Morioh

Един след друг Хина успя да направи трите замаха с меча, който вече сякаш тежеше тонове. На последния напън, болката и тежеста за Хина бяха толкова големи, че щяха да я накарат да се сгромоляса на земята, но миг преди това да се случи Хина успя да завърши последния замах и на секундата след това, цялото напрежение в тялото на Хина изчезна. Мечът възвърна нормалната си тежест, която ако я сравни с тази от по-рано, ще е все едно като на перце. Температурата ѝ бързо се свали до безопастната и всичко изглеждаше все едно не се е случвало. Но беше факт. Хина премина първия trial на мистериозния меч. Порязванията по лицето ѝ също бяха излекувани, но това не беше част от "победата". Оръжието сякаш собственоръчно реши да използва от енергията си, за да излекува потенциалния си бъдещ притежател.

Saiba: Хахах, невероятно! Започна да ѝ ръкопляска ентусиазирано. Изглежда мечът ми доста се привърза към теб, момиче, но... Развълнувата му усмивка бързо се преобразува на садистична. ...как ще се справиш на следващите две предизвикателства. Сайба не беше наистина садист. Не му правеше удоволствие да гледа как Хина страда, но се наслаждаваше на усилията ѝ. Вълнуваше се, че може би е открил нов достоен противник, такъв какъвто е нямал от твърде много време.

Вторият trial се активира без съгласието на Хина. Всяко следващо предизвикателство беше по-трудно от предишното, така че човек сам може да си направи заключение какво да очаква. Вторият trial тестваше психическата издръжливост на притежателя. Това изпитание започна, когато в главата на Хина се натресоха ужасяващи мисли. Най-травмиращите ѝ случи в живота ѝ една след друга щяха да се изреждат пред очите ѝ, а след това потенциални бъдещи бедствия щяха да продължат мъчението. Нужда беше здрава психика и силна воля, за да се премине това изпитание. Хина навярно разполагаше с нея, но наличието на ужасяваща болка е неизбежно. Трудно се става worthy.

Хина успя да зърне първия мъчителен спомен, но само за кратко, като скоро след това Норман се намеси. Той направи също толкова бърз и рязък dash, като отпреди малко, и взе меча от ръцете на Хина.
Norman: Това е достатъчно. Не мога да стоя безучастно, когато невинно момиче бива измъчвано така пред очите ми. Норман нямаше идея дали Хина е невинна, но това беше първото му впечатление. Той метна страховитото оръжие към Сайба и щом той го хвана, мечът веднага се преобрази на катаната отпреди малко.

Saiba: Тц, разваляш цялата забава. Научи се да се отпускаш понякога. Макар и раздразнен от приятеля си, той остана доволен от това, на което стана свидетел. Това момиче наистина успя да достигне до втория trial. От доста време никой не беше го правил. Дали разполага и с другите качества, които ще ѝ трябват, за да премине цялото изпитание? С удоволствие бих тествал това някой ден.

Norman: Застана между Сайба и летящото момиче. Хвана им вратовете и насилствено ги наведе да се поклонят. Сега се извинете за неприятностите, които създадохте! 

Saiba: Дори не помръдна, въпреки силата с която Норман го накланяше. Не позна. Няма за какво да се извинявам. Погледна встрани и започна да си мисли свой неща от скука.

Flying Girl: Ъъъ.. Норман я стискаше здраво за врата. Явно доста ми е ядосан. Упси. Тя реши да се примери. Извинявам се де, но пък вие трябва да се научите да не приемат безобидните шеги на сериозно. Момичето очевидно не знаеше какво е значението на думата безобиден.

Norman: Погледна към Chazz след нападките му. Последва кратка пауза мълчание, през която двамата неотместваха сериозен поглед един от друг, когато изведнъж Норман падна на колене и ревна: ИЗВИНЯВАЙ! ИЗВИНЯВАЙ! ИЗВИНЯВАЙ! ИЗВИНЯВАЙ! ИЗВИНЯВАЙ! ИЗВИНЯВАЙ! ИЗВИНЯВАЙ! МОЛЯ ТЕ ПРОСТИ МИ! Отчаените му молби за проща бяха прекратени, когато Сайба го сръчка грубо в кръста като намек да се осъзнае малко.

Sunny: Излезна от колата и отиде при Хина. Хей, добре ли си? Искаш ли да извикаме линейка? Погледна раздразнено към виновните за случилото се.  Хей, кой сте вие бе хора?

Chazz: Погледна към Хина, видимо впечатлен, че се справи. Добра работа! И няма проблем, със сигурност ще те черпя нещо от магазина! Явно тоя меч е нещо опасно щом дори Хина изпита леки затруднения...ще е добра идея да внимавам покрай онзи смотльо. Визираше Сайба. Погледна към Норман след това и въздиша. Добре, добре, стига толкова. Извинението ти се приема, смотльо! Вече можеш да си вървиш по пътя.

Хина: Дори без помощта на меча, Хина бързо се възстанови след като тежестта и горещината изчезнаха напълно. Тя се протегна хубаво, като разпери и крилете си, като цялото ѝ тяло изпука хубаво с протягането. Ах, не се бях чувствала така отдавна! Тя погледна към Sunny, като ѝ се усмихна. Добре съм, нищо ми няма! Няма нужда от никакви линейки. Тя чу думите на Saiba, като се обърна към него, леко объркано. Ах, това било Вашият меч? Съжалявам тогава че го взех, беше на пътя на колата. Преди да направи каквото и да е обаче, неприятен спомен мина през главата ѝ. Достатъчно, че да накара усмивката ѝ да залезе веднага. В следващия момент, тя осъзна, че мечът не беше в ръката ѝ, като Хина погледна към дланта си, намръщвайки се леко, при което споменът отмина напълно и тя отново виждаше реалността. Тя стисна юмрук, като погледна към непознатите хора, усмихвайки се щом видя, че странният меч беше обратно в ръцете на собственика си. Тя възнамеряваше да го върне така или иначе, щом разбра, че принадлежеше на мистериозния мъж срещу нея.

Saiba: Погледна към Хина. Не се притеснявай, момиче, аз нарочно го оставих толкова дълго в ръцете ти ^^ Това звучеше като провокация, но Сайба не излъчваше никакви зли намерения. Спести си извиненията за друг човек. Не се интересувам от такива маложавни неща. Единствено искам да ми кажеш едно - името си.

Norman: Сръчка Сайба в кръста. Хей, преди да питаш някого за името е редно първо ти да се представиш. Норман явно беше доста възпитан и не му липсваше етикет. Той се изправи след извинителните си викове и възвърна милата си усмивка на лицето си. Казвам се Norman. Norman de Ville. Това са най-близките ми приятели и колеги Сайба и Анджи. Посочи към тях с длан. След това погледна отново към Chazz. Благодаря, че приехте извиненията ми. Бях много нервен, че няма да го направиш! Уверявам Ви, че не съм дошъл тук, за да показвам колата си. Не съм такъв човек! Не бих се оприличил и на турист. Всъщност дойдохме тук поради друга причина.

Angie: ДОШЛИ СМЕ ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАМЕ, ЙЕЕЕЙ!!! Рязко прекъсна Норман. Очевидно не беше това причината.

Chazz: Спокойно пич, не е нужно да ми казваш. Не съм питал за какво си дошъл. А и да ти кажа честно, не ме интересува..
Reiha: Шефе, това е доста грубо от твоя страна. Той току що ти се извини!
Chazz: Млъквай, Reiha! Въздиша. Добре, добре..Не е добра идея да разбират, че сме от друг свят, може да станат неприятности до колкото знам. Но все тая. Погледна към Норман. Слушай, богаташче..може да се каже, че сме "туристи" тук. К'во можеш да ни кажеш за това място, за което трябва да внимаваме?

Норман и Сайба вероятно знаят, че Морио е град, известен със странните събития, които се случват в него и не излизат от там. Никъде в новините в държавата няма да бъдат разглеждани мистериозните изчезвания на хора, случващи се в този град. Много различни убийства са се случвали тук, но огромна част от тях остават неразкрити и до този ден. И точно поради тази причина градът не привлича много туристи, не че има и някакви големи забележителности, но на всички от Beacon им е пределно ясно, че в този град се случват и до ден днешен необясними неща.

Докато разговаряха, убийствените инстинкти на Съни и Такуми се активираха. Те можеха да усетят, че биват наблюдавани. Тръпки ги побиха и двамата. 

Sunny: Хвана ръката на Такуми и му сподели страховете си на нисък тон. И ти го усети това, нали? Наблюдавани сме! Имам лошо предчувствие, Таки. Нещо опасно предстои да се случи в този град.
Натрапчивата аура на човекът, отговорен за тези чувства, достигна до Такуми и Съни издавайки местоположението си. Съни веднага се обърна натам - посока черната лимозина.

Хина: Хина отново върна усмивката на лицето си, като ентусиазирано подаде ръката си напред, с надеждата да се здрависа с чудатия човек. Щом оръжието беше негово, тя едвам се сдържаше да не го предизвика на приятелска битка тук и сега. Казват ми Хина, приятно ми е да се запознаем! Светлината, излизаща от нагръдника ѝ най-накрая изчезна, като същото се случи и с аурата ѝ, която затихна и се нормализира. Както беше подала ръка напред, тя също усети че бяха наблюдавани, но не реагира по никакъв начин, така че никой нямаше да разбере, дори и да следяха всяко нейно движение внимателно.

Saiba: Не му беше навик да се здрависва с хората, но за Хина си струваше да направи заключение. Тя веднага усети здравия му захват и миниатюрен фрагмент от буйната му неудържима аура, която складира в себе си. Сайба беше силен, но Хина също. Двамата можеха да си направят тези заключения само от захватите си. Приятно ми е и на мен ^^ Не се представи, защото Норман свърши това вместо него.


Единствените наблюдавани бяха Съни и Такуми, като зловещата аура достигна само до тях. Те двамата сякаш бяха се сблъсквали с този човек и преди.

Такуми: Хъх..?Сетивата му се изостриха веднага щом усети, че бива наблюдаван. Това чувство...!! Чувството, за което Такуми говореше, бе нещо, което преследвачи като него много добре познаваха. Да бъдеш наблюдаван и да наблюдаваш бяха две неща, които той винаги усещаше. Но точно този път, това чувство го накара още повече да настръхне. Той е тук...?! Погледна през прозореца на колата, като инстинктивно извади тантото си. Очите му се промениха, като станаха типичните очи на убиец, готов да скочи на жертвата си. Знам това чувство много добре...Wizyou...е близо!!!!!

Sunny: Реагира по същия начин както Такуми. Личеше си, че и двамата са опитни убийци и ловци. Тя хвана здраво своето танго и зае бойна позиция. Двамата погледнаха към прозореца, откъдето излизаше тази зловещо позната аура, но беше късно. Затъмнения прозорец тъкмо се затвори, но в последния момент, Такуми и Съни можеха да зърнат за миг косата на човекът вътре. Няколко секунди по-късно черната лимозина потегли. Съни хвана ръката на Такуми, за да се подсигури, че няма да хукне след колата. И двамата знаем кой беше това, нали Таки? Безспорно това е твоята заклета плячка. Човекът, който вечно някак си успява ти избяга. Твоят най-голям враг! Това автоматично го прави и моя мишена, разбира се. Онзи ненормалник Фузен също! Бъди сигурен, Таки, някой ден ще ги пипнем, но по-добре да не прибързваме сега. В момента не сме тъй силни, както преди. Проклятие, за всичко е виновна тази дяволска стрела...

В този момент Норман каза нещо, което ще направи огромно впечатление на Такуми и Съни.
Norman: Гледаше към черната лимозина, която се отдалечаваше оттях. Хм изглежа нашият шеф е доста нетърпелив човек ^^" Обърна се отново към Chazz, за да му отговори на думите. Разбира се, че не си питал. В такъв случай ако ме извините мисля да тръгвам и аз. Не искам да карам шефа да ни чака, разбирате ме ^^ Запъти се към бялата лимозина, заедно с Анджи и Сайба, ала дали тука така щяха Съни и Такуми да ги пуснат, особено след чутото от него?

Такуми: Буквално беше готов да изкочи от колата, за да тръгне след Азами. Той беше готов дори да го нападне още в този момент и тръгна да го прави, но Сузи веднага го хвана за тениската и го дръпна назад да не избяга. Той се обърна към нея, видимо ядосан, но гневът му веднага изчезна щом видя изражението ѝ.
Сузи: Гледаше Такуми сериозно, като тя самата бе готова да извади нож и да го нападне ако ѝ се противопостави. Сега не е моментът, Хиджирихара..! Усмихна му се. Докато сме затворени в тези тела, трудно ще се мерим срещу този. Силите са ни лимитирани прекалено много. А и не трябва да разбира, че си Такуми от бъдещето.
Такуми: Сузи?! Н-но как..?
Сузи: Аз също бях там когато тъпата стрела ни прати тук..само че аз знаех, че това ще стане. Дълга история, за която ще ви разправям някой друг път. А и, онзи път не умрях. Това, което видяхте да умира бе кукла, която контролирах. От малка си играя с кукли, и в мига, в който отключих силите си чрез стрелата, знаех какво да направя. Разкрих негодника Фузен като долен предател, но...сега трябва да се измъкнем от тук, за да му го върнем.

Chazz: Прав ти път, смотльо! Пожелавам ти никога повече да не прекрачваш пътища с The Chazz, защото днес те пощадих, но другият път, може и да не го направя! Засмя се. Хайде, Reiha! Нямаме повече време да губим! Запъти се към колата, като прибра духчето си в картата му.

Хина: Нейният захват също беше здрав, както се и очакваше от воин. За жалост ние също имаме работа за вършене. Щом и вие ще тръгвате, желая ви успех! Надявам се пътищата ни отново да се пресекат някой ден. Хина им помаха, като отново седна на шофьорското място, при което запали двигателя. Хайде, Chazz, че може и наистина да го отнесем задето се бавим толкова.

Тъй като никой не прояви желание да попита Норман, защо е тук, той се запъти към лимозината, заедно с приятелите си.

Sunny: Остана приятно изненадана от думите на Сузи. Сузи! Очите ѝ светнаха от щастие. Едвам се сдържа да не я прегърне, но реши да не го прави все още, за да не привлече внимание. О, Сузи, колко се радвам, че си жива и здрава не само тук, но и в настоящето! Права си! Трябва възможно най-бързо да се измъкнем от този проклет свят и да поставим Фузен и Азами на местата им. Съни и Такуми бяха сигурни, че човекът в лимозината беше не кой да е, а Azami Schnee или както Такуми все още го нарича Wizyou. Обаче когато Съни, чу Норман да го нарича шеф, тя веднага реагира и го хвана за ръка малко преди да се качи обратно в лимозината. Почакай! Аз питах! Аз питах защо си тук! Също така моля отговори на момчето с нацапено яке какво знаеш за това градче. Съни и Такуми трябваше да разберат повече за него.

Norman: Учуди се от внезапния ѝ прилив на любопиство, но веднага след тов ѝ отговори с усмивка. Спокойно момиче, разбира се, че ще ти отговоря. Поне това ви дължа след неприятностите, които колегите ми ви причиниха, нали? ^^" Тук съм по бизнес. Всъщност за втори път идвам в това забележително градче. Първият път може да се каже, че бяхме туристи. Беше незабравимо преживяване. Тогава научихме какъв град всъщност е Морио. Град, изпълнен с мистериозни и странни събития, които сякаш никога не спират. Всеки ден тук е различен и по някакъв начин запомнящ се. Сякаш градът е омагьосън винаги е да е мишена на най-чудатите хора. Е, може би и ние сме част от тези хора, хаха. ^^ Тук можеш да се запознаеш с всякакви индивиди. Разбрах, че част от вас също сте туристи. Уверявам ви, че престоя ви тук ще бъде незабравим. А що се отнася до бизнеса, по който сме тук, накратко - тук сме, за да отворим сиропиталище. По-скоро само аз съм тук за това. Другите са с мен главно за компания и развлечение. Този дом за деца ще бъде първият и за сега единствен в Морио. Истината е, че аз обожавам децата и винаги ми е било грижа за тях. Много ми е мъчно когато видя гладни деца да просят на улицата, за да могат да преживеят деня. Моята цел в живота може да се каже, че е да построя дом за всички такива дечица. Това ще е 40-тото сиропиталище, чиито врати ще отворя за бедните малки души, които имат нужда от помощ.  В момента всъщност сме се запътили към общината, за да уговоря строежа с кмета. Това е и причината толкова много да бързаме, за това ако отговорът ми те задоволява, моля да ме извиниш. Наистина трябва да тръгваме.
Не бяха нужни специални умения, за да разбере човек, че думите на Норман бяха искрени и идваха от сърцето му. Той наистина бе един мил и благодорен джентълмен, който е готов да сподели благата си с тези, които повече имат нужда.
Норман, Сайба и Анджи се качиха в бялата лимозина и се канеха да потеглят, за да настигнат другата кола, където е шефа им.

След малък timeskip от около 20 минути, бандата се озова пред сравнително малък супермаркет, но достатъчно голям, че да могат да купят всичко, което пишеше в списъка на едно място. Такуми все още мислеше за това, което Норман беше казал и му бе трудно да се концентрира и да мисли за нещо друго, като постоянно си гледаше в краката докато вървеше.
Chazz: Хех, това място е прекалено малко!
Сузи: Близалкиииииииии...! Изтича до любимите си близалки и си взе две.
Chazz: Ей, малката..! Не бягай надалеч, не ми се гонят лапета!
Сузи: Изплези му се и отиде да тича нанякъде из магазина.
Chazz: Чакай..! Въздиша. Добре, майната ти, няма да те търся, оправяй се! Хина, бързо да вземаме нещата и да си ходим, не ми се занимава с лапещари.

Хина: През цялото време, Хина изглеждаше необичайно умърлушена. Широката усмивка, която принципно озаряваше лицето ѝ сега беше напълно заменена с тревога и даже малко тъга. Докато се разхождаше в магазина със списъка в ръката си, тя беше потънала в дълбоки размисли. Каквото и да се беше случило с онзи меч, я гризеше отвътре. Тогава тя чу гласът на Chazz как я назова по име, което я изкара от размислите и, като тя го погледна и леко насили малка усмивка. Може би ще е най-добре ти да подбереш продуктите. Хина му подаде списъка. Все пак, по-голямата част от нещата дори си нямам идея как изглеждат, да не говорим за това кое е хубаво и кое - не.

Съни успя да забележи, че срещата с тези тримата чудаци по един или друг начин бе афектирала Такуми и Хина. Толкова наблюдателна беше тя, че сякаш нищо не можеше да ѝ се измъкне от набитото ѝ око. Може би това е нормално качество на един убиец или пък просто Съни си е такава. Стегни се! Каза тя на себе си, като се удари с ръце по бузите. Прекратявайки по този начин всички излишни мисли, тя можеше да се концентрира върху текущата задача. Хей Сузи, почакай! Не се отделяй от нас! Зае се с това да контролира малката Сузи, за да не направи някоя беля.

Chazz: Взе списъка, като погледна да види какво щеше да се купува. Добре, да видим...този дъртак иска- МОЛЯ!? Това е жестоко! От продуктите си личеше, че на Еди явно му се готвеше месо, месо, и много месо! Щеше да има поне по 3 различни ястия за всеки, и то всичките от месо. Но с толкова много продукти, на Chazz му беше ясно, че щеше да има бая време да ги търси. С въздишка, той се зае със задачата и тръгна да обикаля магазина.

Такуми от своя страна се шляеше малко зад Сузи и Съни, като все още бе замислен над това, което Норман каза. От думите му , той разбра, че има голяма вероятност "шефът" му да е именно Азами. Но що за толкова добър човек на пръв поглед като него би работил за такъв злодей? Със сигурност щеше да разследва това в бъдеще.

Сузи бе заета да тича и да се забавлява, като правеше по някоя друга пакост на хората в магазина. Ту се закачаше с хората , ту се смееше докато го прави. Движеше се като снаряд из магазина, без да ѝ пука какво събаря и какво се случва около нея. Явно такава си беше като малка.

Сузи: Хахаха! Хайде, хайде! Имаме още места в магазина, на които не сме би- Преди да завърши изречението си, малката Сузи се блъсна във висок мъж, който явно говореше по телефона докато държеше кошница с продукти. Съдейки по тона, с който говореше, явно говореше с жена си, обръщайки се към абонатът на отсрещната страна със "скъпа". В мига, в който бе блъснат обаче, той погледна към Сузи и ѝ се усмихна. Но тя от своя страна...


Щом Сузи погледна нагоре към мъжа, очите ѝ се изпълниха със страх. Близалката, с която влезе в магазина ѝ падна от устата, като за нея това сякаш се случваше на бавен кадър. С топването на близалката по пода, звукът за нея сякаш кънтеше в ушите ѝ. Това бе изцяло дело на страхът, който тя изпита. Малката Сузи дори извика тихо от страх, колкото да я чуят хората в околността. Мъжът след това леко се засмя и проговори с дълбок, но ясен и гладък глас...

???:

Sunny: Казах ти да почакаш, Сузи! Не сме дошли тук да се забавляваме!
Съни продължаваше да бяга след Сузи и да се извинява на всеки, който е станал жертва на пакостите на малкото дете.  Простете, господине. Накрая тръгна да се извинява на висок мъж, в който Сузи тъкмо се беше блъснала. Не исках да прекъсвам телефонния ви разговор, моля да извините това дете ^^" Съни хвана ядосано Сузи за ръка, но усети в нея тежест. Хъх? Сюзън беше замръзнала на място. Хей Сузи, какво пак ти има? Престани с игричките.  Тогава Съни погледна нагоре и видя лицето на мъжа пред тях. Остана безмълвна. Пулса ѝ рязко се покачи, а лицето ѝ се напълни с нервна пот. Т-това е той! К-Киригири Д-Джин..! Падна на колене от безсилие. Нито можеше да се изправи, нито въобще да мръдне. Единствено бе способна да наблюдава какво се случва пред нея. Той знае! Знае за нас! Знае, че не сме от това време! Сянка се появи над треперещото ѝ лице, която закри очите ѝ. Разбирам... Сега вече ми стана ясно... Не стелата е виновна за случващото се тук. Не... За всичко си виновен точно ТИ, ДЖИН!!! ТИ СЕДИШ ЗАД ЦЯЛОТО НИ СТРАДАНИЕ!!! ТИ МИ ОТНЕ СЕМЕЙСТВОТО (стария Legion) И ТИ СИ ОТГОВОРЕН ЗА АМНЕЗИЯТА МИ!!! Сузи отвори очи, пълни с ярост и жажда за мъст. Тези нейни чувства успяха да победят страха и тя отново стъпа на краката си, хващайки здраво ножа си. Беше готова да пролее кръвта на мъжа пред себе си. И сега какво? Ще ми отнемеш Сузи и Такуми? ОТНОВО?! НЕ! НЯМА ДА ГО ДОПУСНА!!! Съни тъкмо щеше да замахне с пълна сила към мъжа, когато сякаш видя пред очите си жълта светкавица. Това мистериозно явление я накара да прекъсне атаката си и да се успокои. Пулсът ѝ започна да се нормализира. Тя избърса потното си чело. Нещо странно се случваше с нея. Чувстваше се странно спокойна. Съни погледна безстрашно право в очите на The Prodigy и дори успя да постави усмивка на лицето си. Още веднъж се извинявам, господине. Няма да се повтори, обещавам ви. Съни запази пълно самообладание пред лицето на мъжа. Цяло чудо си беше. Тя щеше да продължи разговора с мъжа ако ѝ се отдаде възможност.

The Prodigy: Хмхм..Погледна към Съни след като се изправи, прибирайки златната стрела във вътрешната страна на дрехата си. Усмихна ѝ се дружелюбно. Няма проблеми. Случва се..и аз на вашата възраст бях такъв бандит! Ха-ха!

Такуми: Гледаше го на кръв отдалеч. Защо се смееш..?! След всичко, което си причинил, нямаш правото да се смееш, злодей...!

Chazz: Това е лошо, Хина...тези лапещари едва ли знаят, че тоя не трябва да се бъркат с него..Усети как една от картите му светеше много ярко и духчето искаше да излезе от нея. Chazz погледна към картата си и веднага се досети за ада, през който беше минал, за да измъкне това духче от The Prodigy. Тш..Погледна към The Prodigy. За сега ще е добре да не правим прибъ-

Такуми: Инстинктът му на убиец веднага се активира щом видя The Prodigy да помръдва ръката си надолу. Той веднага си помисли, че мъжът не се протяга, а замахва към Сузи. Очите му присветнаха, като се затича към The Prodigy. Да не си посмял...!! По пътя извади тантото си, готов направо да му отсече ръката.

The Prodigy от своя страна обаче не помръдна. Ако наистина не беше направил нищо, то Такуми за секунда щеше да го достигне. Той просто се усмихна коварно и го погледна докато тичаше, сплашвайки го за секунда, което беше предостатъчно за някой да се намеси.

Встрани от Такуми, малко момиче, горе-долу на неговата възраст, се изпречи на пътя му и приклекна, захващайки го през мишницата докато той се движи, поваляйки го на земята докато го придържаше с крак. С едната си ръка, тя му държеше главата, а с другата му бе изпънала ръката, в която държеше нож и можеше да му я счупи. Това момиче бе дъщерята на The Prodigy - Кьоко Киригири.

Такуми: Какво по?! Бива повален внезапно, като веднага извика от болка щом ръката му бе извита. Аргх!!! К-Киригири..?!?
Кьоко: Не мърдай, убиец! Тате, извикай охраната, това момче се опита да те убие!
The Prodigy: Засмя се леко. Хаха, сигурен съм, че е станала някаква грешка, Кьоко..Каза го докато гледаше право в очите на Такуми със своят коварен поглед. Не е нужно винаги да избързваш със заключенията..
Кьоко: Тш...! Отказвам да го пусна..! Той държи оръжие в ръка..! Извикайте охраната..!

Хина: В момента, в който Хина видя мъжът, тя настръхна. Първия път, н който беше разбрала за него беше в стари документи, до които се беше добрал Chazz,  когато беше отвлякъл ван на The Lеgion. Още от прочетеното Хина беше разбрала, че това не е човек, с който иска да се сблъсква, особено след сблъсък с едно от децата му. Вторият път беше в битка... по-точно клане. Нямаха шансът да се защитят от него, камо ли да го атакуват - пълен разгром. Сега, този мъж стоеше пред нея за трети път... И съдейки по реакциите им, изглежда децата също се бяха сблъсквали с него преди. Щом видя как Такуми напада The Prodigy, Хина пристъпи напред. С-съжалявам за безпокойството, предполагам е станало някакво недоразумение... Хина извади някакъв телефон отнякъде и го показа на мъжа и детето. Напоследък малките доста са се запалили по социалните мрежи... често правят глупости за да ги заснемат и качат в нета. Изглежда този път са били попаднали на доста опасно предизвикателство, съжалявам за което. Като се приберем ще си поговорим с тях обстойно... ^^" Хина използваше малкото си познания за модерния свят с надеждата да създаде история, която би могла да се повярва щом става дума за деца на техните години.

Sunny: Притесни се, зареди случващото се с Такуми, но някак си успя да запази принудената си усмивка, ала вътрешно в себе си едвам се сдържаше да не пролее кръвта не само на The Prodigy, но и на малката Кьоко. Кьоко, какво по дяволите правиш тук?! Не искам да вярвам, че си дъщера на този мъж или че изобщо имаш нещо общо с него. Моля те не ми давай причина да те нараня. Съни нямаше нищо лично против нея. Тя не прави компромиси, когато някой заплашва живота на Такуми. Сузи също наскоро влезна в този списък, показвайки че русото момиче е способна да обича и защитава не само нейния Таки, но и други. Преди да действа обаче тя погледна към Хина изслушвайки я. Това е добра идея, но дали ще проработи? Струва си да се опита! Така е! - Съни реши да продължи историята на Хина, като една от участниците в играта. Това е една игра на истина или предизвикателство. Нарича се Nerve. Доста е нашумяла в последно време! Всички деца я имат на телефоните си. Идеята е да се правят предизвикателства, които се появяват от време на време, в зависимост от локацията ти. Моля, извинете и оставете приятеля ни. Той е бил предизвикан да направи това. Не е било нарочно! Обърна се към Кьоко със сериозно изражение и ръка скрита зад себе си, показвайки че е готова да извади своето оръжие. Е, има много дупки в тази история, но нека въдим дали ще захапят въдицата. Кьоко, много внимателно подбери следващия си ход!

Кьоко остана върху Такуми, държейки ръката му, като гледаше видимо объркана към баща си. Очевидно това беше тренирана да прави в подобни ситуации, но не знаеше как да продължи.

Кьоко: Тате, какво да правя? Да му счупя ли ръката?
The Prodigy: Погледна към нея сериозно. Пусни го.
Кьоко: Но...!
The Prodigy: Наостри погледа си към нея, като цялата му заплашителна аура се стовари върху нея. Пусни...го...
Кьоко: Стресна се, като веднага се изправи и отиде до The Prodigy.
Такуми: Изправи се, видимо изненадан. Човече..не знаех, че и като малка си била толкова опасна...но все пак имаш гените на това чудовище...трябваше да се досетя по - рано..
The Prodigy: Погледна към останалите, като се засмя и почеса зад врата. Така било значи...не съм много наясно с новите тенденции! Но щом това ви вълнува, нека се забавлявате стига да не се нараните! ^^ Погледна към Кьоко, като тръгна към касиерката. Е, до скоро! Усмихна се коварно. Често ще се виждаме, time travelers...

Chazz: Отиде веднага до децата, като им се намръщи. Казах ви ДА НЕ ХОДИТЕ НИКЪДЕ, ТЪПАНАРИ ТАКИВА!!!
Сузи: Нацупи му се. Не съм виновна...!! Беше направила стратегическото натъжено лице когато някой беше готов да ѝ се кара.
Chazz: Н-не съм казал, че си ви-
Сузи: Разплака се доста шумно и веднага си покри очите с ръце докато плачеше.
Chazz: Е-ей, не съм искал да...
Такуми: Погледна към него докато си наместваше рамото. Damn dude, наистина ли трябваше да разплакваш малката..? Not cool bro..
Chazz: НЕ СЪМ Я РАЗПЛАКАЛ АЗ!! Anyways...няма да се занимавате с този, когото срещнахме..! Дори не знам какво прави тук, но трябва да избягвате контакт с този тъпанар на всяка цена, окей!?


Meanwhile...
The Prodigy: Вече се беше запътил към колата си, като погледна зад рамото си към магазина и се усмихна. Кьоко беше отишла до колата му и го чакаше той да си изпуши цигарата. Хммм..Явно си беше наумил нещо, като веднага набра определен номер, който обаче се забави да му вдигне, което направи The Prodigy леко раздразнен. Но в крайна сметка, той получи отговор..Ей, Kenji...добри новини...това, за което ти говорех наистина се случи. От теб искам да убиеш тези нашественици..обещавам ти една доста солидна сума пари..

Човекът, който разговаряше всъщност с The Prodigy беше по средата на доста интензивна тренировка и тъкмо приключваше. Той имаше много добре изявена фигура и тренираше близо до Morioh, в гората до града където беше сам насред природата. По едно време обаче, той видя, че на телефонът му се звъни от един от двата абоната, които той имаше добавени в телефона.
Мъжът: Джин..? Явно пак ще има задача за мен...е, така да бъде. Почна да ми става доста скучно и без това. Дори и да е ниска цена, пак ще приема.

От там нататък, разоговорът им продължи около 5 минути, явно изясняваха детайлите за тази сделка. След като приключи разоговорът им, Kenji режи да си отдъхне отново насред природата, въздишайки от облекчение след като затвори телефона. Но в същият миг, веднага се обади и другият му абонат. Само като видя, че получава обаждане от едно конкретно момиче, той просто въздъхна но този път от отчаяние, като вдигна телефона.

Kenji: Кажи, Джа-
Момичето: ЩЕ ТИ КАЖА АЗ "КАЖИ, ДЖАКИ"! НИКЪДЕ ТЕ НЯМА, КЕН КРЕТЕН!!! ТЪРСЯ ТЕ ЦЯЛ ШИБАН ДЕН, А ТЕБ ТЕ НЯМА! НЯМА НЯМА НЯМА НЯМА НЯМА НЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯМА...!
Kenji: Отдалечи телефона от ухото си, тъй като чуваше момичето да крещи от далече. Нормално е...исках да съм сам.
Момичето: САМ?! ТЪПАКО, ХАЙДЕ ИДВАЙ БЪРЗО! ДЖИН ВЕЧЕ НИ ДАДЕ ЗАДАЧА! ХАЙДЕ ХАЙДЕ ХАЙДЕ ХАЙДЕ ХАЙДЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! ИМАМЕ МАГАЗИН ДА ОБИРАМЕ!!!
Kenji: Не съм крадец, че да обирам ма- Преди да завържи изречението си, момичето от другата страна му затвори. Ааах...явно Джаки е дочула нещо. Трябва бързо да тръгвам преди да е станало нещо...

Хина: Тя последва Chazz, като се намръщи като им се скара. Хей, не ги обиждай така. Тя клекна до Сузи, като нежно я погали по главата и се усмихна. Съжалявам, може да звучи груб, но всъщност е много нежен и състрадателен. Страшното отмина. Хина се изправи, като подаде ръка на Сузи, един вид като знак, че е готова да я пази. Като се върнем ще направя десерти специално за теб. Засега ще е най-добре да приключим с пазаруването и да се връщаме.

Sunny: Отдъхна си. След като опасността отмина, адреналина намаля и тя падна неусетно на колене. Хъх? Допреди секунда тя изглеждаше напълно неуязвима физически и психически, но сега сякаш изпадна в немощно състояние. По дяволите, не искам да ме виждат така. Тя положи необходимите усилия да се изпави, но краката ѝ все още трепериха. Изглежа по време на опасност, Съни бе способна да напрегне тялото и мозъка си, игнорирайки всички пречки като страх и умора, но когато опасността отмине тя възвръща нормалното си състояние. Погледна към Такуми с притеснен и леко отчаян поглед. Не ни стигаше мъжът, а сега и Кьоко стана наш противник. Този свят е твърде жесток. А си мислих, че няма по-трудна мисия от залавянето на Wizyou. По време на предишната арка Съни и Такуми трябваше да се изправят срещу necromancer-а Wizyou и неговата армия от немъртви. Уменията на двата убиеца се оказа безполезни срещу вече мъртвата воиска и те трябваше да надминат себе си, за да победят. Това бе тяхната най-трудна битка, където везната по всякакъв начин бе наклонена към врага. След победата им, Съни се беше убедила, че няма как да срещне по-силен противник, но днес тя осъзна, че е грешяла. Киригири Джин... Наистина ли трябва да победим това чудовище, за да си върнем стария живот...? - Попита Такуми, а и себе си, с отчаено изражение, наведено надолу.


Meanwhile в гората край Морио, където тренираше Кенджи, едно малко момиче го наблюдаваше скришом от разстояние. Обаче когато чу виковете, идващи от телефона, тя се стресна, подскачайки и така настъпа едно клонче на земята, което издади скривалището ѝ. Кенджи навярно знаеше от самото начало, че някой го наблюдава, но можеше и да усети, че този човек нито разполага със силата да бъде негов противник, нито имаше вражески намерения. Когато той погледне към източника на звука, той ще види малкото момиче, криейки се зад едно от дърветата. Лицето ѝ не се виждаше, понеже носеше цяла куха диня на главата си, на която беше издълбала дупки само за очите, колкото да вижда. Облечено беше с наметало капелет и къси панталони. Момичет се панира, веднага щом Кенджи погледна към нея, но първият ѝ опит за бягство бе прекратен от къркоренето на корема ѝ. Ъгх..! Изглежда не беше яла от дни...

Kenji: След като затвори телефона на Джаки, той веднага чу как някой настъпа клонче и погледът му веднага отиде в тази посока. Той не усети заплашителна аура, затова просто спокойно тръгна да върви в тази посока. Хм? Щом видя малкото момиче, той приклекна до нея, като очевидно нямаше враждебни намерения. Малко хлапе, само в гората..? Нямаш ли родители..? Виждам, че си и гладна...Замисли се. Е, имам малко пари в себе си. Може да отидем до Morioh да се наядем.

Такуми: Погледна към разтревожената Съни, като за жалост той също имаше леко отегчено изражение и ако тя търсеше упора в него в този момент, трудно щеше да намери такава. Не знам, Съни...надявам се да не трябва, защото не знам дали е възможно.
Chazz: НЕ Ѝ СЕ ВРЪЗВАЙ, ХИНА! ТОВА Е ТРИК, КОЙТО ЛАПЕТАТА ВИНАГИ ПРАВЯТ! Въздиша. Оф...хайде хайде, стига сте се жалвали едни с други, имаме мисия да свършим..!
Сузи: Усмихна се, като се изправи. Йей! Десерт! Направи smug face към Chazz.
Chazz: Можеш да заблудиш останалите, малката, но The Chazz не можеш!

Това, което бандата не знаеше, обаче е, че имаше някой извън магазина който ги наблюдаваше. Камерата, която гледаше към тях всъщност не беше наблюдавана от охранителя. Той отдавна беше мъртъв. От телефона си, достъп до камерата имаше момичето, което говореше по телефона с Kenji по - рано. В мига, в който The Prodigy си тръгна от магазина и отпраши с колата си, тя веднага му звънна, защото бе дочула разговорът на The Prodigy тъй като беше наблизо. А сега, целта ѝ беше да впечатли Kenji като изпълни неговата мисия вместо него.

Докато останалите пазаруваха, адски силен гръм разтресе целият магазин и пръсна прозорците в него. Граната бе хвърлена на входа, която явно уцели охранителя, а служителите в магазина веднага се скриха и клекнаха. Момиче, държащо резачка влезе в магазина и запали мотора на резачката, като я вдигна нависоко с две ръце. Това бе Джаки...

Джаки: Сега ще видиш, Кен кретен...че и Джаки може да се справи с тези задачи! ТОВА Е ОБИР, ИДИОТИ..! НИКОЙ ДА НЕ МЪРДА, ОКЕЙ!?! ХАХАХАХ! Касиерката, искам до няколко минути да си сложила всички кинти в тази торба. Метна една торба към една от касиерките, която ѝ беше пределно ясно, че се крие. И без номера, ей! Само някой да СЕ ОПИТА ДА СЕ СКРИЕ ОТ ДЖАКИ, ЛОШО МУ СЕ ПАДА! Изсмя се. ТАКА! НЯКОЙ ДРУГ ДА СЕ КРИЕ ОТ ДЖАКИ, А!?!

Инстинктивно, след взрива, всички от групата се бяха изпокрили до различните рафтове. Всички бързо осъзнаха какво става, като погледнаха в посоката на Джаки.

Сузи: Беше се изплашила, като се беше скрила буквално под единият от рафтовете.
Chazz: По дяволите, обир?!? Сериозно..?!
Такуми: Някой трябва да ѝ привлече вниманието..!