Edelgard's Domain Expantion

Домейнът на Едел буквално изсмукваше животът от природата около Annie, както и от всяко живо същество. Навсякъде бе пълно с трупове и умрели животни, от които жизнената енергия се насочваше право към пламтящия дворец. Точно там се намираше и Еделгард - на терасата, от която се виждаха някогашните прелестни градини, сега пълни само и единствено с пепел и жар, тя погледна в далечината към Annie и протегна ръка, като под нея се сформира огромен дървен шип , който се насочи към нея точно от краката ѝ и щеше да я набучи.

Еделгард: Глупаво момиче...какво знаеш ти за мен?! КАК СМЕЕШ да ме наричаш лоша майка без да знаеш на какво се подложих, за да предпазя детето си от съпруга ми?!? Нито ти, нито гаджето ти сте спасили дъщеря ми, малката....спасили сте нищо! Вие единствено....направихте нещата в пъти по - зле...като я накарахте да заобича грозните ви идеали!

Еделгард: Wither..Тя видя как огненото копие я доближаваше и само с един замах на ръката си накара целият огън да се превърне на малки пламъчета и да изчезне. Изглежда умението ѝ да премахва жизнената енергия от живите същества работеше и срещу умения. Тя след това погледна към Annie строго и ѝ се намръщи. Напротив...вие я заведохте право в ръцете на истинският дявол...бях толкова близо да я измъкна от всичко, на което я подложи моят съпруг...ДОКАТО НЕ СЕ НАМЕСИХТЕ ВИЕ!!!! Изричайки тези думи, стотици шипове започнаха да валят като игли от небето, като се бяха насочили право към Annie. Цялата гора беше нейн враг в този миг. Ако не бяхте вие, той нямаше да направи това, което направи...нямаше да я има и тази смотана война...и Ери нямаше да е проклето дете!!!! Защо се опитвате да се месите в чуждите животи!?!? Не осъзнавате ли, че заради грозните ви идеали, цялото човечество сега страда?!? ААААААААААА?!? ОТГОВОРИ МИ, ДЕТЕ!!!!!!!!!

Annie с лекота можеше да достигне терасата, на която се намираше Еделгард, но нещо вътре в нея сякаш я караше да се замисли дали това е добра идея - енергията, идваща от замъка, бе в пъти по - голяма от тази на околната среда. Сякаш самият domain правеше Еделгард по - силна от природата - нещо, което никой нормален не би си помислил. Все пак, domain-ът представлява вътрешният свят на човека и как той се вижда. И изглежда Еделгард се виждаше като някой по - силен дори и от Майката Природа. Тя погледна разочаровано към Annie, като за солидни 4-5 секунди просто замлъкна...но когато пак си отвори устата, интонацията ѝ се промени не на psycho woman, а на спокойна, горделива и всемогъща кралица.

Еделгард написа:Uglyness is a disease unlike any other...because once born ugly, no matter how you try to cover it up, you will never truly change.

В съзнанието на Annie се появи спомен от деня, в който тя и Тай спасиха малката Ери. В спомена, тя можеше да се види отстрани, сякаш гледаше през очите на трети човек - жена, облечена с дрипи на просякиня, обгърнала лицето си с качулка и шал, който да скрива самоличността ѝ. Това бе Едел - тя също беше там в този съдбовен за всички ден. Но за нейно съжаление, тя бе пристигнала точно накрая, когато Ери вече беше спасена. Излизайки от сградата, за един миг, тя успя да зърне дъщеря си и бодро затича към нея, махайки качулката си, а лицето ѝ огряно с усмивка.

- Ери, дъще моя...! Ти си добре...! О боже мой, колко се радвам да те видя, дъще...добре, че са тези деца да те спасят! Изтичвайки до нея, Едел я прегърна, но усети...нещо странно. Това момиче сякаш не изпитваше никаква любов към нея, а само и единствено страх. Тя веднага се отдръпна от майка си, като изплашена затича към Ани и Тай, които през това време бяха заети да разговарят с останалата част от бандата. Полицаи след това грубо грабнаха Еделгард и я ескортираха настрани....при което, споменът свърши, но Ани усети огромното отчаяние, което тази жена изпита в този миг.



Еделгард протегна ръка назад, като огромни количества жизнена енергия започна да пренася огньовете, които горяха зад нея право към нея и да образува сякаш рокля от пламъци, която след това се материализира в истинска такава...това бе част от умението на нейният домейн - да материализира жизнена енергия. Този огън, който гореше зад нея, бе собствената ѝ жизнена енергия, която в този миг гореше. Смесвайки нейната енергия с тази на дървото от острова, Еделгард отключи едно много свирепо умение, срещу което Ани сега трябваше да се изправи - The Flames of Creation, които принадлежаха на самата Майка-Природа.

Spoiler:

Чувайки думите на Annie, тя си спомни съдбовния момент от историята си когато напусна горящото в пламъци кралство Хресвелг, за да отпътува с Джин за Beacon, където тя започна своят нов живот. Въпреки това обаче, тя не промени своето изражение, сякаш не беше кой знае колко докосната от думите на Annie, но все пак имаше и малко колебание за действията си, което бързо изчезна.

Еделгард: Не...твърде късно е за мен, дете. Мислиш си, че мога просто да загърбя всичко, което съм правила до сега, само защото заблудено дете ме е помолило...? Не работи така. Живяла съм повече от теб и мога да ти кажа, че няма как да ме разбереш...не си майка, все пак. За детето си, аз съм готова да се превърна и в най - голямото чудовище, стига то да може да продължи да живее хубав и дълъг живот. Това е новата любов, в която аз имам вяра...относно Джин. Ери е при него в момента..и ако аз съм с него, то Ери е и при мен. Така че ако се обърна срещу него...за жалост, се обръщам и срещу дъщеря си. Аз не съм на негова страна, колкото и да не иска да го повярва. Аз съм на страната на моята дъщеря...и докато той я държи в плен, аз ще бъда до нея. Само така мога да гарантирам безопасността ѝ. Не мога да се откажа сега..почти изградих връзка с дъщеря си отново. А това за мен значи всичко. Гледайки високо над Annie, тя се качи на парапета на терасата, като запали единият си крак. Гледаше надолу към нея, сякаш я виждаше като по - нисшо създание от нея.


И двете имаха един и същ поглед над света, но докато Ани се фокусираше върху красивото в него въпреки жестокостта, при Едел бе обратното. С един голям отскок, тя се насочи право към Annie с цел да я ритне с петата си, като щом се приземи на земята, тя щеше да създаде огромна огнена ударна вълна, която да изблъска Annie надачен и да запрати огнена вълна към нея.

Еделгард се учуди когато Annie успя да блокира атаката ѝ. Разликата в енергиите им сякаш беше огромна, но като че ли за миг се изравниха силите. Сърцето ѝ затуптя адски силно, като това се усети в целият домейн. Като че ли за пръв път от много време насам, Едел бе истински развълнувана. Back in the days, тя бе доста умел воин в кралството, макар и да беше принцесата. Тя можеше да борави с всякакви оръжия и дори бе изявила желание да се бие на фронта заедно с армията на семейството си. Така че когато силен опонент се появи срещу нея, истинската Салем показва своите цветове.

Еделгард: Това момиче...все още е младо и не знае как да контролира енергията си в пълният ѝ потенциал. Също както и момчето до нея. Все още имате много път да вървите...малко ме е яд, че точно вас трябва да убия сега, но не ми оставихте друг избор. Усмихна се сякаш наистина ѝ харесваше , че Ани успя да блокира атаката ѝ, защото сега тя можеше да се развихри също. Тя започна да влива още повече жизнена енергия в тялото си чрез домейна си, който превръщаше тази енергия в огън, а заради The Flames of Creation, огънят можеше да се превръща в каквото и да било - дори в друг тип енергия. Едел все още нямаше пълният контрол над тези огньове, но имаше достатъчно количество от тях, че да се сражава с Ани. Напомняш ми на мен когато бях млада..и аз бях толкова наивна! Но...ако искаш да ме победиш, ще трябва да овладееш това голямо количество енергия, с което разполагаш! Едел успя да надделее над Annie и ритникът ѝ я изблъска назад, но не чак толкова много, показвайки, че бяха що-годе равни по сила. Тя ѝ се усмихна. Подобно на Ани, нейните огньове също бяха слети с тялото ѝ, но тя имаше предимството - все пак, тя знаеше как да работи с огромен енергиен резервоар, докато Ани все още се обучаваше. Наблюдавайки Едел, това бе добра възможност за Ани да получи просветление как да започне да владее нейното най - силно умение.

Edelgard: Ще трябва повече да се постараеш ако искаш това да се случи, малката...! Едел зае дефанзивна позиция, като огромна ръка на дървен голем се появи пред нея, подобна като на golem-ът на Hashirama, която бе обляна с rotate-ваща се непрестанно жизнена енергия. Атаката на Annie се сблъска с ръката и започна да се върти, премахвайки изцяло нейният piercing ефект. Rotation - the perfect way to deflect piercing attacks. Now, right BACK AT YOU!! Големът хвърли топката огън обратно към Annie, като щом се сблъска с нещо, щеше да предизвика огнена експлозия.

Еделгард: Интересно...значи успя да поемеш цялата експлозия..? Но това е различно от проста абсорбация..Не бих казала...! Еделгард щракна с пръсти, като превърна огъня, който се намираше по огнената обвивка на Ани в дървени шипове, които се забиха в реалното ѝ тяло. Макар и тя да не може да я нарани по този начин с огнените си атаки, Ани не може да си позволи да рискува да бъде оцелена от каквото и да било, защото Едел може да материализира жизнената енергия в живи същества. Когато Ани замахна с камшиците, тя бе принудена да отстъпи, като с акробатични движение успя да избегне първият замах, залягайки в последния момент, след което с ръце се изтласка назад във въздуха, където погледна към Ани. Докато си в моят domain, няма да ти дам да дишаш...! Поеми това!! Зад нея се материализира огромна 20-метрова риба, която отвори уста и отприщи огромна водна струя право към Annie, която имаше огромно водно налягане и щетите, които тя щеше да поеме можеха да се равняват от това да я блъсне камион с 200 км/ч. Атаката сякаш премина и през самата Едел, но тя се дематериализира в последния момент и щеше да излезе от кората на едно от дърветата, превърнала ръката си изцяло в дървен шип, с който щеше да пресрещне Ани и да се опита да я посече през врата.

Едел: Тш! Досадно дете..успя да избегне атаката ми. Ако не мога да те надвия с живот...ще те надвия със смърт!Тя погледна към посоката на рибата си, която бе пребита с един удар от Annie, но дори и да беше далеч от нея, сега тя беше близо до рибата, карайки Едел да се усмихне коварно и да протегне ръка към рибката, която падаше. Wither! Стисна ръката си в юмрук, като накара рибата да се пръсне сякаш експлодира бомба в нея, разпръсквайки от вътрешностите си навсякъде около и към Annie. Кръвта на рибата, както и костите ѝ, се превърнаха в опасни оръжия - кръвта беше с огромен процент киселина, като дори малко да попадне върху Annie, тя щеше да усети сякаш киселина попада върху нея и да ѝ причини още повече повърхностни щети, а костите ѝ се превърнаха в дъжд от шипове, който сега летеше към нея. Life and Death go together, child...and I can wield both!

Еделгард: Тялото ѝ се превърна на корени, които се разтвориха по такъв начин, че щита да мине през нея без да я докосва, при което пак се сляха. Тя след това протегна ръка, създавайки 2 скелета от костите на умрели хора под почвата, като те се затичаха към Annie и я заобиколиха, нападайки я от двете ѝ страни докато Едел бавно ходеше към нея и зареждаше топка с енергия над едната си длан.

Еделгард: Скелетите ѝ се разпаднаха, но тя изчака правилният момент и ги сформира наново, като нападнаха Annie в гръб. Ако тя отново реши да използва въздушната си атака, в същият миг Едел щеше да изстреля струя от decay-ваща енергия право към нея, която излизаше от сферата. Енергията бе подобна на умението на Tomura, като всичко живо , което докосваше, щеше да започне да гние и да се разпада. Едва ли можеш да отприщваш въздушните си атаки мигновено една след друга..! Скелетите са просто капан, който да те накара да си свалиш гарда! Пипнах те!

Еделгард: I'm not the one being tested...you are. Атаката ѝ бе успешно избегната от Annie, но тъй като излизаше от сферата, тя с просто движение предвижи ръката си и уцели The Warrior, който при контакт с атаката ѝ започна да се разпада. Тя стисна сферата с ръка, карайки воинът да избухне и да създаде експлозия от decay енергия, която се разпростря наоколо и щеше да попадне и върху другият infernal, както и по Annie ако не се отдалечи. Навсякъде всичко около тях започна да гние и да умира, докато край Едел все никнеха треви, цветя и храсти заради жизнената ѝ енергия.

Атаката на маймунката като че ли щеше да уцели Едел, но на пътя на инфернал-а, точно преди да удари Едел, лиани се образуваха върху мъртвите дървета, които успяха да хванат маймунката на място. Макар и да не можеше да я проследи с очите си, Едел имаше поглед върху всичко, което се случва в нейният домейн. Нищо не можеше да остане скрито от нея, все едно имаше един огромен Byakugan. Лианите щом хванаха маймунката се превърнаха в дървени шипове, които се забиха в нея, карайки я да изчезне.

Еделгард: Топката, която тя държеше в ръката ѝ се уголеми, като осъзна планът на Annie да я нападне от всички страни. Сега, тя придържаше сферата си с двете си ръце все едно държеше огромно кълбо от decay-ваща енергия.

Хмхм...наистина ли това си мислиш...? Скоростта ти е нищо, което да не мога да преодолея, момиче...в моят domain, всичко живо и дори мъртво може да бъде усетено от мен. Имам очи...навсякъде. Мога да реагирам на атаката ти дори преди да си тръгнала! В мига, в който те затворих тук...битката беше решена! Au revoir..!

Едел започна да върти това огромно кълбо от енергия около себе си точно когато ножките бяха изстреляни. То имаше огромно гравитационно привличане и щеше да привлече всички ножки към себе си. Но тя не спря до там - когато то пое целият огън, огромното кълбо бе изстреляно към Annie и щеше да експлодира отново и да отприщи огромни количества decay-ваща енергия право към нея щом я достигне.