Silva Island

Тай: Отваряйки очи, той бе докоснат от светлината на Слънцето, което минаваше през огромните клони на дървото. Сякаш ставайки от сън, той постави ръката пред лицето си да блокира светлината, като си почисти очите и се огледа, зрението му леко замъглено. Ъ-ъх...какво се случи...? Той видя огромна черна сфера пред себе си, като вече бе запознат с Domain Expansion-ите. Domain техника...? Л-лошо..т-трябва да я разбия от отвън..и да помогна..на Ани..Опита се да се изправи, но изведнъж усети адска болка и се спря. Ааргх!! К-какво по..? Погледна краката си, но на тях нищо им нямаше. Сякаш имаше огромна мускулна треска. Не знам какво става..Стисна зъби, като се изправи. Веднага след това, той погледна към червенокосата жена, която стоеше до Тоби. Той усети, че нещо лошо бе напът да се случи, като малко трудно се запъти към нея. Х-хей...! С-стой далеч от дъртака...коя си ти..?

Докато ходеше към нея, Тай усети нещо необичайно. Той чувстваше тялото му леко като перце, сякаш ей сега ще полети, но в същото време когато стисне мускул усещаше, все едно е активирал стоманата си. Не разбираше какво се случва, но малко по малко ще осъзнае, че в момента е много по-силен, защото всяка една част от тялото му работи за нея в пълния си потенциал. Complete Body Control-ът му беше скрито активиран на нисни обороти, а това дали бели изкри се образуват зависи изцяло от типа му. Ако нормалният човек можеше да извлече само до 20% от потенциала на мозъка и тялото си, то сега Тай разполагаше с пълните 100%. Само трябваше да се научи как да контролира процентите, защото в момента те танцуваха между 20 и 50, като получаваше мускулни болки в зависимост от това.


Жената проговори с такъв глас:
Хееех.., значи това е ужасяващият терорист X1, за когото съм чувала толкова много. Пф.. какво разочарование. Такава слава за толкова малък човек? Изправи се като погледна към идващия Тай с това изражение. Както на арта тя направи емоджито и го заговори: Хм? Аа, ти трябва да си Тай. Не се притеснявай момчето ми, нищо няма да му направя. Е, по-точно нищо не мога да му направя. Ако Тай посегне към нея, веднага щеше да разбере какво означават думите ѝ.

Тай: Е-ей...Запъти се бавно към нея, като му беше усилие да прави всяка една крачка докато не свикне. Нямам си и на идея какво ми става...хайде, тяло...! Работиш за мен, не против мен..! Малко по малко, той започна да върви по - бодро, като стигна до нея и щеше да застане в бойна позиция. Х1...е минало...аз го надвих! Well, not really, but...това там е Тоби, не Х1..! И бих те попитал от къде знаеш за мен..но съм сигурен, че bounty-то ми трябва да се е увеличило щом ме разпознават вече и стари жени!

Жената: Ах каква загриженост само. Толкова много любов, но насочена към един провал. Каква загуба само... Загуби усмивката си, когато Тай я нарече стара жена. Подбирай си внимателно думите, младежо. Така е, достатъчно стара съм, за да съм ти майка, но годините ми изобщо не си личат! Това красиво лице не се поддържа толкова лесно. Ахх., но какво разбираш ти за страданията ми? Ти винаги си бил приет и винаги ще си обичан, независимо как изглеждаш. Заходи към него без изобщо да се сдържа. На практика всеки момент щеше да се блъснат. Преди да го стигне тя продължи да говори с прогресивно по-висок тон. Тези драконови сили. Този пламък. Тази аура и стомана. Родил си се с толкова много, но и продължаваш да получаваш нови сили като подарък от приятели. Не мислиш ли, че ставаш малко арогантен, да прибираш всичко за себе си? Знаеш ли колко хора искат да са на твое място? Как ще поемеш отговорност за това, Тай? Достоен ли си да имаш всичко това? Тай.., Още една крачка и щеше да се блъсне в него. ОТГОВОРИ МИ!! Тя извика и едновременно с това агресивно влезна в личното му пространство, ала всеки опит на Тай за отбрана щеше да е безмислен, защото в следващият миг, жената просто премина през него сякаш е призрак. Тя отново върна усмивката си. Обърна се към Тай и с леко подигравателен тон продължи: Хех, сладък си когато си напрегнат. Не се притеснявай, нищо не мога да ти направя. Виждаш ли? Тя протегна ръка към близкото дърво, като китката ѝ премина през него. Не мога да те нараня, защото всъщност не се намирам тук? Заслушай се. Използвай драконовите си сетива и ще разбереш за какво говоря. Ако Тай се заслуша, че чуе перките на дузина дронове, които прелитаха в областа. Те излъчваха прожекции, които се комбинираха в формата на жената. С две думи, тя беше холограма.

