат. Уважението, което изпитват хората ми към мен е, защото ЗАРАДИ МЕН, те са това, което са в момента. Факт, някои от момичетата ми ги е страх от мен, но която и да пусна в битка знам...Че ще лее кръв, както аз съм я научил..!

Акисе: След като се размениха със Сайгай, Акисе както стоеше на краката си в полу-клекнала поза, на гърбът му се появи и самото посичане. Сайгай обаче, играеше мръсно. Този човек реално погледнато е човекът който е застанал срещу самурайския код в Кагедома. Затова и посичането на Акисе без по гърба, а техниката му е обратната на тази на Масару. И именно това е умението да се противопоставиш на Бушидо. Акисе обаче беше най-великият мечоносец. Самурай от най-висок калибър. Поне за такъв се смята докато има Kami no Ken. Той също не беше пропуснал целта си и беше посякъл Сайгай диагонално по цялото тяло само че от предната страна. Въпреки това обаче, след техният клаш, единствено Акисе падна на земята. И беше въпрос на време преди berserker's edge-ът да го изостави и той да умре.. Тогава реално, останалите разбраха с какъв човек си имат работа. Човек, който беше на едно ниво с всичките подчинени на Jester. Сайгай беше толкова силен, колкото самият Масару. Човекът, който е организирал групичката на едно от най-големите маниакални същества на земята. Да. Jester. А Сайгай беше този, който не отстъпи на такъв човек.
















Сиел: Огромни сини пламъци лумнаха около бойното поле, започвайки да се хранят с мъглата на Сайгай и да стават все по-големи и по-големи. Центърът на тяхната сила, беше не кой да е ами Сиел. От всичкото, което Сайгай изрече, за жалост най-много се повлия не кой да е самият сатанински син. Първото дете на най-голямото зло - Сатаната и най-прочутият убиец в света - Акаме. Именно Сиел беше този, който не издържа психически. Най-сдържаният член на гилдията, който винаги гледа нещата да се решават без битка. Думите на Сайгай, думите на Акира, усилията на Браелор, странното чувство, което изпитваше от Ани и най-важното - падението на Акисе и неговата потенциална смърт, тотално му сринаха психиката и го накараха да избухне. Акира, който беше най-близо до него беше изблъскан, като падна на земята. Якето му беше цялото изгоряло, като бързо го съблече и погледна към брат си, който светеше като факла. Пламъците на Сатаната се хранеха с всичко. Те щяха да вземат вниманието към себе си от тези на Тай и Ани, но щом те двамата се разгорещят, Сайгай щеше да види Сиел като техен rival, който всякаш диктуваше пламъците в битката. Ако и той се разгорещи, Сайгай щеше да види пред себе си бели, червени и по-големи сини пламъци. Огньовете на Сиел плъзнаха по земята и награбиха Акисе, който лежеше на земята и започнаха да лекуват раните му като се хранеха с тях. Огънят, който най-много обичаше да се храни със специални способности и най-вече тези създадени от мана, започна да се храни със самото умение на Акисе, което го държеше жив. Именно той премахна изцяло after effect-ът който щеше да му нанесе всичките щети, които бе поел, но не са го убили. Пламъците му започнаха да горят дрехите му, като той протегна ръце напред отново сформирайки своята катана, която държеше в себе си целият Ад заключен. Той я извади от саята си, като със самото ѝ изваждане, на Сиел му се появиха демонични рога и опашка, зъбите му се изостриха, а очите му започнаха да светят. С изваждането ѝ, навсякъде пред него по пътя на Сайгай, започнаха да се появяват пламъци, които избухваха, разрушавайки всичко по пътя си, докато не стигнат до Сайгай Satanic Explosion! Екплозиите обаче не стигнаха до него. Само го заобиколиха. Специалното умение на Сиел "Dreadlord", което не му позволяваше да изпитва страх, обаче караше опонентите му да се страхуват от него и от силите му. Това го подсилваше него още повече. Не само опонените му. Всеки, който изпитваше страх от Сиел го правеше по-силен. Сатанинските еплзоции бяха демонстрация и preparation за това, което предстоеше. Сайгай видя пред себе си един инстински убиец с инстинктът, когото той търсеше. И ВЪПРЕКИ ТОВА. Сиел не го нарани. Даде му просто предупреждение. Щом това стана, Сиел извика или по-скоро изръмжа с много дълбок и страховит демоничен глас. Ревът беше достатъчно силен да почупи околните стъкла и прозорци и също толкова страхови да накара нормален човек да се сгромоляса от страх. Това беше и самият рев на демона Абадон.

Сайгай: След сблъсъка му с Акисе, Сайгай видя раната, която му се бе образувала и сложи ръка върху нея, след което видя кръвта по дланта си. Този човек от толкова време не бе кървял, че бе забравил какво е чувството на болка. Хах..странно..никой до сега не ме беше ранявал за толкова много време..хмхм..ще запомня това..Акисе.Погледна към Акира, като се засмя леко след като го чу по какъв начин започна да говори. Точно това целеше той , все пак. Когато хората отприщят същинският си убийствен инстинкт, те като че ли изцяло се променят. Точно това стана в лицето на Ани, Сиел и Акира - и тримата сякаш се събудиха от нищото и станаха нов човек. Срещу такива хора, той искаше да се бие. You've lost your mind...Мечът му се наелектризира, като той разряза под формата на О пространството пред себе си малко преди атаката на Annie, като това създаде голяма окръжност, която се запълна с тъмна материя. Мечовете на Annie колкото и тежки и бързи да бяха, преминаха през нея и се превърнаха в ледени, което му позволи с лекота да ги отбие. В същият този миг обаче, Сиел отприщи своите сатанински пламъци, което го накара да отстъпи. Все пак, той знаеше много добре на какво бяха способни ич е трябва да внимава най - много с тях. Хахахахах..! Това исках да видя..покажете ми още!! ПОКАЖЕТЕ МИ ВАШИЯТ УБИЙСТВЕН ИНСТИНКТ!!! ПОКАЖЕТЕ МИ, ЧЕ СТЕ ДОСТОЙНИ ДА БЪДЕТЕ БЕЗГРАНИЧНИ!!! В този момент, той насочи погледът си към човекът, който лекуваше Braelor. Ааах...я виж ти...неочакван гост...и това ако не е Тобирая Тогами! Най - голямото разочерование..човекът, който има потенциал да бъде като мен и реши да го захвърли заради едно глупаво дете...мислиш, че не знам твоята тайна...Х1..? Усмихна се коварно.

