Историята на Кагедома

Преди много години, когато Масару сключва сделка с Джестър, Кагедома е била нищо повече от едно малко селце. Тогава той е работил като татуист, художник и най вече ковач на оръжия под псевдонима Masamune Muramasa но след срещата му с него той получава силата да превръща творенията си в реалност. Изключително гъвката сила, която е способна на много неща. Джестър пренася Масару в космоса или по-скоро мрака. Там където няма нито звезди, нито галактики, нито планети - нищо. В замята на тези уникални способности, клоунът го кара да нарисува образ, който да притежава всичките негативни качества у човека. Масару има едно на ум, че това не е добра идея. Когато създава този образ на бялото платно, като изрично бива предупреден от клоуна да използва тъмнината като inspiration, той го поднася на Джестър. Клоунът забелязва, че образът няма лице и нарочно го кара да нарисува такова. Масару обаче, вместо да му рисува лице, той рисува маска, тъй като освен с пейзажи и татуси се е занимавал и с изработването на Кабуки маски. Защо? Защото нещо му намирисвало в цялата тази работа и решава да го прави по своя си начин. Когато тя става готова, Масару ѝ предава всичките лоши качества познати на човека, но за всеки случай добавя и капчица доброта. Как? Всичко което нарисува и пресъздаде в реалност, при Масару е живо и има чувства и характер. Например, ако нарисува дърво и в подсъзнанието си картината е била тъжна, дървото ще бъде вечно с мокри листа. Щом приключва с нея, Джестър отново ги връща в Кагедома, но няколко години назад. Много години, когато там е било просто хълм. Та, маската е готова и Джестър със своята магия, започва по шаблона да пресъздава това нещо, докато не се офирми като човек пред него. Техният creation много бързо от това, започва да заприличва на човек. Когато Масару го пита, защо му е било всичкото това, той отговаря: "Не мога да бъда самото зло, ако не подчиня самото зло."

Така и станало. Създанието било набъкано със сила от клоуна, карайки лошите му качества да закипят в него правейки го още по-силно. Идеята на клоуна била проста. "Ако мога да създам нещо, което може да убие всичко и аз го победя, нищо няма да може да ми се опре." Колкото и тъпо да звучи, това се случва в главата на психически нестабилен човек, дарен със силата да прави каквото си поиска. Щом битката между двамата стана на факт, тя се пренася на интергалактическо ниво. Никой от двамата не отстояваше. Джестър накара Масару да гледак той се гаври с това нещо. С всяка атака на неговото творение измираха светове. Нормално, аз той го направи такъв. И пак не беше достатъчно. "ДЖЕСТЪР БЕШЕ НЕНАДМИНАТ." Всяка една атака беше нулирана. И така за няколко минути, творението на Масару беше повалено. Кръвта му се изсипа като порой над тогавашната Ига ( планината на която е Кагедома ). Неговата кръв подхрани живите организми. Всяко дете създание родено по тези земи беше прокълнато да бъде злодей. Щом Масару вижда сражението на така наречения след това "Бог убиец", той бива върнат в своята работилница всякаш се събужда от много лош сън, заспал на бюрото си. Щом отива да си наплиска лицето в близката река за да живне от кошмара, той онемява. Масару отново бил млад. Тогава разбира, че това не е било просто сън. Той се връща отново в селото и забелязва видима промяна в държанието на хората. Всичките били груби, арогантни и неуважителни. Масару разбира, че това ще погуби хората по тези земи и решава да направи нещо.

С новите си сили, той се качва на върха на планината Ига, изважда катаната си и я забиша в земята, освобождавайки огромно количество мастило, което като вълна покри цялата планина и селото по-долу. То обаче не нарани хората и не разруши нищо. Напротив, започна да променя всичко, докато Кагедома не се превърнала от това малко селце в огромен град. Точно там, на това място в момента има храм, а в храма има красив водопад наподобяващ тези декоративните. Най-отгоре на него има скулптура на самия Масару с катаната му от което острие изтична вечно мастило ( пример ). В днешно време това е познато като ( The Moon Order ) От там започна всичко. В самия храм, Масару започва да рисува историята на Кагедома по стените, като вземa inspiration от случилото се в "съня му". Той изобразява това създание което той направи като бог. Описва всичките му качества, като разделя всяко едно на отделни персонажи. Всеки един от тях е представен като различна част от характера на хората родени по тези земи. Тези части са всичките онези качества, които на времето той вкарва в творението си. И по-точно:

- Shadow - Тъмнината, която олицитворява злото у хората.
- Smoke - Самотата, която ражда скръб, а скръбта затваря хората.
- Kitsune -  Жаждата за кръв и желанието им да убиват.
- Venom - Отровата в кръвта им, олицитворявана като проклятието на бога убиец.
- Mira - Лъжата, породена от стаха да се доверяват един на друг.

Тези създания, с които Масару наградил културата и миналото на Кагедома били творението с което той се гордеел най-много. Но, с едно нещо се гордял най-много:

- Mizuki - Капката добрина в сърцата на най-умелите убийци в света.

Всички тези създания били различна част от същността на този Killer God, който започнали да наричат с името Akira, което идва от "A killer". Тези фигури били главното наследство пряко свързано с Акира и много бързо хората започнали да ги почитат като богове. Жителите на Кагедома почитали различни богове в различните краища на града и от там се зародили първите кланове: Kage, Kemuri, Ketsu, Doku и Uso. Имената им били измислени от това с което си свързват въпросния бог. В случая - Shadow, Smoke, Blood Presure, Poison, Lie. Мизуки обаче, никога не била почитана от някой от воюващите помежду си кланове. Те вярвали, че добротата ѝ не би им донесла победа в битка, заради което, нейните последователи били по-скоро хората. Гражданите, които се раждат с потенциал на убиец, но решават да живеят спокойно. Именно заради това, тя имала най-много последователи и била издигната в очите на хората като пазителката на Луната. Онова прекрасно светещо нещо в тъмното нощно небе. Онази капчица доброта и надежда.

В течение на времето, клановете започват да имат своите разногласия. Техните виждания и бойни стилове се различават по всички възможни параграфи. Това води до най-голямата война в историята, а именно The Old War a.k.a The Clash of Clans. Битката била вътрешна и била битка на 5 фронта. Това може би било най-голямата трагедия в историята на Кагедома. След всичката тази смърт и пролята кръв, Кагедома остава незащитена от чуждите нашественици. Затова Масару решава да вземе нещата в свои ръце. Планината той превръща в стълбище от доджота, където само най-смелите и най-умелите могат да се изкачат до върха. Това е така нареченият "The Umbra Way". Пътят на Умбрата е като дърво. Пътят на Умбрата започва от корените. От същото място, което богът убиец е наторил с кръвта си. Децата раждани по тези земи са недоразвити убийци. Малки сенки на нощта. С всяко доджо става все по-трудно и по-трудно, Малко успяват да стигнат до горе и малко успяват да преминат последното изпитание за да се превърнат в Умбра. Какво е това "Умбра"? Това е титла, която се дава на най-умелите убийци в Кагедома. Титла, която хората почитат като божество и се кланят пред нея. Титлата била толкова престижна, че Масару изгражда въпросната Умбра като митологична личност и посвещава рисунки, митове и легенди на нея. Точно това се случило и с първите които се докоснали до тази титла. Тях, Масару кръстил Рай'Джин и Фу'Джин и ги описал като братята чиито постижение разтърсило цяла Кагедома. Подобно на гръмотевица и ураган, Кагедома опразнувала постижението на братята. На всичкото отгоре, те отворили свое собствено доджо, където децата да могат да се посветят върху изкуството на меча, от колкото да се потапят в тъмнината. Масару харесал тази идея и им подпомогнал. По този начин Кагедома започнала да ражда освен нинджи, ами и самураи. Така тримата, Масару, Рай'Джин и Фу'Джин създават Bushidо - кодекс на поведение на самураите в обществото.

За жалост всичко хубаво си има своят край. Рай'Джин и Фу'Джин не се имали много много един с друг стане ли въпрос за изграждането на самурайския код. Фу'Джин бил войн на честта и винаги следвал кодекса, докато Рай'Джин не познавал моралните ценности на самураите. Защото за него те били като окови. Възприемал ги като пречка. За да докаже на брат си Фу'Джин, колко греши с кодекса, Рай'Джин прави немислимото и обявява война на водещата сила в Кагедома - обществото на нинджите. Горе долу по това време малкият Ейс губи родителите си в зрелищната война. Фу'Джин напуска страната, защото не иска да гледа как хората му умират заради брат му. Кагедома отново била на прага на унищожение и то не по нейно желание. След като битката е на път да приключи и нинджите да триумфират, се намесва не кой да е, ами Jester. Клоунът е изключително изненадан от мотивите на Рай'Джин и решава да му даде възможността на живота му. Рай'Джин обаче отказва да бъде негова пионка в замяна на сила и Джестър му прошепва "Refusing my offer will be your biggest misfortune." С това клоунът използва магия да насочи двете воюващи страни срещу Рай'Джин без да знае това какво ще създаде в бъдеще. Смъртта на Рай'Джин води до раждането на The Spirit of Vengeance via unknown methods. Първият Рай'Джин бил не кой да е, ами Сайгай, който до ден днешен, макар и нещата които е извършил в миналото, Кагедома го почита като бог.

Години минават и Кагедома все още не може да забрави случилото се. Между нинджите и самураите съществува вражда, която Масару не може да оправи и много скоро е възможно отново да се повтори войната между фракциите. Действията на Сайгай оставиха неличими белези в историята на Кагедома. Хората по улиците били дискриминирани като нинджи и самураи, а не просто като кагедомци. Това продължило с години, докато не дошло време Кагедома отново да посрещне своята Умбра. До тогава, Масару бил в депресия заради всичките онези животи, които войната на Рай'Джин отне. За негово щастие обаче, за първи път му била предложена помощ от семейство, което се занимавало с изделия от глина. Те имали дъщеричка с името Касуми, която дала идеята нейното семейство да изработи хиляди глинени човечета, които Масару да използва като черупки за мъртвите и със своите сили отново да ги върне към живот. Масару предупредил, че не бива да се нарушава спокойствието на мъртвите и че извършването на подобно проклятие ще изиксва жертви. Касуми обожавала да твори и да прави най-вече кукли, като за нея няма по-голяма жертва от това зрението и да бъде отнето и никога повече да не може да прави това което обича. Така и станало, Масару приел тяхната помощ и щом процесът приключил, момичето изгубило зрението си завига. В замяна, Масару я взел под крилото си и я научил да твори без да може да вижда.

Внезапно и изключително бързо точно по време на голямата дискриминация, едно младо момиче покорява всички върхуве в джоджотата на Кагедома изкарвайки най-високи оценки в училищата за нинджи и самураи. Разбира се, говорим за Акаме. Акаме била толкова добра във всичко което прави, че била забелязана от Кицуне - духът на кръвожадната лисица, която е част от бога убиец. Тя е първата, която бива избрана за притежател на едно от тези създания и точно това я издигнало още повече в очите на хората. Акаме дала своята дума на хората, че ще убие абсолютно всеки, който вдигне ръка срещу някой от своите събратя кагедомци. Не преувеличавала, Акаме можела да убие абсолютно всеки и самото и съществуване накарало дори останалите държави по света да не искат да си имат неприятности с нея. От друга страна в Кагедома, хората започнали малко по малко да се уважават един в друг независимо избора им на доджо. В смисъл щом едно момиче може да покори училищата на нинджи и на самураите, значи не са толкова различни за колкото се имат. Това което направила за Акаме за Кагедома, можело да се мери единствено с постиженията на Рай'Джин и Фу'Джин и затова Масару я издигнал още повече в очите на хората като я превърнал в легенда със своето изкуство. Бил толкова много благодарен, че решил да я нарисува като по същия начин като нинджа боговете. Акаме била просто човек, но цяла Кагедома я почитала като богиня. Тя била истинско бижу и модел за подражание на цял един народ. Не след дълго тя създава така наречение Blood Moon Order в който избрани от нея деца могат да тренират рамо до рамо с нея и да се посветят изцяло върху това да почитат луната. Така тя получила и уважението на Мизуки, която както всички знаем е пазителката на луната в Кагедома.

Години минават и в Кагедома цари мир и спокойствие в присъствието на Акаме, но това било на път да се промени, когато Акаме безследно изчезнала. Истински шок и трагедия за Кагедома. Нейната загуба била едно от най-тежките неща през които са минавали хората по тези земи. До ден днешен те продължават да скърбят за нея. Нейната приятелка Мизуки също била разтроена от този факт, но в нейна чест тя поела контрола над лунния орден останал като наследство от Акаме. С това тя се захванала да търси хора, които да сътворят отново спокойствието на града. За да бъде благословен орденът и хората му, винаги трябва да има Умбра, която да го ръководи. Орденът се намира на върха на планината Ига, малко над самия град. Умбрата която излиза след Акаме е не кой да е ами Ейс. Той е детето на Кагедома, което най-много се доближавало до Акаме по талант. С него помощ, Мизуки за няколко години намира още 2ма, които били родени с изключителни дарби и които успели да завършат своето обучение. Това са именно Тадаки и Велвет. С тяхна помощ, Мизуки вярва, че отново е върнала мира в града по времето на Акаме. Подобно на Рай'Джин и Фу'Джин, Ейс също се сдобива с титлата на Тсукуйоми.