Тай: Думите ѝ го раздразниха, като той веднага се опита да я удари от ярост щом го доближи, но се изненада щом премина през нея. Хъх?! Обърна се, като я видя. Въпреки това , той я погледна ядосано, защото не считаше думите ѝ за достоверни. Не знам..кой ти казал нещо за миналото ми...но си в грешка, бабо..."подарък"...? Не..в грешка си...всяка една от тези сили, които имам...съм получил след усърдни тренировки...Игнийл, Металикана, Ур, Rai'Jin, Сиел...аз съм продукт на всички тях. Те ме научиха на много. Защото...от както съм се родил, не съм получил нищо наготово...трябваше да работя здраво за всичко, което сега имам...докато някои хора се раждат със сили, аз бях роден без нищо! Трябваше да почна от нулата..дори не живях сред хора, за да се науча да бъда като драконите! Очите му станаха драконови, като тялото му се разпали малко. Не смей да се подиграваш на хората, които са ме направили това, което съм сега!!!! Укротявайки емоциите си, тялото му спря да се пали, като направи знака за Ice Make и погледна нагоре. Дрони...ясно! Това е прожекция! Ice Make: Lance! От ръцете му излязоха многобройни ледени копия, които бяха насочени към дроните с цел да ги унищожат до един.

Жената: Видя какво се опитва Тай да направи. Жалко, времето ни за приказки приключи, но преди това нека накратко ти кажа колко много грешиш за себе си. Усърдни тренировки? Не се и съмнявам, но бъди сигурен, че има хора, които са тренирали много повече от теб и са изпитвали много повече болка от теб, но са на светлини години от теб! Защо ли? Защото те са нямали шанс. Нямали са възможност. Нямали са... късмет. Навярно Тай щеше още повече да бъде засегнат, когато жената нарече продукта на всичките му усилия - късмет.



Усмихна му се, защото знаеше, че със следдащите думи ще го изненада.
Погледна за секунда към Тоби, като дори му се изплю на лицето. Разбира се плюнката също беше холограма.

Тай: Побиха го тръпки като слушаше как жената говори яростно пред него. Той не знаеше коя точно беше тя, но знаеше, че има защо да се страхува от нея щом така усещаше аурата ѝ. Изслушвайки това, което тя имаше да каже, той остана безмълвен, защото знаеше, че каквото и да ѝ каже, тя навярно бе от типа хора, които нямаше да го чуят, след което въздиша. Човече...защо всички ме мразят без причина...? Може и да съм късметлия, че открих такива великолепни хора, но...със сигурност не съм избрал лесният път, йо! Един пират като мен никога не поема по лесният път! Щом чу, че и тя беше от семейство Rose, изражението му веднага се измени и се изпълни с шок. Rose, казваш..!? Н-но...защо тогава ни нападаш...?! Ако си ѝ леля, трябва да ѝ помогнеш! Племеницата ти е в опасност! Нали сте едно семейство?!? Serena!! Когато и последният дрон изчезна, той се ядоса. Serenaaaa!!! Кх...Огледа се, като усети чуждо присъствие. Тя не е истинска...беше само холограма. Не я слушай...но кой, по дяволите, я създава..?!!

Shoto: Точно така, аз съм Шото. Загуби усмивката си. Изглежда никак не се радваше, че е тук и срещу брат си, но щом това е така, защо го прави? Така е, аз умрях. Бях изгорян до пепел, а последните ми мигове от живота... стисна гневно юмрук. ги помня идеално. Така са отпечатани в съзнанието ми, че имам чувството, че никога няма да ги забравя. Тай, доста неща се случиха от онзи ден. Доста се промених от тогава, но опасявам се съдбата отново ме постави срещу теб. Отново се засмя за кратко. Този път не на Тай, а на това което самият той каза. Съдба..? Що за измислена дума.. И отново загуби усмивката си и се насочи със сериозно изражение към Тоби. Страхотно. Все още е в шок. В такъв случай може и да избегна битка с него. Братко, грешиш за едно нещо. Не съм тук срещу теб. Не съм дошъл да се бием. Битка с брат ми е последното нещо, което искам. Но ако се изпречиш на пътя ми, боя се, че няма да имам друг избор. От действията му се подразбираше, че Шото беше тук зареди Тоби, тъй като се беше насочил към него. Когато го приближи ръцете му се възпламениха в черни като катран пламъци и навярно се готвеше да изпепели беззащитния дядо.

