Silva Island

Annie: Еха този остров е станал дори още по-жизнерадостен и изпълнен с позитивни емоции. Виж ги! Те ни посрещат! Ето и Синтия! След като акостираха Annie  заедно с Тай ведната изтича да прегърне Синтия. Колко се радвам, че всички тук сте живи и здрави. Сигурна съм, че това е благодарение на теб, Синтия. Винаги си помагала на тези в нужда! Погледни наоколо! Посочи всички безброй феички и други разнообразни мистични животинчета, който живееха тук в хармония.  Цялата природа ви благодари! Наистина си невероятна, Синтия! След това забеляза столетницата и веднаха ѝ махна. Здравейте и на вас бабо Санда! Добре заварили! Леко се засрами от коментара ѝ за детето, но ѝ отговори подобаващо. Не се притеснявайте. Станали сме много по-силни и здрави от предната ни среща. Мога още сега да ви покажа, хехе. Сгъна ръкава си и показа бицепс на шега.

Tobiraya: Следваше Annie и Тай с бавна крачка, като не се поздравяваше с никого. Отдавна не бях стъпвал тук. Това място... Усмихна се. станало е още по-чаровно. Като истинска утопия е! Погледна надолу с леко тъжен поглед. Ако можеше и външния свят да е по този начин... Мечтата ми... колкото се доближавам до нея, толкова и се отдалечавам. Но няма да се откажа! Завърши с решително и сериозно изражение. И също така няма да допусна нищо да се случи с това невинно място! НИКОГА! Монологът му свърши, когато баба Санда го заговори. Той се усмихна неконтрилиемо и веднага ѝ отвърна. Млад и красив мъж, казвате? Оо, ласкаете ме. ЧАКАЙ МАЛКО, АМА НИЕ СЕ ПОЗНАВАМЕ!!! *АХАМ* Зада ви се.  Аз съм пътещественика Тоби! Помните ме нали? Обиколил съм целия свят, но малко са местата, които ме задържаха за повече от месец. О-в Силва със сигурност бе едно от тези места. По време на престола си тук съм засявал сумати дървета и растения. Изгубих им броя дори. Това място е толкова вълшебно, красиво и някак си лъчезарно, че за малко да ме откаже от пътеществията си, хаха ^^" Бабо Санда, кой да предположи, че ще доживеете тази възръст. Изглеждате ми все така енергична както преди! Годините наистина не ви личат! Кажете ми каква е тайната! След това отиде да се здрависа и със Синтия. Изчака търпеливо прегрътките им с Annie и Тай и с леко неудобен поглед ѝ подаде ръката си. Тоби съжаляваше за случилото се в TG скривалището. Той се беше възползвал от нейната добродушност и открадна цялата ѝ жизнена енергия, като само част от нея използва, за да върне Annie към живите, а с останалата използва, за да срази Тай. Тази лъжа го караше непрестанно да иска прошка от нея. Здравей, Синтия. Радвам се да ви видя жива и здрава! Ъм.., как сте?!

Баба Санда: Засмя се на коментарите на Тоби. Хаха...може да не ми личи, но се чувствам даже и по - млада! Пътешественика Тоби, казваш...отдавна бях забравила това име, момко...надявам се си посадил още много дръвчета докато те е нямало. ^^
Синтия: Кимна. Така е..! Трябваше да се върна да се грижа за това място, все пак е мой дълг. Направих всичко по силите си..но трябва да си призная, че не бях сама..имах добри помощници. ^^

Тай и Ани щяха да усетят потупване по рамото от някой по - висок от тях, но някой, когото не бяха виждали от много време. Освен Синтия, тук беше и още някой друг почетен член на екипажа. Някой, който им помогна много преди да бъдат разделени след битката им с TG. Именно чрез Синтия, те се запознаха с него, все пак той ѝ беше ученик по едно време, но след като се случиха някои други аномалии във време-пространството, той прекара време като член на екипажа на един от старите пирати-приятели на Тай - Trafalgar Law, по - известен като хирурга на смъртта. И сега, след като попи от неговите техники, вече е нов човек! Това бе не кой да е, а именно Леорио! (беше облечен точно като този в лявата част на арта) На рамо, той държеше и едно дълго нодачи, което бе част от новият му боен арсенал и бе един доста дълъг меч

Леорио: Ой! Къде се губите , вие двамата..? Не съм ви виждал от твърде много време! Усмихна им се.
Тай: Зарадва се щом го видя. Леориооо..!
Леорио: Кимна. Същия! И вече съм пират с доста опит, хехе..но щом разбрах, че Синтия се нуждае от моята помощ, нямаше как да не се отзова тук. Тези времеви аномалии..нямате си и на представа къде ме пращаха! Но се радвам, че сега съм тук!
Тай: Огледа го. Бил си при Трафи, нали? Засмя се. Помня, че бяхте дружки!
Леорио: Прекарах доста време там с него, така е..Погледна към Тоби. А този кой е..? Не помня да съм го виждал преди..
Тай: Това е Тоби! Един велик пират, пътешественик и авантюрист! Точно като теб, Леорио, той също лекува хората!
Синтия: Здрависа се в този момент с Тоби докато другите се радваха на Леорио. Тя му се усмихна нежно и му се зарадва. Душата ѝ бе толкова чиста, че тя не изпитваше омраза към никого. Здравей, Тоби! ^^ Радвам се, че дойде при нас. Защото..макар и всичко да изглежда наред, приятели...не е. Обърна се към грамадното дърво, което се виждаше от всяка точка на острова. Именно то бе източникът на жизнената енергия, с която островът бе известен, но от както мултивселената стана фактор, дървото вече спря да я произвежда. Това дърво..то се нуждае от помощта ни. В него се счита, че е духът на самата майка природа..с която аз съм говорила многократно. И сега..не мога да я достигна отново..опясявам се, че има нещо на този остров, което ни пречи да я достигнем..

Tobiraya: Нежната усмивка на Синтия сякаш премахна част от оковите на Тоби. Камък му падна от сърцето, когато видя и почувства, че Синтия не таи никакви лоши чувства към него. Тя му беше простила. Това веднага възвърна обичайното поведение на Тоби и той енергично прехвърли вниманието си към Леорио. Като се здрависа с него, така разклати тялото му, че костите му се разместваха и наместваха през целия просец. Редом с това с буйния си рязък глас и широка усмивка на лице каза: Леорио значи, хм? Вярно ли е, че си като мен, младежо? Пират, пътешественик, но и лекар?! С нетърпение чакам да видя на какви си способен, млади момко! Пусна го, след което се заслуша внимателно в това, което Синтия имаше да казва, а именно за какво са били извикани тук на острова. Това дърво... Тоби концентрира сетивата си, но не усети тези безкрайни количества жизнена енергия от дървото, каквито отделяше при миналото му посещение. Права си, Синтия, това дърво и този остров, не са както преди. Болни са? Това със сигурност трябва да се разследва!

Annie: Даде му пет на Леорио, защото виждаше, че много му беше дошло от миналото му ръкостискане. Леорио! Ех, колко време мина! Макар и нямаше и година, през толкова много неща бяха минали всички, че им се струваше много изминалото време. Радвам си, че си добре и все такъв веселяк, въпреки годините ти! Опа..! Сложи ръце на устата си. Забравих, че си почти колкото нас. Моя грешка! ^^"

Леорио: И на мен ми е прияяАААААА- Чу се как му изпука цялото тяло, като след като свърши да се ръкостиска с Тоби, той го погледна леко странно. К'во не е наред с теб бе, човече...? Усмихна се леко. Поне сега се чувствам по - добре...и ХЕЙ! Удари Ани и Тай леко по главите. НЕ СЪМ СТАР!!!!
Тай: Ауууу! Засмя се. В сравнение с Тоби, никой не е стар! Изплези му се.
Синтия: Запъти се към дървото, като заедно с останалите, щяха да се спрат пред него и да видят колко величествено беше то. Огромното дърво бе старо почти колкото самата планета, като имаше само няколко още като него. Бе достатъчно дебело, че да не може да бъде пробито по никакъв начин, но и се усещаше неговата мъка, сякаш с всеки изминал миг, то плачеше и страдаше. Синтия нежно сложи ръката си до дървото и се опита да се свърже с него, но без успех. Майко...гласът ти с всеки изминал миг става по - плах и по - плах...Погледна към Тоби. Тоби...като защитник на природата, ти също трябва да можеш да усетиш това. Помогни ми и нека заедно да се свържем с това дърво...тогава може би ще успеем да я чуем..

Tobiraya: Още преди Синтия да го помоли, той постави ръката си на дървото на сантиметри от ръката на Синтия и затвори очи, за да се концетрира. Права си... Това дърво... то загива! 

Annie: Но трябва да има какво да се направи, нали? Синтия? Тоби?

Tobiraya: Хмм, Ситния.. Подаде другата си ръка към нея. Хвани се за мен. Ако обединим сили, може би..ще успеем да се свържим с нея и да открием източника на проблема, а след това и решение! Погледът му беше сериозен и жертвоспособен, принадлежащ на човек готов на действие. Тоби отново затвори очи и изчака Синтия, преди отново да се гмурне в съзнанието на дървото в опит да открие какво предизвиква това негово безсилие. Когато Синтия хване неговата ръка, тя щеше да усети редица буйни водопади от жизнена енергия, които се крият в Тоби. Тя не за пръв път почувстваше това, но този път беше различно. След съдбовния му сблъсък с Тай, Тоби духом беше станал различен човек. Сега енергията му не попиваше от негативното му мрачно съзнание, изпълнено с омраза към настоящия свят, а от оптимизъм и надежда, че е способен да изкупи греховете си и това си проличаваше най-добре в жертвоготовността му. Тоби искаше да помогне на всяко живо същество, било то растение или животно и Синтия добре щеше да разбере това негово качество.

