Morioh

Хина: Хвана ключовете, като объркано погледна към тях, после към Еди. Ъ-ъм, мисля, че има някакво недоразумение, хахаха... ^^" В следващия момент, тя чу коментара на Chazz, като се намръщи. Добре тогава... Тя стисна ключовете в юмрука си, като отиде до джипа. Какво да купя? Тя седна на мотора, като погледна към таблото. Добре... успокой се... не изглежда толкова сложно. Тя намери къде беше ключалката, като вкара ключа и запали. Зарадва се, че беше успяла да направи поне нещо, макар и за пръв път да се качваше на моторно превозно средство. Добре... дотук добре. Сега, как да го подкарам... Тя успя да подаде газ, като се усмихна самодоволно на Chazz докато чакаше повече информация от Еди.

Sunny:
Тя се качи на джипа, веднага след Такуми и Сузи, но нещо я притесняваше относно цялата тази работа. Хей Хина, не искам да прозвучи грубо, но сигурна ли си, че имаш книжка ^^" Съни беше леко нервна, защото и Такуми и Сузи бяха в ръцете на момиче, което беше срещнала току що.
Преди да потеглят до тях рязко профуча дълга изцяло бяла лимозина. Жителите на Морио никога не бяха я виждали до сега. Беше странно какво би правил човек, който може да си позволи лимозина в градче като това.

Chazz: Качи се заедно с Хина, Такуми и Сузи, като седна отпред и се засмя. Спокойно, в добри ръце сте, тъпи лапета! Хина е най - добрият шофьор, който познавам! Усмихна ѝ се самонадеяно. Нали така?

Такуми: Седна отзад, като си сложи колана по най - бързия начин. Спокойно, вярвам ти.

Сузи: Адски много се надявам да има от любимите ми близалки...винаги ги изкупуват!

Еди: Отиде до прозореца на колата, като подаде списък с продукти на Хина. Беше бая дълъг, явно доста голяма вечеря щеше да се готви, като ѝ даде и пари след това. Купете си по нещо и за вас, разбира се! С бандата ви очакваме!

Chazz: Погледна към лимозината, която минаваше покрай тях, като ѝ се намръщи. Пф, фукльо. Мога да си позволя колкото такива коли искаш! Даже целият този град мога да купя.

Хина: Ахахах, разбира се, че имам книжка! Все пак съм най-добрия шофьор, който Chazz познава... ^^" Погледна Еди, като взе списъка и се усмихна. Ще се постарая да не се бавим много! Тя отново погледна към таблото, леко притеснена, но децата на задната седалка не го видяха. Chazz... ще ти го върна тъпкано някой ден. Сега... да подкарам това чудо. не изглежда толкова трудно. Заради концентрацията си тя дори не забеляза лимузината. Докато всички се наместят, тя успя да подкара джипа, като започна да кара към магазина, използвайки зададените и насоки.

Веднага след думите на Chazz, още една лимозина профуча и дори леко издуха джипа встрани. Това със сигурност щеше да ядоса Хина и Chazz. Този път лимозината беше изцяло черна на цвят. Един от прозорците ѝ беше отворен, от където по едно време излетя точно тази шапка, която Chazz можеше да се протегне в точния момент и да я хване. Той лесно можеше да заключи, че това е шапка на един самонадеен фукльо.

Sunny:
Хъх какво става в този град? Какви са тези гонки с лимозини? Тя също набързо сложи колана си и хвана ръката на Сузи, която се намираше между нея и Такуми на задната седалка. Дано стигнем до магазина цели ^^"

Chazz: Ядоса се още повече когато втората лимузина мина. ЕЙ! Прокара си половината тяло през процореца, като показа среден пръст на лимузината. ГЛЕДАЙ КЪДЕ КАРАШ БЕ, ИЗРОД!! Аааргх..! Протегна си ръката през прозореца, като хвана шапката успешно и я погледна. Гледай го ти, тоя некадърник се мисли за по - голяма работа от мен...! Не ми пука, че сме в друг свят, Хина, няма по - велик от The Chazz в нито един свят! Дай газ! Ще му дам да се разбере на този смешник..! Лимузината не е достатъчно бърза, че да ни надбяга, лесно ще го хванем! Не е като да не сме преживявали една гонка вече..и то срещу тъпите легионери! Беше забавно, а Хина?