Тай: Хех...? Н-но как така си жив..? Не разбирам, Шото..! Виждайки, че той целеше да нарани Тоби, Тай нямаше как да не реагира и да не застане пред него. Веднага се досети, че е навярно гневен на Х1, че изостави всички Х-ове. Чакай...! Тоби...знам, че имаш проблем с него и предполагам се чувстваш предаден, но в момента само той може да спаси майката природа! Ако го убиеш, много други , да не кажа и една огромна част от планетата ни ще умре, Шото! Това дърво зад мен снабдява жителите не само на този остров, но и на голяма част от планетата с жизнена енергия и ги поддържа живи...! А в момента, Тоби се опитва да го излекува!

Shoto: Въздъхна, когато Тай застана пред Тоби. Дръпни се, Тай. Това няма нищо общо с теб. Чувствам се предаден? Не, Тай. Предаден е изключително слаба дума да опиша моето разочарование. Не съм предаден само от него. Предаден съм от целия живот. Мръдни се, Тай. Няма да го убивам.. все още.. Имам нужда от него. Имам нужда от уменията му. Тц, да не би да казах твърде много? Но в същото време имам чувството, че не бях достатъчно обедителен. Тогава ще опитам това: Пое си дълбоко въздух и го погледна още по сериозен. Тай, ако се отдръпнеш от Тоби, обещавам ти че..., 

Тай: Пое си дъх, като издиша дълбоко след като чу какво Шото искаше да му каже. Шото...не! Отказвам да се присъединиш към моят екипаж...не, че не искам, даже обратното...но това не е начина, по който да го направиш. Това не е...някаква услуга, която трябва да изпълниш към мен, за да получиш това, което искаш. Нещо много повече е...трябва да си готов да отдадеш живота си в преследване на мечтата ти! А и...като гледам възлпаменената ти ръка ми е трудно да повярвам, че искаш да се разправиш с Тоби по мирен начин! Съжалявам, но не мога да ти позволя да достъпиш до него...и без това, не можеш да го събудиш...никой не може. Само той може да се пробуди...

Shoto: След кратка пауза, в която той не отмести сериозния си поглед към Тай, най-накрая му отговори с бавен и тих тон. 

Тай: You don't have to do th-! Мигове преди Шото да посегне към него, шестото му чувство сякаш бе засилено петорно, като буквално го усети като внезапен шок. Дори преди Шото да беше замахнал, Тай вече бе готов да се отдръпне, сякаш самото му тяло само го направи. Той дори нямаше контрол върху това свое движение, като се учуди. Сякаш на забавен кадър, той се отмести встрани и щеше да посегне инстинктивно към лицето на Шото и да го удари. Хъх?!? Какво беше това..?!? Тялото ми от самосебе си се отдръпна!

Shoto: Бързо постави другата си ръка на пътя на удара. Тъй като и двете му ръце бяха разпалени малко като Натсу, всеки удар и всяка блокада щяха да разпрострянат неговите смъртоности черни пламъци. Аматерасу пламъкът му ще продължи да гори вечно, докато не изпепели целта си до пепел. Шото реагира на време, но не можа да прикрие изненаданото си изражение. Той изобщо не очакваше Тай да контраатакува толкова скоро. Тай?! Нима наистина искаш да се биеш с мен...? Неговите впечатления бяха, че Тай все още изпитва слабост, когато се бие с ценен за него човек. Точно и това направи загубата му гарантирана в първата му битка срещу брат му. Но ето, че този път истинска битка може и да има. 

Тай: Макар и да знаеше, че в тази битка везната не беше наклонена в негова полза, Тай имаше адски уверен поглед в себе си. В очите му можеше да се види пламък, който по време на предната им битка го нямаше. Шооото...!!! Той веднага се извъртя около тялото си, като светкавици плъзнаха по него. Знаеше , че що се отнася до скорост, той можеше да надвие Шото. Светкавиците забързаха следващото му движение, като той се позиционира бързо като Рок Ли зад Тодороки и щеше да го изрита надалеч , след което да заеме бойна позиция. Не искам да се бия с теб...но ако се налага...ЩЕ ГО НАПРАВЯ!!!!

