The Moon Shrine

Йоуму: Всичко, което се случваше в момента, наистина идваше вповече на Йоуму. Голяма част от думите на Сайкоро и Jester тя не можеше да разбере, най-вече защото нямаше контекста на случващото се тук.

Разбира се... това беше до момента, в който Jester не показа неща, които Йоуму можеше да разбере лесно - прозорците към другите светове. И съответно избора, който той ѝ даде. Тя потъна в размисли. Разбира се, това не беше решение, която тя можеше да вземе току-така... до дори без да мисли задълбочено, тя клонеше силно към един от изборите.

Думите на Senji бяха това, което я накара да замълчи, точно миг преди да проговори - устните ѝ помръднаха, преди да се осъмни в решението си. Той беше прав. Сега, като той изложи тезата си, тя беше скллонна да се слуша в неговите думи.

И колкото и да искаше да направи това, което Senji казваше... колкото и да беше потънала в мисли какво да направи... какво изобщо би могла да направи... на изражението ѝ бе ясно изписано кой от двата варианта бе склонна да приеме, ако трябваше да се придържа към тях. За нея живота в утопия, която той представи за "нейния свят" щеше да бъде чисто мъчение. Имаше само един реален избор за нея, и Jester навярно го знаеше, и искаше да се възползва от това. Колкото и време да прекарваше в размисли... тя не можеше да изгради собствен път. Не можеше да измисли начин, по който да им помогне със собствени сили. Не и в сегашното си състояние.

Времето продължаваше да лети, без тя да може да вземе решение. Тя все още отказваше да приеме сделката на Jester, надяваше се да измисли поне нещо.

Senji: Затича се към Jester, като в очите му не се виждаше нищо друго, освен гняв към него. Беше очевидно, че Senji никога, ама никога, нямаше да изпита симпатия към този клоун. Не и след всичко, което беше направил. Отдавна не ме интересува отговорът на този въпрос...рано или късно, ще си платиш за всички грехове, които си сторил. Не искаш играта да свършва...е, ще те разочеровам. Всички ние копнеем за нейният край....



Сенджи концентрира отново огньовете в катаната си, като с всичка сила замахна към Jester-a. Той щеше да усети как абсолютно цялата жизнена енергия край тях изведнъж бе превърната в огнена енергия, от която атаката му черпеше допълнително сила. И бе готов да стовари цялата тази ярост върху него и да го затрие с един-единствен замах!

Йоуму : Когато Jester каза, че ще изпълни желанието на Йоуму , сякаш буца заседна в гърлото ѝ. Буца, която тя нямаше как да преглътне. Гневът на Senji... Трябваше да бъде нейния собствен гняв. Но поради някаква причина, тя не изпитваше такъв. Даже когато той се втурня да за махне към Jester, тя понечи да вдигне ръка, да го спре, но... И това не можеше да направи.

И тогава.. Се появи още една непозната фигура. На този етап Йоуму нямаше идея какво се случва.  До степен... В която цялата тази суматоха я накара да посегне към кръста си и да извади едната си катана, която още с изваждането си се превърна в нагината. Острието, първо на катаната, в последствие - на уакизашито, сияеше с красива лунна светлина. На върха на острието кацна пеперуда...The Butterfly effect.. А с кацането ѝ, нагинатата се пръсна на хиляди частици, които се разпръснаха наоколо и бавно загубиха своя лунен блясък. С тях изчезнаха и пеперудата, и останалите катана и уакизаши на кръста на Йоуму.

Това... Беше колко безсилна бе Йоуму в момента. Тя падна на колене, а от очите ѝ се стекоха само няколко сълзи. Тя видя, как собствения ѝ труд се изпаре пред очите ѝ. Тя нямаше силата да вземе съдбата си в свои ръце... Все пак, тя нямаше съдба. Едно цвете не можеше да цъфти дълго след като е отрязано. Destruction... Силата на Yami не беше за подценяване. Йоуму беше добър пример за това - нещото, което Yami направи само и единствено за забавление, бе да унищожи съществуването на родителите на момичето. Дори Jester да беше решил тя да бъде част от тази игра... Никой не знаеше колко време щеше да отнеме, преди тя да изчезне по същия начин, но който изчезнаха и нейните оръжия.

Сенджи: Изненада се, че атаката му беше спряна, при което се обърна към Киригая и го погледна ядосано, като го посочи с меча си. Не го прави отново...не ме интересува кой застава на пътя ми, но следващ път няма да има ако ми се изпречиш. Изборът ми е личен..и ти нямаш правото да се месиш в него.Въпреки грубият му тон, той погледна към Jester и бързо пристъпи напред, като посочи Йоуму да даде знак на Киригая да я предпази. За жалост, обаче..докато това момиче не бъде заведено на безопасно място , не мога да се развихря на макс. Нима това момче знаеше това?

Киригая....Докеши.... Промърмоми възмутено Jester


Нима някога ще спреш
да ми се бъркаш в плановете..?

Йоуму : Изправи се бавно, като се засмя леко на въпроса на Киригая. Изобщо за какви принципи ставаше дума? Неведнъж се беше случвало да се отрича от тях. От друга страна... Тя беше започнала да осъзнава случващото се, след като първоначалния хаос отмина напълно. И това я накара да осъзнае, че колкото и да не харесваше ситуацията, в която беше поставена... Тя нямаше по-добра опция. За жалост, признавам си... В момента не мисля, че имам лукса да откажа помощ. Ако одеве тя бе в състояние на паника и безсилие, то в момента Йоуму беше напълно спокойна, и най-накрая излъчваше аура подобаваща за боец... Каквото и да се беше случило по-рано, със сигурност не беше естествено. Поне не и след като съм се докарала до състояние, в което да ми е нужна. Тя видимо не беше радостна от това, което казва. Изглежда повече се съгласяваше с думите на Senji от по-рано, но... Осъзнаваше, че все още не е достатъчно силна за да бъде способна да вземе нещата в свои ръце.

Senji: Застана пред Киригая и Йоуму, като погледна напред. Очевидно той се виждаше като най - зрелият тук, и навярно така и беше. Хлапе...оценявам постъпката. Но сега се отдръпни. I'd rather die than have someone save me. Заставайки най - отпред, той хвана катаната си с едната ръка и започна да завихря огън навсякъде около тях.

Киригая погледна към Йоуму, като се усмихна. Ти, момиче, можеш да избереш каквото си поискаш. Ти идваш в нашия свят и живота ти се преобръща, което е разбираемо. Но последното нещо, което искам да бъдеш в нашия свят Обърна се към Jester, като го посочи с пръст. е да бъдеш негова пионка!

Jester: You disgusting little brat..! Усмихна се. И как мислиш точно да го направиш това? Мислиш, че тези около теб имат силата да ме спрат? Ще ти трябва много повече от един Master God-Killer Assassin ( Сайкоро ), God of Fire ( Сенджи ) и изгубена душа от различен свят за да ме спреш. Съдбата и бива преопределена в момента, в който тя стъпва тук!

Киригая: Като за начало да почнем от там, че не сме само ние тези, които искаме да те спрем. Знаеш много добре, колко много хора сме ти набрали. Усмихна се. Oh well, за жалост не разполагаме в момента с целия fire power. Затова...

Йоуму: Ако ситуацията ѝ беше по-различна... най-вероятно Йоуму щеше да каже същото като Senji. В момента обаче... тя беше далеч от дома. Далеч от тези, които тя можеше да нарече семейство. Ако умреше тук, то тя нямше да остави нищо повече от гроб без име, на странник, който не принадлежеше тук. И близките ѝ нямаше дори да разберат за случилото се. И знаеше, че щяха да са ядосани ако знаеха, че е имала възможност да оцелее и не я е взела.

Думите на Киригая обаче... я накараха да се засмее леко. Пионка..? Не ставай смешен. Около ръката ѝ се завихри малко въздушна енергия. Никога не съм имала подобни намерения. Особено когато става дума за някакъв палячо. Не е нужно да се притеснявате толкова много за съдбата ми в момента. Все пак, една неприятна личност ги изпревари... Пронизването обаче беше нещо, което тя нямаше как да очаква. Виждайки Тоума, тя се огледа инстинктивно, да види какво се случваше с Ейс.