Такуми: Хей, хей..това не е добра и-

Chazz: Млъквай, загубеняк!

Сузи: Засмя се леко, като погледна към Съни. Може би маалко ще закъснеем ^^

Хина: След като беше изпреварена, тя се засмя леко неловко. Оставете ги, не им обръщайте- Преди да успее да довърши изречението си, Chazz се подаде през прозореца, което я изплаши. Chazz, прибери се вътре веднага, ще те блъсне нещо! Както държеше волана, тя се протегна и се опита да го хване за да го завлече обратно да седне на седалката си. Колата не е наша, не е разумно да правим каквото и да е!

Chazz: Бива издърпан обратно, като се намръщи. Тш..смотани олигофрени..Хина, не ми пука! Тези тъпанари се изгавриха с The Chazz! Ако нещо стане на колата, ще му взема нова, и то по - хубава дори! Погледна към шапката, като видя, че в нея има бяла хартийка. Хм? Той посегна да разтвори листа хартия и това, което прочете на него го издразни, но внезапно бе посрещнат от пистолет, който излезе от нея. Nani?! Преди да може да реагира, пистолетът стреля внезапно, но миг преди куршума да улучи Chazz , ръката на Мори се материализира и хвана куршума , смачквайки го.

Мори: Шефе, добре ли си?!?

Chazz: Беше леко изплашен, все още не разбрал какво се бе случило. Да...добре съм..Погледна към лимузината, като извади свой собствен пистолет. Това значи ВОЙНА, КОПЕЛЕ!! Протегна ръка през прозореца, като се опита да простреля задните гуми на лимузината и да я накара да спре. Хина, дръж ги!

Такуми: Погледна през прозореца, видимо объркан. Нападат ли ни..?!

Сузи: Трябваше да ви предупредя, че този град е известен с това колко е непредвидим...

Хиня: Тя чу изстрела, като се притесни. Въпреки това, тя не можеше да си позволи да откъсне поглед от лимузината пред тях. Chazz, добре ли си?! Щом чу, че всичко беше наред с него, тя си отдъхна. Благодаря ти, Мори... След като вече беше спокойна, че Chazz е добре, тя се ядоса, че някой току-що беше застрашил живота му. Гласът и стана сериозен. Деца, снижете талата си напред и покрийте главите си с ръце. Тя настъпи газта, като малко по малко започна да настига скъпата кола пред тях. Chazz, не се подавай навън, и се хвани здраво. Нещата ще загрубеят. Тя се позиционира по странен начин малко зад лимузината, като стисна волана. Със сериозния си, спокоен глас, Хина изрече три думи на език, който децата не разбираха. Fus Ro Dah. Лимузината сякаш беше ударена странично от нещо, като се създаде ударна вълна, която я избута от пътя, а позицията на джипа съвсем леко закачи задницата и, карайки я да се завърти доста гадно въпреки размера.

Sunny:
Когато Мори смачка куршума и го метна назад, Съни го хвана, за да го огледа. Хей, но това е халосен куршум. Съни имаше много странни непоказани умения, които варират от това да различава халосен и от истински патрон до това да разбере дали има отрова в един домат, само по тежеста му. Това може би се дължеше на нейното набито око и съмненията ѝ във всичко чуждо, което може да застраши живота на Такуми. Това не опит за убийство. Това е просто някаква ебавка! Веднага след казаното си сложи ръка пред устата, защото се досети, че пътува с малко дете до себе си. Разбира се, ебавка или не, нямаше какво да спре Chazz от това да си отмъсти, но точно преди той да стреля към лимозината, мерникът му се надигна нагоре и пропусна. Всъщност той самият се надигна нагоре. Всъщноооост, цялата кола започна да се възвишава нагоре. Dafuq? Съни се обърна назад и видя нещо много странно. Някакво усмихнато момиче държеше колата им и летеше заедно с нея. Коя си ти бе!!! Съни стисна здраво ножа си и се подготви да излезе от колата. Беше напът да влезе в бесен yandere мод.

Flying Girl: Здравейте, Хахахах!! ^^ - Засмя се с широка усмивка и сладък кикот. Поздрави ги с леко детински глас, въпреки че изглеждаше на около 18. Това момиче изглежда наистина можеше да лети и да се движи свободно във въздуха. 

Лимозината беше ударена от въздушната вълна, но бързо възвърна темпо.

Chazz: Какво по-?! Не усети кога колата се надигна, като това доста го ядоса и се показа през прозореца отново. Щом видя, че момичето е накарало колата да полети, той се вбеси направо. ВЪРВИ ПО ДЯВОЛИТЕ!!! Започна да стреля по нея непрестанно. Хина, този свят не ми харесва! Пълно е с кукута!
Сузи: Прикри си ушите, като се беше свила на кълбо на задната седалка.

Хина: Колата полетя. Повярвай ми, на мен също!!! Е, като изключим, че храната е вкусна, но... КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СЕ СЛУЧВА ТУК?!? Хина стисна волана с едната си ръка, като подаде другата през прозореца, като този път извика нещо на същия непознат език от преди малко. Yol Toor Shul! От ръката и излезе огромна огнена струя, която беше насочена към момичето. Остави ни намира, имаме си работа!

Sunny:
Прикри ушите на малката Сузи допълнително. След шумните изстрели тя я погали по главата, за да я успокои. Няма нищо, Сузи. С кака и бати си в безопастност. Можеше лесно да го каже, но трудно да го гарантира. Тя стисна зъби и погледна отново към задния джам, за да види чудатото момиче, но този път нея я нямаше. Проклето момиче! Ебавка или не, заплашваш живота и спокойствието на Таки и Сузи! Жестоко ще съжаляваш за това! Къде си?! В този момент Съни се учуди за себе си. За пръв път откакто се помни ѝ минават мисли за човек, различен от нейния любим Такуми. Изглежда вече беше започнала да се привързва към Сузи и да харесва ролята си на нейна кака. Насочи замислен поглед към Сузи, осъзнавайки чувствата си и продължи да я гали нежно по главата. Хей, Chazz... Хрумната ѝ някаква идея от никъде. Дай да разменим шапките, които държим. Просто го направи без да задаваш въпроси. Тя взе своята шапка от главата си и я подаде към Chazz с намек да я трейдне за тази, от която излезе бележката с пистолет.

Flying Girl: 
Избяга умело от атаките на Хина и Chazz, като се позиционира под колата. Направи тази маневра, докато държеше колата само с една ръка. Това беше доказателство, че с лекота вдигаше такова тежко превозно средство. Хей хей, по-спокойно де >.< Само си играехме! Момичето бавно свали колата на улицата, за да не ядоса твърде много "новите си приятели". Веднага след това продължавайки да лети се показа игриво до прозореца на Chazz и започна да се закача с него. Хей ти, имаш много странно яке, хаха! Смехът ѝ се засили веднага щом забеляза ликетата по него. ХА, ДАЖЕ СИ ГО ОКАПАЛ, ХАХАХА!!! Погледна към шапката, която Chazz държеше. Независимо дали той е направил размяната със Съни, шапката изглеждаше по същия като преди. Хей намерил си шапката на приятеля ми! Междудругото... Сложи ръка на устата си, за да прекрие подигравателния си кикот. ...случайно да си намерил една сгъната бележка в нея?

Веднага щом колата достигна до земята, управлението ѝ отново бе в ръцете на Хина. Ако тя продължаваше да кара напред скоро щеше да забележи двете лимозини от по-рано. И двете бяха спрели встрани, сякаш чакаха Хина да паркира до тях.

Chazz: Игнорира момичето, като даже ѝ показа среден пръст след всички тези подигравки. Млъквай, долнопробна сган..! Погледна към Съни. Не знам какво си намислила, но хубаво..! Метна шапката, която държеше към нея, като през това време извади една от картите си. Ще ѝ дам да се разбере на тази..въздуха не е само твое пространство...Картата засия в ярко червено, като я хвърли към момичето. Reiha..!

От картата му излезе именно най - известният дух на Chazz - огненият ангел-бранител Reiha. Той веднага разпери огнените си криле и с меча си се пусна като хищна птица към момичето в опит да я хване с ръка и да я държи надалеч от колата.
Reiha: Летеше над колата на бандата, като я бранеше и не позволяваше на момичето да се доближи до нея. Стой настрана...! Не е нужно никой да пострада..
Chazz: О не, нужно е! Нужно е, някой ТРЯБВА да пострада и това ще е този негодник, който е отговорен за това!

Хина: Хина се намръщи, като отново хвана волана с две ръце. Факта, че момичето още им досаждаше я дразнеше, но още повече я дразнеха двете лимузини, които продължаваха да я провокират. Тогава и хрумна гениална идея - начин, по който хем да си отмъсти, хем да покаже на Chazz, че тя активно се интересуваше от неговата култура и се учеше от нея. Това не беше нещо, което тя някога би направила в родината си, но щом хората тук харесваха такива неща, тя знаеше, че дори да го направи, то щеше да бъде прието добре.
...разбира се, това бяха разсъжденията на човек, който днес за пръв път сядаше в кола, още повече да шофира. И преди около месец за пръв път стъпи извън родината си, в най-големия и модерен мегаполис в света. За контраст на средновековния свят, в който тя живееше преди това. С две думи, тя си нямаше на идея, че отвъд родината и, култура и реалност са две коренно различни неща.

Хина леко намали, сякаш готова да спре до двете лимузини, като по пътя, тя смъкна прозореца. В ръката, която беше до прозореца, тя държеше едно малко червено кристалче, като се беше облегнала на прозореца като тираджия. Щом стигна до двете коли, тя го метна като употребен фас към тях, показвайки среден пръст. So long, losers. В този момент, тя настъпи газта, хващайки волана с две ръце. Това е задето се правите на интересни! След като изрече тези думи, при лимузините се случи експлозия.

Flying Girl: Хей не ме игнорирай! Дай ми тази шапка! Ядосано, тя взе шапка си обратно, без да подозира, че всъщност държи тази на Съни, но дегизирана. Тя погледна вътре в нея, за да се подсигури, че бележката я няма и номера с пистолета е минал, но вместо това ярка слънчева светлина рязко излезна от вътрешността ѝ, огрявайки лицето на момичето. Това щеше да я ослепи и зашемети за няколко секунди - точно колкото бяха нужни на Рейха да се призове и да я нападне. Момичето нямаше как да реагира.

Цветовете на шапката бяха преобразувани по-рано от едно от уменията на Съни. Тъй като шапката с пистолета имаше подобна форма с нейната, тя се сети да bait-не момичето, използвайки своята дегезирана шапка, където бе складирала слънчева енергия, готова да бъде отприщена.

Когато джипа стигна до лимозините, от тази с черна боя излезна чернокос мъж на средна възраст, който супер casually с бавна походка отиде до кристала на Хина, хвана го в ръка и го стисна здраво. Мощната експлозия последва момент по-късно, но тя не излезна от ръката на мъжът, а той дори не помръдна. Ефектът на кристала дори не успя да го одраска.

Хина показа средния си пръст, но след това опитът ѝ да офейка бе неуспешен. Колкото и газ да даваше, джипката не можеше да продължи на пред. Колата сякаш бе стъкната на едно място, а гумите се въртяха шумно на едно място, вдигайки пушек. Причината за това бе меч, забит на пътя на джипа, който не можеше да бъде изкаран, все едно е Ескалибур. Това постави Хина и останалите в доста конфузна ситуация.

Вратата на бялата лимозина се отвори...
От другата страна на джипа, когато Рейха се опита да хване летящото момиче с ръка, китката му неочаквано бе избутана от рязък замах с неостър обект. Който и да беше отговорен за това, бе изключително бърз, като куршум. Рейха не бе ранен, но навярно остана смаян. Когато погледна в ляво, той щеше да види човекът, отговорен за случилото се. Мъж, облечен изцяло в бели официални дрехи, които контрастират на черната му дълга коса и черните му очи. Човекът притежаваше впечатляващи умения, особено за възрастта си. (На арта изглежда млад, но в момента може да се каже, че е дядо. Въпреки това изглеждаше добре за възрастта си.) Мъжът държеше ножницата си в ръка. Изглежда с нея беше блокирал ръката на Рейха. Фактът, че не беше извадил меча си от нея, водеше до мисълта, че не желае да се бие.

Sunny: Хъх?! Кой е този човек?  Този мъж излъчваше аура на изключително опитен и умел боец и изглежда Съни бързо усети това. По-силен е от нас! Много по-силен! Съни стисна тангото си панически, готова да се бие....., но изглежда нямаше нужда да се стига до тук, защото...

Мъжът в бяло: ИЗВИНЯВАМ СЕ!!!! Изкрещя с цяло гърло и се поклони от кръста като японец. Даже направи прав ъгъл с тялото си ;д. Намираше до предницата на джипа и всички можеха да го забелеяжат. Моля да извините мен и момичето, което ви притесняваше! Визираше летящото момиче.
Другият мисериозен мъж от по-рано се появи до него толкова рязко и бързо, сякаш се беше телепортирал. Хей, не е нужно да правиш това... Надигни главата си... Той се изправи, като другия мъж се подпря на рамото му и продължи: Yare Yare, имай малко повече гордост, Норман.

These two mfs:

Chazz: Дааа, дай им да се разберат! Забавляваше се от цялата тази ситуация, като също им показваше среден пръст, особено на момичето. В мига , в който колата обаче спря да се движи, той рязко си заби главата напред. Ау..хей! Какво по- Видя меча, който бе забит пред колата и разбра, че той е причината да не могат да се движат. Появата на мъжът в бяло го накара да слезе от колата и да запретне ръкави. Позна, че шапката е негова базирайки го на стила му на обличане. Ей, ти...сега ще ти покажа какво се случва когато някой се замесва с The Chazz...! Извинението ти не се приема..!!!!
Reiha: Долетя до него, като го хвана за ръката и погледна към двамата мъже. Извинете, явно е станало недоразумение. Ще продължим по пътя си и ще се престорим, че това не се е случвало.
Chazz: Оооо, не не не...случи се!
Такуми: Гледаше ситуацията много отблизо в колата, като гледаше да не се показва много-много. В момента се опитваше да анализира ситуацията и от това, което усети бе, че намесата му не бе нужна. Въздиша. Защо все на мен...
Сузи: Подаде се ядосана през прозореца. Чичо Еди ще ни се скара ако закъснеем..! Спрете да ни тормозите, стари чичковци! БЛЕЕЕЕЕ! Изплези им се.

Хина: Тя видя как мъжът вдигна кристалчето, което леко я учуди, докато в следващия момент джипа отказа да набие скорост - даже беше спрял да се движи напълно. Хм? Тя погледна обратно към таблото, като щом са увери, че хем имаше гориво и колата работеше, хем оборотите бяха в очаквания диапазон, тя вдигна поглед напред, бивайки посрещната от гледката на забития пред тях меч. Тя въздъхна, като изгаси двигателя и излезе отвън, като хвана меча и се опита да го извади. Външният и вид или щеше да им подскаже, че не беше тукашна, или щеше да ги доведе до същата идея която беше хрумнала и на децата - косплей. Беше изключително силна физически, така че най-вероятно нямаше да има проблеми с изваждането освен ако нещо друго не я спираше. В следващия момент, тя чу извинение, което я накара да се обърне към двамата мъже учудено. Тя забеляза катаната в ръката му, като започна да премисля казаното и направеното досега. Май... по-точно... аз трябва да се извиня... ^^"

Хина понече да извади меча от земята и веднага усети затруднения. Острието изглежда беше достатъчно тежко, че да спре цял джип и не всеки беше способен да го вдигне. Хина обаче се справи с това предизвикателство.

Собственикът на оръжието, Сайба, се усмихна наблюдавайки усилията на бронираното момиче. Хм, значи наистина ще се пробваш? Зайнтригуващо. Той кръстоса ръце и остана безучастнен, въпреки факта че чужд човек държи оръжието му.

Малко след като извади меча от дупката, тя започна да усеща как все по-трудно и трудно го държеше, сякаш тежеста му непрекъснато нарастваше. Сега, когато цялото острие е извън дупката, Хина можеше да го огледа и да забележи, че е с формата на катана. На върха на острието забеляза как червеникава аура се образува и започна бързо да се разпространява по метала. Аурата буквално закипя и редом с това тежеста на меча се увеличи двойно. Тази мистериозна енергия заемаше подобна форма около оръжието. Още преди да достигне до ръката на Хина, тя щеше се почувства леко замаяна. Започна с бързо темпо да вдига температура всяка секунда, в която държеше катаната, а когато погледна към върха на острието, малка драскотина щеше да ѝ се появи рязко под окото.

Saiba: Оп, внимавай момиче. Мечът е толкова остър, че можеш да се порежиш, само ако се загледаш в него. - каза си той наум с лека подсмешка. Сайба може би бе жесток човек, защото въпреки че знаеше какво предстои, той не направи нищо по въпроса. На практика остави Хина да страда, защото му беше интересно дали ще устои. So let's see. Are you worthy?

Без знанието на Хина, мечът започна първия trial, в който щеше да провери физическата издръжливост на новия си собственик. Оръжието магически се проебразува на такова, каквото Хина най е свикнала да държи (Предполагам мечът от арта ѝ.) Изглежда формата на катана не беше оригиналната обвивка на тази масивна кипяща енергия. Оръжието можеше да приема такава форма, каквато собственикът му пожелае.

Norman: Погледна Сайба с обвиняващ поглед. Няма ли да направиш нещо? Той се готвеше да се намеси, защото нищо не подсказваше, че приятелът му щеше. Отделно Норман не можеше да гледа как Хина страдаше. Добрата му душа нямаше да изтърпи това мъчение.

Sunny: Ой ой, Хина, добре ли си?! Пусни го по-бързо този меч!
Лесно можеше да се каже, но трудно да се направи. Мечът прилепваше все повече и повече за ръката на Хина, все едно се впива в нея. Само няколко секунди делеше от това кипящата аура да достигне до китката на момичето и да започне да я изгаря.

Chazz: Кръстоса ръце и направи smug face, сякаш знаеше нещо, което останалите не знаеха. Той видя, че мечът явно беше доста по - специален, от колкото той самия си мислеше, но щом видя, че Хина го извади вероятно без много проблеми, той знаеше, че няма да има проблем да го държи. Млъквайте, смотльовци...Хина не е като останалите наоколо! Само стойте и гледайте..

Хина: Щом извади оръжието, тя веднага усети, че не беше каквото и да е оръжие. Хммм... проблемно дете... отдавна не съм се сблъсквала с такива. Тя забеляза едвам прикритото удоволствие на Saiba от ситуацията, което веднага я доведе до заключението, че той беше собственика на това оръжие и знаеше какво се случва. Ако той е собственикът... значи е някой, с който с удоволствие бих скръстила оръжие.

Тя усети как оръжието става по-тежко, като го захвана по-добре. Многозначна усмивка плъзна на лицето и, хем защото считаше случващото се за предизвикателство, хем защото за миг си припомни добрите стари времена. Тя забеляза как оръжието започна да изменя формата си, като щом видя, че започна да се изменя в polearm, тя видимо концентрира волята си, сякаш насилвайки го да приеме формата на меч. Ахахах... наистина имаме калпазанин тук. Дните на безпощадни кръвопролития са отдавна зад мен. В момента ми трябва единствено оръжие, което посича само когато е необходимо.

Тежестта на меча обаче продължаваше да нараства, заедно с температурата. Да го пусна...? Драскотината се появи под окото и, което я накара да се засмее. Хахах, не ставай смешна, та ние тепърва си ставаме дружки! Малко се пада калпазанин, но... С тези думи, Хина стисна мечът по-уверено, особено като вече беше оръжие, което беше свикнала да държи, като отприщи собствената си аура. Аурата и обаче не представляваше нещо, което Chazz беше усещал от нея преди, като частта от chestplate-а и където е звездата на арта и започна да свети в кърваво червено. Аурата и беше тежка, силно концентрирана и в ужасяващо количество. Все пак, тук, в свят където родината и не съществуваше, и веригите които потискаха силите и също не съществуваха. Chazz може би щеше да разбере защо Хина виждаше себе си като сянка - тя беше сянката на нещо, което вече не можеше да бъде. Сянка на собственото си минало, на светлината, която и бе насилствено отнета. Но тук тя имаше достъп до отнетото и. Хина замахна с меча встрани, сякаш го предизвикваше. Тя беше въплъщение на изразът "здрав дух в здраво тяло". Волята и беше достатъчно силна, че да накара тялото си да се държи така, както тя разсъждаваше. За нея бремето, което носеше беше много по-тежко от оръжието в ръцете и. Пожарът който изпепели сърцето и и все още тлееше беше по-горещ от него, също. За тялото и... мечът беше едно студено перо. ...мисля, че можем да се разберем.

Flying Girl: Свести се най-накрая и първото нещо, което видя бе Хина. Хей...! Хей! Тонът ѝ се повишавае колкото повече осъзнаваше както точно се случва. ХЕЙ, ХЕЙ, ХЕЙ, ХЕЙ, ХЕЙ!!! САЙБА, виждаш ли това?! Тя замахна с меча ти! ТВОЯТ МЕЧ!!! 

Saiba: Ха ха ха! Засмя се искрено от тази реакция. Виждам и още как! Не е ли забавно?! Концентрира любопитен и нетърпелив поглед върху Хина. Поздравления, мечът те одобри за изпитанията си! Изглежда наистина си специално момиче! Weaponmaster I suppose. А сега нека видим колко още ще издържиш.

Първият trial тестваше физическата подготовка на притежателя. Това включва както издръжливост, така и pain tolerance-а на тялото ѝ. Кипящата аура започна да обвива фигурата на Хина, причинявайки ѝ ужасна изгаряща болка, без реално да я наранява физически. Обаче драскотини по откритите части на тялото ѝ продължаваха да се образуват сякаш от никъде. Мечът беше толкова остър, че сякаш режеше въздуха пред себе си. С всеки замах се образуваха опасни въздушни течения, които ако не внимава човек, може доста да се нарани. С всеки замах мечът удвояваше тежестта си, сякаш предизвикваше собственика си. Нормален човек не би могъл да замахне дори един път, но Хина се справи с това, че дори и няколко пъти. Обаче умората и болката вече почнаха да си казват думата. Хина вече започваше да осъзнава трудността на изпитанието, а това беше само първото. Тя чувстваше на раменете си невъобразима тежест, редом с това цялото ѝ тяло гореше. Болката бе неописуема. Хина вече едвам можеше да мръдне от мястото си, камоли да продължи да размахва така с меча си. Обаче точно тогава тя сякаш чу мислите на меча в главата си. Той я мотивираше. Още 3 пъти. Още 3... Хина вече знаеше какво трябва да направи. Още 3 замаха я деляха от победата. Още само 3. Откаже ли се цялата болка ще изчезне от тялото ѝ, заедно с тежеста на раменете ѝ. Продължи ли, ще бъде една крачка по-напред в това да претижава този мистериозен всесилен меч, чиито свойства са все още такава мистерия, каквато е и собственика ѝ - Сайба(артът е на него 7 години по-късно в настоящето.)

