Re: Edelgard's Domain Expantion

by BGDodpul Пет Мар 22, 2024 5:46 pm

Fire Emblem Three Houses - Fódlan Winds

Еделгард: Бива придърпана към Annie чрез веригата ѝ, но в мига, в който тя се закачи за нея, Едел бързо превърна огъня до нея в лиани, правейки веригата от свръх-здрави лиани, които дори тя самата трудно би разкъсала със сила. Сега когато и двете момичета бяха завързани една за друга, беше много по - лесно и за двете да нанасят удари. Поеми това, Rose!!!!! И двете момичета замахнаха с всичка сила към другата, като ударите и на двете уцелиха, при което и двете почти се нокаутираха взаимно, но почнаха да падат надолу към земята. Докато падаха, Едел дръпна Annie към себе си във въздуха и се позиционира над нея по такъв начин, че тя да бъде отдолу , за да може първа да се разбие в земята, при което почна да ѝ нанася удари в лицето и да поема тя самата такива от нея. Защо...ЗАЩО?!?!! Защо отказваш да умреш...и все още се опитваш да ме спасиш?!?! Аз съм сигурен пътник вече...остави ме!!!!!!!!!!!!!!!

by **-bAzikA-** Пет Мар 22, 2024 6:20 pm

Annie и Едел си нанесоха жестоки крошета в лицата.

Те излетяха в противоположни страни, но това беше само началото. Отново се издърпаха една в друг и поеха нови удари в лицата. Никоя от двете не отстъпваше, но по едно време Едел надделя и успя да се позиционира над нея, така че да я забие в земята. Взимайки това предимство, тя започна да я налага с нови юмруци, докато по едно време Annie не избухва, изстрелвайки я надалеч, но максималното разстояние беше 20 метра зареди веригите от лиани.
Annie: Отказвам да умра, казваш? По-скоро ти отказваш да ме убиеш, Едел. Пропусна доста възможности да активираш умениети си върху мен, греша ли? Да не би да искаш да те спася? Изправи се със затруднение, избърса кръвта от носа си и отговори на думите на Едел с усмивка.

Home (feat. Casey Lee Williams) by Jeff Williams

Никога няма да забравя деня, в който разбрах истината за пламъците си - моите специални умения, с които съм се родила. Пламъците, с които майка ми се е родила и които я е направила наполовина инвалид. Знам каква е мъката от това да си различна..., от това да си чудовище. Зареди силите си, майка ми Сара не можеше да си играе с другите дечица и да се забавлява като тях. Всъщност те дори я избягваха. Винаги е била изолирвана с цел да бъде предпазена.. да бъде предпазен пламъка й. Интересите на държавата винаги са били над нейните лични. Но дори и така аз никога през живота си не съм я виждал нещастна. Никога не съм я чувал да проклива тази сила и да се отрича от нея. Дори да не може да я използва без да се нарани, един ден тя без колебание я отприщи, за да ме спаси от вълците в гората. Тя обичаше силите си..., противоположно на мен. Когато разбрах, че именно моите пламъци са причината тя да загине, аз се отрекох оттях. Намразих силите си и се зарекох никога повече да не ги ползвам. Но това се промени. С времето осъзнавах, че този огън може както да отнема животи, така и да вдъхва такъв, да спасява. Беше трудно, адски трудно, но успях да простя на себе си, а след това... След това всичко тръгна нагоре, Едел. Започнах да спасявам! Оптивах се да бъда герой! Хората започнаха да разчитат на мен.., да ми благодарят. Техните думи ме правиха истински щастлива. Не само това, точно тези пламъци ми позволиха да застана и да се бия рамо до рамо с мъжат, който обичам. Разбираш ли за какво ти говоря, Едел? Прокълнатите ми сили се превърнаха в източник на щастие. И ти можеш да го направиш, глупачке! И не само, че можеш, а ТРЯБВА... ЗАРЕДИ ЕРИ!!! РАЗБИРАШ ЛИ МЕ?!!

by BGDodpul Сря Мар 27, 2024 7:03 pm

Напрежението при двете жени се беше покачило сякаш до тавана. Еделгард отказваше да чуе това, което Annie ѝ казваше, като си захапа устната от ярост и веднага се charge-на към нея, като даде минимално време на Annie да реагира. Макар и двете да си нанасяха яростни удари, Едел сякаш имаше неизчерпаема stamina, все пак черпеше от жизнената енергия в околността на едно от най - богатите места на Земята. Тя хвана Annie за главата и я заби с всичка сила в земята, създавайки трус, както и огромен кратер от удара. Тя започна да я забива без да спира в земята...

Не смей да говориш за дъщеря ми, момиче....!!
Не смей да ми казваш какво е най - добре за нея сякаш ти знаеш...
АЗ съм майка ѝ и АЗ знам какво ще е най - добро за нея...!
И ТИ НЯМА ДА ЗАСТАНЕШ МЕЖДУ НАС!!!

Докато Annie биваше меко казано размазана от яростната Едел, тя започна да губи съзнание , или поне така си мислеше. Ярка светлина я заслепи, при което тя започна да чува глас в далечината...и с всяка секунда, той започваше да става по - силен и по - силен.

Хей....
Хеееей...
Хейй...
Чуваш ли меее...?
Момиче, събуди се!
Моля те, събуди се!
Хубава червена роза като теб трябва да отвори очи!

Сълзи като че ли падаха върху лицето на Annie. А те се ронеха от очите на някой, който тя можеше да разпознае. Беше момиче, видимо на нейната възраст. Но гласът ѝ бе чист и нежен. Щом тя отвори очи, щеше да види с периферното си зрение, че лежеше на полянка, пълна с най - разнообразни цветя. А момичето я разбутваше, борейки се да я 'спаси'.

Edelgard's Domain Expantion - Page 3 39105b2bdb2791cf7e357465de3a9456

Събуди се, моля те!
Като принцеса на кралство Хресвелг, отказвам да позволя някой да умре в ръцете ми!

by **-bAzikA-** Нед Мар 31, 2024 1:44 pm

Tears by kensuke ushio (Devilman Crybaby OST)

Annie пое цялата ярост на Едел без много избор да има. Peak Sage Mode Едел просто беше твърде неудържима за нея. Annie можеше да спечели, като просто я остави да изчезна от самосебе си зареди умението ѝ, но тя не пожела. Тя пое всичките удари на вещицата и където можа отвърна със свой. Ала края беше ясен - Annie беше разбита в земята, а Едел върху нея продължаваше да я налага. Може би това беше края. Поне опита. Без много време да съжалява, Annie започна да губи съзнание. Ушите ѝ запищяха, но скоро след това настана тишина. Нищо не се чуваше, нито виждаше. После Annie отвори очи и те притрепнаха от това, което видя. Слънчеви лъчи я заслепиха за момент. Тя вече не се намираше в мрачната гора пред двореца на вещицата. Annie се надигна и като се огледа видя само едно - красива зеленина и навсякъде цъфнат живот. Тя погледна пред момичето пред себе си. Това не беше Еделгард, с която се биеше. Не, това беше коренно различен човек, но едновременно с това един и същ. Белокосото момиче беше младата Едел, преди да беше поела цялата тъмнина и мръсотия от съдбата си. Annie не можеше да сформира все още думи в съзнанието си, защото беше overwhelm-ната с емоции. Неконтролиемо тя прегърна Едел и тихом заплака. Малката Едел не можеше да види все още сълзите ѝ, но ясно усещаше тъгата от треперенето ѝ. Най-накрая събра сили, избърса скритие си сълзи и продума:

Едел, това наистина ли си ти?

by BGDodpul Нед Мар 31, 2024 1:59 pm

Едел първоначално се стресна когато Annie рязко я прегърна, но се зарадва, като избърса сълзите си и я прегърна обратно.

