Silva Island

Тай: В мига , в който Азами позволи на Тай да го удари, това бе предостатъчно на Тай да започне огромен chain от действия. Първо, неговият double impact се активира под брадичката на Азами и създаде втори мощен светкавичен удар, който щеше да изстреля Азами право нагоре, където Тай предварително щеше да го очаква. Само като видя Азами, Тай знаеше, че това е някой много по - опитен от него и за да го надвие, той трябва да не му дава никакво време за реакция или мисъл, защото иначе ще загуби. Когато Азами бива изстрелян нагоре, Тай го очакваше в позиция с изпънат крак, с който да го изрита още по - нависоко и с експлозия да се изстреля обратно към него. Юмруците му наелектризираха Азами, като всеки един от тях бе сякаш истинска светкавица го удряше. Точно поради тази причина, той се надяваше да парализира Азами със своите атаки и да го довърши бързо.



Тай отприщи свръх-горещ barrage от светкавични юмруци директно към Азами, като последния го запрати право надолу към земята. Всеки един от юмруците му създаваше електрическа експлозия по тялото на Азами, а Тай се погрижи да го удари навсякъде. Последния си удар, той пренасочи целият потенциал на тялото си чрез gear shift в дясната си ръка и удари Азами със 100% от всичката си сила, запращайки го обратно към същият кратер, от който се показа.

Всички атаки на Тай оцелваха в десятата. Беше зашеметителна гледка. Всяко едно движение на Тай беше впечатляващо и уникално. Това само показваше колко много е израстнал като боец. Нямаше нищо общо с онзи Тай от Beacon Арената. Това, което Азами си пожела - да не бъде разочаован, се сбъдна, че дори и десеторно.

- Ей батко, батко! Как направи това? Ти супер герой ли си? Мога ли аз да бъда като теб? Някакво рандом момченце на по 5 години с ярко бяла коса дърпаше лекичко горната дреха на Тай, за да му привлече внимание. 

Kristina: Хъх? Беше скочила в кратера, за да провери дали Азами е dead. Тя не рискува и вместо да се доближи, изстреля една игла и я заби в трупа му. Иглата беше свързана със специален конец, който Кристина държеше и чрез него можеше да усеща импулси. Не усещам нищо! Няма пулс! Н-Нима наистиан е мъртъв?!

Тай: Приземи се, като след чутото от Кристина леко си отдъхна, но след това той усети как някакво хлапе внезапно се появи до него, което леко го встъписа. Хъх..? Ей , малчо, това не е мястото за- В този миг, шестото му чувство започна да шуми в главата му сякаш опасността беше до него. И тогава, Тай осъзна истинската причина това да се случваше - малкото хлапе. Какво по...? Не може да бъде...КРИС, НЕ СВАЛЯЙ ГАРДА СИ!!!! Тай се дашна към Кристина и я хвана, като се отдалечи от кратера и я остави на земята, след което се обърна към него. Това хлапе...не ми казвай...!

Kristina: Какво по дяв- Тя бе хваната от Тай и отнесена извън кратера. Обаче малко след като се приземиха двамата чуха отново детски глас зад себе си.

- Бързо схващаш. Така ли е, Тай? Ново 5-годишно детенце се беше появило зад Тай сякаш от земята бе изкочило. Шестото чувство на Тай едвам долавяше опасност, сякаш или тя не съществува или просто е твърде далеч в бъдещето. Малкото лапе също беше с бяла коса и изглеждаше като брат близнак на първото. То обаче се разкри като спомена името на Тай, както и му се усмихна зловещо. То постави пръст на челото си и в рамките на няколко секунди се случи следното:

Spoiler:

Малкото детенце порастна по извратен нечовешки начин. За по-малко от 5 секунди, то премина през юношеството, пубертета, завърши пълнолетие, влезна в малдежка възраст, а след това и в зряла. Накрая лицето му заприлича 1:1 като това на Азами. Не просто приличаше, това беше той! Азами се spawn-а на метър от Тай и изцяло му беше в melee range-а, но вместо да атакува веднага, той прихапа нервно нокътя си.

Тай: Учуди се когато видя малкото момче да порасте като че ли за миг и да се превърне в още един Азами. Това не е нормално клониращо умение...Тай с експлозия се отдалечи леко от Азами , като зае бойна позиция. Да не го нарече баща...? Човече..наистина съм объркан, йо! Онзи Азами е ваш баща...? Как по дяволите дори работи това?! Въздиша. Игнийл не ми беше казвал за този тип родители...дори не видях щъркел! Е, казват, че децата са по - силни от родителите си, нали така..? Усмихна се широко, като с жест предизвика всички Азами-та пред него.

Azami: Хахахахаха! Засмя се като чу за щъркела. Лимитиран си от такива прости знания за живота? Това е интересно! Напомняш ми на него! Нищо чудно, че си толкова силен. Ала не ме разбирай по грешно. Ти никога няма да достигнеш до него. Нека обясня. Докато говореше, 5те дечица застанаха до него. В момента водим нашият двубой не защото имаш шанс да ме победиш. Водим го защото аз имам интерес от това. Интерес от това да видя колко можеш да се доближиш до него. Спомена, че си говорил с Норман. Чудя се какво ли ти е казал за мен и по-важното какво ти е казал за Джойчиро?
Тай вече знаеше, че Норман и Сайба са били най-добри приятели, въпреки че буквално са двете страни на монетата. Ако думата, с която Сайба може да се опише е безлимитие, то при Норман е скромност. От Норман, Тай вече знаеше рисковете на безлимитието и съответно рисковете на Complete Body Control.

Тай: Норман? За него разбрах, че е уникален човек! Някой, който спасява животи...за разлика от теб, злодей! Ти не можеш дори да се мериш с него, йо...Норман е превъзходен!!! Той ми каза за целта ти...че искаш да извисиш човечеството до неговият пълен потенциал. Аз няма да позволя това! Лимитът, който ни е поставен е онова, което ни прави хора...и нашето умение да го надминаваме винаги когато сме в труден момент! Ако нямам лимити, които да надминавам..аз никога няма да порасна!!!!!! Този Джойчиро...е такъв човек! Той е най - силният в твоите очи, нали така?!? Но и точно поради тази причина съм сигурен, че е сам-самотен! Ако всеки един човек стане като него, какво си мислиш , че ще стане, а?!!? Никой няма да има другари! Никой няма да има мечти! ВСИЧКО ЩЕ Е ПЕРФЕКТНО! А един перфектен свят е скучен...!!!! Посочи Азами. Сега ти ми кажи, злодей...защо посегна на твоят най - добър приятел Норман?!? Не ти ли беше другар? Как не се чувстваш гузно от това, което правиш с него?!? Посочи Вайпър. Той ме помоли да го спра...и точно това ще направя!!!

Azami: Пефектен свят? Не, моите амбиции не смеят да достигнат до там. Боя се, че това е невъзможно. Поне не в тази Вселена. Азами продължи да говори в стил Aizen. Конфликт след конфликт... Война след война... В този свят единственото, което е гарантирано е страданието. И защо? Защото хората сме прости и недоверчиви създания. Най-вече недоразвити създания! Защо по сфета има повече създадени оръжия срещу хора, отколкото други? Защо? Тай, ти си се превърнал в чудесен герой. Малко или много вървиш по стъпките на Норман. Но какво направи той? Да, спасил е десетки хиляди хора и е усигорил храна и дом на поне още толкова. Със сигурност това е голямо постижение, но като сравним тези числа със статистиките се оказва, че нищо не е променил. 50 хиляди е нищо. Историята на човечеството е пълна с войни и смърт. 50 хиляди е една прашинка. Едно незначително число. Ние хората се намираме в непрекъснат конфликт. Ето, дори и сега се намираме във война. Но този път е различно! КОРЕННО РАЗЛИЧНО!!! Питаш ме как ли? Защото сега хората имат общ враг. Хората имат причина за пръв път в цялата история да се обединят изцяло. Всички заедно, защото само с общи усилия можем да оцелеем идващия апокалисис. Сега имам мотивацията да забравим за миналото и да гледаме само за бъдещето. В името на човечеството! В името да победим всичките си врагове! Говоря за Шун, нали ме разбираш, Тай? Аз също участвам във войната срещу него. Хаха, Тай осъзнаваш ли, че...
Прав си за едно нещо. Имаш добра интуиция. Джойчиро наистина е самотен човек. Може да не знаеш обикновени неща от живота, но всъщност си доста умен, нали? Това, което се опитвам да постигна не е перфектен свят, в който да няма как повече да се развиеш. Копнея да постигна свят, където хората не пропиляват потенциала си и са осъзнати господари на света. Свят, в който всеки ще може да преследва мечтата си, без да бива лимитиран от войни и като цяло глупостта на хората. Но конкуренцията, която ти толкова обичаш пак ще я има. Конкуренцията ще са тези хора, които имат същата мечта. Ето ти един свят, в който не получаваш нищо на готово, но и не губиш нищо от неконтрилуеми от теб фактори.
Джойчиро има силата да създаде въпросния свят, но сам не може да го направи. Той е твърде труден за разбиране, че да ти го обясня сега, но нека накратко ти го кажа така: За да остане един човек на върха, той трябва непрестанно да жертва всичко. Ако някой ден решиш да тръгнеш по този път, ще разбереш колко по-богата е дефиницяита на думата "всичко" отколкото си мислиш. Все пак тук не говорим само да жертваш близки :)
Може би си прав, Тай. Може би аз наистина съм злодей. Но лошото, което съм извършил е наложително! НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ГО СТОРИ!!! Дали не се чувствам гузно? Сигурен съм, че в даден момент съм умирал от съжаления. Бил съм suicidal. Ала човек с такова поведение не може да промени света. За това отхвърлих това мое поведение. Отхвърлих всички мои слаби черти. Ако ме питаш дали сега чувстваш огризения? НИ НАЙ-МАЛКО!!! Усмихна му се подло. Каква ирония. За да спася човечеството от самите тях, трябваше да се превърна в чудовище. Азами отново въодушевено разпери ръце и със самодоволна усмивка каза следното:

Тай: Слушайки Азами, Тай нямаше как да не се ядоса от чутото. Все пак, той видя как този мъж чрез Вайпър нарани абсолютно всичко, което Тай обичаше - приятели и семейство едновременно.


Тай: И какво...ако Норман е спасил само една малка част от човечеството...? Той го е направил САМ!!! САМ-САМИЧЪК, ЙО!!!! Ами ако имаше втори като него?! Трети? Четвърти?! Стотен?!? ХИЛЯДЕН?!?! ТОГАВА УСИЛИЯТА ИМ ВЗЕТИ ЗАЕДНО ЩЯХА ДА БЪДАТ НЕНАДМИНАТИ И ДА СПАСЯТ ЦЕЛИЯТ СВЯТ!!! ТОЛКОВА МАЛКО ХОРА!!!!!!!!!!!!!!!!! Казваш, че е пълно със страдание...така е. Но ако човек не страда, как трябва да се развие, йо?!? Ако човек не плаче, ако човек не тъгува..не е ли това, което го прави човек, йо?!? Че не сме машини!?! ЧЕ ИМАМЕ СЪРЦА!?! ЧЕ ИМАМЕ ЧУВСТВА?!?? НЕ НИ ЛИ ПРАВИ ТОВА ХОРА?! ААААААА?!?


Тай: Никога няма да убия Шун. Той е от моят екипаж...и аз ЩЕ ГО СПАСЯ! За разлика от Сайба, аз не искам да съм на върха. Не искам да съм най - силният. Искам да бъда сред своите другари, защото те дават смисъл на моят живот, йо! Не ми трябва да съм господар както ти искаш. Кой си ТИ да решаваш съдбата на целият свят?!? След това, което ти си направил, не си по - различен от хората, които създават воини, йо!!!!!

Azami: You really don't get it, huh? Let's see, от къде ли да започна?

Какво ако има други като Норман? Добре, ти ще си втория. Кой ще е третия? Кой ще е четвъртиям петия, шестия и т.н? Не си въобразявай, че си наясно с това колко велик е бил Норман. Трябва ти много късмет, за да бъдеш като него и дори и да успееш, то ще си изключение. Единично изключение! Никога няма да има хиляди като него. Никога няма да има дори десетима. Оказа се доста голям оптимист, Тай.

Ако човек не плаче и не страда няма да бъде човек? Очевидно с теб имам много различна представа за човечеството, Тай. Какво вече казах, конкуренция ще има. Колко по-голяма е мечтата ти толкова по-трудно ще бъде и съответно толкова повече ще страдаш от провала. Но това е добра болка. ПОЛЕЗНА БОЛКА. Болка, която те мотивира. Отлично разбираш за какво ти говоря, нали? Обяснявам ти отново, защото изглежда си се провалил да разбереш какво имам предвид. Аз няма да премахна страданието, болката и възможността на хората да се подобряват. Напротив, даже ще го провокирам! Аз ще премахна това страдание, което е излишно. Това, което идва от войната. Това, което е излишно и само ни лимитира. Престави си Annie да умре в Трета Световна Война. Знам, че ти не би го допуснал, но просто си го представи. Замисли се върху самата причина тя да умре. Осъзнаваш ли колко глупаво е това. Бъдещето на този човек рязко отива в кофата, зареди простотията на хората и постоянните им конфликти. Не. Това не може да продължи. Човечеството трябва да бъде МОНОТОННО. Хората трябва да се различават по интереси, но не по религия и нация. Това е най-голямата простотия някога! Силно се надявам да разбереш поне малко за какво ти говоря, Тай, но дълбоко се съмнявам. Водил съм този разговор толкова много пъти с толкова различни хора. Всеки път едно и също... Азами погледна затъжено надолу. Винаги оставам сам. Сам самичък, вечно неразбран. Надигна очи към Тай с един ужасно измъчен поглед който го изненада и го хвана като гръб от ясно небе. Моята болка е далеч по-голяма от твоята, Тай. Ти си още млад и наивен, но един ден съм сигурен, че ще ме разбереш...

Казваш, че не би убил Шун? Че ще го спасиш? Ще го спасиш от какво, Тай? Той направи своя избор. Няма причина да се връща при теб. Той не ти принадлежи! Нито пък е задължен да е от екипажа ти. Той има своя мечта. КОЙ СИ ДА ГО РАЗУБЕЖДАВАШ ОТ НЕЯ?! Има само един начин. Трябва да го победиш, не спасиш. Трябва твоята мечта да спасиш света да надделее върху неговата да го разруши. И щом толкова много го цениш като приятел, го победи с чест. Дай му всичко, което имаш. Не го омаловажавай. Но достатъчно приказки за човек, който е отдавна победен в моите планове. Човечеството ще се обедини и ще победи Шун. След това аз ще се подсигуря, че то ще остане единно завинаги. Когато нови врагове изкочат на хоризонта, ние хората отново ще ги победим като едно цяло. Ще продължим да го правим, докато не станем господари... Тогава ще можем да се фокосираме върху себе си като личности, а не като общност. Тогава ще имаме време за големите ни лични мечти. НЕ СЕГА!

Така е, аз съм престъпник, терорист и God wannabe. Но аз трябва да бъда! Изглежда пак ще трябва да се повторя:

Азами написа:Каква ирония. За да спася човечеството от самите тях, трябваше да се превърна в чудовище.

Точно така, Тай. Аз съм злодей. Ти трябва да ме победиш, нали така? Но как ще го сотриш, като си все още толкова слаб? В такъв случай... СТАНИ ПО-СИЛЕН! ОЩЕ ПО-СИЛЕН! Complete Body Control? Това е умение, което още миналия век открих. Трябва ти нещо повече. Имаш още много път да извървиш, много хляб да изядеш. Сдобил си се с впечатляваща сила и верни другари и това е страхотно, но няма да е достатъчно. Имаш боен опит и боен интелект, но ще ти трябва нещо повече. ОЩЕ И ОЩЕ! Никога не спирай да се развиваш. Никога не си помисляй, че си достигнал края. Никога не се отказвай от мечтата си. Няма значение дали ще се съгласиш с мен или не. Ти вече ходиш по пътя, който аз искам. Пътят, който ще спаси човечеството. Тай, каквото и да правиш никога не спирай да се развиваш и най-вече НИКОГА НЕ ПРАВИ ГРЕШКАТА НА ДЖОЙЧИРО. Само с поглед Азами вцепени Тай на едно място, като дори му вкара кратък спомен в главата. Той беше истински и продължи само за секунда, но картината от него беше ясна. Тя изглеждаше точно така. Това бяха Сайба и Сара. Те се наслаждаваха на медения си месец на плажа със сладоледени пръчици в уста. Сладка картинка. Ала намекът на Азами беше очевиден. Азами мразеше Сара и Тоби. Мразеше цялото семейство на Сайба, защото те го лимитираха. Азами не искаше Тай да тръгва по същия път. Той на всяка цена щеше да попречи Тай и Annie да бъдат заедно...




- Хей, хей, искате ли да играем на гоненица? Тишината бе прекъсната от дечицата.
- Да се състезаваме?
- Да, хайде да го направим!
- Точно така! Но няма да е обикновена гоненица?
- Хм? Ами каква!?
- Всеки ще тича като някакво животно.
- Това звучи страхотно! Аз ще съм Носорог!
- Аз пък ще съм Слон!
- Аз пък Маймуна!
- Аз пък Динозавър Т-Рекс!
- Аз пък ще съм нааай-големия от всички и ще избера Син Кит!
- Глупчкоо, китовете не могат да бягат.
- Само гледай. Момчето, което искаше да е кит, зае ниска позна за бягане. Останалите го последваха.
В следващия момент шестото чувство на Тай експлодира. Нещо се задаваше. Нещо ОГРОМНО. И тогава се случи. При старт, децата едновременно тръгнаха да спринтират към Тай, а малко след това жълти светкавици започнаха да излизат от телата им. В този момент, Тай почувства, че самата смърт бягаше към него. Защо ли. Защото следващото нещо, което се случи беше от напълно различен мащаб. То изглеждаше така:

Spoiler:

Телата на децата за един миг достигнаха температура от 50 градуса и избухнаха, а от екплозиите им излезнаха животните, които искаха да бъдат. Всичките те продължиха да тичат с пълна скорост към Тай и щяха да пометат всичко по пътя си. Тай навярно не можеше да ги спре. Не и всички наведнъж. Но пък единствено той беше в опасност. Преид да се осъзнае, Кристина я нямаше никъде наоколо. Не беше ясна причина, но ако не друго поне не се намираше на пътя на това бедствие. Най-сигурния метод за спасение беше да бяга и Тай добре знаеше, че това е плана на Азами. Все пак той искаше да изолира битката им от останалите. Вайпър щеше да се намеси на всеки, които се опита да го спаси. Тай беше сам самичък срещу тези зверове.

Тай: Какво по...?!? Тай прикри лицето си с ръце, като голяма ударна вълна го изблъска назад от трансформацията на децата. Щом погледна тичащите към него животни, той знаеше, че ако не ги спре, със сигурност щеше да умре тук. Но след чутото и видяното от Азами му беше трудно да се концентрира. В този миг обаче, той се сети за причината, поради която той на всяка цена трябва да оживее тук - своите приятели и неговата любов. Докато животните бягаха към него, Тай се възползва от малкото време , с което разполагаше, за да се концентрира на макс.



Тай протегна ръце напред към грамадните животни и си отдъхна, като беше изцяло концентриран в този миг.




Тай отприщи огромна огнена вълна от ръцете си, която чрез СВС подсили на макс тъй като огънят сега беше част от неговото тяло. А чрез Dragon Soul, той преправи щетите вместо огнени да бъдат ледени, което позволи на Тай да отприщи масивни огнени вълни без да се притеснява, че ще унищожи острова. Подобно на битката му с Шото, той щеше да замрази всичко пред себе си още веднъж, включително и животните.

Тай отприщи своето чудовищно умение използвайки отново 100% на CBC и на Dragon Soul. Вече си личеше как малко по малко той свикваше с новите си умения, но макар и да има енергията да продължи битката, то болката си оставаше. Единствено непробиваемата воля, ефекта на адреналина, както и яростта му към Азами държаха Тай на крака. Но това беше достатъчно. Тяхната битка... продължи:
Започна да се усеща вибрации от заледените гиганти. Нещо лошо се задаваше и шестото чувство на Тай потвърди това. 10тина секунди по-късно единият от титани успя да мръдне. Той проби леда и успешно пребори ледения затвор. Това беше маймуната. Изглежда и останалите щяха да се справят. Маймуната обаче не ги чакаше като веднага си възвърна скоростта и се затича бясно към Тай. Щеше да го достигне за няколко секунди, докато движенията на Тай бяха до известна степен забавени от болката. Беше трудна за избягване ситуация. Кристина, Сай и другите не можега да се намесят зареди Вайпър. Той сякаш твърде добре се справяше с това да ги задържи, че даже имаше потенциала и да излезе като победил. Тай беше сам... ала точно когато се беше убедил в това, един мъж много бързо му показа, че греши:

Докато гигантската маймуна бягаше към Тай, точно преди да го достигне и премаже тя сякаш се спъна и падна. Главата му се сгромоляса на метър от Тай. Тя понече да се изправи, ала изведнъж от нищото се появиха внезапни замахове. Те нарязаха пръстите му, а след това и китките му. Титанът се мъчеше да се изправи, но всеки негов опит беше прекънат. Глезените му бяха също разрязани. Зареди това и падна първия път. Когато Тай концетрира погледа си ще започне малко по малко да забелязва източника на тези замахове. Бяха толкова бързи. Случваха се само за един миг, след което източникът им веднага изчезваше като сянка. Но Тай успя да го види. Беше мъж... целият покрит с бинтове. Мязаше малко на... мумия. Нанасяще огромни щети само с две обикновени остриета. Горещи изпарения започнаха да се отделят от титана. В рамките на 10 секунди, той понесе 100 порязвания дълбоки при това. Титанът се отказа да се изправя, а мъжът се приземи пред Тай. Той можеше да види гърба му и да усети присъствието му. Това чувство... беше познато. Не можеше да види лицето му от бинтове, но Тай беше сигурен - и преди е срещтал този мъж! Не само това, той се е бил заедно с него. Това е негов приятел! Това беше...

Мъжът: Йо, Тай. Имам да ти връщам услуга. Ти свърши отлична работа при Trash Gang Raid-а. Нека отново обединим сили.

Spoiler:

Тай: По дяволите...твърде много ме боли, че да мръдна дори в следващите няколко секунди...! Тай видя как маймуната се отмрази и се запъти към него, като направи знака за Ice Make, готов да се защити. Но точно в този миг, той усети нещо нередно как се задава и изневиделица го видя как нападаше маймуната. Какво по..?! Кой е това?!? Не отне много време преди мъжът да се справи изцяло с маймуната и Тай да види неговото изражение и да се зарадва. Беше Дмитрий, жив и здрав! Тай му се усмихна, като кимна към него. Йо, ти си жив...!? Мислех, че сме те изгубили завинаги след случилото се в скривалището..! Кьоко наистина ще се радва да те види, сенпай!! Погледна към титаните ,които се размразяваха. О-оу...това не ми харесва..! Хей, надявам се знаеш кой е този Азами, нали? Ще ми трябва твоята помощ да го сразим!

Dmitry: Тай, станал си по-силен. Радвам се те видя. Ти си... един от малкото истински хора. Уважавам те, Тай! Дмитрий дишаше тежко и беше видимо уморен от движенията си, ала не пестеше думите си. Погледна ръцете, с които държеше blade-овете си. Бяха най-обикновени остриета, като единствено уменията му му позволиха да порази цял един титан сам самичак. Ала предстояха още четири такива. Ръцете му бяха изцяло подгизнали в титанска кръв. Тц! Гадост... Той метна притъпените blade-ове, избърса ръцете си в бинтовете и натисна някъв бутон на скрито дистанционо между биновете на едната му ръка. Нищо не се случи.  Дали познавам Азами? Хаха, да може да се каже, че ми е като втори баща. Но не ме разбирай погрешно. Аз го мразя. Презирам го! Не за пръв път се бия срещу него и не за пръв път се налага да повалявам такива зверове. Това малко или много обясняваше как той толкова лесно се справи с титана. Изключителен труден противник е! Побеждавал съм го, но никога не съм услявал да го убия. Той е като хлебарка. Колкото пъти да я настъпиш, не умира. Дмитрий сякаш нямаше бърза работа, докато през това време диназавърът Т-Рекс последва примера на маймуната. След като се отмрази, той също бясно се затича към двамата. Тц! Не ми остава време даже да си отдъхна. Колкото силен и бърз да беше, изглежда за да поддържа това темпо, той също трябваше да използва много енергия или по-точно стамина. Дмитрий никога не е показвал специални умения различни от CBC и навярно никога не е имал. Но ако не друго той може да използва техниките на тези, които "обладава". Той отдавна не си беше в своето тяло и тази мумия също беше чуждо тяло, което само използваше. Тай, ледените ти умения също значително са се подоброли. Не съм очаквал по-малко от човекът, който победи X1. Можеш ли да продължиш? В тази ситуация са изключително полезни. Виж, не можеш да победиш тези зверове само с тях, но можеш да се олесниш като ги държиш на разстояние и се разправяш само с един наведнъж. Остават четири. Един по един трябва да ги свалим. И не само това. Трябва да си запазим и сили за най-големия звяр. Погледна към Азами. Битката ни едва сега започва. Тай с мен ли си? Дмитрий му подаде юмрук като поздрав.

Тай: Хооо, така било значи...? Имаш сметки за уреждане с него значи...но, аз също! Този негодник посегна на приятелите и на брат ми..и дори го манипулира да се изправи срещу мен! Никога няма да му простя и за това, което прави с Вайпър!! Така че..Усмихна се ,като чукна юмрука на Дмитрий и му върна поздрава. Yessir! Ще дам всичко от себе си! Имаш думата ми, че ще те прикривам и ще държа цялото поле замръзнало колкото се може по - дълго!

При докосване на двата юмрука се отделиха бели светкавици. Причината за това, разбира се, беше активирането на CBC. Дмитрий използва своят unique CBC върху Тай и му прехвърли спомени. Негови спомени, а не фалшиви ;д.
Последната срещна на двата героя беше в TG скривалището. Там Дмитрий беше загубил истинското си тяло от WIRM и за това превзе тялото на Сузуя. По-късно последваха важните събития от Индустраиалната зона в Beacon и най-вече предишната битка на Дмитрий срещу Вайпър и Азами. Тай можеше да види и почувства всеки детайл от нея. Той видя все едно със собствени очи момента, в който Азами премахна печата на Вайпър и отключи истинската му сила. Но той добре знаеше, че това не беше Норман, с който по-рано разговаря. Вайпър беше просто една кукла на конци, за която Азами имаше големи планове. Тай видя как тогава той изчезва за малко и се поява веднага след това с нови умения. Уменията на оцелелите TG членове. Това му обясни защо те се появиха сега на острова. Те са били изядени от Вайпър и не само те. Кой знае колко много хора са станали негова жертва и всичко по вина на Азами. Това допълнително щеше да запали яростта на Тай към Азами. Той видя и момента, в който Дмитрий за малко да го победи. Той го беше хванал на тясно и по всичко си личеше, че битката е приключила в полза за руснака, ала в последния момента Азами извърши още една извратеност. Дмитрий пое контрол над тялото на Вайпър, но тогава Азами се намеси и се сля в тялото му. Неговият CBC се оказа superior и взе целият контрол за себе си. Той премахна спомените на Дмитрий изцяло от главата на Вайпър и ги замени със своите. Точно тогава и последна романа, представляващ монолога на Азами, в който той описва най-големия си идол, най-голямото си вдъхновение - Джойчиро. Всичките тези спомени и дълги коментари се вляха в съзнанието на Тай за по-малко от секунда, но той сякаш ги изживя заедно с Дмитрий. Той стана свидетел и на битката на Съни срещу Фузен и доби представа на какво е способна тя. Нямаше как да не остане впечатлен. Това бяха членове на Nemesis - такива, които Тай никога не виждал на живо в действие. Той също стана свидетел и на уникалните умения на Такуми. За кратко той сам беше притиснал raid boss като Азами в ъгъла. Но уви Азами не можеше да бъде победен толкова лесно и ето, че пак се изправяме срещу него. Следващият спомент, който Дмитрий му разкри беше само от преди минута. Той му разкри какво се случи след като Вайпър го изплю:
По-рано три аури под формата на сфери се бяха отделили и се вееха свободно във въздуха. До едната Тай се докосна. Това беше душата на Норман. Тя беше синя на цвят. Червената сфера представляваше душата на Есмералда, която Сай старателно прибра. Есмералда беше дълго време в безсъзнание на болнично легло и сега най-накрая може би щеше да бъде излекувана. Третата душа обаче беше неизвестна. Тя се различаваше от другите, защото нямаше цвят. Беше прозрачна. Това беше именно душата на Дмитрий или по-точно неговите спомени. Точно тях Вайпър беше изял, оставяйки тялото на Сузуя на собственика му. Това, което се случи с душата му бе, че тя се сля с най-близкия човек наоколо. Беше на случаен принцип, защото вятъра също играеше важна роля - където я отвее, там ще отиде. На произволен принцип душата на Дмитрий се впи в тялото на този изцяло гипсиран човек. Дмитрий веднага се опитва да направи това, в което е най-добър - да избута чуждите спомени и да прехвърли своите в чуждо тяло. Но не успя. За втори път през живота си се проваля да свърши това. Първият път беше при Азами, който владееше много по-висша форма на CBC, а втория път... Вторият път беше абсолютно същия case. Това тяло, което повече мязаше на мумия, също притежаваше достатъчно развит Complete Body Control, с който да отхвърли опита на Дмитрий. Но това не беше края за него. Вместо изцяло да го отвърли, той го допусна до себе си за кратко. Допусна го, колкото да разбере какъв чокек е. Тогава мумията видя нещо. Видя нещо изключително интересно в спомените на Дмитрий. Нещо, което засяга и него. Нещо общо между тях двамата. Тогава беше и момента, в който той се усети. Мумията познава Дмитрий. Точно така... И двамата бяха жертви на Кървавото Доджо на Азами. Бяха съученици. И двамата споделяха една и съща болка. Но както мумията видя нещо важно за него в Дмитрий, така и обратното. Дмитрий чу в чуждите спомени макар и за кратко един quote, който му направи огромно впечатление. Той беше именно следния:

Kenji написа:Спомените ни определят кои сме.

Дмитрий искаше да разбере повече за този човек. Но не това беше главната му причина да се съедини с Гото. Той видя потенциала му. Видя битката му с Кен. Видя историята му като X2. Видя колко всемогъщ човек всъшност беше X2. Видя и change of hearth му. Не само го видя, той го изживя, заедно с него. Такъв ефект имаше силата да прехвърляш спомени. Тай също стана свидетел на всичко това. Той също видя битката на мумия срещу Кен. Той разбра за имено му. Това, разбира се, беше не кой да е, а Goto Ryuuki. Тогава Дмитрий отправи своето предложение към Гото. Сделката да обединят сили, за да изпълнят целите си. И двамата притежаваха невероятни способности. Единия обаче не разполагаше с тяло, а другия с информация. Точно зареди това се сключи този collab между двамата.


- Йо, Тай. Драго ми е да се запознаем. От тялото на Дмитрий се чу друг глас, непознат за Тай. Не.. Не беше непознат. Това беше гласа от спомените. Това беше мъжът, който се беше изправил срещу Кен. Тай не разбираше твърде много от видяното, но знаеше че едно. Този мъж беше преживял огромна загуба и беше готов на всичко да си върне загубеното. Този мъж кипеше от ярост и жажда за мъст, но тези негативни емоции не бошуваха неконтролиемо както при Сай. Гото се контролираше на 100%. Той се беше превърнал в олицетворението на яростта си и беше готов да я стовари цялата върху Кен. Тай също видя и следните спомени принадлежащи на въпросния Гото.

The Prodigy: Докато теб те нямаше...много неща се случиха. И едно от тях бе пробуждането на Тай.
Кен: Дори не знам кой е това..
The Prodigy: Нека кажем, че е...интересно хлапе. Хлапе, което искам да заловиш, за да мога да разозная повече...

В този момент Тай видя със собствените си очи слевдащия си враг. Следващият Boss, който не само, ще трябва да оцелее, но ще трябва и да победи. Това беше Ken. Но той нямаше да е сам. Имаше Гото на своя страна. Имаше Дмитрий. Имаше още купища свои другари. Кен беше неописуемо силен, но Тай притежаваше уникални другари. Техния clash беше въпрос на време. Но преди това, въобще за да се стигне до този момент, Тай трябваше да оцелее текущното бедствие - Азами. Той се усмивкаше до уши със своето самодоволно изражение. Изглежда веднага беше познал своя ученик зад бинтовете на мистериозния мъж. Но преди да се стигне до него, първо трябваше да се справят с гигантските животни.
- Не го мисли твърде много, Тай. Имаме villain да побеждаваме. Да действаме! Гото/Дмитрий можеха да поемат един титан едновременно. Тай навярно също един. Но именно от него зависеше това да се случи. Само той можеше да поддържа останалите заледени и да изолира битката. Един по един - най-добрата стратегия, която ще им спести много рискове и енергия...


Останалите титани се отмразиха със закъснение. Те също се насочиха към Тай.
Преди Дмитрий да се изстреля към прибливажавашият Т-Рекст, околността наоколо се затъмни. Нависоко във въздуха се извисяваше един летящ кораб. Какво правеше той и на кого принадлежеше щеше да се разбере в следващия коментар...

Тай: Така било значи...Азами е бил проблем много отдавна. Какво по дяволите е това доджо..? Изглежда..твърде нехуманно. Толкова много хора са се изправили срещу него..някои от тях , мои приятели, а други - хора с големи сърца, които искат да спрат този злодей. Сега Дмитрий явно има нов приятел, с когото споделят едно тяло. Ама че налудничаво! Но...едно нещо не мога да проумея. Защо Азами е готов на толкова много жертви, за да постигне целта си? Ако наистина си готов да жертваш всичко - живота си, приятели си, семейството си...за нещо толкова налудничаво?!? Не си струва, йо! Няма да позволя това...не и след като ти умаловажи моите чувства...моята любов...! Ще ти докажа, че силата на емоцията е движещият двигател на МОЯТА ЕВОЛЮЦИЯ! Тай погледна към Дмитрий и кимна, като се затича към трите титана, които тъкмо се отмразиха. Тай скочи високо в небето и създаде 2 гръмотевици, които държеше в ръце като Зевс заради своят Dragon Soul и ги метна към титаните. Когато ги достигнат, и двете гръмотевици ще отприщят две огромни сверични експлозии, които ще замразят всичко край тях и ще набавят време на Тай да отстрани един от тинатие, в този случай - слона. Тай се приземи върху него и изпъна едната си ръка назад, като мощни пламъци започнаха да я обвиват и да се издигат нагоре до небето.



Тай активира своите пламъци два пъти и ги разпали двойно, което увеличи двойно тяхното количество и му позволи да се доближи до Fire Power-a на своя баща - Игнийл. С този удар, той щеше да унищожи слона с 1 замах заради огромният му размер, тъй като Demolition Fist-a на Игнийл е по - ефективен колкото по - масивна е неговата мишена.

Тай отприщи чудовищно силен удар и озари пространството с пламъци, близки до тези на великия Игнийл. Азами с горда усмивка гледаше всичко това. - Точно така, дете на Игнийл, продължавай да ме изумяваш. Отприщи истинската си сила, Тай!

Дмитрий клекна и активира своя CBC на 100%, което му позволи в следващия момент да се изстреля буйно към кита. Той беше замразен от Тай и се оказа лесна мишена. Преди да го достигне обаче от небето започнаха да падат някакви кабинки. Това бяха т.наречените locker-и, които Дмитрий ползваше, за да складира хилядите си оръжия. Нещо като алтернатива на гадината на Кен. Падаха подобно на тази сцена, но locker-ите бяха по-големи, достатъчно да поберат всякакви оръжия. А самолета, който в предишния коментар се показа беше с лого на Nemesis. Именно той drop-ваше тези оръжия, като той щеше да продължи да обикаля около острова, за да асистира при нужда. Дмитрий по-рано беше поръчал само 30% от оръжията си, но дори така те бяха достатъчно, за да обсипят небето като градушка. Започнаха да падат навсякъде около Дмитрий и кита и бяха достатъчно тежки, че да нанасят щети.

Dmitry: Добра работа, Тай! Един по един! Ти поеми слона и остави кита за мен. Докато летеше към него, той се блъсна в един от locker-ите, като започнаха да го сърфира. ЕДНОВРЕМЕННО с това ;д го отвори и извади оръжието вътре в него. Беше гигантско копие, с широк червен накрайник, предназначен за масивни атаки.
Без да намаля засилката си Дмитрий достигна с пълна скорост кита пробождайки го с копието. Успя да вкара острието възможно най-надълбоко в стомаха му, след което рубинът на върха ярко светна и рязко избухна в гръмоносна експлозия. Това взриви целия кит сякаш беше от тесто и околността бързо се напълни с гадости. Дмитрий се приземи в центъра на кървищата, раздразнен че пак се е нацапал. Обаче от изпаренията на органичните отломки започна да се образуват нови гадини. Този път не бяха титани. Бяха дребни minion-чета не по-високи от 1,50м, които пък доминираха с бройка. Бързо достигнаха някакво число между 500 и 1000, като всички се насочиха бясно към Дмитрий. Бяха същински изчадия (като summon-ите на Махито) - гнусни и странни. Сякаш цялата вътрешност на кита, който Дмитрий взриви беше предварително напълнен с тях и кита само чакаше възможност да ги освободи. Не бяха особено глупави, тъй като някои оттях започнаха да отварят locker-ите на Дмитрий и да се въоръжават с какви ли не OP оръжия. Дмитрий обаче не тръпна дори за миг. С усмивка на лицето той ги очакваше.





- 3ма долу. Остават още 2ма. Динозавъра и носорога. Той отскочи до Тай заставяйки един до друг.
Азами нямаше как повече да се наслъди на картинката. Бившия му ученик и любимото му драконово момче един до друг след побеждаването на такива чудовища. Дишат тежко, но присъствието им все така силно и натрапчево. Те нямаше да спрат дотук и той точно на това се надяваше. Без да се намесва, Азами продължи да ги наблюдава от безопастно разстояние. Той само ги чакаше. Чакаше да дойде негов ред. Двата останали титана се отмразиха и едновременно насочиха към двамата герои...

Тай: Докато падаше надолу, Тай наблюдаваше касапницата, която Дмитрий правеше с гадориите на Азами. В неговите очи, Дмитрий беше най - силният човек, който е просто човек. Уха!! Какъв талант само! Дмитрий, ти наистина имаш уникална дарба! Можеш да станеш достоен съперник на Зоро...но бих внимавал на твое място! Той е следващият най - силен мечоносец! Все пак е от моят екипаж! Докато падаше , Тай се възползва от всичките метални locker-и и се превърна на светкавица чрез Dragon Soul. Когато беше под формата на светкавица, той можеше да се движи само към неща, които имаха силно магнитно поле, в този случай - желязото. Тай премина като че ли за миг през всички железни locker-и и се материализира точно под динозавъра. Интересното беше, че краката му светеха в червено, сякаш бяха насъбрали кинетична енергия вътре в тях. Но как? Много просто - дори и Тай да беше в светкавичната си форма, той можеше да насъбира кинетична енергия чрез задвижването си и да я складира в своите крайници - нещо, което би било невъзможно ако просто превръщаше тялото си на светкавица. Той отприщи цялата тази кинетична енергия от краката си да се изстреля мигновено до лицето на динозавъра и точно когато той отвори уста да го схруска, Тай се усмихна. Той си бе поел дълбоко дъх, за да отприщи едно от своите базови умения:



От близко разстояние, Тай отприщи своят огнен рев, а с пламъците на Игнийл, той бе още по - опустошителен и се надяваше само с него да може да убие огромният динозавър.

Тай се предвиждваше умело около locker-ите. Дмитрий дори за секунда не се е съмнявал, че ще му попречат и за това ги извика. А след като, пиратът отприщи насъбралата кенетична енергия в краката си и достигна до донозавърът малко след като Дмитрий приключи с кита.

Dmitry: По дяволите, Тай. Току що победи слона, но още имаш дъхът да се изправиш срещу другия. Та този е дори по-голям и по-опасен! Нямаше много време да си почине, като побърза да асистира на Тай, но преди да се изстреля от земята, той видя нещо, което веднага го обезпокои.


Meanwhile динозавърът бе запален в буйните пламъци на Тай и изцяло сдади багажа. Гръмоносен рев се чу от чудовището, което приличаше малко и на рев на титан. След десетина секунди агония и крещене, донозавърът най-после падна и заби глава в земята изцяло победен. Но точно преди Тай да го довърши динозавърът изчезна. (!!!) Изчезна за един frame. Носорогът също. Беше изключително странно усещане. Толкова гигантски същества не изчезват само за един миг. И тогава се случи-! Още преди Тай да осмисли какво точно се случи, шестото му чувство го алармира за предстояща опасност. Но това нямаше да му помогне. Защо? Защото опасността пристигна заедно с чувството и попречи на Тай да реагира по какъвто и да е начин. Идваше отзад. Ала още преди Тай да се обърне, той усети въздушната вълна от силен сблъсък.

OST:

- Хаха, не съм очаквал нищо по-малко от любимия ми ученик. - След сблъсъка, Тай чу гласа на Азами зад себе си. Когато се обърна той го видя как беше забил юмрук в меча на Дмитрий.
Azami: Дори срещу цяла армия ти не ме изпусна от поглед дори за момент. Това чакаше, нали? Знаел си, че няма да се сдържа и ще джойна веселбата! Очаровам съм колко добре ме познаваш, Дмитрий.
Тялото на Азами светеше ярко в жълти светкавици в началото на удара, но бързо след това утихнаха. Изглежда той току що беше абсорбирал двата титана обратно в себе си. 

Dmitry: Ъхг..! Дишаше тежко и едвам удържаше физическата сила на Азами с меча си. Нямаше как да оставя изрод като теб без надзор. Дмитрий беше реагирал на време, не защото разполагаше с драконови сетива или нещо подобно. Той познаваше Азами. Познаваше го до болка добре, достатъчно да го нарече свой баща. Точно защото го познаваше толкова добре, Дмитрий успя да предвиди действията му и се насочи към Тай още преди Азами. Ала ако Азами не беше абсорибрал титаните по пътя си, Дмитрий нямаше да успее да предпази Тай навреме. Азами greed-на, но пък сега кипеше в енергия. Нищо ново. И тогава най-лошото се случи. Тай, бързо! Нападни го докато го удърж- (!!!) Чу се звук на пронизване. ЪГХХ!! П-По дяволите... Дмитрий изкашля кръв. Тай, избегни го!

Тай: Шестото му чувство се активира миг преди атаката на Азами да се случи, като Тай бе готов да я посрещне. Тай кръстоса ръцете си пред себе си и ги направи от стомана, готов да реагира. Когато коста премина през Дмитрий, тя се опря в ръцете на Тай, при което той мигновено я заледи. Но това, което чу от Азами го накара още повече да се ядоса. Тай бързо прескочи Дмитрий и създаде експлозия между себе си и него, за да го изблъска назад и да му даде време да се възстанови от нападението на Азами, а Тай вече бе пред него, готов да посрещне ударите му. Тялото му присветна в бели светкавици, като в този момент, той поддържаше цели 3 от своите стихии активирани едновременно - огън, светкавици и стомана. Огньовете и светкавиците бяха концентрирани около цялото му тяло, а стоманата му бе концентрирана върху ръцете, за да направи офанзивните му техники още по - опасни. Дмитрий е твой ученик, така ли?!? Кой човек, който се гордее да се нарече учител, посяга на своят ученик с мисълта да го убие!?!? Та той дори каза, че си му като баща...за жалост, в лоша светлина!!!! Имал съм невероятни учители, които са ме направили това, което съм! Но нито един от тях не се е опитвал да ме убие! Е..освен Тоби, но му е простено! Дъртак като теб не е ли бил баща, че да знае как се чувстват децата?!?!!!


Тай разпредели равномерно из цялото си тяло своят потенциал, като поддържаше непрестанно 20%, подобно на Deku. Той отправяше замаси към тези на Азами и се пробваше чрез double impact умението си да му нанесе повече удари, от колкото той самия щеше да поеме, като след всеки 10-ти замах, Тай използваше double impact, за да нанесе допълнителен удар.

Dmitry: Бе изблъскан от експлозията на Тай и макар че тя му нанеси минимални щети, щеше да му усигори нужното време да се излекува. По дяволите, Тай. Понякога дори аз не мога да предвидя действията ти. - истински комплимент, идващ от човек, специализиран в това да предсказва и копирва чужди поведения и техники. Той остана извън битката, като се облегна на едно дърво. Изключи си всички сетива, за да се фокосира изцяло върху регенерацията на тялото си. В момента дупката в корема му се възстановяваше с темпо малко по-бързо от на Deadpool. Дмитрий единствено си остави светлината в едното око, за да следи битката от разстояние. Скоро щеше да се завърне в битката, но преди това да се случи, той чу друг глас в съзнанието си.
- Тц! Само това ли можеш?
Дмитрий: Не го подценявай. Говорим за Азами все пак.
- На това изчадние имам много да му връщам. Побързай и се върни в битката. След това поемам аз.
Дмитрий: Не прибързвай! Единствено с Тай можем да го победим. Трябва да обединиш сили с него. Дмитрий вярваше в това, но не усещаше да е на едно мнение с гласа в главата му. А що се отнася до самия глас, той, разбира се, принадлежеше на Goto Ryuuki. Той не познаваше Тай така добре, че да може да се синхронозира с него.

Meanwhile Азами clash-ваше юмруци в юмруците на Тай. Изглеждаше като сцена излязла от Jojo. Двамата бяха еднакво бързи и еднакво силни, като никой оттях не отстъпваше на другия. На Азами му порастнаха втори чифт ръце, за да match-не double impact-а на Тай. Сблъсъците на крошетата им отприщваха буйни въздушни вълни, като силно равяваха короните на дървета в областа. Някои дървета даже паднаха. Беше като бурята във Варна от 19ти Ноември. И въпреки тази сурова надпревара за чисто физическо надмощие, Азами имаше дъх, за да отговори на въпроса на Тай без да намаля темпото на атаките си.
Оо, аз съм горд. Много горд! Чувствам Дмитрий повече като син отколкото моя собствен син. Дмитрий е плод на моите усилия. Той е един от първите прототипи на свръх хората, които целя да създам в тези подземни арени. Кървавото Доджо беше огромен успех и Дмитрий е доказателството за това! ВИЖ ГО! Той е човек без никакъв талант, никакви специални умения! Той е различен от теб, Тай. Много различен! Той трябва да се труди десет пъти повече и да преминава през 10 пъти по-голяма болка, за да е на твоето ниво. И въпреки това го прави! Един напълно обикновен човек те настига, Тай. Разбира се, той отново ще изостане, щом и ти решиш на положиш същите усилия, но неговия труд е единствено за похвала. Той тренира. Той рева. Той се мъчеше години наред. Ала най-важното, той оцеля! Той оцеля изпитанията на Доджото ми. Тай, ти овладя Complete Body Control за 5 минути, докато на него му отне 10 години! 10 години в същински Ад. Но това прави ли ме зъл? Не. Даже напротив. Може да ми дадеш 100 аргумента, че съм villain и аз да се съглася с 99 оттях, но с хора като Дмитрий няма. Тук ти грешиш. Тук е изключение. Защо ли?
Защото ако не бях аз, сега Дмитрий нямаше нито да може да чува, нито да говори, нито въобще по някакъв начин да води смислен и достоен живот. Ако си роден инвалид, ТРЕНИРАЙ, за да проходиш. Тялото е способно да се самолекува, ти просто трябва да му отключиш първия потенциал и ти вече знаеш за това от личен опит. А ако решиш, че болката не си струва, тогава идва ред на скалпела. Винаги съм насреща да помогна на човек, дори това да означава да го разрежа и сглобя обратно. Движенията на Азами започнаха да намалят сякаш се умаря и за това отскочи назад. А що се отнася до моя син. До днес днешен, той е бил нищо повече от разочарование - пълната противоположност на Дмитрий. Пълната противоположност на теб, Тай.

Тай: Изблъсквайки Азами назад, Тай приклекна на едно коляно, за да си поеме дъх заедно със злодея, като погледна ядосано към него. Така ли било..? Дмитрий е повече твой син отколкото истинския ти син, така ли..? Това е нещо, което един родител-провал би казал, йо!!! Като баща , твой дълг е да подпомогнеш за развитието на твоето собствено дете! Колкото и да те презирам..ти също си уникален човек. Твоите умения са невероятни...имаш потенциала да промениш толкова много неща. Ти си уникален, Азами...! Но...ти си най - отвратителният човек, когото съм срещал! Макар и да се радвам, че заради теб Дмитрий е толкова силен днес, мога само и да си представя цената, която е платил. И съм сигурен, че той е бил force-нат да поеме по този път от теб - нещо, което е недопустимо!! Да оставиш собственото ти дете настрана...и да насочиш бащината си любов към някой друг?!??! Не си ли помисли как би се почувствал той?! Сигурен съм, че е бил съкрошен...децата трябва да надминават родителите си! Защо имаш такова отношение към собствената ти плът и кръв?!!? Стисна юмрук. Такива деца..стават злодеи. Деца, които са нямали родители и са тръгнали по грешния път! Няма да ти простя...че си бил такъв лош баща!!!!

Azami: О, Тай, вече не знам, да се трогвам от думите ти или да се сърдя. Разбираемо е, наричаш ме едновремнно уникален и отвратителен. Може би си прав и за двете, но не виждаш най-важното. Ти си още по-уникален и специален от мен. В сравнение с теб аз съм нищо. Единствено трудът и опита ми ми позволяват да се бия наравно с теб. За това Тай ти трябва да се трудиш. Трябва да страдаш. ПОНЕ колкото мен. Тай, ти си диамант, който трябва да бъде шлифован и аз винаги съм насреща за помощ. Но не ме разбирай погрешно. Нито Дмитрий съм карал на сила, нито теб ще. Все пак.. Усмихна му подло. Винаги можеш да си дариш тялото, щом те мързи да го развиваш. Клекна, като постави ръцете на земята. Последваха последица от земетръсове. Земята се затопли и започнаха да излизат горещи изпарения. Азами повиши тон, за да го чуе Тай от шумотевицата. Дмитрий и Джонатан направиха своите избори! Джонатан избяга, докато Дмитрий продължи и сполучи. От кого ще вземеш пример? Време е да избираш, ТАЙ!!! Земетръсовете се усилиха. ИЗБЕРИ ТАКА ЧЕ ДА НЕ СЪЖАЛЯВАШ!!!

Dmitry: По дяволите! Той се изправи и се затича към Тай с пълна скорост. Беше излекуван и се движеше свободно, но това нямаше да е достатъчно. ТЦ! Няма да го стигна навреме! Тай, ИЗБЕГНИ ГО!!! 

Малко преди да го достигне, Дмитрий беше блокиран от гигантска стена. Горещата земя сякаш изригна и гигантски floor of flesh издигна Тай нависоко. Всъщност цяла органична сградата започваше да се издига от отломките, на върха на която стоеше Тай. Беше адска жега. Ако не бяха обувките му, стъпалата му щяха да изгорят от flesh-а. Тай щеше да се издига с пълна скорост и до 10 секунди сградата щеше да се изпълни с 10 етажа. Толкова бързо изригваше от земята, че Тай се чувстваше като прилепнал за покрива. След това рязко спря и започна да се охлажда а гнусните органични нюанси започваха да изчезват и сякаш биваха замаскирани, че да изглежда като истинска постройка. Тай и Азами бяха на покрива ѝ, докато Дмитрий остана долу временно изолиран от битката им.

Прахът се разсея и се отвори гледка към новопостроената сграда.
Dmitry: Нее...Нее...Нее..! Той гледаше нагоре към сградата с широко отворени очи и треперещи зеници. Това Дмитрий да е оплашен означаваше само най-лошото. Това не може да е истина. Не може да е това, което си мисля. Не може да е...

Spoiler:

Дмитрий веднага влезна в Доджото и започна да се изкачва, за да помогне на Тай. Ала всичко това му беше твърде познато. До болка познато. Колкото повече се оглеждаше, толкова повече мъчителни flash-бакове му изкачаха в съзнанието му. Направи face на Levi, който за пореден път виждаше другарите си мъртви.
Само че в неговия случай беше дори по-зле. Ръцете му бяха окървени не от титани, а от хора. От приятелите му. Единствените му другари бяха съперниците му на арената. Само един на випуск може да завърши Доджото, като убие всички. И за капак на всичко това се случваше пред гигантска публика от най-извратените хора на света. Те крещяха и се смееха като луди. Залагаха за какво ли не. Този ще загуби око. Другия пък ще загуби крак. Третият пък ще остане без зъби. Всичко беше повод за залог. Дмитрий придоби слуха си тук, но единственото което започна да чува бяха техните изродски крясъци. Беше им много забавно явно. Смееха се докато Дмитрий се бореше да оцелее. На първият етаж беше главната арена. Преди да се изкачи, той сякаш можеше да види своите другари. Можеше да види как той стой в центара на арената и ги убиваше един след друг. Всички тях:

Тай: Докато се издигаше цялата платформа, Тай стоеше застопорен на място и бе активирал своите ледове, за да не бъде изпепелен жив от цялата насъбрала се температура. Щом умението на Азами приключи и Тай видя това доджо, той се огледа, видимо объркан как по дяволите всичко това бе направено от кожа. Но веднага се досети , че щом това е доджото на Азами, то това е кървавото доджо, в което е бил Дмитрий. Ясно...тук са се случвали твоите извращения...тук хората са залагали парите си да гледат как деца умират...и всичко това е твое дело...тази сграда символизира страданието на невинните , които ти си събрал за твоите извратени цели...и извратеният ти sense of judgment...тази сграда символизира всичко, което мразя в теб...и точно поради тази причина....



В този миг, Тай активира своите ледници и подобно на Shoto изпрати огромен ледник напред, който да се издигне чак до тавана и да го разбие. Постепенно Тай щеше да разрушава цялата сграда докато не я направи на парчета.