Silva Island

Тай: ...?!? След експлозията си, Тай се изненада когато усети ръката си да тежи толкова много. Още повече, шестото му чувство шумеше като аларма в главата му. По дяволите!!! Поглеждайки през рамото си, Тай видя как шиповете се насочиха бясно към него като че ли от нищото. Чрез експлозия той успя да ги избегне, но те започнаха да го преследват. NANI!?!? Тай бе принуден да бяга непрестанно из въздуха, но шиповете не спираха да го преследват. В този момент, той леко се усмихна. Ха-ха...това е...! Погледна към Шото. Точно като моят Steel Essence! Наистина си добър, йо..! Но...аз много добре знам слабостта на това мое умение, Шото! За разлика от мен, когато ти освободиш огънят от тялото ти, ти губиш контрол над него. В замяна на тази чудовищна сила, ти жертваш прецизността и контрола над пламъците ти. Тези шипове....те няма да спрат да ме преследват докато не ме уцелят. Но не ги контролираш ти...!!!! Нали така?!?!? Внезапно, точно преди Шото изцяло да премахне дима, Тай отприщи експлозия, насочена право към него докато шиповете го преследваха. По този начин, той се изстреля директно към Шото. Тодороки в този миг успя да премахне целия дим, но беше твърде късно да посрещне Тай, който вече бе пред лицето му..или поне така му се стори. Тай просто премина покрай него и успя да докосне едно от крилете му. Но...нещо не беше наред. Шото щеше да види само за миг докато Тай го задминава частици от ледена енергия, излизащи от устата му. Какво се бе случило? Тай бе изял много малка част от леда по ръката си, за да може само за миг да използва същият тип енергия.


Diamond essence бе смесицата на стоманената му енергия с тази на диамантеният лед на Шото. Тя щеше да придаде на Шото смесица от магнитните свойства на Steel Essence-а на Тай и да ги увеличи с тези на диамантеният лед на Шото , карайки копията да се насочат към крилете му с цел да ги унищожат и да го накарат да се приземи. Преминавайки покрай Тодороки, сега той беше на пътя на шиповете, а след diamond essence, те бяха гарантирани да се насочват към него.

Тай: Непрестанно продължаваше да се движи из въздуха докато изведнъж шестото му чувство не му подсказа, че трябва да спре на място ако не иска да бъде нарязан на парчета. W-whoa...!!!! Тай рязко спря, като стъпа на една от нишките под него и дишаше тежко тъй като се размина на сантиметри от смъртта. По дяволите...това много лимитира движенията ми! Скоростта ми няма да е от полза тук..трябва да се адаптирам! Тай се огледа и видя тези огромни стълбове ,от които идваха нишките, но от Шото нямаше и следа. Тай зае бойна позиция, готов да го посрещне. Къде си...?! Къде...ХЪХ?!? Тай блокира едната атака на Шото чрез чист инстинкт, или поне така си помисли. Внезапно друг Шото го нападна. И още един. И още един. Всички тези движения бяха с цел да залъжат шестото му чувство, и успешно го направиха. Тай замахна точно един път и пропусна, което позволи на Шото да се намеси и да му нанесе чудовищен ъперкът. Кха-! Докато Тай бе във въздуха обаче, той се усмихна, защото Шото също попадна в неговия капан. Тук горе...Шото...Внезапно, Шото получи директна екплозия в лицето, равняваща се на директен удар от Тай. Но как така? Когато Тай пропусна атаката си, той store-на impact-а от нея в пламък, реещ се във въздуха, който Тай поддържаше непрестанно чрез контрол над огньовете си. Когато Шото се доближи, Тай пренесе impact-а от удара си през пламъка, за да може да го удари. Така и двамата се удариха взаимно.

Двамата се удариха с чудовищна сила и бяха изстреляни в противоположни страни. Тай нагоре над арената, а Шото - забит в земята, ала по пътя скоростта му беше намалена зареди въжетата, на които се спираше. В резултат на това, двамата поеха сравнително еднакви щети. Шото се изправи с леко затруднения и погледна нагоре към Тай. Тай! Ако продължиш да използваш това умение на пълни обороти... То ти ще останеш инвалид дори и да ме победиш. Твърде рисковано е! Шото без да иска показа загриженост към брат си, което малко или много учуди Тай. Не си заслужава! Тц! Какво си мисля? Да се опитам да разубедя най-големия инат на света? Безсмислено! Ще трябва да приключва битката ни възможно най-бързо. Не бива да му позволявам да жертва бъдещето си за мен. Аз.. не го заслужавам! Шото започна да отскача на въже към въже, докато не достигна височината на Тай. Намираха се на двата края на арената и се гледаха концентрирано един в друг. Братко, откажи се. Мога да продължа така цял ден, но ако ти продължиш, ще стане опасно за теб. Няма да откриеш доктор, който да е fix-не. Dragon Soul... Това умение е неверноятно. Навярно най-страховитото умение, с което съм се сблъсквал. Страховито опоради една единствена причина - потенциалът му е. Той е... неизмерим. Ала твърде много прибързваш! Едва сега го отключи, нали? В момента стискъш зъби от страничните ефекти, нали? Да не говорим, че и повечето ти болка е претапена от адреналина и толерантността от бойния ти опит. Всъщност може дори и сега да е твърде късно. Може да няма връщане назад. Признавам, Тай. Имаш това, което ти позволява да ме победиш. Но няма да е днес. Днес единственото нещо, което ще получиш е загубата. Загубата е част от живота ти. Тя ще те направи по-силна. Загуби, но запази бъдещето си. Не погубвай живота си! Но защо подяволите Шото би бил толкова загрижен за брат си, че да му каже всичко това. Загубата ти... Е ГАРАНТИРАТАН- Шото се опита да повиши тон, но бе прекъснат от внезапна кашлица, при която изкашля малко кръв. 

Тай: Бавно се изправи, като погледна към ранения Шото, като изкашля голямо количество кръв, но се усмихна. Личеше си, че беше на предела на силите си и едвам се държеше на крака. Съжалавам, Ани...ще трябва..сама да се справиш...Шото е твърде силен , че да мога да продължа.....Да, така е...рисковано е...но точно това ме прави капитан ,нали така...? ^^ Закашля се. Ако аз...не се раздавам на макс..то какъв пример давам на моите приятели...? Ако те нямат фигура, в която да вярват...то не съм достоен да стана крал на пиратите, йо!!!! Шото...виж..не ме е страх да остана инвалид. Защото през цялото това време, ще съм преследвал мечтата си...! И аз съм готов да умра заради нея! Тази битка свършва само по един единствен начин...с мен като победител! В следващия миг, ту Тай, ту Шото изкашляха отново кръв, като Тай погледна към брат си. Хех..явно..и ти си на предела на силите си въпреки това ,което каза...но...за едно ще те послушам...като мой по - голям брат, ще се вслушам в съвета ти....Тези думи щяха със сигурност да изненадат Шото. Обикновено Тай е най - твърдоглавата личност, но точно този път, той реши да се вслуша в брат си. Защо? Тай затвори очи и си пое дълбоко въздух, като се концентрира и активира CBC и Dragon soul едновременно. Подобно на yin-yang, двете умения започнаха да се въртят едно около друго - душата започна да сиркулира през цялото му тяло, стана едно с него. Такъв уникален баланс трудно можеше да се постигне, и Тай навярно знаеше, че има лимитирано време да го направи.

Шото..
Още преди да открия Dragon Soul...
И да бъда научен на СВС...
Разработих умение, с което да мога да удържа дори на пламъци като твоите и на Сиел...
Но за него трябва изключителен самоконтрол...
Моята най - голяма слабост, хаха... ^^
Това е последният ми трик!
Нямам нищо повече, с което да те изненадам, йо!
We are in the Endgame!
Are you ready, brother?!?!

COME AT ME WITH EVERYTHING YOU'VE GOT!!!

Избърса набързо кръвта от устата и носа си. Изслуша брат си и му се усмихна искрено. Хаха, разбира се. Бях прав. С ината ти е невъзможно да се спори. Ти имаш мечта и и си готов на всичко за нея. Това е достойно за уважение. Но Тай..., аз също имам мечта. Тя не е толкова голяма като твоята. В сравнение с твоята даже е маловажна и да не говорим колко е арогантна. Но тази мечта е единственото, за което живея. Единственото, което ми дава силите да продължа да се бия с теб. Тай, ако ме победиш... Ще ти споделя мечтата си. Погледна го в очите, като задържа нежната си усмивка. Това, за което живея. Ще ти разкажа всичко. Така че нека приключим най-после с битката ни. Нека по-силният победи, нали така? Не се притеснявай. Ще ти дам всичко, което имам. Но не забравяй, че сам си го пожела. Време е да разбереш тайната зад силите ми. Шото затвори очи и премахна усмивката. Тайната зад всичко... 



Шото направи един отскок назад и се приземи върху една от кулите. Тай също може да направи същото, че да има solid ground, който да му помогне да charge-не финалната си атака. По този начин сцената щеше малко да заприлича на тази. Всеки стоеше на своята кула, готов да отприщи всичко, което притежава. 

Тай: Слушайки думите на Шото, Тай се усмихна, като погледна към него с гордост, че е негов брат. Хаха...няма нещо такова като маловажна мечта, братко..стига да има за какво да се бориш и за какво да отдадеш живота си...никой не може да ти забрани да го направиш! Точно заради това искам да разбера твоята мечта...точно тук и сега, ще ти покажа колко много очаквах този момент...мига, в който най - накрая ще те надмина. Ако изгубя тук...моята мечта отива по дяволите. Не мога да позволя това да се случи! Така че , братко...благодаря ти, че ми позволи да еволюирам, за да защитя тези, които обичам! Идвам!!!!!!


В този миг, Тай също бясно развя огньовете си, като беше готов да посрещне атаката на Шото с всичко, с което разполагаше. CBC и Dragon Soul в момента бяха едно цяло и имаха общ output от 100%. В този нов mode , Тай можеше да използва само огън и лед. Но бе достатъчно...сега, с това ново умение, той успешно затвърди своята еволюция като the next big thing to strike the world. Огньовете му, макар и големи на размер, освен топлина...от тях се усещаше и огромне студ.




Огромни пламъци започнаха да излизат от тялото на Тай, които заедно с неговия СВС бяха засилени на макс. Тези пламъци правеха едно единствено нещо - извличаха топлината от всичко край тях, което ги правеше перфектното оръжие срещу пламъците на Тодороки. За разлика от обикновено, Тай беше много по - спокоен в тази своя форма, главно заради това, че трябваше постоянно да контролира 2 отделни магически source-а в тялото си, които циркулираха като едно цяло. Огън и лед, сляти в едно - студен огън. Още когато Тодороки се дашна към Тай, той щеше да усети как колкото по - бързо се движеше към него, толкова по - студено ставаше. Огньовете му извличаха топлината ,която тялото му създаваше и я нямаляха драстично, до такава степен, че да може неговите огньове да се съпротивляват с тези на брат си. И тогава, Тай видя opening...той предварително бе изпънал ръката си назад, като всичко беше толкова бавно за него, че виждаше нещата кадър по кадър. Той замахна към ръката на Шото, като в отговор на неговата чудовищна огнена вълна, Тай отвърна със същата, но от студен огън....




Тай удари директно Шото и се сблъска с неговата атака, отприщвайки силна и грамадна огнена вълна, която вместо да изпепелява, замразяваше. Дори унищожителните пламъци на Тодороки щяха да бъдат замразени от тази ледена атака и да превърнат цялото бойно поле в една огромна ледена картина....

Тай: Дохождайки до Шото, Тай имаше намерението да му помогне да се изправи и заедно да отидат до дървото с надеждата Тоби и Синтия също да са там, но това не се случи. Вместо това, Тай видя как брат му не помръдваше, а изневиделица, от него се усети адски зловеща аура, както и се чу зловещ глас..Тай сложи ръце пред лицето си, като само с разкритието на аурата си, злодея успя да попречи на Тай да направи дори и крачка. К-какво по..?!? Шото, какво става...?! Ъгх-! Тай искаше да се движи, но тялото му беше тотално изключило. След толкова много използване на СВС и Dragon Soul, той нямаше как да продължи да се движи, камоли да се бие. Това е лошо...явно съм дотук...трябва обаче,...трябва да набавя време..ако някой дойде...! Дори така..н-няма да се предам...! Погледна към Шото. Кой си ти..?!?! Излез от брат ми!!!!!!!

???: Злодеят в Шото беше едновременно познат и едновременно не. Сякаш Тай по някакъв начин е осъществявал контакт с него, но непряко. Тази зловеща и подтискаща аура беше на 5% позната, сякаш Тай и преди я е усещал. Ала останалите проценти, Тай си нямаше и на идея на кого принадлежат. Ала още преди да събере мислите си, той бе обстрелян с един от тези 5%. Злодеят изпъна ръка напред и отприщи огнени пламъци. Те не бяха нито черни, нито сини. Изглеждаха като обикновени пламъци, но в следващия момент Тай бързо се убеди, че това не беше така. Огньовете около ръката му се сформираха в острие. Те буквално се материлиазираха в твърд обект - техника, много позната на Тай. И тогава той го почувства. Този 1%, който му беше познат принадлежеше на Роуз. Без съмнение това бяха пламъците на семейство Роуз. Без да се обяснява злодеят започна да крачи към Тай и щом го достигна посегна с хоризонтален замах с меча си да го посече. Тай, ти се би достойно, но за съжаление твоят край настъпи. Не се притеснявай. Ще имаш предостатъчно време да си поговориш с брат си... В ОТВЪДНИЯ ЖИВОТ!!! Продължи да замахва. Атаките му бяха обикновени, но дори и те бяха challenge за Тай в текущото му състояние.

Тай: Хъх...? Какво е това чувство...? Защо имам усещането, че...тези пламъци...не, няма начин! Въобразявам си! Тай бе встъписан от случващото се пред очите му, но не можеше да отлепи поглед от Шото. Как така злодеят вътре в него имаше пламъците на Ани?! Това е...трик...! Избегна единият замах едвам едвам, но му беше трудно да се движи, затова създаваше малки експлозии с ръце, за да се изблъсква назад и да си набави разстояние. Дишаше тежко. Това е техника на приятелката ми...! Защо и ти я можеш?! Изобщо кой си?!?! Отговори ми, злодей!!

???: Острието му не достигна, Тай, но това е само защото не се опитваше истински. Не бързаше да го праща в отвърдното и пожела да си поиграе малко с него, защото харесваше невинните му реакции. Тай, съжалявам те. Съжалявам те, че си толкова предан на тази отрепка. Погледна към Тобирая, който все още беше в безсъзнание, някак си непокътнат от ледените отломки. He's a dead man. Смъртта му ще подобри този свят. Не само това. Ако не беше заел неговата страна, нямаше да бъде нужно да се изправяш в тази ужасточена битка срещу брат си. Нека ти кажа нещо. Шото не тъй омраза към него въпреки жалкото му предателство. До днен днешен не мога да го проуме, но е така. Причината Шото да е след него е защото той бе сключил сделка с мен. Сделка, която е мотивирана изцяло от любовта му теб. Тай, Шото наистина те обича кат свой брат, ала ти избра този жалък предател вместо да му се довериш. ЗАЩО? ЗАЩО ГО НАПРАВИ?! Опс, къде са ми обноските, да отговарям на въпроса с въпрос? Моя грешка. Питаш ме от къде притежавам тези пламъци? Тези пламъци не са притежание на твоята приятелка. Това е пламъка на Сара Роуз. Усмихна му се. Изглежда злодеят се наслаждаваше на болката на Тай и вместо да го убие набързо реши да го измъчва с думи. Отделно му харесваше жалките му опити да проуме какво точно се случва. От къде този злодей разполага с тази информация? От къде се познава с Шото? Как е превзел тялото му? Защо знае за Сара Роуз и как ползва пламъците ѝ? Твърде много въпроси, на които все още нямаше отговор. Е сега е твой ред да отговориш на въпроса ми. Редуваме се, така е честно, нали? Е сега, кажи ми, защо избра Тобирая пред брат ти?

Тай: Думите на злодея наистина го ядосваха, като той си прехапа долната устна от яд. Не говори...така за брат ми...нито за Тобииии...!! Бавно си насочи ръката към него, като си допря палеца и средния пръст, сякаш се готвеше да отприщи Deku Smash от пръстите си, увеличавайки още повече перманентните щети, но за сега се сдържаше. Сключил си сделка с Шото, казваш...?! Трудно ми е да го повярвам...хора, които сключват сделки..са най - големите манипулатори...! Сигурен съм, че точно това е желаният ти outcome...злодей!!!! Но...няма да се предам...няма да предам Тоби..нито Шото, йо!!! Моят избор...той няма нищо общо с любовта ми към брат ми!!! Направих правилното решение...и избрах мечтата си. И сега, ще спася и Шото, и Тоби!! А ти, не знам как имаш пламъците на Сара Роуз, но ще си платиш за стореното...!!

???: Манипулатор? Засмя се от чутото. Повярвай за мен как ще се развият нещата няма значение. В края винаги аз ще съм победил. Сключих сделка с Шото не защото имах нужда специално от него.

Чудовището:

Тай: По дяв-! Още преди да завърши мисълта си, земята до него изригна и разпръсна лава навсякъде, като самото изригване бе достатъчно силно че да изблъска Тай, който падна назад и погледна с очи , пълни с ужас случващото се пред себе си. Бавно се изправи, като погледна към чудовището пред себе си и очевидно не беше доволен от холограмата на Серена. Т-Тоби...е част от моят екипаж...и ако...ако някой иска...да посегне на който и да е член от МОЯТ екипаж...

???: Не, това наистина е тя. Същата Goddess of the Sun, за която митовете и легендите гласят. Вече може би си наясно, но това е майката на твоята скъпа приятелка. Е по-точно останките от нея. Сара Роуз, разбира се, е отдавна мъртва, а пламъците ѝ са прехвърлени на дъщеря ѝ. Е по-точно половината от пламъците ѝ. Истината е, че Сара Роуз не успява да прехвърли всичко на дъщеря си и това я ограничава. Annie Rose никога няма да надмине майка си, камо ли да се доближи до легендарната Евелин Роуз и да бъде една от спасителите на света. Но ти от друга страна ти си по-различен. Твоят потенциал е къде къде по-голям от нейния. Бойният ти арсенал е толкова богат, а да не говорим и за това ново умение, на което станах свидетел. Dragon Soul, хм? Ще бъде доста полезно в моите ръце. Усмихна му се. Изглежда каквото и да ти кажа, ти няма да се отметниш нито от Тоби, нито от брат си. Достойно за уважение, ала това е добродетел, който в настоящия свят не ти носи нищо полезно. Единственото, което има значение в този свят е победата. Абсолютната победа и нищо друго. Ти победи Шото, ала сега ще бъде победен от мен. Е, Бог ми е свидетел че се опитах да те разобедя от глупавия ти път. Изглежда не ми остава какво друго да направя. Време е да приключвам с теб. След теб отивам при скъпата ти Annie. Имаш ли последни думи, които да ѝ предам?

Тай: Негодник...! За уважение към мъртвите не си ли чувал?!? Майката на Ани е умряла по мъчителен за нея начин...и ти смееш по този начин да ѝ се подиграваш?!? Няма да ти простя..!! Не смей дори и да говориш за потенциалът на Ани..! Тя е много силна, по - силна от всеки, който можеш да си представиш, йо!! Дори и да ме убиеш...то тя..тя ще те срази...вярвам го! Истински го вярвам! Някой като теб..който мисли само и единствено как да спечели битките си...не може да бъде победител..победител е онзи, който поставя останалите след себе си, йо...! Шото е такъв..той постави семейството ни на първо място!!! В сравнение с него, ти си загубеняк, злодей такъв!!!!!!!!!!!!!!

???: Усмихна му се като чу думите му, но вместо да отговори на тях, той директно премина към финала.

Тай: Бе застанал в бойна позиция, незнаейки какво да очаква от злодея в Шото, но бе готов да се бие с каквото и да разполагаше. Когато чу , че му заповядва нещо, Тай веднага се сети, че това е умение, което принадлежи на Сай. Това е...! И преди да успее да реагира, Сай успя да си върне обратно контрола върху тялото с прецизен timing, в който да използва умението си върху Вайпър. Излизайки по адски гнусен начин от змията, Тай го погледна учудено, но веднага след това му се усмихна. Радвам се да те видя, че си жив и здрав, йо...чудех се какво е станало с теб, но..Погледна към Вайпър. Имаш доста да обясняваш, Сай..! Какво по дяволите е това нещо пред мен?! Кой е този тип?!? Чакай...Тай си спомни за единственият път,в който бе виждал Вайпър последно - Beacon Arena. Т-това е Вайпър, йо!!! Опонентът на Зоро от Beacon Arena! Но тогава изглеждаше по - различен..по - спокоен! Какво му се е случило?!?

Тай: Oh my...oh my...GOODNESS!!!! Макар и ранен адски много, Тай не можеше да не се впечатли от случващото се. Толкова много змии изкачаха от земята и изплюваха хора, които той бе считал за умрели. Тъй като много от тях бяха от TG, Тай знаеше, че те сигурно бяха враждебно-настроени към него и Тоби, но се надяваше, че съдейки по реакцията им, те са се сближили със Сай. Невероятно! Преди ти ги презираше, но сега, те се държат като първи твои приятели, Сай! Нямам думи! Ти наистина си уникален човек! Какво ще кажеш да се присъединиш към моят екипаж някой ден!? ^^ Изричайки тези думи, Тай се намръщи леко и погледна към Вайпър. Но нека първо се справим с този злодей...! Веднага след това обаче, погледът му бе привлечен от момичето, което го доближи, като той погледна към нея и не успя да помръдне. Хъх..?