Тай: Я не говори на дядката сякаш го познаваш...Ако на някой му беше писнало от цялата тази ситуация, в която всички те бяха попаднали, това беше Тай. Той стисна юмрук докато гледаше как всички останали се поддават на своят инстинкт и знаеше, че и ако той го направи, може да нарани не само Сайгай, но и тях самите. Това е състояние на духа, в което човек изключва своят мозък и мисли само и единствено как да убие човекът пред себе си на всяка цена. Пристъпи напред до Annie и погледна след това към Акира и Сиел , които бяха от другата му страна. Сиел...съжалявам, но ми писна да гледам как добрият ми приятел Акира се държи по този начин. Акира...Намръщи му се. В очите му дори можеше да се види пламък. Няма да те оставя повече да гледам как пращаш хората ти да страдат. Това не е лидерство...! Ако те ще страдат, ти страдай заедно с тях...! Масару беше прав..но аз няма да те оставя тъмнината ти да те погълне!! Като че ли сатанинските огньове на Сиел му дадоха надежда, че колкото и голяма да е заплахата, стига да се раздаваш на макс, можеш да се справиш с нея. Тай знаеше, че не може да се мери със Сайгай. Но и знаеше, че не е сам. Когато има хора като Annie до себе си, той се чувстваше сякаш може да покори света. Без да се замисли, той изяде черната сфера и се остави на инстинкта си, за добро или за лошо. Ще победим този злодей...





Изкрещявайки тези думи, Тай показа на Сайгай причината, поради която той е такъв опасен опонент - неговата харизма. Способността да надъха всеки един да се раздаде на макс, за да победят злодея пред тях със задружни усилия. Той самият не знаеше какво ще стане когато се отдаде на инстикнтите си и го беше страх..но знаеше, че ако това е единственият им шанс, той трябва да го сграбчи. Тай изяде тази сфера и внезапно, погледът му се промени изцяло - нямаше го това goofy и весело дете. Сега, Тай бе отражение на собственото си бъдеще и какъв би могъл да стане ако се отдаде на инстинкта си. Както той бе учуден да види различна Annie, така и тя щеше да се учуди щом види този Тай пред себе си. Различен, по - пораснал не само на външен вид, но и умствено. Може би Braelor щеше да припознае онзи Тай, който познаваше в този. Щом Тай погледна към Braelor, той му се усмихна и му даде палец нагоре, че всичко ще е наред.

Тай: Не се притеснявай брато, довери се на дядката. Той ще те върне в топ състояние за нула време. Ако ти си нашата надежда, не можем да си позволим да умреш. Време е да ти върнем услугата..и да бъдем твоят щит! Изричайки тези думи, той се обърна към Сайгай и го погледна ядосано, като тялото му буквално се запали с взрив, като огънят му обаче прие доста необичайна форма. Това се дължеше на факта, че неговите демонични сили също бяха смесени с огънят му и се опитваха да вземат надмощие върху техният user, но Тай с едно движение ги окроти и накара огънят му да се поуспокои. Ако това беше сегашният Тай, то неговият убийствен инстинкт  щеше да го накара да изригне и да се ядоса максимално, за да си подсигури максималният потенциал на неговият огън на емоцията. Но сега беше различно. Тай сега не разчиташе на гняв, а на всичко останало. Той приклекна, като тялото му се наелектризира в червени светкавици и фиксира погледа си към Дясната Ръка на Бос-а.






Сайгай погледна към Тай учудено, сякаш виждаше друг човек в него щом изрече тези думи и застана в бойната си позиция. Човек, с когото той се бе бил многократно в своят живот, който също ползваше тези думи преди да започне да се бие с него. Усмихна се леко самонадеяно.

Сайгай: Не можеш да си като него..дори не можеш да ме доближиш заради моето умение, Тай..! Много ти е рано да се опитваш да си limitless..единствено ТИ от всички присъстващи нямаш този потенциал...ти си слаб...не можеш да развиеш потенциалът на нито едно твое умение изцяло..завинаги ще си останеш един мечтател..
Тай: Хаха...може и да се прав..може и моите пламъци да не горят колкото тези на Сиел..може стоманата ми да не е здрава колкото Braelor..може светкавиците ми да не могат да се мерят с твоите или тези на Rai'Jin sensei. Но...единственото умение, което аз имам и превъзхожда всички тези, които изброих..хм..защо не те оставя сам да разбереш..? Усмихна се. Да вървим!


