Valentine's Room

Annie:
Гледаше надолу със сянка на очите и слушаше думите на Shun. Тя вече беше възприела трагичната реалност, но се затрудняваше да се съгласи с това, че няма щастлив край на историята. Това я направи малко нестабилна. Достатъчно нестабилна, че да смеси Despair и Hope в едно цяло. Hope, породен от неспособността ѝ да се примири с действителността и готовността ѝ да се бори срещу него до край. Despair, породен от това, че реалността ѝ я задължава да избира, като нито един от изборите не я устройва. Макар и да презира и двата избора, тя знае кой ще избере. Чувството за дълг накланя везната към това тя да избере да се бие срещу своя приятел, за да защити човечеството. Но избере ли това, тя ще се гмурне в Despair. Това и беше напът да се случи, но последен прилив на надежда създаде текущото състояние на Annie изпълнено с отчаяна надежда. Но в какво се изразяваше това състояние? Следните действия ще го покажат:
Тя надигна поглед към Shun и му подаде ръка, все едно чака да получи нещо.
Ако ти не искаш, аз сама ще го направя. Дай ми The Reality Arrow! 
...
...
Не...дай ми всичките стрели! Няма просто да създам илюзия, в която това не се случва. Ще изменя целия свят! Мога да го направя! В мен тече кръвта на велики хора! Аз съм специална! Сигурна съм, че ще издържа на стрелите! Отстъпи, Shun! Вместо да разрушиш планетата ни, за да си върнеш своята, погубвайки милиярди невинни хора, аз ще направя друго! Дай ми стрелите и ще пренесем всички ни в света, в който и двете планети са цели и аз няма да имам нуждата да правя този избор. Дай ми ги!
В думите на Annie се усети малко заплашителен тон. Тон, който подсказваше, че тя възнамерява да вземе стрелите по един или друг начин.

Shun: Аз..Погледна към нея, като усети отчаянието ѝ, като това много го нарани, знаейки че той е причината за това. Той също наведе глава, главно от срам, защото не искаше да ги гледа в очите. Не и когато те вече знаеха кой всъщност е той. Не мога..не мога да го направя..защото това не е правилният избор...аз не заслужавам това щастие..ние ще се пренесем в този свят, но..какво ще стане с този? Правилно ли е да го оставим? Както аз, така и вие..сте обещали на много други хора много неща..Тай, например..аз знам, че ти не можеш да оставиш екипажът си тук. Дори и да ги пренесем заедно в тази нова реалност..това ли е правилният начин? Нима няма други проблеми в този свят? Не..отказвам! Ако това е решението ви, няма да го направя..!

Тай: Shun...това..това ли е цялата истина..? Стрелите настрана..аз не го вярвам! Това НЕ СИ ТИ!

Имаше някаква капка истина в думите на Тай и Shun го знаеше. Това наистина не беше той..едно нещо все още нямаше логика. Как по дяволите те се изправиха срещу The Boss докато Shun беше там? Той самият даже се би срещу него.

Legendary ost:

Shun: Прав си, Тай..това не съм аз, но съм този, в който се превърнах. Погледна към него леко намръщено. Онзи Shun, който дойде с цел да завладее Земята...това е идентичността на The Boss. Питаш се какво стана със спомените ми като завоевател? Те не можеха да бъдат изтрити..или по - скоро, Джин и останалите не искаха да ги изтриват. Трябваше да бъдат преместени в нещо. В някого. The Boss и Shun не трябва да съществуват в едно тяло, но...не е невъзможно да са в две различни тела...Погледна към Chrono. Имаш ли нещо да кажеш по въпроса...Хари?

Chrono: Хъх..? Видимо объркан от това, което Shun каза или по - скоро намекна. Той по - скоро се почувства предаден в този момент, незнайно защо. Защо...го правиш..?

Annie:
Отговори на първите въпроси на Shun. Отговорите ѝ обаче бяха напълно различни от нормалното. Тай щеше да му направи впечатление. Следните думи трудно биха излезли от устата на Annie в миналото. Следващите ѝ думи бяха симтопи от отчаяната надежда, към която лесно може да се погледне като болест.
Шун, омръзна ми да те слушам как повтаряш едно и също: "Не заслужавам щастие!", "Това не е правилно!". 



Опитвам се да реша проблемите на всички и с удоволствие ще приема малко помощ...! Имаме нужната сила да създадем света, за който мечтаем. Света, в който всички сме щастливи. Буквално сме на сантиметри от това! Трябва само да се протегнем! Разбира се, говоря за стрелите. Независимо кой ще ги използва, той е способен на това, нали Шун?
Annie не знаеше със сигурност, че стрелите са способни на подобно нещо, но след използването на само една оттях, тя заложи на това, че е възможно. Сляп залог породен от необикновенната ѝ форма на надежда.
Ще създадем този свят и ще отидем там. Всички ние! Ще изоставим това място, където единствено нещастие и отчаяние ни очаква.
Ще унищожим този свят, за да не се наложи никой друг да страда в него. Но дори и да не се съгласим, то винаги ще има алтернативи. Стрелите ни предлагат купища възможности, купища решения на проблема. Ако трябва, че си изстрием част от споемните, превръщайки се в перфектните ние. Погледна настрани, защото това предложение, макар и да решава проблема,  беше абсурдно. Ще забравим за проблемите ни и отново ще можем да бъдем заедно. Знам, че това отново ще бъде един вид илюзия, но какво значение има ако не го осъзнаваме? Та какво въобще доказва, че в момента не се намираме в илюзия и просто сме забравили за това? Шун, ти ще забравиш за греховете си и отново ще бъдеш наш приятел. Ще бъдеш щастлив, знаеш го!
Навярно никой не можеше да повярва, че това предложение дойде от Annie, най-вече Тай. Последва кратка пауза мълчание, последвана от следващите думи на Шун. Думи, който накараха Тай и Annie още повече да се озадачат за истината зад The Boss.
The Boss и Shun не съществуват в едно тяло? Две различни тела?
Погледна към Хари.
Хари, ако знаеш нещо по въпроса моля те кажи ни? Ако цялата истина излезе наяве може и да успееш да оправим положението и без стрелите! Може би...

Тай: Изслуша Ани изцяло, като дори не можеше да я познае в този момент, но..знаеше причината поради която тя разсъждава така. Единствено в момента тя се опитваше да разреши проблема, но по неправилният начин - като го забрави. Да, това може би щеше да накара всички тях да живеят заедно и да са щастливи до края на живота им. Но забравяйки проблема, той не изчезва. Той все още е там за останалите..и Тай нямаше как да не помисли и за това. Той наведе глава и я поклати в знак на несъгласие, като я хвана за ръката. Стига...нека...нека не мислим за това..първо трябва да разберем какво следва от тук нататък...Погледна към Shun , който насочи вниманието си към Хари. Хари..?

I'm sorry Sash:

Shun: Нека ви обясня..докато аз бях V, The Boss съществуваше и без моето присъствие. The Boss , даже много преди аз да се събудя като V, е действал от мое име. Този "завоевател" , няма значение, че вече не е в моето тяло, е все още мен..но в друго тяло. Неговите мисли, неговите спомени, той непрестанно действа и навярно е точно този злодей, когото вие видяхте и с когото се сблъскахте. Да, Тай..това не съм аз. Но...някога, такъв съм бил. Още с извличането на спомените ми, The Boss е действал и е създал собствена армия, която да му помогне да изпълни своята..моята цел. А именно да възроди Холотера.

Chrono: Стискаше юмрук докато слушаше Shun да говори. Shun...замълчи..нито дума повече...всички чухме достатъчно..

Shun: Не съм свършил. Казах, че всичко ще кажа днес..дължа им го. The Boss извърши прекалено много престъпления..дори не искам и да казвам какви. Но началото на легионът е бил много, много кървав..първите легионери са били взети насила от него след разгромът на тази малка "банда от мотористи", каквато е била в началото. От там нататък, чрез контролът на една от стрелите, той успява да създаде своя армия..насилствено, против волята на хората. Самият той обаче не знае, че дори те веднъж да са били холотерци, вече не са. При смъртта им, всеки от Холотера се преражда на различно място, без да има никакви спомени от предишният си живот. Това е част от нашият геном..нашата наследствена информация. Спомените ни са там, просто трябва да бъдат отключени..спомени за предишният ни живот. Единствено някой с контрол над стрелите може да го направи..и The Boss навярно е успял да намери адски много преродили се холотерци и ги е превърнал в своят легион.

Chrono: Шун...замълчи...

Shun: Иронията обаче е, че за да разбере всичко това, той също трябва да се срещне с някой, който има контрол над стрелите, за да отключи неговите спомени за предишният му живот..наистина е иронично. Той може да покаже на толкова много хора кои всъщност са били те, но..той самият не знае кой е бил той. До срещата му с един човек...

Chrono: Джин...

Shun: Точно така. Срещата му с Джин променя всичко това. Тогава, той разбира това, което аз ви казах сега. Разбира кой всъщност е той...разбира, че тялото му е създадено, за да могат чужди спомени да бъдат прехвърлени на него и да се превърне в "завоевателят".  Спомени, които веднъж са били мои, но сега...са негови.

Chrono: Тш..Очите му се насълзиха в този момент след като чу това. Това беше най - болезнената истина, която Хари можеше да чуе..истина, която може би той отказваше да приеме. Но сълзите не останаха за дълго на лицето му..то малко по малко започна да се изпълва с determination. Хари вече знаеше какво да направи и имаше начертан път в главата си.

...:

...:

Annie:
Наведе се и постави ръка на сърцето си. Стисна се от болка и прихапа устни.
Истина ли е? Отговори ми, Хари..! И ти ли си замесен? И ти ли си отговорен за текущата трагична ситуация...?
Нашето приятелство...
Спомените, които си създадохме...
Приключенията и опасностите по пътя...
Щастието и мъката, която споделяхме...
Всичко, през което сме преминали, нищо ли не значеше?
На вас говоря, ШУН, ХАРИ!!! Annie повиши тона си.
Сближихте се с нас само и само, за да ни забиете нож в гърба?!
Всичко до сега е било лъжа?! Така ли е?! 
Ако греша тогава поправете ме! Използвайте стрелите и поправете стореното!
Знаете, че стрелите са способни на това! Знаете, че можем всички да останем доволни!
Ако ви пука за нас и чувствата ни, покажето го!
НАПРАВЕТЕ ГО!!!


...


Последва поредната пауза от мълчание. Annie ги гледаше с този поглед. Беше хем разочарована, хем разбита. 
Ясно...
Това е достатъчно...
Предстои най-лошата част...
Хари, Шун...
Аз също съжалявам...!
Annie рязко се изстрел към Шун, използвайки малко останалата си енергия. Тя за един миг стигна до него и се протегна да вземи стрелите му. Шансовете щяха да са големи ако противника ѝ нямаше времеви умения, разбира се. Когато Шун погледне към очите ѝ в този момент, той ще види нейната решителност. Ще заключи, че тя най-накрая е решила да се бие срещу него. Виждаше се също и гнева ѝ и жаждата ѝ за мъст в поглед ѝ, но сякаш мъката доминираше тези чувства.

-----------------------------WE ARE NOW OFFICIALLY...----------------------


Тай: Ани, не..! Тръгна веднага след нея, но беше късно. Хари хвърли ножка в краката му, която се активира и създаде сфера, в която Тай бе изолиран от времето, при което остана на едно място. Тш..! Хари, спри това..!
Shun: Гх..! Бива повален на земята, като я хвана за ръцете и започна да се съпротивлява с нея. Щом я погледна в очите, той видя мъката ѝ, но тя също видя неговата. Той не искаше да се бие с нито един от тях, но знаеше, че това е съдбата им. Не , Annie..ние никога не ви излъгахме..за нашите чувства! Беше чест..да сме приятели..! Х-Хари...! Имаме всичко нужно...да започнем..!
The Boss: Изрита Annie от Shun преди тя да успее да отмъкне стрела. Ръката ѝ тъкмо щеше да грабне една от тях, но ѝ се изплъзна. Той успя да я настигне навреме заради забавянето на времето, което направи в стаята, забавяйки действията на Аnnie с 2 секунди, което му беше достатъчно. Shun..правим ли го..сега ли..?!?
Shun: Бавно се изправи, като беше леко зашеметен от атаката на Annie, но този път взе мечът на Knull в ръцете си. Д-да..Погледна зад себе си. Е, няма връщане назад...В този момент, ефектът на ножката, която задържаше Тай изтече и той рязко се запъти към Shun, възпламенявайки ръката си.
Тай: Shuuuuun....!! Замахна с всичка сила към него, но на пътят му се изпречи Хари, който успя да го задържи. Гх..дръпни се, Хари...дръпни се...!
The Boss: Shun...ДЕЙСТВАЙ!!!! Удържаше Тай успешно, но всеки момент щеше да бъде нападнат и от Annie, а тях двамата нямаше да успее да ги задържи.

Shun: Стоеше и не мърдаше, а гледаше единствено през счупеният вече прозорец в стаята. Наслаждаваше се на последните мигове на тази планета такава, каквато всички я помнят, защото знаеше какво ще направи с нея всеки миг. Гх..! Стисна юмрук и се насълзи, като с лице, изпълнено с вина и тъга, погледна към Annie и Тай, които навярно се бяха затичали вече към него след като успеят да преминат през Хари. Приятели...вие не сте лошите..вие сте герои..но...трябва да умрете..съжалявам..!

Тай: Хааааааааааааааа...!! Замахна с всичка сила към Shun, но в мига, в който го удари, Тай сякаш мина през него и падна напред, озовавайки се в нещо като пустиня. Това със сигурност бе дело на The Reality Arrow, която отново бе пренесла Тай и Annie в различна реалност. Тук обаче бяха и много други хора..целият екипаж също беше тук. Цялата гилдия - и тя също. Тук бяха абсолютно всички хора, с които Тай и компания се бяха срещали, но като че ли всеки един от тях не виждаше останалите или поне не ги усещаше. Тай се опита да помаха към някого, дори към Annie, която бе точно до него, но и тя нямаше да го усети. Това вече беше дело на The Mind Arrow. К-какво по...къде съм..Annie..хора..?! Ехо..!?!? Някой чува ли ме..?!

В следващият момент, още преди Тай да успее да се оринетира къде се намира, пред себе си, той щеше да види и да чуе гласът на Shun. Навярно всички щяха да успеят да го чуят. В тази реалност се намираха всички хора, с които Shun някога бе правил контакт. Гласът му в момента се чуваше в главите на всички тези хора, които бяха тук и просто гледаха напред, навярно с ужас в очите, реалността, която щеше да се развие. Гласът му беше много дълбок и бая променен, сякаш бе слят с този на Хари.

...:

В следващият момент, реалността щеше да бъде сменена и отново всички щяха да се върнат в настоящата реалност. Това всичко стана за по - малко от секунда, но всеки щеше да го усети като поне няколко минути. Тай веднага погледна към Annie притеснен от това, което беше чул.

Тай: Annie, ти видя това, нали...? Н-не го видях само аз...ти също беше там, но не ме чуваше..Погледна напред към Shun и Хари, които стояха точно до счупеният прозорец, насочили ръце нагоре към небето. Всеки един от тях двамата държеше по 4 стрели, а последната стрела беше закачена за черният меч на Shun. Огромни количества енергия се отделяха от телата и на двамата, като Тай дори не можеше да ги доближи, защото биваше изблъскван. Създаде се нещо като мини-черна дупка пред тях, която всмукваше предметите наоколо и ги унищожаваше , дори всмука тялото на президента. Тай и Annie лесно щяха да устоят на силата ѝ на привличане тъй като не беше чак толкова силна, но всичко в близост до нея нямаше как да успее да избяга. Гх...Харииии...Shun...не го правете...!! Тай усещаше ,че нещо много лошо щеше да се случи и се опита с последни сили да ги разубеди.

Shun: Погледна през рамо към него, като очите му бяха насълзени , пълни с мъка, но се усмихна, макар и малко. Той просто поклати глава сякаш му казваше за последен път "Съжалявам" и погледна отново напред. В този момент, огромни количества енергия започнаха да преминават през ръцете му, концентрирани в една единствена точка - върхът на меча му.