Re: Deep Jungle

by **-bAzikA-** Пон Апр 27, 2020 4:09 pm

Kristina: По принцип в този момент би продължила да се шегува с Рен и неговите налудичави изказвания, но в момента имаше по-важно нещо за вършене. Погледна с типичното си изражение към Рен. Не, Рен..., няма да превземам света. Не още. Показа му платта. Знаеш ли какво е това?
Pakkun: Стоейки на едно място, започна да души, но не и платта.

by BGDodpul Пон Апр 27, 2020 4:12 pm

Скръсти ръце. Хм, предполагам е част от бойното снаражение на някое чудовище, което си заловила и изкормила безмилостно пред очите на бъдещото му поколение. - Рен

by **-bAzikA-** Пон Апр 27, 2020 4:21 pm

Kristina: Хм, ще ми се да беше така. Ъхг, ама без последната част. Стисна другия си юмрук.Annie няма нищо общо с това и не смятам да я намесвам. Жал ми е за нея и дори да знам, че се държа арогантно щом искам да убия баща ѝ, за моя изгода, но няма а си променя решението. Не и след всичко, през което минах. Рен, това е парче от плат на наметало. Наметалото, което Saiba носеше. Благодарение на носа на Pakkun, разбра, че той се намира в Morugaya Jungle и е доста близко. Погледна към Рен с още по-сериозен поглед. Рен, най-после ще имаш шанс да си отмъстиш. И докато беше сериозна му се усмихна. Сега привлякох ли любопитството ти?

by BGDodpul Пон Апр 27, 2020 4:26 pm

Отново се засмя като злодей, този път даже още по - зловещо. Най - накрая ще намеря този дявол в човешка плът и ще мога да пратя душата му да страда вечно в дълбините на Ада! Идеално, идеално...моите четири деви на унищожението с нетърпение чакат деня, в който ще получим отмъщение.. - Рен

by **-bAzikA-** Пон Апр 27, 2020 4:31 pm

Kristina: Е щом имаме обща цел, за да увеличим шанса си за успех, ще трябва да си партнираме, не е ли така? Все пак този демон изобщо не е за подценяване. Избил е целият ти клан, нали така? Сам можеш да си направиш заключенията.

Броят на пеперудите наоколо сякаш се увеличи и започнаха да се доближават до тримата.

by BGDodpul Пон Апр 27, 2020 4:39 pm

Кимна. Макар и спокойно да мога да унищожа целият свят във всеки момент, ще сдържам силите си когато се изправя срещу това изчадие. Огледа се. Хм? Тези пеперуди станаха повече от обикновено. - Рен

by **-bAzikA-** Пон Апр 27, 2020 5:28 pm

Kristina: Огледа се и тя, докато беше клекнала. Хмм, да май си прав. Затвори си очите за малко и в този миг щеше да се случи нещо ужасяващо...

Изведнъж Kristina изтръпна цялата от страх. Сякаш току що бе извършено масово убийство. Веднага получи flashback-ове от момента, в който Сайба убиваше семейството ѝ пред очите. Беше отвратителна гледка, а за Kristina времето сякаш започна да се движи по-бавно и действието, което се случваше пред очите и сякаш се повтаряше. Когато отвори рязко очите си, с надеждата това да е просто една илюзия, всичко пред нея беше изменено. Слънцето беше залязло и от гъстата тъмна гора не се виждаше и 5 метра напред. Дърветата бяха мрачни и изведнъж те сякаш започнаха да се движат. Корените им сякаш излизаха от почвата и се забиваха на друго място. Клоните им започнаха да се удрят едни в други и издаваха ужасни 'скърцащи' звуци. Все повече и повече дърветата започваха да заприличат на Демони

Kristina: Какво се случва?!?!?! Сложи си веднага ръка на устата, защото и се догади от видяното преди малко. Искаше също и да си запуши ушите, зареди ужасяващите звуци, които се чуваха навсякъде сред гората, нямаше свободни ръце. ХЪХХ??!!?! Къде ми е ръката...?! Пред очите и тя виждаше ръката си, отрязана от китката напред. От раната се лееше струй кръв и сякаш излизаше много повече кръв от колкото би трябвало. Чак тревата наоколо попи кръвта и се оцвети в кърваво червено. Пеперудите също се оцветиха. АААААХХХХ!!!! След като видя раната си, тя усети болката с закъснение. Беше ужасяваща... Погледна надолу, след викане от болка. И когато фокусира погледа си тя видя нещо зловещо, на мястото, където беше Pakkun. Това същество беше покрито изцяло с черна козина и само червените му очи и кръвта по остриете му съби се открояваха в това мрачно черно. Изглеждаше все едно дъвчеше нещо, вероятно ръката на Kristina. Pakkun..?!!! АХхХ боли... Какво стана с Pakkun? Ами със РЕН????!!!!! Погледна нагоре към Рен, който 'вероятно' до сега сякаш не беше мръднал от мястото си.

Рен, в този момент, също преживяваше някакви ужасни моменти, свързани с страшни и тъжни моменти от миналото му. Колкото по-голяма травма има от детството човек, толкова по-болезнено ще е за него този неизвестен феномен. Възможно е също така, ако на човек искрено му е през оная работа, изобщо да не се повлияе от случващото се. Kristina не беше една от тях. Тя беше усмихнато и шеговито момиче, но тя обичаше семейството си поече от всичко на света и това е разбираемо. След масовото клане пред очите ѝ, тя развива ужасна травка, която до сега не беше нанасяла подобни психически щети върху нея, но сякаш нещо в тази гора провокира това да се случи за пръв път. Kristina имаше бледи спомени от онази нощ, но сега под ефекта на този феномен, тя виждаше цялото събитие - клане, кристално ясно пред очите си, все едно се намира в някаква симулация. Заключените спомени в съзнанието излязоха от повърхността.

Рен, ако се чувстваше добре, можеше да си помисли, че просто Kristina колиничи пред 'зловещата сила', излизаща от него или нещо подобно.

by BGDodpul Пон Апр 27, 2020 5:54 pm

Колкото и да беше изпитвал травми в миналото, той не пострада психически толкова колкото и Кристина. За разлика от нея, той не си спомни за убийството на клана си. Спомни си обаче за времето, прекарано в лаборатория в Addron, като заради един от учените в нея той беше получил неговата можъчна травма, т.е беше станал chuunibyou. Той си мислеше, че това беше моментът, в който отключи своите демонични сили, но истината беше, че там е бил експеримент на мозъчни операции и сумати други неща, свързани с нервите по човешкото тяло. Той усети сякаш постоянно го тръскаше ток, като викаше от болка все едно наистина го бие ток. Беше паднал на четири крайника, като дишаше тежко. Девите...девите на унищожението...Бавно протегна ръка към джоба си, като извади и четирите хамстера. Щом видя, че са добре, той си отдъхна и погледна към тях с много мил и добросърдечен поглед. Всичко е наред..щом вие сте добре...Гледката на хамстерите му позволи да се успокои и да преодолее всичко, което се случваше наоколо. Той бавно се изправи, като се огледа и беше объркан. Видя и Кристина, като веднага се досети, че нещо подобно може да се е случило и с нея. Ей, демонична кралице Кристина..!! Приклекна до нея, като я хвана за раменете и щеше да ѝ помогне да се изправи. Ако не си беше припомнил ужасяващите спомени, той едва ли щеше да се досети, че с Кристина става същото. Чуваш ли ме...?! Отговори ми ако не искаш да пратя душата ти на вечно изгнание! Кристина!! - Рен

by **-bAzikA-** Пон Апр 27, 2020 10:38 pm

Kristina: В очите на Kristina, Рен стоеше неподвижен, буквално паузиран на едно място. К-какво по дяв... След това погледна с разтревожени очи към черното същество. То изплезе език и изглеждаше всякаш беше изяло това, което яде и искаше още. Pakkun недей моля те!!! Какво ти става?!!!
В момента, в който Рен посегна да сложе ръцете на рамената на Kristina от далечината се обади женски глас.
???: Спри! Не я докосвай! Беше се показала измежду дърветата и изглеждаше сякаш искаше да предупреди Рен за нещо важно. Беше облечена в тъмни дрехи, с кестенява коса, слизащи малко под раменете и носеше черна шапка, изглеждаша като вълшебна шапка.
...Но тя прекалено късно предупреди Рен и той вече беше докоснал Kristina. В този момент всичко, което виждаше пред очите си започваше да побелява. В последния момент преди да изгуби връзка с реалността ако Рен се обърне към мястото от където чу женския глас, той ще види побеляващата фигура на момичето, което го извика. Секунда след това, тя ще изчезне от зрението му. Ярка светлина ще заслепи Рен в продължение на десетки секунди, след което щом отново си отвори очите, той ще види друга 'реалност' пред себе си.

Може да се каже, че в момента, в който Рен докоска странно държащата се Kristina, той се прехвърли на друго коренно различно 'място'. Когато Рен отвори очи, той видя пред себе си, а и навсякъде около себе си, гигански левитиращи bookshelf-ове, пълни с милиарди тонове дебели книги. Рафтовете с книги сякаш бяха безкрайно много и нямаха край. Когато Рен погледна към краката си, той ще види, че стои изправен върху нещо като огромна тераса, която не може да й се види края (не може да се види от къде започва). Отвъд парапета на тази тераса, беше нещо като void. Ако паднеш не се знае къде ще достигнеш или кога ще достигнеш, или дали ще достигнеш.
Kristina и Pakkun не се виждаха в никоя посока. Единственото място, на където можеше да тръгне е към началото на продълговатата тераса. Наоколо левитираха и отделни книги, които Рен можеше да хване и да 'вникне' в тях.

by BGDodpul Пон Апр 27, 2020 10:49 pm

В мига, в който чу женския глас, той сякаш по инстинкт щеше да се спре на място и да не докосне Кристина, но този път беше прекалено късно дори тялото му да реагира. Кристина..!? Прикри си очите от ярката светлина, като си помисли, че беше ослепял. Той усети тази промяна в реалността доста странно, като щом отново отвори очите си, не можеше да повярва къде се намира. Какво по дяволите се случи...? Хамстерите му се покатериха до раменете му. Нима някой ме хвана неподготвен..? Не, не е това..аз винаги съм подготвен...явно се намираме в друго измерение, далеч от Земята. Кой знае, това може да е десетият кръг на Ада, който сигурно не съществува, но току що е бил създаден само за мен..все пак, аз съм най - голямото изчадие, ХАХАХАХАХАХААА! Протегна се, като грабна по няколко книги. Започна да върви напред по терасата, като разлистваше книгите. Къде ли е Кристина..? - Рен

by **-bAzikA-** Пон Апр 27, 2020 10:57 pm

Преди да започне да търси Kristina, Рен щеше да осъзнае нещо, което щеше вече да го притесни наистина много. Подобно с Kristina и Pakkun, от хамстерите на Рен също нямаше и следа.

Книгите се разграничаваха на светли, оцветени книжки с повече картинки, отколкото текст и на тъмни, чернобели книги, също пълни с картинки, но мрачни и зловещи. Книгите, които Рен взе от въздуха бяха все от 'светлите' книги, но щом се опита да отвори някоя, кориците на книгата дори нямаше да помръднат, сякаш самата книга е заключена.

by BGDodpul Пон Апр 27, 2020 11:08 pm

Щом разбра, че хамстерите му липсват, получи сякаш огромно сърцебиене, че даже си помисли, че получава сърдечен удар. Не беше далеч от истината, но за негово щастие просто пулсът му се беше увеличил, но адски много. Хвана се за сърцето, като падна на колене и започна да диша тежко. Девите...девите..!! ПО ДЯВОЛИТЕЕЕ!!! Започна да удря по земята. Това ли е моето наказание..?!? Бих дал нищожния си живот за девите..! Извади си бамбуковата катана, като се изправи и нададе цял боен вик. Който е отговорен за това, лично ще отговаря ПРЕД ТАНАКА РЕН!!!! Започна направо да тича напред с пълна газ. Рен щеше да направи какви ли не неща само и само да гарантира безопасността на своите хамстери, като сега беше разярен. - Рен

by **-bAzikA-** Пон Апр 27, 2020 11:38 pm

Докато Рен тичаше напред, той рязко се блъсна в нещо/някого. След като се отдръпне, за да види в какво се блъсна и как не го видял пред пътя си той ще следното:

Picture:

Пред Рен сякаш се summon-на този 'рицар' с два необикновени меча - единия кипеше в тъмна енергия, другият в светла. Но този в светлата, сякаш беше почти изгаснал, а тъмният беше много по-ярък от обикновено. Причината този 'рицар' да се беше появил пред Рен, беше самият него или по-скоро желанието на Рен - да намери някого, отговорен за това, който да съдържа отговорите на въпросите му. Може да се каже, че един вид същност Рен призова този 'рицар' пред себе си.

Рицарят: Привет Рен... Изглежда можеше да говори. Говеше с бавен тон, но не беше зловещ, за разлика от външния му вид. Добре дошъл в Библиотеката. Ако търсиш отговорния за това място, то вече си го открил. Посочи с пръст към него. Това си самият ти, Рен.

by BGDodpul Вто Апр 28, 2020 12:33 am

Изправи се, като се изтупа и погледна право към очите на рицаря през шлема. Дори и да не можеше да го види, сякаш се взираше право в погледа му без да изпитва и капка страх, защото в момента беше пълен с гняв отвътре. Посочи го с катаната си. Що за глупост..!! Аз, великият властелин на Светът на Смъртта, Overlord of Ice of the Destroyed World of Death, Танака Рен! Не мога да бъда отговорен за появата ми в това място...ти си бил, нали..?! Къде са девите ми на унищожението..? Ако не отговориш, ще се погрижа да страдаш в задгробния ти живот!! - Рен

by **-bAzikA-** Вто Апр 28, 2020 12:18 pm

Рицарят: Въздъхна. Боя се, че няма как да имам задгробен живот, при положение, че дори не съм жив... Аз не съм истински. Нищо в този свят не е истинско. Ако това ще те успокои, фактът, че хамстерите ти липсват също не е истински... Може би се чудиш, защо точно теб посочих като отговорника за появата на това място. Е целият този 'измислен' свят, включително и мен, е създаден от твоето подсъзнание, за да си обясниш случващия се феномен. Искаше отговор на въпроса какво е това място. Искаше да срещнеш някой друг, който знае повече за отговорния за това място. Е, ето и мен. Ти ме създаде. Ти ме призов, за да се отзова на твоите желания. Погледна към светлия си меч, който започваше да 'гасне'. Хмм, това не отива на добре...

by BGDodpul Вто Апр 28, 2020 12:31 pm

Засмя се отново. Не вярваше и на дума, която чуваше. Спри с безмислените ти приказки, долнопробно изчадие. Напълно наясно съм, че това е капан, заложен от някого за мен, но тези трикове не работят. И хамстерите са техните временни форми. Всеки миг могат да се превърнат в свирепи зверове, които да те изкормят за секунди! Е, не те ли е страх сега от мен? Не те виждам да трепериш! Ако ми кажеш как да се измъкна от тук, ще те пощадя. - Рен

by **-bAzikA-** Сря Май 13, 2020 11:56 am

Рицарят: По дяволите..! Хамстерите на Рен излязоха от бронята му и се превърнаха свирепи зверове и набързо го изядоха. След това сигурно щяха да си върнат формата и да се завърнат при Рен. Още едно хубаво нещо щеше да се случи - Рен щеше да види в далечината Kristina, която седи на колене и чете една *тъмна* книга. Взираше се в нея сякаш е омагьосана.

by BGDodpul Сря Май 13, 2020 11:58 am

Изсмя се отново като злодей, защото в неговото съзнание, хамстерите му го можеха това постоянно. Пхахахахахаха!!! Предупредих те, земно изчадие! Дано душата ти не бъде изтезавана с векове в Ада! Погледна в далечината, като веднага щом видя Кристина се запъти към нея. Зарадва се, че успя да я намери тук, каквото и да беше това тук. Ей, демонична кралице Кристина! - Рен

by **-bAzikA-** Сря Май 13, 2020 12:43 pm

Света, в който се намира Рен може да се нарече Bookshelf World, където всяка книга представлява спомен на конктретно живо същество, намиращо се в Morugaya Jungle. Този свят съществува само единствено в главата на Рен и е създаден от подсъзнанието му, за да си обясни случващия се феномен в Morugaya Jungle. Рен може да отвори книги, които съдържат само и единствено неговите спомени. Но незнайки защо, той беше не способен да отвори *светлите* книги. Сякаш бяха блокирани с невидима сила, която Рен си я представяше като катинар. Единствено *тъмните* книги бяха достъпни.

Ако Рен отново докосне Kristina, той ще види, това, което Kristina вижда , тъй като тя беше в нещо като генджуцу, прелиствайки една и съща книга пак и пак, преживявайки един и същ момент отново и отново. Рен също така и ще усети ужаса в сърцето на Kristina.

Макар и за малко, Рен ще види следните събития в безкраен цикъл:

Небето става тъмно и мрачно, а дърветата около нея оживяват и се превръщат в демони.
Kristina пада на колене и започва да чува ужасни скърцащи звуци. Звуци, идващи от постоянното удряне и триене на клоните на демоничните дървета.

Meaning:

Kristina поглежда с ужасен и учуден поглед към ръката си и вижда, че китката ѝ е откъсната. Личи се, че е отхапа, зареди формата на раната. След това, тя поглежда към Paccun и чак *след това* тя усеща мъчителната болка от раната си. Започа да пищи от болка и ужас.

Meaning:

След това цялото събитие се повтори отново. Отново и отново, Kristina изживяваше този ужасен спомен, затворен в тази книжка.

by BGDodpul Сря Май 13, 2020 12:57 pm

Рен веднага щом разгледа някоя произволна тъмна книга, той усети подобно чувство като това, което Кристина изпитваше - тъга, отчаяние и съжаление. Той също видя част от спомена си когато кланът му бива избит, но вместо да се поддаде на вътрешните си емоции, той ги отхвърли и успя да пречупи цикъла. От ръката му сякаш настана лилава експлозия, която просто изблъска тъмната книга от ръката му и го изкара от този непрестанен цикъл. Веднага след като това стана, той падна на ръцете си, като дишаше тежко. Кх...не може да бъде...аз, великият властелин на светът на Смъртта..да бъде принизен до такова ниво..но..! Изправи се бавно, като погледна и към Кристина, към която се доближаваше все още и още. Въревше бавно към нея, като щом я доближи вече максимално, той я докосна по рамото, но започна да изпитва това, което и тя, този път през нейните очи. - Рен

(2:25)
В света, който Кристина виждаше със собствените си очи, Рен беше там само като spectator. Не виждаше нищо освен нейните чувства в съответните моменти. Той обаче не се поколеба и знаеше какво да направи. Тъмна демонична кралице Кристина...това е капан на собственото ти съзнание. Капан, от който ти трябва помощ да избягаш..Бавно извади меча си, който вече беше истински, защото в главата му винаги е бил такъв. От него капеше все едно лилаво мастило, но то представляваше демонична кръв. Тези моменти, които виждаш..които изживяваш..сигурно се чувстваш отвратително сега..но не трябва да позволяваш те да замъгляват очите ти..!!
(3:00)
Захвана меча си здраво с две ръце. Отприщи адски силен замах, като в света на Кристина се усети като мощен демоничен вятър, който сякаш започна да помита всичко по пътя си освен самата нея. Това, което всъщност се случи обаче бе, че Рен използва изкуствения си меч и с всичка сила замахна по тъмната книга и я изблъска от ръцете на Кристина в опит да я освободи от тъмните чувства. - Рен

by **-bAzikA-** Сря Май 13, 2020 1:10 pm

Kristina бе освободена от това "генджуцу в генджуцуто". И сега когато и двамата се намираха в този т.н. Bookshelf World, след замаха на Рен, от него и Kristina започна да излиза ярка светлина, която ги заслепи взаимно и след миг, тя изчезна. Когато отговорят очи, те ще видят, че всичко това е било просто илюзия. Те се върнаха в реалния свят, но благодарения на малко помощ от трети човек.

"???" Беше красиво момиче с прекрасна черна коса, стигаща малко под раменете ѝ. Пространството около нея беше обагрено от същите тези мистериозни и красиви пеперуди в оранжеви и жълтеникави нюанси. Въздъхна и каза: Върнах ви обратно. Пак заповядайте...

Kristina: Хъх?! Още се опитваше да подреди мислите си, но най-важното в момента бе, че тя престана да чувства толкова ужасно. Какво се случи с мен? Коя си ти?

by BGDodpul Сря Май 13, 2020 1:12 pm

Веднага щом излезна от странния свят, в който се намираше, той веднага осъзна къде се намира и бързо погледна учудено към ???. Стресна се, за това си извади меча и го насочи към нея. Демонично изчадие! Назови името си ако не искаш да гориш вечно в дълбините на света на Смъртта! Адът би ти се сторил по - хубаво място щом те запратя да страдаш в бездната на Смъртта! - Рен

by **-bAzikA-** Сря Май 13, 2020 1:34 pm

??? Докато гледаше с нежен поглед една от пеперудите, която беше кацнала на ръката ѝ, тя погледна озадачено към Рен. Демонично изчадие? Ах, разбирам.. все още не сте се свестили от това, което преживяхте в последните 5 секунди. Както и да е името ми е Akina, ако толкова искате да знаете. Може да ми викате Аки, но едва ли ще ви се наложи - тръгвам си.

Kristina: Последните 5 секунди. Сложи си едната ръка зад главата и погледна некомфортно към Akina. Ехх, прощавай, ама още се опитвам да разбера какво точно се случи. Предполагам някой ни е поставил в нещо като генджуцу? Но пък ти каза 5 секунди, защо на мен ми се сториха часове. Ужасни часове при това. Не съм сигурна какво беше това, но тръпки ме побиват само като си помисля. Почакай малко! Ако някой ни е поставил в това генджуцу, то нямаше никой друг освен мен и Рен до нас. Трябва да е това момиче!

Akina: Гледаше супер сериозно към Kristina и Рен. Продължаваше да ги гледа, докато изведнъж седна по турси на земята и напрежението изчезна. Тя се държеше супер приятелски и всичко, което говори звучи, сякаш го казва от сърцето си - беше напълно искрена. Ааах, как мразя да обясняваам, но какво да се прави. Просто седнете и ме слушайте. Ще ви обясня какво точно се случи. Очевидно са туристи тук. Не знам какво търсят, но се надявам да ги привлека на моя страна. Ще ми е нужда помощта им в трагичен момент като този.

by BGDodpul Сря Май 13, 2020 1:39 pm

Намръщи се на Акина. Демонична кралице Кристина, това нечистоплътно създание пред нас твърди, че знае какво се случва с нас. Нима тя ни е поставила в този капан?! Ако е така, ще се погрижа да те убия по най - безмилостния начин и ще те дам в жертва на THE FOUR DARK DEVAS OF DESTRUCTION!! Изсмя се като злодей. Трепери пред мощта на моите четири деви на унищожението, изчадие!! Пхахахахахах! - Ren

by **-bAzikA-** Сря Май 13, 2020 1:57 pm

Kristina: Почакай, Рен! Нека първо чуем какво иска да ни каже. Рен, Ако наистина тя е причината за това генджуцу и ни се окаже враг, нямам нищо против да я пратим в дълбините на света на Смъртта. Тя седна пред Аки.

Akina: Да ме убиеш? Хей, хей, аз се опитвам да ви помогна..

Kristina: О моля те не му обръщай внимание. Продължи от където започна.

Akina: Знам, знам, спокойно. Мога да го почувствам ^^ . Та започвам...
Akina: Morugaya Jungle, моят дом, е едно уникално място, което коренно се различава от всички други места по света. Мога да потвърдя това, тъй като съм *обикаляла света* и знам. Очевидно ми е, че сте туристи и не разбирате цикъла от събития, които се случват тук, за това ще се опитам да ви го обясня най-просто. Освен всички мистични места и същества, които можете да срещнете, тук вие също може да се окажете мишена на мистична енергия. Енергията, която прави Morugaya Jungle - Morugaya Jungle.

Kristina: Бръх.. Каза, че ще го обясни просто, но нищо не разбрах.

by Sponsored content