Скривалището на The Legion

В момента, в който Азами и Шун се здрависаха като знак за тяхното примирие, бели искри се образуваха около китките им. Те пъргаво се изкачиха по ръката на Азами и стигнаха до главата му, където сякаш тригърнаха нещо, защото лицето на бизнесмена от отпуснато и смирено рязко се смени на стегнато и разгневено. Сякаш хиляди спомени се впуснаха в съзнанието му, докато Азами изтръпваше и стискаше здраво зъби от претоварване...


Един от спомените беше още от детството си в двореца в Атлас при родителите си. След поредния семеен спор, в който строгите родители критикуват действията на бъдещата кралица - най-голямата сестра(тази вляво в снимката). За пореден път обаче по-малката сестра - Elizabeth Schnee, я защитава сътворявайки на място достатъчно добра лъжа, с която да вземе вината за себе си. След като семейната вечеря приключва и децата остават насаме, бъдещата кралица благодари на малката си сестричка Елизабет за това, че я прикри, но също и ѝ се извини, че трябваше да се стига дотам.

Elizabeth: Няма нужда да ми благодариш, сестричке. Ти си бъдещата кралица на това кралство, все пак. От теб зависи богатството и живота на всеки Атласец. (Интересното тук беше, че постави богатсвото пред живота, като това бе типична черта за хората от Атлас.) Имаш огромен товар на раменете си и за това ние с Азами ще направим всичко възможно да ти помогнем! ^^ Ще поемам вината колкото и пъти да е необходимо. В края на крайщата аз си оставам тяхно дете и няма да какво да ми направят, докато ти..., ти си най-важния човек на континента! Като първо дете, ти ще наследиш трона и всичко ще бъде в твой ръце! Елизабет беше още дете, но разсъждаваше като възрастен човек. Можеше да преценява всяка ситуацията и да гледа извън общата картинка. Абсолютно винаги действаше хладнокръвно и спокойно взимайки правилните решения, породени от логика, а не от чувства. Даваше дори малко вайб на Итачи. Нищо чудно, че съдбата реши да направи именно нея кралица на Кралство Атлас след злочестния инцидент, в който по-голямата сестра загива. С короната на главата, тя успява да се превърне в най-могъщата кралица в историята и най-влиятелния човек на 20ти век, като половин свят ѝ беше в ръцете.

Azami: Сестро... Обърна се към Елизабет с поредния въпрос. Как успяваш да лъжеш толкова добре, че никога да не те хващат? Такъв си беше Азами - любопитен до уши и винаги запасен с торба въпроси.

Elizabeth: Усмихна му се като го погали, но с лека грубост зареди неуместния въпрос. Ще ти кажа, но не искам да ти става навик да лъжеш, разбра ли? Все пак знаеш приказката за лъжливото овчарче. Добрата лъже е тази, в която има частичка истина. Ако този, който лъжеш, потвърди тази истина, то той автоматично ще заключи и останалото от думите ти за истина, независимо каква измислица си казал. Разбира се, не винаги работи и много зависи и от човекът с когото разговаряш. Погледна нагоре със самоуверена усмивка. Ала ако искаш лъжата ти абсолютно винаги да минавата, без да има капчица съмнение в събеседника ти, то нека ти споделя начина.

Азами отвори злонамерени очи в реалността и стовари разгневения си поглед право в очите на Шун, който стоеше точно пред него. Азами стисна грубо ръката му, така че да не може да се измъкне и без да отмества поглед от него изречи следните думи: 

Внезапната атака ту от Фузен, ту от Азами успя да изненада голяма част от легионерите, като те бяха ту заети да се разправят с нападналите ги извънземни, ту да  отприщват дефанзивни бариери срещу атаката на Азами. Но за негова изненада, през цялото време, Shun го гледаше с отегчен и най - вече разочерован поглед. Той очакваше някой като Азами да има по - голям поглед върху нещата и да не го напада директно, но съмненията му за него са били правилни. Щом ръката му почна да свети, времето в цялата стая като че ли просто..спря. Но нито Shun, нито Азами можеха да се движат в този миг, както и никой от легионерите. Времето беше спряло за достатъчно време, че те да продължат своят разговор.

Shun: Ей, ей...не очакваш толкова лесно да ти се размине след като ми казваш всичко това в очите, нали, страхливец...? Намръщи му се, като маската му се появи на лицето и изневиделица, хлапето което бе Shun в очите на Азами беше заменено с интер-галактическия завоевател, който бе нападнал Земята преди много, много години. Онази фигура, която за да спре, The Prodigy трябваше да превърне собственото си дете в оръжие и да се върне назад във времето, че да има време тя да се развие. И точно този завоевател стоеше пред него. Гласът му вече беше дълбок, зловещ и изобщо не го касаеха животите на онези, които щяха да умрат всеки миг. (just like Tobi)

.



The Boss протегна ръка напред, като активира едно от уменията на стрелата, с която се бе пробол, а именно The Time Arrow. Времето в стаята започна да се връща назад до момента, в който Азами бе с протегната ръка напред, но..жертвите си останаха. Раните по телата на Бос-а, който беше с много изгаряния, също останаха. Всичките щети, които Азами бе направил върху хората му не бяха премахнати. Но защо..? Босът в този момент не му пукаше за неговите хора. О не, те бяха просто оръжието му. Докато е с маската, всякаква емоция бива извхърлена от тялото му. С раненото си тяло, той хвана с лекота Азами и го вдигна във въздуха, като насочи меча си към него. Той бавно започна да го промушва в гърдите, затруднявайки дишането му. Тъмната материя започна да навлиза в тялото му и да обръща имунната му система срещу самия него, карайки тялото му бавно да почне да се самоунищожава. Неговият Complete Body Control също щеше да бъде повлиян, тъй като тъмната материя щом влезе вътре в тялото, човек просто се поддава на нейният контрол.

Азами повръщаше кръв по маската на The Boss. Въпреки болезнената си рана и бавната си смърт, той се смееше не от агония, а от подигравка. ХАХАХАХАХАХАХ!!!! Защо се криеш зад тази маска, Шун? Защо се преструваш на друг човек? Въпреки че беше видимо победен, Азами не спря да отвръща на подигравките на Шун с подигравки, примесени с презрение и лицемерие. Очевидно и 2мата бяха прекалено обсебени, че тяхната раса е по-висша и никой нямаше намеренията да остъпи. Двамата си мериха пишките atp, но истината е че и двамта разполагат с качество, което другия няма. И за двамата съществуваше сфера, в която да надвие другия, но и такава, в която да изгуби. The Boss изглежда не го осъзнаваше, но Азами не беше не по-малко важен от него в цялата картинка.

The Boss изслуша внимателно Азами и през цялото време докато го държеше за врата, той се смееше леко, защото това, което виждаше в него, му доставяше огромно удоволствие.

The Boss: Хахахах...значи..това е твоето отчаяние, а..? Впечатляващо..признавам, сбърках за теб, Азами. Ти не си луд.






Изричайки тези думи, той тръгна да си върви от скривалището, като замахна с една ръка настрани и освободи огромна вълна от тъмна материя, която просто изби голяма част от легионерите, станали свидетели на това. Това бе неговият начин да се справи със собственото си отчаяние - да изпита още и още.

В мига, в който злодеите преминаха през портала, щяха да се озоват на ледено-студено място, лъхащо на смърт и на тъмнина. Мястото беше толкова тъмно, че дори и да имаше светлина, тя щеше да се изгуби някъде в тъмното. Единственият източник на светлина бе от грамадната машина по средата на убежището. Всичко това бе зеленикава на цвят енергия, която представляваше силата на The Time Arrow, събрана на едно място. А в самата машина имаше затворено момиче, което изглеждаше болно и се съпротивляваше с тази енергия, но безуспешно. А близо до ядрото на тази машина, където се намираше момичето, отгоре стоеше и самият Boss. Като че ли той беше източникът на цялата тази тъмнина, която представляваше тъмна материя - непозната на тази мултивселена енергия, която бе същинската дефиниция на хаос. Дори Valentine не можеше да намери начин да я манипулира. Бос-ът погледна към злодеите, сякаш очакваше тяхното пристигане.

The Boss: Well, well, well...и това ако не е Valentine...моят най - голям враг..ума ли си си изгубил, г-н президент, че да дойдеш право в моето леговище..?
Valentine: Усмихна се, като в тъмнината в този миг се видяха хиляди различни на цвят точици. Това беше светлината, която идваше от маските на легионерите, които дебнеха като гладни хиени плячката си, готови да нападнат по всяко време. Легионерите на Бос-а бяха много по - силни този път, като от всеки един от тях се усещаше тази тъмна материя. Здравей и на теб, Boss...радвам се да те видя.
The Boss: Говори, плужек. Какво те доведе при мен?
Valentine: Дойдох да си поговорим преди да започнем да се избиваме взаимно...навярно можем да достигнем до някакъв вид примирие..?
The Boss: Засмя се гръмогласно. Когато той говореше, самите символи на маската му се мърдаха, сякаш тя беше вече неговото лице. Този Boss изобщо не даваше vibe на Shun или Chrono, макар и технически да беше тях двамата. ПХАХАХАХ! Аз? Да се съюзя с теб?! С моят заклет враг, който направи състезание с цел да не мога да си върна силите обратно..? Който затвори тези сили в 10 глупави стрели..? ТИ си причината да не съм подчинил тази вселена, Valentine...ти и твоят глупав приятел..Посочи The Prodigy. ...който жертва собственото си дете да ме победи..Посочи след това Eri. Ери...не съм забравил какво ми причини...може и да не помниш, хохо..но аз много добре помня..ти ще си първата, която ще убия..
Ери: Изплаши се, като се скри зад баща си. Тя си нямаше на идея, че в миналото е победила този на пръв поглед страховит злодей и в момента беше много изплашена от него.

Ruby: След като излезе от портала, тя се огледа. Значи... това е тяхната вселена... Ruby се усмихна радостно. Бях права... тук са... ох, това прави нещата толкова по-добри...! След това, тя обърна внимание на това, което ги заобикаляше, най-вече огромната машина, което промени усмивката и на недоволство. А това... ми напомня твърде много на Anuiel... И накрая, нейния поглед се спря върху мъжа, който явно се очакваше да бъде техен враг. Тя го слушаше внимателно, събирайки колкото се може повече информация за него и подчинените му, които тя можеше да усети в тъмнината. Все още беше със своята броня и оръжие, като беше готова да реагира ако вражески настроената групировка реши да предприеме нещо.

Yharim: Излезе от портала, като започна да се оглежда, докато нещо не му грабне вниманието. Погледна към Boss, като виждайки тъмнината му, той бе впечатлен. Провери дали може да бъде запечатана във vial, който да вземе обратно за проучване. Не обърна дори миг внимание на светлините. Такива подсилени армии за него бяха нормата. Интересно... Не очаквах да има такова нещо тук. Чувайки думите на The Boss, неговата светлина се засили на маската му. Той е много интересен индивид... Дори може би по-интересен от Valentine. Жалко, че ни е враг. Ще раздавам справедливост без да дискриминирам. (I will pass judgement indiscriminately. Fuck Bulgarian.) Изглежда имате минало един с друг. Но и аз съм съгласен с Валентайн. Не бих искал да те убивам. Каза го със сигурност. Като че ли знаеше, че ще победи. Едното нещо в което той бе сигрен, е че е силен, и че уменията му биха помогнали и в най-безнадеждните ситуации.

The Boss бе много интересен индивид за всички тук. Навярно защото беше създание, което нямаше никакво обясние от къде идва, какво всъщност представлява и какви са неговите мотиви. За сега, единственият му известен мотив бе Doomsday - планът да използва енергията от ядрото на Земята и да го превърне в изцяло друго ядро, около което да създаде собствена планета с тъмната си материя. А самата тъмна материя излизаше от машината, както и се усещаше от самият Boss и подчинените му в огромни количества. Но тя не можеше да бъде докосвана от нищо. Преминаваше през всичко по пътя си сякаш бе в съвсем друга реалност. Единствено Valentine знаеше умението на тази тъмна материя, а именно да унищожава всякакъв ред. Всичко, по което тъмната материя попадне се трансформира в нещо изцяло различно, противоположно дори. В битката си срещу Тай, бос-ът лесно манипулираше огнените и ледените му умения срещу него само чрез тази материя, като превръщаше огньовете му в лед, а ледовете му - в огньове. Едно от многото приложения на тази на пръв поглед непозната енергия..

