Morioh: Downtown

Chazz: Тш..! Дръпна се назад, като гледаше към брат си раздразнено. Смотльо...
Вай: Засмя се на Хина, като погледна и към Chazz. Дръж бабата до теб, малчо..не искам да си имам проблеми с пенсионери.
Bonnie: Отиде до него, като му заби един шамар и почна да му се кара. Дръж се прилично..! Почна да му чете конско как трябва да се държи.
Вай: Просто гледаше настрани и търпеливо я слушаше все едно му се караше майка му. Но за разлика от останалите, пред нея не смееше и думичка да обели. Да, да...остави ме намира сега.

Рюджи: ...?! Стресна се когато усети ритъма на Съни, като за момент си помисли, че ръката му наистина я няма. От нея усети много динамичен ритъм, но и в същото време чувствителност. Тази психопатка наистина е опасна...харесва ми! Щях да те взема за жена преди да открия истинската си любов - Ai-chan! Харесва ми! Но трябва да поработиш малко на първото ти впечатление! Можеш да убиеш някого ако не си внимателна с тази твоя осанка! Погледна към Саки, като плясна с ръце от вълнение. Nice! Харесваш някой потаен, който те приема такава, каквато си! Но..! Потайните хора обикновено не са откровени със себе си, както и с останалите! А и явно тая си пада по стари мъже..лошо! Погледна към Хина, като леко се учуди. Интересно...! Но...! Мъжете, които печелят воини, обикновено нямат време за любов! Възможно е да си останеш сама с това мислене! Хмхм..Усмихна се широко. ИДЕАЛНО! Вече ви познавам достатъчно добре, че да се нарека ваш приятел! Обещавам да направя всичко за вас...но нито един от вкусовете ви не се доближава до този на моят брат! Удари Варис по гърба, като му изпука цялото тяло. Ритмите на всички тези са удивителни...нямам търпение да се бия рамо до рамо с вас!

След като всички се позабавляваха и се наприказваха, Селестия пристъпи напред и ги погледна, привличайки им вниманието.

Селестия: Така...мисля , че това беше достатъчно suspense! ^^ Та, както казвах...за това, което ви събрах...Погледна към Вай. Вай, би ли ни оставил насаме за малко?
Вай: Хъх..? Погледна я намръщено. Защо..? Не заслужавам да чуя това, което искате да казвате...?
Селестия: Не, не разбира се, заслужаваш! Но да каааажееееем, че има нещо, което не трябва да чуваш все още.. ^^"
Вай: Тш...Намръщи се, като им обърна гръб и се отдалечи от тях за малко.
Сузи: Пристъпи напред, като погледна към посоката на Вай и си отдъхна. Добре...едва ли ни чува от там. Погледна към останалите. Мисля, че е време да ви кажа...всичко.
Chazz: Всичко...? Какво имаш предвид...?

Настана пълна тишина. Това, което Сузи каза със сигурност хвана всички неподготвени, като тя самата заби поглед в земята, сякаш я беше страх да продължи да говори. Но...тя си пое дълбок дъх, очите ѝ се изпълниха с надежда, като вдигна високо глава и продължи да говори.


Тя падна на колене, като се видяха сълзи в очите ѝ.


Желанието на Сузи да спаси приятелите си със сигурност щеше да достигне до сърцата на приятелите ѝ. Като time leaper, нейната единствена алтернатива е да предотврати хаосът в настоящето преди да се е случил. А това означава да преодолее събитието, в което нейните приятели биват разгромени - The Bloody Halloween. Но..истината е, че за да се случи това, на нея ѝ трябва помощта на много от нейните другари от различни времена и дори вселени. Душата на това малко момиче пред тях се късаше с всеки изминал миг - тя бе затворник на съдбата, принудена да бъде близо до приятелите си , знаейки че ги очаква сигурна гибел. Всеки един от тях...никога няма да бъде същият след това събитие. Легионът ще спре да съществува такъв, какъвто го опознаха в миналото...и ще дойде на негово място такъв, какъвто го познаваха...Под тези маски , които бяха принудени да извързват безброй злодеяния, бяха именно лицата на нейните приятели. Тя самата бе част от тях и знаеше какво изпитват те до един. И само тя можеше да ги спаси...но не и сама.

Sunny: Усмихна се на реакцията на Рюджи. Този тук мога да се насиля да го харесам. Не само, че не реагира на кръвта, но и веднага разкри трика ми. Ръката, която Съни държеше беше просто оптична илюзия заедно с кръвта. Всичко с целта да тества Рюджи, да види що за човек е, и за сега остана приятно изненадана. Легионът значи, хм? За съжаление има мъгла на спомените ми оттогава (тоест от сега лол), но е истина че съм ви чувствала като собствено семейство. Наклони затъжено глава надолу. Аз и Таки също бяхме жертви на Джин по време на Кървавия Хелоуин. Застана до Такуми и отправи усмивка към Сузи. и сме повече готови да помогнем да премахнем този инцидент от историята. Но така и така сме решили да сме откровени, нека ви споделя намеренията си. Премахна усмивката си. Сузи, споделям мечтата и чувствата ти, но навярно си наясно колко трудна ще бъде тази мисия. Най-вероятно ще има жертви. Имам си приоритети и не обещавам, че ще тръгна да ви спасявам когато положението стане напечено. Разбира се, не очаквам и от вас това.
Това е истината. Тук има твърде много хора, които не значат нищо за мен. Все пак няма гаранция, че някой от вас няма да забие нож в гърба на Таки.

