Re: The Moon Shrine

by Crimson_YaMi Чет Мар 14, 2024 8:51 pm

???: Беше изритан, като се заби на значителна дистанция от първоначалната си позиция. На всичкото отгоре, беше забит в земята от зайката. Той започна да се смее, като се изправи бавно. Хахах... хахаха....!!! От тялото му започна да излиза черен пушек, който излекува и нанесените от Ейс и зайката щети. Цялата енергия на Кагедома, значи... добре тогава. Пушекът започна бавно да се разпрострнява в околността като мъгла, като започна малко по малко да унищожава енергията. в такъв случай... просто ще се отърва от въпросната енергия. Извади катаната си, като я насочи към Ейс. Чудя се... какво би искл да унищожа с атаката, която ми подаряваш... Волята ти? Способността ти да се биеш? Любовта ти към това място? Има твърде много опции...

by Emoran Нед Мар 17, 2024 11:01 pm

Classic Horror 3 JAPANESE STYLE COVER (Kevin Macleod) (Japanese Horror Background Music)

Опита на ??? да унищожи енергията у природата ще се окаже най-голямата му грешка. Тъй като в момента Тоума използва умението си да се слее с околността за да boost-ва Ейс за да може да се бие ( тъй като с липсата на окото си да поддържа няколко клонинга на по едно и също време и да се бие ще му изразходи енергията много бързо. ), обикновено по пътя на логиката, пушекът би застрашил живота му. Да, ама не. Тоума беше в пространството като пътеводителя на Ниндото в околността. Когато пушекът започна да се разпространява, той оставяше природата след себе си в много мрачен вид. Гората започваше да умира, скалите да се напукват, а нощта да потъмнява. Това изкара Ейс в дисбаланс и много бързо загуби своята форма. Проблемът беше, че когато енергията бива унищожена, гората започва да release-ва негативна, тъмна и зла енергия димът в случая служеше като гориво, защото колкото повече унищожаваше, толкова повече природата генерираше това негативно ниндо. Женски глас привлече вниманието на ???, но когато той се обърна към мястото откъдето идваше, щеше да забележи една лисица измежду мъртвите дървета. Това беше не кой да е а лисичия демон на смъртта Kitsune, който ни е вече доста добре познат след появата на Акаме. Енергията на Kitsune можеше да се появява при голяма смъртен индекс, а в момента природата умираше. Тя не можеше да се бие, но можеше да комуникира, а обикновено появата и носи със себе си само проблеми за натрапниците на Кагедома. Тъй като Ейс вече беше на колене, неспособен да се бие, лисицата много лесно щеше да привлече вниманието на противника му.

Натрапнико, ти не целиш да победиш противника си. Ти целиш да унищожиш това място. Твоите действия няма да останат безнаказани.

Осъждам те на смърт със собствената ти енергия.

-----> https://www.youtube.com/watch?v=O1dhLFdO6o0 <-----

Точна тази негативна енергия започна да се приема от Ейс и да запълва неговите чакра пътища с черно ниндо. Това се случи след думите на лисицата, а самото действия предизвика силна енергийна вълна, която се удари в ???. За него беше ясно, че това ще бъде още една трансформация, но тя нямаше да има нищо общо със заешката на Ейс. Трансформацията всякаш постави огромна невидима гора между тях двамата или с други думи енергията от нея беше толкова наситна и тежка, че ??? не можеше да се доближи или по-точно ще му трябват много усилия за да го направи. Въпросът е, че те няма да се достатъчни тъй като трансформацията вече беше готова. Това реално беше трансформацията на Тоума, който в момента беше влязал в тялото на Ейс и се беше слял с енергията която минава през чакра пътищата. С това и тъмнината от негативното ниндо наоколо му дава възможност да трансформира своя vessel. Ейс трудно можеше да се познае в тази негова форма, тъй като тя беше няква много странна смесица между него и Тоума.

Ейс: Пристъпи напред като само от самата му крачка излезе струя от негативно ниндо, но тогава, presure-а върху ??? спря и той можеше да погледне напред. Той можеше да види и това срещу което щеше да се изправи заради собствените си действия, a гласът на това "нещо" беше смразяващ - тежък и двоен, съпроводен с ехо.

Ace's Nightmare Bat Form:

"Do not ask any questions. Do not say anything. You have no rights. What you hold in your with your power is the rope to the guillotine above your neck. Nothing more. This is not a negotiation, it's an order."

! MAKE YOUR ATTACK BEFORE IT'S TOO LATE !

by Crimson_YaMi Сря Мар 20, 2024 10:29 pm

???: Засмя се гръмогласно, като психопат. Изглежда си нещо в грешка, Kitsune... To me, genocide is just a game! В момента, н който наоколо започна да се трупа негативна енергия, енергията на ??? се подсили. Това, което и двете страни можеха лесно да осъзнаят е, че се образуваше един затворен порочен кръг - колкото повече ??? убиваше природата, толкова повече района се насищаше с негативнаенергия, което подсилваше и ???.

Когато ??? видя новата трансформация, той се ухили като психопат. Тези заплахи не работят на мен, деца... Около катаната се концентрира от тъмнината му. В такъв случай, щом няма да избереш ти, аз ще избера..! Дашна към Ейс, като се беше приготвил да направи атака с катаната си. От където минаваше острието, изглеждаше сякаш енергията разрушаваше самото пространство. Замахна към торса на Ейс, да го посече по диагонал от кръста до рамото.

by Emoran Сря Апр 10, 2024 11:21 am

Ейс: To our Fox God of Death, Genocide is also a game! Ейс замахна с каната си като направи хоризонтален замах пред себе си, освобождавайки огромна вълна от тъмна енергия, която да се сблъска с ??? Заради неговия даш, времето му за избягване беше много по-малко тъй като и той и вълната се бяха насочили един към друг. Освен това, Ейс виждаше през негативните енергии и можеше без проблем да следи ??? дори когато му е out of sight. Затова и той зареди очите си и щеше да изстреля лазер към него.

by Crimson_YaMi Пет Апр 12, 2024 4:56 pm

???: Когато Ейс освободи вълната от тъмна енергия, тялото на ??? се зазпръсна на тъмна енергия именно зарази краткото време на реакция. Но тогава...

Сайгай написа:Дългоочакваният domain на Сайгай най - накрая бе разкрит...и той обхвана не само Beacon...в дрехата си, той държеше стрела, която в момента засия зверски силно. Стрела, която подсили неговият domain. И това бе The Chaos Arrow - чрез нея, домейнът му обхвана целият свят. Единственият начин това да стане бе чрез тази златна стрела, която той не бе ползвал до сега. Това бе първият път, в който Сайгай използва The Chaos Arrow и то по какъв начин - домейнът му не бе сферичен, което означаваше, че не му трябва бариера, която да поддържа домейна. Най - съвършената техника, която можеше да съществува в неговият арсенал - умение, което да target-не целият свят. Свят, който щеше да изпита ултимативната форма на отчаяние....

Домейнът на Сайгай му позволяваше да заличи каквито и да са положителни събития за неговият опонент - ако имаше шанс нещо да се провали, то би се провалило на мига. Нямаше място за Hope в този домейн, който бе пълен с Despair. Хора по целият свят забелязаха как небето стана мрачно...как самите те започнаха да стават жертва на произволни събития. Мостове пропадаха, гръмотевици започнаха да валят навсякъде, тсунами вълни да се образуват, земетресения да се появяват...сякаш Сайгай бе успял да подчини и Майката Природа на своята воля - нещо, което бе немислимо...

(source)

Небето стана черно. Но ??? очевидно не беше причината. Когато Ейс започна да зарежда енергия в очите си, ??? се формира до Йоуму, като я вдигна за блузата, на пътя на Ейс. Сякаш отново искаше да я използва като щит. Ахахах... изглежда не само моите сили процъфтяват от нещастието на околните... Не е зле... харесва ми! Засмя се леко. И съответно, проскубаната лисица, в която вярвате, не може да ме интересува по какъвто и да е начин. И преди богове са умирали от моите ръце. След това отново прие сериозно изражение и погледна към Ейс. Кажи ми, момче. Каква е причината да искаш да помогнеш на това напълно непознато момиче за теб? Тъмната му енергия бавно обгърна Йоуму. Дори не принадлежи в този свят. Човешката щедрост е нещо, което така и не можах да разбера. Да, помогнала е да приспите отново вашата "перла". И какво? Започнете да горите труповете си, както правят много народи с цел да избегнат случилото се. Ако трябва се подсигурете, че душата на хора като нея е напълно унищожена след смърт. Иначе подобни ситуации ще се повторят. Не виждам нейното присъствие на правилното място в правилния момент като причина за подобно приветливо отношение. Даже до степен, в която да си струва да рискуваш собствения си живот за непознат.

by Emoran Вто Май 07, 2024 9:45 am

Ейс: Внезапната променяна във времето бе наистина страховит, но в него всякаш Ейс се чувстваше по-жив от всякога. Въпреки, че му направи впечатление, той бе зает в момента с далеч по-важен за него случай. Мистериозният му враг можеше да забележи как блясъкът в очите му утихна, всякаш след като вдигна Йоуму, Ейс прекратни своята подготовка за атака. Ти наистина си много интересен характер страннико..Ейс изрече тези думи с усмивка на лице. Говориш как смъртта не те плаши. Как за теб тя е игра. Как можеш да унищожиш волята и дома ми. Как богове са умирали от ръцете ти and yet ти вдигаш това момиче пред лицето ми като щит. Жалко, наистина жалко.. Ала си от приказливите и въпросът ти наистина ме интересува, затова ще ти отговоря, но преди това ще ти дам аз избор и ще отворя опции за себе си..!

??? написа:Чудя се... какво би искл да унищожа с атаката, която ми подаряваш... Волята ти? Способността ти да се биеш? Любовта ти към това място? Има твърде много опции...

Ейс насочи поглед към ??? Или пускаш момичето и го държиш настрана от нашата конфронтация, и аз отговарям на въпросите ти... или... Ще се бия с теб да смърт и ще дам живота си за нея ако се наложи, само и само за да те унищожа и да те пратя да си играеш с лисицата. ??? можеше да усети още от самото начало, че този срещу когото се изправя е реално клонинг на истинският Ейс, който беше в Shikogabana заедно с Тай, Сиел, жабата Аои и Бенимару. Въпреки, че беше клонинг, на ??? му беше ясно, че думите които му говори наистина ги мисли и би дошъл той самия да умре за името на Йоуму. Е, какво избираш? Интересуват ли те достатъчно и до толкова отговорите на тези въпроси, че да се изправиш срещу мен очи в очи без да намесваш трети лица или ще избереш да се погрижа нито един от двама ни да не си тръгне цял от тази битка. Кажи ми...Кой си ти и за какво се бориш? Дай ми отговора на въпроса ми и направи своя избор!

by Crimson_YaMi Чет Май 09, 2024 11:13 pm

Touhou: Sleeping Terror (lofi)

???: Като щит...? Засмя се, като захвърли Йоуму настрана сякаш беше мръсен парцал. Не ме разбирай погрешно, момче. И не ме разсмивай. Не ми е нужен щит, още повече за някой като теб. Просто харесвам да гледам реакциите на хората когато ги поставя в подобна ситуация. Особено твоята. Признавам си, очаквах нещо коренно различно, но... не мога да кажа, че е разочароващо, никак даже. Е... Пристъпи напред, като разпери ръце. Както виждаш, в момента в ръцете си не държа нищо, което да попречи на нашия двубой. И, разбира се, нямам намерението да намесвам други. А що се отнася до въпросите ти...

The Moon Shrine - Page 3 0265f7fbe7cd8baa5fddd8f5417c2eaf

I am The Primordial Darkness.

I have no name of my own. I don't need one.

I am The Destruction, the third of Anu.

What do I fight for...?
To be honest

...

for fun.

by Emoran Вто Май 14, 2024 10:16 pm

Ейс: Изхвърлянето на Йоуму беше като, че ли последната капка в чашата на Ейс преди да прелее Той гледаше и чакаше отговора му и щом го получи, Ейс се засмя. I am fightning, against The Primordial Darkness...? Tch..! Happy to hear that. Кагедома се е зародила от смъртта,
тъмнината и пролятата кръв на Akira. Ние не се страхуваме от същността ти.
( Бога Убиец, който е направен по поръчка на Jester, от Масару,
използвайки фрагменти на негативни емоции, тъмнина и кръв,
чиято смърт наторява земите на които Кагедома се е зародила. )
Ейс тогава деактивира формата си, изкарвайки Тоума от себе си, като на негово място се приземи от небето самият Ейс, който дойде чак от тренировачното поле на Тай и Сиел. You want to know the truth? Very well then..Същинската причина, поради която виждам толкова много в това безполезно за теб момиче е...

????:

Song of a Certain Truth [Akise Aru Character Song]

Това нямаше абсолютно никаква логика. Факт е, че Йоуму е дъщеря на Тсукуйоми, а Ейс има същото име като титла в Кагедома, но нямаше причина да я усеща такава. А дали нямаше? Това би озадачило Darkness, би го разсмяло, би го замислило, всичко е възможно, но едно нещо е факт. Ейс в момента стоеше пред него в може и най-слабата си форма заради липсващото му око и нямаше намерения да мърда. Ейс разбра, че тъмнината се бие за забавление. Ейс стъпва срещу него напълно неспособен да keep up-не с него без никакви buff-ове и е готов дори да умре от него.

I am The Primordial Darkness...или мога да те наричам Ями? Ями...Всички ние сме пионки в този свят. Самата ти поява тук и всичките действия, които в момента се развиват на тази земя, са с цел забавление на един определен човек. В момента отказвам да се бия с теб за да забавлявам един тиранин. Мултивселената и неговото отсъствие още повече доказва, че той просто стои и поради няква причина си се забавлява на наш гръб. Разбира се, може да е просто луд, но е твърде интелигентен, че това да е всичко зад неговия персонаж. Ейс се засмя леко. По дяволите, та аз съм роден от кръвта на неговите действия, а ти идваш като гост в играта му. Аз обаче...Стисна юмрук срещу Ями. Аз обаче вярвам в едно..!

Аз вярвам, че има хора достатъчно способни да излязат от този playground и Йоуму е една от тях. Тя може да е гост на този свят, но може да си тръгне като спасител или поне най-малкото да получи нещо от мен, от Кагедома и да разпространи корените на този величествен град на убийци отвът тази вселена.

Йоуму я усещам близка като всеки един мой ученик, който в момента е в ордена на Луната и съм общувал с него с години, а тя дойде и усетил близостта ми с нея. Причините могат да са хиляди. Може това да е поредния Multiverse shinanigan, но това не променя факта, че като видя талант, значи ТОЗИ човек е талант. Йоуму не е просто талант...Тя е плод на моето обучение и на душата на Кагедома.

- Остави факта, че се е появила в една битка срещу нашето съкровище. Наистина, игнорирай го. Навярно ти нямаше такова нещо, но ние хората, които отнемаме животи и се раждаме да сме убийци... -

Ейс удари юмрука си в гърдите.

Имаме сърце!

Йоуму е близка до сърцето ми, колкото най-верните ми ученици на които съм научил всичко, което знам. Аз мога да умра тук и сега, но ти никога няма да убиеш legacy-то на Ейс. Ейс е просто имидж на съвършен кагедомец. Защо трябва да запазвам всичко за себе си, като моите знания и умения могат да пуснат корени на много места и заедно да разрушим натрапниците този прокълнат свят и да го превърнем в нещо по-добро? Аз може и да не доживея да го видя...

!!! НО СЪМ ГОТОВ ДА ДАМ ЖИВОТА СИ ОЩЕ ТУК И СЕГА ЗА ДА СПАСЯ ЕДНО ЦВЕТЕ, КОЕТО МОЖЕ ДА ЗАРАСТНЕ КАТО ДЪРВО И ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПЕРФЕКТНИЯ ВОЙН, КОЙТО ВСЪЩНОСТ МОЖЕ ДА БЪДЕ !!!

След силното изказване на Ейс, настана неловко мълчание за няколко секунди.

.

Тези земи са създали пионките в играта на живот и смърт.
Тези земи ще пуснат корените си по света.
Тези земи...Ще унищожат и ще отговарят пред света за всичко, което са сторили.

by Crimson_YaMi Вто Май 14, 2024 11:07 pm

???/Yami: Засмя се, като започна да ръкопляска бавно. Колко сърцераздирателно...! Толкова се смееше, се избърса сълза от окото си. Даже реши да дойдеш в плът и кръв за да ми кажеш всички тези малоумни неща...! Извади си лулата, като я запали и започна да пуши, като най-накрая спря да се смее. Пушекът, който излизаше, беше черен на цвят. Изглеждаше обаче този път пушекът беше безобиден. Като дъщеря, значи. Ахахах... Не знам какъв е този споменат от теб индивид, но... Огледа го от игла до пети. След като видях... това... изгубих каквото и да е желание да се занимавам с някой, който не може да ме накара да приема битката дори бегло сериозно. Дори не можеш да си мечтаеш да ми предоставиш каквото и да е забавление. Обърна се, като понечи да си ходи. Спря се, като се обърна към него с нагла усмивка. Но... ще е забавно да отнема надеждата на момичето отново. С тези думи, Yami беше обгърнат от черния дим, като изчезна заедно с тъмнината наоколо.

Йоуму: Бежеше на земята, все още в безсъзнание. Тъмнината не ѝ беше повлияла, поне на пръв поглед. В момента нямаше начин да преценят дали имаше някакви щети, които не бяха видими в товасъстояние Но със сигурност имаше счупвания от цялото това размятане наляво-надясно. Важното беше, че все още беше жива. И че по някакво учудващо стечение на съдбата, всеки един от тях се беше разминал толкова леко. В нейния случай - няколко счупвания бяха нищо на фона на нечий живот.

by Emoran Вто Май 14, 2024 11:23 pm

Ейс: След като чу последните думи на Ями, преди да си тръгне, Ейс стисна юмрук, но беше изпълнен с надежда. Следващия път...Няма да съм тук да се изправя срещу теб. Тя ще бъде способна да го направи сама..! Ейс изтича до Йоуму, като веднага разбра, че е жива все още. Йоуму..! Гр..Проклятие..!

Тоума: Какъв encounter само, по-смел си от колкото изглеждаш Ейс. Остави на мен..Тоума фокусира цялата енергия наоколо и цялото Ниндо, като го превърна в лечебна енергия която щеше да заздрави счупванията на Йоуму, но не гарантираше, че ще я накара да се събуди мигновенно.

Ейс: Ах..Седна до нея, докато Тоума я лекуваше, като се обърна към него.

Заболя ме главата..Липсващия ми Ниндоган направо ме изтощава до ента степен..

Виждам...Длъжен си да прави какви ли не нереални глупости за да се държиш на крака.
Какво се случи с виновника за това? Някакви новини от Йору?

Никакви, копеленцето използва същите мръсни трикове и ме накара избирам между собствени си живот
и този на Велвет. По-добре да изгубя
едно око и да страдам ако трябва да живот. По-добре да умра пред това да видя мой ученик да
умре пред очите ми.

Тази твоя страна..Никога не съм я виждал. Наистина не искаш да ги оставяш.

Имам ли избор..? Не мога да ги оставя просто ей така въпреки хората на които съм ги оставил.
Този щеше много да те озори и ти го знаеш И го усети, нали? В момента рискувам животите,
на двама мои ученици за да дойда до тук.

Интересно как не спомена, че рискуваш и твоя живот, идвайки толкова смело до тук.
Теб май наистина те е грижа повече за техния живот и за живота на това момиче,
от колкото за това, че Кагедома може да изгуби такъв като теб.
Ти си незаменим Ейс, не го забравяй..!

Тоума...По същия този начин..Погледна към Йоуму.
Те са незаменими в сърцето ми.

by Crimson_YaMi Вто Май 14, 2024 11:35 pm

Йоуму: Докато Тоума я лекуваше, той може би щеше да забележи, че все пак имаше нещо нередно, но не можеше да разбере какво точно. Чак когато лечението беше приключило, и чак след като тя отвори очи след време, и той, и Ейс щяха да осъзнаят нещо, когато тя се изправи барно до седнало положение и се хвана за главата с една ръка, сякаш имаше махмурлук. Когато енергиите в тялото ѝ възобновиха циркулацията си. Какво... по дяволите се случчи...? ...или поне това се очакваше да се случи. Целият поток на енергия в нейното тяло бе брутално нарушен. Всичко бе изкарано от какъвто и да е баланс. В това състояние тя едва ли би била в състояние да използва своите собствени сили, да не говорим за ниндо. Сякаш Yami в кройна сметка беше унищожил нещо - нейния потенциал. Но имаше и нещо, за което и двамата бяха в неведение. В момента Йоуму се крепеше на границата между живота и смъртта, по необяснима за който и да е причина. И ако не се предприемеха мерки по този въпрос, най-вероятно тя щеше да прекрачи тази граница безвъзвратно.

by Emoran Вто Май 14, 2024 11:44 pm

Тоума: Ейс...Виждаш ли това, което и аз?

Ейс: Виждам го...Въпреки това, което виждаше Ейс, а то беше всякаш ренгенова снимка на целия енергиен поток на Йоуму, той я погали по горната част на главата и, разрошвайки я леко. Ейс се усмихна, като Йоуму видя, че превръзката на липсващото му око я нямаше и тя можеше да види и самият белег, заради когото го е загубил. Всичко е наред Йоуму, няма от какво да се притесняваш. Тъмнината се опита да те пречупи, но каза, че има работа и ще се върне друг път.

Тоума: Погледна Ейс така. Браво, още не се е събудила и ти реши да я застреляш с това, което реално се случи. Сенсей на годината. Той погледна Йоуму. Как се чувстваш..? Освен, че главата те боли, за което също ще се погрижа.

Ейс: Да, щях да те попитам, имаш ли чувството, че ще умр- Тоума му удря задвратник. АУЧ !

by Crimson_YaMi Вто Май 14, 2024 11:53 pm

Йоуму: Най-нестабилна беше неопределената енергия, която и преди излизаше от тялото ѝ и която всъщност се опитаха да запечатат вътре. Йоуму беше объркана от думите на Ейс, но изглежда разбра за какво горе-долу ставаше д,ма, което я накара да се обвинява. Тоума поне успя да я разсее, като тя го погледна. Не, няма проблеми, няма нужда да се занимавате с нещо толкова тривиално. Но като изключим това съм добре. Тя се засмя леко когато Тоума удари Ейс заради коментара. Но уви, дори тя самата не знаеше отговора на този въпрос. Съжалявм, че съм ви създала проблеми...

by Emoran Вто Юни 25, 2024 10:37 pm

Ейс: Проблемите не са нещо непознато или необичайно за Кагедома, Йоуму...Нищо не е...Засмя се като се почеса зад врата. В интерес на истината беше нещо, което ми отвори очите за много неща. Много и непредвидими неща. Той погледна нагоре към небето. Някои неща не се променят и въпреки това всеки води различна битка всеки ден Ейс отново погледна към Йоуму, като я хвана за рамото. Допирът всякаш образува искра. Йоуму можеше да го усети, но Ейс не а още по-лошото беше, че Тоума можеше да го види.

Тоума: Тези двамата....По дяволите Ейс, какво направи...? Затвори очи, всякаш нещо не беше наред. Отстрани изглеждаше като човек след въздишка. Той погледна към земята и след това отново вдигна глава към тях. Двете митични трансформации от различни родове, навярно са били невъзможни за Ейс без втория си Ниндоган. Едното му око не е достатъчно да поддържа такива нива на енергия, още повече когато са подсилени от мен. Навярно, ако не бях аз, Ейс можеше да умре още в момента в който влезе в припеп формата, след заешката. Явно това си има своите недостатъци. В момента енергията на Ейс е в същия дисбаланс като тази на Йоуму, а щом той не е с всичкия си, значи Кагедома се намира в сериозна опасност. Тоума присви очи. Мамка му Ейс...Престани да се поставяш в ситуации все едно си безсмъртен...

by Crimson_YaMi Сря Юни 26, 2024 7:39 am

Йоуму: Тя усити допира, като се притесни. Започна да рови по джобовете си, като си отдъхна щом намери и последната бутилчица като тези, които им беше дала по време на битката с Акаме. Даде му я. Моля те, изпий това. Не е много, но се надявам да помогне. За жалост изглежда това е последната, която нося, нямам и тръстиката, от която се прави. Но мога да се опитам да направя нещо подобно с неща от този свят, ако ти помогне. И ако ми позволите, разбира се. Ейс вече знаеше какво горе-долу правеше съдържанието на тази бутилка, макар и не напълно - все пак, трябваше да го изпие в напечена ситуация предния път. Той можеше да усети, че нейните сили също не бяха в добро състояние, и въпреки това от начина ѝ на говорене можеше да разбере, че идеята на използва същия този начин да се възстанови дори не мина през ума ѝ.

by Emoran Сря Авг 14, 2024 3:09 am

Ейс разбира се се довери на Йоуму и отпи от шишенцето. Тоума обаче беше доста напрегнат.

Тоума: Докато Ейс е в дисбаланс, Кагедома се намира в сериозна опасност.. В момента аз и останалите камита някак си носим последната останала надежда за спокойствие по тези земи. Асфар със сигурност ще се справи с онова момиче, Тай и Сиел са в безопасност при Бени, мечоносците няма какво да им стане с Райден. Проблемът явно е при мен. Въздъхна като се хвана за челото. Изведнъж той всякаш усети чуждо присъствие, което идваше някъде зад него. Той се обърна в същата посока, но след това спря да усеща каквото и да е. До Тоума нямаше доближаване. Можеше много лесно да те разреже без да му мигне окото. Може да придаде остротата на меча си върху ниндото в околността и да разреже цяла планина ако иска. Няма промъкваме измежду капките покрай Тоума.

Eйс: Йо, сенсей! Много си се умислил нещо, карай го малко по-леко! Засмя се. Очевидно Ейс се опитваше да намери нещо хубаво в ситуацията, за да не изглежда толкова безнадеждна и лоша. Такъв си беше той. Шегаджия, който се опита да избяга от реалността. Все пак..Изправи се Ейс. Животът е твърде кратък, че да го хабим в

главоболия:

The Moon Shrine - Page 3 F1-Xd7RacAAgsbH

/ killing me softly. [killing stalking FAN AUDIO] /
( 0:00 - 0:42 )
Йоуму и Тоума станаха свидетели на това как Ейс бива пронизан през сърцето.
В този момент на шок обаче, Йоуму не можа да разбере какво се случва, защото веднага след това,
както виждаше Ейс пронизан, тя за миг всякаш прогледна отново и пред себе си виждаше как Ейс и Тоума
лежаха безпомощни на земята. От тях нямаше и следа за живот.

.

.

.

.

.

.

.

Ейс имаше смъртоносна рана през сърцето, която навярно беше и причината за неговата смърт, а Тоума беше с прерязано гърло. Йоуму не можеше да повярва, че тези двамата, които до момента бяха с нея и и разкриха толкова много, вече бяха мъртви. Ейс който бе готов даде живота си за нея и Тоума, който постави живота си в опасност за да може да помогне да Ейс да се бори за Йоуму.....Бяха мъртви. Никаква следа за живот. Всякаш бяха трупове оставени от няколко дни, който не се разлагат.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Хей, аз съм тук:

Усмивката му беше толкова отвратителна и гнусна за нещото, което е направил. Това е не кой да е, а
Сайкоро Нагеру

Да, точно така. Това е Сайкоро и той е отговорен за смъртта на Ейс и Тоума. Когато Тоума за първи път се обърна, той наистина усети нещо, а причината за изчезването беше именно, че Сайкоро знае на какъв радиус може Тоума да усеща нещата през своето Ниндо. На това място, където е бил в момента има труп на случаен гражданин на Кагедома. Тук Сайкоро използва и своето ужасяващо умение, а именно The Perfect Murder. Както някои знаят, това умение изтрива абсолютно всички улики за извършването на убийство. В момента в който усещането на Тоума прекъсна, беше момента в който умението се активира. Когато уликите са свързани с даден индивид като Тоума, умението го кара да забрави какво прави и е правил през последните няколко секунди. В това златно време, когато сетивата на Тоума за изключени и той се съвзема от умението на Сайкоро без изобщо да разбере, че е под негово влияние, Нагеру се промъква зад Ейс и го пронизва през сърцето, знаейки за състоянието на Ейс. След пронизването, умението му се задейства още веднъж, вкарвайки Йоуму и Тоума в транс след който Тоума е вече мъртъв, а Йоуму става свидетел на ужасяващата гледа пред себе си. Той решава да се изправи и да погледне Йоуму очи в очи, докато държеше своя нож по който все още текоха кървищата на двете му жертви.

RIGHT,
I HAVEN'T INTRODUCE MYSELF.
I'M SAIKOROAH~~~!

It's aaaaaaall I need to say..!
Trust me when I say this....I have nothing to hide.

хъхАХАХАХАХАХАХАХАХААХ А АХА ХА.....!
.
.
.
You shouldn't be talking to strangers,
but this is about to be interesting

by Crimson_YaMi Сря Авг 14, 2024 2:18 pm

Съдържанието на бутилката беше сладка течност, напомняща на захарен сироп. Въпреки това не беше твърде сладко и даже имаше нотка на алкахал, макар и твърде слаб. Вкуса беше доста необичаен, но също толкова приятен. Растението, от което се правеше тази течност, растеше само в Elswayr, родината на Shou. Тя беше разказвала на Йоуму как някога основоположника на тази държава изпълнил изпитанията на Луните, и донесъл семена от растение, което вирее там. Това растение расте само под лунна светлина, и по този начин съхранява лунната енергия в себе си. Доколко историята е вярна е спорно, но Ейс можеше да каже едно без грешка - тази течност съдържаше силна концентрация на лунна енергия, макар и да се различаваше от тази, с която бяха свикнали в Кагедома.

И както си седяха и си говориха безгрижно... се случи нещо, което никой от тях нямаше как да очаква.

Йоуму видя как Ейс беше пронизан. Преди да осъзнае какво се случваше, и той, и Тоума лежаха на земята, а тревата около тях бавно придобиваше ален отенък.

Йоуму: Ейс... Тоума...? Тя беше силно объркана. Цветът бавно отстъпваше от лицето ѝ, с темпото с което я връхлиташе ужасът от видяното. Сякаш буца беше заседнала в гърлото ѝ. Тогава непознат глас привлече вниманието ѝ, и тя погледна към източника. Как можеше да не забележи момчето, което стоеше между мъртъвците...? Момче, държащо оръжие, от което все още капеше прясната кръв на жертвите.

Йоуму нямаше време да размишлява. С едно бързо движение тя извади тантото си, хващайки го в позиция сякаш бе готова да се защитава. Но защо посегна към тантото, при наличието на катана и уакизаши на кръста ѝ, това щеше да озадъчи всеки. Дори начинът, по който тя държеше малкото острие предполагаше, че тя дори няма да може да извади което и да е от оръжията при евенттуален сблъсък. Ако появата на Сайкоро беше странна, то държанието на Йоуму беше още по-странно.

Йоуму: Защо...? Тя пристъпи само една малка крачка напред, с надеждата да накара непознатия да се мръдне от двамата, които тя се надяваше, че са просто ранени. Кой си ти... и какво са ти направили, че да постъпиш така с тях..? Страхът си личеше в гласът ѝ. Момичето, което се беше било без никакви задръжки и притеснеия за живота си... сега не беше кой знае колко по-различна от най-обикновен цивилен. Дори ръката, с която тя държеше тантото, трепереже.

by Emoran Сря Авг 14, 2024 3:50 pm

Сайкоро изобщо не беше изненадан от действията на Йоуму, даже напротив. Беше привлечен от тях. Макар и треперейки, побили я тръпки от гледката за която той беше отговорен, тя все пак направи крачка към него, знаейки че това може да я сполети и нея. Но поради някаква причина, тя все още стои на крака. Ако Сайкоро наистина беше онзи хладнокръвен убиец, би трябвало да не оставя никакви свидетели след себе си. Но все пак остави Йоуму невредима физически и разбира психически. Сайкоро хвърли ножа си на земята, като извади пистолет с който застреля Ейс в главата, въпреки, че беше мъртъв.

Искаш да знаеш защо го направих ли..? Веднага ще ти кажа.
Защото всичко което виждаш тук е една голяма ЛЪЖА!

Mirai Nikki OP 1 - Kuusou Mesorogiwi

Направо ми е дотегнало всеки път да чувам едни и същи имена. Божиите персонажи в тази държава започват да ми стават повече и не правят нищо особено ВСЕКИ, ШИБАН, ПЪТ! Този път ново 20, имаме си и ученици. На бал няма ли да ви водят? Сайкоро започна да изброява имената на някои божи титли в Кагедома, но ги изброяваше по такъв начин, че в гласа му се усещаше нрав и отвратеност. Всякаш му е дошло до гуша да ги чува.

♫ Тсуку, Рай'Джин, Фу'Джин,
Aма, Сусано, Хачи, ♫

The Moon Shrine - Page 3 B90d67066a5e439a98321ecdb48f5ed6

♫ Инари, Суи'Джин, Таке,
Ята, Изанами, Аме, Изанаги, ♫

The Moon Shrine - Page 3 6452bb31865a477195f1ba7b938429e6

The Moon Shrine - Page 3 99ae978ca5df45efa5a6ce5e88f4dc4e

Spoiler:

.

Последваха крадите от въпросната спирала, която за по-лесно е показана на последното гифче. Множеството таблици за дарц са многобройните вселени навързани в мултивселената, а очилата символизират как теса винаги под лупата на някого. За жалост, мултивселената докара Йоуму и още много други точно тук, в нашата вселена. Нашия дом. Тъжно, но не всички са добронамерени към съществуването на нашите герои. Въртящите се персонажи, бихте си помислили, че са групировката на клоуна, но не можем да бъдем сигурни на 100%.

Сигурно се питаш, защо по дяволите говоря за "Вас" хората като едно цяло. Защо не се слагам в това число, въпреки че съм на същото дередже като вас? Защо казвам, че всички вие участвате в една игра, а не казвам "ние", при положение, че стои пред теб от плът и кръв?

Защо толкова много ме дразни абсолютно всичко и не ме интересува кого убивам?:

Ти можеше да отидеш във всяка друга вселена. Ти можеше да се паднеш навсякъде другаде освен тук, но за твое нещастие се оказа карък и дойде в леговището на звяра. Твоя живот няма никаква стойност в неговата игра, докато не си го заслужиш и не направиш така, че да си струва да живееш. Ако ще бъдеш пионка, не бъди пешка. А тези двамата в краката ми....

Spoiler:

by BGDodpul Сря Авг 14, 2024 11:42 pm

Theme X (rearr. Ver.) - Xenoblade Chronicles X

За съжаление на Йоуму, Сайкоро бе наистина достатъчно убедителен, че да я накара да изпитва неземно отчаяние. Дали наистина всичко бе лъжа, една голяма измислица? Или това е поредният опит да се извини масивно кръвопролитие? Каквато и да беше причината за неговите действия, Сайкоро може би направи нещо, което trigger-на The Butterfly Effect в настоящето. Обикновено, това се случва когато някой променя миналото. Но в този случай, Сайкоро промени бъдещето на един определен индивид - неговите думи бяха началото на огромна верижна реакция от събития, която щеше да сполети дори самите тях....

Spoiler:

Изневиделица, пространството пред Йоуму и Сайкоро бе разрязано като че ли с меч, а от него започна да излиза огромно количество вятър. Сайкоро много щеше да се учуди - това със сигурност не влизаше в неговите планове. Нима някой бе разбрал..? Че всичко това е една измислица...? Но няма как. Това е поредната форма на измишльотина, която вече той бе свикнал да вижда толкова много пъти. Всичко се навръзва....

Докато изведнъж....

Spoiler:

Времето сякаш започна по - бавно да тече...

Spoiler:

Всичко край тях започна да се движи изключително бавно.

Spoiler:

Листо, което падаше от дърво, щеше да му отнеме дни да падне на земята от тяхната гледна точка.

Spoiler:

Но това стана само за миг.

Spoiler:

Това бе ефектът от неговата аура.

Spoiler:

А щом тя достигна Сайкоро...

Spoiler:

Устните му се напукаха.

Spoiler:

Беше му трудно дори да си поеме дъх.

Spoiler:

Но той много добре познаваше това чувство...

Spoiler:

Просто го бе забравил. Иронично, нали?

Spoiler:

Но в следващият миг...той се сети...защото...

Spoiler:

Целият въздух край тях започна да се чувства сух като в пустиня...нямаше никаква влага. Трудно се дишаше.

Spoiler:

А Сайкоро щеше да види нещо неочаквано - някой бе успял да пререже собствената си съдба...и да избяга от loop-a на това поколение, каквото и да означаваше това. Бе успял да "види" дори нещо, което с нормални очи, не би трябвало да може заради умението му. Но той...нямаше нормални очи.

Spoiler:

Най - неочаквано за Сайкоро, се появи именно човекът, успял да пререже собствената си съдба и да се освободи от оковите ѝ - някой , който бе посветил голяма част от живота си да изучава онези сили, които човек с просто око не може да види и които крепяха вселената. Онези сили, които си партнираха скришом с физичните закони, които държаха планетата цяла. Именно силите, които сега са затворени в 10-те стрели. Сенджи бе напуснал Кагедома в търсене на отговори още когато започна мултивселената - той не бе част от отбраната. Не бе и нужен. Но за него...времето течеше различно. Времето отвъд тази вселена...течеше различно. И ако за останалите, той се бе върнал сякаш скоро, то за Сенджи, бяха минали над 50 години.......и изглежда, макар и да не беше сигурен дали Сайкоро е убиеца на тези двамата, то той вярваше не на очите си...а на своят gut feeling, че нещо...не е наред тук.

Сенджи протегна ръка встрани, като огън се сформира край нея, а от него - острие. Неговата собствена катана - Muramasa, се сформира в ръцете му. Острието, с което той успя да прореже дори пространството и да дойде в тази вселена от отвън. И бе бесен на Сайкоро. Огромно количество огън започна да излиза от него, при което той насочи поглед към човекът, убил двама от близките му...и може би много повече.

Сайкоро...
Съгласен съм с теб.
Ерата на боговете...време ѝ е да свърши.
Ние не сме нищо повече от хора.
Смъртни сме.
И е време да спрем да го крием от народа ни.
НИЕ СМЕ ЕДНА ГОЛЯМА ЛЪЖА.
Прав си.

Spoiler:

Оръжията, които аз съм създал...
Които хора като теб използват...
Няма да позволя да бъдат изцапани с ненужна кръв.

Ти...направи голяма грешка.

Your negligence...
Your ignorance...
Being a bystander while everything happens...
I will not let that go unpunished.
I will be the one that bestows judgment upon you for your sins.
If you kill mercilessly...then your execution must be a heartless murder as well...

Spoiler:

Огньовете на богът на огъня започнаха да бушуват бясно зад него, запълвайки цялото полезрение на Сайкоро. Стена от бесни пламъци за миг се издигна зад него, сякаш стигаше от самия ад до входа на рая горе в небето. Появата на Ka'Jin се усещаше в цяла Кагедома, защото неговото присъствие бе голямо колкото и пламъците му. Винаги е бил скромен щом стане въпрос за тях, но е факт, че неговите огньове могат да се мерят дори със светкавиците на Rai'Jin.

The Moon Shrine - Page 3 Head-captain-yamamoto

Тези пламъци се появиха навсякъде около тях - сякаш всички се намираха в самото ядро на слънцето. Чудо беше, че всичко край тях не беше изгоряло изцяло - това бе само демонстрация колко добър контрол имаше той над силите си. За разлика от останалите пламъци, тези на Ka'Jin не се влияеха от емоция. Той не ги черпеше с гняв...точно обратното. Той постоянно бе спокоен. Неговото мълчание бе по - голямо оръжие от всеки един гневен юмрук. Само с поглед, той бе способен да прониже опонента си и да го накара да усети неговият гняв. Пламъците му...всъщност бяха захранвани от душите на онези, които той собственоръчно е наказал за греховете им. Shinji бе , може би, ПОСЛЕДНИЯТ КОЗ на цяла Кагедома. Единственото им оръжие, което бива пазено в тайна, по заповед на Rai'Jin. Дори в легендите се говори как Shinji е най - малко срещаният от новото поколение богове - и това не бе случайно. Но винаги когато той се появи на бойното поле , цяла Кагедома си отдъхва - защото всичко, срещу което той се изправи, бива изпепелено до основи...той си пое дъх, затваряйки очи, при което след като ги отвори...всичките огньове покрай него просто изчезнаха за точно 1 кадър!

The Moon Shrine - Page 3 Zanka-no-tachi-bankai

My generation...
Is special..
And I will free my people...
I promise you that.
Starting today...
I will burn all our enemies to ashes!!!!

(1:05)
Ensai....
[炎災]
(Flame Disaster...)

Shin'en no Sōtō: Zanka Muramasa!
[深淵の双倒: 残火村正!!]
(Infernal Eclipse of Dual Realities!)

The Moon Shrine - Page 3 Bleach-genryusai

The Moon Shrine - Page 3 Bleach-genryusai

Чувството бе буквално това, което Yhwach изпита когато дядото от Bleach си пусна Bankai-я. Пълен шок и ужас. Сенджи освободи бясно огньовете си по тялото си, като част от тях останаха затворени в катаната му. В момента, той накара Сайкоро да се изправи срещу ДВЕ реалности - едната бе в катаната му, а другата - в самия него. Огньовете по тялото на Сенджи бяха бушуващи и неспирни, докато тези в катаната му - спокойни и тихи. Ако той бе хаоса, катаната му бе хармонията. Но това не значи , че и тя не беше опасна...в нея бяха затворени пламъци , горещи колкото слънцето. Само един допир от нея би изтрило от съществуване нормален човек. Някой, който Сенджи бе сигурен, че Сайкоро отдавна е спрял да бъде...и Сайкоро имаше привилегията да си избере срещу коя страна на Сенджи да се изправи...но която и да беше тя, щеше да му се стори губещата.

by Crimson_YaMi Чет Авг 15, 2024 7:06 am

Hiroari Shoots a Strange Bird - Til When (piano/violin)

Сайкоро написа:
Защото всичко което виждаш тук е една голяма ЛЪЖА!

Ако имаше човек на този свят, който искрено се надяваше тези думи да са истина... то това беше Йоуму. Беше истина, че откакто бе пристигнала в този свят, късмета сякаш я беше напуснал изцяло. От хората, с които Йоуму се познаваше, само Лена беше тук. На върха на планината бе видяла лица, за които тя би дала всичко само и само да са добре... но те я виждаха за пръв път. Това бе жестокостта на мултивселената - ако се окажеш в друга вселена, всичко което някога си преживял започва да изглежда като нищо повече от илюзия, създадена от собствения ти ум. Тя дори не знаеше дали може да се върне там, от където беше дошла.

Но това беше само началото... Само в рамките на днешния ден тя бе успяла да загуби и малкото, което имаше тук и сега. Беше изгубила това, което изгражда дефиницията на човек, и на живо същество. Защото без минало не можеше да има бъдеще. Именно това беше разрушила Yami - връзката на Йоуму с родителите ѝ. В момента това момиче не беше нищо повече от пушека на изгасена свещ, на който му оставаше само да изтлее - парадокс, който съществуваше само в настоящето.

А сега... гледката на труповете на Ейс и Тоума я накара да се замисли върху нещо, което я мъчеше отдавна. Тя усещаше нещо, което не можеше да опише с думи. Навярно това беше усещала и Натсуми през всички тези години... Разбира се, Йоуму отказа дори да си помисли, че знаше през какво беше преминала нейната приятелка. Но това усещане за вина за смъртта на хора, с които тя тепърва се беше запознала... които бяха готови да ѝ помогнат... нямаше да си прости ако позволи на Натсуми да се почувства така отново. Повече от всякога Йоуму искаше да одържи на думата си. И както не беше издала дори звук откакто Сайкоро взе думата, тя най-накрая проговори.

Ако всичко това наистина е лъжа...
ако наистина е илюзия...
накарай я да спре.

Мъката се чуваше ясно в гласа ѝ. Ако всичко това беше просто илюзия, то тя беше най-големия потърпевш. Сълза започна да се стича от окото ѝ, но преди дори да успее да стигне бузата... огромното количество вятър я изсуши мигновенно. Единственото, което Йоуму можеше да направи, беше да отстъпи назад. Тя нямаше никаква представа какво се случва.Тя вдигна поглед, като видя появата на непознатия мъж. Мъж, на който дори самото присъствие бе като горски пожар. Преди да може да направи каквото и да е, между нея и него се появи. Но мисълта, че Тоума и Ейс все още бяха там върна контрола над тялото ѝ, което я накара да се втурне към пламъците. Дори да знаеше колко опасно можеше да бъде това, тя беше взела решение. И в момента, в който тя щеше да мине през тях...

Те изчезнаха, сякаш да ѝ направят път. Тя нямаше време да размишлява. При изчезването на пламъците тя концентрира въздушна енергия в краката си, като се изстреля встрани, след това още веднъж, към Сайкоро. Но целта ѝ не беше той. Бяха двамата в краката му. С едно бързо движение тя ги вдигна като чували с картофи, като отново се изстреля, този път обратно на мястото, от което беше тръгнала.

by Emoran Пон Авг 19, 2024 12:36 am

Сухата обстановка наоколо нямаше как да не се забележи от Сайкоро, имайки в предвид буйната като идващите пламъци промяна, която настъпи за секунди. Това беше предпоставка за появата на нов играч и нова пионка, според Сайкоро на полето. За жалост, той много добре знаеше срещу кого се изправя, веднага щом излезе от портала. Сенджи Рай'Джу беше познат на хората като бог на огъня и единствения достоен да запълни обувките на Бенимару, а това си беше почти невъзможно. За щастие, генерациите биват подобрявани и въпреки, че малко могат да се похвалят с успехите си да заместят някоя легенда, Сенджи беше достоен да предизвика стихията на Бени. Сайкоро обаче, не трепна.

Сайкоро: Пламъците ти са същи толкова delusional, колкото и теб самия ако си мислят, че аз съм съм врага тук..! Появата ти е единствената причина да не смея да ти посегна, просто защото онези сценарии в които съм бил, ти не си присъствал. И въпреки това, не смятам, че ти си достатъчен да пречупиш cycle-а! Ти си просто един малко по-надарен кагедомец израстнал в престижно семейство, но си нищо повече от човек роден да убива! Не си никакъв бог, просто хората те имат за такъв!

ТИ СИ ЕДНА ЛЪЖА!

Сенджи написа:
Сайкоро...
Съгласен съм с теб.
Ерата на боговете...време ѝ е да свърши.
Ние не сме нищо повече от хора.
Смъртни сме.
И е време да спрем да го крием от народа ни.
НИЕ СМЕ ЕДНА ГОЛЯМА ЛЪЖА.
Прав си.

Обаче....

Сайкоро: Обаче какво!? Очакваш просто да дойдеш тук и да ми светнат очите, че ти ще си лъч надежда на всички онези лъжи Тропна с крак върху главата на Тоума, като посочи Ейс. Лъжи, които само хвърлят прах в очите на хората, че всичко е наред и имат за какво да се борят!? Набиват им се глупости в главата, че се раждат с потенциал, хващат оръжията си и почват да тренират без да виждам голямата картинка, това ли наричаш "завръщане"?

КОГА СЕ СЕТИ ДА ГО НАПРАВИШ!?

Сенджи написа:

Оръжията, които аз съм създал...
Които хора като теб използват...
Няма да позволя да бъдат изцапани с ненужна кръв.

Ти...направи голяма грешка.

Your negligence...
Your ignorance...
Being a bystander while everything happens...
I will not let that go unpunished.
I will be the one that bestows judgment upon you for your sins.
If you kill mercilessly...then your execution must be a heartless murder as well...

Огневата мощ на Сенджи можеше да се мери с тази на Бени и на Сиел, а контролът му на тази стихия беше ненадминат. Балансът беше като Ин и Ян. Сайкоро внимаваше да не се допре до някой от пламъците, защото знаеше много добре един Ка'Джин на какво е способен. Точно в момента, той не искаше да се изправя срещу Ада, но за негова жалост, може и да му се наложи. Гледката, която вилнееше пред него беше повече от страховита, като това взе вниманието на Сайкоро достатъчно, че да остави Йоуму да вземе телата на Тоума и Ейс при себе си. Сайкоро наведе глава, всякаш показваше своето сражение.

Сенджи написа:My generation...
Is special..
And I will free my people...
I promise you that.
Starting today...
I will burn all our enemies to ashes!!!!

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Сайкоро избухна в маникален смях, въпреки чудовището, което се бе изпречило на пътя му.

HONESTLY.........

WHO THE HELL DO YOU THINK YOU ARE???????????????????????????

DO YOU SERIOUSLY THINK YOU CAN DO THIS ALL ALONE!?!?!?!?!?!?!?!?

YOU HAVE NO IDEA WHO THE FUCK YOU ARE FACING,

YOU FUCKING TORCH-HEAD!!!!

YOU FLAMES CANNOT STOP HIM!

NO ONE CAN!

THIS GENERATION IS DOOMED!

THE CROWN WILL NOT FA-

.

.

.

what

the

fuck?

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Boku No Hero Academia S3 OST - All For One ( on repeat )

Сайкоро беше ударен. Не. Изравнен със земята. Изведнъж, природата започна да резонира. Околността започна да гличва от прилива на тъмна енергия. Изведнъж, това количество беше толкова overwhelming, че пламъците на Сенджи започнаха да backoff-ват към него. Сайкоро лежеше на земята, а върху него седеше тъмна фигура, която го настъпа по главата по същия начин по който той настъпа и Тоума. Въпреки, че кармата го удря, това не беше знак за щастие за Йоуму и Сенджи, даже напротив. В момента те се изправяха срещу най-големия враг на тези земи и ако думите на Сайкоро са верни...
На цялата вселена.
Йоуму и Сенджи изпитаха изключителен товар върху раменете си, всякаш бяха принудени да поддържат цялата планета на колене. Усетиха и страха на природата в околността край тях, която вместо да подкрепя появата на своя бог Ка'Джин, тя го молеше да отстъпи, или поне така изглеждаше...Сенджи започна да усеща как ниндото преминава през чакра пътищат му, но бушуваше в различни посоки, всякаш всерчески се опитваше да излезе от него. Това причини болка по цялото му тяло и най-вече стомаха му.

Spoiler:

by BGDodpul Пон Авг 19, 2024 1:22 am

Senji: През цялото време, докато Сайкоро говореше, неговите пламъци нарастваха и го обкражиха с цел да го изгорят и reduce-нат до пепел ако се опита да направи каквото и да било. Той нямаше да остави убиеца на Тоума и Ейс току-така да се измъкне и щеше да се погрижи да си получи заслуженото. Жалко...очаквах да мога да си поговоря с теб преди да те убия. Но изглежда, че ти отдавна си си изгубил ума...жалко. I am no hope, kid...

I am the ray of destructions our enemies see.
And now...
It is your turn to perish!

Преди да направи каквото и да е, обаче, той усети смущение в пространството край себе си и направи крачка назад. Тогава се появи и Jester, който с лекота успя да накара Сайкоро да мълчи. Сенджи го погледна намръщен, като усети, че трябва да внимава - той бе някой, който никога не подценяваше врага си, особено когато е силен колкото Jester. Той протегна ръка встрани и започна да прибира своите огньове в катаната си...от боговете, той може би бе най - подготвеният за такъв сценарий.

Senji: Погледна към Jester. Изненадан съм..успя да накараш това плямпало да замълчи сравнително лесно. Погледна към Йоуму, която държеше телата на Ейс и Тоума. Не е добре..не мога да отговарям за нейната безопасност в момента. Е...поне не мисля, че ще ми се наложи. Изглежда като умел войн...който ми напомня на някого. Върна погледа си към клоуна. Но закъсня. Посочи Сайкоро с катаната си. Изчаках подходящ момент, в който някой като него не се пречупи и не издаде нещо, което ти не искаш да бива издавано. 50 години...бях готов и на векове. Но изглежда съм късметлия. Времето, прекарано отвъд Кагедома ми се отрази добре...защото гневът ми едвам вече мога да го сдържа. Най - накрая, посочи и Jester с катаната си.

Ти...
Ти си причината хората ми да страдат.
Ако ти умреш, тук и сега...
Техните души ще са свободни.
От страданието, което ти си им причинил...
И ако вярвам на думите на онзи боклук ето там...
Има нещо, което не искаш да излиза наяве..
Guess it can't be helped...
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.

Zanka Muramasa: Shin’en no Kōsoku!!
[深淵の恒束]
(Infernal Incarnation of Nothingness)

Сенджи затвори всички пламъци в катаната си, която буквално бушуваше от енергия в момента. Той бе специалист в това да създава оръжия, които сами по себе си да бъдат чудовища. Неговата Muramasa бе оръжие, което можеше да пререже дори съдбата, както се говорят легендите за нея, но дали това бе възможно, само той знаеше. Тази катана бе толкова мощна, обаче, че можеше да задържа цялата енергия на богът на огъня в себе си. Сякаш в нея бяха затворени десетки слънца. Макар и огньовете му да не бушуваха в този миг, той се потопи в една от "двете реалности", а именно по - хармоничната. Сега, когато силите му бяха затворени в катаната му, един замах щеше да е предостатъчен да превърне каквото и да било, което оцели, на пепел. Разбира се, нещата никога не бяха толкова прости - Jester бе опонент, от когото мнозина се плашеха. Но не и Сенджи...спокойното му изражение само потвърждаваше този факт. Той бе напълно готов да го нападне...и щеше да го направи.

by Crimson_YaMi Пон Авг 19, 2024 7:47 am

Йоуму: Тя не разбираше дори дума от казаното от Сайкоро. Защо изобщо Senji трябваше да прави каквото и да е сам...? И кой по дяволите беше въпросния "той"? И изобщо беше ли възможно да съществува някой, за който тези пламъци не можеха да представляват заплаха?

Но преди изобща да има времето да си представи що за същество имаше предвид Сайкоро, се появи поредното непознато за Йоуму лице. И било то заради някаква налудничава наивност, или изкривени принципи, Йоуму хвана тантото си в готовност да отбранява... но не само себе си, но и двамата, които от известно време не дишаха.

Единственото, което Йоуму знаеше със сигурност е, че този човек беше заплаха - дори самата природа не харесваше присъствието му. Едно танто обаче нямаше да ѝ помогне по какъвто и да е начин... Със свободната си ръка тя понечи към оръжията си, но се спря. Сякаш знаеше, че нямаше да има разлика между това да използва тях и това малко острие, което държеше още откако Сайкоро се появи.

by Emoran Пон Авг 19, 2024 1:21 pm

Преди да направиш най-голямата грешка в живота си и да ми посегнеш, замисли се за последствията, които ще последват след твоите действия.

Не съм тук за да създавам въпросните проблеми, а за да ги оправя.

Това нещастно копеленце под краката ми е оцеляло през какво ли не и въпреки, че му дадох шанса на живота, а
именно да играе важна роля в играта ми, той се превърна в бунтар срещу моите цели.

The Moon Shrine - Page 3 5HFMaEc

Признавам си, това прави нещата още по-забавни и искрено се забавлявам да го гледам как се мъчи
да спаси всяка една следваща генерация след себе си и как не му се получава.

В момента той решава да говори неща, които аз съм напълно против да се знаят толкова рано и все пак...

Spoiler:

Желанието на клоуна да сподели информация за себе си и за мотивите си накараха Сенджи да се сдържи още малко, преди да направи прибързани решения. Отговорите бяха пред него, остана само да ги чуе. Навярно, нямаше никаква причина да му вярва, но нямаше и причина да вярва на Сайкоро, който направи табу и уби 2ма Тсукуйоми. Въпреки това, клоунът проговори, но преди това, той хвана Сайкоро за косата:
The Moon Shrine - Page 3 567f0abf02dbf640896b1680f998399e

The Moon Shrine - Page 3 567f0abf02dbf640896b1680f998399e

Искаш да го убиеш нали?
Заповядай!

Jester хвърли Сайкоро в краката на Сенджи, но Сенджи знаеше, че ако го убие, това само ще помогне на плана на клоуна в бъдеще. Той си изтупа ръцете, като си намести вратовръзката.

Shall we begin..? From where we began...

Spoiler:

.

За едно нещо, Сайкоро е прав.
Съществуването на пионките не е факт, докато не ви го потвърдя аз и дори тогава,
не мога да ви задължа да ми вярвате.

Не съм толкова психясал за колкото се определям, даже напротив. Мисля достатъчно трезво.

Седжи, чудех се къде изчезна през цялото това време и много се радвам че най-накрая се върна.
Имам възможността да се наслаждавам на уменията ти и да генерирам повече серотонин.
Ти можеш да бъдеш един от по-интересните актьори...Точно като Ейс и Тоума.

Тези двамата ето там, които се водят за голяма работа тук са нищо повече от актьори, чиито време
на сцената определям само и единствено аз!

Jester се обърна към Йоуму, като леко надигна ръце с дланите си нагоре. В двете му ръце се появиха нещо като портали, които показваха някакви действия като че ли от други вселени. В дясната му ръка, Йоуму виждаше именно Jester, който държи същите портали срещу друга Йоуму и така до безкрай. В лявата му ръка беше именно дома на Йоуму, но не какъвто го имаше, преди да дойде до тук.

Там откъдето идвам, мултивселената е просто едно средство. Наблюдавам те откакто си дошла тук Йоуму, защото ти си неземно свързана с това място. Макар и в друга вселена, твоя живот се препокрива с доста от нещата тук и затова ти усещаш такъв connection с това място. This is a multiverse miracle. Жалко за теб, че заради някой си ти се озоваваш тук. В моята игра. Леговището на звяра. Тъй като Сайкоро си отвори устата обаче, аз се чувствам задължен да те приветствам в играта ми...

Spoiler:

.

В едната си ръка държа нашето измерение, където ти оставаш тук завинаги в моята игра с малката надежда да се освободите от моята "тирания", като в същото време връщам животите на онези двамата към които ти толкова много се привърза, и които Кагедома възприема за свои богове, подобно на Сенджи.

В другата си ръка, държа твоя свят, където мога да те изправя обратно. Където родителите ти са живи, където живота ти не е пренареден от някой друг и където можеш да живееш спокойно и да правиш каквото си поискаш.

Избор е твой и той е също толкова в твоите ръце, колкото и в моите.

мхмхмхмхмхм ААХАХАХАХХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

by BGDodpul Пон Авг 19, 2024 2:39 pm

Fate/stay night: Unlimited Blade Works - EMIYA 【Intense Symphonic Metal Cover】

Сенджи: Наведе поглед към Сайкоро, като го подмина и щеше да се усмихне леко. Той искрено вярваше, че именно Jester беше този, който бива push-нат от тях двамата, а не обратното. Той погледна към него, при което клекна и хвана Сайкоро за косата, надигайки го леко, точно както Jester направи.

Сайкоро написа:HONESTLY.........

WHO THE HELL DO YOU THINK YOU ARE???????????????????????????

DO YOU SERIOUSLY THINK YOU CAN DO THIS ALL ALONE!?!?!?!?!?!?!?!?

YOU HAVE NO IDEA WHO THE FUCK YOU ARE FACING,

YOU FUCKING TORCH-HEAD!!!!

YOU FLAMES CANNOT STOP HIM!

NO ONE CAN!

THIS GENERATION IS DOOMED!

THE CROWN WILL NOT FA-

Хей, Jester...
Мисля, че това хлапе вече каза прекалено много.
До сега, наистина вярвах, че тази игра е твоята...
Но...
Дали наистина е..."твоята"?
Не съм чувал...

Spoiler:

Тези думи на Сенджи със сигурност щяха поне за миг да премахнат усмивката от лицето на Jester-a. Защото Сайкоро изпусна много важен детайл, който Сенджи веднага прихвана - думата "корона". Пред цялото време, Jester се държеше по един начин, който му направи впечатление - третираше всичко това като една игра, като една театрална пиеса. И всякакви такива препратки към играта, как всичко е една лъжа, Сенджи знаеше, че трябва да се хване за тях.

Изправяйки се, той възпламени своята катана и започна бавно да върви към него.

През цялото време, ти боравиш със страх и с отчаяние..
Да манипулираш хората да правят това, което ти искаш.
Е..мен не ме е страх.
Ако всичко това е..."твоята" игра...
Това означава, че ти нямаш право да се месиш в нея..
Тогава, ти ставаш играч...
Но ти вече направи достатъчно промени.
Да манипулираш твоите "пионки" и да определяш тяхната съдба..
Дори някой като теб би спазвал правилата, които ти самият си създал.
Ако някой умре, си готов да го върнеш.
Всичко е заради твоето забавление, нали...?
Ако всички пионки изчезнат...няма да има игра...
Не е ли така?
Така че, бъди честен, клоуне..
Дали наистина това всичкото...
Е твоята игра...?
И дали всъщност...
Най - голямата пионка тук...

Не си самият ти..?

Сенджи не знаеше дали това има някаква доза истина в него. Но той реши да се довери на думите на Сайкоро. Колкото и да искаше да го убие, той знаеше, че Сайкоро вижда нещо, което той не. И се надяваше сега, чрез действията на Сайкоро, да достигне до Jester-a. Дали бе възможно, че уби двама от приятелите му, защото знае, че клоунът ще се намеси и ще се погрижи да ги върне? И знаеше, че някой ще се отзове когато нещо подобно се случи? Нямаше как да знае. Но най - вече, той имаше gut feeling, че нещо не бе наред. Той тогава се обърна и към Йоуму, като се усмихна към нея. Знаеше, че нито една от опциите не беше печеливша..но и знаеше, че именно хора като него могат да ѝ помогнат да вземе правилното решение.

Момиче..
Никога опциите не са само две.
Винаги има и трета, която ние сами я определяме.
If there isn't a correct path..
Forge one yourself.

by Sponsored content