Shoto: На момента ледена стена се образува на гърба на Шото и блокира атаката на Тай. Той веднага се обърна готов да контраатакува, но преди това: Разбирам.. Мислиш си, че този път ще е различно от предния път. По-бърз си от преди. По-силен си също. Навярно и криеш някой друг коз в ръкава си. Ала предният път дори не беше близко до това да ме победиш, Тай. Сигурен ли си, че си успял да ме достигнеш за толкова кратко време? И още повече.. Погледна го с убийствен поглед.

Тай: Учуди се , че Шото успя да реагира на атаката му, като веднага създаде експлозия от крака си да се отблъсне от леда, като зае защитна позиция, готов да го посрещне. Щом видя арената около себе си, той се усмихна. Хех! Искаш ли да ти кажа нещо...?


Толкова бе уверен Тай в себе си, че изобщо не реши да бяга от арената, а даже посрещна атаките на Шото head-on. В близко разстояние до него, той започна умело да ги избягва с малки отскоци, като гледаше да насочи Шото към единият край на арената и да го накара да замахне право към стената, която той създаде. Натам, където замахва, Тай щеше да направи Fire Essence - концентрирана огнена енергия, която можеше да apply-ва на материя в близост до 10 метра. Щом някой докосне тази огнена енергия , тя щеше да избухне като огнена мина. Смяташе щом Шото замахне към стената, той да направи тази огнена мина точно на стената и да я накара да гръмне в лицето му.

Тай: Щом Шото бива изблъскан към него, Тай веднага се възползва ,като ръката му стана от стомана и замахна право към Тодороки, удряйки го с всичка сила, като щеше да го запрати да лети към леда му ако уцели и да се възползва от неговата здравина, обръщайки я срещу Шото.

Shoto: Неочаквано докато лети към Тай, Шото "възвърна" съзнание от експлозията и умело се обърна с лице към Тай, за да поеме атаката му с ръката си. Тай сгромоляса своето мощно дясно круше в Шото, но той едва помдръна няколко сантиметра. Сякаш в момента Шото беше 2 пъти по-тежък от Тай дори със стоманата му. След като ударът му бе блокиран, той забеляза лицето на Шото - беше изцяло покрито с тънка обвивка от неговия иконичен диамантен лед. Ледът беше достигнал само 1см дебелина, но това беше достатъчно, за да неотрализира поне видимите щети от експлозията. Ледът беше достигнал и обзел и лявата част на тялото му, където беше значимо по-дебел и тежък. Именно с лявата си ръка, той блокира юмрука на Тай. Диамантената обвивка по тялото и по лицето му започна да се пропуква и разпада подобно на бронята на Garaa. Шото издиша видимо леден въздух пред Тай и му каза следното:

Тай: Кх-?! Внезапно ръката му бе хваната от Шото след като го удари, като се учуди, че не го запрати да лети назад. Диамантеният лед бе достатъчно издръжлив, че да попречи на Тай да го разбие и най - вече позволи на Шото да го надвие дори по сила. Тай бе адски изненадан, и навярно той нямаше начин да избяга ако бе попаднал в тази ситуация по времето на битката си с Шото в TG скривалището. Той леко се усмихна, като се зарадва, че брат му е станал по - силен, като погледна надолу. Той знаеше, че има мигове преди да бъде изпепелен от неговият черен огън.


Видимо, Тай се беше предал. Той много добре знаеше, че не може да бие Шото нито с ледовете си, нито с огньовете си, а сега, дори и със стоматана си. Единственото му оръжие в момента бяха светкавиците, но бе хванат здраво от Шото и бе напът да бъде изпепелен от него. Тай си помисли, че трябва да направи дързък ход...и да си отреже ръката. Стискайки зъби, той щеше да понечи да създаде ледено острие от другата си ръка и да отреже ръката си, но...точно в този миг, светкавица отново премина през съзнанието му, сякаш отключи спомен, за който не се беше сещал.

В съзнанието на Тай се появиха не кой да е, а Тоби и Синтия, сякаш и двамата бяха все още в дървото. Този спомен нарочно бе направен да се trigger-не когато Тай бе напът да бъде overpower-нат, защото именно този спомен ще бъде неговото спасение от тази ситуация. Фалшив или не, Тай не знаеше за този спомен. Но мозъкът му го интерпретира като реалност, която се бе случвала...и изведнъж, той започна да чува гласовете на Тоби и Синтия в унисон в главата си.

В този миг, Тай рязко отвори очите си и имаше широка усмивка на лицето си. Точно тези думи му трябваха, за да може да надвие брат си в този миг. Докато беше в дървото заедно с Тоби и Синтия, той не си спомняше, че премина през цяла вечност в Ада, за да научи това умение...но всичко това бе напът да се отплати!

Тай: Хаха...значи заради теб, дъртак такъв, съм усещал тези болки в тялото! Било е мускулна треска! Хахахахаха! ХАХАХАХАХАХАХАХААХАХА! Проклет да си, дърт старец...накарал си ме да забравя всичко това и точно сега си спомних всичко...да, така е...усещам цялата енергия в тялото си...усещам как мога да се движа по различен начин...по - бързо от всякога! Бели светкавици започнаха да излизат от тялото на Тай, но само за миг. Не мога да го контролирам все още изцяло...все пак, това е като кола. Все още съм начинаещ...ако използвам 100% с цялото си тяло, ще катастрофирам и ще се самоунищожа..и ти много добре знаеш това ,дъртак. По време на нашата битка, ти раздели силата на тялото ти по твой собствен начин...това трябва да направя и аз....но аз не мога да използвам клонинги. Не ми и трябват! Защото...имам друг начин да го направя! Тай погледна право в очите на Шото, мигове преди огньовете му да го достигнат.


В този миг, Тай използва ПОВЕЧЕ от 100% от тялото си и го концентрира в една единствена точка - своят юмрук, който бе свит. Целият му юмрук започна да излъчва бели светкавици сякаш държеше бомба, след което Тай намали още повече зоната и ги концентрира в своят пръст. Реално, той използваше към 120%, но тъй като намали зоната, единствено пръстът му в момента можеше да се движи. С усмивка на лице, Тай здраво разтвори юмрука си докато го държеше Шото и създаде адски силна ударна вълна , която щеше да изблъска Шото назад от него. Макар и да каза 1 000 000%, той нямаше как да достигне до това ниво. Това бе по - скоро да се надъха да направи дръзкото движение. Силата на атаката обаче бе достатъчно силна, че да счупи пръста му.



Въпреки болката обаче, той се затича бясно към Шото, който нямаше да има време да реагира на следващото му движение. Тай прехвърли цялата си енергия в краката си, като използваше по 50% с всеки един. Това изискваше огромна концентрация обаче, защото при всеки допир със земята, Тай променяше потокът на преливащата енергия от него във всеки крак. При миг невнимание, щеше да си ги счупи и двата. Но беше достатъчно да достигне до Шото и да направи следващото си движение. Тай леко отскочи от земята с единият си крак и се усмихна, защото сега знаеше, че свободно може да прехвърли цялата енергия в десният си крак. Той направи 3 последователни ритника към Тодороки, всеки един със 100% от максималната му сила, която бе концентрирана само и единствено в долната част на десният му крак, позволявайки му да нанесе 3 чудовищни ритника, които да запратят Шото право назад и дори да потрошат част от диамантеният му лед.


След атаката си, Тай бе задъхан, но се усмихна, като погледна към ръката си и стисна юмрук, след което погледна към Шото. Точно в този миг, споменът от по - рано отново се тригър-на и Тай щеше заедно със Синтия и Тоби да го завърши..


Тай най - накрая успя да усвои, макар и частично, новото си умение. С него, той можеше свободно да прехвърля целият потенциал на тялото си под формата на енергия и да го разпределя равномерно в тялото си, което той си представяше като сменяне на предавки на автомобил. Но най - вече, той успя да докаже, че винаги може да извади нещо от джоба си, буквално и преносно, правейки го най - непресказуемият опонент, срещу когото Шото се бе изправял! Стоейки в бойна позиция, тялото му най - накрая започна да произвежда бели светкавици, като той разпредели енергията в тялото си равномерно този път успешно, позволявайки му да се движи по - лесно от всякога. В момента, тялото му използваше 20% от потенциала си във всеки крайник, а останалите 20% Тай ги концентрира в своите пръсти на ръцете. Тази форма току що щеше да получи и своето наименование....с CBC под ръка, Тай щеше да обърне посоката на развитие на битката на 180 градуса: