The Iburi Tree

Сайба: Хм..?! Имало е още един? Докато се издигаше нагоре, той протегна ръка към реката и буквално повдигна хиляди литри вода, тежящи тонове, създавайки водопад, който падаше сякаш от нищото. Наподобяваше физика на водата в Minecraft. Сайба ритна въздуха и се изстреля към този водопад, стъпйваки отгоре му. Сега той имаше high ground и можеше лесно да огледа новия си противник. Отне му няколко секунди, но тогава той го осъзна - човекът, отговорен за тези експлозии, беше собственикът на експлодиращия легендарен меч, Shibuki. Това е меч, който превръща всеки собственик, с когото успещно се е свързвал, в най-агресивния berserk някога. Той е мечът на масовите унищожения. Хм, този път си имам работа с легендарен мечоносец? Сайба видя, че експлозиите създадоха малък пожар, който лесно щеше да се разрастне в гигантски горки пожар, който да изгори дървото Ибури. Всъщност Morugaya Jungle е имонизирана от горски пожари зареди мистичните си качества, но Сайба няма как да знае това. Той не обичаше да гледа как природата изгаря, за това заби меча си във водата под себе си и отприщи ветровете си вътре в него. По този начин той насочи водна вълна, която щеше да се изсипе върху огънят и да го изгаси незабавно. Не ми харесват хора, които не мислят за природата..

Гото: Хм, съдиш книгата по корицата, самурай! Сайба наистина грешеше за Гото. Той е любител на природата и като вече ветеран в джунглата, той знаеше, че няма как толкова лесно да създаде горски пожар, за това и не се сдържаше.

Кристина: Не откъсваше поглед от Сайба. Този път освен гняв, тя чувстваше и възхищение към Сайба. Но беше в малко количество, сравнение с омразата ѝ към него. Т-той си създаде водопад и стъпа върху него??!!  .... Хъъъх?!

Сайба: Хм, в такъв случай, докажи ми, че греша ;)... Сайба създаде още ветрове във водопада, като изведнъж от него се показаха два водни дракона с дължина десетина метра. Те изглеждаха по-скоро като дълги змейове с къси крила отколкото дракони, но бяха също толкова опасни. Двата дракона започнаха величествено да летят, обикаляйки около враговете им и всеки момент щяха да се изсипят върху тях, като голямото налягане вода можеше да счупи костите на хората долу.

Погледна към Гото. Човеко! Явно ти си причината да спреш атаката на този самурай. Помогни ни и ще се погрижа да те пощадя когато завладея света! Погледна към драконите и направи знак с ръка, готов да активира умението си още един път. Transmutation Circle: Snow! Рен щеше да превърне острието на катаната си в много, много студен вихър, който да се запъти към водните дракони и да започне да ги пвевръща в снежни. Така дори и да паднат върху тях, те ще бъдат много по - лесни за контриране поради факта, че ще са направени от сняг. - Рен

Сайба: Погледна към водните си дракони, които успешно бяха превърнати в снежни зареди Рен. Погледът му стана леко отегчен и раздразнен, вероятно зареди снега. Хм..сняг..? Въздъхна и след кратка пауза каза: Дотегнало ми е от сняг...! Той стисна юмрук и в този момент двата му дракона се пръснаха на безброй снежинки. Снежни парцали започнаха бавно да падат като обилен снеговалеж, който значително намали видимостта на хората долу.

Кристина: Сложи ръце пред очите си, за да не ѝ влизат снежинки в очите. В този момент тя изгуби Сайба от погледа си. Това е лошо...!

Гото: Хъм, сняг ли заваля? Това ще попречи да реагирам навреме, ако бъда нападнат. Загрижен за сигурността си, Гото постави ръката на легендарния си меч. Той все още не я беше извадил от ножницата си, но и не искаше. Правеше го само в краен случай, защото веднъж извадили я, той ще се превърне в друг човек. Използването на катаната ще постави живота на околните в голяма опасност, но на него му пукаше само за приятелката му Изуми. Едва ли би се поколебал да жертва Кристина и Рен, за да спаси себе си и Изуми. Такъв човек беше Гото. По дяволите! Не бива да я изваждам! Трябва да разчитам на собствените си сили. Гото отдръпна ръката от меча си и събра длатните си пред себе си. По този начин концентрира енергията си и се приготви за следващото си движение...

Рен направи няколко знака с ръка, като докосна земята с длан. Погледна встрани. Кристина! Ако бъдем нападнати, стой близо до мен. Следващото ми умение ще създаде огромна бариера около нас, която да ни защити от каквато и да било опасност. - Рен

Кристина: Тъкмо беше приключила да пие от един от своите серуми, който щеше да направи кожата ѝ изключително твърда за кратко време, когато чу Рен и реши да го послуша, заставайки до него. Рен, вземи! Може и на теб да ти потрябва! Кристина му предложи някои от серумите си, като Рен можеше да си избере, ако пожелае, дали иска да бъде по-силен физически, да засили реакциите си, или да увеличи потока си от енергия. Хъх!? Точно един миг след като подаде серума, тя бе атакувана.

Гото: Той се намираше встрани от двамата и извън бариерата на Рен, но успя да забележи в последния момент опасността, която наближаваше. Бърз е! За активиране на умението, което искаше, му беше необходима една секунда, но самураят вече беше се позиционирал до Кристин и Рен и замахна към тях с меча си.

Всъщност не беше самурая Сайба този, който атакува Кристина, а някой друг. Само хората, чели секретни исторически книги можеха да познаят на кого е фигурата, която се появи из снежната буря. И Кристин беше една оттях.

Кристина: Хъх?! Бариерата беше пробита със замах от меч, който след това се насочи към главата на Кристин. Тя успя да реагира в последния момент и постави ръката си на пътя на оръжието, което се заби в нея. Само миг преди това, кожата на Кристина се беше втърдила достатъчно, че да блокира острието, но ако не беше бариерата на Рен да намали силата на замаха, вероятно ръката ѝ нямаше да мине само с нараняване, а щеше да бъде отсечена. Не е за вярване..? Това наистина ли е тя..?! След като Кристина отвори очи и огледа човека, който беше забил меча си в ръката ѝ, тя остана в шок за кратко. E-Elizabeth Schnee?

Нямаше грешка. Човекът, ако въобще можеше да се нарече човек, който беше атакувал Кристин не беше Сайба, а самата кралица, отговорна за Великата Война преди повече от половин век, Elizabeth Schnee. Остави зловещата аура на Сайба настрани, енергията, която тази жена излъчваше беше още по-напрягаща. Гото остана замръзнал за кратко, докато преодолее страха си, както Кристин и Рен направиха по-рано.

Кристина: Хъх?! Какво по дяволите се случва?!! Изведнъж Кристина забеляза как своето тяло и тялото на Elizabeth биват покривани с лед и започнаха да се сливат, подобно на Eren и Female Titan-а.

Взе серума на Кристина, като веднага беше застанал в защитна позиция. Какво по-! Атаката на Elizabeth обаче го подмина, след което той се обърна към нея и към Кристина. Крис..! Още един враг..! Затича се към тях двете, като за разлика от Кристина, той не знаеше коя беше мистериозната жена. Това, което знаеше обаче беше как да ѝ помогне. Рен в момента не изпитваше страх, а точно обратното - имаше нужната воля да спаси приятелката си. Transmutation Circle: Shatter! Той изпи серума на Кристина и увеличи потока си на енергия с него. След това той щеше да направи нисък даш и да докосне леда по тялото на Кристина, а умението му направи сякаш ударна вълна само по повърхността на леда, разрушавайки го изцяло. Това щеше да ги изблъска от Elizabeth. - Рен

Всички безброй снежинки и като цяло цялата снежна буря, която беше създадена от драконите на Сайба, започнаха да се вливат в Elizabeth. Тя прибра меча си, след неуспешния опит да замрази Кристин и започна да charge-ва Frost Nova, което щеше да представлява гигантска ледена експлозия, която щеше да заледи всеки из целия кратер. Спасение трудно щеше да се намери, но на Кристин ѝ хрумна идея.

Кристина: Рен! Благодаря ти! Тя видя какво се задава от Elizabeth и веднага реагира. Стъпа здраво на крака и хвана ръката на Рен, след което започна да бягат заедно с пълни сили към гигантското дърво в центъра на кратера. Като за начало трябваше да прекосят голямата и буйна река, за това Кристин концетрира енергия в краката си и се приготви за голям скок. Рен, ще трябва да скочим с всичка сила. Приготви се!

Frost Nova-ата продължаваше да се charge-ва и никой не знаеше колко време ще ѝ бъде нужно. Можеше всеки момент да експлодира, но Кристин се опитваше да не мисли за това.

Гото: Както си беше допрял длантите, той ги стисна здраво, активирайки своето умение - невидима пепел създаде стотици малки есплозии около Elizabeth. След като се надигна дима, той погледна с надежка към жената, но остана разочарован. Тя продължаваше все така да charge-ва атаката си и никой не можеше да я спре. Мамка му...! Той погледна отчаяно към дръжката на своя меч и ръката му бавно започваше да я доближава. Навярно друг избор освен да изкара оръжието си не виждаше.

Сайба: Когато Кристина и Рен прекосят реката, тя щяха да забележят, че върха на вечно падащия водопад все още стоеше изправен Сайба. Не беше изобщо мръднал от мястото си, а появата на тази зловеща жена навярно беше негово творение. Време е да разберете какво е да бъдете заключен в леден затвор за десетилетия. По-мирна съдба от това не мога да ви предложа! За това... ЗАМРЪЗНЕТЕ!!! Погледна заплашително надолу към бягащите за живота си хора и започна да замахва с катарана си във въздуха към тях, изстрелвайки въздушни вълни, подобни като на Сайхара. Те пробиваха всичко по пътя си, а когато се блъскаха в земята, създаваха въздушни експлозии. Той целеше да попречи на Кристина и Рен да стигнат до входа на дървото, където щяха да се скрият успешно от Frost Nova-ата.

(3:06) Ледената експлозия беше напът да се отприщи...

Рен последва Криситна, като беше готов да ѝ се довери. Атаките на Сайба обаче щяха да ги спрат, но изневиделица те спират преди да уцелят мишената си, като всяка въздушна вълна беше посрещната с експлозия. Точно тогава, някой в далечината изкрещя "Requip!" и като че ли се хвърли от високо. Отприщи се много заслепителна светлина подобно на тази сцена, но за разлика от нея не последва ударна вълна, а просто всички за малко щяха да бъдат заслепени. Тогава се чу гласът на мистериозният човек, който се беше появил, който явно беше младо момиче.