The Boss: Засмя се. Добър опит, жълтия. Но няма да можеш да ме изследваш толкова лесно. Но и ще ти спестя усилията като ти кажа, че г-н президент ето там има цялата информация за мен, която ти е нужна, за да разбереш, че си на грешната страна. Absolute order..? Gimmie a break...where's the fun in all of that, Val..? Не е забавно когато всичко е предопределено..серизоно ли искаш да властваш цяла вечност върху един и същ народ..без никаква промяна..? Това само по себе си е форма на отчаяние..ТВОЕТО отчаяние, на някой, който се страхува от промяна. Докато..Absolute Chaos? Now that's something worth exploring...да знаеш, че целият ти план може да се провали във всеки един миг..и че не можеш да предвидиш дори собственото ти следващо действие..хаха..е кажи ми, как може някой като теб да се опита да ме победи..? Не можеш, точно така, Valentine..
Valentine: Въздиша. За жалост, трябва да се съглася с теб, Boss..не съм способен да те победя. Но от друга страна съм способен да въдредя ред дори и в твоят хаос. Мога да спра всеки твой опит да провалиш плановете ми. Все пак, ние с теб сме пълни противоположности..трябва да съществуваме и двамата. Колкото и да искам върховен ред, това няма да стане докато не намеря начин да победя върховния хаос, който ти олицетворяваш..
The Boss: You can only dream of achieving something like that, old fool..глупавите стрели са моите собствени сили. Мислиш, че не знам как да се справя срещу тях? Изправи се от седналото си положение, като отскочи и се приземи пред злодеите, на около 20 метра от тях. Разликата е, Valentine..че ти имаш нужда от мен..но аз..нямам от теб.
Valentine: Грешиш, стари ми приятелю. За разлика от теб, моят път е вечен..но твоят, не е. И мога още сега да кажа твоята съдба..ако не се присъединиш към мен, дори временно..
The Boss: Очакваш да следвам заповедите ти..?! Що за глупост! Дай ми една причина да не те убия още сега!
Valentine: Усмихна се. Убий ме. Нямам против. Ако това е условието да се присъединиш, с удоволствие ще жертвам живота си. Нека друг Valentine сбъдне мечтата ни. Той ще се появи в мига, в който аз умра.
The Boss: Тш..винаги съм мразел това в теб. Че не мога да се зарадвам дори за миг след като те убия..вече изгубих бройката на убити Valentine-овци..
Valentine: За жалост..тази битка не е само между нас, Boss. Не само нашите армии ще се присъединят. Твоите..стари приятели..искат да те спасят. От самият теб. Искат..Shun отново.
The Boss: Shun не съществува повече..затрих тази част от себе си. Ако дойдат след мен, лично ще ги убия.
Valentine: So may be...но моето предложение е следното. Нека елиминираме цялата конкуренция преди да се сбием помежду си. Би било..отчайващо и за двама ни ако съдбовният ни сблъсък бе прекъснат от..някакво хлапе-пират и приятелите му, нали..? Всички тук зад мен по един или друг начин имат общо с тях...а ако се обединим, ще бъдем непобедими. Order..Chaos..няма да има сила в мултивселената, която да ни се противопостави.

Ruby: Тя слушаше разговора на двамата, като чрез техния диалог се опитваше да разбере колкото се може повече и за двама им. Все пак, тя не познаваше никой от тях лично, само знаеше за тях. И думите на The Boss със сигурност бяха нещо, с което тя беше съгласна - абсолютния ред беше нещо пагубно. Aurbis, мултивселената, която бе създадена от съжителството на Anu и Padomai, беше самият пример за това. В началото, силите, които Valentine беше описал като основните елементи върху които се крепи един свят, бяха в хармония. От Anu и Padomai, които символизираха реда и хаоса, и тяхното мирно съжителство, се появиха и други сили. Последната такава беше реалността. И в този момент, балансът се загубил заради алчността на някои от притежателите на тези сили. В момента този, който държеше силите на времето, беше и този, който насилствено бе взел силите на реда от Anu. Като последствие, той създаде time loop в Aurbis, от който просто нямаше излизане. Това Ruby осъзна с прогреса на плановете на Vudu - каквото и да направи той... докато този индивид, който сега бе познат като Anuiel съществуваше, те нямаше да могат да променят нищо. Това беше и основната причина тя да иска да се отърве от оковите си - да може да освободи хода на времето от клопката на Anuiel.

И за това... след като изслуша разговора... съмнението и само се потвърди допълнително. Щом това бяха целите на Valentine... то тя се успокои задето не беше подписала онзи договор. Защото с всяка изминала дума, той все повече и повече напомняше на Ruby на собствения и брат - същия, който подчини цял Aurbis на своите идеали за перфектен свят - такъв, който той може да контролира.

Yharim: Слушаше разговора между тях, като по думите им, той разбра точно как седят нещата. Ред и Хаос... А Yharim бе точно по средата. Той знаеше идеално добре, че балансът е най-важното нещо. Виждам от къде идваш, но като гледам, и двете страни не са подходящи за мен... Но... ако имаше нещо по средата, между реда и хаоса... Това е моята цел. Не мога да правя нищо освен да уважавам реда който Валентайн е можал да постигне, но за мен прекосява границата, стигайки до ниво, което ме отвращава. Погледна го към Валентайн. Беше сигурен, че вече знаеше този факт. Извинявам се да го кажа. Imperfections are necessary, to have perfection. И тогава Валентайн спомена последните изречения. Order, Chaos... and Balance. Не съм от хората които харесват да си цапат ръцете, но в този свят, нямам своите армии... Но с удоволствие бих убил това момче... Но не и преди да убия жена му пред очите му... Въздъхна. Но не е поради омраза. Искам просто да спре да жужи като мухата която е.

The Boss: Тш...не съм съгласен да бъда командорен от най - големият ми враг...затова ти си върши твоите неща, аз ще си върша моите..и няма да ти преча докато ТИ не ми се изпречиш, а ти със сигурност ще ми се изпречиш рано или късно ,защото тези стрели принадлежат на мен..ще има примирие докато не изчистим останалата досадна сган. След това, идвам за главите на всичките ти подчинени, както и за твоята. Всеки ще получи заслуженото си рано или късно.
Valentine: Засмя се с усмивка на лице на коментарите, насочени към него. Хаха...аах. Уважавам всеки, който е искрен с мен..така че независимо от това какви са чувствата ви спрямо мен, аз ви благодаря, че ми го казвате в очите. Дори и на теб, Boss. Знаеш, че силите ти ми трябват за да изпълня цел..а аз знам, че аз ти трябвам мъртъв за да изпълниш своята. В това няма нищо лошо. Е..Закашля се малко, за да си изчисти гърлото. Вече съставих моят отбор...време е да посетим и конкуренцията. Време е да се отбием и да кажем здравей на враговете ни..Усмихна се коварно. Точно когато най - малко го очакват..и с това, ще дам официален старт на състезанието. И ще очаквам от всички вас да се справите с тях.

Ruby: Хм? Тя погледна към Valentine, като беше учудена на последните му думи. Щом ще ходим при въпросните врагове, защо ще е само да им кажем здравей? Така и така сме се събрали, защо просто не им съкрушим надеждите веднъж завинаги? Мисля, че ще е много по-ефикасно отколкото да ги издирваме в последствие. И без това крайната цел е тяхната елиминация, защо бихте рискували да провалят плановете ви, вместо да се отървете от тях веднъж за винаги, както казахте - когато са най-малко подготвени?

Yharim: Погледна към The Boss. Мен не трябва да ме търсиш за враг. На мен стрелите ми трябват единствено и само за проучване. Щом свърша с моите цели, с удоволствие бих ти ги дал. Той вече знаеше точно колко ненормални бяха силите на тези стрели, но въпреки това, той искаше сам да се тества, да види до колко може да повдигне лимитите си без да ги ползва. Погледна към Валентайн. Да им пречупим волята преди дори да сме започнали? Това не е ли твърде грубо, президенте? Каза го, но бе повече от очевидно, че беше празен коментар. Yharim най-много от всички обичаше да гледа как всичката надежда напуска лицата на хората пред него, търейки точния момент в който психиката им ги предава. Погледна към Руби, след като тя се изказа, като се радваше на самия факт, че тя изпитва същото желание като него. Но не разбираш едно нещо, Руби... той иска да издължи тяхното страдание, тяхното чувство за безнадеждност... Иска да изпитат неописуема психическа и физическа болка докато не почнат да желаят за смърт самите те.

Valentine: Обърна се към новият си отряд, като леко се засмя над последните коментари. Усмивката на лицето му бързо изчезна, като вече прие сериозно изражение. Явно темата, която щеше да подхване, бе сериозна за него. Знаете ли...на въпроса защо просто не отида и не ги убия...мога да отговоря само по един единствен начин. Защо..? Защо бих го направил...? Защо трябва да ме е страх от някакви насекоми..? Дори да ги смачкам като буболечките, които са, с това нищо няма да докажа..ще докажа единствено, че съм един страхливец. Целта ми никога не е била да елиминирам враговете ми..а да ги накарам те сами да се откажат. Това чувство на подчинение..на предаване...аз го обожавам. Заради това и не участвам в собственото си състезание...не би било честно. Аз съм човек на честта. Някой, който никога не нарушава правилата и винаги играе по тях. Някой, който задължава всички останали да следват моите правила. Някой, чиято воля ще бива налагана над останалите. Усмихна се коварно.

???:

Показвайки своята вманиачена страна, Valentine щеше да покаже на останалите злодеи своето истинско аз - онзи Valentine, който просто иска да пречупи психиката на всички в цялата мултивселена , че да могат да му служат. Някой, чието желание за власт и ред също нямаше граница. С всяка изминала секунда, той ставаше все по - луд и по - луд. Съществува ли нещо или някой, който не е подчинен на него все още, той знаеше, че има още да работи. Знаеше, че ще отнеме много време да осъществи мечтата си..но за някой вечен като него, понятието време не съществуваше...

По едно време, Valentine прекъсна своят смях и се закашля, като постави ръка пред устата си и вече сякаш бе същият джентълмен, който останалите познаваха от преди малко.

Valentine: И-извинете ме колеги, понякога дори и аз не успявам да се сдържа..^^" Чувствам се много засрамен, че ме видяхте в тази светлина, хаха...не е присъщо за един президент да изгуби контрол по този начин..Ааах, колко ме е срам..ще трябва да живея с тази мисъл до края на дните си..! Anyways..Зад него се отвори портал. Едел вече успя да свърши задачата си и скоро ще пристигне. Щом това се случи, ще започнем нашето обръщение към враговете ни.

Ruby: Тя слушаше тихо монолога на Valentine. Разбира се, нейното намерение никога не е било да го провокира, или да се осъмни в методите или намеренията му. Причината тя да беше попитала този въпрос беше да опознае повече гледната му точка. Все пак, Ruby беше предимно силно практичен човек - ако нещо не я устройваше, тя се отърваваше от причинителите незабавно. Не беше от хората които харесваха нещо да пречи на плановете и, колкото и нищожно да бе то. Това, което тя леко не очакваше, беше Valentine да направи леко отклонение. Макар и да не го очакваше, та беше радостна да го види в това състояние - най-вече защото по този начин тя получаваше по-добра информация върху това що за човек бе той всъщност, под маската на безупречен президент която той поддържаше. Щом той се овладя, тя кимна, готова да продължат нататък. Ясно... благодаря за подробния отговор, господин президент. В такъв случай, ще се постарая да отговоря на очакванията Ви напълно, и да не убивам никого. Разбира се, надявам се не представлява проблем ако се окажат достатъчно слаби и някой не умре по чиста случайност, да бъде просто инцидент?