Болката, която това оръжие причини на Хина щеше да я затрудни да продължава да гледа на меча като "проблемно дете", което трябва да възпита, а по-скоро като достоен противник, с които да премерят сили, а може би и надежден съюзник някой ден. Само времето ще покаже. А що се отнасяше до Сайба. Той нямаше нищо против Хина да стане притежател на оръжието му. Даже се надяваше това да се случи. Мотивите му оставаха все тъй неясни.

Sunny: Хей, Chazz, сигурен ли си, че искаш да оставиш приятелката си в това положение? Не виждаш ли, че я боли?! Започвам да се притеснявам за нея...

Chazz: Гледаше отстрани, като докато Хина се занимаваше с меча, той концентрира погледа си върху Норман, като не беше много доволен. Нищо ѝ няма, остави я да прави каквото си иска..да не съм я карал аз да вдига тъпия меч? Ще се оправи, не е малко хлапе, че да трябва да я гледам. Но ТИ, смотльо...! Посочи Норман. ТИ СИ НАЙ - ГОЛЕМИЯТ КРЕТЕН ТУК! Мислиш, че като караш лъскави и скъпи коли The Chazz ще те пусне да си ходиш само с едно смотано извинение? THINK AGAIN! Само аз мога да се фукам с това колко съм богат! Стилът ти на обличане не струва!

Хина: Тежестта и нечовешката топлина продължаваха да растат, което я накара да присвие очи. Ръката и също започна да трепери леко, което беше напълно очаквано имайки предвид теглото на меча в момента. Въпреки силната и воля, дори тя имаше лимит на това колко може да залъгва тялото си за реалността. Тя нямаше как да знае, че следваха и още изпитания след това, но щом чу непознатият глас в главата си, тя се усмихна леко. Още три, а...? Това не е толкова трудно...! Тя направи първия замах, при което дишането и вече беше видимо затруднено. Все пак насилваше тялото си да държи този тежък меч, който продължаваше да става все по-тежък. Но мисълта, която и позволи да го постигне беше, че труповете на старите и другари бяха много по-тежки от това когато тя ги погребваше. Тя пое дълбоко дъх, като изсили втори замах, при който тя залитна, но Хина разпери крилете си и пристъпи с вече треперещите и крака, като някак успя да запази баланса си. Крилете на гърба и... те тежаха много повече от това, оковавайки я на земята като птица в клетка, на която не и беше позволено да се развива - крилете на Meridia, нещото, което постоянно и напомняше, че съдбата и отдавна не и принадлежи. С последни сили, Хина захвана хубаво меча и изръмжа, замахвайки трети път, защото знаеше че ако не може да го направи, то тя нямаше да има правото да носи на гърба си доверието на настоящите и другари, които тя трябваше да защитава. Защото човешките животи тежаха много повече от това. Светлината на нагръдника и стана по-силна, като Хина се усмихна широко, като за горещината, тя си казваше само едно нещо - "Недрото на Red Mountain... на онзи глупав вулкан... беше по-нетърпимо от това когато изригна за последно.". Хина беше изключително изтощена от цялата случка, като беше цяло чудо как още се държи на краката си. Хей, Chazz... беше споменавал за някаква сладка освежаваща напитка, нали...? Като отидем в магазина... ми вземи няколко литра, по дяволите, гърлото ми гори!