Valentine's Room

Beacon го сполетя трагедия. Трагедия, която щеше да се помни дълго, дълго време. Но един човек гледаше от своята висока сграда как всичко се развива без да предприеме нищо. Човек, който имаше силата да промени всичко, не направи нищо. Защо, никой не можеше да отгатне. Той беше за много хора велик. За много, той беше нищожество. Но в целия свят, всички уважаваха президент Valentine. И сега...беше негов ред да изкаже какво мисли..


По целия свят, във всяка една телевизия, радиостанция, програмата беше прекъсната за извънредно съобщение. Чу се гласът на Valentine, който от сградата си гледаше случващото се...всички почувстваха каква огромна енергия се усещаше от самото съобщение. Такава, която можеше да се равнява с присъствието на Jester. Толкова опасен беше Valentine..

Драги сънародници...

Днес, нашата държава пое тежък удар. Ще помним този ден дълго, дълго време...днес, изгубихме това, което ние наричахме наш дом. Малцина от вас са оцелели терористичната атака, която се случи в нашата държава, за това се обръщам към целият свят с извънредно съобщение..

Изведнъж, присъствието му се усети наистина в целия свят, макар и за миг. Хората усетиха гнева на Valentine в този момент, като точно за една секунда всички щяха да разберат какъв заспал гигант беше напът да се пробуди.

Ние завинаги ще помним този ден...но искам да ви кажа да не ни отписвате. Нашата държава няма да падне тази битка, която тръгнахме да водим! Ще се изправим в пъти по - силни и ще покажем на врага каква голяма грешка направи той. Beacon е губил войни и преди, но нека ви кажа, че никога не е падал завинаги! Всеки път, ние сме се изправяли В ПЪТИ ПО - СИЛНИ! НИЕ..НЯМА ДА ТЪРПИМ ТОВА! Ще отвърнем на удара с удар! Ще покажа на света колко голям враг може да бъде Beacon за всеки, който държе да му обяви война...

Valentine се засмя като психар, но това не беше чуто от останалите. В кабинета си, докато гледаше през прозореца, той протегна ръце встрани като същински диктатор докато се смее...






Аз, кръстен на великият в нашата история генерал Valentine, ще покажа на онези, които ни нараниха какво значи война.

А към тях...искам само да кажа...











Тези, които чуха и видяха съобщението на Valentine изпаднаха в ужас. Каква сила имаше този човек, че да ги накара да настръхнат само през радиото или през телевизора? Та той сигурно се намираше на хиляди километра от тях..но изведнъж...на екраните им се появи нещо ужасяващо...нещо, което никой не си бе помислял, че ще види...

Показаха се няколко от стотиците бази на TRASH GANG по целия свят на екраните им. Тайната зад това бе, че Valentine можеше да проектира на екраните това, което той виждаше през своите очи. А той можеше да погледне към всичко. Както си стоеше в кабинета, той протегна ръце встрани все едно щеше да скъса нещо. Чуха се думите...

КОГАТО АЗ СТАНА ВАШ ВРАГ!!

Изневиделица, пространството под тези бази сякаш просто ги скъса на две от нищото сякаш беше просто една дреха, просто една торба..сякаш беше нищо особено. Хората вътре бяха убити по брутален начин, ставайки на части, но разбира се това не беше показано. Базите на TRASH GANG по целия свят започнаха малко по малко да намаляват, но разбира се, главната, Valentine щеше да запази за себе си. Никой до сега не беше виждал силите му освен най - близките му хора. Но сега...целият свят стана свидетел на това какво може един свръхчовек, който има власт да застане на чело на държавата си. Никой не беше в безопасност. Никой. Хората останаха вцепенени от страх след това съобщение...но за Valentine

(on repeat)
Нощта на петък 13-ти беше кървава за целия свят. Нощ, в която човешкият нрав беше подложен на тест - може ли човек да достигне онова, което човешките граници не му позволяват? Възможно ли е това да стане без цената да бъде твърде тежка? Тези въпроси минаваха през главата на Valentine докато той гледаше случващото се в базата на TRASH GANG. Той беше ядосан на тази престъпна организация за това, което стори с града му. Защо обаче не предприемаше никакви действия срещу тях? Отговорът бе прост - Valentine не обичаше да си цапа ръцете когато има възможност да не го прави. Той виждаше, че не само той се бори срещу тези престъпници, но и екипажът заедно с NEMESIS. Той наистина се забавляваше да гледа случващото се там докато размишляваше над своите вечни въпроси. Президентът обаче получи неочакван гост...

Зад него се сформира позната на него фигура - фигура , която той наричаше "никого".

Фигурата:

С появяването на мистериозната фигура се появиха и цветчета на рози, които падаха зад този човек. Той беше разперил широко ръце като на снимката сякаш чуваше ръкопляскания на публика. Valentine усещайки неговото присъствие се обърна към него.

Наслаждавате ли се на шоуто, господин Президент? Защото този път, аз също имам роля в представлението. Хмхмхм... - The Magician

Магьосник....мислех, че си зает да се въртиш около Overhaul. Какво търсиш тук? - Valentine

Магьосникът се усмихна под маската си. Той не търсеше нещо конкретно, защото и без това той можеше да получи каквото си иска, когато си го поиска. Той беше тук не за нещо материално, а за отговори на неговите въпроси. Доста смело от негова страна - явно знае за уменията на Valentine щом е тук при него и въпреки всичко, той не трепваше.

Господин Президент...какво според вас се случва на онези, които им е отредено да умрат? Борят ли се срещу тази тяхна съдба или...просто я приемат? Какво изпитва човек по време на смъртта? Агония...отчаяние...или нещо коренно различно? - The Magician

Valentine погледна към магьосника с ядосан поглед. Знаеше, че той търси или ще иска нещо от него, а тези въпроси бяха само началото. Той се изправи от стола си и го погледна. Кажи какво търсиш..! - Valentine

Аз...? Хаха...аз знам всичко. А ти искаш да узнаеш това, до което дори ти не можеш да достигнеш с твоите умения, Valentine. Все пак за това съм тук, нали знаеш? Хахаха... - The Magician

Нима искаш да ми кажеш, че имаш нова информация за...?! - Valentine

Прекъсна го. Бинго...но първо..Усмихна се под маската отново. Искам да чуя твоето мнение, господин Президент... - The Magician

Тш..ама че глупости..има ли значение?! Няма нещо такова като съдба. Подобни небивалици никога не са минавали през ума ми, магьоснико. Не ме интересува какво става с хората когато умрат. А знаеш ли защо...? Защото аз съм вечен! Смъртта не може да ме достигне каквото и да става. За разлика от теб. Но всъщност...Заостри поглед към него. Аз съм този, който трябва да те пита въпроси. Не съм разговарял с теб от много време и смятах да те очистя. На чия страна си изобщо, негодник..?!? - Valentine

Хмхмхм...на сивата, господин Президент. - The Magician

Тропна по масата ядосано. Не ме баламосвай..!!! Давам ти още един шанс да ми отговориш! Знаеш какво се случва с предателите. Погледна към ръката си, като над нея пространството се оформи по такъв начин, че да му покаже новите членове на NEMESIS, които го бяха предали. Смятам да ти покажа ако си забравил... - Valentine

The Magician се обърна с гръб, като изведнъж, визията му се смени. Сивата страна е тази, на която аз принадлежа, господин Президент. Аз виждам онова, което хората не могат. Аз знам неща, които човешкият ум не може да побере. И правя всичко, за да има баланс между това, което вие наричате "добро" и "зло". Хехехе...но за мен...това е пълна глупост. Няма добро, нито зло. Просто различни гледни точки, не мислите ли? - The Magician

Това не обяснява защо ти...защо ти, негоднико такъв, НЕ СЪЩЕСТВУВАШ НИКЪДЕ ДРУГАДЕ!! ТИ СИ НИКОЙ!!! - Valentine

Тези думи като че ли промениха тона на магьосника - гласът му стана една идея по - дълбок, като в ръката му се появиха две лимки, които той метна към Valentine. От тях излезнаха двете най - първи маски, създавани някога - Щастието и Тъгата.

Интересно ми е да знам, господин президент...според вас, колко лица има човек, който е никой?.

Отговорът:

Изричайки отговорът, The Magician свали своята маска пред Valentine, разкривайки лицето си....Valentine най - накрая разбра кой беше онзи, който може да съществува само и единствено в тази вселена...човек, който е никой може да бъде всеки, когото си поиска. Това разбра той...причината, поради която The Magician знаеше всичко е, че той можеше да бъде всеки. Можеше да избира какво да знае и какво да не знае. Нямаше граници, които той не може да премине. Това обаче повече обърка президента - възможно ли е наистина да си никой..?



Отговорът, който търсиш е много прост, господин Президент...име. Името, написано на онази стрела. Хех..или казано с други думи... - The Magician





А сега, ако ме извините..чакат ме важни дейности. Хехехехехе..! - The Magician
Изричайки тези думи, той изчезна по същия начин, по който беше дошъл, оставяйки само въпроси в главата на Valentine. Нима има човек, който знае повече от него самия? Нима е възможно такъв човек да съществува? И как по дяволите е възможно никой да има име....?

Момент след като това се случи, пространството пред него щеше да се отвори на две и затвори в същия момент, като това щеше да отреже ръката на Jester преди да го докосне. Погледна го намръщено. Jester...до сега само те гледах отстрани. Какво търсиш тук? - Valentine

Голяма уста за външен вид като на палячо.. Пространството около него се беше сформирало като невидима кутия, в която той затвори Jester. Valentine мразеше да го докосват. Причината, поради която не се беше опитал да убие Jester бе, че знае, че е силен колкото него и нямаше да му се получи. Изправи се, като го погледна. Не ме интересува твоята игра, както го наричаш. Интересува ме само моята държава. - Valentine

Около тях пространството сякаш се разпадна, като сякаш и двамата се намираха в космоса вече. Точно така - Valentine премести целият им разговор на място, където никой друг не би ги чул, видял или усетил. Беше скръстил ръце зад гърба си, като го гледаше с все така суровият си поглед. Говори. Винаги обръщам внимание на специалните ми гости.. - Valentine

Въздиша. В момента държавата ми е в тежко състояние и гледам да държа хората си далеч от опасности. Претърпяха достатъчно след намесата на тези глупави терористи, които в момента правят достатъчно да ме забавляват. Разбира се, че ще те държа под око, клоун..не се меся в чуждите битки. Погледна настрани, като пространството пред тях образува директен поглед към TRASH GANG базата и zoom-на върху Киригая. Като гледам...ти също си там. - Valentine

Не съм те считал за враг, клоун. Не си ми дал причина да го правя. Но съм длъжен да знам ако ти планираш да ме направиш твой враг, не мислиш ли..? Тези хора рано или късно ще си изпатят, всеки, който смее да посегне на държавата ми рано или късно загива. Твоите "приятели" ще се погрижат за тях, затова и не смятам да се разправя с тях. - Valentine

С него сме на една страна, колкото и налудничаво да звучи. Или поне така си мисля..Интересно ми е да разбера защо той има повече знания от мен самия. Това е единствената причина да не съм го затрил от съществуването му. Надигна вежда след като чу думите му. Сигурен съм, че ще ми кажеш, затова ще захапя...какво? - Valentine

Усмихна се. А замислял ли си се защо? Как когато вървиш все нагоре..се връщаш в самото начало? Обърна се с гръб към него, като погледна към планетата. Във всяка вселена, в която съм бил, светът е един и същ. Нито едно мое "Аз" не владее силите, които аз имам сега. Тоест, нашата вселена ѝ е отредено да е перфектната - тази, която е най - съвършена от всички останали. И въпреки всичко, ние се намираме в тази безкрайност...защо? Защо когато нашата вселена е най - съвършена, ние сме част от останалите други вселени? Има въпроси, които дори аз не мога да си обясня. И този за безкрайността е един от тях. - Valentine

Твоите врагове за сега са и мои, клоун..мисля, че сме на една страна от самото начало. - Valentine

Извади златна стрела от джоба си, като я огледа. Запази си знанието за теб, аз сам ще достигна до него..но тя е причината аз да съм това, което съм. Смятам да разбера всичко за нея и да я използвам като моето най - голямо оръжие щом това стане. - Valentine

Трябва да намеря някого..? Това би трябвало да е лесно. Няма място, на което аз да не мога да отида. Кажи ми всичко за този човек. - Valentine

Усмихна се. Разбирам защо би ти създала проблеми. Ще пратя по петите ѝ моят киберчовек в този случай. Но ще ми трябват насоките ти, все пак ти я търсиш по - дълго от мен. Имаш ли някакви улики или нещо, което си открил до сега? - Valentine