Еделгард: Да...аз съм. Н-не знам коя си ти и и как си се озовала тук, но...раните ти изглеждаха доста големи! Какво се е случило...? М-мога ли да помогна по някакъв начин...?

И двете бързо бяха заобиколени от животинки като сърнички, катерички, птички, зайчета и дори малки буболечки, които сякаш проверяваха дали и двете са добре. Едел бе много силно свързана с природата и тя ѝ отвръщаше на това със загриженост. А в далечината, Annie можеше да види дори замъка на семейство Хресвелг, което управляваше малко кралство, подобно на IRL Люксембург, и беше същинско кралство, васално на Beacon. Но тук...точно на това място, Annie щеше да си спомни същият замък, защото тя го беше виждала. В домейнът на Едел, когато той вече беше изгорял заедно с хубавите градини и площади пред него.

by **-bAzikA-** Нед Мар 31, 2024 2:31 pm

Annie: Остана смаяна от околната красота, а когато погледът ѝ срешна замъка, тя настъхна. Толкова красив, толкова величествен, толкова живописен, ала Annie бързо си спомни, че е виждала този замък - в Domain-а на Едел. Това отново я затъжи, но стисна зъби и се изправи. Познавам това място, но то изглеждаше по много различен начин. Едел кажи ми..., аз мъртва ли съм?

by BGDodpul Нед Мар 31, 2024 3:27 pm

Еделгард: Стресна се от въпроса ѝ. М-мъртва...? Поклати глава. Не, в никакъв случай! Все още дишаш и си наред...! Имам идея...Усмихна се, като я хвана за ръка и тръгна да върви. Ще те разведа из дома ми! Ще ти покажа замъка отвътре, това трябва да те усвестви малко! ^^

Цялата тази ситуация беше странна за Annie - как се беше озовала тук? Това реалност ли е или видение? Дали наистина е мъртва? Сигурно си задаваше всички тези въпроси, но едно беше сигурно - тя виждаше пред себе си истинското лице на Еделгард, а не маската, която тя си бе сложила в момента и отказваше да я свали.

Докато двете вървяха към двореца, те можеха да видят обстановката в кралството - беше като райската градина. Всички жители на кралството бяха мили един към друг, всеки помагаше на хората край себе си. Всеки се отнасяше мило и нежно, дори нямаше охрана, защото хората бяха добросърдечни. Беше същинска хармония. Може да се каже, че в тази наивна красота стоеше зародиша, който бе накарал Еделгард да си помисли, че по целият свят цари пълна хармония.

Еделгард: Как се казваш, момиче? ^^ Името ми е Ема, приятно ми е! Н-но кралското ми име е Еделгард. Ще ме подготвят да бъда принцеса и много се притеснявам...вече едвам едвам минах през всичките тренировки..доста е било трудно! И ще трябва да си намеря съпруг, с когото да управляваме заедно..ами ти? Имаш ли си гадже? Не напразно името ѝ не е Салем все още - тя все още не е позната като вещица и не ѝ е дадено това ново име.

by **-bAzikA-** Нед Мар 31, 2024 4:11 pm

Annie: Не съм? Тя беше учудена и не можеше да помръдне от място, но това бързо се промени когато Едел я хвана за ръка и като две приятелки започнаха да се разхождат из красивата поляна към спиращия дъх замък. Едел беше права - това наистина успя да светсти малката Annie. Тук тя беше не нейната възраст с ярка червеникава коса точно като розите наоколо. По пътя си задаваше дузина въпроси, но на никой оттях не можеше да си даде твърд отговор. Тя продължаваше да бива претоварена с емоции и събития. Например как всеки минувач ѝ махаше и ѝ се радваше. Един младеж дори ѝ подари ябълка. Навсякъде цареше красива хармония - пълната опозиция от мястото, където допреди малко беше. Най-накрая събра смелост да поговори с Едел, като я погледна заинтересовано в очите. Ема? Казваш се Ема? Хм.., аз съм Annie, но мислех, че се познаваме. Извинявай.., изглежда съм се объркала. Принцеса ли ще ставаш, Ема? Това е страхотно! Но тогава тя се досети какво следваше след това. Съпруг казваш..? Оох.., разбирам... Annie се изчерви. Гадже? Е, предполагам имам човек, който харесвам.., но той е далеч оттук. Хей, Едел! Нужно ли е наистина да си намериш съпруг, за да станеш истинска принцеса? Задължават ли те или ти просто така си решила? Ъм.., съжалявам, че те питам точно това.

by BGDodpul Вто Апр 02, 2024 5:05 pm

Fire Emblem: Three Houses - The Edge of Dawn (EDELGARD'S THEME)
(READ LYRICS!!!)

Annie написа:Хей, Едел! Нужно ли е наистина да си намериш съпруг, за да станеш истинска принцеса?

Въпросът на Annie сякаш рязко хвана Еделгард off guard. Тя като че веднага се замисли над смисъла над този въпрос - нужно ли е да имаш някой до себе си, за да си добър владетел? Нужно ли е останалите да те виждат не като самостоятелна личност, а като украса? Но и като че ли леко се натъжи, защото тя знаеше истината. Все пак, тя няма избор. Целият ѝ характер е бил граден с годините, за да може тя да се превърне в красива принцеса, в която всички да вярват...но никой никога не се е допитвал до истинската Ема. Може да се каже, че Annie е първият човек, с когото тя има откровен разговор. След този въпрос, тя остана безмълвна по целият път. Чак когато стигнаха до портите на двореца и започнаха да вървят през градината, тя проговори.

Знаеш ли....
Не съм се замисляла.
Винаги съм си мислела, че аз сама съм достатъчна да управлявам цяла една нация.
Колкото и да сме малки на картата...
Но и винаги съм искала да не нося това бреме сама...
Искам да го споделя с някого...
Някой, който да има същият светоглед като моят.
Не мога да се справя сама...винаги някой ми е помагал...
И може би заради това...искам да си намеря съпруг.
Защото се нуждая от цялата подкрепа , която мога да получа.

Разкривайки истинските си чувства, Едел отвори портите към двореца и двете можеха да влезнат. Интериорът беше като този на дворецът Версай. Всичко беше позлатено и елегантно, като имаше слуги на всеки един завой. Самият дворец бе достатъчно голям, че да можеш да се изгубиш в него...но цялото това богатство и всички тези глезотии, които ги имаше тук, Едел не се интересуваше от тях. Тя се интересуваше само от едно единствено място в двореца - балконът в нейната стая, от който тя можеше да наблюдава цялото кралство. Тя хвана Annie за ръка отново и започна да върви точно към тази тераса.

