Deep Jungle

Щом се приземи на един клон, той спокойно кръстоса ръце сякаш държеше целият свят в тях и имаше отговор за всичко. Той много добре знаеше, че няма отговор за атаката на Kristina, но въпреки всичко трябваше да запази самообладание. Изсмя се като злодей пред нея за доста дълго. Изглежда, че привлякох интереса ти, демонично изчадие! Но добре, така да бъде, ще ти отговоря! Този кръг е направен от стотици демонични души, измъчвани с хиляди векове в Ада! Усещам как едвам се държиш на краката ти от страх когато си край него! ПХАХАХАХАХААААААА! Това е моят Transmutation кръг! Чрез него с моята демонична кръв, способна да затрие галактики, мога да преобразувам всичко във всичко! Трепери, трепери от страх, изчадие!! - Рен

Kristina: Хъъх.....? Малко вече започна да се съмнява дали човекът или демон пред нея говори истината или просто си измисля всичко на момента. Хъх, звучат интересно...тези твой измишльотини. Изглежда или се опитваш да прикриеш истината зад твоите способности или просто си болен от синдрома на 8мо класника. Като се замисля, най-вероятно е второто... така, че май няма нужда да съм повече предпазлива. Е, в такъв случай.. Погледна сериозно към Рен. Има само един начин да разбера дали това, което говориш е истина. Скочи с голяма сила право към Рен. ХААА...!!! Докато се приготвяше да нанесе супер силно дясно круше, с лявата си ръка, на която беше ръкавицата, дръпна няколко конци и демонстрира умението си: Четири от конците, които бяха опънати между клоните на дърветата около Рен, се позиционираха, така че два от тях да завържат краката на Рен, а другите два да омотаят ръцете му към тялото. Изглеждаше нещо подобно на това, като в този случай конците не преминаваха през плът, а само се омотаваха около нея, тъй като Kristina преобразува аурата си около тях на от остра на тъпа. Това го направи, защото не целеше да нанася големи щети върху противника си. След това тя дръпна конците, дърпайки едновременно и самия Рен към себе си право към десния си юмрук. Щеше да го удари в корема. ПОЕМИ ТОВААА!!!

В мига, в който бива омотан от конците ѝ, той отново прояви спокойствие и даже се изсмя. На ръката му светна абсолютно същия кръг, като чрез него щеше да преобразува въздуха край себе си в енергия - този път целеше от газ да направи енергия. Това, което усети обаче бе, че единият от хамстерите му вътре в дрехата също беше притиснат и то доста опасно от един от конците на Кристина. Малкото хамстерче доста страдаше, защото беше в единият от джобовете на Рен, а точно там се бяха увили конците. Веднага се изписа ужас на лицето Рен. О не! Star-Destroyer Grey Fox Sun-D! Какво се е случило..? Нима това демонично създание е успяло да те хване неподготвен? В такъв случай, ще трябва да използвам друго умение..Алхимичното заклинание, което той кастваше сякаш се промени и кръгът на ръката му светна в лилаво. Само вътрешната част от тялото на Рен се покри в такава защитна бариера, защото той не можеше да защити едновременно себе си и хамстерите си, за това реши да защити само тях. Така пое атаката на Кристина директно, но хамстерите му останаха непокътнати. Тя можеше да види, че той е успял да кастне някакво умение заради светлината, която излизаше от ръката му с бинтовете, но очевидно нямаше ефект поне в нейните очи. Гх!! - Рен

Kristina: Удари супер силно Рен и го запрати на десетина метра назад, блъскайки се в едно дърво и след това, докато пада отново ще бъде омотан от конци, подобно на това. Хъх, това ли беше. Явно съм се оказала права... Скочи до клона, в който беше забит нейната гиганска игла и си я взе. След това се насочи към омотания Рен, за да го разпита.

Веднага след като бива омотан, хамстерите му излязоха от дрехите му и започнаха да го гледат много притеснено, защото се страхуваха за него. Въпреки раната, която получи от сблъсъка с дървото, той ги погледна и им се усмихна с цел да ги успокои, че всичко ще е наред. За Кристина щеше да е чудно как може хамстерите му да останах непокътнати въпреки силният удар, който той отнесе в дървото. Не се бойте за мен, мои четири деви на унищожението..Tanaka Ren..Изкашля малко кръв. Има още какво да покаже преди да умре...Макар и да се държеше хипер студено с всички край него,с хамстерите си се държеше сякаш значеха целият свят за него. А до една степен те му бяха единствените приятели в света, за това той жертваше от собственото си благо само и само те да са добре. - Ren

Kristina: Дръпна конците, така че да свалят Рен надолу на нивото до земята, но все още да го държат завързан. Kristina ходеше към него, когато забеляза хамстерите. Държиш хамстери със себе си? Какво с теб не е наред?! Почакай един момент. Ако тези хамстрери са били при него през цялото време, как за бога са останали непокътнати? Този човек... различен е от всеки друг, който съм срещал. Може си въобразявам, но сякаш има нещо специално в него. Стигна до него, като си насочи оръжието към врата му, заплашвайки го. Не знам, кой си или какво си, но бих искал да ми отговориш на няколко въпроса.

Погледна към нея този път не със своето Edgy намръщено лице, а с най - нормално човешко изражение, което дори показваше черти на радост, подобно на това. Беше радостен, че успя да защити хамстерите си. Нормалните хора не биха разбрали моите ценности..за това няма да се опитвам да ти ги обяснявам. Хехех..Изкашля още кръв. Питай ме каквото пожелаеш. Отговорите ми няма да те задоволят. - Ren

Annie: Цени повече животите на едни хамстери пред тези на хората?! Що за човек е, този?! Хей, как се казваш? На това поне ще ми отговориш ли нормално, демоне..? Нещо бе накарала Kristina да се държи по необичаен начин, без тя самата да го осъзнава.

Името ми е..Танака Рен. Защо ти е подобна информация..? - Рен

Kristina: Хъх!? Защо го попитах как се казва? Прибра оръжието си и въздъхна. Защото така съм решила, може би..? Аз съм шефа тука и аз задавам въпросите, не е ли ясно? Та, демоне, съмнявам се да знаеш нещо, но за всеки случай и теб ще питам. Случайно да си срещал мъж с кървата коса, носещ меч със себе си? Сайба, знам, че си близо. Една крачка зад теб съм, но скоро ще те настигна. А що се отнася за туй хлапе, все още не знам какво да правя с него..

Усмихна ѝ се самоуверено. Не следвам ничий заповеди освен тези на всевисшите тъмни богове, изчадие..но що се отнася до въпроса ти, ще те задоволя с отговор, който ще ти хареса. Да, виждал съм такъв мъж..кланът Танака беше убит точно от подобно описан човек. - Ren

Kristina: Хъх?! Кланът Танака? Имаш предвид твоя клан? Очите на Kristina светнаха от любопитство. Но Рен можеше да почувства, че не се само любопитство се криеше зад тези очи, а и изпитано страдание, подобно на страданието на Рен със случилото се с клана му. Kristina се изненада, че този странен човек пред нея вероятно е виждал мъжа, който тя търсеше и зареди който тя тренираше като луда. Всъщност толкова много се изненада, че забрави за всичко друго, включително и да използва елексир на истината върху Рен, в случай, че той реши да излъже. Рен, разкажи ми повече за този човек.

Значи все пак ти привлякох любопитството..хъх. Хубаво, така да бъде. За съжаление обаче, спомените ми са оскъдни. Единствено помня как видях в ужас телата на майка ми, на баща ми и на всичките от моя клан край този човек. Бях останал само аз..в селото ни имаше пожар, който предполагам ми позволи да избягам, защото се скрих измежду пламъците. Тогава демоничните ми сили все още не се бяха събудили и не можех да го затрия от лицето на галактиката. - Рен

Kristina: Когато отново получи поредните демонични простоти като отговор, тя направи такова изражение и въздъхна отчаяно. Съжалявам за случилото се... Е, как се чувстваш за това? Мразиш ли този човеш? Търсиш ли отмъщение? Само като се замисля, че това чудовище Сайба е погубвал и други кланове освен моя ме изкарва извън нерви. Този човек заслужава единствено да гори в ада! Това момче, Рен, го е сполетила същата съдба като моята. След като научих това, не мога да оставя така нещата - ще го пощадя и ще го питам дали иска да ми помогне с елимирането му.

Засмя се като злодей. Дори не ми е притрябвало да се занимавам с по - нисш човек от мен! Та аз мога да го елиминирам когато си пожелая! Пхахахахаха! Нека живее с мисълта, че в даден момент от живота си е бил по - силен от мен, ще му го позволя! Изведнъж обаче, просто спря да се смее, като лицето му от edgy се смени на тъжно. Беше направил сякаш подобно изражение, с което се опитваше да скрие болката, която изпитва. Сякаш ми е притрябвало..да ми пука за хората..Макар и да казва тези думи, Рен наистина страдаше от това, че е сам. Именно това, че е различен не му е позволило да има приятелски връзки с останалите, а Сайба е една от главните причини според него за това, че няма приятели от детството. Бавно придвижи едната си ръка към шала си и го хвана, след което се уви в него сякаш се криеше от света. Беше му адски мъчно в момента за майка си и за баща си, но отказваше да го показва по какъвто и да било начин. Аз..аз...! Пророни няколко сълзи. Аз съм великият Рен Танака..!! Властелин на светът на Смъртта..Не ми е притрябвало да ми пука за хората...единствените ми приятели са моите единствени 4 деви на унищожението и никой друг...! Само от факта, че най - добрите му приятели са някакви си 4 хамстера говореше на Кристина много за отношението на обществото към Рен. За да може човек да бъде притиснат до такава степен, че да цени живота на домашните си любимци повече, то причината едва ли би била само една, а цял куп от тях. От отношението му към животинките си, Кристина можеше да придобие ясна представа за истинският характер на Рен - този, който крие вътре в себе си и го показва само на животните. Както би казал той: "Аз не съм лош. Просто съм направен от лоши неща." Избърса си сълзите в шала си, но не си показа лицето. Изпитваше адски много вътрешна болка в момента. Личеше си вече и една от причините за неговия характер - да крие самотата си зад подобни думи. - Ren

Навсякъде около тях, започнаха да прихвърчат пеперуди, които сияеха в златно жълто, подобно на тези от OST-а. Kristina и Рен нямаше да се изненадат толкова от тяхното присъстиве, тъй като в Morugaya Jungle се срещат всякакви интересни създания.
Kristina: Усети, че Рен изпитва голяма тъга, която се опитва да скрие, но безуспешно. Въздъхна и погледна към Рен, с не по-различен поглед от неговия. Ясно беше станало, че и двамата са имали подобна съдба. След въздишката си каза: Може си прав, демоне, наистина не си струва да ни пука за хората - те са просто най-отвратителните... Погледна, засмислена, към земята за момент и след това пристъпи напред. Опъна лявата си ръка и дръпна няколко конци, освобождавайки Рен на земята. Saiba Rose - това е мъжът, който навярно е убил целият ти клан и опорачил живота ти. Този човек, изби всички членове и на моят клан. Като каза това погледна право към Рен. Това беше момента, в който Рен ще се замисли, че двамата си приличат, защото са изпитали същата болка. Този мъж е още жив и зъл. Причинил е много нещастие по света, вероятно за негова си изгода. Спорен мен той е просто един убиец, които няма мотиви, които да оправдаят греховете му. Такъв човек, тря да бъде изтрит от този свят. Подаде ръка към Рен, както на гифчето, но беше със сериозно изражение. Какво целиш, демоне? Ще продължиш ли да скиташ безцелно наоколо или ще предприемеш нещо. Да си отмъстим, Рен! Да изчистим света от това зло на име Сайба! Направи своя избор. С мен ли си?!

Гледаше към нея с изражение, пълно сякаш с болка. Изведнъж обаче просто се засмя продължително. Това е жалка картинка..такъв всевластващ властелин като мен да попадне в подобна ситуация..така да бъде! Хвана ѝ ръката, като се изправи. Вече беше изпълнен с надежда, че може и да си намери човек, който да не го предаде. Макар и да не харесваше хората, винаги е искал да има приятели и това го прави лесно доверчив. Аз, Танака Рен, най - силният warlock във вселената, властелин на леда и света на Смъртта, ще ти помогна, демонична кралице! Ще използвам моите сили, за да затрия най - големият ти враг от лицето на Земята! Можеш да спиш спокойно вечер щом знаеш, че Танака Рен е на твоя страна! - Рен
Един от хамстерите му се шмугна по ръката на Кристина и се покатери чак до рамото ѝ и се погали в бузата ѝ.
Н-невъзможно! Изражението му се смени на такова, изпълнено с удивление и шок. Invading Black Dragon Cham-P! Ти никога не показваш милост към никой друг освен мен! Нима харесваш тази простосмъртна..?! - Рен

Kristina: Здрависа се с Рен с усмивка на лицето.Стресна се първоначално от хамстера, но после се усмихна и го погали. Хах, сладко е! Навсякъде ли ги мъкнеш със себе си?

Изчерви се леко от срам след като я видя да си играе с хамстера. С-сладко?! Внимавай с думите си ако не искаш да ги разгневиш! Това са същества, способни да се изправят дори пред боговете!! Това, което ти виждаш в момента е временната им форма! От техният гняв дори някой като мен няма да може да те спаси! И разбира се, че ги водя навсякъде с мен..аз съм техният пътеводител в този свят! - Рен

Kristina: Въздъхна. Продължаваш да ме изумяваш, демоне.. Знаеш ли, трябва да станеш писател. Отдава ти се, хаха . Та да си дойдем на думата, демоне, властелин на нещо си, warlock и собственик на хамстери, нашата цел от днес е залавяне на този мъж. Направи няколко знака с ръце и призова на земята от нищото нинжа куче. Ето виж, че и аз си имам домашен любимец, хехе .
Pakkun: Погледна леко раздразнено към Kristina. Ще бъдеш ли така добра да не се отнасяш с мен като с домашен любимец..
Kristina: Хаха, извинявай, извинявай . Добре Pakkun, това е Рен. Посочи към Рен.
Pakkun: Обърна се към Рен и му кимна в знак на запознанство.
Kristina: Той е демон.
Pakkun: Демон?! Кучето се учуди и направи бърза крачка назад. Изглеждаше оплашен, но сякаш зае и бойна позиция.
Kritina: Спокойно, шегувам се, Pakkun .
Pakkun: Някой път ще получа сърдечен удар от твойте шеги, момиче...!

Хамстерчето му се върна при него, а щом той самия видя кучето, веднага се усмихна скромно. Виждам..значи и ти имаш приятели от природата. Рен много обичаше онези хора, които се отнасят мило към природата и особено към животните. Приклекна, като протегна ръка към Pakkun. Той имаше същият ефект над животните какъвто имаше и Синтия - само със самото си присъствие, той можеше да се сприятелява с тях на момента, а те го усещаха всякаш беше част от тях. Това беше нещо като неговата аура, която животните могат да усетят и да разберат за приятния му характер и отношение към природата. - Ren

Pakkun: Гледаше с poker face към ръката на Рен, която се доближаваше да го погали и в един момент изведнъж я захапа. Pakkun я захапа не много силно, без никакво чувство на злоба. Той просто не харесваше, когато хората се отнасяха с него като с домашен любимец. Рен щеше да се учуди когато, въпреки че неговото въздействие към животните е подобно на Синтия, бива захапан от куче. След захапката минаха няколко секунди на гробна тишино. Никой не очакваше това да се случи.
Kristina: След няколко секунди започна истерично да се смее подигравателно. Аахахахахаха!!

Вместо да се учуди, той се засмя заедно с нея. Усети намеренията на Pakkun като невраждебни, а за него това си му беше достатъчно. Изправи се. Имаш добър приятел, демонична кралице. - Рен

Kristina: Хехе, знам. Погали насилствено Pakkun.
Pakkun: Ъхг.. добре.. Продължаваше да прави poker face. Погледна към пеперудите, които светеха наоколо. Те бяха в жълтаникави и оранжеви нюанси и се вееха наоко красиво, но и мистериозно.
Kristina: Стига си блял, Pakkun. Знаеш за какво те призовах, нали? Усмивката на лицето ѝ изчезна и стана сериозна. Pakkun, души.. Клекна до него и извади парче плат. Изглеждаше все едно е откъснато от някакво тъмно наметало.
Pakkun: Продължаваше да блее наоколо и още не беше подушил дрехата.
Pakkun има свръхкучешко обоняние и щом се захване за някоя миризма, може да я открие където и да е по света. Никой не може да избяга от неговият нос, като само време се изискваше да го намери. За това беше признат сред другите нинджа кучета и фактът, че Kristina го призова, означава, че и тя не е никак за подценяване. Kristina работеше с него, за да открие своята цел - Saiba Rose, втория си баща. Kristina знаеше, че той е наблизо, именно зареди Pakkun. И сега когато губи търпението си го призова отново в очакване скоро нейната битка за отмъщение да започне.

Погледна към нея леко объркано. Хъх? Не ми казвай, че имаш намерения да превземеш целият свят и за това използваш помощта на кучето от Ада, което току що призова с твоите демонични сили..?!? Засмя се зловещо. Най - накрая си намерих конкуренция! Давай да те видя, превземи света! След това ще се отърва от теб, за да мога да го имам само за себе си! - Рен