Silva Island

Тай: Хъх...? Д-доста странни въпроси, йо...Замисли се. Хмммм...Усмихна се. Разбира се, че обичам света, в който живея! Тук е пълно с приключения и добри приятели, йо!! Благодарение на хората около мен, аз съм това, което съм днес. Точно те правят живота ми толкова смислен. И заради тях, аз ще стана най - великият пират, живял някога! Но ако ме питаш дали искам да променя нещо...Поклати глава. Не. Не съм от типа хора, които искат да се върнат назад в миналото и да променят нещата. Каквото и да става, аз ще продължавам само напред! Може би след като стана по - дърт и стигна годините на Тоби, може и да имам отговор на това какво искам да променя! Това са мисли , които дъртаците имат...а аз не съм дядка!

Norman: What a relief... Тай през цялото време усещаше малко или много чувствата на Норман, дори и докато разговарят. Ако до сега Норман бе напрегнат и притеснен, то след отговора на Тай, той сякаш се отпусна, сякаш камък му падна от сърцето. Тай радавам си, че си такъв човек. Радвам се, че си пират. Ала това не продължи за дълго, докато емоциите му отново не избухнаха. Пират ли каза? Хъх?
Тай със сигурнот би се стреснал от внезапната промяна на Норман. Той пишеще буквално като малко момиче, което е видяло паяк в леглото си. Цялото това уважение, което си изгради от видяното в душата му, вече беше под въпрос. Но едновременно с това, Тай можеше да усети омразата му към пиратите. Тя беше... изцяло оправдана. Тай видя тези хора наречени пирати под коренно различна светлина в спомените на Норман. Като човек родом в Атлас, Норман е прекарал половинта си живот във война с тях, а това, които е изгубил оттях му е било най-ценното, като не говорим за богатства му. Тук ставаше дума за близките му. Тай усещаше страха на Норман, че е истински, защото имаше достъп до душата и чувствата му, но това не беше взаимно. Норман не притежаваше Complete Body Control или нещо подобно, което да му позволи да разбере Тай без думи. Норман не знаеше какъв вид пират е Тай. Всъшност той не знаеше нищо за него, освен името му.

Тай: Стресна се. Е-ей...!! К-какво му стана изведнъж?! Чакай, йо...! Н-не съм такъв пират, за какъвто ти ме мислиш...! Ах, Атласец, хм..? Значи нормално да не харесва пирати..предполагам не мога да го съдя за реакцията му. Не плячкосвам от никого! Пират съм не заради съкровищата, а заради приключенията, йо! Развявам черен флаг, защото моята свобода не може да бъде ограничена по никакъв начин. Ще живея моят собствен живот по моите правила! Заради това съм пират! Не съм родом от никоя държава...не съм гражданин никъде. Нямам...мой собствен дом! Мястото , където бях отгледан от други пирати отдавна не е същото като преди. Гарантирам ти, че съм добър пират! Норман можеше да усети от Тай, че думите му бяха искрени. Макар и да си пада пакостник и да е добър в това да краде, Тай никога не би откраднал нещо от някого, освен ако не е някой злодей или човек с лоши намерения. Но за лична изгода, не би си го и помислил. Все пак, освен пират, Тай е и добър човек. Аз също като теб искам да помагам на хората, йо! Научи ме на твоите тайни!

Norman: Ахх.., така ли било. Трябваше с това да започнеш ^^" Макар и целия изпълен със страх, той изслуша момчето, щото така или иначе нямаше избор. Това премахна целия му страх към него, но останаха няколко съмнения. Норман все още му нямаше пълно доверие, за това продължи със страните си въпроси, които все повече убеждаваха Тай, че този велик мъж всъщност е доста socially awkward. Цялата му персона беше супер странна и противоречлива, но пък и уникална. Тай ясно можеше да види безкрайната тълпа хора, които смятат Норман за велик и мъдър човек, на когото дължат хиляди благодарности, но в същото време Норман е човек пълен със страхове. Нещо повече. Норман може би е най-големия страхливец, който Тай някога е срещал. Но колко точно силен е този човек. Колко здрава воля има, щом винаги се спуска срещу най-големи си страхове, когато човек е в беда. Пиратите бяха само пример. Норман се страхуваше от какво ли не. Тай, ти водиш интересен живот. Познавам и други хора като теб. Хора пленени от свободата. Хора, които живеят за приключенията и историите, които си създават по пътя. Хора, които най-много мразят да биват ограничени. Изражението му стана сериозно. Тай, какво мислиш за лимитите на човечеството като раса? Съществува ли? Ако да, искаш ли да я премахнеш? Достатъчно силен ли е компнежа ти за свобода, че да счупиш оковите си и да бъдеш... limitless? Съжалявам, че те обсипвам с такива странни въпроси, но трябва да знам. НАИСТИНА СЪЖАЛЯВАМ!!!