Усещайки добрината на Тоби, Синтия сякаш се подсили от добрите му емоции. Подобно на Тай, тя също черпеше енергия от хората край нея и позитивните емоции винаги я подсилваха, но негативните я отслабваха. Заедно, тя успя да комбинира енергията си с тази на Тоби и да влезнат във вътрешният свят на дървото. Щом пренесат съзнанията си там, те щяха да се озоват в изцяло бяло пространство, сякаш нямаше нищо наоколо край тях. Бяха все едно във вакуум, където нищо не се чуваше и нищо не се усещаше. Пред тях, те щяха да видят силует на жена, който лежеше на земята и сякаш дишаше много, много тежко, сякаш имаше огромна рана. Силуетът бе жълт на цвят, почти огнено-оранжев. Тази пламенна жена обаче не можеше да се движи и сякаш бе прикована на едно място. Синтия бързо изтича до нея щом я видя и клекна, поставяйки ръцете си на нея.
Синтия: Мамо...! Мамо!!
Жената: Погледна към Синтия, като гласът ѝ се чуваше в ехо. Мило дете мое....радвам се да те видя....

Tobiraya: Съзнанието му бе прехвърлено в това бяло пространство и веднага щом се увери, че Синтия е добре, започна да се оглежда наоколо. Успяхме, хм? Чудя се защо не можах да се справя и сам? Както и да е, може би е от годините. Сега предстои търсенето. Дано да не отнеме дълго врем- Мисълта му беше прекъсната от тичането и викането на Синтия. Той я последва до огнената жена, като веднага приклекна до нея, за да видя къде е ранена. Господи, какво ви се е случило? След това погледна озадачено Синтия, когато тя я нарече нейна майка. Това е майка ти? Ъм, как я наричат... Майката Природа? Тоби беше толкова зрял и дълбоко свързан с природата, но никога не си и въобразявал, че подобна митологична фигура съществува и още по-малко, че е майка на Синтия. Синтия, наистина знам твърде малко за теб...

Tobiraya: Клекна до Майката Природа и постави ръцете си над гърдите ѝ. Направи го дори без колебание и още по-спонтанно започна да прехвърля от жизнената си енергия. Тази жена... тя е болна. Енергията ѝ е на привършване. Опитвам се да ѝ помогна, като прехвърля от моята енегия, но сякаш... Тоби направи изражение и се обърна към една конкретна посока. Енергията ми бива пренасочвана някъде другаде! Тоби trace-на посоката и гледаше точно натам. Синтия имам ужасно предчувствие. Това са неизмерни количества жизнена енергия, които отиват не където трябва. Ако в действителност се влива в даден човек, то той трябва да жизнен капацитет по-голям дори и от моя. Моята жизнена енергия не стига, за да запълня дупките в тази жена! Тоби по погрешка се изказа супер грешно, но въпреки това запази концетрация зареди сериозната ситуацията, в която се намираха.

В мига, в който те трейснаха енергията, изглежда източникът, към когото тя отиваше, успя да ги усети. А щом те усещаха потокът от жизнената енергия на дървото, значи със сигурност бяха в контакт с майката природа. По този начин, друго присъствие се появи в съзнанието на дървото, където бяха Тоби и Синтия, като този път беше изцяло черен силует на жена. Без да каже каквото и да е, силуетът отприщи мощна вълна от енергия, която насилствено щеше да прекрати връзката на Тоби и Синтия с дървото и да ги изблъска назад дори, като цяла удърна вълна се образува, която да изблъска дори и тези, които бяха сравнително далеч от дървото.

Тай: Старче...! Синтия! Затича се към тях двамата, но внезапно една лиана се спусна от високо и го грабна. Какво по?! Лианата се издигна нависоко, като това щеше да се случи и с много други жители на селото, както и с всеки, който бе тръгнал да помага на Синтия и Тоби.

Тези думи се чуха в ехо , като чудовищното присъствие на източникът, към когото отиваше енергията на дървото вече беше видим. От пръст, листа, кал, клонки и слама се образува тяло, което започна да се материализира и да приема човешки вид на зряла жена. Нейната външност бе прелестна, като можеше да накара абсолютно всеки мъж да изгуби ума и дума по нея. Точно както Бог бе сътворил човека в библията, така и тя по същият начин се появи пред всички на едно от първите места, от където е тръгнало човечеството - остров Силва. А щом тя се появи, дървета започнаха да поникват от нищото край нея, цветя да цъфтят, насекоми да я обкръжават, животинки да ѝ се любуват..но тази любов, тя не понасяше. Тя виждаше колко грозни бяха всъщност тези животни отвътре...как макар и да изглеждат невинни и безобидни, то те също правят грехове в животинския свят. Малките зайченца, които се бяха заиграли до нея бяха брутално нанизани на шипове, насекомите изпепелени, цветята увяхнаха, а дърветата - безмилостно отсечени от остри като бръснач лиани. Тази жена..бе същинска роза. Femme fatale, която бе красива, но и опасна. Това бе не кой да е, а обявената за издирване принцеса...