Варис: Когато Сузи разкри истината, Варис не можеше да повярва какво чуват ушите му. Неговото пристигане тук е много повече от това да се сближи с Вай. Става въпрос за събитие, което обръща животите не само на неговия приятел, но и на много други невинни хора. Няколко секунди размишления и осъзнаване на това което е чул, той погледна към Рюджи с други очи. Щом разбра, че той е наясно с това, Варис погледна на него не само като другар, но и като ключов приятел, който да му позволи да си върне силите, които има в настоящето, но и не само...Да ги подобри. Ако успея да си върна уменията тук, след тази наша мисия ако остана жив ще имам по-голям резерв и от преди..Ако постигнатият ми потенциал в бъдеще е началото в миналото, значи в настоящето ще бъде още по-способен да се справям с неприятностите. Варис клекна на пръстите си на краката, като събра ръце и наведе глава да се замисли. Единият му крак трепереше от нерви, тъй като стотици неща минаваха през главата му. След кратка пауза, в която другите биха си помислили, че Варис изпада в депресия, той надигна глава към Сузи. Погледът му беше по-сериозен от всякога, а в очите му всякаш бушуваше бунтарски пламък. Сузи, това обяснява толкова много. Вече не се чувствам като странник в този свят..Той се изправи като протегна ръка към нея и след това я издърпа към себе си в юмрук. Чувствам се на място! Ще направя всичко по силите си да спася приятелите НИ. Адронския вирус ще пусне корени и в Морио, но няма да успее без...Прегърна Рюджи през рамосвоите приятели! Всички вие, имаме мисия да изпълним..Нека всички benefit-нем от нея!

Хина: Тя внимателно изслуша думите на Сузи. The Power Arrow, значи... Може би... все пак не трябваше да чувам всичко това... все пак... ми дава надежда, която не трябва да имам. И разбира се... и чувството за вина, че тогава не съм знаела за тези възможности. Не... било е за добро. Някой като мен... не трябва да има достъп до подобна Сила. По-добре от всички трябва да знам, че всичко в този свят си има цена. Въпреки вътрешното отричане на Хина, Chazz лесно можеше да забележи как казаното от Сузи беше накарало Хина да потъне в дълбоки размишления за неща, които навярно я притесняваха. Той беше наясно как неспособността да спаси близките си тежеше върху раменете ѝ дори след толкова много години, така че можеше да предположи какво най-вероятно се въртеше в нейната глава в момента. Разбира се, ще погмогна с каквото мога, но... от всички тук най-вероятно аз имам най-малко информация относно случващото се. Дори е възможно присъствието ми тук да породи непредвидени пролеми.

Саки: Щом чу имената на Джин и Роуз, изведнъж както нямаше интерес към случващото се, така Саки веднага даде твърд отговор дори да не беше чула нищо от реди споменаването на тези две имена, а след това и думите за Къвавия Хелоуин само спомогнаха да го затвърдят. Бройте и мен. Случилото се... най-вероятно има нещо общо с мои приятели. Ако това е така... бих искала да им помогна с каквото мога.

Сузи наистина бе трогната. Думите на приятелите ѝ я накараха да се почувства способна да промени бъдещето, като тя се усмихна през сълзи и погледна към тях, кимайки с глава. Сякаш бе готова да изрази благодарността си, но....точно в този момент, всеки от приятелите ѝ получи странен vision, и то всеки от тях бе различен. Като за начало...Хина видя лицето на Шаманът, който се ръкостискаше с президента Valentine. Саки пък от своя страна видя нещо още по - страшно...собственото си мъртво тяло, над което стоеше The Boss - нейният убиец...но под маската, тя нямаше как да не види, че той умираше отвътре и тъгуваше адски много за стореното действие. Съни пък получи vision над мъченията, които Такуми и тя са били подложени от Fuzen - едно от които е било да трябва да стоят и да гледат с очите си как жив човек бива разчленяван, за да станат безчувствени убийци. Такуми от своя страна видя лицето на своята любима мишена - Азами, която вече мразеше повече от всичко на света. Бе му припомнен неговият мъчетелен път, който трябваше да поеме, за да се превърне в съвършеният убиец само и само да залови единствената мишена, която му се бе изплъзвала многократно - Wizyou. Варис не получи vision, но му бе припомнено това, което видя още с пристигането си. Той видя абсолютно същата сцена с The Red Hat в главата си. А Сузи...видя как Роуз биваше отмъкната от един определен наемен убиец...може би най - добрият в целият свят, който сега обикаляше този град..(Rest of the visions, later)

Изневиделица обаче, докато бандата бе заета да се държи за главата и да размишляват над видяното, Вай слезе обратно при тях, като бавно пляскаше с ръце и  гледаше с лека усмивка случващото се.

Вай: Изглеждате сякаш сте получили гърч.
Chazz: Ти винаги ще намериш за какво да се обадиш, тъпак...
Сузи: След това, което видях...мисля, че трябва да променя планът си. Погледна към Вай. Вай, промяна в плана. Ти оставаш тук да пазиш Rose.
Вай: Погледна я объркано. Досега, той никога не е бил оставян настрана щом стане дума за някоя мисия. Какво...? З-защо..?! От какво?!?
Сузи: Н-не мога да ти обясня, но...имам чувството, че нещо ще ѝ се случи и че ти трябва да си до нея. Просто...мисля,че-
Вай: Погледна ядосано към Варис. Ще вземете този смотльо вместо мен...? На мое място...?! Само защото Рюджи се застъпи за него...?
Рюджи: Застана пред Вай, като му се намръщи. Не показвай неуважение към моят брат.
Сузи: Вай...в момента егото ти говори вместо теб..! Държиш се коренно различно от това, което обикновено си...какво става...?
Вай: Ядоса се, като се хвана за главата сякаш леко го болеше. Нищо ми няма...просто съм разочерован от теб! АЗ съм в ПЪТИ по - добър от този загубеняк!! И вие ще го оставите да вземе моето място в отряда?!?!?
Сузи: Не, разбираш ме погрешно..! Приятелката ти има нужда от теб в момента..!


Но Вай сякаш отказваше да чуе когото и да било. Неговата гордост бе единственото нещо, което легионерите не бяха засегнали, поне през неговите очи...той погледна всеки един от тях с презрение в очите, като не можеше да повярва, че всички се бяха обърнали срещу него. До такава степен, че да вземат някой новобранец като Варис. Той щеше да си партнира с него, но сега...се изисква от него да бъде бодигард? Вай нямаше да позволи това да се случи...и в този миг...той също получи vision. Нещо, което се случваше само с time traveler-ите тук...но Вай не бе такъв. Неговият vision му показа собственото му бъдеще...това, което Варис му говореше. И в този миг, той почна да чува глас в главата си...


Това сякаш бе нужният trigger Вай да направи нещо немислимо. Той се изсмя адски силно докато останалите се опитваха да го разубедят да се съгласи с мисията, но той внезапно извади златна стрела, сияеща в червено...

Сузи: Какво по..?!? Отскочи назад от Вай сякаш беше опасен, като направи сигнал на всички да си отдръпнат от него. Вай, от къде имаш това?!?!! Твърде е рано...твърде е рано! Това не се случва в миналото...Вай използва стрелата чак след кървавият Хелоуин!!
Вай: Ха-ха-ха...Погледна към нея с кръвожадна усмивка. Един...човек..ми го даде..и ми каза да го използвам когато искам да стана..силен.
Сузи: Вай, какви ги говориш?!? Кой ти го даде?!?
Вай: НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, СУЗИ!!!! Тропна с крак, като стрелата резонира и създаде ударна вълна, която изблъска останалите на около 10 метра назад. Винаги АЗ съм бил слабият..докато ВИЕ, един до един, имате свръхспособности, АЗ НЯМАМ НИЩО!!! И винаги се оплаквате...че сте мутанти и какво ли още не...но истината е, че вие имате нещо УНИКАЛНО!! Нещо, което много малко хора имат...


Сузи: ВАЙ, НЕ!!! Затича се към него, но беше твърде късно...

Вай направи немислимото и заби стрелата в сърцето си, което предизвика адски мощна светлина, която заслепи всички. След около 10 секунди, зрението им се възвърна, а следа от стрелата нямаше...Вай от своя страна изглеждаше тежко изморен, глава наведена надолу, като кръв се стичаше от лицето му. Той гледаше ръцете си и как между пръстите му се появяваха волтови дъги...докато останалите крещяха името му и дали всичко е наред с него, той чуваше адски шумен звук в ушите си - звук на адски силен ток, който се движеше през тялото му. Цялото му тяло сякаш бе наелектризирано постоянно...всяка една клетка, той можеше да усети под формата на електричество...и най - страшното, той можеше да вижда електричеството с очите си навсякъде около тях - в телата на хората, в колите, в телефоните...във всичко. И Вай усещаше как има контрол над цялата тази реалност. Вай винаги е искал да има сила. Силното му чувство за справедливост винаги го е карало да се чувства слаб и виновен за много от инцидентите, които се случват покрай него. В момента, той чуваше многобройни гласове в главата си..гласове на приятели, врагове, семейство..и потенциални съюзници.

От теб ще стане добър наследник...но трябва да загърбиш животът ти на разбойник!

Погледни се на какво приличаш...баща ти никога няма да се гордее с теб!

Легионер..? Не ме карай да се смея, Вай! Това са банда хулигани...ти не си такъв!

Ела при нас...Морио е в опасност.

Защо...съдбата ми трябва да бъде предопределена?

Братко...ти имаш потенциалът да бъдеш какъвто си поискаш...защо се оставяш да те мачкат..?

Bonnie бе първата, която се опита да доближи Вай докато той беше в този state. Като по - голямата сестра на всички легионери, тяхното здраве бе приоритет за нея. Тя вървеше бавно към нея, поддържайки дишането си да е бавно и равномерно. Но гласът му не го достигаше...Вай в момента се държеше за главата и беше адски нестабилен, сякаш всяка секунда някакъв глас му се подиграваше.

Bonnie: Вай...всичко е наред...успокой се..Протегна бавно ръка към него. Никой не те смята за слаб...даже обратното...не са ти нужни сили, за да ни се докажеш...Вай...? Вай- (2:26)


Вай отприщи адски силна светкавица, която уцели Bonnie и я запрати да лети назад към останалите, като я заби в кола, при което тя почти изгуби съзнание. Вай погледна към нея леко изплашено, сякаш не можеше да повярва на какво бе способен...той не искаше толкова силно да я напада, но емоциите му сякаш взеха превес. Такуми му се намръщи, като веднага хвана тантото си и видя Вай като твърде опасна мишена, която нападна със свръх-бърз даш, целящ да му забие тантото в корема. Волтова дъга обаче излезе от тялото на Вай от самосебе си и директно уцели Такуми, запращайки го да лети назад към останалите.

Рюджи: Плясна с ръце, като замени Вай с камъче, за да го отдалечи от бандата. Какво ти става..?!? Това са твоите другари!!
Вай: Замълчи...Бавно протегна ръка към Рюджи, но сякаш се осъзна какво щеше да направи и просто я смъкна бавно, при което почна да се смее...


Вай започна яростно да протяга ръце, като отприщваше волтови дъги навсякъде, карайки електрическите стълбове покрай тях буквално да почнат да падат. Червени светкавици започнаха да падат навсякъде около тях и да създават огромен хаос. Коли започнаха да се блъскат една в друга, прозорци да се трошат, като се заформи електрическа буря. Целият ток навсякъде около тях започна да се привлича към Вай, а от тялото му да излизат адски много волтови дъги във всички посоки...по едно време като че ли, той се успокои и всичко това спря...електричеството се възвърна, но съобщението му към бандата бе ясно...


Светкавица присветна точно пред Вай, като за миг останалите видяха познатата на всички тях персона, по - известна като Glitchtrap. Вай веднага след това отприщи адски силна светкавица, която се стовари върху него и започна да отприщва във всички посоки.


Сферата, която се образува около него от светкавици бе унищожително силна. Но следа от него нямаше...като че ли той остави тази атака с цел да забави всички останали, за да може сам да изпълни мисията. Да докаже, че не е безполезен..единственото нещо, което той искаше бе да бъде на едно ниво със своите другари. Но като единственият легионер без специални умения, той винаги искаше да бъде като тях...и сега, когато получи този шанс, той отиде all in...



--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

(Тази сцена бива видяна без спойлерът само и единствено от Варис, Съни и Хина.)

Далеч от Morioh, в кабинетът на президента Valentine, стоеше мъж, на външен вид около на 30-35 години, който стоеше седнал до прозорец и играеше шах като че ли сам със себе си...мъж с бяла коса и червени очи, облечен с прилежни маркови дрехи, дълги обеци и един син кичур. Личеше си, че бе богат мъж, който държи на външният си вид...но по нищо не си личеше, че този мъж държеше златна стрела от вътрешната страна на дрехата си, която светеше в жълто. И сякаш с ума си, той местеше местата на фигурките на борда..по едно време, вратата на кабинета се отвори и в нея влезе мъж, облечен изцяло в черно, като се подпираше с бастун и бавно се приближи до мъжът пред него, сядайки бавно срещу него. Но погледът на бизнезмена сякаш бе насочен през прозореца.

Бизнесменът: Насочи поглед към шахматната дъска, като с ума си премести няколко фигурки. Изглежда пионките ми направиха своят ход...Вай вече използва подаръка, който му дадох. Ами ти, Вуду...? Кога ще направиш своят ход?
???/Vudu: Не съм ти пионка, а партньор. Дойдох да те попитам...
Бизнесменът: Премести белият офицер по такъв начин, че да бъде в центъра на дъската. Знам какво ще ме попиташ.
???/Vudu: Какво?
Бизнесменът: Защо толкова ме е грижа за хора, които аз манипулирам и от които се възползвам.
???/Vudu: Уважавам това, което направи...това момче от никой, стана най - силната ти пионка. Ти събуди потенциалът в него чрез стрелите...но той е една десетомилиардна от света. Има още хора, с които това трябва да се случи, за да може човечеството да просперира.
Бизнесменът: Засмя се, като премести още една фигурка. Кажи ми, шамане...ако можеше да бъдеш когото и да е на този свят...кой би избрал...?
???/Vudu: Хмммм...може би щях да бъда отново себе си.
Бизнесменът: Интересен отговор...аз обаче имам друг. Аз...нямаше да бъда никой.
???/Vudu: Никой...?
Бизнесменът: Водих същият този разговор с президента..и неговият отговор също ме изненада. Засмя се леко, като се изправи. Да вървим, шамане. Имаме път към Морио.
???/Vudu: Надявах се да си поговоря повече с теб. И да разбера смисъла зад отговора ти.
Бизнесменът: Не ти пречи да го направиш във влака. Извади лимка от джоба си, при което я метна на шаманът, а от нея се материализира...маска на легионер. А същата тази маска, той държеше във вътрешната страна на дрехата си. Това е причината зад отговора ми. Когато си никой...Той извади цигара и я запали, като отново погледна през прозореца, сякаш с тъжно изражение. Можеш да си всеки. Да вървим...имам да посетя семейството си. Усмихна се. Едно от многото..но може би любимото ми.

Шаманът и бизнесменът бързо тръгнаха към гарата, където щяха да хванат влак към Морио. Но как? Гарата е в ремонт заради случилото се по - рано в Downtown. Но точно преди да тръгнат...шаманът видя в прозореца отражението на етикета на дрехата му, където с много тънък шрифт бе написано...

Spoiler:

Sunny: Агх!! Какв по дявол- Хвана се за глава от ужасна болка, редом с другите. Причината - виденията. Съни видя ужасен момент, който сякаш беше нейн потиснат зареди травма и brainwashing спомен. Тя си припомни мъченията, на които тя и Такуми бяха подложените от злодея Фузен. Мъченията бяха както физически, така и психически. Пример за второ е когато Фузен докара двама непознати и напълно невинни цивилни и караше двете деца да избират кой от двамата да живее и кой да убие. По този начин, Фузен целеш да изкара именно тях убийците и разбираемо Съни и Такуми не можаха да избера никого. Резултатът беше ясен - Фузен разчлени и двамата пред очите на децата.
Такуми си и промни своя най-голям провал - залавянето на Wizyou. Тази негова мисия беше като тест за него самия и ключова за характера му, ала точно тя се оказа най-трудната и невъзможна от всички. Колкото повече ходеше по крачките му, колкото повече научваше за тази мистериозна личност, толкова повече се отвращваше, че толкова зъл човек същестува, но и толкова се мотивираше да го залови веднъж завинаги. Завършека на тази история обаче се оказа коренно различна от очакваното и навярно Такуми все още не можеше да усмисли случилото се. Истината зад Wizyou беше потресаваща.
Sunny: Съвзе се. Защо се случва това? This must be the work of an enemy stand! Оглеждаше се, докато слушаше разговора на Сузи и Вай. Обаче когато нещата между тях ескалираха, тя фиксира погледа си върху тях и получи ужасно предчувствие. Тези двамата? Таки, тук може да стане опасно! Предчувствието на Съни се оказа вярно, защото малко след това Вай направи немислимото - извад излатна стрела. Съни и Такуми инстинктивно извадиха тантото си в отговор. 
Стрела? Още една? Това трябва да е някаква шега! Хъх? Съни веднага приоритизира живота на Такуми и Сузи пред всичко останало, но точно тогава Такуми се метна своеволно към опасността. Таки ПОЧАКАЙ!! НЕ!!! Той беше тотално неотрализиран от новите сили на Вай. Съни веднага скочи, за да го хване и да се погрижи за любимия си. Таки... Преди да направи друго, тя получи още едно видение - това за Бизнесменът и Vudu. Наблюдаваше цялата ситуация с широко отворени очи и анализираше всичко като маниачката, която е. Jett Princeton? Ако си спомням правилно, хлапакът Chazz се представи с тая фамилия. Който е да е този Jett, изглежда той дърпа конците тук. Той ли е дал стрелата на Вай? Отговорите ще трябва да почават, защото... Жаждата за кръв на Съни се надигна и тя насочи същия този yandere поглед към Вай. Вай.. ти нарани Такуми и сега жестоко ще си платиш! Кълня се в живота си, ще те отстраня от този свят! Очите и косите ѝ озариха пространството, а в следващия момент десетина копия се стовариха върху Вай. Те сякаш дойдоха от нищото и без никакво време за реакция достигнаха своята цел. ХЪХ?! Уви, Вай вече се беше изпарил от мястото. От него бяха останали единствено светкавиците, които успешно забавиха бадната.


Shizuka: Стоеше на безопастно разстояние, но все пак гледаше дали някой не е в смъртна опасност и щеше да се притече на помощ. Къде по дяволите попаднах..? 

