Скривалището на The Legion

Yharim: Засмя се и той, като той бързо увладя своя смях обаше. Неговия бе пълен с лудост, като си пречисти гърлото. Радвам се, че поне мотивите ни си съвпадат идеално. Не би трябвало да имаме проблеми един с друг. Потупа главата на Руби. Ако нещо такова се случи, аз ще поема отговорност. Да си призная, руните на меча ми не са създадени за слаби атаки, които не убиват.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Вече битката на няколко фронта е в разгара си. На едно място, Еделгард се опитва да завземе едно от последните останали дървета, съдържащи от жизнената енергия на майката-природа. В Атлас пък, група от герои от различни вселени все още се запознават със суровите условия на тази стоична държава. На други места по света като Morugaya Jungle пък, един определен асасин бе изпратен с цел да залови важен за The Prodigy персонаж с кодово име Detective Rose....по това време на деня, всички villain-и вече бяха изпратени на позиции и всеки един от тях изпълняваше своят план. В скривалището на легиона, което бе станало скривалище на обединилите си злодеи, стоеше The Prodigy, който чакаше с нетърпение своят асасин да се завърне. И точно когато най - малко очаква, в скривалището се появи не кой да е, а Кен, който носеше червенокосо момиче в безсъзнание на рамо и с Шибуки в свободната си ръка.

The Prodigy: Намираше се в нещо като офис, който бе customize-нал да му наподобява офиса в Beacon - беше типичният Yakuza HQ офис, пълен с адски много документи и обзаведен в old school japanese style. Той дори не усети присъствието на своят гостенин, като бавно се обърна щом видя отражението му в прозореца. Кен..радвам се да те видя. Усмихна се. Отлично изпълнена работа, както обикновено...
Кен: Пльосна момичето на дивана, като се облегна на стената. Това...ще ти коства много този път, Джин...
The Prodigy: Хохохо...знаеш, че парите ми отдавна не ме интересуват, Кен.
Кен: Не говоря за пари...Посочи момичето. Ще дойдат за нея. Не успях да убия "боклука"..
The Prodigy: Това не ме притеснява...все пак, все още е жива. Тепърва ще я върна в предишната ѝ същност, хмхм...чаках този момент от 7 години вече..кой би предположил, че по този начин ще ми избяга..
Кен: Спомените ни определят кои сме...един много любим мой приятел ми каза тези думи и от тогава не съм спрял да размишлявам върху тях.
The Prodigy: Така е...но, достатъчно за тази работа. Onto the next...
Кен: Толкова бързо..? Човече...наистина си най - лошият шеф, Джин.
The Prodigy: Стига, стига..нали сме първи дружки? Усмихна му се подло. Знам колко много искаш да ме убиеш..
Кен: Повяравй ми, ако зависеше от мен, главата ти щеше да е паднала отдавна...но си една от малкото загадки, които не съм успял да разгадая..и заради това те държа жив...
The Prodigy: Същото се отнася и до теб, mr Prodigy..мисля, че титлата ми повече би ти отивала на теб, хаха...по същество. Докато теб те нямаше...много неща се случиха. И едно от тях бе пробуждането на Тай.
Кен: Дори не знам кой е това..
The Prodigy: Нека кажем, че е...интересно хлапе. Хлапе, което искам да заловиш, за да мога да разозная повече...
Кен: Пак ме пращаш на същата мисия..? Човече...
The Prodigy: Изправи се, като подаде папка с документи , пълна с информацията за Тай, с която разполагаше, като излезе от офиса...без да каже нито повече дума. Сякаш само с това свое действие, той каза на Кен "действай".

Разглеждайки събраната информация, Кен се усмихна широко, като явно вече бе заинтригуван от Тай достатъчно, че да го намери. И за негово щастие , Джин винаги бе един ход напред от дъщеря си...

Кен: Тази пепел...! Внезапната атака на Гото успешно щеше да stun-не Кен, но не за дълго. Експлозията бе достатъчно голяма, че да му нанесе големи щети заради surprise фактор-а, но не бе достатъчна със сигурност да повали този мъж. От пушека, който се разсея, Кен отскочи и се захвана за тавана, след което се засмя леко и се спусна, като застана на пътя на Гото. Виждайки обаче колко решен беше той да избяга, Кен не можеше да изпита нищо друго освен уважение, че той следва пътя си до самият край...все пак, този край предстоеше...Гото направи най - голямата грешка, която някой, който цени живота си би могъл да направи - да стъпи в леговището на тиранина.

Кен: Впечатляващо, Рюки...ти наистина обичаш когато ти е трудно, а...? Ха-ха...тази твоя безразсъдност..ми харесва. Можеш да си вземеш Изуми. Моята задача беше да я доведа до тук. Но сега вече...какво се случва с нея не ме засяга. Свърших си работата, така че...си свободен.. Кен се отдръпна от пътя на разярения Гото, като дори му обърна гръб, позволявайки на Гото да го нападне ако реши. Толкова самоуверен беше Кен. Но присъствието на другият човек в залата го спираше...от това да направи каквото и да било дръзко движение....


Изведнъж се чу спускането на огромни тежки метални врати, които закриха всеки един изход на скривалището. Цялото осветление изгасна , като то се концентрира върху не кой да е, а The Prodigy, който беше последната пречка на Гото от това да избяга. Той стоеше на вратата и го гледаше с широка усмивка на лице, като бавно започна да му ръкопляска. Аурата на този мъж бе чудовищна - запълваше цялото скривалище. Дори Кен, който е считан за един от най - силните човеци, внимателно подбира своите ходове срещу The Prodigy..

The Prodigy: Впечатляващо, наистина впечатляващо, г-н Рюки! Голям фен съм ви, наистина..още от както в Морио ви наблюдавах в действие...наистина сте уникален инвидид...но..Наклони глава надолу. Ми е жал...не исках да се разделям с вас. Очаквах да нямате ролята на side character в моето шоу, пълно с трикове...очаквах, че..има много още какво да ми покажете...но явно съм грешал. Защото Вие направихте избор, от който сега...връщане назад - няма...Изуми? Пълна измишльотина...това там е моята дъщеря, господин Рюки...Киригири Роуз. Позната още като детектив Роуз. Цялата тази..фалшива персона? Един фалш. Опит да се скрие от мен. Както видяхте...неуспешен. Та, питам ви аз...

Спря се пред The Prodigy. Не можеше да избяга именно зареди него. Но Гото не нападна нито Кен, нито него. Ако до сега в очите му Кен беше най-голямото чудовище, срещу което се е изправял, то в момента техният сблъсък беше като детска игра в лицето на истинския демон - The Prodigy. Този човек не беше човек. Нямаше как да бъде. Ала дори и това да бяха мислите на Гото, той не отстъпи, нито почувствах страх или отчаяние дори за секунда. Напротив. В лицето на абсолютната смърт той се усмихна. Винаги съм знаел, че нещо куца в историята на Изуми. Но да е една измишльотина... Усмихна се още по-широко, ала яростта и омразата му все още се усещаха. За какъв се мислиш, ти да определяш кое е истинско и кое е лъжа. Изуми ще бъде тази, която си пожелае да бъде! Гото отново показа колко много се беше променил от бунатрските си години. Когато беше X2, той не знаеше как да се сдържа и разрушаваше всичко по пътя си. Ала сега, си служеше освен с разруха, но и с акъл. Беше много по-сдържан. И въпреки че точно това беше причината Шибуки да го изостави, Гото не съжаляваше за промяната си. Той със сигурност ще спаси Изуми и ако враговете по пътя му са тези 2 prodigy-та, то тогава ще трябва да се постарае малко повече от това просто да гърми всичко наоколо. Дори в лицето на смъртта, той слушаше внимателно всяка дума на The Prodigy и я приемаше като изключително важна информация, която ще ползва срещу него. Това не само показваше, че не се беше отказал, но и че беше твърде уверен, че тук той няма да срещне края си. Гото наистина беше упорито куче, много подобно на следващата мишена на Кен - Тай. Наведе се и нежно остави безащитното момиче на пода, след което отговори на The Prodigy със същата самоувереност, с която винаги приказва. Вместо да го нападне, Гото продължи разговора игнорирайки факта, че е с единия крак в гроба. Много съм поласкан, че сте ми фен. Уви нямам си нямам и на идея кой сте. Обаче за едно нещо мога да съм сигурен. Наричата се нейн баща? Не ме размивайте. Вие нямате никакво право да се наречете такъв. Всъщност аз съм повече нейн по-голям брат, отколкото вие нейн баща. Но имам чувството, че тук говорим за различни хора. Детектив Роуз? И преди съм чувал това име. Това е човек, който аз не познавам. Този, който ще спася от мръсните ти ръце е момиче на име ИЗУМИ! И след като го направя тогава с удоволствие ще се запозная с Киригири Роуз. Но преди това... татенце време е да срещнеш своя край. Гото започна да събира изключително голямо количество енергия в тялото си, като то самото започна ярко да свети в бели заслепяващи светлини. Тъмната зала беше ярко озарена, като Гото се превърна в същинско слънце. Този навярно луд човек наистина се готвеше да УБИЕ The Prodigy. Пълно безумие. Дали съм с меча си или не, няма значение. Истината е, че най-силната ми експлозия мога да я отприщя не чрез замах с Шибуки, а от тялото си. Скоро тялото му започна да заприлича на това. Само по енергията, която отделяше, The Prodigy можеше да осъзнае мащаба на предстоящата експлозия. Дори и безсмърните биха изтръпнали от нея. Кен, ти също си в обсега ми. Всъщност цялото ви скривалище и стотици километри отвъд него в е range-а ми. Всичко ще бъде изпепелено. Готови ли сте да посрещнете последствията от това да се закачате с Изуми? Готови ли сте да умрете? Без никакво съмнение, експлозията която предстоеше да се създаде щеше да разруши всичко в радиус от 50км. Кен и The Prodigy навярно наистина бяха изложени на голям риск. Джин дори и да вярваше, че не би умрял толкова лесно, щетите на скривалището щяха да бъдат необратими. Действията на Гото ако не го убият, то поне със сигурност биха забавили плановете му. И ето, че момента настъпи. Още по-ярка светлина озари цялото пространство и въздухът около тях се разтрепери. И когато решаващият момента настъпи, изведнъж... стаята отново се изпълни с тъмнина. Светлината от тялото на Гото угасна и енергията му се изпари. Нямаше експлозия. Нямаше смисъл да има. Защо ли? Защото Изуми беше до него, разбира се. Може би предишият Гото би се опитал да убие The Prodigy, но не и този Гото. Текущият Гото беше по-умен и по-сдържан. Той избра живота на Изуми пред това да си отмъсти. И дори и навярно това да беше реална възможност да победи тези две чудовища, Гото остана верен на идеала си до последно. До последно...?