Тай: Човече, този не спира да говори..повече от мен даже. А-а, няма нищо, няма нищо..! ^^" Амиии...не съм се замислял, йо. Не знам..какви са лимитите на хората. Но и смятам, че ако твърде много се променят...то тогава няма да са хора, нали? Харесвам расата ни такава, каквато е. Лично аз...искам да съм достатъчно силен, че да мога да предпазя хората, които обичам. Ако не се развия повече от това, ще съм щастлив! Ще продължавам да ставам по - силен и по - силен ако се появяват по - силни врагове постоянно! Но всичко това е за добра кауза - здравето на моите приятели. Искам да видя как те осъществяват мечтите си повече от всичко на света. А пък дали съм 'limitless' или не...не ме интересува! ^^

Norman: Тай... Просълзи се от неговия отговор. Ти си перфектен! Перфектен за какво? Напълно си прав! Ако даден човек измени изцяло възможностите си и счупи всеки свой лимит, той никога повече няма да е същия. Нещо повече. Той няма да бъде... човек. В същността на хората е това да биват лимитирани. Дали е по наш избор или не, няма значение. Моралите са пример за това. Те са причина, ние да не крадем, да не убиваме и т.н. Те са ключов аспект в обществото ни. Всеки човек трябва да притежава този добротедел морала. Разбира се, ние хората не сме безгрешни, но каквото и да правим ние никога не трябва да се поддаваме на тях... На седемте смъртни гряха. осемте* Това е най-голямото бедствие, което може да се случи на човек. Повярвай ми знам от личен опит. Наблюдавал съм тази трагедия стотици пъти и дори я изживях. Това момче на име Сайхара, вярвам, че ти го познаваш. Никога не съм си говорил с него, но съм те виждал в неговите спомени. В Константата аз съм ограничен от другите или по друг начин казано запечатан, ала това не ми пречи да изпитвам техните емоции. Тай малко или много можеше да се досети каква фунцкия изпълняваше този "печат" на душата му. Той го ограничаваше от другите в The Constant и му пречеше да се върне отново в тялото си.. Та, да си дойда на думата. Тези грехове изкушават човечеството със сила, с която иначе не биха се сдобили. Сай е отличен пример за това. Той беше болен, не само от GREED, като членовете на TG, но и от WRATH. Тай се убеждаваше все повече, че Норман наистина имаше какво да каже. Благородникът е бил свидетел на много от греховете и в думите му се усещаше искрената болка от тези сблъсъци. Макар и в началото да ти носят сила и увереност, то краят е ясен. Накрая ще си сам. Изцяло самотен, изпълнен с нищо друго освен съжаления. Такава е съдбата на този, който се е оставил изцяло на греха. Сай е страхотен младеж! Силен и упорит и с малко помощ той успя да пребори един от тези грехове, но за съжалание това не се случва всеки път. Напротив, даже е голяма рядкост - някой да оздравее от тази пагубна болест. Преди да продължа, кажи ми, Тай, има ли смисъл да си на върха на човечеството, ако е трябвало да жертваш всичко по пътя си? Обещавам това да е последния ми странен въпрос ^^"

Тай: Така е, йо. Тези грехове са наистина опасни, дори аз съм бил изкушен да се поддам на тяхната сила. Все пак, Тоби заради това беше Х1...но това е друга история. Питаш ме дали има смисъл да си на върха на човечеството ако трябва да жертваш всичко заради това...? Хммм...не мисля, че има. Важен е не крайният резултат, а пътят. Най - хубавата част от моето приключение е именно дългият път. Но..ако трябва да използвам екипажът си и да жертвам техните мечти за да стана най - великият пират...то целият ми живот няма да има смисъл! Ако нямаш другари до теб , ти нямаш нищо!

