Deep Jungle

Kenji: Оръжието ти наистина е прекрасно, Рюки...но това не е фактор! Силата не е в оръжието, а в този, който го владее...Това хлапе не бе повлияно от екслпозиите си...но те бяха от чиста пепел..множество експлозии, комбинирани в една голяма. Навярно си имунизиран от нещо, което тялото ти произвежда...нека видим обаче дали си имунизиран от нещо друго, което може да предизвика експлозия освен пепел...моят меч! След като върху острието му бива стоварена първата експлозия, Кенджи се усмихна широко, като погледна към меча на Гото. Никой не надделя от сблъсъка им и изглежда бяха наравно, но Гото се готвеше за контра. Точно поради тази причина, Kenji реши да опита да се дистанцира и да нападне едновременно. Още с първата експлозия той се остави да бъде изблъскан, но от одачито на Кенджи излезе ледена експлозия, която отвърна на удара. Заради огромните вихри наоколо, които се отприщваха, Ken успя да овладее ледената енергия, която мечът му бе отприщил и я redirect-на под различна форма, в този случай - леден blast. Щом бе изблъскан, blast-ът развя дрехите и косите му, като той се усмихна широко и прибра оръжието си в устата на бубата, след което скръсти ръце. Кой ти даде това оръжие, хлапе..? Изгубил си форма..! Трябваше до сега да си ме убил с подобно чудовище в твоите ръце..!

Докато държеше Шибуки в ръцете си, Гото си оставаше все тъй имунизиран към епсплозии и пламъци независимо чии, но ледените вихри бяха друга работа. Щот бяха отприщиени към него, втората му атака бе прекратена и двамата меченосци бяха изтласни един от друг, докато не паднаха отново на земята. Непрекъснатите експлозии, произливащи от меча, имаха няколко функции. Най-значими оттях са: значително усилване на скоростта и силата на замаха, плус че отприщените есплозии достигат до врага, ако защитат му е тънка; премахване на контра атаки(ледения blast във случая) и тестване на издръжливоста на вражеската защита(Одачито във случая). Отделно когато притежателя се свържи изцяло с това чудовищно острие, то му придава част от качестата си - Гото става имунизиран от експлозии и се научава собственоръчно да ги отприщва.

Goto: Обърна се назад, за да се увери, че клонингът му вече е извън погледа му. Най-важното за него в тази ситуация беше Изуми да се измъкне невредима. За да се увери, че това ще се случи, Гото печелеше време както може. Той никога не би атакувал първи Кен, освен ако не тръгне към Изуми, или ако няма друг избор, както до сега когато беше обстелван от range атаки. Гото може да е истинско чудовище в близък комбат, но ако врагът му е специализиран в това да пази дистанция, то това значително ще затрудни легендарния меченосец. Казваш, че до сега съм трябвало да те убия? Хехе, подценяваш се, Кен? Гото продължи да печели време и чрез приказки. Ти си пълен със скрити козове в ръкава ти или в твоя случай в тази противна гадина. Усмихна му се предизвикателно. Но бъди сигурен, че каквото и оръжие да ми изкараш, то рано или късно ще бъде пробито от моя Шибуки. Този меч... е по-силен от теб, Кенджи. Ако трябва да бъда реалист ще кажа, че именно той представлява разликата от това да победя или изгубя. Ала точно това, че съм зависим от него, ме прави слабак. Не съм достатъчно силен все още и за това опирам до изваждането му. Стисна юмрук видимо раздразнен. Един ден ще мога да защита Изуми само със собствените сили. Но тогава... Кен, този меч не се е бил срещу достоен противник от цяла вечност. Чуваш ли го? Той бесне от вълнение. Готов е да стовари цялата си мощност върху теб, ако не отстъпиш. Защо точно Изуми? Защо е специална? КАЖИ МИ!!! Личеше си, че Гото проклива съдбата, че точно Изуми трябва да е целта на Кен и шефовете му. Този мъж очевидно не желаеше излишна кръв да се пролее. Той не искаше да води тази битка с Кен, нито пък искаше да постави природата в опасност от Шибуки. Всъщност, защо ми остави онази бележка с точните ти кординати? Защо ми даде тази възможност да спася Изуми? Какви са заповедите ти, Кен?!

Kenji: Очите му веднага се спряха на меча на Гото в мига, в който той почна да говори за него. Като един виден специалист в оръжията, Кен се интересуваше много от т.нар. легендарни мечове. Оръжия, които имат почти безкраен потенциал, който може да се комбинира с техните мечоносци. Не, хлапе...не се подценявам. Просто знам на какво е способно такова оръжие в ръцете на някой майстор..страх те е, нали..? Страх те е да държиш такова чудовище в ръцете ти. Не те виня..аз също бях на твоето място преди. Когато се колебах...но знаеш ли кога разбрах за моят потенциал..? Когато убих първата си мишена...още от тогава знаех своето прозвище. Посочи го. Ами ти? Твоето прозвище...да си пазител ли е..? Този меч отговаря ли на твоите желания..? Можеш ли да защитиш това момиче когато ТИ самият знаеш само как да сееш разруха?! Нека ти разкрия защо те извиках тук, момче...Усмихна се отново.


Личеше си от думите на Кен, че той бе роден боец, накаран да играе ролята на убиец. Кен живееше за the thrill of battle. Той искаше постоянно да се движи, да се сблъсква с нови препядствия и да ги надскача..за да докаже, че е по - добър от останалите. Толкова много гордост имаше в него, че сам се бе silence-нал, запушвайки своите пори на магическа енергия. И пак бе намерил начин да я използва по нестандартен начин, без тя да излиза от тялото му. Какъвто ресурс имаше, той го използваше. Освен умел опонент, Кен бе и някой с много решителност..а сега, той бе решил да покаже на Гото, че неговата леност е препядствието, което той трябва да надскочи, за да освободи истинската сила на своя меч.

* В DSC (Detective Shelf Collection), детективите имат ранг от 3 цифри, като всяка една нула символизира максимален ранг в дадена сфера. Само 4-ма са онези, които са имали легендарните 3 нули - Киригири Джин, Макима, Фузен и Кьоко. Семейството на Джин. Но има и още един член, за когото информацията е изтрита отдавна от спомените на хората - Kirigiri Rose.

Гото малко или много знаеше за това, че Изуми всъщност е Detective Rose. Последно беше чул това име при Ибури Дървото, когато бе raid-нато от човек на име Сайба. Гото обаче не разполагаше с никакви детайли за това, кой е този детектив и що за човек е той. Сега за първи път чува за статуса от 3 нули и тяхното значение и остана впечатлен. Въпреки че мислеше само доброто за Изуми, Гото вътре в себе си се надяваше тя никога да не си спомни за истинската си самоличност, за да може техните спокойни дни да не свършат. 

Goto: Кен... Сянка му беше паднала на лицето закривайки очите му. Беше не само раздразнен вече, но и разгневен. голямо плямпало се оказа, знаеш ли? Нищо не знаеш нито за мен, нито за меча ми. Страх ме е да го използвам ли? Съжалявам, но дори не си близо до това да ме прочетеш. Тази моя версия, която ти искаш да изкараш от мен, тя съществуваше..., но в миналото. Бях неудържим, безстрашен и носих разруха навсякъде, където стъпих. Бях терорист. Нещо повече...
Мисля, че добре знаеш какво означава това. Втори след шефа на TG. Тогава бях този Гото, който сега ти толкова силно желаеш да срещнеш. Тогава съдбата не ни постави един срещу друг, но ако беше, вярвай ми, щеше да разбереш какво значи... да си унищожител!
Стига толкова! Достатъчно разруха! Вместо да руша, вече ще създавам! Вместо да убивам, ще защитавам. Ще стана нов по-добър човек. Ще градя и ще постигам всичко чрез труд, а не със сила! Дори и да си толкова убеден, че не съм създаден за това, ще пробвам отново и отново, докато не ти докажа, че грешиш. Всеки е способен на всичко, стига истински да го иска! Всеки има правото да бъде какъвто си пожелае! И сега аз искам едно - това да помогна на Изуми!
Кен, от отегчеителните ти приказки научих едно нещо за теб. Ти си се провалил като наемник! Поставяш личните си желая и се отклоняваш от заповедите си! Такива като теб изобщо нямаше да се толерират дори в TG. Какво означава, че искаш да покажеш, че си по-добър? Имаш задача и колкото се отклоняваш, толкова по-малък шанса става да изпълниш мисията си. Държиш се като дете! Засмя се леко. Макар че няма как да се оплаквам, след като това работи в моя полза. Изуми вече е в мой ръце и докато държа този меч ти никога няма да преминеш през мен. Възвърна сериозното си изражение. Кен, едно нещо е ясно - обикновено хубавите неща се постигат трудно без преки пътища, но това не означава, че винаги ще е така. Не знам защо така си се вманиачил да правиш всичко по трудния начин. Дали си мазохист или просто глупав ми е непонятно, но чуй едно от мен. Никой не е длъжен на никого. Това как аз или Изуми сме решили да водим живота си не е твоя работа! Не ме касае дали за теб си пропилявам потенциала или се страхувам от него. Аз съм аз, защото съм аз и само това е важното. А ти, Кен, какъв си ти?

Слушаше с внимание думите на Гото, като се усмихваше от радост от това, което чуваше. Тайно се надяваше той да му покаже, че макар и да е избрал нов път, го е направил окончателен. Той много се възхищаваше на хората, които имат смелост сами да изберат пътя си. До сега, той се опитваше да види колко лесно би пречупил волята на Гото ту със своите действия , ту със своите думи. Все пак, той също имаше голяма репутация. Думите му обаче имахе тежест като никога до сега..това бе едно от уменията, които малко хора са успели да увладеят - Conqueror's Haki. Едно от трите Haki-та, които владеят малцина. Това умение позволяваше на user-a да сплашва опонентите си до толкова, че те да се подчинят на неговата воля. В някои случаи, само с присъствието си той е карал хора да припадат. Този път, той използва много малка част от своето хаки, за да види дали опонентът пред него ще трепне. Когато Гото свърши да говори, Кен започна бавно да му ръкопляска...

Kenji: Браво, браво...това исках да чуя от теб, момче. До сега си мислех, че без твоята разрушителност, ти няма как да се развиеш като човек и няма да можеш да защитиш това момиче..но признавам си, сгреших. Достатъчно те наблюдавах като Х2. Не ми е притрябвало да те виждам пак в такава светлина. Щях да се разочеровам ако ми беше показал тази част от себе си, за да ме надвиеш..да, прав си. Не съм добър наемен убиец...



В този миг, Гото получи своят отговор. Тялото на Кенджи точно като една машина започна да функционира по различен начин. Енергията вътре в него започна да се движи коренно различно и беше концентрирана в по - големи количества в ръцете му. Именно ТОВА бе истинският Кен.

Гото прибра меча си, като възнамеряваше вече да се бие без него само със собствени сили. Той започна да гледа на двубоя им като отлична възможност да изпробва дали е готов да изостави Шибуки. Ако нещата загрубеят ще те използвам отново, но един ден няма да си ми нужен повече, Шибуки, и смятам този ден да е ДНЕС! Гото се изпълни с увереност и зае боен stand срещу Кен, готов да се отбранява с голи ръце, но когато го чу отново да използва CBC,  настръхна за момент. Limiter Removal? Self-suppression? Какво кроиш, Кен?! Продължи да слуша приказките му, докато не усети рязка промяна в него.


КЕН?! КАКВО НАПРАВИ?! И тогава Гото получи отговор на своя въпрос. Бесни въздухши вихри заеха цялата полянка и отвън нея. Гото едвам се задържаше на едно място, като правеше една по една крачки назад ту от ветровете, ту от страх. Короните на дърветата се вееха като тревичка, но Великата Джунгла бързо предприе мерки. Тя абсорбира част от отприщената енергия и като жив организъм веднага реагира подобаващо. Всички дървета, ограждащи полянката, започнаха да растат с нереалистично бързо темпо, увеличавайки началния си размер десеторно. Извисиха се на височина от впечатляващите 40 метра, а дънерите им достигнаха радиус от цели 2-3 метра. Стъблата на тези зверове бяха покрити с допълнителен дебел слой червено-кафява, влажнеста кора, която хем беше твърда и издръжлива, хем достатъчно влажна, че да не бъде изгорена никак лесно. На практика тези дървета гиганти сформира масивна кръгла стена, все едно държат същински титани в клетка. Е, дефакто не бяха много далеч от истината. Изражението на Гото се изпълни с емоции, но най-завладяващата беше тази на DESPAIR. Това се случи, когато той видя източника на тази сила - не беше просто Кен, беше оръжието, което той извади. Това беше... 

Ken: Засмя се след като чу това, което Гото каза. Ако някой показваше най - голям disrespect към седемте мечоносци, то това беше Кен. Не ме карай да се смея, Гото..! Няма такова нещо като ultimate swordsman..! Не оръжието е причината, поради която ще те убия...а аз самия! Няма значение колко силно е оръжието ако неговият user е слабак! А разликата в нашите сили е твърде голяма...сега, умри! За един миг, Кен буквално изчезна от погледа на Гото, сякаш се изпари. Той започна да се дашва навсякъде около него, като след всеки даш последваше посичане, което разрязваше въздуха и щеше да оставя адски дълбоки посичания по Гото и да го накара да кърви обилно. Самите размери на посичанията също бяха огромни, като всяко от тях създаваше и вятърна вълна, която допълнително щеше да усложни положението на мечоносеца.

Движенията на Кен бяха толкова бързи, че беше невъзможно за Гото да ги проследи. Това вече изглеждаше като dead end за него, защото очакваше всеки момент да бъде посечен отвсякъде, но разбира се той нямаше да се предаде толкова лесно.
Goto: ЕЛА! Гото затвори очи и се опита да използва други сетива. Кен вече не беше suppressed-нат и излъчваше енергия, която Гото можеше да локализира, ала дори и така dash-овете му бяха твърде бързи. По дяволите. Това може да завърши много зле! Трябва да спечела малко време, че да достигна до пълния потенциал на Шибуки. Тц, ръждясал съм! Той стисна здраво меча и се подготви да контраатакува веднага след като бъде посечен. Ако не мога да го избегна, поне ще те отнеса заедно с мен! Изведнъж мечът му мръдна отсамосебе си рязко наляво. Хъх? Гото инстинктивно насочи вниманието си в тази посока и усети как в точно този момент от тази посока Кен се отласква към него. Dash-ът беше почти мигновен, но Гото успя да го избегне с леки поражения. Всичко това се случи само за част от секундата. Гото отвори широко очи с вече по-уверена и развълнувана усмивка. Разбирам! Значи това е начина! Гото вече имаше едно порязване на рамото му, но не сериозно дълбоко. Въпреки това, увереността и моралът му се надигна вместо да се помижи и ето, че успешно избегна следващото посичане. И следващото и по-следващото... с малки изключения. Ако Кен продължаваше с това темпо, то Гото е способен да избегне относително около 90% от dash-овете му. За кратко той прекъсна ритъма на Кен, като замахна с Шибуки към земята отприщвайки експлозия, която да създаде малка димна завеса и зае случайно място в нея. Целеше да спечели няколко секунди, в който той без да губи никакво време направи следното: Изпъна си едната ръка и отвори леко края на устата, от където trail-овете от експлодиращ прашец започнаха да се сгъстяват в сферични форми в ръката му. Станаха 4 сфери на брой. Навярно димната завеса за нула време беше издухана от непрекъснатите вихъри, причинени от Йору. Гото отново застана неподвижен в бойна позиция и чакаше Кен отново да dash-не към него, но този път ги имаше и тези 4 бомби, обкръжаващи го. Противникът ми е повече Йору, отколкото ти, Кен! Не знам как си се сдобил с този меч, но истинското чудовище е той, а не ти! Когато Кен dash-не към Гото, той веднага ще разбере посоката, използвайки Шибуки като компас. Все пак развълнуваният легендарен меч нямаше търпение да се сблъска с друг такъв.
Meanwhile джунглата продължаваше да оформя гигантска стена и да изолира 2мата меченосци, като обстановката ставаше все по-тъмна и тъмна и скоро единственият източник на светлина ще бъдат експлозиите на Гото.
Освен Гото и Кен, героите в тази битка бяха мечовете Шибуки и Йору, както и самата джунгла.

Кен: След като видя успешните опити на Гото да избегне посичанията му, той се усмихна широко и се спря на едно дърво, като погледна към него. Този меч е мой подчинен, глупак! Така както твоят меч слуша теб, така и този слуша мен! Но...нека ти докажа, че грешиш...Кен направи нещо може би неочаквано за Гото, като хвърли Йору нависоко във въздуха, а той започна да се върти около оста си и да запраща постоянно въздушни посичания навсякъде около тях двамата. Това нямаше как да не бъде забелязано от мечът на Гото, който веднага да насочи вниманието му към чудовищния меч, който непрестанно отприщваше атаки все едно имаше свой собствен ум. Кен се подготви да отскочи, и навярно Гото очакваше Кен да скочи към меча си и да замахне с него щом го достигне, все пак Йору беше най - силният меч що се отнася до атаки от разстояние...но това не беше нещото, което той направи. Кенджи отново щеше да докаже, че не може да бъде предвиден, като с отскока си той буквално се появи до Гото без да бъде усетен. Знаейки, че Гото ще разчита вече на факта, че може да го усети, той щеше да се възползва от чудовищното присъствие на легендарния меч да насочи вниманието му другаде и да засенчи собственото си присъствие чрез него. Това му позволи да се появи до Гото без да бъде забелязан от меча му и да го увие с веригата си мигновено, при което да се завърти и да го хвърли право към меча във въздуха, който се въртеше, готов да го накълца. Кажи ми сега срещу кого се биеш, ГОТО РЮКИ!!!! СРЕЩУ МЕН ИЛИ СРЕЩУ ЙОРУ!!?!?

Goto: Хвърли меча си? Що за ненормален кучи син!? Гото насочи цялото си внимание към Йору, точно както планираше Кен. Сега, когато виждаше източника на замахове, Гото лесно ги блокираше и избягваше. Той даже отприщи няколко експлозии в пространството между Йору и Кен, за да ги държи далеч един от друг. Сам изкопа гроба си, Кен. Това е краят т- Чу се скърцане от вериги. ХЪХ! Кен успешно го беше увил във вериги, но те веднага поеха сериозно поражения от експлозиите, причинени от обкръжаващите го бомби. Кен, ти ненормалник! Непредсказуем както винаги. Какво ми става? Трябваше да го очаквам! Захвърлен право към Йору, Гото се възползва от факта, че веригите бяха отслабени и с необходимата сила, успя да ги счупи освобождавайки се малко преди да бъде посечен от Йору. Той започна да отприщва експлозии от краката си продължавайки засилката си към меча на Михалк, като умело избягваше всички посичания. Накрая той го хвана със свободната си ръка и без да губи време се насочи към Кен. С два легендарни меча, увереността му се удвой и той отговори с вик, малко преди да замахне към противника си. СРЕЩУ ТЕБ, КЕН! ЕДИНСТВЕНО СРЕЩУ ТЕБ!!! Сега когато Кен не разполагаше с меча си, това прозвуча умишлено като шега. Везната бързо се наклони към Гото, ала миг преди да отправи своята атака, двата меча в ръцете му се блъснаха един в друг, отприщвайки масивна въздушна и огнена вълна, която мигновенно прекрати атаката на Гото и го изстеля към дървесната стена в противоположна страна от на Кен. Проклятие! Тези два меча не са виждали битка от толкова много време, че няма как в момента да заемат една страна. Тц, изглежда ще стане по трудния начин. Гото стоеше на стената, все едно е концентрирал чакра в краката си, и гледаше концетрирано към Кен.

Кенджи: В мига, в който видя меча си отново във въздуха, той хвърли веригата си към него и го дръпна обратно към себе си, като щом го хвана, той продължи да върти веригата си в другата ръка и насочи меча си към Гото. Хмпф..! Хлапе като теб, което го е страх да използва някакво оръжие, няма как да може да подчини звяр като Йору...силен си, но докато продължаваш да се мислиш за по - нисш от това твое оръжие, нямаш шанс да спечелиш! Кен прибра веригата в устата на бубата си и започна да върти Йору с двете си ръце над главата си. Това започна да създава адски силен тайфун, който привличаше всичко и всички към него, и много скоро щеше да се образува гигантско торнадо, което заради малкия затвор от джунглата, в който се намираха ,щеше да обхване цялото бойно поле. Вихърът щеше да е толкова силен, че да не позволи на никакъв прашец да го доближи, защото вятърът щеше да го привлича. Същинска стихия щеше да бъде отприщена , а щом тайфунът се разрастне достатъчно, Кен щеше да замахне с меча си и да го разреже, отприщвайки адски много посичания във всички посоки, но това щеше да се случи на следващия коментар.

Goto: Не мога да подчиня Йору? Що са глупост! Знам, че съм способен да овладея всеки от легендарните мечове, но какво да направя, че Йору и Шибуки се оказаха такива rival-и?! Хм? Може би това ми е проблема. Мечовете ме приемат като достен меченосец, но не приемат волята ми. Те я пренебрегната и решиха да се сбият независимо моето желание да ги използвам заедно. Може би наистина си съм недостоен. Първата стъпка от растежа е осъзнаването на грешката. Ала Гото нямаше повече време, което да прекара в размисли, защото пространството наоколо беше обсипано с бурни ветрове. Същински тайфун се беше образувал, който след разрязването му, изпрати посичания във всеки посоки, обхващайки цялото бойно поле. По дяволите! Гото опита да блокира част оттях, но повечето успяха да му причинят разрези. От стотици рани по тялото му започна да тече кръв. Изглеждаше все едно всеки момент ще припадне, но това дори не беше близо до истината. С кървясали очи, Гото надигна глава и насочи погледа си към Кен. Искаше да се увери, че и той беше поел голяма част от посичанията. Все пак според него това беше самоубийствена атака, която целеше да превърне двубоят им на битка на издръжливост. 

Kenji: Това, което Гото щеше да види, донякъде се припокриваше с очакванията му. Кен също бе целият в рани, като кървеше обилно, но това беше само в негов бонус. Когато тялото му бива ранено, подобно на Такуми, той започва да се бие много по - интензивно. Макар и тежко ранен, той можеше да продължава да се бие на 100%, но в комбинация с неговия unique CBC skill, който му позволява да използва пълния потенциал на каквото и оръжие да държи в ръцете, този негов тайфун беше отслабил драстично природния затвор, който държеше него и Гото, като хвана меча си с две ръце, което означаваше, че дори още по - силен замах се готвеше да отприщи. Но този път, целта му не беше Гото...той знаеше, че Гото няма да има избор да избегне тази животозастрашаваща атака, която му готви, ако тя потенциално може да уцели Изуми. Той много добре можеше да я усети в коя посока бяга, а на вярно и Гото можеше, и щеше да разбере за планът на Кен. Битката ни свърши, Рюки...поставен си в шахмат. Каквото и да направиш, изходът от ситуацията няма да свърши добре за теб. Би се добре, но...твоят меч много скоро ще бъде мой!!!!! Кен замахна вертикално към Гото, като се отприщи т.нар. "Strongest Slash in the World", който бе уникалното умение на Йору. Посичане, толкова силно, че продължава вечно докато не се сблъска с нещо по пътя си. А тези, които са успели да го блокират, са малцина. За жалост, Гото трябваше по някакъв начин да се изправи срещу тази чудовищна атака ако иска да спаси Изуми, която щеше да е на пътя на атаката.

Goto: Знаех си! Ранен си, Кен! На едно и също дередже сме! Гото стисна здраво меча си и приклекна, готов да се изстреля с пълна мощ към Кен, ала това, което видя, а и усети, го спря на място. Йору? Не... Кен? Каква е тази чудовищна енергия, която усещам как се надига на върха на острието ти?! Нещо предстои! Нещо голямо! (!!!!) Гото рязко се обърна назад. Изуми! Нима цели да отприщи тази разрушителна атака към нея? Обърна се и с отчаян поглед му се развика.


Ала Кен сякаш не го чу. Гото стисна зъби до кръв. Разсъдака ли си изгуби, Кен? ... Не... Той прави залог.