Deep Jungle

Скръсти ръце. Хммм, предполагам вашият вид - "хората", умеете понякога да казвате истината, може и да се вслушам в твоите нисши думи, изчадие такова..но! Това не значи, че напълно ти вярвам! Какво представлява тази мистична енергия, за която говориш?! Изобщо как се е появила? Да сме сигурни ли, че не си ти отговорна за това, което ни се случи!? Съветвам те да говориш истината ако не искаш моите четири деви да те изядат още сега..! Муахахах! - Рен

Akina: Погледна озадачено към Рен и след това към Крис.
Kristina: Хехе... ^^" Погледна я с усивмка, сякаш ѝ казваше, че това е напълно нормално и я моли да продължи.

Akina: Въздъхна и продължи с обяснението. Уверявам те, че не съм аз, който ви е вкарам в това генджуцу. Причината за него е това, че сте туристи и не сте свикнали с джунглата. Може да се каже, че самата джунгла ви е вкарала в това генджуцу. Всъщност аз съм тази, която ви изкара от него, така че бъдете благодарни :) . Но това не е никък обичайно нещо. Този феномен е странен дори и за място като това. Вероятно всичко това е съдба. Срещата ми с вас, точно след това ужасно чувство, което изпитах преди малко, също трябва да е съдба.Тя беше от клан с необичайни вярвания. Едно от които е обеждението, че всяко нещо е вече придвидено да се случи. и нищо не може да промени това. Тя търси спасение на клана си, тоест ако съдбата ѝ е да намери такова, то тя ще го намери със сигурност.
Akina: Morugaya Jungle е джунгла, която също има чувства, като всяко друго живо същество. Тя е като един гигански организъм, който попива всичко, което се случва . Всичко, което се случва тук, ще промени начина по-който работи джунглата. Това е непрестанно променящо се място и за това хилядите изследователи, идващи тук, са се проваляли да разгадаят тайните на джунглата. Това е защото те постоянно се менят. Необичайното нещо, което се случило наскоро в джунглата представлява голямо събитие, което е променила в голяма степен джунглата. За съжаление това събитие трябва да е негативно.

Kristina: Мозъка ѝ сякаш щеше да гръмне. Въобще какво означава това.... -.-

Akina: Преди десетки минути усетих, че джунглата е разтроена. Това ми говори, че не преди много време, се е случило ужасно нещо, предизвиквайки отрицателни емоции у хора или животни - тъга, гняв, омраза, отчаяние. Това събитие е причина за толкова силни негативни емоции, че след като Morugaya Jungle ги "попила", тя се променила и станала по-мрачна. Тогава тя се замисли за нещо. Хмм.

Внимателно слушаше обяснието ѝ. Но изведнъж, на лицето му веднага се изписа гняв. Не харесваше когато някой кара животните да страдат. Със сигурност трябва да е дело на някое земно изчадие! Който и да е, няма да му се размине..Посочи Акина. Ти, нисшо изчадие! Имаш ли си на представа какво би могло да се е случило? Защото аз имам.. - Рен

Kristina: Преди Akina да отговори, Крис я прекъсна, след като рязко се сети за нещо важно. Хей, да си виждала едно куче?

Akina: Куче? Да не би да имаш предвид онова прекрасно животно там? Посочи с пръст Paccun, който лежеше и сякаш беше заспал.

Kristina: Paccun! Веднага веднага изтича и го взе в ръце. Тогава той бавно отвори очи и се събуди.

Paccun: О, Крис, здравей. Изглежда съм сънувал ужасен сън.

Akina: Него също освободих от това генджуцу, но веднага след това заспа зимен сън. Ясно е било доста уморително изживяване за него.

Kristina: О Paccun, радвам се, че си добре. Обърна се към Akina. Благодаря ти за това, Аки. Наистина си добър човек ^^ . Сега когато Крис видя Paccun си пропомни и причината тя да беше тук - в Morugaya Jungle. Не беше от любопитство. Тя беше тук, защото търсеше един конкретен човек - Сайба, който Paccun подушваше, че е някъде наблизо в джунглата.

Akina: Погледна отново към Рен, за да му отговори. Не знам кой може да предизвикал подобно нещо, но със сигурност този човек е зъл. Ако знаеш кой може да е, най-добре да отидем и да го спрем докато не е станало твърде късно.

Хммм..Отново скръсти ръце. Съмненията ми могат да се окажат прави..Демонична кралице Кристина...възможно е да си имаме работа с доста висок ранг демон..и е възможно да се окаже онзи, когото ти търсиш. Ако кучето го надушва наблизо..вероятно наистина може той да е направил нещо на природата..Ако е така...! Стисна юмрук. Ако е така..!! Наистина се чувстваше много ядосан в този момент. Нямаше да прости на когото и да било ако нарани природата. - Рен

(0:03)

Kristina: Погледна сериозно и изненадано към Рен. Хъх?! Да не би да имаш предвид, че Сайба е причината за случващото се в джунглата.
Paccun: В този момент Paccun стъпи здраво на крака и се насочи сериозен поглед към Крис. Kristina! Тук е! Наблизо е! По-близко е от колкото преди малко! Отново подуши платта от наметалото на Сайба, за да потвърди това, което казва. Да! Сигурен съм! Човекът, носещ това наметало се намира в обсег от


Kristina: Хъх?!! Рен! Трябва да го намерим на всяка цена!!! Акина, с нас ли си?!! ... Акина?

Akina: Два километра...? Побиха я ужасяващи тръпки. Тя почувства, че нещо ужасяващо се е случило. По-ужасяващо от колкото първоначално си помисли. Направи няколко крачки назад изплашена и без да казва нищо, тя изведнъж хукна в да бяга назад.

Kristina: Какво по дяв- . Хайде Рен, да я последваме! Няма да я оставя сама. Не и когато човек, като Сайба се намира наблизо!
Paccun: Веднага, след като Kristina тръгвна, той ѝ скочи на рамото. Крис.. посоката, към която бяга момичето....

Погледна учудено към Paccun. О не...Погледна към Акина. Момиче! Стой! Тръгна след нея. Опасно е..!! Намръщи се. Ако този демон Сайба е наистина само на два километра..трябва да го накарам да си плати...!! - Рен

Kristina: Аки! Почакааай!! Бягаше и прескачаше всякакви храсти и лияни, докато преследваше Akina.
Дори и след думите на Рен и Крис, Аки не спря и продължи да бяга по пътя си. Същия път, от където е минал Сайба. Но защо Аки тръгва рязко да бяга далеч от новите си познати, без дори да казва нищо, и защо бяга по същия път,  който Paccun потвърди, че Сайба е минавал от него.  Предстои им да разберат, а ключът към отговорите на първите въпроси се намира в мястото, където всъщност Акина се е насочила...

След като бандата приятели се отдалечила, иззад дървото се показало едно младо на вид красиво момиче, което си отдъхнало и с усмивка на лице отишло до едно от дръвчетата да си вземе плод. Това била Natsumi. Днес е в много добро настроение, защото дръвчето, до което се доближила било ябълка. Тя се покатерила бързо и откачила 4 от неговите плодове, като 2 от тях метнала в малката си чантичка на гърба си. Огледала се бързо и като видяла, че няма никой, тя свирнала с пръсти. Raijuuu! Raijuu! Ела момче, чисто е! Няма никого наоколо. Виж, взех ябълка! Знам, че ги обичаш колкото мен, хаха..! - Natsumi

Изневиделица, от светкавици се сформирал на външен вид свипер звяр, но той бил просто едно добро вълче за малката Натсуми. Това бил най - добрият ѝ приятел - Raiju. Той помахал с опашка и започнал весело да лае към Натсуми, очаквайки да получи наградата си, а именно ябълка. Тя му я хвърлила нависоко и надалеч, като вълчето я подгонило и хванало докато е още във въздуха.

Хаха, супер си..! Погали го по главата, като отхапа от своята ябълка. Днес сме вървяли много, но не можем да спираме, приятелче. Все още сме близо до хора наоколо..хайде, да продължаваме напред! - Natsumi

И така, с бодра стъпка напред, Натсуми и приятелчето ѝ Райджу, който стана на светулка и я следваше, тръгнаха напред към незнайните земи на джунглата. Натсуми от както се помни живее в тази джунгла и познава голяма част от нея , но също така не познава също толкова голяма част. Любопитството ѝ скачаше до небето всеки път когато обикаляше. Макар и отдалечена от каквото и да било общество, тя се опитваше да се чувства щастлива и да се радва на това, което има - верен приятел и безгранична свобода. Докато си хапваше ябълката, тя се натъкна на едно много малко село, скрито надълбоко в джунглата. Обитателите му сигурно бяха най - много 30 души. Натсуми приклекна и се огледа - тя нямаше друг избор освен да премине през селото, за да продължи напред - всички останали посоки водеха към твърде сгъстени ръстения в джунглата, през които тя нямаше как да се промъкне. А и не искаше, защото можеше да е опасно.

Raiju..ще си направим лагер и ще изчакаме всички да заспят. Иначе няма да мога да премина..дано никой не ни види. - Натсуми

Тя прекара следващите няколко минути в правене на импровизиран лагер, като направи искра от пръстите си да запали намерените пръчки. Огънят беше малък с цел да не се забележи, като тя извади от чантичката си сурова пържола и я постави над огъня. Малкото момиче се беше научило да лови , защото само по този начин можеше да се храни в джунглата. След като си изяде пържолата, тя метна една и на вълка си. Всички в селото през това време бяха по къщите си или заспали, което щеше да даде на Натсуми прекрасна възможност да се промъкне. Тя разруши своят импровизиран лагер и приклекна, започвайки да се промъква през селото. Да бъде нинджа ѝ беше в кръвта ѝ тъй като често трябва да се крие от чуждите погледи. Докато се промъкваше обаче, едно малко момче я забеляза и изневиделица потупа по рамото. Тя се стресна, като веднага се отдръпна от него и го погледна. Беше сигурно на около 7-8 годинки и продаваше храна. То усмихнато ѝ подаде морков. В този момент, малката Натсуми беше забравила за проклятието, което носеше и се усмихна радостно. Изглеждаха ето така.

Морковче..? - момчето
С удоволствие, но нямам никакви пари в себе си. Задръж го. - Натсуми
Няма нужда. Подарък е. - момчето
Наистина..? Много мило! Благодаря ти..! Протегна ръка да го вземе. В този момент обаче, тя осъзна това, което беше забравила.. - Натсуми

Изневиделица, майката на момчето изтича с писъци към тях и го хвана, отдръпвайки го от Натсуми със сълзи на очите си.
КАКВО ПРАВИШ..?!?! ЗАЩО Я ДОКОСВАШ!? ТОВА Е ТЯ..! - Майката
Х...ъх..? - Натсуми
В този миг, майката се обърна към селото и изкрещя с пълно гърло:






Като че ли за миг, Натсуми вече беше обградена от цялото село, насочило оръжия към нея. Тя гледаше надолу към земята и пророни няколко сълзи.


СВЕТКАВИЧНАТА ВЕЩИЦА! НАМЕРХИМЕ Я! - мъж от селото
УБИЙТЕ Я! УБИЙТЕ Я! КАКВО ЧАКАТЕ?! - друг мъж

Сърцето на малката Натсуми се късаше. Тя погледна към хората, насочили оръжия към нея и започна бавно да върви назад. Моля ви...моля ви, стойте далеч от мен! За ваше до- - Натсуми

Думите ѝ бяха прекъснати от виковете "Вещица!" и "Убийте я!". Никой не чу нейното предупреждение и изневиделица..
(1:07)
Светкавица падна върху единият от мъжете , убивайки го на място. Натсуми с ужас на лицето си тръгна да бяга назад с пълна скорост. Докато бягаше, тя плачеше. Хората тръгнаха след нея да я преследват, мислейки си че тя нарочно е убила техният съсед.





Докато бягаше, Натсуми бива обстрелвана от преследвачите си. Някои от тях бяга доста добри и я улучваха в раменете, но ръцете ѝ бяха механични и не поемаха никакви щети от тези стари оръжия. Пред нея изкочиха двама мъже с катани, които понечиха да я посекат. От ръцете ѝ тогава излязоха две остриета, с които тя блокира и продължи да бяга. Моля ви, стойте далеч от мен!!! Не ви мисля злото..не искам да пострадате! Аз съм чудовище..! - Натсуми

УБИЙТЕ Я!!!! - мъжете

(1:38)
Никой...никой не ми вярва. Всички знаят, че съм чудовище и искат да се отърват от мен..тогава защо не ми вярват като им кажа, че ще пострадат?! Моля ви, моля ви, моля ви..стойте..далеч..от мен... - Натсуми

Момичето, което не спираше да бяга беше на прага да се разпадне емоционално. Тя не можеше да надбяга всички останали, защото колкото и да се отдалечаваше от тях, те знаеха идеално траекторията, по която тя беше поела. Докато бягаше, огромен камък започна да пада от скала, намираща се малко по - високо от тях. Беше си огромен лош късмет да падне скала в джунглата, но това и беше късметът, който Натсуми носеше след себе си. Тя се спря, защото видя , че скалата щеше да падне върху хората, които я преследват. По дяволите..! Тя докосна земята, като от нея излязоха светкавици, които задържаха скалата във въздуха. Това позволи на мъжете да преминат успешно, но те продължаваха да преследват Натсуми. Нахвърлиха се всички върху нея, като започнаха да я ръгат и удрят..тя не се съпротивляваше, защото не искаше да убие когото и да било. Единствено, от очите ѝ се стичаха сълзи и молби излизаха от устата ѝ.

Моля...ви..кх...стойте...далеч.... - Натсуми

Но..никой не я чуваше. Огромна светкавица падна върху Натсуми, която уби мигновено всички мъже, които се бяха нахвърлили върху нея. Тежко ранена, тя се изправи и погледна пътят зад себе си. В далечината, тя видя , че и майката, и малкото момче също са били убити. Падайки на колене, тя пророни още няколко сълзи на земята. В този момент, тя се запита защо изобщо е жива в този момент..тя беше тази, отговорна за случилото се. И сега, тя трябваше да изплати греховете си..

Съжалявам, татко...аз съм вещица, както всички казват...Допря ръката си до врата си, а от нея излезе острие, което се впи леко в кожата ѝ, правейки ѝ тънък разрез, колкото да потече капка кръв от врата ѝ. Тя беше допряла острието до него плътно и беше готова да го пререже. Единственото нещо, което я спираха бяха нейните мечти.

Натсуми:

Goto: Изуми, пакостнице, къде си се дянала. Започва да се стъмнява. Не бих си простил ако нещо ти се случи. Джунглата никога преди не е била толкова опасна. Първо агонията на клана Ибури, след това на маскираните. Визираше TG. Цялата тази болка преминава през сърцето на джунглата и се отразява на всички живи същества наоколо. Безобидните животни стават агресивни, а зверовете - терминатори. На всичкото отгоре, изглежда отскоро дирят наоколо и злонамерени нашественици. Погледна озадачено към пропуканото небе. Какво се случва с този свят... Гото се покатери на дървото, където неговата къщичка беше спретната, но за негово съжаление наместо Изуми, на нейното легло, той откри мистериозно писмо със зловещ текст. Гото бързо го грабна и прочете, при което цялата околност се изпълни с яростта и омразата на меченосеца. Ще ви убия...! Ще ви изкормя...! Ако само косъм падне от косата на Изуми, бъде сигурни, че ЩЕ ВИ ИЗТРИЯ ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА!!! Morugaya Jungle веднага започна да абсорибра от неговите негативни чувства и да става все по-мрачна и мрачка. Чрез свойствата на джунглата, противниците на Гото бързо щяха да усетят намеренията му. Той идваше за тях. Идваше, готов да пролее кръвта на всеки, дръзнещ да посегне на Изуми. 

Гото се появи измежду гигантските дървета. Той стъпи на зелената поляна оставяйки кървави следи зад себе си, но видимо не беше ранен. Кръвтта беше на стоножките, през които трябваше да си проправи път дотук. Веднага щом видя Изуми жива и здрава, той се поуспокои, но друго нещо, което веднага привлече вниманието му, не го остави да релаксира. Това беше Кенджи - изключително опасен наемен убиец. Гото добре познаваше този мъж и неговият начин на действие. Пътищата на двамата за пръв път се пресекоха преди точно 7 години в градче на име Morioh. Гото тогава все още беше част от организацията TRASH GANG и се намираше в този град поради причина, много подобна на тази на Кенджи. ТИ! Помня те добре, Кенджи. Трудно бих забравил човек като теб. Толкова смъртоносен и безмилостен дори и за престъпния свят. Яростта на Гото остана, но на заден план. Той имаше на пръв поглед характера на Бакуго, но бе способен да преценява кога да действа предпазливо и спокойно. Характетър му силно контрастираше на този от миналото му. Изглежда за тези 7 години меченосецът доста се е променил. Кенджи също би забелязал това. Явно късметът не е на моя страна. От всички хора на света, точно ти реши да заставаш между мен и Изуми. Чудя се защо ли? Заповеди на шефа ти? Или просто съдбовния ни сблъсък винаги е бил неизбежен? Изуми трябва да е доста специална, щом именно ти си подир нея. Жалко, изглежда и 2мата нямам никак късмет... Гото извади меча си - оръжие, носещо бедствия и горски пожари. Като любител на природата Гото си беше обещал да използва тази сила само и единствено, за да защити ближен. Това беше точно такъв момент.  По погледа на Гото, Кенджи веднага щеше да почувства какво предстои. Гото беше решен да all in-не без колебание. Твоят късмет е толкова лош колкото и моя, Кенджи. Чудиш се защо ли? Защото този път нямам шеф, който да ме спира от това да те очистя, но освен това, Кенджи...,

Kenji: Беше впечатлен от жертвоготовността на Гото, тъй като не бе запознат с неговата промяна. Хооо...? Надигна вежда, видимо впечатлен. Не очаквах точно ти да го кажеш..мислех те за егоист. За някой, който би жертвал..останалите. Не знам какво се е променило, но..Наостри поглед, сякаш също бе станал сериозен. Не мисля, че е достатъчно оправдание да избягаш от престъпния свят, Гото Рюки-сан..Макар и да беше много по - млад от него, Kenji се отнасяше към Гото с уважение, като с бивш колега. Обикновено той си приличаше с Mercury по това, че много солеше малките край него, винаги наричайки ги "бездарници", "мързеливци" и т.н. Именно той бе такъв и виждаше себе си в тези деца, а той искаше това да не е така. Той е на мнението, че всяко поколение трябва да е по - добро от предходното. Но с Гото, той нарочно се отнасяше с такова уважение, защото знаеше, че има много потенциал в себе си. You know, I really hate lazy people like me...хлапе, не пропилявай младостта си както аз направих. Сериозно ли смяташ да захвърлиш собствения си живот заради това момиче..? Колкото и да уважавам развитието ти, не мога да те оставя безнаказан..


Изричайки тези думи, Kenji отвори широко уста, като от нея излезе нещо като малка гъсеница, която се разрастна десеторно и се уви около кръста му. Имаше глава, наподобяваща тази на човек, от чиято уста той извади нещо като малък нож.

Goto: Тц, говориш точно като него. И двамата сте старци, заблюдени, че разбирате нещо за младежта. Онзи проклет бизнесмен плямпаше същото като теб. Визираше Азами. Наричаше всеки втори мързеливец, сякаш всеки човек е длъжен на велики дела, иначе животът му се обезсмисля. Едно ще ти кажа, Кен, никой не е длъжен на никого. Никой не е задължен да води живота си по даден начин. Напротив! Свободни сме сами да избираме как да го изживеем, за това аз избирам да спася това момиче. Питаш ме защо ли? Защо зареди едно момиче бих захвърлил стария си живот? Пф, какво въобще му беше ценното на този живот? Не правих нищо смислено. Ако питаш мен, именно тогава бях мързеливеца, като който ме изкарваш. Изкарвах лесни пари, използвайки сила и страх. Имах всичо. Пари, жени, коли, алкохол, наркотици... Нараних толкова невинни хора, за нищо повече от материално щастие. Тогава бях просто един объркан престъпник. Не правих нищо с живота ми. Животът ми беше в застой. Дните си минаваха, но аз нищо не постигнах. Сякаш през цялото време бях парализиран от материалното щастие и бях неспособен да оставя отпечатака си на този свят. Не изградих нищичко. Не създадох семейство. Не помогнах на никого. Не постигнах баланс. Не се отблагодарих на родителите си, само ги разочаровах. Изпъхних глупавата си детска мечта да бъде гангстер и до там. Кажи ми, какво му е ценното на стария ми живот. Дори да не беше Изуми, пак щях да го захвърля. Но ако не беше тя, аз никога нямаше да изляза от този безкраен цикъл. Щях да си остана парализиран до края на живота си без да постигна нищо и без да оставя нищичко след себе си. Не.. моят живот започна тук с Изуми и ако трябва ще приключи с Изуми. С тези думи, той ясно сигнализира на Кен, че е готов да се бие на живот и смърт. Гото хвана здраво меча си и започна да се доближава до Изуми, но разбира се, за да стигне до нея, трябваше да мине през Кенджи. Първият удар трябваше да бъде направен именно от Кен, за да го спре от това да доближи момичето.

Kenji: През цялото време наблюдаваше езикът на тялото на Гото докато той говореше. Кен бе огромен анализатор, който винаги наблюдаваше как човек говори не само с думи, но и с движенията на тялото си. Когато Гото тръгна да се движи към него без капка страх, той вече знаеше, че бе готов да се бие до смърт само като му видя походката. В отговор, той започна да върви по същия начин към него. Хахаха...ааах, този милиардер...може и да не ти се вярва, но аз презирам всичко, което символизира този негодник, Гото. Нямам много информация за него, но от това, което знам..той и аз не бихме били първи дружки. Не ме разбирай погрешно...аз презирам надарените хора като теб. Повече съм впечатлен от хората, които водят прост живот..нещо като твоя. Надарен човек, който води прост живот. Това ми е трудно да го разбера. Проблемът ми е, че...ти прекаляваш. Водиш ПРЕКАЛЕНО опростен живот като живееш тук. И може би...хехех..нека си остане между нас, но до някъде ти завиждам. Аз се опитах да го постигна, но се закопавах още повече в тази бездънна яма, от която ти си избягал..нищо лично, но...не мога да ти позволя да живееш с това момиче повече. Не всеки има тази свобода, за която говориш...и за жалост, тя няма никаква свобода.


Изричайки тези думи, Ken приклекна и се затича към Гото с бясна скорост. Като човек, който нямаше никаква магическа енергия, скоростта му беше много развита. С всеки един тласък от земята, той доближаваше Гото като куршум. Когато го доближи, той щеше рязко да надигне тялото си от приклекнало положение до изправено докато прави замах с ножа си отдолу-нагоре. Замахът, дори да бъде блокиран, щеше да е достатъчно силен, че да създаде ударна вълна заради количеството сила, което Кен бе наредил на тялото си да използва. Неговият CBC контролираше магическата енергия, която беше вътре в тялото му. За разлика от останалите хора, които отприщват своята енергия навън, цялата енергия на Кен бе затворена вътре в тялото му и той я използваше като допълнителен запас за каквото му бе нужно - можеше да я използва като складирана кинетична или потенциална енергия, което означаваше, че неговият атлетизъм бе почти ненадминат. С всяка една тренировка, той "презареждаше" тази своя магическа енергия и увеличаваше количеството ѝ, което може да контролира. Можеше да я предава дори на оръжията си, което бе причината дори само докосване с ножа му от близко разстояние да направи огромна рана без никаква засилка.

Goto: Ти да не би да ме нарече надарен човек току що? Не ме карай да се смея! Трябваше да премина през Ада, за да става нещо от мен, но ти си достатъчно нагъл да твърдиш, че всичко съм получил наготово? Точно преди Кен да го достигне със своята така, Гото активира своето умение със следващите думи хващайки противника си неподготвен с една доста интересна изненада.


Complete Body Control: максимизиране на зрението. Светкавици с огнен цвят присветнаха около очите му и редом с това предизвикателна усмивка се оформи под тях. Щом успях да изляза жив от тази адска дупка зад маската на доджо, то няма как да позволя живота ми да свърши тук срещу теб! Ще ти покажа Ада, през който минах! Гото дори и да можеше да блокира, реши да не рискува, защото знаеше да не подценява противника. И двамата за сега показваха много сходни начини на битка, досущ като rival-и. И двамата започнаха с анализиране на бойните умения на противника. Гото нарочно остави Кен първи да атакува, за да е една стъпка напред с добиването на информация. Вместо да блокира, той избегна острието, идващо към него, като за целта използваше своят пълен контрол над тялото си. Съдейки по това, което до сега съм виждал от него, още сега мога да направя няколко модификации по тялото си в моя ползва. Първо, цветовете не са ми нужни. Изведнъж сатурацията на околоността падна до нула, но това беше само в съзнанието на Гото. Той умишлено се лимитира от способността си да вижда цветове, за да може да се фокосира по-добре върху всичко останало. Миризмата също няма да ми е необходима. Гото намали значимо обонянието си. С всяко ограничено сетиво, той засилваше останалите си. Наблегна на зрението си, като го максмизира, за да може да проследи всяко едно движение на Кенджи. Със своя т.н псевдно шаринган, Гото лесно предсказваше траекторията на атаките на противници, бързи и атлетични дори колкото Кенджи. Може да се каже, че той виждаше една секунда в бъдещето. Разбира се като CBC user, Кенджи също можеше да увеличи скоростта си, ограничвайки други свой качества. Когато избягва атака, на Гото му беше много по-лесно да контраатакува сравнение с когато блокира. При блокадата единственото му оръжие бива използвано за защита. Ала в този случай ако Гото избегне успешно първия замах на Кенджи, този път нямаше веднага да атакува, а напротив, щеше да продължи да dodge-ва отстъпвайки назад, но с план зад гърба си. Устата му от едната страна беше леко отворена, от където излизаше ситен труднозабележим черен прашец.

Kenji: При първият dodge на Гото, Кен усети, че нещо нередно се бе случило заради езикът на тялото му. Начинът му на движение рязко се промени в мига, в който той почна да атакува и това му направи впечатление. Кен не престана своят barrage от атаки, а напротив, той продължи да кара Гото да dodge-ва няколкократно и не му оставяше време да диша и да реагира. През това време, той анализира отново неговите действия. Фактът, че Кенджи биваше predict-ван с такава лекота означаваше, че Гото използваше засилените си сетива по някакъв начин. Това хлапе..малко хора могат да предвидят движенията ми. Но щом използваш CBC като мен, навярно си лимитирал нещо..няма как да разбера какво. Но тези твои очи ме следят прецизно. Не мога да им избягам. Това означава, че те са твоето оръжие сега...време е за gamble. Ако лимитирам повече неща от теб и заложа на едно единствено сетиво, няма да успееш да ме проследиш. Ако ти избираш твоите очи...моят избор е...


Точно на последното си движение от своя combo string, Кенджи направи много рискован ход. Той не знаеше колко сетива бе лимитирал Гото, че да може да го проследи по такъв идеален начин, но реши да направи нещо толкова рисковано, че дори Гото да не успее да го предвиди. Той изключи всички свои сетива изцяло освен слуха си. За него ,времето сякаш стана забавено преди последното му движение, като той контролираше слуха си да може да чува единствено и само движенията на Гото. Толкова задълбочен бе слуха му, че можеше да чуе движението на неговите електрони в нервите му. Звукът, който мускулните влакна създаваха когато мозъкът им даде сигнал да се задвижат. Точно за един миг, той щеше да усети следващото движение на Гото и да замахне натам, накъдето се бе насочил. Целеше се да го пререже през дясната ръка над лакътя, като успешно посичане от острието му щеше да прекъсне потока на енергия в съответната час на тялото му, silence-вайки я докато не бъде излекувана раната. Това щеше да го задължи да блокира или да контрира, освен ако Гото не предвиди този уж непредвидим ход от страна на Кенджи и не отговори подобаващо. След финалната атака от комбото му, всички негови сетива щяха да се върнат.

Kenji: В мига, в който той пусна своето умение и засили слуха си, той щеше да промени веднага своят план на действие. Той успя да чуе звукът на пукане на балончета в устата на Гото и веднага разбра, че има нещо, което той бе скрил от него. Какво по..? В устата му има нещо...да не би..по дяволите! Точно когато се осъзна, този trail бе активиран, принуждавайки Кен да загърби combo string-a си и да скочи нависоко във въздуха, за да не бъде уцелен от многобройните експлозии. Но ако Гото си помисли дори за миг да си отдъхне, той много щеше да се изненада. Кен можеше да се бие на всяко едно разстояние, дори и докато беше във въздуха. Отскокът му бе много висок заради силата, с която отскочи, извисявайки го на почти 20 метра. Няма как да нападне от такова разстояние с ножа си...но той винаги има с какво да изненада противника си.

Kenji: Не е зле...поне вече си почнал да мислиш. Но не е достатъчно...Chain of a Thousand Miles! Kenji прибра ножа в устата на бубата, която бе увита около кръста му и го извади наново, като този път, той щеше да е завързан за една адски дълга верига, чиито край бе в устата на бубата и бе скрит. Тази верига имаше умението да може да се удължава до безкрай, стига единият ѝ край да остане скрит. Докато бубата стои със затворена уста, той ще може да напада с тази верига от каквото и да е разстояние. Той започна да се върти около оста си във въздуха и непрестанно да запраща веригата към Гото. Замасите му бяха достатъчно силни, че да създава дупки в земята щом ножът я докосне. Техниката му беше много впечатляваща - с едната си ръка, той замахваше с веригата, а с другата я дърпаше към себе си, за да може да направи последователен замах.

Goto: Видя резултата от действията си и веднага премина към следващото. Той дори не се надяваше да хване врага си с тази изненадващата атака.
Противникът ми е Кен. Знам, че няма толкова лесно да го хвана в експлозиите ми, но не това беше целта ми. Това, към което се стремя е...

Kenji: Благодарение на умението си, чрез енергията, която се предаваше по веригата, той усещаше околността и знаеше много добре накъде се беше запътил Гото. Хаха...няма да ти се получи, гангстер..В мига, в който Гото се подготви да блокира атака, ножът сякаш магически се изви и се заби в земята под Гото. Чрез CBC, Кен можеше да манипулира и да предава магическата енергия, която е store-ната в тялото му, като я беше предал на веригата и можеше да я третира като част от неговото тяло. Точно на този принцип, той я караше да се извива във въздуха, а благодарение на безкрайният ѝ range, той я накара да излезе под Гото и да се увие около него като змия. Ако успее, той щеше да дръпне веригата към себе си и да привлече окованият Гото към себе си, при което да завърти веригата обратно и да го забие в земята.

Goto: Какво?! Способен си да контролираш веригите толкова умело дори от такова разстояние?! Прав бях да не те подценявам, Кен! Веригата започна да обвива тялото на Гото, а той я наблюдаваше сякаш на забавен каданс, зареди максимизираното си зрение. Имаше времето да обмисли следващия си ход. Същото обаче се отнася и за теб, Кен. Уменията ти са впечатляващи, но не смятам, че съм извън лигата ти, за да се опитваш да ме хванеш директно. Catch-ът трябва да е продължение на light атаки, които малко или много да са ме зашеметели спечелвайки бонус секунда на веригите да ме обвият. Greed-ваш! След като анализира ситуацията и реши кой да е следвашия му ход, той се усмихна. Хм, но изглежда е моя полза да ме хванеш в този случай... или по-точно в полза на Изуми. Пое си бързо дълбоко въздух и се остави да бъде хванат. Със стягането на веригите около дробовете му, той рязко издиша целия си въздух, заедно с тройно повече колиство пепел. Тя се позиционира около Изуми, но вместо да бъде взривена, придоби форма на човек. Пепелен клонинг на Гото взе Изуми на рамо и отскочи в гората, докато истинският Гото се издърпан. Не можех да блокирам, защото Изуми е в обсега на експлозиите ми. Също така не можех да рискувам да избегна и да се отдалеча отново от нея. Трябва на всяка цена да държа веригите му на разстояние от Изуми и това е моят ход на действие! А сега, когато съм издърпан към теб... Преди Гото да бъде засилен отново към земята, той се самовзриви с цел да отблъсне веригите от себе си. Това щеше да убеди Кен, че Гото наистина е имунизиран от експлозии. Кен, ти веднага анализира уменията ми и останови, че е по-добре да се биеш от разстояние. Липсата ми на range атаки и пълната ми насочесност на бойна сила в melee range те подсети, че е най-добре да ме отслабиш отдалеч. ОБАЧЕ! Не се самозаблюждавай, че не мога да те engage-на дори и в небесата! 

Kenji: Хооо..? Значи първоначалното ми предположение беше правилно. Генерираш пепел от тялото ти, която прави тези твои експлозии. Ако не можеш да генерираш пепел, целият твой firepower ще спре..едно посичане от моят дагер и си то дам, Рюки..! Но имам по - добра идея...Гото успешно успя да repel-не веригата от себе си, което накара Кен да предприеме други мерки, знаейки, че Гото ще се дашне към него като единствената му опция за нападение. Бубата прехапа веригата, скъсвайки съответният ѝ край, което я накара да изчезне заедно с дагера. Явно Кен бе решил да го запази за по - късен етап от битката. Kori no Odachi! Сега, той изваде от устата на бубата той извади ледено одачи, което представляваше меч, малко по - дълъг от стандартната катана. Това одачи не бе от легендарните мечове, но лесно можеше да се съревновава с меча на Гото. Само с изваждането му от устата на бубата, свръх-голям леден вихър се освободи, който щеше да заледи малко от телата и на двамата. Кен постави одачито пред себе си и се подготви да се сблъска с Гото, като при сблъсъка на двете оръжия, това на Кен щеше да отдели леден вихър. Гото щеше да се изненада обаче и да забележи, че тялото на Кен не замръзваше. Той бе имунизиран от всякакъв вид debuff-ове , тъй като години наред бе тренирал тялото си в абсолютно всяко едно екстремно условие, познато на човека.

Goto: Продължаваше все така бясно да рита въздуха тласкайки се към Кен, но преди да го достигне бе обсипан от внезапния леден вихър. Хъх?! Ново оръжие?! Усмихна се. Обаче... Вихърът го забави, но не предотврати неизбежният им сблъсък. Когато двете остриета се сгромолясаха едно в друго, се създаде още един свръх-голям вихър, който продължи няколко секунди, в който Гото и Кен се конкурираха, кой захват е по-силен. ...Дръзваш да отговориш на моя Шибуки с нелегендарен, недостоен меч? Играеш си с огъня, Кен! Одачи, хм? Изглежда е способно да замразява малко по-малко както противниците, така и притежателя си. Ала ледът не представлява проблем за теб, нали Кен? Няма проблем, експлозиите на моя меч също не могат да ме наранят. Неизбежно мечът на Гото експлодира поставяйки всеки, който дръзва да го блокира в обсега на разрушителната експлозия. Шибуки щеше да остане все така непокътнат, а 99% от вражеските остриета в този момент щяха да се пречупят. Одачито на Кен обаче издържа на първия взрив. Хоо, изглежда оръжието ти не е толкова обикновено, щом издържа на Шибуки, който не толерира никакви защити. Поздравления, Кен, острието ти влиза в единния процент и е достойно да се дуелира с моят меч, но до кога? Колко точно ще издържи?
Всеки сблъсък на Шибуки с вражеския меч довеждаше до нови експлозии, които освен, че поставяха издръжливостта на Одачито под въпрос, но и продължаваха към Кенджи и щяха постоянно да му нанасят щети. За това Гото беше истинско чудовище в melee range. Никога не трябва да се подценява легендарен меченосец, който напълно е усвоил своя легендарен меч. По света съществуват само 7 оттях и всеки притежава чудовищни сили. Гото навярно щеше да запази голяма част от скоростта си, въпреки опитите на одачито да го замрази. Все пак тялото му непрестанно попада в обхвата на собствените му експлозии. Експлозии, които постоянно допълнително разгорещяваха Гото. След първия си сблъсък, той направи няколко риткика във въздуха, за да пробва да пробие защитата на врага си от горе този път, като щеше да изпозлва и тежестта на тялото си върху замаха си.