Norman: Напълно си прав! Няма как да се съглася повече с теб! Безлимитието е болест! Такъв беше и случая с него... Джойчиро... Същата картина се сформира и в съзнанието на Тай. Така той разбра, че Норман не само е познавал бащата на Annie, но и са били... най-добри приятели. Те бяха пълната противоположност като личности, но навярно зареди това толкова много харесваха компанията си. Всеки можеше да научи нещо ново от другия. Тай ясно можеше ги разграничи:
Воинът, който не знаеше какво е това лимита и се хвърляше във всички предизвикателства
Скромния благородник, който гледаше на сдържаността и себелимитето като основен добродетел.


Така е, Тай. Не е важен резултатът. Важен е пътя ти до него. Тай, ти си единствения, на когото мога да поверя тази трудна задача. Изборът дали ще се заемеш или не и изцяло твой. Все пак в твойте очи навярно съм един старец, който само говори странни неща. Но въпреки това ще ти споделя...

Тай: Сайба, значи...? Хех, наистина си интересен, чичка! Явно си имал общо с бащата на Ани...това е погледът на загрижен приятел. Няма как да не го позная..Стресна се, като даже беше много учуден след като чу какво му каза Норман. Хъх..?! Аз?!? Н-не, бъркаш, йо...! Наскоро участвах в много битки, в които не успях да направя каквото и да било...The Boss, Сайгай...има твърде много хора, които са по - силни от мен наоколо...ако някой ще спасява света, трябва да е някой наистина силен...някой като Тоби например..аз не съм способен да спася приятел, камоли целият свят....

Norman: Не се доизказах. Ти не можеш да спасиш света, Тай. НЕ И САМ! Ще го направиш, ти и твоя екипаж! Няма да си сам. Не бива да си сам! Сам човек нищо не може да постигне. Не и без помощта на греховете. А ти никога не трябва да стигаш до там. Съжалявам, Тай, но в теб е надеждата ми. Както виждаш, аз съм запечатан в това чудовище и макар и то да притежава моята кожа и моето лице, то със сигурност няма достъп до моето сърце! Тай, за да спасиш целия свят, ти трябва да спасиш човечеството... Погледна замислено нагоре с притеснения за бъдещето.
Навярно и той е усетил какво предстои да се случи. Под "той" визираше Азами, като Тай видя картина на неговия образ в съзнанието си. Той е знаел какво ще се случи и вместо да се противопостави, той го очаква с нетърпение. Този човек с цялата си същност подкрепя безлимитието, а именно то ще доведе до края на света. Съжалявам, Тай, сигурен съм, че си объркан от толкова много информация, но пак ще трябва да ме изслушаш. Времето ми наистина изтича. Нека ти споделя две неща. Първото е как да спасиш света, а второто... е това какви ще са последствията ако не го направиш. Тай, ти си капитан. Имаш много последователи. Много приятели. Цял екипаж. Вземи всички, на които имаш вяра и се изправи срещу това чудовище. Изправи се срещу Азами. Ала преди него ще трябва да победиш мен. Не смей да проявяваш милост, Тай! Трябва да победиш Вайпър на всяка цена! Защо ли? В момента той притежава цели ТРИ от смъртните грехове. А щом всичките седем се съберат на едно място, не ми се мисли какво ще се случи. Навярно тогава вече ще е късно. Гарантирам ти, че точно това в момента е планът на Азами. Той иска да извиси човечеството до нови висотии, но не осъзнава, че в процес на това той ще създаде нова раса, която няма да има нищо общо с нас, хората. Една нова раса, която няма да има равен. Раса, в която всеки ще е силен поне колкото Джойчиро. Раса, която ще погуби цялата Вселена.
Тай, ти на всяка цена трябва да предотвратиш това. Не позволявай на този демон да вкарва още грехове във Вайпър! Колкото по-рано го победиш, толкова по-добре. Мен не ме мисли. Моето време е отминало. Интересува ме Вайпър да бъде победен. Ала боя се, че това няма да е лесно. Дори и с един грях ще е достатъчно силен да победи цяла армия, а цели три? Ще бъде трудна задача, но вярвам, че ще се справиш. Знам го!
Чуй за тайните зад силите му. Това, което го прави толкова силен не са самите грехове, а нещо наречено Sin Witch Factor. Когато се разболяваш от даден грях, ти започваш все повече да се влечеш по него. Той те привлича със силата си, но я дава само на първия в опашката. По света може да има милиони болни от даден грях, но само на първия вещицата поднася своята сила. Само най-достойният получава "нейната любов". Вайпър в момента е на първо място по Greed, Gluttony и Sloth. Не знам много за Sloth Witch Factor-ът, но що се отнася за Greed и Gluttony, тяхната комбинация е най-опасна. С двата фактора, Вайпър е способен да обикаля свободно времепространството. Така и се е сдобил с толкова много сили - изяждал е хората, във времето и мястото, когато са били най-слаби. Информацията за това, навярно добива от Азами, който в годините си като историк и антрополог е разучил много за най-опасните свръх хора, родени на Земята.
A що се отнася за последствяита... Е може малко или много вече можеш да си ги представиш. "Ние, хората" ще се превърнем в най-жестоките чудовища на света. Създадени никога да не достигаме своя лимит, "ние" продължаваме да надграждаме силите си, жертвайки още и още. Добродетелите, които са ни определяли едно време като хора, отдавна няма да съществуват. Пирати, герои, нищо няма да има значение. Цялата култура на света, цялото разнообразие от живи организими - елеминирано в отломките между битките на тези т.н. "limitless хора". Представи си Valhalla. Като единствената оцеляла цивилизация във Вселаната "хората" ще бъде принудени да се избиват един в друг в търсене на своя лимит, но в процес на това "ние" ще унищожим Вселената. Нищо няма да остане след нас... Разбира се, може нищо от това да не се сбъдне, ала замисли се. Представяш ли си по-различна съдба на една цивилизация, прокълната винаги да търси още, винаги да надгражда но никога да не остава наситена, никога да не достига края...?

