Silva World Tree

Tobiraya: Отново отваря очи във вътрешния свят на дървото. По дяволите! Тай! Този път той бе насилствено вкаран тук заедно с Тай. Първата му работа беше да провери дали е добре и ако е ранен да го излекува моментално. Дръж се, Тай. Тази жена е истинско чудовище. Ще трябва бързо да се измъкнем оттук и да помогнем на Annie!

Тай: Щом се появи тук, той бе легнал на земята, като тъкмо сякаш ставаше от сън, хващайки се за главата. Човечееее...какво се случи...къде съм...? Огледа се. Ех? Не сме ли на острова? Погледна към Майката Природа, която лежеше безжизнено на земята. Е-ей...коя е тази..? Тоби, ранена е! Нали си лекар, помогни ѝ!
Синтия: По дяволите...вкара ни в собственият ни капан...

Tobiraya: Така е, Тай, ранена е... Тай можеше да забележи как изражението на Тоби стана по-мрачно и натъжено. Той страдаше от безсилието си. Със Синтия вече опитахме да ѝ помогнем, но не можахме. Тази жена отвън.. тя черпи от силите ѝ.., от силата на природата! А сега и ни изолира от битката, за да се справи с нас един по един. Annie е първата. Стисна юмрук и възвърна усмимката и увереността си, макар и видимо на сила. Но ние няма да се предадем, разбира се! Ще както и Annie, така и майката природата, и ще победим тази чудовища жена! НАЛИ ТАКА?! След като надъха компанията, той уби целия хайп, като разкри, че няма никакъв коз в ръката със следните думи: Ъм, Синтия, имаш ли някакъв план как да сторим това? ^^"

Синтия: Синтия не знае какво можем да направим в тази ситуация...единственият ни начин да успеем е да излекуваме Майката Природа. Това навярно ще спре връзката на Едел с нея...но не знам как...
Тай: А защо просто не излезем и не ѝ наритаме задника?!
Синтия: Аз и Тоби можем да излезем, но...не мисля, че разполагаме с нужното време да я сразим преди тя да източи и последните сили на Майката Природа...
Тай: Добре тогава, аз ще излезна и ще ви набавя време...ъъъ...само чее...как става това? ^^"

Tobiraya: Отново клекна до Майката Придодата и я докосна нежно с длан. По този начин усещаше както останалата ѝ енергия и време живот, така и агонията и мъката в сърцето ѝ. Тоби запази сериозен вид и със сдържана ярост се изправи и обърна към другите. Нямаме много време. Енергията ѝ е на привършване. Силата на природата сега е в ръцете на Едел. Боя се, че Annie не би се справила сама срещу нея. Тя също разполага с впечатляващ енергиен резерв, плус че я заредих преди да се появим тук, но дори и така ако не спрем източника ѝ на сила, Едел ще остане непобедима. Навярно лесният начин ще е да убием тази жена тук, но ние не сме тук за това. Не сме такива страхливци да избираме лесния начин, пък и никога не бих си и позволил да посегна на такова нежно и животворно създание. Отново се обърна към легналата в несвяст жена. Тай, Синтия, аз ще се погрижа за нея. Когато и последните сили биват измукани от Майката Природа, тя ще загине, но аз няма да позволя това. Когато се случи, аз ще ѝ заема от моята енергия. Ще я поддържам жива, докато Едел не бъде победена. Не се бойте, моята енергия тя не може толкова лесно да открадне, но се притснявам колко време ще мога да издържа. Замисли се. Все пак говорим за Майката Природа. Ще са ми необходими огромни количества жизнена енергия, за да я поддържам цялата природата и нея жива. Обикновено аз съм този, който заема от нейната енергия..., Визираше черните ѝ дупки, които измукват природни елементи. но този път.. Този път аз ще ѝ заема от моята! Ще върна жеста! Колко ли ще издържа? 5 минути? Ако Синтия помогне, може би 10? Помисли малко и продължи: Тай, със Синтия ще се погрижем за Майката Природата. Ти ще трябва да излезеш навън и да победиш Едел заедно с Annie! Заходи към него. Нямаме много време, така че слушай ме внимателно. Докато ходеше към него, Тай можеше да го побият тръпки. Никога не беше виждал Тоби толкова сериозен без маската. Сякаш наистина X1 крачеше към него. За да излезеш от това място ще трябва да те науча на едно умение. Умението да използваш 100% от потенциала на мозъка и тялото ти, Тай. Това е изключително трудно и болезнено за научаване, но не само това. Обикновено на човек са му нужни десетки години, за да започнат да увеличават процентите и то с късмет и ген. Тай, ти ще трябва да го направиш за една минута. Със Синтия ще издържим тук 15 минути. Тоби преувеличи, но се налагаше. Истината, че той самия се не знаеше дали ще издържи толкова време, но на Тай му трябваше всяко възможно предимство. След като излезеш имаш 14 минути, да победиш Едел! Готов ли си да разбереш как да се сдобиеш с тази сила? Готов ли си да преминеш през 10-годишен Ад в рамките на една единствена минута? Ако е така тогава се приготви! Тоби спря на едно място и опъна едната си ръка. Гигантска прозрачна сфера без мириз и цвят започна да се сформира. За нула време придоби няколко метра радиус и се извиси над Тай. Тоби мръдна единия си пръст и редом с това от сферата се отчупи малък фрагмент - още една мини сфера, която застана пред Тай. Тази топка представлява 0.1% от болката, която трябва да изпиташ, за да научиш това умение. Ако не можеш дори това да устоиш забрави за излизането ти оттук и спасяването на Annie. А що се отнася до името на това умение. То се нарича...:

Тай: Слушаше с негодувание планът на Тоби, като не можеше да повярва какво му минава през главата. Този старец е луд...! Нима смята, че може да излекува тази жена...която поддържа цялото това дърво и дава от енергията си на всички в този остров...? Усмихна се. Разбира се, че може! Той е част от моят екипаж..и заедно със Синтия, са най - добрите лекари, които познавам. Ако някой може да го стори, то това сте вие двамата..! Веднага след това, той погледна към Тоби, който му разказа за неговият план , както и за Complete Body Control техниката. Тай веднага се сети за Дмитрий, който демонстрира потенциалът на това умение. Complete..Body..Control...Тай дори не можеше да си представи колко сложно звучи да научи това умение, особено след като Тоби му каза колко време отнема. 10 години...а аз трябва да го науча..сега...? Тай протегна ръката към този фрагмент, като точно както Зоро в клипчето, той усети неописуема болка и изкрещя. АААААААААААРГХ!!! Ах...ахахах..Усмихна се предизвикателно, като се задъха. Харесва ми....това чувство...чувството на предизвикателство...да надскоча себе си е нещо, което обичам да правя...You're on, old man! Ще ти демонстрирам, че имам потенциалът да бъда The King of the Pirates...! Ще науча това умение...и ще сразя Едел! You can count on me...!

Когато Тай прие цялата 10-годишна болка в този момент, се случи точно това, което очакваше и дори отвън него. Всъщност Тай драстъчно подцени това предизвикателство и дори не беше близо до това да го изпълни. Имаше 0% шанс да оцелее, но това, разбира се е, ако беше сам. Тоби и Синтия страдаха заедно с него само като го гледаха. Агонията на Тай беше нещо belong описание. Продължи по-малко от минутиа, ала на самия Тай сигурно му се е сторило като цяло денонощие. Беше подобно като първото Tsukuyomi на Итачи срещу Какаши. Тай чувстваше все едно как всяка една клетка в тялото му бива пробождана с огнена игла, докато нервната му система реагирва на това 10 пъти по-чувствително. Редом с физическата болка, Тай трябваше да приживее и психически атаки. Скоро той започна да халоционира с отворени очи и вече не виждаше нищо свързано с реалността. Той трябваше да преживява смъртта на Annie и екипажът му пак и пак. Ръцете му бяха кървата ви. Току що той беше убил баща си Силвър. След това пак. Отново и отново. Най-травмиращите моменти на Тай се преиграваха в съзнанието му редом с най-ужасяващата физическа болка. А всичките му опасения за бъдещето се случваха с десеторно по-лош завършик. Шун разрушава Земята. Annie умира. Екипажът или умират или се изправят срещу него. Не остава жив пират по света. Шанкс от пират става терорист. Тобирая също продължава да е X1 и се съюзава с Шун. Мистоган така и не се появява отново. Синтия се самоубива в мъка. Ери се разболява от рак. Акира се подхлъзва и умира на меча си. Всички възможни ужасяващи развития на света бива преиграни в мозъка на Тай. Цели 24 часа, в който Тай изпитваше само едно - DESPAIR. Физическата и психическа болка, която Тай изпита в рамките на тази една минута го остави в несвяс. Всъщност травмата му беше толкова голяма, че мозъкът му беше на път да се самоубие. Тай падна на колене и се наклони да припада. Тоби обаче го хвана в последния момент, а очите му бяха насълзени. Т-Тай. Аз съжалявам... Толкова съжалявам, че трябваше да преминеш през това, но това дори не е най-лошото. Ръката му започна да свети. Твоята битка тепърва предстои. След случилото се навярно смъртта за теб би било най-лекото, ала аз няма да допусна това. Ще бъда егоист още един път и ще те задържа жив! Ръката му светна, като бели светкавици започнаха да излизат както от тялото на Тоби, така и от на Тай. Това беше Complete Body Control. Да, в момента и двамата го използваха на пълни обороти. Тай, не мога да заглуша толкова голяма болка, но мога поне да я отложа. Тай лежеше тъй безсилно в ръцете му, а дали е в съзнание не можеше да се каже. За да отложи болката му, Тоби започна да замъглява спомените му и да ги фрагментира. Те щяха да се появяват в съзнанието му на части, за да може Тай да успее да ги преудолее. Друг начин нямаше. Ако Тоби не го стори това сега, съзнанието на Тай със сигурност щеше да се пречупи и от него нямаше да остане нищо. Колкото и силен и издръжлив да беше Тай, не съществуваше човек, който да може да понесе десетгодишна болка на човек като Дмитрий в рамките на една единствена минута. Човешкото съзнание просто не беше способно на това...
Тъй като Тоби своеволно активира новото CBC умение на Тай, в следващия ми коментар той щеше да се събуди извън дървото.

Meanwhile....

Минути след като Тай бе изпратен да се бие отвън, Синтия и Тоби веднага се върнаха на работа, а именно да разберат какво се случваше с майката-природа. Дори и с комбинираните си умения, те не успяваха да я излекуват. Нещо ги възспираше...и тогава, Синтия се досети. Майката-природа бе създание, което бе толкова силно, че жизнената му енергия бе разпределяна равномерно чрез корените, клоните и листата на това грамадно дърво. Единственото нещо, което би могло да контролира тази енергия, трябва да е стрела. Златна..стрела. Навярно Синтия и Тоби в момента се бореха срещу една от 10-те стрели, които бе в притежанието на Едел. Синтия от яд стисна юмрук, но устремено погледна към майката-природа и сложи двете си ръце върху нея. Тя започна да предава абсолютно цялата си жизнена енергия. Това бе много опасно, но трябваше да се намери начин да се надвие силата на тази стрела...все пак, тази жена бе дала на Синтия живот. Ако тя не я спаси, то няма кой друг.

Синтия: Тоби...нямам намерението да излезна жива от тук...ще направя всичко възможно да възвърна моята майка!! Нямаме друг избор...това непременно е работа на някоя от стрелите...не знам дали изобщо ще имам силите да го направя, но...тази жена..дължа всичко на нея!!!!!

Tobiraya: Намесена е стела? Изражението му се промени заедно с аурата. Освен сериозен сега беше и разярен, но ситуацията му не му позволяваше да отприщва природни стихии неконтрилуемо. Трябваше да остане спокоен и го направи. Ситния... Каза той със сериозен тон, който беше необичаен когато говореше със Синтия. Или и двамата излизаме живи и здрави оттук или никой няма. Ще повторя това, което казах на Тай. Аз няма да позволя на майката природата да загине в ръцете ми. И не само тя. Никога повече няма да гледам как някое същество умира незаслужено независимо дали е човек или не. Най-малкото това дълга да света, след като едва не го разруших. За това бъди сигурна. Ще намерим сили да я спасим, ако трябва дори изкуствено да я държим жива. А докато го правим, имай вяра в младежта. Сигурен съм, че в момента довършват Еделгард и скоро ще се върнат като победители. Тоби обаче знаеше, че това не е така. Поради някаква причина той имаше очи и уши извън дървото и знаеше колко сериозно е положението. Ала реши, че най-добре ще е да вярва в тях и в момента да се конецтрира върху своята битка. Нарочно спести тази информация на Синтия, за да не я тревожи излишно. Тоби беше добър лъжец.

Синтия: Поклати глава. Много добре знам какво се случва навън...аз също съм свързана с този остров и усещам много добре промените в него. Синтия е пазител на природата...и като такъв..тя няма да обърне гръб на нея...както и на приятелите си! Изневиделица, огромно количество жизнена енергия започна да прелива от Синтия под формата на светулки. Цялата тази жизнена енергия започна да обкръжава Синтия и Тоби, като тя бе адски богата на живот. Все пак, тя бе личната енергия на Синтия. Но разбира се, такива огромни количества трудно биха били овладяни. Тя в момента се надяваше тази енергия да е достатъчна да отблъсне злата енергия, която стрелата точно като едно семе бе засадила вътре в дървото. Тоби, сега или никога...! Използвай всичко, което имаш!!!

Tobiraya: Почеса се зад глава и ѝ се усмихна неловко, когато разбра, че лъжата ѝ е разкрита. Опа, прощавай Синтия. Не че исках да крия истината от теб, но не исках да те притеснявам. Моя грешка! Обаче след като видя какво Синтия се опитва да направи, Тоби демонстрира колко сериозен може да стане за един миг.




Той реагира моментално още преди Синтия да му каже какво да прави и постави ръцете си върху Майката Природа. Изглежда сега или никога. Синтия, ще използвам всичко, което разполагам. Готова ли си? Хех, кой би предположил, че ще свърша така. Това, което се каня да направя ще ме снабди с енергията да създам цяло ново природно кралство. Толкова много жизнена енергия... С нея със сигурност можех да победя Тай. Можех да довърша мисията си като X1... Глупав дядка! Няма смисъл да мислиш за това сега. Това е перфектния момент! Не се съмнявай в себе си, Тоби! Тази дарба, която притежаваш... няма по-добър начин да я използваш от това да подпомогнеш на природата. Започвам!