Valentine's Room

Valentine: Изкашля голямо количество кръв веднага след като бе набучен, като се обърна и с огромен гняв в очите погледна към The Boss. Т-ти..! След всичко, което направих за теб..! Държах се с теб като със свой собствен син..и така ми се отплащаш..?!
The Boss: Син..? Не ме баламосвай..аз съм просто поредната пионка в плана ти. Мислиш, че не знаех това? Че не се съгласих да взема стрелата от теб без да знам каква е моята роля във всичко това..? Въздиша. Винаги исках да съм главният герой във всичко това. Аз да съм този, който ще осъществи Doomsday, но..сам нямаше как да успея. Трябваше ми твоята помощ. Но да тръвдиш, че си се държал с мен като със син при положение, че собственото ти дете стана свидетел на всичко това?
Valentine: Тези думи го накараха да настръхне, и дори започна още повече да се ядосва. Той си нямаше и на идея от къде The Boss разполага с тази информация. К-как така...не съм казвал на никого за това..няма как да си разбрал..дори стрелите не могат да ти кажат за това..!
The Boss: Лъжата, Valentine, не остава безнаказана..Извади си меча от него, като го остави да падне напред на бюрото. Това как аз знам няма никакво значение..тук съм да разкрия всичко. Застана пред бюрото на умиращия Valentine и погледна към Annie, Тай и Хари. Под маската, той сякаш леко се усмихна, защото бе радостен..радостен, че за един път, той ще бъде героят не само в своите очи. Реално беше много далеч от истината - човек с адски много грехове като него никога не може да бъде герой в очите на някого като Тай. Но The Boss не разбираше нещата по този начин. Време е..да ви разкрия как всички ние сме просто едни пионки в играта на чудовища.
Хари: Усети сякаш как тялото му се разтрепера след като чу тези думи на The Boss. Той го погледна, като застана в бойна позиция. Е-ей..не знам какви ги говореше одеве при президента, но...ти все още си враг..враг на човечеството и Холотера..!
Тай: Също застана в бойна позиция. Съгласен съм с Хари и това, което Annie каза..президентът на тази държава е истинското чудовище тук, но ти..ти също не си цвете за мирисане! Дори не искам да те слушам..!
The Boss: Тай...не го прави. Ти, аз, Annie, Хари, всичките ти приятели, всички сме жертва в това..Насочи ръка към него. Това, което съм напът да кажа..едва ли ще ти хареса. Но е истината. Готов ли си да я чуеш? Всъщност, тя касае всички нас тук..така че...готови ли сте да я чуете?

Annie:
Наблюдаваше с широко отворени очи движенията на The Boss и слушаше внимателно какво говореше. Тя не прибърза и направи една крачка назад, заставяйки до Тай. По този начин му показа, че е склонна да го изслуша.
Добре тогава The Boss нека чуем какво имаш да ни казваш. Какво имаш предвид, че всички сме жертви и пионки в играта на чудовището? Също така спомена не един път  сина на президента, нали? Кой е той всъщност?

The Boss: Погледна към тях. В този момент, сякаш най - накрая камък му падна от сърцето, защото беше напът да каже тайна, която от много време насам нямаше с кого да сподели. Ще започна от самото начало...още с появяването на Yoshihara Shun на тази планета. Не знам точно кога е станало това, но..както вече разбрахте, онова малко момиче Eri е използвало силите да спаси Земята от унищожителя. С помощта на нейният баща - Kirigiri Jin, те двамата побеждават Shun, а с помощта на създателят на златните стрели, те разрязват душата му на 10 фрагмента, които се превръщат в тези артефакти и ги затварят в златните стрели.
Тай: Чакай, златните стрели си имат създател..?
The Boss: Точно така. Те са просто обвивката. Несъществената част от артефакта. Просто предмет, в който е затворен всеки един от тях..но какъв предмет само. Чиста антика..ще запазя в тайна неговата самоличност..от уважение към него. Защото това би го застрашило..Погледна назад през рамо, като видя мъчещия се Valentine, но бързо след това погледна към останалите. В този момент, бива 'създаден' вашият приятел Shun, който вие познавате..нарочно използвах тази дума. Създаден..звучи странно, нали? За да предотвратят тази негова стара самоличност да се върне по какъвто и да било начин, било нужно от душата на Shun да се създаде втора..втора, която да се превъплъти в човек. Човек, чиято душа е чиста..чиято душа няма нищо мръсно в нея. И това..
Тай: ...Погледна леко натъжено към него. Е един от първите ни приятели тук..
The Boss: Vitale. 'V'. Пет..неговата душа е създадена от половината душевна енергия на Shun..или по - точно онази част от неговата душа, в която се съдържа неговият характер. Истинският Shun е бил точно като V..човек, обичащ поезията и животните. Нещо, което е било голяма рядкост за Холотера. За да бъде изцяло сигурен, че V няма да излезе извън контрол, създателят на стрелите запечатал всичките му сили в пет от десетте си стрели, създавайки първите 5 артефакта..The Boss разпери ръце, като над тях започнаха да се сформират от червена енергия 5 стрели, левитирайки във въздуха, всяка с различна на цвят аура.



The Boss: Това са първите пет стрели..и с частица от всяка една стрела, частица толкова малка, че била незначителна, той дарил V с неговите сили. Целта му е била да предотврати Shun да се събуди..старият Shun. И това е V, който вие познавате. А другата половина..е Shun, който вие познавате днес. Онзи Shun, който е бил целеустремен да намери артефактите.

Тай: Н-нека позная..в него са затворени частици от силите на останалите 5 стрели, нали..?

The Boss: Хмхмх...грешиш. Той е бил чист. Нямал е съвсем нищо освен собствените си сили. Все пак, защо му е на създателя да му дава още сили? Той не е бил като V - изкуствено създаден. Но другите 5 стрели се крият в сина на Valentine. При разделянето на душата на Shun, той се отзовава на помощ на своят стар приятел Jin и му предлага да използва собственото си дете..въвличайки го в тази ситуация. Над другата му ръка се появиха и останалите 5 стрели.


The Boss: Частици от всички тези стрели били сложени в това дете, малко преди то да се роди. Още докато е в утробата на майка си..а тя умряла при раждането именно заради тези сили. Не че Valentine не е знаел, че това няма да стане..пожертвал е собствената си жена за нещо толкова..нехуманно. Даже бих казал, че е пожертвал и собственият си син..защото това, което следва, е най - лошата част. След това, негодникът смее да създаде чрез стрелите фалшиви спомени в главата на това дете, за да може когато порасне, той да следва неговият план. Може да се каже, че той прави с него това, което иска да направи с целият свят..

Annie:
Хъх? Хари е синът на Valentine?
Vitale е изкуствено създаден?
Защо говориш тези небивалици?
Annie отвори широко очи в учудване. Личеше си, че ни най-малко не очакваше да чуе точно това. Да чуе, че точно Хари е въпросния син на Valentine. 
Хари...
Погледна го със съпричастен поглед. Сякаш Annie вече беше повярвала на думите на The Boss, дори и да е негов враг. Преди да каже каквото и да е, тя върна за кратко погледа си към The Boss и следните мисли я обхванаха:
Не искам да ти повярвам The Boss, но не мога да игнорирам това чувство. В тона ти успях да доловя някакво облекчванае. Сякаш със споделянето на тази информация, камък ти падна от сърцето. Сякаш досега си нямал никой, на когото да можеш да му споделиш това. Как да не повярвам на думите ти? Как да игнорирам тази искреност? Ако не беше тази маска много по-рано щях да забележа всичко това. Със сигурност ще я премахна. Още тук и сега...
След това тя върна затъжения си поглед към Хари.
Хари... Син на президента?
Не знаеше какво да каже първоначално.
Ти знаеше ли за това, Хари? Или и тази част от спомените ти са манипулирани? 
ТЦ! Annie прихапа ядосано устната си, че чак кръв ѝ текна. С този поглед, изпълнен с жажда за мъст, тя се обърна към The Boss.
Знаеш ли...? След всичко това, което чух, ако ти не беше го направил, навярно аз самата щях да забия меч в президента. Този мегаломаниак на тема пълна власт и контрол, дори и над спомените на хората, е изключено да остане на свобода! Ако оцелее от раната си, ще се подсигуря, че ще бъде откаран в най-сигурния затвор, за да може никога повече да не си играе с човешките животи, третирайки ги за обекти. 
Но това на страна...
Мисля че си имаме по-голям проблем, с който да се справим сега...
Проблем, който Annie и Тай трябва да решат.

The Boss: Погледна към нея. Преди да ти отговоря на въпроса..искам да попитам какво мисли Хари за това, което казах.

След думите на шефа, Хари също го погледна така объркано сякаш и той не знаеше за какво става дума. Хъх? Той да е човек? Той да е син на Valentine? Да бе да, сякаш някога той ще повярва на такива небивалици! Но наистина, това чувство, което той усети в този момент, беше...странно и страшно едновременно. Защо The Boss го каза толкова спокойно?

Chronostasis: Кхех...Насочи нож към него. Не му вярвайте и на дума повече...този негодник е най - големият егоист тук..няма как да му пука за моето минало. В момента просто се опитва да ни излъже, за да си свалим гарда..не съм негов син! Познавам родителите си много добре! Майка ми и баща ми бяха най - обикновени продавачи на часовници в Холотера! И то най - добрите...
The Boss: Не че си познавал майка си, че да знаеш..все пак, тя умря при раждането ти. Но със сигурност ти го помниш по различен начин..Докато Хари говореше, той бавно се запъти до Valentine, като дори се чуваше скърцането на дървения под при всяка негова стъпка, защото той нарочно се опитваше да създаде този неприятен шум, за да заглуши Хари колкото се може повече. Очевидно не му харесваше това, което чуваше. Той бръкна в джоба на президента и извади pocket watch, който имаше сякаш върха на една от стрелите. Или поне такъв беше дизайнът му. Той го метна в краката на останалите, за да го видят отблизо. Много добре знам. Не веднъж съм ходил в магазина на така-наречените ти "родители"...и ето този часовник ще ти се стори познат. Огледай го.
Chrono: Хъх..? Огледа часовника, който бе хвърлен пред него. Бавно се наведе да го вдигне и щом го погледна отблизо, той отвори широко очи, сякаш не можеше да повярва. Погледна съмнително към The Boss. Защо това е в неговият джоб..? Б-баща ми го е правил..има само един такъв часовник! Но..той беше унищожен при взрива..
The Boss: Надигна рамене. Знам ли..но знам нещо друго. Този часовник е от Земята. А не от Холотера. Направен е по дизайн на златните стрели от познай-кого..
Chrono: Лъжеш...ЛЪЖЕШ!! Не наричай изделието на баща ми менте!!! Извади две ножки, като се подготви да ги хвърли към него.
The Boss: Дизайнът му наподобява точно тях. Забележи, едно към едно са. Не може да е бил направен от някой, който не е виждал тези златни стрели. А те са създадени с цел да бъдат затворени артефактите в тях..с други думи, часовникът, който ти мислиш, че баща ти е създал в Холотера, е всъщност изработка на човека, който създаде стрелите. Цялата тази измислица, че..ти си от Холотера и какво ли още не..това е просто лъжа, Хари. Една измислица, за да може Valentine да те накара да бъдеш негова пионка. Да правиш това, което той ти е отредил от самото ти раждане..

Хари не искаше да повярва на тези думи, каквото и да става. Той твърдо отказваше да приеме всичко това. Защото ако това наистина се окаже вярно..то целият му живот е нямал стойност. Той се хвана за главата, изпускайки ножките си, опитвайки се да отхвърли цялата тази информация.
Chrono: Защо..защо знаеш всичко това за мен..?! Защо?!? Каза, че си бил в магазина на нашите, нали?!?! Значи го помниш как изглежда..! Посочи го. Ти също познаваш родителите ми и можеш да потвърдиш, че Valentine не е мой баща...!!!
The Boss: Въздиша. Твърдо продължаваш да бягаш от истината..защо? Страх ли те е? Не можеш ли да се изправиш лице в лице с нея? Чудя се дали ако можеше да видиш лицето ми в момента щеше да разсъждаваш по този начин. Ако искаш мога да ти кажа и други интересни факти за твоят фалшив живот. Факти, които ти не си споделял с никого..и въпреки всичко, аз ги знам.

Хари: Тш...достатъчно лъжи...това трябва да е дело на някоя от стрелите ти..в момента просто си играеш с мен, за да ме накараш да повярвам на тези небивалици..
The Boss: Не отричам..напълно възможно е да те лъжа. Но съм сигурен, че ти сам ще разбереш..както аз разбрах за себе си когато бях облъчен под ефекта на една от тях. В този момент, той дръпна дрехата си встрани, за да покаже стрелите, които притежаваше - точно 9 на брой.
Тай: Мамка му, кога успя..?!?
The Boss: Легионът не съм само аз..ние сме едно. Та, докъде бях стигнал с теб, Хари? А, да..да разкривам още части от миналото ти. Вече всъщност ми е все едно дали ще повярваш на истината, но това, което съм напът да ти кажа сигурно ще те озадачи..случайно баща ти постоянно да ти е повтарял:

Annie: 
По дяволите! Успял си да се докопаш до цели 9 стрели?! Но една ти липсва! Трябват ти всички 10 стрели, за да предизвикаш Doomsday, нали така, Boss? В такъв случай, ние все още можем да те спрем! Под ние имам предвид и теб, Хари! Ти самият го каза: Да не вярваме и на думичка от това, което The Boss говори.

Пътят ти не е преначертан, Хари!
Знаеш го!

Има само един начин да докажеш това!
Знаеш какъв е той!

Твоят път е да усъществиш мечтания Doomsday, който президентът не би могъл сам!
Докажи, че това не е твоята съдба, като му се противопоставиш!
Помогни ни срещу Valentine и The Boss! Разчитам на теб, Хари!
Разчитам и на теб, V. Ако ме чуваш, знай едно - ти си част от първото трио, от където произлиза екипажът. Ти си част от него и винаги ще бъдеш, независимо дали думите на The Boss са истина или лъжа. Ако ме чуваш, моля те,
помогни ни и ти!

Annie застеля The Boss с най-решителния поглед някога. Сякаш съдбата на човечеството зависи от нея и приятелите ѝ. Тя го посочи с пръст и каза:
The Boss, ти си обречен на загуба! Никога няма да погубиш тази планета! Човечеството е издържало и други апокалипсиси в миналото, ще устои и на този, бъди сигурен! Мечтата на Valentine за World Order, използвайки масова чистка, никога няма да се осъществи. Но твоята мечта...? Doomsday ли е твоята мечта? Да унищожиш света ни ли е твоята мечта... Или да си върнеш семейството? Тъга ли се крие зад твоята маска или само и единствено желание за разруша?
Изглеждаше като отчаян и последен опит, Annie да се опита да привлече The Boss на тяхна страна и да изкупи греховете си, но дори така да е, тя не разчиташе на това. Повдигна темата, защото Annie искаше да накара маскирания мъж пред себе си да разкрие себе си. Тя искаше да научи що за човек стои зад маската.
Дали ще е по трудния или по лесния начин, аз ще разбера кой си ти, The Boss...!

Хари: Погледна към Тай, Annie и The Boss след като чу това, което той имаше да казва. В момента Хари приемаше адски много информация и се беше хванал за главата. Гх..аааргх...не..не не не..оставете ме..!!! В момента, той се бореше срещу самия себе си и се опитваше да избере страна в конфликта - ако наистина иска да докаже , че пътят му не е предопределен, той трябва да се изправи срещу The Boss и да предотврати Doomsday. Но като че ли това не беше толкова лесно поради някаква причина..защото вътре в себе си, той, макар и сега да научава, че е фалшив спомен, все още се чувства холотерец. Макар и фалшив..споменът си е спомен.

Тай: Тш..явно му трябва малко време..! Погледна към The Boss. Достатъчно си му говорил глупости! Кажи ни кой по дяволите си ти!!

The Boss: Кой съм аз..? Стига де, не ме ли позна? Аз съм, Тай! Твоят стар приятел..

Тай: Стига си ни баламосвал...!!! Не бих бил приятел с теб за нищо на света! Ти си злодей...!

The Boss като че ли паузира са момент и в стаята настана неловка тишина за точно три секунди. Причината беше неясна. Тези думи да не го засегнаха? Или просто не му харесваше да ги чува? Каквато и да беше причината си личеше, че нещо му стана. Но веднага след това, той се изсмя в лицето на Тай и Annie.

The Boss: Аз? Да загубя..? Що за лудост..мислиш, че ми трябват всички стрели? Та аз имам всички нужни стрели..имам всичко нужно вече. ВИЕ изгубихте! Колкото и да не ми харесва, че това е част от плана на Valentine, Doomsday ще се случи..Усмихна се след като чу как човечеството е издържало на всякакви апокалипсиси в миналото. Това за тях бе поредното изпитание. Нека видим..дали вие хората ще оцелеете и това събитие..нима забравихте, че вие също сте пионки в тази игра, Ани и Тай..? Всичко върви по планът на Valentine..дори в неговият план е вие да ми се противопоставяте постоянно..вие, надеждата за този свят! Бъдещето на човечеството зависи от вашите действия...! Така че, хайде да ви видя!! Какво избирате?! Вече знаете, че каквото и да направите, съдбата ви е предопределена! Doomsday ще се случи! Това е Order-a, който е бил определен! И няма начин вие да го разрушите! Питаш ме каква е моята мечта?! Много е проста..аз правя всичко за своят дом! Това отговаря ли ти?! ВСИЧКО!!!

Annie: 
Погледна към Хари и се съгласи с Тай.
Да изглежда наистина ще му трябва време. Спомените си остават спомени въпреки всичко. Няма как да почувстваш някой спомен като фалшив. Единствено можеш да се довериш. Дмитрий от NEMESIS ще може да му помогне. Сигурна съм! Дори и това да означава да изстрие фалшивите ти спомени, Хари надявам се да приемеш чужда помощ.
Тя пламна пламъче върху дланта си и го преобрази на запалка, която метна към Хари.
Дръж, Хари! Знам, че ти е трудно, за това няма да те принуждаваме да водиш тази битка, но ако искаш да помогнеш, знаеш какво да сториш. Хари познаваше Annie и знаеше, че ако отговори запалката, огънят който ще се възпламени вътре ще поеме частичка от неговата аура. По този начин Annie ще може да заеме фрагмент от силите на Хари, което щеше да докаже, че той има свободна воля, тъй като това го няма в плана на Valentine за живота му.
След това Annie се обърна към The Boss със същия решителен поглед от преди малко, но този път му подказваше, че вече са в end game-а. Кулминацията наближава. Кой ще победи - The Boss или Екипажът? Holoterra или Земята? Дали всичко е вече решено в този свят или все още има място за хаос? Предстоеше да разберем...

Annie:
Хм? Направи ѝ впечатление това, че The Boss сякаш се засегна, когато Тай го отрече категорично като приятел. 
Това не беше ли просто шега, Boss? Наистина ли смяташ Тай за приятел? Кой си ти?
Затвори очи и се усмихна. Тя чувстваше, че скоро цялата истина ще да излезе наяве и това я развълнуваше, въпреки страха ѝ. Annie за втори път бе напът да се сблъска с тази загадачна фигура, наречена "The Boss" и знаеше, че не трябва да го подценява. Осъзнаваше добре, че не може да го победи. Дори и с помощта на Тай и Хари, победата не беше сигурна. Но като "надеждата на този свят", нямаше съмнение, че тя и Тай щяха да дадат всичко от себе си, за да защитят родината си. Дори и двамата да имат своите съмнения, че човечеството е обречено пред този свръх силен противник, тяхната задача беше да подтиснат тези чувства и да донесат Hope на човечеството.
Annie отвори очи и погледна с натъжена усмивка към The Boss.

Надеждата на човечеството? Така ли виждаш нас, Boss? Хех, това е доста мило, когато излиза от устата на врага ^^".
Мамка му, ти успя да ни притиснеш яката, Boss. Кой би предположил, че не ти трябват всички 10 стрели, за да предизвикаш Doomsday. Все пак в това няма никаква логика, не е ли така, хаха ^^" Напомня ми на един комикс, който майка ми веднъж ми прочете. Там също имаше фигурата "враг на човечеството". Тя трябваше да събере 10 опашати зверове, за да призове едно гигантско десетоопашато чудовище, което ще изпълни мечтата му. Оказа се, че не му трябват всички 10 опашки, за да го призове. Странно, нали ^^". Малко се отклоних, но просто ми се стори ситуацията подобна. Както и да е...



The Boss, колкото повече воюваме с теб, толкова повече въпроси искам да ти задам. Знаеш ли, ти наистина си една мистериозна фигура, която, не мога да отрека, събужда само интерес в мен. Кой си ти?! Кой се крие под маската ти?! 
Претендираш, че всичко се случва по определения план на президента? Твърдиш, че правиш всичко за твоя дом и си готов да унищожиш планетата ни за нея? Заявяваш, че ние сме последната надежда на човечеството и че всичко зависи от нас? Показваш ни, че си готов да ни унищожиш без да ти мигне окото? Е преди това да се случи аз имам нещо, което да потвърдя. Въпрос, на който да получа отвогор. 

Chrono: Взе запалката на Annie, като чу това което тя му каза. Хъх..да..знам какво да сторя..Дори в неговият поглед имаше determination , но знаеше, че в момента, тази битка не беше неговата. Поне не и докато Annie и Тай не си изчистят проблемите с шефа. Затова, той през цялото време разрешаваше вътрешният си конфликт. И най - накрая, той взе страна..но чия?

The Boss: Хахах...АХАХАХАХАХ! Точно това искам да чуя! С адски бързи движения на ръката си, той бръкна в дрехата си и извади The Reality Arrow, която светна в ярко червено. Винаги съм искал да се изправя срещу толкова много hope! Винаги съм искал да усетя това чувство аз да съм този, който е изблъскван в ъгъла..! И най - накрая разбирам как се е чувствал моят колега X1 - Тобирая Тогами, когато се е изправял срещу вас. Изобщо не е лесно, Annie и Тай...! Не е лесно на никой ваш опонент...искам да видя мига, в който тази надежда се е зародила...затова..нека се върнем там..там, където започна всичко..

Изневиделица, стрелата започна да променя реалността край тях двамата, като изведнъж стаята на Valentine изчезна, а те внезапно се намираха...намираха се точно на мястото , където се срещнаха за пръв път. Дори изглеждаха малко по - млади, точно като преди..Тай беше една идея по - рошав и по - слаб физически, а Annie си беше точно както Тай я видя за пръв път. Това със сигурност щеше да доведе до объркване и на двамата щом се видяха така.

Тай: Хъх..?! Хей, къде се намираме? Погледна към нея. И-и защо изглеждаш така..?! А аз защо изглеждам така..?! Навява спомени, всъщност..чакай, това място..
The Boss: Сформира се портал от синя енергия пред тях, от който влезе той, след което портала изчезна. Това е реалност, създадена в подсъзнанието и на двама ви. Тук , на това място, всичко за вас двамата започна. Протегна ръце към тях. Нашата вражда започна още тук...28.07.2024. Преди точно няколко месеца..хахахах..иронично е! Иронично е , наистина. Запознаването на 2 деца промени толкова много неща в моите планове..дори не съм и подозирал, че точно заради вас ще съм тук сега..! Навярно, трябва и да ви благодаря. Ако не бяхте вие, нямаше да осъзная истинската си мисия.

Тай: Зае бойна позиция, като се опита да разпали тялото си, но количеството огън, което възпроизведе беше много, много малко. Хъх?!
The Boss: О, изненадан ли си? До преди няколко месеца не можеше да гориш толкова много колкото сега! Погледна към Annie. Както и ти..и двамата сега сте много лимитирани! Нямате шанс срещу мен!
Тай: Напротив! Не ми пука, че съм в онзи период, в който можех само да удрям! Честно казано, не съм се променил много, така че спукана ти е работата! Зае бойна позиция, като се усмихна.
The Boss: Все така пълен с надежда, дори когато всичко изглежда загубено, а..?
Тай: Това място..е много ценно за мен! Тук, моето приключение започна..запознах се с най - добрият екипаж..няма как да изгубя точно тук!!! Изведнъж, количеството огън по тялото му се разпали. Все пак това беше умението на огънят на емоцията.
The Boss: Усмихна се под маската. Humanity's hope..is something I've yet to understand..after all these years..but I admit, it's beautiful.

Annie: 
Хъх? Какво се случи току що?
Annie онемя, след като видя ръцете си. Те бяха покрити с бинтове. Същите бинтове, които спираха пламъците ѝ да излизат извън контрол. Тя отдавна не се нуждаеше оттях и фактът, че отново са по нейните ръце ѝ даваше ужасно предчувствие. Докато гледа надолу към тях, тя видя с периферното си зрение няколко кичура коса да се спускато от главата ти. 
ХЪХ?! ЧЕРВЕНО?!
Тя веднага постави ръце на косите си и я огледа. Тя наистина беше червена на цвят, точно както преди. Осъзнавайки малко или много какво се случва, тя се огледа, за да види Тай. Когато погледът ѝ спря на него, тя изглеждаше все едно щеше да изпадне в шок.
Т-Т-Тай...
Отново се плясна с ръце по бузите, за да се съвземе.
Значи това е силата на стрелите? Върнахме се в деня, в който се запознахме, Тай! 
Тя се огледа и тогава го видя:
Ето го! Корабът на семейството ми! Корабът, с който започнахме нашето първо приключение, Тай!
Това означава ли, че Крис и V също трябва да са тук? Така ли работи стрелата? 
Annie я побиха тръпки. Тя чувстваше страх, смесено с голяма доза мотивация и надежда. Точно така. Надежда. Колкото и отчаяно да изглеждаше положението, Annie не загуби своят hope. Но защо? Може би защото нейната надежда беше сляпа. Когато целият свят зависи от теб, ти нямаш този лукс да мислиш трезво и да поставяш себе си на първо място. Annie щеше да се бие до край, дори и да бъде върната 10 години назад. Тя знаеше, че Тай се чувстваш по същия начин. Погледна към него и го хвана за ръка отново. Този не запалиха телата си. Не разполагаха с толкова огън. Този път не обмениха пламъците си. Този път е обединиха нещо друго - надеждата си. Annie му се усмихна и започна да му приказва:




Това чувство... познато ти е, нали? Точно така! Същото е! Усещането е еднакво като онзи път! Момент преди да се изправим сами срещу най-голямата терористична организация. Тай, тогава също знаехме, че сме обречени. И тогава положението изглеждаше толкова отчаяно. Но какво се случи? Победихме! Againts all odds, ние победихме TG и ги излекувахме от техния GREED. Така е, бяхме на крачка от смъртта и без помощта на другарите ни нямаше да се справим. Но как сегашната ситуация е по-различна? Колкото и отчаяно да изглежда положението надежда има! Надеждата, че някой ще довърши нашето дело! Ако не можем ние сами да обедим врагът пред себе си, тогава някой друг ще го направи. А ние? Ние преди това ще се постараем доста да го отслабим! Ще спретнем ръкави...
Annie започна да маха биновете си и неконтролируеми пламъчета започнаха да излизат от ръцете ѝ. 

Тай: Слушайки я как говори, той също се изпълни с надежда и погледна със същият поглед какъвто бе и нейният към The Boss. Точно така..помня много добре. Помня това чувство, йо..Boss, навярно за сега си най - голямата заплаха за нас, както и за целият свят, но това няма значение! Нашата съдба не е да умрем от твоите ръце! Светът ни също няма да стои безучастен! Ако ние се провалим, други ще те победят. Затова нямам никаква причина да се страхувам, където и да ме пратиш! В който и период от време да съм, аз ще те победя!

The Boss: Хехехехех..Усмихваше се широко под маската докато ги гледаше. В тях той наистина виждаше олицетворението на надеждата и това вътрешно го радваше. Да, надявам се да е така..защото ако не ме победите вие, няма кой. Сам не мога да се спра от това да извърша най - голямото кръвопролитие в историята..така че, вие сте моята надежда! Не ме разочеровайте, приятели..! Покажете ми на какво е способна вашата надежда в лицето на най - голямото отчаяние! Наистина ли си мислиш, че имаш шанс, хлапе? Я ме виж! Та аз притежавам 9 от 10-те артефакта! А ти какво притежаваш?! Кажи ми Тай, кое е твоето отличително специално умение от всичките ти събрани накуп?!? Ти нямаш идентичност!! Никога няма да си най - добър в нещо ако се опитваш да владееш всичко! А ти, Annie, не можеш да бъдеш този герой, който искаш да си ако отказваш да спасиш себе си! Когато толкова много искаш да се хвърляш в беда, за да помогнеш на другите, ти се оставяш на произвола на съдбата само и само другите да са щастливи..това геройство ли е? Не! Това е глупост!! Трябва да сте една идея по - горделиви и да мислите малко за себе си...!! Извади черния си меч, като само със самото му изваждане се отприщи лека вълна от вятър. Наистина енергията на Boss-a се беше покачила драстично заради стрелите и това си личеше.
Тай: Въпреки това обаче, той се затича рязко към него, като направи знака за Ice Make. Like good old times..! Усмихна се. Ice Make: Ice Prison! Създаде огромна ледена клетка около The Boss, която да лимитира движенията му поне за две секунди. Опиташ ли се да разрушиш клетката, Annie ще те нападне! Нямаш изход от тази ситуация!
The Boss: A creation-type magic...Едната от стрелите му светна, като целият лед на Тай просто рухна изневиделица. Това бе дело на Destruction стрелата, която можеше да разрушава всичко, което биваше създадено от неговите опоненти, както и това, което той сам създава. Тя бе най - добрият партньор на Creation стрелата, като двете бяха точно като огъня и леда на Тай - той използваше огън да разрушава и лед да създава. Всичко ,което е създадено от вас, ще може да бъде разрушено от мен! I wield the aspects of both creation AND destruction!
Тай: Бива изблъскан назад от създадения Impact, като се slide-на по земята и си пое дълбок дъх. Fire Dragon's....ROAR!!! Отприщи огромна струя огън право към Boss-a.
The Boss: С едно движение на ръката, ледените отломки се сформираха наново, но този път в стена, която бе достатъчно голяма и дебела да удържи на атаката му. Нямате шанс срещу мен..и го знаете..и въпреки това, продължавате да се биете?! Това ли е надеждата, за която говорите...?!? ЗАЩОТО АЗ НЕ Я УСЕЩАМ!!

Annie:
Тай няма идентичност? Нима ти каза това?
Постави ръката на меча си и всеки момент щеше да го извади от ножницата му.
The Boss ти притежаваш 9 от 10те стрели, включително и The Time Arrow. Това означава, че си способен да надникнеш в бъдещето, нали? Е тогава, те предизвиквам...! 
ПРЕДИЗВИКВАМ ТЕ ДА ПОГЛЕДНЕШ В БЪДЕЩЕТО НА ТАЙ!!! НАПРАВИ ГО И ЩЕ РАЗБЕРЕШ САМ КОЛКОТО МНОГО ГРЕШИШ!!!
Тай нямал идентичност? BULLSHIT!!! Ако е така, тогава защо можеш да го видиш като бъдещ Крал на Пиратите?! ЗНАМ, ЧЕ Е ТАКА! Защо когато погледнеш в бъдещето, ти ще видиш една доста позната фигура с прозвещето Крал на Пиратите?! Повече от сигурна съм, че тази фигура е Тай! Нима това не го прави различен?! Не го прави нещо повече от "момче, което само знае да удря през проблемите си"?! 
Макар и да нямаше как да знае със сигурнот, Annie говореше все едно е 100% сигурна, че това е бъдещето на Тай. Признак на луда надежда - точно такава, каквато The Boss искаше да види.
А що се отнася до мен, казваш че действията ми са хаотични и че се оставям на произвола на съдбата? Че трябва повече да мисля за собствения си живот от колкото за другите? Защото какъв герой ще съм, ако загина, заедно с героизма и надеждата ми? The Boss, истината е...
ЧЕ ТИ ГРЕШИШ!!!
ГЕРОЙ ИЛИ НЕ, АЗ НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА ОТ ТОЗИ СВЯТ!!!
ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА РИСКУВАМ ЖИВОТА СИ КОЛКОТО Е НУЖНО, ЗА ДА ОПАЗЯ ВСЕКИ, НА КОГОТО ДЪРЖА ТОВА, КОЕТО СЪМ АЗ!
ЗАЩОТО БЕЗ ТЯХ, ЖИВОТЪТ МИ ЩЕ ПРЕСТАНЕ ДА ИМА СМИСЪЛ!!!
Ето, че грешиш и за това, че съм нямала гордост...
Annie си пое дъх и продължи да вика:
ГРЕШИШ И ЗА ТОВА, ЧЕ СЕ ОСТАВЯМ НА ПРОИЗВОЛА НА СЪДБАТА!!! НЯМА НИЩО НЕСИГУРНО ТУК! ТВОЯТА ЗАГУБА Е АБСОЛЮТНА ПРЕД ЧОВЕЧЕСТВОТО!!! ДОРИ ORDER-ЪТ НА ПРЕЗИДЕНТА Е ПО-НЕСИГУРЕН ОТ ТВОЯТА ЗАГУБА!!!
Ако се чудиш на какво държа тази увереност, ще ти кажа. Прекарал съм достатъчно време, възхищавайки се на другите. Достатъчно време съм искала да бъда като някой друг, някой наистина силен. По-голямата част от живота ми бе да наблюдавам истински силните хора и продължавам да го правя дори и сега, когато навън е пълно с хора, които разчитат на мен, защото и аз съм една от тези "силни хора." Но истината е различна. Истината, The Boss, е на тази планета съществуват много по-силни от мен и Тай. Десетки пъти, не, дори стотици пъти по-силни! Бъди сигурен, не преувеличавам! Като един ветеран наблюдател мога да ти гарантирам, че съм срещала наистина силни хора. Достатъчно силни, че да предпазят човечеството! Достатъчно силни, че да те победят! Дори и с 10 стрели...! Annie се сещаше поне за един такъв човек - нейния баща. (At this point, тя вече има голяма представа на какво е способен Сайба.) Annie знаеше със сигурност, че Сайба не е единственият. Съществува цяла шепа хора-титани, които могат да защитят Земята от всеки нашественик.




Така, че The Boss преди всичко знай едно! В момента не се изправяш срещу силата на човечеството...
Annie извади своя меч и в момента, в който го хвана с две ръце, той пламна буйно в пламъци.



Annie приклекна и се изстреля към The Boss, за да го посече с меча си. Същият меч, с който започна своето приключение. Мечът, пълен с драскотини, причинени от неуморни тренировки с баща ѝ. 
Десетина игли летяха към The Boss, заедно с момичето. Игли, които бяха спомен от сестра ѝ. The Boss дори не можа да разбере кога ги е извадила и ги е метната - случи се едновременно с нейният отскок. Изглежда пъргавината на Annie и в миналото е бил голям фактор. Annie нададе боен рев и понече да посече маската на The Boss.

(Музиката продължаваше)
The Boss: Бързо постави меча си на пътя ѝ, като отби няколко игли преди останалите да се забият по тялото му, но веднага след това те веднага се върнаха назад във времето, тръгвайки да летят назад към бясно насочилата се към него Annie. Щяха да изминат същия път и да се забият и в нея. Той си беше поставил меча да блокира замаха ѝ, като щеше да я посрещне и да се сблъскат. Мислиш, че не съм ли..? Знам бъдещето и на двама ви..но къде е забавата в това да ви го кажа?! А и съм сигурен, че дори няма да ми повярвате след като го направя. Но щом твърдиш, че моята загуба е сигурна, нека видим това..! Нека видим този малък пламък на надеждата колко може да гори..преди аз да го изгася завинаги! В този момент, реалността пред тях се измени отново, като този път се озоваха на арената в Beacon. Огромна тълпа започна да вика с пълно гърло и за двете страни, като сякаш наистина бяха по време на мач. Разбира се, тази тъпла и всички хора тук освен Ани и Тай бяха просто изкуствено-създадени от The Reality Arrow.
Тай: Усети промяната в обстановката, като отново направи знака за Ice Make. Хей, това място го помня! Тук ни беше първата загрявка за това, което се случи по - нататък..Адрон. И тук победих един много силен съперник..! Тай заби ръце в земята, като създаде огромен леден гейзер под себе си, за да се издигне нависоко и да отскочи, като вече беше набрал солидна височина. И спечелих ето с това умение, Boss!! Тай даде знак на Аnnie да се отдръпне в последния момент, като той вече се беше извисил над него. Fire Dragon's..Brilliant Flame!! Тай създаде две огнени топки от двете страни на The Boss. Веднага след това, той си хвана ръцете една за друга, карайки топките рязко да се забият една в друга, което буквално ги заби в Boss-a от двете му страни. В момента той беше в огнения капан и се видя синя светлина как излизаше между пламъците, като той беше готов да използва още една от стрелите.
The Boss: Бива хванат в атаката, тъй като не можеше да мръдне докато блокираше замахът на Annie. Въпреки това обаче, дори когато усещаше пламъците по тялото си, той използва The Space Arrow, за да изтрие пространството между него, Тай и Annie, като щеше буквално да ги привлече към себе си и да ги хване за вратовете, за да може всички те заедно да горят в огньовете на Тай. Част от маската му се напука заради огромния pressure от пламъците, като получи и изгаряния от тях двамата, но в момента здраво ги държеше за вратовете и ги погледна в очите. Вашата надежда...не е достатъчна..да ме победите..!! Хвърли ги с огромна ярост напред, като със самото хвърляне успя да разпръсне огъня на Тай и да спре атаката му.

Annie:
Продължи напред към The Boss и пое своите игли без капка колебание.
Тази болка е нищо в сравнение с тази, която ще причиниш на цялото човечество! За това ние ще те спрем тук и сега! ААХ!!
Надавайки боен рев, Annie блъсна своя меч в този на врага и започна с все сили да напъва напред. Знаеше, че няма да успее да го победи просто така, но и не смяташе сама да го стори. Annie целеше да задържи The Boss на едно място, за да може да е уязвим от атаките на Тай. В този момент обстановката отново рязко се измени.
Хъх?! Отново тази стрела?! Трябва да му я взема!
Annie успя да се огледа за малко и веднага се досети къде се намират.
Това място? Тези овации? Няма спор, това е Beacon Арената! Усмихна се.
Тук за пръв път се научих да не разчитам само на огъня си. Научих се да се адаптирам към противника. Да търся неговото слабо място. The Boss, какво е твоето слабо място?! Трябва да разбера!!!
Тя продължи да напъва с меча напред към него, когато The Boss отблъсна както нейната атаката, така и тази на Тай. Annie обаче очакваше това да се случи. Тя не подценяваше ни най-малко врага даже напротив. Тя се стремеше да го надцени. За това и заложи, че заимната атака на Тай няма да има никакъв ефект. Знаейки това, тя имаше възможност да мисли за следващите си ходове. 
Грешиш! Нашата надежда е достатъчна да разпали пламъка, който ще те победи!
Annie умело възвърна баланса си, правейки няколко кълба и се суркаше по земята докато не най-накрая не спря. Тя хвана Тай за ръка, за да го придърпа към себе си и му прошепна следното:
Тай, дай ми половината от димките ти. Нека пробваме пак, но този път не се цели към него. Насочи се към стрелите му! Докопаме ли се до тях, ще му отнемем предимството. Да се надяваме, че димките ще ни помогнат.

Тай: Щом бива изблъскан от Boss-a, той се слайдна заедно с Annie и след като възвърна баланса си, той бе придърпан от нея, за да обсъдят следващият им ход. Той бръкна в задния си джоб и извади точно 3 димки и ѝ ги даде, след което кимна. Добре. Ще атакувам заедно с теб и ще създадем distraction..докато той е разсеян и се занимава с целият този хаос, който ще създадем, аз ще се промъкна и ще отмъкна една от стрелите. Да вървим! Вече като всичко беше ясно, Тай се затича към The Boss и метна 3 димки напред, създавайки огромно димно поле пред тях. Щом влезе в димката, от него излезнаха 10 Тай-овци, които бяха ледени клонинги и се насочиха към The Boss с бясна скорост докато истинския Тай остана в димното поле и беше готов да чарджне атаката си. В този момент, реалността отново се измени и сега всички те се намираха в стаята на Хроно от бърлогата на Overhaul. Изглежда сменянето на реалността ставаше веднага след като те асоциират дадено старо място, на което са били с някакъв урок, който са научили.
The Boss: Извади меча си и започна да отбива атаките на ледените клонинги подобно на тази сцена, като те служеха единствено и само да набавят време на Тай и Annie да чарджнат своите атаки. След като той се разправи с клонингите, вероятно ще трябваше по някакъв начин да отбие и атаката на Annie. Докато всичко това ставаше, Тай усети в коя стая се намират през дима и се усмихна леко.
Тай: Ах...стаята на Хари. Един от най - любимите ми моменти когато успяхме да си намерим нов приятел и дори да го накараме да ни помогне..няма да забравя, че това ни беше първата битка заедно тримата - аз, Annie и Shun..но няма и да забравя, че тук научих ново умение..което възнамерявам да използвам! Тялото му се наелектризира бясно в червени светкавици, точно каквито бяха тези на Griffon. Докато целият този хаос се случваше, Тай направи бесен даш докато бе наелектризиран и профуча покрай The Boss, успешно открадвайки една от стрелите тъй като той през това време се е разправял с Annie. Тай погледна към стрелата, която отмъкна и се зарадва щом я видя, че свети в синьо. Той направи отново даш към The Boss и сигнализира на Annie да го нападне. Добре..имаме една от стрелите..но не знам как да я ползвам! Имам идея какво искам да направя с нея..така че стрела, заповядвам ти да слушаш моите команди..!
The Boss: Погледна за момент зад себе си и видя как Тай се чарджваше към него. Ах, ти..това ли беше планът? Да ми отмъкнете една от стрелите? Пхах..колко глупаво! Дори се съмнявам, че ще можете да ги подчините на вашата воля! Стрелите не се ползват от всеки втори! Само най - силните ще успеят да ги накарат да ви се подчинят! Докато The Boss говореше всичко това, Annie щеше да е по средата на нейната атака , насочена към него.
Тай: Естествено, че ще ми се подчини..аз съм следващият крал на пиратите, по дяволите! Щом ще накарам целият свят да ме вижда като такъв, значи една стрела ще е фасулска работа...! Изчакай..изчакай...сега! Размени мястото ми с Annie!! Проклета...СТРЕЛА!!!! Като по чудо, точно това и се случи - The Space Arrow изпълни заръката на Тай и размени мястото му с това на Annie. Изневиделица, атаката ѝ която бе насочена право към The Boss го удари в гръб.
The Boss: Гхах..! Не мога да повярвам, че това се случи..малки, некадърни деца като вас не трябва да си играят с тези неща...!! В яростта си, той замахна отново към Тай, но той използва същото умение на стрелата, знаейки, че Annie ще се досети да блокира от негово име. Точно това и щеше да стане - тя със сигурност щеше да блокира неговият замах с меча! Тай нямаше как да вярва в нещо различно.
Тай: За това умение на стрелата е нужна много комуникация с партньорът ти..но моят партньор е Annie! Тя със сигурност знае всеки мой ход..така че, нека танцуваме, Boss! Тай се насочи към The Boss , разменяйки се с Аnnie и го изрита назад, след което отново се смени с нея, за да може тя да го нападне веднага след това и да не го оставят да диша дори. Идеята му беше да не му дават време да използва стрелите и да са на офанзива 100% от времето срещу него. Приличаше на тази сцена. Веднага след това последва и свиреп beatdown от тяхна страна, в който те щяха да му нанесат поредица от удари, точно като в тази сцена.

Annie:
Да вървим, Тай!!
Annie също влезна в димното поле и се приготви за chargе, заедно с Тай. Клонингите му усигориха достатъчно време и за двамата. Първа на ход беше Annie - след насъбраната енергия, тя я отприщи за един миг под формата на експлозивни пламъци, излизайки от стъпалата ѝ. Това успя да я изстреля с бясна скорост към The Boss, като тя постави меча си пред себе си и отново го блъсна с черния меч на Boss-а. Докато напираше към него, тя изпусна 3те димки в краката си и създаде друго димно поле, което изцяло щеше да попречи на видимостта на The Boss. Сега той не само че не знаеше къде точно се намира Тай, ами и не можеше да види и стрелите си. Annie се справи перфектно да нагласи тази ситуация, след което даде знак:
СЕГА, ТАЙ!!!!
Веднага чувайки това, Тай се изстреля също така буйно към The Boss и благодарение на развитите си сетива, той успя да се докопа до една от стрелите.
Успяхме? УСПЯХМЕ!!! 
Погледна The Boss със самоуверена усмивка.
Boss, сега вече ти е спукана работата! Така става когато подценяваш надеждата ни!
Последваха събитията, където Тай и Annie с безупречен синхрон използваха The Space Arrow. Те непрекъснато сменяха местата си, разигравайки The Boss и успяха да нанеса купища преки удари. По едно време, Annie прекъсна комбото и веднага след поредния удар на Тай, тя посегна да вземе и друга стрела. 

The Boss: Поемаше купища и купища удари от тях двамата, като вече имаше рани по цялото тяло заради всичките тези юмруци. Маската му имаше огромна пукнатина, която минаваше по средата и си личеше, че беше много отслабена от техните удари. Той самият не можеше да си поеме дъх, но точно когато Annie посегна да вземе една от стрелите, той контраатакува с този миг свобода, който получи. Той използва собственото си умение да спре времето за 1 секунда, като я използва да се завърти и да ги изрита настрана. Беше доста задъхан, като ударът му ги запрати в противопологни посоки. Той приклекна на един крак, а самият му удар щеше да създаде достатъчно силна ударна вълна, че да разпръсне дима от димките. Хъх..хъх..кой да знае, че точно вие ще ме притиснете толкова много...В този момент, обстановката също се смени, като те вече се озоваха в бърлогата на TG. Точно същата зала, в която те успяха да излекуват Х1 от неговият Greed. Навярно не случайно отново се намираха в тази зала.
Тай: Огледа се, като си спомни много добре битката си с Тоби. Човече..наистина си припомних цялото ми приключение..и това беше най - скорошната ни дестинация, поне в тази времева линия. Чувствам го сякаш беше отдавна, но не е точно така..това няма значение! В тази зала ние успяхме да променим един човек, самозабравил себе си..! Ти също си се самозабравил! Всеки, който крие същността си е такъв! Boss, ти не си никой! Ти си личност като нас! Кой по дяволите си ти?!?
The Boss: Бавно се изправи, като се подпря на меча си и ги погледна докато държеше едната си ръка на маската си, за да я намести. Аз...съм...НИКОЙ!!! Той протегна ръце към тях, като отприщи огромна вълна от тъмна материя, която щеше да им нанесе огромни щети ако ги уцели.
Тай: Веднага се затича към тази вълна без дори да се замисли колко дръзко и опасно бе това решение. Хаааааа...!! Тай използва метода на Annie да се изстреля чрез експлозия от краката си във въздуха, като направи знака за Ice Make. Ice Make...FULL POWER LANCE!!! Тай отприщи огромна Ice Make атака, нападайки цялата тази вълна, която Boss-a отприщваше с всичката си останала енергия. Той запрати стотици ледени копия подобно на тази сцена към Boss-a, и въпреки че знаеше, че няма как да го надвие, той щеше да набави достатъчно време на Annie да го нападне.
The Boss: Struggle-ваше срещу огромната атака на Тай, като макар и тъмната му материя тотално да унищожаваше повечето ледени копия, той също не използваше пълният си потенциал срещу Тай. Откажи се...не можеш да ме победиш...!
Тай: Х-хах..! Тъмната материя рязко приближаваше до него, при което той изневиделица отприщи огромни количества огън, комбинирани с ледената му атака. Аз..не мога...! Но тя може..! Тай успя да отблъсне тъмната материя достатъчно, че да се образува супер силна експлозия, която да изблъска него и Boss-a назаде. Докато Тай бе забит чак до стената, Boss-a единствено се слайдна и погледна напред, готов да се изсмее..но това, което щеше да види далеч нямаше да го накара да се смее.

Annie:
Хм? Отново се смени! Тя се огледа и веднага се досети къде се намира. Това място ѝ беше до болка познато, все пак това за малко да бъде лобното място както на нея, така и на Тай... Но това също така е мястото, където X1 бе победен. След като спря да се slide-ва, тя се изправи и погледна към меча си - той беше полусчупен и за нищо не ставаше. Тя го метна на земата и нададе серозен поглед към The Boss.
Хъх? Точно това място ли реши да избереш, Boss? Колко тематично само... Точно тук бе победен един друг маскиран човек. Скривайки лицето си, той си помисли, че ще успее да прикрие личността си и искрените му чувства. Той бе силен човек, достатъчно силен, че да вземе тежкото решение да се откаже от човещината си, за да направи хората, които заслужават щастливи. За да даде на всеки втори шанс да се докаже, защото всички заслужават такъв. 
Този човек беше готов да се откаже от себе си за благото на тези, които цени и обича. 
Този човек реши да направи най-голямата саможертва и да се превърне в Бог. Но да си Бог тук означава да си мъченик. Да прекараш цялото време на света сам самичък и единствения ти източник на щастие да е когато гледаш любимият ти човек да се усмихва, макар и с друг. Такъв човек беше Тобирая Тогами.
Но той не осъзнаваше, че не е необходимо да поема цялото това бреме сам. Неговата мечта стана прекалено голямо за един човек, но той не искаше никой друг да я споделя с него. Толкова обсебен беше от тази своя мечта... Точно като болен човек...! Болен от GREED...!
Annie гледаше нагоре с усмивка, когато си спомняше за X1. Беше не само щастлива, че Тай успя да го промени, но и благодарна. Все пак Тоби е нейн чичо - последното парче от семейството ѝ, до което може да се докосне. За нея Тоби беше много важен човек и изпитваше безкрайни благодарности към Тай, за това, че му даде шанс за redemption, вместо да се опита да го убие. Тя копнееше да му се реваншира за това. 
Annie погледна към идващата гигантска вълна от черна материя и дори не тръпна. Вместо това, тя приклекна, създавайки си два дагера по този oldschool начин. Преди да тръгне да бяга към вълната редом с Тай, тя се доизказа:
Не случайно ти разказах тази история. Знам, че си наясно с нея. Реших да си я припомня, защото въпросният маскиран човек ми напомня точно на теб, Boss!!!
Продължаваш да се криеш зад тази маска и да претендираш, че си никой!
Продължаваш да подтискваш чувствата си и отказаш да разкриеш истинските си мотиви! Да, разбирам те, че си изгубил семейството си и цялата си раса. Аз също съм изгубила моите близки хора и също съм наблюдавала хиляди цивилни да загиват без основателна причина. Малко или много, аз... АЗ МОГА ДА ТЕ РАЗБЕРА!!!
...Точно и зареди това искам да ти помогна! Повярвай ми!
...Не искам повече да водим тази битка, Boss!
...Не искам повече да гледам тази маска!
...Искам да разговарям с човека зад нея!
...Искам да разбера неговата история!
Когато разбера кой всъщност си ти, тогава ще мога и да ти помогна! Само тогава ще съм способна да те разбера напълно! Тогава и ще ми е по-лесно да те убедя да чакаш! Сигурна съм, че ще можеш да си върнеш планетата с времето. Навярно ще си почакаш доста, Boss, но ще се постарая ти никога да не се почувства отново самотен на тази планета. Ще те накарам да заобичаш Земята. Ще те накарам да съжаляваш, че въобще си си помислял да я унищожиш, заслепен от собствената ти гордост. Ще те излекувам от тази болест. Защото ти си болен човек...! Болен от PRIDE...!
Обърна се към Тай и само с един поглед сякаш вече бяха на една вълна. Знаеха отлично следващите си действие без дори да коментират. Преди да тръгне, тя му се усмихна и каза:
Знаеш как лекуваме болните хора, нали Тай?! ^^ Annie стисна юмрук.
Ето така! Нека му покажем, Тай!

Точно този OST:

Annie и Тай смело тръгнаха да бягат право към наближаващата тъмна вълна. Планът на Annie веднага влезна в действие: Двамата използваха буйните си пламъци, за да се изстрелят напред и нагоре. Веднага след като Тай отприщи своят Full Power Lance, който успя поне малко да забави вълната от тъмна енергия, Annie се позиционира до него и с поглед сякаш му прихвърли мислите си:
Тай, помниш битката ни срещу баща ми, нали? Каквото и да правихме ние не можехме да го надвием. Не бяхме дори близко. Помниш той какво каза тогава? Каза, че ако продължим да го нападаме един след друг никога няма да успеем да го победим. Каза, че докато не се научим да концентрираме цялата си сила в една единствена точка, нищо няма да постигнем. Трябва да се научим да използваме числото си предимство! Това е единственият начин!
Няма смисъл двамата да го атакуваме един след друг от две страни. Този път ще го атакуваме на едно място! Цялата ни сила в една единствена точка! Усмихна му се.
Тай, позволи ми този път аз да го сторя! Позволи ми да ти се реванширам, за това което стори за чичо ми! Нека аз нанеса последния удар! Annie се позиционира над Тай във въздуха.
Дай ми boost! Постави дланите си на стъпалата ми и отприщи възможно най-рязко свойте пламъци. Нека излетя в небесата. Така ще мога да си създам достатъчно засилка, докато падам! Само така ще можем да го атакуваме заедно в една единствена точка.
Добър план беше, но дали беше достатъчен? Време е да разберем.
Това и се случи: Annie бе изстреляна в небесата и не след дълго започна да пада. Растоянието между нея и The Bоss беше достатъчно, че тя развие невероятна скорост. Освен гравитацията, постоянни експлозии от стъпалата ѝ също тласкаха Annie към The Boss. Но дори и така, той можеше да види опасността и да реагира навреме. Разбира се, това и направи. Една свръхбърза атака не е нищо, ако той може да я види секунда преди сблъсъкът. Обаче това, което Annie не каза на Тай е, че тя смяташе тук да е края, независимо какво. Annie насочи цялата си енергия в атака и не остави нищо в защита. Това беше една самоубийствена атака. Атака навярно достатъчно силна, че да вкара The Boss в несвяст. Това щеше да е победа за човечеството..., но на каква цена... Но Annie вече беше взела своето решение. Тя започна да затваря очи, приемайки своята съдба, но точно миг преди да го стори, се случи нещо неочаквано. 

Annie:
ХЪХ?! Тя отвори широко очи в изненада и веднага след това чу гигантския сблъсък, който трябваше да се чуе, когато Annie се сгромолясва върху The Boss. Но тя не беше там. Тя се намираше малко след гигантската вълна на The Boss. Отне и секунда, но когато разбра какво точно се случи, тя веднага се изстреля към легионера и до няколко секунди щеше да го стигне. Незнайно защо по пътя, тя пророни сълза, но от радост.
Тай! Каквото и да направя аз не мога да изкарам героят от теб! Глупчо! Казах ти, че сама щях да се справя! Нужен ми беше само твоят boost и подкрепа! Последна назад към тъмната вълна за секунда. Преминал си през този ад, преди да си смениш мястото с мен? Поел си цялата тази болка, за да изпълниш молбата ми? Тай, надявам да си вкарал цялата си енергия в защита, защото няма да ти е лесно. Летях с поне 15 м/с. Но щом това е твоето решение, аз няма как да не го уважа! 
ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛЗВАМ ОТ ТАЗИ ЗЛАТНА ВЪЗМОЖНОСТ!!!
БЛАГОДАРЯ ТИ, ТАЙ!!!
The Boss беше зашеметен от сблъсъка си с Тай, когато видя Annie да замахва към нея. За съжаление той успя да я види навреме и беше способен да се защити, но когато го направи, той отново бе хванат неподготвен. Annie метна двата си дагера, като Boss разполагаше с част от секундата, с която той можеше само да ги блокира с ръце, оставяйки лицето си открито. Точно тогава Annie го направи:

The Boss: Закашля се, като погледна към Annie преди атаката му да бъде отприщена все още. Не напразно избрах това място...защото това е мястото, на което мечтите умират...тук умря мечтата на Х1, точно заради вас двамата..и навярно, тук и друга мечта ще умре...но няма да е моята..щом приключа с вас..и изтръгна сърцата от телата ви, всичката тази надежда умира заедно с вас..вие сте последната пречка на моята мечта...! Защото...


В този момент, The Boss отприщи огромната си атака към тях двамата. Тай се опита да я забави със стотиците ледени копия и навярно успя, но щеше да му трябва нещо повече.
Тай: Кх..това е дързък план, Annie...но го имаш..! Тш..тази моя приятелка е луда..как по дяволите смята да оцелее това..?! Не ми казвай, че ти дори не планираш да оцелееш, Annie..хех..Усмихна се. Съжалявам..знам, че искаш геройска смърт..но за едно нещо, аз ще бъда егоист..и това е моята мечта, в която ти присъстваш накрая..! В този момент се случи цялата сцена с атаката на Annie - Тай изцяло пожертва себе си, за да премине през вълната, за да може тя да се предвижи успешно напред през нея чрез The Space Arrow. Разбира се, той пое неописуеми щети и се сгромоляса напред по лице, но надигна глава да погледне към нея. Д-давай....! В този момент, Тай получи flashback от своята битка с Тоби точно в мига, в който той си заби ръката в лицето му. Защото той щеше да види точно това сега със собствените си очи.

The Boss: Хъх?!? Видя бясно насочилата се Annie към него и не успя да реагира дори за миг. Тя се възползва точно от това, че той в момента разчиташе само на инстинкт, а не на разум и хвърли своите два дагера, които той хвана..хвана по инстинкт. Сега, той бе открит и нейният юмрук бе вече право пред него. На милиметри! В този момент, той осъзна, че тази атака вече нямаше как да я избегне нито да блокира. Като че ли времето стана супер бавно за него, защото в момента си мислеше за супер много неща и информацията, която мозъкът му започна да приема за този един единствен миг бе огромна. Той сякаш бавно затвори очи, приемайки своята съдба.


The Boss: Никога...никога не съм очаквал, че нещата ще ескалират до такова ниво. От вас не искам прошка..не искам нито милост. Искам единствено да ме разберете...не ме мразете за това, което правя. Защото...защото знам, че не е най - хуманното нещо...и е напълно нормално вие да ме осъдите като някой луд и болен от Pride..и навярно сте прави..аз наистина съм болен..но за разлика от Тоби, при мен, лек няма..защото това е мисията на живота ми. И моментът, в който осъзнах това...аз го забравих. Забравих го, защото си помислих, че на мен ми се полага да имам щастлив, нормален живот с моите приятели...от една страна, ви благодаря за всичко, което направихте за мен..вие бяхте най - хубавото нещо, което ми се случи с идването ми тук...но от друга...аз се самозабравих...причината да искам да съм никой е, че този "някой", който съм сега, не може да изпълни мисията ми..Усмихна се. Прави сте...време е да спра да се крия. Ако ще унищожавам света, то нека жителите му да видят лицето на онзи, който ще ги погуби и да могат свободно да го проклинат...такава е моята съдба. На един двуличник...един герой..и един злодей. Щастието, което вие искате да ми дадете...аз нямам правото да го получа. Аз направих най - големият грях...и предадох вас, моите приятели. И сам съм си виновен за това. Не заслужавам вашата милост..отричам я! Ще бъда съден в мига, в който умра..ако дори ми се полага толкова милосърдна присъда..аз трябва да страдам вечно. Смъртта не е опция за някой като мен..искрено ви благодаря, Annie и Тай...за всичко, което направихте за мен. Дори сега..вие сте моята надежда. Заради вас ще сваля тази маска..и ще покажа на света кой всъщност е The Boss. Вие направихте това, което аз сам не успях...вие свалихте маската, която аз толкова исках сам да сваля..и да ви кажа..и да ви кажа всичко! Още от самото начало исках...но ме беше страх. Страх, че ще ме отхвърлите. Кхах..как можах да си го помисля..вие щяхте да ми помогнете...никога няма да си го простя, че не ви споделих..може би..може би тогава нямаше да се стига до това...но...светът е безмилостно жесток понякога..това е била нашата съдба. Не да сме приятели...а врагове. И въпреки всичко, ние бяхме приятели...дори за малко.

В този момент, ръката на Annie се доближи до лицето му и яростно го удари, което напука маската му още повече. Ударната вълна буквално се усети как премина назад през тялото му и развя дрехите му, а boost-тът от огънят ѝ просто беше гарантирано да накара Boss-ът да запомни този удар завинаги. В последният миг от атаката, той вече беше приел съдбата си и бе затворил очи, очаквайки последният удар. Това, което Annie не знаеше обаче бе, че той държеше една стрела с ръката, която хвана един от дагерите. И точно преди маската му да се разбие, тя светна. Това беше The Mind Arrow, която прехвърли всички тези мисли към техните умове и те се озоваха в "онова пространство", в което могат да говорят с часове..но това нямаше да е така този път. Само за един миг, The Boss се показа пред тях, отново маскиран и им предаде всички тези негови мисли..след което изчезна.


Най - накрая, ударът ѝ запрати The Boss да лети няколко метра назад, разбивайки маската му на парчета. Навярно това бе най - силният удар, който той бе получавал. Той толкова силно се заби в най - близката стена, че се вдигна димна завеса и огромна дупка се образува. От димната завеса обаче, те вече виждаха силует, който се изправяше и как парчетата от маската му падаха на земята. Маската му вече беше на парчета пред тях двамата, а той стоеше там и най - накрая погледна към тях..след като димната завеса падна, те видяха лицето му...на техният стар приятел...