Тай: Засмя се леко. Ха-ха...ти наистина си легенда, г-н De Ville...имаш сърцето на герой! Макар и да виждам, че те хваща страх от най - малкото ощипване, ти винаги се хвърляш в опасността..аз смятам да направя точно това! Заедно с моите приятели, ще се изправим срещу каквото и да ни се изпречи на пътя! Легионът, Азами, The Prodigy, който и да е, йо!!! Ще го победим! Имаш думата ми! А ти...Хвана го за рамото. Едно ти обещавам, Норман! Аз ще спра Вайпър. И не само...



Тай: Това, което ми сподели...че хората ще се самоунищожим...това бе съдбата на моят приятел Шун. Неговата цивилизация бе много по - напреднала от нашата....но точно това доведе до тяхното падение. Любопитството и безлимитието са две неща, които комбинирани, могат да доведат само до злини. Аз ще се боря срещу това, йо! Норман...ти ме попита толкова много неща, но сега, искам да ми кажеш само едно! Кажи ми...този злодей Азами...какъв е той за теб, йо..? Защо прави всичко това?!? Как да го спра?!?!? Изобщо срещу какъв човек се изправям!? Искам когато го погледна в очите да му кажа как се чувствам...и да го УДАРЯ! Никога няма да му простя!

Norman: Усмихна му се. Ще ме спасиш? В това мое състояние? Тай, ти си луд човек! Усмихна му се още по-широко. Прави каквото искаш с мен, стига да ме победиш! Не трябва седемте греха да попадат в един хост в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ. Това е най-важното. Тай, докато разговаряхме успях да излекувам най-тежките ти рани. СЪЖАЛЯВАМ, само толкова можах. Но що се отнася до енергийния ти резерв. Хех, нека кажем, че го заредих поне дополовина. Започна да се усещат силни пориви вятър от гърба на Тай. Хм., изглежда времето ми изтече. Тай! Победи ме! Усмихна му се с уважение. Направи го с другарите ти! Всички заедно! Победете Вайпър и Азами! Ветровете си усилиха тройно. Оказа се, че те отиват с бясна скорост към устата на Вайпър. Подобно на прахосмокачка, той измукваше всичко живо наоколо. ВЯРВАМ В ТЕБ, ТАЙ!!! СПАСИ СВЕТА!!! Душата на Норман бе измукаха обратно в устата на Вайпър. Самите ветрове се засилиха до такава степен, че Тай и останалите едвам поддържаха баласа си.

Kristina: Хей!! Върна се при Тай. Трябваше да вика, за да се чуват. Какво се случва?!!