Spoiler:

Лиани се насочиха и към Annie и Тоби.
Annie: Хъх?! Какво става?! Инстинктивно се беше затичака към Синтия и Тоби, но по пътя бе хваната и вдигната във въздуха.

Tobiraya: Развика се притеснено. Annie, Тай, пазете дистанция! Задава се нещо голямо! Разкъсваше всяка лиана около нея с голи ръце. Опитваше се едновременно да се отбранява, да държи Annie и Тай под око и също така да анализира противника и размишлява върху думите му. Натоварваше се на пълни обороти.

Annie: Материализира меча си от пламъци и започна да разрязва всички лиани, идващи към нея. Тя също така наблюдаваше внимателно появата на Еделгард и когато тя зае пълна форма, Annie си спомни коя е тя. Тази жена... виждал съм я и преди. Всички сме и то много скоро! Това е жената, която уби Мариса и всички останали в кулата. Помните ли? Видяхме я, докато още бяхме на кораба! Тя насочи меча си към нея и той се възпламени в сини пламъци. Еделгард! Какво си направила на Майката Природа?! Как смееш да петниш едно толкова свещено и чисто създание?! Тази енергия.. НЕ ТИ ПРИНАДЛЕЖИ!!! Тя принадлежи на жената, която създава живот, а не на теб, която го отнема! Говориш са красота и съвършенност, но да ти кажа честно, в теб не откривам нищо подобно! Ти си вещица, Едел! Нищо повече от вещица и поредния злодей, който ще победим в тази Мултивселенска война. Усмихна ѝ се самоуверено, като застана до Тай, готова отново да се бие редом с него. Няма да си първата, нито последната поразена от нашите пламъци! Честно казано, мисля бързо да приключа тук, че да се изправим срещу наистина опасните врагове.

Tobiraya: Annie, не! Не я провокирай! Въпреки че беше потенциално най-силния в компанията на добрите, той най-много се боеше от противника. Annie, ти не разбираш колко силен е противника ни! В първо лице усетих количеството ѝ жизнена енергия и то е... ПОТРЕСАВАЩО!!!

Еделгард: Вдигна едната си ръка, като лиана се появи зад Ани и запуши устата ѝ, като Едел погледна към нея с огромна омраза, насочена най - вече към нея и Тай. Замълчи, глупаво момиче...права си. Вещица съм! Грозна съм! И то много, особено отвътре..!!! Но в сравнение с вас, единственият по - грозен индивид тук е това дърво зад вас..Протегна ръка към Ани. Вие двамата...дъщеря ми постоянно говори за вас...и така и не успях да я разбера. Защо...? Защо тя ме отблъсква....но сега разбрах....Толкова много гняв изпита, че си прехапа устната и от нея се стече кръв. Цял живот, аз се стараех тя да има хубаво детство...да я предпазя от лудостта на съпруга ми...и всичко се получаваше...докато един ден не я изпуснах от поглед...и всичко тръгна надолу. Вместо аз да ѝ помогна...ВИЕ го направихте...ВИЕ МИ ОТНЕХТЕ ПРАВОТО ДА БЪДА МАЙКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Както Едел си беше насочила ръката към меча на Ани, тя усети как огънят ѝ започна неконтролируемо да нараства и да излиза извън контрол. Това, което ставаше бе, че Едел наливаше свръх-големи количества жизнена енергия в меча си, който се подхранваше от нея и разрастваше огъня в неконтролируема стихия. За секунди, всичко край тях щеше да се запали и да се предизвика огромен пожар, който щеше да се разраства и разраства....

Annie: Правото да бъдеш майка... сме ти го отнели ти? В този момент пламъците ѝ нарастнаха многобройно и неконтрилуемо. Тц! Какво се случва?! Тя заби възпламенилия си меч в земята, но опитът ѝ да намали пламъците ѝ беше найвен. Те бързо разрастнаха в стихия, която затраши животите и на природата и на жителите. По дяволите! Тай не знам какво се случва! В пълен контрол съм, но силите ми бошуват. Тази жизнена енергия.. Това усещане.. То е точно както тогава! Annie си спомни битката си срещу Сайгай, когато беше подсилена от Тоби. По дяволите, ако само можеш да увладея цялата тази мощ, щях да те поваля с един удар, Едел. Тя надигна глава и насочи омразен поглед към нея. Като я видя се досети, че тя отговорна за необичайния ѝ прилив на енергия.