Саки: Саки пребледня щом получи видението. Защо в момента виждаше The Boss...? Защо тялото ѝ беше в неговите крака... и най-важното... защо той я гледаше така? Тя се хвана за главата, като се опита да разкара тези мисли от главата си. Но не можеше. Дори не можеше да се фокусира върху случващото се наоколо. Единственото, върху което можеше да се концентрира, беше видението, което на този етап не беше нищо повече от спомен, отминала илюзия. И въпреки това, то се беше запечатало в съзнанието ѝ, до всеки малък детайл - нейните дрехи, неговите също, и как с всяка изминала капка кръв стичаща се от нейната рана, всяка малко по малко по-студена от предишната, сякаш неговото изражение показваше все по-голяма болка, като че ли изпиваше нейното чувство за такава докато животът я напускаше. Саки даже настръхна, представйки си чувството само от видяното. Преди да усети, превръзката на лявото ѝ око беше напоена с кръв, како тя вече се стичаше по нейната ръка и капеше по земята. Болката в окото ѝ пулсираше неописуемо, което най-накрая я изкара от размишленията върху тази сцена. Това се случи когато Вай отприщи последната светкавица и изчезна. К-какво по дяволите... Окото ѝ кървеше толкова обилно и болката беше дотолкова нетърпима, че Саки изгуби съзнание.

Хина: Хвана се за главата. Vudu...? Тя не беше твърде учундена от видяното как Vudu и Valentine стискат ръце. Ако не друго... беше тъжна. Vudu беше сред малцината, които тя считаше за приятели някога. Макар и след края на войната двамата да не се бяха срещали до преди няколко месеца, тя все още го считаше за близък, за свой приятел, макар и той отдавна да не изпитваше същото. В тези моменти, Хина можеше само да се обвини, че не беше свършила работата си по-добре в миналото. Остатъкът от видението обаче я накара да си извади тефтерчето и да започва да записва видяното дословно, веднага щом тя се осъзна. Тя имаше навик да записва абсолютно всичко, което се случваше покрай нея. Принципно го правеше вечерно време докато останалите спят или си почиваха, но това беше информация, която трябваше да бъде записана на момента, после можеше да я препише на чисто и да я структурира в записките си. Тъкмо когато Хина приключи с писането, тя чу смехът на Вай. Тя вдигна пеглед към него, като видя в ръката му добре познат предмет, със също толкова добре познато червено сияние. Момче, недей....! Хина се затича заедно със Сузи, но също като нея беше изблъскана и заслепена. Не успяха да го спрат да забие стрелата в себе си. По дяволите..! Преди да успее да се изправи и да се опита да го доближи отново, тя усети режеща болка, която я накара отново да се хване за главата. Дори когато Вай изчезна, тя все още седеше на земята безпомощно. Гх... какво по дяволите се случва днес...?

Варис: Отново, онова ужасно видение се появи в главата му. Червената шапка отново се опита да размъти неговите мисли и доста добре му се получаваше. Гличтрап беше оставил в него капка страх, която щеше да се превърне в язовир. Виждайки него, той се страхуваше, че ще изгуби своя приятел, който му беше като брат. И точно от това се страхуваше най-много. Че Глича може да му го отнеме, отново. Смехът на Вай обаче, изкара Варис от това видение, точно когато червената шапка щеше отново да дръпне спусъка срещу главата му, но този път той не изкара Варис с плъзгане на стол, а директно го накара да направи няколко крачки назад. След като се освести, той стана свидетел на разговора на Вай и Сузи. Варис беше изблъскан назад, като се претаркули. Той зае клекнала позиция. ВАЙ НЕДЕЙ! АЗ И ТИ СМЕ ЕДНАКВИ! СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО НИ Е ПОДМИНАЛО И ДВАМАТА! НЕ ПРОМЕНЯЙ СЪДБАТА СИ! Точно тогава, Варис получи няколко flashback-а, които нямаха никакъв смисъл. Няколко пъти в подсъзнанието му всякаш присветна една карта и точно тогава, светкавицата от Вай го изкара от тези видения и той прикри очите си. Не можеше да види абсолютно нищо. ВАЙ! Изправи се като започна да върви към него. You don't have to do this! Варис знаеше много добре какво следва. Той знаеше, че Гличтрап се задава. Никой не твърди, че бих те изместил. Не мога да те изместя. Невъзможно е да те изместя! НИЕ СМЕ ЕДНАКВИ! Щом каза това, очите му всякаш отразиха някаква енергия и светлина мина през тях все едно се отрази в огледало. Беше ясно, че Варис не е толкова нормален, колкото той самия си мисли, но не го знаеше и това пред него, което се случваше му бяха като trigger. Когато Вай започна да откача и да хвърля електрическите си снаряди наоколо, Варис престана да го доближава НЕ, НЕ МОГА ДА ПРАВЯ ТОВА! КОЛКОТО И ДА МИ СЕ ИСКА НЕ ГО МОГА! АЗ И ТИ СМЕ НАПРАВЕНИ ДА ПОМАГАМЕ НА СВЕТА СЪС СВОИТЕ ЧОВЕШКИ СПОСОБНОСТИ! МИСЪЛТА НИ Е НАЙ-СИЛНОТО ОРЪЖИЕ! НЕ ГО ПРОМЕНЯЙ ТОВА!

Вай написа:

Светът винаги ще бъде сбъркан...
Докато не се появи glitch в системата...
И АЗ ЩЕ БЪДА ТОЗИ GLITCH!!!!

НЕ БРАТО, ТИ НЕ СИ ТОЗИ ГЛИЧ! НЕ МОЖЕШ ДА ПРОМЕНИШ СВЕТА САМ! Думите му обаче не можаха да достигнат Вай и той изчезна безследно. Нямаше и след от него след електрическата сфера, но Варис отново беше на друго място. Когато димът се разнесе, той видя пред себе си и тази странна картинка с бизнесмена. Всякаш той беше там и присъстваше до странните хора. Навярно, напрежението от присъствието на Вай беше достатъчно силно и Варис падна на коляно изтощен гледайки към земята докато се подпираше с дясната си ръка. Какви пък бяха тези в момента...Не, това не може да е съвпадение, но отново... Удари земята с юмрук. ОТНОВО ГЛИЧЪТ МИ ГО ОТМЪКНА! Варис погледна напред, където беше Вай като се изправи. Погледът му не слизаше от мястото където седеше неговия другар, като останалите можеха единствено да видят гърба му и как ръцете му треперят в юмруци, всякаш едвам сдържаше яроста си.

Бандата беше в шок от случилото се. Виденията, които всеки един от тях получи, бяха едва началото на техният труден път. Кой би очаквал, че Морио приключението ще бъде емоционален и отчайващ път за всеки от тях. Варис, който толкова много искаше да спаси приятелят си, сега трябваше да гледа с очите си как той сам изпада в отчаяние и се отдава на лудостта, за да бъде различен. Хина, която бе принудена да види отново старият си другар Вуду как повече и повече се отдалечаваше от светлината и се отдаваше на гнева си, готов да го отприщи срещу не целият свят, а цялата вселена. Такуми и Съни, които сякаш бяха в капан на съдбата, отново бяха принудени да усетят болката, на която са били подложени, за да станат хладнокръвни убийци....Саки трябваше да види как тя самата бива убита от собствената си любов, която стоеше зад маската на най - големият злодей в цялата мултивселена в момента. А Сузи....на нея ѝ беше най - гадно. Тя трябваше да изпита това отчаяние не един, а два пъти. Два пъти тя трябваше да се сблъска с Кървавият Хелоуин в опит да предотврати това чудовищно събитие...и като че ли дори природата усети колко много отчаяние изпитваха легионерите. Порой започна да се изсипва върху тях, като те можеха да усетят колко тежки бяха тези капки вода, които падаха от небето върху тях. Тежестта им сякаш беше прекалено огромна. Макар и малки капчици вода, добрите ги усещаха като падащи наковални върху тях...толкова голямо бе тяхното отчаяние.


Последните думи на Сузи сякаш бяха пробудили в нея нова надежда. Тя рязко се изправи, като погледна към останалите. Нейна беше тежката отговорност да им помогне да преборят това отчаяние, което изпитваха те.


Думите на Сузи бяха достатъчни, че да inspire-нат абсолютно всички. Рюджи пръв се изправи, последван от всички останали, като гръмогласно се засмя и отиде до Саки и Бони , мятайки ги на рамо и двете сякаш бяха леки като перце.

Рюджи: Не съм се и съмнявал, шефке...че точно ти ще ни избавиш! С теб съм! Аз и моят brother ще ги спасим до един, като започнем с Вай.

Такуми: Oтиде до Съни, като я хвана за ръка и я погледна в очите. Съни...Сузи е права. Не можем сами да се справим. Ще ми трябва твоята помощ да спра Wizyou и Фузен. Както и да спасим останалите.

Chazz: Отиде до Хина и Шизука, като погледна и двете. Ей, ей...вижте, не знам какво правя тук и защо точно аз и Хина сме извикани, но...Погледна към Шизука. Шизука. Твоят The Chazz също е някъде там. И аз обещавам да те върна при него! Погледна една от празните си карти, като ѝ я показа. Предполагам тази карта е твоята...на твоят counterpart. Тя сега също е при твоят The Chazz. И също изпитват твоите чувства...затова...обещавам да ви събера обратно! А що се отнася до теб, Хина...сигурен съм, че имаш много неща , за които мислиш в момента. И онзи тъп шаман е едно от тях, сигурен съм. Ако той също се покаже наоколо, аз ще съм първият, който ще го вразуми и ще го пребие, обещавам! Сега, да вървим! Вай има нужда от як тупаник, че да се осъзнае.