Saihara: Дръжте се!! Застана до тях, държайки гиганския бидон. Изглежда тъкмо беше запечатал душата на Есмералда навреме, точно преди ветровете да се появат. Залегнете и се хванете за каквото намерите!! Той се хвана за корените на съседните дървета. В никакъв случай, не се откъсвайте от земята!! Ветровете щяха да продължат няколко минути, в които упорито всички щяха да се борят срещу ветровете. За съжаление някои от хората нямаха способността и бяха обратно върнати в The Constant. Вайпър беше бесен...

Тай: НОРМАН, НЕ!! Имам още толкова неща да те-..! Още преди Тай да довърши мисълта си, той усети адски силният вятър, който започна да го дърпа както и всички останали. Тш..! Застопори се здраво за земята, но нямаше за какво да се хване. Това е Вайпър..! Лошо...макар и Норман да успя да възстанови енергийният ми резерв, боя се, че използвах прекалено много от огньовете ми в битката с Шото...ще отнеме малко време преди да мога да се възползвам от пълната мощ на пламъците ми. В сегашното ми състояние, те няма да са от полза...но аз не съм само fire mage...В този миг, Тай направи знака за Ice-Make и здраво удари земята, като температурата край него падна драстично.


Огромна ледена стена се издигна на пътя на Вайпър, като бе позиционирана по такъв начин, че да даде cover на абсолютно всички. Стената бе огромна , тъй като Тай използва адски много ледена енергия за нея, като дори замрази собствената си ръка в процеса. Кх-..! Хаха..Той разпали ръката си, за да балансира студа и топлината и да я unfreeze-не. Това ще ни набави време..!

Kristina: Хъх? Ветровете спряха? Отвори очи и погледна нагоре, като видя масивната ледена стена... Не е...

Saihara: ...За вярване. Тай, добра работа!..обаче.. Удари земята с бесен юмрук, като дори направи малък кратер от силата на удара. Не успя да спасиш всички! Вайпър изяде десетима оттях! ТРЯБВА ДА ГИ ВЪРНЕМ!!! Окото му светна в червено.

Тай: САЙ!!!!! Ама че чудовище...Тай погледна към Вайпър, като се изпречи на пътя му и си създаде два огромни ледени gauntlet-а. Вайпър, знам, че не си виновен за твоето състояние, но ще трябва да те нараня...! Азами, чуваш ли ме?!? Ти си виновен за всичко това, злодей!!!!!!!!!!!!! Никога няма да ти простя!!!!! Крис, отскочи! Тай се възползва от гнева си и удари земята пред себе си с гаунтлетите, които заледиха земята пред него.


Земята под Вайпър щеше буквално да изригне в ледена енергия сякаш вулкан изригва, която щеше да разпръсне из въздуха ледени късчета , достатъчно големи, че да бъдат опасни ice projectile-и за Вайпър.

Viper: Отскочи от земята, като стъпа върху змия, която тъкмо се беше изстреляла към него. Преди това тя беше буйно излязла изпод земята на няколко метра разстояние, точно като вулкана на Тай. Вайпър започна да сърфира змията, като за по-малко от секунда достигна Тай и понече да го удари със също толкова силно кроше. Той подсигури атаката си, като се опита да хване четирите крайника на Тай с много по-малки, но пъргави змии, които също толкова пъргаво излязоха изпод краката на Тай. Те щяха да го root-нат, независимо къде се намира, стига да не е на повече от 3 метра над земята. Разбира се, Тай можеше да ги усети с шестото чувство, но дори и така трябваше да реагира на 2 едновременни атаки.

Тай: Усещайки, че змиите щяха да го root-нат, Тай освободи вълна от ледена енергия, която щеше да замрази змиите и да му позволи с лекота да се освободи от тях и да ги счупи на парчета по този начин. Когато Вайпър посегна да го удари, Тай блокира и с двата си гаунтлета, които се счупиха в процеса но абсорбираха голяма част от impact-а на атаката на Вайпър, като по този начин Тай не бе изблъскан надалеч. След атаката на Вайпър, той плясна с две ръце, като комбинира огнена енергия с електричеството си и я освободи наведнъж. Flaming Bolt! Тай отприщи малка на размер експлозия от близко разстояние пред Вайпър, но електричеството от експлозията щеше да го парализира за миг, позволявайки на Тай да го удари с всичка сила в лицето. Complete Body Control: 40%! Тай подсили дясната си ръка и замахна към Вайпър.

