Silva Island

Тай: Лицето му веднага се изпълни с агония и ужас когато видя как атаката му уцели Annie. Тай нямаше как да знае какво се бе случило и как по дяволите това беше Annie, за която той все още нямаше информация какво става с нея на острова. Не...НЕ!!!! Тай се изстреля като светкавица право към нея, като клекна и започна с леда си да заледява раните ѝ. Молятемолятемоляте, недей...не ми го причинявай, точно ти....!! Сълзи започнаха да се стичат от очите му. Не умирай....не отново...!

В този миг, Тай си удари главата здраво сякаш искаше този глас да млъкне.



Гласът обаче просто се появи в съзнанието на Тай под формата на личице и му се усмихна, като започна да му се смее зловещо.


Зловещият смях, който кънтеше в главата на Тай го изпълваше с огромни количества отчаяние, че колкото и силен да става, той все не можеше да защити хората, които най - много обичаше. А сега, подигравките на този рандом глас още повече го караха да страда...

X1: Хм. Жалко. Ти направи своя избор. За последствията можеш да обвиняваш само СЕБЕ СИ!! Тоби се наклони и в слевдащия миг се изстреля гръмоносно към Тай. Още с първия си удар сякаш го парализира и събори на земята. Качи се отгоре му, за да не му позволява да се изправи със своята тежест, и започна: кроше след кроше. Ляв, десен, ляв, десен. Нямаше край. Носа на Тай кървеше като фонтан. Той започваше бавно да губи съзнание, но от време на време чуваше някакъв глас..., външен глас, който едва не се губеше в далечината.



Гласът се превърна във вик, който Тай вече ясно чуваше до себе си. Рязко, Тай надигна главата си, за да изкашля сумати кръв, а когато отвори бавно пребитите си очи, вместо да види Тоби над него, той видя него.

:

Тай поемаше ударите на Х1 без да може да се съпротивлява, като започна бавно бавно да губи съзнание. Въпреки това обаче , той продължаваше да се опитва да се съпротивлява с него дори и да не можеше. Когато изпадна в безсъзнание, той започна да чува гласа на Гото, който го канеше да се събуди. Хъх..? Кой е това...? Чувам глас..! Тай се заслуша по - добре и най - накрая успя да чуе гласа на Гото, който ставаше по - ясен и по - ясен с всеки изминал миг. ...! По едно време, Тай рязко отвори очи и бе ударен от Гото, като рефлексивно му отвърна също с удар, колкото да го изблъска от себе си. Все пак, той не знаеше какво става веднага след като се събуди, но бързо осъзна. Гото...! Тай се надигна рязко и усети остра болка, която преглътна за момент, като изтича до него и щеше да му помогне да стане. Аргх..! Тялото ми и най - вече главата ми ме болят...съжалявам, бях хванат в капан..благодаря ти...! Дишаше тежко. Какво...ти се е случило...?

Goto: Отказа му помощ, като се изправи сам. Тц! Можеше просто да кажеш, че си буден, тъпако! Anyway, изглежда Азами яко те е подредил. Не знам какво си сънувал, но бълнуваше за някаква Annie и някакъв си Тоби насън. Бас ловя, че това е причината! Посочи земята до Тай, където беше онази откъсната китка на Азами, която допреди малко беше здраво закрепена за рамото на Тай. Това е едно от по-сложните уменията на Complete Body Control - Memory Manipulation. Умение от този калибър няма как да има мигновенен cast time. Когато се намесих, заварих ей тази гнусна ръка, хваната за рамото ти. Ти се събуди малко след като я махнах от теб. Изглежда чрез нея е активирал умението си. Имал е нужното време, тъй като ръката му е останала по теб. Не прави повече тази грешка. Азами крие още стотици подли намерца в ръкава си. Той се обърна към Азами и зае бойна позиция. Битката ни още не е приключила. Не знам кои са Annie и Тоби, но ако ще се почувстваш по-добре можеш да ми разкажеш СЛЕД като приключим с този тук.

Azami: Изправи се изцяло, но си личеше, че беше уморен. Направи раздразнено изражение и започна да мрънка на висок тон. ААХ ОМРЪЗНА МИ!! Писна ми да се бия срещу вас. Това е толкова безмислено! Уморен съм!Отегчен съм! Искам си у дома!

Goto: Хъх? Тоя съвсем ли изперка?

Тай: С-съжалявам, бях в тотален шок и не успях да реагирам...! Изслуша това, което му каза Гото, като доста се стресна от възможните умения на Азами. Ееех..? Memory Manipulation?? Ама че лудост...! Погледна към Азами. Явно наистина не е добра идея да оставям каквото и да било свързано с този човек до себе си. Зае бойна позиция, но леко се учуди. Хъх..? Внимавай, Гото...! Нестабилните злодеи са най - опасни...! Нещо голямо може да се задава всеки момент, бъди нащрек!!

Azami: Нестабилен? Колко грубо! Е, предполагам не си далеч от истината.. Вижте какво, предлагам ви примирие. Считайте се за най-упоритите същества на света, щом ме докарахте дотук. Но нека разсъждаваме като зрели хора. За какво се бием всъщност?

Goto: Ти ташак ли си правиш? АА? Стисна здраво меча си и се изстреля с буйна експлозия към него. Най-много мразя такива двуличници като тебе! УМРИ АЗАМИ!!! Гото започваше малко по малко да се възвръща към предишното си Аз - това на X2. 


Azami: Отдръпна се леко встрани, но нямаше нито скороста, нито желанието да избегне напълно атаката. Замаха отряза дясната ръка на Азами, като той веднага си я хвана с лявата, преди да излети надалеч. Не се усещаше никаква вражда от него, но разбира се на това не трябваше да се вярва. Такъв беше персонажа Азами - никога не знаеш какво да очакваш от него. Сегашната ситуация също беше толкова абсурдна, като персонажа му - такъв човек като него - страстен и упорит до безкрая, сега искаше да преговаря? Що за лудост! Какво точно се случва в главата на този човек си оставаше завинаги загадка. Това успокои ли ти се или искаш и другата ми ръка? Хайде отговори ми на въпроса? Обърна се към Тай. Ти ми кажи тогава, Тай. Защо се бием в момента?

Тай: За какво се бием, казваш...? Намръщи му се. Нима не осъзнаваш действията ти..?! Заради теб, Вайпър направи купища поразии и застраши този остров, от чието съществуване зависи нашата планета! Докато ние се опитваме да възстановим дървото, ти и Вайпър се опитвате да развалите всичко! Норман ми заръча да те спра! Той ми каза за теб и какъв лош човек си! Не мога да ти позволя да избягаш, Азами! Твърде много хора искат да си получиш заслуженото, и тези два юмрука ще се погрижат това да стане! Защо изведнъж искаш примирие?!? ТИ трябва да ни кажеш какво изобщо целиш с всичко това!! Как действията ти помагат за целта ти?! Накарай Вайпър да спре още сега!!!!!

Azami: ГРЕШИШ!!! АДСКИ МНОГО ГРЕШИШ!!! ... Азами рязко извика сякаш беше директно наранен, но бързо се укроти имайки предвид ситуацията и това което се опитваше да постигне. Той си оправи гласа с лека кашлица и продължи с нормален, спокоен тон. Знам, че ще прозвучи странно и трудно за вярване, но грешиш за мен. Не съм виновен нито за действията на Вайпър, нито съм искал да ви нараня. Това не съм аз... или поне ВЕЧЕ не съм аз. Случи се преди няколко минути. Осъзнах нещо. Оттогва се бия срещу вас с едва единствена причина - да оцелея. Азами осъзнаваше колко абсурдни бяха думите му, но той беше интелигентен човек. За да си набави нужното време да доразкаже, той трябваше поне за малко да им спечели доверието. Това и смяташе да направи, но нямаше да успее без жертва. Така да бъде... Той стисна здраво откъсната му дясна ръка и я пръсна на кръв. Кръвта след това започна да се преобразува на някакъв обект. По време на процеса, Азами активира умението си, кървави светкавици започнаха да излизат от раната му, а той изрече следните думи:


Goto: Хъх? Тъкмо се канеше да отреже и другата му ръка, но се спря. Беше повлиян от действията на Азами. Ти наистина си луд човек. Осъзнаваш ли какво направи? Той свали меча си, като сякаш отложи убийствените си намерения. Хей Тай, понеже си нов в занаята, нека ти обясня какво означава това. Той използва за пореден път пълния потенциал на тялото си, същото умение, с което се докопа до мозъка ти и същото умение, което ти самия скоро научи. Това е подобно на Memory Manipulation. Чу какво каза, нали? Отказва се от дясната си ръка. Това не са просто думи. Кървавите светкавици са доказателство, че умението се активирало. Няма връщане назад. Тоз тъпак току що наистина перманентно си откъсна ръката. К'во правим ся? Изслушваме ли го или го убиваме на място?

Кръвта от ръката на Азами се преобразува в знаме..., бяло знаме. Той го вдигна с лявата си ръка и свали погледа си. Това беше очевиден знак, че се предава.

Тай: КАКВО?! Тай бе изненадан от действията на Азами, като изобщо не очакваше нещо подобно от Азами. Когато Гото обясни, че действията му наистина са накарали ръката му да не може да заздравее, Тай се замисли. Защо Азами би направил нещо подобно? До преди малко, той изобщо не зачиташе живота си, но сега, той се биеше само заради него. Ако думите му бяха истина, то този Азами имаше изцяло друго мислене, си помисли Тай. Той отново погледна към него. Когато ти..не..."предишният" Азами те накара да се появиш..аз си мислех, че той предава всичките си мисли и спомени на следващият Азами...и поради тази причина си мислих, че този негодник е безсмъртен. Не ти вярвах когато ми каза, че съм "убил" предишният Азами, защото за мен, ти нямаш разлика с него...но действията ти сега ме карат да се замисля..ти наистина не си този Азами, който е отговорен за действията на Вайпър. Ти се появи на този свят преди няколко минути.

Azami: Хъх?! Азами надигна глава с широко отворени очи към Тай. Беше изненадан. Приятно изненадан. Изглежда си доста по-мъдър за колкото те смятат, Тай. Анализира ме отлично само за един миг. Усмихна му се. Впечатляващо. Макар дори и аз да не съм наясно изцяло с това, което се случва с мен, смятам думите ти за истина. Както вече каза, аз се "родих" преди малко. Аз съм просто поредния вариант на Азами. Наследил съм всичките му спомени, а в това число и мисли, цели, чувства, характер, навици и дори умения. Напълно нормално е човек като мен, който е почти пълно копие на Азами, да се държи точно като него. Но нещо се промени. По-рано когато бях на косъм на умра от поредицата ви крошета, аз се поколебах да призова нов вариант. Тази секунда колебание ме заведе в дълбоки размисли. По всичко си личеше, че загубих и най-очевидната опция бе да предам битката ми на следващото ми Аз, но аз не го направих. Не исках да приключа тук. Не исках да изчезна. Почувствах... копнеж да живея. Може да се каже, че предобих... Его. Страхът от смъртта ми дади сили да продължа и ето ни тук. Оказахте се твърде упорити и издръжливи, че да ви победя сам. Като индивид съм твърде слаб. Това да съм част от една голяма общност ме прави силен. Не... Това прави Азами силен. Наклони затъжен поглед надолу. Аз все още споделям целите на Азами. Няма как. Те са неразделна част от мен. Ала друго, ново чувство се оказа по-силно от чувството на дълг.  Чувството за самосъхранение. Тай, аз... Надигна страстен поглед към Тай. ...не искам да умирам. Не искам да страдам. Напротив! Искам да живея! Искам да съм щастлив! ИСКАМ ДА ИЗЖИВЕЯ ЕДИН НОРМАЛЕН ЖИВОТ И ДА ИЗПИТАМ НОРМАЛНИ ЧУВСТВА. ИСКАМ ДА СЪЗДАМ СЕМЕЙСТВО. ИСКАМ ДА ПРОБВАМ ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА!!! Погледна замечтано нагоре. Толкова ли е грешно да съм различен. Навярно ви занимавам с глупости, които няма как да разберете напълно, камо ли да ми relate-нете. Но думите са искрени. Щом не мога да ви победя, то тогава не ми остава друго освен да помоля за прошка. А ако приемте... ако ме пощадите и ме приеме такъв какъвто съм... то аз ви обещавам...

Тай: Погледна към Гото леко осъмнено, сякаш все още не беше готов изцяло да се довери на Азами. Все пак, той бе направил огромна злина в очите на Тай и той нямаше как да му прости, макар и това да не е точният Азами, отговорен за действията на Вайпър. Въпреки това обаче, той видя това като възможност да се добере именно до този Азами, когото издирва. Виж...не мога да ти простя толкова лесно, йо. Дори на Тоби не успях мигновено да простя. Ще ми трябва време, макар и да не си този Азами, който търся, да се опитам да ти вярвам наистина. Но ако чрез действията ти ни докажеш, че можем да ти имаме доверие, то аз няма да се движа срещу теб. Усмихна се леко. Вярвам, че всеки има правото да мечтае, йо. Ако сега те спра от това, то аз ще движа срещу собствените си вярвания. Развявай собственият ти черен флаг. Ти си си ти, не си поредният Азами вариант. Скръсти ръце. Но...Азами. Ти спомена за "истинският" Азами. Точно той ми трябва да си плати за действията си!! Той ли е "първият" Азами, който контролира всичко това? С каква информация разполагаш за него? Ама че странна ситуация..

Azami: Въздъхна. Така да бъде. Ще ви кажа всичко. Така ще спечеля доверието ви, нали? И така Азами започна да обяснява едно от най-значимите си умения - сам да се размножава. Тай малко или много вече знаеше за това, като с очите си го беше виждал, ала не знаеше мащаба на това умение.

Тай: God of the new world!??!?! Тай беше много изплашен от звученето на тези думи. Ако това, което този Азами казваше наистина е така, то Азами беше враг номер едно за екипажът в този момент. Това е...наистина зловещо,йо...и за съжаление, не мога да съм там, за да го спра. Атлас...е твърде далеч от тук. Усмихна се леко. Но пък...Кьоко вече е пратила част от екипажът тъм! Сигурен съм, че ще измислят нещо и ще спрат този вариант. Имам им доверие! Но...този човек със сигурност има екзистенциален катарзис! Ако той самия не знае дали е истинският Азами, кой да знае, йо?! Въздиша. Ама че ситуация...Удари си юмруците един в друг, като от тях изкочи малко огън. Добре! В такъв случай...ако откажа да ти помогна...аз ще се откажа от всички мои принципи. Може да се каже, че аз вярвам в коренно различно нещо, от колкото този Азами. За мен, човек е истински свободен и това не бива да се променя! Никой не може да те задължи да следваш този смотан идеал, който е бил набиван в главата на всеки нов Азами! You are YOU! Така че...ще ти помогна! Ще сразим този Азами, както и всички останали! Не ме интересува колко много Азами-та има по света, ще ги победя всичките! Но първо...трябва да се справим с чудовището на име Вайпър. Обещах на Норман, че ще го направя!

Azami: Усмихна му се. Имаш нестандартно мислене, Тай. Ти наистина си един непредсказуем пират ^^ Като чу името Норман, той се загледа носталгично и замечтано нагоре. Норман, хм? Като се замисля и той имаше подобно мислене. Ходиш по неговите стъпки, Тай. Ала това не е задължително хубаво нещо. Виждаш го как свърши. Подобна съдба може и теб да те чака. Готов ли си да поемеш рисковете? 
Малки ми приятельо, смелостта и готовността ти са за похвала. Уви изпитанията пред теб може да се окажат далеч по-тежки отколкото очакваш. Опасявам се, че колкото и силна да е волята няма да се справиш. Не и без жертви. Загледа се в посока Атлас с притеснен поглед. Избрах може би най-лошия момент да предам идеала си. Имам много лошо предчувствие.

Тай: Поклати глава, като се усмихна широко. Шанкс ми е казвал, че...само най - смелите пирати имат нужните качества да покорят моретата. Това за мен важи и за всичко останало - аз съм готов да се изправя срещу каквото и да е! Знам колко е висока цената..но и смятам, че имам приятели до себе си, с които да споделя всичката тежест на раменете ми! Със сигурност няма да ми е лесно...но ако спра тук? Никога няма да изпълня своята мечта, йо! Ще видиш! Някой ден, ще бъда дори по - силен от Шанкс!

Goto: До сега си привързваше раните за пореден път. Ей шматки. Разбирам, че си станахте първи приятели и ви се говори, ама приятелите ни се бият в момента. Да вървим!

Azami: Той е прав. Трябва да помогнем на другите срещу Вайпър. Опасявам се, че това ще свърши зле за мен... Що се отнася за теб, Тай. Ти наистина имаш сърце на герой. Може наистина да вървиш по стъпките на Норман, но според мен имаш потенциала да го надминеш. Причината е, че ти си способен да разпределиш тежеста ти сред приятелите ти, докато Норман не беше такъв човек. Той винаги взимаше цялото страдание за себе си и въпреки че това го направи толкова велик и обичан, това негово качество и го съсипа. Тай, никога не прави неговата грешка. Азами се затича към Вайпър и останалите, които бяха на около 1-2км понеже динамичното сражение между тримата ги беше отделечило толкова.

Тай: Затича се заедно с Азами и Гото, като гледаше напред и беше замислен върху това, което Азами му каза. Хмм..не веднъж ми се е случвало да искам да не излагам приятелите ми на опасност. Но все пак, точно това ни прави екипаж...заедно да постигаме целите си и да изживеем мечтите си! Хех...и точно заради това, ще спрем Вайпър заедно! Съгласен съм! Но ще се уча от грешките на тези преди мен, за да не ги повтарям...ще ти го докажа още в тази битка! Ще победим Вайпър заедно!

Spoiler:

Shoto: Тай.., дано всичко е наред при теб. Час по-скоро трябва да приключим тук, за да ти помогнем!

:

 

Spoiler:

Spoiler:

Viper:
Вайпър събра ръцете си и следващото нещо, което направи, щеше да бъде невиждано до сега. Умение, с което дори raid boss героите не биха могли да се съсревновават. Това, което Вайпър направи бе:

Най - страшното се случи - Вайпър активира своя Domain Expansion, обхващайки не само целият остров, а и ЦЕЛИЯТ СВЯТ!!! Точно както Сайгай, домейнът на Вайпър толкова бе подсилен, че успя да обхване цялата планета и да предизвика пълен хаос. И Тай бе един от многото уцелени от това мащабно и чудовищно умение....той се намираше легнал, не знаейки за способността на Вайпър. В неговият ум, той вече бе умрял. Чак когато успя едвам едвам да отвори очите си, той се изправи и видя...празнота. Сякаш нямаше абсолютно нищо край него.

Тай: М-мъртъв...ли съм...? Тай бавно се изправи, като видя единствено хора, които тичаха от страх в опит да избягат от The Constant. Ех...? К-какво се случва..? Тай все още имаше замъглено зрение, но малко по малко започна да вижда обстановката край себе си. Той ходеше бавно, опитвайки се да види причината всички хора около него да бягат. Всички ги е страх...паника е настанала...досега бях на острова...но сега..? Къде се намирам, йо...? Опита се да спре някой от тичащите, но всички го подминаваха и продължиха да тичат. Беше прекалено късно, като че ли. Despair-ът бе обхванал...целият свят.

Но точно тогава, Тай видя познато лице! Той видя най - големият герой - Еди, който помагаше на всекиго и спасяваше хора! На раменете си имаше сигурно 10-ма души, които бе спасил от това да не ги докопа Вайпър и сега се отдалечаваше от него, за да ги спаси.

Тай: Еди! Изтича до него. Радвам се да те видя, йо...!
Еди: Тай shonen! Приклекна, за да могат хората да слезнат от него, при което се обърна към Вайпър, който беше в далечината. Опасявам се, че най - лошото се случи, young shonen...
Тай: К-къде се намираме...?
Еди: Това е мястото, на което ние бяхме. От където излезнахме...но сега....опасявам се, че Вайпър успя да погълне...





Тай: К-какво...?
Еди: Съжалявам , Тай shonen...не успяхме да го предотвратим...бяхме победени, и то по какъв начин...
Тай: Стисна юмрук, като в яростта си, той погледна в далечината към Вайпър и изля целият си гняв върху него.

Spoiler:

Всички сякаш попаднаха във void-а. Всички бяха безпомощни. Никой дори не разбираше пълния мащаб на това, което се случваше. 
Вайпър погълна целия свят.
Това са фактите. Случи се без дори възможност за противопоставяне. Всеки всичко е вечно.. една константа. Всяко действие ще отнема безкрай време или с други думи светът попадна в място, където нищо никога не търпи никаква промяна. Ако Вайпър е победителя на сражение, то това никога няма да се промени. Никой няма да може да се промени и да го победи. Няма да има повече изненади. Всички скрити козове вече не съществуваха. Такова каквото беше текущото състояние на света, такова ще си остане... завинаги. Това е то. Един свят на константите. The Constant.

Истински дяволит свят. Противоричлив на всички добратели на хората. Ако един човек не може да се промени и да продължи напред, то защо въобще съществува? Да живее в една единствена времева точка? В един единствен безкраен ден? Що за дяволско изобратение е този свят. Точно така, той без създаден от дявола или по-точно от вещица. Едно от най-страховитите създания същестували някога. Макар и отдавна умрели те продължават да тровят човечеството и въобще целия свят със злините си.., с вещерството си. Отговорни за този константен свят са 2 от вещиците: Witch of Gluttony & Witch of Sloth. Вечен глад и вечен мързел. Това са единствените добродетели на този свят. 
Малцина са хората, които всъщност разполагат с тази информация. Един от тях, разбира се, е Ammon Azami. Той пристъпа до Тай и Еди и се включи с думите:

Azami: Хванаха ни, хм? Успя да погълнеш целия свят? Вайпър, дори и аз не предполагах, че си способен на това. Тай, изглежда сме закъсняли. Винаги е моя, но това вече е от беззначение. Сега единствената ни възможност е да победим отговорния за това. Направим ли го, Domain Expantion-а ще бъде прекъснат. Уви това няма да е лесна задача. С всички нас в стомаха му, Вайпър никога не е бил по-силен от преди.

Тай: Моля?!? В-всички свръхчовеци, йо?!?!? Тай погледна с ужас към Вайпър когато пространството се превърна в пустиня. Т-това чувство...Огледа се. Точно както Shun...! Да, няма измама...Shun направи същото...това означава ли, че Вайпър има достъп и до част от силите на стрелите?!?!!?!?

Не само Тай, а и всички останали бяха в състояние на пълно отчаяние. Когато умовете им се свързаха, те почувстваха не само своето отчаяние, но и отчаянието на всички останали!!! Всички просто бяха...замръзнали. Сякаш живота ги бе напуснал...Вайпър просто се обяви за победител. Той притежаваше всичко в The Constant. И това нямаше да се промени докато не бъде победен. Но да победиш такова чудовище..изглеждаше почти невъзможно.

Тай: Вайпър....Падна на колене. Той също бе съкрошен. Дори неговата желязна воля бе прекършена - нещо, което много рядко се случваше. Азами-сан...нима...имаме някакъв шанс срещу това...? Всичко..свърши, йо...

Тай се бе предал. И не само той. Всички бяха. Синтия, Тоби..Едел. Чудовища като тях, навярно също. Самият факт, че всички споделяха чувствата си, правеше тази ситуация още по - пагубна. ДОРИ САМО ЕДИН човек да изпитва отчаяние, то се предава на всички останали. Екипажът беше в шах и мат. Нямаше начин да се измъкнат от това....но когато героят е повален и няма кой да спаси деня....

Spoiler: