Deep Jungle

Дълбоко в джунглата. Мястото е пълно с гигански дървета и растения, навсякъде има езерца и реки. Има гиганско разнообразие на видове животни като голяма част от тях са застрашени и не се срещат никъде другаде.

Някъде много надълбоко в джунглата, един на пръв поглед невинен мечоносец ловуваше, за да може да изкара и още една вечер. Личеше си по скъсаните му дрехи, че домът му не беше наблизо, а единствено в джунглата е пълно с храна. Той беше насочил погледа си към един ранен и отровен от змия тигър с цел да го довърши. Той беше млад тигър, за това и не много голям на размери, т.е лесна плячка. На пътят на това момче обаче се изпречи Рен. Той знаеше много за този вид тигри и само като го видя от далеч разбра, че е застрашен вид. Това е и причината да иска да му помогне.
Надалеч, нечистоплътно създание такова..какво си мислиш, че правиш..? - Рен
Не е ли очевидно..? Трябва да се изхран- - момчето
Започна да се смее като злодей. Интригуващо, интригуващо наистина! Да си помисли, че глупаво създание като теб е решило да търси храна в царството на животните! Извади си катаната от бамбук. В такъв случай, аз, Рен Танака, властелинът на светът на Смъртта, те предизвиквам на дуел! Не мога да ти позволя да отнемеш по - ценен живот от твоя, изчадие! - Рен
Ъм..оръжието ти не е ли..? - момчето
Тишина! На всевластващ като мен не му трябват човешки оръжия, за да побеждава враговете си! Ще те изпепеля с огньовете на Ада и ще те затворя в клетка с купища импове! Дашна се към него. - Рен
С един много бърз замах, извади катаната си и с лекота успя да посече диагонално Рен. - момчето
Кх..! Падна от раната си, като се хвана за нея. В-впечатляващо..за човек.. - Рен
Ама че луд глупак..Реши да си тръгне без да убива тигъра, само защото щеше да си изгуби времето с Рен. - момчето
Остана да лежи на земята. 4 хамстера излезнаха от ръкавите му и започнаха да го гледат притеснено. Той им се усмихна. Не се бойте, мои четири деви на унищожението..това е нищо...Изкашля кръв. - Рен

Докато меченосецът си тръгваше, изведнъж нещо проница китката и му отвори болезнена рана. Имаше дупка под формата на перфектен кръг. Меченосеца дори нямаше време да извика от болка, когато неочаквано нещо го издърпа нагоре. През самата дупка на ръката му минаваше супер тънък и труднозабележим конец, който за секунда издърпа човека към един дебел клон на около 10 метра височина. Той висеше от там и колкото повече време е в това положение, толкова повече конецът се впиваше в раната му.
???: Стоеше в клекнала позиция на същия клон, от който висеше мечоносеца. Беше маскирана и не й се виждаше лицето. Държеше с ръцете си необикновено оръжие, наподобяващо гиганска игла, от която излизаше конец.

Нямаше начин, по който да реагира на внезапната атака. Болката, която изпитваше беше неописуема за него, като щеше да се опита да извади катаната си и да опита да се защити по някакъв начин, но за сега такъв нямаше. - момчето
Хамстерите му се скриха в ръкавите, като той погледна нагоре. Какви са тези дяволити писъци..? Да не би Адът да се качва на земята..? Изкашля още кръв. Явно идват за мен.. - Рен

???: Гледаше право към Рен, без нищо да казва. Меченосецът и да се опитваше нямаше да успее да среже конеца. След малко, мистериозният маскиран човек се изправи и дръпна оръжието си, издърпвайки меченосеца на клона. Ръката му все още беше свързана с гиганската игла. Тръгна да ходи към него.

Бавно се изправи, като се подпираше на катаната си. Дишаше тежко от раната, тъй като беше изгубил много кръв. Хех..не съм си и представял подобна развръзка.. - Рен
Щеше да замахне право към ??? с катаната си тъй като нямаше друг избор, виждайки че не може да среже конеца. - момчето

???: Вече се беше доближил доста то меченосеца и когато той замахва, в последния момент маскираният човек се дръпна и с другата си ръка мигновенно омота меча му с конци и го издърпа извън ръцете на меченосеца. След това го метна далеч от него и клекна точно до жертвата ти. Тя не можеше да мърда тъй като конецът на ръката й бе прикрепен със самият клон и продължава към гиганската игла, тоест чрез нея маскираният човек можеше да го стяга и отпуска. Междувременно той извади от чантичката си малка бутилка, излеждаша като камки за нос и щеше да изсипи съдържанието й в устата на меченосеца.

Опита се да шава колкото може, но неуспешно. - момчето

???: Изсипа съдържанието. Самото то представляваше елексир на истината, примесен с парализираща отрова. Щеше да действа около час. Тогава мистериозният човек си отдъхна и понече да си махне маската. Когато го направи се видя лицето на младо и красиво момиче, с прекрасна буйна розова коса. Тоав беше Kristina Sparks. Въпреки красотата ѝ, в очите ѝ човек можеше да види очи на убиец.

Беше парализиран. Нямаше какво да направи срещу елексира. - момчето
Застана в отбранителна позиция, като тялото му все още трепереше заради състоянието му. Назад, изчадие...! Нямаш шанс срещу повелителят на тъмни изкуства, Рен Танака! Ако знаеш какво е добре за теб, ще стоиш настрана! - Рен

Kristina: Тя отпусна концеа около меченосеца, за да не го боли, но все още ограничаваше движенията му, докато парализата му проработи. Обърна се към Рен. Що за шумно глапе... Ти си следващият, осъзнаваш ли...? Отново се обърна към меченосеца. Сега той можеше само и единствено да говори истината. Изглежда не владееш Nen.. Прости ми за това, но трябваше да се подсигоря. Хвана ръката на меченосеца и активира своето специално шивашко умение. В рамките на няколко секунди, тя движеше ръцете си светкавично бързо и прецизно, зашивайки раната му и свързвайки всички мусколи и нерви, както си бяха преди.  Изгледаше подобно на това. Зареди парализата, той не чувстваше болка, но си беше доста страшничко. Когато привърши, погледна към мечоносеца. Е, случайно да си виждал един мъж с кърваво червена коса. Изглежда точно като самурай. Какви ги говоря, ако си го видял вече нямаше да си сред живите...

Н-нужно ли беше всичко това..?! Можеше да ме попиташ и щях да ти отговоря..не съм виждал никого наоколо освен онзи там долу.. - момчето

Kristina: Хъх? Разбира се, че е нужно. Ако се окажеш него или негов подчинен, нямаше да имам шанс ако просто така се покажа. Първият удар, когато не те очакват, е най-силният, не схващаш ли. Въздъхна. Нормален човек би се учудил от предпазливостта на момичето, но всеки на нейно място би постъпил така. Все пак е по петите на изключително опасен убиец и благодарение на едно от нейните умения, тя знаеше, че той е доста близко и всеки момент можеше да го срещне. Поради тази причина всеки, който види, първата реакция на момичето ще бъде да го обездвижи и обезоръжи. Нямаше да прояви никаква милост към никого. Както и да е.. Обедих се, че си просто обикновен ловец, но за всеки случай оставаш тук, парализиран. Не се притеснявай, след час ефектът ще отмине. Kristina се изправи, взе оръжието си и се обърна към Рен. Ти, от друга страна, си доста по-интересен. Искаше да го тества, като насочи чрез Ren-а си убийствено намерение към него. Ако беше слаб и нормален човек, той веднага би се сковал от страх.

Въздиша. Човече..да не отида един път на лов.. - момчето
Започна да се смее. Пролича си, че не бе нормален човек само от факта, че не трепна. Подобни техники няма да могат да ме сплашат, демоне. Хвана се с едната ръка за шала си. Моята сила е в пъти по - коварна от всичко, което си виждала до сега. От кръвта му на земята се беше образувал ето този кръг. Нормален човек не би успял да направи такъв кръг набързо, но Рен знаеше как. Хайде, ела! Покажи ми на какво е способна човешката раса и може и да си помисля да те пощадя! - Рен

Kristina: Хъх? Той дори не потрепна.! Наистина ли този човек бе ранен от обикновен ловец?! Kristina веднага стана сериозна и си сложи отново маската. Хвана здраво меча си и го насочи към Рен. За какво говориш, момче. Да не би да намекваш, че ти не си човек?

Започна да се смее отново като злодей. Разбира се, че не съм! Аз съм властелинът на светът на Смъртта, известен с това, че не е останала и жива следа от него! Способен съм да изтрия всеки от лицето на земята когато си пожелая! Застана в тази поза, като хамстерите му се показаха. Трепери от страх, нищожество! Пред моите 4 деви на унищожението! - Рен

Kristina: Четири деви на унищожението? Хмм, интересни фантазии имаш, хлапе, но няма да ме заблудиш. Ако не си покажеш скоро истинските умения ще пострадаш! Kristina извади 6 игли и ги метна към Рен. Все още не бързаше да го напада отблизо, защото го чакаше да си покаже способностите.

С лекота ги отби с катаната си. Може и да беше от бамбук, но имаше нужните умения да борави с нея. Хъх! Само с тези умения няма да ме победиш, човеко! - Рен

Kristina: Наблюдаваше движеният му внимателно. Тц! Изглежда няма намерение да покаже специалните си умения. В такъв случай, ще трябва да го провокирам. Добре фантазьоре, приготви се за нещо по-добро. Гласът ѝ зад маската беше по-различен от преди, когато беше без нея. Kristina се изстреля към Рен и се приготви да му нанесе купища удари с иглата си. Щеше да бъде подобно на това.

Затвори очи, като остави инстинктите на хамстерите му да го водят. Той толкова беше свързан с тях, че само чрез движението на мустачките им той можеше да усеща това, което те усещат и чуват. Така имаше сякаш 10 уши. В комбинация с това, той използваше и факта, че усеща чуждото присъствие. Започна да избягва така атаките ѝ. - Рен

Kristina: Всичките ѝ удари бяха избехнати, което не изненада Kristina, сякаш целта на нейната аткаа не беше да го прониже. Приземи се до Рен и започна да го обикаля в кръг, докато продължава със своите пронизващи атаки. След като направи един кръг около него, тя щеше да замахне с юмрук да го удари в лицето. Тази атака беше още по-лесна за dodge-ване.

Усети каква беше идеята ѝ, за това направи един вертикален скок, за да избегне тази нейна атака. Скачаше доста нагоре, като целеше да стъпи върху клон на дърво. Опита се да ме завържеш, хъх? Отвори очи. - Рен

Kristina: Хохо, доста наблюдателен си бил. Но дори и да знаеш това, няма да можеш да избягаш това! Дръпна конеца от тъпия ъгъл на гиганската ѝ игла и го хвана. Завъртя иглата си, все едно върти въже и я метна към Рен, докато е във въздуха. Иглата щеше да му дойде острани, защото тя се въртеше около Kristina. Когато достигна до Рен, щеше да се омотае около тялото му, без да го пронизва, разбира се . След това Kristina щеше да го издърпа ако това се случи. Рен не можеше да хване или отблъсне иглата, тъй като тя щеше да мине зад него, а конецът, който излизаше от нея, щеше да го завърже.

...!? Изведнъж бива омотан от атаката на Кристина тъй като не очакваше иглата да му дойде отстрани. Да си помисля, че ще можеш да измамиш някого като мен! Засмя се. Така да бъде! Ти ще си достоен опонент за мен..! Но..Кръгът на земята, който беше нарисувал от кръвта си започна да излъчва лилава светлина. Стани свидетел на моята истинска сила..! Кръгът беше свързан за неговото тяло посредством свързващо заклинание под формата на същия кръг, но в умален размер. Намираше се на китката му, но заради бинтовете по нея, Кристина не беше забелязала това. Изведнъж, заради аурата по конеца на Кристина, Рен щеше да може да използва своето умение. Умението на кръгът беше да превръща енергия в материя - точно това и стана. Около целият конец на Кристина се образува дебело въже на мястото на нейната аура. Въжето обаче беше от стъкло. Това щеше да помогне на Рен да го пречупи изцяло със сила. Това беше и неговото умение - алхимия, т.е да превръща енергията в някакъв вид материя. - Рен

Kristina: Рен успя да скъса конеца, който свързва ръкавицата на Kristina с гиганската игла, но това не беше единствения конец наоколо. Цялата гора вече бе покрита с трудно забелижими конци, подсилени с аурата на Kristina. Те са толкова тънки и здрави, че с лекота могат да отрежат камък. Kristina ги контролираше с пръстите на ръцете си. С тях тя може да нанесе от всякакви страни неочаквани и пронизващи атаки, както и да се придвижва, да зашива рани и да поставя капани. В бойният ѝ кит също е включена алхимия, подобно на Рен, но тя се изразява в създаването на отвари и лекарства. Kristina изчака противника си да кацне на някой клон, преди да дръпне конците. Нейното оръжие щеше да се забие в някое дърво. Охоох..! Най-накрая реши да покажеш на какво си способен, а? Е, какъв беше този кръг?