Viper: Бе парализиран от Flaming Bolt-а и след това ударен от Тай. Змията на крака му се опита да го повдигне нависоко извън range-а на атаката, ала единствено промени мястото на удара. Свръх мощният юмрук не удари лицето на Вайпър, но се зъби в стомаха му, което го накара да повърне, докато го изстрелва на майната си. Това беше удар, който можеше да убие без проблем обикновен човек, а и дори свръх човек в някой случай. Тай със сигурност не си играеше, като ясно се виждаше как яроста му към Азами се манифестираше във сила. Ала Вайпър беше твърде flexiable чудовище и подобно на хлебарка, колкото пъти да я настъпваш, няма умиране. Тобирая от личен опит се беше убедил в това, а сега и Тай му предстоеше. От удара, Вайпър повърна освен гадория, ами и още една змия, която не пое нищо от impact-а на удара. Вайпър беше изстрелян и забит в едно от дърветата, а очите му бяха празни, сякаш там нямаше никого. В същия момент, новата змия отвори широко уста и от нея излезна чисто нов Вайпър, като дори разпори змията, тъй като тя беше твърде малка за раменете му. Това се случи доста бързо и точно пред очите на Тай, като следващото движение на Вайпър беше да му върне удара. Ала точно преди крошето му да достигне до лицето на пирата, то рязко спря. Толкова рязко спиране на удар, не беше възможно собственоръчно. Някой го беше спрял. И тогава Тай видя как слънчеви лъчи се отразиха в почти невидими конци, впити в кожата на ръката му.

Kristina: Да не си мислиш, че само ще стоя и ще гледам, Тай? Беше клекнала по този начин на близкото дърво. Това е точно каквото търся! Битка! Опит! Тай, позволи ми да ти помогна! Нещо повече... Да се бием рамо до рамо! Тя стисна ръката си и редом с това, конците, които излизаха от ръката ѝ, още повече се впиха в цялото тяло на Вайпър. Изглежда не само го беше обездвижила целия, но и му нанасяше дълбоки рани. Кристина се усмихна самоуверено, доволна от това, че е полезна. Вайпър остана завързан във въздуха точно на melee range-а на Тай.

Вайпър започна да се гърчи в опит да се освободи, но единствено повече се наряняваше. Не можеше да се измъкне от "затвора" на Кристина.

Тай: Внезапно Вайпър бе спрян като че ли от нищото, но Тай се огледа и веднага забеляза причината, което го накара да се усмихне широко. Кристина!!!! Тай отскочи леко назад, като приклекна леко. Разбира се! Всички сме заедно в това, йо!! Затича се обратно към Вайпър, като тялото му се разпали. Вайпър щеше да забележи, че огньовете му бяха тъмно-червени, примесени с черен цвят. Ако това беше Тай от преди, то той щеше да бъде обладан от тези черни пламъци и да се развихри като безмозъчно чудовище, както по време на битката му с Х1. Но сега, Тай успяваше да използва гнева си и да го превърне в сила, която той да контролира.


Тай удари с всичка сила Вайпър, като ударът щеше със сигурност да го запрати да лети назад, като Тай активира и своето Double Impact умение , което позволяваше на огънят му да нанесе два пъти impact-а от удара, като точно когато огнената струя свърши, Вайпър щеше повторно да получи щетите все едно и огънят на Тай го удари в този момент.

Тай: Ядоса се след като видя какво правеше Вайпър, като активира своите светкавици и тръгна да тича към него. Злодей...!!!! Как смееш?!?!! ЯДОСАН СИ НА МЕН, НАЛИ?!!? ИЗПРАВИ СЕ СРЕЩУ МЕН, ВАЙПЪР!!!!! Тай се опитваше отчаяно да разсее Вайпър и да го накара да се изправи срещу него, за да не наранява останалите. Колкото повече смърт имаше на терена, толкова повече Тай губеше контрол. По едно време, чашата преля. Огънят му започна да става по - черен, като Тай буквално имаше онзи I will kill you look. Той изпъна ръката си, като в следващия миг бе готов да отприщи адски силна огнена атака, която да застраши не само неговото, но и здравето на останалите. Но по едно време, Тай чу познат за него глас, който бе толкова силен, че създаде огромно въздушно налягане, което да изблъска Тай леко назад. Хъх?!


Тай се учуди. Какво правеше и този мъж тук..? Явно Вайпър е успял да достигне дори до него. Но след като чу думите му, Тай се усмихна и се успокои, като не позволи на огньовете му да го обладаят. Слушам!!!! Радвам се, че и ти си тук..

Мъжът буквално прелетя над бойното поле и се приземи адски мощно на пътя на Вайпър, като на гърба си държеше поне 10-20 човека. Той бе толкова грамаден на външен вид, че мощната му физика му позволяваше такъв чудовищен подвиг да направи. Ако някой беше истински герой, то това беше той..

Spoiler:

Тя го настигна за нула време въпреки светкавиците на Тай. Като видя черните му огньове веднага разбра, че нещо ужасно предстои ако не се намесе. Ала след това чу из цялото бойно поле гръмоносния глас на един истински HERO. 
Отне ти време, Еди... Крис се зарадва да го види извън Константата, като отиде да го поздрави. Ой, Еди! Защо се забави толкова? Да не би да се заклещи в своята змия, хаха?! Майтапът настрана, радвам се, че и ти си тук. Тай първоначално щеше да се учуди от къде Крис познава този мъж, но навярно щеше да се досети - В The Constant всеки и изживял малко или много спомените на другите.  Човече, все още ми е трудно да повярвам, че Вайпър те е изял.
Вайпър обаче се възползва от разсеяните герои и продължи да изяжда. Той вече беше приключил изяждането на двата рандъма, като си възстанови голяма част от енергия, плус че сега може да използва и quirk-овете им.






Вайпър клекна като постави ръцете на земята си. Нови земетръсове се създадоха и секунда по-късно в радиус от 20 метра от него, започнаха да изкачат змии. 10, 20, 30, 40, ЦЕЛИ 50 ЗМИИ С ДЪЛЖИНА 30 МЕТРА И УСТА, ДОСТАТЪЧНО ШИРОКА ДА ИЗЯДЕ ЧОВЕК С ЕДНА ЗАХАПКА, ПЛЪЗНАХА ИЗ ЦЯЛОТО БОЙНО ПОЛЕ! Обезглавният мъж веднага бе изяден. А след това още един и още един И ОЩЕ ЕДИН!!!

Kristina: Бързи ѝ анализаторски умения я изкрещяха това: БЪРЗО! ТРЯБВА ДА СЕ РАЗДЕЛИМ! Вайпър не е глупав. Той знае, че в сегашното си състояние не може да ни победи, за това ще избягва битка с нас. Ще го прави, докато не се нахрани с достатъчно души и не абсорбира достатъчно специални умения. Той се възползва от пръснатите из широкото бойно поле хора. Не всеки тук е способен да се изправи сам срещу 30 метрова змия. Трябва да спасим колкото се може повече от хората и не само, трябва да ги съберем на едно мяста. Направим ли го, тогава битката ни срещу Вайпър започва! ДА ДЕЙСТВАМЕ!!!

Тай: Наистина имате много да разправяте и двамата, йо..но сега, нека да се концентрираме и да спасим колкото се може повече хора от този злодей! Тай погледна към Вайпър, който тъкмо отприщи своето страховито умение. Това са много змии...! Тялото му се наелектризира, като започна като Соник да тича надалеч от тях и да използва Cold Flames за да създава огромни ледени образувания, които да затруднят змиите и да набавят време на хората да се евакуират надалеч от тях.

Еди: През това време, Еди се усмихна и прие предизвикателството на Вайпър. Kristina shonen, Ty shonen, разчитам на вас, че ще се справите..! Нашата задача е много трудна и заради това, няма да проявя никаква милост към този злодей..! Животът на много хора е заложен..! Еди извади едно шишенце, на което имаше етикет, на който пишеше Sand Dust. Той го изпи целия и го захвърли настрана, при което тялото му започна да става буквално като това на Sandman от Spider Man.




Ако Тай можеше директно да променя как работи тялото му с Dragon Soul, умението на Еди му позволяваше да променя формата на тялото му чрез чужди за него енергии. И най - лесният начин да си ги набави бе с dust. Еди имаше много такива шишенца в себе си и поради тази причина, можеше да променя тялото си в много различни стихии. Тялото му се променяше на база dust-а, който Еди използваше. Тъй като Sand Dust-а му бе свързан с пустинята в Сахракаш, то външният му вид се промени подобно на мумия.

Sandman:

Еди: Тези твои змии наистина са опасни...но аз няма да им позволя да наранят хората тук!! Тялото му се пръсна на многобройни пясъчинки, които се пръснаха из бойното поле под формата на пясъчна буря. Пясъчната буря вземаше колкото се може повече хора в нея и ги отвяваше заедно със себе си надалеч от Вайпър, като самата буря бе достатъчно голяма, че да попречи на змиите да виждат през нея , което драстично щеше да ги забави докато той спасяваше хората.

Kristina: Започна да подскача навсякъде по границата на радиус от 30 метра от Вайпър. Правеше го като закачаше от своите остри като бръснач нишки навсякъде, така че всяка змия, която премине границата, да бъде нарязана оттях. Само така тя успя да умъртви десетина змии улеснявайки работата на другите. Пясъчна буря? Не, това е умението на Еди. Ясно. Това ще свърши работа, обаче и моето зрение намаля. Усмихна се. No problem! Мрежата ми вече е поставена. Сега конците ми ще бъдат моите очи и уши! Крис седеше отново на един клон със затворени очи и концетрирана. Всеки път когато змия премине през мрежата ѝ и оцелее, тя се запътваше да я довърши.

Viper: По дяволите! Змиите ми са безполезни в тая буря. Ала няма да проблем. Вече абсорбирах някои полезни умения. Вайпър се издигна много нависоко с една от змиите си, като стъпи върху короната на едно 20-метрово дърво. Гигантската змия се уви около дървото и отвори уста точно до Вайпър, но я насочи към земята. След това се случи същата сцена от преди малко. Супер силни ветрове буйно се насочиха към Вайпър.  Змията му се превърна в супер мощна прахосмокачка, която покриваше цялото бойно поле. Колкото по-близо е даден човек до нея, толкова по-невъзможно ставаше да се противопостави. Този път ветровете издигаха хора нагоре, а щом си вече във въздуха спасения нямаше. Пясъчната буря също пое по същия маршрут. Тя биваше измуквана от змията, а за Вайпър нямаше значение тя дали ще умре след това. Все пак беше просто една змия. Една от многото. Важното беше да премахне бурята, но в процес на това, още няколко рандъма бяха хванати в ръцете му.  
Вайпър отново изкара змиите изпод ръкавите си, за да изядат рандъмите, ала точно тогава се намеси той.

- Не ме забравяй, копеленце! Не съм приключил с теб! Каквото и да изядеш, накрая като куче пак ще те накарам да го изплуеш!
Две остриета се зъбиха в очите на гигантската змия, а окото на мъжът пред Вайпър светна в червено.
- Чрез императорското ми око ти заповядвам... 

Тай: Изстреля се директно към Вайпър след като останалите се справиха със змиите. Добра работа, minna!! Нека довършим този злодей...веднъж и завинаги! Докато Тай тичаше, той използва CBC да оптимизира своята концентрация до такава степен, че да изключи абсолютно всичките си сетива щом достигна до Вайпър. Единствено той остави своето шесто чувство, което да го guide-ва. Но за сметка на това, концентрацията му достигна повече от 100%. Изведнъж, от юмрука му пресвятнаха не бели, а тъмно-червени светкавици с черен нюанс...

Еди: Тъй като пясъчната му буря биваше засмуквана, той бе принуден да се материализира с хората, които носеше. Shit..! Погледна към Тай, като забеляза неговият контрол върху тялото си и се учуди. Каква концентрация..Ty shonen, наистина си напреднал много. В това твое състояние, ако освободиш енергията ти една стохилядна от секундата преди да удариш...то ти ще навлезеш в състояние, познато като "зоната"...състояние, в което щом влезеш, твоите сетива и инстинкти ще се изострят на макс..а ударите ти ще придобият още по - унищожителен характер!

Тай в този миг направи точно това, което Еди обясни - влизайки в зоната, от очите му започнаха да излизат червени светкавици, показвайки, че успешно влезе в това състояние. Успяваше да вижда всички движения край себе си на бавен кадър докато той самия се движеше все едно имаше Sandevistan, но това ставаше само за един миг. Когато този миг отмина, Тай знаеше, че в следващата секунда, всеки един негов удар ще бъде в пъти по - опасен.


Тай удари Вайпър 4 последователни пъти, но той не усети абсолютно нищо от тях. Чак на петият следващ удар, пространството около тях леко се distort-на, а юмрукът на Тай присвятна в тъмно-червени светкавици и удари Вайпър с всичка сила, освобождавайки impact-a от петте удара наведнъж, забивайки го в земята и създавайки огромен кратер в нея.