Tobiraya: Тц! Настана горски пожар. Той веднага започна да извлича вода от където може. Я от океана, ако брегът е наблизо, я от някое езерце, я от подпочвени води. Ако ще ни нападаш с природни бедствия, то не си оцелил човека. Няма по-добър от мен в това, да се изправям срещу тях. Той си пое дълбоко въздух и на висок тон каза: Не се притеснявай за пламъците, Annie! Не си виновна ти за тях! Ще ги потуша за нула време. Няма да позволя тази красива природа да пострада допълнително. През това време вземи Тай и другите и задръж тази красавица.., а имам предвид откачалница. Насочи се към пожара. Тц, не ми се щеше да ги оставям сами срещу това чудовище, но нямам избор. Няма кой друг с водни умения да изгаси пожара, освен мен. Погледна към Синтия. Или пък греша?

Еделгард: О, да...отнехте ми го. И сега, аз ще ви отнема животите заради това. Правя всичко това за моята дъщеря..докато вие с Тай продължавате да сте живи, аз никога няма да мога да се сближа с нея...НИКОГА! Погледна към Тоби щом усети , че започваше да контролира водите край тях. Този старец ще се окаже проблем. Трябва с него да се разправя първо. Малката вече знае, че не може да използва огньовете си , иначе ще запали всичко. Това доста ме улеснява. Тя насочи ръката си към Тоби, като внезапно, той започна да усеща огромни количества жизнена енергия. Макар и той самия вече да имаше драстично количество, тези надвишаваха дори неговите собствени лимити. Изневиделица, водата, която той насъбираше щеше да гръмне право в ръцете му под формата на воднена бомба и да изблъска всички край него сякаш истинска бомба бе гръмнала и да разпръсне водата , която той насъбра навсякъде около тях под формата на струя във всички посоки, която заради силата на тази внезапна експлозия , щеше да се усети като водни бръсначи. След като направи това, тя щеше бавно да се насочи към Ани и да застане между нея и останалите, препречвайки ѝ пътя. Ти никъде няма да ходиш, госпожице..лично с теб ще се разправя.

Тай: Гхааа-! Бива изблъскан , като се заби в огромното дърво и усети как ръцете му бяха закрепени за корените. Водата, която бе гръмнала го бе наранила драстично, като имаше следи от разрези по тялото и беше мокър. К-какво се случва..?! Щом усети, че ръката му бива придърпана от дървото, той се опита да я освободи със сила, но не успя. Тай започна малко по малко да губи съзнание, защото жизнената енергия, идваща от дървото, започна да привлича неговата насилствено към себе си. По същият начин, по който Синтия и Тоби успяха да влезнат в дървото чрез съзнанията си в неговият inner domain, така и Тай сега биваше насилствено привличан там. Е-ейй...започва...да ми се доспива...

Синтия: Тай, не..! Тя от своя страна също бе изблъскана от експлозията, но чрез лиана се придърпа към дървото, за да не изхвърчи назад прекалено много. Тя се докосна до Тай, но същото се случи и с нея, което я учуди. К-какво..? За първи път, това дърво се бе обърнало срещу нея, което бе достатъчно да я вкара в шок и да не повярва какво се случва, че да може дървото да нападне дори и Синтия и да започне да привлича и нея вътре.

Водата, която Тоби събираше около себе си се пръсна и шоковата вълна нанесе разрязвания на Annie и Тай.
Tobiraya: По дяволите! Annie! Тай! Дръжте се! Той разтвори дланите си, от където излезната две черни сфери подобни на Чубако Тенсей. Щом не става с вода, тогава ще използвам това! Левитирайки те се насочиха към горския пожар и започнаха с бързо темпо да измувкат пламъците от дърветата. 

Annie: Беше на едно коляно и все още зашеметена от водната експлозия. Едел пред нея можеше свободно да я довърши, но изведнъж усети, че силата на Annie започна да се повишава. Жизнената ѝ енергия продължи да се покачва, но този път равномерно без експлозивен характер, който да попречи да използва силите си ефикасно. Annie се изправи и стъпи уверено на крака, а въздуха около нея започна да трепери като мараня. Дори раните ѝ бяха излекувани през последните няколко секунди. Тя отвори очи, пълни с гняв и отвращение изцяло насочени към Едел и каза: 
С изказването си буйни ветрове се образуваха около нея, които изграеше роля на защитен слой, който щеше да изблъска всяка лияна от нея. Едел лесно можеше да почувства и види от къде Annie се е сдобила с цялата тази енергия. Едно растение, което сияеше ярко в бяло, се беше увила около крака ѝ. То предаде на момичето цялата огнена енергия насъбрана от черните сфери на Тоби, след което увяхна след изпълнената си задача.

На пръв поглед изглеждаше, че Annie е в awakening зареди гнева от раните на Тай, но това не беше акцента. В този момент Едел разбра, че единственият, който може да я победи в текущото ѝ състояние е не кой да е, а Тобирая Тогами. Той беше възможно най-лошия ѝ избор за противник. Без проблем той потоши горския пожар и boost-на Annie до пълния ѝ потенциал и отвън него. Едновременно с това, той изпълни енергииния ѝ резерв и потенциално я имунизира за известно време от overdrive-а на Едел. Тобрая Тогами отлично влизаше в роля на nemesis-а на Едел и тя задължително трябваше първо да се отърве от него, преди да премине по плана си. Когато се обърне към него, той вече беше достигнал Тай и се опитваше да го свести от съня му - елементарна задача за него. А ако Тай влезне в битката, той също ще бъде boost-нат като Annie и двамата с нея ще изципят цялата си мощ срещу Едел..., но разбира се, това ще се случи само ако Едел не предприеме никакви мерки...

Едел: Усмихна се зловещо щом видя колко сила идваше от Annie, което я развълнува. Хооо, значи си намерила начин да се овладееш..? Онзи мъж с вас явно наистина разбира как да контролира енергията си. Но нищо...Погледна към голямото дърво. Вече планът е налице...много скоро, и моите съюзници ще са тук...

За жалост на Тоби, когато той се опита да помогне на Тай, корените щяха да хванат и него и да се увият около цялото му тяло, вкарвайки го в капан. Обикновено той би имал силата да се освободи, но целият му ум, цялото му тяло бе бомбардирано с неописуеми количества жизнена енергия, която насилствено искаше да изкара съзнанието му от ума му и да го пренесе в inner domain-a на дървото, където се намираше и Майката природа. За секунди, той, Тай и Синтия щяха да бъдат пренесени вътре в дървото където бяха в началото, но този път насилствено...Майката Природа отново лежеше все така безсилна, но бе ясно, че енергията, която ги вкара тук, бе нейната. Явно Еделгард бе намерила начин да манипулира силите на дървото и по този начин успя да изкара от битката тримата силни опоненти и да изолира Ани.


За съжаление на Annie, тя щеше да чуе думи, които ѝ бяха много познати...Едел започна да блика от жизнена енергия, която започна да се материализира край нея...


Внезапно, външният ѝ вид се промени в ето този, като получи броня, която ако Ани погледне внимателно, беше жива. От нея се усещаше жизнена енергия и имаше всички качества на жив организъм, сякаш самата броня бе растение и имаше свой собствен ум. Оръжието на Едел бликаше от драконов огън - почти същият като този на Тай. Но истината бе, че това не е огън, а жизнена енергия под формата на такъв. Край нея започнаха да се появяват огромно количество растения и дори да се появявят насекоми. Тя създаваше цяла екосистема само със съществуването си, която щеше да се обърне срещу Ани всеки момент...

Annie: Тц! Тя видя как Едел за един миг отписа Тоби, Тай и Синтия от битката. Изглежда сама ще трябва да се разправям с нея. Усмихна се. Хех, не е като да е нещо ново за мен.. Точно така.. Това е като онзи път.. Annie се сети за битката ѝ срещу TG, когато сама с Тай бяха изправени пред най-опасната организация в Beacon. Тогава целта им беше да оцелеят, докато пристигне подкреплението, но този път... Е различно. Този път ще победя противниците си собственоръчно. Дори това да си ти, Едел!  Annie задържа отпусната усмивка без да отмества поглед от Едел. Беше необичайно спокойна. Задържаше омраза и гняв към Едел, но по никакъв начин не си проличаваше. Annie се контролираше изцяло и това служеше като отлично доказателство колко много е израснала с Тай през последната година. Въпреки че забеляза позната от Скарлет броня, Annie запази пълен контрол и самообладание.


Подържаше усмивката си, като започна да си проличава и вълнението ѝ по нея. Annie изгаряше от нетърпение да се бие. Редом с това бели пламъци обвиха тялото ѝ. Те бяха изключително малки като обем, ала белият огън беше най-горещият ѝ от всички. Дрехите ѝ се измениха от тези на тези, като хвана меча си подобно на арта. Благодарение на жизнения водопад от енергия на Тоби, Annie беше по-силна от всякога. Белите ѝ пламъци също се дължаха на това. Докато енергииният ѝ резерв е пълен от силата на чичо си, Annie нямаше как да загуби контрол над пламъците си отново. Истинската им битка започна сега! Идвам! Покажи ми какво можеш, "майко природа"! Изключително smoothly и естествено Annie се наклони напред миг преди да се изстреля рязко към Едел. Достигна я за част от секундата, като зад dash-а ѝ се отделиха допълнителни пламъци. Те бързо заеха форма на четири огнени остриета. Когато Annie замахна хоризонтално със своя меч към Едел, тези остриета последваха същите движения, за да нанесат същите щети 5 пъти поред. Да те видим как се справяш в melee combat - моята специалност!

Еделгард: Ти си злодея...още от началото, момиченце...Виждайки как Ани се беше затичала към нея, тя зае дефанзивна позиция , готова да посрещне нейната атака. Когато Ани нападна с нейните остриета, Едел позиционира стафа си вертикално на пътя им, като нито острието на Ани, нито четирите огнени остриета успяха да пробият през него. Той също като останалата част от бронята ѝ беше жив, като в мига, в който бе нападнат, стафа създаде лека огнена експлозия, достатъчно просто да отблъсне ръката на Ани далеч от него и да не ѝ позволи да може да парира следващата атака, която предстои. От лявата ръкавица на Едел излязоха лиани, които се увиха около врата на Ани и я спряха на място. Усмихна се коварно, защото лианите бяха много fire resistant заради нейният т.нар жизнен огън, от който бяха направени и който беше източникът на живот на цялата ѝ броня. Щеше да отнеме много време на Ани да ги изгори - нещо, с което в тази позиция, тя не разполагаше. Едел я придърпа към себе си и с всичка сила я удари с лявата си ръка в корема, създавайки лека шокова вълна от сблъсъка, който щеше да я изблъска надалеч. Знай си мястото, хлапе! Имаш още много време преди да можеш да ми стъпиш на нивото!

Annie: Последователните ѝ атаки бяха елементарно блокирани, но тя очакваше това. Далеч беше от мисълта да подценява противника си особено след предупреждението на Тоби. Annie влагаше повече пъргавина в атаките си, отколкото груба сила в търсене на win condition-а си. Annie видя контраатаката на Едел, сякаш преди да се случи, защото я очакваше. Тя отново се усмихна в лицето на опасността и ѝ каза наум:



Annie разучаваше противника си без кой знае каква опасност за живота ѝ. Все пак агресивният боен стил на Annie беше много по-награждаващ отколкото дефанзивния, защото специалните ѝ умения лесно можеха да я спасяват от напечени ситуации и да ѝ задържат темпото.
Хъх?! Annie в последния момент реагира на идващите лияни и се дръпна встрани, като инерцията от блъсака на Едел подпомогна за това. Веднага след dodge-а, тя отскочи назад, защото се досети че Едел лесно можеше да насочи лияни отново към нея. Четирите остриета се опитаха веднага след това да разрежат тези зелени въжета ала без успех. Хм? Огнеостойчеви лияни? Дори с бели пламъци са ми необходими цели няколко секунди. Това ще се окаже проблем.., хехе, ако въобще някога ме хванат. Без да нарушава ритъма си, тя откочи на десетина метра над Едел и преобразува меча си на копие. Преди да се сгромуляса от въздуха към Едел, четирите остриета се отказаха от това да режат лияни и се позиционирах от четирите страни на Едел, всеки на 2 метра разстояние от нея. Те дълбоко се забиха в почвата, като само дръжката на меча се виждаше, от където обаче се отделиха още пламъци. Те пъргаво се насочиха към Едел и по пътя добиха форма на вериги. Четири string-а от вериги започна да преследват Едел, за да оковат крайниците ѝ момент, преди Annie да падне от небето. Във въздуха, Annie отприщи допълнителен огън от тялото си, който сформира една дузина копия, редом с това, което държеше и се изсипа с тях като дъжд от остриета право към Едел.
 

Еделгард: Докато Ани доджваше лианите, от земята щяха да излезнат многобройни лиани, които се опитваха да я оковат непрестанно. С всяко нейно движение, друга лиана щеше да се появява в опит да я докопа, карайки я доста акробатично да се измъкне от тях и да отскочи нависоко във въздуха, където Едел я погледна намръщено. Усещайки какво тя се опита да направи, Едел не помръдна от мястото си и бе окована, но запази спокойно изражение на лицето си, като се усмихна коварно. Мислиш, че като ограничиш движенията ми, ще ти е по - лесно да ме уцелиш...? В грешка си. Когато Ани насочи остриетата към нея, гаунтлетите ѝ светнаха, като от двете страни се появиха огромни, дебели корени, които обградиха Едел под формата на Х, в който остриетата се забива. Самата Едел започна да се сформира от дървото от корените му, сякаш самата жива материя се превръщаше в нея, като по този начин, тя застана направо върху корените на пътя на Ани, като ѝ се усмихна вманиачено.


Ръката ѝ се възпламени в буйни пламъци сякаш беше ракетен двигател, като щеше да посрещне Ани и да я хване за врата, след което да отскочи от корените и да я забие в земята със сила, достатъчна да създаде мощна ударна вълна и да създаде силен порив от вятър.

Annie: С многобройните си атаки от всякакъв характер, Annie търсеше слабо място в дефензивата на Едел, но за сега без успех. Еха, тези корени са наистина здравички! Всички копия бяха спряни, а Annie - обездвижена. Разбира се, тя очакваше това да се случи рано или късно, като просто щеше да се пръсне на пламъци, когато Едел я забие в земята и да се манифестира от страни... освен ако Едел не разполага с нужното да попречи на това досадно умение. В такъв случай Annie ще получи първите си щети и state-ът на битката ще се промени драстично. Но дори и да не разполага с такова умение, Едел е способна с времето да открие друг начин как да нарани противника си.

Еделгард: Тъкмо преди да забие Ани в земята, тя усети как тя избяга от нейният железен захват, като се изправи щом удари земята, ударната вълна все още достатъчно силна да създаде вихър. Тя погледна към Ани, като се усмихна широко. Не е зле като за хлапе. Но за твое съжаление, нямам цялото време на света. Трябва да се разправя бързо с теб и да си свърша работата тук. Колкото и да те ненавиждам, ти си просто един незначителен проблем, за сметка на други, много по - големи, с които трябва да се разправим, за да спечелим това състезание.

Annie: Сформира се на няколко метра от Едел и моментално отговори на нападките ѝ с нападки. Все пак бяха две жени в кадър. Прощавай, но ще ми отнеме малко повече време да ти сритам задника. Все пак не искам твърде бързо да приключим със забавата, нали? Пък и... имаш доста досадна защита. Не само, че можеш веднага да изкараш твърди като стомана корени, които да спрат повечето ми атаки, но и си способна да сформираш тялото си навсякъде из природата, хм? Доста подобно на мен, като се замисля, само дето ти го правиш от кал и причъци. Засмя се леко подигравателно. Не знам дали само сега си в такова раздразнено настроение или по принцип си си тегава, но не ме разбирай погрешно. Независимо дали си в цикъл или не аз нямам никакви намерения да те подценявам и да се сдържам срещу теб. Ти нарани моя Тай и още повече - унижи природата на това прекрасно място. Не знам какво целиш, но със сигурност е нещо зло! Изглежда и ти си част от това малоумно състезание. Така да бъде. По-рано не можах да се справя срещу Шун. Изглежда не разполагах с необходимото. Зареди това ще се върна една крачка назад и ще започна с по-малките риби. Ще продължа да ви елиминирам един по един, докато не се сдобия с нужното, за да спра моя приятел от това да разруши света. Едел! Аз не те подценявам, но под малки риби визирам и теб! Сравнение с Шун и Хари, ти си нищо. Ще те побетя сама! И редом с това ще ти вкарам малко разум да не обвиняваш непознати за щяло и не щяло. Още помня думите ти. Отнеми сме ти правото да бъдеш майка? Какво по дяволите имаш предвид? Ума ли си изгуби? Та ние за пръв път се виждаме!

Еделгард: Засмя се на думите ѝ. Хаха...наистина наивно дете си. Ако наистина вярваше в собствените си думи, нямаше да ме наричаш "по - малка риба". Не знам кои са Хари и Шун, явно твои близки приятели, които не си успяла да спасиш, но това не ме интересува. Няма да ти помогне срещу мен. След като чу последните ѝ думи, тя се намръщи. Не...грешиш....ти виждаш МЕН за пръв път. Аз следя вашите действия от мига, в който отнехте дъщеря ми от мен. От тогава, тя ме гледа по различен начин..сякаш предпочита да е при вас, а не при мен. Целият ми живот, го отдадох за нея....Стисна юмрук, като сълза се стече от окото ѝ. Макар и да беше със зли намерения, тя също изпитваше огромна любов към собствената си дъщеря и наистина вярваше, че в момента прави всичко заради нея. Вие...превърнахте живота ми в един кошмар. Нищо не е същото...




Изричайки тези думи, Едел погледна надолу към краката си, като цялата обстановка изденъж стана една идея по - тежка. Вятърът, който духаше, вече не беше силен, мощен вихър, а нежен, сякаш твърде потаен и страшен вятър, който предсказваше, че нещо много лошо щеше да се случи. Назовавайки името на Ери, Ани вече знаеше срещу кого точно се изправя. Реално тази жена имаше пълното право да им е гневна, защото тя се биеше срещу лудостта на своят съпруг - Киригири Джин, почти непрестанно. Винаги е била до него, защото го обича, но за дъщеря си е готова да жертва дори и любовта си. Именно поради тази причина, тя не може да приеме факта, че дъщеря ѝ харесва някакви си хлапета, които не е познавала до вчера вместо нея - собствената ѝ майка. Тя протегна ръце напред към Ани, готова да отприщи силно умение , което тя не бе виждала до сега. Очите ѝ се изпълниха с омраза, а жизнената ѝ енергия започна да се променя и да става...на тъмна материя. Бронята ѝ започна да се изменя и да става черна като смъртта. Това бе нейната "грозна" страна - вътрешният ѝ свят , тя го възприема като грозен. За нея ,всеки човек е грозен отвътре, дори тя самата.

Spoiler: