The Iburi Tree

Iburi дървото представлява гиганско дърво, едно от най-големите дървета в света, но почти никой не знае за неговото съществуване, тъй като е надълбоко скрит в дълбините на Morugaya Jungle. Единствени хора, които знаят за това дърво са членовете на клана "Iburi", които използват дървото за техен дом, и единственият разследовател, който е успял да разгадае повечето тайни на тази мистериозна джунгла - Tobiraya.
Гиганското дърво се намира в един огромен скрит кратер надълбоко в Morugaya Jungle. Около дървото тече спокойна и чиста река, която притежава мистични свойства - хората, които често се къпят в тази река получава необикновени способности.
В този кратер бил покрит с голяма растителност, но е факт, че нито едно растение тук не живее по-дълго от няколко седмици. Членовете на клана "Iburi" също достигали максимална възраст от 25-годишна. Причината за това е, че за да може гиганското Iburi дърво да продължи живота си, то трябва да извлича живота в околността.

Кристина: Аки, стой! Извика Крис, докато гонеше мистериозното момиче, заедно с новия си приятел Рен. Докато тичаше с все сили, тя погледна към него и рече: Демоне, бъди нащрек! Очевидно нещо ужасно предстои. Зловещата аура, която джунглата е абсорбирала и сега странното поведение на Аки. Мисля, че вече е ясно - всичко това има общо с него. Сайба Роуз е тук със сигурност! Носът на Paccun никога не греши! Ако наистина си с мен в отмъщението към него, то най-добре се приготви, защото шансът ни навярно всеки момент ще се появи!

Аки продължаваше да бяга на десетина метра пред Рен и Крис и не можеше да бъде настигната, тъй като тя добре познаваше пътищата, по които минаваше. Извендъж тя изчезна от зрението на преследвачите ѝ. Аки сякаш пропадна вдън земя.

Засмя се зловещо. Най - накрая! Ще прочистя света от този негодник и ще остане само другата част от човечеството! Спря се рязко след като изгуби Аки. Хъх..тази изчезна. Да не би да се е отворил портал към Ада точно тук и тя да е паднала там? - Рен

Няколко секудни, след изказването на Рен, той влезна в същия портал към Ада, през който е минал и Аки. Или по-точно казано, почвата под него се разрони и пропадна в земята и започна да се сурка по някакъв подземен тунел в продължение на десетина секунди. Цялото му яке се окали и това навярно щеше да го ядоса, а когато най-после излезе от тунела, той се озова в гигантски подземен кратер. Но още преди да се огледа, Рен щеше да забележи, че се намира в голяма опасност. Предстоеше му падане от почти 100 метра, докато стигне земята на самия кратер.

Кристина: Хъх?! Рен, къде изчезна?! Започна да търси Рен и Аки и минутка по-късно нея я застигна същата съдба - пропадна в подземен тунел, който щеше да я заведе в същия кратер при Рен.

Аааргх! Това е капан на някоя нисша твар..! Изненада се от сполетялата го съдба, като бързо след като премина тунела осъзна, че пропада надолу. Той обаче запази самообладание. Хайде, мисли..! Какво ще измъкне властелинът на Смъртта от тази ситуация..? Може би ето това! Рен извади катаната си от бамбук, като на нея имаше предварително нарисуван алхимичен кръг от кръв. Не се тревожете, деви на унищожението..! Направи знак с ръка, като изведнъж, катаната му от бамбук изчезна, а шалът му започна да се движи нагоре-надолу сякаш беше чифт криле, а странното беше, че работеше. Хехе! Добър номер, негоднико, който е построил този капан, но тези номера няма да ти по- Още преди да си завърши изречението, Кристина щеше да падне право върху Рен и двамата да продължат надолу стремглаво. Шалът му щеше да продължи да служи като чифт криле, но двамата щяха да падат надолу и чак преди да достигнат земята, щяха да се приземят успешно. ПО ДЯВОЛИТЕ, КРИСТИНААААААА!!! - Рен

Кристина: Тя падна заедно с Рен или по-точно върху Рен и по този начин не пое щети. Опа, извинявай демоне не беше нарочно. Тя си надигна задника от главата на Рен, върху която беше се приземила и веднага си върна сериозното изрежение. Къде по дяволите попаднахме..? Тя подаде ръка на Рен, за да му помогне да се изправи, тъй като се чувстваше малко виновка, за да това, че се падна по дупе върху него. След това започна да се оглежда наоколо. Не виждаше кой знае колко, тъй като целия кратер беше покрит с мъгла, но пък чуваше наблизо течяша река. При това не беше малка. Тя реши да се запъти първо към нея.

Изправи се, като раздразнен си изтупа дрехите. Ще се погрижа да те унищожа предпоследна щом завладея света! По план щеше да си последна, но вече не..! Но трябва да си призная, имаш интересни извивки на тялото..Изчерви се след като го каза, тъй като си помисли, че си говори наум. По дяволите! Усещам как пламъци бушуват в главата ми! Закри си голяма част от лицето с шала, защото го беше срам. Последва Кристина след това. - Рен

Кристина: Зачерви се, след като чу глупавия коментар на Рен, но се опита да го игнорира, защото сега имаше за по-важни неща да мисли - къде се дяна това момиче? Също така, тя осъзна и, че кучето ѝ е изчезнало. Хм, Paccun го няма. Най-вероятно се е despawn-нал и сега си почива на спокойствие. Пф, завиждам му. Лесно му е на него - няма никакви грижи и никой не му мисли злото или пък той на някого. За съжаление аз не съм такава. Никога няма да достигна покой в сърцето си, докато не изтрия от лицето на Земята този ужасен човек, ако въобще може да се нарече човек. За мен, Сайба е по-скоро твар, чудовище, което трябва да бъде убито по възможно най-болезнен начин. Кристина се изпълни с гняв, който подтискаше. Тя чисто и просто ходеше право по пътя на Wrath.

Двамата продължаваха да вървят към реката, като шумът от водата се усилваше постепенно. По едно време, Рен усети нещо под краката си, което не беше почва и трева. Беше кожена шапка. Доста стара при това. Изглеждаше така.

Стресна се, като се отдръпна. По дяволите, настъпах мина, която ще унищожи цялата вселена..! След като минаха обилни 3 секунди, той си отдъхна и просто вдигна шапката. Няма значение..това е просто творение на някой нормален човек. Никога не бих носил подобно нещо..! - Рен

Кристина: Погледна с интерес към шапката и понече да я вземе от ръцете на Рен. Ако не го искаш, дай ми го. Може да е била на Сайба. Ако това е така, то това е още една следа, че той е наблизо. След като прибра шапката си, тя заостри поглед и видя реката пред себе си.

Възможно е. Само да го видя..! Видя реката пред тях двамата, като погледна към Кристина. Попаднали сме в чуждо измерение, какъв е планът? - Рен

Кристина: Тя застана до реката и си клекна, като си потопи китката в нея. Беше впечатлена от това, колко кристално чиста беше водата тук. Докато гледаше замислено към отражението, тя проговори към Рен: Тази джунгла не спира да ме впечатлява. Нямам си и на идея къде се намирам и вече почвам да губя надежда, че ще изляза оттук жива или цяла... но това не е от значение. Единственото важно нещо в момента е да открия този човек ... Тя стисна здраво юмрук във водата и я разплисна. ... и да го убия! Тя понече да се изправи на крака. Трябва да намерим и това мистериозно момиче. Имам доста въпроси, които не можах да ѝ зада- Когато се изправи изцяло, тя погледна напред към другата страна на реката и тогава тя прекъсна изречението си. Тя рязко млъкна, а тялото ѝ сякаш замръзна. Всички звуци, които природата и реката издаваха сякаш замлъкнаха едновременно с Кристина. Тя не отместваше поглед и това щеше доста да озадачи Рен.

Когато Рен реши да погледне в същата посока той ще види силуета на Аки. Но ако се загледа в лицето ѝ, щеше да забележи, че тя изглежда смъртно оплашена и нещастна.

Какви ги говориш? Ще излезем и двамата живи от тази джунгла, демонична кралице! Все пак имаш най - силното създание на вселената на твоя страна! Няма от какво да се- Погледна към силуета на Аки, като видя нейният уплах. Т-това е тя..! - Рен

I Will Never Abandon You - Efisio Cross

На background се пусна този ost, който последно чухме, когато Iburi Kana загуби своя живот.

Крис беше все така замръзнала на място и това още повече щеше да озадачи Рен и да го накара още повече да се загледа там, към където тя сякаш беше заключила своя поглед. В мъглата този път освен Аки, Рен щеше да забележи и силует на друг човек. Мъжки силует. Този човек сякаш нямаше никакво присъствие и ако Рен не беше концетрирал погледа си точно върху него, изобщо нямаше да го забележи с периферното си зрение.

Аки: Изражението ѝ беше толкова тъжно, че макар и да не може да пророни сълза, зареди необичайното си тяло, Крис и Рен сякаш видяха как тя се просълзява. Тя затвори очи и тихо и плахо изрече последните си думи: С-спасявайте се...

В този момент мъжът зад нея извади нещо като меч и миг по-късно из целия кратер се изпълни с невероятно бурни ветрове. Гигантска въздушна вълна мина през Рен и Кристина, като едвам не ги издуха. Крис приклекна, за да запази баланс
и постави ръцете си пред лицето си, за да се защити. Въздушанта вълна се разсея и разпространи из целия подземен кратер изцяло елиминирайки мъглата в продължение на почти цяла минута. Чак след това, Крис и Рен щяха да могат спокойно да си отворят очите и когато го направят ще видят кратер, без мъглата. Ще видях невероятно красивата природа, запазила се в този кратер, а когато надигнат погледа си, двамата ще съзират гигантското и величествено Ибури дърво, което се намираше в центъра на кратера, обграден от бурната и чиста река.

Кристина: Беше впечатлена от гледката, но сега време за това нямаше. Тя се изправи и извади своята гигантска игла. Погледна смело към източника на тази въздушна вълна, а именно мъжът зад Аки. Рен., няма грешка... -каза тя с глас, изпълнен с гняв и решителност (Подобно на гласа на Mikasa, като казва на Berthold, да върне Eren). ...това е той... това е Сайба Роуз...!

Мъжът, който се намираше зад Аки наистина беше Сайба - втория баща на Крис.

Сайба: Погледна към Крис, като отдавна знаеше, че тя е тук и не се учуди. Следа от Аки нямаше, тъй като нейното тяло със сигурност беше издухано от тази огромна въздушна вълна. Дори фрагмента от камъка на Viernes не можа да ѝ помогне, а извършителя на това ужасно нещо беше очевиден. Сайба прибра своята катана, с която беше създал всичките тези ветрове само с един замах и погледна с фалшива усмивка към Крис. Пак се срещаме, Крисе..

Обеците на Аки бяха издухани нависоко и паднаха до краката на Рен и Кристина.

Сайба: Погледна към обеците на земята ѝ каза със спокоен, но и заплашителен тон на Крис: Тези обеци..., би ли ми ги подала?

Щом чу последните думи на Аки, Рен незабавно щеше инстинктивно да постави ръка на катаната си. Той очакваше заплаха да го сполети него и Кристина, като изневиделица въздушната вълна щеше да го изненада. Той здраво се беше застъпил на земята и постави едната си ръка пред лицето си. След като въздушната струя спря, той погледна право напред и видя пред себе си Сайба. Рен го виждаше за втори път - първият път беше когато той видя клана си избит от Сайба. Тогава той е бил малък и е побягнал от страх. И като че ли нещо още го караше да се страхува. За него Сайба беше най - голямото чудовище на вселената, дори по - страшно и от самия него, а той все пак се считаше за много страшен демон. Значи този е онзи, когото наричаш Сайба..? Застана една крачка по - напред от обеците, като приклекна и беше готов да се отбранява. От него се усети малко количество демонична енергия. Не знам защо ти трябват, чудовище, но само през трупа ми ще ги получиш! Ще си платиш за стореното..! - Рен

Кристина: Наведе се, за да вземе обеците и ги прибра в джоба си. След това застана до Рен и насочи оръжието си към Сайба. Този път си пътник, Сайба! Приготви се да посрещнеш всичките си грехове!

Сайба: Въздъхна отегчено. Той навярно не виждаше двамата пред него като достойни противници. Е, щом така си решила... Сайба премахна фалшивата усмивка по лицето си и реши да не губи никакво време - постави ръката си на една от трите си меча. Точно така, Сайба разполагаше с цели три оръжия, като главното му беше легендарната катана - Hiryuu, която се превежда "Летящ Дракон". Точно на нея Сайба постави ръката си, но все още не беше я извадил. Най-вероятно нейното изваждане ще означава сигурната смърт на Крис и Рен, но той нямаше как да е сигурен, тъй като не е остановил точно колко силни са противниците му. Той стисна дръжката на катаната си, но след това я пусна. Въпреки, че бързаше да вземе обеците, той реши да прояви милост. Може би защото се изправя пред близък човек на дъщеря си или просто защото мразеше да извършва излишни кръвопролития. А може би причините са повече и неизвестни за сега. Променила си се Крис. Станала си по-силна нали? Изглежда омразата ти към мен се е задържала, че и напрао се е увеличила. Сайба можеше само чрез аурата ѝ да разбере някои неща. След това той погледна към Рен и се загледа в него. Хмм.., на какво си способен пък ти, момче?
От реката между него и Рен се надигнаха множество водни балончета с радиуси около десетина сантиметра (Подобни на тези на Утаката от Наруто). Всички тези балончета бавно и плавно започнаха да левитират във въздуха и се насочиха към Рен и Кристина.

Рен реши да не губи никакво време и активира своето умение, а именно алхимията. Рен има много добри познания по химия и е доста по - умен, от колкото изглеждаше. Ако кланът на Кристина е специализиран в правенето на отвари, то може да се каже, че Танака кланът е бил специализиран в създаването на материали за отвари именно поради добрите им познания по химия. Transmutation Circle: Flame! Алхимичният кръг на катаната му светна в червено, което означаваше, че щеше да използва огнена алхимия. Рен направи кислородът около всяко едно балонче по - плътен, правейки го по - избухлив. Заедно с това, той създаваше много тънки пътища от въздух до всяко едно балонче индивидуално, след което плъзна ръката си по катаната си. Заради материята на бинта на ръката му, който беше от pyrotex, се създаде искра, която щеше да накара въздуха около всяко едно балонче да експлодира. Рен насочи поглед към Сайба и щеше да се опита да направи същото и с него, но този път от експлозията щеше да излезе струя огън нагоре, защото беше примесена с огнена алхимия. Умението му изглеждаше подобно на това. - Рен

Кристина: Метна десетина остри игли, напоени със смъртоносна отрова, към и около Сайба. Всяка игла беше свързнана с изключително тънък конец, с главната игла, която Крис държеше в себе си. Не само оцелването от иглата беше смъртоносно, а и самите конци, които бяха остри като бръснач. Поради това, дори и Сайба да dodge-не иглите, като скочи, то приземяването му ще бъде право в смъртоносната мрежа от конци, която иглите са оставили зад себе си.
Кристин също така си инжектира адреналин, който щеше доста да увеличи бойната ѝ способност, като намали болката и страха си и като забърза рефлексите си.

Сайба: Затвори очи и допря длантите си по този начин. Не е зле. И двамата ме нападат с добре обмисляни атаки, от които нормален човек не би успял да се предпази. Сайба беше затворил очите си, но вече беше видял през атаките и на двамата. Балончетата бяха изцяло гръмнати до един, като множество електрически изкри се появиха с това, но те не успяха да доситгнат до Рен. Изглежда с първата си атака Сайба е изпратил балончета, които напръв поглед изглеждат безобидно, но в тях се съдържало електричество. Това ще направи впечатление на Рен и Кристин, че Сайба владее със сигурност поне три природни елемента - въздушния, водния и електрическия. След като разбра в какво се състоят уменията на Рен и Кристин, Сайба се усмихна почти незабелязано със затворени очи.

Prismo - Solo


Сайба рязко увеличи присъствието си и му предаде зловещ характер. Толкова страховита беше аурата му, че Кристин и Рен изтръпнаха веднага щом отправиха своите атаки. Въпреки това изглеждаше все едно и двете атаки достигнаха своята цел. Иглите премианха през Сайба и въздухът около него избухна буйно и неочаквано в пламъци. Сайба не беше помръднал от мястото си. В това бяга сигурни Рен и Кристина, дори без дори да го видят с очите си. Но те сякаш не искаха да отправят поглед към Сайба, за да видят дали атаките им са били успешни. Но както тогава са толкова обедени, че той е все още там. без да го виждат? Причината беше проста - неговото присъствие можеше да се усети и от нормален човек на километри и то не беше помръднало дори и сантиметър. Зловещата аура на самураят убиец, отговорен за смъртта на десетки хиляди, беше толкова зловеща и потискаща, че двамата дори не смееха да погледнат към него. Без значение колко безстрашни и решителни могат да бъдат Кристина и Рен, те бледнееха пред качествата на Сайба. Живял е почти 50 години, но през целото това време, той е бил непрестанно поставян на лимите си. Най-лесно може да бъде описан като се кажа, че той има решителноста и упоритостта на Eren, талантът и гениалността на Levi/Mikasa и ума и смелостта на Armin. Сайба е съвършеният Warrior, който няма слаби места. А когато този непобедим боец се бие под ръководството на X1, който има перфектните лидерски качества като тези на Erwin, то побеждаването му започва да изглежда невъзможно. Задачата на Сайба е да вземе всеки фрагмент от камъка на Viernes и да се върне в скривалището на TG, за да активират най-после машината на времето. На него му остава само 3 фрагмента - тези на Yukimi, Akina и Ichigo. И той току що взе тези на Аки...

Кристина: Тя замръзна. Замръзна от страх. Дори не успя да погледне напълно към мястото, където беше убедена, че се намира Сайба. Към мястото, на където хвърли своите игли и където Рен отприщи своята експлозия. Тя трепереше неконтролируемо и същото се отнасяше и за Рен. Нищо не се е променило...

Сайба: Неговото присъствие продължаваше все така буйно се да се усеща от другия край на реката, но това изглежда се оказало просто една голяма заблуда. Сайба беше оставил присъствието си като decoy, като той самият вече беше прекосил реката. В момента се намираше зад Рен и Кристин и беше прикрил истинското си присъствие толкова много, че те нямаха и идея, че той до тях. Сайба напълно разбираше как работи човешката психика и отправи силна психическа атака към вече оплашените Рен и Кристин. Той плясна с ръце създавайки слаба звукова вълна, която за момент спря сърцата на двамата от шок. Кристин и вероятно Рен щяха да паднат на колене и да останат обездвижение за известно време.

Кристина: Продължаваше да трепери. Н-н-н-не е за в-в-вярване.... По дяволите! Не мога да помръдна и саниметър! Нямам никакъв контрол над себе си! Това не трябва да се случва! Не..ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧВА! ТРЕНИРАХ ТОЛКОВА МНОГО ЗА ТОЗИ МОМЕНТ! НЕ ИСКАМ ДА ГО ПРИЕМА! НЕ МОГА ДА ПРИЕМА, ЧЕ НИЩО НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО...!!!! Разликата в силите между нея и Сайба все още беше така далечна и неизмерима. Това изцяло съсипа Кристин и я отчая почти смъртоносно. Изглежда никога не е имала шанс въобще да се доближи до мишената си по сила. Не и по нормален начин...

Сайба: Клекна до Крис и бръкна в джоба ѝ, изкарвайки обеците на Аки. Да, това имах предвид, когато казах, че той току що взе тези на Аки.

Кристина: Сълзи текнаха от очите ѝ, но тя стисна зъби и постепенно започна да намаля треперенто си. Опитваше се да замести страха си с омраза. Тя щеше да направи още една голяма крача по пътеката на Wrath в този момент, защото ако не го направи тя ще остане същата безполезна слабачка завинаги. Бори се.. Бий се.. Трябва да се боря..! Не трябва да се отказвам..! Бори се! Бори се! БОРИ СЕ!!! Ако загубя ще умра! Ако спечеля, ще живея! Ако не се бия, няма как да спечеля! Кристин звучеше подобно на тази сцена.

Сайба: Хъм..? Вече беше отписал тези двамата, когато видя, че Кристин малко по малко се освобождава от страха си. След това погледна към Рен, за да види как беше положението при него. Определно, той остана изненадан, тъй като беше подценил тези двамата. Не че това имаше някакво значение де...

Беше сигурен, че атаката му е уцелила, но заедно с Кристина разбра, че това не беше случея. Падайки на колене и треперейки от страх, той се държеше с две ръце за катаната си. Кх...как би реагирал баща ми ако ме види отстрани..? Аз съм...аз съм най - силното създание във вселената! Трябва да се държа като такова...трябва..трябва да елиминирам врага си! Този там може и на този етап да е по - голямо чудовище от мен, но това няма да остане за дълго..Поглеждайки към Кристина, Рен видя нейният хъс да не се предаде и да продължи напред. Той също беше като нея. В момента се опитваше да замени своят страх с омраза, за да се освободи от този капан, в който беше попаднал именно заради страха си. В този момент, той надникна навътре в себе си. Всичко гореше в адски пламъци сякаш, а отговорникът беше само един - бащата на Рен. Рен тогава щеше да се досети, че той наистина е чудовище и че трябва да се държи като такова. Аз съм Танака Рен, Supreme Overlord of Ice and Death..! Няма да позволя..да загубя...! От него започна отново да излиза демонична енергия, този път в по - големи количества. - Рен

Сайба: Хохо.. До някаква степен успяхте да ме впечатлите... Чесно казано наистина ви мислих за пълни слабаци, опс . По принцип не бих имал нищо против да си поиграя с ваш още, но в момента малко бързам. Сайба извади една книжка и застана като Какаши, който редовни си чете книжката. Но за разлика от него, Сайба извади и химикалка и започна да пише нещо. Книгата беше голяма, сякаш цяла триология от романи е побрана в нея. Сайба написа едно изречение, след това погледна към Рен и започна да пише второ. Танака Рен, беше името ти, нали? Помня клана ти добре, макар че не издържаха и минутка срещу мен. Сайба написа каквото искаше и прибра книгата и писалката си. Добре, току що определих вашата съдба. Много скоро ще можете отново да се видите с близките си ^^ Сайба се усмихна мистериозно към двамата и след това отново постави ръка на същата катана, която символизираше дракон. Аурата му стана още по-зловеща, но като че ли за Кристин и Рен нямаше как да стане по-зле. Двамата малко по-малко успяваха да пречупят въображаемите си окови от страх и да се изпълнят с гняв, насочен изцяло към този самурай-убиец. Но преди да се видите с тях, ще трябва да умрете...! Веднага след като изрече тези думи, погледът му стана напълно сериозен и дори още по-зловещ. Сайба реши да не проявява милост...

Кристина: Рен, никога не се предавай! Каквото и да става не позволявай това чудовище да те надвие! С мен ли си?!! В този момент тя успя да счупи оковите на страха и се изправи изцяло на крака. Крака, които вече не тререха. Рен също щеше да успее да постигне това - да се преборят с потискащата аура на Сайба със силна воля. Нещо, което много малко хора са постигали, но никой от тях не е останал жив, въпреки това. Да действаме! Кристин създаде клонинг, който прикри присъствието си и се скри между храсталаците до реката. След това хвана още десетина игли между пръстите си и ги метна към Сайба. Тя предположи, че Сайба ще се опита да ги dodge-не тъй като това е много по-лесно от колкото да бъдат блокирани, зареди броя им и тънката им повърност. Но тя точно това и искаше, защото избягването на тези игли означава почти сигурна смърт, защото не бяха обикновенни игли. След това, тя започна да тича, за да се позиционира до Рен. Клонинга ѝ прескачаше навсякъде и създаваше мрежа от остри конци, които да създадат нещо като мрежа в района около Рен и Кристина, която да ги защити и да накара Сайба добре да си помисли, ако реши да ги нападне.

Изправи се заедно с Кристина, като зае бойна позиция и се усмихна леко. Хм, твърде рано ми е да умирам, старче..! Не и преди да завладея света! Направи знак с ръка. Transmutation Circle: Water! Острието на катаната му стана от вода подобно на Tanjiro, като замахна хоризонтално с него, запращайки посичаща струя вода към Сайба. Самата вода обаче беше експлозивна поради факта, че Рен можеше да манипулира кислородните атоми във водата и да ги отдели от водородните, правейки водата му експлозив, което по принцип не е възможно. Той щеше да изчака водата да се доближи до Сайба и да я взриви както с първата си атака, за да го изненада. - Рен

Кристина: Клонингът ѝ успешно създаде мрежа, която да защити оригинала ѝ, както и Рен. След това планът на Кристин бе, когато Сайба отскочи, за да dodge-не иглите и те се забият в камъка зад него, клонингът ѝ да отскочи в същата посока като Сайба и да го нареже с конци, които бяха свързани от края на всяка игла, до ръката на клонинга. Точно зареди това избягването на тези игли не означава, че човек ще се спаси, а напротив. Но за неприятна изненада за Кристин, Сайба реши да не избягва игли. Той хвана здраво меча си по този начин и го извади толкова рязко и буйно, че самото движение остана невидимо за просто око. Сайба направи няколко бързи движения, които изглеждаха като едно нормално движение, с което успя да разрежи всяка игла на перфектни две равни части. Прецизността му беше напълно свръхчовешка. Иглите продължиха встрани от Сайба, като той след това погледна сериозно към Рен и Кристин и замахна вертикално отгоре надолу към тях. Намираше се на няколко метра оттях, но въпреки това замахна с меча си, който не беше достатъчно дълъг да ги стигне. Другото странно беше, че в тази своя атака, той реши да използва тъпата част на катаната си. Миг след замаха си, върху Кристин и Рен се изсипа огромна въздушна вълна, която имаше форма подобна на цилиндър. Сайба вече можеше да прибере меча в ножницата си, но въздушната вълна щеше да продължи да се отприщва върху враговете му още няколко секунди. Крис и Рен едвам успяваха да останат на краката си, като това прекрати веднага атаката на Рен. Всъщност ако те бяха нормални хора, тази вълна щеше буквално да пропука костите им. Но Сайба знаеше, че това нямаше да се случи, като той отново реши да прояви милост към тях и не използва острата страна на оръжието си.

Кристина: Освен, че атаката ѝ бе изцяло блокирана, сега тя е обездвижена и получава повърхностни щети от чудовищната въздушна вълна. Толкова беше силна, че се създадоха големи вълни в реката до тях, а някои храсти буквално се отскубнаха от корените си и полетяха. Кристин проговори с едно затворено око и напрегнато изражение. П-по дяволите! Как може да е толкова силен?!

Кх..! Остана застопорен на място, като прикриваше лицето си с едната си ръка. По дяволите! Ако това продължи..не, няма да продължи..! Аз съм..силен! Аз съм най - силното създание на вселената..! Аз съм...ТАНАКА..РЕН!! Направи знак с ръка. Transmutation Circle: Wind! Рен създаде около себе си и Кристина малък тайфун, но с обратна посока на тази на вълната на Сайба. Целта му беше да изчезнат и двете подобно на това как циклон изчезва когато се срещне с антициклон. Няма да позволя да нараниш..демоничната кралица, чудовище..! - Рен

Макар и малък, тайфунът на Рен успя да им спечели около секунда, като се разби във вълната на Сайба. Но това нямаше значение, защото когато двамата се изправиха те почувстваха още по-голям товар върху тях. Този път беше психически, отново... Погледнаха към Сайба, чиято аура беше все така зловеща и потискаща, но този път те почувстваха намеренията му, които бяха на убиец. Милостията на Сайба се изчерпа. Той осъзна, че двамата няма да се откажат и да го оставят да си тръгне, за това Сайба реши да ги убие. Той хвана отново здраво същата катана, но този път щеше да замахне хоризонтално с острата страна. Това щеше мигновенно да разрежи телата на Рен и Кристин и те доста бързо го осъзнаха. Двамата разбраха, че бягство от тази атака нямаше. Беше все едно да избегнеш от мигновенна гръмотевица - невъзможно. Те почувсваха, че се намират изцяло в обхвата на Сайба. Чувство подобно на това да влезеш в 8те триграма на Неджи. Атаката на Сайба ще се състои, без значение тяхната воля. В този момент на тях единствено им оставаше да приемат съдбата си.

Кристина: Тя замръзна на едно място. Сякаш добре знаеше, че остава секунда до сигурната ѝ смърт, но за нея това време ѝ се стори като минути. Пред нея стоеше истинско чудовище и тя нямаше как да се мери с него. Нито дори с помощта на приятел. Зениците ѝ се бяха смалили отново от страх и започнаха да треперят, докато наблудаваше убиеца си. Изведнъж, тя забеляза нещо странно до него. Въздухът около Сайба започна леко да вибрира и няколко искрици се създадоха. От тези изкрици, последваха 20тина експлозии с големианта на граната, които гръмнаха навсякъде около Сайба. Създаде се облак от пушек на мястото, като от него се показа Сайба, който беше скочил високо, за да избяга от тази неочаквана атака.


Гото: Беше се скрил зад храстите и прикрил присъствието на себе си и на пепелта си. Да точно така, той използваше пепел, която издуха край Сайба, но тя сякаш беше незабелижима за човешкото око. Именно тази пепел предизвика тези експлозии, които прекратиха атаката на Сайба, която със сигурност щеше да убие Крис и Рен, без дори да почувстват болка.

Кристина: За кратък момент, тя наистина убеди себе си, че вече е мъртва. Така работеше аурата на Сайба. Това е чувството да се изправиш пред противник, хиляда пъти по-силен от себе си. Но след бе спасена от Гото, тя и Рен се свестиха и погледнаха изненадано нагоре към Сайба. Хъх?! Какво се случи току що?!!

Беше заел защитна позиция, като щеше да се опита по някакъв начин да блокира атаката на Сайба, макар и да беше почти невъзможно. Макар и изплашен, Рен имаше огромна воля, може би защото не се страхуваше от смъртта толкова, от колкото се страхува от това да умрат хамстерите му. Трябва да предпазя девите и демоничната кралица..! Иначе...иначе няма да съм най - силният..! - Рен

Точно в този миг настана и експлозията, която накара Сайба да прекрати атаката си, а това учуди Рен. Какво по..?! - Рен