(1:28)
В този миг, Тай се дашна бясно към дясната ръка и профуча точно до него, с огромна скорост, на която той едвам успя да реагира и да блокира с меча си неговият замах. Той не се учуди обаче на неговата скорост, защото като бившият бог на гръмотевиците, той знаеше умението на неговите червени светкавици - за разлика от нормалните, червените подсилваха силата на този, който ги използваше заедно със скоростта, която обикновено подобряват. Сайгай се опита да смени мишената на умението си да не е Braelor, а да е Тай, но Тай нямаше намерението да му остави тази свобода. Разпалвайки тялото си бясно до Сайгай, той започна да замахва към него и да го преследва, което отстрани изглеждаше точно като един танц. Сайгай се опитваше да намери слабост в офанзивата на Тай и да го контрира с добре насочен counter замах, но такава възможност той нямаше заради бързите движения на Тай. Мнението на Сайгай за Тай тотално се промени след като го видя в тази светлина, като вече се усмихваше щом блокираше неговите атаки. Той най - накрая успя да го контрира и да го накара да отстъпи , но Тай направи салто назад и се приземи на ръцете си, като с крака си се опита да ритне Сайгай в лицето, но неуспешно. Това обаче създаде масивен огнен кратер, който изригна право до небето и щеше да създаде мощна ударна вълна, която да развее дрехите на останалите. Скоростта, с която това момче пред тях се развиваше наистина щеше да им направи впечатление щом дори Сайгай се учуди на неговият прогрес от както го бе видял в Кагедома.

Braelor: Щом усети как умът му, от ръба на това да изпадне в безсъзнане, изведнъж отново се изпълни с цвят и изтръпналите му крайници, отново започвайки да усещат тежката броня с която бяха покрити, погледна нагоре, гледайки право в очите на Тоби. Започна да се смее харизматично, изцяло изпълнен с живот, като че ли малката капка жизнена енергия която вкара в него, да беше достатъчна да го възвърне почти до пълни сили. Захвана си меча, използвайки го като упора да се изправи, като дори за момент не бе пуснал своя меч. Чичка, искрено ти благодаря! Хвана Тоби за лакътя, като го придръпна да се сблъскат рамо до рамо. Тобигая явно не беше единствения който предава жизнена енергия, защото от него, дори когато беше на ръба да припадне, Braelor все още излъчваше жизнена енергия, мощна, отказваща да бъде изгасена, дори пред отчайващо лошата ситуация пред него. Но също така, като че ли не беше негова. Тя беше дар, който той бе получил от своята богиня, точно тази, която го бе превърнала на demi-god. Аз съм Braelor, The Iron-Shield! Ще ти спестя останалите титли, защото нямаме много време. Щом усети растенията как се образуват около краката му, се засмя още по-силно. Годините да не са намалили точността ти, old man? Започна да приема всичката жизнена енергия директно в тялото си, не позволявайки на дори малко да напусне, по този начин спирайки растежа на растения в краката му. Всичките умения на Braelor бяха свързани с жизнена енергия и земя, все пак. Колкото и да искам да се бия, ще приема твоето предложение. Ще си почина, но няма да позволя на този Shy Guy да си помисли дори и за момент да си фокусира умението на някой друг! Светлината на очите му се засили още повече, като около него се сформира лека зелена аура, която продължи да лекува щетите на всичките негови приятели. Продължаваше да държи щита, който намаля щетите които те поемат, като ги прехвърляше на самия себе си. Дори когато си почивам, ще бъда трън в гъза ти, ЛЕВИЧААААААААААААААААААААР! Гласът му гръмогласен, точно в този момент бе надвит от Сиел. Леко бе пламък! Аз съм Iron-Wall, not Iron-Ear!

"Ще победим този злодей." Тези думи на Тай му харесаха, като вдигна меча си във въздуха. ХОРА! НЕ СЕ ПОДДАВАЙТЕ НА ДУМИТЕ НА ТОЗИ САКАТ САМУРАЙ! СЛЕДВАЙТЕ КАПИТАНА! МОЖЕМ ДА ПОБЕДИМ! Харизмата на Тай беше нещо, което думите на Braelor само подсилваха. Ако дори за момент реагираха на неговия капитан, то Braelor се подсигуряваше, че ще го послушат. ENDURANCE! Заби си щита в земята, като вълна се разпростря по земята. Всички негови приятели, които стояха за земята, като че ли се чувстваха по-издръжливи. Като че ли кожата им беше направена от метал. И тогава, отново погледна към Тоби. Толкова за сега, старче. Ще изчакам доктора да завърши операцията! Засмя се.

Сиел: Тай...Сиел беше впечатлен от движенията на Тай. В същото време, той стисна катаната си и погледна към танцът им с назъбена усмивка. Сиел не можеше да позволи на Тай да се бие сам срещу подобен враг, тъй като за него той беше като по-малък брат. Тай, не засенчвай брат си! Усмихна му се и по демоните, Сиел беше готов да влезе в боя. Нещо което да се види от него почти толкова често колкото и ретроградния Меркурий.

Акира: Тай, какво изобщо се опитваш да постигнеш? Не виждаш ли, че тоя е много над твоята лига. Страданието им ще отключи техните лимити и ще се превърнат в съвършенно оръжие за убиване! Тогава той чу и думите на Сиел като се обърна към него Сиел, не! Сиел обаче го нямаше и Акира разбра, че командата му няма да бъде изпълнена. Инстинктивно се обърна към Тай и Сайгай.


Сиел: Щом Тай изблъска леко Сайгай принуждавайки го да блокира ритника му, Сиел вече беше във въздуха, а якето му се беше превърнало в криле на прилеп от сатанински пламъци. Той се приземи там където Сайгай беше изблъскан, като създаде кратер от сатанински пламъци на земята там където се беше забил. Очевидно, някой като Сайгай, който се уравновесяваше с тип като Масару щеше без проблем да dodge-не подобна атака с delay. Въпросът е, че Сиел изскочи от пламъците на кратера в тялото на огромен демон от пламъци. Демонът беше подобен на този, като беше висок приблизително 5 метра. С гигантските си ръце, той замахна към Сайгай. Юмрукът му беше голям горе-долу два пъти колкото самия него, като щеше да го запрати метри назад право към огнената стена на Сиел която очертаваше бойното поле. Хааааааааааааааа!!!!!! - Сиел