Варис: Не помръдна и за миг след речта на Сузи. Той седеше с гръб към останалите и гледаше хоризонта.

Хина: Хина все още се държеше за главата. Chazz беше прав - в момента през глава ѝ минаваха какви ли не неща. Но не бяха само размишления върху случващото се. Видения. Продължаваха. Прозорци към отминали моменти, някои от които дори самата тя се съмняваше дали бяха истински. Дали беше присъствала на тях. Всички тези видения бяха паралелно със случващото се в момента.

??? написа:Всичко ще бъде разделено между присъстващите. Дори не подлежи на преговори. Все пак, ако не искаш народът да страда заради теб трябва да приемеш каквото ти кажем. От този ден... Разумът ти, волята ти, чувствата ти, сетивата ти, силите ти, душата ти, съдбата ти, дори твоя живот, ни принадлежат. Вече нито можеш да се наречеш човек, нито каквото и да е. Хмхмхмхм, Хина е единствената твоя идентичност, и винаги ще бъде. Нисша твар, сега се разкарай от погледа ми преди да ти отнема и правото да имаш име. Но наистина ти отива... "роб на съдбата"... Все пак... не можеш да промениш нищо. Вече не е по силите ти.

Сузи написа:

Трябва ми помощ!
Вашата помощ...!!
Вай не е далеч...сигурна съм, че се е запътил към офисите на Кагамине кланът в Морио!
Все още можем да го настигнем и да променим бъдещето!

Отказвам да бъда затворник на съдбата!
Аз ще бъда тази, която ще ви спаси...
И този път...няма да се проваля!

Code Name: Labomem Number Zero Zero One....
Susie!
I will not fall into despair...
And I WILL save them!

Бизнесменът написа:Кажи ми, шамане...ако можеше да бъдеш когото и да е на този свят...кой би избрал...?

Chazz написа:А що се отнася до теб, Хина...сигурен съм, че имаш много неща , за които мислиш в момента. И онзи тъп шаман е едно от тях, сигурен съм. Ако той също се покаже наоколо, аз ще съм първият, който ще го вразуми и ще го пребие, обещавам! Сега, да вървим! Вай има нужда от як тупаник, че да се осъзнае.

Думите на Chazz най-накрая накараха Хина да се върне към реалността и да погледне към него. Тя му се усмихна. Благодаря ти, Chazz. Оценявам го. Но изражението ѝ изглеждаше толкова изтощено, че той можеше да види как усмивката не беше от сърце. И това му мопогна да осъзнае... че сякаш той никога не я беше виждал да се усмихва искрено. Тя изглеждаше все така безсърдечна като момента, в който се бяха срещнали за пръв път. Думите на бизнесменът все още я мъчиха. До такава степен, че тя погледна встрани, видимо засрамена от това, че щеше да зададе подобен въпрос на Chazz. Chazz... ако имаше възможността да бъдеш когото и да е... пак ли би избрал да бъдеш себе си? Ако аз бях някой друг... пак ли би изпитвал същото към мен? Погледът ѝ беше изпълнен с болка. Сякаш се страхуваше и от негония отговор, и от своя собствен.

Sunny: Разбира се, Таки. Фузен е нашия смъртен враг. Един ден ще падне в краката ни и ще ни моли за прошка и усещам, че този ден наближава! Макар и да съм в това подмладено тяло, чувствам сетивата си подострени на макс. Във форма съм! И може би най-важното - попадна ли сме в Морио през най-горещите и слънчеви летни дни, а това какво означава? Тук аз командвам. Погледна замислено към небето. Фузен е ясен, но чудя се след като го спомена.. дали и Wizyou ще срешнем тук? Какъв човек ли ще е 7 години по-млад/а

Shizuka: Усмихна се на Chazz след чутото и едвам се сдържа да не пророни една сълза. Chazz може да си от друга вселена, но си си същия Chazz, който познавам нали? Не ме познаваш, но така старателно ме окуражаваш и успокояваш. Мамка му, сега още повече искам да се върна при теб, сладур.

Chazz: Хъх? Погледна объркано към Хина. Какви ги говориш..? Разбира се, че ще изпитвам същото към теб! Не се дръж като смотла. Усмихна се самоуверено. The Chazz ще те харесва каквато и да си. А и естествено, че ще избера да съм си аз! Аз съм най - великият човек, който е стъпвал на тази земя. Запъти се към колата. Хайде, тъпанари! След мен. Очевидно трябва някой с мозък да ви води и това ще съм аз!

Всички щяха да се запътят към The Chazz и да се качат в колата, при което той видя, че само Рюджи и Варис не се бяха качили и започна ядосано да свири с клаксона.

The Chazz: Ей!!!! Тъпанари такива, само вас чакам!!
Ryuji: Секунда, пич! Изтича до Варис, като се усмихна и го удари по гърба. Хайде бе, брато! Нас ни чакат, да вървим..!