Момичето:

(0:59)
Разкарайте се... ОТ ДОМА МИИИИИИИИИИ!!!!! Момичето се спускаше от много високо, като от кръста ѝ подобно на 3DMG излезнаха куки, с които тя се закачи за дебелата кора на дървото и се спусна към враговете си. Тя беше тази, която беше попречила на атаките на Сайба, хвърляйки гранати на пътя им. Гото в този момент щеше да се досети, че това не е кой да е, а именно Изуми, макар и коренно различна. Тя до сега никога не му беше споделяла за своето умение, защото и тя самата забравя всеки път след като го използва. Но едно беше факт - когато тя го активира, тя става изцяло друг човек подобно на Гото когато използва катаната си. Навсякъде около Elizabeth и Сайба светнаха малки гранати, готови всеки момент да експлодират подобно на това. Тези гранати обаче бяха специални от арсенала ѝ, като всяка една малка експлозия създаваше по 2 по - малки. Много бързо щеше да се вдигне димна завеса и да се отприщи мощна ударна вълна, която вероятно щеше да изблъска Рен и Кристина без да се налага да скачат. Тогава, Изуми щеше да се приземи до Гото чрез своите куки от кръста ѝ и щеше да насочи оръжието си към Elizabeth. - Изуми

После ще ти обяснявам ако не забравя, Гото! Усмихна се широко. - Изуми

Кристина: Хъх?! Каква е тази светлина?! Заедно с Рен, двамата бяха изстреляни през реката, чак до входа на дървото. Кристин бързо се изправи и отново хвана ръката на Рен. Хайде, Рен! Почти стигнахме! Докато тичаше тя погледна назад към останалите. Каквото и да става, които и да са тези хора, то спасения за тях няма ако не се скрият някъде. Все пак това е кралица Elizabeth, отговорна за замръзването на целия свят преди десетолетия. Малцина са тези, които всъщност знаят за това, но аз знам! Знам на какво е способно и именно зареди това трябва възможно най-бързо да се скрием в това митично дърво. Навярно е издържало десетки хиляди години, ще издържи и сега! Вярвам го! Тя стисна още по-здраво ръката на Рен и това само щеше да му докаже, колко много тя държи двамата да оцелеят, за да могат да победят Сайба. Всъщност омразата към него повече ѝ вдъхваше мотивация и смелост, отколкото самосъхранителните ѝ инстинкти.

Сайба: Пф, тези подкрепления никнат едно след друго като хлебарки. Сайба запали меча си и започна бавно да го върти около себе си. В момента той се подготвяше, за се защити от ледения взрив. Мечът му толкова много се беше нагорещил, че започна да излиза лава от него, която пък започна да образува сфера около Сайба. Това щеше да бъде щита му от Frost Nova-та.

Когато Изуми се приземи до Гото, тя щеше да му говори, гледайки врага, а не него. Но в един момент, тя усети и чу експлозия, идващата точно от него и веднага погледна към него. Тогава тя щеше да осъзнае нещо вълнуващо, но и страшничко.



Гото: Експлозията очевидно беше създадена от него, но непредвидливо бе, че той буквално гръмна себе си. Тялото му създаде тази есплозия, която изгори черните му дрехи, а именно подника и шапката му и сега беше гол до кръстта. След това се чу глас, който беше 1 към 1 като гласа на Bakugo.

Berserk Goto: Вълнуваща усмивка изпъкваше на лицето му. Той се обърна към Изуми и рече: Няма нужда да ми обясняваш, Изуми. Или по-точно Detective Rose. Димът от него се разсея и Изуми видя своят приятел, но беше доста променен. На външен вид разликите бяха, че от цялото му тяло излизаше пепел и дим, а сивата му коса беше станала най-светлото бяло на цвят и дори беше източник на светлина. Но най-важният детайл бе, че той държеше меча Shibuki в ръката си. Точно така, Гото беше извадил своя меч и веднага беше влязъл в своята "Berserk" форма. Макар и да споделят едно и също тяло, Berserk Goto е различна личност от нормалния Гото. Гото нямаше и идея за способностите на Изуми и не познаваше Detective Rose, но Berserk Goto я позна. В миналото двамата са се били рамо до рамо. Това трябва да са били доста напечени ситуации, щом Гото е решил да извади меча си и да остави нещата в ръцете на едно опостощително чудовище. Радвам се отново да те видя, партньоре! Време е да се развихрим, не мислиш ли Rose? Goto държеше меча си подобно на Tryndamere и от него излизаха непрестанно малки изкрици, създавайки илюзията, че мечът му гори в пламъци. Той погледна към Elizabeth и се приготви да отприщи първата опустошителна експлозия, която буквално да издуха Frost Nova-та далеч от него.

В следващия момент Frost Nova-ата най-накрая щеше да избухне, заледявайки всичко наоколо из целия кратер. Кристина и Рен успешно щяха да се спасят, използвайки гигантското Ибури Дърво за закрила.

Бива изблъскан заедно с Кристина. По дяволите..! Какво беше това..?! Погледна зад себе си. Ако тези хора наистина ценят животите си, то да се разкарат от там моментално! Но чух, че някой от тях нарече това място техен дом..не мисля, че имат намерението да отстъпват! Хората...хората са като животните понякога. Защитават си територията до последния им дъх. Щом обаче смяташ, че това дърво ще ни предпази от онази кралица, така да бъде! Последва Кристина. - Рен


Зарадва се. Хех! Липсваше ми това изражение. Да ги отвеем! В тази нейна броня, Rose беше като жив гранатомет с най - различни по вид гранати. В миналото тя е била един наистина опасен и умен войник, който сам е изобретил всяко свое оръжие. Това нейно ниво на интелигентност може да се сравнява почти колкото с Shun, който е учен. Тя извади специален пълнител и го зареди в оръжието си, които беше насочено към Elizabeth. Тя знаеше, че Goto ще ги предпази от Frost Nova-та, като се беше подготвила да атакува вместо да се защитава. Gravity Bomb! Тя изстреля много голям по размери куршум към Elizabeth, който не целеше да я уцели, а да гръмне до нея, създавайки много силно гравитационно поле около нея за няколко секунди защото беше нестабилно и само щеше да изчезне, но през това време щеше да я задържи на място. А когато някой е неподвижен по време на ударна вълна и не може да бъде помръднат, той поема цялата сила на ударната вълна с тялото си. Приличаше на това. Сега, Goto! - Rose

В този момент Frost Nova-та бе отприщена от тялото на Elizabeth. Тя създаде супер буйна въздушна вълна, която ставаше все по-студена и студена. Обзе целия кратер, като всичко в него започваше да замръзва. Всички разстения, животни и дори цялата гигантска река с ширина колкот на Дунав беше заледена, заедно с водопада под краката на Сайба.

Кристина: В баш последния момент двамата с Рен успяха да се скрият в кухия дънер на гигантското Ибури Дърво. Но те усети студа също, последван от неслаб земетръс, който бе създаден само единствено от силни ветрове. Някой от хиляда годишните клони на самото дърво дори се пропукаха и паднаха от стотици метра, създавайки доста прах. Успяхме..! Мамка му, това беше на косъм..! Как се очаква да се боря с това чудовище... Кристина се постави ръката на лицето, на което бе изписано отчаяние.


Извън дървото обаче нещата бяха доста напечени или по-скоро доста студени лмао. Goto замахна с всичка сила със своя меч към ледената експлозия, създавайки своя гигантска експлозия, но огнена. Буйните и огнени ветрове се срещнаха с ледените и се сбълскаха опустошително един в друг. Berserk Goto вече не мислише за природата или за което и да е живо същество наоколо. Той гледаше само да носи разруха. Такова чудовище беше той и именно зареди това Гото избягваше да се превръща в него. Първата унищожителна експлозия се справи сама и успешно унищожи частта от Frost Nova-та, която се беше насочила към Goto и Detective Rose. След това послевда атаката на детектива.

Elizabeth Schnee все още не беше обелила и дума. Явно това, срещу което се биеха не беше истинската кралица, а нейна празна черупка. Но въпреки това уменията ѝ бяха нечовешки и страховито близо до оригинала. За да остане незасегната от гравитационното поле, Elizabeth реши да увели размера си. Тя започна да отприщва още ледена енергия, веднага след Frost Nova-та, като започна да сформира своя леден титан. Тя се трансформира от краката към главата нагоре в 15-метров леден титан, който беше покрит в необичаен лед, чисто бял на цвят. Факт бе, че Todoroki Shoto от TRASH GANG използваше същия неразтопяем лед, който бе здрав колкото диамант. Но това беше само за заблуда. Ако Elizabeth Schnee можеше да отприщва тонове от този непробиваем лед, то Shoto
и тази фалшива версия на кралицата, създадена от Сайба, можеха много по-малки и ограничени количества. Целата повърхност на ледения титан бе покрита с този бял диамантен лед, но зад този слой се криеше нормален, обикновен лед. Когато Elizabeth успя да сформира целият 15-метров леден титан, той наподобяваше супер много на Warhammer Титана. Отвори зловещо очи и погледна надолу към Goto и Rose.

Сайба: След като заплахата от ледения взрив отмина, лавата около него отново се превърна в енергия и вместо да се изсипе надолу, тя се върна обратно в него. Той стъпи на водопада, като той вече беше замръзнал във въздуха, и седна на ръба му. Сайба извади обеците на Акина и ги огледа внимателно. След това извади, светещия в оранжево, фрагмент от тях и изхвърли останалата част от обеците. В ръцете си остави единствено именно двата фрагмента от камъка на Viernes. Друго не му трябваше. Хм, работата ми тук приключи. Време е да се запътя към следващият фрагмент. Той започна да използва частите от камъка, които имаше, за да останови на коя посока се намират останалите части. Можеше спокойно да прави това, защото кралицата щеше да го предпазва без проблем. А истината зад нейното spawn-ване тук се криеше в това, че Сайба се е срещал с нея и е абсорбирал част от силите ѝ. Младият самурай, тогава се е възхищавал над нейните умения, а сега дори повече. Но имитацията, която той импровизирано успя да създаде преди малко беше нищо в сравнение с истинската Elizabeth Schene. Тя беше чудовище и то като никое друго. Всъщност Сайба не можеше сам да се мери срещу нея. А това как се е стигнало дотам, че той да приеме част от силите ѝ остава мистерия.

Погледна към огромният 15-метров леден титан пред себе си, като подсвирна от удивление. Ухаааа...това си е голямо чудовище. Усмихна му се предизвикателно. Time to bring out the big guns! Requip! Тялото ѝ отново светна, като този път външният ѝ вид се промени в ето този:

Detective Rose:

Тя като че ли с лекота носеше тези тежки оръжия, но тайната зад тях беше, че бронята ѝ променяше части от себе си и ги сформираше в оръжия, тоест масата ѝ не се променяше. Тя насочи едното си оръжие към титана и изстреля мощен лазер към него, който щеше да гръмне при допир. Температурата на лазера можеше да изпепели нормален човек ако го уцели за около 3 секунди, но ще трябва Rose продължително да кара лазера да преминава през тялото му, за да стане това. Иначе ще получи просто много големи изгаряния. Другата ѝ ръка пък щеше да изстреля цяла ракета към титана. - Rose

Elizabeth: Сега, под формата на 15-метров титан, тя нямаше проблем в справянето с атаки от подобен калибър. Опъна двете си ръце напред. С едната блокирваше лзаера, а с другата ракетата на Rose. Едновременно с това обаче от гърба ѝ започна да поникват постепенно нови крайници. Не след дълго, тя щеше да притежава 2 чифта ръце, с които да се отбранява.

Berserk Goto: Пф, тва е нищо..! Сега ще ѝ покажа истинска опустошителна атака. Той стисна здраво меча си и концентрира енергия в краката си. Миг след това, той създаде експлозия под краката си и бясно се изстреля нагоре и напред към лицето на титана.

Elizabeth: Титанската ѝ форма вече изглеждаше още по-могъща и зловеща, подобно на това.Тя постави новия си чифт ръце пред себе си, блокирвайки лазера на Rose и не след дълго тези две ръце започнаха да се деформират. След броени секунди, вече заприличаха на гигатски криле, които успешно блокираха аката на Rose и ще блокира тази на Goto. Тъй както бяха напред, тя рязко разпери крилете си и създаде супер силни ветрове в посока на пред към Goto, издухвайки го отново обратно към Rose. Самият детектив също ще има hard time да се задържи права на земята. Вече с крила, Elizabeth изглеждаше по този начин.

Прикри си лицето. Хех, ама че голямо чудовище..! Усмихна се. Изстреля си куката от кръста към едното ѝ крило и се завъртя около огромният титан с цел да не се движи срещу вятъра, отивайки зад него. Насочи оръжието си към него. Обожавам огромни чудовища!! Отприщи огромен лазер към нея, който щеше да предизвика няколко Chain експлозии по крилете ѝ. - Rose

進撃 st hrn egt20130629 巨人 - Shigekin no kyojin


Elizabeth: Щеше да се опита да се обърне и блокира лазера на Rose, но нямаше да успее на време. Той успешно предизвика купища експлозии по крилото ѝ. Щетите бяха далеч от фатални, зареди здравата обвивка на тялото на титанта и плус, че той може да се възстановява с зашеметяваща скорост. Но пък атакта на Rose успя да създаде отласък, който събори титана, на едно коляно, подобно на същия арт. Elizabeth вместо да вдигне титанската си форма, тя реши веднага да контраатакува. Тя постави ръцете си сякаш хваща някакво оръжие и миг след това започна да излизат от тях ярка бяла светлина. Тя оформяше някакво гигантско приспособление от ледената си енергия и няколко секунди по-късно вече си пролича какво оръжие тя е избрала. Изглеждаше подобно на това. С този гигантски чук, още преди да се е изправила, тя замахна с почти светкавично скорост и нечовешка сила във въздуха към Rose, за да я изстрие от лицето на Земята само с един мигновен замах.
Но секунда преди това, Rose усети някаква тежест под себе си. Когато тя погледне надолу, за да разбере какво става, тя ще види Goto, който се държеше с едната ръка за крака ѝ и висеше като мъртвец.

Berserk Goto: Пф, кораво копеле се оказа таз. Успя да ме издуха сякаш съм перце. Ще ѝ покажа аз да разбере сега кой наистина съм аз! Най-голямата грешка, която можеш да допуснеш е да ме подцениш, малоумнице!!! Goto се пусна от крака на Rose и сви краката си. Секунда след това, той стегна мусколите си и рязко изпъна краката си, създавайки едновременно с това гигантска експозия от стъпалата си, която го изстреля със звукова скорост към замаха на чука. Той стисна здраво меча си, този път с две ръце, и го постави пред себе си, блъскайки го с гигатнския чук. От това последва още една гигантска експлозия, която също разстресе околоността, а тялото на Goto буквално гореше. Но на него сякаш не му пукаше. Той сякаш не поемаше никакви щети. Яростта, която отприщваше под формата на енергия, сякаш блокираше повечето щети от експлозиите му.
След като се разсея дима и от този гръм, Rose щеше да види как Goto успешно е спрял замаха на Elizabeth и в момента и двамата напират с всички сили. Goto непрестанно се засилваше с експлозии под краката си, за да остане във въздуха и да не позволи на Elizabeth да продължи своята атака към Rose.

Berserk Goto: Направи нещо и по-бързо, Rose!!! Таз напира кат бясно куче! АААХХХ!!!! Отприщи още една експлозия от меча си, но колкото още щеше да издържи пред тази чудовищна сила на титана беше неясно.

Кристина: Излезна от гигантския дънер на Iburi Дървото и онемя след като видя гигантския титан на Elizabeth. Но по-важното за нея в момента беше да останови местоположението на Сайба. Тя започна да се оглежда навсякъде. По дяволите! Къде си се скрил, копеленце такова..!

(2:30)
Goto..! Тш..! Закачи се за огромният титан отново, като се завъртя около него , но този път се беше позиционирала отпред вместо отзад. Трябва да помогна, но не знам как..! Това чудо не може да бъде помръднато от нищо. Чакай малко...от нищо? Това...това е всъщност добре! В този момент, Rose активира своето най - голямо йонно оръжие, което излезе от гърба ѝ. Беше един огромен 5-метров револвер с няколко barrel-a, които се въртяха непрестанно и в тях беше складирана енергия, която може да затрие човек ако бъде облъчен на нея. При отделянето на толкова голямо количество енергия, със сигурност би настанала огромна разруха. Но на Rose не ѝ пукаше особено. Ако Shun беше нормален и спокоен учен, то тя беше луд учен, който със своите творения създава разруха и не обръща внимание на това. Тя се закачи за лицето на титана с едната си кука и се позиционира до него, насочвайки огромното си оръдие към него. Това ще те заболи, титан..!!! Поеми едно от любимите творения...HYPER....TRIGGER!!! - Rose


(2:25)
В този момент, от свръх-близко разстояние Rose отприщи огромни количества енергия под формата на бластер от револвера подобно на това, като се целеше право в главата на титана на Елизабет. Тъй като той беше огромен и трудно подвижен, енергията щеше да се опитва да го изблъска назад, но неуспешно, карайки го да поема повече щети заради неговата издръжливост. Тя не спираше да се смее като типичният психопат villain. ПХАХАХАХАХАХАХ! Точно така...твоят огромен размер, тежест и издръжливост ще са ти в пречка този път..! Колкото си по - неподвижен, толкова повече сила ще изпиташ..!!! - Rose

Излезе заедно с Кристина в този момент, като се обърна назад и се стресна от случващото се. Мисля, че имаме други проблеми..ама че демони бродят тези земи..! - Рен

"I'M THE REASON YOU CAN'T WIN THIS FIGHT" by CALAPM


Кристина: Въпреки целия този трус и заслепяващата светлина, създадени от чудовищния лазер на Rose, Кристин не се отметна от това, което искаше да направи - да намери Сайба отново и да го победи. И тогава погледът ѝ срешна този на Сайба. Открих те..!

Сайба: Забеляза, че Кристин го наблюдава и ѝ се усмихна сякаш подигравателно. След това ѝ каза следното, но разбира се тя беше прекалено далече, за да го чуе, защото все пак те не се намираха в аниме. Ще ме извиняваш Кристин, но сега нямам време за твоето отмъщение. Знам, че няма как да те накарам да спреш да ме преследваш, освен ако не те убия тук и сега, но това няма да го сторя. Не бих убил толкова ценен човек на моята дъщеря, защото това би я съсипало. Но не се притеснявай, скоро всичко ще свърши и щастието ни ще се върне. Обещавам! След като прибра фрагментите от камъка на Viernes обратно в джоба си, той се изправи и погледна нагоре към тавана на гигантския подземен кратер, който беше като огромна пещера, в чийто центер се намираше прочутото Iburi Дърво. Време е да напусна това място. Хора ме чакат все пак. Сайба вече беше остановил посоката, която трябва да поеме, за да достигне следващия фрагмет от камъка, последното парче от пъзела. Последно, защото Iburi Ichigo вече беше заловена и сега се намираше в скривалището на TG. А фрагментите на останалите сестри Iburi Kana, Iburi Reiko и Iburi Akina бяха вече в ръцете на Сайба.  Последното парче от камъка на Viernes беше не на кого друг да е, а именно на нея. Последната останала от петте Ибури сестри.

Последното парче от пъзела:

Без нея, камъкът на Viernes няма да бъде изцяло запълнен и машината на времето навярно отново няма да проработи. Но Yukimi не може да живее без своите обеци, точно както сестрите си. Точно зареди това нейният живот е в гигатска опасност. Никой до сега не е успявал да се измъкне жив от този сериен убиец Сайба. Дори и най-голямата от сестрите Кана. Шансът тази съдба да не сполети и милата Yukimi е почти несъществуващ. На нея ѝ предстой битка на живот и смърт и то съвсем скоро. Дали семейството ѝ е загинало напразно зависи изцяло от нея. На този ужасен петък 13-ти, върху раменете на Yukimi се стовари още по-голям товар, най-големият до сега. Подобно като Annie и Тай, Yukimi ще бъде задължена да приеме голяма отговорност, като смъртта дори изглежда като по-лесен вариант.

Сайба: Той приклекна за момент, концентрирайки силна въздушна енергия около краката си, и в следващия момент той рязко се изстреля към тавана на кратера. Той целеше да напусне това място и да се насочи към Yukimi възможно най-бързо.

Кристина: Като видя това тя отвори широко очи и каза: Моля? Нима си мислиш, че ще ти позволя да избягаш от мен? Не, дълбоко грешиш ако си мислиш, че ще ти позволя да излезеш оттук жив, изчадие такова! Втърдяващия серум вече беше изгубил ефект и раната на ръката ѝ започна буйно да кърви. Но тя сякаш изобщо не чувстваше болка, зареди гнева си, и не обърна внимание на лечението си. Напротив тя дори изпи още един серум, който щеше да подсили мусколите ѝ многократко. Веднага след това тя също приклекна и се приготви за голям отскок. Рен, тръгвам след негодника!



Meanwhile битката между гигантския титан и двамата новодошли продължаваше. Лазерът на Rose успешно достигна лицето на титана и проби диамантената му обвивка. Няколко секунди по-късно следа от главата му дори нямаше, защото тя беше изпепелена. Но това сякаш не попречи на Elizabeth да продължи да използва титана си. А като заговорихме за нея, от известно време никой не я беше виждал. Навярно тя се намираше вътре в самият титан, но очевидно не й в главата му. Студени ветрове започнаха да излизат от врата на титанта, които бавно започнаха да оформят нови ледници, който в последствия да образуват нова глава. Едновременно с това, титанът наддаде по сила над Goto и го изпрати да лети назад. Тя продължи своят замах с чуха право към земята удряйки я с все сила. Това освен, че създаде силен трус из целият кратер, а и предаде ледена енергия в почвата. Тя бе изпратена напред, като изведнъж в рамките на десетина секунди ледена стена започна да се образува в пространството зад Rose и Goto. Тя достигаше цели 20 метра височина, а дължината ѝ се разпростирваше поне около 100 метра. Тя буквално блокира гледката откъм гигантското Iburi дърво, като само горната част от короната можеше да се види. Goto продължи да лети назад, докато не се блъсна в стената, поемайки щети, но не и фатални. В следващият момент Rose щеше да усети, че се намира в голяма опасност. Elizabeth нареди на титана да замахне отново, този път към Rose, като тя път за бягство назад нямаше, зареди стената. Замахът беше също толкова бърз и разрушителен като предният. А главата на титана беше почти възстановена.

Rose видя как Goto бива запратен да лети назад, като тя бързо се изстреля към стената или по - точно към Гото с куките си, като щом достигна до него тя го хвана под ръка. По дяволите, това нещо се движи без глава дори...! Как изобщо можем да го победим..?!? В този момент, Rose беше нападната и тя нямаше време да избегне, затова насочи едната си ръка към чука на титана. Оръжията по тялото ѝ се задействаха, като тя отприщи мощна комбинация от ракети и лазер към чука в в опит да го разруши преди да ги достигне. Изглеждаше като това. Мамицата ти проклета...!!!! Ако титанът се движи без глава, значи глупавата кучка не е в него! Или поне не е в главата...къде си се скрила?! - Rose

Изчакай, Кристина! Идвам с теб, нещата ще загрубеят ако този негодник е на свобода. А аз няма да му позволя да ми се пречка да завладея света! - Рен

Кристина: Летеше с бясна скорост към Сайба. Изчадие спри веднага! Тя извади гигантската си игла и се приготви да го промуши, когато го достигне.

Сайба: Хвана се за корените, които излизаха от тавана. В момента само трябваше да намери тунела от където беше дошъл или да си направи свои. Но преди това той усети гневното присъствие на Кристин и се обърна, поглеждайки към нея. Пф, това упорито момиче не се отказва... Дори не осъзнава, че пощадявам живота ѝ, като се опитвам да избягам. Със свободната си ръка той направи знак на джуцу и затвори очи, концентрирайки се. В следващият момент постепенно започна да се усеща слаб земетръс, който бързо щеше да достигне до реално земетресение, от което сумати камъни и корени щяха да почнат да валят от тавана на пещерата. Те щяха да попречат на Кристин да достигне Сайба, защото един от камъните успя да я събори.

Кристина: Мамка му! Засилката ѝ приключи и тя започна да пада надолу към Рен. Изглежда и този път няма да успее да си отмъсти на Сайба.

Земетресението се усети и при битката с титана, но те дори не го отразиха, защото всяка тяхна атака предизвикваше също толкова силен земетръс в техния район.
След като се блъсна в ледената стена, Goto започна да пада надолу.



Berserk Goto: Изведнъж, Goto рязко отвори гневни очи. Битката за него едвам сега започваше, като той кипеше от енергия и не беше поел почти никакви щети. Той проби дупка в стената и се задържа във въздуха, държайки се за нея. Махни се Rose! Не се нуждая от помощта ти! Rose знаеше, че не трябва да се засяга от думите му, защото това негово поведение беше типично. По-скоро това щеше даже да я успокои, защото ще ѝ покаже, че Goto не си е ударил главата твърде силно и си е все още същия. Тази кучка! Изглежда може и да се регенерира.. Хм.. Погледна с гневен поглед към лицето на титана и след това се усмихна зловещо.
Преди това замаха на Elizabeth бе спрян от атаката на Rose, но съвсем скоро щеше да последва още един замах с гигантския чук.

По едно време титанът на Elizabeth щеше да забележи точно пред очите си сякаш как въздуха трепти и светлианта преминава през него по различен начин. Това беше така, защото сумати количество експлозивен пепел беше пратен точно пред лицето ѝ от Goto. Тя беше почти неуловима за окото, тъй като Goto я прикриваше с аурата си. Отделно пепелта служеше като бомба със закъснител, която Goto току що активира.

Berserk Goto: КАЦ!!! Той също направи знак с една ръка за джуцо и в този момент гигантска експлозия от нищото се създаде пред лицето на титанта, отблъсквайки главата му назад и изцяло ослепявайки титана за известно време. Експлозиите от Goto, звучаха по този супер шумен начин. Нали ти казах, че ще ти покажа какво става когато бъде подценен, малоумницо! Приготви се за последствия! ААААХ!!! Goto концентрира енергия в кракта си, викайки, и изведнъж рязко се изстреля с буквално светкавична скорост, чрез експлозия. В следващият миг, той вече се намираше до едната китка на титана и замахна здраво с меча си към нея, отприщвайки още една експлозия, този път отзад на меча, засилвайки замаха многократно, така че да пробие през диамантената обвивка и успешно отряза китката на титана. След това се насочи към другата. Целта му беше да обезвъоръжи противника. Rose, използвай главата си и измисли как да победи този урод! Анализирай острани и мисли!

Кристина..! Отскочи бързо към нея, като я хвана и в същия миг катаната му се превърна в студен вихър, който правеше ледена пътечка във въздуха. Рен обаче тръгна да бяга не към Сайба, а в противоположната посока. Няма да можем да го хванеш ако умреш, нали така? Мисли първо за живота си..! - Рен

Хехе! Nice one, Goto! Но си прав..трябва да намеря къде е тази. Предполагам титанът е непобедим докато не победим реалното ѝ тяло. Но къде е..?! КЪДЕ Е МАМКА МУ! ААААААРГХ! Rose в този момент извади два огромни Minigun-a и започна да стреля навсякъде около себе си като пълният психопат, разрушавайки колкото се може повече земя. Тя целеше да намери къде е Elizabeth в този момент като разруши всичко край себе си. Покажи се...!!!! - Rose

BERSERK GOTO: АААААХХХ!!! Още по-силно викайки, точно като Бакуго, демонът успя да осакати титана, отрязвайки му и двете китки. Последа падането на гигантския и супер тежък чук на земята. Това предизвика супер много прахоляк, заедно с изстрелите на Rose. Goto продължаваше да лети около титана правейки десетки разрези, които обаче ще се окажат безполезни, тъй като тялото постоянно се регенерираше. Сцената беше подобна на тази, като Goto непрестанно отприщваше експлозии, ту за засилка, ту за да засили замаха на меча си.

Известно време след като Rose изпразни пълнителите си пушекът се надигна и тя щеше да види земята под титана изцяло напукана. Но тогава тя щеше да забележи и потенциално ключа към победата им. Стъпалото на титана беше свързан с някъв маркуч, който отиваше надълбоко подземята, подобно като Warhammer Titan-а. Навярно точно там се крие тялото на Elizabeth в ледена обвивка. Докато не бъде победена, тялото на титана ще продължи да се регенерира и битката ще продължи вечно докато двамата warrior-и не останат без повече сили.

Какво е това...? Хъх..ако е това, което си мисля...! Rose написа някакъв код на ръката си, като от гърба ѝ се изстреляха няколко огромни снаряда подобно на това и се разбиха в земята, създавайки купища експлозии, за да я разбият. Тя целеше в момента да отвори още повече земята с цел да се запъти към маркуча и да го следва докато не намери докъде отива. - Rose

Berserk Goto: Продължаваше да унищожава титана от всички страни, но от скоро забеляза, че чувства тялото си доста студено. Макар и целият да гореше от гняв, то по тялото му започна да се образуват тънки слоеве лед. Това бяха последствията от студеният въздух, който титаната на Elizabeth отделяше, обратно на The Colossal Titan. По дяволите, времето ми изтича. С изтудяването на тялото му, гневът му също намаляше и скоро отново щеше да се върне в обичайната си просто Гото форма. Той се обърна към Rose и ѝ извика: Откри ли нещо, Rose?!!!

Но тогава, Rose видя със сигурност ключа към победата им. Другият край на ледения мъркуч стигаше до здрава ледена обвивка надълбоко в земята, в която именно беше човешкото тяло на Elizabeth. Тази обвивка излезна на повърхността, след като земята около нея бе разбита на парчета от ракетите на Rose.

И още как..! There you are, you little shit..!! Тя се изстреля бързо към обвивката на Elizabeth , като видя маркуча, свързан с титана и нея самата. Явно през това нещо пътува енергията ти..ще се наложи да получиш неизправности по пътя..! В този момент, Rose насочи ръката си към маркуча, като тя се превърна в огромен Cannon, който зареждаше енергия и отприщи купища топлинна енергия, примесена с водород, като навсякъде около маркуча настанаха Chain реакции от експлозии, които целяха да го унищожат. - Rose

Мъркучът беше разпокъсан на парчета и веднага след това, леденият титан спря да се регенерира и се сгромоляса на земята.

Berserk Goto: Приземи се до Rose. Брей, ти всъщност успя, лудо момиче! Евалата.. Той погледна надолу към краката си, които бяха заледени и започна да чупи леда с меча си. Мамка му, направо замръзнах там горе. Мисля, че всеки момент ще се върна в нормалното си състояние. Пф, дейба пак ще стана скучния Гото, който нЕ иСкА дА нАрАнЯвА пРиРоДаТа. ПФ, ще кажеш, че Бог ще опрости всичките ми грехове ако стана благодорник, Пълен bullshit, но другата ми личност е твърде обедена в това... Острани винаги е изглеждало странно как Berserk Goto ясно осъзнаваше, че всъщност той има две личности, като тази сегашна неговата форма се явява само, когато извади меча си. Именно това правеше легендарният меч Shibuki с всеки притежател, с когото се е свързал успешно.
Тялото на Elizabeth остана в ледената обвивка, която нямаше да бъде твърде трудно да се разруши.

Кристина: Продължи да се отдалечава от Сайба, докато беше в ръцете на Рен. По дяволите! Отново се провалих..! Такова разочарование съм... Кристин все още беше твърде слаба, за да се доближи въобще до мечтата си. Тя точно това се опитваше да промени в себе си, като в момента силно се стараеше да сдържи сълзите си.

След от Сайба не остана. Навярно той е минал от някакъв тунел и успешно се е покачил нагоре, напускайки кратера. Неговата следващата дестинация вече беше ясна - Iburi Yukimi.