Tobiraya:
Блъсна си рамото с това на Braelor, след което му хвана ръката по този начин, връщайки му поздрава.
Не, аз съм този, който трябва да ти благодари. Виждаш ли това момиче, което обсипва врага с огнени мечове? Това е племеницата ми. А драконовото момче, което безстрашно се е изправи пред лицето на противника? Хаха, това е приятеля ѝ. Тези двамата са най-важните хора в живота ми. Толкова са порастнали от първия път, в който ги видях, но и поне още толкова им предстои хляб да ядат. Тези двама глупаци имат две големи мечти. Мечти, които сами никога не биха могли да изпълнят. Ако не съм покрай тях, за да ги наглеждам, тези двамцата със сигурност ще пукнат някъде. Така че да! Благодарен съм, че си ги опазил от това, да им бъдат сритани задниците, докато мен ме е нямало!
Braelor, The Iron-Shield, казваш? Хм, ще запомня това име! Braelor, имам много важен въпрос! Посочи с дебелия си като кебапче пръст нагоре. Абе защо това небе е разбито? Тоби си нямаше и на идея какво се случва, нито можеше да си представи, че човекът, с който разговаря, не е от този свят.


Annie: 
През това време, непрестанните обемни атаки на Annie затрудняваха Сайгай от това да се отбранява срещу Тай. Ако случайно някой от мечовете ѝ попадне на Тай, то това няма да го нарани, а само ще го нахрани, подсилвайки го. Не стигаше тези продължителни синхронизирани нападения, но и сега когато Сиел се приземи на мелето стана страшно за Сайгай. Но точно когато той си помисли, че не можеше да стане по-зле, той усети как и четирите му крайници бяха обездвижени. От земята под него се бяха показали две огнени ръце, който здраво хванаха краката на самурая. Това беше дело на инферналите на Annie. Те стискаха с всичка сила, но не толкова да го изгоря, а колкото да го закрепят на едно място, за да може атаките на Тай и Сиел да го оцелят право в десятката. Редом с това, от двете му страни, други два инфернала замахнаха с огнен камшик, хващайки двете китки на Сайгай и започнаха да дърпат в противоположни страни, с цел да го разпънат.
Този път те спипахме, отрепко!
Сайгай може би за пръв път от много време се чувстваше така, сякаш животът му наистина е в опасност. Тези трима "хлапаци" успяха да го притиснат толкова много, че кръвта на самурая още малко щеше да закипи от вълнение. Не му оставаше друго, освен да отприщи истинската си сила и да покаже на какво наистина е способен. Все пак трябваше да загрее за истинската битка, която съвсем скоро му предстоеше.

Сайгай: Бива ударен от атаката на Сиел щом бива обездвижен от веригите, но във въздуха успя да се овладее и преди да се забие в стената, успя да направи посичане с меча си, създавайки отвор в нея, през който да мине преди да се разбие в нея. Успешно се приземи със slide, при което се изправи изцяло и изплю малко кръв, като се усмихна леко. Значи така ще играем, а...? Е, нека и аз се включа към забавата...В този миг обаче, крайниците му отново биват хванати от камшиците на инферналите, при което той се изсмя. Хахаха..! Два пъти няма да ме погне един и същ трик..! Сайгай освободи огромно количество тъмна материя под формата на черни светкавици по камшиците, което му позволи да отнеме контрола на Annie от тях щом ги отслаби. В този миг, той се завъртя и с това завъртя и самите инфернали, които вече бяха покрити с черни светкавици и ги запрати да летят право към огнените мечове на Annie, което блокираше до сега. В първият миг, в който те биват намушкани от някой от мечовете, се образува експлозия, която създава същият този черен дим, който Сайгай използваше в предходните си атаки, а щом някой меч мине през този дим, той моментално изчезва заради огромните количества тъмна материя, които просто унищожават огъня. Сайгай отскочи от земята и влезе в същия този дим, а след няколко секунди, от него изкочиха цели 10. Очевидно бяха клонинги, но той бе разпределил силата си по такъв начин, че да не могат да го различат от останалите клонинги.

Тай: Пригответе се, идва..! Зае бойна позиция, готов да посрещне някоя от атаките му.

Сайгай: Единият от Сайгай-овците направи backstep и започна да запраща светкавични посичания към бандата подобно на това. При всяко едно посичане обаче, един от клонингите се телепортираше по средата на траекторията на посичането я замахваше, променяйки посоката му. Така, бандата никога нямаше да може да знае към кого всъщност са насочени projectile-ите. Тай се опита да избегне едно от посичанията, но клонинг се появи и запрати посичането към новата дестинация на Тай, което го уцели.

Тай: Щом бива уцелен, огромна светкавица се стовари върху него от небето, обездвижвайки го за малко. Гхааах..!! Този..негодник..! Дори не знам дали истинският Сайгай ме нападна или клонинг...!

Сайгай: Муахахахаха....! Продължи свирепо да замахва с острието си, като за финал на атаката си, той приклекна заедно с всички клонинги, които обградиха всички присъстващи и се затичаха към тях. Thunderclap and Flash! Всеки един клонинг рязко щеше да премине през мишената си под формата на светкавица докато летят още светкавични посичания към тях, като щеше да извади меча си в последния момент и да се чуе светкавичен гръм, при което светкавица да се стовари върху всеки, който бъде уцелен. Изглеждаше като това.

Braelor: Засмя се силно и харизматично, както винаги. Звучи точно като капитанът! Ако не се погрижеш за него, ако не го следваш, ще се самоубие правейки нещо тъпо, знаейки че е правилното нещо! Игнорирайки всичко останало. Потупа го по рамото, премахвайки каквито и да е болки които може да има. Но в този свят тя е неговата любима. Мило момиче, признавам си! Но явно във всеки свят ще има буйна съпруга. Той знаеше това, като малко по малко му подсказваше за фактът че не е от "тук".
Погледна на там на където беше посочено. О, това ли? Пшш. Постави си ръката на рамото му и посочи навсякъде пред себе си. Въпросът "Защо?", нямам си и на идея. "Кой?", същия отговор. "Какво?"... това... На това вече мога да отговоря.

Тропна с крак, като два каменни стола излязоха от земята, заедно с малка масичка, като седна. Това са простички дупки из между измеренията. Наричам ги "простички", но си нямаш и на идея какви последствия имат на мултивселената. Като учен, той има добро знание за тези неща. В нашия случай, хора биват разпръснати из между измеренията. Примерно аз и тя Посочи към зоната в която Бякурен бе прикрита., не сме от този свят. И много опасни злодеи също са се появили. Някои които имат самия космос под техния контрол. Някои... които са опитомили богове, ядящи цели вселени... Издиша тежко.

Бих казал достатъчно депресиращи теми. Погледна към битката, като видимо беше притеснен, че уменията му да ги лекува няма да бъдат достатъчни. Кажи нещо хубаво за този свят! Хубави гледки които можем да посетим щом пребием ей там оня samurai wannabe?

Сиел:
Сиел започна да блокира идващите към него посичания с катаната си, чиито пламъци ги поглъщаха без проблем. За изненада на Сайгай, Сиел доста лесно се справяше с тях имайки в предвид техните пренасочвания. Тогава обаче се сети, че Сиел е единствения от гилдията на Акира, който можеше да rival-не Акисе и нищи чудно, че и неговите умения с меча не са за подценяване, въпреки, че той попада повече в графата caster. Имаше един проблем обаче, Тай и Ани можеха да пострадат. Затова, той блокира едно посичане към него, като се извъртя и хвърли няколко куная, които се забиха в Тай и Ани. IGNITE! Това ги накара да се запалят в неговия сатанински пламък, като той още повече го накара да засили, колкото посичанията да не могат да ги докоснат, а напълно да бъдат заличени от огньовете му щом ги доближат. Когато клонингите заеха позиция, на Сиел му светна лампичката какво следва заради това което е виждал от Акира. Сиел отскочи между Тай и Ани, като когато клонингите на Сайгай се затичаха към тях, той щракна с пръсти, карайки пламъците по него, Тай и Ани да се разрастнат образвуйки 3 екплозии които щяха да изпепелят клонингите му. За жалост обаче, имаше един проблем. Тай и Ани получиха изгаряния по тях от огньовете на Сиел заради тяхното проклятие. Реално, никой освен Сиел не може да ги контролира тъй като те създават пряк път между host-а и Сатаната. А Сатаната обрича всичко което докосне на гибел. Затова, Сиел реши да ги изгори малко пред това да поемат атаката на Сайгай. Съжалявам за това, семейство..Това беше първото което ми дойде на акъла в тази ситуация. Надявам се да ми простите.

Акира:
Седеше със скръстени ръце, като бързо върху него се образува палто от тъмнина тъй като Сиел изгори якето му. Щом стана свидетел на действията на Сиел, той се усмихна.

Сайгай: Изсмя се вманиачено щом видя Сиел да защитава Annie и Тай, като знаеше, че това ще му изиграе много лоша шега и точно сега смяташе да го накаже. Human morale...is a weakness, devil child..! Ха-ха-ха-ха..! В мига, в който Сиел хвърли ножките, един от клонингите пренасочи едно от посичанията си към тяхната траектория, а точно заради светкавичните му умения той с лекота можеше да реагира във всеки един миг на неговото движение. Избивайки ножките настрани, той остави Annie и Тай сами да се оправят с тази атака докато той беше в позиция да нарани Сиел. Бърз си, но не достатъчно..! Експлозията на Сиел успя да заличи само няколко от клонингите му, защото те бяха достатъчно разпръснати по бойното поле, че да не му позволят да нападне всички едновременно. Всеки един беше бърз колкото и Сайгай, макар и да използваха само 10% от неговата сила. От самата експлозия излезе оригиналът, който гореше в сатанинските пламъци на Сиел, които имаха черен пламък примесен със синия, което се дължеше на неговата тъмна материя, която беше неутрализирала пламъците по собственото му тяло и той ги използва да boost-не следващото си умение. Докато Сиел се опитваше да помогне на Annie и Тай, той направи светкавичен даш към него само като го видя да се обръща да хвърли ножките и щеше да му нанесе светкавично вертикално посичане от глава до пети, което ако го уцели щеше да му остави огромен белег, който да запомни, последвано от мигновена гръмотевица, която да се стовари върху него и да създаде мощен тръс.

Tobiraya:
Тоби без да се замисли се възползва от предложението на Braelor и си седна на гъза на каменния стол. Тоби кръстоса крака и погледна нагоре с изключително замислено изражение. Двамата с великана все едно бяха на чаено парти и изобщо не отразяваха битката, която се разгорещяваше на дузина метри оттях. Изглежда Тоби считаше, че е свършил достатъчно тук зареди фактът, че малко по-рано той свърза половината си жизнена енергия с тази на Тай и Annie. Егото му не му позволяваше да повярва, че този рандом самурай е способен да победи любимите му хора, особено когато са тежко boost-нати от самия него. Все пак енергийният му склад е толкова обширен, че ако използва 100% от него наведнъж, той е способен да върне труп обратно към живите, стига душата на покойния да се съгласи. Всъщност точно това се случи с Annie, когато бе убита в сражение срещу боклуците от TG миналия месец.
Дупки измежду измеренията? Разбирам, разбирам... През цялото време, в което Braelor му обясняваше за счупеното небе, Тоби гледаше нагоре с изцяло съсредоточен поглед, както и с ръка на брадичката, и след всяка втора дума на себеседника си, той се съгласяваше. Мултивселена? Ясно, разбирам... Но истината бе, че думите на Braelor просто минаваха от едното ухо на Тоби и излизаха през другото - нищо не схващаше. Големи последствия? Логично, да.... Опасни злодей от други вселени са се появили? Богове също? Хммм.... След краткото обяснение, Тоби се стъписа и последва няколко секунна гробна тишина. Единствено се чуваше мозъкът на Тоби как с голямо закъснение най-накрая успя да завърже нещата, които повтаряше. Тишината бе рязко нарушена от викът на Тоби:


Междувременно битката между 4мата ставаше все по-напечена...




Annie: 
Тай, това са само клонинги! Няма смисъл да се бием срещу тях! Истинският е при Сиел! Подаде ръка на Тай. Използвай светкавиците на онзи досаден гарван. Визираше Gryphon на Vitale. Ще се справя с тях! Довери ми се! Annie подканваше приятеля си да отприщи обширен електрически заряд, с който да наелектрезира както себе си, така и Annie, ако я хване за ръка. Това обаче е рисково, понеже тя никога не е използвала електричество в бойния си кит. С други думи не е свикнала на подобно напрежение. Но изглежда Annie не чувстваше никаква опасност за живота си, благодарение на заетата назаем жизнена енергия, която "тече във вените ѝ". Колкото и поражение да изпита, тя ще може да се излекува моментално. Ако Тай до сега се е колебаел за това, то времето му започва да се изчерпва, защото Сиел се намир  в голяма опасност от контраатаката на самурая. Сиел, внимавай! Хайде Тай, да го направим заедно! Ако Тай се съгласи, веднага щом тялото на Annie бе наелектрезирано, тя се изстреля светкавично бързо към Сайгай. Ъгх, това боли! Но това е от без значение в момента! Трябва да съм възможно най-бърза! Трябва да го достигна преди да е успял да активира умението си. Целта на Annie бе да скъси разстоянието между себе си и самурая за толкова кратко време, че той да не може да отприщи своите черни пламъци, с които отново да спре  нейните пламъци. Тя разпали ръцете си и в мига, в който се размина със Сайгай, понече да му пусне огнени светкавици в meele range по подобен начин. Дори и тялото му наистина да е устойчиво на електрически атаки, то не е на обширните огньове на Annie. В най-лошия случай поне ще му попречи на посичане му към Сиел.

Braelor: Колкото и Тоби да се опитваше да го разклати, Braelor бе непоклатим. С падането на стола се чу силно туп, като се дигна пепела. Столът, очевидно тежеше прекалено много, за лекотата с която се събори. Засмя се монотонно. Никаква идея! За разлика от смеха, звучеше прекалено енергично когато го каза. Няма начин да знаем, докато не открием причината заради която се е счупило. И той погледна нагоре. Ако сме късметлии, може и само да се оправи, но това е и добро и лошо нещо... Втренчи се право в Тоби. Ако се оправи от самосебе си... Всичките злодеи които са дошли, ще са заседнали тук. Ще стане ситуация. "You're not stuck in here with me, I'm stuck in here with you.", тоест, в нецензурни думи казано "we're fucked". Въздиша дъблоко, като наведе глава.

След момент тъжна тишина. ...но... motivational_music.mp3 докато погледне нагоре в небето отново, с надежда в зелените LED-та които нарича очи, изрече думите: Има огромен шанс злодеите да имат конфликти. Ако не, можем да ги настроим един към друг, за да намалим проблемите с които да трябва да разправяме. Засмя се. Най-добре ще бъде ако това което е разбило небето си ги върне по местата, но... нямам много надежди. Хвана го за раменете и му надигна стола, поставяйки го като кукла обрано на мястото му. Кафе или чай? Бръкна зад гърба си и отсави две чаши, които извади от нищото пред него. И ако случайно си ирландец... Направи същото с дясната си ръка, като този път извади уиски. ...или американец... А с лявата - пистолет. Ако ги харесваш сладко... Наведе се, като от под масата, извън field of vision-а на Тоби, извади чувал със захар и го трясна на масата. Има лопата облегната на стола ти за да си сипеш.

Meanwhile, докато целият този хаос се случваше и светкавици хвърчаха наляво-надясно, Тори тъкмо го беше настигнала, като буквално край нея прелетяха няколко отломки от битката, която се случваше малко по - напред. Спря се на място, като беше задъхана и започна да си поема дълбоко въздух.

Тори: Дишаше тежко. Ааах...мамка му..Закашля се. Тоби, за някой на твоята възраст доста по - бърз си от мен...^^" Погледна объркано към Сайгай. Дядо..? Какво по дяволите прави той тук? Погледна нагоре. И каква е тази грамадна дупка...? Погледна към Braelor. А ти пък кой си..?! Объркана съм, някой може ли да ми обясни какво става..?!

Tobiraya:
Предложението на Braelor го разсея малко от неизбежното и той отново си седна на гъза със скръстени ръце. Хмм, обиколил съм целия свят и на едно място сервираха уискито с оръжие. Може би законът там им е бил такъв. Хм, изглежда и в твоя свят съществува подобно място. Тоби без колебание хвана шишето уиски и пистолета. Преди да си сипе да пие, той внималтено огледа оръжието. Хех това ми връща далечни спомени. Още в далечните 30-те на миналия век, когато още не бях отключил силите си и трябваше да боравя с другото най-силно оръжие на света - A gun. За момент Тоби снижи погледа си, защото си спомни за първата си любов - момичето от снимката. За съжаление револверът не беше достатъчен, за да защити Nadya... Създаде се тъжна атмосфера, но тя веднага бе разрушена от поява на Тори в картинката. Тоби се обърна с весело изражение към нея и веднага реши да се пошегува. Този човек явно наистина бе забравил, че Annie и Тай рискуват животите си в момента. Хей Тори, добре дошла! Крайно време беше да ме настигнеш! По-рано наистина ме впечатли с бързите си движения. Ако тогава съм си помислил, че в училище на спринт си била безупречна отличничка, то сега мисълта ми е, че на дълги разстояние едвам си хващала тройката, хахаха! Момиче, може да съм стар, но съм обиколил целия свят! Наложи ми се да развия тази издържливост, разбираш ме нали?! ^^ Тоби тъкмо отпи от уискито си, когато усмисли последните думи на Тори и изплю рязко целия алкохол в лицето на Braelor. МОЛЯ?! ТОЗИ ТАМ Е ТВОЯТ ДЯДО?! Ъммм... Погледна с нервно изражение към Тори, след което ѝ сподели тревожните си мисли, породени от егото му: Не искам да го казвам, но дядо ти яко е загазил. Колкото и силен да е, той няма шанс срещу тези тримата. Най-добре ще е да отидеш и да си поговориш с него, за да го накараш да отстъпи ^^"

Braelor: Хех, дърт си, но има още да живееш дядо. За половината Наклони се настрани и прошепна, като че ли говорейки на невидима камера. предполагам защото не знам на колко си години на твоя живот съм обиколил не един цял свят, ами един и малко! И какви оръжия съм виждал... а да не казнвам какви съм правил! Засмя се. Това е играчка в сравнение с реликвите в които съм вкарал литри кръв и пот. Видя как отпива. Това беше за кафето, ама карай, и така се пие. Беше висококачествено, отлежало в неговия свят, като вкусът му бе дълбок и приятен, като алкохолът дори не се усещаше, но ефектът от него със сигурност се.
Щом спомена за жена си, точно преди да се появи Тори, той се опита да го разведри. Хей, ако не нещо, радвай се че твоята не се опитва да те убие щом съществуваш в една и съща стая с нещо което дори малко прилича на друга жен... Тори се появи с гръм и трясък. ...а... ООО! Тори! Изправи се и я прегърна, като така избегна струята втора употреба уиски насочена към него. I am you... but manlier! Засмя се, като я пусна щом костите и изпръщяха. Видях те в моя свят. Ти ми обясни всичко. Но щом ме пита тоя въпрос... очевидно си някоя друга Тори. Аз съм Braelor, the demigod of sword and shield, the iron wall, scourge of the abyss, wrath of the dryad и хиляда други титли. Измислиш ли я, имам я. Това изпукване на кости от по-рано я накара да започне да си почива, възвръщайки stamina-та ѝ и затваряйки раните които може да има.

Тори: Здра-АААААААСТИ! Бива хваната рязко, като цялото ѝ тяло изпука. А-аау...пусни ме..! Удари му здрава глава, като щеше да разтърси дори Braelor малко, а на нея нямаше да ѝ има кой знае какво заради това, че беше от части demigod. Щом бива пусната, тя се хвана зад врата. Sheesh...нямам си и на идея за какво говориш, тенекиен човеко..какво означава "в моя свят"? И как така си мен..? Объркана съм... Погледна нагоре. И все още никой не ми обясни какво се случва..от къде се познавате..?

Сиел: Ако планът на Ани сработи, Сиел щеше да се обърне към нея с изненадан поглед. Ако не стане, той ще поеме атаката на Сайгай, но тогава вместо посичане щеше да се чуе чупене на кости. Сиел в и двата случая щеше да изглежда така така, просто в единия костите щях да бъдат начупени от атаката на Сайгай. Annie..!? Наостри поглед към Сайгай - Сиел

Акира: Повдигна вежда Ани умее да подчинява и други елементи като Тай? Интересно..

Тай: Разбрано...! Тай отприщи рязко от тялото си червени светкавици, които се разпростряха по неговото и по тялото на Annie, драстично увеличавайки скоростта и на двамата. Той се затича заедно с Annie , но нападна Сайга от другата му страна, готов да контрира неговото движение. Той нарочно не нападна едновременно с Annie, за да може да ѝ помогне когато Сайгай се отбрани срещу нея. Няма да ти позволя..!

Сайгай: Видя идващите Ани и Тай , като реши бързо да реагира и да хване и двамата неподготвени. Бързи сте, но скоростта ви не може да се мери с моята..! Направи около 100 знака с ръка за около 1 секунда, като внезапно пред Annie и Тай се появиха по 3 негови клонинга, които макар и те да можеха с лекота да надвият само докато се движат тъй като те имаха едва 5% от силата на Сайгай в себе си, то всеки един клонинг ги наелектризираше и двамата, забавяйки драстично скоростта им докато стигнат до него. В мига, в който те стигнаха вече, той хвана Annie за ръката миг преди тя да отприщи атаката си и едновременно с това щеше да се дашне в посоката на Тай и да го хване и него за ръката, като вече ги държеше и двамата, гледайки ги с широка усмивка. Докато ги държеше , светкавиците и огньовете по двамата не можеха да достигнат до дланите и на двамата заради тъмната материя по китките му, която спираше потокът на енергия там, където ги държеше.

Тай: Какво по-?! Опита се да се освободи и да го удари със свободната си ръка, но Сайгай му удари здрава глава, при което го фрасна заедно с Annie и захвърли и двамата на страни, посичайки ги едновременно. Гхах-! Претъркули се няколкократно. Изкашля голямо количество кръв. Защо...? Каквото и да направя, този негодник има отговор...Гледаше към Сайгай намръщено. Трябва да има начин да пробия защитата му...!

Сайгай: Хмхмхм...знаеш ли каква е разликата между нас тримата, хлапе..? Вие двамата...нямате талант. Признавам, тренирали сте упорито..но дори това си има някакъв лимит до къде може да ви доведе. Ще стигнете до мига, в който тялото ви не може да поддържа повече енергия и ще спрете да се развивате. Само с безсмислени тренировки, няма как да ме надвиете..Посочи ги с меча си. Още при самото ви раждане е било определено, че нямате шанс срещу мен..

Тай: Гррр..Бавно се изправи, държейки се за раната си. Ще видиш ти, негодник...имам специално оръжие за точно такива като теб...