Еделгард: Понякога...искам да не съм принцеса, Annie...искам да съм нормално момиче за един ден. Хората си мислят, че ми е лесно...но е наистина изтощаващо да си принцеса...нямам свобода, задължена съм да правя едно и също всеки ден. Трябва да спазвам този понякога досаден етикет, хаха...и винаги трябва да угаждам на хората. Искам..просто един ден, да мога да го прекарам така както аз реша. Знам, егоистично е..една принцеса трябва винаги да мисли за народа си първо...но...

Искам само един ден да съм нормално момиче!

Това желание на Едел сякаш се отрази с ехо коридора, по който те вървяха. Толкова беше силно то. Когато стигнаха до терасата, Annie можеше да види величествената гледка от двореца право към градините и чак до самото кралство отдолу, където бушуваше целият живот. Едел седна на парапета и се усмихна, като сълза се стече от окото ѝ...

Annie...
Бъди искрена с мен...
И извинявай, че аз не бях към теб...
Знам, че не случайно знаеше името ми...
Една красива червена роза като теб...
Възможно ли е да спаси една грозна вещица като мен...?
Възможно ли е да мога да имам нормален живот...
...и да ми бъде простено...?
Възможно ли е да се върна сред хората след като отнех толкова много животи..?
След като съм пълна с толкова много гротеска..?
Аз...никога не съм била красива...
Външността е просто една илюзия...
Отвътре...аз съм чудовище...
Вещица...
Но днес...в това имагинерно място...
За първи път....

Бях себе си.

Благодаря ти, розичке...

Ако можех, щях вечно да идвам в това място...

И никога да не искам да се събудя....

Защото само тук успях, макар и за ден...

Да бъда не Еделгард, не Салем...не която и да е...

...а Ема........

by **-bAzikA-** Чет Апр 11, 2024 2:41 pm

The Promised Neverland OST - Isabella’s Lullaby Mandolin Ver + Original

(On repeat)

Двете момичета веднага си допаднаха и започнаха да си играят с дечицата наоколо. Все едно до сега не бяха противници и не водиха опустошителен двубой. Силно повлияни от приятната атмосфера Annie и Ема макар и за кратко забравиха за тежката реалност и се потопиха дълбоко на това на практика въображаемо място, където двете момичета уж противници успяха да се насладят на компанията си и искрено да се позабавляват - нещо, което и двете не бяха правили от дълго време зареди постоянните конфликти.
Какво ли не правиха? Играха си с дечицата, танцуваха, починаха пък после хапнаха на опънат пикник насред прелестната зелена картина. Всичко беше прекрасно и дори и в този илюзорен свят, техните чувства бяха искрени, подсказвайки че ако не бяха такива текущите обстоятелства, Annie и Ема може би щяха да бъдат едни добри приятелки.
Толкова много се забавляваха, че не усетиха кога мина времето. Преди да се стъмни, Едел заведе Annie в двореца и по-точно на балкона в нейната стая. Ала сякаш колкото по-късно ставаше и колкото повече навлизаха навътре в двореца толкова повече се губеше тази утеха и се надигаше напрежение. Беше въпрос на време този перфектен въображаем свят да се пречупваше пред натиска на реалността, която ги призоваваше да приключат това, което започнаха. Този свят ще изчезне заедно и него щеше да остане само сладкия спомен, където двете момичета можеха за малко да си отдъхнат от реалността и дори да се сближат далеч от бойното поле.
Смеховете и усмивките изчезнаха и настроението в обстановката стана сериозно. Ема най-накрая отправи своя отговор на въпроса на Annie от по-рано. Нужно ли е наистина да има съпруг, за да е истинска принцеса? Annie я изслуша внимателно, без да я прекъсва, а след това изчака преди да ѝ отговори. Не ѝ даде веднага отговора си. Първо проговори с действия: Тя избърса сълзата от окото ѝ и ѝ се усмихна. Не беше мила от съпричастност или защото я съжалява. Нито пък ѝ се подиграваше, че е показала слабост пред противника си. Нищо подобно. Annie пое дълбоко въздух и започна своя отговор:

Знаех си, че знаеш. ^^ Подозирах, че нарочно се правеше, че не ме познаваш.., че не сме врагове. Зареди това го направи, нали? За да прекараш този мечтан ден, за който говориш. За да се почувстваш истинска.., свободна от оковите ти. Честно казано и аз се преструвах поради същата причина. I needed that. В този свят, в който няма момент без конфликти, в който постоянно близки умират и нищо не е сигурно и вечно, този ден, прекаран с теб, успя отново да ми вдъхне щастие и надежда. За това и са близките, Ема. Именно те са тези, които да те изкарат от мрачните мисли, породени от този безмилостен свят. Факт е. Светът е жесток. Невинни хора умират постоянно и няма начин да спасиш всички... ала това не е всичко. Светът също така... е красив! Красив точно като това място. Като връзките, които изграждаш през живота си! Като първата ти любов! Има толкова много неща, които мога да се направят.., да се постигнат, но и също така не трябва да се колебаеш от време на време да събуждаш детето вътре в себе си...точно като днес. Днес ти успя да ми припомниш за това и надявам се аз също успях да те науча на нещо ново. Ала за съжаление тук ние се различаваме. В следващия момент на отчаяние и безизходност ти няма да имаш на кого да разчиташ отново да прекара този ден с теб. Мен повече няма да има. Не и след като загубя от теб. Все пак, Ема, ти си най-силния ми противник до сега и често казано не виждам как бих могла някога да надмина. Завиждам те, но и те харесвам! Ако не беше така, нямаше да прекарам този ден с теб, не е ли очевидно?! Ала когато мен ме няма, ти още останеш отново сама... сама с онзи мъж..! Семейството ти, което трябва да се изкарва от мъката ти, в твоя случай е източник на нещастието ти. Окована си от него буквално и преносно! Самият ти начин на мислене е манипулиран от него, не го ли осъзнаваш?! Наричаш се грозна вещица? Извинявай, ама къде по дяволите я видя? Пред мен виждам единствено бъдещата принцеса на това кралство. Най-прекрасната, но и най-силна от всички. Пред мен виждам единствено Ема! Нито Еделгард, нито Салем. Това са наименования създадени единствено от теб и докато ги повтаряш, хората също това ще правят. Питаш ме дали е възможно да водиш нормален живот? Дали може да ти бъде простено? Задаваш грешния въпрос, Ема. Но ако задължително трябва да отговоря на този, то отговорът е елементарен. ВЪЗМОЖНО Е! И аз мога да ти го гарантирам! Все пак моя чичо е живото доказателство за това. Претъпкан с чувство за вина и омраза към себе си, той се стегна и успя да се промени. Да, има хора, които никога няма да му простят за стореното, но има и други хора, които са му задължени. Все пак Тоби може да е отнемал животи, но той е и спасявал. И докато продължи да спасява, той ще бъде себе си.. ще бъде щастлив и приет от мнозинството. Същото го можеш и ти, Ема. Въпросът не е дали е възможно или не. Въпросът е дали можеш да го направиш? Дали имаш силите да удържиш на вината си, омразата на хората и дали можеш ти на себе си простиш? За мен това също не е въпрос, Ема. Все пак аз знам колко точно си силна! По-силна си от всеки друг! Дори с Кали на моя страна не можахме да те сразим. Силна си не само физически, но и психически. Какво ли не си преживяла в живота си с този твой съпруг? Знам, че можеш да издържиш още малко. След цялата болка, която си изпитала в живота си, още малко ще е нищо работа за теб. А след това уверявам тe, чакат се само хубави неща. Хората ще те заобичат отново, дори и да има изключения. Отново ще бъдеш принцеса, този път самодостатъчнa на себе си, но не е изключено да се появи някой друг, който този път истински да те обича, а не да гледа на теб само като инструмент. Ала най-важното, което те чака - Ери! Ери отново ще бъде твоя дъщеря, а ти нейна майка. Отново ще бъде заедно. Ако не това, то за какво друго мечтаеш? Възможно е тези приказки да станат реалност! Възможно е този прекрасен ден да стане ежедневние! Нужно е само едно! Да се изправиш срещу Джин! Да загърбиш прякорите Едел и Салем и да бъдеш себе си! ЕМА, МАЙКАТА НА ЕРИ!!!
Annie подаде ръка към Ема със сериозен поглед, който сякаш я умоляваше да я стисне и да тръгне по правилния път - този, който Annie описваше. Но коя беше Annie, че да ѝ казва кой път е правилен и кой не. Тя никога няма изцяло да разбере как се чувства Ема, защото не е преживявала същото като нея. Това е факт! Но ако думите ѝ не бяха достатъчно обедителни, то следващото нещо може би щеше да е:
Ема получи flashback. Тя си спомни някои от моментите, които беше прекарала със своята любима дъщеря. Flashback-овете не бяха фалшиви, породени от някакво чудаво умение. Not this time. It was the real deal. Очите на Ема отново щяха да се насълзят неконтрилуемо.
А какви бяха спомените?
Е, това не е нито моя работа, нито мое право.
Следните клипове са само за inspiration...

:

by BGDodpul Чет Апр 11, 2024 4:58 pm

If I Can Stop One Heart From Breaking - Honkai: Star Rail 2.0 OST

Ема внимателно и съзерцателно изслуша монологът на Annie , насочен към нея, като през цялото време, тя не спираше да се усмихва с насълзени очи. През целият си живот, тя имаше нужда да чуе точно тези думи. Думи, които никой не ѝ беше казвал, а от които тя имаше огромна нужда. Да си принцеса, за някои, е елементарно..но може да се каже, че точно за Ема, това съсипва психиката ѝ с всеки изминал ден. Ако имаше точно този един ден отдих в миналото...може би съдбата на цялата мултивселена би била различна. Но това никога няма да го разберем...

Когато Annie подаде ръката си напред към Едел, тя погледна към нея и веднага си спомни за един от малкото моменти, които имаше заедно с дъщеря си. Истината беше, че тя бе прекарала много малко време с нея заради Джин. Но моментите, които само майка и дъщеря могат да имат, тя винаги ще ги пази в сърцето си...

Memory of the distant past:

С усмивка и сълзящи очи, тя стисна ръката на Annie. Огромна светлина започна да се излъчва от ръцете им, която огря и двете. Тя бе направила своят избор.

Annie..
Благодаря ти за всичко.
Но аз...избрах.
Еделгард и Салем са част от мен.
Няма да бягам от тези имена!
Напротив...
Ще ги направя в красиви имена!
Ще покажа, че всеки черен лебед може да стане бял.
Дори и тези две вещици, които хората виждат мен...
Аз ще им покажа, че и те могат да станат хубави!
Имаш думата ми...
Но сега...
Идва най - трудната част, розичке.
Време е да се изправиш не срещу Едел или Салем...
А Ема!
И ти обещавам..
Ти ще си моят първи опонент!
Готова ли си?!?

.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
..
.
.
.
.
.
..
.
.
.
.
.
.
.
..
Музиката спря.
.
.
.
.
.
..
.
.
.
.
.
.
..
.
.
.
.
.
.
.
..
.
.
.
.
.
.
..
.
.
.
.
.
..
.
.
.
.
.
.
.
..
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

Spoiler:

Изведнъж, цялото видение започна да се разпада буквално като стъкло. Червени светкавици започнаха да падат от небето, сякаш Doomsday бе настъпил. Земетресения започнаха да се образуват, но като че ли времето за хората бе спряло...те не виждаха това. Но само и единствено Annie ставаше свидетел как цялата тази реалност биваше заличена, като че ли. Докато изведнъж....не бе останала и следа от нея.

Remember this ost? ;):

Spoiler:

Edelgard's Domain Expantion - Page 3 F_xfbXYasAA7kT9

Annie се намираше като че ли в нищото. Пред нея имаше единствено тази огромна черна дупка, която бе в реални размери за нея. Заемаше цялото ѝ полезрение...но това място...наистина сякаш бе в нищото. Нищо нямаше цвят. Нямаше ни звук, ни светлина, ни полъх...валеше силен дъжд обаче. Сив, безцветен дъжд, който дори не мокреше. Под себе си, Annie можеше да види отражението си през цялото време, сякаш ходеше върху вода. Такова и беше чувството - цялото място под нея бе една грамадна локва, като че ли. Едно езеро, намиращо се насред нищото. Какво бе това място...? Пред нея, тя можеше да види силует..силует, който можеше да бъде само на определен човек, носещ определена фамилия...фамилия, която винаги е забъркана с мултивселената...той се спря пред нея, като бавно се обърна, при което тя щеше да види неговото лице.

Spoiler:

by **-bAzikA-** Вто Апр 23, 2024 7:45 pm

Papindra - Abandoned Dreams

Най-накрая успя да си поеме дъх след дългата си реч и високия си тон накрая и докато го правеше тя можеше да си отдъхне удовлетворена, че думите ѝ успяха да достигнат до Ема. Annie и Ема стиснаха емоционално ръцете си и дори и да се опитваше да бъде сериозна, искрената усмивка на Annie се показа неконтролируемо. Останаха така за момент. Кратък момент, в който Ема се спомни за един от малкото си разговори с Ери, а Annie наблюдаваше отстрани сякаш беше поканена в този flashback. Тя ги наблюдаваше с интерес, чу добре въпроса на Ери и отговора на Ема, като внимантелно се замисли върху казано. At this point Annie вече беше свикнала да получава тези видения и дори да влезне в чужди flashback-ове. Но чак сега се замисли защо всъщност те се случваха. Каква функция изпълняваха и от къде произлизаха? Дали са резултат от смесените аури и willpower-и по време на битката ѝ с Едел или е намесена трета сила? Annie за пръв път имаше време да се замисли върху този въпрос, но колкото и да размишлява не можеше да си отговори.

Не и сама.

Тогава се случи немислимото.

Хъх?! Какво за бога..?!

Целия свят на Annie сякаш пропадна под краката ѝ. Червени светкавици вдигнаха анархия навсякъде в пространството около нея и преди да се осъзнае реалността ѝ отново бе заличена, но този път на 100%. Единственото, което виждаше пред очите си беше безкрайна на размер черна дупка. Не чуваше нищо. Не усещаше нищо, дори и дъжда, който започна да пада сякаш от нищото. В това може би ново видение, тя виждаше само две неща - черната дупка и езерото, върху което тя стоеше без да потъва. Когато погледна в краката си тя видя собственото си отражение. Нямаше следа от малката Annie, която си играеше с Ема в двореца. Annie видя сегашното си лице.

Т-това.. Това поредното виделие ли трябва да е?! Ема, къде си?! Какво стана с теб? Къде отиде? Какво е това място?

Докато се оглеждаше в неведение тя видя приближаващ се силует. Съвсем скоро след това Annie видя лицето му и тогава чу и думите му.

??? написа:
Why do people dream...?
Is it to escape reality...?
Or is it because they are too scared to face it...? (...)

Annie не познаваше жената пред себе си, но усещаше подозрително присъствие. В първите секунди тя не можеше да убели и думичка. Онемя през образа пред себе си. Сякаш пред очите ѝ се намира някой мистеризен тип от класа на The Boss или The Prodigy... или някой дори още по-мистериозен?

Т-ти..? Annie забеляза бялата ѝ коса и си спомни за.

Кигири Кьоко? Не. Това не е тя. Почакай малко.. Киригири?

К-Коя сте вие!?

Annie зае бойна позиция, но повече изглеждаше като животно прекрещо в ъгъл от хищник. Страхуваше се от непознатото, а в това видение ВСИЧКО беше неясно.

Какво знаете за войната!?

Защо сте тук!?

by BGDodpul Вто Апр 23, 2024 8:06 pm

Visions....
Or realities..?

Dreams...
Or visions..?

Няма значение как ги наричаш...
Но е факт, че това, което ти виждаш, е реалност някъде другаде.
Тези видения...
Те не са случайни.
И аз съм тук да ти разкажа повече за тях.
На място, където никой не може да ни види...
Място, което сама открих преди известно време.

Момичето започна бавно да ходи към Annie, като се спря точно пред нея, на около 5 метра разстояние. Тя можеше да я погледне право в лицето...то беше същото като нейното. Гласът ѝ беше нисък и монотонен, сякаш говореше някой адски безчувствен човек. Но изражението ѝ бе пълната противоположност - на него имаше загриженост и съчувствие. Личеше си, че тя не е нейн враг.

Моето име е Киригири Роуз.
И аз...съм теб.
Направена съм изцяло по твоят модел.
И не съм само аз...
Навярно си срещала сестра ми, Кьоко...
Ние двете сме единствените, които знаем за нашият произход...
Преди да продължа...
Кажи ми...
Какво знаеш за безкрайността...и нулата?

by **-bAzikA-** Вто Апр 23, 2024 8:30 pm

Annie: На всеки 2 крачки на Роуз, Annie правеше една назад. Продължаваше така, докато не се убеди, че жената пред нея не е враг. Ала това не ѝ даде мир. Annie беше на 100% фокусирана не само върху поведението и намеренията на Роуз, но и върху думите ѝ и значението зад тях. Слушаше я внимателно докато не чу определено изречение:

Detective Rose написа:
Моето име е Киригири Роуз.
И аз...съм теб.

SAO OST - With My Friend

Annie: Стъписа се. Отново направи крачка назад. Почакай малко. Wait, wait, wait... Това започва да ми идва малко в повечко. Как така си МЕН? Това че името ти е еднакво като фамилията и че си приличаме малко... добре, де МНОЖКО, не означава нищо! Чесно да си призная всякакви небивалици ми се случиха изминалата година. Никога не бих си помислила, че ще стигна дотук, но това.. това вече е ПРЕКАЛЕНО! Annie падна на колене. На лицето ѝ можеше да се прочете странна смециса от раздразнение, отчаяние и умора. Реакцията ѝ беше едновременно обичайна, но и странна. Тя изпадна в шок, както се очакваше, но веднага след това се свести и продължи диалога си с мистериозната фигура все едно вече се познават. Все едно може да ѝ говори на "ти" и да ѝ зададе следните въпроси: Хей, "мое аз", нали няма да ме оставиш така? Ще ми обясниш какво точно имаш предвид? Твърде уморена съм от всички тези битки и видения... Да не говорим, че сме едва в началото на Мултивселенна война и ме чакат още редица битки на живот и смърт. Моля те просто ми спести сложните философски въпроси и карай по същество..! Въздъхна, но секунда по-късно отвори широко очи и се изправи. Мултивселенна война? Почакай! Ти каза, че знаеш за нея. Знаеш кой е отговорен за нея! Възможно ли е..? Не.. Не мисля, че е това. Дори и да съм права, отказвам да го повярвам. Тя се пристраш и зададе своя въпрос. Какъв е шанса ти наистина да си мен, но от друга вселена? In any case ако думите ти са верни, то със сигурност тук има отново някакви шано multiverse shenanigans. безкрайността...и нулата викаш? AАХ.. ще ми се пръсне главичката! И така тази съдбовна мисериозна среща вместо да има очаквания драматичен и страховит ефект се оказа, че Annie е твърде уморена да приеме човека пред себе си насериозно. Поне не на 100%. Резултатът беше на лице - Annie се държеше като comedy relief char и говореше на Роуз все едно са вече приятелки. Но навярно това беше само началото на диалога им и Annie тепърва щеше да разбира за сериозността на случващото се.

by BGDodpul Вто Апр 23, 2024 8:48 pm

Rose: Изслуша внимателно всичките оплаквания на Annie, като направи една много , почти незабележима усмивка. Сякаш този момент и на нея ѝ трябваше, защото не само Annie бе преминала през много. Тя сякаш накара ябълка да се материализира в ръката ѝ, като ѝ я подаде. Как се казваше...an apple a day keeps the doctor away? Изяш една, за да се поуспокоиш. Докато Annie навярно хапваше от ябълката, Rose заби нодачито си зад себе си, като се облегна на него и погледна към нея. Разбира се, че няма да те оставя така. Но...Затвори очи. Не мога и да ти кажа всичко в прав текст...за някои неща, трябва сама да се досетиш. Ще отговоря на един от въпросите ти. Аз...не съм теб от друга вселена. Но във всяка една друга вселена, съм теб. Знам, че звучи объркващо, но...ще стигна и до там. Навярно битката ти с Еделгард наистина те е изтощила. А тя дори не е свършила. Възползвай се от времето ти тук да си починеш. Всъщност...какво разбра ти за Едел..?

by **-bAzikA-** Сря Апр 24, 2024 11:35 am

Annie: Без да се замисли взе ябълката и я отхапа. Ама че вкусна ябълка. От къде ли я изкара? Започна casually да си хапва и да говори с полу пълна уста, но все пак се разбираха думите ѝ. Не си мен от друга вселена? Не знам дали да се дразня, че не познах или да се раздвам, че не е нещо толкова извратено. Чакай малко! Ти си мен във всяка друга вселена?! Пара започна да излиза от главичката ѝ. Ъъъ, е сега вече тотално ме обърка. Как е възможно това? Добре, хайде ще пробвам каквото мога сама да си отговоря. Предпочитам това пред изтощаващата битка срещу Ема. Като се замисля за нея, какво се случи с нея? Ето какво знам за нея. Горката жена цял живот е била жертва на ужасяващия си съпруг. Той я манипулира и използва. Ери споделя същата нещастна съдба. Трябва да спасим и 2те и да победим веднъж за винаги този Джин. Но едно нещо не можах да разбера в битката си срещу нея. Тя не се отказа от идеалите си. Не се отказа от това, за което се бие дори за миг. Дори след като ѝ предложих помощ. Дори след като преживяхме тези детски моменти в миналото видение. Тя остана вярна на себе си до последно, независимо дали се бие срещу грешния човек. Не знам дали Джин ѝ е влезнал толкова навътре под кожата или пропускам някакъв детайл. Или просто Ема никога не се отказва от битка. Всъщност да си призная все още знам твърде малко за Едел. На кое кралство въобще тя е била принцеса?

by BGDodpul Сря Апр 24, 2024 12:12 pm

A Soundtrack for the Anti Hero - Music for Pure Vengeance

(37:13)

Rose: Щом Annie зададе въпроса си, тя бавно затвори очи и въздъхна, защото историята, която щеше да ѝ разкаже, нямаше да ѝ хареса. Еделгард е била кралица на някогашното кралство Hresvelg...било е разположено на територията на днешният град Morioh, в Beacon. Както знаеш...Beacon е млада държава. На около 300 години е. Но преди тя да съществува, на нейно място съществуваше величественото кралство Hresvelg. С династии, повече от почти всяка една друга държава. Родове от безкрупулни крале и кралици. Държава, която си тежеше на мястото...държава, която не бе водила ни една война, но можеше да воюва с целият свят ако пожелае. Такава държава ръководеше Едел. В това кралство...мирът, красотата и спокойствието бяха на почит. Когато си достатъчно силен, че да знаеш, че нямаш врагове...животът ти става спокоен и безгрижен. Но за да ръководиш такава държава, животът ти е противоположният. Кралство Hresvelg бе известно с това , че...че няма второ място на света като него. Величествени градини, прелестна природа..спокоен и тих живот. Но...всичко това се промени когато Valentine и баща ми се съюзиха. С един общ идеал - да направят тогавашният малък Beacon в най - великата държава на света. И когато Valentine успя да превземе контрол над държавата, баща ми започна нейното териториално разширение...и целта му бе най - величественото кралство в онзи ден. Той знаеше, че не е нужно да воюва с нея. Знаеше, че може сам самичък да я превземе без да убива ни един човек...как? Как толкова силна държава може да бъде сломена от отвътре? Слабостта ѝ бе Еделгард - наивната принцеса, която не бе виждала колко грозен всъщност бе света. В кралството си, тя нямаше достъп до новини. Не знаеше какво се случва отвъд границите на държавата си. Мислеше, че всички хора по целият свят са мили и добри..затова, когато се запозна с баща ми, тя не подозираше, че той цели да я манипулира. Точно това и направи той - използвайки близостта си до Едел, той стана член на кралското семейство. Приеха го като един от тях. Мислеха си, че той, заедно с Едел, ще бъдат достойни да управляват това кралство...но уви. В една съдбовна нощ, той, заедно с хора на Valentine, заложиха капан на цялата държава. Един от основните ресурси на кралството бяха въглищата. И мините бяха дълбоки...достатъчно дълбоки, че в тях да бъдат поставени бомби. Бомби, скрити толкова надълбоко, но с толкова много динамит в тях, че да разрушат всичко по пътя си. В един съдбовен ден...семейството бе събудено от тътен. Земята пред тях изригваше..над 100 такива бомби експлодираха в този миг. Джин се погрижи собственоръчно да убие кралят и кралицата...докато Едел спеше. И от тогава...той я заведе в Beacon заедно с дъщеря им Ери. Той чакаше няколко години за това да стане. Останалото...мисля, че се сещаш. С разрушението на кралството, от кръвта на неговите хора..и отломките от разрухата, бе построена основата на тази държава, която се нарича Beacon. "A Beacon of light and hope to guide us all", както каза Valentine...но този лъч светлина далеч не е така чист, както той го описва.

by **-bAzikA-** Чет Апр 25, 2024 5:48 pm

Annie: Слушаше я внимателно и този път сериозно прие думите ѝ. Не ѝ отговори веднага. Първо се замисли и тогава. Разбирам... Вече започва малко да ми се оцветява картинката. Значи ето така това страховито дуо Valentine и The Prodigy са се сдобили с такава власт. Чрез манипулация и терор. Чрез изпозването на малката и наивна Ема. Горкичката... Загледа се в отражението си за кратко. Но кой би повярвал, че такова велико кралство е съществувало на тези земи. Аз самата съм родом в Beacon и никога не бях чувала. Изглежда тези 2мата дяволи добре са си свършили работата да премахнат всички улики и вратички към миналото... Чакай малко! Отвори широко очи. Кралство Hresvelg? Хъх...?! Всъщност съм чувала това име...като дете... Зениците ѝ започнаха да треперят.

by BGDodpul Чет Апр 25, 2024 6:14 pm

SNK remastered soundtrack 0sk x Ashes on the Fire | Eren's Villain theme

Rose: Кимна. Да..но се боя, че има по - голям проблем от Едел, с който трябва да се пребориш. Трябва да я надвиеш на всяка цена и да оцелееш този двубой. Причината да получаваш тези видения се крие зад това пространство, в което се намираме. Този...realm. Това е място, известно само за хората, които притежаваме Heavenly Eyes - очи, способни да виждат и понякога да манифестират желаният от нас резултат. Очи, които ни насочват към истината и ни позволяват да променяме дори и съдбата. Това място...е известно като "Zero Realm". В цялата мултивселена, то е едно. В момента, съзнанието ти се намира в него. И от тук...всичко може да бъде видяно....без..изключения....

Последните думи на Rose звучаха адски монотони и тъжни. Сякаш тя бе виждала повече страдание, от колкото който и да било. В това пространство, отражението на хора можеха да бъдат видяни във водата - на хора, които им предстоеше да умрат. Всеки, който дойде тук, вижда истината за себе си. Вижда какво ще се случи...и какво се е случило. Но..това важи и за останалите край себе си. По този начин, чрез Zero Realm, може да се наблюдават не само видения, които са се случили, но и такива, които ЩЕ се случат!

От това място, той изпраща своите собствени видения към вас.
Човекът, който е вечният враг на това пространство...
Но без което не може да съществува.
Ако това място е свързано с истината, реалността, и съдбата...
То неговото съществуване е свързано с безкрайността, илюзията...и хаоса.
И той е неговото олицетворение...

:

by **-bAzikA-** Чет Апр 25, 2024 7:01 pm

Annie:
Кралство Hresvelg? Да със сигурност съм го чувалата и преди ... като дете ... в приказките на майка ми! Мина толкова много време, че почти бяха забравила. За принцесата на кралство Hresvelg, чиято наивност ѝ позволи да стане жертва на два ужасяващи тиранина. Кой би предположил, че това всъщност не е приказка, не е измислица..., а ИСТИНА! Като порастнах малко и се научих сама да чета така и не намерих отново тази книга в библиотеката на майка ми. Като се замисля, вътре има книги на над 300 години - още преди Beacon да се се сформирал. Възможно ли е да има и други истории, които съм чувала от майка ми под формата на приказки, но да се окажат всъщност документални факти?! Този въпрос ме плаши...
След тази мисъл тя се концетрира в думите на Роуз. Тя за пръв път чуваше за Heavenly Eyes, Zero Realms, безкрайността и нулата, и разбираемо и дойде малко в повечко, но за едно конкретно нещо беше чувала и преди: THE MAGICIAN?!! Той е отговорен за войната..!? Да му се невиди този клоун крие много повече тайни отколкото предполагам. Мистерията за The Boss изглежда като детска игра пред тази за него. Кой се крие зад маска?! Започа отново същата игра.. Хвана се за глава. Ахх, Роуз наистина знаеш как да накараш някого да му заболи глава. Но веднага си върна сериозното изражение и дори леко се усмихна. Но сега не му е мястото и времето за това. Усмивката ѝ беше неестествена за контекста. Защо се усмихваше? Ахх, това чувство... Най-накрая започнах да научавам малко повечко за мистериите зад света и веднага се зададоха още дузина въпроси... Ако цялото страдание и мъка е цената за научаването на тази малка доза истина, то като нищо да полудея преди да разбера всичко. Хах, може би за това този клоун е такова психо. Върна сериозен поглед към Роуз. Zero Realm казваш..? Минало, настояще, бъдеще, всичко може да бъде видяно тук, хм? Предполагам обаче The Magician е изключение. Като човек изцяло посветен на хаоса, сигурна съм че той е единствения, чието минало и бъдеще не можеш да видиш. Замисли се съмнително преди да продължи. Хей Роуз, ако изключим магьостникът за момент имам въпрос към теб...

?:

by BGDodpul Чет Апр 25, 2024 8:13 pm

Rose: Учуди се от нейният въпрос. Все пак, дори Rose не искаше да научава този отговор - нейните очи виждаха прекалено много...и сега, беше време да научи Annie на един много важен урок - любопитството понякога е нещо много, много лошо. Тя отиде до нея и протегна ръка, поставяйки я на челото ѝ. Защо ти сама не видиш..? Ще ти позволя да погледнеш през очите ми. Zero Realm позволява на хората с тези очи да придават виденията си на други...но това видение, аз не знам какво е. То...е свързано с твоето бъдеще...както и с бъдещето на хората покрай теб. Това, което видиш...може да остави белег в душата ти...завинаги. Бъди готова...

Да видиш истината.
Колкото и болезнена да е тя...
Ти трябва да се изправиш срещу нея.
Все пак, ти си мен.
Ти също си Rose...
Annie...Rose.

Tenma / Nemesis of the Divine (Fate/Grand Order OST)

Погледът на Annie бе посрещнат с ярка, силна светлина, точно когато Едел я блъскаше в земята с всичка сила. Това видение бе обаче различно. То беше сякаш от гледната точка не на страничен наблюдател, а на някой, който присъстваше в самото видение...човек, който тя можеше само да предполага кой е. През неговите очи, се виждаше следното - намираше се на някакъв хълм, от който можеше да се види друго кралство, сякаш от далечното минало. Но за разлика от тази картинка, кралството бе разрушено и само отломки бяха останали от него. Дъждовни облаци се бяха насъбрали над мястото, като да се каже, че вали порой, щеше да е литота...на хълма, стоеше момиче. Носещо черна роба , сякаш присъстваше на погребението...на собствената си мечта. Дъждът падаше сякаш като наковалня върху нея, а вятърът вееше косите ѝ яростно. Качулката ѝ, обаче, не падаше. Тя усети присъствието на човекът зад себе си, но не обърна глава. Тя просто гледаше напред към хоризонта...към нищото....

Edelgard's Domain Expantion - Page 3 414043b7b5fb2996828e3614f1f513b3

Очаквах те...
Но не очаквах, че това ще ми покажеш.
Това видение...
Е истина.
Моята мечта наистина умира.
Имам толкова много въпроси...

...

А аз имам толкова много отговори.
Съдбата ти винаги е била една.
Да бъдеш владетел.
И то...великолепен.
Но не и по начинът, по който ти си мислиш.

...

Защо ме излъга?

Защото това беше единственият начин.

Защо ме мотивира да се боря за нищо?

Защото това беше единственият начин.

Защо ме остави сама когато имах нужда от теб?

Защото това беше единственият начин.

Защо не ме спря когато тръгнах по лошият път?

...

Защото това беше единственият начин.

Момичето отговори заедно с мъжът, който бе заедно с нея. Тя напълно разбра какво имаше предвид той - съдбата е нещо неизбежно. Но още по - лошото е, че не можеш да разбереш каква е тя..а най - лошото е, че можеш да я разбереш погрешно...

Съдбата ти...
Винаги е била една и съща...
Това, което виждаш пред себе си, са останките от старата ти мечта.
Тя не е част от истинската ти съдба.
Ти заслужаваш много повече от едно кралство...

Заслужаваш целият свят да коленичи пред теб.

Заслужаваш да си по - велика от всекиго.

И аз искам да ти дам това!

...защото те обичам, дъще!

...

Edelgard's Domain Expantion - Page 3 6b9721d5880275ff4a1ec7e2f447a3b8

Лъжеш.

Не.

Заради теб, аз страдах.

Така е.

Заради тях, намерих смисъл в живота си.

Така е...

Никога няма да се съюзя с теб.

Но винаги ще бъдеш вярна на себе си.

Момичето бавно се изправи, като в този миг, мъжът млъкна. Тя бе напът да изрече думи, които никога не си би помисляла, че ще каже. Но...съдбата е нещо коварно. Тя сякаш усети, че бива наблюдавана от Annie. И думите ѝ бяха насочени директно към нея.

Да си кукла на конци...
През целият ти живот...
Да си...чучело на друг, който да се преструва за твой приятел...
Да имаш фалшива идентичност и да не знаеш за нея...
Да имаш глас, който да не може да бъде чут от най - добрият ти приятел...
Това съм истинската аз.
Някой, който е направен да служи само за твоето развитие като човек...
И след това да бъде захвърлен.
Защо?
Нямам право да мечтая?
Защо бях излъгана?!?
ЗАЩО?!?!!!!!!!!?????
ЗАЩО ВСИЧКО СЕ ВЪРТИ ОКОЛО ТЕБ!?!?!?!!?
А НЕ ОКОЛО МЕН!!!!!!!!?!??!?!?!?

От ярост, тя прехапа устната си, като кръв потече, а сълзи се стичаха от очите ѝ.

За да съм свободна...
Ти трябва да умреш.
Това е...моето условие.
Моето бъдеще...
Ти си пречката пред него.
Моята нова мечта...
Ти си пречката пред нея.
Аз взех своето решение...
Няма да съм кукла на конци повече.
Маската ще падне.
Ще имам правото да мечтая.
Ще имам правото да съм човек.
Ще бъда...
Свободна.

Spoiler:

В този миг, момичето свали своята качулка и нейната огнено-червена коса се спусна изцяло. Цялото кралство пред нея просто изригна в пламъци, сякаш бомба гръмна. В пламъци, пълни с vengeance...а момичето се обърна директно към Annie...и я погледна с очи, пълни с Wrath и Envy. Очи, които тя...до болка познаваше...

Spoiler:

by **-bAzikA-** Yesterday at 1:39 pm

Attack on Titan OST - Guilty Hero

Annie: Тя greed-на и сграбчи бъдещето с пълни шепи. Искаше да види всичко. Искаше да получе надмощие над противниците си с информация от бъдещето. Искаше да контролира съдбата си. Точно този рязък прилив на лакомия ѝ изигра лоша шега. Annie се просъзли и падна на колене. Известно време нищо не каза. Разбираемо.. тя беше видяла... следващия си противник.
Не.. Това не е възможно... Със снижен и натъжен тон тя най-после проговори. Не и Скарлет. Не може това да е истина. Мила Скарлет защо си криела това от мен? През цялото време... А можехме просто да поговорим...
Annie избърса сълзите си и се стегна на сила. Цяло чудо, че беше способна на това. Тя се изправи и си стъпа здраво на крака като отправи решителен поглед на Роуз.
Видях бъдещето, Роуз. Както предположи то се оказа ужасяващо болезнено за мен. Но ако искам да остана човек на действията аз ще преглътна мъката. Ще използвам цялата информация, която имам предварително и ще се подготвя. Ще съм готова за следващия ми сблъсък!
Точно така, Скарлет. Когато деня настъпи, аз ще съм там и ще те изслушам до край. Ще приема цялата ти ярост и vengence. И тогава заедно ще стигнем до решение! Няма да те предам, но няма и да се откажа от себе си. Вече стигнах твърде напред. Няма да спра да бъда главен герой! Ще очаквам нашия сблъсък, Киригири Скарлет, моя скъпа първа приятелка... но тогава...
Погледът на Annie към Роуз вече беше напълно сериозен. Без повече шеги. Ала колкото повече потискаше емоциите си, толкова по-студена ставаше тя. Но какъв друг начин имаше? Ако не направи това, то няма гаранция, че няма да сгреши когато времето настъпи. Че няма да излезе извън контрол и отново да разруши всичко, което обича. Точно както се случи с майка ѝ...
Видях достатъчно. Знам, че току що пристигнах, но да си призная вече ми се гади от това място. Извинявай, но ми се ще час по-скоро да приключим тук. Спомена, че не един човек се крие зад The Magician, а много. Какво точно имаш предвид? Като се замисля X1 също на теория бяха 2ма зад маската. Подобен ли е case-ът тук? Защо те питам това все едно очаквам да знаеш за X1..?

by BGDodpul Yesterday at 1:46 pm

Rose: Скръсти ръце. Значи си видяла бъдещето си...Отвори очи, като я погледна право в нейните. В нейният поглед също се виждаше това, което Annie изпитваше. Rose знаеше също толкова, колкото и нея в този миг - макар и да нямаше детайлите зад vision-а ѝ, тя знаеше колко мъчителен беше за нея. Възползвай се от тази информация..това е твоето бъдеще ако не предприемеш мерки, Annie. И до ден днешен се чудя...възможно ли е ние като хора да променим съдбата си...? Надявам се ти да можеш да ми го докажеш. Относно The Magician...той има много лица. Но неговите маски работят по различен начин...те са живи. Със свои чувства и емоции, но оковани здраво от него. Лично аз съм убивала такава маска....но и знам, че не е невъзможно те да се откъснат от неговият контрол. Всяка една маска, от това, което научих е, че...има условие, което трябва да изпълни, за да може да избяга от оковите на магьосникът. Обърна се с гръб към нея. Времето ни свършва. Ако имаш последни думи към мен...сега е времето за тях...защото моите последни думи към теб ще разкрият задачата, която искам ти да изпълниш преди следващата ни среща.

by **-bAzikA-** Yesterday at 2:06 pm

Annie: Хмм, значи е пълно с негови "маски"? Annie дори не предполагаше, че Тай има брат, която също е била една от тези маски. Разбирам. The Magician си остава все същата мистерия, но благодарение на теб научих нови неща се чувствам по-уверена. Благодаря ти! ^^ Стана време Annie да зададе последния си въпрос, защото време им изтичаше. Това питане навярно щеше да хване Роуз неподготвена.

Хей Роуз, кажи ми...

Ще те видя ли отново?

by BGDodpul Yesterday at 2:46 pm

The Promised Neverland OST - Isabella’s Lullaby Mandolin Ver + Original

(0:57)

Rose: Когато чу последният въпрос на Annie, тя спря да говори за солидни 20 секунди. Сякаш в главата ѝ минаваха купчина размисли в този момент, но по едно време, тя се обърна към нея, като на лицето ѝ имаше малка, незабележима почти усмивка. Тя кимна към нея. Да..ще се срещнем. На една определена дата , ние ще се срещнем.

07/07/2017.
Намери ме там, Annie...
Град...Морио.
Ще те очаквам..
Когато сме лице в лице отново...
Ще ти обясня всичко..за мен.
До тогава...

Тези думи сигурно щяха да са пълен шок за Annie. В миналото? Но как? Макар и Annie да не знаеше, Rose много добре знаеше какво се случва с нея по всяко едно време - в миналото, даже и в бъдещето, точно както баща ѝ знае. Тя хвана ръката на Annie, като в нея се появи парче от златна стрела - The Power Arrow.

Тази стрела...
Ще ти помогне да ме срещнеш там.
Когато си готова...
Забий я в сърцето си.
Следващото ти приключение ще е пълно със също толкова радост и тъга.
Но не позволявай на това да те отчайва.
Ще срещнеш нови и стари приятели...
Ще се биеш рамо до рамо с някои от враговете ти.

Но въпреки всичко...

Ще намериш отговор на всеки един въпрос, който зададе към мен.

Очаквам те там.
А сега, ти остана само да се разправиш веднъж завинаги с Еделгард.

А, и още две неща...
Аз ще съм рамо до рамо с теб в съзнанието ти.
Макар и тялото ми да е в миналото..
Аз мога да съществувам дори в имагинерни реалности, каквато е тази за теб.
Но мога и да се появя в самата реалност.
Когато стане напечено, ще ти помогна, обещавам.
Така няма да си сама.
И няма да съм само аз заедно с теб..

Spoiler:

Има още много неща, които не знаеш за мен..
Но ако има някого, на когото можеш да се довериш, то това е той.
Причината да стана Galaxy Ranger до голяма степен..бе той...

В следващият миг, Annie щеше да види видение на мъж, който стоеше на хълм над Морио в седнало положение, точно както Скарлет. Той бавно се изправи, като наметалото му се развя, а ярко-червеният му шал контрастираше с небето и създаваше много прекрасен визуален ефект. От двете половини на тялото му се отделяха оранжеви и синкави частички. Носеше нещо като assassin outfit с дълго, черно наметало с skull на гърба. Нямаше как Annie да не се досети кой бе това! Той се обърна към нея сякаш, като лъчезарна усмивка се появи на лицето му. Бе пораснал, като че ли...но си беше същият!

Spoiler:

by Sponsored content