Сайгай: Давай. Покажи ми най - силната си атака ако искаш. Пак няма да е достатъчно..

Сиел: Гррр.......Стисна юмрук, като докато ръмжеше около него започнаха да се завихрат сатанински пламъци. Ще те изпепеля копеленце......Обърна се към Тай Тай, нека го направим заедно. Аз ще създам opening! Обърна се към Сайгай Fire-Link: Benimaru! Огънят около него се завихри и сформира огнен кръг зад него подобно на този. Огненият кръг започна да сформира в средата огнен силует наподобяващ на този на Сайгай.

Сайгай: Твърде късно, малкия..дадох ти достатъчно време. Усмихна им се и на двамата по много подъл начин, като изчезна и от полезрението и на двамата за един миг. Гласът му обаче се чуваше навсякъде около тях. Нима забравихте? Колкото повече се опитвате да ме доближите, толкова повече бедствия ще ви се случват. Непобедим съм поради тази причина. До сега не го усещахте заради целият адреналин в телата ви, но сега ще ви се стори като гръм от ясно небе...! В мига, в който Сайгай изрече тези думи, две огромни светкавици внезапно се стовариха върху Тай и Сиел, като бяха толкова разрушителни, че щяха да създадат по два огромни кратера в земята.

Тай: Гхаааа...!!!! Огромната светкавица го повали на земята, като дори имаше следи от изгаряния по тялото си. Гх...по дяволите...Опита се да се изправи, но не успя. Защо е толкова силен..?! Защо не мога да се справя..дори с другарите ми на моя страна...?

Сайгай: Появи се до Тай, като го надигна малко и го хвана за дрехата. Кажи ми, хлапе..кой те научи на тези пламъци...?

Тай: Гх...Намръщи му се. Баща ми...Игнийл...!

Сайгай: Докато държеше Тай с дясната си ръка, лявата му се запали в тъмно-сини пламъци с черен отенък. Ще ти издам една тайна. Това, което виждаш от мен, не са светкавици...а пламъци. The Flames of Vengeance..capable of taking any form their user wishes them to. В моят случай, мога да ги превърна дори в светкавици, които да поразят цяла държава. Затова хората започнаха да ме благотворят. Затова станах известен като първият Rai'Jin...но светкавичният елемент никога не е бил моята сила. А огненият..! Запали ръката си, с която държеше Тай.

Тай: ААААААААААРГХ!!! С-СПРИ...!!! Изпитваше огромно отчаяние и болка докато биваше изгарян жив. Като някой, който владее пламъци, Тай никога не е усещал чак такава болка, дори и когато е бил уцелван от атаките на Сиел по време на тренировки.

Сайгай: Хмхм..Захвърли го настрана, като погледна в далечината и приклекна. Време е да приключваме..никой от вас не може да ме победи. Поне...не все още. За жалост, шефчето ми даде време, за което да се справя с вас, така че ще трябва да се впиша в графика ако не искам да ме уволни..Дашна се право към Тори, готов да я посече смъртоносно. Внучке, нищо лично, но твоята смърт също бе поискана от малкия...!!

Тори: Докато наблюдаваше битката, тя щеше неусетно да заеме бойна позиция само чрез инстинкта си. Тя знаеше, че нещо неочаквано щеше да се случи в следващия миг. Но такъв страх, тя не бе изпитвала. Трепереше твърде много, че да може да се отбрани. Опонентът пред нея беше много над нивото ѝ. В ума ѝ, тя можеше само да се сети за една единствена дума - "помощ". Но нямаше кой да ѝ помогне...П-по дяволите...! Затваряйки очи от страх, че няма да успее да блокира, тя се приготви да поеме атаката, но...

Свръх-бърз даш, който буквално пречупи звуковата бариера последва атаката на Сайгай от противоположната му страна, заставайки на пътя му преди да посече Тори. Създаде се силна ударна вълна, която щеше да избъска момичето назад, но човекът, отговорен за това внезапно появяване я хвана. Като че ли лъч надежда се появи на терена, готов да поеме една много тежка отговорност, а именно да задържи Сайгай зает докато другите успеят да избягат. Това беше битка, която все още не можеха да спечелят.

???:

Акисе: Отвори очи, докато беше на земята, като видя Фу'Джин. Щом се освести малко, той се усмихна. Подкреплението дойде..? Хора, трябва да се махаме от тук Погледна към Акира Аз и Сиел не сме в състояние да се оправим с този в момента. Трябва да се..Започна да се изправя махаме..!

Акира: Толкова си...непредсказуем Акисе. Не го очаквах да го чуя от теб...Обърна се към Сиел Сиел, махаме се.

Сиел: Какво?! Вие нормални ли сте? Аз съм в целия си! Не можем да го оставим там сам срещу него!

Fu'Jin: Потупа Сиел по рамото, като застана пред него. Разгорещен си, а, пламъчко? Наглеждай дъщеря ми в такъв слу- Бива забит от грамаден огнен юмрук, подобен на този на демоните на Сиел в съседната сграда до тях, като погледна напред намръщено.

Сайгай: Прибра катаната си, като скръсти ръце. Сине мой, не са ли ти казвали, че е грубо да се месиш..?

Fu'Jin: Изплю малко кръв, като се изправи. Не съм имал баща в живота си, който да ми го каже...! Дашна се към него, като и двамата се клашнаха, създавайки малка ударна вълна от атаките си.

В същото време, три огромни гадини (стоножки) излезнаха от земята и се запътиха към Тай, Annie и Тори. Едната от тях успешно хвана Тори и тръгна да се изнася надалеч.

Тори: Гха-! Бива отмъкната от бубата, като тъй като ръката ѝ беше захапана, тя едвам успя да извади една от катаните си и да я забие в нея. Но уви, стоножката беше твърде грамадна, че дори да усети нещо.